BG62217B1

BG62217B1 - Повдигнат под с модулни плочи

Info

Publication number: BG62217B1
Application number: BG100103A
Authority: BG
Inventors: Maurice Belbenoit
Original assignee: Maurice Belbenoit
Priority date: 1993-03-31
Filing date: 1995-10-30
Publication date: 1999-05-31
Also published as: CA2159361C; EP0694105A1; ATE167912T1; EP0694105B1; AU6506494A; CZ254595A3; JPH08512371A; CA2159361A1; WO1994023152A1; SK122895A3; TW243483B; RU2126479C1; DE69411379T2; CN1074081C; CN1123563A; HU9502864D0; PL310947A1; DE69411379D1; AU687046B2; ES2120617T3

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до повдигнат под, направен от модулни плочи, монтирани на вертикални носещи колони, които са отделени една от друга и са опрени на терена.

Предшестващо състояние на техниката

Известните досега повдигнати подове са съставени от модулни, обикновено квадратни, плочи, допрени една до друга в хоризонтална равнина, като върховете им лежат върху хоризонтални носещи плотове, образувани от горните хоризонтални глави на вертикални носещи колони, отделени една от друга. Всяка една от тези носещи колони има долна основа, фиксирана към терена, и вертикален свързващ елемент с постоянна или регулируема дължина, разположен между долната основа, фиксирана към терена, и горната носеща глава за плочите.

Досега плочите обикновено са се поставяли направо на горната глава на носещата колона, като положението им върху главата се определя от изпъкнали нагоре елементи, носени от горната глава на носещата колона. Тези изпъкнали елементи обикновено са направени от летви, които в случая с квадратни или правоъгълни плочи са разположени през равни интервали под прав ъгъл една спрямо друга около вертикалната ос на колоната, като в споменатата ос се събират върховете на четири съседни плочи. Летвите са вложени свободно в разстоянията между долните части на ръбовете на подовата плоча така, че възелът от съседни плочи върху носещата колона остава сравнително незатегнат и полученият под не е напълно стабилен.

Друг тип от известните сега начини на монтиране на повдигнати подове включва носещи колони, чиито глави имат канали, в които влизат ръбовете на модулните плочи, но сглобката от съседни плочи върху носещия плот, осъществена по тази технология, също е относително нестабилна поради това, че се налага да се остави известна хлабина за напасване на ръбовете на плочите в каналите на носещите колони, за да се улесни монтажът и за да се компенсират евентуални разширения на плочите. Пример за такъв монтаж предлага контекстът на патент US 5,052,157, заявен на името на DUCROUX et. al. Друг пример 5 представлява подът, описан в DE 2,107,898, заявен на името на CENTRAL FLOORING LTD., при който главите на носещите колони имат изпъкнала част, до която лягат заоблените върхове на плочите. Въпреки че при та10 кова монтиране хлабината може да се редуцира, не е възможно тя напълно да се избегне поради това, че при разширения плочите могат да се надигнат.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се избегнат недостатъците, описани по-горе, като се предлага устройство за монтиране на плочи20 те, осигуряващо здраво хващане на същите, след като се фиксират веднъж върху горните глави на носещите колони. За целта повдигнатият под, чиято повърхност е съставена предимно от модулни плочи 1 с формата на пра25 вилен многоъгълник, имащи по протежение на страните си вертикални ръбове 6, перпендикулярни на плота 7, оформящ основната повърхност на плочите 1, поддържани при върховете си от вертикалните носещи колони 2, 30 опиращи на терена, се характеризира с това, че горната глава 5 на вертикалните носещи колони 2 има радиални канали 4, които са обикновено правоъгълни и завършват в периферията на горната глава 5, като ширината на радиални35 те канали 4 е определена така, че да се получи затягане чрез вертикална сглобка в даден радиален канал 4 на вертикалните ръбове 6, обърнати с лице един към друг, като вертикалните ръбове 6 принадлежат на две съседни плочи 1.

Описание на фигурите

Примери за различни изпълнения на изобретението са описани по-долу във връзка с 45 приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява в перспектива устройство за монтаж съгласно изобретението, осигуряващо поддържането на квадратни или правоъгълни плочи върху обикновена носеща 50 колона, проектирана за поддържане на четири плочи;

фигура 2 - вертикален разрез по линия та II - II от фиг. 1;

фигура 3 - поглед отгоре на квадратна подова плоча;

фигура 4 - поглед отстрани на плочата от фиг. 3, гледана отляво на тази фигура;

фигура 5 - поглед в перспектива на вариантно изпълнение на устройство за монтаж на квадратни или правоъгълни плочи;

фигура 6 - вертикален разрез по линията VI - VI от фиг. 5;

фигура 7 - поглед отстрани на плоча съгласно вариантно изпълнение на повдигнат под;

фигура 8 - поглед отгоре на квадратна подова плоча съгласно вариантно изпълнение на повдигнат под;

фигура 9 - поглед отстрани на плочата от фиг. 8, гледана отляво на тази фигура;

фигура 10 - поглед, подобен на този от фиг. 9, съгласно друго едно вариантно изпълнение на плочата;

фигура 11 и 12 - поглед отгоре на квадратни подови плочи, показващи двата възможни начина за разполагане на фиксиращите пъпки върху ръбовете на плочата;

фигура 13 - поглед отгоре на повдигнат под съгласно вариант на изобретението, при който плочите имат формата на равностранен триъгълник.

- фигура 14 - поглед отгоре на подова плоча, изработена от листов метал, отрязан и сгънат във форма на равностранен триъгълник;

фигура 15 - поглед отстрани на плочата от фиг. 14, погледната отляво на тази фигура;

фигура 16 представлява в частичен разрез и увеличен мащаб поглед отгоре на зоната, в която в една обща носеща колона са свързани шест съседни триъгълни плочи;

фигура 17 - частичен вертикален разрез по линията XVII - XVII от фиг. 16;

фигура 18 - поглед отдолу на шестте съседни плочи, показани на фиг. 16;

фигура 19 - поглед отдолу на крайна плоча, изработена от листов материал, отрязан и сгънат във форма на равнобедрен трапец;

фигура 20 - поглед отстрани на крайната плоча, представена на фиг. 19;

фигури 21, 22, 23, 24, 25 и 26 - челни и осови полупрофилни сечения на различни изпълнения на носещи колони с фиксирана височина за триъгълни плочи;

На фиг. 27 - поглед отгоре на едно ва риантно изпълнение на носещата колона, представена на фиг. 26.

Примери за изпълнение на изобретението

Устройството за монтаж, показано на фигури 1 - 3, е проектирано така, че да осигури поддържането на хоризонталните модулни плочи 1, квадратни или правоъгълни, за повдигнат под върху вертикални носещи колони 2, опиращи на терена, на който ще се изгражда повдигнатият под. Тези вертикални носещи колони 2 са отделени една от друга на разстояние, отговарящо на размерите на модулните плочи 1. Всяка вертикална носеща колона 2 с фиксирана или регулируема височина съдържа в долната си част опорна основа за терена (непоказана на фигурата) и в горния си край - хоризонтална носеща глава 5, върху която лягат върховете на модулните плочи 1. На фиг. 1 са представени частично само две плочи, но се вижда, че вертикалната носеща колона 2 служи за поддържането на четири квадратни или правоъгълни плочи 1. Тези четири плочи 1 са свързани една с друга, което означава, че техните вертикални ръбове 6 са фиксирани един към друг и върховете на четирите съседни плочи са събрани заедно, както това се вижда от фигурата с поглед отгоре - в точката 0, през която минава вертикалната ос zz’ на носещата колона 2.

Съгласно изобретението ширината на правоъгълните канали 4, направени върху горната глава 5 на вертикалните носещи колони 2 и отиващи до периферията й, е определена така, че да се получи затягане на вертикалните ръбове 6, обърнати с лице един към друг, когато вертикалните ръбове 6, принадлежащи на две съседни плочи 1, са въведени вертикално в радиалния канал 4.

На фиг.З и 4 е представен вариант на квадратна модулна плоча, съгласно който ръбовете 6 на плочата се простират хоризонтално върху определена дължина, която е по-малка от дължината на страната на плочата, като са центрирани в средата на страната.

На фиг. 5 и 6 е показано устройство за монтиране на плочи съгласно друг вариант. На фиг. 5 и 6 всеки ръб 6 на квадратната или правоъгълна плоча 1 е оформен със страничен реборд, прегънат под прав ъгъл спрямо основата на горния плот 7 на плочата 1. Този ръб 6 се простира над част от дължината на страната на плочата, стига до определено разстояние от върха 0 на плочата и е изтеглен към този връх на едно късо разстояние чрез вертикален присъединителен ръб с по-малка височина, представляващ застопоряващ елемент на плочата 1 върху горната хоризонтална глава 5 на вертикалната носеща колона 2. За целта главата 5 има четири правоъгълни радиални канала 4, стигащи до периферията на кръглата или многоъгълна глава 5, приближаващи се към центъра 0 и разпределени равномерно под прав ъгъл един спрямо друг около вертикалната ос zz’ на носещата колона 2. Всеки застопоряващ канал 4 има правоъгълна форма, като ширината му е в случаите на ръбове без фиксираща пъпка е равна на два пъти дебелината на присъединителния ръб 3 с намалена височина. Радиалните дълбочини, съгласно ос zz’ на всеки канал 4, са достатъчни, за да влезе целият присъединителен ръб 3, като при това позволяват ъгълът на плочата 1 да легне върху централната част на главата 5, без да се получи контакт между вертикалните срезове 8 на частите 3 на ръбовете 6, като се осигури съединяването на плочата 1 и вертикалното дъно 9 на каналите 4.

Както се вижда от фиг. 6, допиращите се плочи 1 са фиксирани сигурно върху главата 5 на носещата колона 2 чрез допиращите се ръбове 6, които влизат плътно в застопоряващите им канали 4, и са притиснати плътно една до друга в резултат на факта, че ширината е на всеки канал 4 е равна на два пъти дебелината на ръбовете 6.

Фигура 7 представлява профил на плочите, показани на фиг. 5 и 6.

Фигури 8, 9 и 10 илюстрират вариантно изпълнение на плочите съгласно изобретението, при което краят 3 на всеки ръб 6, осигуряващ затягането на плочата 1 в радиалния канал 4, е направен от еластична ивица 10, получена чрез вертикалния срез 11 или на хоризонталния срез 12 в ръба 6. На същите фигури може да се види фиксиращата пъпка 13 на половината на еластичната ивица, като тази пъпка отговаря на друго изпълнение на плочите. Съгласно този вариант всяка еластична ивица има в средата си фиксираща пъпка 13 съгласно разпределението, показано на фиг. 11 и 12. Тези фигури показват за случая с квадратни плочи двата възможни вида разполагане на фиксиращите пъпки, позволяващи монтирането на плочите съгласно изобретението. Видно е, че формата на плочите не представлява ограничение и същите резултати могат да се получат и с триъгълни или многоъгълни плочи. Предназначението на еластичните ивици 10 е да стане възможно фиксирането на плочите върху носещите колони, като това фиксиране осигури известна еластичност благодарение на ивиците, като същевременно създава плътна сглобка на ивиците 10 в каналите 4, направени в главите 5 на носещите колони. Освен това прибавянето на фиксираща пъпка на всяка втора (едната от двете) ивици с лице към вътрешността на канала 4 позволява да се създаде известна хлабина между повърхностите 7 на съчетаваните съседни плочи. Това показва как еластичните ивици, снабдени с фиксиращи пъпки, осигуряват хлабината между повърхнините на плочите, които могат следователно да се разширяват, например вследствие на топлината, без това разширение да предизвика повдигане на плочите, дори когато разширението на една или повече плочи е по-голямо от хлабината между същите плочи, като еластичността на монтажа позволява относително движение на плочите по отношение на подпората им в хоризонталната равнина, без да предизвиква разместване. В резултат на това плочите 1 прилягат плътно към носеща• та им колона 2 вследствие на плътната сглобка на ивиците в каналите 4. В резултат се получава под, при който има разделяне на двата вида хлабина. Хлабината, отнасяща се до каналите, е елиминирана, като с това се дава възможност за добро свързване на ръбовете 6 на плочите 1 в радиалните канали 4. Хлабината между основните плотове 7 на плочите 1 е запазена и дори е подчертана от еластичността на връзката между плочите и носещите им колони, правейки по този начин възможно да се премахнат всички проблеми на разширението. Видно е, че хлабината между основната повърхност 7 на съседните плочи 1, получена чрез прибавянето на фиксираща пъпка върху еластичните ивици 10, може да се постигне еднакво добре и с някакво друго приспособление, например чрез прегъване на ивиците 10, но в такъв случай ще е по-трудно да се разпредели равномерно хлабината между основните повърхности 7, отколкото това става с фиксираща пъпка.

На фигура 14 е показан повдигнат под съгласно изобретението, състоящ се от комплект хоризонтални модулни плочи 1, присъединени една до друга, с еднакъв размер и еднаква форма на равностранен триъгълник. Върховете на отделните плочи 1 са събрани в точката 0, съдържаща възловите точки на мрежовия график с триъгълни мрежи, образувани от комплекта плочи 1.

Всяка възлова точка 0 на мрежата представлява общия връх на шест правоъгълни плочи 1, разпределени равномерно около една вертикална ос, преминаваща през възловата точка 0, и представляващи същевременно един правилен шестоъгълник. Една разположена отдолу носеща колона 2 е свързана към всяка възлова точка 0, като споменатата, разположена отдолу, носеща колона ще бъде описана подробно по-нататък. Носещата колона може да се състои от някакъв самостоятелен елемент, например като елемента, показан на фиг. 21 - 27. В долния си край тази носеща колона 2 опира на терена, на който се монтира издигнатият под. От предшестващото изложение може да се види, че всяка една триъгълна плоча 1 лежи върху пода в трите точки 0, образувани от трите върха на равностранния триъгълник, образуван от плочата.

Модулните плочи с триъгълна форма 1 се използват само ако дължината L на повърхността, която трябва да се покрие с повдигнатия под, е равна на кратно число на височината h на всяка една триъгълна плоча 1.

Все пак, при определени условия може да се изисква, и това е предвидено съгласно изобретението, монтирането на повдигнатия под да се извърши в близост до стени с допълнителни крайни плочи 14, всяка една с формата на равнобедрен трапец, отговарящ на трите съединени стандартни основни триъгълни плочи 1. Казано с други думи, тясната основа на всяка една крайна плоча 14 е равна по дължина на страната на правоъгълната плоча 1, дължината на широката й основа е равна на два пъти дължината на страната на триъгълната плоча 1, а височината на крайната трапецовидна плоча 14 е равна на височината h на триъгълната плоча 1. Медианната зона на широката основа на всяка крайна плоча е направена така, че да може да поеме стандартна носеща колона или стандартен крик, както ще стане ясно по-долу.

Крайните плочи 14 осигуряват добра стабилност на пода по протежение на стените, след като бъдат съответно отрязани по мярка. На фиг. 14 са показани различни случаи, обясняващи тази необходимост.

Разрезът, направен по посока на стрелката а, показва, че триъгълните основни плочи 1 дават задоволителни резултати, т.е. достатъчна подпора по протежение на дължината al. Дължините а2 и аЗ илюстрират три други възможности за регулиране с крайните плочи 14, които са заоблени, за да се получат по-добри резултати.

Разрезът, направен по посока на стрелката Ь, показва, че тесните повърхнини х на триъгълните плочи 1, оставащи след отрязването и посочени със защрихованото сечение, са неподходящи и недостатъчни да осигурят задоволителна опора по дължината bl. В противовес на това, крайните плочи 14, използвани по дължината Ь2, и частите, оставащи след отрязването, представени в защрихованото сечение, имат достатъчно повърхност, за да осигурят задоволителна опора.

Разрезът, направен по посока на стрелката с, показва, че по протежение на дължината cl е възможно с използването на крайни плочи 14 да се постигне задоволителна стабилност, но в този случай могат да се използват и триъгълни плочи 1.

Разрезът, направен по посока на стрелката d, показва, че чрез използването на крайни плочи 14 по протежение на дължината dl се постига задоволителна стабилност, докато триъгълните плочи 1 биха довели до тесните срезове х, които е невъзможно да се фиксират.

В ъглите пресечните точки на сеченията от една страна - в посоките а и с и от друга страна - в посоките b и d, са изпълнени с помощта на крайните плочи 14.

Фигури 14, 15, 16, 17 и 18 показват триъгълни плочи съгласно едно от вариантните изпълнения на изобретението. Характеристиките в случая са същите, както характеристиките за модулни плочи за всякакви равностранни многоъгълници. Разположената под тях носеща колона 2 се състои от горно чело на колоната 5, в което са направени шест радиални, доближаващи се в центъра канали, като тези канали са разпределени през равни интервали и са под ъгъл 60° един спрямо друг по окръжност с център 0, където се събират върхо вете на шест допиращи се триъгълни плочи 1, както това е показано на фиг. 16. Ако челото 5 на носещата колона е кръгло, лесно може да се види, че всеки ъгъл на дадена триъгълна плоча 1 лежи на сектор с ъгъл 60° на кръглото чело 5 на носещата колона. Частите 3 на ръбовете 6, огънати надолу, влизат в събиращите се радиални канали 4. Тъй като ширината е на всеки канал 4 е избрана да е равна на два пъти дебелината на частите 3 на ръбовете 6, ръбовете 6 на две съседни триъгълни плочи 1 са плътно затегнати един спрямо друг в един и същи канал 4, както това може да се види от фиг. 17 и 18, осигурявайки по този начин доброто фиксиране на плочите 1 върху носещата колона 2. Доближаващите се канали 4 осигуряват хоризонталното поддържане на плочите 1 като триточковата опора на всяка плоча 1 дава отлична стабилност, елиминирайки по този начин всякакъв риск от вертикално изместване, което може да доведе до нарушаване на връзката, но осигурявайки същевременно лесно и бързо демонтиране без всякакви усилия. Освен това всяка носеща колона 2 е особено стабилна, тъй като непрекъснато се поддържа от шестте допиращи се триъгълни плочи 1.

За по-добра илюстрация на фиг. 14, 15, 16, 17 и 18 ръбовете 6 са показани в най-опростен вид, т.е. без намаляване на височината в краищата им, без ивици и без фиксиращи пъпки. Ясно е, че всичките тези различни варианти могат да се приложат при плочите с триъгълна форма. Казано по-точно, при наличието на фиксиращите пъпки 13 върху еластичните ивици 10 ширината на радиалните канали 4 ще бъде равна на два пъти дебелината на ивиците 10 плюс дебелината на фиксиращата пъпка 13.

Изображението, гледано отдолу, показано на фиг. 18, дава добра представа за начина, по който ръбовете 6 на триъгълните плочи 1 са събрани един до друг, осигурявайки по този начин непрекъснатостта на пода. Все пак поради факта, че между две съседни плочи 1 има разделяща равнина, подът показва добри акустични качества, тъй като разделителните повърхности между плочите пресичат хоризонталното предаване на звука, по-специално при варианта, където частите 3 на ръбовете 6 са под формата на еластични ивици, снабдени с фиксиращи пъпки, тъй като в този случай основните плотове 7 на плочите са отделени един от друг с хлабина, съответстваща на дебелината на фиксиращата пъпка. Освен това при положение, че триъгълните плочи 1 са с малки размери, те намаляват мембранния ефект, получаващ се при по-големи повърхности.

На фиг. 19 и 20 е показано решение с трапецовидна крайна плоча 14. Тази плоча може, също както триъгълната плоча 1, да се изготви от листов метал, отрязан и прегънат така, че да образува трапецовидната основна плоча 35, която има по страните си реборди, сгънати под прав ъгъл в същата посока и издигащи се на същото отстояние от върховете на основната плоча 35. Двете наклонени страни и тясната основа на трапецовидната плоча 35 имат всяка една два отделни ръба 15, получени чрез образуването на жлеба 34, центриран върху ръба на широката основа. Този жлеб 34 между двата ръба 15 на широката основа е необходим, за за се съедини крайната плоча 14 към разположените отдолу опорни колони.

Позовавайки се на фиг. 21 до 27, се описват различни, непоставящи ограничения, изпълнения на носещите пода колони. Тези носещи колони, съставени от самостоятелни елементи, проектирани да захванат съгласно един предпочитан вариант на изобретението на челните си повърхности триъгълните плочи 1 и трапецовидните крайни плочи 14 и да ги поддържат свързани, определят височина.та на полученото монтажно пространство, което означава - на свободното пространство под пода, което е равно на собствената им височина. Всяка носеща колона има горно хоризонтално чело 5, в което са направени шест приближаващи се към центъра радиални канала 4, разпределени на ъгъл от 60° един спрямо друг около центъра 0 на горното чело 5.

Носещата колона 16, показана на фиг. 21, е изработена от едно парче стомана, обикновено със скосена към горния си край форма, завършваща в долната си част с външния фланец 17, представляващ опорна основа върху терена. Горното чело на горната хоризонтална стена 18 на носещата колона 16 представлява фактически плоската носеща част и закрепващото чело 5 за плочите. Радиалните канали 4 са пробити както в горната стена 18, така и в горната част на скосената странична стена.

При варианта, представен на фиг. 22, носещата колона 16 има цялостна горна стена 20, в която е захванат, примерно чрез заваряване, един допълнителен кръгъл плот 19, в който са направени радиални канали 4.

При варианта, представен на фиг. 23, носещата колона 21 е направена от три части, съединени чрез заваряване или по друг начин, а именно долна хоризонтална основа 22, горна хоризонтална глава 23, в която са пробити радиалните канали 4, за да се захванат плочите, и средно вертикално тяло 24, минаващо между основата 22 и главата 23, като всичките тези елементи за предпочитане се изработват от стомана.

При варианта, показан на фиг. 24, носещата колона 25 има един долен блок 26 със скосена форма и изработен по възможност от трудногорим материал, като каучук, пластмаса, гипс, цимент, анхидрид, калциев силикат, комбинирана дървесина и др. Горният кръгъл стоманен плот 27 е фиксиран върху горното чело на блок 26, като в плота 27 са прорязани радиалните канали 4, които лежат върху съответстващи радиални жлебове 28, направени на горната част на блока 26.

При варианта, представен на фиг. 25, носещата колона 29 е изработена от отлят блок с куха конструкция, произведен от лека сплав, пластмаса, пресовано дърво, гума и др. Носещата колона 29, предимно с конусовидна форма, има на горната си хоризонтална стена шест отлети радиални жлеба 30, разположени под ъгъл 60° един спрямо друг, както това бе описано при предишното изпълнение.

Фигури 26 и 27 показват вариант, при който носещата колона 31 е изработена с шестоъгълна форма от отливка, прорязана от шест радиални канала 32 и снабдена с шест укрепващи ребра 33, изместени на 30° спрямо радиалните канали, като ребрата 33 позволяват да се увеличат основната носеща повърхност и повърхността за поддържане на плочата.

Claims

Патентни претенции

1. Повдигнат под, включващ повърхност, изпълнена от модулни плочи с формата на правилен многоъгълник, имащи по протежение на страните си вертикални ръбове, перпендикулярни на плота, образуващ основната повърхност на модулните плочи, поддържани при върховете си от вертикални носещи колони, закрепени върху терена, като горната глава на вертикалните носещи колони има радиални канали, правоъгълни, завършващи в периферията на горната глава /5/, характеризиращ се с това, че частта /3/ на ръба, осигуряващ фиксирането на всяка една модулна плоча /1/ в радиалния канал /4/, е изработена от еластична ивица /10/, получена чрез направата на вертикален срез /11/ или на хоризонтален срез /12/ в ръба /6/, при което ширината на радиалните канали /4/ е определена така, че да осигурява затягане чрез вертикално въвеждане в радиалния канал /4/ на еластичната ивица /10/, принадлежаща на две съседни плочи /1/.
2. Повдигнат под съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че на всеки ръб /6/ на модулната плоча /1/ еластичната ивица /10/ има по средата фиксираща пъпка /13/, при което при разпределението на фиксиращите пъпки /13/ те съвпадат от една плоча /1 / към друга и редът им е непроменим при завъртане по реда на п, като η е броят на страните на плочата /1/.
3. Повдигнат под съгласно една от претенциите 1 до 2, характеризиращ се с това, че всеки ръб /6/ на модулната плоча /1/ е разположен хоризонтално върху дължина, по-малка от дължината на страната на модулната плоча /1/, като е центриран в средата на страната.
4. Повдигнат под съгласно претенция 3, .характеризиращ се с това, че дълбочината на радиалните канали /4/ е достатъчна, за да осигури разстояния между радиалните сечения /8/ на ръбовете /6/ и вертикалното дъно /9/ на радиалните канали /4/.
5. Повдигнат под съгласно една от претенциите 1 до 4, характеризиращ се с това, че частта /3/ на ръба /6/, осигуряваща фиксирането на всяка една модулна плоча /1 / в радиалния канал /4/, има намалена височина по отношение на ръба /6/, при което радиалните канали /4/ имат дълбочина, по-голяма от височината на частите /3/ на ръба /6/.
6. Повдигнат под съгласно една от претенциите 1 до 5, характеризиращ се с това, че модулните плочи /1 / са с форма на многостранен триъгълник, при което всяка носеща колона /2/, държаща върховете на допиращите се триъгълни плочи, събрани в същата точка, има хоризонтално горно чело /5/, в което са направени шест събиращи се радиални канала /4/, разпределени под ъгъл 60° един спрямо друг около центъра /0/ на горното чело /5/.
7. Повдигнат под съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че всяка една от крайните плочи /14/ има формата на равнобедрен трапец, съответстващ на три съединени триъгълни плочи /1/, имащ тясна основа, чиято дължина е равна на дължината на страната на триъгълната плоча /1/, широка основа, чиято дължина е равна на два пъти дължината на страната на триъгълната плоча /1/, и височина, равна на височината /Ь/ на триъгълната плоча /1/.
8. Повдигнат под съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че всяка една от двете наклонени страни и тясната основа на трапецовидната крайна плоча /14/ имат един ръб /15/, докато широката основа на плочата /1/ има два отделни ръба /15/ с оформен между тях жлеб 11>41.
9. Повдигнат под съгласно една от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че носещите колони /16/ са направени от едно цяло парче, обикновено с конусна форма и стесняващо се нагоре, завършващо в долната си част с външен фланец /17/, представляващ опорна основа върху терена, и имащо горна хоризонтална стена /18/.
10. Повдигнат под съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че в горната хоризонтална стена /18/ са направени радиални канали /4/ и са продължени в горната част на скосената странична стена на носещата колона /16/.
11. Повдигнат под съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че върху горна стена /20/ на носещата колона /16/ е закрепен допълнителен кръгъл плот /19/, в който са направени радиалните канали /4/.
12. Повдигнат под съгласно една от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че носещата колона /21/ се състои от долна хоризонтална основа /22/, горна хоризонтална глава /23/, в която са прорязани радиалните канали /4/ за фиксиране на плочите, и вертикално междинно тяло /24/, намиращо 5 се между основата /22/ и главата /23/, при което тези три части са съединени помежду си.
13. Повдигнат под съгласно една от претенциите от 1 до 9, характеризиращ се с това,

10 че носещата колона /25/ представлява долен блок /26/ с конусна форма, имащ на горното си чело допълнителен кръгъл плот /27/, в който са прорязани радиалните канали /4/, разположени над съответстващи радиални жлебове /28/, 15 направени в горното чело на долния блок /26/.
14. Повдигнат под съгласно една от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че носещата колона /29/ е направена от отлят блок с куха конструкция и обикновено ко-

20 нусна форма, имащ в горната си хоризонтална стена радиални жлебове /30/, получени при отливането и разположени на равни интервали един спрямо друг.
15. Повдигнат под съгласно една от пре25 тенциите от 6 до 8, характеризиращ се с това, че носещата колона /31/ е изработена от едно цяло парче с шестоъгълна форма, прорязана е от шест радиални канала /32/ и е окомплектована с усилващи ребра /33/, разполо30 жени през равни интервали по отношение на радиалните канали /32/.
16. Повдигнат под съгласно една от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че многоъгълните плочи /1 / и трапецовидните

35 крайни плочи /14/ са произведени от нарязан и огънат метален лист, като ръбовете /6 ,15/ на плочите /1, 14/ са получени чрез огъване под прав ъгъл спрямо плотовете /7, 35/, образуващи основната повърхност на плочите /1, 14/.