BG62703B1

BG62703B1 - Преградни сурови хартии с пигментни покрития на основата на алуминиеви хидроокиси

Info

Publication number: BG62703B1
Application number: BG101919A
Authority: BG
Inventors: Bernd Reinhardt
Original assignee: Kaemmerer Gmbh
Priority date: 1995-04-05
Filing date: 1997-09-26
Publication date: 2000-05-31
Also published as: RO118591B1; JPH10510891A; EP0819194A1; PL181132B1; DE59603285D1; HUP9801637A2; ES2138332T3; CZ289106B6; CA2217570A1; RU2139382C1; ATE185384T1; BG101919A; HU221174B1; DK0819194T3; PL322849A1; WO1996031651A1; NO974568D0; BR9609676A; GR3031830T3; HUP9801637A3

Abstract

Изобретението се отнася до сурова хартия, върху която се нанася покритие от силиконово съединение. Така върху нея се образува пигментен слой, който съдържа свързващо вещество, включващо алуминиев хидроокис като единствен пигмент или смес от пигменти, при което алуминиевият хидроокис е главния компонент.

Description

(54) ПРЕГРАДНИ СУРОВИ ХАРТИИ С ПИГМЕНТНИ ПОКРИТИЯ НА ОСНОВАТА НА АЛУМИНИЕВИ ХИДРООКИСИ

Област на техниката и предшестващо състояние

Конвенционалните пигментнонамазани преградни сурови хартии са с едностранно или двустранно покритие от смес между пигменти и свързващи вещества, като за пигменти се използват глина (каолин), талк или калциев карбонат - поотделно или в комбинация, а като свързващо вещество се използват предимно диспергирани полимери, смесени често с модифицирани нишестени продукти. Подобрената способност за гланциране и повишената плътност на горната повърхност позволяват да се прилагат люспести пигменти като каолин и дори талк в ограничено количество.

Поради това тези пигментнонамазани преградни сурови хартии са известни като “хартии с каолиново покритие”, поради което вече се посочва най-често използваният покриващ пигмент (Coating, 1987 г., бр. 10, стр.366-372 и бр.11, стр.396-398).

Спрямо непигментираните хартиени покрития тези видове хартии показват икономически и качествени предимства като подобрена гланцираща способност, намалена порьозност, помалко грапаво покритие, повишена плътност на горната повърхност и по-висока степен на гланц и повишена издръжливост на силикона -’’silicone hold out”, при което разходът на силиций за постигане на значителна спойка на силиконовия филм е частично намален и адхезивният ефект е повишен.

По-новите разработки в областта на технологията на покритията, които се базират на директната или индиректната техника за нанасяне на филми, вече позволяват нанасянето на тънки пигментни покрития върху суровата хартия в машината - под 5 g/m² (твърдо вещество). За това on line пигментиране се използват предимно валцови машини за нанасяне с обемно предозиране с цилиндричен затвор и с лопатки за нанасяне (gate-roll u blade-metering), филмови преси или агрегати с ножове за нанасяне с устройство за предозиране: прецизно измервателна дозираща техника -high - special - metering, като Billblade HSM, LAS и Twin-HSM, (“Das Papier, 1991 r. бр.ЮА, стр. V120-V 124, седмичен бюлетин за производството на хартия “Wochenblatt fuer Раpierfabrikation”, 1993 г., бр. 10, стр.390-393 и 1994 г, бр. 17, стр.671-676).

Целта на тези покрития е предимно да се подобри печатането върху хартия, по-специално при офсетовия печат.

Поради това тази нова технология за нанасяне на покрития често се дефинира като технология за тънки покрития и се използва също така при производството на преградни сурови хартии с нанасяне на тънки покрития.

За разлика от досегашните области на приложение, при които на преден план стои възможността за печатане чрез целенасочено регулиране на порьозността и поглъщащата способност на хартията, сега целта и да се постигне значително залята горна повърхност на хартията при възможно най-малко количество материал на покритието.

Само по такъв начин, както при посочените класически глинени покрития (clay-coated) на преградни сурови хартии, често с по-голямо количество вещество в покритието може да се спазва в определени граници склонността към просмукване на силиконовите смоли при следващото наслояване върху преградни хартии.

Покритите с пигмент преградни сурови хартии с около 5g/m² твърдо вещество в слоя се произвеждат по технологията за тънки покрития от 1994 г. Като пигменти намират приложение главно специални глинени (каолинови) смеси с определено разпределение на частиците по големина и възможно с най-силно изразена люспеста структура. Имало е и опити за тази цел да се използва талк или калциев карбонат, които също имат люспеста структура. Калциевият карбонат обаче не отговаря достатъчно на поставените изисквания за повърхностна плътност и прозрачност поради своята зърнеста структура и вследствие на това най-често се използва само в комбинация с каолин или талк.

При нанасянето на покрития върху преградна сурова хартия чрез сликонови смоли за производство на преградни хартии се поставят максимални изисквания силиконовото покритие да е равномерно, тъй като в противен случай се стига до неконтролируеми отклонения в преградното поведение на силиконизираните хартии и оттам до смущения в процеса на етикиране. Равномерността на силиконовото покритие се определя обикновено чрез рентгеново - флуоресцентно измерване на силиция като главна съставка на силиконовата смола, като дълбочината на проникване на рентгеновите лъчи достига до около 5 pm напречно на хартията.

Каолинът (естествен алуминиев силикат) или талкът (естествен магнезиев силикат) пречат значително за точното определяне теглото на силиконовото покритие поради съдържанието на силиций в тях, респективно правят измерването невъзможно при класическите “каолинови покрития” на преградни сурови хартии с по-дебел слой нанесено пигментно покритие над 5 g/m² твърдо вещество.

В последния случай остава най-често обемно измерване на разхода на силикон за един подълъг период от време, което обаче не позволява да се коментира равномерността на нанесения силиконов слой в надлъжна и напречна посока на хартията.

При пигментнонамазани преградни сурови хартии с нанесен слой под 5 g/m² могат да се появят тегловни отклонения на покритието от 0,3 g/m² до 0,5 g/m², които се проявяват много силно при точното определяне на силиконовия слой чрез рентгено-флуоресцентното измерване при обичайните силиконови покрития от 0,5 до 0,8 g/m² при използването на силиконови смоли, съдържащи разтворители, или от 0,8 до 1,2 g/m²при използването на силиконови смоли без разтворители.

Това е една от причините, поради която произведените по тънкослойната технология преградни сурови хартии с покрития от каолин или талк като базисни пигменти под 8 g/m², но не по-малко от 5 g/m², не намират или намират твърде рядко приложение в практиката.

Друга причина е влиянието на пергаментната основа в пигментно покритие върху закрепването и омрежването на силикона, преди всичко при по-дълго съхраняване на свързващия материал (свързване на силиконизирана базисна хартия с покрита с лепило лицева хартия, например етикети), което общо взето е известно сред специалистите като post rub off- “следващо износване”.

За окончателно диспергиране и стабилизиране на покривните пигменти във вода и за нагласяване на желания малък вискозитет на щрайхмасата обаче се използва предимно натриева основа в комбинация със специални диспергиращи средства.

От JP 49132305А е известна печатарска хартия с висока степен на гланц и добри повърхностни свойства, която съдържа върху базисната хартия долен слой от 20 части каолин, 80 части алуминиев хидроокис и 30 части млечен казеин и намиращият се върху него горен слой, включващ 70 части каолин, 30 части полистирол и 20 части стирол-бутадиен-латекс.

Този двуслойна структура е задължителна за постигането на изискваната степен на гланц и желаните свойства на гладкост.

JP 6264038А засяга чувствителна към печатане залепваща лента, която е съставена от крепирана крафт-хартия и от нанесени върху нея пигменти и слой, съдържащ свързващи вещества. Посочва се сухо вещество на покритието от 15 g/m². Като пигменти се използват неорганични пигменти като каолин, талк, калциев карбонат, титанов двуокис и алуминиев хидроокис и органични пигменти. Запечатването на горната повърхност на крафт-хартията се постига, поспециално чрез голямото нанасяне на покритието.

Техническа същност на изобретението

Задачата се решава с преградна сурова хартия за покриване с дехезивно силиконово нанасяне, при което е оформен пигментен слой, съдържащ свързващо вещество, и алуминиев хидроокис като единствен пигмент или пигментна смес с алуминиев хидроокис както главна съставна част. Пигментният слой е нанесен върху хартията с дебелина от 3 до 10 g/m².

Алуминиевите хидроокиси са люспестообразни пигменти, които в сравнение с обичайно използваните щрайхпигменти могат да накърнят преработваемостта на щрайхмасите при по-високи концентрации и дялове на свързващо вещество. В сравнение с използването на клея или талка като единствени щрайхпигменти са постигнати същите или дори малко по-добри повърхностни плътности на намазаните съгласно изобретението преградни сурови хартии при подобрена сцепляемост на следващите силиконови покрития. Съществено подобрение се постига след покриването със силикон при износването на силиконовото покритие, вследствие на което идва необходимостта от силикон за постигане на зададените преградни качества на силиконизираната хартия. Освен това при съхранение в продължение на няколко седмици покритите със 100% алуминиев хидроокис преградни сурови хартии не показват никакво нарушение по отношение на запълването или омрежването на силиконовия филм.

Пигментното покритие съдържа свързващо вещество.

Подходящи свързващи вещества са всички обичайни за щрайховането на хартия водонеразтворими полимери като нишестени деривати, карбоксиметилцелулозата или поливинилалкохолите и водните полимерни дисперсионни разтвори (Latices) на базата на акрилната киселина, естерите на акрилната киселина, акрилонитрила, винилацетата ,бутадиена и стирола - самостоятелно или в смеси. Свързващите вещества или смесите от свързващите вещества в пигментното покритие се срещат в съотношение пигмент към свързващо вещество от 1:0,25 до 1:2,3, но предимно от 1:0,3 5 до 1: 2,0, а при най-предпочитания начин - от 1:0,35 до 1:0,45 (т.е. отнесено към теглото на твърдото вещество).

Съгласно предпочитаното изпълнение пигментното покритие се оформя върху преградната j θ сурова хартия с дебелина от 1 до 20 g/пг, предимно от 3 до 10 g/m². То може да се оформи върху хартия, чиято горна повърхност е намазана с лепило или върху хартия без такова намазване. То може да се нанесе с една или две работни процедури, едностранно или двустранно върху хартията.

Преградната хартия съгласно изобретението има и силиконово покритие върху описания пигментен слой, което е нанесено предимно в количество от 0,9 до 1,0 g/m². Дехезивните свойства се придават чрез нанасянето на силикона.

На специалистите са известни подходящи органични силиконови полимери с дехезивни свойства. Те обхващат например верижни диметилполизилоксани с крайни хидроксилни групи, които под въздействието на повишена температура и в присъствието на органично-калаени соли като катализатор се конеднзират с естери на силициевата киселина или се получават по пътя на допълнителното омрежване чрез реакция на верижни полимери с крайни винилни групи с водородсилоксани под температурно въздействие в присъствието на платинени катализатори. За покриването на преграднта сурова хартия могат да се приложат посочените способи за нанасяне.

Примерно изпълнение на изобретението

Изобретението се илюстрира със следващите примери.

Пример 1. Избор на комбинации между пигменти и свързващи вещества

Производство на щрайхмаса

Каолиновите смеси с определена големина нд частиците са популярни в практиката като подходящи покривни пигменти поради по-добрдта им изпълняваща способност, дължаща се нз тяхната хексагонална структура на люспите.

За сравнителните изследвания като типични представители на алуминиево-хидроокисните пигменти (А1(ОН)₃), които също са люспестообразни, са избрани наличните в търговската мрежа тип I и II, които ясно се различават по разпределението на големината на зърната и по специфичната си повърхност. Сравнение на качествата на тези покривни пигменти е направено в таблица 1.

За производството на щрайхмасите е избрано съотношение между пигмента и свързващото вещество 1:0,44 (твърдо вещество), при което почти всички кухи пространства в каолиновата матрица се изпълват със свързващо вещество. Тази критична обемна концентрация на пигмента (KVPK) се определя посредством коефициента на масленост в грамове ленено мас. 0 на 100 g пигмент - обичаен метод за изпитване а лаковата индустрия, за да се определи евентуалното количество от свързващо вещество. Според това KVPK определя максимално възможната степен на уплътняване на даден пигмент. Обратно, използваните А1(ОН)₃ пигменти показват по нисък коефициент на масленост, откслкото каолиновата смес съгласно таблица 1.

Таблица 1.

СЪПОСТАВЯНЕ НА ИЗБРАНИ ПОКРИВНИ ПИГМЕНТИ

Пигментни свойства	смес с каолин	А1(ОН)₃	смес с А1(ОН)₃
I	П
Съдържание ма твърда вещество В %	68,3	65,9	67,5	66,1
рН<стойност	7,4	10,0	9,1	6,9
вискозитет по Брукфилд, тРал (100 об/мим_, 20* С)	390	600	850	93
гранулометричсн състав (седиграф) в %, < 2 мт	8L	99	89	93
< 0,2 мт	25	19	4	13
среден диаметър на частиците 6 мт	0,49	0,47	0Д8	0,66
специфична повърхност (DET) кВ.мУгр.	15Λ	14,4	W	8,4
коефициент на намасляванс гр! 100гр.	43	36	³⁴	35
форма ма люспите		псевдо-хексагонална

Това означава, че при избраното съотношение между пигмента и свързващото вещество 1 : 0,44 е налице подкритичен филм, пигментиран с А1(ОН)₃, при който всички кухи пространства в пигментната матрица са запълнени. Тези различия в коефициента на масленост и с това в KVPK между двата типа покривни пигменти дават основание да се очаква икономия на свързващо вещество при използването на А1(ОН)₃ пигмент.

За производството на покривни маси се използват цитираните в таблица 2 свързващи вещества, при което катионното нишесте (нишесте А) се оказва особено подходящ съставен компонент на свързващите вещества при каолиновите смеси при практическите опити. Използването на анионно нишесте (нишесте В) в каолинова щрайхмаса води до видимо намаляване на вискозитета, но стабилността при съхранение е полоша (разлика във вискозитета между незабавното измерване и измерването след 24 h).

Обратно на това, алуминиево-хидрокисните пигменти проявяват изненадващо различно поведение в такива покривни маси. При подмяна на катионното нишесте (нишесте А) с анионно нишесте В вискозитетът на покривната маса се увеличава значително като едновременно с това се подобрява и влагозадържащата способност (WRV). По-ниските WRV стойности в g/m² в 5 каолинови смеси с определено разпределение на частиците по големина и с възможно най-силно изразена люспеста структура, респективно повисоките WRV-стойности в s, означават подобрена задържаща способност на щррайхмасата при по10 върхностно нанасяне върху хартия и с това намаляване на просмукването на вода и свързващото вещество в суровата хартия. С това се повишава запълването на покривната повърхност при същия разход на свързващо вещество.

Поради това в следващите опити с намазване на анионно нишесте (нишесте В) се използва А1(ОН) като единствен покривен пигмент, докато при катионното нишесте (нишесте А) се използва каолин, с което се изпълнява условието да се 20 използва А1(ОН)₃ като единствен покривен пигмент.

Съдържанието на твърдо вещество в тези покривни маси възлиза на 45%,при което е налице добра способност за нанасяне върху суро25 вата хартия.

Таблица 2

Сравнение с лабораторни щрайхмаси с различни пигменти и свързващ материал за нишесте - лабораторни опитиСвързващо вещество:

25,5 части (твърдо вещество) стирол-бутадиенов латекс

16,0 части (твърдо вещество) модифицирани нишестета (А-катионно, В-анионно)

- 2,5 части (твърдо вещество) карбоксиметилцелулоза

Свойства на щрайхмасата	Смес с каолин	алуминиев хидрокис
нишесте А	нишесте В	нишесте А	нишесте В
съдържание на твърдо вещество в %	40Д	393	40,5	40,2
рН-стойност	7,3	8,3	8,5	8,3
влагозадържаща способност -под налягане, грУкв.м.	933	783	69,0	433
-статично, s	84	-	3	30
вискозитет по Брукфилд в тРа.з (ЮОобУмин., 40· С) -веднага	2240	1260	490	840
след 24 съхранение	2480	1900	470	1450
Вискозитет no Xaake, mPa.s (D = 10 4.3-1, 30’С) веднага	33,77	22,79	17,45	25,10
след 24 часа съхранение	3638	5418	21,39	28,14

Пример 2. Върху сурова хартия с повърхностна маса от 62 g/m², чиято горна повърхност не е намазана с лепило, се нанасят щрайхмаси от сместа съгласно таблица 3 с помощта на лабораторен ракел-уред. Покритието 5 възлиза на 3 и 5 g/m².

В сравнение с каолиновите покривни маси използването на алуминиев хидрокис от тип II като представител на алуминиево-хидрокисните видове съгласно таблица I води до малко по- 10 отворена покривна повърхност (по-високи SCANпорестост и маслена абсорбция) и до по-малка микрограпавост. По-ниските гланцови стойности при използването на А1(ОН)₃ като единствен покривен пигмент указват по-слабо изразена структура на люспите и с това не толкова добра плоскопаралелна ориентация на пигментите спрямо равнината на хартията под въздействие на сатинирането.

По принцип с този опит се доказва, че А1(ОН)₃ може да се използва като единствен покривен пигмент в пигментиращи покривни маси.

Таблица 3.

Сравнение на едностраннонамазани преградни сурови хартии

-лабораторни опитиЩрайхмаса: съдържание на твърдо вещество 45% рН-стойност 8,5% съотношение между пигмента и свързващото вещество:

1: 0,44 (твърдо)

Свойства на хартията нанасяме на покритието (сурова хартия 62 грУкв.м.)	Смес с каолин	АЦОН)з П
около 3	около 5	около 3	около 5
прозрачност В % нусятим пряма	30,4	30,3	28,1	28,4
сатинирана	35,8	35,8	34,3	34,9
микрограпавост (PPS) мт нссатинирана	8,42	8,34	8,31	7,93
сатинирана	1,96	1,85	1,85	1,83
гланц 75°), % сатинирана	37,4	44,3	33,3	37,2
порьозност no SCAN, кВ.смУкВ.м, $ нссатинирана	1210	113	3210	1000
сатинирана	246	27	642	203
абсорпция на маслото, грУкв.м. нссатинирана	3,26	11Л	10,40	2,73
о-ятинирана	0,79	0,15	2,49	0,75
проникване, s сатинирана	337	140	141	138
нссатинирана	119	120	115	118

Пример 3. Преградна сурова хартия с повърхностно тегло от 62 g/m² съгласно пример 2, чиято горна повърхност не е намазана с лепило и се покрива с щрайхмаси, съдържащи каолин и А1(ОН)₃ съгласно таблица 4. Чрез допълнително използване на сместа от алуминиево-хидроокис ните типове I и II съгласно таблица 1 се пови шава влагозадържащата способност на щрайх масата.

Таблица 4.

Сравнение на щрайхмаси с различни пигменти и свързващи вещества за нишестето -експериментални опитиСвързващо вещество: -2,5,5 части (твърдо вещество) етирол-бутадиенов латекс -16,0 части (твърдо вещество) модифицирани нишестета (А-катионно, В-анионно) -2,5 части (твърдо вещество) карбоксиметилцелулоза

свойства на щрайхмасата	смес с клей нишесте А t	А!(ОН)з - Ц нишесте В	смес с А1(ОН)з (VII = 50/50 %) нишесте В
съдържание на твърдо вещество, %	43,0 \|	41,9	433
рН-стойност	8,1 '	8,1	7,7
вискозитет по Брукфилд, mPxs	1770	1630	1450
(100 обУмин., вретено -30° С)
вискозитет по Хаакс, тРал	21,0	20,4	253
(RV 3, 30- С)	I
Влагозадържаща способност,	не може да се измери	680	1075
пснстрация под налягане

При скорост на машината 600 m/min се нанасят едностранно 3 g/m² респективно 5, от щрайхмасите и след това покритите с пигмент хартии по този начин се сатинират.

Резултатите в таблица 5 показват, че чрез използването на алуминиев хидрокис като покривен пигмент в сравнение с каолина се постигат същите гладкост и микрограпвост на хартията и подобрена маслена абсорбция и по-голямо проникзане на боите. Само гланцът на покритието се оформя малко по-голям, което може да се обясни с по-слабо изразената люспеста структура на алуминиево-хидрокисните пигменти, тези резултати водят до извода, че с алуминиево-хидроокигни покривни пигменти, използвани в щрайхмаси самостоятелно и с каолинови покривни пигменти, могат да се постигнат сравними качества на хартията.

Таблица 5

Сравнение между едностраннонамазани с пигмент преградни сурови хартии при променливи условия на сатиниране

-експериментални опитиСъотношение между пигмента и сзързвашото вещество:

1:0,43

свойства на хартията (сурова хартия 62 г/м².)	смес с каолин	А1(ОН)з I	смес с А1(ОН)з
(1/11 =	5(У50%)
нанасяне на покритието,	3		3	5	3	5
гладкост по Бек, s TS	280	473	270	410	410	400
LS	1210	17«	1330	1310	1610	1470
микрограпавост (PPS) мт US	83	83	83	83	8,1	83
TS		23	3,1	2,7	2,7	2,7
LS	2,1	13	2,0	2,0	1,9	1,9
гланц (75°), s TS	7	12	6	9	7	7
LS	13	18	13	14	13	14

Продължение

абссрпцця на маслото, г/м'*' US TS LS	4,9 1,6 as	1Д 0,4 од	зд 1,5 0,7	1,4 0,6 0,4	1,9 0,7 0,4	Μ 0,7 0,4
избиване на цвета (LH) бележка 1 - няма бележка 6 - силно	6		5	3	4	2
пенетрация, s TS LS	8 11	20 19	18 19	35 47	28 34	34 42

сатиниране: US - несатинирана

TS - експериментално сатиниране (суперкаландър с 10 валци) 6% предварителна влага. 220 kN/m, 90°С, 400 m/min. ¹⁵

LS - лабораторно сатиниране (каландър с 2 валци)

7% предварителна влага, ЮОоС

Пример 4. С хартиена машина с вградена филмова преса се покриват едностранно с лепило. 20 респективно с пигмент, преградни сурови хартии от 60 до 62 g/m² върху горната повърхност при скорост на машината около 550 т/min. Обратната страна се покрива с разтвор на нишесте (около 1 g/m² твърдо вещество). Рецептите за щрайхмасите 25 могат да се вземат от таблица 4. Повърхностно третираните преградни сурови хартии след това бяха подложени съгласно обичайната практика на 12%-но предварително навлажняване и след тоза на сатиниране в суперкаландър с 16 валяка.

В сравнение със силно сатинираните намазани с лепило на горната повърхност преградни сурови хартии от тип пигментнопокритите с гласни хартии показват по-добри повърхностни свойства. Това важи по-специално по отношение на гладкост, гланц, микрограпавост и маслена аАорбция. Също така се намалява и микропорьозността поради пигментирането, както показват и резултатите, дадени в таблица 6.

Таблица 6

Сравняване на едностранно облагородени (с нанесено висококачествено покритие) преградни сурови хартии

-практически опити

Сатиниране: суперкаландър с 16 валци, предварително навлажняване - около 12%, 340 kN/m, 140°С, 410 об., min.

Свойства на хартията	намазани с лепило ва горната повърхност (стандартни j тип гласиа	пигментно намазани съотношение пигменпдеВързващо вещество - 1:0,44 (твърдо)
		смес с каолин	смее с Al(OH)s (1/П = 50/50 %)
относителна повърхностна маса, г/М* нанасяне на покритието, q/m^z(горна страна) обемно тегло, г/м³прозрачност, %	62 около ί U11 45	62 около 6 1,13 45	60 около 6 1.15 45
гладкост по Бск, г OS SS	1300 500	2500 600	2500 400
гланц (75 □ ), %	45Д	52,0	55Д
микрограпавост (PPS)^п	1,9	1,7	1,6
порестост no SCAN, куб.см/кВ.м. . з	60	20	30
маслена абсорпция, (OS)	ио	0,4	0.4

SS - страна откъм ситото

OS - горна страна

Алуминиевият хидроокис показва предимства по отношение на качеството в сравнение с каолина, когато преобладават оптималните условия за сатиниране. Това важи по-специално за гланца на покритието. 5

Пример 5. Нанасянето на покритие върху хартиите за практически цели (съгласно таблица 6) се осъществява с машина с 5 валяка (при силиконова система без разтворител), респективно с акугравюрна валякова машина за нанасяне 10 при скорост на машината от 150 m/min. Намазаната с клей хартия е използвана като референтна мостра само в един случай (LF 1-Silicon system). Налице е резултатът, че е възможна икономия на силикон от 10 до 15 % при намазани 15 с клей преградни сурови хартии в сравнение с класическите гласинирани хартии при сравнимо дехезивно действие. При това силиконовото покритие варира между 0,5 и 1,0 g/m² (твърдо). Затвореността на нанесените силиконови филми 20 се определя пос-редством цветен тест с метиленово синьо. Колкото по-ниско се установи количествената характеристика на цвета, толкова по-затворен е образуваният силиконов филм и по-голямо според това трябва да е дехезивното дей- 25 ствие срещу лепилата. Резултатите следва да се вземат от таблица 7.

При приблизително сравнимо силиконово покритие 0,8 - 0,9 g/m² количествените характеристики на цвета, измерени върху пигментно 30 намазани хартии (с изключение на емулсионно силиконизираните хартии), се намират значително по-ниско. Също така се получават забележимо сения върху хартията силикон трябва да стане чрез измерване на разликите (отвеждане на “фоновия шум”), както в посочените случаи (таблица 7 и 8).

Таблица 7 Сравнение между силиконизирани преградни хартии подобрени гланц и микрограпавост.

Сравнението между преградни сурови хартии. намазани съответно с клей и А1(СН)₂, при силиконово покритие от 0,6 g/m² (LF - Siliconsystem 1). показва по отношение на количествената характеристика на цвета еднозначни предимства на покритията с А1(ОН₃) .

Докато пигментните намазвания от 3 до 5 g/m² при използване на клей проявяват “фонов шум” на несиликонозираната лента със съдържание на силиций от 0,9 до 1,3 g/m² с отклонения от /0,10 до 0,15 g/m² в надлъжна и напречна посока на лентата, при използването на алуминиево-хидроокисни покривни пигменти “фоновият шум” може да бъде изцяло потиснат. За целта се изисква само да се използва все по-широко прилаганият лампов (електронен)вместо изотопния уред и ширината на измерване (window) да се стесни на 1,65- 1,85 keV вместо обичайните 1,56 - 1,978 keV.

По такъв начин се дава възможност за точно и абсолютно определяне на силиконовото покритие и на отклоненията при нанасянето, с което се подобрява прогнозирането, т.е. контролът върху дехезивните свойства на намазаните с пигмент и силиконизиарни по такъв начин хартии.

Обратно на това, при намазаните с каолин преградни сурови хартии определянето на нане-

хартия бгг/м¹	силиконова система	силиконово покритие ^м².	гланц (75D) %	микрограпавос т (PPS) мт	количествена характеристика на цвета делта/ипсилон (метиленово синьо 60s)
А стандартно	емулсия	0,96	24,0	2,14	103
в	(11,6%-но)	039 0,73	37.1 35.1	135 136	133 15,4
А (стандартно)		0,80	38,7	1,71	12,0
В	LF1	0,91 039 035	51,1 473 433	1,35 1,38 1,74	2,1 23 4,1

Продължение

с		0,60	403	1,40	11,9
А (стандартно)	LF1I	0,82	393	1,90	L90
	0,94 033 035	51,2 44,9 42,0	132 1,68 1,76	1.7 4,0 43

А- класически тип

В - пигментнонамазани със смес с А1(ОН)₃ (1/II = 50/50%)

С - пигментнонамазани със смес с каолин

В,С - съотношение между пигмента и свързващото вещество 1 : 0,44 (твърдо вещество), нанасяне на покритието около 6 g/пг

Таблица 8

Сравнение между силиконизирани преградни сурови хартии

хартия 62 з/м²	силиковова система	силиковобо покрит ие а/м²	разделителна сила (ниска скорост)
			TESA сК4см	TESA А cN/2cm	TESAK cN/2cm
А стандартно	емулсия I	0,96	103	16	35
в	(113%-но)	0£9 0,73	-	17 15	24 26
А (стандартно)		030	5	22	18
в	LF1	0,91 039 035	4	10 11 15	11 13 16
с		0,60	9	18	56
А (стандартно)	LFI1	032	6	15	27
	0,94 033 035	4 < 6	8 12 13	16 19 22

А - тип гласин

В - пигментнонамазани със смес с А1(ОН)₃ (I/II =50/50%)

С - пигментнонамазани със смес с каолин

В,С - пигмент (съотношение на свързващото вещество 1:0,44 (твърдо вещество), нанасяне на покритието около 6 g/m².

Съгласно изобретението намазаните с алуминиев хидроокис преградни сурови хартии показват еднозначни предимства по отношение на дехезивните свойства след силиконизиране, което се вижда на таблица 8.

Резултатите от измерванията с малка скорост на силата на разделяне с тестови залепващи ленти, според практиката при нанасяне на силиконовите покрития, са по-меродавни, отколкото измерванията с по-голяма скорост. Това важи, когато трябва да се установяват разлики между различните силиконови повърхности.

Още при приблизително сравнимото силиконово покритие от 0,8 до 0,9 g/m² намазаните хартии с алуминиев хидроокис съгласно изобретението показват значително по-ниски разделителни стойности, независимо от приложената силиконова система.

Дори при най-малко LF-силиконово покритие от 0,55 g/m² се появяват разделителни сили, чиито стойности са още по-малки, отколкото обичайните при стандартните гласинхартии покривни количества силикон от 0,9 до 1,0g/m². Оттук може да се изчисли намалението на нанасяния силикон при сравнимо ниво на разделителните сили минимум 30%. Не са установени никакви смущения при закрепването или омрежването на силиконовия филм върху преградни сурови хартии, намазани с алуминиев хидроокис.

Намазаната с каолин контролна хартия не постига тези добри резултати от покритията с А1(ОН)₃.

Икономията на силикон при използването на преградни сурови хартии, намазани с алуминиев хидроокис съгласно изобретението довежда до намаление на значително по-високите разходи за пигмент в сравнение с каолина.

При това не са взети под внимание големите възможности за намаляване на свързващото вещество до постигане на KPVK пигментната матрица с алуминиев хидроокис.

Claims

Патентни претенции с дехезивно силИконово нанасяне, при което се образува пигментно покритие върху хартията, съдържащо свързващо вещество, характеризиращо се с това, че пигментното покритие съдържа 5 алуминиев хидроокис като единствен пигмент или пигментна смес с алуминиев хидроокис като главна съставна част и че пигментното покритие е осормено с дебелина от 3 до 10 g/m² върху хартията.

10
2. Преградни сурови хартии съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че в пигментния слой се съдържат алуминиеви хидроокиси с различно разпределение на зърната.
3. Преградни сурови хартии съгласно пре15 тенция 1 или 2, характеризиращи се с това, че като свързващи вещества се използват всички обичайни за щрайховането на хартия водноразтворими полимери като деривати на нишестето, карбоксиметилцелулоза и поливинилалкохоли и 20 водни полимерни дисперсии на базата на акрилната киселина, естери на акрилната киселина, акрилонитрил, винилацетат, бутадиен и стирол самостоятелно или в смеси.

3. Преградни сурови хартии съгласно пре25 тенции от 1 до 3, характеризиращи се с това, че свързващото вещество или сместа от свързващи вещества са в съотношение между пигмента и свързващото вещество от 1:0,30 до 1:2,0 (твърдо изчислени).

30
4. Преградни сурови хартии съгласно една от предходните претенции, характеризиращи се с това, че пигментният слой е оформен върху хартия, чиято повърхност е намазана с лепило.
5. Преградни сурови хартии съгласно една 35 от предходните претенции, характеризиращи се с това, че пигментното покритие е нанесено двустранно.
6. Преградни сурови хартии с дехезивно си.τ,ίΧΟΗΟΒο покритие, характеризиращи се с това,

40 че силиконовото покритие е оформено върху преградна сурова хартия съгласно една от претенциите от 1 до 6.