BG107849A

BG107849A - Кондензирани пуринови производни като антагонисти на а1 аденозин рецептори

Info

Publication number: BG107849A
Application number: BG107849A
Authority: BG
Inventors: Ko-Chung Lin; Chi Vu
Original assignee: Biogen, Inc.
Priority date: 2000-12-01
Filing date: 2003-05-27
Publication date: 2004-01-30
Also published as: US6605601B2; IS6821A; YU42903A; EA200300629A1; GEP20094697B; JP2004514723A; ATE394402T1; NO20032483L; HUP0400530A3; CZ20031513A3; MXPA03004857A; EE200300260A; HK1059927A1; KR20040011439A; UA75625C2; ZA200408755B; ZA200304067B; SK6552003A3; TWI293301B; US20020111333A1

Description

КОНДЕНЗИРАНИ ПУРИНОВИ ПРОИЗВОДНИ КАТО АНТАГОНИСТИ НА А, АДЕНОЗИН РЕЦЕПТОРИ

Тази заявка защитава претенциите на предварителната заявка на Съединените щати № 60/250,658, заявена на 1 декември 2000, която тук е включена като цитат.

Област на техниката

Това изобретение има отношение към медицинската химия и фармакология. По-специално, то се отнася за антагонисти на аденозин рецептори, фармацевтични състави, които съдържат тези съединения и методи за получаването и използването на същите за лечение на болести.

Предшестващо състояние на техниката

Аденозинът е повсеместен биохимически посредник. Аденозинът се свързва към и активира рецептори, които са свързани със седем-трансмембранно обхванат G-протеин, предизвиквайки множество физиологични отговори. Аденозин рецепторите се разделят на четири известни подтипа (Αι, Ага, А₂ь и Аз). Тези рецепторни подтипове медиират различни и понякога противоположни ефекти. Например, активирането на аденозин А] рецептора предизвиква увеличаване на бъбречната съдова устойчивост, докато активирането на аденозин Аг_арецептора предизвиква намаляване на бъбречната съдова устойчивост.

В повечето органни системи на бозайниците периодите на метаболитен стрес водят до съществено увеличение на концентрацията на аденозин в тъканта. Сърцето, например, продуцира и освобождава аденозин за медииране на адаптивни отговори на стреса, като забавяне на сърдечния пулс и коронарната вазодилатация. По подобен начин концентрациите на аденозин в бъбреците се увеличават в отговор на хипоксия, метаболитен стрес и много нефротоксични вещества. Бъбреците продуцират също аденозин конститутивно Бъбреците контролират количеството на конститутивно продуцирания аденозин за да регулират гломеруларната филтрация и електролитната реабсорбция. По отношение на контролирането на гломеруларната филтрация активирането на А1 рецепторите води до констрикция (свиване) на аферентните артериоли, докато активирането на А_2а рецепторите предизвиква вазодилаторни ефекти върху аферентните артериоли. Общо взето, ефектът от активирането на тези гломеруларни аденозин рецептори е намаляване на скоростта на гломеруларната филтрация. Освен това, Αι аденозин рецепторите са разположени в проксималната тръбичка и дисталните тубуларни центрове. Активирането на тези рецептори стимулира натриевата реабсорбция от тубуларния лумен. Съответно, блокирането на ефектите на аденозина върху тези рецептори води до нарастване на скоростта на гломеруларната филтрация и до увеличено отделяне на натрий.

Техническа същност на изобретението

Кратко описание на изобретението

Изобретението се основава на откритието, че съединения с Формула I и II са мощни и селективни инхибитори на специфични подтипове аденозин рецептори. Базирайки се на това откритие, изобретението разглежда аденозин антагонисти, които са полезни за превенция и/или лечение на многобройни болести, включително сърдечни и циркулационни заболявания, дегенеративни заболявания на централната нервна система, респираторни заболявания и много болести, за които е подходящо диуретично лечение. Най-общо изобретението разглежда много мощни и селективни антагонисти на аденозин А1 рецептор.

Изобретението разглежда съединения с формула I и II:

ФОРМУЛАI

ФОРМУЛА II където Ri и R₂ са избрани независимо от групата, която се състои от:

a) водород;

b) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът алкенилът или алкинилът са или незаместени, или заместени с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от: хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклична група, ациламино, алкил сулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

с) арил или заместен арил;

R₃ е избран от групата, която се състои от:

а) бициклена, трициклена или пентациклена група, избрани от групата, която се състои от:

Ύνυ, където бициклената, трициклената или пентациклената групи са или незаместени, или функционализирани с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от:

(i) алкил, алкенил и алкинил; където всяка алкил, алкенил или алкинил група е или незаместена или функционализирана с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, амино^5)ацилхидразинил карбонил, амино(1<5)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбалкокси)алкилкарбамоил), ациламиноалкиламино, ацилокси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкоксикарбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклоалкиламино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -R5, Rs-алкокси, R₅алкил(алкил)амино, Rs-алкилалкилкарбамоил, Rs-алкиламино, Rs-алкилкарбамоил, Rs-алкилсулфонил, Rs6 алкилсулфониламино, 1<5-алкилтио, Я₅-хетероциклилкарбонил, заместен аралкиламино, заместен арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфонил амино, заместен хетероциклил, заместен хетеро циклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

и (ii) (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, (амино)(И.5) ацилхидразинилкарбонил, (амино)(К5)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбоалкокси)алкилкарбамоил, ациламиноалкиламино, ацилОкси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкоксикарбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклоалкил амино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, халоген, хетероциклил, хетероциклилалкиламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -R5, 1<5-алкокси, К₅-алкил(алкил)амино, R5алкилалкилкарбамоил, И₅-алкиламино, К₅-алкилкарбамоил, Rs-anrauicj^oHiui, R₅^KiDic)^oHHnaMHHo, R5алкилтио, R5-xeTepom«uiHnKap6oHiui, заместен аралкиламино, заместен арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфониламино, заместен хетероциклил, заместен хетероциклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

С R4 е избран от групата, която се състои от водород, См-алкил,

См-алкил- СО₂Н, и фенил, където См-алкил, См-алкилСО₂Н, и фенилната групи са или незаместени, или функционализирани с един до три заместители, избрани от групата, която се състои от халоген, OH, -ОМе, -NH₂, и -NO₂; R5 е избран от групата, която се състои от -(CRiR2)_nCOOH, -C(CF₃)₂OH, -CONHNHSO₂CF₃, -CONHOR4, -CONHSO₂R4, -CONHSO₂NHR4, -C(OH)R4PO₃H₂, -NHCOCF₃, -NHCONHSO₂R4, -NHPO₃H₂, -NHSO2R4, -NHSO2NHCOR4, © -OPO3H2, -OSO3H, -PO(OH)R4, -PO3H2, -SO3H, -SO2NHR4,

SO₃NHCOR4, -SO₃NHCONHCO₂R4, и следните групи:

η = Ο, 1, 2 или 3;

А е избран от групата, която се състои от -СН=СН,

-(CH)_m-(CH)_m, СН=СН-СН₂, и -СН₂-СН=СН;

т=1 или 2;

X е О или S;

Z е избран от групата, която се състои от единична връзка, -0-, -(СН₂)_П-, -О(СН₂)!.₂-, -СН₂ОСН₂- -(СН₂)!.₂О-,

-СН=СНСН₂-, -СН=СН-, и -СН₂СН=СН~; и

R₆ is е избран от групата, която се състои от водород, алкил, ацил, алкилсулфонил, аралкил, заместен аралкил, заместен алкил и хетероциклил; и

R₇ е избран от групата, която се състои от:

a) водород;

b) алкил, алкенил с не по-малко от 3 въглерода, или алкинил е не по-малко от 3 въглерода, където алкилът, алкенилът или алкинилът са или незаместени или функционализирани с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

c) арил или заместен арил;

d) алкиларил или алкил заместен арил.

Съединенията с Формула I или II могат да бъдат в различни форми като ахирално съединение, рацемат, оптично активно съединение, чист диастереомер, смес от диастереомери или фармацевтично допустима адиционна сол. В някои предпочетени реализации съединенията на изобретението са съединения с Формула I или II, където нито

Ri нито R₂ е водород, т.е. всеки от Ri и R₂ е независимо избран от групата, която се състои от

a) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът, алкенилът или алкинилът са или незаместени или функционализирани с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

b) арил или заместен арил.

По-предпочетено е поне един от R| и R₂ да бъде алкил. В други предпочетени реализации

А е -(CH)_m-(CH)_m.

R7 е алкил в други предпочетени реализации и Z е предпочетено проста връзка.

Предпочетени съединения на това изобретение са:

2- (4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-7-изопропил-4пропил-1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-а8-индацен-5-он (съединение 1);

7-етил-2-(4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-4-пропил-

1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-5-он (съединение 2);

3- [4-(7-етил-5-оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-1Н-

1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-2-ил)-бицикло[2.2.2]окт-1-ил]пропионова киселина (съединение 3);

2- (4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-7-метил-4пропил-1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-5-он (съединение 4); и

3- [4-(7-изопропил-5-оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-

Η-1,3,4,5а,8-пентааза-аБ-индацен-2-ил)-бицикло[2.2.2]окт-1 ил]-пропионова киселина (съединение 5).

Съединенията на това изобретение могат да се модифицират с цел да се подобрят желаните свойства. Подобни модификации са известни на специалистите в областта и включват такива, които увеличават биологичното проникване в дадена биологична система (например, кръв, лимфна система, централна нервна система), увеличават оралната възприемчивост, увеличават разтворимостта с цел да се прилагат чрез инжекции, променят метаболизма и/или променят скоростта на екскреция. Неограничаващи примери за подобни модификации са естерификация с полиетилен гликоли, дериватизация с пиволати или заместители на мастни киселини, превръщане в карбамати, хидроксилиране на ароматни пръстени и заместване с хетероатом в ароматните пръстени.

Изобретението предвижда също фармацевтичен състав, в който е включено всяко от горните съединения, самостоятелно или в комбинация, заедно с подходящ ексипиент.

Изобретението разглежда също метод за лечение на пациенти с признаци или симптоми на болести или смущения, където възможна причина за тях може да бъде активирането на А1 аденозин рецепторите. Методът представлява прилагане на пациента на ефективно количество от всяко едно от горните съединения. Болестта или смущението могат да бъдат, например, системна хипертония, бъбречна недостатъчност, диабет, астма, едематозно заболяване, конгестивна сърдечна недостатъчност или бъбречна дисфункция (например, бъбречна дисфункция, появяваща се като страничен ефект от диуретик, използван за лечение на конгестивната сърдечна недостатъчност или бъбречно отравяне в резултат на страничен ефект при лечение с химиотерапевтични агенти).

Съединенията на изобретенията имат предимства, включително следните. Например, (1) те се използват в ниски дози, което свежда до минимум вероятността от странични ефекти и (2) те могат да се включат в различни форми за дозиране като хапчета, таблетки, капсули, аерозоли, супозитори, течни състави за поглъщане или инжекции, хранителни добавки или топични препарати. Освен за медицинско прилагане при хора, съединенията на изобретението могат да се използват и във ветеринарната медицина. В някои реализации се предлага фармацевтичен състав за орално интравенозно, интрамускулно или подкожно прилагане.

Това съединение се отнася също за метод за получаване на горните съединения, който се състои от етапите: а) алкилиране на тиокетон за получаване на тиоетер; Ь) реакция на тиоетера със заместен аминоалкохол до получаване на алкохолно производно; и с) циклизиране на алкохолното междинно съединение до получаване на циклизиран продукт.

В някои реализации горният процес съдържа и етапа: а) превръщане на циклизирания продукт в производно на карбоксилна киселина. В някои реализации процесът съдържа етапите: а) реакция на диамино урацил с монометиловия естер на бицикло[2.2.2]октан-1,4-дикарбоксилна киселина до получаване на киселина; Ь) редукция на киселината до съответния алкохол; с) окисление на алкохола до алдехид; d) взаимодействие на алдехида с метил(трифенилфосфороанилиден) ацетат до куплиран продукт; е) превръщане на куплирания продукт в тиокетон; f) алкилиране на тиокетона до получаване на тиоетер; g) реакция на тиоетера със заместен аминоалкохол до получаване на алкохолно междинно съединение; и h) циклизиране на алкохолното междинно съединение до получаване на циклизиран продукт; и i) превръщане на циклизирания продукт в производно на карбоксилна киселина.

В някои реализации процесът се състои от етапите: а) реакция на диамино урацил с монометиловия естер на бицикло[2.2.2]октан-1,4-дикарбоксилна киселина до получаване на киселина; Ь) естерифициране на киселината до съответния естер; с) превръщане на естера в тиокетон; d) алкилиране на тиокетона до получаване на тиоетер; е) реакция на тиоетера със заместен аминоалкохол до получаване на алкохолно междинно' съединение; и f) циклизиране на алкохолното междинно съединение до получаване на циклизиран продукт; и h) превръщане на циклизирания продукт в производно на карбоксилна киселина.

В някои реализации процесът се състои от етапите: а) нитрозиране на 6-амино-1-пропил-1Н-пиримидин-2,4-дион до получаване на нитрозо междинно съединение; Ь) редукция на нитрозо междинното съединение до получаване на съответния диамино урацил; с) превръщане на диамино урацила до аминна сол; d) куплиране на аминната сол към 4-хидроксибицикло[2.2.2]октан-1-карбоксилна киселина до получаване на куплиран продукт; и е) превръщане на куплирания продукт в тиокетон; f) алкилиране на тиокетона до получаване на тиоетер; g) реакция на тиоетера със заместен аминоалкохол до получаване на алкохолно междинно съединение; и h) циклизиране на алкохолното междинно съединение до получаване на циклизиран продукт.

Други особености и предимства на изобретението ще станат ясни от следващото подробно описание и от претенциите.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Освен ако е дефинирано по друг начин, всички технически и научни термини, използвани тук, имат същото значение, каквото обикновено се разбира от специалистите в областта, към която това изобретение се отнася. Освен описаните по-долу подходящи методи и материали, в практиката и анализите на настоящето изобретение могат да се използват идентични или подобни на описаните методи и анализи. Всички публикации, патентни заявки, патенти и други споменати тук цитати са включени чрез цялостното им цитиране. Освен това, материалите, методите и примерите са само за илюстрация и не са ограничаващи.

Навсякъде в тази спецификация думата “съдържа” или нейни производни като “съдържащ” и други означава включване на споменатия компонент или група от компоненти, но не изключването на друг компонент или група от компоненти.

Използваната тук “алкенилна” група е алифатна въглеродна група, която има поне една двойна връзка. Алкенилната група може да бъде линейна или разклонена, и може да има, например, от 3 до 6 въглеродни атома във веригата и 1 или 2 двойни връзки. Неограничаващи примери за алкенилни групи са алил и изопренил.

Използваната тук “алкинилна” група е алифатна въглеродна група, която има поне една тройна връзка. Алкинилната група може да бъде линейна или разклонена, и може да има, например, от 3 до 6 въглеродни атома във веригата и 1 или 2 тройни връзки. Неограничаващи примери за алкенилни групи са пропаргил и бутинил.

Използваната тук “арилна” група е фенилна или нафтилна група или тяхно производно. “Заместена арилна” група е арилна група, която е заместена с един или повече заместители като алкил, алкокси, амино, нитро, карбокси, карбоалкокси, циано, алкиламино, диалкиламино, халогено, хидрокси, хидроксиалкил, меркаптил, алкилмеркаптил, трихалогеноалкил, карбоксиалкил, сулфокси или карбамоил.

Използваната тук “аралкилна” група е алкилна група, която е заместена с арилна група. Пример за аралкилна група е бензил.

Използваната тук “циклоалкилна” група е алифатен пръстен с например 3 до 8 въглеродни атома. Примери на циклоалкилни групи са циклопропил и циклохексил.

Използваната тук “ацилна” група е линейна или разклонена алкил- С(=О)-група или формилна група. Примери на ацилни групи са алканоилни групи ( например, с 1 до 6 въглеродни атома в алкидната група). Ацетил и пивалоил са примери на ацилни групи. Ацилните групи могат да бъдат заместени или незаместени.

Използваната тук “карбаноилна” група е група със структура H2N-CO2-. “Алкилкарбамоил” и “диалкилкарбамоил” се отнасят към карбамоилните групи, в които азотът има една или две алкидни групи вместо водородните атоми. По аналогия, “арилкарбамоил” и “арилалкилкарбамоил” групи имат арилна група на мястото на един от водородните атоми и в последния случай - алкилна група на мястото на втория водороден атом.

Използваната тук “карбоксилна” група е -СООН група.

Използваната тук “алкокси” група е алкил-О- група, в която “алкил” е описан по-горе.

Използваната тук “хетероциклилна” група е 5 до около 10 членна пръстенна структура, в която един или повече от атомите в пръстена е елемент, който не е въглерод, например, N, 0, S. Хетероциклената група може да бъде ароматна или неароматна, т.е. може да бъде наситена, или да бъде частично или напълно ненаситена. Примери на хетероциклени групи са пиридил, имидазолил, фуранил, тиенил, тиазолил, тетрахидрофуранил, тетрахидропиранил, морфолинил, тиоморфолинил, индолил, индолинил, изоиндолинил, пиперидинил, пиримидинил, пиперазинил, изоксазолил, изоксазолидинил, тетразолил и бензимадолил.

Използваната тук “заместена хетероциклилна” група е хетероциклена група, в която един или повече водороди са заместени със заместители като алкокси, алкиламино, диалкиламино, карбалкокси, карбамоил, циано, халогено, трихалогенометил, хидрокси, карбонил, тиокарбонил, хидроксиалкил или нитро.

Използванта тук “хидроксиалкил” група е алкилна група заместена с хидрокси група.

Използваната тук “сулфамоил” група има структурата -S(O)₂NH₂. “Алкилсулфамоил” и “диалкилсулфамоил” са сулфамоилни групи, в които азотът има една или две алкилни групи вместо водородните атоми. По аналогия, “арилсулфамоил” и “арилалкилсулфамоил” групи имат арилна група на мястото на един от водородните атоми и в последния случай - алкилна група на мястото на втория водороден атом.

Използваният тук “антагонист” е молекула, която се свързва с рецептор без да активира този рецептор. Той се конкурира с ендогенния лиганд за този център на свързване и по този начин намалява способността на ендогенния лиганд да стимулира рецептора. В контекста на настоящето изобретение “селективен антагонист” е антагонист, който се свързва към специфичен подтип аденозин рецептор с по-голям афинитет, отколкото към други подтипове аденозин рецептори. Антагонистите от изобретението могат, например, да имат голям афинитет към Αι рецептори и да бъдат селективни като имат (а) наномоларен афинитет на свързване за Αι рецептор, и (Ь) най-малко 10 пъти, по-предпочетено 50 пъти, и найпредпочетено 100 пъти по-голям афинитет за Αι рецепторния подтип, отколкото към който и да е друг рецепторен подтип.

Използваното тук “фармацевтично ефективно количество” означава количество, което е ефективно за лечение или превенция на заболяване, което се характеризира с повишена концентрация на аденозин и/или увеличена чувствителност към аденозин.

Използваният тук термин “пациент” означава бозайник, включително и човек.

Използваното тук “фармацевтично допустим носител или адювант” означава нетоксичен носител или адювант, който може да се прилага на животно заедно със съединение на изобретението и който не унищожава неговата фармацевтична активност.

Най-общо, изобретението се отнася за потентни и селективни антагонисти на аденозин Αι рецептор. В Таблица 1 са представени примерни съединения на изобретението.

I

Разглежданите тук съединения проявяват IC50 спрямо Rat Αι рецептор в интервала от около 7 до около 1095.

Синтез на съединения.които са аденозин антагонисти

Съединенията на изобретението могат да се получат с помощта на голям брой известни методи. Например, тези съединения могат да се получат по методите, дадени в Suzuki, F. et al. J. Med. Chem. 1992, 35, 3581-3583., и/или Shimada, J.; Suzuki, F. Tetrahedron Lett. 1992, 33, 3151-3154.

По-долу са представени общи синтетични схеми за получаване на съединенията на това изобретение.

Обща схема за Метод 1

SOCi₂

Обща схема за Метод 2

0 JI	Η	Ο
HN>
οΑ		)—' OMe

Обща схема за Метод 3

R

СО₂Ме

1) SOCI₂

2) NaOH

Както опитният специалист може да прецени, горните синтетични схеми не изчерпват всички възможности за синтез на описваните съединения, за които има претенция тази заявка. Специалистите могат да използват и други методи.

Използване на съединенията, които са аденозин антагонисти

Активирането на подтип Αι аденозин рецепторите предизвиква много физиологични отговори, включително редукция на кръвния поток в бъбреците, редукция на скоростта на гломеруларната филтрация и увеличаване на реабсорбцията на натрий в бъбреците. Активирането на Αι аденозин рецепторите намалява също сърдечния пулс, намалява скоростта на провеждане и намалява свиваемостта. Тези и други ефекти на активирането на Αι аденозин рецепторите в други органи са нормални регулаторни процеси. Така че, антагонистите на Αι аденозин рецепторите имат широко приложение както за превенцията, така и за лечението на заболяването. Болестите, за чиято превенция или лечение се използват антагонистите на Αι аденозин рецепторите са болести и смущения, при които активирането на Αι аденозин рецепторите играе роля в патофизиологията. Неограничаващи примери за подобни заболявания и смущения са конгестивна сърдечна недостатъчност, системна хипертония, респираторни смущения (например, бронхиална астма, алергични заболявания на белите дробове); и много болести, при които е показано диуретично лечение (например, остро и хронично бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност, хипертония).

Освен това, изобретението предлага прилагането на високо селективни и потентни антагонисти на аденозин Αι рецептори, например за предизвикване на диуретичен отговор, когато се прилагат самостоятелно и да потенцират диуретичния отговор при традиционните диуретици. Освен това, прилагането на антагонисти на аденозин Αι рецептори с традиционните диуретици регулират редукцията на скоростта на гломеруларната филтрация, която традиционните диуретици индуцират. Това е полезно, например, при лечение на едематозни заболявания като конгестивна сърдечна недостатъчност и асцити.

Прилагане на съединения - аденозин антагонисти

Съединенията могат да се прилагат на животни (например, бозайници като хора, примати, коне, кучета, крави, прасета, овце, кози, котки, мишки, плъхове, морски свинчета, зайци, хамстери, gerbil, порове, гущери, влечуги или птици). Съединенията се прилагат по всички възможни начини, подходящи за приемане на фармацевтични съединения, включително хапчета, таблетки, капсули, аерозоли, супозитори, течни състави за поглъщане и инжекции или се използват като капки за очи, хранителни добавки и топични препарати. Съединенията могат да се прилагат орално, интраназално, трансдермално, интрадермално, вагинално, вътреушно, интраокуларно, в устата, ректално, транслигавично или чрез инхалации, имплантации (например, хирургично) или интравенозно прилагане.

Съединенията могат да се прилагат и заедно с не аденозин модифициращ състав (например, в комбинация с не аденозин модифициращ диуретик, както е описано, например, във висящата заявка PCT/US99/08879 от 23 април 1999).

Фармацевтични състави

Антагонистите на Αι аденозин рецептори могат да се включат във фармацевтични състави за прилагане на животни, както и на хора. Тези фармацевтични състави включват предпочетено ефективно количество антагонист на Αι аденозин рецептори, което редуцира вазоконстрикцията или подобрява белодробната хемодинамика, и фармацевтично допустим носител.

Фармацевтично допустими носители, които са полезни за тези фармацевтични състави, са, например, йонообменници, алуминиев окис, алуминиев стеарат, лецитин, серумни протеини, като човешки серумен албумин, буферни вещества като фосфати, глицин, сорбинова киселина, калиев сорбат, частични глицеридни смеси на наситени растителни мастни киселини, вода, соли или електролити, като протамин сулфат, динатриев кисел фосфат, калиев кисел фосфат, натриев хлорид, цинкови соли, колоиден силициев двуокис, магнезиев трисиликат, поливинилпиролидон, вещества на целулозна основа, полиетиленгликол, натриева карбоксиметилцелулоза, полиакрилати, восъци, полиетилен-полиоксипропилен блокови съполимери, полиетиленгликол и мазнина от вълна.

Съединенията на настоящето изобретение могат да се прилагат парентерално, орално, чрез спрей за инхалация, топично, ректално, назално, букално, вагинално или чрез имплантиран резервоар. Терминът “парентерално”, използван тук, включва подкожно, вътремускулно, вътреставно, интрасиновиално, интрастернално, интратекално, интрахепатално, интралезионално или интракранално инжектиране или инфузионна техника.

Стерилните инжекционни форми на съставите от това изобретение могат да бъдат водна или маслена суспензия. Тези суспензии се приготвят по методите, които са познати на специалистите, при използване на подходящи диспергиращи или омокрящи агенти и суспендиращи агенти. Стерилният инжекционен препарат може да бъде също стерилен инжекционен разтвор или суспензия в нетоксичен парентерално допустим разредител или разтворител, например, като разтвор в 1,3-бутандиол. Между допустимите носители и разтворители, които могат да се използват, са вода, разтвор на Ringer и изотоничен разтвор на натриев хлорид. Освен това, обикновено като разтворител или суспендираща среда се използват стерилни стабилни масла. За тази цел може да се използва всяко стабилно безвкусно олио, включително синтетични моно- или диглицериди. За приготвяне на инжекционния състав могат да се използват мастни киселини като олеинова киселина и нейните глицеридни производни, както и натурални фармацевтично допустими масла като маслинено олио или касторово масло, особено техните полиоксиетилирани варианти. Тези маслени разтвори или суспензии могат да съдържат също дълговерижен алкохол като разредител или диспергант, например карбоксиметил целулоза или подобни диспергиращи агенти, които се използват обичайно в рецептури за фармацевтично допустими форми за дозиране, включително емулсии и суспензии. В рецептурите могат да участват други повърхностно активни вещества, като Tweens, Spans и други емулгиращи агенти или подобрители на биодостъпността, които обикновено се използват при производството на фармацевтично допустими твърдо вещество, течност или други форми за дозиране.

Парентералните състави могат да бъдат единична болусна доза, инфузионна или натоварваща болусна доза, последвана от поддържаща доза. Тези състави могат да се приемат веднъж на ден или на принципа “при необходимост”.

Фармацевтичните състави на това изобретение могат да се прилагат орално при използване на всякакви орално приемливи форми на дозиране като капсули, таблетки, водни суспензии или разтвори. В случая на използване на таблетки за орално приемане носителите, които се използват, са лактоза и царевично нишесте. Типичните добавки като смазващи агенти са, например, магнезиев стеарат. За орална употреба под формата на капсули полезни разредители са лактоза и царевично нишесте. Когато са необходими водни суспензии за орална употреба активният ингредиент се комбинира с емулгиращи и суспендиращи агенти. По желание могат да се добавят подсладители, ароматизатори и оцветители.

Друга възможност за прилагане на фармацевтичните състави от това изобретение е под формата на супозитори за ректално прилагане. Те могат да се приготвят чрез смесване на агента с подходящ недразнещ ексипиент, който при стайна температура е твърд, но се втечнява при ректалната температура, поради което се стапя в ректума и освобождава лекарството. Такива материали са какаово масло, пчелен восък и полиетилен гликоли.

Фармацевтичните състави от това изобретение могат да се прилагат и топично. Топичното прилагане се осъществява като ректален състав за супозитории (виж по-горе) или като подходящ състав за клизма. Могат също да се използват топични трансдермални пластири.

За топично прилагане фармацевтичните състави се правят под формата на подходящ мехлем, съдържащ активния компонент, суспендиран или разтворен в един или повече носители. Носители за топично прилагане на съединенията от това изобретение са минерално масло, течен вазелин, бял вазелин, пропилея гликол, полиоксиетилен, полиоксипропилен, емулгиращ восък и вода. Фармацевтичните състави могат да се изготвят и като подходящ лосион или крем, съдържащ активните компоненти, които са суспендирани или разтворени в един или повече фармацевтично приемливи носители. Подходящи носители са минерално масло, сорбитан моностеарат, полисорбат 60, восъци от цетилови естери, цетеарилов алкохол, 2-октилдодеканол, бензилов алкохол и вода.

За офталмична употреба фармацевтичните състави могат да се приготвят като микронизирани суспензии в изотоничен, със зададено pH, стерилен физиологичен разтвор или за предпочитане, като разтвор в изотоничен, със зададено pH, стерилен физиологичен разтвор с или без консервант като бензилалкониев хлорид. За офталмични цели фармацевтичните състави могат да се приготвят и като мехлем във вазелин.

Друга възможност за прилагане на фармацевтичните състави от това изобретение е чрез назален аерозол или чрез инхалация. Такива състави се приготвят по обичайните методи, които са добре известни на специалистите по фармацевтични състави, като разтвори във физиологичен разтвор, при използване на бензилов алкохол или други подходящи презервативи, абсорбционни промотори за подобряване на биодостъпността, флуоровъглероди, и/или други конвенционални солюбилизиращи или диспергиращи агенти.

Количеството антагонист на Αι аденозин рецепторите може да се комбинира с материали носители за получаване на единична доза, която зависи от лекувания пациент и специфичния начин на прилагане. Рецептурите на съставите се изготвят така, че пациентът, получаващ тези съединения, да приема доза между 0.01-100 mg/kg тегло на тялото антагонист на Αι аденозин рецепторите. В някои реализации на изобретението дозата е 0.1-10 mg/kg тегло на тялото. Съставът може да се прилага като единична доза, многократна доза или за определен период от време чрез инфузия.

Специфичната доза и режим на лечение за всеки отделен пациент зависи от множество фактори като специфичния антагонист на Αι аденозин рецепторите, възраст на пациента, тегло на тялото, общо състояние на здравето, пол, диета, време на прилагане, скорост на отделяне, лекарствена комбинация и тежестта на заболяването, което се лекува. Оценката на тези фактори не е проблем за медицинския специалист. Количеството на антагониста зависи също от индивидуалния пациент, на който се прилага, от начина прилагане, вида на състава, характеристиката на използваното съединение, тежестта на заболяването и желания ефект. Количеството на антагониста може да се определи въз основа на добре известните на специалистите фармакологични и фармакокинетични принципи.

За да се разбере по-пълно описваното тук изобретение, се предлагат по-нататък следващите примери. Трябва да е ясно, че тези примери са дадени само с илюстративна цел и по никакъв начин не ограничават изобретението.

ПРИМЕРИ

Пример 1

Съединения 1, 2, 4, 8, 9, 11, 12-21, 24, 27, 28, 31 и 32 са получени съгласно следния метод при използване на подходящ аминоалкохол в етап 5. Аминоалкохолите, използвани за получаването на съединенията, са: (К)-2-амино-3-метил-1бутанол (съединения 1); Щ)-2-амино-1-бутанол (съединение 2); (И)-2-амино-1-пропанол (съединение 4); ^)-изолевцинол (съединение 8); (R)-2-aMHHO-l-бутанол (съединение 9); (R)-2амино-1-пентанол (съединение 11); (8)-1-амино-2-пропанол (съединение 12); Щ)-2-амино-2-фенетанол (съединение 13); (R)—1-амино-2-пропанол (съединение 14); (8)-изолевцинол (съединение 15); Щ)-2-амино-3,3-диметил-бутан-1-ол (съединение 16); Щ)-2-амино-4-метил-пентан-1-ол (съединение 17); Щ)-2-амино-3-фенил-пропан-1-ол (съединение 18); (R)-2амино-хексан-1-ол (съединение 19); 3-аминопропанол (съединение 20); 2-аминоетанол (съединение 21); (8)-2-амино-1бутанол (съединение 24); 4-аминобутанол (съединение 27); (R)-

4-(2-амино-3-хидрокси-пропил)-фенол (съединение 28); (R)-3амино-бутан-1-ол (съединение 31); и (Я)-3-амино-пентан-1-ол (съединение 32).

Таблица 1 показва структурите на съединенията, които са синтезирани, използваният метод за синтез на съединенията и данни от мас спектроскопията на тези съединения.

Етап 1: 5,6-Диамино-1-пропил-1Н-пиримидин-2,4-дион хидро-хлоридна сол:

Изходният материал, 6-амино-1-пропил-1-Н-пиримидин-2,4дион, се получава съгласно известната от литературата методика (J. Med. Chem. 1989, р. 1231). Този материал (8.5 g, 50 mmol) се разтваря в 250 mL водна оцетна киселина и след това се охлажда в ледена баня. В продължение на 15 мин се добавя натриев нитрит (4.14 g, 1.2 eq) като разтвор в 10 mL вода. След около 10 мин започва утаяване от реакционната смес на светло червено твърдо вещество. Утайката се изолира чрез филтруване и се суши под вакуум през нощта, при което се получава 8.0 g нитрозно междинно съединение.

Нитрозното междинно съединение (6.0g, 30 mmol) се суспендира в 100 mL вода и се нагрява до 80-85°С. В продължение на около 5 мин бързо се добавя натриев дитионит (15.8 g, 3.0 eq). След около 5 мин източникът за нагряване се отстранява и светло зелената реакционна смес се охлажда до стайна температура и се охлажда допълнително в ледена баня. Утайката се изолира чрез филтруване и суши под вакуум, при което се получава диамино урацил. Продуктът се превръща в хидрохлоридна сол чрез разтваряне в 10 mL Н₂О, съдържаща

1.5 eq НС1, и след това се лиофилизира.

Етап 2; 8-(4-Хидрокси-бицикло[2.2.21окт-1-ил)-3-прпил-3,7дихидро-пурин-2,6-дион:

5,6-Диамино-1 -пропил-1 Н-пиримидин-2,4-дион хидрохлоридна сол (3.4 g) се разтваря в 80 mL ДМФ заедно с 4хидрокси-бицикло[2.2.2]октан-карбоксилна киселина (2.5 g, 15 mmol). Добавя се HATU (5.9g, 1.05 eq), след това се добавя Et₃N (8.30 mL, 4.05 eq). Получената реакционна смес се разбърква при стайна температура през нощта. Реакционната смес се филтрува за да се отдели утайката. Полученият остатък се разтваря в 60 mL Н₂О,съдържаща 10 eq NaOH (5.9 g). реакционната смес се разбърква на обратен хладник 1 час, охлажда се до стайна температура и се подкиселява до pH 2 с концентрирана НС1. Получената утайка се изолира чрез филтруване и се суши, при което се получава 1.85 g ксантиново производно.

Етап 3; 8-(4-Хидрокси-бицикло[2,2.2|окр-1-ил)-3-пропил-6тиоксо-1,3,6,7-тетрахид ропурин-2-он:

8-(4-Хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-3-пропил-3,7дихидропурин-2,6-дион (500 mg, 1.57 mmol) се разтваря в 10 mL пиридин. Добавя се P4S10 (1.05 g, 1.5 eq) и реакционната смес се разбърква на обратен хладник за 6 часа. Тогава реакционната смес се охлажда до стайна температура и се дезактивира бавно с 5 mL Н2О. Сместа се подкислява при 0°С до pH 5 с 6N НС1. Водният слой се екстрахира с EtOAc. Комбинираният органичен слой се суши (Na₂SO4) и концентрира при намалено налягане. След пречистване с препаративна HPLC хроматография се получават 100 mg от заглавното съединение.

Етап 4: 8-(4-хидрокси-бицикло[2.2.21окт-1-ил)-6метилсулФанил-3-пропил-3,7-дихидропурин-2-он:

8-(4-Хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-3-пропил-6тиоксо-1,3,6,7-тетрахидропурин-2-он (120 mg, 0.36 mmol) се суспендира в 3 mL Н₂О и 1.5 mL EtOH. Добавя се NaOH като разтвор в 0.4 mL Н₂О, последвано от Mel. Реакционната смес се разбърква при стайна температура за 1 час. Тогава се неутрализира с 0.1N НС1 и екстрахира с СНС1₃. Комбинираните органични слоеве се сушат (Na₂SO₄) и коцентрират при намалено налягане, при което се получава практически количествено заглавното съединение.

Етап 5: 8-(4-Хидрокси-бицикло[2.2.21окт-1-ил )-6-(1хидроксиметил-пропиламино)3-пропил-3,7-дихидропурин-

2- он:

8-(4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-6-метилсулфанил-

3- пропил-3,7-дихидропурин-2-он (125 mg, 0.36 mmol) се разтваря в 3 mL ДМСО заедно с излишък от подходящ аминоалкохол (например, (К)-(-)-2-амино-1-бутанол (0.24 mL, 7 eq) за съединение 2). Получената реакционна смес се разбърква при 150°С за 3 час. След това тя се охлажда до стайна температура и чрез пречистване с препаративна HPLC се получава 110 mg от заглавното съединение.

Етап 6: 7-Етил-2-(4-хидрокси-бицикло(2.2.21окт-1-ил)4пропил-1Л6/7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-а8-индацен-5он (Съединение 2):

8-(4-Хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-6-( 1 -хидроксиметил-пропиламино)3-пропил-3,7-дихидропурин-2-он (110 mg) се разтваря в 3 mL SOCI2 и се разбърква на обратен хладник за 20 мин. тогава се охлажда до стайна температура и се концентрира. Остатъкът се дезактивира с наситен воден NaHCO₃ и се екстрахира с СНС1₃. Комбинираните органични слоеве се сушат (Na₂SO4) и концентрират при намалено налягане. Чрез пречистване чрез препаративна HPLC се получава 50 mg от заглавното съединение като TFA сол.

Пример 2

Съединения 3, 5 и 7 се получават съгласно следния метод при използване на подходящия аминоалкохол в етап 8. Използваните аминоалкохоли за получаване на съединенията са: (1<)-2-амино-1-бутанол (съединение 3); (Я)-2-амино-330 метил- 1-бутанол (съединение 5); и (Я)-2-амино-1-пропанол (съединение 7).

Етап 1; 4-(2,6-Диоксо-3-пропил-2,3,6,7-тетрахидро-1Нпурин-8-ил)-бицикло12.2.2]октан-1-карбоксилна киселина:

5,6-Диамино-1 -пропил-1 Н-пиримидин-2,4-дион хидрохлоридна сол (570 mg) се разтваря в 20 mL DMF заедно с монометилов естер на бицикло[2.2.2]октан-1,4-дикарбоксилна киселина (520 mg, 2.45 mmol). Добавя се HATU (980 mg, 1.05 eq) и след това Et₃N (1.40 mL, 4.05 eq). Получената реакционна смес се разбърква при стайна температура през нощта. На следващия ден реакционната смес се филтрува за да се отстрани утайката. Филтратът се концентрира под намалено налягане. Полученият остатък се разтваря в 10 mL Н₂О, съдържаща 10 eq NaOH (980 mg). Реакционната смес се разбърква на обратен хладник за 2 часа. След това се охлажда до стайна температура и се подкиселява до pH 2 с концентрирана НС1. Получената утайка се изолира чрез филтруване и се суши, при което се получава 680 mg киселинно производно.

Етап 2: 8-(4-Хидроксиметил-бицикло[2.2.2]окт-1-ил)-3пропил-3,7-дихидропурин-2,6-дион:

4-(2,6-Диоксо-3-пропил-2,3,4,7-тетрахидро-1 Н-пурин-8ил)бицикло[2.2.2]октан-1-карбоксилна киселина (3.2 g, 9.25 mmol) се разтваря в 100 mL безводен THF и се охлажда до 0°С.

Добавя се боран-THF (1.0 М в THF, 18.5 mL, 2 eq) и реакционната смес се разбърква при 0°С 10 мин, след което се затопля до стайна температура и се разбърква в продължение на 48 часа. Реакционната смес се дезактивира внимателно с 10 mL МеОН и се концентрира под намалено налягане. Полученият остатък се разтваря в 20 mL МеОН и се концентрира под намалено налягане. Тази обработка се повтаря още четири пъти до получаване на желания алкохол.

8-(4-Хидрокси-бйцикло[2.2.2]окт-1 -ил)-3-пропил-3,7дихидропурин-2,6-дион (2.70 g, 8.13 mmol) се разтваря в 40 mL DMSO. Добавя се пиридин-БОз (3.88g, 3 eq), след което Et₃N (7.4 mL, 7 eq) при стайна температура. Получената реакционна смес се разбърква при стайна температура за 18 часа. Разрежда се с EtOAc и се измива с 5 % водна лимонена киселина, Н₂О, наситен солев разтвор, суши се (Na₂SO4) и се концентрира под намалено налягане до получаване на желания алдехид.

©

Етап 4: Метилов естер на 3-14-(2,6-диоксо-3-пропил-2,3,6,7тетрахидро-1Н-пурин-8-ил)-бицикло12.2.2]окт-1-ил1акрилова киселина;

4-(2,6-Диоксо-3-пропил-2,3,6,7-тетрахидро-1 Н-пурин-1 ил)бицикло[2.2.2]октан-1-карбалдехид (900 mg, 2.73 mmol) се разтваря в 25 mL THF и се добавя метил(трифенилфосфоранилиден) ацетат (1.83 g, 2 eq). Получената реакционна смес се разбърква на обратен хладник за 18 часа. След това се охлажда до стайна температура и се пречиства с помощта на препаративна HPLC при използване на смес от воден ацетонитрил, при което се получава 300 mg от желания продукт.

Етап 5; Метилов естер на 3-(4-(2,6-Диоксо-3-пропил-2,3_<6я7тетрахидро-1Н-пурин-1-ил)]бицикло[2.2.2|окт-1-ил]пропионова киселина:

Метилов естер на 3-(4-(2,6-диоксо-3-пропил-2,3,6,7тетрахидро-1 Н-пурин-8-ил)-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил]акрилова киселина (300 mg) се разтваря в 20 mL THF. Добавя се 10% Pd върху С (25 mg)n получената реакционна смес се хидрогенира под 50 psi Н₂ при стайна температура за 6 часа. Реакционната смес се филтрува през Celite и филтратът се концентрира под намалено налягане, при което се получава 280 mg от желания продукт.

Етап 6: Метилов естер на 3-(4-(2-Оксо-3-пропил-6-тиоксо2,3,6,7-тетрахидро-1Н-пурин-8-ил)-бицикло12.2.2]окт-1ил!пропионова киселина

Метилов естер на 3-(4-(2,6-диоксо-3-пропил-2,3,6,7тетрахидро-1 Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]окт-1 -ил]пропионова киселина (250 mg, 0.64 mmol) се разтваря в 8 mL пиридин. Добавя се P4S10 (430 mg, 1.5 eq) и реакционната смес се разбърква на обратен хладник за 3 часа. Тогава реакционната смес се охлажда до стайна температура и се дезактивира бавно с 3 mL Н₂О и след това се добавя достатъчно 6N НС1 за достигане на pH 3. Получената реакционна смес се екстрахира с СНС1₃. Органичният слой се суши (Na₂SO₄) и концентрира под намалено налягане. Суровият остатък се пречиства с помощта на препаративна HPLC до получаване на 100 mg от желания продукт.

Етап 7: Метилов естер на 3-[4-(6-метилсулфанил-2-оксо-3пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]окт-1ил]-пропионова киселина;

Метилов естер на 3-[4-(2-оксо-3-пропил-6-тиоксо-2,3,6,7тетрахидро-1 Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]окт-1 -ил]пропионова киселина (100 mg) се разтваря в 2 mL EtOH и 1 mL НгО. Добавя се NaOH (20 mg) под формата на разтвор в 1 mL Н2О, след което се добавя Mel (23 pL, 1.5 eq). Получената реакционна смес се разбърква при стайна температура за 30 мин. След това се екстрахира с EtOAc. Органичният слой се суши (Na2SO4) и концентрира под намалено налягане, при което се получава 105 mg от заглавното съединение.

Етап 8: Метилов естер на 3-14-[6-(1-хидроксиметилпропиламино)-2-оксо-3-пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8ил1бицикло(2.2.21окт-1-ил)пропионова киселина

Метилов естер на 3-(4-(6-метилсулфанил-2-оксо-3пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]окт-1 ил]пропионова киселина (105 mg) се разтваря в 2 mL DMSO заедно с подходящ аминоалкохол (например, 160 pL of (R)-2амино-1-бутанол за съединение 3). Реакционната смес се разбърква при 150°С в продължение на 3 часа. Тя се охлажда до стайна температура и се пречиства с помощта на препаративна HPLC, при което се получава 50 mg от заглавното съединение.

Етап 9: 3-(4-(7-Етил-5-оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-1Н1,3,4,5а,8-пентааза-а8-индацен-2-ил)-бицикло(2.2.21окт-1ил!-пропионова киселина (съединение 3):

Метилов естер на 3-{4-(6-(1 -хидроксиметилпропиламино)-2-оксо-3-пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8ил]бицикло[2.2.2]окт-1-ил}пропионова киселина (30 mg) се разтваря в 1 mL SOCI2 и се разбърква на обратен хладник за 15 мин. реакционната смес се охлажда до стайна температура и се концентрира под намалено налягане. Полученият остатък се разтваря в разтвор, съдържащ 1 mL вода, 0.5 mL МеОН, и 0.1 © mL 10% водна NaOH. Реакционната смес се разбърква при стайна температура за 30 мин. след това се подкислява до pH 2 с разредена IN НС1 и се концентрира. Полученият суров продукт се пречиства чрез препаративна HPLC, при което се получава заглавното съединение.

Пример 3

Съединения 6, 10, 22, 23, 25, 26 и 30 се получават съгласно следния метод при използване на подходящ аминоалкохол в етап 3. Използваните за получаване на съединенията аминоалкохоли са: 2-аминоетанол (съединение 6); (1<)-2-амино-1-бутанол (съединение 10); (Я)-2-амино-1пропанол (съединение 22); (К)-2-амино-1-пентанол (съединение 23); (1<)-2-изолевцинол (съединение 25); (8)-2-амино-1бутанол (съединение 26); 3-аминопропанол (съединение 29) и 4-аминобутанол (съединение 30).

Етап 1: Метилов естер на 4-(2,6-диоксо-3-пропил-2.,3,6,7тетрахидро-1Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.21октан-1карбоксилна киселина:

4-(2,6-диоксо-3-пропил-2,3,6,7-тетрахидро-1Н-пурин-8ил)бицикло[2.2.2]октан-1-карбоксилна киселина се получава съгласно методиката, описана по-горе. Този материал (1.4 g) се суспендира в 50 mL МеОН и се добавят 5 капки концентрирана сярна киселина. Реакционната смес разбърква на обратен хладник в продължение на 18 часа. След това се охлажда до стайна температура и се концентрира под намалено налягане. Полученият остатък се разрежда с CH2CI2 и се измива с воден NaHCO₃, суши се (Na2SO4) и се концентрира, при което се получава 1.2 g от заглавното съединение.

Етап 2: Метилов естер на 4-(6-метилсулфанил-2-оксо-3пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]октан-1карбоксилна киселина

Метилов естер на 4-(2,6-диоксо-3-пропил-2,3,6,7тетрахидро-1 Н-пурин-1 -ил)бицикло[2.2.2]октан-1 -карбоксилна киселина (1.2 g, 3.33 mmol) се разтваря в 20 mL пиридин. Добавя се P4S10 (2.22g, 1.5 eq) и реакционната смес се разбърква на обратен хладник за 3 часа. Охлажда се до 0°С и внимателно се дезактивира с вода, добавя се достатъчно 6N НС1 до достигане на pH 5 и реакционната смес се екстрахира с CH2CI2. Органичният слой се суши (Na2SO4) и концентрира до получаването на 860 mg от тиоестерното производно. Този материал (860 mg, 2.29 mmol) се разтваря в 5 mL ЕЮН and 5 mL Н₂О. Добавя се NaOH (183 mg, 2 eq) под формата на разтвор в 2 mL Н₂0, след което се добавя Mel (213 pL, 1.5 eq). Получената реакционна смес се разбърква 30 минути при стайна температура, след това се екстрахира с EtOAc. Органичният слой се суши (Na₂SO4) и се концентрира под намалено налягане, при което се получава 800 mg от заглавното съединение.

Етап 3: Метилов естер на 4-[6-(2-хидрокси-етиламино)-2оксо-3-пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил-бицикло[2.2.2] октан-1-карбоксилна киселина

Метилов естер на 4-(6-метилсулфанил-2-оксо-3-пропил-

3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил)бицикло[2.2.2]октан-1карбоксилна киселина (50 mg) се разтваря в 1 mL от 2 mL DMSO заедно с подходящ аминоалкохол (например, 7 eq 2аминоетанол за съединение 6). Реакционната смес се разбърква при 150°С за 3 часа. След това се охлажда до стайна температура и се пречиства чрез препаративна HPLC до получаване на 30 mg от заглавното съединение.

Етап 4: 4-(5-Оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-1Н1,ЗЛ5а,8-пентааза-а8-индацен-2-ил)-бицикло[2.2.21октан-1карбоксилна киселина:

Метилов естер на 4-[6-(2-хидрокси-етиламино)-2-оксо-3пропил-3,7-дихидро-2Н-пурин-8-ил-бицикло[2.2.2]октан-1карбоксилна киселина (30 mg) се разтваря в 1 mL SOC1₂ и се разбърква на обратен хладник за 15 мин. реакционната смес се охлажда до стайна температура и се концентрира под намалено налягане. Полученият остатък се разтваря в разтвор, съдържащ 1 mL вода, 0.5 mL МеОН, и 0.1 mL of 10% воден NaOH. Реакционната смес се разбърква при стайна температура за 30 мин. тогава се подкислява до pH 2 с разредена IN НС1 и се концентрира. Полученият суров продукт се пречиства чрез препаративна HPLC, при което се получава заглавното съединение.

Пример 4

Методи за анализ

Получени са множество ксантинови производни със структурите, показани на Таблица 1. За някои от тези съединения са определени К; стойностите за аденозин Αι рецептори на плъхове и хора съгласно следния протокол за анализ на свързването.

Материали

Аденозин деаминаза и HEPES са доставени от Sigma (St. Louis, МО). Ham's F-12 среда за култивиране на клетки и фетален говежди серум са доставени от GIBCO Life Technologies (Gaithersburg, MD). Антибиотик G-418, плаки за култури Falcon 150 тМ и 12-гнездни плаки за култури Costar са доставени от Fisher (Pittsburgh, РА). [³Н]СРХ е доставен от DuPont-New England Nuclear Research Products (Boston,MA). Антибиотичната смес от пеницилин/стрептомицин е доставена от Mediatech (Washington,DC). Съставът на буфериран с HEPES разтвор на Hank е: 130 шМ NaCI, 5.0 mM С1, 1.5 тМ СаС1₂, 0.41 тМ MgSO₄, 0.49 тМ Na₂HPO₄, 0.44 тМ КН₂РО₄, 5.6 тМ декстроза и 5 тМ HEPES (pH 7.4).

Получаване на мембрани

Αι рецептор на плъхове: Мембраните са получени от церебрален кортекс на плъх, изолиран от непосредствено преди това евтанизирани плъхове. Тъканите се хомогенизират в буфер А (10 mM EDTA, 10 тМ Na-HEPES, pH 7.4) допълнен с протеазни инхибитори (10 pg/ml бензамидин, 100 рМ PMSF, и по 2 pg/ml от апротинин, пепстати и левпептин), центрофугирани при 20,000х g за 20 мин. Утайките се суспендират отново в буфер НЕ с добавени 10% (w/v) захароза и протеазни инхибитори и на аликвоти се замразяват при -80°С. Концентрациите на протеин се измерват при използване на ВСА кит за анализ на протеини (Pierce).

Αχ рецептор на хора: Човешки Αι аденозин рецептор с ДНК е получен чрез RTPCR и е субклониран в pcDNA3.1 (Invitrogen). С помощта на LIPOFECTAMINE-PLUS (GIBCOBRL) е извършена стабилна трансфекция на СНО-К1 клетки и са избрани колонии в 1 mg/ml G418, които са скринирани с помощта на радиолигандни анализи на свързване. За мембранни препарати СНО-К1 клетки, растящи като монослоеве в пълна среда (F12+10% FCS+1 mg/ml G418), се измиват с PBS и се събират в буфер А, допълнен с протеазни инхибитори. Клетките се хомогенизират, центрофугират и измиват два пъти с буфер НЕ, както е описано по-горе. Крайните утайки от центрофугирането се съхраняват в аликвоти при -80°С.

Радиолигандни анализи на свързване

Мембрани (50 pg мембранен протеин за Al Ars на плъх, и 25 pg СНО-К1 мембранен протеин за AlArs на човек), радиолиганди и различни концентрации на конкуриращи лиганди се инкубират трикратно в 0.1 ml буфер НЕ плюс 2 единици/ml аденозин деаминаза за 2.5 часа при 21 °C. За анализ на конкурентно свързване върху AiArs се използва радиолиганд [³H]DPCPX (112 Ci/mmol от NEN, крайна концентрация: 1пМ). Неспецифичното свързване се измерва в присъствието на 10 рМ BG9719. Анализът на свързването завършва с филтруване през Whatman GF/С филтри от стъклени влакна при използване на клетъчен сборен съд за клетки BRANDEL. Филтрите се измиват три пъти с 3-4 ml ледено студен 10 mM Tris-HCl, pH 7.4 и 5 тМ MgCl₂ at 4°С. Филтърната хартия се пренася в стъклено съдче и се добавя 3ml сцинтилационен коктейл ScintiVersell (Fisher). Радиоактивността се измерва с Wallac β-брояч.

Анализ на данните от свързването

За Κι определяне: Данните за конкурентното свързване се описват с едно-центров модел на свързване и се представят графично с помощта на Prizm GraphPad. За изчисляване на Κι стойностите от IC50 се използва уравнението на Cheng-Prusoff Ki = IC5o/(1+[I]/Kd), където Κι е афинитетната константа за конкуриращия лиганд, [I] е концентрацията на свободния радиолиганд и Кое афинитетната константа за радиолиганда.

За % свързване: За анализи на едноточково свързване данните се представят като % от общото специфично свързване при ΙμΜ конкуриращо съединение:

% от общото=100*(специфично свързване с ΙμΜ конкуриращо съединение/общо специфично свързване). % свързване представлява количеството свързан радиолиганд, оставащ в присъствието на ΙμΜ конкуриращ антагонист.

Резултати

Всички тествани съединения имат Αι Κι стойности за плъхове между 4 и около 800 пМ. В Таблица 2 са представени Ki стойностите на Αι аденозин рецептори при плъхове и % свързване на съединенията.

Пример 5

Алтернативни методи за изследване

Материали

Виж Пример 4.

Клетъчна култура

СНО клетки, които стабилно експресират рекомбинантни човешки AiAdoR (СНО: AiAdoR клетки), са получени както е описано (Kollias-Barker et al., J. Pharma. Exp. Ther. 281 (2), 761, 1997) и са култивирани както за СНО:Wild cells. СНО клетките се култивират като монослоеве върху пластмасови съдчета в Ham’s F-12 среда, към която е добавен 10% фетален говежди серум, 100U пеницилин G и 100 pg стрептомицин в овлажнена атмосфера 5% СО₂/95% въздух при 37°С. Плътността на [ Н]СРХ свързващи центрове в СНО клетките е 26±2 (п=4) fmol/mg протеин. Клетките се субкултивират два пъти седмично след отделяне с 1 mM EDTA в HEPES-буфериран разтвор на Hank, не съдържащ Ca²⁺-Mg²⁺. За експериментите са използвани три различни клонинги на CHO:AiAdoR клетки и всички резултати са потвърдени с клетки от два или три клонинги. Плътността на AiAdoR в тези клетки е 4000-8000 fmol/mg протеин, определена с помощта на анализа на специфичното свързване на [ Н]СРХ.

Радиолигандно свързване

СНО клетки, които са израснали в 150 mm съдчета за култури, се изплакват с HEPES-буфериран разтвор на Hank, след това се отделят с помощта на клетъчен скрепер и се хомогенизират в ледено студен 50 mM Tris-HCl, pH 7.4. клетъчните мембрани се утаяват чрез центрофугиране на клетъчния хомогенат при 48,000х g за 15 мин. мембранната утайка се измива два пъти чрез ресуспендиране в малък обем mM Tris-HCl, pH 7.4, и се съхраняват като аликвоти от 1 ml при -80°С преди да се използват за анализ.

За да се определи плътността на AjAdoR в СНО клетъчните мембрани, 100 μΐ аликвоти от мембраните (5 pg протеин) се инкубират за 2 часа при 25°С с 0.15-20 пМ [ HJCPX и аденозин деаминаза (2 U/ml) в 100 ml 50 mM Tris-HCl, pH 7.4. Инкубирането се спира чрез разреждане с 4 ml ледено студен 50 mM Tris-HCl буфер и непосредствено изолиране на мембраните върху филтри от стъклени влакна (Schleicher and Schuell, Keene, NH) чрез вакуумно филтруване (Brandel, Gaithersburg, MD). Филтрите се измиват бързо трикратно с ледено студен буфер за отстраняване на несвързания радиолиганд. Филтърните дискове, съдържащи уловените от мембраните свързани радиолиганди, се поставят в 4 ml Scintiverse BD (Fisher) и радиоактивността се измерва количествено с помощта на течен сцинтилационен брояч. За да се определи неспецифичното свързване на [³Н]СРХ, мембраните се инкубират както е описано по-горе и към инкубационния буфер се добавя 10 μΜ СРТ. Неспецифичното свързване се определя като [³Н]СРХ, свързан в присъствие на 10 μΜ СРТ. Специфичното свързване на радиолиганда към AjAdoR се определя чрез изваждане на неспецифичното свързване от общото свързване. Установено е, че неспецифичното свързване се увеличава линейно с увеличаване на концентрацията на [³Н]СРХ. За всяка тествана концентрация на [³Н]СРХ са направени по три анализа.

За да се определи афинитета на антагонистите на AjAdoR за човешки рекомбинантен AjAdoR, експресиран в СНО клетките, се измерва свързването на 2 пМ [ HJCPX в присъствието на увеличаващи се концентрации антагонист.

Аликвоти от СНО клетъчни мембрани (100 μΐ: 5 pg протеин), [³Н]СРХ, антагонист (0.1 пМ - 100 μΜ), и аденозин деаминаза (2U/ml) се инкубират за 3 часа при 25°C в 200 μΐ 50 mM TrisНС1 буфер (pH 7.4). Анализите завършват както е описано погоре.

Други реализации

Трябва да е ясно, е че подробното описание на изобретението има за цел да илюстрира без да ограничава обхвата на изобретението, който е дефиниран от приложените претенции. В обсега на следващите претенции влизат други аспекти, предимства и модификации.

Таблица 1

Съединение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
1	А	1	386
2	о xz^^z ΑΆ	1	372
3		2	428
4		1	358
5	+, А^·	2	442

Съеди- нение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
6	/~Ν Ο S	3	372
7		2	414
8	Z^ZBB o x	1	400
9	s	1	356
10		3	400

Съеди- нение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
11	V	1	386
12		1	358
13	q_ s	1	420
14		1	358
15		1	400

Съединение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
16	s	1	400
17	A „ s	1	400
18	O~V_N	1	434
19	s	1	400
20	2i№“·	1	358

Съеди- нение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
21		1	344
22		3	386
23	s	3	414
24	xlHil···	1	372
25		3	414
26	5.¼^.	3	400

Съеди- нение	Структура	Синтетичен метод	MS(M+1)
27		1	372
28	W-	1	450
29		3	386
30	ЛЖ	3	400
31	л. >>	1	372
32	X лА	1	372

Таблица 2

Съединение No	Ki (пМ)	% Свързване	Съединение No	Ki (nM)	% Свързване
1	4.4	ND	17	166.7	ND
2	5.75	ND	18	708	ND
3	8.38	ND	19	ND	18.1
4	9.92	ND	20	ND	52.7
5	10.5	1.9	21	ND	12.2
6	ND	2.6	22	ND	24
7	13.7	2.5	23	ND	22.8
8	14.1	1	24	ND	11
9	26.7	0.1	25	ND	46.7
10	40.2	6.2	26	ND	41.1
11	43.2	3.7	27	ND	16.3
12	51.3	8.6	28	ND	36.3
13	68.3	ND	29	ND	81.8
14	68.5	7.8	30	ND	71
15	93	7.7	31	ND	40
16	155	ND	32	ND	61

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула I:

ФОРМУЛА I където Ri и R₂ са избрани независимо от групата, която се състои от:

a) водород;

b) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът алкенилът или алкинилът са или незаместени, или заместени с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от: хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

c) арил или заместен арил;

R₃ е избран от групата, която се състои от:

а) бициклена, трициклена или пентациклена група, избрани от групата, която се състои от:

където оициклената, трициклената или пентациклената група е или незаместена или функционализирана с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои:

(i) алкил, алкенил и алкинил; където всяка алкил, алкенил или алкинил група е или незаместена или функционализирана с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, амино(К5)ацилхидразинил карбонил, амино(К₅)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбалкокси)алкилкарбамоил), ациламиноалкиламино, ацилокси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкокси карбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклбалкиламино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -R₅, R₅-anKOKCH, R₅алкил(алкил)амино, R5-anrama)iKHHKap6aMOHn, Rs-aniomамино, Rs-алкилкарбамоил, Rs-алкилсулфонил, Rs-алкилсулфониламино, Rs-алкилтио, Rs-хетероциклилкарбонил, заместен аралкиламино, заместен арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфониламино, заместен хетероциклил, заместен хетероциклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

и (ii) (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, (амино)Щ₅)ацилхидразинилкарбонил, (амино)Щ₅)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбоалкокси)алкилкарбамоил, ациламиноалкиламино, ацилокси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикар53 бонил, алкоксикарбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклоалкиламино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, халоген, хетероциклил, хетероциклилалкиламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -R₅, R₅-anKOKCH, Н₅-алкил(алкил) амино, R5-anioLj^KHaKap6aMOHn, R₅-aniouiaMHHO, R5алкилкарбамоил, Rs-aiiKHHcyr^OHHfl, Rs^Knncyj^oHHHамино, Я5-алкилтио, R5-xeτepoциκлилκapбoнил, заместен аралкиламино, заместе арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфониламино, заместен хетероциклил, заместен хетероциклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

R4 е избран от групата, която се състои от водород, См-алкил, Сμ-алкил- СО2Н, и фенил, където См-алкил, См-алкилСО2Н, и фенилната групи са или незаместени, или функционализирани с един до три заместители, избрани от групата, която се състои от халоген, OH, -OMe, -NH₂, -NO₂, бензил и бензил, функционализиран с един до три заместители, избрани от групата, която се състои от халоген, OH, -OMe, -NH₂, и -NO₂;

R₅ е избран от групата, която се състои от -(CRiR₂)_nCOOH, -C(CF₃)₂OH, -CONHNHSO₂CF₃, -CONHOR4, -CONHSO₂R4, -CONHSO₂NHR4, -C(OH)R4PO₃H₂, -nhcocf₃, -NHCONHSO₂R4, -NHPO₃H₂, -NHSO₂R4, -NHSO₂NHCOR4, -OPO₃H₂, -OSO₃H, -PO(OH)R4, -PO₃H₂, -SO₃H, -SO₂NHR4, SO₃NHCOR4, -SO₃NHCONHCO₂R4, и следните групи:

n = 0, 1, 2 или 3;

А е избран от групата, която се състои от -СН=СН, -(CH)_m-(CH)_m, СН=СН-СН₂, и -СН₂-СН=СН;

m = 1 или 2;

X е 0 или S;

Z е избран от групата, която се състои от проста връзка, -0-, -(СН₂)_П-, -Ο(0Η₂)μ₂-, -СН₂ОСН₂-, -(СН₂)ь₂О-,

Ri е избран от групата, която се състои от водород, алкил, ацил, алкилсулфонил, аралкил, заместен аралкил, заместен алкил и хетероциклил; и

R₇ е избран от групата, която се състои от:

a) водород;

b) алкил, алкенил с не по-малко от 3 въглерода, или алкинил с не по-малко от 3 въглерода, където алкилът, алкенилът или алкинилът са или незаместени или функционализирани с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

c) арил или заместен арил;

d) алкиларил или алкил заместен арил.
2. Съединението съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че съединението е във форма, избрана от групата, която се състои от ахирално съединение, рацемат, оптично активно съединение, чист диастереомер, смес от диастереомери и фармацевтично допустима адиционна сол.
3. Съединението съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че Ri и R₂ са избрани независимо от групата, която се състои от:

а) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът алкенилът или алкинилът са или незаместени, или заместени с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от: хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкил амино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

Ь) арил или заместен арил.
4. Съединението съгласно претенция 3, характеризиращо се с това, че поне единия от Ri и R₂ е алкил.
5. Съединението съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че А е -(CH)_m-(CH)_m,
6. Съединението съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че R7 е алкил.
7. Съединението съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че Z е проста връзка.
8. Съединението с формула II:

ФОРМУЛА II където Ri и R₂ са избрани независимо от групата, която се състои от:

а) водород;

b) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът алкенилът или алкинилът са или незаместени, или заместени с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от: хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

c) арил или заместен арил;

R₃ е избран от групата, която се състои от:

а) бициклена, трициклена или пентациклена група, избрани от групата, която се състои от:

където бициклената, трициклената или пентациклената група е или незаместена или функционализирана с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои:

(i) алкил, алкенил и алкинил; където всяка алкил, алкенил или алкинил група е или незаместена или функционализирана с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, амино(К₅)ацилхидразинил карбонил, амино(В.5)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбалкокси)алкилкарбамоил), ациламиноалкиламино, ацилокси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкоксикарбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклоалкиламино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -R5, Rs-алкокси, R5 алкил(алкил)амино, Я₅-алкилалкилкарбамоил, Я₅-алкиламино, 1<5-алкилкарбамоил, Rs-алкилсулфонил, Я₅-алкилсулфониламино, Rs-алкилтио, Rs-хетероциклилкарбонил, заместен аралкиламино, заместен арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфониламино, заместен хетероциклил, заместен хетероциклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

и (ii) (алкоксикарбонил)аралкилкарбамоил, (амино)^₅)ацилхидразинилкарбонил, (амино)^5)ацилоксикарбокси, (хидрокси)(карбоалкокси)алкилкарбамоил, ациламиноалкиламино, ацилокси, алдехидо, алкенокси, алкениламино, алкенилсулфониламино, алкокси, алкоксикарбонил, алкоксикарбонилалкиламино, алкоксикарбониламино, алкоксикарбониламиноацилокси, алкоксикарбониламиноалкиламино, алкиламино, алкиламиноалкиламино, алкилкарбамоил, алкилфосфоно, алкилсулфониламино, алкилсулфонилокси, амино, аминоацилокси, аминоалкиларалкилкарбамоил, аминоалкилкарбамоил, аминоалкилхетероциклилалкилкарбамоил, аминоциклоалкилалкилциклоалкилкарбамоил, аминоцикоалкилкарбамоил, аралкоксикарбонил, аралкоксикарбониламино, арилхетероциклил, арилокси, арилсулфониламино, арилсулфонилокси, карбамоил, карбонил, циано, цианоалкилкарбамоил, циклоалкиламино, диалкиламино, диалкиламиноалкиламино, диалкиламиноалкилкарбамоил, диалкилфосфоно, халогеноалкилсулфониламино, халоген, хетероциклил, хетероциклилалкиламино, хетероциклилкарбамоил, хидрокси, хидроксиалкилсулфониламино, оксимино, фосфат, фосфоно, -Rs, Rs-алкокси, К₅-алкил(алкил) амино, Rs-алкилалкилкарбамоил, Rs-алкиламино, R5алкилкарбамоил, Rs-алкилсулфонил, Rs-алкилсулфониламино, Rs-алкилтио, Rs-хетероциклилкарбонил, заместен аралкиламино, заместе арилкарбоксиалкоксикарбонил, заместен хетероарилсулфониламино, заместен хетероциклил, заместен хетероциклиламиноалкиламино, заместен хетероциклилсулфониламино, сулфоксиациламино, тиокарбамоил, трифлурометил;

R4 е избран от групата, която се състои от водород, См-алкил, Сщ-алкил- СО₂Н, и фенил, където См-алкил, См-алкилСО₂Н, и фенилната групи са или незаместени, или функционализирани с един до три заместители, избрани от групата, която се състои от халоген, OH, -OMe, -NH₂, -NO₂, бензил и бензил, функционализиран с един до три заместители, избрани от групата, която се състои от халоген, OH, -OMe, -NH₂, и -NO₂;

R₅ е избран от групата, която се състои от -(CRiR₂)_nCOOH, -C(CF₃)₂OH, -CONHNHSO₂CF₃, -CONHOR4, -CONHSO₂R4, -CONHSO₂NHR4, -C(OH)R4PO₃H₂, -NHCOCF₃, -NHCONHSO₂R4, -NHPO₃H₂, -NHSO₂R4, -NHSO₂NHCOR4, -OPO₃H₂, -OSO3H, -PO(OH)R4, -PO₃H₂, -SO₃H, -SO₂NHR4, SO₃NHCOR4, -SO₃NHCONHCO₂R4, и следните групи:

η = Ο, 1, 2 или 3;

А е избран от групата, която се състои от -СН=СН,

-(CH)_m-(CH)_m, СН=СН-СН₂, и -СН₂-СН=СН;

ш=1 или 2;

© X е 0 или S;

Z е избран от групата, която се състои от проста връзка, -0-,

-(СН₂)_П- -O(CH₂)i_₂-, -СН₂ОСН₂-, -(СН₂)ь₂Ои

Re is е избран от групата, която се състои от водород, алкил, ацил, алкилсулфонил, аралкил, заместен аралкил, заместен алкил и хетероциклил; и

R7 е избран от групата, която се състои от:

a) водород;

b) алкил, алкенил с не по-малко от 3 въглерода, или алкинил с не по-малко от 3 въглерода, където алкилът, алкенилът или алкинилът са или незаместени или функционализирани с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

c) арил или заместен арил;

с) алкиларил или алкил заместен арил.

8. Съединението съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че съединението е във форма, избрана от групата, която се състои от ахирално съединение, рацемат, оптично активно съединение, чист диастереомер, смес от диастереомери и фармацевтично допустима адиционна сол.
9. Съединението съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че Ri и R2 са избрани независимо от групата, която се състои от:

a) алкил, алкенил или алкинил, където алкилът алкенилът или алкинилът са или незаместени, или заместени с един или повече заместители, избрани от групата, която се състои от: хидрокси, алкокси, амино, алкиламино, диалкиламино, хетероциклил, ациламино, алкилсулфониламино и хетероциклилкарбониламино; и

b) арил или заместен арил.
10. Съединението съгласно претенция 10, характеризиращо се с това, че поне единия от Ri и R₂ е алкил.
11. Съединението съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че А е -(CH)_m-(CH)_m.
12. Съединението съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че R7 е алкил.
13. Съединението съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че Z е проста връзка.
14. Съединението съгласно претенции 1 или 8,

63 характеризиращо се с това, че съединението е избрано от групата, която се състои от съединенията 1-32 от Таблица 1.
15. Съединението съгласно претенция 15, характеризиращо се с това, че съединението е избрано от групата, която се състои от:

2- (4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-7-изопропил-4пропил-1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-5-он (съединение 1);

7-етил-2-(4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-4-пропил-

1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а, 8-пентааза-аз-индацен-5-он (съединение 2);

3- [4-(7-етил-5-оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-1Н-

1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-2-ил)-бицикло[2.2.2]окт-1-ил]пропионова киселина (съединение 3);

2- (4-хидрокси-бицикло[2.2.2]окт-1 -ил)-7-метил-4пропил-1,4,6,7-тетрахидро-1,3,4,5а,8-пентааза-аз-индацен-5-он (съединение 4); и

3- [4-(7-изопропил-5-оксо-4-пропил-4,5,6,7-тетрахидро-

1 Η-1,3,4,5а,8-пентааза-а8-индацен-2-ил)-бицикло[2.2.2]окт-1 ил]-пропионова киселина (съединение 5).
17. Фармацевтичен състав, съдържащ фармацевтично ефективно количество съединение съгласно претенция 1 или 8 и фармацевтично допустим носител, адювант или среда.
18. Фармацевтичен състав съгласно претенция 17, съдържащ и не аденозинов модифициращ агент.
19. Фармацевтичен състав съгласно претенция 17, който е изготвен за орално, интравенозно, интрамускулно или подкожно прилагане.
20. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1-16 за производство на медикамент за блокиране на Αι аденозин рецептори в пациенти.
21. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1-16 за производство на медикамент за лечение или превенция на пациенти със заболявания и смущения, при които активирането на Αι аденозин рецепторите играе съществена роля в заболяването или смущението.
22. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1-16 за производство на медикамент за лечение на пациенти с признаци или симптоми на заболявания или смущения, при които активирането на Αι аденозин рецепторите играе съществена роля в заболяването или смущението, който представлява прилагане на дадения пациент на фармацевтично ефективно количество от фармацевтичен състав съгласно претенция 17.
23. Използване съгласно претенция 22, където заболяването или смущението са избрани от групата, която се състои от системна хипертония, бъбречна недостатъчност, диабет, астма, едематозно заболяване, конгестивна сърдечна недостатъчност и бъбречна дисфункция.
24. Процес за получаване на съединение съгласно претенции 1 или 8, състоящ се от етапите:

a) алкилиране на тиокетон за получаване на тиоетер;

b) реакция на тиоетера със заместен аминоалкохол за получаване на междинно алкохолно съединение; и

c) циклизиране на алкохолното междинно съединение за получаване на цикличен продукт.
25. Процес съгласно претенция 24, състоящ се и от етап:

а) превръщане на цикличния продукт в производно на карбоксилна киселина.
26. Процес съгласно претенция 25, състоящ се и от етапите:

a) взаимодействие на диамино урацил с монометилов етер на бицикло[2.2.2]октан-1,4-дикарбоксилна киселина за получаване на киселина;

b) редукция на киселината до съответния алкохол;

c) окисляване на алкохола до алдехид;

d) взаимодействие на алдехида с метил(трифенилфосфороанилиден) ацетат за получаване на куплирано съединение; и

e) превръщане на куплирания продукт в тиокетон.
27. Процес съгласно претенция 25, състоящ се и от етапите:

a) взаимодействие на диамино урацил с монометилов етер на бицикло[2.2.2]октан-1,4-дикарбоксилна киселина за получаване на киселина;

b) естерифициране на киселината до съответния естер;

c) превръщане на естера до получаването на тиокетон.
28. Процес съгласно претенция 24, състоящ се и от етапите:

a) нитрозиране на 6-амино-1 -пропил-1 Н-пиримидин-2,4дион за получаване на нитрозо междинно съединение;

b) редукция на нитрозо междинното съединение за получаване на съответния диамино урацил;

c) превръщане на диамино урацила в амино сол;

d) куплиране на амино солта с 4-хидрокси-бицикло [2.2.2]октан-1-карбоксилна киселина за получаване на куплиран продукт; и

e) превръщане на куплирания продукт в тиокетон.