BG60482B1 - Панта - Google Patents

Abstract

Пантата се отнася към устройствата за шарнирни съединения на окачени елементи. Тя има шарнирен механизъм, включващ двойка съединителни елементи (4 и 5), предназначени за закрепване към съответните окачени елементи (2 и 3) и съединени един с друг чрез лостове (6 и 7). Лостовете (6 и 7) са поставени с възможност за взаимно преместване в равнини, успоредни на осите на въртене (8', 9 и 8, 9'), разположени на съединителните елементи (4 и 5). Лостовете (6 и 7) имат еднаква дължина между осите си на въртене (8', 9 и 8,9'). Геометричното място на точките, образувани при завъртането на съединителните елементи (4 и 5) един спрямо друг, при пресичането на надлъжните оси (F1F2 и F3F4) на лостовете (6 и 7), върху равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, представлява елиптична крива.

Description

Изобретението се отнася до устройства за шарнирни съединения на окачени елементи, а по-конкретно за панти за съединяване на такива конструктивни елементи като крила на врати или прозорци, елементи на разтварящи се прегради и различни подвижни или трансформиращи се конструкции, в това число за използване в строителството, при изработване на театрални декори, организиране на леко препланиране на помещения, технически и битови изделия и други подобни.

Предшестващо състояние на техниката

Известна е панта, съдържаща шарнирно съединени помежду си подвижна и неподвижна част. Съединителният елемент представлява подвижен в осово направление прът, снабден с пружина, шарнирно съединен с подвижна част (авторско свидетелство на СССР № 462922№). Пантата не излиза извън границите на окачените елементи, но осигурява завъртане само на 90°. Освен това тя е сложна за изработване и има ограничена надеждност.

Известни са шарнирни устройстова за съединяване на два окачени елемента, описани в литературата - US 2135280, US 2178271, US 2694216. При тези устройства се използват шарнирно-лостови механизми за съединяване на прикрепващите към окачените елементи на съединителните елементи, като има една ос на симетрия, разположена между двете части на механизма и минаваща през централната ос на въртене, съединяваща двата лоста, които имат допълнителни лостове с друга дължина (US 2133528, US 2694216) или допълнителни плъзгащи се оси (US 2178271), съединяващи лостовете със съединителните елементи. При завъртане на окачените елементи под какъвто и да е ъгъл лостовете изливат извън границите на окачените елементи.

Съеднителните елементи са свързани помежду си с четири лоста, поставени за движение в равнината на завъртане на съединителните елементи и съединени чрез пет оси на въртене, перпендикулярни на посочената равнина на въртене. При това се получава сложна шарнирно-лостова система, изискваща за изработването си най-малко два размера съединителни лостове. Надеждността на такава система е малка вследствие на това, че има голямо количество шарнири (пет оси за съединяване на лостовете един с друг и със съединителните елементи). Освен това, тъй като лостовете излизат извън границите на окачените елементи при тяхното завъртане, са подложени на огъващи деформации под силата на тежестта на елементите, което не е желателно, тъй като изисква увеличаване издръжливостта на лостовете или чрез увеличаване площта на напречното сечение, или чрез използването на поиздръжливи материали за изработка.

Основен недостатък на описаните патенти е способността за ограничено взаимно завъртане на окачените елементи само в една посока на 180° (US 2178271, US 2694216) или на 90° (US 2135280).

Вследствие на това, че лостовете излизат извън границите на окачените елементи при тяхното завъртане, се влошават естетическите качества на пантата и се намалява безопасността й, особено при разполагане на допълнителни лостове в средната част на окачените елементи, например на тежки крила на врати. В този случай е възможно нараняване на хората от издадените части на лостовете по невнимание.

Задачата на изобретението е да се създаде панта с шарнирно-лостов механизъм за съединяване на окачени елементи по такъв начин, че да се осигури завъртане на единия от тях в двете посоки или взаимното им завъртане на 180°, а също така завъртане на единия от елементите спрямо другия на 360° при минимален брой конструкционни елементи на пантата и техните съединения, като лостовете да не излизат извън границите на окачените елементи и да се създаде възможност за автоматично връщане на елементите в изходно положение след завъртането на съединените окачени елементи.

Техническа същност на изобретението

Задачата е решена с панта за окачени елементи, съдържаща шарнирен механизъм, включващ двойка съединителни елементи, предназначени за закрепване към съответните окачени елементи и съединени помежду си с лостове, поставени с възможност за взаимно преместване в равнини, успоредни на осите на въртене, разположени на съединителните елементи. Съгласно изобретението лостовете имат еднаква дължина между осите си на въртене и геометричното място на точките, образувани при завъртане на съединителните елементи един спрямо друг при пресичане на надлъжните оси на лостовете с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, се явява елиптична крива.

При такава конструкция на пантата вследствие на използването на два лоста с равна дължина, се осигурява завъртане на всеки съединителен елемент в двете посоки или взаимното им завъртане на 180°, а също така завъртане на единия от тях спрямо другия на 360° без изливане на лостовете извън границите на елементите. Пантата има само два лоста и четири оси на въртене за съединяването им със съединителните елементи, като всички оси са разположени в границите на съединителните елементи. С това се повишават надеждността и издръжливостта на предложената панта, тъй като отсъстват огъващи деформации, подобряват се естетическите качества и се повишава безопасността на пантата.

Точките на пресичане на геометрическите оси на въртене с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, могат да се разположат във върховете на четириъгълник при съосно разположение на съединителните елементи или във върховете на четириъгълник при успоредно разположение на съединителните елементи.

Целесъобразно е разстоянието между точките на пресичане на геометричните оси на осите на въртене на лостовете с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, да бъде най-малко равно на максималния размер на съединителния елемент в равнината, минаваща през геометричните оси на разположените в него оси на въртене. При това се осигурява свободно взаимно преместване на окачените елементи.

Целесъобразно е обърнатите една към друга челни повърхнини на съединителните елементи да бъдат изпъкнали криволинейни повърхнини, образувателите на които са успоредни на геометричните оси на осите на въртене.

При такова устройство се минимизира хлабините между окачените елементи в положенията, когато се намират в една равнина (например, при затворено положение на крилата на вратата).

За предпочитане е сечението на изпъкналите криволинейни повърхнини с равнината, успоредна на равнината на преместване на лостовете, да бъде полуелипса, представляваща геометричното място на точките, образувани при пресичането на посочените надлъжни оси на лостовете с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете.

При такова устройства се осигурява на практика пълно отсъствие на хлабини между окачените елементи във всяко положение вследствие на практически идеалното геометрично обхождане на свързаните повърхности на съединените елементи.

Съгласно изобретението в устройството всеки съединителен елемент има два улея, за да се разположат в тях лостовете, всеки от които има противоположно насочени опорни повърхности, и двойка поставени с възможност за преместване тласкащи пръти (поставени в пружини), свободните краища на които взаимодействат с опорните повърхности на лостовете.

Пантата е с осигурено принудително автоматично връщане на единия или двата й съединителни елемента в изходно положение, а също така осигурява определено усилие, удържащо окачените елементи в затворено положение. Това значително повишава нейните експлоатационни свойства и разширява областта на приложението й.

За предпочитане е прътите да имат фланци, а съединителните елементи - ограничители, а между ограничителите на елементите и фланците на прътите да бъдат поставени пружини.

За предпочитане е всеки съединителен елемент да има механизъм за задържане на тласкащите пръти от преместване. С това се осигурява избирателно фиксиране на окачените елементи против произволно завъртане и регулиране на усилията, необходими при завъртането им.

За предпочитане е тласкащите пръти да бъдат снабдени с тласкачи, шарнирно закрепени на техните свободни краища за взаимодействие с опорните повърхности на лостовете.

При такова устройство се повишава надеждността и се опростява изработването и сглобяването на предложената панта.

Описание на приложените фигури

По подробно изобретението се пояснява с детайлно описание на различните варианти на неговото изпълнение с приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява общ вид на панта съгласно изобретението (вид отпред);

фигура 2 - разрез П-П на фиг.1; фигура 3 - разрез Ill-Ill на фиг.1; фигура 4 - разрез IV-IV на фиг.1;

фигура 5 - също като на фиг.1 са показани с положенията на единия от окачените елементи, съединени с панта съгласно изобретението, “затворено”, “отворено” в едната посока на 180°, “отворено в другата посока на 180°”);

фигура 6 - схематично показва геометричното построение на точките на пресичане на надлъжните оси на лостовете при взаимно завъртане на окачените елементи, съединени с панта съгласно изобретението, гледано отгоре;

фигура от 7 до 12 - схематично изобразяват различни взаимни положения на осите на въртене на лостовете на пантата;

фигура 13 - схематично изобразява пантата, гледана отгоре във варианта, когато челните повърхнини на съединителните й елементи представляват части от елиптични повърхнини;

фигура 14 - схематично изобразява панта, гледана отгоре във варианта, когато челните повърхнини на съединителните елементи имат вдлъбнати участъци;

фигура 15 - вариант на конструкция на пантата, гледана отпред с частичен разрез, с механизъм за самостоятелно връщане на окачените елементи в изходно положение;

фигура 16 - разрез XVI-XVI (лявата част на чертежа) и изглед по стрелка А (дясната част на чертежа) на фиг. 15;

фигура 17 - разрез XVII-XVII на фиг.15; фигура 18 - разрез XVI1I-XVII1 на фиг.15;

фигура 19 - разрез XIX-XIX на фиг.15;

фигура 20-пантата съгласно изобретението, гледана отпред, с показани отворени положения на съединителните й елементи II и П-2;

фигура 21-пантата съгласно изобретението, гледана отгоре, с показани междинни фази на завъртане на съединителните й елементи от положение 11-1 до положение 11-2 “отворено в другата посока”;

фигура 22 - диаграма на преместването на поставения в пружина тласкателен прът на пантата, гледана отгоре в зависимост от преместването на съединителния елемент на пантата;

фигура 23 - схематично представя в разгънат вид конструкцията на панта съгласно изобретението, гледана отпред, с частичен разрез с механизъм за самостоятелно връщане на окачените елементи в изходно положение;

фигура 24 - изглед по стрелка В на фиг. 23; фигура 25 - разрез XXV-XXV на фиг.24; фигура 26 - разрез XXVI-XXVI на фиг.24; фигура 27 - разрез на XXV1I-XXVII на фиг.24; фигура 28 - разрез XXVIII-XXVIII на фиг.24; фигура 29 - разрез XXIX-XXIX на фиг.24;

фигура 30 - представя друг вариант на конструкция на панта съгласно изобретението, гледана отпред, с частичен разрез, с механизъм за самостоятелно връщане на окачените елементи в изходна позиция;

фигура 31-разрез XXXI-XXX1 на фиг.ЗО; фигура 32-разрез ХХХП-ХХХП на фиг.ЗО; фигура 33-разрез ХХХШ-ХХХШ на фиг.ЗО; фигура 34-разрез XXXIV-XXXIV на фиг.ЗО; фигура 35 - разрез XXXV-XXXV на фиг. 30;

фигура 36 - разрез XXXVI-XXXVI на фиг.32. Примери за изпълнение на изобретението Предложената панта 1 (фиг.1), предназначена главно за съединяване на окачените елемент 2 и 3, представлява двойка съединителни елементи 4,5, предназначени за съединяване съответно към окачените елементи 2 и 3 за завъртането им един спрямо друг в равнина на въртене, перпендикулярна на равнината на чертежа на фиг.1. За тази цел пантата има двойка лостове 6,7 (фиг. 1-5), поставени с възможност за взаимно преместване в равнини, успоредни на осите на въртене 8,9' и 8',9, закрепени съответно на съединителните елементи 4 и 5. Равнините, в които лежат лостовете 6 и 7, са успоредни на равнините на въртене на окачените елементи 2 и 3.

Дължините на лостовете 6 и 7 между техните оси на въртене, т.е. разстоянията между геометричните центрове на осите на въртене 8,9' и 8’9 в проекцията в равнината на въртене (равнината на чертежа), са равни. На фиг.5 са показани две положения на окачения елемент 3: 3' и 3.

Надлъжните оси F1.F2 и F3,F4 на лостовете 6 и 7 (фиг.6) при преместване на окачените елементи 2 и 3 един спрямо друг, например от положение, посочено на фиг.6 с непрекъснати линии, в положението, посочено с пунктир, пресичайки се в проекцията върху равнината на въртене (равнината на чертежа) образуват геометрично място от точки, представляващо елиптична крива. Показано е на фиг.6 геометрично построение, където после4 дователните положения за окачения елемент 3 са обозначени с позициите 3-3'. Тази особеност на предложената панта осигурява взаимно завъртане на окачените елементи под ъгъл 180° без излизане на лостове 6 и 7 извън границите на елементите. На фиг.6 е представено схематично изображение на пантата без съединителните елементи и гледано от надлъжните оси F1.F2, F3, F4 на лостовете, съединяващи окачените елементи 2 и 3 с помощта на осите на въртене 8,8' и 9,9', геометричните оси на които са обозначени с точките Fl ,F2 и F3.F4.

Както е показано на фиг.7 с тънки линии, точките F1,F2 и F3.F4 на пресичане на геометричните оси на въртене 8,9' и 8’9 на лостовете 6 и 7 с равнината, успоредна на равнината на преместване на лостовете, са разположени във върховете на четириъгълник, при това надлъжните оси F1,F4 и F2.F3 на лостовете, минаващи през точките F1.F2 и F3.F4 на пресичане на геометричните оси на осите на въртене 8,9' и 8',9 на лостове 6 и 7 с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, са разположени по диагоналите иа този четириъгълник. Въпреки че на фиг.З е показано, че точките F1.F2 и F3.F4 на пресичане на геометричните оси на осите на въртене 8,9' и 8',9 на лостовете 6 и 7 с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, са разположени по диагоналите на квадрата при съосно разположение на съединителните елементите, се вижда, че са възможни различни взаимни положения на осите на въртене при съосно и успоредно положение на окачените елементи, както схематично е показано на фиг.7-12, на които са изобразени само надлъжните оси F1,F4 и F2, F3 на лостовете 6 и 7 и не са показани съединителните елементи 4,5.

Както е показано фиг.1 - 5, лостовете 6 и 7 са разположени от различни страни по отношение равнините на съединителните елементи 4,5, което е най-целесъобразно от гледна точка на разпределение на натоварванията. Но това не е задължително и лостовете при необходимост могат да бъдат разположени от едната страна на споменатите равнини. При това са възможни различни технически методи за осигуряване преместването на лостовете в успоредни равнини, които са добре известни на специалистите и нямат отношение към настоящото изобретение.

Разстоянието F1-F4 или F2-F3 между точките Fl,F2 и F3.F4 на пресичане на геометричните оси на осите на въртене 8,9' и 8',9 на лостовете 6,7 с равнина, успоредна на 5 равнината на преместване на лостовете, наймалко е равно на максималния размер “В” на съединителния елемент 4 или 5 в равнината, минаваща през геометричните оси на разположените в него оси, на въртене, съответно 8,9' 10 и 8',9 (фиг.6). При това на фиг.6 е показано, че ако размерът на съединителния елемент В₍ > В, съединителният елемент 4 (не е показан на фиг.6), а заедно с него и окаченият елемент 2, не могат да заемат положение 3, показано с 15 пунктир в горната част на фиг.6. Напълно допустимо е обратното положение, при което разстоянието F1-F4 или F2-F3 между точките F1,F2 и F3,F4 на пресичане на геометричните оси на осите на въртене на лостовете 6,7 с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, да бъде по-голямо от максималния размер В на съединителния елемент 4 или 5 в равнина, минаваща през геометричните оси на разположените в него оси на въртене, съответно 8,9' и 8',9. Такъв вариант може да бъде използван при необходимост от образуване на хлабина между окачените елементи слез завъртането им в успоредно положение. В този случай малки части от лостовете 6 и 7 ще излизат незначително извън границите на съединителните елементи 4,5 или на окачените елементи 2,3, както е показано в долната част на фиг.6 при положението на окачения елемент.

Съединителните елементи 4,5 се закрепват към окачените елементи 2,3, което те съединяват, с помощта на различни известни средства, например винтове за дърво, лепила, заварки и други, за предпочитане в съчетание с прорези за получаване на най-добър декоративен ефект. Както е показано на фиг. 1-4, за тази цел в съединителните елементи 4,5 има отвори 10 за дърводелски винтове.

При използване на предложената панта съединителните елементи 4 и 5, съединени помежду си с лостове 6 и 7, се закрепват както е указана по-горе, към окачените елементи 2 и 3 съответно. Съединителните елементи 4 и 5 могат да не бъдат съединени помежду си с лостове 6 и 7 преди закрепването към окачените елементи 2 и 3. Лостовете могат да бъдат поставени след закрепването на съединителните елементи 4 и 5 към окачените елементи 2 и 3 съответно.

При нужда един от окачените елементи 2 (например, крило на врата) се завърта от положение 2 в положение 2', както е показано на фиг.6, до пълно отваряне на 180°. При това се осъществява взаимно преместване на лостове 6 и 7, както е показано изменението на взаимното положение на надлъжните им оси F1.F4 и F2,F3 от F1.F4 и F2.F3 до Fr,F4',F2',F3' (фиг.6).

Както е показано на фиг.7-12, обърнатите една към друга челни повърхнини на съединителните елементи (не са означени) представляват изпъкнали криволинейни повърхнини

11-13, образувателните на които са успоредни на геометричните оси на осите на въртене 8,9' и 8',9 на лостовете 6,7. При това е целесъобразно сечението на изпъкналите криволинейни повърхнини 11-13 с равнината, успоредна на равнината на преместване на лостовете 6,7, да представлява полуелипса, явяваща се геометрично място на точките, образувани при завъртане на съединителните елементи един спрямо друг от пресичането на надлъжните оси F1.F4 и F2,F3 на лостовете 6,7 на равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, както е показано на фиг.6. На тази фигура полуелипсата с фокуси F1 и F2, образувана както е указано по-горе, представлява сечение на изпъкналата криволинейна челна повърхнина на съединителния елемент 4 (не е означен) и челната повърхнина на окачения елемент 2. При това хлабината между челните повърхнини на окачените елементи 2,3 се свежда до минимум и в идеалния случай е равна на нула.

Очевидно е, че са възможни различни модификации в частта за изпълнение на споменатите челни повърхнини на съединителните елементи (окачени елементи), които могат да представляват части от елиптични повърхнини (фиг. 13) или могат да имат вдлъбнати участъци (фиг. 14). Такива повърхнини могат да се използват за получаване на по-надеждно уплътнение или с други цели в зависимост от предназначението на пантата. Използването на тези варианти се вижда на фиг. 13,14.

Във варианта, представен на фиг. 1521,на които описаните елементи са обозначени със същите означения, всеки съединителен елемент 4,5 има два улея 14,15 и 14',15’ (фиг.15) в тях за разполагане на лостове 6,7, всеки от които има противоположно насочени опорни повърхнини 16,16 и 16', 17', и двойка тласкателни пръти 18, с възможност за преместване, свободните краища на които са предназначени за взаимодействие с опорните повърхнини

16,17 и 16', 17'на лостове 6,7. Прътите 18 имат възможност за осово преместване и фланци 19, а съединителните елементи 4,5 имат опори 20,20'. Между опорите 20 и 20' на съединителните елементи 4,5 и фланците 19 на прътите 18 са поставени пружини 21,2Г, в които има допълнителни пружини 22,22' (което не е задължително). При такава конструкция прътите 18 нормално са притиснати към опорните повърхнини 16,17 и 16', 17' на лостовете 6,7 чрез пружините 21,21' и допълнителните пружини 22,22'за задържане на окачените елементи 2 и 3 в съосно (затворено) положение и за автоматичното им връщане в това положение след завъртането им в успоредно положение (фиг.21).

Съединителният елемент 4,5 има допълнителна преграда 23,23', разположена между улеите 14,15 и 14', 15' за разполагане на лостове 6 и 7 и имаща отвор 24,24' (фиг.20), оста 00' на който е разположена в равнината на симетрия на улеите 14,15 и 14',15'.

В тялото на съединителния елемент 4,5 са направени допълнителни отвори 25,26 и 25',26' (фиг. 18-20), пресичащи се с отворите 24,24’ в разделителната преграда 23,23' на съединителния елемент 4,5 и разположени в направлението на преместване на тласкателните пръти 18. Краищата на прътите 18, имащи изпилени повърхности (плоскатини) Т1 (фиг. 1820), са разположени в направляващите отвори 25,26 и 25',26'.

Пантата има механизъм за застопоряване на тласкателните пръти 18 от преместване, изработени под формата на застопоряващия елемент 28,28’ в разделителната преграда 23,23' на съединителния елемент 4,5. Застопоряващият елемент 28,28'е изработен под формата на цилиндричен прът и има в околната си повърхност нанесени по дължината му и диаметрално противоположни улеи 29,29' (фиг. 19). Прътите 18 (фиг. 18-20) влизат в улеите 29,29' на застопоряващия елемент 28,28', като при това ширината на плоскатините 27 е по-малка от ширината на улеите 29,29',

Вариантът, представен на фиг. 23-29, на които описаните по-рано елементи имат същите означения, в основата си е аналогичен на описания с тази разлика, че тласкателните пръти 18, снабдени с тласкачи 18а, са шарнирно укрепени с помощта на щифтове 30 на свободните си краища за взаимодействие с опорните повърхнини 16,17 и 16’17' на лостовете 6,7. При това тласкачите 18а са изработени във вид на пластини, а прътите имат цилиндрично сечение. Прътите 18 имат накрайници 18Ь с намален диаметър, образуващи опорни повърхнини. Накрайниците 18Ь влизат в глухите отвори 31 на фланеца 32 на подвижната опора 33, поставена на направляващия елемент 34, неподвижно свързан със съединителния елемент 4 и имащ неподвижна опора 35. Застопоряващият елемент 28 е изработен във вид на цилиндрично стъбло и има на страничната си повърхнина нанесени по дължината му и диаметрално противоположни улеи 29 с полукръгово сечение, в които влизат пръти 18. Ширината на пластината на тласкача е по-малка от ширината на улеите 29 на застопоряващия елемент 28. Застопоряващият елемент 28 има жлеб 36 за завъртане.

Във варианта, представен на фиг.30-36, на които описаните по-рано елементи са обозначени със същите означения, всеки съединителен елемент 4,5 е изработен с направляващи улеи 37,ЗТ в равнината, успоредна на равнината на преместване на лостове 6 и 7, а улеите 14,15 и 14', 15' за разполагане на лостовете са образувани от разделителната преграда 38,38', разположена успоредно на лостове 6 и 7 и намираща се в частта на направляващия улей 37,37' от страната на челната повърхнина 39,39' (фиг.32) на съединителния елемент 4,5, и свързващия се с направляващия улей 37,37' проходен канал 40,40' (фиг.36), разположен успоредно на равнината на разделителната преграда 38,38’. Лостовете 6,7 са разположени в направляващия канал 37,37 от двете страни на разделителната преграда 38,38' (фиг.30-33). Направляващият канал 37,37' при пресичане с равнина, перпендикулярна на равнината на преместване на лостове 6,7, има две косо симетрични вдлъбнатини 41,42 и 4Г. В този вариант тласкачите са направени под формата на двойка шарнирно закрепени на всеки съединителен елемент 4,5 двураменни лостове 43,44 и 43',44', едните рамене 45,46,45’,46' на които са шарнирно съединени с тласкател ните пръти 18, поставени в направляващите отвори (не са означени) на съединителния елемент, перпендикулярно на разделителната преграда 38,38', а другите 47,48,47’48' се спират в челото на разположения в направляващия улей 37,37’ притискателен елемент 49,49’, който е със съответстващо на направляващия улей 37,37' напречно сечение от противоположния на това чело край на притискателния елемент 49,49'.

Механизмът за застопоряване на тласкателните пръти 18 против преместване формата на застопоряващия ексцентрик 51,5Г, поставен на оста на въртене във проходния канал 40,40', и включва показваща се навън управляваща издатина 53,53’ (фиг.31-33 и 36). Краят на притискателния елемент 49,49', противоположен на посоченото чело, има вдлъбнатина 50,50', образуваща опорен праг в сечението с равнината, успоредна на равнината на разделителната преграда 38,38’ (фиг.31-33 и 35).

Действието на един вариант на пантата съгласно фиг. 15-21 е следното.

В изходно положение окачените елементи 2,3 (фиг. 15,16) са разположени съосно така, че техните челни повърхнини една към друга са затворени. Това положение съответства например на затворено положение на вратата. В това положение прътите 18 (фиг. 18,19) влизат в улеите 29,29' на застопоряващите елементи 28,28' и тъй като ширината на плоскатината 27 е по-малка от ширината на улеите 29,29', прътите 18 могат свободно да се преместват. При завъртане на единия от елементите 3 спрямо другия елемент 2 (фиг.21) пружините

21,22 и 22',22' се свиват в резултат от натиска от фланците 19 на прътите 18, които се преместват под натиска на опорните повърхнини 16,17 и 16',17' на въртящите се лостове 6,7 (фиг. 175-17 и 21). В резултат на това окачените елементи 2,3 заемат успоредно положение един спрямо друг. Ако в това положение се отпусне държаният окачен елемент, например окачен елемент 3, пружините 21,22 и 2Г,22' се разтягат и натискат прътите 18 чрез фланците 19. Краищата на прътите 18 въздействат на опорните повърхнини 16,17 и 16', 17' на лостовете 6,7 (фиг.15-17 и 21). В резултат на това лостовете 6,7 се завъртат в обратна посока, което завърта един спрямо друг окачените елементи 2 и 3, които се връщат в изходно положение (фиг.15-17). Това действие на пантата може да се използва например при самозатвяращи се врати или крила на различни механизми.

На фиг.22 е показана диаграма на преместването на тласкателния прът 18 в зависимост от преместването на окачения елемент, където на равните единични премествания на 5 окачения елемент, означени с буквата L, са поставени съответните премествания на пръта 18, означени с буквата Н от Н1 до Н8. На тази диаграма се вижда, че преместването на тласкателния прът намалява по степен завър- 10 тането на окачения елемент в посока отваряне. Вследствие на това усилието, прилагано към окачения елемент при отварянето му, намалява по-бързо, отколкото расте съпротивлението на пружините при тяхното свиване. Вследствие на 15 това, че усилието в механизма за самовъзврат на окачените елементи в изходно положение мигновено става равно на нула при опиране на прътите 18 в съединителните елементи 4,5 в затворено (съосно) положение на окачените 20 елементи, не се получава колебание на окачените елементи в затворено положение.

При нужда от отказване от самовъзврата на окачените елементи 2 и 3 в изходно положение се извършва завъртане на застопоряващите 25 елементи 28 с помощта на жлебове 36 на четвърт оборот в положение, когато елементите 2 и 3 са разположени успоредно един на друг (например в отворено положение на вратата), при което пружините 21,22 и 2Г,22' са свити (фиг.21). В 30 резултат на това частите от прътите 18, разположени зад плоскатините 27, се опират в страничните повърхнини на застопоряващите елементи 28,28' и не оказват натиск на лостовете 6,7. При заврътане на окачените елементи 2 35 и 3, което става принудително, прътите 18 остават неподвижни и не оказват влияние на работата на пантата. В този случай работата на пантата е напълно аналогична на работата на посочените варианти. 40

При нужда от намаляване на усилията за отваряне на окачените елементи 2 и 3 може да се завърти застопоряващият елемент 28 само в единия от окачените елементи, което изключва от действие двойката тласкателни пръти 18. 45 Другата двойка пръти продължава да въздейства на двата лоста 6,7. При излизане от строя на част от пружините пантата ще работи пак в режим на намалено усилие за отваряне и самовъзврат на окачените елементи 2 и 3. В 50 случай на повреда на всичките пружини пантата продължава да работи, но без самовъз врат на окачените елементи в изходно положение.

Когато прътите 18 се опират свободно в опорните повърхнини на лостовете 6 и 7, моментът на силата на тежестта изцяло се поема от лостовете 6 и 7 и не въздейства на пружините. Това повишава надеждността на пантата.

Вариантът, представен на фиг.23-29, работи по аналогичен начин, а различното се явява само в това, че прътите 18 взаимодействат с опорните повърхнини 16,17 и 16', 17' на лостовете 6,7 чрез тласкачите 18а, шарнирно закрепени с помощта на щифтове 30 за свободните краища на прътите 18. Такава конструкция повишава надеждността и опростява сглобяването на пантата.

Описание на работата на вариант на пантата съгласно фиг.30-36.

В изходно положение окачените елементи 2,3 (фиг.30-34) са разположени съосно така, че обърнатите една към друга челни повърхнини са затворени. Това положение съответства например на затворено положение на вратата и тогава двураменните лостове 43,44,43',44' оказват натиск на притискателния елемент 49,49' под действието на усилието на пружините. Ексцентрикът 51,51' не възпрепятства преместването на притискателния елемент 49,49' (фиг.31,32 и 36). В това положение двураменните лостове 43,44, 43',44' и прътите 18 могат да се преместват при преместване на притискателния елемент 49,49'.При завъртане на единия от окачените елементи 3 спрямо другия окачен елемент 2 (не е показано) пружините 21 се свиват в резултат от преместването на притискателния елемент 49,49' в улея 37,37' при завъртане на двураменните лостове 43,44 под въздействието на опорните повърхнини 16,17 и 16', 17' на завъртащите се лостове 6,7 и преместването на прътите 18, фланците на които въздействат на пружините 21. Ако в това положение се отпусне държаният окачен елемент, например окачен елемент 3, пружините 21 се разтварят и натискат на прътите 18 чрез фланците 19. Прътите 18 въздействат на челото на притискателния елемент 49,49' чрез двураменните лостове 43,44, 43',44'. В резултат на това противоположният край на притискателния елемент 49,49' въздейства на опорните повърхнини 16,17 и 16',17' на лостовете 6,7 (фиг.30-33), които се завъртат в обратна по сока, което завърта окачените елементи 2 и 3 един спрямо другите се връщат в изходно положение.

При нужда от отказване от самовъзврата на окачените елементи 2 и 3 в изходно положение се извършва завъртане на застопоряващия ексцентрик 51,51' на четвърт оборот в положение, когато окачените елементи 2 и 3 са разположени успоредно един спрямо друг (например при отворено положение на вратата), при което пружините 21 са свити. В резултат опорните прагове, образувани от вдлъбнатините 50,50' на притискателните елементи 49,49', се опират в застопоряващите ексцентрици 51,51' и не оказват натиск на лостовете 6,7. При завъртане на окачените елементи 2 и 3, което става принудително, не следва преместване на притискателните елементи 49,49' и на двураменните лостове 43,43 и 43',44', като при това прътите 18 остават неподвижни и не оказват влияние на работата на пантата. В този случай не се осъществява автоматично връщане на окачения елемент в изходно положение и работата на пантата е напълно аналогична на работата на вариантите конструкции, описани по-горе с позоваване на фиг. 1-12.

Посоченото по-горе с позоваване на фиг. 15-21 по отношение изменението на усилието на пружините и преместването на прътите при отваряне и затваряне на окачените елементи е валидно и за дадения вариант конструкция. Разликата се свежда до това, че използването на двураменните лостове 43,44, 43',44' позволява както намаляване на необходимата твърдост на пружините, така и увеличаване на усилията за отваряне на окачените елементи. Освен това този вариант на конструкцията осигурява по прост и надежден начин за закрепване на пантата към окачените елементи и възможност за достъп до механизма за връщане на окачените елементи в изходно положение при нужда от ремонт или обслужване.

Както е показано на фиг.35, пантата има капаче 54 за предпазване на механизма от попадане на прах и външни предмети. Това капаче може да се използва при всички варианти на панти с механизъм за връщане.

Пантата съгласно изобретението може успешно да се използва за съединение на крила на врати при необходимост от пълното им завъртане в двете страни на 180° или на 360° едно спрямо друго при отваряне, например на места с пропуск на голям поток хора или животни през отворите на вратата.

Claims (13)

1. Панта за окачени елементи (2,3), имаща шарнирен механизъм, включващ двойка съединителни елементи (4,5), предназначени за закрепване към съответните съединителни елементи (2,3) и съединени един към друг с лостове (6,7), поставени с възможност за взаимно преместване в равнини, успоредни на осите на въртене (8,9' и 8',9), разположени на съединителните елементи (4,5), характеризиращ се с това, че лостовете (6,7) имат еднаква дължина между осите си на въртене (8,9' и 8',9) и са такива, че геометричното място на точките, образувани при завъртане на съединителните елементи (4,5) един спрямо друг, при пресичане на надлъжните оси (F1,F2 и F3,F4) на лостове (6,7) с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостовете, се явява полуелиптична крива.

2. Панта съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че точките (F1,F2 и F3,F4) на пресичане на геометричните оси на въртене (8,9' и 8',9) на лостове (6 и 7) с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостове (6 и 7), са разположени във върховете на четириъгълник при съосно разположение на съединителните елементи (4,5).

3. Панта съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че точките (F1.F2 и F3,F4) на пресичане на геометричните оси на въртене (8,9’ и 8',9) на лостове (6 и 7) с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостове (6 и 7), са разположение във върховете на четириъгълник при успоредно разположение на съединителните елементи (4,5).

4. Панта съгласно претенции 1-3, характеризираща се с това, че разстоянието (F1F4.F2-F3) между точките (F1.F2 и F3.F4) на пресичане на геометричните оси на въртене (8,9’ и 8',9) на лостове (6,7) с равнина, успоредна на равнината на преместване на лостове (6,7), в най-лошия случай са равни на максималния размер (В) на съединителния елемент в равнина, минаваща през геометричните оси на разположените в него оси на въртене (8,9' и 8',9).

5. Панта съгласно претенция 4, характеризираща се с това, че обърнатите една към друга челни повърхнини на съединителните елементи (4,5) представляват изпъкнали криволинейни повърхнини (11,13), образувателните на които са успоредни на геометричните оси на осите на въртене (8,9' и 8',9).

6. Панта съгласно претенция 5, характеризираща се с това, че сечението на изпъкналите криволинейни повърхнини (11,13) с равнината, успоредна на равнината на преместване на лостове (6 и 7), представлява полуелипса, явяваща се геометрично място на точките, образувани при пресичането на споменатите надлъжни оси (F1,F2 и F3,F4) на лостовете (6,7) с равнината, успоредна на преместването на лостовете (6,7).

7. Панта съгласно претенции 1-6, характеризираща се с това, че всеки съединителен елемент (4,5) има два улея (14,15 и 14’15') за разполагане в тях на лостовете (6,7), всеки от които има противоположно насочени опорни повърхнини (16,17 и 16',17'), и двойка тласкателни пръти (18) (поставени в пружини) с възможност за преместване, свободните краища на които са предназначени за взаимодействие с опорните повърхнини (16,17 и 16’17') на лостове (6,7).

8. Панта съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че прътите (18) имат фланци (19), а съединителните елементи (4,5)са с опори (20,20'), като между опорите (20,20') на съединителните елементи (4,5) и фланците (19) на прътите (18) са поставени пружини (21,2Г).

9. Панта съгласно претенция 8, характеризираща се с това, че всеки съединителен елемент (4,5) има механизъм за застопоряване на тласкателните пръти (18) против преместване.

10. Панта съгласно претенция 9, характеризираща се с това, че всеки съединителен елемент (4,5) има разделителна преграда (23), разположена между улеите (14,15 и 14',15') за разполагане на лостовете (6 и 7) и имаща отвор (24,24'), оста (0-0') на който е разположена в равнината на симетрия на улеите (14,15 и 14',15'), а в телата на съединителните елементи (4,5) са направени направляващи отвори (25,26 и 25’26'), пресичащи се с отвора (24,24') в разделителната преграда (23) на съединителния елемент (4,5) и служещи за направляване преместването на тласкателните пръти (18), а механизмът за застопоряване на тласкателните пръти против преместване е направен под формата на застопорителния елемент (28,28'), поставен с възможност за въртене в отвора (24,24') на разделителната преграда (23) на съединителния елемент (4,5) и имащи разположени по дължината си диаметрално противоположни улеи (29,29'), в които влизат прътите (18), и плоскатини (27) на разположените в направляващите отвори (25,26 и 25',26') краища на прътите (18), като при това ширината на плоскатините (27) е по-голяма от ширината на улеите (29,29') на застопоряващите елементи (28,28').

11. Панта съгласно претенция 10, характеризираща се с това, че тласкателните пръти (18) са снабдени с тласкачи (18а), шарнирно закрепени на свободните им краища за взаимодействие с опорните повърхнини (16,17 и 16',17') на лостовете (6,7).

12. панта съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че тласкачите (18а) са направени под формата на пластини, а прътите (18) имат цилиндрично сечение, като при това застопоряващият елемент (28,28') е направен под формата на цилиндрично стебло и има върху страничната си повърхнина разположени по дължината му и диаметрално противоположни улеи (29,29') с полукръгове сечение, в които влизат прътите (18), а ширината на пластините на тласкачите (18а) е по-малка от ширината на улеите (29,29') на застопоряващите елементи (28,28').

13. Панта съгласно претенция 9, характеризираща се с това, че всеки съединителен елемент (4,5) е с направляващи улеи (37,37’) в равнината, успоредна на равнината на преместване на лостовете (6,7), а улеите (14,15 и 14',15') за разполагане на лостовете (6,7) са образувани от разделителната преграда (38,38¹), разположена успоредно на лостовете (6,7) от страната на челната повърхност (39,39') на съединителния елемент (4,5) и по такъв начин, че всеки съединителен елемент (4,5) е направен със свързания с направляващия улей (37,37') проходен улей (40,40'), разположен успоредно на равнината на разделителната преграда (38,38), като при това лостовете (6,7) са разположени в направляващия улей (37,37’) от двете страни на споменатата разделителна преграда (38,38'), а направляващият улей (37,37') при сечение с равнина, перпендикулярна на равнината на преместване на лостовете (6,7), има две косо симетрични вдлъбнатини (41,42, 4Г,42'), при което тласкачите са направени под формата на двойка шарнирно закрепени на всеки съединителен елемент двураменни лостове (43,44, 43^44), едните рамена (45,46,45',46') на които са шарнирно закрепени с тласкателните пръти (18), поставени в направляващите отвори 5 на съединителния елемент (4,5) перпендикулярно на разделителната преграда (38,38'), а другите рамена (47,48,47^48¹) се опират в челото на разположения в направляващия улей (37,37') притискателен елемент (49,49'), имащ съответстващо на направляващия улей (37,37) напречно сечение и вдлъбнатина (50,50% образуваща опорна вдлъбнатина при сечението с равнина, успоредна на равнината на разделителната пре града (38,38') от края, противоположен на това чело, а механизмът за застопоряване на тласкателните пръти (1 8) против преместване е под формата на застопоряващ ексцентрик (51,5Г) на предназначения за взаимодействие със споменатия опорен праг, образувана от вдлъбнатината (50,50') на края на притискателния елемент (49,49'), и на поставения на осите на въртене (52,52') в свързващия улей (40,40’) и имащ показваща се навън управляваща издатина (53,53').