BG105244A - Метод за автоматичен контрол и регулиране на очистващи вани - Google Patents

Abstract

Методът е приложим в металообработващата промишленост или при производството на превозни средства. По метода най-малко две от следните измервания са програмно управляеми: определяне съдържанието на тензиди, определяне натоварването с неорганично и/или органично свързан въглерод и определяне алкалността. Според резултата от измерванията се предприема допълнително дозиране на допълнителни компоненти и/или се предприемат една или повече мерки по обслужване на ваните, и/или резултатите от измерванията, и/или извлечените от тях данни се предават дистанционно до поне едно помещение, различно от това, в което е поместено устройството за осъществяване на измерванията.

Description

Изобретението се отнася до метод за автоматичен

! контрол и регулиране на очистващи вани, по-специално на очистващи вани в металообработващата промишленост или при производството на превозни средства. Същността на изобретението се състои в това, че поне 2 избрани контролни 10 параметъра се измерват и регулират програмно и резултатите от определенията (измерванията) и/или извлечените от резултатите от определенията данни се предават в отдалечено местоназначение, което не се намира в непосредствена близост до очистващата вана. Според резултата от 15 определенията може програмно управляемо или посредством изискванията на отдалеченото място да се предприемат допълнителни определения и/или мерки (мероприятия) по експлоатация на ваната. Освен това според резултата от определенията да се предприемат програмно управляеми или по нареждане контролни измервания. При това отдалеченото място може да се намира, например, в една по-висша система за управление, в управляващ център на завода, в който се намира очистващата вана или също така в едно място, което се намира извън завода.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Очистването на метални детайли преди тяхната допълнителна обработка представлява една стандартна операция в металообработващата промишленост. Металните детайли могат да бъдат замърсени, например, с пигментиращо замърсяване, прах, от износване на метала, от масла за защита от корозия, от охлаждащо-смазочни вещества или спомагателни средства за деформация.

Преди предварителната обработка, както и особено преди обработка за корозионна защита (например фосфатиране, хромиране, анодизиране, реакции с сложни флуориди и т. н.) или преди лакиране тези замърсявания трябва ф да се отстранят посредством едно подходящо решение за 10 очистване. В съответствие с това става въпрос за методи с шприцване, потопяване или комбинирани методи.

Промишлените очистители в металообработващата промишленост по правило са алкални (pH-стойност в диапазона от 7, например 9, до 12). Техните основни съставки са алкални 15 (алкални метални хидроокиси, -карбонати, -силикати, фосфати, борати), както и нейонни и/или анийонни тензиди. Очистващите средства често съдържат като допълнителни спомагателни компоненти комплексообразуватели (глюконати, полисулфати, ф соли на аминокарбонови киселини, каквито са например 20 етилендиаминтетраацетат или нитротриацетат, соли на фосфорни киселини, каквито са например соли на хидроксиетандифосфорни киселини, фосфонобутантрикарбон киселини, или други фосфон- или фосфонокарбонови киселини), защитни средства срещу корозия, такива като например соли 25 на карбонови киселини с 6 до 12 С-атома, алканоламин и пенообразни инхибитори, такива като например свързани крайни групи алкоксилати на алкохоли с 6 до 16 С-атоми алкилен остатък. Доколкото очистващите вани не съдържат анийонни тензиди, могат да се прилагат също така и катийонни тензиди.

Очистителите съдържат като нейонни тензиди по правило етоксилати, пропоксилати и/или етоксилати/пропоксилати на алкохоли или алкиламини с 6 до 16 5 С-атоми в алкилния остатък, които също така могат да бъдат . свързани в крайни групи. Като анийонни тензиди са широко разпространени алкилни сулфати и алкилни сулфонати. Също така още се срещат алкилнибензолсулфонати, които обаче от гледна точка на защита на околната среда не са подходящи. 10 Като катийоНни тензиди става въпрос по-специално за катийонни алкиламониеви съединения с поне един алкилен остатък с 8 или повече С-атоми.

Алкалите допринасят в очистващата вана за нейните очистващи възможности. Например, те осапуняват способните 15 на осапуняване замърсявания, каквито са например мазнините и ги правят по този начин разтворими във вода. Освен това те допринасят за отделяне на неразтворими замърсители от горната метална повърхност, като зареждат отрицателно горните повърхности посредством адсорбция на ОН-йони и по 20 този начин действуват като електростатично отблъскване. Посредством реакции от този вид, в дадения случай също така извличане, се изразходва алкалността, така че очистващият ефект отслабва с течение на времето. Поради това обикновено алкалността на очистващите вани се проверява за определени 25 периоди и З^ко $ необходимо, разтворът qe допълва с нови активни вещества или изцяло се обновява. Тази проверка се изпълнява или ръчно или локално посредством титруващи автомати. При това по правило се проверява алкалността посредством титрация със силни киселини. Обслужващият . . n.,0 персонал преценява алкалността с помощта на изразходването на киселина и улавя необходимите мерки, каквито са например допълване на ваната или обновяване на ваната. Тези обичайни понастоящем методи предпоставят, че обслужващият персонал 5 се задържа в близост до очистващата вана за необходимите периоди на контрол. Колкото се желае да бъдат по-кратки контролните интервали, толкова обслужващият персонал се обременява с контролни измервания.

От ЕР-А-806 244 е известен метод за автоматично определяне стойността на pH и при отклонения се дозира допълнително киселина или основа. Задачата в този документ се състои в това да се запази стойността на pH на поток течност на предварително определена стойност. При този метод не се изпълнява киселинна титрация на киселинна основа. При 15 това е необходимо това съоръжение да се контролира за функционална способност на място. От едно отдалечено място не е възможно да се интервенира в процеса на измерванията на pH и мерките за дозиране.

В нивото на техниката е известно да се определят 20 нейонните тензиди във водни процесии (обработващи) разтвори, както например в очистващите вани, ръчно, с помощта с цветен индикатор. Обикновено за това се постъпва така, че към отделяната от обработващия разтвор проба се поставя един реагент, който образува с нейонните тензиди едно 25 цветово съчетание. За предпочитане това цветово съчетание се екстрахира в едно органично разтворимо средство, което с вода не може да се смесва в каквото и да е съотношение и се определя след това фотометрично неговата абсорбция на светлина при една определена дължина на вълната. Като

реагент за образуване на цветовото съчетание може, например, да се използуват тетрабромфенолфталов едноетилов естер.

Преди екстрахиране в един органичен разтвор, за предпочитане в един хлориран въглеводород, при това обработващият разтвор се замества с една буферна система за рН-диапазона 7.

> Освен това е известно да се определят нейонни тензиди в присъствието на йонни тензиди. При това йонните тензиди се изтеглят от пробата посредством йонен обменник.

> Несвързаните в йонния топлообменник нейонни тензиди се АС 10 определят с помощта на индекса на пречупване на пропускан в топлообменна колона разтвор. За предпочитане индексът на пречупване се измерва като функция на времето на извличане (елуционно време), определя се интегралът за частта от кривата, която се отклонява от индекса на пречупване на 15 чистото елуционно средство и този интеграл се сравнява с получените стойности от калибриращи измервания.

Като алтернатива, но по-неточно, може да се измери екстремната стойност на индекса на пречупване и оттук, посредством сравнение с калибрираща крива, се определя 20 съдържанието на тензиди.

Анийонни и катийонни тензиди във водни разтвори могат да се детектират, например, посредством титрация с Hyamin^R1622 (= N-Benzyl-N, N-dimethyl-N-4(1.1.3.3.-tetramethylbutyl)-phenoxy-ethoxyethylammoniumchlorid) и потенциометрично 25 определяне на крайната точка. За тази цел пробата се замества с едно известно количество Na-Dodecylsulfat, титрира се с Hyamin и се определя крайната точка на титрация с йонночувствителен електрод.

Като алтернатива за тази цел анийонните тензиди

...... .........

може също така да се определят посредством титрация с 1,3Didecyl-2-methylimidazoliumchlorid. Като детектор се поставя един електрод с йонно чувствителна мембрана. Електродният потенциал зависи от концентрацията на измерваните йони в разтвора.

Според резултата от това тензидно определяне, което е свързано с индивидуален разход, обслужващият персонал на съоръжението допълва обработващия разтвор с един или повече допълнителни компонента. Методът също така прави задължително присъствието на персонала-ν в мястото на съоръжението, поне в моментите от времето на определяне на тензидите. Това също така интензифицира труда на персонала, особено при многосменна работа. Документацията за резултата, за контрол на качеството и гарантиране на качеството изисква един допълнителен разход.

Като резултат от процеса на очистване отстраняваните от горните повърхности замърсяващи съставки се концентрират в очистващия разтвор. Може да се въведе защита срещу пигментиране към товар с неорганично свързан въглерод. Предпазното масло срещу корозия, охладителното мазилно вещество или средство за преобразуване, такова като например изтеглящи мазнини и/или отстраняващи или извличащи органични пластове или запълващи материали води да едно натоварване на очистващия разтвор с органично свързан въглерод. Тъй като този органично свързан въглерод до голяма степен се намира във форма на минерални масла, минерални мазнини или на масла и мазнини животински или растителен произход, често накратко се говори за „масленото натоварване“ на очистващия разтвор. Такива масла или мазнини се намират в очистващия разтвор до голяма степен в емулгиране форма. Маслата или мазнините от органичен или растителен произход могат обаче да бъдат поне частично хидролизирани от един алкален очистващ разтвор. След това 5 хидролизираните продукти могат да се намират също в ! разтворена форма в очистващия разтвор. При едно много голямо TOC-натоварване на очистващият разтвор вече не е гарантирано, че той. ще освободи в необходимите размери очистваните части от масла и мазнини. Или съществува 10 опасността, че паслата и мазнините отново ще се отложат върху очистваните части, когато те се отстранят от очистващия разтвор. Поради това е необходимо натоварването с мазнини на очистващия разтвор да се запази под една критична висока стойност, която може да зависи от повторното използуване на 15 очистваните части и от състава на очистващия разтвор. При високо натоварване с мазнини може да бъде повишено тензидното съдържание на очистващия разтвор, за да се повиши разтварящата способност на очистващия разтвор. Или могат да се вземат мерки при експлоатация на ваната, с цел да 20 се намали натоварването с мазнини на очистващия разтвор.

При една предварително зададена най-висока граница на натоварването с мазнини това във всеки случай е задължително. В най-простия случай очистващият разтвор се изхвърля изцяло или частично и се поставя нов или се допълва 25 със свеж очистващ разтвор. Поради изпусканата във връзка с това отпадъчна вода, както и поради необходимостта от свежа вода, се полагат грижи обаче да се отделят мазнините и маслата от очистващия разтвор и отново се използува очистващият разтвор, в дадения случай след допълване с

...............

активни вещества. За тази цел в техниката са известни подходящи устройство като например сепаратори или мембранни филтриращи инсталации.

Досега беше общоприето производителността за очистване на един очистващ разтвор да се оценява визуално, във връзка с очистващия ефект. Обслужващият персонал на инсталацията преценява производителността на очистването и предприема необходимите мерки, такива като например допълване на ваната или обновяване на ваната. Този 10 конвенционален понастоящем метод допуска, че за изискваните контролни периоди обслужващият персонал се задържа в близост до очистващата вана. Колкото по-кратки контролни интервали ще се изискват, толкова по-силно обслужващият персонал ще се заангажира с визуална 15 преценка.

В нивото на техниката вече е предложено да се определят програмно отделни регулируеми параметри на очистващите вани, като резултатите от измерванията да се предават в едно отдалечено местоназначение и според 20 резултата от измерванията оттам да се предприемат също автоматично програмно управлявани контролни измервания и/или мерки за експлоатацията на ваната. Един метод за автоматичен контрол и регулиране на тензидното съдържание във водни обработващи разтвори е описан в DE 19814500, а 25 автоматичното определяне на натоварването на водни очистващи разтвори, със съдържащи въглерод съединения, е описано в DE 19820800 и автоматичен контрол и регулиране на очистващи вани посредством определяне на алкалността е описан в немска патентна заявка DE 19802725.7. Настоящето изобретени© се основава върху този метод, като те са свързани един с друг. Как при това може да се действува при отделните определения се описва изчерпателно в споменатите 3 документа. Съдържанието на тези 3 документа поради това 5 също така недвусмислено е включено към предмета на тази ! публикация.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО i

ί Изобретението си поставя задачата да може да се осъществи контрол и за предпочитане също така регулиране на очистващи вани, без при това обслужващият персонал да трябва да бъде задържан в мястото на очистващата вана.

За предпочитане използуваното измервателно устройство трябва самостоятелно да се самоконтролира и 115 калибрира и при неправилно функциониране да предава едно алармиращо съобщение на отдалечено място. Освен това за предпочитане трябва да бъде възможно функционалната способност на измервателното устройство и измерваните © резултати да могат да се контролират от отдалечено място.

Освен това от едно отдалечено място трябва да могат да се вземат мерки върху хода на измерването и намесите по обслужването на ваната. Посредством преследвания дистанционен контрол трябва да се намали индивидуалната заангажираност за контрола на ваната и управлението на 25 очистващите вани. При трва трябва да се предвиди да се определят поне два параметъра, от които да може да се установява функционалната способност и/или замърсяващия ! товар на очистващите вани. Посредством наблюдение на повече измервани величини могат да се предприемат целесъобразни «J мероприятия във ваната, като при осведомяване е достатъчна само една единствена измервана величина.

Тази задача се решава посредством метод за контрол на очистващи вани, характеризиращ се с това, че се 5 осъществяват поне две от следните програмно управлявани определения:

i) Определяне на съдържанието на тензиди;

ii) Определяне натоварването с неорганично и/или органично свързан въглерод;

iii) Определяне на алкалността и, че

а) според резултата от определенията се започва допълнително дозиране на добавъчни компоненти и/или едно или повече мероприятия по ваната и/или

в) резултатите от определенията и/или извлечените от определенията данни се предават поне на едно отдалечено място, което се намира в едно друго помещение като устройство за осъществяване на определенията (измерванията).

Например, може са се определи не само съдържанието на тензиди, но също така и натоварването с органично и/или неорганично свързан въглерод. Или се определя съдържанието на тензиди и алкалността. Или се определя натоварването с 25 органично и/или неорганично свързан въглерод и алкалността. За предпочитане обаче се определя всеки от трите параметъра, за да се добие пълноценна картина за състоянието на очистващата вана.

Как тези определения (измервания) могат да се осъществят като отделно програмно управлявани е описано в предходните споменати документи. Те могат да се проведат главно едновременно или също така едно след друго.

Резултатът от определянето може да се запише върху носител на данни. Допълнително или като алтернатива освен . това той може да се извлече като основа за по-нататъшни изчисления. Резултатът от определянето или резултатът от допълнителните изчисления се предава на едно отдалечено местоназначение (= едно „отдалечено място“) и там отново се 10 записва върху носител на данни и/или се използува. Когато в смисъла на метода съгласно изобретението става дума за едно отдалечено местоназначение или „отдалечено място“, то с това се има предвид едно място, което не се намира непосредствено или поне не е в оптичен контакт с обработващия разтвор.

Отдалеченото място например може да представлява една централна управляваща процеса система, която в рамките на цялостен процес за обработка на горните повърхнини на метални части контролира и управлява очистващата вана като отделна задача. „Отдалеченото място“ може да представлява 20 също така едно централно диспечерско помещение, от където се контролира и управлява цялостният процес и което например, се намира в едно друго помещение от обработващия разтвор. Като „отдалечено помещение“ обаче се счита също така и едно място извън завода, в който се намира очистващата 25 вана. По този начин е възможно специалистите да контролират и управляват обработващия разтвор, който се съхранява извън завода, в който те се намират. По този начин по същество много рядко се изисква специалният персонал да се задържа в мястото на обработващата вана.

Подходящи фидери за данни, с които могат да се предават резултатите от измерванията, както и управляващи команди, са на разположение в нивото на техниката. Под „Извеждане на резултата от определянето или от 5 допълнителното изчисление“ се разбира, че те се препредават или към една управляваща процеса система от по-високо ниво или са на разположение на човек, визуализирани върху монитор или отпечатани. При това мястото на монитора, респ. извличането на резултата може да бъде това на допълнително 10 определеното по-горе „отдалечено място“. За предпочитане е резултатите от отделните определения поне за определени предварително временни интервали да се записват на един носител на данни, така че те след това, например от гледна точка на гарантиране на качество, да могат да се 15 систематизират. Резултатите от определенията трябва обаче да се извличат не непосредствено като такива или да се записват върху носител на данни. Много често те могат също така да се извличат директно, като основа за допълнителни изчисления, при което резултатите от това показват или записват 20 допълнителни изчисления. Например, вместо актуалното съдържание, показват тенденцията на концентрацията и/или нейните изменения. Или актуалните съдържания се преобразуват в „% на зададено съдържание“ или в „% на максимално съдържание“.

Споменатото отдалечено местоназначение при това може да се намира отдалечено на поне 500 m от устройството за осъществяване на определенията. По-специално то може да се намира също така извън предприятието, в което работи контролираната очистваща вана. Предвиден е също така един дистанционен контрол, без да трябва обслужващият персонал да се намира в непосредствена близост до очистващата вана.

При това може да се предвиди предаването на резултатите от определенията и/или извлечените от резултатите 5 на определенията данни винаги след това да се осъществява автоматично, когато се установят нови резултати от измерванията и/или извлечени от измерванията данни. Като алтернатива при това може да се предвиди, че предаването на резултатите от определенията и/или извличаните от резултатите ip от определенията данни да се изпълни към отдалеченото местоназначение по едно нареждане (запитване) от отдалечено местоназначение.

Отделните определения през предварително зададени временни интервали могат да се повтарят. Като алтернатива в 15 програмното управление може да се предвиди, че отделните определения се повтарят на толкова по-кратки временни интервали, колкото по-силно резултатите от двойка, следващи едно след друго определения, се различават. При това също така може да се предвиди, че определянето на една втора 20 измервана стойност става импулсно, когато определянето на една първа измервана стойност е достигнала една предварително зададена критична стойност или предварително зададено изменение на стойност между 2 определения на тази измервана величина. Началото на определянето на една 25 измервана величина може също така да се направи зависимо от една друга измервана величина.

С други думи: Методът съгласно изобретението може така да се изпълни, че след това да се осъществи програмно, управлявано определянето на една втора величина от определенията i), ii) и iii), когато една първа величина от определенията i), Н)и iii) на избрано определение даде един резултат, който прехвърли една предварително зададена максимална стойност или се различава от една предварително зададена минимална стойност, или се отклонява от една предварително зададена минимална стойност на един предварително зададен резултат на това първо определение. От само себе си се разбира, че може също така да

бъде предвидено определянето да се изпълни по една команда 10 от отдалеченото местоназначение. х?

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

В едно примерно изпълнение методът съгласно изобретението се характеризира с това, че програмно се 15 управлява:

i) осъществяването на определянето на съдържанието на тензиди, като

а) от воден обработващ разтвор се извлича една проба с предварително зададен обем,

в) по желание пробата се освобождава от твърдо вещество,

с) по желание пробата се разрежда с вода в едно предварително зададено или като резултат от предварително установено съотношение,

d) съдържанието на тензиди се определя посредством селективна адсорбция, електрохимично, хроматографски, посредством разцепване в преходните връзки, очистване на тези неустойчиви връзки и тяхното детектиране или посредством добавка на реагент, който изменя (променливото въздействие на пробата с електромагнитно облъчване, пропорционално на съдържанието на тензиди, и измерване на изменението на това променливо въздействие.

Освен това едно примерно изпълнение на метода _? съгласно изобретението се характеризира с това, че ii) се осъществява определянето на

натоварването с неорганично и/или органично свързан въглерод, при което се управлява програмно а^ от воден очистващ разтвор се отделй проба с

предварително зададен обем,

б) по желание пробата се освобождава от твърди вещество и/или се хомогенизира

с) по желание пробата се разрежда с вода в едно 15 предварително зададено или като резултат на предварително установено съотношение, фопределя се съдържанието на пробата в неорганично и/или органично свързан въглерод по известен сам по себе си метод.

При това според формата на изпълнение на отделния етап може да се определи d) съдържанието на очистващия разтвор в неорганично свързан въглерод („неорганичен въгдрррр“, |С), р ррг^ни^о свързан въглерод („общ органичен 25 въглерод“, ТОС) или сумата от двете („общ въглерод“, ТС). Специално може да се установи частта на липофилните вещества в очистващата вана, когато в рамките на определянето се използува един метод за екстракция, при който се екстрахират само липофилни вещества от очистващия

разтвор и се определят в един следващ етап.

Едно друго примерно изпълнение на изобретението се характеризира с това, че iii) се определя алкалността на очистващата вана посредством киселинно-основна реакция с 5 една киселина, при което програмно управляемо

а) се извлича една проба с предварително зададен обем от очистващата вана,

в) по желание пробата се освобождава от твърди вещества,

с) избира се дали трябва да се определи свободна алкалност и/или пълната алкалност, и

d) пробата посредством добавка на киселина се титрира или се внася киселина и тя се титрира с пробата.

В съответния отделен етап а) извличаният пробен обем може да бъде твърдо програмиран в управляваната част на използуваното за метода измервателно устройство. За предпочитане големината на пробния обем може да се изменя . от едно отдалечено място. Освен това управляващата програма р може така да бъде заложена, че използуваният за това обем да се направи зависим от резултата от едно предходно измерване. Например, пробният обем може да се избере толкова по-голям, колкото е по-малко съдържанието на определяните в очистващата вана вещества. При това точността на определянето може да се оптимизира.

Между извличането на пробата и същинското измерване може по желание пробата в съответна незадължителна отделна стъпка в) да се освободи от твърдите вещества. При един натоварен само малко с твърди вещества очистващ разтвор това не е задължително. При един разтвор с високо съдържание на твърдо вещество обаче вентилите на измервателното устройство се запушват и сензорите се замърсяват. Поради това е препоръчително да се отделят 5 твърдите вещества от пробата. Това може да се осъществи .автоматично посредством филтрация или посредством използуване на циклон или центрофуга.

Преди определянето на избраните параметри пробата, I в случай на нужда, се разрежда с вода в едно предварително 10 зададено или като резултат от предварително установено ' съотношение. В отделния етап d) се осъществява точно определяне по различни методи, което се разяснява поподробно по-надолу.

В най-простия случай методът съгласно изобретението 15 работи така, че съответните определения се повтарят след предварително определени интервали от време. Предварително зададените интервали при това се определят според изискванията на потребителя на обработващия разтвор и обхващат всякакъв произволен временен интервал в областта 20 от няколко минути до няколко дни. За гарантиране на качество за предпочитане предварително зададените временни интервали се залагат например в интервала между 5 минути и 2 часа. Например, може на всеки 15 минути да се осъществява едно измерване.

Методът съгласно изобретението обаче може също да се реализира така, че съответните определения се повтарят след толкова кратки временни интервала, колкото по-силно резултатите от две следващи едно след друго определения се различават. Управляващата система за метода съгласно изобретението може също така да реши дали временните интервали между отделните определения трябва да бъдат скъсени или удължени. Естествено, управляващата система трябва предварително да дава указание при какви разлики 5 между резултатите на следващи едно след друго определяния, какви временни интервали трябва да се изберат.

При това 2 и 3 различни определения I), ii) и ш)трябва да се изпълнява не винаги в тази последователност. Напротив, възможно е едно определение по-често да се изпълнява, 10 отколкото друго. Това се осъществява, когато практиката показва, че един параметър се изменя по-бързо от един друг. Например, тензидното съдържание може по-често да се определи, отколокото алкалността. Или може да се програмира инсталацията така, че тя се прави зависимо от резултата на 15 едно определяне дали едно друго определяне трябва да започне. Например, може да се предвиди да се изпълни едно определяне на алкалността едва тогава, когато съдържанието на въглерод на очистващата вана прехвърли една предварително зададена гранична стойност. Или е възможно 20 алкалността едва тогава да се определи, когато тензидното съдържание на очистващата вана прехвърли една предварително зададена долна граница. По този начин например може да се избере дали към очистващата вана трябва да се добавят изключително тензидните компоненти или също 25 образуващите компоненти.

Освен това методът съгласно изобретението може така да се изпълни, че съответните определения се изпълняват в всеки произволен момент въз основа на едно външно указание.

По този начин може например да се предприеме незабавен контрол на съдържанието на тензиди, на алкалността и/или на натоварването с мазнини на очистващия разтвор, когато в последователните етапи на процеса се установяват проблеми с качеството. Измерването на избрани определящи параметри 5 може също така да се изпълнява управляемо във времето _t (според твърди временни интервали) или управляемо според резултата (при установени изменения или посредством външни указания).

I) Определяне на тензидното съдържание ’;

При това методът може така да бъде обяснен, че той при тензиди, чието съдържание трябва да се определи в обработващия разтвор, се отнася до нейонни тензиди. За тяхното определяне може така да се постъпи, че в отделния 15 етап d) се добавя един реагент, който изменя променливото въздействие към пробата с електромагнитно облъчване, пропорционално на съдържанието на нейонните тензиди, и изменението на това променливо въздействие се измерва.

Например, при реагента може да става въпрос за 20 комплекса на две субстанции А и В, при което нейонните тензиди изместват субстанцията В от комплекса със субстанцията А и при това цветът или флуоресцентните свойства на субстанцията В се изменят. Например, при субстанцията В може да става въпрос за флуоресцентно 25 вещество или багрило, което в един комплекс с, например, Dextranen или нишесте като пример на една субстанция А, може да престане да съществува. Като компонент на комплекса субстанцията В има определени багрилни и флуоресцентни свойства. Когато тя се измести от комплекса, тя променя тези ./HTyU/ri свойства. Посредством измерване на абсорбцията на светлина или на флуоресцентното излъчване може след това да се детектира какъв дял на субстанцията В не е във форма на комплекс с А. При това субстанцията А се избира по такъв 5 начин, че при добавка на нейонни тензиди субстанцията В от комплекса се изменя и вместо с нея се образува един комплекс с нейонните тензиди. След това количеството на изместената от комплекса с А субстанция В е пропорционално на добавеното количество на нейонните тензиди. От него, посредством 10 освободеното количество В, предизвикващо изменение на абсорбцията на светлина или флуоресценцията, може към количеството да се свържат обратно прибавените ниотензиди.

Например, като реагент може да се вкара една сол на катийонно багрило с тетрафенилборатанация. Нейонните 15 тензиди могат да изместят багрилото от тази сол, след което те, посредством добавяне на бариеви йони, се преобразуват в един катийонен комплекс с барий. Този метод, при който нейонните тензиди се контролират в катийонно зареден комплекс и по този начин се правят достъпни реакциите, които реагират на 20 катийони, се означава в литературата като „активиране“ на нейонни тензиди. Методът е описан например в Vytras K.Dvorakova V и Zeeman I (1989), Анализ 114,стр. 1435 и следващите. Количеството на освобождаваното от реагента багрцлр е пропорционално на количеството на съществуващите 25 нейонни тензиди. При изменение на абсорбционния спектър на багрилото при това освобождаване, може освобождаваното количество на багрилото да се определи посредством фотометрично измерване на една подходяща абсорбционна лента.

Този метод за определяне може да се опрости, когато се вкара една сол на катийонно багрило като реагент, която е разтворима в един органичен разтворител, който не се смесва само с вода, докато освободеното багрило е разтворимо само 5 по себе си във вода и води до едно оцветяване на водната фаза. . Разбира се, подходяща е също така и обратната процедура: Вкарва се една разтворима във вода сол на органично багрило, при което освобождаваното багрило е разтворимо само в една органична фаза. Посредством освобождаване на багрилото при 10 заместването в нейонните тензиди и екстракцията на освободеното багрило, винаги в другата фаза, то може да се определи в него по опростен фотометричен начин.

Този метод за определяне е подходящ също така за определянето на катийонни тензиди. Тъй като те вече са 15 положително заредени, не е необходимо предходното описано „Активиране“ с бариеви катиони.

Освен това при този реагент става въпрос за една субстанция, която с анийонните тензиди образува един комплекс, който има други цветови или флуоресцентни свойства 20 в сравнение със свободния реагент. Например, реагентът в оптическия обхват е безцветен, докато неговото съединение с нейонните тензиди абсорбира електромагнитните трептения, и следователно притежава цвят. Или максимумът на абсорбцията на светлина, и следователно цветът на несвързания реагент, се 25 различава от онези на комплекса с нейонните тензиди. Реагентът може обаче също така да покаже определени флуоресцентни свойства, които се изменят при образуването на съединението с нейонните тензиди. Например, свободният реагент може да флуоресцира, докато комплексообразуването с нейонните тензиди изгасва. Във всички случаи посредством измерване на абсорбцията на светлина, при една предварително зададена дължина на вълната, или на флуоресцентното излъчване, може да се определи 5 концентрацията на комплекса от реагент и нейонни тензиди и по този начин да се определи самата концентрация на нейонните тензиди.

За предпочитане в отделния етап d) се добавя един реагент, който образува един комплекс с нейонните тензиди, 10 който може да се екстрахира в едно разтворимо средство, което не може да се смества в каквото и да е съотношение с вода. След това се осъществява екстракция на комплекса от нейонните тензиди и добавения реагент, в който не във всяко съотношение може да се смеси органично разтворимо 15 средство. Това може да стане посредством интензивно смесване на двете фази, например посредством разклащане или за предпочитане посредством разбъркване. След този етап на екстракция завършва смесването на двете фази, така че настъпва едно фазно разделяне в една водна и една органична 20 фаза. По желание пълнотата на фазното разделяне може да се контролира посредством подходящи методи, какъвто е например определяне на електрическата проводимост или измерване на помътняването посредством абсорбция или разсейване на светлина.

След това следва същинското измерване на съдържанието на нейонни тензиди. За тази цел органичната фаза, която съдържа комплексът от нейонни тензиди и добавеният реагент, се подлага на електромагнитно облъчване, което с него, в разтворения в органичната фаза комплекс, може да взаимодействува променливо. Например, може да се вкара като електромагнитно излъчване видимо или ултравиолетово излъчване, чиято абсорбция през комплекса от нейонни тензиди и добавеният реагент се определя. Възможно е обаче 5 също така да се постави един реагент, чийто комплекс с ? нейонните тензиди произвежда един характерен сигнал при измерване на ядрен резонанс или измерване на спина на електрони. Силата на сигнала, изразена като отслабване на електромагнитно трептение в съответна честотна лента 10 (абсорбция), Може да се корелира с концентрацията на комплекса. Вместо абсорбционни ефекти за определянето на концентрацията могат също така да се използуват емисионни ефекти. Например, може да се избере един реагент, чийто комплекс с нейонни тензиди в органичен разтворител 15 абсорбира електромагнитно лъчение на една определена дължина на вълната и в замяна на това излъчва електромагнитно лъчение с по-голяма дължина на вълната, чийто интензитет се измерва. Един пример за това е измерването на флуоресцентно излъчване при облъчване на 20 пробата с видима или ултравиолетова светлина.

Принципно смесването на променливото въздействие на органичната фаза с електромагнитно облъчване може да се изпълни непосредствено след приключване на фазовото разделяне в същия резервоар, в който се осъществява 25 фазовото разделяне. Според използувания метод на измерване за определянето на променливото въздействие на органичната фаза с електромагнитно облъчване е за предпочитане обаче органичната фаза или една част от нея да се извади и през един проводник да се захрани действителното измервателно устройство. По този начин по-специално е възможно да се предвидят подходящи кювети за измерването. В съответствие с това едно предпочитано примерно изпълнение на изобретението се състои в това, че според отделния етап f) се 5 отделя органичната фаза от водната фаза и се свързва , измервателното устройство. За това отделяне на органичната фаза е особено за препоръчване, когато органичното разтварящо средство, което не се смесва във всяко съотношение с вода, представлява едно съдържащо халоген 10 разтварящо средство, с плътност, която е по-висока от водата.

След осъществяване на фазовото разделяне органичната фаза тогава се намира в долната част на резервоара и може да се извади отдолу.

Като съдържащо халоген разтворимо средство е 15 подходящо, например, дихлорметан или високо кипящ халогенен въглеводород, по-специално флуорохлориден въглеводород, какъвто се счита трифлуортрихлоретан. Тези разтварящи средства след употреба трябва да съответствуват на локалните предписания. Тъй като те могат да бъдат 20 значително скъпи, се предлага използуваното средство за разтваряне, например посредством обработка с активен въглен и/или посредством дестилация, повторно да се обогати и да се вкара обновено за измервателния метод.

В едно предпочитано изпълнение на изобретението като реагент се прибавя едно средство, което в органична фаза влиза в пигментираща реакция с нейонен тензид. Като променливо въздействие на органичната фаза с • електромагнитно облъчване тогава може да се измери абсорбцията на светлина при предварително зададена дължина на вълната. За тази цел е подходящ един конвенционален фотометър. Например, като оцветяващ реагент реагент може да се използува тетрабромофенолфталов едноетилов естер. В този 5 случай пробата на водното разтворимо средство трябва да се замести с една буферна система за pH-стойност в областта на

7. Една такава буферна система може, например, да представлява един воден разтвор на дихидрогенфосфати и хидрогенфосфати. При това за предпочитане е на първо място 10 количеството на буферния разтвор да е съществено по-голямо от количеството на пробата на съдържащия тензиди обработващ разтвор.

При използуване на тетрабромофенолфталов едноетилов естер като оцветяващ реагент се осъществява 15 измерването на абсорбцията на светлина в отделния етап д) за предпочитане при дължина на вълната 610 nm.

В предпочитаното примерно изпълнение за използуването на 3.3.5.5-тетрабромофенолфталов едноетилов естер като оцветяващ реагент определянето на съдържанието 20 на нейонни тензиди може да се изпълни по следния начин:

Приготвя се индикаторен разтвор, който съдържа 100 mg 3.3.5.5-тетрабромофенолфталов едноетилов естер в 100 ml етанол. Освен това се приготвя буферен разтвор, в който се смесва 200 ml на конвенционален буферен разтвор за 25 стойността на pH 7 (калиевдихидрогенфосфат/динатриевхидрогенфосфат) и 500 ml на тримоларен разтвор на калиев хлорид с 1000 ml вода.

За осъществяване на определянето се поставят в един подходящ съд 18 ml «а буферния разтвор. За тази цел се слагат ml индикаторен разтвор. Освен това се поставят 50 μΙ от пробния разтвор. Свързващите се разтвори се разбъркват за около 3 минути и след това се добавят 20 ml дихлорметан. След това съдът за около 1 минута се разбърква силно. След това се 5 изчаква фазовото разделяне, което може да се осъществи , например за 20 минути. След това органичната фаза се отделя и се измерва в един фотометър при дължина на вълната 610 nm. Като кювета за анализа е подходяща например 10-mm кювета. Тензидното съдържание на пробния разтвор се установява с 10 помощта на* калибрираща крива. -ι *

Ако тензидното съдържание е толкова ниско, че определянето не е сигурно, може обемът на използуваната за измерване проба да се увеличи. Ако тензидното съдържание е толкова голямо, че абсорбцията на светлина достигне повече от 15 0,9, за препоръчване е пробата преди измерване да се разреди.

Независимо от избрания метод, трябва посредством едно предшествуващо калибриране с тензиден разтвор на известна канцентрация да се осъществи една корелация между интензитета на измервания сигнал и концентрацията на 20 нейонните тензиди и да се запише. При измерване на абсорбцията на светлина калибрирането може също така да се изпълни чрез подходящ цветен стъклен елемент. Като алтернатива по отношение на едно предходно калибриране посредством добавка на комплекс-тензид/реагент в известна 25 концентрация или посредством многократно увеличаване и ново измерване може да се раздели променливият ефект с електромагнитно измерване върху тензидното съдържание на пробата.

Като алтернатива за едно определяне на променливото въздействие на един реагент, свързван или изместван от един комплекс, с електромагнитно облъчване може да се определи хроматографски съдържанието при нейонни тензиди. За тази цел първоначално за предпочитане от пробата се отделя 5 съществуващото масло и мазнина. Това може да се изпълни с едно абсорбционно средство. След това пробата, която в някои случаи съдържа йонни тензиди, се поставя в една анийоннаи/или катийонна обменна колона, която за предпочитане е изпълнена подобно на колона за хроматография на течност с 10я високо налягане. Концентрацията на. нейонни тензиди в * разтвор, който е освободен от йонни тензиди, които напускат обменната колона, се определя за предпочитане чрез индекса на пречупване. При това се предприема качествена оценка, за предпочитане според метода на външния стандарт. 15 Измерването се изпълнява посредством сравняване с очистено разтварящо средство от сравнителна камера и разтварящо средство със субстанция за анализ от измервателна камера на детектор. Като разтварящо средство се използува вода или водно-метанолова смес.

Преди започване на една измервателна серия йонообменната система от вида HPLC трябва да се калибрира и сравнителната камера на детектора да изплакне 20 минути със средството за разтваряне. За калибрирането се използуват различно концентрирани разтвори на определяните нейонни 25 тензиди. Калибриращите и пробните разтвори, преди шприцване в системата от вида на HPLC, трябва, например, за 5 минути да се обезгазят в една ултразвукова вана. Определеното обезгазяване е важно поради чувствителността на детекция на индекса на пречупване върху различните качества на разтварящите средства.

Ако замени пробния разтвор, преди внасяне в йонообменна колона от типа на HPLC, с метанол, могат да се утаят неразтворими соли. Те трябва да се отфилтрират преди 5 зареждане на пробата в системата от вида HPLC посредством , един микрофилтър.

Този метод е известен за недиректно (off-line) определяне на несулфатирана съставка в органични сулфати или сулфонати (DIN ΕΝ 8799).

ΊΟ ’ Освен това за определянето на нейонните тензиди подходящ е следният метод: Разцепват се нейонните тензиди с халогенен водород, за предпочитане с йоден водород, при образуването на алкилни халогениди, за предпочитане на 15 алкилни йодити. Посредством вдухване на газов поток в пробата се очиства неустойчивият алкилхалогенид и се детектира в един подходящ детектор. Например, за тази цел е подходящ един детектор от вида на „Електронен уловител“. Този метод е известен като лабораторен метод за характеризиране на мазни 20 алкохолетаксилати (DGF-Обединен метод H-II117 (1994).

При тензидите може да става въпрос за анийонни тензиди. Тяхното съдържание в пробния разтвор се определя в отделния етап d) за предпочитане електрохимично. За тази цел ^нийонните тензиди се титрират с подходящи реагенти, при 25 което титрацията се проследява посредством изменението на електрическия потенциал на подходящ измервателен електрод.

Например, може така да се процедира, че стойността на pH на пробата да се установи в един диапазон между 3 и 4,за предпочитане около 3,5, като пробата се титрира с един титриращ реагент в присъствието на йонночувствителен мембранен електрод и се измерва изменението на електродния потенциал. Чувствителността на този метод може да се повиши с това, че пробата се замества с един алкохол с 1 до 3 С-атома, 5 за предпочитане с метанол. Като титриращ реагент е подходящ за предпочитане 1,3-дидесил-2-метилимидацолиумхлорид. Като измервателен електрод служи един йонночувствителен мембранен електрод, за предпочитане с PVC-мембрана. Един такъв електрод е известен като „Високочувствителен електрод“. 10 Като опорен (сравнителен) електрод се поставя за предпочитане сребърен електрод. Създаването на потенциал се изпълнява посредством едно възможно специфично променливо въздействие между съдържащия се в PVCмембраната йонен индикатор и определяните йони в разтвора 15 за измерване. Това променливо въздействие води в една уравновесяваща реакция до пренос на измервани йони от разтвора за измерване а мембраната по този начин до образуване на една електрическа потенциална разлика във фазовата граница разтвор за измерване/мембрана. Тази 20 потенциална разлика може да се измери спрямо един сравнителен електрод потенциометрично (безтоково). Размерът на прехвърлянето на йони от разтвор за измерване в мембраната е зависим от концентрацията. Взаимозависимостта между измерваната концентрация на йони и електрическия 25 потенциал може да се опише теоретично посредством уравнение на Nernst. Поради възможните смущения (изкривявания) обаче е за предпочитане зависимостта между електродния потенциал и измерваната йонна концентрация да се установи посредством калибриране със сравнителни разтвори.

Освен анийонни тензиди в контролирания обработващ разтвор могат също така да се определят катийонни тензиди. За тази цел може да се използува метод, който също така е 5 подходящ за определяне на анийонни тензиди. В този метод определянето също така се изпълнява електрохимично: Към пробата се поставя предварително определено количество NaDodecylsulfat, титрира се пробата с Hyamin (N- бензил. Ν,Νф диметил-М-4(1.1.3.3-тетраметил-бутил)-фенокси10 ^етоксиетиламониевхлорид) и се определя крайният момент на титрация с един, чувствителен към йонни тензиди електрод.

Освен изложеното споменатите методи са подходящи за определяне на тензидни процеси, при които тензидите абсорбират върху подходящи горни повърхност и се измерват 15 ефектите, които са повлияли обратно върху покриване с тензиди на горните повърхности. Тогава покритието на горните повърхности с тензиди, под границата на насищане, може да се определи като пропорционално на тензидното съдържание, ф След подходящо калибриране от измененията в свойствата на покритите с тензиди горни повърхности се прави извод за тензидното съдържание на пробния разтвор.

Например, тензидите може да абсорбират по горната повърхност на един кварцов резонатор и измененията на честотата на трептене на кварцовия резонатор се измерват. 25 Един друг метод се състои в това тензидите да абсорбират по, а в даден случай предварително обработена, горна повърхност на световод. Това води до едно изменение на индекса на пречупване при преминаване на светлина от световода в обкръжаващата среда, което се отразява забележимо в светлинните качества на световода за светлина. Според индекса на пречупване светлината в световода отслабва различно силно или при загуба на общото отражение не достига вече изобщо до края на световода. Посредством сравнение на 5 изходящия в края на световода светлинен интензитет със , захранващия в началото може да се определи степента на покритие на горната повърхност на световода с тензиди и по този начин тензидното съдържание в околната среда. Пропадането на общото отражение настъпва при определена 10 прагова стойност на тензидното съдържание, което може също така да се вземе за характеризиране на тензидното съдържание на обработващия разтвор.

п)Определяне на въглеродното натоварване

Определянето на натоварването с неорганично и/или органично свързан въглерод може така да се осъществи, както е описано по-подробно в немска патентна заявка Н 3268. Преди определянето на този параметър е за препоръчване пробата, например посредством силно разбъркване, да се хомогенизира.

По този начин се постига едно равномерно и фино разпределение на, в някои случай, наличните груби маслени или мазни капчици нечистотии.

В случай че е необходимо, в отделния етап с) пробата се разрежда в определено съотношение с вода. Това 25 съотношение може да бъде твърдо зададено предварително, но може да бъде изменяно от едно отдалечено място. Съотношението за разреждане може обаче да се направи също така зависимо от резултата на едно предходно определяне на съдържанието на неорганично и/или органично свързан въглерод. По този начин се гарантира, че съдържанието на въглерод на пробния разтвор се разполага в един диапазон, който позволява едно оптимално определяне с избрания метод.

В отделния етап d) неорганично и/или органично 5 свързаният въглерод може така да се определи, че той се преобразува в СО₂ и образуваният СО₂ се определя качествено.

Преобразуването на въглерода в СО₂ посредством оксидация може са се изпълни чрез изгаряне при повишена ф температура в газовата фаза. Повишената температура при 10 изгарянето е за предпочитане над около 600 °C, например при около 680 °C. За предпочитане изгарянето се изпълнява с въздух или с кислород в реакционна тръба, с помощта на катализатор. Като катализатор става въпрос например за окиси на благородни метали или други метални окиси, каквито са 15 например ванадат, ванадиев окис, хром-, манган- или железен окис. Също така може да се постави утаяваща се върху алуминиев окис платина или паладий. Според този метод се добива директно един съдържащ СО₂ горивен газ, чието СО₂© съдържание може да се определи както по-долу е описано.

Като алтернатива на изгаряне в газовата фаза може да се изпълни преобразуването на въглерод в СО₂ също така химически с овлажняване. При това въглеродът на пробата оксидира с едно силно химично оксидиращо средство, както например с водороден пероксид или с пероксид сулфат. Тези мокри химически оксидационни реакции могат по избор да се ускорят с помощта на катализатор от преди споменатия вид и/или с UV-облъчване. В този случай е за предпочитане образуваният СО₂ да се изведе с газов поток от пробата, при необходимост окислена, за да се определи количествено. При това може да се отчете във форма на карбонати или на СО₂ свързан въглерод.

Независимо от метода, с който е образуван газообразен СО₂, той може да се определи количествено 5 според един от следните методи. При известно пробно , количество може от него да се изчисли съдържанието на очистващ разтвор в неорганично и/или органично свързан въглерод. Като алтернатива, посредством един коефициент на изчисление се дава резултата от определянето като «10 натоварване с мазнини за 1 очистваща вана, когато не съществува неорганично или органично свързан въглерод или преди това е бил отстранен.

За определянето на СО₂-съдържанието на получавания газов поток става въпрос за различни спрямо нивото на 15 техниката известни методи. Например, газът може да се отведе през абсорбиращ разтвор и например, да се измери увеличението на теглото на абсорбиращата течност. За тази цел е подходящ например един воден разтвор на калиев хидрооксид, който поема СО₂ при образуването на калиев 20 карбонат. Като алтернатива за определянето на увеличението в теглото може да се определят измененията на електрическата проводимост на абсорбиращия разтвор или неговата остатъчна алкалност след абсорбиране на СО₂.

Образуваният СО₂ може също така да се абсорбира в 25 подходящо твърдо тяло, чието нарастване на теглото се измерва. За тази цел е подходящ например натроназбест. Разбира се, трябва се подмени както абсорбционния разтвор, така също и абсорбиращото твърдо вещество, когато те са изтощени и повече не могат да образуват СО₂.

За един автоматично работещ метод обаче е по-просто да се определи газът посредством инфрачервена абсорбция количествено. Определянето на инфрачервената абсорбция може да се осъществи, например, при една дължина на вълната 5 от 4,26 gm, съответствуваща на вълнова константа 2349 cm’¹. Апарати, които могат да реализират изгарянето на пробата и измерването на инфрачервената абсорбция, са познати в нивото на техниката. Например, спомената TOC-система на ф фирмата Shimadzu.

За фотометрично определяне на СО₂-съдържанието на горивния газ, респ. на отделяния от пробата газ, е подходящ не само дисперсивно работещия инфрачервен спектрометър, ами също така и недисперсивния спектрометър. Те са известни също така като „NDIR-апарати“. Един апарат от този тип 15 например е описан в D-A-4405881.

При този метод за определяне се отчита също така тази съставка във въглерода, която се изразходва в нарочно поставеното активно вещество в очистващия разтвор. © Например, тук спадат споменатите тензиди, органични 20 корозионни инхибитори и органични комплексообразуватели. Тяхното съдържание в очистващия разтвор обаче е известно в рамките на някакви граници на вариране или може да се определи отделно. Изразходваната в това активно вещество съставна част на органично свързания въглерод може също 25 така да се извлече от резултата на определянето. Тогава може да се получи съставка, която е върната обратно в отделените нечистотии. При това в практиката, не непременно, се изисква да се отчете съществуващата във форма на активно вещество съставка на въглерод при определянето на въглерод. По-скоро

достатъчно често се установява една горна граница на съдържанието на въглерод, която вече контролира съдържанието на активното вещество. Тогава определянето на въглерод установява дали въглеродното натоварване е под или 5 над тази граница.

, Намиращата се във фирма на липофилни вещества съставка в органично свързания въглерод може като алтернатива така да се определи, че липофилното вещество се екстрахира в органичен разтворител, който не се смества във 10 всяко съотношение с вода. След успокояване на разтворителя липофилното вещество остава и може да се определи гравиметрично. За предпочитане се постъпва така, че инфрачервената абсорбция на липофилното вещество се определя фотометрично в екстракта. При това като подходящ 15 за смесване не във всяко съотношение с вода разтворител става въпрос по-специално за халогениран въглерод. Един предпочитан пример за това е 1,1,2-трихлотрифлуоретан. Този метод за определяне се основава на DIN 38409, част 17. За разлика от този метод съставката на липофилното вещество в 20 пробата обаче се определя не гравиметрично, след успокояване на органичния разтворител, ами фотометрично в органичен разтворител. Количественото определяне се изпълнява за предпочитане като в DIN 38409, част 18, посредством измерване на инфрачервената абсорбция на липофилно вещество в 25 екстракта, при едно характеристично отклонение на честотата на СН₂-групата. При това за предпочитане е да се използува един органичен разтворител за екстракция, който сам по себе си не съдържа СН₂-групи. Например, за това фотометрично определяне може да се включи инфрачервена абсорбционна лента при 3,42 цт (2924 cm’¹). При това се регистрират всички органични субстанции, които притежават СН₂ и които могат да се екстрахират в органичен разтворител. Отчасти това също така са тензидите в очистващия разтвор. В случай че тяхна 5 съставка не трябва да се регистрира, тя е за определяне отделно, посредством един алтернативен метод и се извлича от цялостния резултат. При необходимост трябва преди това да бъде определен коефициентът на разпределение на тензидите между очистващия разтвор и разтворителя, който не се смества 10 в каквото и да съотношение с вода. На практика обаче може да бъде достатъчно да се определи една най-висока стойност на допустимо натоварване на очистващия разтвор с липофилни вещества, което съвместно контролира тензидната съставка. Ако се надхвърли тази най-висока стойност, се предприемат 15 мерки за очистване на ваната.

В рамките на този метод е за предпочитане инфрачервеният спектрометър да се калибрира с едно известно количество на липофилна субстанция. Като калибриращ разтвор е подходящ например разтвор от 400 до 500 mg 20 Метилпалмитат в 100 ml 1,1,2-трихлортрифлуоретан. Този калибриращ разтвор служи също така за функционалния контрол на IR-фотометъра.

При това се постъпва за предпочитане така, че пробата на очистващия разтвор първоначално се смесва с фосфорно 25 кисел магнезиев сулфат. Този разтвор се приготвя така, че 220 g кристален магнезиев сулфат и 125ml 85-процентова фосфорна '.ν'' киселина се разтварят в дейонизирана вода и този разтвор се допълва с дейонизирана вода до ЮООд. Пробният разтвор се смесва с около 20 ml от фосфорно кисел магнезиев сулфат.

След това се добавя 50 ml органичен разтворител, който не се смесва във всяко съотношение с вода, за предпочитане 1,1,2трихлортрифлуоретан. Смесват се водната и органичната фаза, осъществява се фазово разделяне и се изолира органичната 5 фаза. За предпочитане тази органична фаза се промива още един път с фосфорно-кисел магнезиев сулфат, предприема се отново разделяне и извличане на органичната фаза. Тя се пренася в измервателна кювета и се измерва инфрачервената абсорбция при честотен обхват на трептение на СН₂-групата. 10 Като измервателна кювета е подходяща например кварцова кювета с дебелина на слоя (стената) 1 тт.От сравнението с еталонна крива, която съдържа скритата стойност на фотометъра, може да се определи съдържанието на липофилни вещества в пробата с помощта на инфрачервената абсорбция.

При осъществяване на метода съгласно изобретението може да бъде необходимо да се регистрира както неорганично свързания въглерод, така също и органично свързания въглерод (ТОС). Това например е случаят, когато за определяне съдържанието на въглерод пробата се изгаря. За тази цел се 20 регистрира също така разтвореният СО₂ или наличният във форма на карбонати въглерод, ако карбонатите при избрана температура на изгаряне на СО₂ се разцепват. Ако в този случай неорганично свързаният въглерод не се улови, той може да се отстрани като пробата се подкисели и образуваният СО₂ с 25 един газ, като въздух например или азот, се продуха. Това може да бъде желателно, когато ще се определя само „натоварването с мазнини“ на очистващата вана. При определянето на съдържанието на наличния въглерод под формата липофилно вещество в съответствие с преди описания метод на екстракция еорганично свързаният въглерод не се определя автоматично.

Също така е възможно неустойчивите органични съединения преди осъществяването на отделния етап d) да се отстранят от пробата посредством продухване с един газ като 5 например въздух или азот. Например, по този начин могат да се отстранят неустойчиви разтворители преди определянето на въглерода.

ш)Определяне на алкалността лй За определянето на алкалността може така да се постъпи, както се описва в немска патентна заявка DE 19802725.7.

За този метод в специалния отделен етап с) се избира дали трябва да се определи свободната алкалност и/или 15 цялостната алкалност. Това може да бъде твърдо зададено в хода на програмата. Например, в един цикъл за определяне могат да се определят както свободната алкалност, така също и цялостната алкалност. Програмата обаче също така може да реши да определя една от тези две стойности по-често, 20 отколкото другата. Това може да бъде например случаят, когато предходните определения показват, че една от двете стойности се изменя по-бързо от другата. Разбира се, изборът може да е дали да се определи свободната алкалност или цялостната алкалност, а също посредством едно външно изискване Под 25 „външно изискване“ се разбира, че в хода на автоматизираното определяне може да се вземат мерки или от по-висшата управляваща процеса система или ръчно чрез линия за данни.

Понятието „Свободна алкалност“ и „Цялостна алкалност“ не са ясно дефинирани и се борави с различни тълкувания. Например, може да се дефинира определена рНстойност, до която трябва да се титрира, за да се определи или свободната алкалност или цялостната алкалност, например pH = 8, за свободна алкалност, pH = 4,5, за цялостна алкалност.

Тези предварително избрани стойности на pH трябва да се , зададат в управляващата система за автоматичния метод на определяне. Алтернативно за определяне на рН-стойностите може за установяване на свободната алкалност и цялостната алкалност също така да се изберат точките на рязко изменение 10 на определен индикатор. Алтернативно може да се изберат точките на преобръщане на кривата за стойността на pH и да се дефинират като еквивалентни точки за свободната алкалност или цялостната алкалност.

За същинското определяне на алкалността в отделния етап d) се използува кисело-основна реакция с киселина. За предпочитане за тази цел се избира една силна киселина. При това пробата може да се титрира или посредством добавка на една киселина до предварително зададен критерий за свободна алкалност или за цялостна алкалност. Алтернативно може да се 20 въведе киселина и тя да се титрира с пробата.

За проследяване на кисело-основната реакция на очистващия разтвор с въведената за титрация киселина са подходящи различни сензори. Според съвременното ниво на техниката се вкарва за предпочитане един рН-чувствителен 25 електрод, какъвто например е един стъклен електрод. Той осигурява един зависим от pH напреженов сигнал, който може допълнително да се определи. Използуването на електрод от такъв тип е апаратно особено просто и поради това е за предпочитане.

За проследяване но кисело-основната реакция в отделния етап d) може обаче също така да се постави един индикатор, чийто pH-зависим променлив ефект с електромагнитно облъчване да се измери. Например, този 5 индикатор може да бъде един класически цветен индикатор, чиято цветова скокообразна промяна се измерва фотометрично. Алтернативно за тази цел може да се използува един оптичен сензор. При това тук става въпрос например за ф един слой на неорганичен или органичен полимер с едно 10 фиксирано цветно вещество, което се изменя при една определена pH-стойност. Скокообразното изменение на цвета се дължи както при един класически цветен индикатор на това, че водородни или хидроокисни йони, които могат да дифундират в слоя, реагират с молекулите на цветното вещество.

Изменението на оптичните свойство на слоя може да се определи фотометрично. Алтернативно за тази цел може да се постави филм като например органичен полимер, чийто индекс на пречупване се изменя като функция на pH-стойността. Ако С се покрие например един световод с един полимер от този вид, 20 то може да се улови, че за прагова стойност върху едната страна за индекса на пречупване в световода се получава пълно отражение, така че се препредава един светлинен сигнал. Върху другата страна за праговата стойност на индекса на пречупване обаче вече не се получава общо отражение, така че 25 светлинният лъч напуска световода. В края на световода след това може да се детектира дали през световода светлината се разпространява или не. Едно такова устройство е известно като „Оптрод“.

Освен това като сензори могат да се поставят неорганични или органични твърди тела, чиито електрически свойства се променят със стойността на pH на околния разтвор. Например, може да се постави йонен токовод, чиято проводимост се изменя от концентрацията на Н⁺- или ОН 5 йоните. Посредством измерване на проводимостта при ί постоянен или променлив ток на сензора след това се заключава за pH-стойността на околната среда.

ф Калибриране/Контролни измервания > За предпочитане методът съгларно изобретението се осъществява така, че използуването на измервателно устройство за отделните определения (измервания) се самоконтролира и в случай на необходимост се калибрира допълнително. За тази цел може да се предвиди, че след един 15 предварително зададен интервал от време или след предварително определен брой измервания или въз основа на външно нареждане, посредством контролни измервания на един j или повече стандартни разтвори, се проверява функционалната < О способност на използуваното измервателно устройство. За 20 проверката се измерват стандартни разтвори, с известни стойности на параметрите, които подлежат на определяне. Тази проверка е най-достоверна, когато като стандартен разтвор се зарежда един стандартен очистващ разтвор, чийто състав е възможно най-близък до очистващия разтвор, който ще се j 25 проверява.

Ако измервателното устройство при едно контролно измерване на стандартен разтвор установи една стойност, която се отклонява на една предварително зададена най-малка 1 | стойност от зададеното съдържание, измервателното

	устройство, локално или за предпочитане в едно отдалочеко място, издава алармен сигнал. При това аларменият сигнал може да съдържа предложение за намеса, избрано от управляващата програма на измервателното устройство или от
5	по-висша управляваща процеса система. Възлова точка при проверката на функционалната способност на измервателното устройство за алкалността представлява контролът на използувания сензор. Например, той
φ 10	може да представлява един pH-чувствителен електрод, поспециално стъклен електрод. С помощта на един буферен разтвор като стандартен разтвор може да се провери дали електродът осигурява очакваното напрежение, дали той реагира в очакваното време и дали неговата стръмност (= изменението на напрежението като функция на pH-изменението) лежи
15	зададения обхват. Ако това не е случаят, измервателното устройство, локално или за предпочитане в едно отдалечено място, издава алармен сигнал. При това аларменият сигнал може да съдържа предложение за намеса от избрано от
φ 20	управляващата програма на измервателното устройство или от по-висша управляваща процеса система. Например, може да се предложи, че електродът е за почистване или за подменяне. В метода съгласно изобретението може също да се предвиди посредством контролно измерване на един или повече стандартни разтвор да се провери функционалната способност
25	на използуваното измервателно устройство, когато резултатът на две следващи едно след друго измервания около една предварително зададена стойност се различават. По този начин
I 'ί й 1	може да се различи дали установени отклонения от инградиентите на очистващата вана са реални и са необходими

мерки за ваната и дали те от една грешка в измервателната система са заблуждаващи.

Според резултата от проверката на използуваното измервателно устройство може между актуалното или 5 предходното контролно измерване изпълнените определения да , се предвидят с характеристика на статуса, която характеризира верността на тези определения. Ако например следващите едно след друго контролни измервания за проверка на измервателното устройство са установили, че то работи 10 коректно, може определенията да се предвидят с една оценка на статуса „Редовно“. Ако резултатите на контролните измервания около една предварително зададена минимална стойност се различават, могат например междувременно изпълнените определения да се предвидят с характеризирането 15 на статуса „Съмнително“.

Освен това може да се предвиди според резултата от проверката на използуваното измервателно устройство да продължава с автоматично определяне на измерваната стойност и/или да се осъществят едно или повече от следните 20 действия: Анализ на установените отклонения, корекция на измервателното устройство, приключване на определянето на сбърканите измервани стойности, изпращане на съобщение за статус или алармен сигнал в по-висшестоящата система за управление на процеса или контролно устройство, също така в 25 едно отдалечено място. Измервателното устройство може следователно, в случай на необходимост, според предварително зададени критерии самостоятелно да реши дали то е достатъчно функционално, че може да се продължи по-нататък с всички определения, или дали се установяват отклонения, които правят задължителна една ръчна намеса.

За предпочитане заложената в метода съгласно изобретението измервателна система се излага така, че показателите за запълване и/или за изразходване на реагентите 5 и разтворителя, както и промивните разтвори, се контролират автоматично и при подминаване на един предварително зададен най-нисък показател на запълване се издава едно предупредително съобщение. По този начин може да се избегне това, че измервателното устройство е способно да 10 функционира по такъв начин, че на него му липсват необходимите химикали. Контролът на показателите за запълване може да се изпълни с известни методи. Например, може съдовете с химикали да се поставят върху един кантар, който регистрира съответното тегло на химикалите. Или може 15 да се постави един поплавък. Алтернативно най-ниският показател на запълване може да се провери посредством електрод за проводимост, който се потопява в съда с химикала. Издаденото от измервателното устройство предупредително съобщение се предава за предпочитане на едно отдалечено 20 място, така че оттам могат да се предприемат съответни мерки. Принципно в метода съгласно изобретението за предпочитане е предвидено, че резултатите от определенията и/или от контролните измервания, и/или от калибриранията, и/или сигналите за статус, се предават непрекъснато или на 25 предварително зададени интервали от време и/или по нареждане в едно отдалечено място. По този начин контролният персонал, който не трябва да се намира в мястото на очистващата вана, се информира текущо за нейното актуално алкално съдържание. Според резултата от определенията и контролните измервания могат да се налучкат или автоматично, чрез една управляваща процеса система, или посредством ръчна намеса необходимите мерки за корекция.

В рамките на метода съгласно изобретението може да се предвиди, че за всяко избрано определение от , определенията I), п)и iii), след един предварително зададен интервал от време или след един предварително зададен брой от определения, или въз основа на изискване от отдалеченото място и посредством контролно измерване на един или повече 10 стандартни разтвора, се проверява функционалната способност на използуваното измервателно устройство и резултатът от проверката се предава в отдалечено местоназначение. Освен това може да се предприеме съответна проверка на функционалната способност на използуваното измервателно 15 устройство, когато резултатът от две, следващи едно след друго определения, се различава около една предварително зададено стойност. Също така резултатът от тази проверка за предпочитане се предава в едно отдалечено местоназначение. Според резултата от проверката на използуваното 20 измервателно устройство може изпълнените между актуалното и предходното контролно измерване определения на съответните измервателни величини да се предвидят с едно характеризиране на статуса, което показва достоверността на тези определения.

В метода съгласно изобретението може освен това да се предвиди, че според резултата на едно или повече избрано или избрани определения от определенията I), ii), и iii) се предприема от отдалеченото местоназначение допълнително дозиране на допълнителни компоненти и/или една или повече i

мерки за ваната. Алтернативно или допълнително за тази цел може да се предвиди, че според резултата на едно или повече от определенията i), Н) и iii) се предприема програмно управлявано избрано определение или определения на 5 допълнително дозиране на допълнителни компоненти и/или на едно или повече мероприятия по експлоатация на ваната.

Освен това в метода съгласно изобретението може да се предвиди да се предприеме програмно управляемо ф допълнително дозиране на допълнителни компоненти и/или едно 10 или повече мероприятия по експлоатация на ваната, когато се установят предварително зададени съотношения между резултатите от поне две избрани определения от определенията i), п)и iii). Следователно, на управляващата програма за метода се задават определени съотношения между резултатите на 15 отделните определения i), п)и iii), при чието настъпване допълнително се дозират добавки и/или се предприемат мерки за ваната. Следователно, решението се осъществява за това не в зависимост от една отделна измерена стойност, ами от поне Ф две измерени стойности на различни параметри на ваната. При 20 това съотношенията, при които се предприемат мерки, може да се изменят от отдалеченото място, за да се наблюдават експериментите по работата. Например, може да се предвиди да се предприеме едно мероприятие за намаляване на натоварването с мазнини на очистващата вана (пълно или 25 частично обновяване на ваната, отстраняване на мазнини и/или масло от ваната посредством методи за сепарация и/или посредством мембранна филтрация), когато от една страна съдържанието в органично свързания въглерод прехвърли една предварително зададена най-висока стойност и от друга страна, когато съдържанието на тензиди падне под едно предварително зададено минимално съдържание. Или се задава една определена най-висока стойност за сумата от тензидното съдържание и натоварването с мазнини, над която се 5 предприема автоматично мероприятие по ваната.

? Според получената измервателна стойност и/или установеното изменение на измерваната стойност при това могат да се предприемат едно или повече от следните ф мероприятия за корекция:

Корекция и мероприятия по ваната

Най-простото мероприятие за корекция се състои в това, че при надхвърляне на една предварително зададена найвисока стойност на неорганично и/или органично свързания 15 въглерод или по външно нареждане се активира едно устройство, което дозира един или повече допълващи компонента (разтвор или прах) в очистващата вана. Това може например да се изпълни автоматизирано по такъв начин, че © според установеното съдържание на въглерод да се въведе едно 20 определено количество добавъчен разтвор или добавъчен прах в очистващата вана. За тази цел може да се изменя големината добавяната порция самостоятелно или при твърдо зададени добавъчни порции - интервалите от време между отделните добавки. Това например може да се изпълни чрез дозиращи 25 помпи или също така чрез управление по тегло. В метода съгласно изобретението преди всичко е предвидено, че при определени отклонения от зададената стойност (по-специално, когато посредством контролните измервания се установява работоспособността измервателното устройство) се дозира допълнително едно определено количество добавъчен компонент в очистващата вана. Наред с това може да се предвиди, че тези мероприятия за допълване на ваната се изпълняват тогава, когато е установено едно предварително 5 зададено минимално изменение на съдържанието на въглерод.

Допълнително това последващо дозиране обаче може също така да се предприеме въз основа на едно външно нареждане, например от едно отдалечено място, в зависимост от ф актуалното съдържание на въглерод. Например, посредством 10 допълнително дозиране на тензиди се повишава съдържанието на въглерод в очистващия разтвор. При следващото определяне на съдържанието на въглерод трябва то съответно да се контролира, което може да се изпълни автоматично. Посредством добавка на тензиди се повишава способността за 15 натоварване с масло и мазнини на очистващата вана. В съответствие с това трябва да се повиши изменяемата максимална стойност на въглеродното натоварване, при чието надхвърляне се предприемат следващи мероприятия по ваната. О Това може да се предвиди в управляващата програма 20 автоматично.

Вместо едно допълнително дозиране на компоненти във ваната, като например тензиди или както при надхвърляне на едно предварително зададено най-високо съдържание на неорганично или органично свързан въглерод, могат да се 25 предприемат мероприятия по ваната, които намаляват съдържанието за очистващия разтвор на неорганично и/или органично свързан въглерод. Мероприятията за ваната от този вид имат по-специално за цел да намалят съдържанието на мазнини и масла на очистващия разтвор. В най-простия случай това може да се изпълни по такъв начин, че очистващият разтвор се изпуска изцяло или частично и се замества от свеж очистващ разтвор. По-икономично е обаче посредством известните от нивото на техниката мероприятия маслата и мазнините от очистващия разтвор да се отстранят посредством , един сепаратор или отделяне посредством мембранна филтрация. Тъй като при тези методи също така тензидите поне частично се разтоварват, необходимо е очистващият разтвор съответно да се допълни. Също така въвеждането на тези 10 мероприятия може да се направи зависимо не само от абсолютното съдържание на въглерод, ами и от едно предварително зададено изменение на съдържанието на въглерод.

За контрола и управлението на съдържанието на 15 тензиди и/или на алкалността може да се предвиди, че при спадане под една предварително зададено минимална стойност на съдържанието или по едно външно изискване(команда) се активира едно устройство, което дозира един или повече допълващи компонента в очистващия разтвор. Като 20 допълнителен компонент например става дума за един допълващ разтвор, който съдържа всички вещества на очистващия разтвор в точното количествено съотношение. Допълващият разтвор може следователно извън контролираните инградиенти да съдържа допълнителни 25 вещества на очистващия разтвор, каквито са например тензиди, образуващи субстанции, алкали (основи), комплексообразуващи или корозионни инхибитори. Като алтернатива за тази цел допълващият разтвор може да съдържа изключително тензиди или изключително основи, докато другите вещества на очистващия разтвор в случай на необходимост, въз основа на отделни определения, се дозират съгласувано по време или като се управлява разхода.

По този начин големината на добавяните порции се изменя самостоятелно или при твърдо предварително зададени добавъчни порции се изменят интервалите от време между отделните добавки. Това може да се осъществи чрез дозиращи j помпи или също така като се управлява теглото. В метода j Ф съгласно изобретението следователно на първо място е j 10 предвидено,^{5 ?}че при определени отклонения от зададената стойност (по-специално, когато посредством контролни измервания се установява функционалността на измервателното устройство) се дозира допълнително едно определено количество допълващ компонент в обработващия 15 разтвор. От друга страна обаче това допълнително дозиране може съща така да се предприеме въз основа на едно външно изискване (команда), например от едно отдалечено място, независимо от актуалното съдържание на тензиди и/или основи. Ϊ © В едно друга форма на изпълнение на изобретението обработващият разтвор се допълва в зависимост от разхода с предварително зададено количество допълнителен компойент на изразходвана единица. Например, при една очистваща вана I може за автомобилни каросерии да се установи какво j количество допълващ компонент се добавя за очистваната каросерия. Контролът в съответствие с изобретението н«г тензидното съдържание, респ. на алкалността, служи в такъв случай за това да се постигне успеха на тази предварително зададена добавка за контролиране и за документиране, така както и посредством допълнителното, зависимо от резултатите фино дозиране, а в даден случай също така изоставяне на основното дозиране, за постигане на постоянен начин на функциониране на очистващата вана. Отклоненията в качеството по този начин се намаляват.

Разбира се, методът съгласно изобретението j предполага, че се разполага със съответното устройство. То включва управление, за предпочитане управление с компютър, което в зависимост от времето и/или от резултата управлява измервателния процес. То може да съдържа освен това 10 необходимите съдове за реагенти, тръбопроводи, вентили, дозиращи и измервателни устройства и т. н. за управление и измерване на потока на пробата. Материалите трябва да подхождат на целта на приложение, например да са от висококачествена стомана и/или от пластмаса. Управляващата 15 електроника на измервателното устройство трябва да съдържа съответни входно-изходни гнезда, за да може да комуникира с едно отдалечено място.

Методът съгласно изобретението дава възможност от една страна да се контролират инградиентите на очистващите 20 вани на място и без ръчна намеса да се предприемат предварително определени мерки за коригиране. По този начин се повишава надеждността на процеса и се постига един постоянен надежден очистващ резултат. Отклоненията от зададените стойности могат своевременно да се установят и да 25 се коригират автоматично или ръчно, преди резултатът от очистването да се влоши. От друга страна данните от измерването за предпочитане се предават на едно отдалечено място, така че обслужващият и контролиращият персонал също така редовно да е информиран за състоянието на очистващата вана, когато не се намира в непосредствена близост до нея. Индивидуалните разходи за контрол и управление на очистващата вана по този начин може да се намалят значително. Посредством документиране на събраните данни се 5 задоволяват изискванията на едно модерно, със сигурно качество изчисление. Разходът на химикали може да се документира и оптимизира.

Claims (16)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Метод за контрол на очистващи вани, характеризиращ се с това, че в мястото на очистващата вана,

   5 програмно управлявано, автоматично се извлича една проба или повече проби от очистващата вана и на тях се осъществяват програмно управлявани поне две от следните определения:

   i) определяне съдържанието на тензиди, и ii) определяне натоварването с неорганично и/или органичен свързан въглерод, iii) определяне на алкалността и, че

   а) според резултата от определенията се предприема

   15 допълнително дозиране на добавъчни компоненти и/или едно или повече мероприятия по ваната и/или

   в) резултатът от определенията и/или извлечените от резултатите на определенията данни се предават поне на едно отдалечено местоназначение, което се намира в едно друго 20 помещение, в сравнение с мястото на устройството за осъществяване на определенията.
2. 2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че отдалеченото местоназначение се намира отдалечено

   25 поне на 500 m от устройството за осъществяване на определенията.
3. 3. Метод съгласно една или двете от претенциите 1 и 2, характеризиращ се с това, че предаването на резултата от определенията и/или на извлечените от резултатите на определенията данни към отдалеченото местоназначение винаги се изпълнява автоматично тогава, когато се установи нов резултат от определенията и/или извлечени от резултатите от 5 определенията данни.
4. 4. Метод съгласно една или двете претенции от 1 и 2, характеризиращ се с това, че предаването на резултатите от определенията и/или извлечените от резултатите на 10 определенията данни към отдалеченото местоназначение се изпълнява по нареждане от отдалеченото местоназначение.
5. 5. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 4, характеризиращ се с това, че отделните определения се

   15 повтарят през предварително зададени интервали от време.
6. 6. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 4, характеризиращ се с това, че отделните определения се повтарят на толкова по-кратки интервали, колкото резултатите

   20 от две, следващи едно след друго определения, се различават по-силно.
7. 7. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 4, характерезиращ се с това, че определенията се

   25 изпълняват по нареждане от отдалеченото местоназначение.

   в.Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 4, характеризиращ се с това, че програмно управляемо второто избрано определение от определенията I), ii), iii) се fe-rji’HiraaiUH осъществява тогава, когато първото избрано определение от определенията I), П)и iii) дава резултат, който надхвърля една предварително зададена максимална стойност или спада под една минимална предварително зададена стойност, или се отклонява от предходен резултат на това първо определение.
8. 9. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че програмно управляемо

   I) се осъществява определянето на съдържанието на тензиди, като

   а) от очистващата вана се извлича една проба с предварително зададен обем,

   в) по желание пробата се освобождава от твърдите вещества,

   c) по желание пробата се разрежда с вода в едно предварително зададено съотношение или като резултат на установено съотношение от едно предварително определяне,

   d) определя се съдържанието на тензиди посредством селективна адсорбция, електрохимично, хроматографски, посредством разцепване на неустойчиви връзки, изчистване на тези неустойчиви връзки и тяхното детектиране, или посредством добавяне на реагент, който изменя променливото въздействие на пробата с електромагнитно облъчване, пропорционално на съдържанието на тензиди и измерване на изменението на това променливо въздействие.
9. 10. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че ii) се осъществява определянето на натоварването с неорганично и/или органично свързан въглерод като се управлява програмно.

   а) извлича се една проба от очистващата вана с предварително зададен обем,

   5 в) по желание пробата се освобождава от твърдите вещества и/или се хомогенизира,

   с) по желание пробата се разрежда с вода в едно предварително зададено съотношение или като установено ф съотношение в резултат на едно предварително определяне,

   10 d) определя се съдържанието на пробата на неорганично и/или органично свързан въглерод с известен по себе си метод.
10. 11. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1

    15 до 8, характеризиращ се с това, че iii) се определя алкалността на очистващата вана посредством кисело-основна реакция с една киселина, при което програмно управляемо © а) се извлича една проба от очистващата вана с един

    20 предварително зададен обем,

    в) по желание пробата се освобождава от твърдите вещества,

    с) избира се дали трябва да се определи свободна алкалност и/или цялостна алкалност, и

    25 d) пробата се титрира посредством добавка на киселина или се внася киселина и тя се титрира с пробата.
11. 12. Метод според една или повече от претенциите от 1 до 11, характеризиращ се с това, че за всяко избрано определение от определенията I), ii) и iii) след един предварително зададен интервал от време или след предварително зададен брой определения, или въз основа на нареждане от отдалеченото местоназначение, се проверява 5 посредством контролно измерване на един или повече . стандартни разтвора функционалността на използуваното измервателно устройство и резултатът от проверката се предава до отдалеченото местоназначение.

    10 «
12. 13. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до* 11, характеризиращ се с това, че за всяко избрано определение от определенията I), Н)и iii) посредством контролно измерване на един или повече стандартни разтвора се проверява функционалността на използуваното измервателно 15 устройство, когато резултатът на две, следващи едно след друго определения, се различава с предварително зададена стойност и резултатът от проверката се предава към отдалеченото местоназначение.

    ©

    20
13. 14. Метод съгласно претенция 12 или 13, характеризиращ се с това, че според резултата от проверката на измервателното устройство изпълняваните между действителното и предходното контролно измерване определения се изпълняват с една характеристика на 25 състоянието, която информира за достоверността на тези определения.
14. 15. Метод според една или повече от претенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че според резултата на едно или повече избрано определение или определения от •7 · определенията i), п)и iii) от отдалеченото местоназначение се предприема допълнителното дозиране на добавъчни компоненти и/или едно или повече мероприятия по ваната.

    ,
15. 16. Метод съгласно една или повече от превенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че според резултата на едно или повече избрано определение или определения от определенията i), Н)и iii) се предприема програмно управляемо 10 допълнителното дозиране на добавъчни компоненти и/или едно или повече мероприятия по ваната.
16. 17. Метод съгласно една или повече от претенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че се предприема програмно 15 управляемо допълнителното дозиране на добавъчни компоненти и/или едно или повече мероприятия по ваната, когато се установят предварително зададени съотношения между резултатите на поне две определения, избрани от ι© определенията I), Н)и iii).