BG62999B1 - Анти туморна ваксина и метод за нейното получаване - Google Patents

Анти туморна ваксина и метод за нейното получаване Download PDF

Info

Publication number
BG62999B1
BG62999B1 BG102439A BG10243998A BG62999B1 BG 62999 B1 BG62999 B1 BG 62999B1 BG 102439 A BG102439 A BG 102439A BG 10243998 A BG10243998 A BG 10243998A BG 62999 B1 BG62999 B1 BG 62999B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
cells
tumor
patient
peptide
peptides
Prior art date
Application number
BG102439A
Other languages
English (en)
Other versions
BG102439A (bg
Inventor
Walter Schmidt
Max Birnstiel
Tamas Schweighoffer
Peter Steinlein
Michael Buschle
Original Assignee
Boehringer Ingelheim International Gmbh
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Priority claimed from DE19543649A external-priority patent/DE19543649C2/de
Priority claimed from DE19607044A external-priority patent/DE19607044A1/de
Application filed by Boehringer Ingelheim International Gmbh filed Critical Boehringer Ingelheim International Gmbh
Publication of BG102439A publication Critical patent/BG102439A/bg
Publication of BG62999B1 publication Critical patent/BG62999B1/bg

Links

Classifications

    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07KPEPTIDES
    • C07K7/00Peptides having 5 to 20 amino acids in a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K7/04Linear peptides containing only normal peptide links
    • C07K7/06Linear peptides containing only normal peptide links having 5 to 11 amino acids
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N5/00Undifferentiated human, animal or plant cells, e.g. cell lines; Tissues; Cultivation or maintenance thereof; Culture media therefor
    • C12N5/06Animal cells or tissues; Human cells or tissues
    • C12N5/0602Vertebrate cells
    • C12N5/0693Tumour cells; Cancer cells
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K35/00Medicinal preparations containing materials or reaction products thereof with undetermined constitution
    • A61K35/12Materials from mammals; Compositions comprising non-specified tissues or cells; Compositions comprising non-embryonic stem cells; Genetically modified cells
    • A61K35/14Blood; Artificial blood
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K39/0005Vertebrate antigens
    • A61K39/0011Cancer antigens
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K39/12Viral antigens
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K39/12Viral antigens
    • A61K39/145Orthomyxoviridae, e.g. influenza virus
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K39/39Medicinal preparations containing antigens or antibodies characterised by the immunostimulating additives, e.g. chemical adjuvants
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00Antineoplastic agents
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C07ORGANIC CHEMISTRY
    • C07KPEPTIDES
    • C07K14/00Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • C07K14/435Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof from animals; from humans
    • C07K14/705Receptors; Cell surface antigens; Cell surface determinants
    • C07K14/70503Immunoglobulin superfamily
    • C07K14/7051T-cell receptor (TcR)-CD3 complex
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/51Medicinal preparations containing antigens or antibodies comprising whole cells, viruses or DNA/RNA
    • A61K2039/515Animal cells
    • A61K2039/5154Antigen presenting cells [APCs], e.g. dendritic cells or macrophages
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/555Medicinal preparations containing antigens or antibodies characterised by a specific combination antigen/adjuvant
    • A61K2039/55511Organic adjuvants
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/555Medicinal preparations containing antigens or antibodies characterised by a specific combination antigen/adjuvant
    • A61K2039/55511Organic adjuvants
    • A61K2039/55516Proteins; Peptides
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/555Medicinal preparations containing antigens or antibodies characterised by a specific combination antigen/adjuvant
    • A61K2039/55511Organic adjuvants
    • A61K2039/55522Cytokines; Lymphokines; Interferons
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/555Medicinal preparations containing antigens or antibodies characterised by a specific combination antigen/adjuvant
    • A61K2039/55511Organic adjuvants
    • A61K2039/55561CpG containing adjuvants; Oligonucleotide containing adjuvants
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies
    • A61K2039/58Medicinal preparations containing antigens or antibodies raising an immune response against a target which is not the antigen used for immunisation
    • A61K2039/585Medicinal preparations containing antigens or antibodies raising an immune response against a target which is not the antigen used for immunisation wherein the target is cancer
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K39/00Medicinal preparations containing antigens or antibodies

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Microbiology (AREA)
  • Mycology (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Virology (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Biophysics (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • Cell Biology (AREA)
  • Wood Science & Technology (AREA)
  • Pulmonology (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Gastroenterology & Hepatology (AREA)
  • Toxicology (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • General Engineering & Computer Science (AREA)
  • Hematology (AREA)
  • Developmental Biology & Embryology (AREA)
  • Medicines Containing Antibodies Or Antigens For Use As Internal Diagnostic Agents (AREA)
  • Peptides Or Proteins (AREA)
  • Medicines That Contain Protein Lipid Enzymes And Other Medicines (AREA)

Abstract

Устройството и методът намират приложение за атравматично безиглено въвеждане на частици от терапевтично средство или на генетичен материал в тъкан на жив организъм през покривния му слой кожа. С тяхсе постига стерилност на доставяните частици и намаляване на загубите им. Устройството се състои от горно цилиндрично тяло с резервоар (10) за газ подналягане и еднопосочен клапан (25). Горното цилиндрично тяло е свързано разглобяемо с първа тръбна част (11), в която е оформена камера (12), чието долно дъно е изпълнено като разкъсваема мембрана (20), закрепена неподвижно по периметъра си към дюза. Последната е монтирана разглобяемо към първата тръбна част (11) и съдържа предварително приготвенакапсула с доза частици. Капсулата е образувана отпериферно свързани еластично неразрушимо блистерно гнездо (21) и покривен слой (22), между които сапоместени частиците (23). Капсулата е установена в дюзата, свързана с камерата (12). По метода предварително установените в капсулата и намиращи се всъстояние на покой частици (23) се задвижват и регулируемо се ускоряват чрез газ под налягане и се изхвърлят към повърхностния слой на живата тъкан. Задвижването на частиците (23) се осъществява чрезударна вълна, създадена от ударно въздействие на газа под налягане върху външната повърхнина на блистерното гнездо (21) на капсулата, при което тази повърхнина преминава от първа вдлъбната във втораизпъкнала стабилна позиция.

Description

Област на техниката
Изобретението се отнася за антитуморна ваксина и до метод за нейното получаване. Ваксината съдържа туморни клетки, поне част от които върху клетъчната си повърхност имат най-малкото един хаплотип от главния комплекс на тъканната съвместимост I (MHC-I). Туморните клетки са натоварени с един или повече пептиди, свързани с молекулата на MHC-I по такъв начин, че в контекста на пептидите се разпознават от имунната система на пациента като чужди и предизвикват клетъчен имунен отговор. Натоварването се извършва в присъствието на поликатиони, като полилизин.
Предшестващо състояние на техниката
Разработването на една терапевтична ваксина на основата на туморни клетки по същество почива върху следните предпоставки. Между туморните клетки и нормалните клетки съществуват качествени или количествени различия. Имунната система има способност да разпознава тези разлики и може чрез активна специфична имунизация с ваксини да се стимулира към разпознаване на туморните клетки на основата на тези различия и да предизвика тяхното отхвърляне.
За предизвикването на противотуморен отговор трябва да се изпълнят най-малкото две предпоставки. Първо туморните клетки трябва да експресират антигени или неоепитопи, които не се срещат върху нормалните клетки. Второ имунната система трябва да бъде активирана по съответен начин, за да реагира срещу тези антигени. Едно съществено препятствие в имунотерапията на тумори представлява тяхната слаба имуногенност, преди всичко у хората. Това е изненадващо дотолкова, доколкото би могло да се очаква, че големият брой генетични изменения в малигнените клетки би трябвало да доведат до появата на пептидни неоепитопи, които в контекста на молекулите от MHC-I биха се разпознали от цитотоксичните Т-лимфоцити.
По-рано бяха открити туморасоциирани и туморспецифични антигени, които са такива неоепитопи и поради това би трябвало да са потенциални прицели за атака от страна на имунната система. Фактът, че въпреки това имунната система не успява да елиминира туморите, които експресират тези неоепитопи, очевидно се дължи не на липсата на неоепитопи, а на това, че имунният отговор срещу тези неоантигени е недостатъчен.
За имунотерапия на рак бяха разработени две общи стратегии на клетъчна основа. От една страна, това е “осиновителната” имунотерапия, която си служи с размножаване на реагиращи срещу тумори Т-лимфоцити in vitro и тяхното повторно въвеждане в пациентите, а от друга страна, това е активната имунотерапия, която употребява туморни клетки, с очакването, че с това срещу туморните антигени ще се предизвикват или нови, или засилени имунни отговори, с които да се създаде съответният системен противотуморен отговор.
На основата на активната имунотерапия се произвеждат различни видове туморни ваксини. Пример за това са облъчени туморни клетки, които се смесват с имуностимулиращи адюванти като Corynebacteium parvum или Bacillus Calmette Guerin (BCG), за да се предизвикат имунни реакции срещу туморните антигени (Oettgen & Old, 1991).
През последните години за активна имунотерапия на рака са използвани предимно генетично модифицирани туморни клетки, при което въведените в туморните клетки чужди гени попадат в три категории.
Една от тях използва туморни клетки, които са генетично модифицирани така, че да произвеждат цитокини. Локалното съвместяване на туморни клетки и цитокинов сигнал формира стимул, който предизвиква противотуморен имунитет. Преглед на използването на тази стратегия е направен от Pardoll, 1993; Zatloukal et al., 1993 и Dranoff & Mulligan, 1995.
В експериментални животински модели беше показано, че силен противотуморен имунитет генерират туморни клетки, които са генетично модифицирани да секретират цитокини като IL-2, GM-CSF или IFN-γ или да експресират ко-стимулиращи молекули (Dranhoff et al., 1993; Zatloukal et al., 1995). При човек, в който туморът вече е забележимо напреднал и който е развил толерантност спрямо тумора, е значително по-трудно да се обхване напълно каскадата от сложни взаимодействия, така че да може да протече една ефективна противотуморна реакция. Все още не е показано каква е действителната ефективност на туморните ваксини, секретиращи цитокини, за приложение при хората.
Една друга категория гени, чрез която туморните клетки се променят с оглед употребата им като туморни ваксини, кодират т.нар. аксесоарни (добавъчни) белтъци или accessory proteins. Целта на тази добавка се състои в това туморните клетки да започнат да функционират като антиген-представящи клетки, т.е. Neo-APCs, за да могат директно да предизвикат образуването на туморспецифични Тлимфоцити. Пример за такава добавка е описан от Ostrand-Rosenberg, 1994.
Идентифицирането и изолирането на туморни антигени (TAs), респ. на техни производни пептиди, например съгласно Wolfel et al., 1944 а) и 1944 b); Carrel et al., 1993, Lehmann et al., 1989, Tibbets et al., 1993 или съгласно описанието в публикуваните международни заявки WO 92/20356, WO 94/05304, WO 94/23031, WO 95/00159) беше предпоставка за използването на туморни антигени като имуногенни за туморни ваксини както под формата на белтъци, така и на пептиди. Една туморна ваксина под формата на туморни антигени обаче не е достатъчно имуногенна, за да предизвика клетъчен имунен отговор, за да елиминира туморните клетки, носещи туморни антигени. Съвместното прилагане с адюванти също предлага ограничени възможности за усилване на имунния отговор (Oettgen & Old, 1991).
Трета стратегия на активната имунотерапия за повишаване ефективността на туморните ваксини се основава на ксеногенизирани (направени чужди) автоложни туморни клетки. В основа на тази концепция лежи допускането, че имунната система реагира срещу туморни клетки, които експресират чужд белтък, и че в хода на тази реакция се предизвиква имунен отговор и срещу онези туморни антигени (TAs), които се предоставят от туморните клетки във ваксината.
Преглед на тези различни подходи, при които чрез въвеждане на различни гени се извършва ксеногенизиране на туморни клетки с оглед повишаване на имуногенността, е направен от Zatloukal et al. 1993.
Централна роля в регулирането на спе цифичния имунен отговор играе един тримолекулен комплекс, състоящ се от компонентите: Т-клетъчен антигенен рецептор, молекула на МНС (Major Histocompatibility Complex, т.е. Главен комплекс на тъканната съвместимост) и техния лиганд, който представлява пептиден фрагмент, получен от белтък.
Молекулите на МНС-I, респ. съответните човешки молекули, HLAs, представляват пептидни рецептори, които позволяват строго специфичното свързване на милиони различни лиганди. Предпоставка за това са алелспецифичните пептидни мотиви, които отговарят на следните критерии за специфичност: в зависимост от хаплотипа на МНС-I пептидите имат определена дължина, по правило осем до десет аминокиселинни остатъци. Две от аминокиселинните позиции обикновено представляват т.нар. “котва” и могат да се заемат от една единствена аминокиселина или от аминокиселинни остатъци с близкородствени странични вериги. Точното място на “котвените” аминокиселини в пептида и изискванията за техните свойства варират в зависимост от хаплотипа на MHC-I. С-краят на пептидните лиганди обикновено е алифатен или зареден остатък. Такива алелспецифични мотиви на пептидните лиганди от МНС-I досега са известни за Н-2К0, Кь, Кк, Кк“‘, D+, HLA-A*0201, А*0205 и В*2705.
В рамките на белтъчната обмяна вътре в клетката нормалните, изродени и чужди генни продукти, например вирусни белтъци или туморни антигени, се разграждат до малки пептиди; някои от тях са потенциални лиганди за молекулите от МНС-I. Това е предпоставка за тяхното представяне от молекулите на МНС и като следствие от това за предизвикването на клетъчен имунен отговор, макар че все още не е подробно изяснено, как в клетката пептидите се произвеждат като лиганди за MHC-I.
Един подход, който използва този механизъм за ксеногенизиране на туморни клетки, за да се усили имунният отговор, се състои в това, туморните клетки да се обработят с химични мутагени, като М-метил-ЬГ-нитрозогуанидин. Като резултат трябва да се получат туморни клетки, представящи неоантигени, произлезли от мутантните варианти на клетъчните белтъци, които са чужди генни продукти (Van Pel & Boon, 1982). Този метод обаче е трудно да се контролира в количествено и качествено отношение, тъй като мутагенните събития са разпределени случайно в генома и освен това се очаква, че отделните клетки в резултат на различните мутагенни събития ще представят различни неоантигени.
Друг подход ксеногенизира туморни клетки чрез трансфекцията им с гени за един или повече чужди белтъци, например за чужда MHC-I-молекула или за МНС-белтъци от различни хаплотипове, които след това се появяват върху клетъчната повърхност (ЕР-А2 0 569 678; Plautz et al., 1993; Nabel et al., 1993). Този подход почива на посочената представа, че когато туморните клетки се прилагат под формата на ваксина от цели клетки, те се разпознават като чужди благодарение на експресираните белтъци, респ. на техните производни пептиди; или че в случай на експресията на автоложни MHC-I-молекули представянето на туморните антигени се оптимизира чрез повишаване броя на MHC-I-молекулите върху клетъчната повърхност. Изменението на туморните клетки с чужд белтък може да доведе до представянето на пептиди от чуждия белтък в контекста на МНС, при което промяната от “собствено” към “чуждо” се извършва в рамките на разпознаването МНС-пептиден комплекс. Резултатът при разпознаването на един белтък или пептид като чужд се състои в това, че в хода на имунното разпознаване се произвежда имунен отговор не само срещу чуждия белтък, но и срещу туморните антигени, присъщи на туморните клетки. В хода на този процес се активират антигенпредставящите клетки (Antigen Presenting Cells, APCs), които процесират до пептиди белтъците (инклузивни TAs), срещащи се в туморната клетка на ваксината, и ги използват като лиганди за собствените си МНС-I и MHC-I-молекули. Активираните, натоварени с пептиди APCs, мигрират в лимфните възли, където само малка част от Т-лимфоцити разпознават пептидите върху APCs, произлизащи от ТА, и могат да ги използват като стимул за клонална експанзия с други думи за генерирането на тумор-специфични CTLs и на Т-клетки-помощници.
Същност на изобретението
Задачата на изобретението се състои в приготвянето на нова антитуморна ваксина на основата на ксеногенизирани туморни клетки, с помощта на която може да се предизвика ефективен клетъчен противотуморен отговор.
Съгласно изобретението задачата е решена, като се основава на известния факт, че докато немалигнените, нормални телесни клетки се толерират от имунната система, срещу една нормална клетка тялото реагира чрез имунна защита тогава, когато тя, например в резултат на вирусна инфекция, синтезира чужди за тялото белтъци. Причината за тази реакция е в представянето на чужди пептиди от MHC-I-молекулите, които произлизат от чуждите за тялото белтъци. В резултат имунната система регистрира факта, че с тази клетка се е случило нещо нежелано и схващано като чуждо. Клетката се отстранява, APCs се активират и се образува нов, специфичен имунитет срещу клетките, експресиращи чужди белтъци.
Въпреки че туморните клетки съдържат дадените туморспецифични туморни антигени, като такива те не са надеждни ваксини, тъй като в резултат на тяхната слаба имуногенност се пренебрегват от имунната система. Ако обаче противно на известните подходи една туморна клетка се натовари не с чужд белтък, а с чужд пептид, тогава освен чуждите пептиди, като чужди тази клетка ще възприема и собствените си туморни антигени. Чрез ксеногенизирането с пептид би трябвало да може да се постигне насочване на предизвикания от чуждите пептиди клетъчен имунен отговор срещу туморните антигени.
Причината за слабата имугенност на туморните клетки не може да представлява качествен, а количествен проблем. За пептид, произлязъл от туморен антиген, това може да означава, че той все пак се представя от MHCI-молекулите, обаче в концентрация, която е твърде ниска, за да предизвика клетъчен тумор-специфичен имунен отговор. Повишаване броя на туморспецифичните пептиди върху туморната клетка би трябвало също така да осъществи ксеногенизиране на туморната клетка, което води до предизвикването на клетъчен имунен отговор. Би трябвало да се приготви ваксина, която при опростено производство да предизвиква ефикасен имунен отговор, в противовес на подходите, при които туморният антиген, респ., неговият производен пептид, се представят върху клетъчната повърхност чрез трансфекцията на туморните клетки с ДНК, която кодира въпросния белтък, респ.
пептид, както е описано във WO 92/20356, WO/9405304, WO 94/23031 и W095/00159.
В патент на Mandelboim et al., 1994 и 1995 е предложено, RMA-S-клетки да се инкубират с пептиди, производни на туморните антигени, за да се предизвика чрез това клетъчен имунен отговор срещу собствените туморни антигени на пациента. За клетките, предложени от Mandelboim et al. за туморно ваксиниране с означението RMA-S (Karre et al., 1986), се приема, че могат да изпълняват функцията на APCs. Те имат тази особеност, че техните HLA-молекули върху клетъчната повърхност са свободни в резултат на дефект в клетъчния механизъм за транспорт на антигенни пептиди (TAP-механизъм, “Transport of Antigenic Peptides”), отговорен за процесирането на пептидите и тяхното свързване с HLA-молекулите. По този начин клетките са на разположение на натоварването им с пептид, следователно те функционират едновременно и като представящ вектор за въведения отвън пептид. Постигнатото противотуморно действие се основава на предизвикването на имунен отговор срещу представения върху клетките пептид, който се предлага на имунната система, без да е в непосредствен контекст с антигенния репертоар на туморната клетка.
Изобретението се отнася до антитуморна ваксина за приложение при пациенти, състояща се от туморни клетки, които представят в контекста на HLA пептиди, произлезли от туморните антигени. Поне част от тези клетки имат върху повърхността си най-малкото един MHC-I-хаплотип на пациента и са натоварени с един или повече пептиди а) и/или б) по такъв начин, че туморните клетки в контекст с пептидите се разпознават от имунната система на пациента като чужди и се предизвиква клетъчен имунен отговор, при което пептидите функционират по следния начин.
a) като лиганди за MHC-I-хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, като са различни от пептидите, произлезли от белтъци, които се експресират от клетки на пациента, или
b) като лиганди за MHC-I-хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, като са производни на туморни антигени, които се експресират от клетки на пациента и са в концентрация върху туморните клетки на ваксината, която е по-висока от концентрацията на пептид, производен на същите туморни антигени, експресиращи се върху туморните клетки на пациента.
Човешките МНС-молекули по-нататък ще се означават като HLA (Human Leucocyte Antigen), както е прието в международната практика.
Под “клетъчен имунен отговор” трябва да се разбира цитотоксичният Т-клетъчен имунитет, който в резултат на образуването на туморспецифични цитотоксични CDS-положителни Т-клетки и СО4-положителни Т-клеткипомощници осъществява разрушаване на туморните клетки.
Действието на ваксината от туморни клетки съгласно изобретението се основава преди всичко на факта, че имуногенното действие на наличния върху туморните клетки запас от туморни антигени се подсилва чрез пептида.
Пептидите от типа а) по-нататък ще се означават и като “чужди пептиди” или “ксенопептиди”.
В едно приложение на изобретението туморните клетки на ваксината са автоложни. При това става въпрос за клетки, които се вземат от пациента, който ще се лекува, третират се ex vivo с пептид (и) а) и/или б), в дадени случаи се инактивират и след това отново се въвеждат в пациента. (Методи за получаването на автоложни туморни ваксини са описани във WO 94621808, използван за справка).
В едно приложение на изобретението туморните клетки са алогенни, т.е. те не произлизат от лекувания пациент. Предимство на употребата на алогенни клетки се дава преди всичко поради икономически съображения. Производсвото на индивидуални ваксини за всеки отделен пациент е трудоемко и скъпо. Освен това при отделните пациенти се появяват трудности при култивирането на туморни клетки ех vivo, така че туморните клетки не се получават в достатъчно голям брой, за да може да се произведе ваксина. За алогенните туморни клетки трябва да се обърне внимание, че те трябва да съответстват на HLA-субтипа на пациента.
В случай на употреба на чужди пептиди от категорията а) при туморните клетки става въпрос на клетки от една или повече клетъчни линии, от които поне една клетъчна линия експресира поне един, за предпочитане повече туморни антигени, които са еднакви с туморните антигени на пациента, който ще се лекува, т.е. туморната ваксина се съгласува с туморните индикации на пациента. Това осигурява насочване на клетъчния имунен отговор, предизвикан от MHC-I представените чужди пептиди върху туморните клетки на ваксината и водещ до експанзия на туморспецифични клетки и на Т-клетки-помощници и към туморните клетки на пациента, тъй като те експресират същите туморни антигени, както и клетките на ваксината.
Ако една пациентка например, която страда от метастази на рак на гърдата, проявява и мутацията Her2/neu (Allred et al., 1992; Peopoles et al., 1994; Yoshino et al., 1994 a) Stein et al., 1994; Yoshino et al., 1994 b) Fisk et al., 1995; Han et al., 1995), трябва да се лекува с туморната ваксина от настоящото изобретение, като ваксина се използват алогенни, съответстващи на HLA-хаплотипа на пациента туморни клетки, които също експресират мутиралия Her2/neu като туморни антигени. Порано бяха изолирани множество туморни антигени и беше изяснена тяхната зависимост от едно или повече ракови заболявания. Други примери за такива туморни антигени са ras (Fenton et al., 1993; Gedde Dahl et al., 1992; Jung et al., 1991; Morishita et al., 1993; Peace et al., 1991; Skipper et al., 1993), туморните антигени MAGE (Boon et al., 1994; Slilngluff et al., 1994; van der Bruggen et al., 1994; WO 92/ 20356; освен това обзор на различни туморни антигени е даден от Carrel et al., 1993.
Преглед на известни туморни антигени и техни производни пептиди, приложими в рамките на изобретението, е направен в таблицата.В хода на поставянето на диагнозата и лечебния план туморните антигени на пациента се определят най-общо чрез стандартни методи, например с помощта на тестове на основата на CTLs, специфични за туморния антиген, който се определя. Подобни тестове са описани от Herin et al., 1987; Coulie et al., 1993; Cox et al., 1994; Rivoltini et al., 1995; Kawakami et al., 1995; както и във WO 94/14459; в тези литературни източници може да се направи справка и за различни туморни антигени, респективно за техни производни пептиди. Туморните антигени, появяващи се върху клетъчната повърхност, могат да се докажат също и с имуноанализи на основата на антитела.
Когато туморните антигени са ензими, например тирозинази, те могат да се докажат с ензимни тестове.
В друго приложение на изобретението като изходен материал за ваксината може да се използва смес от автоложни и алогенни туморни клетки. Към използване на това приложение на изобретението се прибягва особено тогава, когато туморните антигени, експресирани от пациента, са неизвестни или само частично охарактеризирани и/или когато алогенните туморни клетки експресират само една част от туморните антигени на пациента. Чрез прибавянето на автоложни, третирани с чуждия пептид туморни клетки, се постига това, че поне една част от туморните клетки на ваксината съдържа по възможност повече туморни антигени, присъщи на пациента. При алогенните туморни клетки става въпрос за такива, които се съгласуват с пациента по един или повече от MHC-I хаплотиповете.
Съгласно изискването да се свързват с MHC-I молекула пептидите от типове а) и Ь) според тяхната последователност се дефинират чрез HLA-субтипа на пациента, на който трябва да се приложи ваксината. По този начин определянето на HLA-субтипа на пациента е важна предпоставка за избора, респ. конструкцията на подходящ пептид.
При прилагането на туморната ваксина на изобретението под формата на автоложни туморни клетки HLA-субтипът се проявява автоматично чрез специфичността на HLA-молекулата, която при пациента е генетично детерминирана. HLA-субтипът на пациента може да се определи чрез стандартни методи, като микротеста за лимфотоксичност (MLC-тест, смесени лимфоцитни култури) (Practical Immunol., 1989). MLC-тестът почива на следния принцип: лимфоцити, изолирани от пациента, найнапред се смесват с антисерум или с моноклонално антитяло срещу определена HLA молекула в присъствието на заешки комплемент (С). Положителните клетки се лизират и поемат индикаторно багрило, докато неувредените клетки остават неоцветени.
За определянето на HLA-субтипа на даден пациент може да се използва и RT-PCR (Curr. Prot. Mol. Biol. Kapitel 2 & 15). За тази цел от пациента се взема кръв и се изолира РНК. Тази РНК най-напред се подлага на обратна транскрипция, при което се образува кДНК на пациента, която служи като матрица за полимеразната верижна реакция с двойка праймери, които осъществяват специфична амплификация на фрагмент ДНК, който отговаря за един определен HLA-хаплотип. Ако след електрофореза в агарозен гел се появи ивица ДНК, това означава, че пациентът експресира съответната HLA-молекула. Ако ивицата не се появи, пациентът е отрицателен за нея. За всеки пациент се очакват най-малко две ивици.
При прилагането на изобретението под формата на алогенна ваксина се използват клетки, поне част от които съответства най-малко на един HLA-субтип на пациента. С оглед на една възможно най-широка приложимост на ваксината на изобретението умишлено се изхожда от смес на различни клетъчни линии, които експресират два или три различни, найчесто срещащи се HLA-субтипове, при което се съблюдават особено хаплотиповете HLAА1 и HLA-A2. С една ваксина на основата на смес от алогенни клетки, които експресират тези хаплотипове, може да се обхване широка популация от пациенти; така могат да се покрият около 70% от европейското население (Mackiewicz et al., 1995).
Дефиницията на използваните съгласно изобретението пептиди чрез HLA-субтипа ги определя в зависимост от техните “котвени” аминокиселини и тяхната дължина; определена “котвена” позиция и дължина осигуряват напасването на пептидите в пептидсвързващата бразда на дадена HLA молекула, с което се представят върху клетъчната повърхност на туморните клетки, образуващи ваксината, по такъв начин, че клетките се разпознават като чужди. Това води до стимулиране на имунната система и до получаването на клетъчна имунна реакция и срещу туморните клетки на пациента.
Като чужди пептиди съгласно категория а) в рамките на настоящото изобретение са подходящи пептиди, които са широко разпространени. Тяхната последователност може да бъде изведена от срещащите се в природата имуногенни белтъци, респ., техните разградни продукти в клетката, например от вирусни или бактериални пептиди или от чужди за пациента туморни антигени.
Подходящи чужди пептиди могат да се изберат например, на основата на известните в литературата пептидни последователности; например на базата на описаните от Rammensee et al., 1993, Falu et al., 1991, за различни HLA мотиви; от пептидни производни на имуногенни белтъци с различен произход, които пасват на свързващата бразда в молекулата на даден HLA-субтип. За пептиди, които са част от белтъци с имуногенно действие, може да се установи, кои от тях представляват подходящи кандидати чрез сравняване на последователностите им с вече известни или в някои случаи чакащи определяне полипептидни последователности, като се имат предвид специфичните за HLA изисквания. Примери за подходящи пептиди се намират напр., у Rammensee et al., 1993, Falau et al., 1991, и Rammensee, 1995; както и във WO 91/09869 /HIV-пептиди); пептиди, производни на туморни антигени, са описани в публикуваните международни патентни заявки WO 95/00159, WO 94/05304. Публикуваните литературни източници и цитираните в тях статии във връзка с пептидите са използвани за справка.
Подходящи ксенопептиди са пептиди, чиято имуногенност е вече показана, следователно това са пептиди, които произлизат от известните имуногени, например вирусни или бактериални белтъци. На основата на своята имуногенност такива пептиди показват силна реакция в MLC-тест.
Вместо да се използват оригинални пептиди, т.е. пептиди, които се получават от природните белтъци в непроменен вид, в тях могат да се извършат известни изменения като се имат предвид минималните изисквания по отношение позицията на “котвата” и дължината в оригиналната пептидна последователност; в този случай следователно се използват изкуствени пептиди, които съгласно изобретението са проектирани в съответствие с изискванията към даден MHC-I-лиганд. Например е възможно, като се изхожда от лиганда на Н2-К*1 Leu Phe Glu Ala He Glu Gly Phe He (LFEAIEGFI), да се променят аминокиселините, които не са “котвени” аминокиселини, за да придобие пептидът последователността Phe Phe He Gly Ala Leu Glu Glu He (FFIGALEEI), освен това “котвената” аминокиселина в позиция 9 може да се замени с Leu.
В рамките на настоящото изобретение като пептиди от тип а) и/или от тип Ь) могат да се използват пептиди, които са получени от туморни антигени, т.т. от белтъци, които се експресират в туморна клетка и които не се появяват в съответната нетрансформирана клетка или се синтезират в значително ниска концентрация.
Дължината на пептида съответства предимно на минималната последователност от 8 до 10 аминокиселини със задължителните “котвени” аминокиселини, които се изискват за свързване с молекулата от MHC-I. В някои случаи пептидът мое да се удължи откъм Си/или N-края дотолкова, доколкото това удължаване не засяга способността за свързване, респ. удължението на минималния пептид може да се процесира в клетката.
За да се постигне електростатично свързване на пептида с поликатион, като полилизин, в едно приложение на изобретението пептидът може да се удължи с отрицателно заредени аминокиселини; или възможно е отрицателно заредени аминокиселини да се включат в пептида и това да стане дори в позиции, различни от тези на “котвените” аминокиселини.
В рамките на настоящото изобретение в понятието “пептиди” съгласно определението се включват също и по-големи белтъчни фрагменти, респективно цели белтъци, за които има гаранция, че след представянето им от APCs ще се процесират до пептиди, които съответстват на МНС молекулата.
В това приложение антигенът не се използва под формата на пептид, а като белтък или белтъчен фрагмент, респективно като смес от белтъци или белтъчни фрагменти. Белтъкът е антиген, респ. туморен антиген, от който произлизат получените след процесирането фрагменти. Поетите от клетките белтъци, респективно белтъчни фрагменти, се процесират и могат след това в контекста на МНС да се представят на имуноефекторните клетки и с това да предизвикат имунен отговор, респективно да го подсилят (Braciale & Braciale, 1991; Kovacsovics Bankowsui & Rock, 1995; York & Rock, 1996).
В случай на използване на белтъци или белтъчни фрагменти идентичността на процесираните крайни продукти може да се докаже чрез химичен анализ (Edman-Abbau или масспектрометрия на процесираните фрагменти; виж обзорната статия на Rammensee et al., 1995, както и цитираната в нея оригинална литература) или чрез биологични тестове (способност на APCs да стимулират Т-клетки, които са специфични за процесираните фрагменти).
Изборът на пептиди с оглед на тяхната пригодност като чужди пептиди се извършва по принцип в повече стъпки. Най-общо те се изпитват в серийни опити на тест по пептидно свързване за тяхната способност да се свързват с молекула на MHC-I.
Подходящ метод за изследване представлява например основаващият се на проточната цитометрия FACS-анализ (Flow Cytometry, 1989, FACS Vantage TM User’s Guide, 1994; CELL Quest TM User’s Guide, 1994). В този случай пептидът се бележи с флуоресцентно багрило, например FITC (флуоресцинизотиоцианат) и се нанася върху туморни клетки, които експресират дадена МНС-I молекула. В потока отделни клетки се възбуждат с лазер с определена дължина на вълната; излъчената флуоресценция се измерва и тя зависи от количеството пептидни фрагменти, свързани с клетката.
Друг метод за определяне на свързаните пептидни фрагменти е описан от Scatchard-Biot. Работи се с пептид, който е белязан с J125 или с йони на редки алкалоземни метали (напр. европий). При 4°С клетките се натоварват с различни, дефинирани концентрации пептид за 30 до 240 min. За определяне на неспецифичното взаимодействие на пептида с клетките към някои проби се прибавя излишък от набелязан пептид, който потиска специфичното взаимодействие на белязания пептид. Накрая клетките се измиват, за да се отстранят неспецифично свързаните с клетките вещества. Количеството на клетъчно свързания пептид след това се измерва или със сцинтилационен брояч въз основа на излъчваната радиоактивност или чрез фотометър, приспособен за измерване на дълготрайна флуоресцензия. Оценката на така получените данни се извършва чрез стандартни методи.
Във втора стъпка за имуногенност се изпитват пептиди, показали добри качества на свързване.
Имуногенността на ксенопептиди, които са получени от белтъци, чието имуногенно дйствие е неизвестно, може да се тестува например в MLC тест. Подходящи пептиди за настоящото изобретение са пептидите, които пре дизвикват особено силна реакция в този тест, който също умишлено се провежда в серия с различни пептиди, при което преднамерено се използва пептид с известно имуногенно действие като стандарт.
Друга възможност за тестуването на пептидни, свързващи MHC-I, за тяхната имуногенност се състои в изследване свързването на пептидите с Т2-клетки. Такъв тест се основава на особеното свойство на Т2-клетките (Alexander et al., 1989) или на RMA-S-клетките (Karre et al., 1986) да имат дефект в транспортния механизъм за антигенните пептиди (TAP-механизъм) и да представят стабилни MHC-I молекули едва тогава, когато върху тях се нанесат пептиди, които се представят в контекста на MHC-I. За теста се използват, например Т2-клетки или RMA-S-клетки, които са стабилно трансфектирани с ген за HLA, например с ген за HLA-A1 и/или за HLA-A2. Ако клетките се натоварят с пептиди, които са добри лиганди за MHC-I, при което в контекста на MHC-I те се представят по такъв начин, че да могат да се разпознаят от имунната система като чужди, то такива пептиди предизвикват появата на HLA молекули върху клетъчната повърхност в значително количество. Доказването на HLAs върху клетъчна повърхност, например чрез моноклонални антитела, позволява идентифицирането на подходящи пептиди (Malnati et al., 1995; Sykulev et al., 1994). Тук също е целесъобразно да се използва стандартен пептид с известна добра способност за свързване с HLA, респективно с МНС.
В едно приложение на изобретението една автоложна или алогенна туморна клетка на ваксината може да има повече ксенопептиди с различна последователност. Използваните в този случай пептиди могат от своя страна да се различават до такава степен, че да се свързват с различни HLA-субтипове. С това се постига обхващането на повече, респективно на входни HLA-субтипове на един пациент или на една по-голяма група от пациенти. Ваксината се прилага след облъчване.
Друга, в някои случаи допълнителна вариабилност по отношение на представяните върху туморната клетка ксенопептиди, може да се състои в различие между пептидите, които се свързват с един определен HLA субтип, но не по техните последователности, компетентни за свързването на HLA, а дължащо се на полу чаването им от белтъци с различен произход, например от вирусни и/или бактериални белтъци. От една такава вариабилност, която предлага на ваксинирания организъм по-широка възможност за ксеногенизиране, може да се очаква засилване на стимулирането на имунния отговор.
В приложението на изобретението, при което туморната ваксина се състои от смес на алогенни туморни клетки от различни клетъчни линии, а в някои случаи и от допълнителни автоложни туморни клетки, сходните туморни клетки могат да бъдат третирани със същия/ същите пептид (и), респективно туморните клетки от различен произход могат да имат в даден момент и различни ксенопептиди.
В опитите, произвеждани в рамките на настоящото изобретение, като чужд белтък от тип а) е използван вирусен пептид с последователността Leu Phe Glu Ala lie Glu Gly Phe lie, която се извежда от хемаглутинина на грипен вирус и представлява Н2-К“-лиганд; “котвените” аминокиселини са подчертани.
С този природно срещан вирусен пептид като чужд пептид беше произведена туморна ваксина и тестирана в животински модел (модел на меланома и модел на рак на дебелото черво).
Един друг вирусен пептид с последователността Ala Ser Asn Glu Asn Met Glu Thr Met, която се извежда от нуклеопротеина на грипен вирус и представлява лиганд на HLA1-хаплотипа Н2-Кь (Rammenensee etal., 1993; “котвените аминокиселини са подчертани) беше използвана за производството на туморна ваксина; предпазното действие на ваксината беше потвърдено в друг модел на меланома.
Беше получена друга ваксина, в която туморните клетки бяха ксеногенизирани с чужд пептид с последователността Phe He Gly Ala Leu Glu Glu He (FFIGALEEI). Това е синтетичен, неизвестен досега в природата пептид. При избора на последователността е следено за това, да са изпълнени изискванията за нейната пригодност като лиганд за МНС-молекула от типа H2-Kd. Способността на пептида да произвежда противотуморен имунитет съгласно концентрацията за активна имунотерапия е потвърдена на миши карцином на дебелото черво СТ-26 (сингенен за мишена линия Balb/c).
В друго приложение на изобретението антитуморната ваксина освен това може да съ държа автоложни и/или алогенни туморни клетки и/или фибробласти, които са трансфектирани с гени за цитокини. във WO 94/21808 както и от Schmodt et al., 1995 (публикацията е използвана за справка) са описани ефикасни туморни ваксини, които са получени с вектор за експресия на 11-2 чрез метода за транспорт на ДНК, означаван като “трансферинфекция” (този метод се основава на опосредствена от рецептор ендоцитоза и използва клетъчен лиганд, конюгиран с поликатион като полилизин, най-вече трансферни, за комплексирането на ДНК, както и агент с ендозомолитично действие като аденовирус).
Предпочита се третираните с пептид туморни клетки и клетките, експресиращи цитокина, да се смесят в отношение 1:1. Ако например една IL-2 ваксина, която произвежда 4000 единици IL-2 на 1 х 10‘ клетки, се смеси с 1 х 106 туморни клетки, третирани с пептид, получената ваксина може да се използва за двукратно приложение, при което за оптимална доза се приемат от 1000 до 2000 единици IL-2 (Schmidt et al., 1995).
Чрез комбиниране на цитокиновата ваксина с туморните клетки, обработени с пептид, могат да се обединят предимствата от действието на тези два типа ваксини.
Приготвянето на клетките, както и съставянето на ваксината от изобретението, се извършват по традиционен начин, както например е описано в Biologic Therapy of Cancer, 1991, или във WO 94/21808.
В друг аспект изобретението се отнася до метод за производство на антитуморна ваксина, състояща се от туморни клетки и предназначена за приложение в пациент.
Методът съгласно изобретението се характеризира с това, че туморните клетки (които представят пептидни деривати на туморните антигени в контекста на HLA и от които поне една част експресира най-малко един МНС-хаплотип на пациента, се обработват с един или повече пептиди, които функционират по следния начин:
a) като лиганди за МНС- хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са различни от пептидите, произлезли от белтъци, които се експресират от клетки на пациента, или
b) като лиганди за МНС-I хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са производни на туморни антигени, които се експресират от клетки на пациента, при което туморните клетки се инкубират с един или повече от пептидите а) и/или Ь) толкова дълго и в такова количество в присъствието на поликатиони, докато пептидите се свържат с туморните клетки по такъв начин, че в контекста на туморните клетки да се разпознаят като чужди от имунната система на пациента и да предизвикват клетъчен имунен отговор.
Количеството на пептида възлиза предимно на около 50 pg от около 160 pg на 1 х 10s до 2 х 10’ клетки. Когато се използва пептид а), концентрацията може да бъде и по-висока. За тези пептиди е съществено концентрацията им върху туморните клетки на ваксината по отношение концентрацията на даден пептид върху туморните клетки на пациента, който е получен от същите туморни антигени, да е повисока, така че туморните клетки на ваксината да се разпознават като чужди и да предизвикват клетъчен имунен отговор.
Към подходящите поликатиони се отнасят хомоложни органични поликатиони като полилизин, полиаргинин, полиорнитин или хетероложни поликатиони с две или повече различни положително заредени аминокиселини, при което тези поликатиони могат да имат различна дължина на веригата, освен това и непептидни синтетични поликатиони като полиетиленимин, природни ДНК-свързващи белтъци с поликатионна природа като хистони или протамини, респективно техни аналози или фрагменти, както и спермин или спермидин. Към поликатионите, приложими в рамките на настоящото изобретение, се причисляват също и поликатионни липиди (Feigner et al., 1994; Loeffier et al., 1993; Remy et al., 1994; Behr, 1994), които са достъпни като търговски препарати трансфектам, липофектамин или липофектин.
Като поликатион се предпочита използването на полилизин (pL) с дължина на веригата от около 30 до около 300 лизинови остатъци.
Необходимото количество поликатион по отношение на пептида може да се определи емпирично. В случай на използване на полилизин и на ксенопептиди от категория а) отношението на масата pL: пептид се предпочита да бъде около 1:4 до около 1:12.
Продължителността на инкубация възлиза най-общо на 30 min до 4 h. Тя се определя от това в кой момент от време се постига максимално свързване с пептида; степента на свързване може да се проследи чрез FACSанализ и по този начин да се определи необходимата продължителност на инкубация.
В друго приложение на изобретението полилизинът се използва в поне частично конюгирана форма. За предпочитане е част от полилизина да бъде в конюгирана форма с трансферни (Tf) (конюгат трансферин-полилизин TfpL, справка за това може да се намери също в публикацията на WO 94/21808), при което отношението на масите pL:TfpL възлиза предимно на около 1:1.
Вместо с трансферни, полилизинът може да бъде конюгиран с други белтъци, например с описаните във WO 94/21808 като интернализиращи фактори клетъчни лиганди.
Освен това в някои случаи обработката на туморните клетки се извършва в присъствието на ДНК. ДНК обикновено е плазмид, за предпочитане плазмид, който не съдържа последователности, които кодират функционални еукариотни белтъци, следователно свободен вектор. Като ДНК по принцип може да се използва всеки използван в практиката, функционално съхранен плазмид.
Количеството ДНК по отношение на поликатиона, в някои случаи конюгиран с пептид, напр., отнесено към pL, TfpL или към смес от pL с TfpL, се предпочита да възлиза приблизително на 1:2 до 1:5.
Продължителността на инкубацията, количеството и видът на поликатиона по отношение броя на туморните клетки и/или количеството пептид, могат да се определят емпирично в зависимост от това дали поликатионът е конюгиран и, ако да - в коя част и с кой белтък се предпочита това да стане, предимството на присъствието на ДНК, респ., нейното количество. За тази цел отделните параметри на метода се променят, като пептидите се инкубират при иначе идентични условия с туморните клетки и се изследва ефективността на свързване на пептидите с туморните клетки. Подходящ метод за тази цел представлява FACS-анализът.
Методът от изобретението е подходящ освен за обработка на туморни клетки, също и за обработка на други клетки.
Съгласно метода от изобретението с един или повече пептиди, получени от туморни антигени, които се експресират от туморните клетки на пациента, могат да се обработват, вместо туморни клетки, автоложни, т.е. присъщи на пациента фибропласти, или клетки от фибробластни клетъчни линии, които или съответстват на KLA-субтипа на пациента или са трансфектирани със съответния MHC-I-ген. Така обработените и облъчени фибробласти могат като такива или в смес с туморни клетки, обработени с пептид, да се използват като туморна ваксина.
В друго приложение на изобретението съгласно неговия метод могат да се обработват, вместо фибропласти, дендритни клетки. Дендритните клетки са APCs на кожата; те могат по избор да се обработват in vitro, т.е. изолирани от пациента клетки се смесват in vitro с един или повече пептиди, при което пептидите са производни на туморни антигени на пациента и свързват молекула от MHC-I или МНС-П на пациента. В друго приложение тези клетки могат да се натоварят с пептид също in vivo. За тази цел се инжектират, за предпочитане интрадермално, комплексите от пептид, поликатион и в някои случаи ДНК, тъй като в кожата дендритните клетки се срещат особено често.
Съгласно изобретението пептидът е комплексиран с TfpL или pL за въвеждане в клетки СТ-26 или с TfpL и нефункционален плазмид (освободен вектор) за въвеждане в клетки М-З. В системата СТ-26 е установено, че туморната ваксина, ксеногенизирана с пептида и облъчена, генерира ефективен противотуморен имунитет: 75% от инжектираните мишки успяват да елиминират туморната “зараза, която във всички контролни животни, неваксинирани или ваксинирани с ваксина без ксенопептида, води до образуването на тумори. В системата М-З същият ксенопептид е установен при условия на още по-голяма строгост относно образуването на тумори в организма и чрез експериментален подход, наподобяващ ситуацията при хората. Мишки с метастази се инжектират с кнесогенизирани, облъчени клетки М-З. 87,5% от така облъчените мишки успяват да елиминират туморите, докато всички нетретирани мишки и 7 от 8-те мишки, инжектирани с ваксина без ксенопептид, развиват ту62999 мори.
Освен това е установено, че степента на системния имунен отговор срещу туморната ваксина зависи от метода, чрез който пептидът се свързва с туморните клетки. Когато пептидът се подава на клетките чрез полилизин/трансферин, ефектът е значително по-изразен, отколкото когато клетките се инкубират с пептида 24 h. Също и адювантното смесване на пептида с облъчените ваксини е слабо ефективно. Чрез трансферинфекцията би трябвало или да се осигури едно по-ефективно приемане на пептида от клетките или пък натоварването с полилизин/трансферин има това действие, че пептидът остава закачен за клетъчната мембрана и с това се довежда във физическа близост с молекулите на MHC-I, след което може да се свърже с тях, при което на основата на своя силен афинитет той (пептидът) може да измести клетъчните пептиди, които са по-слабо свързани.
Описание на приложените фигури
Фигура la-с представлява FACS анализ на клетки М-З, обработени с чужд пептид;
фигура Id- микроснимки на клетки М-З, обработени с FITC-пептид;
фигура 2а,b - лекуване на мишки DBA/ 2 с меланомни метастасзи чрез ваксина от клетки М-З, обработени с чужд пептид;
фигура За- титруване на чужд пептид за производството на ту морна ваксина;
фигура ЗЬ - сравняване на туморна ваксина от туморни клетки, обработени с чужд пептид, с туморна ваксина, секретираща IL-2;
фигура 4а - профилактика на мишки Balb/с чрез предварителна имунизация с ваксина с клетки на рак на дебелото черво, обработени с чужд пептид;
фигура 4Ь- изследване на участието на Т-клетки в системния имунитет;
фигура 5 - профилактика на мишки C57BL/6J чрез предварителна имунизация с ваксина от меланомни клетки, обработени с чужд пептид.
В следващите примери се използват следните материали и методи, освен ако не е отбелязано друго.
Примери за изпълнение на изобретението
Мишата меланомна клетъчна линия Cloudman S91 клон М-З; ATCC No. CCL.53.1) е АТСС.
Меланомната клетъчна линия B16-F-10 (Fidler et al., 1975) е получена от туморната сбирка DCT на NIH.
Получаването на конюгати трансферинполилизин от комплекси за трансфекция, съдържащи ДНК, се извършва, както е описано във WO 94/21808.
Пептидите LFEAIEGFI, FFLGALEEI, LPEAIEGFG и ASNENMETM са синтезирани с пептиден синтезатор (модел 433 А с монитор за обратна връзка, Applied Biosystems, Foster City, Canada) при използването на TentaGel S PHB (Rapp, Tubingen) като твърда фаза по Fmoc-метода (активиране с HBTU, FastmocTM, скала 0:25 mmol). Пептидите се разтварят в 1 М TFAA, pH 7,3 и се пречистват чрез обратнофазова хроматография на колона Vydac С 18. Последователностите се потвърждават чрез масспектрометрия на MAT Lasermat (Finnigan, San Jose, Canada).
Тестуването на ефективността на раковата ваксина за нейното предпазно действие срещу образуването на метастази (“терапевтични миши модел”), както и тестуването в профилактичен миши модел се извършват съгласно протокола, описан във WO 94/21808, при което като миши модел се използват моделът BDA/2 и моделът Balb/c.
Пример 1. Сравнителен FACS-анализ на клетки М-З, обработени чрез различни методи с чужд пептид.
За това изследване, което е представено на фиг.1, се използва ксенопептидьт LFEAIEGFI, който се нанася върху клетки М-З веднъж с комплекси TfpL/ДНК (“Transloading”; фиг.1а), веднъж клетките се инкубират с пептида (“Pulsen”; фиг.1Ь) и веднъж пептидът се смесва адювантно с клетките.
За транснатоварването (“Transloading”) в 500 μΐ Н BS-буфер се смесват 10 pg ксенопептид LFEAIEGFI, белязан с FITC, респ., небелязан контролен пептид, с 3 pg трансферинполилизин (TfpL), 10 pg pL и 6 pg psp65 (Boehringer Mannheim, свободен от липополи12 захариди (LPS). След 30 min на стайна температура разтворът се прехвърля в матрак за клетъчни култури Т 75 с 1,5 х 10‘ клетки М-З в 20 ml среда DMEM (100 FCS, 20 тМ гликоза) и се инкубира на 37°С. След 3 h клетките се промиват двукратно с PBS, отделят се с РВС/2 mM EDTA и се ресуспендират в 1 ml РВС 5% FCS за FACS анализа.
Пулсирането (“Pulsen”) на клетките с пептида се провежда с 1-2 х 106 клетки в 20 в DMEM и 450 g пептид (белязан с FITC, респ., небелязан) в продължение на 3 h на 37°С.
За адювантното смесване преди FACS анализа от културалните матрици се отделят 106 клетки и се инкубират в 30 min на стайна температура със 100 pg пептид, белязана с FITC, в 1 ml PBS/5% FCS. След отстраняването на PBS/5% FCS клетките се промиват и се анализират още веднъж. FACS анализът се провежда чрез употребата на апарати FACS Vantage (Becton Dickinson), окомплектовани c аргонов лазер 5W, настроени на 100 mV при 488 nm съгласно предписанията на производителя. Резултатът от FACS анализа е представен на фиг. 1а до 1с. фиг. Id показва микроснимки на цитоцентрофугирани клетки М-З; като горната картина показва клетки, които са получили пептида чрез комплекса (“Transloading”), а долната картина показва клетки, които са били инкубирани (“Pulsen”) с пептида. За контрастно оцветяване на ядрата се използва DAPI.
Клетките М-З, които са били натоварени с комплекса, съдържащ пептида, показват изместване на флуоресценцията с около 20% в сравнение н нетретираните клетки или с третираните само с полилизин, което е указание за ефективен пренос на пептида върху клетките чрез комплекса TfpL/ДНК (фиг. 1а). Инкубирането с пептид (“Pulsen”) е по-малко ефективно, което се отразява в изместването на флуоресцензията само с 10%, а това във флуоросцентната микроскопия е практически недостоверно (фиг.Id). В случая на адювантното смесване пептидът изчезва след стъпката на промиване (фиг.1с), което означава, че свързването на пептида е твърде незначително.
Пример 2. Лечение на мишки DBA/2 с меланомни метастази чрез ваксина от меланомни клетки, натоварени с чужд пептид (“терапевтичен миши модел”).
а) Получаване на туморна ваксина от клетки М-З
160 gg ксенопептид LFEAIEGFI се смесва с 3 gg трансферинполилизин (TfpL), 10 gl р4 и 6 gg psp65 (свободен от PLS) в матрак за клетъчни култури Т 75 с 1,5 х 106 клетки М-З в 20 ml среда DMEM (10% FCS, 20 mM гликоза) и се инкубира на 37°С. След 3 h клетките се смесват с 15 ml прясна среда и се инкубират през нощта на 37°С и при 5% СО2 4 h преди прилагането клетките се облъчват с 20 Gy. Приготвянето на ваксината се извършва, както е описано в патент WO 94/21808.
Ь) Ефективност на туморната ваксина
Мишки Balb/c на възраст 6-12 седмици с петдневни метастази (получени чрез подкожна инжекция на 104 живи клетки М-З) в разстояние на една седмица се инжектират подкожно два пъти с туморната ваксина (доза: 105 клетки/животно). В експеримента са включени 8 животни. Резултатът от опитите е представен на фиг.2а; оказва се, че 7 от 8-те животни оздравяват след прилагане на ваксината, получена чрез натоварване на туморните клетки с пептида чрез комплексите TfpL/ДНК. В сравнителни опити се използва ваксина, в която пептидът LFEAIEGFI ( 400 gg 4 mg) е бил натоварен върху клетките чрез инкубиране (3 h на 37°С; “Pulsen”). Туморите изчезват в 3 от 8-те животни, ваксинирани с 400 mg пептид, докато от ваксината, състояща се от клетки, обработени с 400 mg пептид, оздравява само 1 от 8-те животни. Контролите представляват само облъчени клетки М-З, както и клетки, които са били натоварени с комплексите без пептид (и в двата случая 1 /8 от животните се освобождават от туморите). В групата контролни животни, които не са подложени на никакво третиране, всички животни развиват тумори.
За да се изследват, от една страна адекватността на метода за получаването на ваксината, а от друга- тази на пептидната последователност, се провежда друга серия опити. В тези експерименти се използва високотуморогенен вариант на клетките М-З. В опитите, в които се тестува значението на метода на обработка, се получава ваксина, в която пептидът се натоварва върху клетките не чрез полилизин-трансферин, а само адювантно се смесва с клетките. За контрола на пептидната последователност “котвените” аминокиселини на пептида в позиции 2 и 9, а именно фенилаланин и изолевцин, се заместват с пролин, респ., глицин, което има за резултат пептида Leu Pro Glu Ala He Glu Gly Phe Gly (LPEAIEGFG); на този пептид му липсва способността за свързване с H2-Kd. Образуването на метастази се контролира поне един път на седмица. Резултатът от тези опити може да се види във фиг.2Ь. Ваксината, получена чрез натоварване на клетките с LFEAIEGFI посредством комплексите TfpL/ДНК, лекува 6 от 8 животни. Съответно тумори развиват 7 от 8-те животни, ваксинирани с ваксина, в която пептидът LFEAIEGFI само се смесва с клетките, респ., която се състои от клетки, натоварени чрез комплексите TfpL/ДНК с променения, несвързващ се с HLAмотива пептид LPEAIEGFG. В контролната група, която е била третирана само с облъчени клетки М-З, респ., която изобщо не е третирана, всички животни развиват тумори.
с) Изследване влиянието на количеството пептид във ваксината
Комплекси, съдържащи пептид, се получават, както е описано в подточка а), и съдържат 50,5 или 0,5 gg от активния пептид LFEAIEGFI, и с тях се натоварват клетки М-
3. За контрола служи ваксина с IL-2, която секретира оптималната доза IL-2 (виж пример 3). С тази ваксина се инжектират мишки DBA/ 2 с петдневни метастази. Ваксината с 50 pg пептид лекува 6 от 8 мишки, тази с 5 pg 4 от 8, както и ваксината с IL-2, докато съдържащата 0,5 pg ваксина лекува само 2 от 8 животни. Този опит е представен във фиг.За.
Пример 3. Сравняване на ваксина, съдържаща чужд пептид, с туморна ваксина от туморни клетки, секретиращи IL-2, в профилактичен миши модел
В сравнителните опити две групи опитни животни (във всяка от 8) се имунизарат предварително в разстояние на една седмица два пъти, от една страна с ваксината, описана в пример 2а), а от друга - с ваксина от клетки М-З, секретиращи IL-2 (получена съгласно протокола, описан във WO 94/ 21808, доза IL-2 2000 единици на животно). Една седмица след последното ваксиниране се предизвиква образуването на контролни тумори с нарастващ брой туморни клетки (“заразяване”; доза е дадена във фиг. ЗЬ). Оказва се, че предварителната имунизация с туморната ваксина на изобретението превъзхожда третирането с ваксината, съдържаща IL-2 мишки, инжектирани с ваксината от IL-2, се предпазват само от доза 10s живи високотуморогенни клетки (M-3-W). Капацитетът на тази ваксина обаче се изчерпва при заразяване с 3 х 105 клетки, в същото време успешно се преодолява туморно обременяване от този мащаб в животни, които са били предварително имунизирани с ваксина от томурни клетки, натоварени с чужд пептид.
Пример 4. Профилактика на мишки Balb/ с чрез предварителна имунизация с ваксина от клетки на рак на дебелото черво, натоварени с чужд пептид (“профилактичен миши модел”)
a) Получаване на ваксина СТ-26
160 pg ксенопептид LFEAIEGFI, респ., FFIGA4EEI, се смесва с 12 pg pL, респ., с 3 pg трансферин-полилизин плюс 10 pg полилизин и се комплексират 30 min на стайна температура в 500 pl HBS-буфер, след това се прехвърлят в матрак за клетъчни култури Т 75 с
1,5 х 106 клетки СТ-26 в 4ml среда DMEM (10% FCS, 20 mM гликоза), накрая се инкубира на 37°С и 5% СО2. 4 h преди прилагането клетките се облъчват със 100 (Gy). Изработването на ваксината се извършва, както е описано във WO 94/21808.
b) Тестуване ефективността на раковата ваксина за нейното предпазно действие срещу “заразяване” с СТ-26.
Balb/c мишки на възраст 6-12 седмици се ваксинират два пъти в разстояние на една седмица чрез подкожна инжекция (клетъчна доза: 105/мишка). В експеримента всяка група се състои от 8 мишки (респ.,7 мишки в опита, при който за натоварването на клетките се използва pL). Една седмица след последната имунизация се предизвиква образуването на контралатерални тумори с 5 х 104 парентални клетки СТ-26. Сравнителните опити, в които ваксината се получава по друг начин, а не чрез комплексите от TfpL/ДНК, както и контролите, се залагат както е описано в пример 2. Нарастването на туморите се контролира най-малко един път седмично. Резултатът за пептида LFEAIEGFI може да се види във фиг.4а; предпазват се 6 от 8 животни. В случая на пептида FFIGALEEI (не е показан във фиг.4а, се предпазват 4 от 8 животни).
c) Участие на Т-клетки в действието на туморната ваксина
За да се докаже участието на Т-клетки в системния имунитет, предизвикан от ваксината с СТ-26, в следващ опит 24 h преди ваксинирането СО4+-клетките се отстраняват чрез ί
интравенозна инжекция на 500 pg моноклонално антитяло GK1.5 (АТСС TIB 207), CD8+клетките чрез интравенозна инжекция на 500 pg моноклонално антитяло 2.43 (АТСС TIB 210). Положителна контролна група се ваксинира 5 без СО4+-клетките и CD8+ клетките да са били отстранени. Резултатът от опитите е представен във фиг.4Ь: Участието на Т-клетките си проличава от това, че животните с отстранени Т-клетки развиват тумори. 10
Пример 5. Профилактика на миши C57BL/ 6J чрез предварителна имунизация с ваксина от меланомни клетки, натоварени с чужд пептид (“профилактичен миши модел”)
В този пример като опитни животни се 15 използват мишки от линията C57BL/6J (във всяка група по 8 животни). Като меланомни клетки се използват клетките B160F10F (NIH DCT Tumor Depository; Filder et al., 1975), които са сингенни с използваната миша линия. 20 Животните от всички опитни групи се ваксинират два пъти в разстояние на една седмица чрез подкожна инжекция на 105 клетки B16-F10 на мишка:
В една опитна серия се получава ваксината, в която облъчени клетки B16-F10 се натоварват с пептида с последователност ASNENMETM, както е описано в пример 2 за ваксината от клетки М-З.
В паралелни опити като ваксина за предварителна имунизация се използват B16-F10 клетки, секретиращи IL-2, респ., GM-CSF (получени съгласно описания във WO 94/21808 протокол); ваксината произвежда 1000 единици IL-2, респ., 200 ng GM-CSF на животно.
Контролна група животни се имунизира предварително с облъчени, но нетретирани по друг начин клетки B16-F10.
Една седмица след последната имунизация в опитните животни се предизвиква образуването на тумори чрез 1x10* живи облъчени клетки B16-F10 и след това се проследява туморният растеж.
Резултатът от опитите е представен във фиг.5; туморните клетки, натоварени с чуждия пептид, показват най-добро профилактично действие по отношение на образуването на тумори.
ТАБЛИЦА
Пептидна МНО-хаплотид антиген литература
последовател ност
SPSYVYHQF Ld др70. ендогенен MuLV Huang & Pardoll, 1996
FEQNTAQA Кь конексин37 Mandelboim etal., 1994
FEQNTAQA Кь конексин37 Mandelboim etal., 1994
SYFPEITHI Kd JAK1 Rammensee etal., 1995
EADPTGHSY HLA-A1 MAGE-1 Rammensee etal.,, 1995
EVDPIGHLY HLA-A1 MAGE-3 Rammensee etal., 1995
YMNGTMSQV HLA-A2+ HLA-AO201 тирозиназа Rammensee etal., 1995
MLLALLYCL HLA-AO201 тирозиназа Rammensee etal., 1995
AAGIGILTV HLA-A0201 Melan A/Mart1 Rammensee etal., 1995
YLEPGPVTA HLA-AO201 pmell7/gp100 Rammensee etal., 1995
ILDGTATLRL HLA-AO201 pmei!7/gp100 Rammensee etal., 1995
SYLDSGIHF HLA-A24 0-катенин Robbins etal., 1996
ТАБЛИЦА (продължение)
AINNYAQKL CKGVNKEYL QGINNLDNL NLDNLRDYL Db голям антиген на SV-40 Lili etal., 1992
EEKLIVVLF HLA-B44 MUM-1 Coulie eta!., 1995
ACDPHSGHFV HLA-A2 мутирал CDK4 Wolfel etal., 1995
AYGLDFYIL HLA-A24 р15,неизвестна функция Robbins et al., 1995
KTWGQYWQW YLEPGPVTA HLA-A2 дрЮО Kawakami & Rosenberg, 1995
HMTEVVRHC HLA-A2 мутирал р53 Houbiers etal., 1993
KYICNSSCM Kd мутирал р53 Noguchi etal., 1994
GLAPPQHEI LLGRNSEEM HLA-A2 мутирал р53 Stuber etal., 1994
LLPENNVLSPL RMPEAAPPV LLGRNSFEV HLA-A2 див тип р53 Theoblad etal., 1995
LLGRDSFEV HLA-A2 мутирал р53 Theoblad etal., 1995
Патентни претенции

Claims (31)

1. Антитуморна ваксина за приложение при пациенти, характеризираща се с това, че съдържа туморни клетки, които представят пептиди, производни на туморни антигени, в контекста на HLA, от които клетки поне една част имат върху клетъчната си повърхност най-малкото един MHC-I-хаплотип на пациента и които са натоварени с един или повече пептиди а) и/или Ь) по такъв начин, че в контекста с пептидите туморните клетки се разпознават като чужди от имунната система на пациента и предизвикват клетъчен имунен отговор, при което пептидите:
a) функционират като лиганди за МНСI-халпотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са различни от пептиди, производни на белтъци, които се експресират от клетки на пациента, или
b) функционират като лиганди за MHCI-хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са производни на туморни антигени, които се експресират от клетки на пациента, и се явяват в концентрация върху туморните клетки на ваксината, която е по-висока от концентрацията на пептид, производен на същите туморни антигени, експресиращи се върху туморните клетки на пациента.
2. Антитуморна ваксина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че съдържа автоложни туморни клетки.
3. Антитуморна ваксина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че съдържа алогенни туморни клетки.
4. Антитуморна ваксина съгласно претенция 3, характеризираща се с това, че алогенните туморни клетки са клетки на една или повече клетъчни линии, от които поне една клетъчна линия експресира поне един, за предпочитане повече туморни антигени, които са идентични с туморните антигени на пациента, който ще се лекува.
5. Антитуморна ваксина съгласно една от претенциите от 1 до 4, характеризираща се с това, че се състои от смес на автоложни и алогенни клетки.
6. Антитуморна ваксина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че пептидът а) е производен на природно срещащ се имуногенен белтък, респ., на негов клетъчен разграден продукт.
7. Антитуморна ваксина съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че пептидът а) е производен на вирусен белтък.
8. Антитуморна ваксина съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че пептидът е производен на белтък от грипен вирус.
9. Антитуморна ваксина съгласно претенция 6, характеризираща се с това, че пептидът а) е производен на бактериален белтък.
10. Антитуморна ваксина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че пептидът а) е производен на туморен антиген, чужд за пациента.
11. Антитуморна ваксина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че пептидът а) представлява синтетичен пептид.
12. Антитуморна ваксина съгласно претенциите от 1 до 11, характеризираща се с това, че туморните клетки са обработени с пептиди с различна последователност.
13. Антитуморна ваксина съгласно претенция 12, характеризираща се с това, че пептидите се различават по това, че се свързват с различни HLA-субтипове.
14. Антитуморна ваксина съгласно претенция 13, характеризираща се с това, че пептидите се различават по последователност, която не е отговорна за свързването им с HLA.
15. Антитуморна ваксина съгласно една от претенциите от 1 до 14, характеризираща се с това, че съдържа и туморни клетки и/или фибробласти, които са трансфектирани с цитокинов ген.
16. Антитуморна ваксина съгласно претенция 15, характеризираща се с това, че цитокинът е IL-2 и/или IFN-γ.
17. Антитуморна ваксина съгласно една от претенциите от 1 до 16, характеризираща се с това, че съдържа фибробласти, които са обработени с един или повече пептиди, производни на туморни антигени, които се експресират от пациента.
18. Антитуморна ваксина съгласно една от претенциите от 1 до 17, характеризираща се с това, съдържа и дендритни клетки, които са обработени с един или повече пептиди, производни на туморни антигени, които се експресират от пациента и които се свързват с молекула от MHC-I или МНС-П.
19. Метод за получаване на антитуморна ваксина, съдържаща туморни клетки, за приложение при пациент, характеризиращ се с това, че туморни клетки, които представят в контекста на HLA производни на туморни антигени пептиди и от които поне една част експресира поне един MHC-I-хаплотип, се обработват с един или повече пептиди, които
a) функционират като лиганди за MHCI-хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са различни от пептиди, производни на белтъци, които се експресират от клетки на пациента, или
b) функционират като лиганди за MHCI-хаплотип, който е общ за пациента и за туморните клетки на ваксината, и са производни на туморни антигени, които се експресират от клетки на пациента, при което туморните клетки се инкубират с един или повече от пептидите а) и/или Ь) толкова дълго и в такова количество в присъствието на поликатиони, докато пептидите се свържат с туморните клетки по такъв начин, че в контекста на туморните клетки да се разпознаят като чужди от имунната система на пациента и да предизвикат клетъчен имунен отговор.
20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че дендритни клетки се обработват и в присъствието на органичен поликатион с един или повече пептиди, производни на туморни антигени, които се експресират от пациента и които се свързват с молекула от MHC-I или МНС-П, след което дентритните клетки се смесват с туморните клетки.
21. Метод съгласно претенция 19 или 20, характеризиращ се с това, че като поликатион се използва полилизин.
22. Метод съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че се използва полилизин с дължина на веригата от около 30 до около 300 лизинови остатъка.
23. Метод съгласно една от претенциите от 19 до 22, характеризиращ се с това, че поликатионът се използва в поне частично конюгирана форма.
24. Метод съгласно една от претенциите 23, характеризиращ се с това, че поликатио нът е конюгиран с трансферни.
25. Метод съгласно една от претенциите от 19 до 23, характеризиращ се с това, че клетките се обработват и в присъствието на ДНК.
26. Метод съгласно претенция 25, характеризиращ се с това, че ДНК е плазмид.
27. Метод съгласно претенция 25 или 26, характеризиращ се с това, че отношението на ДНК към поликатиона, понякога частично конюгиран с белтък, е приблизително от 1:2 до 1:5.
28. Метод съгласно една от претенциите от 25 до 27, характеризиращ се с това, че туморните клетки са меланомни клетки.
29. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че пептидът а) и/или Ь) се използва в количество приблизително от 50 до 160 pg на 1 х 103 до 2 х 10’ клетки.
5
30. Приложение на методите съгласно една от претенциите 19, 21 до 27 и 29 към фибробласти, при което се използват един или повече пептиди, които са производни на туморни антигени и се експресират от пациента.
31. Приложение на методите съгласно претенциите 19, 21 до 27 и 29 към дендритни клетки, при което се използват един или повече пептиди, които са производни на туморни антигени и се свързват с молекула от MHC-I или МНС-П на пациента.
BG102439A 1995-11-23 1998-05-08 Анти туморна ваксина и метод за нейното получаване BG62999B1 (bg)

Applications Claiming Priority (3)

Application Number Priority Date Filing Date Title
DE19543649A DE19543649C2 (de) 1995-11-23 1995-11-23 Tumorvakzine und Verfahren zu ihrer Herstellung
DE19607044A DE19607044A1 (de) 1996-02-24 1996-02-24 Tumorvakzine und Verfahren zu ihrer Herstellung
PCT/EP1996/005126 WO1997019169A1 (de) 1995-11-23 1996-11-21 Tumorvakzine und verfahren zu ihrer herstellung

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG102439A BG102439A (bg) 1999-01-29
BG62999B1 true BG62999B1 (bg) 2001-01-31

Family

ID=26020603

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102439A BG62999B1 (bg) 1995-11-23 1998-05-08 Анти туморна ваксина и метод за нейното получаване

Country Status (24)

Country Link
US (1) US20020085997A1 (bg)
EP (1) EP0866851A1 (bg)
JP (1) JP2000502052A (bg)
KR (1) KR19990067653A (bg)
CN (1) CN1202931A (bg)
AR (1) AR004341A1 (bg)
AU (1) AU720131B2 (bg)
BG (1) BG62999B1 (bg)
BR (1) BR9611466A (bg)
CA (1) CA2238176A1 (bg)
CO (1) CO4520254A1 (bg)
CZ (1) CZ158998A3 (bg)
EE (1) EE03778B1 (bg)
HU (1) HUP0000318A3 (bg)
NO (1) NO982329D0 (bg)
NZ (1) NZ322910A (bg)
PL (1) PL188537B1 (bg)
RO (1) RO115275B1 (bg)
RU (1) RU2206329C2 (bg)
SK (1) SK66998A3 (bg)
TR (1) TR199800912T2 (bg)
TW (1) TW514530B (bg)
UY (2) UY24367A1 (bg)
WO (1) WO1997019169A1 (bg)

Families Citing this family (22)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
CO4600681A1 (es) 1996-02-24 1998-05-08 Boehringer Ingelheim Pharma Composicion farmaceutica para la modulacion inmunitaria
DE69839273T2 (de) * 1997-01-31 2009-03-05 Edward P. Chicago Cohen Krebsimmuntherapie mit semi-allogenen zellen
ES2232845T3 (es) * 1997-08-22 2005-06-01 Science Park Raf S.P.A. Vacunacion tumoral mediante la utilizacion de celulas autologas o celulas presentadoras de antigeno (apc) relacionadas con hla transducidas con un antigeno tumoral y un antigeno ajeno capaz de producir una reaccion inmune.
EP1064390A4 (en) * 1998-03-20 2002-06-12 Genzyme Corp IMPROVED ANTI-TUMOR IMMUNITY
US7014848B1 (en) 1998-03-20 2006-03-21 Genzyme Corporation Enhanced anti-tumor immunity
FR2807661A1 (fr) * 2000-04-14 2001-10-19 Univ Nantes Agent et procede pour la simulation de lymphocytes t specifiques et lymphocytes t obtenus
US20060035291A1 (en) * 2001-09-18 2006-02-16 Kyogo Itoh Method of detecting cellular immunity and application thereof to drugs
GB0209896D0 (en) 2002-04-30 2002-06-05 Molmed Spa Conjugate
CN1315536C (zh) * 2002-09-13 2007-05-16 李进 肿瘤抗原疫苗及其制备方法和疫苗组合物
GB0224442D0 (en) 2002-10-21 2002-11-27 Molmed Spa A delivery system
RU2556128C2 (ru) * 2003-08-25 2015-07-10 ЮниВэкс, ЭлЭлСи Профилактическая противораковая вакцина
US7674456B2 (en) * 2004-06-14 2010-03-09 Charles Wiseman Breast cancer cell lines and uses thereof
CA2603191A1 (en) 2005-03-29 2006-10-05 The Board Of Trustees Of The University Of Illinois Cancer vaccines and therapeutic methods
DK1806359T3 (da) * 2005-09-05 2010-06-14 Immatics Biotechnologies Gmbh Tumorassocierede peptider, der bindes promiskuøst til Humant Leukocyt-Antigen (HLA) klasse II molekyler
US20090004213A1 (en) 2007-03-26 2009-01-01 Immatics Biotechnologies Gmbh Combination therapy using active immunotherapy
US8765148B2 (en) 2010-02-19 2014-07-01 Valneva Austria Gmbh 1C31 nanoparticles
EP2872653B1 (en) * 2012-07-12 2019-03-13 Persimmune, Inc. Personalized cancer vaccines and adoptive immune cell therapies
JP6710004B2 (ja) 2016-03-15 2020-06-17 Repertoire Genesis株式会社 免疫療法のためのモニタリングまたは診断ならびに治療剤の設計
PE20191842A1 (es) 2017-05-08 2019-12-31 Gritstone Oncology Inc Vectores de neoantigeno de alfavirus
CA3140019A1 (en) 2019-05-30 2020-12-03 Gritstone Bio, Inc. Modified adenoviruses
AU2021320896A1 (en) 2020-08-06 2023-03-23 Gritstone Bio, Inc. Multiepitope vaccine cassettes
US20240156869A1 (en) * 2021-03-12 2024-05-16 T-Cure Bioscience, Inc. Methods of enhancing diversity of hla haplotype expression in tumors to broaden tumor cell susceptibility to tcr-t therapy

Family Cites Families (2)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6235525B1 (en) * 1991-05-23 2001-05-22 Ludwig Institute For Cancer Research Isolated nucleic acid molecules coding for tumor rejection antigen precursor MAGE-3 and uses thereof
EP0569678A3 (en) * 1992-03-13 1994-10-26 Yeda Res & Dev Double transfectants of MHC genes as cellular vaccines for immunoprevention of tumor metastasis.

Also Published As

Publication number Publication date
WO1997019169A1 (de) 1997-05-29
NO982329D0 (no) 1998-05-22
KR19990067653A (ko) 1999-08-25
HUP0000318A3 (en) 2002-02-28
PL326756A1 (en) 1998-10-26
RO115275B1 (ro) 1999-12-30
TW514530B (en) 2002-12-21
US20020085997A1 (en) 2002-07-04
AU7694796A (en) 1997-06-11
AR004341A1 (es) 1998-11-04
HUP0000318A2 (hu) 2000-06-28
RU2206329C2 (ru) 2003-06-20
BR9611466A (pt) 1999-05-18
CA2238176A1 (en) 1997-05-29
TR199800912T2 (xx) 1998-08-21
UY24430A1 (es) 1997-07-01
CN1202931A (zh) 1998-12-23
JP2000502052A (ja) 2000-02-22
EE03778B1 (et) 2002-06-17
BG102439A (bg) 1999-01-29
NZ322910A (en) 2000-05-26
EE9800161A (et) 1998-12-15
CZ158998A3 (cs) 1999-06-16
PL188537B1 (pl) 2005-02-28
CO4520254A1 (es) 1997-10-15
UY24367A1 (es) 2000-10-31
AU720131B2 (en) 2000-05-25
SK66998A3 (en) 1998-12-02
EP0866851A1 (de) 1998-09-30

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG62999B1 (bg) Анти туморна ваксина и метод за нейното получаване
Bocchia et al. Antitumor vaccination: where we stand
Gu et al. A novel hydrophobized polysaccharide/oncoprotein complex vaccine induces in vitro and in vivo cellular and humoral immune responses against HER2-expressing murine sarcomas
AU2005321904B2 (en) Methods to elicit, enhance and sustain immune responses against MHC class I-restricted epitopes, for prophylactic or therapeutic purposes
HRP970100A2 (en) Pharmaceutical composition for immunomodulation
US8895017B2 (en) HER-2 peptides and vaccines
AU2004253479A1 (en) Methods to elicit, enhance and sustain immune responses against MHC class I-restricted epitopes, for prophylactic or therapeutic purposes
KR100850473B1 (ko) 면역원성이 불량한 항원의 면역원성을 향상시키는 약제조성물
AU2015233542B2 (en) A medicament for use in a method of inducing or extending a cellular cytotoxic immune response
Minev et al. Cancer vaccines: novel approaches and new promise
CA2331378A1 (en) Vaccination strategy to prevent and treat cancers
Pietersz* et al. Generation of cellular immune responses to antigenic tumor peptides
Minev Melanoma vaccines
JP2022516639A (ja) ネオエピトープを標的とするワクチン
van Elsas et al. Transfection of IL-2 augments CTL response to human melanoma cells in vitro: immunological characterization of a melanoma vaccine
Butterfield et al. DNA and dendritic cell-based genetic immunization against cancer
MXPA98003930A (en) Vaccines against tumors and procedure for your producc
Yang et al. Peptide Vaccines
Tirosh Identification of tumor associated antigens and development of new methods for cancer immunotherapy
Bonnefoy et al. Cancer Vaccine Design: A Novel Bacterial