BG64251B1

BG64251B1 - Метод за изработване на печатни щампи, гравиран предмет, изработен по метода и използване на гравирания предмет

Info

Publication number: BG64251B1
Application number: BG103049A
Authority: BG
Inventors: Wittich Kaule; Karlheinz Mayer
Original assignee: Giesecke & Devrient Gmbh
Priority date: 1996-06-17
Filing date: 1999-01-04
Publication date: 2004-07-30
Also published as: DE19624131A1; UA46854C2; RU2183558C2; AU3259297A; DE59704798D1; PT906193E; PL330529A1; ZA975252B; EP0906193B1; CA2258663A1; US6840721B2; BG103049A; CA2258663C; AR007596A1; US20010043842A1; EP0906193A1; JP2000512231A; ES2165066T3; PL186295B1; WO1997048555A1

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод за изработване на печатни щампи, гравиран предмет, изработен по метода, до използване на гравирания предмет и намира приложение в областта на металографския дълбок печат.

Предшестващо състояние на техниката

За производството на печатни щампи, по-специално на плочи за металографски дълбок печат, използвани обикновено при отпечатването на ценни печатни изделия, като ценни книжа, банкноти и други подобни, досега е използвана технология, при която печатните щампи се изработват от художник чрез сложен процес. При този процес изображението, предоставено на художника, се преобразува в щрихов образ, като различни по ширина, дълбочина и брой линии на единица площ представят градацията на сивите тонове на оригинала. С помощта на гравьорски нож художникът издълбава на ръка съответния мотив върху металната плоча, например от стомана или мед. Изработените по този метод плочи се отличават с високото си качество по отношение използването им при металографски дълбок печат. Възможностите за корекции от страна на художника при изработване на плочата обаче са изключително ограничени. При повреждане или изгубване на оригиналната плоча не е възможно да се произведе друга идентична плоча, тъй като всяка плоча представлява уникат.

Известно е също така и машинно осъществяване на гравирането на печатарски цилиндри. Както е описано в ЕР 0 076 868 В1, в печатарската форма се нанасят вдлъбнатини, които в зависимост от ширината на растера и дълбочина на гравиране представят сивите тонове на печатарския оригинал. Светлите тонове и зависещите от нюанса на тона промени в печатарския оригинал се получават чрез изменение на фокусната стойност на електронния лъч в печатната форма, при което могат да възникнат различни по своя обем вдлъбнатини.

От DE 3008176 С2 е известно също така използването на лазер за гравиране на печа тарски цилиндри. В този случай се извършва осезаване на съответния оригинал, като полученият при това осезаване сигнал се използва след преминаване през аналогово-цифров преобразувател за управляване на лазера, с който върху печатарския цилиндър се нанасят гравирани вдлъбнатини с определена дълбочина и на определена дължина.

С разлагането на оригинала на сиви тонове и тяхното преобразуване с вдлъбнатини върху печатната плоча, обаче, се загубват важни, необходими за металографския дълбок печат компоненти, тъй като с помощта на тази техника върху печатарския носител е възможно само точково пренасяне на цвета. Металографският дълбок печат се отличава именно с това, че върху печатния носител се предава непрекъснат, осезаем по своята нюансировка, щрихов шечатен образ, отличаващ се главно със своето филигранно щрихово изпълнение.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да предложи метод, с който да бъде възможно лесното и автоматизирано производство на печатни щампи, и по-специално на плочи за металографски дълбок печат.

Задачата е решена с метод за изработване на печатни щампи и по-специално на форми за металографски дълбок печат, върху които има най-малко една вдлъбнатина във вид на линия, нанесена върху повърхността на печатната щампа. За метода е характерно, че е дефинирана най-малко една ограничена с линии частична площ от повърхността, краищата на която определят някакъв зададен контур. От този зададен контур и от зададена дълбочина, определяща дълбочината на врязване на гравиращия инструмент, се изчислява траектория на инструмента, включена в рамките на зададения контур, по протежение на която гравиращият инструмент се направлява така, че материалът от частичната площ в рамките на зададения контур се отнема на предварително определена зададена дълбочина.

Целесъобразно е най-малко една част от траекторията на инструмента да се движи успоредно на зададения контур. Подходящо е зададеният контур да не се пресича.

В един вариант на изпълнение на метода зададената дълбочина в рамките на траекторията на инструмента е променлива.

В друг вариант на изпълнение на метода зададената дълбочина в рамките на траекторията на инструмента е константна.

В друг вариант на изпълнение материалът по протежение на траекторията на инструмента в рамките на зададения контур се отнема с един единствен работен ход на гравюрния нож.

Целесъобразно е дадена негравирана остатъчна площ в рамките на частичната площ да се отнема по протежение на втора траектория на инструмента.

Целесъобразно е също така остатъчната площ да се отнема, като гравиращият инструмент се управлява така, че да отнема повърхността на остатъчната площ по траектории, които са подобни или успоредни на зададения контур.

Подходящо е също така остатъчната площ да се отнема, като гравиращият инструмент се управлява така, че повърхността на остатъчната площ се отнема с движения, наподобяващи меандри.

В друг вариант на изпълнение остатъчната площ се отнема така, че се получава нова повърхност с дефинирана микронеравност.

В друг вариант на изпълнение гравиращият инструмент се управлява така, че микронеравността се оформя във вид на бразди.

В друг вариант на изпълнение най-малко една част от повърхността, отнета на предварително определена дълбочина, се отнема чрез една или повече следващи гравиращи операции до по-голяма дълбочина.

В друг вариант на изпълнение с едната или повече следващи гравиращи операции се създава информация, разпознаваема от човек или машинно читаема.

В друг вариант на изпълнение зададеният контур се дефинира с помощта на електронноизчислителна машина.

Целесъобразно е гравиращият инструмент да е лазерен лъч или механичен нож. Подходящо е когато гравиращият инструмент е механичен нож, той да се върти при гравирането.

В друг вариант на изпълнение на метода при изработване на печатната щампа се използват гравиращи инструменти с различен вид или различно оразмеряване.

Целесъобразно е да се гравират едновременно няколко щампи или една щампа се гравира едновременно с няколко гравиращи инструмента.

В друг вариант на изпълнение най-мал ко една следваща гравираща операция се извършва с по-фин гравиращ инструмент, отколкото гравюрата при първата гравираща операция.

В друг вариант на изпълнение се извършва най-малко една допълнителна гравираща операция на една от страничните стени, спускаща се надолу от зададения контур.

Задачата се решава и с гравиран предмет, по-специално плоча като печатна щампа или печатна форма, имаща най-малко една вдлъбнатина във вид на линия, нанесена чрез гравиране и имаща странични стени и дъно. За плочата е характерно това, че вдлъбнатината има субструктура, представяща допълнителна информация, при което ширината на субструктурата е по-малка от тази на вдлъбнатината върху повърхността на предмета.

Задачата се решава и с печатна щампа или печатна форма, имаща най-малко една вдлъбнатина във вид на линия, нанесена чрез гравиране и имаща странични стени и дъно. За щампата или формата е характерно, че вдлъбнатината има субструктура, чиято ширина е по-малка от тази на вдлъбнатината върху повърхността на предмета.

В един вариант на изпълнение субструктурата се намира на дъното и/или най-малко на една от страничните стени на вдлъбнатината.

Целесъобразно е субструктурата поне в отделни участъци да е успоредна на посоката на линията на вдлъбнатината.

Подходящо е също така субструктурата да има формата на меандри.

Целесъобразно е субструктурата да дефинира една неравност.

Също така субструктурата може да е нанесена във вид на знаци, изображения, шарки или други подобни.

Подходящо е субструктурата да представлява машинно читаема информация.

Подходящо е субструктурата да е изпълнена във вид на бразди.

Също така субструктурата може да е нанесена с помощта на лазерен лъч.

Целесъобразно е субструктурата да е нанесена с механичен нож.

Предвидено е използване на гравирания предмет за изработване на печатни щампи или печатни форми.

Целесъобразно е използване на гравирания предмет за изработване на документи, като ценни книжа, банкноти, документи за са3 моличност и други.

Предимствата на метода съгласно изобретението се състоят в значителното повишаване на скоростта за изработване на една печатна щампа, като благодарение на точното направляване на гравиращия инструмент се изключват грешки, така че става възможно да се изработят множество печатни щампи с еднаква точност. Освен това методът предлага и възможност за лесно нанасяне на корекции чрез промяна на данните от щриховия чертеж. Възможността за точно възпроизвеждане на нанасяната гравюра позволява директно изработване на печатни форми, без да се налага преминаването през трудоемкото изработване на матрица по галваничен път. Освен това гравирането може да се извършва едновременно от няколко гравиращи инструмента върху няколко плочи. Възможно е също така и няколко, при нужда различни, инструменти за гравиране, да бъдат управлявани така, че да обработват едновременно дадена плоча и по такъв начин времето за обработка да се оптимизира.

Други предимства и удачни изпълнения са разяснени на дадените по-долу фигури, на които за по-голяма прегледност мащабът не е спазен.

Пояснение на приложените фигури

Фигура 1 показва схематично общо представяне на метода съгласно изобретението;

фигура 2 - схематично представен пример за метода съгласно изобретението;

фигура 3 - схематично представен пример за метода съгласно изобретението;

фигура 4 - схематично представен пример за метода съгласно изобретението;

фигура 5 - схематично представен пример за метода съгласно изобретението;

фигура 6 - схематично представен напречен разрез през печатна щампа;

фигура 7 - схематично представен пример за метода съгласно изобретението;

фигура 8 - схематично представен пример за траектория на инструмента;

фигура 9 - схематично представени две форми на върха на инструмента;

фигура 10 - схематично представен напречен разрез през печатна щампа;

фигура 11 - схематично представен напречен разрез през печатна щампа.

Както е показано на фиг. 1, предлаганият по изобретението метод изхожда от един двуизмерен щрихов оригинал 1, който за целите на представянето на принципа на изобретението се състои от проста черна линия 2 върху светъл фон 3. Оригиналът, който е даден, при5 мерно, върху хартия, може да бъде въведен по цифров път в компютъра с помощта на сканиращо устройство или друго подходящо устройство за въвеждане на данни. Като вариант е възможно също така щриховият оригинал да 10 бъде получен интерактивно в самия компютър, примерно с помощта на знаково-графична програма или пък определени графични данни да бъдат изчислени от компютъра с помощта на математически алгоритми. При посочения на 15 последно място начин за изграждане на оригинала могат да се получат преплетени линии или други графични елементи с помощта на съответни програми, като интерактивното въвеждане или задаване на данни е възможно 20 също, както и изчисляването на структурите с помощта на алгоритми със случайни величини. * От щриховия оригинал 1 при една втора технологична стъпка се дефинира определена площ, примерно площта 4, която представля- ж ί ва частична повърхност от формата. С края на:

тази площ бива дефиниран един зададен кон- .

тур 5, който първоначално от два елемента слу- ж.« жи като изходна база за изчисляване на траек-ΐ торията на инструмента, по която ще се извър- fs ши гравирането на печатната щампа. В качес- s:

твото на втори елемент за изчисляването на 0i траекторията на инструмента е необходимо определянето на дьлбочинен размер в рамките на зададения контур, който се означава като така 35 наречената зададена дълбочина. Тази дълбочина може да бъде зададена, примерно, като константа за цялата гравюра. Но може да зависи и от формата на използвания гравиращ инструмент. От зададената дълбочина 6 и за40 дадения контур 5 след това се изчислява намиращата се в рамките на площта 4 траектория на инструмента 10, по която трябва да се движи гравиращият инструмент, така че върху печатната щампа да може да се нанесе гравюра, 45 съответстваща на щриховото изображение.

Тъй като за гравирането на плочата могат да бъдат използвани различни гравиращи инструменти, става ясно, че при изчисляването на траекторията на инструмента ще учас50 тват и данни за съответния инструмент. Така например, при използването на лазерен лъч, примерно, ще трябва да участва в изчисле4 нието и ширината на лъча, въздействащ върху печатната щампа. При използването на механичен нож в изчислението на траекторията ще е от съществено значение формата на ножа, и особено в случая формата на върха, респективно радиусът на закръгление на инструмента.

След определянето на траекторията, гравиращият инструмент се управлява така, че да се движи в очертанията на площта 4, при гравиране да не засяга зададения контур 5 и да иадьлбава площта 4 на предварително определената зададена дълбочина 6.

При конкретния пример, показан на фиг. 2, изображението на цифрата “7” е отпечатано във вид на щрихов оригинал върху хартия и с помощта на сканиращо устройство е въведено в компютъра. Както се вижда от фиг. 2а, цифрата “7” се състои от линиите 7. Чрез прилагане на описания по-горе начин на работа, от линиите 7 - както се вижда от фиг. 26 - са дефинирани площите 8, чиито краища образуват зададените контури 9. Тези контури служат като изходна база за изчисляване на траектория на инструмента. Чрез определянето на някаква константна в този случай зададена дълбочина могат да бъдат определени, с отчитане и на съответните данни на самия инструмент, траекториите 10, 11 и 12, по които ще се осъществява управлението на гравиращия инструмент по печатната щампа така, че щриховото изображение да може да бъде пренесено върху нея. Примерното изображение на тези траектории на инструмента е показано на фиг. 2в. Препоръчително траекториите на инструмента 10, 11 и 12 са изчислени така, че инструментът да се движи по зададените контури 9 в рамките на площите 8, без да засегне зададените контури.

Тъй като ширината на отнемания с гравиращия инструмент материал е ограничена, чрез щриховите изображения могат да бъдат дефинирани плоскостни елементи с големина, която не може да бъде отнета изцяло, когато гравиращият инструмент бъде направляван само по протежение на линията на зададените контури. Силно опростен вид на такова щрихово изображение е показан като пример на фиг. 3. При щриховото изображение на фиг. За се определя плоскостен елемент 8, притежаващ контурната линия 9. При положение, че траекторията на инструмента 13 бъде изчислена, както това е показано на фиг. 36, само въз основа на зададените данни, в зависимост от оразме ряването на площта 8 и формата на гравиращия инструмент, инструментът няма да може да отнеме цялата подлежаща на изрязване повърхност само на един оборот.

На фиг. 4 е показано в перспективен вид подобно съотношение за ротиращия нож 14. Ножът 14 се върти около собствената си ос Z и при врязване в печатната щампа 15 отнема материал от плочата по протежение на пътя 13 на инструмента на определената дълбочина на рязане. В резултат на направляването на ротационния нож 14 по протежение на траекторията 13, линията 9 на зададения контур остава незасегната. Въпреки това обаче, поради ограничената ширина на ножа от подлежащата на изрязване площ 8, е възможно определена остатъчна площ 16 да не може да бъде отнета от материала на един единствен оборот на инструмента. Едва при следващ работен ход е възможно тази остатъчна площ 16 да бъде изрязана с помощта на втора предварително зададена траектория за движение на инструмента, която може да се различава по форма от първата траектория 13.

Както е видно от фиг. 5а, в такъв случай се налага при изчисляването на траекторията на инструмента за отнемане на площта 8 да се вземе под внимание и неизрязаната при първата работна стъпка остатъчна площ 16. При изрязването на остатъчната площ 16 могат да бъдат изчислени различни траектории на инструмента в зависимост от желаните резултати при гравирането. Така например, както е показано на фиг. 56, траекторията на инструмента може първо да минава по протежение на зададения контур и след това остатъчната площ 16 да бъде изрязана с лакътушни движения във вид на меандри съгласно траектория 17. На фиг. 5в е показана друга възможност, като тук остатъчната площ 16 се отнема, като гравиращият инструмент се води по протежение на траектории, подобни в математически смисъл на първоначално пресметнатата траектория 12, т.е. траекториите на инструмента 18, 19 и 20 по форма съответстват на траектория 12, но имат друго измерение, различно от траектория 12. При закривени контурни линии остатъчната площ 16 може да бъде отнета съответно с помощта на траектории на инструмента, преминаващи паралелно на контура, т.е. във всяка една точка са на еднакво разстояние от контурната линия.

Както се вижда от напречния срез на печатната щампа 15, показан на фиг. 6а, от контурната линия 9 е изчислена траектория, по протежение на която се направлява гравиращия инструмент, като се получава гравюрната вдлъбнатина 28, включваща в себе си и остатъчната площ 16, подлежаща на гравиране. При изрязването на остатъчната площ 16 може да се използва произволно избрана технология, но се препоръчва един от описаните вече методи. Независимо от избрания метод, на дъното на гравюрата на остатъчната площ се получава определена микронеравна структура, определена от изместването и от формата на гравиращия инструмент. На фиг. 66 е показана такава микронеравна структура, като при гравирането е използван заострен ротационен гравюрен нож, отнемащ материал от плочата на определена дълбочина Т. Използваният в случая нож има в равнината на излизане от плочата диаметър D и при отнемане на остатъчната площ е изместен навътре на разстояние d/2, докато изместването при примера, показан на фиг. 6в, възлиза на 3/4d. И в двата примера гравиращият инструмент се е движил по показаните на фиг. 5 в траектории.

Описаното структуриране на повърхността в основата на гравюрата има редица предимства при изработването на форми за металографски дълбок печат. При използването на такива форми за металографски дълбок печат досега можеха да се отпечатват само ограничени ширини на линиите, което се обуславяше от факта, че мастилото при металографския печат може да навлезе само в такива гравюри на формата, които имат определена максимална ширина. Тази пречка е отстранена при предлаганото ново гравиране, тъй като микронеравността в основата на гравюрата може да бъде оформена като дънна шарка, която ще служи за задържане на мастилото за нанесения по металографски способ цвят. По такъв начин мастилото може да се задържи и в много широки гравюрни линии, така че за първи път става възможно да се извърши отпечатването и на широки линии по метода на металографския дълбок печат. Както е показано на фигури 66 и бв, микронеравността на основата може да бъде управлявана чрез величината на изместване на гравиращия инструмент. Тъй като при изчисляване на траекторията на инструмента могат да бъдат взети под внимание и различни величини на изместване на ножа, микронеравността може да бъде оформена различно в различни участъци на остатъчната площ и по такъв начин гравюрната линия или гравюрната повърхност да бъдат припокрити с допълнителна модулация на микронеравността на дънната шарка, така че става възможно в една и съща гравюрна линия да се въведе допълнителна информация само чрез целенасочено оформяне на микронеравността на дънната шарка.

Тъй като при металната гравюра обикновено се използват прозрачни мастила, с помощта на различните гравюри в дадена линия съответно върху отпечатвания документ могат да се получат различни цветни отпечатъци в една и съща линия. Този цветен отпечатък може да се подобри още повече особено в случаите, когато направената гравюра бъде допълнена и с втора гравюра при втора технологична операция, като зададената дълбочина на втората гравюра е различна от тази на първата гравюра. На фиг. 7а е показан ' пример, при който е разгледано щрихово изоб- ^й‘ ражение, с линиите 19. Линиите 19 са ограничени със зададените контурни линии 20. В ли- ~ ниите 19 се намират площите 21, които от своя страна са ограничени от втори линии на * зададен контур 22. Същият щрихов оригинал * е въведен като дигитално изображение в компютър или бива построен от самия компютър.’ Както се вижда от изреза на фиг. 8, от контурните линии 20 заедно със зададената в случая постоянна дълбочина се изчислява траекторията на инструмента 23, по която ще се осъществи първата гравюра. Евентуално получената остатъчна площ ще бъде отнета, както е описано по-горе, на предварително зададена дълбочина. Площта 21, намираща се в рамките на щриховото изображение, се преобразува също така в траектория 24, при което като основа за преобразуването се отчита контурът на площта 21, а така също и някаква втора, различна от първата зададена дълбочина, от които се изчислява траекторията за движение на инструмента. По този начин могат да се правят гравюри, които съдържат допълнителна информация върху един по-широк обхват. Тази информация може да бъде пренесена върху документа при работа с металографски дълбок печат.

Събиращите се като острие краища на щриховото изображение 19 могат да бъдат представени чрез избирането на подходяща форма на гравиращия нож. При това е възможно за гравирането да се използва един единствен нож за фино рязане или след гравирането на повърхността с нож за грубо рязане събиращите се заострени ръбове да бъдат обработени допълнително с нож за фино гравиране. Като алтернатива на тази възможност, дълбочинният профил би могъл да бъде регулиран според изискванията на площта 19, която ще бъде гравирана. В този случай дълбочинният профил се задава така, че гравиращият инструмент да отнеме при заострените краища по-малко материал, така че особено когато се използва ротационен механичен нож, ножът да излиза постепенно все повече от обработвания материал и в резултат на коничната му форма изрязваната линия да става все по-тясна. Тези две техники на работа могат да се прилагат и при прецизното гравиране на ъгли или кантове.

При определяне на траекторията на инструмента съгласно метода, по настоящото изобретение се съчетават обикновено някакъв изчислен зададен контур с определен дълбочинен профил на гравюрата, така че от тези два параметъра да се изчисли траекторията, по която ще се движи гравиращият инструмент, при която отнемането на материала да може да стане според щриховия оригинал на дълбочина, съответстваща на дълбочинния профил. Дълбочинният профил, т.е. зададената дълбочина, може да се зададе за всяка отделна гравюрна линия или за гравюрата като цяло, във вид на константа. Също така и зададените дълбочини за отделните гравюрни линии или части от гравюрните линии могат да бъдат различни, така че съответната траектория на инструмента да бъде съответно модулирана. Освен това е възможно също така в следващите една след друга технологични стъпки да се използват различни гравиращи инструменти от един и същи или от различен вид, така че да се получи желаният резултат на гравиране. При употребата на ротационни механични ножове в случая е особено благоприятно, че могат да се използват различни по заостреност, форма и размер инструменти с оглед на изработването на оптимални печатни щампи.

С произвеждането и използването на различни по форма и размери гравиращи ножове се създава възможност за най-различни въздействия върху резултата при осъществяване на гравирането. Защото именно формата и размерът на инструмента определят, в зависимост от дълбочината на проникване на гравиращия инструмент в плочата, формата на възпроизведената с помощта на дадения нож площ на гравираното сечение. На фиг. 9 са показани два примера за възможни изпълнения на сечението на върха на ножа. На фиг. 9а острието на ножа е оформено така, че линията на среза на околната повърхнина на конуса, определяща формата на гравюрната вдлъбнатина 28, образува спрямо симетричната ос на ротация S на гравиращия инструмент ъгъл от 45°. В резултат на това при гравирането на плочата с този инструмент се получава такава траектория на гравиране, че страничните стени на вдлъбнатината 28 отиват към основата й под ъгъл 45°. От приведения пример се вижда, че благодарение на производството на гравиращи ножове с различни ъгли ще могат да се изработват съответно различни наклони на стените на вдлъбнатината 28 в гравираната плоча. Освен наклонът на стената чрез оформянето на гравиращия инструмент може да се повлияе и върху формата на стените. За тази цел на фиг. 96 е показана линията на напречното сечение на ротационно симетрично гравиращо острие, чрез което могат да се оформят различни ъгли на гравиране, например в субструктурата 29 на дъното на вдлъбнатината 28. От двата примера се вижда, че използването на различни гравиращи инструменти може да повлияе значително на желания резултат при гравирането, респективно, че с помощта на специално изработени гравиращи инструменти или върхове на гравиращите инструменти могат да бъдат постигнати оптимални резултати за даден щрихов оригинал. Възможно е най-вече инструментите да бъдат изработени с определен ъгъл или форма така, че да могат да се отнемат и много фини повърхнини, подлежащи на гравиране, като при фини линии траекторията на инструмента минава еднократно през подлежащата на изрязване площ по предварително определената линия. Благодарение на специалната форма на гравиращия инструмент, материалът в рамките на зададения контур може да бъде отстранен само с един единствен работен ход на гравюрния нож. В такива случаи траекторията на инструмента може да ми нава и по протежение иа някаква средна линия, която се намира между две линии от зададения контур и е на еднакво разстояние от тези линии. При зададен дълбочинен профил в такъв случай ще трябва да се избере подходяща форма на гравюрния нож.

Методът съгласно изобретението позволява гравюрата да може да бъде изпълнена при точно изписване на линиите и при изключително малки повърхности на гравиране или линии на гравиране. Зададените дълбочини, които могат да бъдат постигнати с предлагания от изобретението метод, са препоръчително между 10 и 150 μ m, като зададените дълбочини могат да бъдат определени също така и с различните сиви тонове на щриховия оригинал.

Ако оригиналът се състои от равномерна линейна шарка, например плетеница (гилоуш), то чрез вариране на дълбочината, ширината или гъстотата на линиите или на контура съгласно описания по-горе начин може да бъде нанесена някаква оптическа информация, например портрет. Вместо визуално разпознаваната информация обаче може да се въведе по същия начин и някаква друга, примерно машинночетима информация.

Въпреки че благодарение на използването на различни гравюрни инструменти се предлагат голям брой възможности за пренасяне върху печатната щампа на определени структури на микронеравността в основата иа гравюрата, респективно допълнителни информации, които в дадения случай можем да наречем микрогравюри, предлаганият от изобретението метод може да се използва и за модифициране на страничните стени на гравюрата по протежение на зададения контур. На фиг. 10 е показан пример, при който на печатната щампа е нанесена гравюра, която в дадения случай се състои от страничната стена на вдлъбнатината 28 и от субструктура 29, разположена на дъното на вдлъбнатината 28. При втори работен ход в страничната стена на вдлъбнатината 28 са нанесени допълнителни данни във вид на микроструктурни линии 30. В резултат на това по страничната стена на гравюрната линия може да се нанесе и допълнително информационно съдържание, което може да се състои от прости линии, от стъпаловидна функция, от знаци, шарки, образи или други. Особено при леко смъкващите се стени на вдлъбнатината 28 става възможно да се нанесе допълнителна ин формация и по страничната стена на гравюрната линия, слизаща надолу от линията на зададения контур 26.

Несъмнено предлаганият съгласно изоб5 ретението метод може да се използва и в случаите, когато се налага да се направи негатив от щриховото изображение. Както е показано на фиг. 11, описаното вече изчисление на траекторията на инструмента може да бъде из10 вършено и в случаите, когато в обхвата на подлежащата на изрязване площ се намира и някакъв участък 25, който трябва да бъде изключен от гравирането. В такива случаи се препоръчва траекторията на инструмента да 15 бъде изчислена така, че гравиращият инструмент да премине по обработвания детайл, т.е. по плочата на печатната щампа още с първата работна операция така, че печатната щампа да бъде гравирана по протежение на лини20 ята на зададения контур 26. При следващата операция гравиращият инструмент ще мине по втория зададен контур 27, за да се отнеме получилата се евентуално между зададените контури 26 и 27 остатъчна площ, както това е 25 описано вече по-горе.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за изработване на печатни щампи и по-специално на форми за металограф-

3θ ски дълбок печат, върху които има най-малко една вдлъбнатина във вид иа линия, нанесена върху повърхността на печатната щампа, характеризиращ се с това, че е дефинирана наймалко една ограничена с линии частична площ 35 от повърхността, като краищата на тази наймалко една частична площ определят някакъв зададен контур, и от зададения контур и някаква зададена дълбочина, определяща дълбочината на врязване на гравиращия инстру40 мент се изчислява траектория на инструмента, включена в рамките на зададения контур, по протежение на която гравиращият инструмент бива направляван така, че материалът от частичната площ в рамките на зададения контур 45 се отнема на предварително определената зададена дълбочина.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че най-малко една част от траекторията на инструмента се движи успо-

50 редно на зададения контур.
3. Метод съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че зададеният кон тур не се пресича.
4. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 3, характеризиращ се с това, че зададената дълбочина в рамките на траекторията на инструмента е променлива.
5. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 3, характеризиращ се с това, че зададената дълбочина в рамките на траекторията на инструмента е константна.
6. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че материалът по протежение на траекторията на инструмента в рамките на зададения контур се отнема с един единствен работен ход на гравюрния нож.
7. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 6, характеризиращ се с това, че дадена негравирана остатъчна площ в рамките на частичната площ се отнема по протежение на втора траектория на инструмента.
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че остатъчната площ се отнема, като гравиращият инструмент е управляван така, че да отнема повърхността на остатъчната площ по траектории, които са подобни или успоредни на зададения контур.
9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че остатъчната площ се отнема, като гравиращият инструмент се управлява така, че повърхността на остатъчната площ се отнема с движения, наподобяващи меандри.
10. Метод съгласно една от претенциите от 7 до 9, характеризиращ се с това, че остатъчната площ се отнема така, че се получава нова повърхност с дефинирана микронеравност.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че гравиращият инструмент се управлява така, че микронеравността се оформя във вид на бразди.
12. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 11, характеризиращ се с това, че наймалко една част от повърхността, отнета на предварително определена дълбочина, се отнема чрез една или повече следващи гравиращи операции до по-голяма дълбочина.
13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че с едната или повече следващи гравиращи операции се създава информация, разпознаваема от човек или машинночитаема.
14. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 13, характеризиращ се с това, че зададеният контур се дефинира с помощта на елек тронноизчислителна машина.
15. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че гравиращият инструмент е лазерен лъч.
16. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че гравиращият инструмент е механичен нож.
17. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че при гравиране механичният нож се върти.
18. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 17, характеризиращ се с това, че при изработването на печатната щампа се използват гравиращи инструменти с различен вид или различно оразмеряване.
19. Метод съгласно претенции от 1 до 18, характеризиращ се с това, че се гравират едновременно няколко щампи.
20. Метод съгласно претенции от 1 до 18, характеризиращ се с това, че една щампа се гравира едновременно с няколко гравиращи инструмента.
21. Метод съгласно претенция 12 или 13, характеризиращ се с това, че най-малко една следваща гравираща операция се извършва с по-фин гравиращ инструмент, отколкото гравюрата при първата гравираща операция.
22. Метод съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че се извършва наймалко една допълнителна гравираща операция на една от страничните стени, спускаща се надолу от зададения контур.
23. Гравиран предмет, по-специално плоча, като печатна щампа или печатна форма, имаща най-малко една вдлъбнатина във вид на линия, нанесена чрез гравиране и имаща странични стени и дъно, характеризиращ се с това, че вдлъбнатината (28) има субструктура (29), представяща допълнителна информация, при което ширината на субструктурата (29) е по-малка от тази на вдлъбнатината (28) върху повърхността на предмета.
24. Печатна щампа или печатна форма, имаща най-малко една вдлъбнатина във вид на линия, нанесена чрез гравиране и имаща странични стени и дъно, характеризираща се с това, че вдлъбнатината (28) има субструктура (29), чиято ширина е по-малка от тази на вдлъбнатината (28) върху повърхността на предмета.
25. Предмет съгласно претенция 23 или 24, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) се намира на дъното и/или най-мал9 ко на една от страничните стени на вдлъбнатината (28).
26. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 25, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) поне в отделни участъци е успоредна на посоката на линията на вдлъбнатината (28).
27. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 26, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) има формата на меандри (17).
28. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 27, характеризиращ се с това, че субструктурата (28) дефинира една неравност.
29. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 28, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) е нанесена във вид на знаци, изображения, шарки или други подобни.
30. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 29, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) представлява машинно читаема информация. 20
31. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 30, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) е изпълнена във вид на бразди.

$
32. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 31, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) е нанесена с помощта на лазерен лъч.
33. Гравиран предмет съгласно една от претенциите от 23 до 32, характеризиращ се с това, че субструктурата (29) е нанесена с механичен нож.
34. Използване на гравирания предмет съгласно една от претенциите от 23 до 33 за изработване на печатни щампи или печатни форми.
35. Използване на гравирания предмет съгласно една от претенциите от 23 до 33 за изработване на документи, като ценни книжа, банкноти, документи за самоличност и други подобни.

Приложение: 11 фигури