BG62756B1

BG62756B1 - Метод за лечение на андрогенна алопеция с инхибитори на 5-алфа редуктаза

Info

Publication number: BG62756B1
Application number: BG100510A
Authority: BG
Inventors: Glenn Gormley; Keith Kaufman; Elizabeth Stoner; Joanne Waldstreicher
Original assignee: Merck & Co. Inc.
Priority date: 1993-10-15
Filing date: 1996-04-16
Publication date: 2000-07-31
Also published as: GR3024375T3; EP0724444A1; AU688395B2; BG100510A; HRP940673A2; CN1137237A; NO961497L; DZ1817A1; ATE156358T1; HRP940673B1; CZ108196A3; DE69404854T2; MXPA99002296A; JPH09505034A; LV12103A; PL316854A1; CY2071B1; JP3058351B2; NO309927B1; NZ275678A

Abstract

Изобретението се отнася до метод за лечение и/илипредотвратяване на андрогенна алопеция и предизвикване растежа на коса чрез прилагане върху пациенти на инхибитори на 5-алфа-редуктаза, тип 2, като 17-бета (N-трет.- бутилкарбамоил) -4-аза-5 -алфа-андрост-1-ен-3-он в дози от 0,05 до 1,0 mg.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до лечение на андрогенна алопеция, включително на гнездовидно оплешивяване със съединения, които са инхибитори на 5-а редуктаза, изозим 2.

Заявката е продължение на искане S.N 08/138,520, заявено на 15 октомври 1993 г.

Предшестващо състояние на техниката

Някои нежелани физиологични прояви, като юношески пъпки, себория, хирзутизъм (силно окосмяване) при жените, андогенна алопеция, включително гнездовидно оплешивяване при жени и мъже и доброкачествена андрогенна хиперплазия се получават в резултат на хиперандрогенно стимулиране, причинено от свръхнатрупване на тестостерон (“Т) или на подобни андрогенни хормони в системата на обмяна на веществата. Предишните опити за създаване на химиотерапевтични средства за противодействие на нежеланите прояви на хиперандрогенното натрупване са довели до създаване на някои стероидни антиандрогени, които по своята същност имат, обаче нежелателни хормонални въздействия.

Естрогенните хормони, напр. не само противодействат на ефекта на андрогените, но имат и феминизиращ ефект. Нестероидни андрогени също са били разработени, напр. 4’-нитро-3’-трифлуорометилизобутиранилид (виж Neri., et dl., Endocrinol. 1972, 91 (2). Тези продукти, макар и лишени от хормонални ефекти си съперничат с всички природни андрогени за рецепторните места и, следователно, проявяват тенденция към феминизиране на мъжкия гостоприемник или мъжкия зародиш или на женския гостоприемник, и/или инициират ефекти на обратна връзка, които могат да предизвикат реакции на хиперстимулиране.

Основният медиатор на андрогенна активност в някои органи, напр. простата е 5 адихидротестостерон (DHT), който се образува локално в конкретния орган под действието на тестостерон- 5а-редуктаза. Инхибитори на тестостерон-5-а редуктазата служат за предпазване или намаляване на симптомите на хиперандрогенно стимулиране в тези органи. Виж US 4 377 584. Известно е, че съществува втори озозим на 5а-редуктаза, който взаимодейства в тъканите на кожата и по-специално в тъканите на скалпа (виж G.Harris, et ai.. Prog. Natl.Acad. Sci. USA, Tom 89, стр. 10787I09I (ноември 1992). Изозимът, който действа основно в тъканите на кожата обичайно се обозначава като 5а-редуктазата 1 (или 5аредуктаза тип 1), докато изозимът, който дейстза основно в тъканите на простатата обичайно се обозначава като 5а - редуктаза 2 (или 5а редуктаза тип 2).

Съединението 17β- (N-трет. бутилкарбамоил)-4-аза-5а-андрост-1-ен-3-он, известно под генеричното наименование финастерид, се произвежда от фирмата Мерк под търговска марка PROSCAR® и е инхибитор на 5а-редуктаза тип 2, като се използва за лечение на хиперандрогенни състояния. Виж напр. US 4.60,071. В последно време финастерид се използва в САЩ, както и в други страни за лечение на доброкачествена андрогенна хиперплазия. Използването на финастерид при лечение на андрогенна алопеция и на карцинома на простатата е описано в ЕР 0 285,382, ЕР 0 285,383. СА 1,302,277 и СА 1,302,276. Специфичните дози, дадени в примерите на посочените по-горе патенти варират от 5 до 2000 ~.g на пациент дневно.

Фармацевтични състави, съдържащи финастерид и използвани за лечение на андрогенна алопеция са познати и от документите: Journal of Clinical Endocrinology, vol.74,no.2,1992, pp 345-350, J.Steroid Biochem.Mol.Biol., vol.37, no.3, 1990, pp.375-378 и J .Clinical Endocrinology, Meiabl., vol.74,no.3, 1992. От документ J.Steroid Biochem. Mol. Biol., vol.37, no3, 1990, pp.375378 e известно използване на инхибитори на 5α редуктаза при лечение на окосмяване на пениса при хора, на простата и на гнездовидно оплешивяване. Известно е и, че финастеридът е ефективен при лечение на андрогенни кожни смущения и доброкачествена хиперплазия. В споменатите документи се съобщава, че той показва слаба активност срещу ензимите на фоликулите около корените на космите и поради това в малки дневни дози не се очаква, че би могъл да бъде достатъчно ефективен агент за лечение на гнездовидно оплешивяване.

При лечение на андрогенна алопеция, което включва и лечение на гнездовидно опле шивяване при жени и мъже, както и на други хиперандрогенни състояния е желателно да се прилагат най-ниските възможни дози от фармацевтично вещество върху пациента и въпреки това да се поддържа терапевтичната ефективност. Установено е, че ниска дневна доза от инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 е особено полезна за лечение на андрогенна алопеция. Освен това, ниски дневни дози от инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 могат да бъдат специфично използвани за лечение на хирерандрогенни състояния, предизвикващи юношески пъпки, себорея, хиртуизъм при жените и поликистозен яйчников синдром.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до метод за лечение и/или предотвратяване на андрогенна алопеция и предизвикване на растеж на коса, както и до методи за лечение на юношески пъпки, себорея, хиртуизъм при жените, който се състои в това , че върху пациента, който се нуждае от такова лечение се прилага инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 в доза по-ниска от 5 mg дневно. При едно от изпълненията на изобретението инхибиторът на 5а-редуктаза тип 2 се прилага в доза от 0.01 до 3.0 mg дневно. При един клас от приложения на изобретението инхибиторът на 5а-редуктаза тип 2 се прилага в доза от 0.05 до 1.5 mg дневно и при подклас от това приложение на изобретението инхибиторът на 5а - редуктаза тип 2 се прилага в количество от около 0.05 до 0.2 mg дневно. Като илюстрация на този подклас се използват дози от 0.05, 0.1, 0.15 и 0.2 mg дневно. В примерите за използване на този подклас са прилагани дози от 0.05 и 0.2 mg дневно. Съединенията, които са инхибитори на 5а - редуктаза тип 2 се определят при използване на методиката, описана в пример 3 по-долу.

Като второ изпълнение на изобретението, методът за лечение на андрогенна алопеция се състои в приложение на инхибитори на 5а-реудктаза тип 2, които представляват съединения със структурна формула

или техни фармацевтично приемливи соли, в която формула R¹ е водород, метил или етил;

R² е въглероден радикал, избран от алкил с права или разклонена въглеродна верига, имащ от 1 до 12 въглеродни атома или моноциклен арилов радикал, в даден случай имащ един или повече заместители, избрани от нисша алкилова група с 1 до 2 въглеродни а тома и/ или един или повече халогенни (хлор, флуор или бром) заместители;

R’ е водород или метил;

R” е водород или β-метил; и

R’” е водород, а- метил или β-метил.

В клас от това второ изпълнение на изобретението, инхибиторите на 5 а-редуктаза тип 2 представляват съединения със структурна формула

О

или техни фармацевтично приемливи соли, в която формула R¹ е водород или метил; и R³ е алкил с разклонена въглеродна верига, имащ от 4 до 8 въглеродни атома.

Представителни съединения, които могат да се използват, съгласно настоящото изобретение са следните;

17β-(Ν-τρετ.6γτΗπκ3ρ63Μ0Ηπ)-4-33Η-5α-андрост-1 -ен-3-он;

173-(1Ч-изобутилкарбамоил)-4-аза-5-аандрост-1-ен-З-он;

17Р-(М-трет.октилкарбамоил)-4-аза-5α-андрост-1-ен-3-он;

17β- (N-октилкарбамоил) -4-аза-5-аандрост-1-ен-3-он;

17β- (Ν-1,1 -диетилбутилкарбамоил)-4аза-5- а- андрост-1-ен-З-он;

17Р-(1Ч-неопентилкарбамоил)-4-аза-5α- андрост-1-ен-З-он;

17β- (N-терт.амилкарбамоил) -4-аза-5а-андрост-1-ен-З-он; и β-(Ν-τρετ.χεκειιπκ3ρ63Μονυι)-4-333-5α-андрост-1-ен-3-он, както и съответните им съединения, в които азотният атом на 4-то място е заместен във всяко от съединенията, споменати по-горе с метилов радикал.

Също така, като представителни съединения се имат предвид и всички от споменатите по-горе съединения, които имат N-алкилов заместител с разклонена въглеродна верига, която е заместена с метил, етил, пропил, изопропил, бутил, фенил 2,3 или 4-толил, ксилил, 2бромо или 2-хлорофенил, 2,6-дихлоро или 2,6дибромофенилов заместител.

Съединенията с формула 1 и II, описани по-горе могат да се получат по методи, добре познати на специалистите в тази област, и които са описани, напр. в US 4, 760, 071, в ЕР 0 285, 382 и в ЕР 0 285,383. Съединението финастерид е в последно време търговски достъпно, като фармацевтична прескрипция от фирмата Мерк. Получаването на финастерид е описано в US 4, 760, 071. Други методи за синтез на финастерид са описани в Synthetic Communications, 30 (17),стр. 2683-2690 (1990).

Изобретението се отнася и до методи за лечение на хиперандрогенни състояния, като андрогенна алопеция, включително на гнездовидно оплешивяване при жени и мъже, юношески пъпки, себория, хирзутизъм при жените и поликистозен яйчников синдром, чрез системно орално, парентерално или локално приложение на инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 в доза по-ниска от 5 mg дневно, и по-специално в доза от 0.01 до 3.0 mg дневно, за предпочитане от 0.05 до 1 mg дневно. Изобретението е илюстрирано по-нататък чрез използване на дози от около 0.05 до 0.2 mg дневно, и по-специално чрез използване на дози от 0.05, 0.1,0.15 и 0.2 mg дневно. В примерите за осъществяване на изобретението са прилагани дози от 0.05 и 0.2 mg дневно.

Терминът “лечение на андрогенна алопеция” включва задържане на косопада и/ или възстановяване на косата при андрогенна алопеция, както и израстване на коса. Също така инхибиторът на 5а-редуктаза тип 2, напр. финастерид, който е в дози по-ниски от 5 mg дневно може да се използва за лечение на андрогенна алопеция, включително и на гнездовидно оплешивяване в комбинация със средства, отварящи калиевия проток, като напр. миноксидил или негови фармацевтично приемливи соли. Комбинацията от инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 и средство, отварящо калиевия проток може да се прилага локално, или всяко от средствата може да се приложи по различен начин, напр. инхибиторът на 5аредуктаза тип 2 може да се прилага орално, докато средството, отварящо калиевия проток може да се прилага локално.

Изобретението се отнася и до фармакологични форми за приложение, подходящи за системно, орално, парентерално или локално приложение по новите методи за лечение съгласно настоящото изобретение. Съставите, съдържащи като активен компонент съединения, които са инхибитори на 5а-редуктаза тип 2, за приложение при лечение на посочените хиперандрогенни състояния могат да се прилагат във вид на много разнообразни форми за терапевтично дозиране заедно с обичайните носители за системно приложение.Така напр., съединенията могат да се прилагат под формата на таблети, капсули, (всяка от които може да включва освобождаване с течение на времето или поддържащо освобождаване), хапчета, прахове, гранулати, елексири, тинктури, разтвори, суспензии, сиропи и емулсии. Също така, те могат да се прилагат интравенозно (както чрез еднократно дозиране, така и чрез инфузия), интраперитонеално, субкутанно, локално с или без оклузия, или интрамускулно, като всички форми за приложение са добре познати на специалистите във фармацевтичната област. За орално приложение, напр. съединенията могат да бъдат осигурени във вид на таблети с или без покритие, съдържащи 0.01,0.05, 0.1,0.2, 1.0, 2.0 и 3.0 mg от активното вещество за симптоматично нагласяване на дозата спрямо пациента, който ще бъде лекуван.

За лечение на андрогенна алопеция, включително на гнездовидно оплешивяване при мъже, юношески пъпки, себорея и хирзутизъм при жени,съединенията, които са инхибитори на 5а-редуктаза тип 2, може да се приложат във фармацевтични състави, съдържащи активния компонент в комбинация с фармацевтично приемлив носител, годен за локално приложение. Фармацевтичните състави за локално приложение могат да бъдат, например под формата на разтвори, кремове, мехлеми, гелове, лосиони, шампоани или като аерозолни форми, пригодени за приложение върху кожата. Фармацевтичните състави за локално приложение, полезни за използване по метода съгласно изобретението могат да съдържат около 0.001 до 0.1% от активното съединение в смес с фармацевтично приемлив носител.

За предпочитане,съединенията съгласно изобретението могат да се приложат в единична дневна доза, или общата дневна доза може да бъде разпределена на отделни дози, които да се прилагат два, три или четири пъти дневно. Съединенията съгласно изобретението могат да се прилагат чрез интраназални форми (през носа), чрез локално нанасяне при използване на подходящи интраназални носители, или по трансдермален начин, като се използват пластири за трансдермално проникване през кожата, добре известни на специалистите в тази област. За да се приложи под форма, подходяща за въвеждане чрез трансдермалната система, разбира се, дозирането е по-добре да се осъществява по непрекъснат начин през време на режима на лечение, отколкото да се прилага по непрекъснат начин. Съединенията съгласно изобретението могат да се прилагат също и като супозитории, при което се използват бази от типа на какаово масло, глицеринов желатин, хидрогенирани харнителни мазнини, смеси от полиетиленгликоли с различни молекулни тегла и естери на мастни киселинни с полиетиленгликола.

Режимът на дозиране при използване на съединенията съгласно изобретението се избира в зависимост от много фактори, като типа и вида на заболяването, годините, теглото, пола и медицинското състояние на пациента, сериозността на заболяването, което трябва да се лекува, начинът на приложение, състоянието на бъбреците и черния дроб на пациента и конкретното съединение, което се използва.

Лекуващият лекар или ветеринарният лекар могат лесно да определят и да предпишат ефективното количество от лекарството, което да предпази, да противодейства, да спре или да обърне развитието на болестта.

Оптималното прецизиране за постигане на концентрация на лекарственото вещество в граници, които осигуряват ефикасност без токсични явления изисква режим, основан на кинетиката на активното вещество до достигане до целените места. Това включва отчитане на разпределението, уравняването и изхвърлянето на лекарственото вещество.

При методите съгласно изобретението, съединенията, които са инхибитори на 5а- редуктаза тип 2, описани в подробности, могат да представляват активния компонент и обичайно са размесени в състави с подходящи фармацевтични разредители, пълнители или носители. (общо обозначени като носители). Те са подбрани според начина, по който се предвижда да бъдат прилагани, напр. като таблети за орално приложение, капсули, елексири, сиропи и други подобни, което е в съответствие с обичайната фармацевтична практика.

Напр., за орално приложение под формата на таблети или капсули, активното вещество може да се комбинира с нетоксичен фармацевтично приемлив инертен носител за орално приложение, като етанол, глицерол, вода или подобни. Капсули, съдържащи съединение могат да се приготвят чрез смесване на активния компонент съгласно изобретението с лактоза и магнезиев стеарат, калциев стеарат, нишесте, талк или други носители и получената смес се поставя в желатинови капсули. Таблети могат да се получат чрез смесване на активния компонент с обичайните съставки за таблетиране, като калциев фосфат , лактоза, царевично нишесте или магнезиев стеарат. Когато е желателно или необходимо към сместа могат да се прибавят подходящи свързващи вещества, смазващи средства, разредители и оцветяващи вещества.

Подходящи свързващи вещества са нишесте, желатин, натурални захари, като глюкоза. β-лактоза, зърнени подсладители, природни или синтетични смоли, като акация, трагант или натриев алгинат, карбоксиметилцелулоза, полиетиленгликол, восъци и други подобни. Подходящи смазващи средства, които се използват в тези форми са натриев олеат, натриев стеарат, магнезиев стеарат, натриев бензоат, натриев ацетат, натриев хлорид и други подобни. Разредителите за предпочитане са нишесте, метилцелулоза, агар, бентонит, ксантанова смола и други подобни.

Течните форми се приготвят в подходящо ароматизирано суспендиращо или диспергиращо средство, като синтетични или природни смоли, напр. трагант, акация, метилцелулоза или други подобни. Други диспергиращи средства, които могат да се използват са глицерин и подобни. За парентерално приложение се изготвят стерилни суспензии или разтвори. За интравенозно приложение се приготвят изотонични форми, които обикновено съдържат подходящи консерванти.

Формите за локално приложени, които съдържат активното съединение могат да се получат чрез смесване на различни носители, добре познати на специалистите в тази област, като напр. алкохоли, гел от алоевера, алантоин, глицерин, масла от витамин А и Е, минерални масла, пропиленгликол, пропиленгликол (PPG2) миристилпропионат и други подобни, до образуване, напр, на алкохолни разтвори, разтвори за локално почистване, кремове за почистване, гелове за нанасяне върху кожата, лосиони и шампоани във вид на крем или гел. Виж напр. ЕР 0 285 282.

Съединенията съгласно изобретението могат да се прилагат също чрез липозомна система за въвеждане, във вид на малки еднослойни мехурчета, големи еднослойни мехурчета или многослойни мехурчета. Липозомите могат да се получат от различни фосфолипиди, като холестерол, стериламин или фосфатидилхолини.

Съединенията съгласно настоящото изобретение могат също да се приложат при използване на моноклонални антитела като индивидуални носители, към които се присъединяват молекулите на съединението. Съединенията съгласно изобретението могат да се свържат също с разтворими полимери, като носители на целените лекарства. Такива полимери включват, напр.поливинилпиролидон, пиранови съполимери, полихидроксипропил.метакриламидфенол, полихидроксиетиласпартамидфенол или полиетиленоксидполилизин, заместен с палмитоилови остатъци. Освен това, съединенията съгласно изобретението могат да се свързват към биоразлагащи се полимери, полезни за постигане на контролирано освобождаване на лекарството, напр. полимлечна киселина, полиепсилонкапролактон, полихидроксимаслена киселина, полиортоестери, полиацетаил, полихидропирани, полицианоакрилати и омрежени амфипатични блоксъполимери на хидрогели.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери илюстрират изобретението и не трябва да се приемат като ограничаващи обхвата му, изложен в приложените претенции.

Пример 1. Известно е че финастеридът съществува в две отделни полиморфни кристални форми, наречени “Форма 1” и “Форма II”.

Форма I представлява търговската марка финастерид, приготвена като таблети от 5 mg под името PROSCAR®.

Финастерид Форма I може да се получи чрез разтваряне на финастерид в ледена оцетна киселина (около 100 mg/ml) и прибавяне на вода при разбъркване до постигане на тегл.% от водата еквивалентен или надвишаващ 84 тегл.%. Получената твърда фаза се отделя чрез филтриране и се суши под вакуум при около 50°С. Получената Форма I се характеризира с кривата от диференциална сканираща калориметрия (DSC) при загряване със скорост 20°С/min в затворен съд, притежаваща ендотерма с най-нисък пик при температура около 232°С, екстраполирана начална температура при около 223°С със свързана топлина от около 11 J/g и при ендотерма на топене с най-висок пик при температура около 261°С, екстраполирана начална температура при около 258°С със свързана топлина от около 89 J/g. Дифракцията на рентгеновите лъчи при изследване на прахова проба се характеризира с d-интервали при 6.44, 5.69, 5.36, 4.89, 4.55, 4.31,3.85, 3.59 и 3.14. FT-инфрачервеният спектър показва ивици при 3431, 3237, 1692, 1666, 1602 и 688 cm^-1. Разтворимостите във вода и циклохексан при 25°С н съответно 0.05 + 0.02 и 0.27 + 0.05 mg/g. Освен това, Форма 1 на финастерида може да се получи чрез прекристализиране из сух етилацетат (съдържание на вода < от 1 mg/ml) и изопропилацетат. Полученото твърдо вещество след изолиране се суши във вакуум при около 50С и има същите физични характеристики, като тези, посочени по-горе.

Пример 2. Форма II на финастерида може да се получи при разтваряне на финастерид в ледена оцетна киселина (около 100 mg/ml) и добавяне на вода при разбъркване, докато тегловният процент на водата достигне до около 75%, но не надвишава 80%. Получената твърда фаза се отделя чрез филтриране и се суши под вакуум при около 100°С. Получената Форма II се характеризира чрез кривата от диференциална сканираща калориметрия при загряване със скорост 20°С/min в затворен съд, притежаваща ендотерма на топене с единствен пик при температура около 26ГС, екстраполирана начална температура при около 258°С със свързана топлина от около 89 J/g. Дифракцията на рентгеновите лъчи при изследване на прахова проба се характеризира с d-интервали при 14.09, 10.36, 7.92, 7.18, 6.40, 5.93, 5.66, 5.31,4.68, 3.90, 3.60 и 3.25. FT-инфрачервеният спектър показва ивици при 3441, 3215, 1678, 1654, 1597, 1476 и 752 cmРазтворимостите във вода и циклохексан при 25С са съответно 0.16 + 0.02 и 0.42 + 0.05 mg/g. Освен това, Форма II на финастерида може да се получи чрез прекристализиране из етилацетат, съдържащ между 2 и 30 mg/ml вода и изопропилацетат, съдържащ между 2 и 15 mg/ml вода. Полученото твърдо вещество след изолиране се суши във вакуум при около 80°С и имаща същите физични характеристики, като тези, посочени по-горе. Форма II може да се получи също при нагряване на Форма I до около 150°С, задържане при тази температура около един час и обратно охлаждане до стайна температура. Форма II, получена по този начин има същите физични характеристики като посочените по-горе.

Пример 3. Получаване на човешка простатна 5а- редуктаза

Проба от човешка тъкан се пулверизира, при използване на фризерна мелница и се хомогенизира в 40 тМ калиев фосфат, pH 6.5, 5 тМ магнезиев сулфат, 25 тМ калиев хлорид, 1 тМ фенилметилсулфонил флуорид, 1 тМ дитиотреитол (DTT), съдържащ 0.25 М захароза, като се използва хомогенизатор на PotterElvehjem. Сурови зародишни гранули се получават чрез центрофугиране на хомогената при 1.500 xg в продължение на 15 min. Суровите зародишни гранули се промиват двукратно и се суспендират отново в два обема от буфера. Прибавя се глицерол към суспендираните гранули до крайна концентрация от 20%. Ен зимната суспензия се замразява на порции при -80^,’С. Простатната редуктаза е стабилна в продължение най-малко на 4 месеца, когато се съхранява при тези условия.

Опит с 5а-редуктаза

Реакционната смес за 5 α-редуктаза тип 2 съдържа 40 тМ натирев цитрат, pH 5.5, 0.3 μΜ [7-³Н]-тестостерон, 1 тМ дитиотреитол и 500 μΜ никотинамид динуклеотид фосфат (NADPH) в общ обем от 100 μΐ. Обикновено опитът се инициира чрез прибавяне на 50-100 μg простатен хомогенат и се инкубира при 37°С. След 10-50 min реакцията се прекъсва чрез екстракция с 250 μΐ от смес на 70% циклохексан и 30% етилацетат, всеки от които съдържа 10 μg 5 α-дихидротестостерон (DHT) и тестостерон (Т). Водният и органичният слой се разделят чрез центрофугиране при 14,000 об/min в микроцентрофуга на Епендорф. Органичният слой се подлага на високоефективна течна хроматография с нормална фаза (10 cm Whatman partisil 5 колони със силициев диоксид, еквилибрирани в 1 ml/min 70% циклохексан: 30% етилацетат; време на задържане: 5 α-дихидро-тестостерон - 6.8 до .7.2 min; андростандиол - 7.6 до 8.0 min, тестостерон 9.1 до 9.7 min. Системата за провеждане на високоефективната течна хроматография е изградена от Waters, модел 680, съоръжен с градиентна система за автоматично въвеждане на пробата, модел Hitachi 655А, снабден с биосистемен вариращ UV-детектор, модел 757 и анализатор на радиоактивността Radiomatic, модел А120. Превръщането на тестостерон в 5а-дихидротестостерон се отчита с детектор, отчитащ радиоактивен поток, чрез смесване на изходящия поток от високоефективната течна хроматография с един обем Flo Scint 1. (радиоматично) При описаните условия, продукцията на 5а-дихидротестостерон е линейна в продължение най-малко на 25 min. Единствените стероиди, установени в препарата от човешка простата са тестостерон, 5а- дихидротестостерон и андростандиол.

Изследване на инхибирането

Съединенията се разтварят в 100% етанол. Стойността 1C_JO е концентрацията на инхибитора, необходима за понижаване на ензимната активност до 50% спрямо контролата. Стойностите 1С₅₀ се определят чрез използване на шесткратно титруване, като концентрацията на инхибитора варира от 0.1 до 1000 пМ.

Пример 4. Макрофотография и общи фотографски процедури за определяне на растежа на коса.

А. Макрофотографски процедури

Район: ID снимка.

Планирана област за изброяване на косата Техника: Филм: Kodac-T-max 24, експониране при една и съща емулсия по няколко броя;

Апарат: Nikon N-6000

Обектив: Nikkor 60 mm f2.8;

Светкавица: Nikon SB-21 В Macroflash;

Похват: регистрационен.

Процедура на фотографиране:

При тези клинични снимки, единственият позволен вариращ параметър е броят на космите. Всички условия на работа, като емулсия на филма, осветяване, оформяне, експозиция и съотношения на репродукцията се поддържат константни.

1. Областта на изброяване на космите на пациента се подготвя както следва:

Малка точка (~1 mm) от татуировка се поставя в началото на изследваното място на главния ръб на областта на оплешивяване директно пред центъра на плешивото място на темето, като се използва промишлено изготвен уред за татуировка или ръчно татуиране (с игла и мастило). Областта, която е приблизително един квадратен инч по големина, центрирана при татуировката до водещия ръб на плешивата област се защипва на късо разстояние (~2 mm). Подрязаните коси се отстраняват от областта, която ще се фотографира, чрез използване на лента. Въздух под налягане и/или изтриване с етанол също могат да се използват, за да се отстраняват отрязаните коси.

2. Увеличение: Всяка леща има фиксирано съотношение на репродукция 1:1.2.

Апертура (отвор): Всяка снимка се прави при f/22.

Филм: Използва се филм Т-Мах 100 (24 експозиции).

3. Област на изброяване на косите на пациента. Три експозиции (-2/3,0, и + 2/3 f -стоп).

4. Много изпълнители поставят прозрачна хартия над фотографската снимка, и с флумастер нанасят черни точки над мястото на всеки косъм, който се вижда на снимката.

Получената карта от точки се изброява при използване анализатор на изображение с помощта на компютър.

Фотографските снимки се кодират по произволен начин, с номер, съответстващ на мястото на опита, номера на проверката и номера на разположение на пациента, за да се осигури случайност на отчитането. След 6 месеца, точките на базовото отчитане и на фотографията, получена на шестия месец се изброяват, за да се направи междинен анализ. След 12 месеца се изброяват точките на базовото отчитане, на снимката от шестия месец и на снимката от дванадесетия месец и данните се анализират, за да се направи първото крайно заключение.

Методиката за отчитане на израстването на коса е описана също от Olsen, Е.А. и De Long, Е., в J. American Academy of Dermatology, Том 23, стр. 470 (1990).

В. Обща фотографска процедура

Район: Цветна фотография/пациент Id. Обща фотография

Техника: Филм: Kodachrome KR-64 24, експониране при една и съща емулсия по няколко броя;

Апарат: Nikon N-6000

Обектив: Nikkor 60 mm f2.8; Светкавица: Nikon SB-23.

Процедура на фотографиране:

При тези клинични снимки, единственият позволен вариращ параметър е общият зид на областта, която ще се наблюдава. Всички други изменения на областта (облекло, принадлежности, стени и т.н.) се елиминират от полето, което ще бъде фотографирано.

1. Пациентите трябва да имат общи снимки, направени преди подстригване на косата с глава във фиксирана позиция (определена от снабдеността с коса и пространствения похват). Косата на главата на пациента е разположена по обичаен начин, така че да не засенчва оплешивелите места.

2. Увеличение: Всяка леща има фиксирано съотношение на репродукция 1:6.

Апертура (отвор): Всяка снимка се прави при f/11.

Филм: Използва се филм Kodachrome (24 експозиции).

3. Общи снимки на пациента. Три експозиции при нулева компенсация.

При използване на описаната по-горе методика може да се види, че прилагането върху пациента на инхибитори на 5а-редуктаза тип

2. включително на финастерид в дози по-ниски от 5 mg дневно, напр. на дози от 1 mg дневно или 0.2 mg дневно е ефективно за лечение на андрогенна алопеция и предизвиква порастване на коса при пациенти в такова състояние.

Пример 5. При друг опит, финастерида се прилага орално в продължение на 6 седмици върху мъже с гнездовидно оплешивяване в дози от 0.2 mg дневно, 1.0 mg дневно и 5.0 mg дневно. Резултатите от този опит показват значително намаляване съдържанието на 5 адихидротестостерон в тъканите на темето на изследваните участници в опита.

Claims

Патентни претенции

1. Използване на 17β-(Ν-τρετ-6γτΗΠΚΒρбамоил)-4-аза-5а-андрост-1-ен-3-он като инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 за приготвяне на лекарствено средство, пригодно за орално приложение, полезно за лечение на андрогенна алопеция при хора, в дози от около 0.05 до 1,0 mg.
2. Използване съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че дозата е от около 1,0 mg.
3. Използване съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че андрогенната алопеция е гнездовидно оплешивяване при мъже.
4. Метод за лечение на андрогенна алопеция, характеризиращ се с това, че върху пациента, нуждаещ се от такова лечение се прилага 17β-(Ν-τρετ-6γτρυικΒρ63Μοι-υι)-4-33Β-5αандрост-1-ен-З-он като инхибитор на 5а-редуктаза тип 2 в доза от около 0.05 до 1,0 mg/ден.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се това, че дозата е около 1,0 mg/ден.
6. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това 173-(М-трет-бутилкарбамоил)4-аза-5а-андрост-1-ен-3-он се прилага орално.
7. Таблета за лечение на андрогенна алопеция, включваща фармацевтично приемлив носител, характеризираща се с това, че като активно вещество съдържа 17β-(Ν-τρετбутилкарбамоил)-4-аза 5 а-андрост-1-ен-З-он в количество от около 0.05 до 1, mg в единична дозирана форма.
8. Таблета за лечение на гнездовидно оплешивяване при мъже, включваща фармацевтично приемлив носител, характеризираща се с това, че като активно вещество съдържа

5 17Р-(М-трет-бутилкарбамоил)-4-аза-5а-андрост-1-ен-З-он в количество от около 1,0 mg в единична дозирана форма.
9. Таблета съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че фармацевтично при-
10 емливият носител е избран от калциев фосфат, лактоза, царевично нишесте и магнезиев стеарат.

10. Таблета съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че фармацевтично приемливият носител е избран от лактоза и магне-

15 зиев стеарат.
11. Таблета съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че допълнително включва една или повече от следващите съставки: свързващи вещества, смазващи вещества, раз-

20 падащи и оцветяващи вещества.
12. Таблета съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че свързващото вещество е избрано от нишесте, желатин, натурални захари, зърнени подсладители, смоли, карбоксиметил-

25 целулоза, палиетиленгликол и восъци.
13. Таблета съгласно претенция 12, характеризираща се с това, че свързващото вещество е нишесте и желатин.
14. Таблета съгласно претенция 11, ха30 рактеризираща се с това, че смазващото вещество е избрано от натриев олеат, натриев стеарат, магнезиев стеарат, натриев бензоат, натриев ацетат и натриев хлорид.
15. Таблета съгласно претенция 14, ха35 рактеризираща се с това ,че смазващото вещество е магнезиев стеарат.
16. Таблета съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че разпадащите вещества са избрани от нишесте, метил целулоза,

40 агар, бентонит и ксантанова смола.
17. Таблета съгласно претенция 16, характеризираща се с това, че разредителят е нишесте.