BG104408A - Метод за приготвяне на азациклоалкилалканоил псевдотетрапептиди - Google Patents

Abstract

По метода се приготвя псевдопептидно съединение сформула@@или негова сол или пролекарствено средство, където ( ) означава по избор N-защитен азахетероциклил; е проста или двойна връзка; q има стойност от 1 до 5; B е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; Q2 е Н или карбоксилна киселинна защитна група; J e -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, заместен арил, аралкил илизаместен аралкил; L e OR1 или NR1R2, при което R1и R2 са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; и р е 1 или 2, включващ свързване на два дипептида или псевдопептида.

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящето изобретение се отнася до метод за конвергентно

приготвяне на азациклоапканоилпсевдотетрапептиди, съдържащ свързване на дипептид с псевдодипептид. Това изобретение се отнася също до метод за приготвяне на междинни продукти, които се използуват при приготвяне на псевдотетрапептида.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Азациклоалкилалканоил псевдотетрапептидите, като например A/-[/V-[/V(4-пиперидин-4-(ил)бутаноил)-Л/-етилглицил]-(Ц-аспартил]-(1)-р-циклохексилаланин амид, имат противосъсирващо действие, включително инхибиране на тромбоцитната агрегация и тромбобразуването при бозайници и са от полза при предпазване и лечение на тромбоза, свързана с болестни състояния, такива като инфаркт на миокарда, инсулт, периферно артериално заболяване и дисеминирана интравазална коагулация. Виж Публикация на патентна заявка Ns WO95/10295.

Тези псевдотетрапептиди са приготвяни до сега чрез последователен синтез от аминокиселините с С-край, използувайки стандартните методики на твърдофазовия или течнофазовия пептиден синтез. Обаче, последователното свързване на аминокиселини е по-малко желателно за получаването на основната лекарствена маса, тъй като то ограничава обработката до линейна схема.

♦ · · ·

- ί ·· · ···· · « · ·

Така, необходим е алтернативен’“подготвителен подход към псевдотетрапептидите. Такъв подход би увеличил съществено гъвкавостта и ефикасността на получаването. Конвергентен подход би обезпечил специализирани модификации на псевдотетрапептида чрез извършване на специализиран химичен процес върху един от синтоните, а не върху целия псевдотетрапептид, и би обезпечил едновременно приготвяне на редица псевдотетрапептидни аналози.

РЕЗЮМЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящето изобретение се отнася до метод за приготвянето на псевдотетрапептид с формула I

или производна сол или пролекарство, където

Θ е независимо N-защитен азахетероциклил;

е проста или двойна връзка;

qe1-5;

В е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил;

Q₂e Н или карбоксилна киселинна защитна група;

• · ·· ··· ·· ··

J е -H, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, заместен арил, аралкил или заместен аралкил;

L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или апкиларалкил; и р е 1 или 2, съдържащо

(а) свързване на азахетероциклил псевдодипептид с формула

или негова сол, където К е ОН или ацил активираща група, с карбоксилно киселинно заместен дипептид с формула

или негова сол, (b) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група, за да се приготви псевдотетрапептида, и (c) независимо превръщане на псевдотетрапептида в солта или пролекарството.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Определения

Както бе използувано по-горе и в цялото описание на спецификацията, следващите термини, освен ако не е изрично указано друго, трябва да бъдат разбирани така, че да имат следните значения:

Азахетероциклил означава 4-8 членна наситена, ненаситена. или ароматна карбоциклична пръстенна система, в която един от

въглеродните атоми, различен от въглерода на част е заместен с азотен атом. Когато азотният атом е включен в цикличната система посредством две прости връзки, той е възможно заместен от азотна защитна група Р_ъ Представителни азахетероциклилни групи включват пиперидинил, /V/прелт-бутоксикарбонилпиперидинил, /V-бензилоксикарбонипиперидинил, пиролидинил, /V-mpem-бугоксикарбонилпиролидинил, /Vбензилоксикарбонипиролидинил, пиролил, пиридинил и подобните. Предпочитани азахетероциклилни групи са пиридил, N-mpemбутоксикарбонилпиперидин-4-ил и Л/-бензилоксикарбонипиперидин-4-ил.

Алкил означава наситена алифатна въглеводородна група, която може да бъде права или разклонена с около 1 до около 20 въглеродни атоми във веригата. Разклонена означава, че по-низша алкилна група, например метил, етил или пропил, е прикрепена към линейна алкилна верига. Предпочитани прави или разклонени апкилни групи са по-низшите апкилни групи, които са тези алкилни групи, имащи от 1 до 10 въглеродни атоми. По-предпочитаните по-низши алкилни групи имат от 1 до 6 въглеродни атоми.

Циклоалкил означава наситена карбоциклична група, имаща един или повече пръстена и имаща около 3 до около 10 въглеродни атоми.

·· ···· • ·

·’ *..........

Предпочитани циклоалкилни групи включват циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил, циклохептил и декахидронафтил.

Циклоалкилалкил означава алкилна група, заместена с циклоалкилна група. Предпочитани циклоалкилалкилни групи включват циклопентилметил, циклохексилметил, циклохексилетил, декахидронафт-1-илметил и декахидронафт-2-илметил.

Алкилциклоалкил означава циклоалкилна група, заместена с алкилна група. Примерни алкилциклоалкил групи включват 1-, 2-, 3- или 4- метил или етил циклохексил.

Алкилциклоалкилалкил означава алкилна група, заместена от алкилциклоалкилна група. Примерни алкилциклоалкилни групи включват 1-, 2, 3- или 4- метил или етил циклохексилметил или 1-, 2-, 3- или 4- метил или етил

циклохексилетил.

Арил означава фенилна или нафтилна група.

Заместен арил означава фенилна или нафтилна група, заместена от една или повече арилни групи заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, където арилна група заместител включва алкил, алкенил, алкинил, арил, аралкил, хидрокси, алкокси, арилокси, аралкокси, хидроксиалкил, ацил, формил, карбокси, алкеноил, ароил, хало, нитро, трихалометил, циано, алкоксикарбонил, арилоксикарбонил, аралкоксикарбонил, ациламино, ароиламино, карбамоил, алкилкарбамоил, диапкилкарбамоил, арилкарбамоил, аралкилкарбамоил, алкилсулфонил, алкилсулфинил, арилсулфонил, арилсулфинил, аралкилсулфонил, аралкилсулфинил или -NR_aR_b, където R_a и R_b са независимо водород, алкил, арил или аралкил. Предпочитани арилни групи заместители са алкил, хидрокси, алкокси, хало и трихалометил.

Аралкил означава алкилна група, заместена от арилен остатък. Предпочитани аралкилни групи включват бензил, нафт-1-илметил нафт-2илметил и фенетил.

·· ····

Заместен аралкил означава аралкилна • · · · група,’ заместена върху арилната част от една или повече арилни групи заместители.

Алкохол означава алкилна група, както е определена тук, от около 1 до около 10 въглеродни атоми, която е заместена с една или повече хидроксилни групи. Терминът “по-низш алкохол означава алкохол от около 1 до около 4 въглеродни атоми, заместен от единична хидроксилна група. Представителни по-низши алкохоли включват метанол, етанол, 2-пропанол, 1буганол и подобните. “Гликол означава алкил, заместен от две или повече хидроксилни групи. Представителни гликоли включват етилен гликол, пропилен гликол и подобните.

Терминът “етер означава съединение с формула R-O-R, където R и R са по-низш алкил. R и R' могат да бъдат свързани чрез един или повече атоми на метиленови групи или чрез допълнителен кислороден атом. Представителни етери включват диетилов етер, метил mpem-бутил етер, тетрахидрофуран, диоксан и подобните.

Полярен апротонен означава разтворители, които не съдържат хидрокси групи, но имат относително висок диполен момент. Представителни полярни апротонни разтворители включват ацетонитрил, Ν,Νдиметилформамид (DMF), диметил сулфоксид (DMSO), 1,1-диметоксиетан (DME), хексаметилфосфорен триамид (НМРА) и подобните.

Алкоксид означава основа с формула М-ОН, където М е алкален метал избран от натрий, калций, литий и калий.

“Карбонат означава основа с формула М₂СО₃, където М е избран от магнезий, натрий, калций, литий и калий.

“Бикарбонат означава основа с формула МНСО₃, където М е избран от натрий, калций, литий и калий.

“Природна аминокиселина означава карбоксилно киселинно съединение, имащо амино група а към карбоксилатната група, т.е. съединение с формула H₂N-CHR-CO₂H където R е -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, заместен

·· ·· ·· ·.· · · · арил, аралкил, заместен арапкил или -CH2CO2Q, където*ТЗ е определено в този текст. Предпочитани естественни аминокиселини са тези, където R е циклохексилметил. Предпочитани аминокиселини имат L стереохимия при освъглерода.

“Пептид и “полипептид означават полимер, при който мономерите са природни или неприродни аминокиселинни остатъци, свързани заедно чрез амидни връзки. Пептиден гръбнак означава поредицата от амидни връзки, чрез които са свързани аминокиселинните остатъци.

Аминокиселинен остатък означава индивидуалните аминокиселинни единици, включени в пептидите на изобретението.

“Псевдопептид означава пептид, който включва една или повече неестествени аминокиселинни мономери в пептидния гръбнак. Представителни неаминокиселинни мономери включват 1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинебутанова киселина и 4пиридинбутанова киселина.

“Неприродна аминокиселина означава съединение на карбоксилната киселина, имащо амино група на позиция, която е различна от а на карбоксилатната група. Предпочитани неприродни аминокиселини тук включват съединения с формула

NH₂(CH2)2CO₂H и където

е азахетероциклил. Представителни предпочитани неприродни аминокиселини включват 4-пиперидинбутанова киселина, 3-(4пиперидинилметилен)пропионова киселина и 4-пиридинбутанова киселина.

• ·

N-защитна група и “азотна защитна група означават лесно заменима група, която е известна на специалистите в областта като предпазваща амино група срещу нежелана реакция по време на синтетични процедури и като селективно се отстранява. Използуването на N-защитна група е добре известно на специалистите в областта за защитни групи срещу нежелани

реакции по време на синтетична процедура и много такива защитни групи са известни, виж, например, Т.Н. Greene и P.G.M. Wuts, Защитни групи при органичен синтез, 2 изд., John Wiley & Sons, New York (1991), включени тук чрез позоваване. Предпочитани N-защитни групи са ацил, включително формил, ацетил, хлороацетил, трихлороацетил, о-нитрофенилацетил, онитрофеноксиацетил, трифлуороацетил, ацетоацетил, 4-хлоробугирил, изобугирил, о-нитроцинамоил, пиколиноил, ацилизотиоцианат, аминокапроил, бензоил и подобните и ацилокси, включително метоксикарбонил, 9-флуоренилметоксикарбонил, 2,2,2трифлуороетоксикарбонил, 2-триметилсилилетоксикарбонил, винилоксикарбонил, алилоксикарбонил, t-бутилоксикарбонил (ВОС), 1,1диметилпропинилоксикарбонил, бензилоксикарбонил (CBZ), рнитробензилоксикарбони, 2,4-дихлоробензилоксикарбонил, алиоксикарбонил (Alloc) и подобните.

“Киселинна лабилна N-защитна група и киселинна лабилна азот защитна група означават N-защитна група, както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез обработване с киселина, като остава относително стабилна към други реактиви. Предпочитана киселинна лабилна N-защитна група е mpem-бутоксикарбонил (ВОС).

Хидрогенирана лабилна N-защитна група и водородна лабилна азотна защитна група означават N-защитна група, както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез хидрогениране, като остава относително стабилна към други реактиви. Предпочитана хидрогенирана лабилна N-защитна група е бензилоксикарбонил (CBZ).

• ·· · ··.

. .: ........

···· .: :·:··· ·· ·· ·· ··*· *»»·· * “Метал-лабилна азотна защитна група означава аз’дтна защитна група,

както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез метали. Предпочитана метал-лабилна азотна защитна група е алил, който се отстранява чрез обработване с Pd(0).

N-защитен реактив означава реактив, използуван за въвеждане на Nзащитна група в молекулната единица. Такива защитни групи са обикновено въведени чрез заместване на напускаща група от N-защитен реактив посредством нуклеофилен азотен атом, който трябва да бъде защитен. Представителни N-защитни реактиви включват ацил и арил халиди, включително ацетил хлорид и бензоил хлорид и подобните; ацил и арил анхидриди, включително оцетен анхидрид, трифлуорооцетен анхидрид и бензоен анхидрид и подобните; формати, включително бензил хлороформат; и карбонати, такива като ди-трет-бутилдикарбонат и бензил-ЛАсукцинимидил карбонат.

“Карбоксилна киселинна защитна група и “киселина защитна група означават лесно заменима група, която е известна на специалистите в областта, че предпазва карбоновата киселинна (-СО₂Н) група от нежелана

реакция по време на синтетични процедури и че селективно се отстранява. Използуването на карбоксилни киселинни защитни групи е добре известно в тази област и са известни много такива защитни групи, виж, например, Т.Н. Greene и P.G.M. Wuts, Защитни групи при органичен синтез, 2 изд., John Wiley & Sons, New York (1991), включени тук чрез позоваване. Примери на карбоксилно киселинни защитни групи включват естери, такива като метоксиметил, метилтиометил, тетрахидропиранил, бензилоксиметил, заместен и незаместен фенацил, 2,2,2-трихлороетил, mpem-бутил, цинамил, заместен и незаместен бензил. Триметилсилил, алил и подобните и амиди и хидразиди, включително А/;ЛАдиметил, 7-нитроиндолил, хидразид, Nфенилхидразид и подобните. Особено предпочитани карбоксилни киселинни защитни групи са mpem-бутил и бензил.

.......... ..·· · “Хидрогенирана лабилна карбоксилна киселина ‘Защитна група и “хидрогенирана лабилна киселина защитна група означават киселинна защитна група, както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез хидрогениране, като остава относително стабилна към други реактиви. Предпочитана хидрогенирана лабилна киселина защитна група е бензил.

“Кисела лабилна карбоксилна киселинна защитна група и кисела лабилна киселинна защитна група означават киселинна защитна група, както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез обработване с киселина, като остава относително стабилна към други реактиви. Предпочитана кисела лабилна киселинна защитна група е трвт-буплл.

“Метал-лабилна карбоксилна киселинна защитна група и металлабилна киселинна защитна група означават киселинна защитна група, както е определена по-горе, която лесно се отстранява чрез обработване с метал. Предпочитани метални лабилни киселинни защитни групи са фенацил и алил, които се отстраняват чрез обработване с Zn или Pd(0).

“Ацил активираща група означава група която, когато е заместена с хидрокси група на карбоксилна киселина, отдава карбонилната група почувствително на нуклеофилна атака, поради това улеснявайки заместването на хидроксилната група с нуклеофили. Представителни ацилни активиращи групи включват халоген (т.е. ацил халиди): естери на карбоксилната киселина с хидроксибензотриазол, /V-хидроксисукцинимид, пентафлуорофенол, рнитрофенол и подобните; симетрични анхидриди; асиметрични анхидриди, приготвени, например, чрез реакция на карбоксилната киселина с изопропил хлороформат, етил хлороформат, изобутил хлороформат и подобните; Nкарбокси анхидриди; получените продукти от реакцията на карбоксилната киселина с карбодиимиди, такива като дициклохексил-, диизопропил- и Ν,Νдиметилпропилетилкарбодиимид; и производните, получени от реакцията на карбоксилната киселина с (бензотриазол-1-илокси)трис(диметиламино)фосфорониум хексафлуорофосфат, (бензотриазол-1илокси)трис-(пиролидино)фосфорониум хексафлуорофосфат, 2-(1 Н• ··· • · · ·· • · ·· ·· ·· бензотриазол-1 -ил)-1,1,3,3-тетраметилурониум бензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониум

тетрафлуороборат

2-(1 Нхексафлуорофосфат и дифенилфосфоразидат.

“Сол, използувана в съединение с псевдотетрапептид, псевдодипептид

и дипептид тук, включва киселите и основните адитивни соли.

Където псевдотетрапептидът, псевдодипептидът и дипептидът е заместен с основна половина, киселите адитивни соли се образуват независимо и могат да бъдат по-удобна форма за използуване. Киселините, които могат да бъдат използувани за приготвяне на киселите адитивни соли включват предпочитащо тези, които, когато се комбинират със свободната основа, дават фармацевтично допустими соли, това са, соли, чиито аниони не са токсични за пациента във фармацевтични дози на солите, така, че полезните ефекти, характерни за свободната основа, не се опорочават от страничните ефекти, които се приписват на анионите. Въпреки, че фармацевтично допустими соли на споменатите основни съединения са предпочитани, всички кисели адитивни соли се използуват като източници на свободна основна форма, дори ако определената сол, per se, е желана само като междинен продукт като, например, когато солта е образувана само с цел пречистване и идентификация или когато се използува като междинен продукт при приготвяне на фармацевтично допустима сол чрез йонно обменни процедури. Фармацевтично допустими соли, обхванати от това изобретение, са тези произлезли от следните киселини: минерални киселини такива като: солна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина и сулфаминова киселина; и органични киселини, такива като оцетна киселина, лимонена киселина, млечна киселина, винена киселина, малонова киселина, метансулфонова киселина, етансулфонова киселина, бензенсулфонова киселина, р-толуенсулфонова киселина, циклохексилсулфаминова киселина, хининова киселина и подобните. Съответните кисели адитивни соли съдържат следните: хидрохалиди, т.е. хидрохлорид и хидробромид. сулфат, фосфат, нитрат, сулфамат, ацетат, трифлуороацетат, цитрат, лактат, тартарат,

малонат. Оксалат, салицилат, пропионат, сукцинат,“фумарат, малеат, метилен-ди-р-хидроксинафтоат, гентизати, мезилати, изетионати и, съответно, di-р-толуоилтартратметансулфонат, етансулфонат, бензенсулфонат, ртолуенсулфонат, циклохексилсулфамат и хинат.

Съгласно по-нататъшна особеност на изобретението, кисели адитивни соли на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида са приготвени чрез реакция на свободната основа с подходяща киселина, чрез прилагането или адаптирането на известни методи. Например, киселите адитивни соли на пептидите на това изобретение са приготвени или чрез разтваряне на свободната основа във воден или водно-алкохолен разтвор или други подходящи смеси на водни разтворители, съдържащи подходяща киселина и изолиране на солта чрез изпаряване на разтвора или чрез реагиране на свободната основа и киселина в органичен разтворител, в този случай солта се отделя директно или може да бъде получена чрез концентриране на разтвора.

Псевдотетрапептидът, псевдодипептидът или дипептидът могат да бъдат получени повторно от солите чрез прилагането или адаптирането на известни методи. Например, псевдотетрапептидът, псевдодипептидът или дипептидът могат да бъдат получени отново от техните кисели адитивни соли чрез обработване с основа, напр. воден разтвор на натриев бикарбонат или воден разтвор на амоняк.

Където псевдотетрапептидът, псевдодипептидът или дипептидът е заместен с киселинна половина, могат да се образуват основни адитивни соли и могат да бъдат по-удобна форма за използуване. Основите, които могат да бъдат използувани за приготвяне на основните адитивни соли, включват предпочитащо тези, които, когато се комбинират със свободната киселина, дават фармацевтично допустими соли, това са, соли, чиито катиони не са токсични за животинския организъм във фармацевтични дози на солите, така, че полезните ефекти, характерни за свободната киселина, не се опорочават от страничните ефекти, които се приписват на катионите.

·· ·· ♦ · · · • · · · • · · · • · · ·

W

Фармацевтично допустими соли, включително напрй!ле|5’солите на основи и алкалоземни метали или соли на амини, обхванати от това изобретение, са тези произлезли от следните основи: натриев хидрид, натриев хидроокис, калиев хидроокис, калциев хидроокис, алуминиев хидроокис, литиев хидроокис, магнезиев хидроокис, цинков хидроокис, амоняк, триметиламоняк, триетиламоняк, етилендиамин, л-метил-глюкамин, лизин, аргинин, орнитин, холин, Ν,Ν'-дибензилетилендиамин, хлорпрокаин, диетаноламин, прокаин, /т-бензилфенетиламин, диетиламин, бициклохексиламин, пиперазин, трис(хидроксиметил)аминометан, тетраметиламониев хидроокис и подобните.

Метални соли на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида могат да бъдат получени чрез свързване на хидрид, хидроокис, карбонат или подобно реагиращо съединение на избрания метал във воден или органичен разтворител със свободната киселинна форма на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида. Приложеният воден разтворител може да бъде вода или може да бъде смес от вода с органичен разтворител, предпочитащо алкохол, такъв като метанол или етанол, кетон, такъв като ацетон, алифатен етер, такъв като тетрахидрофуран или естер, такъв като етилацетат. Такива реакции протичат обикновено при стайна температура, но те могат да протекат, ако е желателно, със загряване или охлаждане.

Аминни соли могат да бъдат получени чрез реагиране на амин със свободната киселинна форма на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида във воден или органичен разтворител. Подходящи водни разтворители включват вода и смеси на вода с алкохоли, такива като метанол или етанол, етери, такива като тетрахидрофуран, нитрили, такива като ацетонитрил или кетони, такива като ацетон. Аминокиселинни соли могат да бъдат приготвени по подобен начин.

Псевдотетрапептидът, псевдодипептидът или дипептидът могат да бъдат регенерирани от техните основни адитивни соли чрез прилагането или

·. 14 • · · ·

адаптирането на известни методи, *наприме’р,’чрез’обработване на основна адитивна сол с киселина, напр. солна киселина.

Соли на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида се използуват също за пречистване на псевдотетрапептида, псевдодипептида или дипептида, например чрез използуване на разлики в разтворимостта между солите и основните пептиди, странични продукти и/или изходни материали чрез техники, които са добре известни на специалистите в областта.

Фармацевтично допустим естер означава естери, които хидролизират in vivo и включват тези, които лесно се разкъсват в човешкото тяло за да напуснат основния азациклоалкилалканоил псевдотетрапептид или негова сол. Подходящи естерни групи включват, например, тези, произлезли от фармацевтично допустими алифатни карбоксилни киселини, особено алканова, алкенова, циклоалканова и алкандионова киселина, в която всяка алкидна или алкенилна половина първоначално няма повече от 6 въглеродни атоми. Примери на подобни естери включват формати, ацетати, пропионати, бутнати, акрилати и етилсукцинати.

Фармацевтично допустимо пролекарство означава пептид който е

предмет на шумно медицинско решаване, подходящо за фармацевтично използуване при пациент без прекадена токсичност, дразнене, алегригча реакция и други подобни и ефективно за предназначеното използуване, включващо фармацевтично допустим естер, както и форма на амфотерен йон на пептидните съединения на изобретението, където е възможно. Терминът “пролекарство” означава пептид, който бързо се трансформира in vivo за получаване на основен пептид, например чрез хидролиза в кръвта.

Фармацевтично допустими пролекарства, съгласно настоящето изобретение, са описани в Т. Higuchi и V. Stella, Пролекарства като най-нови предлагани системи. Vol. 14 на A.C.S. Серия симпозиуми и в Edward В. Roche, ed.,

Биообратими носители в лекарствената схема. Американска фармацевтична

• ·

асоциация и Пергамон прес, 1987, като и двете са включени тук чрез позоваване.

Псевдотетрапептидът, псевдодипептидът или дипептидът могат да съдържат асиметрични центрове в допълнение към хиралните центрове в основната верига на пептидното съединение. Тези асиметрични центрове могат независимо да бъдат или в R или в S конфигурация. За специалистите в областта е ясно, също така, че определени пептидни съединения с формула I могат да показват геометрична изомерия. Геометричните изомери включват цис и транс форми на пептидните съединения на изобретението, имащи алкенилни половини. Настоящето изобретение се състои от индивидуални геометрични изомери и стереоизомери и техни смеси.

Такива изомери могат да бъдат отделени от техните смеси чрез прилагане или адаптиране на известни методи, например хроматографски техники и рекристализационни техники, или те се приготвят отделно от подходящи изомери на техни междинни продукти, например чрез прилагането или адаптирането на описани тук методи.

Предпочитани аспекти

Предпочитани псевдотетрапептиди за приготвяне, използувайки метода

на това изобретение, са тези с формула II

където Р, е азотна защитна група; В е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил; Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група Р₂; J е-Н, алкил, циклоалкил; циклоалкилалкил, алкилциклоалкил или алкилциклоалкилалкил; L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и

R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, ·· ••In ·· ···· • · · ·*⁴⁷ · · · • · ·· · ···· · ·· · • · · ··· · · · · ·· · • · · · ·· · ···· • · ·· ····· ·· · · алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; m е 3; и η е 3 или 4.

По-предпочитани псевдотетрапептиди за приготвяне, използувайки метода на това изобретение, са тези с формула II, където В е алкил; J е алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил; L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил или алкилциклоалкилалкил; m е 3; η е 3 или 4 и р е 1.

Други по-предпочитани псевдотетрапептиди за приготвяне, използувайки метода на това изобретение, са тези с формула III

където Р, е азотна защитна група; В е алкил; Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група Р₂; J е алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил; и L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил. алкилциклоалкил или алкилциклоалкилалкил.

Най-предпочитани съединения за приготвяне, използувайки метода на

това изобретение, са тези с формула III, където В е алкил; J е циклоалкилалкил; и L е NR¹R², където R¹ и R² са независимо -Н или алкил.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където О₂ е карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където Pi е бензилоксикарбонил и Q₂ е бензил.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където Pi е бензилоксикарбонил и Q₂ е Н.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където Ρ_Ί е бензилоксикарбонил, О₂ е бензил и L е -NR¹R² • ft σ

• · · · · · • · • ·

От друга страна, това изобретение се отнася до метод където Ρ_Ί е бензилоксикарбонил, Q₂ е Н и L е -NR¹R².

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където солта на азахетероциклил псевдодипептида е свързана със солта на заместения дипептид на карбоксилната киселина.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където основна

адитивна сол на азахетероциклил псевдодипептида е свързана с кисела адитивна сол на дипептид на карбоксилна киселина.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, където бициклохексиламинова сол на азахетероциклил псевдодипептида е свързана с трифлуороацетатна сол на дипептид на карбоксилната киселина.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод, съдържащ (а) свързване на азахетероциклил псевдодипептид с формула

или негова производна основна адитивна сол, където Р, е азотна защитна група и В е алкил със заместен дипептид на карбоксилната киселина с формула

или производна кисела адитивна сол, където Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група; J е алкил , циклоалкил или циклоалкилалкил; и L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и R² са независимо Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил или аралкил, за приготвяне на псевдотетрапептид с формула

(b) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група и (c) независимо превръщане на псевдотетрапептида в негова сол на пролекарство.

От друга страна, в горния метод, Ρ_Ί е бензилоксикарбонил и О₂ е бензил.

От друга страна, в горния метод, Pi е бензилоксикарбонил и Q₂ е Н.

От друга страна, в горния метод, Pi е бензилоксикарбонил; О₂ е бензил; В е етил; J е циклохексилметил и L е NH₂.

От друга страна, в горния метод, Ρ_Ί е бензилоксикарбонил; Q₂ е Н; В е етил; J е циклохексилметил; и L е ΝΗ₂.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на циклохексилметил заместен дипептид с формула

където Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група и Q₃ е Н или азотна защитна група, съдържаща (а) редуциране на фенилметил заместен пептид с формула

, И (b) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група.

От друга страна, в горния метод, редуцирането се извършва чрез каталитично хидрогениране.

От друга страна, в горния метод, каталитичното хидрогениране се извършва, използувайки платинен катализатор.

От друга страна, в горния метод, платиненият катализатор е платинов окис или платина върху алумоокис.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на амидодипептид с формула

където Q₂ е Н или основна адитивна сол или карбоксилна киселинна защитна група и Q₂ е Н или азотна защитна група, съдържаща амидиращ пептиден естер с формула

където R3 е по-низш алкил.

·· ·· 7Ω ·· ····

4 4 ·· ·

444 44444

44 444 44

4444 44 44444

44 44444 4444

От друга страна, в горния метод, амидирането се извършва, използувайки амоняк в алкохол. От друга страна, в горния метод, алкохолът е по-низш алкохол.

От друга страна, в горния метод, амидирането се извършва, използувайки амоняк в по-низша алкохол-гликолна разтворителна смес.

От друга страна, в горния метод, по-низша алкохол-гликолна разтворителна смес съдържат метанол и етилен гликол.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на защитено аспартамово съединение с формула

^XCOjQ₂ където Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група; Q₃ е азотна защитна група и R₃ е по-низш алкил;

съдаржайки въвеждане на N-защитна група към аспартамово съединение с формула

От друга страна, в горния метод, Q₃ е бензилоксикарбонил или tбугилоксикарбонил.

От друга страна, в горния метод, Q₂ е Н.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на амидодипептид с формула

* ·

• · • · където Q₃ е азотна защитна група и Q₂ е Н, съдържащ (а) прибавяне на основа и N-защитно вещество към разтвор на аспартам в разтворител за образуване на разтвор на съединение с формула

където Q₂ е Н или основна

адитивна сол и (Ь) въвеждане на амоняк в получения разтвор от етап (а).

От друга страна, в горния метод, Q₃ е mpem-бутилоксикарбонил или бензилоксикарбонил. От друга страна, в горния метод, Q₃ е третбугилоксикарбонил.

От друга страна, в горния метод, разтворителят е алкохол.

От друга страна, в горния метод, алкохолът е по-низш алкохол или по низша алкохол-гликолна смес.

От друга страна, в горния метод, алкохолът е метанол или метанолетиленгликолна смес.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на циклохексилметил заместен дипептид с формула

или негова производна кисела адитивна сол, съдържащ (а) приготвяне на смес от катализатор и фенилметил заместен пептид с формула

^хсо₂н където Q₃ е /прелт-бугилоксикарбонил в разтворител, (b) третиране на смес с водород, премахване на катализатора от сместа и (c) въвеждане на газообразната HCI в сместа.

От друга страна, в горния метод, разтворителят е оцетна киселина.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на азахетероциклил заместено киселинно съединение с формула

където R4 е Н или по-низш алкил и Pi е азотна защитна група, съдържащ (а) декарбоксилиране на 2-пиридилетил-би-(по-низш алкил) малонат с формула ·· ·· 23 ·· ···· • · · · · ·» ··· · • · ·· • · ·· • · · ·· • ·«· ·«··

където 1¾ е по-низш алкил, за да се приготви пиридилова киселина с

(Ь) хидрогениране на пиридилова киселина с водород в присъствието на катализатор за да се приготви пиперидинова киселина с формула

(c) независимо премахване на катализатора;

(d) N-защитаване на пиперидиновата киселина, за да се приготви азот- защитена пиперидинова киселина с формула

(е) свързване на азот-защитената пиперидинова киселина с N етилглициново съединение с формула

за да се приготви азахетероциклил заместеното киселинно съединение ; и (f) независимо деестерифициране на азахетероциклил заместеното съединение, където R₄ е по-низш алкил.

От друга страна, в горния метод, Pi е бензилоксикарбонил и R4 е Н.

От друга страна, в горния метод, декарбоксилирането се извършва чрез загряване на 2-пиридилетил-би-(по-низш алкил) малоната във воден киселинен разтвор.

От друга страна, в горния метод, водната киселина е водна HCI.

От друга страна, в горния метод, хидрогенирането се извършва във воден киселинен разтвор.

От друга страна, в горния метод, водната киселина е водна HCI.

От друга страна, в горния метод, N-защитаването се извършва във воден основен разтвор.

От друга страна, в горния метод, Ρ_Ί е бензилоксикарбонил.

От друга страна, в горния метод:

(а) разтвор във водна киселина на 2-пиридилетил-би-(по-низш алкил) малонат се загрява, за да се приготви разтвор на пиридиловата киселина във водна киселина;

(b) катализатор се прибавя към разтвора на пиридилова киселина и сместа се обработва с водород за образуване на смес от катализатор и пиперидинова киселина;

(c) катализаторът се отделя тогава от сместа за да се приготви воден разтвор на пиперидинова киселина; и (d) основа и N-защитен реактив се прибавят към водния разтвор за да се приготви N-защитена пиперидинова киселина.

..25 • · · · • · · · • е · · · • · • · • · • · • · · ·

- - · · ··♦· ·· · ---От друга страна, в горния‘метод, водната*киселйна*е водна HCI.

От друга страна, в горния метод, R₄ е Н.

От друга страна, в горния метод, Pi е бензилоксикарбонил.

От друга страна, това изобретение се отнася до метод за приготвяне на псевдотетрапептид с формула

или

сол или производно пролекарство, където m е 3; η е 2-6; В е алкил; р е1 или 2; J е циклохексилметил; и L е ORi или NR^, където R, и R₂ са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, съдържащ (а) редуциращо съединение с формула

където

е пиридил или където m е 3 и е Н или а азотна защитна група; Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група; и J е фенилметил;

(Ь) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилна киселинна защитна група; и

	·· ·· 26 ·· ···· ·· ·· • · · · · · · · · · · • · ·· · ···· · ·· · ···· ·· · ····
(с)независимо	• · · · ·· ··· ·· ·· превръщане на псевдотетрапептида в солта или

пролекарство.

От друга страна, в горния метод, редуцирането е чрез каталитично хидрогениране.

От друга страна, в горния метод,

е където m е 3 и Pi е азотна защитна група; η е 3 ; р е 1; и О₂ е карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, в горния метод, Pi е хидрогенирана лабилна азотна защитна група; и О₂ е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, в горния метод, каталитичната редукция повлиява едновременната редукция и премахване на Pi и Q₂.

Θ

От друга страна, в горния метод, е пиридил и О₂ е карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, в горния метод, О₂ е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, в горния метод, каталитичната редукция повлиява едновременната редукция и премахване на О₂.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдотетрапептид с формула

или сол или производно пролекарство, където

е пиридил или където m е 3; Р, е Н или азот защитна група; η е 2-6; В е алкил; р е1 или 2; Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група; J е фенилметил; и L е ORi или NRiR₂, където R, и R₂ са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдотетрапептида, определен по-горе, където

където m е 3; Р, е азотна защитна група; η е 3; р е 1; и Q₂ е карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдотетрапептида, определен по-горе, където Р, е хидрогенирана лабилна азотна защитна група и О₂ е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдодипептид с формула

• · · ·

или негова сол, където Pi е Н или азотна защитна група; В е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; и R₄ е Н или по-низш алкил.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдодипептида, определен по-горе, където Р, е азотна защитна група. В е алкил и R4 е Н.

От друга страна, това изобретение се отнася до псевдоодипептида, определен по-горе, където Pi е бензилоксикарбонил и В е етил.

Настоящето изобретение е илюстрирано чрез следните схеми и демонстративни примери, които са представени с цел илюстрация и не възнамеряват ограничаване обхвата на изобретението.

Както се използуват по-долу, следните съкращения трябва да се разбират в следния смисъл: ВОС (t-бугилоксикарбонил), CBZ или Z

(бензилоксикарбонил), Gly (глицин), Asp (аспарагинова киселина), Obzl (бензилокси), TFA (трифлуороцетна киселина), Cha (β-циклохексилаланин), EtOAc (етилацетат), DMF (диметилформамид), DCC (бициклохексилкарбодиимид), НОВТ (хидроксибензотриазол), TBTU (2-1НБензотриазол-1 -ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев тетрафлуороборат), DI (дейонизирана вода), PNP (р-нитрофенол), PFP (пентафлуорофенол), DCU (бициклохексил ypea), NMM (N-метилморфолин) и МТВЕ (метил трет-бутил етер).

Както е показано на схема 1, това изобретение съдържа свързването на азахетероциклил псевдодипептид с формула IV с карбоксилно киселинно заместен дипептид с формула V, за да образува псевдотетрапептида с формула 1. Разбира се, в схема 1, В, J, К, L, m, р, q и Q_z са, както са определени по-горе.

• ·

По време на приготвянето на азахетероциклйл псевдотетрапептиди с формула 1 или междинните продукти до там, може да се иска или да е необходимо да се предотврати кръстосана реакция между химично активните заместители, присъствуващи върху естествено възникващи или псевдо аминокиселини или пептиди. Заместителите могат да бъдат защитени чрез стандартни защитни групи, които могат да бъдат последователно отстранени или с предотвратено действие, както е необходимо, чрез известни методи за предлагане на желаните продукти или междинните продукти (виж, например, Green, Защитни групи при органичния синтез, Wiley, New York, 1981). Селективна защита или снемане на защита също може да бъде необходимо или желано, за да се позволи заместване или премахване на съществуващи заместители или за да се позволи последователна реакция за предлагане на крайния желан продукт.

Схема 1

Свързването на азахетероциклйл псевдодипептид с формула IV с карбоксилно киселинно заместен дипептид с формула V, описан по-горе се съпровожда в присъствието на органична основа, такава като Nметилморфолин, диизопропилетиламин или триетиламин. Подходящи разтворители за реакцията на свързване включват дихлорметан, толуен, Ν,Νдиметилформамид, етилацетат, ацетонитрил, диметил ацетамид, Νметилпиролидон и вода и производни смеси. Времето на свързване варира от около 30 минути до около 24 часа, в зависимост от дипептида и км·

6вй8ИЛаь«-в ·· ·· 30 ·· ····»· »· • · · · · · · * · «« • · · · · ···· · * ·· • · · ··· · · · · ··· • · · · ·· ····« псевдодипептида, които трябва да се свързват? аетивиращия реактив, разтворител и температура. Свързването се съпровожда при температура от около -10°С до около 50°С, за предпочитане при температура около стайната. Карбоксилната киселинна половина от формула IV е предпочитащо активирана с подходящо активиращо вещество. Представителни активиращи вещества включват изопропил хлороформат в присъствието на /Vметилпиперидин, 1 -(З-диметиламинопропил)-З-етилкарбодиимид хидрохлорид (EDC) в присъствието на 1-хидроксибензотриазол (НОВТ), бис(2-оксо-3оксазолидинил)-фосфонов хлорид (ΒΟΡ-CI) в присъствието на триетиламин, 2(1Н-бензотриазол-1-ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев тетрафлуороборат (TBTU) в присъствието на диизопропилетил амин, ААхидроксисукцинимид в присъствието на Ν,Ν'-бициклохексилкарбодиимид (DCC) и подобните. Това активиране се извършва за предпочитане при температура от около 0°С до около 10°С за окоол 5 минути до около 5 часа.

В случаите, когато ацил-активираната половина е стабилна, тя може да бъде приготвена и изолирана предварително за използуване в реакцията на свързване. Ацил активиращи групи, подходящи за приготвянето на изолабилни псевдодипептиди с формула IV, където К е ацил активираща група, включват естерите с хидроксибензотриазол, /V-хидроксисукцинимид, пентафлуорофенол, р-нитрофенол, симетрични анхидриди, ацилхалиди и подобните.

В реакцията на свързване, описана по-горе, където К е ОН, азахетероциклил псевдодипептидът с формула IV може да бъде използуван като свободната карбоксилна киселина или като основната адитивна сол на карбоксилната киселина. Предпочитани основни адитивни соли включват солите с амини, такива като дициклохексиламин и триетиламин и солите с метали, такива като натрий и калий. Основната адитивна сол с дициклохексиламин е особено предпочитана. Когато се използува основната адитивна сол, свободната киселина се освобождава in situ преди свързването чрез реакция с подходяща киселина.

‘ИИМИ • ··· · ···· · · · « • ·· ··· · · · · · * · • · · ♦ · · · ···» ·· ·· ·· ··· ·* ··

По подобен начин, дипептидът с формула V може да бъде използуван като свободната основа, киселата адитивна сол или основната адитивна сол. Киселите адитивни соли са предпочитани. Подходящи кисели адитивни соли включват хидрохлорид, хидробромид, трифлуороацетат, ацетат и тозилат. Особено предпочитани кисели адитивни соли включват хидрохлорид и трифлуороацетат.

Използуването на кисели и основни адитивни соли е особено благоприятно, тъй като то предвижда пречистването на изграждащия се блок азахетероциклил псевдодипептиди и карбоксилно киселинно заместени дипептиди с формула IV и V чрез техники на киселинно-основна екстракция, както и чрез рекистализация на солта, поради което се елиминира необходимостта от пречистване чрез, например хроматография и се позволява използуването на междинни продукти като водни разтвори, поради което представеното изолиране на отделните междинни продукти е ненужно.

В особено предпочитан аспект на реакцията на свързване, Q₂ е Н. Неочакваното откритие, че свързването протича ясно без защита на страничноверижната карбоксилна киселинна половина, предлага няколко предимства пред метода. Цялостният брой на етапите е намален, като защитата и реакциите на снемане на защита са елиминирани и, нещо повече, незащитената киселина позволява изолиране и пречистване на дипептид с формула V и свързването на продукт с формула I чрез техники на киселинноосновна екстракция или рекистализация на основна адитивна сол, както е описано по-горе.

Псевдотетрапептидът с формула I, в която пръстенът А е ненаситен, може да бъде превърнат в наситеното производно чрез селективна редукция на циклични двойни връзки, например чрез каталитично хидрогениране, използувайки платинен окис. Всяка азотна защитна група Pi и карбоксилна киселинна защитна група Р₂, присъствуващи в псевдотетрапептид I също могат да бъдат преместени, както е описано по-долу.

Съединения c формула П *Ca предпочитащо приготвени, както е показано в схема 2. В схема 2 т, п, В, К, J и L имат по-горе определените стойности; Pi е киселинна лабилна N-защитна група, такава като трелъбутилоксикарбонил или хидрогенирана лабилна N-защитна група, такава като бензилоксикарбонил; и Q₂ е Н, киселинна лабилна карбоксилна киселинна защитна група, такава като трет-буплл, основна лабилна карбоксилна киселинна защитна група, такава като метил или етил, хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група, такава като бензил или карбоксилна киселинна защитна група, която незабавно се разцепва от метали, такива като Zn или Pd(0), например фенацил.

Схема 2

Съгласно горната схема 2, псевдодипептид VI е свързан с дипептид V, както е описано по-горе в схема 1. Свързаният продукт е пречистен чрез рекистализация от органичен разтворител или смес от органични разтворители, предпочитащо етилацетат-хептан или чрез утаяване на основната адитивна сол. Предпочитаната основна адитивна сол е дициклохексиламинна сол. Образуването на сол се извършва типично при • · ·· QQ ·· ···· • ·· UJ· ·· • · · · · ···· • · · · · · •· · · ·· ···

температура от около стайната до около 75°С. Подходящи разтворители за образуването на сол включват алкохоли, етери, естери и полярни апротонни разтворители, с или без смесване с вода. Предпочитана разтворителна система за образуването на сол е ацетонитрил-вода.

След свързване на VI и V за приготвяне на II, азотната защитна група Pi и, ако присъствува, карбоксилната киселинна защитна група Р₂ се премахват

последователно или в единичен метод за получаването на тетрапептид или псевдопептид VII. Киселинно-лабилни защитни групи се премахват за предпочитане с трифлуороцетна киселина. Хидрогенирани-лабилни защитни групи се премахват за предпочитане чрез хидрогениране над паладий върху въглерод. Метални лабилни защитни групи се премахват чрез обработване с Zn или Pd(0). Разтворители за реакцията на хидрогениране са предпочитащо по-низши алкохоли, такива като метанол, етанол или пропанол или алкохолвода смеси , такива като етанол-вода или пропанол-вода. Псевдотетрапептид VII е пречистен чрез рекистализация от по-низши алкохоли или по-низши

алкохол-вода смеси, предпочитащо от метанол или етанол или смеси на метанол и вода или етанол и вода.

Приготвянето на псевдотетрапептиди с формула III съгласно метода на това изобретение е очертано в схема 3. В схема 3 Pi е хидрогенираналабилна N-защитна група; Q₂ е Н или а хидрогенирана-лабилна карбоксилна киселинна защитна група; В е алкил; J е алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил; и L е ORi или NRiR₂, където Ri и R₂ са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил или алкилциклоалкилалкил.

• ·

• · · · · • · · · · · ·

• · · · ♦ · · ·

Схема 3

Съгласно горната схема 3, псевдодипептид VIII е активиран и свързан с дипептид IX, както е описано по-горе в схема 1. Предпочитани активиращи вещества включват 2- (1 Н-бензотриазол-1 -ил)-1.1.3.3-тетраметилурониев тетрафлуороборат (TBTU) в присъствието на диизопропилетил амин и Nхидроксисукцинимид в присъствието на Ν,Ν'-дициклохексилкарбодиимид (DCC). Активацията е предпочитащо извършвана при температура от около 0°С до около 10°С за около 5 минути до около 5 часа.

В реакцията на свързване, описана в по-горната схема 3, псевдодипептид VIII е предпочитащо използуван както основната адитивна сол. Предпочитани основни адитивни соли включват солите с амини, такива като дициклохексиламин и триетиламин и солите с метали, такива като натрий и калий. Основната адитивна сол с дициклохексиламин е особено предпочитана.

Дипептид IX е предпочитащо използуван както киселата адитивна сол. Подходящи кисели адитивни соли включват хидрохлорид, хидробромид,

е

4*4 е

е 4

трифлуороацетат, ацетат и тозилат. Особено предпочитани кисели адитивни соли са хидрохлорид и трифлуороацетат.

Свързаният продукт III е пречистен чрез рекистализация от органичен

разтворител или смес от органични разтворители, предпочитащо етилацетатхептан или чрез утаяване на основната адитивна сол. Предпочитаната основна адитивна сол е дициклохексиламинната сол. Образуването на сол се осъществява обичайно при температура от около стайната до около 75°С. Подходящи разтворители за образуването на сол включват алкохоли, етери, естери и полярни апротонни разтворители с или без смесване с вода. Предпочитана разтворителна система за образуването на сол е ацетонитрилвода.

В особено предпочитан аспект на реакцията на свързване от схема 3, Q₂ еН.

След свързване на псевдодипептид VIII и дипептид IX за приготвяне на продукт III, хидрогенираните-лабилни защитни групи Pi и Q₂ се премахват за предпочитане в единичен метод чрез хидрогениране над паладий върху въглерод. Разтворители за реакцията на хидрогениране са предпочитащо алкохоли, такива като метанол или етанол или алкохол-вода смеси, такива като етанол-вода. Тетрапептидът или псевдопептид X е пречистен чрез рекистализация от по-низш алкохол или по-низша смес алкохол-вода, предпочитащо от метанол или етанол или метанол-вода или смес етанолвода.

Приготвянето на представителен псевдодипептид VIII, където Pi е бензилоксикарбонил и В е етил, е очертано в схема 4. Ясно е, че синтетичната технология, описана в схема 4 е разширена бързо до псевдодипептиди с формула VIII, където Pi и В са различни, съответно, от бензилоксикарбонил и етил.

Схема 4

Z = benzyloxycarbonyl

Съгласно горната схема 4, 2-(4-пиридил)етилмалонова киселина диетил естер (XI, приготвени, например, чрез кондензиране на диетил малонат с 4винилпиридин) е декарбоксилиран чрез загряване във водна киселина за получаване на 4-(4-пиридил)бутанова киселина XII. Пиридиновият пръстен, тогава е намален чрез каталитично хидрогениране за получаване на 4(пиперидин-4-ил)бутанова киселина XIII. Предпочитани са платинени катализатори, такива като платина върху въглерод, платина(1У) окис и платина върху алумоокис. Платина върху алумоокис е особено предпочитана, тъй като катализаторът може да бъде бързо регенериран. Хидрогенирането се извършва в алкохол, воден алкохол или вода под водородно налягане от около близко до атмосферното налягане до около 5 бара водород при температура от около близка до стайната до около 70°С. По-ниски температури могат да бъдат използувани ако налягането на водорода е повишено. N атомът на пиперидил след това е защитен, например чрез реакция на XIII с водна основа и бензил хлорформат или бензил-N сукцинимидил карбонат за образуване на XIV. Свързване на XIV с /V-

·· ·Π7 ·· ···· ···· • · · з ί · · · *···· : · · ....... · :

.. · · · · · · · · · етилглицин или /V-етилглицин етил естер, последвано от осапунване на естер с воден алкоксид дава VIII. Свързването е съпроводено за предпочитане от активиране на карбоновата киселинна половина на XIV чрез превръщане в киселия хлорид, последвано от прибавяне на /V-етилглицин или /V-етилглицин етил естер в присъствието на основа. Киселите адитивни соли, предпочитащо трифлуороацетат, на /V-етилглицин или /V-етилглицин етил естер могат също да бъдат използувани. Подходящи основи включват амини, такива като диизопропилетиламин или воден алкоксид.

В особено предпочитано приготвяне на VIII, 2-(4-пиридил)етилмалонова киселинен диетил естер се разтваря във водна киселина, предпочитащо водна HCI и се декарбоксилира чрез загряване до нагряване с обратен хладник. След това към получения разтвор на 4-(4-пиридил)бутанова киселина

XIII се прибавя катализатор, както е описан по-горе, и сместа каталитично се хидрогенира за получаване на воден разтвор на 4-(4-пиперидил)бутанова киселина XIV. След това, катализаторът се отфилтрува, киселият разтвор на

XIV става основен с воден алкоксид и бензилоксикарбонилната защитна група се въвежда, както е описано по-горе. 1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинбуганова киселина след това се екстрахира в органичен разтворител и кондензира с /V-етилглицин, както е описано по-горе, за получаване на VIII.

Предшествуващият метод е особено полезен, тъй като той избягва изолиране на междинни продукти и само включва единичен етап на пречистване. Разнообразните междинни продукти продължават като водни или органични разтвори, породи което намаляват стойността и увеличават ефикасността на получаването.

Приготвянето на дипептид с формула IX, където Q₂ е Н, J е циклохексилметил и L е NH₂ е очертано в схема 5. Важни белези на метода, описани в схема 5, включват неразкритата до сега защита на аспартам с киселинна лабилна или хидрогенирана лабилна защитна група Q₃, последвано от умерено амидиране с амоняк, което преминава с ретенция на

• · · · · • · · · ·· ··

стереохимията. Неочаквано ускорение на реакция на амидиране възниква, когато реакцията протича в метанол-етилен гликол разтворителна смес.

Схема 5

Asparatame

^Χ°°,^Η _к

Съгласно предшествуващата схема 5, аспартамът е защитен с киселинна лабилна N-защитна група, предпочитащо тре/п-бутилоксикарбонил или хидрогенирана лабилна защитна група, предпочитащо бензилоксикарбонил. Tpem-бутилоксикарбонил защитната група се въвежда чрез реакция на аспартам с ди-тралт-бутилдикарбонат в присъствието на амин, предпочитащо триетиламин, алкоксид, предпочитащо литиев хидроокис или карбонат. Защитата протича предпочитащо при температура от около стайна температура до около 50°С в по-низш алкохолен разтворител , такъв като метанол или по-низш алкохол-гликол разтворителна смес, такава като метанол-етилен гликол.

• · ·· · · ··· · · · · * _ · · · · · · · · · * ·· ·· ·· ·♦· ·· ··

Защитеният аспартам след това е амидиран чрез обработване на разтвор на защитен аспартам с амониев газ в алкохол за получаване на XVI. Алкохоли, подходящи за амидирането, включват по-низш алкохоли, гликоли или техни производни смеси. Предпочитани алкохоли са метанол, етилен гликол и метанол-етилен гликол смеси. Амидирането се извършва при температура от около близка до стайната до около 65°С в продължение ан от около 6 часа до около 2 дни. Защитеният аспартам може да бъде изолиран и пречистен преди амидирането или предпочитащо, амидиран чрез въвеждане на амониев газ в реакционната смес на етапа на защита.

Бензенният пръстен на XVI след това е намален чрез каталитично хидрогениране за получаване на XVII. Предпочитани са платинени катализатори, такива като платина(1\/) оксид и платина върху алумоокис. Платина върху алумоокис е особено предпочитана, тъй като катализаторът може веднага да бъде регенериран. Хидрогенирането се извършва в по-низш алкохол, предпочитащо бутанол или а Ci-Сю наситена органична киселина, предпочитащо оцетна киселина. Хидрогенирането се съпровожда под водородно налягане от около 2 до около 5 бара водород при температура от около 40°С до около 80°С. По-ниски температури могат да бъдат използувани ако налягането на водорода е увеличено.

Когато Q₃ е хидрогенирана лабилна защитна група, снемането на защитата за получаване на IX се съпровожда едновременно с редукцията на бензенния пръстен, описана по-горе. Когато Q₃ е киселинна лабилна защитна група, такава като /прет-бутилоксикарбонил, снемането на защитата е съпроводено предпочитащо третиране на разтвора на XVII с газообразна HCI. В особено предпочитан аспект, киселинната лабилна защитна група е отстранена чрез въвеждане на газообразна HCI в реакционната смес на етапа на хидрогениране.

Специалист в областта веднага ще оцени, че настоящето изобретение е добре приспособено да изнася предметите на изобретението и да получава споменатите остатъци и предимства, както и тези, включени тук.

ши .·*..··40 • · · · • · · · · • · · · ·· ··

• · · ·· ·

Съединенията, съставите и методите, описани тук, са представени като представителни за предпочитаните примерни изпълнения или претендират да са примерни, но не претендират да ограничават обхвата на настоящето изобретение.

ПРИМЕР 1

Приготвяне на /У-1/У-етил-/У-[1-оксо-4-(4-пиперидинил)бутил]глииил-(1)-ааспартил-3-циклохексил-(1-)-аланинамид·

Метод А:

Етап l· /У-[ААетил-/У-[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил1бугил1глииил-(Р-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид фенилметил .естер,

Към магнитно разбъркан 0-5°С разтвор на 25.9 g (66.4 mmol) Ν-[Ν-θτμπ-Ν[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил в 70 mL диметил формамид се прибавя 20.9 g (65 mmol) 2-(1Н-бензотриазол-1-ил)1.1.3.3-тетраметилурониев тетрафлуороборат, последвано от капково прибавяне на 17.6 g (130 mmol) диизопропилетиламин. Получаващият се хомогенен разтвор се излива в разбъркана смес от 31.8 g (65 mmol) (L)-aаспартил-3-циклохексил-(1_)-апанинамид фенилметил естер трифлуороацетат в 30 mL диметилформамид при 0-5°С. Диизопропилетил амин се прибавя за да се получи неутрално или леко основно pH. Получаващата се смес се маха от студената баня и се разбърква при 23°С в продължение на една нощ. Сместа се разрежда с вода и се екстрахира с 4 части етилацетат. Обединените екстракти на етилацетата се измиват с 0,5N водна лимонена киселина (3 пъти), солна луга, наситен воден натриев бикарбонат (3 пъти) и солна луга (2 пъти), изсушават се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират in vacuo за получаване на масло, което се втвърдява при стоене до светло червеникавокафяво твърдо вещество (50.97 д, 90.9% чисто). Порция от 36 д твърдо вещество е рекристализирана от етилацетат/хептан, за получаване на

Й5$

съединението от заглавието (24 д. 95% аналитично чисто). MS (FAB) m/z 748, (M+Na)⁺, 771.

Етап_2: Л/-Г/У-етил-/У-Г 1 -оксо-4-(4-пиперидинил)бутил]глицил-(Р-д-аспартил-3циклохексид-Ю-^ланинамид.

/\/-[Л/-етил-Л/-[1 -оксо-4-[1 [(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бугил]глицил-(1_)-а-аспартил-Зциклохексил-(1_)-аланинамид фенилметил естер, приготвен както в етап 1, се разтваря в метанол и се прибавя 10% паладий/въглерод. Сместа се разклаща под водород при 50 psi за около 18 часа. Сместа се филтрува през слой на Celite и филтратът се изпарява in vacuo за получаване на А/-[/У-етил-/\/-[1-оксо-4-(4пиперидинил)бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид. MS (FAB) m/z 524 (М+Н)⁺. NMR (300 MHz, D₂O) δ 8.4 (1 H.d), 8.1 (1 H,d), 4.2 (2H,q), 4.1 (1H,s), 3.9 (4H,q), 3.4 (2H,q), 3.3 (4H,d), 2.8-3.0 (6H,m), 2.4, (2H,t), 3.2 (1H, m), 1.8 (4H, d), 1.4-1.7 (7H, m), 0.7-1.3 (10H,m).

Етап 1: ШЛ/-етил-А/-Г 1 -оксо-4-[1 -[(фенил метокси)карбонил]-4пипеРИДИНИл1бУТИл1глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_1-аланинамид,

Към суспензия на Л/-етил-Л/-[1-оксо-4-[1 -[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил]глицил дициклохексиламин (112.5 kg) в толуен (550 kg) и вода (570 kg), се прибавя водна сярна киселина (210 kg) при около 30°С в 2300 литров емайлиран реактор. След отдекантиране, толуеновият разтвор се измива с разтвор на водна сярна киселина (210 kg) и вода (390 kg). Сместа се отдекантира и органичната фаза се измива с вода (390 kg) и се изсушава чрез дестилация докато съдържанието на остатъчната вода е под 0.5%. Ацетонитрил (220 kg) и /V-хидроксисукцинимид (27 kg) се прибавят към толуеновия разтвор. Получаващата се суспензия се охлажда до около 5°С под азот и в продължение на повече от 1 час се прибавя разтвор на дициклохексилкарбодиимид (45 kg) в толуен (35 kg) и реакционната смес се

·· ·· ·· 42 ·· ···· • · · · · · ·· * · ·· · ····· • · · · · · ·· « * ·* · · · ·· · · - - разбърква в продължение на още 5-6 часа. (|1)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)аланинамид хидрохлорид (75 kg) и триетиламин (80 kg) се прибавят към сместа и разбъркването продължава около 2 часа. Реакционната смес се разрежда с вода (370 kg). Получавщият се шлам се филтрува, филтруваният кек се измива с вода (30 kg) и обединените филтрати се пренасят в 2300 литров реактор от неръждаема стомана. Към разтвора се прибавя етилацетат (347 kg). След отдекантиране на органичната фаза, водната фаза се

подкиселява със солна киселина (515 kg) и се екстрахира с етилацетат (347 kg). Органичната фаза се измива два пъти с 20% воден амониев хлорид (109 kg) и се концентрира in vacuo. Прибавят се ацетонитрил (1560 kg) и вода (45 kg), разтворът се загрява до около 75°С и в продължение на повече от 1 час се прибавя дициклохексиламин (35 kg). В разтвора се зараждат кристали на /\А[ААетил-ЛА[1 -оксо-4-[1 -[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бугил]глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид и се поддържат в продължение на един час при 75°С. След това суспензията се охлажда до 20°С в продължение на повече от 6 часа и се филтрува. Филтруваният кек се измива три пъти с ацетонитрил (100 kg) и се изсушава под понижено налягане при около 40°С за получаване на съединението от заглавието (125 kg) като дициклохексиламинова сол.

Етап 2: ЛИМетип-Ж1 -оксо-4-(4-пиперидинил)бутил1глицил-(и-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланинамид.

След старателно продухване с азот на автоклав за хидрогениране, суспензия на Л/-[/У-етил-/\/-[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид дициклохексиламин (124 kg) и мокър паладий върху въглен (2 kg, 50% мокър, 5%) в смес от абсолютен етанол (440 kg) и пречистена вода (42 kg) се хидрогенира при около 25°С под налягане на водорода 2 bar за 1 час. След азотно продухване, катализаторът се филтрува и се измива със смес от абсолютен етанол (65 kg) и пречистена вода (5 kg). Филтратът се загрява до ·· ♦· чл ·· ··»· ····

9 9 9 9 9 9 9 9 99

9 99 9 9 999 9 9 99

9 9 9 9 9 9 9 9 9 9 99 *··**··* * * * * · ·· около 60°С, прибавя се ацетон (425*кд) и*в сместа се зараждат кристали на N[Л/-етил-/\/-[1-оксо-4-(4-пиперидинил)бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланинамид (1.1 kg). След това суспензията се охлажда до 20°С и се филтрува върху филтърна сушилня с бъркалка. Филтруваният кек се измива с абсолютен етанол (100 kg) и се изсушава in vacuo при около 40°С за получаване на съединението от заглавието (61 kg) като бяло кристално твърдо вещество.

МетоаС.

Е1апк/У:д1ИД7/У-[1.7О^р-4-(4-гмридинид)6у1ид]гдицил-(к)-«-.аспартил-(1)фамилаланинамид фенилмешд естер.

В еднолитрова колба под N₂ се приготвя и охлажда до 1°С разтвор на

15.1 g (0.06 mol) ЛАетил-/\А[1-оксо-4-(4-пиридинил)бутил]глицин в 200 mL дихлорметан. Приготвя се разтвор на 6.95 mL (0.055 mol) mpem-бутил хлорформат в 25 mL дихлорметан, охлажда се до ГС и се прибавя на капки в

продължение на повече от 45 минути, при поддържане реакционната смес при температура ГС. Сместа се разбърква при 1°С в продължение на 3 часа. В отделен 800 mL съд с 20 g (0.0498 mol) 1-а-аспартил-(Е)-фенилаланинамид фенилметил естер моно(хидрохлорид) се разтварят в 200 mL дихлорметан и сместа се обработва чрез капково прибавяне с 15.8 mL (0.11 mol) триетиламин, давайки разтвор, който се прибавя в продължение на повече от 1 час към анхидрида, приготвен по-горе при ГС. Сместа се разбърква при 2°С за 1 час, след това се измива с 250 mL вода, 250 mL наситен воден натриев бикарбонат, 250 mL 0.14М водна солна киселина, след това 250 mL вода. Органичната фаза се проверява чрез HPLC за наличието на нереагирал изходен материал и измиващият цикъл се повтаря докато не се наблюдава по-нататъшно намаление на съответните максимални стойности на HPLC.

Органичният слой се изсушава над магнезиев сулфат, филтрува се, след това се концентрира in vacuo и остатъчното масло се поставя под налягане за максимално отстраняване на разтворителя за получаването на 23.5 g (79.3% • · · · • · · · • · · · • · · · • · · · •· ·· ·· ···· • ·· ·44·· · • · ·· ‘тЧ· · ··· • · · ··· ·· • · · · · ·· •· ·· ·· · · · добив; 96.8% аналитично чисто) ЛАетил-Л/-[1-оксо-4-(4-пиридинил)бутил]глицил (1_)-а-аспартил-(1_)-фенилаланинамид фенилметил естер.

Етап 2; /У-9Тил-/У-[1-оксо-4-(4-риперпдинил)бутил]глицил-(и-а-аспартил-3цию1охексил-Ю--аланинамидКъм разтвор на 76 mg ААетил-/У-[1-оксо-4-(4-пиридинил)бутил]глицил-^)а-аспартил-(1_)-фенилаланинамид фенилметил естер (0.126 mmol) в 1 mL 9:1 изопропанол/вода се прибавя 6 mg Pt₂O-H₂O (79-84% Pt), след това 1.6 μί 1 N водна солна киселина. Сместа се размесва и излага на водород при 4 бара при 23°С за 5 часа 40 минути, след това за 1 час 45 минути при 60°С. Сместа се филтрува и филтратът се анализира чрез HPLC, за да покаже 100% консумация на началния материал за получаването на А/-етил-/\А[1-оксо-4-(4пиперидинил)бутил]глицил-(1)-а-аспартил-3-циклохексил-(1)-аланинамид със следи от ЛАетил-АА[1 -оксо-4-(4-пиридинил)бутил]глицил-^)-а-аспартил-^)фенилаланинамид циклохексилметил естер.

Метод D

Етап 1: ААетил-/У-Г1-оксо-4-И-Г(Фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил1глииил-(Р-а-аспартил-(Р-фенилаланинамид фенилметил

естер.

Към разтвор на 11.1 g (28.4 mmol) Л/-етил-/\/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицин в 44 mL етилацетат се прибавя 6.13 g (28.7 mmol) твърд дициклохексилкарбодиимид при поддържане на температурата между 25°С и 33°С, по време на което се образува утайка (дициклохексил карбамид).

Суспензия на 10.97 g (27 mmol) L-a-acnapTnn-(L)^eHHnanaHHHaMHfl фенилметил естер моно(хидрохлорид) в 88 mL етилацетат се обработва в отделен съд с 4.3 mL (29.7 mmol) триетиламин. Сместа се разбърква за 15 минути, позволявайки едновременно разтваряне на дипептида и утаяване на триетиламин хидрохлорид. Суспензията се прибавя към суспензията на • ·

• · · · ··· · · ·· • ··· · ···· · ··· • ·· ··♦ · * * * · ·· • ·· · · · · · · ·· активирания ЛАетил-/\А[1 -όχο-4-[1 -[(фенил’метокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил]глицин, приготвен по-горе при поддържане температурата между 27°С и 29°С. Сместа се разбърква за 1 час, по време на което суспензията става гъста. Допълнителни 100 ml_ етилацетат се прибавят и сместа се разбърква за още 1 час. Една част от 60 mL вода се прибавя, давайки смес от две лесно разбъркващи се течни фази и суспендиран твърд дициклохексил карбамид, който се филтрува. Филтратът се измива с 60 mL наситен воден натриев бикарбонат, 60 mL 1N водна солна киселина и 60 mL наситен воден натриев хлорид, след това органичната фаза се изсушава над натриев сулфат. Сместа се филтрува и се концентрира in vacuo и остатъкът се загрява при 50°С под 1 mm Hg за получаване на 17.6 g Л/-етил-/У-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил-(Е)-а-аспартил-^)фенилаланинамид фенилметил естер. Проба от 400 mg се подава на предварително измития (2 N водна солна киселина, вода, след това 1:1 вода/етанол) Dowex 50WX2 (10 g) и събрана чрез отмиване с 50 mL 70/30 етанол/вода, след това на предварително измития (2N натриев хидроокис, вода, след това 1:1 етанол /вода) Amberlyst А26 (10 g), отмивайки с 50 mL 70:30 етанол/вода. Продукт-съдържащият елюиращ агент се концентрира in vacuo, последвано от по-нататъшно отстраняване на разтворителя под налягане при 50°С (5 mm Hg) за получаване на 350 mg ДАетил-Л/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил-^)-а-аспартил-^)фенилаланинамид фенилметил естер.

Етап 2: /У-етил-АИ 1 -оксо-4-(4-пиперидинил)бутил]глицил-(Р-а-аспартил-3циклохексил-(Р-аланинамид.

В суха 2 mL сапфирена NMR тръба се поставят 25 mg (0.03 mmol) Nетил-ЛА[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил-(Е)а-аспартил-^)-фенилаланинамид фенилметил естер, 12 mg PtO₂-H₂O (79-84% Pt) и 1 mL 85/12 v/v оцетна киселина/21\1 водна солна киселина. Сместа се размесва под 4 бара водород при стайна температура за 5 часа.

···· ·· ·· • · · · ·· ···· · · ·· • · · · · ·· • · · · ··

След това сместа се филтрува, използувайки Millipore Milex филтър.

HPLC анализ на филтрата показва 100% ЛАетил-ЛА[1-оксо-4-(4 пиперидинил)бугил]глицил-(!_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид.

Метод Е

В 100 mL колба, съоръжена с магнитна бъркалка, се поставя 1.12 g (1.51 mmol) /\Аетил-АА[1 -оксо-4-[1 -[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-(1_)-фенилаланинамид фенилметил естер, 107 mg 5% Pd/C и 10 mL 9:1 2-пропанол/вода. Съдът се продухва с аргон при 40° С, след това сместа се загрява до 50° С с енергично разбъркване и съдът се продухва няколко пъти с водород. Сместа се размесва при 50° С под водород при налягане 1 бар за 5 часа, след това се охлажда до стайна температура, филтрува се и филтратът се концентрира in vacuo за получаване на 713 mg (90% добив) ЛАетил-Л/-[1-оксо-4-(4пиперидинил)бутил]глицил-(Ц)-а-аспартил-фенилаланинамид. Една част от 50 mg се поставя заедно с 50 mg Rh/AI₂O₃ (Engelhard) и 1 mL оцетна киселина в стъклена ампула и сместа се размесва за 17 часа при 80° С под водород при налягане 4 бара. HPLC анализ показва 100% площ на ЛАетил-/\А[1-оксо-4-(4пиперидинил)бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-апанинамид.

ф Метод F /\Аетил-Л/-[1-оксо~4-(4-пиперидинил)бутил]глицил-(Е)-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланинамид е приготвен, използувайки процедурата на Метод А по-горе, освен заместването на ЛАетил-ЛА[1-оксо-3[1 (фенилметоксикарбонил)-4-пиперидинилметилен]пропил]глицин с ЛАетил-ЛА [1 -оксо-4-[1 [(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бугил]глицин.

ПРИМЕР 2

Приготвяне на ААГ/\Аепал-/\АГ1-оксо-4-пиперидинил1бугил1глицил-(и-ааспаотил-3-циклохексил-(Ь-аланин,

..

• 9

Етап 1; /У-[/У:ИИД-1У-[.1-акйо^-Ц-Цф5нилмдтокси)карбонид]-Апиперидин11Л]бутил]глицил-(1)-«-аспартил73-циклохексидх(Ц7аланин бисфенилметил естер.,

Към разбъркана суспензия на ЛАетил-Л/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицин (0.858 д, 1.5 mmol) в 4 д диметилформамид при 5° С се прибавя 2-(1Н-бензотриазол-1-ил)-1.1.3.3тетраметилуроний тетрафлуороборат (0.482д, 1.5 mmol) в единична порция и сместа се разбърква за 3 минути при 5°С. Диизопропилетиламин (0.482д, 1.5

mmol) се прибавя и получаващата се хетерогенна смес се прибавя чрез пипетка на Пастьор към разтвор на 0.755 д (1.5 mmol) (Ц-а-аспартил-Зциклохексил-(1_)-аланин бисфенилметил естер моно(хидрохлорид) в 4 g диметилформамид. Допълнителен 1 g диметилформамид се използува за изплакването и се прибавя допълнителна порция от 0.16 g (0.5 mmol) диизопропилетиламин, за да се направи сместа леко основна. Охлаждащата баня се маха и суспензията се разбърква при стайна температура за 20 часа. Получаващата се оранжава, хетерогенна смес се разделя между метил mpem-бутил етер и Н₂О. Водната фаза се екстрахира с метил трет-бутил етер. Свързаните органични фази се измиват успешно с 1N водна HCI, вода,

наситен воден NaHCO₃ и солна луга, изсушава се над MgSO₄ и се концентрира in vacuo за получаване на А/-[А/-етил-Л/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланин бисфенилметил естер (1.21 д) като кехлибарена смола. MS (йонно разпръскване) m/z 839 (М+Н)⁺.

Етап. 2 N-\ N-erm-JMl -оксо-4-пиперидинил]бутил]глицил-Ги-а-аспартил-3иикдахаксил-(и-аланин.

Разтвор на 10.23 g (12.2 mmol) /\А[/У-етил-А/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланин бисфенилметил естер в 200 mL 90% v/v 2 пропанол/вода се излива над 2 g 5% Pd/C (Degussa тип Е101 NO/W, 50% от теглото вода) в 500 ml_ бутилка тип Parr Shaker. Сместа се разклаща в продължение на една нощ при 40-50 psi водород и след това се филтрува. Филтратът се концентрира за получаване на ЛА[Л/-етил-А/-[1-оксо-4пиперидинил]бутил]глицил-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланин (6.47 д) като глазирано твърдо вещество. MS (йонно разпръскване) m/z 525 (М+Н)⁺.

ПРИМЕР 3

Приготвяне на /У-(/У-етил-/У-[1-оксо-4-(4-пиперидинил)бугил]глицил-(и-ааспартил-4-циклохексил-2-(Р-аминобутанова киселина.

Етап 1: /У-Г/У-етил-/У-Г1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил1бУтил1глицил-(и-а-аспартил-4-циклохексил-2-(й-аминобуганова киселина бисфенилметил естер.

Към магнитно разбъркан 0-5°С разтвор на 26.38 g (44.4 mmol) ЛАетил-М [1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицин в 70 mL диметил формамид се прибавят 15.7 g (48.8 mmol) 2-(1Н-бензотриазол-1-ил)1,1,3,63-тетраметилурониев тетрафлуорборат, последвано от капково прибавяне на 12.9 g (99.6 mmol) диизопропилетиламин. Получаващият се разтвор се излива в суспензия на 19 g (48.4 mmol) 1_-а-аспартил-4циклохексил-2-(1_)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер моно(трифлуорацетат) в 20 ml_ диметил формамид при до 0-5° С. Получаващата се смес се маха от охлаждане и оставя за бъркане при 23°С в продължение на една нощ, за получаване на хомогенен разтвор. Сместа се разрежда с вода, което предизвиква отделянето на оранжаво масло. Прибавят се метил mpem-бутил етер и вода, органичният слой се маха и водният слой се екстрахира два пъти с метил трет-бутил етер. Обединените органични слоеве се измиват два пъти с 1N водна солна киселина, два пъти с 1N воден натриев хидроокис и два пъти със солна луга, изсушават се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират in vacuo за получаване на

• · · · · · · • · · · · · ·· ·♦ ·· ···

масло, което се оставя под високо налягане за два дни. Маслото (33.4 д) се пречиства чрез силиконов гел ( 80% етилацетат-хептан) за получаване на ΛΑ [/У-етил-А/-[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицил(1_)-а-аспартил-4-циклохексил-2-(1_)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер (27.8 д, 73%).

Етап 2: А/-[/У-етил-/У-[1-оксо-4-(4-пиперидинил)бутил]глицил-(к)-а-аспартил-4ииклохексил-2-(Р-аминобутанова киселина.

Разтвор на 1.2 g (1.4 mmol) Л/-[/У-етил-Л/-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бугил]глицил-(1.)-а-аспартил-4циклохексил-2-(1_)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер, приготвен както в етап 1, в 12 mL диоксан се излива в 500 mL бутилка тип Parr Shaker, съдържаща 83 mg 10% Pd/C в 5 mL вода и 3 mL диоксан. Реакционната смес се разклаща в продължение на една нощ при стайна температура (около 23°С) под 45 psig водород. Сместа се филтрува през слой на селите в средно опечена стъклена фуния и филтруваният кек се измива със смес от диоксан и вода. Разтворът се лиофилизира и получаващата се пухкава маса на бяло твърдо вещество се разтваря в минимално количество вода и се лиофилизира отново за получаване на съединението от заглавието като пухкава маса бяло твърдо вещество (710 mg, 93%). MS (FAB) m/z 539, 561 (M+Na)⁺.

ПРИМЕР 4

Приготвяне на /У-етилглииин етил естер триФлуороацетат,

Етап 1: /У-Г(1.1-диметилетокси)карбонил1-/У-етилглицин етил естер.

Към 3°С разтвор на 86 g (423 mmol) ЛА[(1.1-диметилетокси)карбонил]-/Уетилглицин, 21.4 g (465 mmol) етанол и 5.17 g (42.3 mmol) 4диметиламинопиридин в 600 mL дихлорметан се прибавят 47 g (46.2 mmol) триетиламин, последвано от прибавяне на порции на 89.1 g (46.5 mmol) 3-Λ/,Λ/·· ·· • · · · • · · · · · · • 9 9 9 ·· ·* ·· ·· ^Ω ·· ···· • · · ·*/ν· ·· • ··· · ···· • ·· ··· ·· · • 9 · · · ·· ?· Φ· ····· диметиламинопропилетилкарбодиимид хидрохлорид. Разбърканата смес се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква в продължение на една нощ. Реакционната смес се измива с вода, наситен воден натриев бикарбонат и солна луга, изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира in vacuo за получаване на /\/-[(1,1-диметилетокси)карбонил]-Л/етилглицин етил естер (88 д) като масло. MS (FAB) 232 (М+Н)⁺.

Етап 2: /V-Етилглицин етил естер трифлуороацетат.

Разбъркан разтвор на 30.8 д (113 mmol) ЛА[(1,1диметилетокси)карбонил]-ЛАетилглицин етил естер в 50 mL дихлорметан при 3°С се обработва с 200 mL 1:1 (обем/обем) трифлуорооцетна киселина в дихлорметан. Реакционната смес се разбърква за 2 часа докато се затопли до стайна температура. Реакционната смес се концентрира in vacuo и остатъчното силно невискозно масло се подлага на високо налягане за получаване на желаното съединение (55.2 д), което се използува без понататъшно пречистване.

ПРИМЕР 5

Приготвяне на /У-етилглииин,

Към 5°С смес под азот на етиламин (25 kg) и изопропанол (100 kg) в 250 литров емайлиран реактор се прибавя разтвор на глиоксилова киселина (25 kg) в изопропанол (25 kg) в продължение на повече от 2-3 часа и разтворът се хидрогенира с паладий върху въглен (50% мокър, 5%. 2.5 kg) над 3 часа под 50 mbar водород. Реакционната смес след това се филтрува и филтратът се концентрира. Изопропанол (80 kg) се прибавя към суспензията и твърдото вещество се филтрува, измива два пъти с изопропанол (7 kg) и се изсушава in vacuo при около 40°С за получаване на /V-етилглицин (21 kg) като бяло кристално твърдо вещество.

ПРИМЕР 6

Приготвяне на /У-етил-Л/-Г1-оксо-4-[1-[(фенилметсжси)карбонил]-4пиперидинид]бутил]глииин.

Меюд_А

Етап 1:1-[(Фенилметокси)карбонил]-4пиперидинбутанова киселина.

Към 100 g (622 mmol) диетил малонат при 25°С се прибавят 88 g (272 mmol) 21 % (w/w) етанолов натриев етоксид в продължение на повече от 20 минути при поддържане температурата 23-25°С. Сместа се разбърква за 10 минути и се прибавят 26.18 g (248 mmol) 4-винилпиридин. Сместа се загрява до 85°С и се разбърква в продължение на 3 часа и след това се разбърква в продължение на 15 часа при стайна температура. Реакционната смес се концентрира при 44°С, за да се отдели етанола и получаващото се жълто масло се подлага на високо налягане, за да се отдели остатъчния разтворител. Маслото се разделя между метил /npem-бугил етер и 2.2N водна HCI. Водната фаза се калибрира до pH 6 с 2N воден натриев хидроокис. Слоевете се разделят и органичната фаза се измива два пъти със солна луга. Органичната фаза след това се екстрахира с 2.2N воден HCI (3 пъти). Обединените водни екстракти се загряват при нагряване с обратен хладник в продължение на една нощ. Полученият разтвор (225 mL, предполагаем 248 mmol) се излива над 2.5 g платинен оксид хидрат в 500 mL бутилка тип Parr Shaker и се разклаща в продължение на една нощ под 47-55 psi водород. Сместа се филтрува и филтратът се охлажда до 10°С и се обработва с 417 mL воден натриев хидроокис при поддържане температурата на реакция при или под 10°С за получаване pH 14 (приблизително 40 минути са нужни). Към разбърканата смес се прибавят 100 mL тетрахидрофуран, последвано от прибавяне в продължение на повече от 30 минути на 68 g (273 mmol) бензил/V-сукцинимидил карбонат в 150 mL тетрахидрофуран, при поддържане температурата при 8°С. Сместа се загрява до стайна температура и се разбърква в продължение на една нощ. Сместа се екстрахира с метил третбутил етер (3 пъти), етилацетат, метил трвт-бутл етер, етилацетат и метил

.••..••$2 .··.;··· .··..··.

• ··· · ···· · е ф ф : ....... :: :

.. .. · · · · · · ·· ·· ·· ··· ·· ·· трел?-бугил етер. Водната фаза се охлажда до 5°С, подкиселява се до рм 1.9 чрез бавно прибавяне на 27 mL концентрирана солна киселина и се екстрахира с метил трвт-буплл етер (3 пъти). Обединените органични слоеве от екстракцията се измиват със солна луга, изсушават се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират in vacuo за получаване на 1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинбутанова киселина (42 д, 55% добив от винил пиридин). MS (FAB) m/z 306.

Етап 2: /У-етил-/\А[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил1-4пиперидинил]бутил]глииин етил естер.

Към разбъркан, 3°С разтвор на 40.7 g (133.3 mmol) 1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинбуганова киселина в 667 mL дихлорметан се прибавя 0.5 mL диметил формамид и, капково, 66.8 mL 2М оксалил хлорид в дихлорметан. Реакционната смес се поддържа при 3-4°С по време на прибавянето, след това се разбърква при тази температура в продължение на една нощ. Реакционната смес се концентрира in vacuo. Полученото масло с меден цвят и 133.3 mmol ЛАетилглицин етил естер трифлуороацетат се разтварят в 250 mL дихлорметан при 3°С. Към разбърканата смес се прибавят 52.84 g (408 mmol) диизопропилетиламин.

Сместа се оставя да се затопли до стайна температура при бъркане в продължение на повече от 2 часа, като в този момент HPLC показва завършена реакция. Реакционната смес се концентрира in vacuo и получаващото се масло е разтворен метил mpem-бутил етер. Разтворът на метил трет-буплл етерът се измива с вода (2 пъти) и обединените водни слоеве се екстрахират с метил трвт-буплл етер. Обединените органични разтвори се измиват с 1N воден натриев хидроокис (3 пъти) солна луга (2 пъти), изсушават се над магнезиев сулфат и се концентрират in vacuo за получаване на ЛАетил-ЛА[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бутил]глицин етил естер (46.69 д), който се използува без понататъшно пречистване. MS (FAB) m/z 419 (М+Н)⁺.

Етап 3: /У-етил-/У-[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бугил]глииин.

Към разтвор на 46.7 g (112 mmol) ЛАетил-/У-[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицин етил естер в тетрахидрофуран при стайна температура се прибавя 200 mL 1N воден натриев хидроокис и хетерогенната смес се разбърква енергично в продължение на 1 час. Реакционната смес се концентрира in vacuo и остатъчната водна смес се разрежда с вода и се екстрахира с метил третбугил етер (3 пъти). Водният слой се подкиселява до pH 3 с калиев бисулфат, довеждайки до образуването на масло. Сместа се екстрахира с метил трвтбугил етер (3 пъти). Обединените органични слоеве се измиват със солна луга (2 пъти), изсушават се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират in vacuo. Получаващото се масло се подлага на високо налягане за получаване на А/-етил-Л/-[1-оксо-4-[1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинил]бугил]глицин (35.5 g). MS (FAB) 391 (М+Н)⁺.

МаюлВ

Към 0°С разтвор на 2.1 д (6.88 mmol) 1-[(фенилметокси)карбонил]-4пиперидинбуганова киселина в 36 mL дихлорметан се прибавят 3.6 mL 2 М оксалил хлорид в дихлорметан и 0.25 mL диметилформамид. Реакционната смес се разбърква при 0°С за 2.5 часа. Реакционната смес се концентрира in vacuo и остатъкът се азеотропира два пъти с толуен.

Воден разтвор на 2.06 g (19.9 mmol) /V-етилглицин в 18.7 mL вода се охлажда до 5° С и 3.78 g (35 mmol) твърд натриев карбонат се прибавят на порции последвано от разтвор на 6.88 mmol (суров, допустим) 1[(фенилметокси)карбонил)-4-пиперидинбутанова киселина хлорид в 8 mL тетрахидрофуран. Сместа се загрява до стайна температура и се разбърква в продължение на една нощ. Реакционната смес се разрежда с вода и се екстрахира с етилацетат (3 пъти). Водната фаза се подкиселява до pH 2 с

• · · · • · · · · ·

-, ·· ·· ,, ,,,* *..*·,,· воден калиев бисулфат и се екстрахира с метил трепт-бугил етер. Органичният слой се концентрира in vacuo за получаване на 2.21 g масло (MS точно за желания продукт). Маслото се пречиства, използувайки подготвителна HPLC с обратна фаза (С-18, 2 X 250 cm, 15 μ размер на частицата, 300 ангстрьома размера на пората), използувайки воден ацетонитрил с прибавка 0.1% об/об трифлуорооцетна киселина, над градиент от 36 - 45% ацетонитрил. Съдържащите се фракции на продукта се утаяват и разтворът се замразява и се лиофилизира. Получаващото се масло се разтваря в етилацетат, разтворът се концентрира in vacuo и получаващото се масло се подлага на високо налягане за получаване на /У-етил-/\А[1-оксо-4-[1[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинил]бутил]глицин (1.01 д, 36% добив). MS (FAB)m/z391 (М+Н)⁺.

Метод С

Етап 1:2-(4-пиридил).етилмалонова киселина диетил естер хидрохлорид.

Смес под азот от 20% натриев етоксид в етанол (263.2 kg) и диетил малонат (703 kg) в 1600 литров емайлиран реактор се дестилира при атмосферна температура до температура от 108°С. В продължение на повече от 3 часа се прибавя 4-винилпиридин (80.5 kg) и реакционната смес се разбърква за 4 часа. След това реакционната смес се охлажда до стайна температура и се прибавя вода (358 kg) за около 1 час. Калибрира се до ph 4.5 с 33% водна солна киселина и водният слой се екстрахира с метил третбугил етер (216 kg). След това се прибавя вода (357.5 kg) и двуфазната смес се подкиселява до pH 1 с 16.5% водна солна киселина (29.6 kg). Слоевете се разделят и водният разтвор на 2-(4-пиридил)етилмалонова киселина диетил естер хидрохлорид се използува както е.

Етап.2: 4-(4-пиоидил)бутанова киселина хидрохлорид.

Водният разтвор на 2-(4-пиридил)етилмалонова киселина диетил естер хидрохлорид, приготвен в етап 1, се дестилира при атмосферно налягане при · · ····· · · * · температура от 105°С, за да се отдели метил mpeni-бутил етер и етанол, и се прибавя 33% водна солна киселина (67 kg) в продължение на повече от 50 минути. Реакционната смес се разбърква за около 6 часа при около 105°С и

след това се концентрира до получаване на около 530 kg дестилат. Сместа се оставя да се охлади до 60°С и се прибавя оцетна киселина (591 kg). Дестилацията продължава под понижено налягане (10 mmHg) с цел получаване 6.6% ниво на водата в реакционната смес. Към суспензията се прибавя ацетон (374 kg) и след това суспензията се охлажда до 15°С в продължение на повече от 3 часа. Суспензията се разбърква при 15°С за 1 час и утайката се филтрува, измива се два пъти с ацетон (94 kg) и се изсушава in vacuo за 24 часа при 40°С за получаване на 4-(4-пиридил)бутанова киселина хидрохлорид ( 126 kg). Твърдото вещество след това се разтваря във вода (300 kg) за получаване на 30% w/w воден разтвор, който се използува както е в етап 3.

Етап 31_4-(4-пиперидил)бутанова киселина хидрохлорид.

Към 30% воден разтвор на 4-(4-пиридил)бутанова киселина хидрохлорид, приготвен в етап 2 (208.9 kg) и вода (145 kg) се прибавя платина върху въглен (50% мокра, 5%, 2.52 kg). Сместа се хидрогенира при около 70°С под атмосферно налягане в продължение на повече от 15 часа и след това се оставя да се охлади до стайна температура. Катализаторът се филтрува и измива с вода (20 kg). Получаващият се воден 16% разтвор на 4пиперидинбуганова киселина хидрохлорид (388.5 kg) се използува както е в етап 4.

Етап 4l 1-Г(Фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинбУтанова киселина.

Или твърд 4-(4-пиперидил)бутанова киселина хидрохлорид (124 kg) се разтваря във вода (600 kg), или 16% воден разтвор на 4-(4пипвридил)бутанова киселина хидрохлорид приготвен в етап 3 (777 kg), се разтваря с воден натриев хидроокис (289 kg) в 1600 литров емайлиран

·· ·· S6 ·· ···· • · ·· · · ··· • · · ··· ·· • · · · · ·· ·· 99 99 999 9999 реактор, охладен при 5°C. Прибавя се бензилхлорформат (112 kg) в продължение на 2-3 часа и разтворът се загрява до около 25°С. Реакционната смес се екстрахира с метил mpem-бутил етер (476 kg). Водният слой, след това, се подкиселява със солна киселина (187 kg) и се екстрахира с толуен (450 kg). Органичният слой се измива с вода (240 kg) и се изсушава чрез азеотропна дестилация при атмосферно налягане под азот. Полученият разтвор на 1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинбутанова киселина в толуен се използува както е в етап 5. Тегло на продукта в разтвора : 179 kg. Качество: около 35% w/w в толуен.

Етап 5:

Към разтвора на 1-[(фенилметокси)карбонил]-4-пиперидинбутанова киселина в толуен, приготвен в етап 4 (253 kg), под азот се прибавя тионил хлорид (42 kg). Реакционната смес се разрежда с метил /прелт-бутил етер (85 kg) и се разбърква за около 24 часа при приблизително 15°С в 630 литров емайлиран реактор. Този разтвор се прибавя към двуфазната смес от вода (177 kg), 30% воден натриев хидроокис (227 kg), ААетил глицин (36 kg) и метил трелт-бутил етер (65 kg) в 1600 литров емайлиран реактор над 4-5 часа и сместа се разбърква за около 30 минути. Двуфазната смес след това се

разрежда с вода (100 kg) и се подкиселява до pH 6.5 с хлороводородна киселина. Водната фаза се измива с метил трет-бут\лл етер (65 kg) и етилацетат (157 kg) се прибавя към водната фаза . Двуфазната смес се подкиселява до pH 4 със солна киселина (84 kg). Слоевете се разделят и към органичната фаза се прибавя етилацетат (385 kg). Органичната фаза се загрява до около 60°С и се прибавя разтвор на дициклохексиламин (63 kg) в етилацетат (230 kg). Сместа се заражда във формата на кристали и се охлажда до около 10°С. Твърдото вещество се филтрува, измива два пъти с етилацетат (150 kg) и се изсушава in vacuo при около 40°С за получаване на съединението от заглавието (139 kg) като бяло кристално твърдо вещество.

ПРИМЕР 7 • ·« · • ·

Приготвяне на Л/-етил-/У-[1-оксо-4-(4-пиридинил)бугил1глицин,

Етап 1 : /У-етил глицин фенилметил естер моно(хидрохлорид).

Към 250 mL 2М разтвор на етиламин в тетрахидрофуран се прибавят 47.2 g (0.2 mol) бензил бромацетат в 50 mL тетрахидрофуран в продължение на повече от 0.5 часа при поддържане температурата на реакцията от 22°С до 26°С. Реакционната смес след това се охлажда до 2°С, като в този момент

кристализира етиламин хидробромид и се събира чрез филтрация, филтратът се концентрира in vacuo при 30°С за получаване на 39.4 g жълт остатък. Остатъкът се разтваря в 350 mL 2-пропанол с разбъркване, давайки бяло твърдо вещество, което се събира чрез филтрация. Към филтрата се прибавя със силно бъркане 59 mL 3.6 N солна киселина в 2-пропанол, сместа се разбърква и получаващото се бяло твърдо вещество се събира чрез филтрация. Остатъкът се изсушава за получаването на 32.5 g твърдо вещество. Това вещество се превръща в прах с 100 mL тетрахидрофуран, след това 100 mL 2-пропанол и се изсушава за получаването на 30 g (0.13 mol, 65% добив, 87% аналитично чисто) /V-етил глицин фенилметил естер моно(хидрохлорид).

Етап 2: /У-етил-/У-Г1-оксо-4-(4-пиридинил)бугил]глицин фенил метил естер.

Разтвор на 32.5 g (0.16 mol) 4-пиридин бутанова киселина и 17.53 mL (0.174 mol) /V-метил морфолин в 300 mL дихлорметан под азот се охлажда до 0°С и предварително охладен (0° С) 18.75 mL (0.152 mol) разтвор на пивалоил хлорид в 100 mL дихлорметан се прибавя за повече от 0.5 часа при поддържане реакционната смес при 0°С. В отделна 500 mL колба се разтварят 33.5 g (0.145 mol) /У-етил глицин фенилметил естер моно(хидробромид ) в 400 mL дихлорметан и се прибавят 35 mL (0.48 mol) Νметил морфолин. Тази смес се прибавя към активирания пиридинбутаново киселинен разтвор при -0.5°С в продължение на повече от 2 часа. След 1 час, ,··,,·58 ..........

• · ·· · · · · ·· • · · · · · : ,· · ·· ···· · · ί ι · ·· сместа се разрежда с вода, разбърква се и слоевете*бе сТГДелят. Органичната фаза се измива с наситен воден натриев бикарбонат, 0.1 М водна солна киселина и вода, изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира in vacuo за получаване на 46.2 g (0.135 mol, 93% добив) А/-етил-Л/[1-оксо-4-(4пиридинил)бутил]глицин фенил метил естер като жълто масло.

Етап 3: ЛМЬу1-/\АГ1-оксо-4-(4-пиридинил)бутил]-глииин.

Разтвор на 46 g (0.135 mol) А/-етил-/\/-[1-оксо-4-(4пиридинил)бутил]глицин фенил метил естер в 300 mL метанол се прибавя към 4 g 10% Pd/C (50% от теглото вода) в 1 L автоклав. В съда се създава вакуум три пъти с вакуумно освобождаване до азот, след това още три пъти се създава вакуум с с вакуумно освобождаване до водород при атмосферно налягане. Съдът се запушва и се загрява при 25° С с разбъркване за 2 часа. Сместа се филтрува под азот за получаване на бледо жълт филтрат, който се концентрира in vacuo при 40°С докато започне да се появява бяло твърдо вещество. Прибавя се 150 mL порция от 2-пропанол, предизвиквайки бързо кристализиране на продукта. Сместа се разбърква за 0.5 часа, след това продуктът се събира чрез филтрация. Твърдото вещество се измива с 240 mL части на 2-пропанол, след това се изсушава до получаване на 19 g от продукта. Изходната течност се концентрира и остатъкът се обединява в 2-пропанол, водещо до образуването на бяла утайка. Сместа се разбърква за 0.5 часа, след това се филтрува и твърдото вещество се измива с 2-пропанол, след това се изсушава до получаването на 5 g от продукта, за общ добив на 24 g (0.095 mol; 70% добив; 99А% чисто) /\/-етил-Л/-[1-оксо-4-(4-пиридинил)бутил]-глицин.

ПРИМЕР 8

Приготвяне на (Р-а-аспартил-3-ииклохексил-(Р-аланинамид фенилметил естер трифлуороанетат.

• · · ··· · ··· · · · ···· ·· · ···· • · · · ····· · с ··

Етап 1: /У-[(1.1-диметилетокси)карбонил]-(Р-а-аспартил-3-циклохексил-(Раланинамид фенилметил естер.

Към механично разбъркан 18°С разтвор на 37.5 g (116 mmol) ВОС-βбензил-(1_)-аспарагинова киселина в 270 mL етилацетат се прибавя разтвор на 17.75 g (116 mmol) хидроксибензотриазол хидрат в 25 mL диметилформамид. Разтвор на 24.5 g (119 mmol) дициклохексилкарбодиимид в 50 mL етилацетат се прибавя след това в продължение на повече от 30 минути, използувайки водна баня за запазване температурата на реакцията при или под 25° С. Реакционната смес се разбърква за 1 час, след това се прибавя сироп на 33 g (116 mmol) 3-циклохексил-(Е)-аланинамид естер моно (трифлуороацетат) в 25 mL диметилформамид при 23°С, последвано от капково прибавяне на чист Nметилморфолин в продължение на повече от 2 минути. Реакционната смес се оставя да се затопли до 30°С по време на прибавянето на /V-метилморфолин. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на една нощ. Реакционната смес се филтрува да се отдели дициклохексил карбамид и филтратът се разрежда с етилацетат, измива два пъти с вода, един път със солна луга, два пъти наситен воден натриев бикарбонат и един път с 1:1 0.5N лимонена киселина/солна луга. Органичната фаза се изсушава над магнезиев сулфат, филтрува се и се разрежда с хептан. Сместа се оставя да престои в продължение на една нощ и получаващите се кристали се събират чрез филтрация, измиват се два пъти с хептан и се изсушават под налягане за получаване на 37.5 g продукт от първа ръка и 9.5 g продукт от втора ръка. Двата продукта показват приемлива HPLC чистота и се свързват физически за получаването на 47 g ЛА[(1,1-диметилетокси)карбонил]-^)-ааспартил-3-циклохексил-(Е)-апанинамид фенилметил естер (85% добив). MS (FAB) m/z 476 (М+Н)⁺.

Етап 2: (Р-а-аспартил-3-ииклохексил-(Р-аланинамид фенилметил естер трифлуороацетат.

·· ···· ·**·.*^θ .·*.;··· ·· ··

J · ·· · · ··· · · · · ·: :: :

Към механично разбъркан разтвор на’ 45.4”д *(95.5 mmol) №[(1,1 диметилетокси)карбонил]-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-аланинамид фенилметил естер в 350 mL дихлорметан при 20°С се прибавят 67 g (590 mmol) трифлуорооцетна киселина в продължение на повече от 15 минути.

Реакционната смес се разбърква 2 часа. Реакционната смес се концентрира in vacuo за получаването на оранжаво-жълто масло, което се довежда до

азеотропно състояние с дихлорметан, след това се подлага на висок вакуум за по-нататъшно намаляване до минимум на остатъчните разтворители. Концентратът, масло, се превръща в прах с 1:1 метил mpem-бутил етер/хептан за получаване на бяло твърдо вещество. Сместа се разбърква в метил трет-бутт етер за 2 часа, след това се оставя да престои за 2 дни. Кристалите се събират чрез филтрация и се изсушават под налягане за получаване на Щ)-а-аспартил-3-циклохексил-Щ)-апанинамид фенилметил естер моно(трифлуороацетат) (43 д, 92% добив). MS (FAB) m/z 376 (М+Н)⁺.

ПРИМЕР 9

Приготвяне на Щ)-а-аспартил-4-ииклохексил-2-^)-аминобуганова киселина бисфенилметил естер трифлуороанетат.

Етап 1: /У-[(1.1-диметилетокси)карбонил]-4-ииклохексил-2-^)- аминобутанова киселина фенилметил естер.

Разтвор на 30 g (107.5 mmol) Л/-[(1,1-диметилетокси)карбонил]-^)хомофенил апанин и 2 mL оцетна киселина в 100 mL метанол се излива върху 3 g от 5% родий/алуминий в 500 mL бутилка тип Parr Shaker. Реакционната смес се разклаща в продължение на една нощ под 46-47 psi водород, след това се филтрува под слой от азот чрез Celite 545 в агломерационна стъклена тръба. Celite слоят се измива с метанол. Филтратът се концентрира in vacuo при 30°С. Получаващото се масло се поглъща в метил mpem-бутил етер, измива се два пъти с вода и един път със солна луга, изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира in vacuo. Остатъка

·· ♦· 61 ·· ···· ·♦ ·· • · ♦ r · · · · · ·· • ♦ ·· · · ··· · · ·· • · · · · · · ··· · ·· • · · · ·· · ···· ·· ·· ·· ··· ·· ·· (предполагаем 107.5 mmol) се разтваря в 250 mL дихлорметан и разтворът се обработва с 12 g (118.5 mmol) триетиламин, последвано от 18.4 g (107.5 mmol) бензилхлорформат, по време на което се образува бяло твърдо вещество. След прибавянето на бензилхлорформат, 1.3 g (10.75 mmol) 4диметиламинопиридин се прибавят в единична порция. Сместа се оставя за бъркане в продължение на 2 часа при 0°С. След това сместа се концентрира in vacuo, остатъкът се разтваря в етилацетат и разтворът се измива два пъти с вода, два пъти с 1N водна солна киселина, два пъти с 1N воден натриев хидроокис и един път със солна луга, изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира за получаване на /7-((1,1диметилетокси)карбонил]-4-циклохексил-2-(1_)-аминобутанова киселина фенилметил естер (33.8 д) като масло. MS (FAB) m/z 748 (M+Na)⁺.

Етап 2: 4-Ииклохексил-2-(Ц-аминобутанова киселина фенилметил естер моно(триФлуороаиетат),

Към разтвор на 33 д (88 mmol) Л/-[(1,1-диметилетокси)карбонил]-4циклохексил-2-(1_)-аминобутанова киселина фенилметил естер в 136 mL дихлорметан се прибавя 136 mL трифлуороцетна киселина в продължение на повече от 30 минути. Температурата на реакцията остава под 23°С. Сместа се разбърква при стайна температура за 3 часа, след това се концентрира in vacuo. Остатъкът се разтваря повторно в дихлорметан и се концентрира отново. Получаващото се нисковискозно масло се разтваря в 50 mL метил трет-бутил етер и 350 mL хептан, в разтвора се зараждат кристали, след това се охлажда при -10° С за 24 часа. Първа ръка се събира чрез филтрация, измива се с хептан и се изсушава под налягане (20.1 д). Изходната течност се концентрира in vacuo, след това се разтваря в 12 mL метил трет-бутил етер и 84 mL хептан. Това, със зараждането на кристали и охлаждането до -10°С дава на втора ръка 5.2 д. Двете ръце са със сравнима HPLC чистота и се сливат физически за получаването на 4-циклохексил-2-(Е)-аминобутанова ··. »··62 ·· ···· ·· ·· ···· ··· ···· • · ·· · ···· · ·« · • *? !·· · ··· ·· · ·· ·· ··*·*·* · · · · киселина фенилметил естер моно(трифлуороацетат|.* (2{j.V g, 75% добив). MS (FAB) m/z 276 (M+H)⁺.

Етап 3: /У-ГГ1.1-диметилетокси)карбонил]-(Р-а-аспартил-4-циклохексил-2-(Раминобутанова киселина бисфенилметил естер.

Към механично разбъркан 18°С разтвор на 20.4 g (63 mmol) ВОС-βбензил-(1_)-аспарагинова киселина в 154 mL етилацетат се прибавя разтвор на 9.65 g (63 mmol) хидроксибензотриазол хидрат в 12 mL диметилформамид. Разтвор на 13.3 g (64.5 mmol) дициклохексилкарбодиимид в 25 mL етилацетат се прибавя за повече от 15 минути при поддържане температурата на реакционната смес при или под 25°С. Реакционната смес се разбърква за 1 час, след това се прибавя сироп на 24.5 g (63 mmol) 4-циклохексил-2-^)аминобутанова киселина трифлуороацетат в 15 mL диметилформамид при 18°С, последвано от капково прибавяне на /V-метилморфолин над 5 минути. Реакционната смес се оставя да се загрее до 25°С по време на прибавянето на /У-метилморфолина. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на една нощ. Реакционната смес се филтрува да се отдели дициклохексил карбамид и филтратът се измива два пъти с вода, два пъти с наситен воден натриев бикарбонат, два пъти с 0.5N водна лимонена киселина и един път със солна луга, изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира in vacuo. Получаващото се восъчно твърдо вещество се разтваря в метил трвт-бутил етер при 50°С, разтворът се филтрува топъл, за да се отдели малко количесто фино бяло неразтворимо вещество, след това се разрежда при 50°С с хептан. Разтворът се охлажда до стайна температура и се поставя във фризер при -10°С в продължение на една нощ. Получаващото се твърдо вещество се събира чрез филтрация, измива се с хептан и се изсушава in vacuo за получаване на Л/-[(1,1диметилетокси)карбонил]-^)-а-аспартил-4-циклохексил-2-^)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер (29.8 д, 81 % добив). MS (FAB) m/z 581.

..%3

.··. ;··· ·· ·· . · · · · · · ; ........

ϊ; ......

... · · ·· · ·· ··· ·· ··

Етап 4: (Р-а-аспартил-4-циклохексил-2-(Ь)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер моно (трифлуороацетат).

Към механично разбъркан разтвор на 28.8 g (49.5 mmol) N[(1,1диметилетокси)карбонил]-(1_)-а-аспартил-4-циклохексил-2-(1_)аминобуганова киселина бисфенилметил естер в 300 mL дихлорметан при 20°С се прибавя 222 g (1.94 mol) трифлуороцетна киселина в продължение на повече от 30 минути и реакционната смес се разбърква за 3 часа. Реакционната смес се концентрира in vacuo за получаване на масло, което се разтваря в дихлорметан и се концентрира отново. Остатъкът се превръща в прах с 1:1 метил трет-буплл етер/хептан за получаването на бяло твърдо вещество. Твърдото вещество се събира чрез филтрация и се изсушава in vacuo за получаване на ^)-а-аспартил-4-циклохексил-2-^)-аминобутанова киселина бисфенилметил естер трифлуороацетат. (27.4 д, 46 mmol, 92.9% добив), т.т. 143-144°С.

ПРИМЕР 10

Приготвяне на Л)-а-аспартил-3-ииклохексил-^)-аланин бисфенилметил естер хидрохлорид.

Етап 1: /У-[(1.1-диметилетокси)карбонил]-3-ииклохексил-(Р-аланин фенилметил естер.

Разбъркан млечен разтвор на 25.6 g (94.5 mmol) ΛΑ[(1,1диметилетокси)карбонил]-3-циклохексил-^)-аланин, 11.2 g (104 mmol) бензил алкохол и 1.15 g (9.45 mmol) 4-диметиламинопиридин в смес от 210 mL диметил формамид и 150 mL дихлорметан се охлажда до 5°С и 19.2 g З-Λ/,ΛΑ диметиламинопропилетилкарбодиимид хидрохлорид се прибавя в продължение на повече от 5 минути. Сместа след това се загрява до стайна температура и се разбърква в продължение на една нощ. Реакционната смес се филтрува да се отдели фина утайка и филтратът се концентрира in vacuo. Остатъкът се разтваря във вода и се екстрахира с етилацетат (3 пъти).

• · · · · ·

Обединените органични разтвори се измиват водна лимонена киселина и два пъти с вода, изсушават се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират in vacuo. Получаващото се масло се подлага на високо налягане за намаляване до минимум на летливите вещества за получаване на ЛА[(1,1 -диметилетокси)карбонил]-3-циклохексил-(1_)-аланин фенилметил естер (35.3 g). MS (йонно разпръскване) m/z 362 (М+Н)⁺.

Етап 2:3-циклохексил-ГР-аланин фенилметил естер моно(трифлуороаиетат)

Към разбъркан разтвор на 35.3 д (94.5 mmol) ΛΑ·[(1,1диметилетокси)карбонил]-3-циклохексил-(1_)-аланин фенилметил естер в 100 mL дихлорметан при 17°С се прибавя 100 mL трифлуороцетна киселина над 15 минути, по време на което температурата на реакционната смес се повишава до 21°С. Реакционната смес се разбърква в продължение на една нощ, след това се концентрира in vacuo. Остатъкът се довежда до азеотропно състояние с дихлорметан, толуен и метил трет-бутмл етер. Получаващото се масло се подлага на високо налягане за получаването на 3-циклохексил-(Е)-аланин фенилметил естер трифлуороацетат (32.6 g). MS (йонно разпръскване) m/z 262 (М+Н)⁺.

Етап 3: Л/-Г(1.1-диметилетокси)карбонил]-(Е)-а-аспартил-3-циклохексил-(Раланин бисфенилметил естер.

Към механично разбъркан разтвор на 27.6 g (85.5 mmol) ΒΟΟβ-бензил(L)-acnaparnHOBa киселина в 110 mL етилацетат се прибавя разтвор на 13.1 g (85.5 mmol) хидроксибензотриазол хидрат в 31.4 mL диметилформамид. Прибавя се разтвор на 18.15 g (88 mmol) дициклохексилкарбодиимид в 80 mL етилацетат в продължение на повече от 15 минути при поддържане температура на реакционната смес при или под 25°С. Реакционната смес се разбърква за 1 час и се прибавя разтвор на 32 g (85.5 mmol) З-циклохексил(L)-anaHHH фенилметил естер трифлуороацетат в 120 mL етилацетат при 20°С, последвано от капково прибавяне на 14.6 g /V-метилморфолин в продължение • · · ·· ·· ·· ·· • ·· • ·· • ·· на повече от 5 минути (крайно pH 4-5). Реакционната смес се оставя да се загрее до 25°С по време на прибавянето на ЛАметилморфолина.

Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на една нощ. Реакционната смес се филтрува да се отдели дициклохексил карбамид и филтратът се измива два пъти с вода, един път с 0.5N водна лимонена киселина и два пъти с наситен воден натриев бикарбонат,

изсушава се над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира in vacuo. Получаващото се масло се разтваря в метил mpem-бутил етер и разтворът се филтрува да се отдели малко количество фино бяло неразтворимо вещество. Филтратът се концентрира in vacuo и получаващото се масло се подлага на високо налягане за получаване на А/-[(1.1-ДИметилетокси)карбонил]-(1_)-ааспартил-3-циклохексил-(Ь)-аланин бисфенилметил естер (32.9 g). MS (йонно разпръскване) m/z 566 (М+Н)⁺, 584 (M+Na)⁺.

Етап 4:__(!-)-а-аспартил-3-циклохексил-(1-)-аланин__бисфенилметил__еиер моно(хидрохлорид).

Солна киселина барботира през 0°С магнитно разбъркан разтвор на 17 g (30 mmol) Λ/-[(1,1-диметилетокси)карбонил]-(1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)апанин бисфенилметил естер в 60 g на етилацетат за около 5 минути. През това време температурата на разтвор се повешава от 5°С до 20°С, след това започва да спада. Ледената баня се маха и разтворът се разбърква при стайна температура за 90 минути. Излишната HCI се отстранява чрез барботиращ през разтвора азот, след което сместа се втвърдява. Етилацетат (100 д) се прибавя за улесняване разбъркването (тиксотропно) и азотът барботира през сместа за още 3 минути. Твърдото вещество се изолира чрез филтрация през Бюхнерова фуния, филтърният кек се изплаква с етилацетат и се изсушава в продължение на една нощ под налягане (20 mbar) с N₂ продухване за получаването на (1_)-а-аспартил-3-циклохексил-(1_)-апанин бисфенилметил естер моно хидрохлорид (10.7 д) като бяло твърдо вещество. MS (йонно разпръскване) m/z 467 (М+Н)⁺.

.-36 • · ·· ····

• ·

ПРИМЕРИ

Приготвяне на Л/-К1,1-диметилетокси)карбонил1-(Ь-а-аспартил-3-Фенил-(и аланинамид.

Метод А

Към механично разбъркана 38°С смес от етилен гликол (140 д) и метанол (35 д) се прибавя ди-трет-дикарбонат (45 д) и аспартам (5 д). Триетиламин (17.5 д) се прибавя след това чрез перфузор при 0.2 ml/min. Аспартам (5 д) се прибавя след това на 9 части при 12 минутни интервали. Температурата на реакция се поддържа при около 38°С за 30 минути. Реакционната смес се дегазира във вакуум докато не се установява повече отделянето на газ (около 20 min.). След това се прибавя амоняк (9 д) под повърхността на реакционната смес чрез потопена тръбичка в продължение на повече от 45 минути и реакционната смес се загрява в продължение на една нощ при около 60°С. Реакционната смес се разрежда с вода (280 д) и температурата на реакция се нагласява до около 45°С. Оцетна киселина (55 д) се прибавя към нагласената pH до около 5.9. Сместа се охлажда до 40°С по време на което започва да се образува твърдо вещество. Сместа се охлажда до 20°С над 2 часа и оцетна киселина (250 д) се прибавя за нагласявана pH до около 5 и сместа се разбърква за 0.5 часа. Твърдото вещество се филтрува, измива се с вода (3 пъти) и се изсушава под налягане при 50°С за получаване на /V[(1.1-диметилетокси)карбонил]-(1_)-а-аспартил-3-фенил-(1_)-аланинамид (53 д) като бяло кристално твърдо вещество.

Метод В:

Смес от аспартам (25 kg) и ди-трелъбутил дикарбонат (22 kg) в метанол (250 kg) в 400 литров емайлиран реактор се загрява до около 30°С и се прибавя литиев хидроксид (3.6 kg) в продължение на повече от 30 минути. Суспензията се разбърква за около 4 часа и се прибавя под азот газ амоняк .··. ,·67 ...... ,, ,, ; · ·· · ί :«· i ;; ;

· · 2 2: : ···· ·····* ···· (39 kg). Суспензията се разбърква за 2 дни и слеД*гойЗ се концентрира /л vacuo за отстраняване на амоняка и метанола. Прибавят се вода (170 kg) и оцетна киселина (8 kg) към получаващата се суспензия, утайката се филтрува с вода (25 kg) и се изсушава in vacuo и филтрувания кек се измива два пъти при около 40°С за получаване на

ЛА[(1.1 -диметилетокси)карбонил]-(1_)-ааспартил-3-фенил-(1_)-аланинамид (29 kg) като бяло кристално твърдо вещество.

ПРИМЕР 12 Приготвяне на (Ц-а-аспартил-З-никлохексил-ГЦ-аланинамид____MQHQ (хидрохлорид)

Смес от ЛА[(1,1-диметилетокси)карбонил]-(1_)-а-аспартил-3-фенил-(1_)аланинамид (129 kg) и платина (IV) оксид (5 kg) или платина върху алумоокис (мокър 50%, 5%, 12 kg) се хидрогенира в 1600 литров емайлиран реактор в оцетна киселина (700 kg) при около 60°С под 4 бара водород за 3-5 часа. Катализаторът се филтрува и се измива с оцетна киселина (20 kg). Газообразната солна киселина (7.8 kg) се прибавя към 215 kg разтвор на оцетна киселина за повече от 1 -2 часа в 400 литров емайлиран реактор под азот. Суспензията се разбърква за 1 час и се филтрува. Филтруваният кек се измива два пъти с оцетна киселина (20 kg) и два пъти с ацетон (20 kg) и се изсушава in vacuo при около 40°С за получаване на (1_)-а-аспартил-3циклохексил-(1_)-аланинамид моно (хидрохлорид) (31 kg) като бяло кристално твърдо вещество.

ПРИМЕР 13

Приготвяне__на__(1_)-а-аспартил-(1-)-фенилаланинамид Фенилметил естер моно (хидрохлорид).

Eiao___L____/У-[(1.1 -диметилетокси)карбонил]-(1-)-а-аспартил-(1_)-фенилаланин метил естер моно(натриева) сол.

·· ·»68 ·· ···· • · · · · · ·· ··

Шест литрова колба се напълва с Й4.4*д (0.68‘mdl) аспартам, 2000 mL метанол, 2000 mL вода и.192.96 g (0.88 mol) на ди-тре/п-бутил дикарбонат и сместа се охлажда до 0°С. Прибавя се воден натриев хидроокис (10N, 68.6

mL) в продължение на повече от 15 минути при поддържане температурата между 0°С и 4°С. Охлаждането след това спира и сместа се оставя да се загрее до стайна температура и се разбърква в продължение на 3 дни. Избистреният разтвор се концентрира in vacuo за получаване на масло, което се разтваря в 500 mL етилацетат и се концентрира повторно за произвоството на 297 g масло. То се разтваря в 1 L етилацетат при 48°С, давайки избистрен разтвор. Разтворът се оставя да се охлади до стайна температура в продължение на една нощ. Кристализиралият продукт се събира чрез филтрация, измива се с 400 mL етилацетат и се изсушава в пещ in vacuo за получаване на 165 g (0.42 mol, 62% добив) Λί-[(1,1 диметилетокси)карбонил]-(Е)-а-аспартил-^)-фенилаланин метил естер моно(натриева) сол. При намаляване обема на изходните течности се получава допълнителен 95.4 g (0.24 mol) твърд продукт, (общ добив: 97%)

Етап 2: /У-[(1,1-диметилетокси)карбонил]-(и-а-аспартил-(и-фенилаланинамид моно(натриева) сол

Амоняк (255 д, 15 mol) се кондензира в 4 L колба. В отделен съд се приготвя разтвор на 260 g (0.659 mol) Л/-[(1,1-диметилетокси)-карбонил]-(Е)-ааспартил-(Е)-фенилаланин метил естер моно(натриева) сол в 1300 mL метанол и това се прибавя към амонячната пещ за повече от 0.5 часа при температура между -32°С и -5°С. Сместа се загрява до стайна температура в продължение на повече от 3 часа, след това се разбърква за още 2 часа. Метанолът се маха in vacuo при 40° С, давайки 501 g паста. Тя се разтваря в 1 L етилацетат, от който кристализира продукта. Сместа се разрежда с още 2 L етилацетат и се филтрува. Твърдото вещество се изсушава под налягане в продължение на една нощ при стайна температура, след това под налягане при 50° С за 1.5 часа, за получаване 243.5 g (0.645 mol, 98% добив) /7-((1.1диметилетокси)карбонил]-(к)-а-аспа’ртил-(Ц-фбйилал8Нинамид моно(натриева) сол.

Етап 3: А/-Г(1.1-диметилетокси)карбонил]-(Р-а-аспартил-(Р-фенилаланинамид Фенилметил естер

Към 1 L облодънна колба и под азот се прибавят 241 g (0.635 mole) /V· [(1,1-диметилетокси)карбонил]-(к)-а-аспартил-(к)-фенилаланинамид моно(натриева) сол и 2500 mL диметилформамид и сместа се разбърква докато се получи разтвор. Чист бензил бромид 75.4 g (0.635 mol) се прибавя за повече от 5 минути при 23-26°С. Сместа се разбърква при стайна температура за 21.5 часа, след това се разрежда бавно с 2500 mL вода, предизвиквайки повишаване на температурата до 32°С. Сместа се разбърква за 1 час докато се изстуди до стайна температура, по време на което кристализира твърдо вещество. Твърдото вещество се събира чрез филтрация, измива се с три 1 L части вода и се изсушава при 50°С за 2 дни за получаването на 232 g (0.495 mmol, 78% добив) ЛА[(1,1диметилетокси)карбонил]-(к)-а-аспартил-(к)-фенилаланинамид фенилметил естер.

Етап 4:____(Р-а-аспартил-(Р-фенилаланинамид фенилметил____естер моно(хидрохлорид).

Разтвор на АА[(1,1-диметилетокси)карбонил]-(к)-а-аспартил-(к)фенилаланинамид фенилметил естер в 4N хлороводород/етилацетат се разбърква за 1 час при стайна температура. След това сместа се концентрира и остатъкът се разтваря в 1.1 L етилацетат и се разбърква в продължение на една нощ. Получаващото се твърдо вещество се събира чрез филтрация и се разтваря в 3 L вода. Разтворът се измива с 3 500 mL части дихлорметан. Водния разтвор се изпарява частично чрез въртящ се изпарител при 55°С. Разтворът се оставя да изстине. Твърдо вещество кристализира и се събира чрез филтрация от две ръце (113.6 g и 34.1 д), .··.;··· • · ·· . .·«· ······· · • · · · · · . ·· ·· ··· '·.

получавайки краен добив от 147.7 g (0.364 mol, 79% добив) (1_)-а-аспартил-(1_)фенилаланинамид фенилметил естер моно(хидрохлорид).

ПРИМЕРИ

Приготвяне на Л/-етил-/У-Г1-оксо-3-Г1-(фенилметоксикарбонил)-4пиперидинилметилен1пропил]глииин.

Етап 1:1-фенилметоксикарбонил-4-пиперидон,

Смес от 40 kg Л/-бензилоксикарбонил сукцинимид и 26 kg (175 mol) 4пиперидон хидрохлорид хидрат в 38.8 kg вода и 88 kg тетрахидрофуран се разбърква при около 15°С докато разтварянето е пълно (~ 15 минути). /Vметилморфолин (22.8 kg) се прибавя към разбърканата смес (екзотермично) при поддържане температурата при или под 20°С. Реакционната смес се разбърква при около 20°С за 2.5 часа, като в този момент HPLC показва завършена реакция. Сместа се разрежда с 115.2 kg метил mpem-бутил етер и 38.8 kg вода и се разбърква при около 20°С за 5 минути. Разбъркването спира, слоевете се оставят да се разделят и водния (по-долен) слой се маха и отпада. Органичният слой се измива два пъти с 129.6 kg вода (разбърква се 5 минути, отделят се фазите, маха се/отпада водната [по-долна] фаза). Органичният слой се измива с 5.2 kg NaCI в 46.8 kg вода (разбърква се 5 минути, отделят се фазите, маха се/отпада водната [по-долна] фаза).

Органичният слой се обработва с 11.5 kg на MgSO₄, с разбъркване за 1 час, след това сместа се филтрува. Реакторът се изплаква с 8 kg метил третбутил етер (филтрува се, свързва се с основния филтрат; общо водно съдържание на филтрата: 0.52%). Филтратният обем се намалява двойно чрез дестилация при понижено налягане при 30°С. Вакуумът се освобождава до азот и остатъкът се охлажда до 20°С (водно съдържание на остатъка в съда: 0.43%). Остатъкът се разрежда с 57.6 kg метил трет-буплл етер, след това обема на сместа се намалява отново двойно чрез дестилация под налягане при 30°С. Вакуумът се освобождава до азот и сместа се охлажда до ·· · ···. -— • · · · · · : .. · · ·· ···· · : : ! · ·· ·· ·· ·· ·Μ · ··

20°С (водно съдържание на остатъка в съда: и.25%)*.*То&а се повтаря още 5 пъти. Крайният остатък в съда се разрежда с 28.8 kg метил mpem-бутил етер и се смесва за 5 минути, след това се тества за водно съдържание и съдържание на 1 -фенилметоксикарбонил-4-пиперидон (вода: 0.05%; at/wtTecT 1-фенилметоксикарбонил-4-пиперидон: 22.66 wt%, 35.36 kg, 155 mol, 88.6% добив.).

Етап 2: 3-(1 -фенилметоксикарбонил-4-пиперидинилметилен)пропанова киселина.

Към суспензия на 82 g 3-карбоксипропил трифенилфосфониев бромид в 407 mL 1,2-диетоксиетан при 14°С се прибавя в продължение на повече от 25 минути 220 g 20 wt % калиев mpem-бутоксид в тетрахидрофуран при поддържане температурата на реакционната смес 24-28°С. Сместа се разбърква за 1 час, охлажда се до 10°С и се прибавя разтвор на 52.5 g 1фенилметоксикарбонил-4-пиперидон в 246 mL метил mpem-бутил етер в продължение на повече от 30 минути като се поддържа охлаждането. След като прибавянето е завършено, сместа се разбърква при 12°С за 10 минути, след това се загрява до 20°С и се разбърква за още 30 минути. Реакционната смес се обработва с 410 mL 1N воден HCI в продължение на 10 минути, разрежда се с 328 mL метил трет-бутт етер и след това фазите се разделят. Органичната фаза се измива с 205 mL вода, след това 210 mL 1N воден NaOH. NaOH слой, който съдържа продукта, се събира отделно, измива се с три 189 g части етилацетат, подкиселява се до pH 3.48 с концентрирана HCI, след това се екстрахира с 189 mL етилацетат. Етилацетатния слой се отделя, измива се с 211 mL вода, след това се изсушава за 30 минути над 10 g MgSO₄, филтрува се и се концентрира in vacuo. Масленият остатък (50.7 д) кристализира от толуен/хептан за получаване на общо 29.46 д (51 % добив) 3(1 -фенилметоксикарбонил-4-пиперидинилметилен)пропанова киселина. Mass Spec: Мочакв. 303, М-Иустн, 304.¹Н NMR: (δ vs TMS, CDCI₃) 2.2, t (2H); 2.25, t (2H); 2.35, m (4H); 3.45. m (4H), 5.15. s (2H); 5.2, m (1 H); 7.33, 2 (5H). ¹³С NMR (δ vs

Етап 3: Л/-етил-/У-[1-оксо-3-Г1-(фенил метоксикарбонил )-4пиперидинилметилен]пропил]глииин,

Л/-етил-А/-[1 -оксо-3-[1 -(фенилметоксикарбонил)-4| пиперидинилметилен]пропил]глицин се приготвя, използувайки метода от | Пример 6, освен заместването на 3-(1-фенилметоксикарбонил-4I пиперидинилметилен)пропанова киселина с 4-(1-фенилметоксикарбонил-4I '

I пиперидинил)бутанова киселина.

Claims (59)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Метод за приготвяне на псевдопептидно съединение с формула или негова сол или пролекарство, характеризиращо се с това, че • Θ е независимо N-защитен азахетероциклил;

   е проста или двойна връзка;

   qe1-5;

   В е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, апкилциклоалкил, алкилциклоапкилапкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил;

   Q₂e Н или карбоксилна киселинна защитна група;

   J е -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, апкилциклоалкилалкил, арил, заместен арил, аралкил или заместен аралкил;

   L е OR¹ или NR¹R², характеризиращо се с това, че R¹ и R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; и р е 1 или 2, съдържащо (а) свързване на азахетероциклил псевдодипептид с формула или негова сол, характеризиращо се с това, че К е ОН или ацил активираща група, с карбоксилно киселинно заместен дипептид с формула или негова сол, (Ь) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група за да се приготви псевдотетрапептида, и (с) независимо превръщане на псевдотетрапептида в солта или пролекарството.
2. 2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че s· ·♦ ·· • · · · · · • ·· • ·· · · • · ·· • ·· ·· ··· ···· • ·· • ·· • ·· • ·· ···· група с формула където m е от1 до 5;

   η е 2-6; и

   Pi е азотна защитна група.
3. 3. Метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че Q₂ е карбоксилна киселинна защитна група.
4. 4. Метод, съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че

   В е алкил, циклоалкил, циклоалкилапкил, алкилциклоалкил алкил,

   J е -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилапкил, алкилциклоалкилалкил, η е 3 или 4.
5. 5 Метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това,

   В е алкил,

   J е алкил, циклоалкил или циклоалкилапкил, алкилциклоалкил алкилциклоалкил че или или

   R¹ и R² са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилапкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил или аралкил, m е 3, η е 3 или 4 и р е 1.
6. 6. Метод, съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че Р, е бензилоксикарбонил и Q₂ е бензил.

   • ·
7. 7. Метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че Р, е бензилоксикарбонил и Q₂ е Н.
8. 8. Метод, съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че L е -NR¹R².
9. 9. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че L е -NR¹R².
10. 10. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че солта на азахетероциклил псевдодипептида е свързана със сол на карбоксилно киселинно заместен дипептид.
11. 11. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че основна адитивна сол на азахетероциклил псевдодипептид свързан с кисела адитивна сол на карбоксилно киселинно заместен дипептид.
12. 12. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че дициклохексиламинната сол на азахетероциклил псевдодипептида е свързан с трифлуороацетатната сол на карбоксилно киселинно заместения дипептид.
13. 13. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържа (а) свързване на азахетероциклил псевдодипептид с формула или производна основна адитивна сол, където

    Pi е азотна защитна група; и

    В е алкил, с карбоксилно киселинно заместен дипептид с формула или производна кисела адитивна сол, където

    Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група;

    J е алкил, циклоалкил или циклоалкилалкил; и

    L е OR¹ или NR¹R², където R¹ и R² са независимо Н, алкил, циклоалкил.

    циклоалкилалкил. алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил или аралкил, за да се приготви псевдотетрапептид с формула (Ь) независимо премахване на азотна защитната група или карбоксилната киселинна защитна група и

    (с) независимо превръщане на псевдотетрапептида в негова сол или пролекарство. 14. Метод, съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че Р, е бензилоксикарбонил и Q₂ е бензил. 15. Метод, съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че е бензилоксикарбонил и Q₂ е Н. 16. Метод, съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че В е етил, J е

    циклохексилметил и L е NH₂.

    • ·
14. 17. Метод, съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че В е етил, J е циклохексилметил и L е NH₂.
15. 18. Метод за приготвяне на циклохексилметил заместен пептид с формула характеризиращ се с това, че

    Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група; и

    Q₃ е Н или азотна защитна група; съдържащ (а) редуциран фенилметил заместен пептид с формула ^COJQJ (Ь) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група.
16. 19. Метод, съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че редукцията се извършва чрез каталитично хидрогениране.
17. 20. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че каталитичното хидрогениране се извършва използувайки за катализатор платина.
18. 21. Метод, съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че платиненият катализатор е платинен оксид или платина върху апумоокис.
19. 22. Метод за приготвяне на амидо пептид с формула ·· ·· • Λ · · • 7 ·· • * · · характеризиращ се с това, че

    Q₂ е Н или основна адитивна сол или карбоксилна киселинна защитна група;

    и

    Q₃ е Н или азотна защитна група;

    съдържащ амидиращ пептиден естер с формула

    I й ^СО₂(

    R₃ е по-низш алкил.
20. 23. Метод, съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че амидирането се извършва, използувайки амоняк в алкохол.
21. 24. Метод, съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че алкохолът е по- низш алкохол.
22. 25. Метод, съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че амидирането се извършва, използувайки амоняк в по-низша алкохол-гликолна разтворителна смес.
23. 26. Метод, съгласно претенция 25, характеризиращ се с това, че по-низшата алкохол-гликолна разтворителна смес съдържа метанол и етилен гликол.
24. 27. Метод за приготвяне на защитено аспартамово съединение с формула • · ·· ···· • · • ··· ^со₂а₂

    ..характеризиращо се с това, че

    Q₂ е Н или карбоксилна киселинна защитна група;

    Q₃ е азотна защитна група; и

    R₃ е по-низш алкил;

    на N-защитна група към аспартамово съединение с съдържащо въвеждане
25. 28. Метод, съгласно претенция 27, характеризиращ се с това, че Q₃ е бензилоксикарбонил или t-бутилоксикарбонил.
26. 29. Метод, съгласно претенция 28, характеризиращ се с това, че Q₂ е Н.
27. 30. Метод за приготвяне на амидо дипептид с формула характеризиращ се с това, че

    Q₃ е азотна защитна група; и

    Q₂e Н, • · · ·· ·· съдържащ (а) прибавяне на основа и N-защитен реактив към разтвор на аспартам в ί

    разтворител за образуване на разтвор на съединение с формула ^xco₂q₂ характеризираща се с това, че

    Q₂ е Н или основна адитивна сол и (Ь) въвеждане на амоняк в получения разтвор от етап (а).
28. 31. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че Q₃ е трет- бутилоксикарбонил или бензилоксикарбонил.
29. 32. Метод, съгласно претенция 31, характеризиращ се с това, че Q₃ е третбутилоксикарбонил.
30. 33. Метод, съгласно претенция 32, характеризиращ се с това, че разтворителят е алкохол.
31. 34. Метод, съгласно претенция 33, характеризиращ се с това, че алкохолът е понизш алкохол или по-низша алкохол-гликолна смес .
32. 35. Метод, съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че алкохолът е метанол или метанол-етилен гликолна смес .
33. 36. Метод за приготвяне на циклохексилметил заместен дипептид с формула или негова производна кисела адитивна сол, съдържащ (а) приготвяне на смес от катализатор и фенилметил заместен пептид с формула, характеризираща се с това, че Q₃ е трет- бутилоксикарбонил в разтворител.

    (b) третиране на смес с водород, (c) премахване на катализатора от сместа и (d) въвеждане на газообразната HCI в сместа.
34. 37. Метод, съгласно претенция 36, характеризиращ се с това, че разтворителят е оцетна киселина.
35. 38. Метод за приготвяне на азахетероциклил заместено киселинно съединение с характеризиращ се с това, че

    R4 е Н или по-низш алкил и

    Pi е азотна защитна група, съдържащ (а) декарбоксилиране на 2-пиридилетил-ди-(по-низш алкил) малонат с формула

    ΜΗ··

    99 « « • · · · • · · · • · · · • · · · • · · · характеризираща се с това, че R₅ е по-низш алкил за приготвяне на пиридилова киселина с формула:

    (Ь) хидрогениране на пиридилова киселина с водород в присъствието на катализатор, за да се приготви пиперидинова киселина с формула (c) възможно премахване на катализатора;

    (d) N-защита на пиперидиновата киселина, за да се приготви азот-защитена пиперидинова киселина с формула (е) свързване на азот-защитената пиперидинова киселина с ЛАетилглициново съединение с формула за приготвяне на азахетероциклил заместено киселинно съединение; и (f) възможно деестерифициране на азахетероциклил заместеното съединение, характеризиращо се с това, че R4 е по-низш алкил.
36. 39. Метод, съгласно претенция 38, характеризиращ се с това, че Ρ_Ί е бензилоксикарбоксил и R₄ е Н.
37. 40. Метод, съгласно претенция 39, характеризиращ се с това, че декарбоксилирането се извършва чрез загряване на 2-пиридилетил-ди-(по-низшия алкил)малонат във воден киселинен разтвор.
38. 41. Метод, съгласно претенция 40, характеризиращ се с това, че водната киселина е водна HCI.
39. 42. Метод, съгласно претенция 39, характеризиращ се с това, че хидрогенирането се извършва във воден киселинен разтвор.
40. 43. Метод, съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че водната киселина е водна HCI.
41. 44. Метод, съгласно претенция 39, характеризиращ се с това, че N-защитата се извършва във воден основен разтвор.

    • · · · · · • · · ·· ··
42. 45.

    Метод, съгласно претенция

    44, характеризиращ се с това, че Р, е бензилоксикарбонил.
43. 46. Метод, съгласно претенция 39, характеризиращ се с това, че (а) разтвор във водна киселина на 2-пиридилетил-ди-(по-низш алкил) малонат се загрява, за да се приготви разтвор на пиридилова киселина във водна киселина;

    (Ь) катализатор се прибавя към разтвора на пиридиловата киселина и сместа се обработва с водород за образуване на смес от катализатор и пиперидинова киселина:

    (c) катализаторът се отделя тогава от сместа за приготвяне на воден разтвор на пиперидиновата киселина; и (d) към водния разтвор се прибавят основа и N-защитен реактив за приготвяне на N-защитената пиперидинова киселина.
44. 47. Метод, съгласно претенция 46, характеризиращ се с това, че водната киселина е водна HCI.
45. 48. Метод, съгласно претенция 47, характеризиращ се с това, че R₄ е Н.
46. 49. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това, че Pi е бензилоксикарбонил.
47. 50. Метод за приготвяне на псевдотетрапептид с формула или негова производна сол или пролекарство, характеризиращ се с това, че теЗ;

    η е 2-6;

    В е алкил;

    • · · · • · · · ·· ·· р е 1 или 2;

    J е циклохексилметил; и

    L е ORi или NRiR₂ където Ri и R₂ са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил; алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, съдържащ (а) редуциране на псевдотетрапептидно съединение с формула характеризиращо се с това, че е пиридил или където m е 3 и Pi е Н или азотна защитна група:

    Q₂e Н или карбоксилна киселинна защитна група;

    J е фенил метил;

    (b) независимо премахване на азотната защитна група или карбоксилната киселинна защитна група;

    (c) независимо превръщане на псевдотетрапептида в солта или пролекарството.

    • σ' ** ⁹ · · · · · 9 9 9 ·· .......
48. 51. Метод, съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че редуцирането е чрез катапитично хидрогениране.
49. 52. Метод, съгласно претенция 51, характеризиращ се с това, че е

    където m е 3 и Р1 е азотна защитна група; пеЗ;

    Q₂ е карбоксилна киселинна защитна група.
50. 53. Метод, съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че Pi е хидрогенирана лабилна азотна защитна група; и Q₂ е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.
51. 54. Метод, съгласно претенция 53, характеризиращ се с това, че ефектите на каталитичната редукция са едновременно редукция и отстраняване на Pi и Q₂.
52. 55. Метод, съгласно претенция 51, характеризиращ се с това, че.

    • Θ е пиридил; и

    Q₂ е карбоксилна киселинна защитна група.
53. 56. Метод, съгласно претенция 55, характеризиращ се с това, че Q₂ е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.
54. 57. Метод, съгласно претенция 56, характеризиращ се с това, че ефектите на каталитичната редукция са едновременно редукция и отстраняване на Q₂. бв.Псевдотетрапептидно съединение с формула »·</· ·· : 16..· • · · · · • · · · ·· ·· или негова производна сол или пролекарство, характеризиращо се с това, че е пиридил или m е 3 ✓

    Pi е Н или азотна защитна група;

    η е 2-6;

    В е алкил;

    р е 1 или 2;

    Q₂ е М или карбоксилна киселинна защитна група;

    J е фенилметил; и

    L е ORi или NRiR₂ където Ri и R₂ са независимо -Н, алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил.
55. 59. Псевдотетрапептидно съединение, съгласно претенция 58, характеризиращо се с това, че е

    характеризиращо се с това, че m е 3 и Pi е азотна защитна група; пеЗ;

    • · · · • · · · ·· ·· ·· ···· • ·· • ···· • ·· • ♦· ·· ··· «··♦ • · ·· • · «· • · · ·· • · ·· ···· р е 1 ; и

    Q₂ е карбоксилна киселинна защитна група.
56. 60. Псевдотетрапептидно съединение, съгласно претенция 59, характеризиращо се с това, че Pi е хидрогенирана лабилна азотна защитна група и Qi е хидрогенирана лабилна карбоксилна киселинна защитна група.
57. 61. Псевдодипептидно съединение с формула или негова сол, характеризиращо се с това, че

    Pi е Н или азотна защитна група:

    В е алкил, циклоалкил, циклоалкилалкил, алкилциклоалкил, алкилциклоалкилалкил, арил, аралкил, алкиларил или алкиларалкил; и

    R₄ е Н или по-низш алкил.
58. 62. Псевдодипептидно съединение, съгласно претенция 61, характеризиращо се с това, че Pi е азотна защитна група, В е алкил и R₄ е Н.
59. 63. Псевдодипептидно съединение, съгласно претенция 62, характеризиращо се с това, че Pi е бензилоксикарбонил и В е етил.