BG60927B1 - Крепежна система - Google Patents

Abstract

Крепежната система се прилага при изграждане на бетонни конструкции, при които броят на детайлите езначително намален, а стабилността е значително увеличена. Тя включва подпорни елементи (6), разположени на земята или върху друга опорна повърхност,долни елементи (5), свързани с горните краища на подпорните елементи (6), вертикални елементи (1), свързани помежду си в своите горни и долни краища и с горните краища на долните елементи (5), вертикално обърнати на 1800 подпорни елементи (6), свързани с горните краища на най-горните вертикални елементи (1) и хоризонтални (2) и диагонални елементи(3 и 4), разположени между вертикалните елементи (1). Всеки вертикален елемент (1) има в горния си край пръстеновиден хоризонтален фланец (10), свързан чрез съединителен елемент (9) към единия край навсеки от хоризонталните (2) и диагоналните (3 и 4) елементи. Съединителният елемент (9) е свързан разглобяемо с хоризонталния фланец (10).

Description

Изобретението се отнася до крепежна система, използвана при изграждането на бетонна конструкция.

При строеж на бетонна конструкция тръбният крепеж е традиционно широко използван, докато напоследък все по-често се използва крепеж със скелетна конструкция, за да се отговори на нарастващите размери на бетонните конструкции.

Такъв крепеж със скелетна конструкция се нарича крепежна система и досега са предложени множество различни крепежни системи.

Известна е крепежна система, при която хоризонталните и диагонални елементи са свързани към вертикални елементи с помощта на болтове, щифтове и други подобни, с цел осигуряване самозакрепване на крепежната система. Съгласно тази известна система за закрепване, крепеж с желани размери и определена якост може да бъде изграден чрез подготвяне на вертикални елементи, хоризонтални елементи и диагонални елементи и подходящо съединяване на тези елементи.

Недостатъци на известната крепежна система са, че диагоналните елементи, например хоризонталните и вертикалните обтегачи обикновено са свързани към вертикалните елементи. Следователно е необходимо предварително да се определи нужния брой места за свързване върху вертикален елемент за съединяване на диагоналните елементи към други вертикални елементи, както и необходимите брой места за свързване на хоризонталните елементи към вертикалните елементи.

Например местата на свързване на хоризонталните елементи към вертикалните елементи са определени с помощта на неподвижно закрепени фланци или други подобни с подходяща форма в горния и долния край на всеки вертикален елемент. Освен това местата на съединяване на диагоналните към вертикалните елементи са определени чрез поставяне на допълнителен фланец или подобен на него елемент между горния фланец на долния вертикален елемент и долния фланец на горния вертикален елемент.

Необходимо е да се приготви още и допълнителен фланец за свързване на вертикалните елементи един с друг. В резултат на това броят на детайлите за изграждане на крепежната система е увеличен, а работата по разлагането на допълнителния фланец между вертикалните елементи за тяхното вертикално съединяване придобива осо5 бено значение при изграждане на крепежната система, като значително се намалява нейната стабилност.

Задачата на изобретението е да се създаде крепежна система, подходяща за приЮ ложение при изграждане на бетонна конструкция и имаща намален брой на детайлите и значително увеличена стабилност.

Задачата е решена чрез крепежна система, съдържаща множество вертикални, хо15 ризонтални и диагонални елементи, като всеки от вертикалните елементи има хоризонтални фланци, които фланци са разположени в долния и/или в горния край или в междинно положение между тези два края 20 на всеки вертикален елемент, а хоризонталните и диагоналните елементи са монтирани към всеки два вертикални елемента посредством хоризонтални фланци и съединителни елементи. Съгласно изобретението хоризон25 талиите фланци имат множество пррходни отвори за вкарване на щифтове, които отвори са разположени по периферията на фланците. Всеки съединителен елемент е съставен от свързани помежду си съединителен 30 участък и монтажен участък. В съединителния участък на всеки съединителен елемент има вертикални проходни отвори за вкарване на щифтове, а в монтажния участък на всеки съединителен елемент има проходни 35 отвори за вкарване на щифтове при монтиране на хоризонтален елемент и при монтиране на диагонални елементи в странична посока. Всеки съединителен участък чрез проходните си отвори е свързан със съотве4θ тен хоризонтален фланец чрез проходните отвори на този фланец и щифтове, а всеки хоризонтален елемент и всеки диагонален елемент е свързан неподвижно към монтажния участък чрез проходен отвор на монтаж45 ния участък и щифт.

В долната част на всеки вертикален елемент е инсталиран долен елемент, свързан в долната си част с подпорен елемент.при което долният и подпорният елементи имат 50 хоризонтални фланци.

Съединителният участък на всеки съединителен елемент е оформен като вилка, в чиято централна празна част е вмъкнат един от хоризонталните фланци.

Монтажният участък на всеки съединителен елемент има централен проходен отвор за вкарване на щифт при монтиране на хоризонтален елемент. От двете страни на този централен проходен отвор във вертикална посока върху монтажния участък са разположени други проходни отвори за вкарване на щифтове при монтиране на диагонални елементи.

Примерно изпълнение на крепежната система е показана на приложените фигури, където:

Фиг. 1 е схематичен изглед в перспектива на крепежна система съгласно едно предпочитано конструктивно решение на настоящото изобретение.

Фиг. 2 е изглед отстрани в скъсен вид на вертикален елемент от Фиг. 1.

Фиг. 3 е изглед отгоре с частичен напречен разрез на предпочитано решение на щифт, използван за свързване на вертикалните елементни.

Фиг. 4 е изглед отгоре с частичен напречен разрез на друго предпочитано конструктивно решение на щифта.

Фиг. 5 е изглед отгоре на хоризонтален фланец, който се монтира неподвижно по външната повърхност на вертикалния елемент в неговия горен край.

Фиг. 6 е вертикален разрез на хоризонталния фланец от Фиг. 5.

Фиг. 7 е изглед отстрани при частичен разрез на предпочитано решение на съединителен щифт.

Фиг. 8 е изглед отстрани в скъсенвид на хоризонтален елемент от Фиг. 1.

Фиг. 9 е изглед отстрани в скъсен вид на хоризонтален обтегач от Фиг. 1.

Фиг. 10 е изглед в перспектива на съединителен елемент и друго предпочитано решение на използвания с него съединителен щифт.

Фиг. 11 е вертикално сечение на съединителния елемент, захванат към хоризонталния фланец на вертикалния елемент.

Фиг. 12 е изглед отгоре в скъсен вид на вертикален елемент от Фиг. 2.

Фиг. 13 е изглед отстрани в скъсен вид на долен елемент от Фиг. 1.

Фиг. 14 е изглед отстрани при частичен напречен разрез на подпорен елемент от Фиг. 1.

Фиг. 15 е изглед в перспектива на друго предпочитано решение на съединителен щифт и

Фиг. 16 е вертикално сечение на съединителен щифт от Фиг. 15.

По-долу е показана крепежна система съгласно предпочитаното конструктивно решение с позоваване на чертежите.

На Фиг. 1 крепежната система включва множество вертикални елементи 1, множество хоризонтални елементи 2, множество диагонални елементи, представляващи хоризонтални обтегачи 3 и вертикални обтегачи 4, множество елементи 5 и множество подпорни елементи 6.

Всеки вертикален елемент 1 е оформен като тръбен елемент с външен диаметър около 114 mm съгласно това предпочитано решение. Както е показано на Фиг. 2 хоризонталния фланец 10 има пръстеновидна форма и е монтиран неподвиижно по външната периферия на вертикалния елемент 1 в неговия горен край, а фланцов упор с пръстеновидна форма е оформен по външната периферия на вертикалния елемент в неговия долен край. Освен това междинен хоризонтален фланец 14 с пръстеновидна форма е монтиран неподвижно в междинен участък на вертикалния елемент 1.

Вертикалният елемент 1 има телескопична конструкция така, че другите вертикални елементи 1 са пригодени да бъдат телескопично съединявани към горен краен участък 13 и долен краен участък 12 на вертикалния елемент 1. Така долния краен участък 12 е оформен под фланцов упор 1 1 и има външен диаметър, който е по-малък от този на горния краен участък 13. Съответно долния краен участък 12 на друг вертикален елемент 1 е пригоден да бъде вкарван в горния краен участък 13 на вертикалния елемент 1, като по този начин се дава възможност за настаняване на вертикалния елемент 1.

Подходящ щифт може да бъде разглобяемо вкарван в предназначените за това отвори 13а и 12а в сглобено състояние на горните и долните вертикални елементи 1 така, че да предотвратява отделянето на горните от долните вертикални елементи 1. Фигури 3 и 4 показват някои предпочитани решения на такъв щифт.

На Фиг. 3 позиция 7 най-общо обозначава щифт с тяло 70 и глава 72, оформена в единия край на тялото 70. Тялото 70 е предназначено да бъде вкарано в отворите

13а и 12а. На другия край 73 на тялото 70 е оформен проходен отвор 74, разположен диаметрално на тялото 70.

Позиция 71 най-общо означава запиращ елемент, оформен като пружинен елемент. Запиращият елемент 71 обикновено е огънат във форма на арка така, че да е разположен по външната периферия на вертикалния елемент 1. Запиращият елемент 71 има един край 71а, захванат към главата 72 на щифта 7 и друг край 7lb, вкаран в проходния отвор на щифта 7.Другият край 7lb на запиращия елемент 71 по същество е огънат под прав ъгъл така, че да оформя задържащ край 71с, разположен по външната периферия на щифта 7 по посока на неговата ос.

Проходният отвор 74 на щифта 7 има ширина, позволяваща преминаването на задържащия край 71с.

При изваждането на щифта 7 от отворите 13а и 12а, както е показано на Фиг. 3, задържащият край 71с на запиращия елемент 71 първо е избутван от работника в посока, означена с X, а след това другият край 7lb на запиращия елемент I е издърпван от работника в посока, обозначена със стрелка У. По този начин краят 71Ь на запиращия елемент 71 може да бъде изваждан от проходния отвор 74, а оттам и тялото 70 на щифта 7 може да бъде изваждано от отворите 13а и 12а.

На Фиг. 4 позиция 7' най-общо обозначава друг щифт, състоящ се от тяло 70’ и глава 72', оформена в единия край на тялото 70'. Тялото 70’ е предназначено да бъде вкарвано в отворите 13а и 12а. Тялото 70' има в другия си край73' проходен отвор 74', разположен диаметрално на тялото 70'.

Позиция 71' най-общо обозначава запиращ елемент, състоящ се от верига 75 и щифт 77. Веригата 75 е закрепена с шплинт в единия си край към главата 72' на щифта 7', а в другия си край е свързана към единия край на щфта77. Междинен участък 77Ь на щифта е вкаран в проходния отвор 74' на щифта 7. Щифтът 77 има оформен в другия си край задържащ елемент 77а, по същество приспособен да бъде завъртан под прав ъгъл. В работно състояние на запиращия елемент задържащият елемент 77а се чупи по същество под прав ъгъл по отношение на междинния участък 77Ь, разполагайки се по посока оста на щифта.

При изваждане на щифта 7’ от отворите 13а и 12а, както е показано на Фиг. 4, задържащият край 77а първо е завъртян от работника в посоката, обозначена с X’ така, че да остане съосен с междинния участък 77b, а след това щифтът 77 е издърпан от работника в посоката, обозначена със стрелката У’. По този начин щифтът 77 на запиращия елемент 71' може да бъде изваждан от проходния отвор 74’, а оттам и тялото 70' на щифта 7' може да бъде изваждано от отворите 13а и 12а.

Разглеждайки отново Фиг. 2 се вижда, че вертикалният елемент 1 има определена дължина от около 3,66 м, като в междинния участък на вертикалния елемент, е монтиран хоризонталния фланец 14, имащ същата плоска форма като формата на хоризонталния фланец 10. Обаче, в случай че вертикалният елемент 1 има установена дължина от около 1,8 м или по-малка, хоризонталният фланец 14 не е необходим, а хоризонталният фланец 10 е необходим само в горния край на вертикалния елемент 1.

Освен това, макар че хоризонталният фланец 10 е монтиран в горния край на вертикалния елемент при това предпочитано конструктивно решение, той може да бъде неподвижно монтиран по външната периферия на горния край на вертикалния елемент 1, както е показано на Фиг. 2 с прекъснати линии.

На Фигури 5 и 6 е показана конструкция на хоризонтален фланец 10. Както се вижда от фигури 5 и 6 хоризонталният фланец 10 има осово стъпаловиден централен отвор, представляващ горен отвор ЮЬ. оформен в горната повърхност на хоризонталния фланец 10. долен отвор Юс. оформен в долната повърхност на хоризонталния фланец 10. и междинен отвор 10а, оформен между горния отвор ЮЬ и долния отвор Юс така, че да ги свързва. Междинният отвор Юа има диаметър по-малък от диаметъра на долния отвор Юс, а долният отвор Юс има диаметър помалък от диаметъра на горния отвор ЮЬ. Диаметърът на междинния отвор Юа е изработен така, че долният край 12 на горния вертикален елемент 1 може да влиза точно в средния междинен отвор Юа, а диаметърът на горния отвор ЮЬ е изработен така, че фланцовият упор 11 на горния вертикален елемент I, оформен точно над долния край 12, може да влиза в горния отвор ЮЬ. Също така диаметърът на долния отвор Юс е изработен по начин, щото горният край на горния краен участък 13 на долния вертикален елемент 1 точно да влиза в долния отвор Юс.

Хоризонталният фланец 10 е неподвижно закрепен към горния край на вертикалния елемент по такъв начин, че пръстеновидна издатина Юе, оформена около долния отвор Юс, е затворена в участъка m към външната периферия на горния краен участък 13 при условие, че горният край на горния краен участък 13 е поставен точно в долния отвор Юс.

В хоризонталния фланец 10 допълнително са оформени множество отвори ЮЬ за вкарване на щифтове, които отвори са проходни през стената на фланеца. Отворите ЮЬ за вкарване на щифтове са разположение по окръжност около централния отвор на еднакво разстояние един от друг. При това предпочитано конструктивно решение те са разположени под ъгъл 45 един спрямо друг. Подходящи щифтове или подобни на тях елементи са предвидени да бъдат вкарвани по избор в отворите ЮЬ за щифтове.

Щифтът, предназначен да бъде вкарван в и изкарван от отвора ЮЬ на щифтове, не е ограничен по отношение на конструкцията, но може да съществува известно изискване за якост, осигуряващо постоянното поддържане на съединението с друг елемент. На Фиг. 7 е показано предпочитано конструктивно решение на съединителния щифт, предвиден да бъде вкаран в отвора ЮЬ за щифтове.

На Фиг. 7 позиция 8 най-общо обозначава съединителен щифт, състоящ се от тяло 80, глава 85. оформена в единия край на тялото 80, вилков участък 81,оформен в другия край на тялото 80 така, че да бъде диаметрално разклонен и по този начин да определя едно удължено по оста пространство, и запиращ елемент 82, подвижно задържан в това пространство.

Тялото 80 на съединителен щифт 8 е предназначено да бъде вкарвано в отвора ЮЬ за щифтове, а билковия участък от съединителния щифт е предвиден да се подава извън отвора ЮЬ за щифтове.

Запиращият елемент 82 по същество е оформен като трапецовидна пластинка така, че подвижно да се вмества в пространството на билковия участък 81. Запиращият елемент 82 е захванат въртеливо в единия си край към първа ос 83, разположена напречно на пространството на вилковия участък 81 близо до предния край на щифта 8. Запиращият елемент 82 има оформен в другия си край удължен отвор, свободно обхващащ втора ос 84, разположена напречно на пространството на вилковия участък 81 на разстояние от предния край на щифт 8 и е успоредно на първата ос 83. По този начин запиращият елемент 82 може да бъде завъртан около първата ос 83 в границите на дължината на удължения отвор 82а, направляван от втората ос 84.

При изваждане на съединителния щифт 8 от отвора ЮЬ за щифтове, запиращият елемент 82 е завъртан от работника около първата ос 83 от положението, показано с непрекъсната линия до положението, показано с прекъсната линия на Фиг. 7. По този начин, след като задържащият край 82Ь на запиращия елемент 82 застане срещу долната повърхност на хоризонталния фланец 10, той е връщан в пространството на вилковия участък 81. В резултат на това тялото 80 на съединителния щифт може да бъде изваждано от отвора 1ОЬ на хоризонталния фланец

10. При вкарването на съединителния щифт 8 в отвора ЮЬ на хоризонталния фланец 10 билковият участък 81 преминава през отвора ЮЬ и се подава извън него. В същото време запиращият елемент 82 автоматично се завърта около първата ос 83 вследствие на уравновесяване на теглото, като по този начин се получава работно положение показано с плътна линия на Фиг. 7.

На Фиг. 8 е показана конструкцията на хоризонталния елемент 2. Хоризонталният елемент 2 е съставен от тяло 20 и двойка съединителни участъци, подаващи се от двата противоположни края на тялото 20. Тялото 20 е оформено като тръбен елемент с външен диаметър около 60 мм при това предпочитано конструктивно решение. Противоположните краища на тялото 20 са сплескани, като оформят два усилени участъка 20а,всеки определящ едно удължено пространство за вместване на съответния съединителен участък 21. Всеки съединителен участък 21 е оформен като удължена пластинка с подходяща дебелина и е неподвижно закрепен в съответния усилен участък 20а с помощта на нитове 22. Освен това всеки съединителен участък 21 има отвор 21Ь за вкарване на щифт в издадения край 21а. Отворът 21Ь за щифт има диаметър, позволяващ вкарване на съединителния щифт 8.

На Фиг. 9 е показана конструкцията на хоризонталния обтегач 3 в качеството си на диагонален елемент. Хоризонталният обтегач 3 е съставен от външна гилза 30 с подходяща дължина, вътрешна гилза 31 с подходяща дължина така, че да влиза телескопично във външната гилза 30, първа вилка 32, свързана с единия край на външната гилза 30 така,че да бъде въртяна около оста на външната гилза 30, и втора вилка 33, свързана с единия край на вътрешната гилза 31 така, че да може да бъде премествана по оста на вътрешната гилза 31 с помощта на резбова връзка. В първата и втората вилки 32 и 33 са направени съответно отвори 32а и 33а за вкарване на съединителни щифтове 8.

Във външната гилза 30 са направени множество отвори 30а, разположени по оста на еднакви интервали. Всеки отвор 30а за щифт е пробит така, че да преминава по диаметъра на външната гилза 30, за да бъде вкаран в него съединителния щифт 8. По същия начин във вътрешната гилза 31 са направени множество отвори 31а, разположени по оста на еднакви интервали. Всеки отвор 31а за щифт е пробит така, че да преминава по диаметъра на вътрешната гилза 31, за да бъде вкаран в него съединителния щифт 8. Интервалът между съседните отвори 30 а за щифт във външната гилза 30 е равен на интервала между съседните отвори 31а за щифт във вътрешната гилза 31.

Освен това във вътрешната гилза 31 е монтирана цилиндрична направляваща 31 така, че да бъдат свързани отворите 31 за щифт, разположени един срещу друг по диаметъра на вътрешната гилза 31. Цилиндричната направляваща 34 служи да улесни вкарването на съединителния щифт 8.

При тази конструкция на хоризонталния обтегач 3 вътрешната гилза 31 е придвижвана осово по отношение на външната гилза 30 на желаната дълбочина на вкарване така, че отворите 31 а и цилиндричните направляващи 34 да станат съосни на отворите За и след това съединителния щифт 8 е вкаран през който и да е от съосни отвори 30а и 31а за щифтове и през цилиндричната направляваща 34. По този начин дължината на хоризонталния обтегач 3 може да бъде променяна по желание.

Вилките 32 и 33 могат да бъдат съединявани с хоризонталните фланци 10 с помощта на съединителните щифтове 8. В случай че отворът 33а за щифт на вилката 33 не е съосен на отвора 10Ь за щифт на хоризонталния фланец 10 при съединяване на вилката 33 с хоризонталния фланец 10, вилката 33 е завъртяна по отношение на вътрешната гилза 31, за да бъде приидвижвана напред ии.ти назад по оста на вътрешната гилза 31 така, че отворите 33а за щифт да останат съосни на отворите 10Ь за щифт, осъществявайки по този начин точно нагласяване на отворите 33а и 10Ь за щифтове. Въпреки че при това предпочитано конструктивно решение точното нагласяване е осъществено чрез завъртане на вилката 33, то може да бъде постигнато чрез завъртане на вилката 32.

На Фигури 10 и 11 е показана конструкцията на съединителния елемент 9. Съединителният елемент 9 е съставен от съединителен участък 90, предназначен да бъде свързан с хоризонтален фланец 10 с помощта на съединителния щифт 8. и монтажен участък 91, неподвижно свързан със съединителния участък 90, за монтиране на хоризонтален елемент 2 и на диагоналните елементи като хоризонтален обтегач и вертикалния обратен обтегач 4.

Съединителният участък 90 има вилкообразна конструкция, пригодена да вмества част от хоризонталния фланец 10, а монтажният участък 91 също има вилкообразна конструкция, пригодена да вмества краищата на хоризонталния елемент 2 и диагоналните елементи 3 и 4.

В съединителния участък 90 е направен отвор 90а за вкарване на съединителния щифт 8. Следователно, когато съединителния участък 90 е захванат към хоризонталния фланец 10, отворът 90а на съединителния участък 90 става съосен на отвора 10Ь на хоризонталния фланец 10. При това положение съединителният щифт 8 е вкаран в отворите 90а и 10Ь за щифтове и по този начин свързва съединителния участък с хоризонталния фланец 10.

В монтажния участък 91 са направени няколко /например три/ отвора за щифт 91, всеки от тях предназначен да приема съединителния щифт 92, както е показано на Фиг. 10. Отворите 91а са подредени вертикално на подходящи интервали така, че хоризонталният елемент 2 и диагоналните елементи и 4 да могат да бъдат свързани с монтажния участък 91 с помощта на съединителни щифтове 92.

По този начин хоризонталният елемент 2 и диагоналните елементи 2 и 4 могат да бъдат свързани с вертикалния елемент 1 и с помощта на съединителния елемент 9.

Въпреки че при това предпочитано конструктивно решение съединителните щифтове 92 са вкарани в отворите 91а за щифт на съединителния елемент9, вместо съединителен щифт 92 може да бъде използван съединителен щифт 8.

Съединителният щифт 92 има дължина по-голяма от разстоянието между външните странични повърхности на монтажния участък 91 и имат външен диаметър, позволяващ лесното му вкарване в отвора 91а за щифт. По съединителния щифт 92 в крайния му участък 92а е направен пръстеновиден канал 92с.

Монтажният участък 91 е снабден с множество запънки 93, предназначени да задържат съответните съединителни щифтове 92, вкарани в отворите 91а за щифтове. Това означава, че всяка запънка 93 е оформена като листова пружина и е неподвижно закрепена в основата си 93а към една външна странична повърхност на монтажния участък 91, а един свободен край 93Ь на запънката е разположен така, че да припокрива отвора 91а за щифт.

При вкарване на съединителния щифт 92 в отвора 91а за щифт, предният край 92Ь на съединителния щифт е вкаран в отвора 91а за щифт, припоокрит от запънката 93. Тъй като предният край 92Ь е леко скосен, свободният край 93Ь на запънката 93 е постепенно избутван нагоре от предния край 92Ь в хода на вкарването. След това, когато пръстеновидният канал 92с. изработен на главата 92а на съединителния щифт 92. стигне до запънката 93, последната е връщана в нейното нормално полжение до захващане на пръстеновидния канал 92с, предотвратявайки по този начин излизането на съединителния щифт 92 от отвора 91а за щифт.

При изваждането на съединителния щифт 92 от отвора 91а за щифт свободният край 93Ь на запънката 93 е повдиган от работника за освобождаване на пръстеновидния канал 92с на съединителния щифт 92. В това положение съединителният щифт 92 е из важдан от отвора 91а за щифт от работника.

На Фиг. 12 е показана конструкцията на вертикалния обтегач 4 като диагонален елемент. Вертикалният обтегач най-общо се състои от две тела 40, оформени като тръбни елементи с един и същ диаметър. Двете тела са въртеливо свързани едно с друго в централните /средните/ участъци 41 с помощта на болт и гайка. По този начин двете тела 40 могат да бъдат въртени около болтаеобразуват Х-образна конфигурация.

Всяко тяло 40 е сплескано в противоположните си краища 40а, всеки от които определя удължено пространство в себе си за приемане на вилка 43. Вилката 43 е неподвижно закрепена в това удължено пространство на всеки от сплесканите краища 40а с помощта на нитове 42. Съединителният участък 43а на вилката 43, намиращ се извън сплескания участък 40а, е пригоден да бъде вкаран във билковия участък 91 на съединителния елемент 9.

В съединителния участък 43а на вилката 43 е направен отвор 43Ь за щифт с диаметър, позволяващ вкарването на съединителния щифт 92.

На Фиг. 13 е показана конструкцията на долния елемент 5. Долният елемент 5 е оформен като тръбен елемент с диаметър, равен на диаметъра на вертикалния елемент 1. Долният край 12 на вертикалния елемент 1 е пригоден да бъде свързан с горен край 50 на долния елемент 5. а долният край 51 на долния елемент 5 е свързан с подпорния елемент 6. Горният и долният краища 50 и 51 на долния елемент 5 имат конструкцията на горния краен участък 13 на вертикалния елемент 1.

Двойка горен и долен хоризонтален фланци 52, имащи форма еднаква с формата на хоризонталния фланец 10 на вертикалния елемент I, са неподвижно монтирани в горния и долния краища на долния елемент 5.

В горния и долния крайни участъци 50 и 51 на долния елемент 5 са направени съответно горни и долни отвори 50а и 51а за вкарване на щифтове, подобни на отвора 13а за щифт в горния краен участък 13 на вертикалния елемент 1. Горният отвор 50а е пригоден да бъде подреждан съосно с отвора 13а за щифт на вертикалния елемент 1, а долния отвор 51а е пригоден да бъде подреждан съосно на отвора за вкарване на щифт /не е показан/ в подпорния елемент 6.

Дължината на долния елемент 5 не е изрично ограничена, но за предпочитане е около 1200 mm. Освен това, въпреки че при това предпочитано конструктивно решение хоризонталните фланци 52 са монтирани в горния и долния краища на долния елемент 5, те могат да бъдат монтирани по външните периферии на горния ии долния крайни участъци 50 и 51.

На Фиг. 14 е показана конструкцията на подпорния елемент 6. При това предпочитано конструктивно решение подпорният елемент е от типа винтов крик, състоящ се от основа 60, пригодена да бъде поставяна на земята или подобна опорна повърхност, резбовано тяло 61, издигащо се нагоре от основата 60 и работна ръкохватка 62, захваната с резбова връзка към резбованото тяло 61.

Основата 60 е оформена в долния си край като плоча 60а, предназначена да бъде поставена стабилно върху земята или друга опорна повърхност. Освен това в горния й край е оформен хоризонтален фланец 63, имащ форма еднаква с формата на хоризонталния фланец 10 на вертикалния елемент 1. В хоризонталния фланец 63 са направени множество отвори 63а, всеки от които е предназначен за вкарване в него на съединителен щифт 8 така, че съединителния елемент 9 да бъде свързан с хоризонталния фланец 63 с помощта на съединителния щифт 8.

В основата 60а са направени множество отвори 60Ь за вкарване на йнкерни болтове,всеки от които е предназначен за неподвижно закрепване на конструкцията към земята или друга опорна повърхност.

Резбованото тяло 61 е неподвижно закрепено в долния си край към основата 60 и има външна резба 61а по дължината си. Външният диаметър на резбованото тяло 61 е изработен така, че горния край 61Ь на резбованото тяло 61 може да бъде в долния краен участък 51 на долния елемент 5.

Работната ръкохватка 62 включва направляваща 62а с вътрешна резба 62с, зацепена с външна резба 61а на резбованото тяло 61 и ръкохватка 62Ь, стърчаща хоризонтално навън от направляващата 62а. Направляващата 62а има горен край, предназначен да се опира в долния елемент 5. Ръкохватката 62Ь може да бъде въртяна, позволявайки вертикално движение на работната ръкох ватка 62 по посока на резбованото тяло 61.

Следователно, когато долния краен участък 51 на долния елемент 5 е нестегнато захванат към горния краен участък 61Ь на резбованото тяло 61, тогава долния хоризонтален фланец 52 на долния елемент 5 е напасван точно без хлабина върху горния край на работната ръкохватка 62. Когато работната ръкохватка 62 е завъртана от тоова положение, долният елемент 5 е повдиган от работната ръкохватка 62, изминавайки по този начин височината на долния елемент 5 по отношение на земята или подобна опорна повърхност, а оттам променяйки и височината на веертикалния елемент 1, който ще бъде свързан с горния край на долния елемент 5, отново по отношение на земята или друга опорна повърхност. Оттук следва, че контролната височина на вертикалния елемент 1 може да бъде регулирана така, че да бъде равна на височината на съседните вертикални елементи 1.

Благодарение на хоризонталния фланец 63 на подпорния елемент 6, хоризонталните елементи 2 могат да бъдат свързани между подпорния елемент 5 и съседните подпорни елементи 6; хоризонталните обтегачи 3 могат да бъдат свързани чрез съединителни елементи 9 между подпорните елементи 6. които са съседни един на друг; вертикалните обтегачи 4 могат да бъдат свързани между подпорния елемент и съседните долни елементи 5.

Тъй като хоризонталния фланец 14 на вертикалния елемент 1 и хоризонталния фланец 63 на подпорния елемент 6 имат форма, еднаква с формата на хоризонталния фланец 10, то няма да бъде направено подробно описание на тези елементи.

Тъй като подпорния елемент 5 е монтиран също и върху горния край на най-горния вертикален елемент!, той е завъртян вертикално на 180 така, че да носи долната повърхност на траверса А с помощта на елемент В. Това се вижда на Фиг. I.

На фигури 15 и 16 е показана конструкцията на друго предпочитано решение на съединителен щифт, който може да бъде използван вместо съединителните щифтове 8 и 92. Позиция 100 най-общо означава съединителен щифт, състоящ се от кръгло тяло 101 с удължен проходен отвор 103, фланцова глава 102, оформено в единия край на кръглото тяло 101 и по същество пластинообразен упор 105, разположен въртеливо в удължения проходен отвор 103.

Удълженият проходен отвор 103 е оформен в другия край на кръглото тяло 101 така, че да бъде разположен по диаметъра на кръглото тяло 101 и да бъде изтеглен по посока на оста на кръглото тяло 101. Правоъгълният упор 105 е въртеливо носен в централната си част от ос 104, разположена напречно по диаметъра на кръглото тяло 101 и напречно на дебелината на упора 105.

Множество вдлъбнатини 108 са оформени по двете странични повърхности на упора 105 около оста 104 концентрично на неговата ос и на подходящо разстояние една от друга.

Два противоположни отвора 109 са направени по диаметъра на кръглото тяло 101 така, че да бъдат с оси, успоредни на оста 104, и са свързан с удължения проходен отвор 103.

Във всеки отвор 109 са вместени съчма 106, предназначена да влиза в една от вдлъбнатините 108, пружина 107, служеща за избухване на съчмата 106 към упора 105 и тапа 110 за задържане на пружината 107.

Два полусферични изреза 1 11 са направени в диаметрално противоположни места на кръглото тяло 101 така, че да съвпадат с долен краен участък на удължения проходен отвор 103.

При тази конструкция, когато упорът 105 е в завъртяно положение и е изцяло разположен в удължения проходен отвор 103, както е показано с непрекъсната линия на Фиг. 15, упорът 105 е блокиран в това положение чрез влизане на съчмите 106 в съответните вдлъбнатини 108. В това положение съединителнят щифт 100 е вкаран в отворите 90а и 10Ь за щифтове, както е показано на Фиг. 11, след което упорът 105 е завъртан под прав ъгъл, за да се подаде навън от удължения отвор 103, както е показано с прекъсната линия на Фиг. 15. В този случай упорът 105 е блокиран в това положение при влизане на съчмите 106 в съответните вдлъбнатини 108 и се опира челно във външната повърхност на съединителния участък 90, предотвратявайки по този начин излизането на съединителния щифт 100 от отворите 90а и 10Ь за щифтове. При завъртане на упора 105 от изцяло прибрано положение до положение на подаване, изрезите 111, направени в кръглото тяло 101 така, че да съвпадат с удължения отвор 103, позволяват на работника лесно да завърта упора 105, за да може той да се подава от удължения отвор 103.

Съгласно предпочитаното решение крепежната система е конструирана и работи както следва:

Първо, необходимият брой подпорни елементи 6 се подреждат върху земята или върху друга опорна повърхност.

Подпорните елементи 6, намиращи се в съседство един с друг, се съединяват чрез свързване на хоризонталните елементи 2 и на хоризонталните обтегачи 3 с хоризонталните фланци 63 на подпорните елементи 6 с помощта на съединителните елементи 9. като по този начин се предотвратява падането изместването на подпорните елементи 6 с цел избягване деформирането на свързаните един с друг подпорни елементи 6.

След това долния елемент е свързан с всеки подпорен елемент 6 чрез съединяване на долния краен участък 51 на долния елемент 5сгорния краен участък 6lb на резбованото тяло 61 на подпорния елемент.

По-нататък съседните долни елементи 5 са свързани един с друг чрез съединение на хоризонталните елементи 2 и на диагоналните елементи 3 и 4 към горния и долния хоризонтални фланци 52 на долните елементи 5 с помощта на съединителните елементи 9, като по този начин се предотвратява деформирането на свързаните един с друг долни елементи 5.

След това опорната конструкция на крепежната система може да бъде допълнително уякчена в случай на свързване на долните елементи 5 с опорните елементи 6 чрез вертикалните обтегачи 4.

После долният краен участък 12 на вертикалния елемент 1 се вкарва в горния краен участък 50 на всеки долен елемент 5, след което те се съединяват например с помощта на съединителен щифт 7 и вертикалният елемент 1 се изправя над долния елемент 5 в една линия с него. Последователно долният краен участък 12 на следващия горен вертикален елемент 1 се вкарва в горния краен участък на всеки долен вертикален елемент 1 и те се съединяват например с помощта на съединителен щифт 7 и горният вертикален елемент I се изправя над долния вертикален елемент 1 в една линия с него. По същия начин следващите вертикални елементи 1 се изправят върху долните вертикални елементи 1 в една линия с тях. В този случай вертикалните елементи 1, намиращи се в съседство един с друг, са свързани помежду си чрез съединяване на хоризонталните елементи 2 и на диагоналните елементи 3 и 4 с хоризонталните фланци 10 /и хоризонталните фланци 14, ако са поставени/ с помощта на съединителните елементи 9.

По-нататък най-долните вертикални елементи 1 и долните елементи 5 се съединяват помежду си чрез свързване на вертикалните обтегачи с хоризонталните фланци 10 и хоризонталните фланци 52 с помощта на съединителните елементи 9, осигурявайки по този начин самозадържането на крепежната система.

И накрая горния краен участък 61b на резбованото тяло на вертикално обърнатия на 180 подпорен елемент 6 е вкаран в горния краен участък 13 на всеки от найгорните вертикални елементи 1 като се свързват един с друг например чрез съединителен щифт 7 и по този начин вертикално обърнатия на 180 подпорен елемент 6 се поставя над най-горния вертикален елемент 1 в една линия с него.

Тогава съседните вертикално обърнати на 180 подпорни елементи 6 се съединяват един с друг чрез свързване на хоризонталните елементи 2 и на хоризонталните обтегачи 3 с хоризонталните фланци 63 с помощта на съединителните елементи 9, като по този начин се предотвратява изместването на вертикално обърнатите на 180 подпорни елементи 6.

След това, в случай че вертикалните обърнати на 180 подпорни елементи 6 са свързани с най-горните вертикални елементи 1 с помощта на вертикалните обтегачи 4. комплектът веертикално обърнати на 180 подпорни елементи 6 може да бъде стабилно закрепен в горния край на крепежната система.

По този начин изграждането на крепежната система е завършено. В този случай опората А, като например траверса за носене на долната повърхност на подова рамкова конструкция /не е показана/ може да бъде поставяна върху плочите 60а на основата на вертикално обърнатите на 180 подпорни елементи 60 с помощта на елементите В.

Въпреки че при това предпочитано конструктивно решение вертикално обърнатите на 180 подпорни елементи 6 са свързани с всички най-горни вертикални елементи 1, съединяването на вертикално обърнатите на 180 подпорни елементи 6 с всички най5 горни вертикални елементи I не е задължително, а се изпълнява по желание.

Освен това съединителните елементи 9 не са свързани задължително с всички хоризонтални фланции 10, 14, 63. Т. е. съедини10 телните елементи 9 могат да бъдат използвани при желание.

Тъй като хоризонталните фланци 10 и 14 са снабдени с множество отвори 10Ь за вкарване на щифтове и тези отвори са раз15 положени по периферията на фланците 10 и 14, има възможност хоризонталните 2 и диагоналните 3 и 4 елементи да бъдат монтирани или премествани в избрано положение, което прави крепежната система уни20 версална. Хоризонталните елементи могат да се разполагат по избор в долния или в горния край на вертикалния елемент 1 или в избрано междинно положение по височината на вертикалния елемент 1, което дава 25 възможност за увеличаване приложимостта на системата.

Съединителният участък се съединява или разглобява лесно от хоризонталня фланец, порадии което участъкът 90 може лесно 30 да бъде преместван в друга позиция, което улеснява използването на крепежната система при различни случаи. От друга страна, межднният монтажен участък 91 е изпълнен като самостоятелен детайл, което дава въз35 можност хоризонталните и диагоналните елементи да се фиксират независимо един от друг, без да си влияят при работа един на друг. Монтиращият елемент 9 има проста конструкция и отлични механични и иконо40 мични характеристики. Всичко това прави крепежната конструкция икономична и лесна за обслужване.

Въпреки че изобретението е описано с позоваване на конкретни конструктивни ре45 шения. самото писание служи за илюстрация и не трябва да се счита като ограничаващо обхвата на изобретението. Специалистите в тази област могат да излизат от духа и обхвата на изобретението, което е опреде50 лено от приложените патентни претенции.

Claims (2)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Крепежна система, съдържаща множество вертикални, хоризонтални и диаго10 нални елементи, при което всеки от вертикалните елементи има хоризонтални фланци, които фланци са разположени в долния и/или в горния край или в избрано положение между тези два края на всеки вертикален елемент, а хоризонталните и диагоналните елементи са монтирани към всеки два съседни вертикални елемента посредством хоризонталните фланци ии съединителни елементи, характеризиращи се с това, че хоризонталните фланци /10, 14/ имат монтиран към вертикалния елемент /1/ повече от един проходни отвори (10Ь/, които отвори /10Ь/ са разположени по периферията на фланците /10, 14/, при което всеки съединителен елемент /9/ е съставен от свързани помежду си съединителен участък /90/ и монтажен участък /91/, като в съединителния участък /90/ на всеки съединителен елемент /9/ има вертикални проходни отвори /90а/ за вкарване на щифтове, а в монтажния участък /91/ на всеки съединителен елемент /9/ има проходни отвори /91а/ за вкарване на щифт при монтиране на хоризонтален елемент /2/ и при монтиране на диагонални елементи /3, 4/ в странична посока, като всеки съединителен участък /90/ чрез проходните му отвори /90а/ е свързан към съответен хоризонтален фланец /10, 14/ чрез проходните отвори /10Ь/ на

   Ф този фланец /10, 14/ и щифтове, при което всеки хоризонтален елемент /2/ и всеки диагонален елемент /3,4/ е свързан неподвижно към монтажния участък /91/ чрез проходен отвор /91а/ на монтажния участък /91/ и щифт.
2. 2. Крепежна система съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че в долната част на всеки вертикален елемент /1/, разполохжен най-близо до земята, е монтиран долен елемент /5/. свързан в долната си част с подпорен елемент /6/, при което долният /5/ и подпорният /6/елементи имат хоризонтални фланци /52, 63/.

   15 3. Крепежна система съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че съединителният участък /91/ е оформен като вилка^ чиято централна празна част е вмъкнат един от хоризонталните фланци /10, 14/.

   20 4. Крепежна система съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че монтажният участък /91/ има централен проходен отвор /91а/ за вкарване на щифт при монтиране на хоризонтален елемент /2/, а

   25 от двете страни на този централен проходен отвор /91а/ във вертикална посока върху монтажния участък /91/ са разположени други проходни отвори /91а/ за вкарване на щифтове при монтиране на диагоналните еле30 менти /3,4/.