BG108027A - Фармацевтични дозирани форми на епотилони за орално приложение - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до методи за повишаване бионаличността на орално прилагани епотилони. Епотилоните, приложени съгласно методите, имат достатъчна бионаличност, за да са фармакологично ефективни. Изобретението се отнася също до фармацевтични състави, фармацевтични дозирани форми и китове за прилагане в методите на изобретението. а

Description

2580/03-РС ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДОЗИРАНИ ФОРМИ НА ЕПОТИЛОНИ ЗА ОРАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ Препратка към свързани заявки Тази заявка ползва приоритет от висяща заявка сериенΝο. 60/264,228, подадена на 25 януари, 2001 и 60/290,019,подадена на 11 май, 2001, включени тук за справка в целия си обем. Област на техниката Изобретението се отнася до методи за орално прилаганена епотилони към пациент, по начин повишаващ бионалич-ността. Изобретението се отнася и до фармацевтични състави,фармацевтични дозирани форми и китове за изполване вметодите на изобретението. По-специално, изобретението сеотнася до твърда дозирана форма на епотилон за орално приложение. Предшестващо състояние на техниката Епотилоните представляват 16-членоциклени макролиднимолекули, които намират приложение в областта нафармацията. Епотилон А и В са например природни съединения,които могат да се изолират от някои микроорганизми; тези две съединения имат следните структурни формули: (

.....он Ме 0 ОН 0 В = Н епотилон А епотилон В В = Ме 3 От въвеждането на епотилоните в областта саразработени и синтезирани много групи и изследвани аналози на естествените епотилони с цел да се създадат полезни фармацевтични препарати, (виж например, ϋ. Зсбмпгег еб а1.,Апдем. СЬет 1пб. Εά. Епд1., 1997, 36, Νο. 3, 523-524; К. С.ЬЦсо1аои, еб а1., 0. Атег. СЬет Зос., 1997, 119, 7974-7991;К. С. Шса1оаи еб а1., Апдеи. СПет. 1пб. Εά. Епд1., 1996,35, Νο. 20, 2399-2401; А. Ва1од еб а1., Апдем. СЬет 1пб.Εά. Епд1., 1996, 35, Νο. 23/24,2801-2803). Известни епотилони проявявят микротубулно-стабилизиращефект, подобно на Тахо1® и поради тази причина проявяватцитотоксична активност спрямо бързо размножаващи се клетки,каквито има в туморите и други заболявания с хиперпроли-ферация на клетки (виж Апдеи. СПет 1пб. Εά. Епд1., νοί. 35,Νο. 13/14, 1996 и ϋ. М. Во11ад, Εχρ. Ορίη 1пчезб. Огидз,6(7): 867-873, 1997). Преди да могат обаче епотилоните да се използват залечение на заболявания при пациенти, те трябва да сеформулират във фармацевтични състави, които могат да сеприлагат върху пациент; например, в дозирана форма заорално, мукозно (например, назално, сублингвално,вагинално, букално или ректално), парентерално (например,субкутанно, интравенозно, болусна инжекция, интрамускулноили интраартериално), или трансдермално приложение.Формулировките за орално приложение са особенопредпочитани, тъй като те са по-удобни и по-лесни заприложение отколкото други формулировки. Освен това,оралният начин на приложение избягва болката и дискомфортана парентералното приложение. Съответно, формулировките заорално приложение се предпочитат от пациентите, което водидо по-добро съгласуване на пациента с графика на дозите. Полезността на оралната формулировка изисква, обаче,активният компонент да е бионаличен. Бионаличността наорално прилаганите лекарства се обуславя от различнифактори, включващи, например, абсорбция на лекарствоточрез стомашночревния тракт, стабилност на лекарството встомашночревния тракт и първия ефект на преминаване. Такаефективното орално доставяне на активния компонент изисква,активният компонент да има значителна стабилност в стомаха и чревния лумен за да премине през стените на червата.Много лекарства, обаче,имат склонността да се разграждатбързо в чревния тракт или да се абсорбират слабо в чревниятракт, така че оралното приложение се явява катонеефективен метод за приложение на лекарството. Фармацевтичните състави, предназначени за оралноприложение, са обикновено твърди дозирани форми (например, таблетки) или течни препарати (например, разтвори, суспензии, или тинктури). Твърдите дозирани форми, обаче, могат да наложат ограничения върху фармацевтичното използване на активния компонент, доколкото някои пциенти имат проблеми, физиологични или психологични, спреглъщането на твърди орални дозирани форми. Ако има течнадозирана форма, тези пациенти биха могли лесно да приематнеобходимата доза активно вещество, ако го прилагат подформата на орален течен препарат, който те могат да пиятили да прилагат,например, чрез назогастрална сонда.Така чежелателни са течни орални дозирани форми. Течните орални фармацевтични състави изискватподходяща система разтворител или носител да разтвори или диспергира активния компонент, за да може съставът да сеприлага върху пациент. Системата разтворител трябва да бъде съвместима с активния компонент и да не е токсична за пациента. Обикновено разтворителят за течни оралниформулировки е на водна основа. Формулирането на някои епотилони предизвиква трудностиосвен обичайните препятствия, поради това, че някоиепотилони са или киселинно неустойчиви и/или слаборазтворими във водна среда, която е средата, избрана най-напред за орални разтвори. Настоящото изобретение, обаче,преодолява тези трудности и осигурява методи ифармацевтични формулировки за орално приложение наепотилони, при което епотилоните са достатъчно бионалични,за да покажат фармакологичен ефект. Техническа същност на изобретението Кратко описание на изобретението Настоящото изобретение включва метод за оралноприложение на епотилони към бозайник, при което се намаляваили предотвратява разграждането, разлагането или дезактивирането на епотилона от стомашночревната система, по-специално от стомашния сок. В един вариант методътвключва прилагането на епотилона във или с фармацевтичноприемлив, неутрализиращ киселина буфер. В един предпочитанвариант, прилагането включва използването на два разтвора, единият съдържащ активния епотилон сам или въвфармацевтично приемлив носител, а другият съдържащфармацевтично приемливия, неутрализиращ буфер. Изобретението следователно включва фармацевтичнисъстави, включващи епотилон и във твърда форма, която еподходяща за приготвяне в течна форма или повторноприготвяне в течна форма, ако е лиофилизирана, въвфармацевтично приемлив разтворител, или като предварителноприготвен разтвор. Изобретението обхваща също такафармацевтични състави, включващи фармацевтично приемлив неутразиращ буфер и в твърда форма, подходяща заразтваряне или повторно приготвяне в течна форма, ако елиофилизирана, във фармацевтично приемлив разтворител, иликато предварително приготвен разтвор. В един по-специфичен вариант настоящото изобретение сеотнася до методи за повишаване 'бионаличността на оралноприложен епотилон. Методите включват орално прилагане наедин или няколко епотилони с формула:

(1а) (1Ь) където: С е избран от групата, състояща се от алкил, заместеналкил, арил, заместен арил, хетероцикло,

ВД е 0 или ΝΕ16; X е 0; 3; СНКГ,; или Н, Υ е избран от групата,

П-12 (Ь) (С) Κι 8 /’ състояща се от 0; Η, Η; Н, ОК22; ок23, ок23; νοκ24; η, νοκ25;или СНК32, където ОК23, ОК23 Η, ΗΝΚ26Κ23; ΝΗΝΚ28Κ29; η, ΝΗΝΚ30Κ3ιможе да бъде циклен кетал; Βι и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, ОК33,ОСОК34, ΟΟΟΝΚ35Κ36, ΝΚ37Κ38 или ΝΚ39θΟΝΚ4οΚ4ι; ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΕ42Β·43 или хетероцикло; Κι, К2, Кз, К4 и К5 са избрани от Н, нисш алкил; К8, К9, Кю и Кц са избрани от групата, състояща се отН, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; Κΐ7, К1Н, К22 и К2з са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; К2 4, К25, К26, К28, Кзо, Кз2, Кзз, К34, К35, Н36, Н37, К 39, В-40, П-41, К42, К51, К52, К53 и К61 са избрани от групата на н, алкил, заместен алкил, арил или заместен арил; Κΐ2, Κι6, К27, К29, К31, К38 и К4з, са избрани от групата,състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, Κ5ι0=0, К52ОС=О, К5зЗО2, хидрокси иО-алкил или О-заместен алкил, или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, хидрат,клатрат или пролекарство; и орално прилагане на един илиняколко фармацевтично приемливи неутрализиращи киселинатабуфери. Фармацевтично приемливият неутрализиращ киселинатабуфер може да се прилага заедно с, преди, след, или кактопреди така и след прилагане на един или няколко епотилони.Когато се прилага преди активния епотилон, фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага не по-късно от около 1 час преди прилагането на епотилона. Когатосе прилага след, фармацевтично приемливият, неутрализиращкиселина буфер, се прилага не по-късно от около 1 час следприлагането на епотилона. Разтворът на фармацевтично приемливия нетрализиращкиселината буфер, който може да бъде течна формулировка ида бъде разтворен непосредствено преди прилагането, включва един или няколко компонента, които могат да неутрализират киселинни разтвори, по-специално стомашен сок, за определенпериод от време. Компонентите на буфера включва, без обачеда се ограничават, фармацевтично приемливи слаби киселини,слаби основи или смеси. Компонентите на буфера са предимноводоразтворими вещества като фосфорна киселна, виненакиселина, млечна киселина, янтърна киселина, лимонена киселина, оцетна киселина, аскорбинова киселина, аспартова киселина, хлороводородна киселина, сярна киселина, глутамова киселина и техни соли. Фармацевтично приемливият неутрализиращ киселинатабуфер се прилага в количество, достатъчно да неутрализира стомашните сокове и да увеличи количеството епотилон, което се абсорбира от стомашночревната система. Фармацевтичноприемливият неутрализиращ киселината буфер може да сеприлага като воден разтвор с рН между около 5 до 9.Фармацевтично приемливият неутрализиращ киселината буферможе да се прилага като воден разтвор на безводен натриевдиходрогенфосфат, натриев цитрат дихидрат и безводна лимонена киселина. Настоящото изобретение увеличава бионаличността наорално приложения епотилон значително над тази на епотилон,приложен орално без неутрализиращ буфер. В един вариантбионаличността на единия или няколкото епотилони или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат илипролекарство е най-малко 20 процента. Единият или няколкотоепотилони или тяхна фармацевтично' приемлива сол, солват,клатрат, хидрат или пролекарство могат да се прилагат

орално като разтвор в пропиленгликол и етанол, например,където съотношението пропиленгликол:етанол е около 80:20. Предпочитан епотилон е [15-[1К*,ЗК*(Е), 7К*,105*,11К*,163*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-З-[1-метил- 2-(2-метил-4-тиазолил)етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]-хептадекан-5,9-дион. Изобретението обхваща също така китове, които включватжелания епотилон и разтворима буферна композиция.Изобретението обхваща кит, съдържащ (а) фармацевтиченсъстав, включващ епотилон, . който е подходящ за оралноприложение, и (Ь) фармацевтичен състав, включващнеутрализиращ киселната буфер, който е подходящ за оралноприложение. В един вариант китовете включват: (ί) първи компонент, съдържащ един или повече епотилони сформула:

(1а) (1Ь) където 6, И, X, Υ, В!, В2, ϋ, Κι, К2, К3, К4, К5, Кз, Кз, Кю, Кц, Κι 2, Κι е, Κΐ7, Κΐ8, к22, К23, К24 , К25, К2б, К27 , К28, К / Кзо/ Кз1, К<2, К.:, К34 , Кз5, Кзб, К37 , К38/ Κ39ζ К40/ К41, К4 2, К43, К51, К52, К53 и К61 са дефинирани по-горе; и (ίί) втори компонент, съдържащ фармацевтично приемлив,неутрализиращ киселина буфер, където първият компонент и вторият компонент са осигурени като течна дозирана форма за орално приложениеили като твърд фармацевтичен състав, който може да серазтвори или повторно разтвори с разтворител, за да осигури течна орална доза. Фармацевтичният състав, който ще се разтвори отново сразтворител, може да се осигури под формата на таблетка.Първият компонент или вторият компонент може да бъдебезводен. Китът може евентуално да включва разтворители заповторно приготвяне в течна форма на първия или вториякомпонент. Разтворителят за повторно приготвяне в течнаформа на първия компонент може да бъде смес отпропиленгликол и етанол, . където съотношениетопропиленгликол:етанол е около 80:20. Изобретението освен това се отнася до фармацевтиченсъстав, включващ:

(1а) (1Ь) където С, И, X, Υ, Βχ, В2, ϋ, Κι, К2, К3, К4, К5, К8, Кд, Κχο, Κχχ, Κχ2, Κχ6, Κχ7, Κχ8, К22, К2з, К24, К25, К2б, К27 , К28, К2 9, К30/ Кзх, К32, К33, К-34, К33, К3(5, К37, К38, К39, Р'10 / Κ4χ, К42, К43 К51, К52, Кйз И К61 са дефинирани по-горе, или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство в твърда форма; и 10 ϋ) твърд фармацевтично приемлив неутрализиращкиселина буфер в количество, достатъчно да редуцираразлагането на един или няколко епотилони или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство, когато фармацевтичният състав се разтваряотново с разтворител за да се осигури течна дозирана формаза орално приложение. Кратко описание на фигурите ФИГ. 1. Средна плазмена концентрация на съединение (А)спрямо врмето при кучета след IV приложение по 0.5 тд/кд, - 'Ь* ±-, и орално приложение на 2 тд/кд разтвор, Вертикалните черти представляват стандартни отклонения и са показани, когато са по-големи от размера на символа. ФИГ. 2. Средна плазмена концентрация на съединение (В)спрямо врмето при кучета след IV приложение по 0.5 тд/кд, -±-, и орално приложение на 2 тд/кд разтвор,Вертикалните черти представляват стандартни отклонения и сапоказани, когато са по-големи от размера на символа. Подробно описание на изобретенито Поради фармакологичните предимства на епотилонитесъществува необходимост от дозирани форми и методи заприложение на тези съединения, така че да са със значителнабионаличност, за да покажат фармакологичен ефект. По-специално, са необходими орални дозирани форми и още по-специално течни орални дозирани форми, които могат даосвободят количество епотилон, достатъчно за лечение назаболяване. Настоящото изобретение се основава отчасти наокритието, че епотилони с формула (1а) или (1Ь): 11

В< Π (1а) или

В: Υ (1Ь) където: С е избран от групата, състояща се от алкил, заместен

К ш

0 М1\

N ι К12 (С) (Ь) (а) И е 0 или ΝΚ.16,’ X е 0; 3; СНКи; или Η, КХ8 Υ е избран от групата, състояща се от 0/ Η, Η; Н, ОК22; ок23, ок23; νοκ24; η, νοκ25; η, ηνκ26κ27; νκνκ κ .,· н, νηνκ30κ3ιили СНК32, където 0К23/ ОК23 може да бъде циклен кетал; Βι и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, ОК33,ОСОК34, ОСОИКззКзб, ΝΚ.37Κ38, или ΝΚ39θΟΝΚ4οΚ4Χ ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΚ42Κ43 или хетероцикло; Κι, К2, К3, К4 и К5 са избрани от Н, нисш алкил; К8, К9, Кю и Кц са избрани от групата, състояща се отН, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; 12 Κπ, Κΐ8, Е22 и В.23 са избрани от групата, състояща се отН, алкил и заместен алкил; В-24, К.25/ В-26А Е28/ Е30, Е32 , Е33, Е34 , Е35, Е36, Е37 , Е39, Е40, Н41, Е42, Е51, Е52л Е53 и Еб1 са избрани от групата на Н, алкил, заместен алкил, арил или заместен арил; Е12, Еи,, Е27, Е29, Е31, Езе и Е4з, са избрани от групата,състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, Еб1,С=О, Е52ОС=О, Е535О2, хидрокси и О-алкил или О-заместен алкил; и техни фармацевтично приемливи соли, солвати,хидрати, клатрати или пролекарства, когато се прилагаторално в комбинация с фармацевтично приемлив, неутрализиращкиселина буфер, са достатъчно бионалични, за да покажатфармакологичен ефект. Съответно изобретението се отнася дометоди за повишаване бионаличността на орално прилаганиепотилони с формули (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, чрез орално прилагане на единия или на няколко епотилони сформула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемливасол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство в комбинацияс фармацевтично приемлив, неутрализиращ киселина буфер.Изобретенито се отнася също така до фармацевтични състави,фармацевтични дозирани форми и китове за използване вметодите на изобретението. Предпочитан епотилон за използване в методите,съставите и дозираните форми на изобретението е [15-[1Е*,ЗЕ*(Е),7Е*,105*,11Е*,165*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]хептадекан-5,9-дион ("съединение (А)"),представено по-долу: 13

Дефиниции По-долу са изброени дефинициите на различни понятия заописание на изобретението. Тези дефиниции се отнасят допонятията, използвани в спесификацията, ако не е указанодруго в специфични примери. Както е използвано тук, понятието "алкил" се отнася долинейни или разклонени незаместени въглеводородни групи с 1до 20 въглеродни атоми, предимно 1 до 7 въглеродни атоми. <**·' Както е използвано тук, понятието "заместен алкил" сеотнася до алкилова група, заместена с, например, един дочетири заместители като халогено, трифлуорометил,трифлуорометокси, хидрокси, алкокси, циклоалкилокси,хетероциклоокси, оксо, алканоил, арилокси, алканоилокси, амино, алкиламино, ариламино, аралкиламино, циклоалкил-амино, хетероциклоамино, дизаместени амини, в които 2аминозаместители са избрани от алкил, арил или аралкил, алканоиламино, ароиламино, аралканоиламино, заместен алканоиламино, заместен ариламино, заместен аралканоил-амино, тиол, алкилтио, арилтио, аралкилтио, циклоалкилтио, хетероциклотио, алкилтионо, арилтионо, аралкилтионо,алкилсулфонил, арилсулфонил, аралкилсулфонил, сулфонамидо(например 5Ο2ΝΗ2) , заместен сулфонамидо, нитро, циано,карбокси, карбамоил (например ΟΟΝΗ2) , заместен карбамоил(например 6ΟΝΗ-алкил, СОИН-арил, ΟΟΝΗ-аралкил или случаи,където при азотния атом има два заместители, избрани от 14

алкил, арил или аралкил), алкоксикарбонил, арил, заместен арил, гуанидино и хетероцикли, като индолил, имидазолил, фурил, тиенил, тиазолил, пиролидил, пиридил и пиримидил. Където по-горе е отбелязано, че заместителят е допълнително заместен, то той е заместен с халоген, алкил, алкокси, арил или аралкил. Както е използвано тук, понятието "халоген" или"халогено" се отнася до флуор, хлор, бром и йод. Както е използвано тук, понятието "арил" се отнася домоноциклени или бициклени ароматни въглеводородни групи с бдо 12 въглеродни атоми в пръстенната част, като фенил,нафтил, бифенил и дифенил, всеки от които може да бъде заместен. Както е използвано тук, понятието "аралкил" се отнасядо арилова група, свързана директно чрез алкилова група, като бензил. Ч»- Както е използвано тук, понятието "заместен арил" сеотнася до арилова група, заместена с, например, един дочетири заместители като алкил; заместен алкил, фенил,заместен фенил, хетероцикло, халогено, трифлуорометокси, трифлуорометил, хидрокси, алкокси, циклоалкилокси, хетероциклоокси, алканоил, алканоилокси, амино, алкиламино, хетероциклоамино, диалкил- алкилтио, циклоалкилтио, аралкиламино, циклоалкиламино, амино, алканоиламино, тиол, хетероциклотио, уреидо, нитро, циано, карбокси, карбокси-алкил, карбамоил, алкоксикарбонил, алкилтионо, арилтионо,алкилсулфонил, сулфонамидо и арилокси. Заместителят може дабъде също заместен с халогено, хидрокси, алкил, алкокси, арил, заместен арил, заместен алкил или аралкил. Както е използвано тук, понятието "циклоалкил" се отнася до евентуално заместени, наситени циклични 15 въглеводородни пръстенни системи, предимно съдържащи 1 до 3пръстена и 3 до 7 въглерода на пръстен, който може да бъдекондензиран с ненаситен СЗ-С7 карбоциклен пръстен. Примернигрупи са циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил,циклохептил, циклооктил, циклодецил, циклододецил иадамантил. Примерни заместители са еднб или няколкоалкилови групи, както са описани по-горе, или една или няколко групи, описани по-горе, като например алкилови заместители. Както са използвани тук, понятията "хетероцикъл","хетероциклен" и "хетероцикло" се отнасят до евентуалнозаместена, напълно наситена или ненаситена, ароматна илинеароматна циклична група, например, 4 до 15 членна системаили 4 до 7 членна моноциклена, 7 до 11 членна бициклена или10 до 15 членна трициклена пръстенна система, която иманай-малко един хетероатом в пръстена, съдържащ най-малкоедин въглероден атом. Всеки пръстен на хетероцикленатагрупа може да има 1, 2 или 3 хетероатома, избрани от азотниатоми, кислородни атоми и серни атоми, където азотните исерните хетероатоми могат да бъдат също така евентуалноокислени, а азотните, атоми могат да бъдат евентуално ичетвъртични. Хетероциклената група може да бъде свързана свсеки хетероатом или въглероден атом. Примерни моноциклени хетероциклени групи включват, нобез да се ограничават, пиролидинил, пиролил, индолил,пиразолил, оксетанил, пиразолинил, имидазолил, имида- золинил, имидазолидинил, оксазолил, оксазолидинил, изокса- золинил, изоксазолил, тиазолил, тиадиазолил, тиазолидинил, изотиазолил, изотиазолидинил, фурил, тетрахидрофурил,тиенил, оксадиазолил, пиперидинил, пиперазинил, 2-оксопиперазинил, 2-оксопиперидинил, 2-оксопиролидинил, 2-оксазепинил, азепинил, 4-пиперидонил, пиридил, Ν-оксо- 16 пиридил, пиразинил, пиримидинил, пиридазинил, тетрахидропиранил, тетрахидротиопиранил, тетрахидротио-пиранилсулфон, морфолинил, тиоморфолинил, тиоморфолинил-сулфоксид, тиоморфолинилсулфон, 1,3-диоксолан и тетрахидро-1,1-диоксотиенил, диоксанил, изотиазолидинил, тиетанил, тииранил, триазинил и триазолил. Примери за бициклени хетероциклени групи включват, нобез да се ограничават, бензотиазолил, бензоксазолил, бензо-тиенил, хинуклидинил, хинолинил, хинолинил-И-оксид, тетра-хидроизохинолинил, изохинолинил, бензимидазолил, бензо-пиранил, индолизинил, бензофурил, хромонил, кумаринил,цинолинил, хиноксалинил, индазолил, пиролопиридил,фуропиридинил (като фуро[2,3-с]пиридинил, фуро[3,1-Ъ]-пиридинил или фуро[2,З-Ь]пиридинил), дихидроизоиндолил,дихидрохиназолинил (като 3,4-дихидро-4-оксо-хиназолинил),бензизотиазолил, бензизоксазолил, бензодиазинил, бензо-фуразинил, бензотиопиранил, бензотриазолил, бензпиразолил,дихидробензофурил, дихидробензотиенил, дихидробензотио-пиранил, дихидробензотиопиранилсулфон, дихидробензопиранил,индолинил, изохроманил, изоиндолинил, нафтиридинил,фталазинил, пиперонил, пуринил, пиридопиридил, хиназолинил,тетрахидрохинолинил, тиенофурил, тиенопиридил и тиено- тиенил. Примерни заместители включват, но без да сеограничават, една или няколко алкилови групи, описани по- горе, или една или няколко групи, описани по-горе като алкилови заместители. Включват се също и по-малки хетероцикли, като епоксиди и азиридини. Както е използвано тук, понятието "хетероатоми" щевключва кислород, сяра и азот. 17 Както е използвано тук, представката "нисш" означавагрупа с до 7 въглеродни атома включително, предимно до 4въглеродни атома включително. Както е използвано тук, понятието "бионаличен"означава степента, в която лекарството се абсорбира вживата система и стига до общото кръвообращение на живатасистема. Методите за определяне на бионаличността налекарства са добре известни на специалиста в областта. Както е използван тук, изразът "достатъчно бионаличен,за да покаже фармакологичен ефект" означава, че епотилонитеса повече от 20 процента бионалични, за предпочитане повечеот 30 процента бионалични и по-предпочитано повече от 50процента бионалични. Както е използвано тук, понятието "фармацевтичноприемлива сол" се отнася до сол, получена от епотилон сформула (1а) или (1Ь), притежаващ основна функционалнагрупа като амин, с фармацевтично приемлива нетоксичнанеорганична или органична киселина. Подходящи нетоксичникиселини включват, но без да се ограничават, оцетна,бензенсулфонова, бензоена, камфорсулфонова, лимонена, етен-сулфонова, фумарова, глуконова, глутамова, бромоводородна,хлороводородна, изетионова, млечна, малеинова, ябълчена,бадемова, метансулфонова, лигава, азотна, памова,пантотенова, фосфорна, янтърна, сярна, винена и р-толуенсулфонова киселини. Соли, образувани с киселини,могат да се получат, например, с епотилон с формула (1а)или (1Ь), притежаващ основна функционална група, иеквивалентно количество нетоксична киселина, при това сеполучава киселиноприсъединителна сол. Реакцията се провеждав среда, където киселиноприсъединителната сол пада катоутайка, или във водна среда,след което се изпарява. 18 Понятието "фармацевтично приемлива сол" се отнася също досол, получена от епотилон с формула (1а) или (1Ь) ,притежаващ киселинна функционална група като карбоксилнафункционална група и фармацевтично приемлива нетоксичнанеорганична или органична база. Подходящи нетоксични базивключват хидроксиди на алкални метали като натрий, калий илитий; хидроксиди на алкалоземни метали като калций имагнезий; хидроксиди на други метали като алуминий и цинк;амоняк и органични амини като незаместени или хидрокси- заместени моно-, ди- или триалкиламини; дициклохексиламин; трибутиламин; пиридин; Ν-метил,Ν-етиламин; диетиламин;триетиламин; моно-, бис- или триа-(2-хидрокси-нисш-алкил-амини), като моно-, бис-, или триа-(2-хидроксиетил)амин, 2-хидрокси-трет-бутиламин, или трие-(хидроксиметил)метиламин,Ν,Ν,-ди-нисш-алкил-Ν-(хидрокси-нисш-алкил)-амини, катоΝ,Ν,-диметил-Ν-(2-хидроксиетил)амин, или три-(2-хидрокси-етил) амин; Ν-метил-Р-глюкамин; и аминокиселини катоаргинин, лизин и други подобни. Соли, образувани с бази,могат да се получат, например, с епотилон с формула (1а)или (1Ь) притежаващ киселинна функционална , група, иеквивалентно количество нетоксична база. Реакциата сепровежда в среда , в която солта пада като утайка, или въвводна среда, след което се изпарява. Изобретението включва също така и цвитерйони. Както е използвано тук, понятието "фармацевтичноприемлив, неутрализиращ киселината буфер" се отнася докомбинация от фармацевтично приемлива нетоксична киселина ифармацевтично приемлива нетоксична сол на киселина, коятокомбинация, като се добави към разтвора, осигурява разтвор,по-устойчив към смяна на рН, за разлика от разтвор безбуфер, когато към разтвора се прибавя киселина или основа.Понятието "фармацевтично приемлив, неутрализиращ киселината 19

буфер" включва също съединения, като основни съединения,които като се добавят към киселинен разтор, неутрализираткиселината и повишават рН на разтвора. Както е използвано тук, понятието "клатрат" означавасъединение на включване, образувано чрез включване намолекула на "гост"-съединение в подобно на кафез празнопространство, образувано чрез комбинация на няколкомолекули на съединение "гостоприемник". Както е използвано тук, понятието "пролекарство"означава производно на съединение, което може да хидролизира, да се окислява или да реагира по друг начинпри биологични условия (ίη νίίΓο или ίη νίνο), при коетодава епотилоново съединение с формула (1а) или (1Ъ) .Например, карбоксилни естри се получават чрезестерифициране на карбоксилни групи; ако епотилонът сформула (1а) или (1Ь) съдържа киселинна функционална група,може да се естерифицира, за да се получи пролекарство.Различни пролекарства са известни в областта (За примери запролекарства виж: Безгдп о£ РгоЬгидз, есНЬеб. Ьу Н.Випбдаагб, Е1зеч1ег, 1985; МеЬЬоЬз в ЕпгутоФоду, νοί. 42, р. 309-396, ебФбес! Ьу К. ИгЬЬег е£ а1., АсаЬетгс Ргезз,1985; А ТехЬЬоок о£ Ргид ОезФдп апб. Бече1ортеп£, есНЬеб ЬуКгоздаагЬ-Ьагзеп апс! Н, ВипЬдаагб, сЬарбег 5, "ОезФдп апЬАррИсаЬгоп о£ РгоЬгидз, " Ьу Н. ВипбдаагЬ, р. 113-191,1991; Н. ВипбдаагЬ, Абчапсеб Ргид ВеНчегу Нечгемз," 8, 1- 38, 1992; Н. ВипЬдаагЬ е£ а1., 0оигпа1 о£ РЬагтасеи£Фса1 Зсгепсез, 77, 285, 1988; апЬ Ν. Какеуа е£ а1., СЬет. РЬаг. Ви11., 32, 692, 1984). Както е използвана тук, фразата "капацитет занеутрализиране на киселина" означава количеството 1Ν НС1 20 (изразено в милиеквиваленти), което може да бъде доведенодо рН 3.5, както е дефинирано в и. 5. РНагтасореФа, 301. Както е използвано тук, понятието "разтвор" означаватечен препарат, който съдържа един или няколко разтворимиактивни компоненти, разтворени в разтворител. Както е използвано тук, понятието "суспензия" означавафино дислергиран неразтворим активен компонент, суспендиран в разтворител. Както разтвор на алкохол. е използвано тук, понятието "еликсир" означаваактивен компонент в разтворител, съдържащ вода и Както е използвано тук, понятието "сироп" означаваконцентриран разтвор на захар, например захароза, въвъв вода или друга водна течност, съдържаща евентуалнополиалкохоли като глицерол или сорбитол, за да се забавикристализацията на захарта или да се повиши разтворимостта на прибавените компоненти. ЕПОТИЛОНИ, ПОЛЕЗНИ В МЕТОДИТЕ, СЪСТАВИТЕ И ДОЗИРАНИТЕ ФОРМИ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО Всеки епотилон може да се използва в методите,съставите и дозирните форми на изобретението. Епотилонитеса предимно нестабилни спрямо киселина и малко разтворимивъвъв вода и затова не стават лесно бионалични при оралноприложение. В един специфичен вариант епотилоните с формула(1а) или (1Ь) се използват в методите, съставите идозираните форми на изобретението. Епотилони с формула (1а)или (1Ь) могат да се получат чрез методите, разкрити внашата заявка Νο. 09/280, 191, подадена на 29 март, 1999, инашата заявка Νο. 09/170,482, подадена на 13 октомври,1998, чието съдържание специално е включено тук. 21 Специалистът в областта ще разбере, че епотилоните сформула (1а) или (1Ь) могат да се получат и чрез подходящамодификация на методиките, разкрити, например, в К. С.ЬНсоФаи еФ а1., "Ап АрргоасЬ Фо ЕроФЬИопез Вазей оп О1еФФпМеФаФЬезФз," Апдем. СЬет ΙηΦ. Εά. Епд1., 35(20):2399-2401(1996); К. С. ИФсоФаи еФ а1., "ТЬе ТоФа1 Синтез оФЕроФЬИопе А: ТЬе МасгоФасФопФгаФФоп АрргоасЬ,"Апдем. СЬетΙηΦ. Εά. Епд1., 36(5): 525-527 (1997); К. С. ИФсо1аи еФ а1., "ОезФдпеЬ ЕроФЬИопез: СотЬФпаФогФа! Синтез, ТиЬиИп

АззетЬ1у РгорегФФез апЬ СуФохФс АсФФоп АдаФпзФ Тахо1 РезтзФапФ Титог Се11з, " Апдем. СЬет ΙηΦ Εά. Епд1., 36(19) : 2097-2103 (1997); К. С. И1со1аои еФ а1., "ТЬе ΟΙθΦίη МеФаФЬезтз АрргоасЬ Фо ЕроФЬНопез А апд тфз Апа1одиез", И. Ат. СЬет. Зос., 119(34): 7960-7973 (1997); К. С. И1со1аоиеФ а1., "ТоФа1 ЗупФЬезез оФ ЕроФЬИопез А апсЗ В чта аМасгоФасФопФгаФФоп-Вазед ЗФгаФеду," >1. Ат. СЬет. Зос.,119(34): 7974-7991 (1997); К. С. ИФсоФаои еФ а1., "СинтезоФ ЕроФЬНопез А апб В в 3ο1ϊά ап0 Разтвор РЬазе, " ИаФиге,387: 268-272 (1997); апЬ Ώ. Мепд еФ а1., "РетоФе ЕФФесФз вМасгоИбе ЕогтаФФоп ТЬгоидЬ РФпд-ЕогтФпд ΟΙθΦίη МеФаФЬезФз:Ап АррНсаФФоп Фо ФЬе Синтез оФ Еи11у АсФФче ЕроФЬИопеСопдепегз, " СГ. Ат. СЬет. Зос., Уо1. 119, Νο. 11, 2733-2734(1997). За предпочитане, епотилоните са кристални и безводни.Евентуално, епотилоните се стерилизират преди употреба всъставите на изобретението. ИЗПОЛЗВАНЕ И ПОЛЕЗНОСТ НА ЕПОТИЛОНИТЕ ИЛИ ТЕХНИ СЪСТАВИ Епотилоните от изобретението са микротубулно-стабилизиращи и поради това те са приложими в лечението наразлични ракови заболявания или други пролиферативни заболявания. Методите на изобретението са особено полезни 22 за прилагане на един или няколко епотилони с формула (1а)или (1Ь) или на тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат или пролекарство към пациент, страдащ отзлокачествен тумор или друго хиперпролиферативно клетъчнозаболяване. Както е използвано тук, понятието "злокачествентумор" включва, без да се ограничава от, твърди тумори ихемопоетични тумори. Понятието злокачествен тумор се отнасядо заболявания на кожата, тъканта, органите, костите,хрущяла, кръвта и съдовете. Понятието "злокачествен тумор"освен това включва първични и метастазирани злокачествени тумори. Примери за злокачествени тумори които могат да селекуват с методите на изобретението включват, но не сеограничават от, карцином, включително този на пикочниямехур, гърдите, дебелото черво, бъбрека, белия дроб,яйчника, панкреаса, стомаха,шийката на матката, щитовидната жлеза и кожата; включително люспест клетъчен карцином; хемопоетични тумори от лимфоиден произход, включващи без да се ограничават от левкемия, акутна остра лимфобластна левкемия, В- Т-клетъчна лимфома, лимфома на НобдкФпз, не-Нобдк1пз лимфома, космато-клетъчна лимфома илимфома на Вигкеббз; хемопоетични тумори от миелоиден произход, включително остри и хронични миелогенни левкемии и промиелоцитна левкемия; тумори произход, включително фибросарком, остеосарком; други тумори, включително меланом, семином,тератокарцином, невробластом и глиом; тумори на централнатаи периферна нервна система, включително астроцитом,невробластом, глиом и невриноми; други тумори, включително,но без да се ограничават от пигментна ксенодерма,кератоакантом, тироиден фоликуларен тератокарцином лимфоцитна левкемия,клетъчна лимфома, от мезенхимален рабдомиосарком и карцином 23 Методите на изобретението са полезни за лечение на пациенти които са лекувани вече за злокачествен тумор, както и такива които не са били лекувани за злокачествентумор. Действително, методите и съставите на товаизобретение могат да се използват при първоначални ивторични лечения на злокачествен тумор. Методите на изобретението .са полезни също така вкомбинация с известни лечения на злокачествени тумори,включително лъчетерапия. Методите на изобретението саособено полезни в комбинация с лечения на злокачествен тумор, които включват даване на второ лекарство, коетодейства в друга фаза на клетъчния цикъл, например 3 фазата,в сравнение с епотилоните с формула (1а) или (1Ъ), коитопроявяват действието си в С2-М фазата. Епотилони с формула (1а) или (1Ь) могат също така даинхибират туморната ангиогенеза, като по този начинповлияват анормалната клетъчна пролиферация. Съответно,методите на изобретението могат да бъдат полезни също прилечението на някои форми на слепота, свързани с ретиналнаваскуларизация, артрит, особено възпалителен артрит, мултиплена склероза, рестеноза и псориазис. Епотилони с формула (1а) или (1Ь) могат да индуциратили предизвикват или инхибират апоптоза, процес нафизиологична клетъчна смърт критичен за нормалното развитиеи хомеостаза. Промени на апоптичните пътища допринасят запатогенезиса на множество заболявания у хората.Съответно, методите на изобретението ще бъдат полезни прилечението на множество заболявания у хората с отклонения вапоптозата включително, рак (по-специално, но без да саограничени от, фоликуларна лимфома, карциноми с р53мутации, хормонално зависими тумори на гърдата, простатата 24 Чиг и яйчниците и предракови лезии, като наследственааденоматозна полипоза) , вирусни инфекции, (включващи, нобез да се ограничават от херпесвирус, поксвирус, вирусна ЕрзбеФп-Вагг, ЗФпбЬФз вирус и аденовирус), автоимуннизаболявания (включващи, но без да се ограничават отсистемен еритематозен лупус, имунно медиирангломерулонефрит, ревматоиден артрит, псориазис,възпалителни чревни заболявания и автоимунен захарендиабет), невродегенеративни заболявания, (включващи, нобез да се ограничават от болест на АФгПеФтег, свързанасъс СПИН деменпия, болест на РагкФпзоп, амиотрофналатерална склероза, пигментен ретинит, гръбначнамускулна атрофия и церебеларна дегенерация) , СПИН, миелодиспластични синдроми, апластична анемия, исхемично увреждане, свързано с миокардни инфаркти, удар и уврежданеот реперфузия, аритмия, атеросклероза, предизвикани оттоксини или предизвикани от алкохол заболявания на черниядроб, хематологични заболявания (включващи, но без да сеограничават от хронична анемия и апластична анемия) ,дегенеративни заболявания на мускулно-скелетната система(включващи, но без да се ограничават от остеопороза иартрит), риносинузит чувствителен към аспирин, кистознафиброза, мултиплена склероза, бъбречни заболявания и ракова болка. Епотилони с формула (1а) или (1Ь) могат също дабъдат формулирани или съвместно приемани с другитерапевтични средства, които са избрани за тяхнатаспецифична полезност в прилаганите терапии, свързани сгореспоменатите условия. Например, всяко от съединениятас формули I и II може да бъде формулирано със средстваза предотвратяване на гадене, свръхчувствителност и гастритно раздразнение, такива като антиеметици и Н·^ и Н2 25 антихип: амини. Горните терапевтични средства, когато сеизползват в комбинация с епотилоните с формула (1а) или(1Ь) , могат да бъдат използвани в количествата, посочени вРЬузгсгапз Безк Ке£егепсе (ΡΏΚ) или както са определени от специалист в областта. Буфери, полезни в методите, съставите и дозираните форми наизобретението Предназначението на буфера в методите на изобретениетое да неутрализира временно стомашния сок и така да намали разграждането на епотилона в стомаха на пациента. Освентова, във водни и частично водни течни орални формулировки,съдържащи един или няколко епотилони с формула (1а) или(1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, буферът редуцираразлагането на епотилона с формула (1а) или (1Ь) .Неочаквано от практикуващите беше открито че течните оралнидозирани форми, съдържащи един или няколко епотилони сформула (1а) или (1Ъ), или тяхна фармацевтично приемливасол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство и буфер сапо-стабилни от течна орална дозирана форма без буфер. Използваните буфери в методите, съставите и дозиранитеформи на изобретението могат да се приготвят лесно чрез смесване на една или няколко киселини и солта на една или няколко киселини в съотношение което при разтваряне на комбинацията във воден разтвор, осигурява разтвор с рНмежду около 5 и 9. Обикновено, едната или няколкотокиселини ще имат рКа между около 4 и 10. Специалистът вобластта, ще прецени лесно как да приготви буфери,осигуряващи разтвор с желана рН стойност. Освен това,изобретението предвижда използване на съединения за буфер, 26 л*., яр*· такива като основни съединения, които като се добавят къмкисел разтвор повишават рН на разтвора. Специалистите в областта оценят лесно множество буфери, които могат да се използват в методите, съставите идозираните форми на изобретението. Типични буфери включват,но без да се ограничават от, фармацевтично приемливи слабикиселини, слаби основи, или техни смеси. За предпочитане,буферните компоненти са водноразтворими като фосфорнакиселина, винена киселина, млечна киселина, янтърна киселина, лимонена киселина, оцетна киселина, аскорбинова киселина, аспартова киселина, глутамова киселина и технисоли. За предпочитане, фармацевтично приемливият,неутрализиращ киселина буфер е дихидроген фосфат-хидрогенфосфатен буфер или дихидроген фосфатен буфер-лимоненакиселина-цитратен буфер. Тези буфери могат да се доставят от търговската мрежа или могат да се получат лесно от специалист в областта, като се използват буферни средстваот търговската мрежа като споменатите по-горе. Методи за орално прилагане на неустойчиви на киселина епотилони с формула (1а) или (1Ь) Изобретението обхваща методи за повишаване бионалич-ността на орално прилагани епотилони чрез орално даване наепотилон с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство иорално даване на фармацевтично приемлив, неутрализиращкиселина буфер. Изобретението е особено подходящо заепотилони, които са неустойчиви на киселина, но може да сеизползва и с епотилони, които са чувствителни към хидролиза при алкални условия и за епотилони които не са чувствителникъм хидролиза. В допълнение, изобретението може да се 27 използва с епотилони, които се разтварят лошо във водна среда. Ще стане ясно, че епотилоните на изобретението могатда се прилагат парентерално, чрез което ще се избегнестомашно-чревната система и ще се преодолее всяка биналичност. Такова прилагане обаче е неприятно и неудобноза пациента и води до други възможни неблагоприятниефекти. Съставите на това изобретение и методите позволяват да се използва оралното приложение, което представлява значително предимство, по-специално за хората. При прилагане на един или няколко епотилони с формула(1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол,солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, в комбинация сфармацевтично приемлив, неутрализиращ киселина буфер сеосигурява повишена бионаличност на един или няколкоепотилони с формула (1а) или (1Ь) . Без да се ограничава оттеорията се счита, че повишената бионаличност се дължи,най-малко в значителна степен на буфера понижаващ скоросттана разлагане на епотилоните с формула (1а) или (1Ь), или натяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат,или пролекарство, в киселата среда на стомаха. Някоиепотилони, включително предпочитания епотилон, съединение(А) , са нестабилни в кисели водни среди и се разлагат,вероятно чрез киселинно катализирано хидролитично отварянена епоксидния пръстен. Например, времето за 5% загуба налекарството (Ф95) при 37°С за воден разтвор на съединение(А) е приблизително 38 минути при рН 7.4, но само около 0.2минути при рН 2.5. По такъв начин, когато епотилони сформула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемливасол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, се прилагат орално те се ра-злагат в стомаха на пациента, така че те 28 или се абсорбират минимално или или не се абсорбират от гастроинтестиналния тракт. Когато обаче един или няколко епотилони с формула (1а)или (1Ъ), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, се дават на пациент в комбинация с фармацевтично приемлив, неутрализиращ киселинабуфер, буферът неутрализира киселината в стомаха на пациента, така че скоростта на разлагане на един или няколко епотилони с формула (1а) или )1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство се намалява значително, така че единият илиняколко епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство остават в гастроинтестиналния тракт достатъчнодълго за да бъдат абсорбирани. В един друг вариант на изобретението една антикиселинакато като хидроксиди на алуминий и магнезий; карбонати,като натриев карбонат и калциев карбонат; силикати; ифосфати могат да се използват за да неутрализират киселината в стомаха преди, по време или след прилагането на епотилон. При орално прилагане съгласно методите на изобрете-нието, епотилоните с формула (1а) или (1Ь), или тяхнатафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарството са най-малко около 20% бионалични, запредпочитане най-малко около 40% бионалични и повече запредпочитане да бъдат най-малко около 50% бионалични. В един вариант на изобретението, единият или няколкоепотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство ифармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер се 29 осигуряват в единична орална дозирана форма и се даватедновременно. Отделният състав, съдържащ комбинация от единили няколко епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство и фармацевтично приемливият, неутрализиращкиселина буфер може да се прилага като твърда оралнадозирана форма (например, таблетка, капсула, или прах) илитечна орална дозирана форма (например, разтвор, суспензия,или еликсир). Разтворът или суспензията може да се приготвинепосредствено преди прилагането, като се използват подходящи разтворители или съразтворители за приготвяне в течна форма на епотилона и буферните компоненти. Например, единият или няколко епотилони с формула (1а)или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство и фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер може да сеприлага едновременно като разтвор на епотилона с формула(1а) или (1Ь) разтворен в течност, съдържащапропиленгликол:етанол:фосфатен буфер (например при 1М,около рН 8) в съотношение съответно около 58:12:30. В един друг вариант на изобретението, епотилонът сформула (1а) или (1Ь) и фармацевтично приемливият,неутрализиращ киселина буфер са осигурени като катосамостоятелни отделни фармацевтични състави и се прилагатотделно. Всеки един от тях се прилага като твърда оралнадозирана форма или течна орална дозирана форма. Когато единият или няколко епотилони с формула (1а)или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство и фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилагатотделно, фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина 30 буфер може да се приложи орално преди това, след, или предии след желания епотилон с формула (1а) или (1Ь). Запредпочитане, фармацевтично приемливият, неутрализиращкиселина буфер се прилага и преди и след оралното прилаганена желания епотилон с формула (1а) или (1Ь), в количество,достатъчно да неутрализира стомашната киселина. Когатофармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер сеприлага преди единия или няколко епотилони с формула (1а)или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, той се прилага в рамкитена около 5 часа, за предпочитане в рамките на около 3 часа,повече за предпочитане в рамките на около 1 час и най-многосе предпочита в рамките на около 10 минути преди желанияепотилон с формула (1а) или (1Ь) да се приложи. Когатофармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер сеприлага след желания епотилон с формула (1а) или (1Ь), илитяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат,или пролекарство, той се прилага в рамките на около 5 часа,за предпочитане в рамките на около 3 часа, повече запредпочитане в рамките на около 1 час и най-много сепредпочита в рамките на около 10 минути преди желанияепотилон с формула (1а) или (1Ь) да се приложи. В един друг вариант епотилоните с формула (1а) или(1Ь) , или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, се прилагат катоентеросолвентно хапче или капсула за забавено освобождаванена епотилона след фармацевтично ефективния, неутрализиращкиселината буфер се приложи. Ентеросолвентни таблетки икапсули са капсули, покрити с вещество, което не се поддава на разтваряне в стомашния сок но се разпада в червата. В един вариант буферът се прилага като диспергируема таблетка. 31 Големината на терапевтичната доза на желания епотилонс формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, ще варира обикновено в зависимост от специфичното заболяване иостротата на заболяването. Дозата и може би честотата надозите, може също да варира в зависимост от възрастта, теглото, реакцията и миналата анамнеза на пациента.Подходящи режими на дозиране могат да се изберат лесно отспециалиста в областта със съответното разглеждане натакива фактори. Обикновено, епотилона с формула (1а) или(1Ь) , или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, се прилага орално вколичество от около 0.05 до около 200 тд/кд/ден, запредпочитане от около 5 до около 100 тд/кд/ден и повече запредпочитане по-малко от 100 тд/кд/ден в единична доза илив около 2 до 4 разделни дози. Изобретението обхваща фармацевтични единични дозираниформи от желания епотилон, съдържащи 5 тд/единица, 10тд/единица, 15 тд/единица, 20 тд/единица, 25 тд/единица, 50тд/единица и 100 тд/единица. По същия начин, течни единичнидози обхванати от изобретението включват, но не сеограничават от 2.5 тд/тЬ и 10 тд/тЬ. Понятието "общо количество," както е използвано тук,означава обединеното количество епотилони с формула (1а)или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, ако повече от единепотилон с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство ев единична дозирана форма или се прилага към пациента. В допълнение, фармацевтично приемливият, неутрализиращкиселина буфер се прилага в количество, достатъчно да се 32 освободят най-малко 20 милиеквивалента за неутрализиране накиселината, за предпочитане най-малко около 30 мили-еквивалента от капацитета за неутрализиране на киселината,повече за предпочитане най-малко около 40 милиеквивалентаот капацитета за неутрализиране на киселината и най-многосе предпочита най-малко около 50 милиеквивалента откапацитета за неутрализиране на киселината. Изобретението обхваща също така фармацевтичниединични дозирани форми от желания буфер, съдържащ около 5до 100 тд/единица, за предпочитане около 22.5 тд/единица иповече за предпочитане около 22.5 тд/единица. По същияначин, течни единични дози от буфера обхванати отизобретението включват, но не се ограничават от около 5 до100 тд/единица, за предпочитане около 22.5 тд/единица иповече за предпочитане около 22.5 тд/единица разтворен воколо 50 до 300 тЪ разтворител, за предпочитане около 100до 200 тЬ разтворител и повече за предпочитане около 150 тЬ разтворител. Обикновено, фармацевтично приемливият, неутрализиращкиселина буфер се прилага като воден разтвор с рН междуоколо 5 до 9, за предпочитане около 6 до 8.5 и повече запредпочитане около 7 до 8. Всеки неутрализиращфармацевтично приемлива киселина буфер, който осигуряваразтвор с рН в желания обхват може да сде използва вметодите на изобретението. За предпочитане, фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер е дихидрогенфосфат-хидроген фосфатен буфер или дихидроген фосфатенбуфер-лимонена киселина-цитратен буфер. В един вариант на изобретението, на пациента се даванай-напред фармацевтично приемливия, неутрализиращ киселинабуфер около 150 тЪ от воден разтвор, съдържащ безводен 33 двуосновен натриев фосфат (около 0.2 М) , натриев цитратдихидрат (около 0.07 М) и безводна лимонена киселина (около0.008 М) при рН от около 7.4; последван от орално прилаганена един или няколко епотилони с формула (1а) или (Ь) , илитяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат,или пролекарство като течна дозирана форма в системапропиленгликол:етанол, в съотношение от около 80:20;последвано от орално прилагане на други около 150 тЪ воденразтвор съдържащ безводен двуосновен натриев фосфат (около0.2 М) , натриев цитрат дихидрат (около 0.07 М) и безводналимонена киселина (около 0.008 М) при рН от около 7.4. Състави, единични дозирани форми и китове Настоящето изобретение се отнася също и до китове, съдържащи първи компонент, съдържащ един или повече епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство ивтори компонент, съдържащ фармацевтично приемлив,неутрализиращ киселина буфер. Първият компонент и вторияткомпонент се осигуряват като самостоятелни отделни фармацевтични състави като се предвижда да се прилагатотделно. Първият и вторият компонент се осигуряват катофармацевтична дозирана форма, подходяща за оралноприложение или като твърд фармацевтичен състав, който можеда се разтвори или повторно да се разтвори с течност, за дасе осигури течна дозирана форма за орално приложение. Запредпочитане, епотилоните с формула (1а) или (1Ь) саопаковани в защитени от светлина флакони. Фармацевтични състави и дозирани форми, подходящи заорално приложение могат да се представят като дискретнидозирани форми, като, но без да се ограничават от, таблетки(например, таблетки за дъвчене), каплети, капсули, прах в пакетче, ентеросолвентни таблетки, ентеросолвентни перли, 34 капсули и течности Такива дозирани форми количества активно ентеросолвентни меки желатинови (например, ароматизирани сиропи).съдържат предварително определени вещество и могат да се получат чрез фармацевтични методи,добре известни на специалистите в областта (виж Нет1пдбоп'зРЬагтасеибгса! Зсгепсез, 18ДП еб., Маск РиЬИзкгпд, Еазкоп Ра. (1990)). Типични орални дозирани форми се получават чрезсмесване на активните компоненти в интимна смес с най-малкоедно помощно вещество съгласно конвенционални фармацевтичнитехники за смесване. Помощните вещества могат да приематголямо разнообразие от форми, в зависимост от желаната заприлагане форма. Например, помощни вещества, подходящи заизползване в твърди орални дозирани форми (например,прахове, таблетки, капсули и каплети) включват, но не сеограничават от, нишестета, захари, микрокристална целулоза, разредители, гранулиращи средства, смазващи вещества, свързващи вещества и дезинтегратори. Примери за помощни вещества, подходящи за използване в орални течни дозирани форми включват, но не се ограничават от, вода, гликоли, масла, алкохоли, ароматизатори, консерванти и оцветители. Таблетките и капсулите представляват удобнифармацевтични състави и орални дозирани форми, в които сеизползват твърди помощни вещества. Ако е необходимо,таблетките могат да се покрият чрез стандартни водни илиневодни техники. Такива дозирани форми могат да се получатчрез всеки от фармацевтичните методи. Обикновено,фармацевтичните състави и дозираните форми се получаватчрез равномерно и пълно смесване на активните компоненти стечни носители, фино диспергирани твърди носители, или и 35 двете и след това оформяне на продукта в желания вид ако е необходимо. Например, таблетка могат да се получат чрез пресованеили формоване. Пресовани таблетки могат да се получат чрез пресоване на активните компоненти в подходяща машина в насипна форма като прах или гранули, евентуално смесени спомощно вещество. Формовани таблетки могат да се приготвятчрез формоване в подходящ апарат на смес от прахообразното съединение, навлажнено с инертен течен разредител. Примери за помощни вещества, които могат да сеизползват в орални дозирани форми на изобретениетовключват, но не се ограничават от, свързващи средства, пълнители, дезинтегратори и смазващи средства. Свързващивещества, подходящи за използване във фармацевтични съставии дозирани форми включват, но не се ограничават от, зърненонишесте, картофено нишесте или други нишестета, желатина,естествена и синтетична смоли като акация, натриев алгинат, алгинова киселина, други алгинати, прахообразен трагакант,гуарова смола, целулоза и нейните производни (например,етил-целулоза, ацетатна целулоза, калциева карбоксиметил-целулоза, натриева карбоксиметилцелулоза) , поливинил-пиролидон, метилцелулоза, предварително желирано нишесте,хидроксипропилметилцелулоза, (например, Νο. 2208, 2906,2910), микрокристална целулоза и техни смеси. Подходящи форми на микрокристална целулоза включват,но не се ограничават от, материалите, продавани катоАУ1СЕЬ-РН-101, АУ1СЕЬ-РН-103 АУЮЕЪ КС-581, АУ1СЕЬ-РН-105(могат да се получат от ЕМС СогрогаСФоп, АтегФсап Утзсозеϋίνίνείοη, Ανίοθΐ За1ез, Магсиз Ноок, Ра.) и техни смеси.Специфично свързващо вещество е смес от микрокристалнацелулоза и натрива карбоксиметилцелулоза, продавана като 36 АХПСЕЪ НС-581. Подходящи безводни или с ниска влажностпомощни вещества или добавки включват АУ1СЕЪ-РН-103™ инишесте 1500 ЬМ. Примери за пълнители, подходящи за използване вфармацевтични състави и дозирани форми, разкрити туквключват, но не се ограничават от, талк, калциев карбонат(например, гранули или прах), микрокристална целулоза,прахообразна целулоза, декстрати, каолин, манитол,силициева киселина, сорбитол, нишесте, предварителножелирано нишесте и техни смеси. Свързващото вещество илипълнителът във фармацевтични състави и дозирани форми наизобретението се съдържа от около 50 до около 99 тегловнипроцента във фармацевтичния състав или дозираната форма. Дезинтегратори се използват във фармацевтичнитесъстави и дозирани форми на изобретението да осигуряттаблетки, които се разпадат, когато попаднат във воднасреда. Таблетки, които съдържат препалено голямо количестводезинтегратор, могат да се разпаднат при съхраняването им, докато тези, които съдържат твърде малко дезинтегратор, могат да не се разпаднат при желаната скорост или при желаните условия. По такъв начин, достатъчно количество дезинтегрант, което не е нито прекадено много нитопрекадено малко, за да променя освобождаването на активнотовещество, се използва за образуване на фармацевтичнитесъстави и твърди орални дозирани форми на изобретението.Използваното количество дезинтегратор варира в зависимостот вида на формулировката и ще се разбере от специалиста вобластта. Типични фармацевтични състави и дозирани формисъдържат от около 0.5 до около 15 тегловни процентадезинтегрант, за предпочитане от около 1 до около 5тегловни процента дезинтегратор. 37 Дезинтегратори, които могат да се използват въвфармацевтични състави и дозирани форми на изобретението, включват, но не се ограничават от, агар-агар, алгиновакиселина, калциев карбонат, микрокристална целулоза,кроскармелоза натрий, кросповидон, полакрилин натрий,натриев нишестен гликолат, картофено нишесте или нишесте оттапиока, други нишестета, предварително желирано нишесте, други нишестета, глини, други алгини, други целулози, смоли и техни смеси.

Смазващи вещества, които могат да се използват въвфармацевтични състави и дозирани форми на изобретениетовключват, но не се ограничават от, калциев стеарат, магнезиев стеарат, минерално масло, леко минерално масло,глицерин, сорбитол, манитол, полиетиленгликол, другигликоли, стеаринова киселина, натриев лаурилсулфат, талк,хидрирано растително масло (например, фъстъчено масло,масло от памучно семе, слънчогледово масло, сусамово масло, зехтин, царевично масло и соево масло), цинков стеарат,етилолеат, етиллаурат, агар-агар и техни смеси. Другисмазващи вещества включват, например, силикагел (АЕК.О51Д200, произведен от М.К. Сгасе Со. о£ ВаФДФшоге, Μά.),коагулиран аерозол на синтетичен силициев диоксид(продавано от Дедизза Со. о£ Р1апо, Тх.), САВ-О-5Ш(пирогенен силициев диоксид, продукт, продаван от СаЬоД Со.оФ ВозФоп, Ма.) и техни смеси. Ако се използват, смазващи вещества се използват типично в количество, по-малко от около 1 тегловен процент фармацевтичните състави илидозираните форми, в които са включени. Фармацевтичните състави и дозирани форми могат дасъдържат още едно или няколко вещества, които намаляватскоросттта на разграждане на активния компонент. Такивавещества, които тук се цитират като "стабилизатори", 38 включват, но не се ограничават от, антиоксиданти като аскорбинова киселина и солеви буфери. Разтвори за орално приложение представляват другаудобна орална дозирана форма, в която се използваразтворител. Течни орални дозирани форми се получават чрезкомбиниране на активния компонент с подходящ разтворител, за да се получи разтвор, суспензия, сироп или тинктура на активния компонент в течността. Разтворите, суспензиите, сиропите и тинктурите могатда съдържат евентуално други добавки, включващи, но без дасе ограничават, глицерол, сорбитол, пропиленгликол, захари,ароматизатори и стабилизатори. Китовете на изобретението могат да обхващат първия ивтория компоненти под формата на непосредствено приготвенатечна орална дозирана форма готова за прилагане или,алтернативно, могат да обхващат първия и втория компонентикато твърд фармацевтичен състав, който може да се разтворис разтворител за да се осигури течна дозирана форма заорално приложение. Когато китът включва първия и вториякомпоненти като твърд фармацевтичен състав, който може дасе разтвори с разтворител за да се осигури течна дозирана форма за орално приложение, китът може евентуално да включва разтворител за приготвяне на разтвор. Разтворителят за приготвяне в течна форма или завъзстановяване на разтворане е комбиниран с активниякомпонент за да се осигури течна дозирана форма за оралноприложение на активния компонент. За предпочитане,активният компонент е разтворим в разтворителя и образуваразтвор. Разтворителятят може да бъде вода, неводнатечност, или комбинация от неводен компонент и воденкомпонент. Подходящи неводни компоненти включват, но без да 39 се ограничават, масла; алкохоли, като етанол; глицерин; и гликоли, като полиетиленгликол и пропиленгликол. Фармацевтично приемливите неутрализиращи киселинатабуфери на изобретението са за предпочитане водоразтворими.Съответно, предпочитаният разтворител за фармацевтичноприемливите, неутрализиращи киселина буфери е вода или системи на основата на вода, включващи солеви разтвори или дексторни разтвори. ί- 4 ί : ! ί 1· : 1 ' Сг Епотилони формула 1а) или )1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство са относително неразтворими във вода.Съответно, за епотилони с формула (1а) или (1Ь) , или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, се предпочитат неводни течности или течности, които представляват комбинация от податлив на смесванекомпонент и неводен компонент, като най-много се предпочитат с неводни течности. Предпочитана неводна течност за епотилони с формула(1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство е повърхностноактивно вещество като пропиленгликол и етанол,за предпочитане в съотношение от около 80:20. Подходящиневодни течности или повърхностноактивни вещества включват, но не се ограничават от, полиетиленгликол, полисорбати,пропиленгликол, глицерилестери, кремофор, естери на мастникиселини и алкохоли, полиоксиетилен и естери и етери на мастни алкохоли. Когато разтворителят за епотилоните с формула (1а)или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват,клатрат, хидрат, или пролекарство, включва воден компонент,се предпочита водният компонент да е буфериран за да се 40 редуцира разлагането на епотилона с формула (1а) или (1Ь) .Течни орални дозирани форми, съдържащи един или няколкоепотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, воден или частично воден разтворител осигурява течни орални дозирани форми които са по-стабилни в сравнение с течнаорална дозирана форма без буфер. По-специално, бешеразкрито че скоростта на разлагане на един или няколкоепотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, в буфериран орален препарат е по-малко от скоростта наразлагане в небуфериран течен орален препарат. Счита се,без да е подкрепено теоретично, че епотилони с формула (1а)или (1Ь) са нестабилни в основна и кисела среда, вероятно в резултат на киселинно или основно катализирано хидролитичноотваряне на епоксидния пръстен. При буфериране на течнияорален препарат, обаче, е възможно рН на течния ораленпрепарат да се поддържа при такива стойности, при коитоскоростта на разлагане на епотилона с формула (1а) или (1Ь)достатъчно ниска, така че епотилонът с формула (1а) или(1Ь) не се разлага преди да се приложи на пациента. Воднитеили частично водните течни орални дозирани форми са запредпочитане буферирани до рН от около 5 до 9, запредпочитане от около б до 8.5 и повече за предпочитане отоколо 7 до 8. Когато активният компонент е осигурен като твърдфармацевтичен състав, който се разтворя или възстановява сразтворител за да се осигури течна.дозирана форма за оралноприложение, той обикновено се осигурява в прахообразнаформа и се разтваря с течността непосредствено предидаване на пациента. Прахообразнният фармацевтичен съставможе да бъде опакована, например, във флакон към който се 41 добавя разтворителят. Алтернативно, съдържанието на флаконаможе да бъде добавено към разтворителя в отделен контейнер.Прахообразният активен компонент на изобретението може същотака да се опакова в пакетче, като пакетче от фолио, коетоможе да се отвори и съдържанието да се добави къмразтворителя. Прахообразният активен компонент наизобретението Може да се формулира и като таблетка която серазтваря когато се добави към разтворителя. Таблетката включва често дезинтегратор за да се ускори разтварянето на таблетката. С Настоящето изобретение се отнася също и до фармацевтични състави, съдържащи един или няколко епотилонис формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, в твърда форма и твърд фармацевтично приемлив неутрализиращ киселинабуфер в количество, достатъчно да редуцира разлагането наедин или няколко епотилони с формула (1а) или (1Ь) , илитяхна фармацевтично приемлива сол,.солват, клатрат, хидрат,или пролекарство, когато фармацевтичният състав се разтваряс течност, за да се осигури течна дозирана форма за орално приложение. Чии' Освен това за да се осигури по-стабилна течнадозирана форма, фармацевтичните състави на изобретениетоосигуряват също така течна орална дозирана форма, в коятоепотилонът е с по-висока бионаличност когато се прилагаорално към пациента. Съответно, изобретението се отнасясъщо така до течна орална дозирана форма, съдържаща единили няколко епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство и твърд фармацевтично приемлив неутрализиращкиселина буфер, разтворен в или диспергиран в разтворителЗа предпочитане, единият или няколко епотилони с формула 42 (1а) или (1Ъ), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство и твърдиятфармацевтично приемлив неутрализиращ киселина буфер серазтварят в течността за да се получи разтвор.

За предпочитане, буферът се намира в фармацевтичниясъстав така, че да се осигури течен орален препарат с рН отоколо 5 до 9, за предпочитане от около б до 8.5 и повече запредпочитане от около 7 до 8. Обикновено, фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се намира вколичество, достатъчно да се освободят най-малко 20 милиеквивалента за неутрализиране на киселината, запредпочитане най-малко около 30 милиеквивалента от капацитета за неутрализиране на киселината, повече за от предпочитане най-малко около 40 милиеквивалентакапацитета за неутрализиране на киселината и най-много сепредпочита най-малко около 50 милиеквивалента от капацитетаза неутрализиране на киселината при разтваряне с течност за да се получи течната орална дозирана форма. Всекифармацевтично приемлив неутрализиращ киселина буфер койтоможе да осигури рН в този обхват може може да се използва всъстава на изобретението. За предпочитане, фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер е дихидрогенфосфат-хидроген фосфатен буфер или дихидроген фосфатенбуфер-лимонена киселина-цитратен буфер. Обикновено, фармацевтичните състави на изобретениетосъдържат единия или няколко епотилони с формула (1а) или(1Ь), или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, в количество от около0.05 до около 200 тд, за предпочитане от около 5 до около100 тд и повече за предпочитане около 10 до 50 тд. 43

I I- ΐ Изобретението се отнася освен това до кит, съдържащфармацевтичен състав, включващ (Ϊ) комбинация от един илиняколко епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство, в твърда форма и твърд фармацевтично приемливнеутрализиращ киселина буфер и (ϋ) разтворител запреобразуване на фармацевтичния състав за да се осигуритечна дозирана форма за орално приложение, къдетофармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер е вколичество, достатъчно да редуцира разлагането на един или няколко епотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство, когато съставът се приготвя с разтворителя зада се получи течната орална дозирана форма. Разтворителят се обединява с активния компонент, за дасе осигури течна дозирана форма за орално приложение наактивния компонент. Течната дозирана форма за оралноприложение може да бъде разтвор или суспензия. За предпочитане, активния компонент е разтворим в разтворителяи образува разтвор. Разтворителят може да бъде вода,неводна течност, или течност, която е комбинация от неводенкомпонент и воден компонент. Подходящи неводни компонентивключват, но без да се ограничават, масла; алкохоли, като етанол; глицерин; и гликоли, като полиетиленгликол и пропиленгликол. Подходящ разтворител за приложение в китана изобретението е пропиленгликол:етанол:фосфатен буфер(1М, рН 8) в съотношение от около 58:12:30. Разтворителят може да съдържа и един или няколкодопълнителни помощни вещества като, но без да се ограничаваот тях, глицерин, сорбитол, пропиленгликол, ароматизатори иконсерванти за да се подобри вкуса на течната оралнадозирана форма. 44 Това изобретение обхваща освен това безводнифармацевтични състави и дозирани форми, съдържащи активнитекомпоненти, т.е., единия или няколко епотилони с формула(1а) или (1Ъ), или тяхна фармацевтично приемлива сол,солват, клатрат, хидрат, или пролекарство и/илифармацевтично приемливия, неутрализиращ киселина буфер.Безводните фармацевтични състави и дозирани форми саблагоприятни, тъй като водата може да ускори разлагането нанякои съединения. Например, добавянето на вода (например,5%) е широко използвано във фармацевтичната област като средство за симулиране на продължително съхранение за да се с определят характеристики като допустима продължителност за съхранение в склад или стабилността на препарати в течениена времето (виж, например, Иепз Т. Сагзбепзеп, БгидЗбаЪФИбу: РгФпсФрФез &amp; РгасбФсе, 2ά. Εά., Магсе1 Беккег,ΝΥ, Ν.Υ., 1995, рр. 379-80). В действителност, водата итоплината ускоряват разлагането на някои съединения. Потакъв начин, влиянието на водата върху един препарат можеда бъде от особена важност, тъй като обикновено влагатаи/или влажността се срещат често в процес на производство,транспортиране, опаковане, съхранение, доставка иизползване на препаратите. Безводните фармацевтични съставии дозирани форми са особено благоприятни за фармацевтичнисъстави и дозирани форми, съдържащи един или няколкоепотилони с формула (1а) или (1Ь), или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство,тъй като тези съединения са чувствителни към влага. Безводните фармацевтични състави и дозирани формитрябва да се приготвят и съхраняват така, че да се запазитяхната безводна природа. Безводните фармацевтични съставии дозирани форми на изобретението могат да се получат катосе използват безводни компоненти или компоненти, съдържащи ниска влажност и условия с ниска влага или ниска влажност 45 Безводните фармацевтични състави и дозирани форми са предпочитане опаковани с материали, известни с това, че позволяват излагането на вода така, че те могат да включат в подходящи китове за препарати. Примери ιί*·** подходящи опаковки включват, но не се ограничават от,херметично затворени от фолио, пластмасови контейнери заединична доза (например, флакони), блистери и опаковки слента за отваряне. Примери за изпълнение на изобретението Някои варианти на изобретението, както инякои предимства на изобретението, са илюстрирани съсследните неограничаващи примери. Пример 1: Фармакокинетични и фармакодинамични изследванияна съединение (А) в мишки, плъхове и кучета 1.1 Анализ на проба: Плазмени проби отфарамокинетични/фармакодинамични изследвания се анализиратза концентрация на съединение (А) при използване наЪС/МЗ/МЗ (течна хроматография/масспектрометрия/ мас-спектрометрия) анализ със стандартен обхват 5 до 20,000пд/шЬ (10 до 40, 000 пМ) за изследвания с мишки и 2 до 1000пд/тЬ (4 до 2000 пМ) за изследвания с плъхове и кучета. Въвфарамкокинетичните изследвания, концентрициите насъединение (А) се определят при използване на ЬС/МЗ/МЗанализ със стандартен обхват 5 до 20,000 пд/тЬ (10 до40,000 пМ) в миша плазма. ЬС/МЗ/МЗ анализът се използвасъщо за определяне концентрациите на съединение (В) ,продуктът на разлагане на съединение (А), образуван визходен/за дозиране разтвор или ίη νίνο, в плъша и кучешкаплазма. Структурната формула на съединение (В) е:

δ Ί·

I ί съединение (В) Пробите се анализират чрез добавяне на вътрешенстандарт към 0.2 тЬ проба, при утаяване с ацетон и следтова екстрахиране на супернатантата с 1-хлоробутан.Органичната фаза се отделя и изсушава до сухо. Остатъкът серазтваря и инжектира в ЬС/М5/М5 система. При човешкатаплазма, се постига изократно хроматографско разделяне,върху УМС ΟΏ5-Α0 колона (4.6x50 тт, 3 тт) с подвижна фазаацетонитрил:0.01М амониев ацетат, рН 5.0 (65:35). Прикучешка плазма, се постига изократно хроматографскоразделяне, върху гогЬах ЗбаЬ1е Βοηά С18 колона (2.1x150 тт,5 тт) поддържана при 4 0ЕС с подвижна фаза 0.1М амониевацетат рН 5 и ацетонитрил. При плъшата плазма, се постигаизократно хроматографско разделяне, върху 5баЬ1е Βοηά С18колона (2.1x150 тт, 5 тт) поддържана при 40ЕС с подвижнафаза ацетонитрил:0.1М амониев ацетат, рН 5.0 (1:1).Детектиране се извършва чрез тандемна масспектрометрия сотрицателно електроразпръскване. Стандартната крива, коятообхваща от 2 до 500 пд/тЬ за всички определяеми компонентии се напасва към 1/х претеглен ' квадратичен регресионен модел. Съединение (А) и съединение (В) бяха стабилни пристайна температура в продължение на най-малко 4 Н в плъша икучешка ΕϋΤΑ (етилендиаминтеттраоцетна киселина) плазмапреди аналитичната работа и в продължение на най-малко 24 Ппри 4° С в автоматичен дозатор след обработка и най-малко 5 47 ι· седмици при -20° С или по-ниска температура, в плъша икучешка плазма и в продължение на най-малко 3 цикълазамразяване-размразяване. Освен това беше намерено, чедвата определяеми компонента са стабилни в пресна плъша икучешка ΕΏΤΑ стабилизирана кръв при стайна температура впродължение на най-малко 0.5 Ь. 1.2 Фармакокинетични измервания при мишка: съединение(А) се прилага интравенозно (5 шд/кд) и орално (48 тд/кд)на женска СОЕ; мишка. За IV курс, съединение (А) се разтваряв 20% етанолов разтвор и се дава като болусна доза. Заоралния курс, се приготвят разтвори на съединение (А) като3:7 смес от етанол:солев разтвор с фосфатен буфер (0.25 М,рН 8.0) и се прилагат чрез сонда. Плазмените проби заопределяне концентрациите на съединение (А) се вземат от 3отделни мишки на 5, 15 и 45 ιηίη и 2, 4 и 6 ϊι след IV доза ина 15 и 45 πιίη и 2, 4 и 6 П след оралната доза.

РЬагтасеик1са1 Окончателният След IV прилагане, системният клирънс или общияттелесен клирънс (СЬТ) на съединение (А) е 68 тЬ/пмп/кд ипредставлява 76% от чернодробния кръвен ток (90 тЬ/ш1п/кд),а обемът на разпределение при стабилно състояние (ν33) от 6.3 Ь/кд говори за голямо извънсъдово разпределение, тъйкато общото количество телесна вода на мишката е приблизително 0.7 Ь/кд (виж, В. ϋΗνίβδ и Т. Могг1з,РПуз1о1од1са1 Рагашекегз ίη ЬаЬогаЬогу Ап1ша1з апб Нишапз, "1993, 10 (7), на елиминиране 1093-1095). Т-НАЬГ) е ВезеагсЬ, полуживот приблизително 3 П.

I I- ‘1. 4

‘I След орално приложение на съединение (А) , пиковатаплазмена концентрация (СИАХ) е 5983 пд/шЬ и времето задостигане на СМАХ (ТМАХ) е 0.25 Ь след приемане на дозата,като се предполага че абсорбцията на съединение (А) е 48 бърза. Абсолютната орална бионаличност на съединение (А) е 31% . 1.3 Фармакокинетични измервания при плъхове:съединение (А) се дава като единична интраартериална (2тд/кд; 10 ιηίη инфузия) , орална (8 тд/кд) и интрадуоденална(8 тд/кд) доза на гладували мъжки Зргадие Бам1еу плъхове(п=3-б на група). Всичките разтвори за дозиране сеприготвят в 20% етанол. Плазмените проби се получават запериод от 24 Ь след даване на дозата и концентрацията насъединение (А) се определя като се използва ЪС/МЗ/МЗ анализ. След интраартериално прилагане, профилите на плазменаконцентрация-време показват двуфазова разположение с бързспад до 2 Ь след приемане на дозата и бавна крайна фаза.СЪТ (средна стойност=56 тЪ/тЪп/кд) на съединение (А)представлява 100% от чернодробния кръвен ток (56 тЪ/тЪп/кд)и УЗЗ (средна стойност=23 Ъ/кд) говори за обширноизвънсъдово разпределение, тъй като общото количествотелесна вода на плъхове е около 0.7 Ъ/кд (виж, В. 0ач1езапб Т. МоггЪз, РЪузЪо1од1са1 РагатеЪегз ίη ЪаЬогаЪогуАп1та1з апб Нитапз," РНагтасеиб1са1 РезеагсЪ, 1993; 10 (7), 1093-1095). Средната Т-НАЪГ стойност е 9.6 Н. След орално и интрадуоденално прилагане, среднитеСМАХ стойности са 228 и 642 пд/тЪ, съответно; ТМАХстойности са 0.17 Пи 0.08 Ъ, съответно, като се предполагаче абсорбцията на съединение (А) е бърза. Абсолютнатаорална бионаличност на съединение (А) след орално иинтрадуоденално прилагане при плъхове е 7.5% и 27%, съответно. В друго изследване, Зргадие Оам1еу плъхове (п=2 нагрупа) канюлирани в жлъчния канал получават единична 4 :ϊ ί 49 интраартериална (10 тд/кд) или орална (20 тд/кд) доза насъединение (А) и пробите с жлъчка, урина и плазма сесъбират за период от 9 П след приемане на дозата. Получавасе незначително отделяне на непокътнато съединение (А) вжлъчката (С 1% от дозата). Открива се забележимо количествона съединение (А) в урината, но количествено не саопределени реални концентрации поради липса на стабилниданни за съединение (А) в урината. Отделни свързани слекарството съединения се откриват като начало чрез ЬС/МЗ вурината и плазмата, включително един изомер (М+0) и единпродукт на хидролизата (М+18). Освен това, в плазмата сеоткрива метаболит (М-2). 1.4 Фармакокинетични измервания при кучета: На мъжкикучета Ьеад1е (п=3) се дава 10 ιηίη IV инфузия от 0.5 тд/кдна съединение (А) (като 10% етанолов разтвор) . Взимат сеплазмени проби за период от 32 П след дозата, за да се

съединение (А) . определят плазмените концентрации на Кривата плазмена концентрация-време се характеризира смногофазов профил, с начален бърз спад в концентрацията втечение на 2 часа след приемане на дозата и бавна крайнафаза на елиминиране. СЬТ (средна стойност=17.3 тЬ/тФп/кд)на съединение (А) представлява около 56% от чернодробниякръвен ток (30.9 тЬ/т1п/кд) и средният УЗЗ от 25.2 Ь/кдсочи за обширно екстраваскуларно разпределение на база наобщото количество телесна вода от 0.6 Ь/кд при кучета. Т-НАЬЕ се оценява на приблизително 24 Ь. Кинетичните характеристики на съединение (А) се оценяват също като част от токсикологично изследване с единична доза IV. Съединение (А) се дава като IV инфузия(прибл. 15 ιηίη) в дози от 0.5 и 5 тд/кд на 2кучета/порода/доза. Разтворите за дозиране на съединение(А) се приготвят в 40% пропиленгликол, 5% СгеторПог ЕЬ®, 5% 50 1· 5 % С етанол и 50% фосфатен буфер (50 тМ, рН 7.4) в деня предидаване на дозите. Кръвните проби се получават в течение напериод от 4 8 ή след приемане на дозата, а плазменитеконцентрации на съединение (А) и съединение (В) сеопределят при използване на ЬС/МЗ/МЗ анализ със стандартенобхват 2-500 пд/тЬ за двата анализирани компонента. За дозиот 0.5 и 5 тд/кд на съединение (А), средните СМАХ стойностиза съединение (А) , смесени за породи, са 218 и 5118 пд/тЬ,съответно и средните АЮС стойности са 316 и 6925 Ь.пд/шЬ,съответно. За дози в съотношение от 1:10, средните СМАХ иАЮС стойности за съединение (А) са в съотношението от 1:23и 1:27, съответно, което сочи, че кинетичните данни насъединение (А) не са линейни между 0.5 и 5 тд/кд доза. Т-НАЪЕ, ΜΚΤ(ΙΝΕ), СЪТ и УЗЗ не се определят поради малкотоколичество проби, използвани в изследването.

За съединение (В), средните СМАХ стойности са 95.6 и984 пд/тЪ за дозирани групи с 0.5 и 5 тд/кд съответно исредните АЮС стойности са 55.0 и 1109 Н.пд/тЪ съответно.Средните СМАХ и А5ТС стойности за съединение (В) са всъотношението на 1:10 и 1:20, съответно. Ефектът напородата върху кинетичните данни за съединение (А) не можада се оцени убедително, поради малкия размер на пробите, нокинетиките изглеждат логично подобни между породите. Това изследване показва, че свързано с дозатаувеличение в системното подлагане на въздействието насъединение (А) се наблюдава с увеличението, което е повечеот пропорционално от увеличението на дозата. Освен това,също така се наблюдава свързано с дозата увеличение всистемното подлагане на въздействието на съединение (В). Пример 2 Токсикокинетични изследвания при плъхове 51 Токсикокинетичните данни на съединение (А) се оценяват при плъхове в токсикологично изследване с единична доза IV.Разтворите за дозиране на съединение (А) се приготвят в 50%пропиленгликол, 10% СгеторЬог ЕЬ, 10% етанол и 30% фосфатенбуфер (50 тМ, рН 7.4) в деня преди даване на дозите.Съединение (А) се дава като IV инфузия (прибл. 3 πιϊη) вдози от 10, 25 и 30 тд/кд на 3 плъха/порода/доза. Серийни кръвни проби се получават в течение на период от 24 Н следприемане на дозата и плазмените концентрации на съединение(А) и съединение (В) се определят при използване наЬС/МЗ/МЗ анализ със стандартен обхват 2-500 пд/тЬ за дватаанализирани компонента. При доза от 10, 25 и 30 тд/кд, средните СМАХ стойности на съединение (А) в мъжки плъховеса 6422, 19066 и 24414 пд/тЬ, съответно; в женски плъхове, средните СМАХ стойности са 8384,20524 и 25054 пд/тЬ,съответно. Средните стойности за площта под криватаконцентрация спрямо време (АИС) за 10, 25 и 30 тд/кд дозирани група са 3864, 11980 и 19269 Н.пд/тЬ при мъжки плъхове, съответно; при женски плъхове, стойностите са За дози в стойности на 8156, 28476 и 34563 Ь.пд/тЬ, . съответно съотношение от 1:2.5:3, средните СМАХсъединение (А) за мъжки животни и женски животни са всъотношението от 1:3.0:3.8 и 1:2.5:3.0, съответно и АИСстойностите са в съотношението от 1:3.1:4.9 и 1:3.5:4.2,съответно. Т-НАЬЕ, средно време на живот в течение наинтервала от време нула до безкрайност ΜΒΤ(ΙΝΕ), общтелесен клирънс (СЬТ) и ν33 не са определени порадиограничените проби, използвани в изследването. За съединение (В), СМАХ и АиС стойностите за порода идозирани групи лежат между 499 до 1787 пд/пб и 222 до 2003П.пд/тЬ, съответно. СМАХ стойностите за съединение (В) вмъжки и женски животни са в съотношението от 1:2.6:3.6 и 52 Ъ** 1:3.0:2.8, съответно и АТЗС стойностите са в съотношениетоот 1:3.4:7.0 и 1:4.3:5.5, съответно. АТЗС стойности насъединение (А) и съединение (В) са по-високи с 1.8 до 2.4-пъти и 1.3 до 2.0-пъти, съответно, в женски плъхове в сравнение с мъжки плъхове. Това изследване показва, че съществува свързано сдозата увеличаване в системното подлагане на въздействиетона съединение (А) с увеличението, което е повече от пропорционално на повишението на дозата при женски плъхове,които имат по-високо подлагане на въздействието в сравнениес мъжките плъхове. Освен това беше също така установено увеличение, свързано с дозата в системното подлагане на въздействието на съединение (В). Пример 3 Фармакодинамични изследвания на съединение (А)

Проведени са серия експерименти за да се оценипротивораковата активност на съединение (А) прилагано катоIV инфузия в течение на 10 ή в гола женска мишка, която имазиЬсибапеоиз Ьишап очагФап сагсФпоша (РаЬ-7 тумор).Съединение (А) , като разтвор в 10% етанол, се прилага вдози от 3 до 150 шд/кд. Резултатите от тези експериментисочат, че доза между 3 до б шд/кд на съединение (А) сесчита за по-малко ефективна доза (определена като доза,необходима да предизвика активност еквивалентна на 0.5 1одклетъчно унищожение). В серии успоредни експерименти,привидните концентрации при стабилно състояние насъединение (А) се определят в мишка след 10 Ь на IVинфузионни дози от 3 до 150 шд/кд. Плазмените концентрациина съединение (А) се определят на 2, 4 и 6 Ь след началотона инфузията и са сравними за всяко ниво на дозата заотделните периоди, което предполага, че стабилното 53 състояние се постига за 2 ή. Ето защо, концентрациите при2, 4 и б Ь. се усредняват, за да се определи една привиднаконцентрация при стабилно състояние. За целия обхват надозата от 3 до 150 тд/кд се наблюдават свързани с дозатаувеличения на привидната концентрация при стабилносъстояние. Минималната ефективна концентрация, дефиниранакато привидна концентрация при стабилно състояние,достигната с минимално ефективната IV инфузионна доза между3 до б тд/кд, се наблюдава между 15 до 45 пд/тЬ(приблизително 30 до 90 пМ). Пример 4 Ιη νϊίτο изследвания върху метаболизма на съединение (А) След инкубация на съединение (А) (40 :М) с миши,плъши, кучешки и човешки чернодробни микрозоми, обогатени сникотинамид аденин динуклеотид фосфат (ΝΑΟΡΗ), скоростта наокислителния метаболизъм на съединение (А) е 2.1, 0.7, 1.2и 1.3 пто1/т1п/тд протеин, съответно. При това,метаболитното разпределение е сходно при всички видове(метаболитните маси включват няколко М+б и М-2 съединения).0иа11каб1че1у, Изглежда, производството на метаболити насъединение (А) след инкубация с плъши и човешки хепатоцити е сходно в качествено отношение, сравнено с микрозомните инкубации. Продукти, сходни с тези от химическото разлаганена съединение (А) , изглежда са основните продукти вхепатоцитните инкубации. Способността на съединение (А) да инхибира главниячовешки цитохром Р450з (СУРз), отговорен за метаболизма налекарствата се изчиклява ϊη νίϊτο, като се използватрекомбинантни човешки СУР изоформи. Определени са 1С5остойности за инхибиране деетилирането на З-циано-7-етоксикумарин (СУР1А2, СУР2С9, СУР2С19 и СУР2О6) и за 54 инхибиране деалкилирането на бензоилрезоруфин (СУРЗА4).Съединение (А) е слаб инхибитор на човешки СУРЗА4 с средна1С50 стойност от 7.3 р.М (3.7 р.д/шЬ) . Съединението неинхибира СУР1А2, СУР2С9, СУР2С19 и ΟΥΡ2Ό6. Тези резултатиΐη νίϋΓο сочат, че съединение (А) може да притежаваминимален потенциал да промени метаболичния клирънс налекарства, които се метаболизират силно от СУРЗА4 и е малковероятно да промени значително метаболичния клирънс налекарства, метаболизирани от СУР1А2, СУР2С9, СУР2С19 и СУР2О6. Съединение (А) се инкубира с човешки чернодробнимикрозоми заедно със съединения, специфични за инхибиранена отделния цитохром Р450з, включен обикновено влекарствения метаболизъм. Използваните инхибитори са;фурафилин (СУР1А2), 8-метоксипсорален (СУР2А6), орфенадрин(СУР2В6), сулфафеназол (СУР2С9), транилципромин (СУР2С19),хинидин (СУР2Р6), тролеандомицин (СУРЗА4) и кетоконазол(СУРЗА4). Значително инхибиране се наблюдава само с СУРЗА4инхибитори, два от които инхибират напълнобиотрансформацията на съединение (А) . По такъв начин, прихора, съединение (А) може да бъде субстрат за СУРЗА4. Коефициентът на пропускливост (Рс) на съединение (А)се изследва в Сасо-2 система от клетъчна култура, един ίηνίΡτο модел за човешка интестинална абсорбция. Рс наконцентрацията на съединение (А) при 10, 30 и 100 рМ(прибл. 5, 15 и 50 рд/шЪ, съответно) концентрация е 94, 105и 128 пш/зес, съответно. Рс на някои моделни съединения, закоито е известна бионаличността в хора, също така сеопределя в същия експеримент. Тези съединения включватсалицилова киселина, ацетаминофен, ибупрофен и пропранолол,като всички имат Рс>200 пш/зес и са най-малко 90%абсорбирани. Рс стойностите при 94-128 пш/зес за съединение 33 (А) показват, че съединение (А) има потенциал да сеабсорбира добре в хора. Пример 5: Фармакокинетични измервания и абсолютна оралнабионаличност на различни препарати на съединение (А) вкучета Веад1е. Определя се абсолютната орална бионаличност наразлични препарати на съединение (А) във възрастни мъжкикучета Ьеад1е (п=4) . Съединение (А) се дава като 10 πιίηинтравенозна (СУ) инфузия (0.5 тд/кд), буфериран ораленразтвор (2 тд/кд) и буферирана орална суспензия (1 тд/кд). 5.1 План на експеримента: Планът на експеримента заизслезването е даден в Таблица 1. Таблица 1. План на експеримента Про-дължи- тел- ност Трети- ране начин Доза (тд/кд) препарат Νο. на кучета 1 А IV 0.5 Разтвор в 40% пропиленгликол, 5% етанол и 55% фосфатен буфер (50 тМ, рН-7.4) 4 2 В орално 2 Разтвор в 58% пропиленгликол,12 % етанол и 30% фосфатен буфер (1 М, рН 8.0) 4 3 С Орално 2а Буферирана сус-пензия в 1% Ανίοβΐ® КС591, съдържаща фосфа-тен буфер (2 М,рН 8.0) и лимо-нена киселина (85 тМ). 4 4 Ό орално 2 η. а . п.а? апоради токсичност тази доза е намалена до 1 тд/кд. 56 Третира се 15 πιίη в деня преди даване на дозите спентагастрин (б: д/кд; интрамускулно). сТова третиране не се прилага поради липса на препарат за оценяване ^Не се прилага. Програмата представлява еднодозова, с четирикратно третиране, с четири периода, нерандомизирана, комбинирана програма. Съединение (А) се дава на четири възрастни мъжкикучета Ьеад1е като 10 ιηϊη IV инфузия (0.5 тд/кд), буфериранорален разтвор (2 тд/кд), или буферирана орална суспензия(2 тд/кд) . За IV прилагане, съединение (А) се приготви каторазтвор (концентрация около 0.375 тд/тЬ) в 40%пропиленгликол, 5% етанол и 55% фосфатен буфер (50 тМ,рН=7.4). Оралният разтвор на съединение (А) (концентрацияоколо 1.5 тд/тЬ) се приготвя в 58% пропиленгликол, 12%етанол и 30% фосфатен буфер (1 М, рН 8.0) като носител. Заоралната суспензия, съединение (А) се суспендира в 1%Ανίοθΐ® КС391 който съдържа фосфатен буфер (2 М) и лимоненакиселина (85 тМ) . След разтваряне, рН на буфериранатасуспензия е около 8.0 и концентрацията е приблизително 0.75тд/тЬ. Поради кумулативна токсичност дозата за оралнатасуспензия, описана по време на третия период на третиранебе редуцирана от 2 тд/кд на 1 тд/кд. При това, четвъртототретиране не се прилага поради липса на препарат заоценяване. Периодът на очистване между третиранията е най-малко 7 дни. След прилагане на дозата в течение на 24 П сесъбират серийни кръвни проби и и се определятконцентрациите на съединение (А) и съединение (В) като сеизползва ЬС/МЗ/МЗ анализ със стандартен обхват 2-500 пд/тЬза двата анализирани компонента. ЬС/МЗ/МЗ анализ е същияткакто използваният в Пример 1. Аналитичните измервания се състоят от стандартни,количествени, контролни (ОС)проби и проби за изследване. 57 ί 1· ϊ·

I ί ί

I

I Обемът на плазмата, използван за анализ е 0.2 тЪ истандартната крива обхваща 2 до 500 пд/шЬ за дватаанализирани компонента, като определя долната количествена граница (ЪЬ<2) и горната и количествена граница (иь<2) ,съответно. Ако предвидената концентрация на изследванатапроба е по-малка от тази на най-ниския стандарт, стойносттана предвидената концентрация се представя като <ЪЬ£). Акопредвидената концентрация е по-голяма от тази на най-високия стандарт, резултатът на тази проба се представякато >иъ<2 и подходящ обем от тази проба се разрежда с чистаплазма и тази проба се анализира отново. 5.2 Подготовка на животните, обработка и прилагане надозата: За изследване са подбрани четири възрастни мъжки кучета с венозен достъп за прилагане на лекарството исъбиране на кръв са. Кучета се аклиматизират за най-малкоедна седмица преди началото на изследването и се поставят в отделни стоманени клетки. Животните са обозначени с отделенномер и с етикет, вързан за клетката. На кучета се дававода за пиене аб ИЬФбиш и се хранят веднъж дневно съсстандартна кучешка храна с изключение на нощта (около 12 Н)преди прилагане на дозите, което продължава до 4 й следприемане на дозата. Петнайсет (15) минути преди прилаганетона буферираната орална суспензия, кучетата се третиратпредварително с пентагастрин (б:д/кд; интрамускулно).Предварителното третиране с пентагастрин се използва самоза етапа с орална суспензия. IV доза се прилага катоинфузия с константна скорост в течение на период от 10 πιίη,като се използва калибрирана инфузионна помпа. Оралниятразтвор и суспензионните дози се прилагат чрез сонда итръбите на сондата се промиват с 20 тЬ вода. 5.3 Събиране на пробите и обработка: Серийните кръвнипроби (3 тЪ) се събират преди приемане на дозата и 10 шгп 58 (само IV; край на инфузията) , 15 ιηίη, 20 ιηίη (само IV) , 30 ιηίη и 45 ιηίη и 1 Ь, 1.5 П, 2 Ь, 4 П, б Ь, 8 Ь, 12 Ь и 24 Ьслед приемане на дозата. Кръвните проби се събират вνβονιΐΗίηθΓ® епруветки, съдържащи К3-ЕОТА като антикоагтулант и съдържанието на всяка епруветка се смесва чрез внимателно обръщане на епруветката. Кръвните проби сепоставят веднага върху натрошен лед. Плазмата се получава врамките на 30 ιηίη събиране чрез центрифугиране наепруветките при приблизително 4°С и 2000 х д за 5 ιηίη.Плазмените проби се съхраняват при.или под -20° С докато сеанализират за концентрация на съединение (А) и съединение(В) . Към всеки аналитичен ход за определяне на съединение(А) и съединение (В) в плазмата се прилагат а рггоггследните приети критерии. Предполагаемите концентрации нанай-малко три четвърти от всички калибрационни стандарти щебъдат в рамките на 15% от техните индивидуални номиналниконцентрации (20% за ЬЬ<2) ; най-малко една репликация нанай-ниската концентрация в стандартната крива е в рамкитена 20% от тяхната номинална концентрация за това ниво да секвалифицира като ЬЬ<2; и предположените котцентрации на най-малко три четвърти от всички ОС-проби са в рамките на 15%от техните индивидуални номинални концентрации. 5.4 Фармакокинетичен анализ: Пикът на плазменатаконцентрация (СМАХ) и времето за достигане на пиковатаконцентрация (ТМАХ) се получават директно отексперименталните резултати. Площта под кривата плазменаконцентрация/време от време нула до Т (АиС(О-Т)), където Те времето на последната измерима плазмена концентрация, сеизчислява като се използва правилото на трапеците (виж, М.СФЪаФсИ, ек а1., Фармакокинетични измервания, 2. еск, ΝβΜУогк, Ν.Υ., Магсе! Бескег, р. 445-91982). Т-НАЬЕ не се 59 определя поради ограничената проба от крайната фаза, използвана в изследването. Средните стойности плазмена концентрация/време насъединение (А) и съединение (В) са представени в таблица 2.Съответните графики за съединение (А) и съединение (В) саизобразени на фигури 1 и 2, съответно.

ТАБЛИЦА 2. Средни (стандартно отклонение (5Ώ)) плазмениконцентрации на съединение (А) и съединение (В) в кучета. време3 (Ь) Средни (3ϋ) плазмени концентрации (пд/тЬ)ь Съединение (А) Съединение(В) IV0 орален разтвор0 IV" орален разтвор0 преди доза 0 0 0 0 0.17 1120(189) е 0 ---е 0.25 152(9.9) 251 (150) 3.8(0.4) 4.1(3.9) 0.33 73.0 (4.2) ---® 2.3(0.2) ---ε 0.5 38.2 (2.8) 335 (73.7) 1.4(1.2) 21.3(6.6) 0.75 28.6(1.6) 141 (75.8) 0 27.2 (3.6) 1 24.7 (3.9) 74.1 (26.4) 0 23.8(1.7) 1.5 20.1(2.3) η. з .£ 0 η. з .£ 2 17.4(1.8) 35.5(7.9) 0 8.4(2.7) 4 14.5(1.4) 21.8(6.9) 0 2.8(0.3) 6 12.6(0.9) 17.2 (4.7) 0 0.8(1.3) 8 12.6(1.7) 17.6(4.4) 0 0 12 9.5(1.4) 12.8(4.1) 0 0 24 5.7 (1.3) 7.5(1.9) 0 0 а Представлява номиналното време на вземане на проби. Малкиотклонения от номиналните времена се предполага, че нямат зачително влияние на цялосткната интерпретация на резултатите. ь Всички концентрации за буферираната орална суспензия са<ЬЬО (2 пд/тЪ) и не са представени в тази таблица. 60 Стойности <ЬЪ<2 се предполага, че са нула за средни (3Ό)изчисления. Ако концентрациите от всички кучета за даденовреме са <ЪЬ(2, средната стойност е представена като нула. η = 3. Профилът на плазмена концентрация/време за едно куче беше несъвместим с 10 πιίη IV инфузионна доза, тъй катонаблюдаваният ТМАХ беше 1.0 Н; това куче беше изпуснато отизчислението на средната стойност. " η = 3. Едно куче повърна малко след приемане на дозата изатова беше изпуснато от изчислението на средната стойност. е Пробите не бяха определени за събиране £ Пробите бяха непреднамерено несъбрани; това отклонение сесчита, че не влияе на общия извод от изследването. Средните фармакокинетични параметри за съединение (А)и съединение (В) са представени в Таблици 3 и 4, съответно. Таблица 3. Средни (5Ώ) Фармакокинетични параметри насъединение (А) в кучета. Параметри IV3 и Орален разтвор (единици) СМАХ (пд/шЬ) 1120 (189) 365 (40.9) ТМАХ(Ь)С 0.17 (0.17, 0.17) 0.50 (0.25, 0.50) АиС(О-Т) (Ь.пд/пб)а 420 (36.8) 560 (159) ' η = 3. Профилът на плазмена концентрация/време за еднокуче беше несъвместим с 10 πιίη IV инфузионна доза, тъй катонаблюдаваният ТМАХ беше 1.0 Н; това куче се счита, че неможе да бъде оценявано за фармакокинетични анализи. ь η = 3. Едно куче повърна малко след приемане на дозата исе счита, че не може да бъде оценявано за фармакокинетични анализи. с средно (минимум, максимум). 61 '· Т = 24 Ь. ТАБЛИЦА 4. Средни (5Ώ) фармакокинетични параметри насъединение (В) в кучета. Параметри (единици) IV3 Орален разтвор*5 СМАХ (пд/шЬ) 3.8 (0.42) 27.2 (3.6) ТМАХ(Ь)С 0.17 (0 .17, 0.17) 0.75 (0. 75, 0.75) АиС(О-Т) (Ц.пд/пб)а 0.69 (0.15) 45.2 (4.7) 1 η = 3. Профилът на плазмена концентрация на съединение (A) /време за едно куче беше несъвместим с 10 πιίη IVинфузионна доза, тъй като наблюдаваният ТМАХ беше 1.0 Ь;това куче се счита, че не може да бъде оценявано зафармакокинетични анализи на съединение (А) и съединение (B) . :? η = 3. Едно куче повърна малко след приемане на дозата исе счита, че не може да бъде оценявано за фармакокинетичнианализи на съединение (А) и съединение (В). с средно (минимум, максимум). ό Т = 24 П. Профилът на плазмена концентрация/време за едно куче бешенесъвместим с 10 πιίη IV инфузионна доза, тъй катонаблюдаваният ТМАХ беше 1.0 Ь; това куче се счита, че неможе да бъде оценявано за фармакокинетични анализи.Средните (3ϋ) [п=3] СМАХ и АИС(О-Т) стойности след IVприлагане на съединение (А) са 1120 (189) пд/шЬ и 420(36.8) Ь.пд/пб, съответно. АЦС-стойността, получено притова изследване след IV прилагане е съпоставим с АЦС- стойностите, наблюдавани едно предварително

IV 62 /«·- А»»' фармакокинетично изследване (средно (5ϋ) ; 483 (34) Ь.пд/шЬ) след 0.5 тд/кд доза в кучета. След прилагане на орален буфериран разтвор, едно куче повърна малко след приемане на дозата и затова данните от това куче се считат, че не могат да бъдат оценявани зафармакокинетични анализи. Средните (5ϋ) [п=3] СМАХ и АиС(0- Т) стойности след прилагане на буфериран орален разтвор насъединение (А) са 365 (40.9) пд/шЬ и 560 (159) Ь.пд./тЬ, съответно. Средната АиС-стойност, получена при товаизследване след орален разтвор, е приблизително 2-кратнопо-висока спрямо нормализирана към дозата средна АИС-стойност (257 Ь.пд/тЬ), получена при изследване оралнататоксичност при кучета с единична доза. Въпреки че оралниятпрепарат беше еднакъв за двете изследвания, общият обеморален разтвор, приложен при настоящото изследване, бешеоколо 1.3 тЬ/кд, докато този при токсикологичнотоизследване беше 0.4 тЬ/кд. По такъв начин милиеквивалентитебуфер в настоящото изследване са около 3 пъти по-високи, отколкото тези, приложени в токсикологичното изследване, което може да е осигурило по-добро неутрализиране настомашното рН в настоящото изследване. Съединение (А) екиселинонеустойчиво лекарство, така че по-високото експониране след орален разтвор в настоящото изследване в сравнение с токсикологичното се дължи вероятно на по- добрата защита от разграждане от стомашната кисерина. Задвете кучета, за които имаше данни за фармакикинетичнитепараметри след прилагане както на IV така и на дозатаорален разтвор, абсолютната орална бионаличност беше 48.3%и 30.6%, съответно (средна стойност=39.5%). СМАХ- и Аис(0-Т)-стойностите за съединение (В)показват, че кучетата са изложени на въздействието насъединение (В) след прилагане на IV и дозата орален 63 разтвор; съединение Системното приложение прилагане.

животните не са изложени на действието на(В) след приемане на доза орална суспензия,действие на съединение (В) след оралное значително по-високо отколкото след IV Тези резултати показвата, че за двете кучета, закоито има данни за IV и орални фармакокинетични параметри,абсолютната орабна бионаличност е 48.3% и 30.6%, съответно(средна стойност=39.5%). Пример 6: Течен орален препарат на фармацевтично приемливия, неутрализиращ киселината буфер Буферите са формулирани със следния състав: Буферен състав№ 1 Буферен състав№ 2 компонент количество (д) количество (д) Безводен двуосновеннатриев фосфат, иЗР 4.258 5.688 Натриев цитратдихидрат, иЗР 2.941 2.942 Безводна лимоненакиселина, ИЗР 0.232 0.256 Захароза, ΝΕ (поизбор) 15.00 15.00 Черешов аромат (поизбор) 0.075 0.075 Общо 22.5 24.0 Буферът се разтваря в 140 тЬ вода, за да се получи 150тЪ течна орална дозирана форма. Течната дозирана форма заорално приложение има рН 7.43±0.07 (6 шеазигетепФз).Средният киселинонеутрализиращ капацитет на 5 течни оралнидози е 49.7 (стандартно отклонение 0.17, относителностандартно отклонение 0.34%). Пример 7: Стабилност на течна форма на съединение (А) 64 Стабилността на съединение (А) в 80:20пропиленгликол:етанол се оценява чраз разтваряне на 25 тдсъединение (А) с 80:20 пропиленгликол:етанол, за да сеосигури течна дозирана форма за орално приложение сконцентрации от 2.5 тд/тЬ до 12.5 тд/тЬ. Получената течнаорална дозирана форма след това се съхранява до 20 часа пристайна температура (20°С до 25°С) и стайна температура и прихладилна температура (2°С до 8°С).

Не се наблюдава изменение на вида на течната оралнадозирана форма при двете условия на съхранение. Установявасе увеличение общо на онечиствания/деграданти и намаляванена ефективността след съхранение при стайна температура истайна светлина в продължение на 20 часа. Слабо увеличениеобщо на онечиствания/деграданти се наблюдава след 20 часасъхранение при хладилна температура. Промяната на общото онечистване се приписва на увеличение на оксазиновоонечистване/деградант, чиято структурна формула епредставена по-долу:

(ί к Пробите се анализират чрез НРЬС с Мабегз Зуттебгу5Ь1е1б РР8 колона с вътрешен диаметър 75 тт х 4.6 тт, 3.5рт големина на частиците и с υν регистриране при 24 0 пт.Използват се 10 рЬ инжекционни обеми, колоната се държи пристайна температура и скоростта на потока е 1 тЬ/τηίη.Времената за анализ са 1 час и пробите се елуират като сеизползва градиентно елуиране с подвижна фаза вода (0.05%оцетна киселина) (подвижна фаза А) и с подвижна фаза 65 ацетонитрил (0.05% оцетна киселина). Профилът на елуиранее описан в таблицата по-долу. Състав на подвижната фаза Време (минути) % А % В Градиентен профил 0 90 изократен 3 90 10 изократен 43 40 60 линеен 45 40 60 изократен 50 90 10 линеен 60 90 10 изократен Тези резултати показват, че течната орална дозиранаформа, при концентрации от 2.5 тд/тЬ до 12.5 тд/тЬ, може дасе съхранява при стайна температура до б часа и приохлаждане до 20 часа. Пример 8: Синтез на съединение А [13-[1К*, зк*(Е) , 7К*,103*,ИК*,12К*,163*]]-7,11-дихидрокси-8, 8, 10,12,16-пентаметил-З-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил]-4-аза-17-оксабицикло[14.1.0]хептадекан-5,9-дион. Съединение 1: (33,6К,73,83,12К,133,153)-15-азидо-12, 13-епокси-4,4,6,8,12,16-хексаметил-7-хидрокси-17-(2-метил-4-тиазолил)-5-оксо-1б-хептадеценова киселина. Разтвор на епотилон В (0.35 д, 0.69 тто1) в дегазиранТНЕ (4.5 тЬ) се третира с каталитично количество (80 тд, 69тто1) тетракис(трифенилфосфин) паладий (0) и суспензията себърка при 25° С., под Аг в продължение на 30 πιϊη. Получениятсветло жълт, хомогенен разтвор се третира наведнъж с разтвор от натриев азид ι (54 тд, смес 0.83 тто1) в дегазирана Н2О (2.2 тП) . Реакционната се загрява ДО 45° С в продължение на 1 Ь, разрежда се с Н20 (5 тЬ) и се екстрахира 66

с ЕРОАс (4x7 тЬ). Органичните екстракти се измиват снаситен воден ИаС1 (15 тЬ) , сушат се (Ма2ЗО4) и секонцентрират под вакуум. Остатъкът, се пречиства чрез бързахроматография (3ίΟ2, 3.0x15 ст, 95:5.0:0.5 СНС13-МеОН-АсОН) при което се получава съединение 1 (0.23 д, 61%) като безцветно масло. МЗ (Е31+):551 (М+Н)+; М5(Е51-): 549 (М-Н)'. Съединение 2: (33,6К,73,83,12К,133,153)-15-Амино-12, 13-епокси-4,4,6,8,12,1б-хексаметил-7-хидрокси-17-(2-метил-4-тиазолил)-5-оксо-16-хептадеценова киселина. Разтвор на съединение 1 (0.23 д, 0.42 тто1) в ТНЕ (4.0тЬ) се третира с Н2О (23 тЬ, 1.25 тто1) и върху полимернанесен трифенилфосфин (ΑΙάτίοΗ, полистирен, омрежен с 2%ΏνΒ, 0.28 д, 0.84 тто1) при 25° С. Получената суспензия себърка при 25° С под Аг (32 П) , филтрува се през СеИбе и секонцентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства чрез бързахроматография (3ίΟ2, 1.5x10 ст, 95:5.0:0.5 до 90:10:1.0 СНС13-МеОН-АсОН градиентно елуиране), при което се получавасъединение 2 (96 тд, 44%) като безцветно масло. МЗ (Е31 + ) : 525.2 (М+Н)+; МЗ(Ε3Ι-): 523.4 (М-Н)'. Алтернативно, към 25 тЪ облодънна колба, зареденасъсъс съединение 1 (0.26 д, 0.47 тто1) и РбО2 (0.13 д, 50тегл.%) се добавя абсолютен ЕбОН под Аг. Получената чернасмес се бърка под една атмосфера на Н2О в продължение на 10П, след което време системата се продухва с Ν2 и се добавядопълнително количество РбО2 (65 тд, 25 тегл.%). Отновореакционната смес се бърка под слой Н2О в продължение на 10Н. Системата се продухва след това с Ν2 и реакционната смессе филтрува през СеИбе, елуира се с СН2С12 (3x25 тЬ) .Разтворителите се отделят под вакуум и остатъкът сепречиства както е описано по-горе, при което се получавасъединение 2 (0.19 д, 75%). 67 «и*., Алтернативно, разтвор на съединение 1 (20 шд, 36 пшю1) в ТНЕ (0.4 тЬ) се третира с трифенилфосфин (19 тд, 7 3 што1)под Аг. Реакционната смес се загрява до 45° С, бърка се впродължение на 14 Ь и се охлажда до 25° С. Получениятиминофосфоран се третира с амониев хидроксид (28%, 0.1 тЬ) и отново реакционната смес се загрява до 45° С. След 4 Н,леснолетливите компоненти се отделят под вакуум и остатъкът се пречиства както е описано по-горе, при което се получавасъединение 2 (13 тд, 70%). Съединение А: [13-[1К*,ЗК*Е),7К*,103*,11К*,12Н*, 163*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-З-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил]-4-аза-17-оксабицикло[14.1.0]—хептадекан-5,9-дион. Разтвор на съединение 2 (0.33 д, 0.63 тто1) вдегазиран ϋΜΕ (250 тЬ) се третира с твърд ИаНСОз (0.42 д,5.0 што1) и дифенилфосфорилазид (0.54 тЬ, 2.5 тто!) при 0°С.под Аг. Получената суспензия се бърка при 4°С в продължениета 24 Ь, разрежда се с фосфатен буфер (250 тЬ, рН=7) при0°С и се екстрахира с ЕРОАс (5x100 тЬ). Органичнитеекстракти се измиват с 10% воден Ьз.С1 (2x125 тЬ) , сушат се(Ма2ЗО4) и се концинтрират под вакуум. Остатъкът сепречиства първо чрез бърза хроматография (ЗЮ2, 2.0x10 ст, 2-5% МеОН-СНС1з градиентно елуиране) и след това повторно сепречиства, като се използва СПготаЕо1:гоп (2 тт ЗЮг, СЕротор, 2-5% МеОН-СНС1з градиентно елуиране), при което сеполучава съединението от заглавието (0.13 д, 40%) катобезцветно масло: ΣΗ ΝΜΚ (СБС13, 400 ΜΗζ) δ 6.98 (з, 1 Η),6.71 (ά, 1Η, ΝΗ, σ=8.1 Ηζ), 6.56 (з, 1 Η), 4.69-4.62 (т, 1 Η), 4.18-4.12 (т, 1 Η), 4.01 - 3.96 (т, 1 Η), 3.86 (з, 1 Η), 3. 38-3 . 34 ( т, 1 Η) , 2.82 (άά, 1 Η, И 5 .6, 6.0 Ηζ), 2 . 71 (з, 3 Η) , 2.58 (3/ 1 Η), 2.43 ( άά, 1 Η, σ=9.0, 14.5 Ηζ ) , 3.34 (άά, 1 Η. σ=3. 0, 14.5 Ηζ), 2.14 (5, 3 Η), 2.05- 1. 92 68 (ш, 2 Η), 1.82-1.41 (серия мултиплети, 7 Н) , 1.35 (з, 3 Н) , 1.28 (з, 3 Н) , 1.18 (ά, 3 Η, σ=6.8 Ηζ), 1.14 (з, 3 Н), 1.00 ; (ά, 3 Η, σ=6.8 Ηζ); Μ3 (Ε3Ι + ) : 507.2 (Μ+Η)+; Μ5(Ε5Ι~): 505.4 ί 1 (Μ-Η)”. Пример 9: Фармакокинетични измервания на съединение А приложено орално върху пациенти с рак На пациенти с наприднала злокачественост се прилагасъединение А седмично като 30-минутна инфузия (курс = 3 н интравенозни приложения седмично). Пациентите получават дози от 1, 2.5, 5, 10, 20, 25 или 30 тд/т2. Започвайки при 20 тд/т2 ниво на дозата, на 6-тия ден се дава единична / 1 орална доза на съединение А в носител от 80% пропиленгликол I Т и 20% етанол (обем/обем), последвана от прилагане на цитратен/фосфатен буфер (22.5 дт) , преди курс 1 да достигнеабсолютната бионаличност на съединение А. Дозата на оралносъединение А, приложена на б-ия ден, съответства на дозата I.: IV съединение А, приложена в 1-вия. Взети са серии плазменипроби на б-ия ден и на 1-вия .ден за фармакокинетични !' изследвания чрез ЬС/МЗ/МЗ. ЬС/МЗ/МЗ-анализът е същият, използван в пример 1. ·: ; Съединение А за орално приложение, 25 тд/флакон, се ί /' I ? доставя като "лекарство в шише." Разтворителят (буфер) за ‘1 ’ 1 1 разтваряне на съединение А, 25 тд/флакон, е смес от 80% пропиленгликол и 20% етанол (обем/обем). Пропиленгликол/етаноловата смес се получава чрез смесване на 80 обемни ( части от пропиленгликол и 20 обемни части от етанол в подходящ съд и внимателно въртене на съда докато разтворът се смеси напълно.

I ( Цитрат/фосфатният буфер за орално приложение след ; съединение А се доставя в отделно шише. Буферът за

% I У!: 69 '< ·'»· 1- ΐ използване съсъс съединение А се разтваря с вода заинжекция (ΜΕΙ). Съединение А се приготвя за прилагане към пациентитекато се използва подходяща спринцовка за бавно инжектиранена 2.5, 5, или 10 тЬ от пропиленгликол/етаноловата смес в 20 сс флакон, съдържащ 25 тд/флакон съединение А, при коетосе получават концентрации от 10, 5, или 2.5 тд/тЬ,съответно, в зависимост от дозата, която трябва да сеприложи на пациента. Спринцовката се отделя и флаконът серазклаща интензивно 10 секунди. Флаконът се поставя вултразвукова баня и се обработва с ултразвук, докаторазтворът стане бистър. Флаконите се обединяват в зависимост от дозата. Буферът за прилагане със съединение А се доставя в 8οζ. Прозрачено стъклено шише и се разтваря с вода заинжекционни цели (ИЕ1). Предпазната капачка за деца сеотделя от шишето на буфера и се добавят около 140 тЬ водаза инжекционни цели (ИП). Шишето се разклаща интензивноили се обработва с ултразвук с прекъсващо клатене дополучаване на бистър разтвор. След оралното приложение на 6-тия ден, се събират 7тЪ кръвни проби в епруветки Весбоп ϋίο]<ίη5οη Уасиба1пег сКзЕОТА като антикоагулант (оцветена в бледолилаво като повърхност) съгласно следната схема (изразеночаса:минути от началото на оралното приложение): предиприемане на дозата, 00:15, 00:30, 00:45, 1:00, 1:30, 2:00,

3:00, 4:00, 6:00, 8:00, 24:00, 48:00 и 72:00. След IV прилагане на ден 1, 7 тЬ кръвни проби се събират в епруветки Весбоп ОФскгпзоп УасибаФпег с Κ3ΕϋΤΑ като

антикоагулант (оцветена в бледолилаво повърхност) съгласноследната схема (изразено като часа:минути от началото на IV 70 инфузия): преди приемане на дозата, 00:15, 00:30 (край наинфузията), 00:45, 1:00, 1:30, 2:00, 3:00,4:00, 6:00,8:00,24:00,48:00 и 72:00. Веднага след събирането на кръвта, епруветкитеУасибагпег се обръщат няколко пъти за да се осигурисмесване с антикоагуланта и след това незабавно се поставятвърху натрошен лед. В рамките на 30 минути от събирането,пробите се центрифугират в продължение на 5 минути приприблизително 2000 х д и 0 до 5 ЕС. След това плазмата сепрехвърля в отделни с поставени предварително етикети с капачки на винт полипропиленови епруветки и се съхраняватпри -70 ЕС до биоанализа. Плазмените концентрации насъединение А се анализират като се използва ЬС/МЗ/МЗанализ, описан в Пример 1. Плазмената концентрация спрямо времето се анализиракато се използват некомпартиментни методи. Фармако-кинетичните параметри, определени за съединение А включватнаблюдаваната максимална плазмена концентрация (Стах),времето за достигане на Стах (Ттах), площта под плазменатаконцентрация кривата за времето от време нула до времето на последно взетата проба Т(Аис (0—Т)). Общо 18 пациенти са приели орално съединение А каторазтвор на ден б-ти и чрез IV на ден 1. Резюме нафармакокинетичните резултати от тези пациентите епредставено в Таблица 5. Таблица 5: Резюме на фармакокинетичните изследвания напациентите, на които е приложено съединение А орално и интравенозно 71 доза (тд/ггГ) 20 25 30 N 3 11 4 начин IV орално IV орално IV орално препарат IV разтвор за орално прило- жение IV разтвор за орално прило- жение IV разтвор за орално прило- жение СМАХа (пд/тЬ) 251 (108) 142 (106) 447 (189) 180 (110) 711 (530) 274 (104) ТМАХЬ (Ь) 0.25 (0.25, 0.25) 1.0 (0.25, 1.50) 0.50 (0.25, 0.50) 0.50 (0.25, 3.00) 0.50 (0.25, 0.50) 0.50 (0.25, 0.75) лис(0-Т)а,с(Д.пд/тЬ) 796 (587) 404 (381) 848 (284) 533 (284) 1155 (292) 708 (291) %га ΝΑ 43.5 (16.1) ΝΑ 55.6 (18.4) ΝΑ 62.2 (25.1) а средна (3ϋ) стойност средно (т1п,тах)с представлявя Аис(О-Т) Вариантите на изобретението, описани по-горе, сапредназначени изключително да служат като примери и специалистът в областта ще познае или ще може да констатира, като използва нищо повече освен рутиннитеексперименти, редица еквиваленти на специфични съединения,материали и методи. Всички такива еквиваленти влизат вобхвата на изобретението и и са включени от приложените претенции.

Claims (49)

1. 72 В: Патентни претенции

   1. Използване на епотилони с формула:

   Вс или

   К Υ където: 6 е избран от групата, състояща се от алкил, заместеналкил, арил, заместен арил, хетероцикло,

   ^12 (а) (Ь) (с) N е 0 или ΝΚι6; X е 0; 5; СНЕ^; или Η, Ει8; Υ е избран от групата, състояща се от 0; Η, Η; Η, ОЕ22; ОЕ23,ое23; νοε24; η, νοε25; η, ηνκ26κ27; νηνε28ε29; η, νηνε30ε3ι илиСНЕ32, където ОЕ23, ОЕ23 може да бъде циклен кетал; В2 и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, ОЕ33,ОСОК34, ΟΟΟΝΕ35Ε36, ΝΕ37Ε3β, ΝΕ3900ΝΕ4οΕ4ι ; ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΚ42Ε43 или хетероцикло; Ει, Е2, Е3, Е4 и Е5 са избрани от Н, нисш алкил; 73 К«, К9, Кю и Кц са избрани от групата, състояща се от Н,алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; Κΐ7, Κ,ΐ8, К22 и К23 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; Н24, К25/ К26, К28, Кзо, К32, Н33, К34, К35, К36, К37, Н39, К40, Н41,К42, Η51, В.52, Н53 и Кб1 са избрани от групата на Н, алкил,заместен алкил, арил или заместен арил; Ηΐ2ζ Κχ6, К27, К29, Ез1, К38 и К43, са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, Κ5ιΟ=Ο, К52ОС=О, Κ533Ο2, хидрокси иО-алкил или О-заместен алкил, или на тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат,хидрат или пролекарство заедно с един или няколкофармацевтично приемливи неутрализиращи киселината буфери за орален прием като лекарствено средство за повишаване на тяхната бионаличност. 2. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага едновременно с епотилона. 3. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага преди епотилона. 4. Използване съгласно претенция 3, където фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага не по-рано от около 1 час преди епотилона.
2. 5. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага след епотилона. 74
3. 6. Използване съгласно претенция 5, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага не по-късно от около 1 час след епотилона.
4. 7. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага преди и след епотилона.
5. 8. Използване съгласно претенция 7, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага не по-рано от около 1 час преди и не по-късно от около 1 час следприлагането на епотилона.
6. 9. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага вколичество, достатъчно да се освободят най-малко около 20 милиеквивалента за неутрализиране на киселината.
7. 10. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага катоводен разтвор с рН между около 5 и 9.
8. 11. Използване съгласно претенция 1, където фармацевтичноприемливият, неутрализиращ киселина буфер се прилага катоводен разтвор, съдържащ безводен фосфат, натриев цитрат дихидрат и киселина. двуосновен натриев безводна лимонена
9. 12. Използване съгласно претенция 1, където рН на воднияразтвор е около 7.
10. 13. Използване съгласно претенция 1, където бионаличносттана един или няколко епотилони или на тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство енай-малко около 20 процента. 75
11. 14. Използване съгласно претенция 1, където единият илиняколко епотилони или тяхна фармацевтично приемлива сол,солват, клатрат, хидрат, или пролекарство се прилага оралнокато разтвор в пропиленгликол и етанол, където съотношението на пропиленгликол:етанол е около 80:20.
12. 15. Използване съгласно претенция 1, където единият илиняколко епотилони или тяхна фармацевтично приемлива сол,солват, клатрат, хидрат, или пролекарство се прилага вколичество от около 0.05 до около 200 тд/кд/ден.
13. 16. Използване съгласно претенция 15, където единият илиняколко епотилони или тяхна фармацевтично приемлива сол,солват, клатрат, хидрат, или пролекарство се прилага воколо 2 до 4 разделни дози.
14. 17. Използване съгласно претенция 1, където епотилонът е[15-[1Е*,ЗЕ*(Е),7Е*,105*,11Е*,165*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12, 16-пентаметил-З-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)-етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]хептадекан-5,9-дион.
15. 18. Използване съгласно претенция 1, включващо: (a) орално прилагане на воден разтвор на фармацевтичноприемлив, неутрализиращ киселина буфер, съдържащ безводендвуосновен натриев фосфат, натриев цитрат дихидрат ибезводна лимонена киселина; (b) орално прилагане на единия или на няколко епотилони илитяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат,или пролекарство като разтвор на пропиленгликол; и (c) орално прилагане на воден разтвор на фармацевтичноприемлив, неутрализиращ киселина буфер, съдържащ безводендвуосновен натриев фосфат, натриев цитрат дихидрат ибезводна лимонена киселина;. 76
16. 19. Използване съгласно претенция 18, където епотилонът е[15-[1К*,ЗК*(Е),7К*,105*,11К*,165*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,1б-пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)-етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]-хептадекан-5,9-дион.
17. 20. Кит за използване за повишаване на бионаличността на орално прилагани епотилони, характеризиращ се с това, че включва: (ί) първи компонент, съдържащ един или повече епотилони сформула: ?Ж»..

    където: С е избран от групата, състояща се от алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, хетероцикло, ^9 Кю 0 А __ Λ Κή ϋ

    ’Ν ι Ρ-Ι2 К е 0 или ΝΕι6; X е 0; 5; СНК17; или Н, Е78 Υ е избран от групата, състояща се от 0; Η, Η; Н, ОК2г; ОК23,ОЕгз," ΝΟΚ.24Η, ΝΟΒ.25; Η, ΗΝΒ.26Β.27, ΝΗΝΚ28Β.29,' Η, ΝΗΝΕ30Ε31 или СНК32, където ОК23/ ОК.23 може да бъде циклен кетал; Βι и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, 0К33,ОСОК34, ΟΟΟΝΚ35Κ36, ΝΕ37Κ38 или ΝΒ.3 9(30ΝΒ.4οΚ4ΐ 77 ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΚ42Κ43 хетероцикло; ИЛИ Κι, к2, к3, К4 и К5 са избрани от Н, нисш алкил; Р-8, Кд, Кю и Кц са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил,

    Чв*·' хетероцикло или заместен хетероцикло; Ηΐ7, Кае, К22 и К23 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; В.2О Н25, К26, Р-28, Нзо, В-32, К33, К34, К35, К36, К37 , К39, К40, К41,К42, Р-51, К52, К53 и К61 са избрани от групата на Н, алкил, заместен алкил, арил или заместен арил; К-12, К,1б, К27, К29, Кз1, К38 и К43 са избрани от групата, състояща се от н, алкил, заместен алкил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло, Κ5ιΟ=Ο, К520С=О, К53ЗО2, хидрокси иО-алкил или О-заместен алкил; или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство; и (ίί) втори компонент, съдържащ фармацевтично приемлив,неутрализиращ киселина буфер, където първият компонент и вторият компонент се осигуряваткато орална дозирана форма или като фармацевтичен състав,който може да се разтвори с разтворител да осигури течнадоза за орално приложение.
18. 21. Кит съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, ченай-малко един от първия компонент или втория компонент еосигурен като твърда дозирана форма за орално приложение.
19. 22. Кит съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, ченай-малко един от първия компонент или втория компонент е безводен. 78 .
20. 23. Кит съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, ченай-малко един от първия компонент или втория компонент еосигурен като фармацевтичен състав, който може да серазтвори с разтворител да осигури течна дозирана форма за орално приложение.
21. 24. Кит съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, ченай-малко един от първия компонент или втория компонент еосигурен като таблетка.
22. 25. Кит съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, ченай-малко един от първия компонент или втория компонент ебезводен.
23. 26. Кит съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, чесъдържа също така разтворители за разтваряне на първия или втория компонент.
24. 27. Кит съгласно претенция 26, характеризиращ се с това, че разтворителят за разтваряне на първия компонент т; е смес от пропиленгликол и етанол.
25. 28. Фармацевтичен състав, подходящ за орално прилагане къмбозайник, характеризиращ се с това, че включва: (ί) един или няколко епотилони с формула:

    където: С е избран от групата, състояща се от алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, хетероцикло 4**-' Ί9

    Ρΐ2 И е Ο или ΝΕ16; X е 0; 3; СНЕп; или Н, Е18; Υ е избран от групата, състояща се от 0; Η, Η; Н, ОЕ22; ОК23,ое23; νοε24; η, νοε25; η, ηνε26ε27; νηνε28ε29; η, νηνε30ε3ι илиСНЕ32/ където ОЕ23,0Е23 може да бъде циклен кетал; Βι и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, ОЕ33,ОСОВ34, ΟΟΟΝΕ33Ε36, ΝΕ33Ε38, или ΝΕ39ΟΟΝΕ4οΗ4χ ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΕ42Ε43 или хетероцикло; Ει, Е2, Е3, Е4 и Е5 са избрани от Н, нисш алкил; Е8, Е9, Е10 и Ец са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; Еп, Ει8, Е22 и Е23 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; Е24, Е25, Ε2β, Е28, Е3о, Е32, Е33, Е34, Е35, Е36/ Е37, Е39, Е4о,Ε4ι, Е42, Ε5ι, Е52, Е53 и Εβί са избрани от групата на Н, алкил, заместен алкил, арил или заместен арил; Ει2, Е16, Е27, Е29, Езх, Е38 и Е43, са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, Ε5ι0=0, Е52ОС=О, Е53ЗО2, хидрокси и 0-алкил или 0-заместен алкил; или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство, в твърда форма; и 80 (ϋ) твърд фармацевтично приемлив неутрализиращ киселинабуфер в количество, достатъчно да намли разлагането наединия или няколкото епотилони, или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство, когато фармацевтичният състав се разтваря с разтворител, зада се осигури течна дозирана форма за орално приложение.
26. 29. Фармацевтичен състав съгласно претенция 28,характеризиращ се с това, че фармацевтично приемливият,неутрализиращ киселина буфер осигурява течна оралнадозирана форма с рН между приблизително 5 и 9.
27. 30. Фармацевтичен състав съгласно претенция 28,характеризиращ се с това, че фармацевтично приемливият,неутрализиращ киселина буфер е в количество, достатъчно даосигури най-малко около 20 милиеквивалента от капацитета занеутрализиране на киселината.
28. 31. Фармацевтичен състав съгласно претенция 28,характеризиращ се с това, че фармацевтично приемливият,неутрализиращ киселина буфер включва двуосновен фосфат-лимонена киселина-цитрат.
29. 32. Фармацевтичен състав съгласно претенция 28,характеризиращ се с това, че единият или няколко епотилониили тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат,хидрат или пролекарство е в количество между приблизително0.05 и 200 тд.
30. 33. Фармацевтичен състав съгласно претенция 28,характеризиращ се с това, че епотилонът е [15-[1К*,ЗК*(Е),7К*,105*,11К*,165*]] -7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16- пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0] хептадекан-5,9-дион. 81
31. 34. Кит, характеризиращ се с това, че включвафармацевтичния състав съгласно претенция 28 и разтворителза разатваряне на фармацевтичния състав, за да се осигуритечна дозирана форма за орално приложение.
32. 35. Кит съгласно претенция 34, характеризиращ се с това,че разтворителят включва пропиленгликол, етанол и фосфатенбуфер (1М, рН 8).
33. 36. Кит съгласно претенция 35, характеризиращ се с това,че съотношението на пропиленгликол:етанол:фосфатен буфер е около 58:12:30.
34. 37. Течна орална дозирана форма, подходяща за оралноприложение към бозайник, характеризираща се с това, чесъдържа: (ί) един или няколко епотилони с формула: #·“·· Ч®’"

    Υ където: С е избран алкил, арил, от групата, състояща се от алкил, заместен арил, хетероцикло, заместен 10

    М е 0 или ΝΒ.16,· 82 X е Ο; 3; ΟΗΚι7; или Η, Κι8; Υ е избран от групата, състояща се от 0; Η, Η; Η, ОК22; ОК23, ОК23; ΝΟΚ24; η, ΝΟΕ25; Η, ΗΝΚ26Κ27; ΝΗΝΚ28Κ29; η, ΝΗΝΚ30Κ3ι ИЛИ СНК32, където ОК23, ОК23 може да бъде циклен кетал; В2 и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, 0К33,ОСОК34, ΟΟΟΝΕ35Ε36, ΝΚ37Κ38, или ΝΕ39θΟΝΚ4οΚ4ΐ Ώ е избран от групата, състояща се от ΝΚ42Κ43 илихетероцикло; Κι, К2, К3, К4 и К5 са избрани от Н, нисш алкил; К8, К9, К10 и К11 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; К27, К18, К22 и К23 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; К24, К25< к26, К28, Кзо, К32, Кзз, К34, К35, К36, К37, К39, К40, К41,К42, К51, К52, К53 и К61 са избрани от групата на Н, алкил, заместен алкил, арил или заместен арил; К22, Κΐ6, К27, К29, К31, К38 и К43, са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, Κ5ιϋ=Ο, К52ООО, К53ЗО2, хидрокси и0-алкил или О-заместен алкил; или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство и (ϋ) фармацевтично приемлив течен носител.
35. 38. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 37,характеризираща се с това, че епотилонът е [15-[1К*,ЗК* (Е),7К*,105*,11К*,165*]]-7, И-дихидрокси-8, 8,10,12,16- 83 пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]-хептадекан-5, 9-дион.
36. 39. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 37,характеризираща се с това, че съдържа допълнителнофармацевтично приемлив, неутрализиращ киселина буфер вколичество, достатъчно да намали разлагането на единия или няколкото епотилони, или тяхната фармацевтично приемливасол, солват, клатрат, хидра, или пролекарство в сравнение сфармацевтичен състав без буфера.
37. 40. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 39,характеризираща се с това, че рН на течната оралнадозирана форма е между приблизително 5 до 9.
38. 41. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 39,характеризираща се с това, че буферът е в количество, достатъчно да милиеквивалента киселината. осигури най-малко от капацитета за приблизително 20неутрализиране на
39. 42. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 37,характеризираща се с това, че разтворителят епропиленгликол, етанол и вода, буферирани с фосфатен буферпри рН около 8.
40. 43. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 42,характеризираща се с това, че пропиленгликолът, етанолът иводата буферирани с фосфатният буфер, са в съотношениеоколо 58:12:30.
41. 44. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 42,характеризираща се с това, че епотилонът е [15-[1К*,ЗК*(Е),7К*,105*,11К*,165*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)-етенил-17-окса-4-азабицикло[14.1.0]-хептадекан-5,9-дион. 84
42. 45. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 37,характеризираща се с това, че единият или няколкотоепотилони или тяхната фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство е в количество междуприблизително 0.05 и 200 тд.
43. 46. Течна орална дозирана форма съгласно претенция 39,характеризираща се с това, че буферът включва двуосновенфосфат-лимонена киселина-цитрат.
44. 47. Предмет на производство, характеризиращ се с това, че включва: (a) съд, който може да се затвори херметично, подходящ затечен или твърд медикамент; (b) един или няколко епотилони или тяхна фармацевтичноприемлива сол, солват, клатрат, хидрат или пролекарство; и (c) фармацевтично приемлив носител, подходящ да достави орално епотилона.
45. 48. Диспергируема буферирана таблетка, характеризираща се с това, че включва: <(!*·*>-

    където:е е избраналкил, арил, от групата, състояща се от алкил,заместен арил, хетероцикло, заместен 10

    85

    И е 0 или ΝΚι6; X е 0; 3; 0ΗΗι7; или Η, Β.ι8; Υ е избран от групата, състояща се от 0; Η, Η; Н, ОВ.22; ОВ.23,ОК23; ΝΟΒ.24,' Η, ΝΟΚ25; Η, ΗΝΒ.26Β.27; ΝΗΝΚ28Κ29; Η, ΝΗΝΚ3οΒ.32 илиСНК.32, където 0В.23, ОК23 може да бъде циклен кетал; В2 и В2 са избрани от групата, състояща се от Н, ОВ.33,ОСОВ34, ΟΟΟΝΚ35Κ.36, ΝΚ37Β.38, ИЛИ ΝΒ.3 9<30ΝΒ.4οΚ41 ϋ е избран от групата, състояща се от ΝΚ.42Β.43 илихетероцикло; Κι, К2, К3, Рб и К5 са избрани от Н, нисш алкил; К8, К9, Кю и Кц са избрани от групата, състояща се от, алкил, заместен алкил, арил, заместен арил, циклоалкил, хетероцикло или заместен хетероцикло; К27, К18, В.22 и К23 са избрани от групата, състояща се от Н, алкил и заместен алкил; К-24, К25, К26, К2д, К30, к32, В-зз, В.34, К35, Кзб, К37, К39, В.40, К.41,К42, В-51, В.52, К53 и Кб1 са избрани от групата на Н, алкил,заместен алкил, арил или заместен арил; Βι2, К16, К27, К29, Кз1, В-зд и К43, са избрани от групата, състояща се от Н, алкил, заместен алкил, заместен арил,циклоалкил, хетероцикло, К51С=0, В.52ОС=О, В.53ЗО2, хидрокси и 0-алкил или 0-заместен алкил; или тяхна фармацевтично приемлива сол, хидрат или пролекарство; и солват, клатрат, (ϋ) буферни компоненти, които могат да неутрализиратстомашни течности за време, достатъчно, за да се абсорбира споменатият епотилон. 86
46. 49. Кит съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че първият и вторият компонент е осигурен като течна дозирана форма за орално приложение.
47. 50. Кит съгласно претенция 49, характеризиращ се с това, чеединият или няколкото епотилони или тяхна фармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, или пролекарство ев количество между приблизително 0.05 и 200 тд ифармацевтично приемливият, неутрализиращ киселина буфер е вколичество, достатъчно да осигури най-малко около 20милиеквивалента от капацитета за неутрализиране на киселината.
48. 51. Кит съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, чепървият компонент и вторият компонент е осигурен катофармацевтичен състав, който може да се разтвори сразтворител, за да осигури течна дозирана форма за оралноприложение; единият или няколкото епотилони или тяхнафармацевтично приемлива сол, солват, клатрат, хидрат, илипролекарство е в количество между приблизително 0.05 и 200тд; и фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселинабуфер е в количество, достатъчно да осигури най-малко около20 милиеквивалента от капацитета за неутрализиране на киселината.
49. 52. Кит съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, чеепотилонът е [15-[1К*,ЗК*(Е),7К*,105*,11К*,165*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,1β-пентаметил-З-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил-17-окса-4-азабицикло-[14.1.0]хептадекан-5,9-дион и фармацевтично приемливият, неутрализиращ киселинабуфер съдържа двуоснсовен натриев фосфат, натриев цитрат ибезводна лимонена киселина.