BG104105A

BG104105A - Алатрофлоксацинови парентерални състави

Info

Publication number: BG104105A
Application number: BG104105A
Authority: BG
Inventors: Robert Guinn; John Lambert; Subramanian GUHAN; Stanley WALINSKY
Original assignee: Pfizer Products Inc.
Priority date: 1997-08-01
Filing date: 2000-01-25
Publication date: 2000-08-31
Also published as: PA8456701A1; HUP0004793A3; CA2296466A1; AP9801310A0; HN1998000106A; UY25113A1; NO20000485D0; HRP980417B1; WO1999006430A1; ID24374A; PE103799A1; MA24626A1; JP3463928B2; IS5339A; AP1031A; ATE259827T1; HRP980417A2; CO4970688A1; BR9811580A; DK1000086T3

Abstract

Изобретението се отнася до алатрофлоксацин мезилат, по същество свободен от по-малки полярни примеси, до парентерални състави на алатрофлоксацин мезилат и до процес за пречистването му.

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящото изобретение се отнася до нафтиридонов антибиотик алатрофлоксацин мезилат свободен от по-малки полярни примеси, до парентерални състави на споменатия алатрофлоксацин мезилат и до процеси за пречистване на алатрофлоксацин мезилат.

Алатрофлоксацин мезилат е мезилатна пролекарставена сол на съответния нафтиридонов антибиотик тровафлоксацин. Алатрофлоксацин мезилат, получен чрез методи, които общо са достъпни, се произвежда с много висока чистота. Обаче, алатрофлоксацин мезилат, получен посредством тези общи методи, съдържа незначителни по-малки полярни примеси, които проявяват склонност да се утаяват от парентерални състави след престояване за неопределени периоди. Тези по-малки полярни примеси не могат да бъдат задоволително отстранени с помоща на търговските приложими методи, такива като рекристализация, стандартни хроматографски средства, използвайки тънкослойна хроматография, екстракционнни методи разтвор/разтвор, или чрез третиране с кизелгур. Настоящите изобретатели са установили, че примесите могат задоволително да бъдат отстранени чрез третиране с непречистени реакционни продукти, т.е., продукт, получен чрез някой от общо известните в литературата методи, с полистирол.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

От по-рано беше известно, че хинолоновият антибиотик ципрофлоксацин също притежава примеси, което прави продукта непригоден за парентерална рецептура. Европейска патентна

	······ · · · ·· ·· • · · ···· ···· • · · · ·« · · · · · • ···· · · · ·
публикация	287,926, пубПйкуЕана’*на”26 ΌκτσΜΒρπ, 1988, описва

пречистването на ципрофлоксацин чрез третиране с кизелгур, така че да се получи продукт, който е подходящ за парентерална рецептура. Както беше споменато по-горе, третиране на алатрофлоксацин мезилат с кизелгур не отстранява задоволително по-малките полярни примеси.

Антибактериалната активност и синтезата на гореспоменатия алатрофлоксацин са описани в САЩ Патенти 5,164,402 и 5,229,396, издадени на 17 ноември, 1992 и на 20 юли, 1993, респективно, разкритията, които по този начин са регистрирани по отношение на тяхната цялост. Гореспоменатите патенти са определени заедно с настоящата заявка.

Международна патентна публикация WO 97/00267, публикувана на 3 януари, 1997, заявява алтернативен процес за получаването на алатрофлоксацин. Гореспоменатата заявка по този начин се регистрира от отношение на цялостта й.

Международна патентна публикация WO 97/08191, публикувна на 6 март, 1997, описва трети метод за получаването на алатрофлоксацин и вещества, които кристализират в различни форми (полиморфи), разкритиета, на която се регистира по този начин по отношение на нейната цялост. Горепосочената заявка е определена заедно с настоящата заявка.

Международна патентна публикация WO 95/19361, публикувана на 20 юли, 19995, САЩ патентна заявка № 60/021,419, подадена на 9 юли, 1996, и международна патентна заявка № РСТ/ЕР96/04782, подадена на 31 октомври, 1996, заявяват нови полупродукти за получаването на алатрофлоксацин и тровафлоксацин, разкритията, на които са регистрирани по този начин по отношение на тяхната цялост. Горепосочените патентни публикации и заявки са определени заедно с настоящата заявка.

• · · · · · • · · • · · · • ·

САЩ патент 5,475,1 Тб;· издаден иа 1’2* декември, 1995 и САЩ патент 5,256,791, издаден на 26 октомври 1993 заявяват различни азабициклохексанови полупродукти, полезни при синтезата на алатрофлоксацин и тровафлоксацин, разкритията, на които по този начин са регистрирани по отношение на тяхната цялост. Горепосочените патенти са определени заедно с настоящата заявка.

САЩ патентна заявка 08/764,655, подадена на 2 декември 1996, се отнася до методи на третиране на Helicobacter pilon инфекции с алатрофлоксацин и тровафлоксацин, разкритието, на която по този начин се регистрира по отношение на нейната цялост.

Международна патентна публикация WO 96/39406, публикувана на 12 декември 1996 заявява нова кристална форма на безводна 7([1а, 5а, ,6а]-6-амино-3-азабицикло[3.1.0]хекс-3-ил)-6-флуоро-1-(2,4дифлуорофенил)-1,4-дихидро-4-оксо-1,8-нафтиридин-З-карбоксилна киселина, сол на метан сулфоновата киселина, метод на споменатото съединение при лечението инфекция при бозайници, по-специално фармацевтични състави, разкритието, на които регистрира по отношение на нейната цялост. Горепосочената патентна публикация е определена заедно с настоящата заявка.

Международна патентна заявка PCT/IB 96/00756, подадена на 29 юли 1996, заявява амфотерни форми на тровафлоксацин, които се използват за прилагането на лекарството като суспензия, разкритието, на която се регистрира по този начин по отношение на нейната цялост. Горепосочената патентна заявка е определена заедно с настоящата заявка.

на използване бактериалната хора, и до на при по този начин се

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящото изобретение се отнася до процес за пречистване на съединение от формулата

I

I състоящ се от третиране на нечист реакционен продукт, съдържащ количество от споменатото съединение от формула I и по-малки полярни примеси с хидрофобна смола. Споменатите по-малки полярни примеси са дефинирани чрез техните времена на задържане при течна хроматография при високо налягане (HPLC) при впръскване на проба в Hewlett-Packard Model 1100 Series High Pressure Liquid Chromatographer®, елуирайки c разтвор в течна фаза от 40% ацетон, 0.05М калиев двуводороден фосфат (КН2РО4) и 0.3% перхлорна киселина (V/V) при скорост на потока около 2 ml за минута на кварцова колона HPLC Puresil® 5 микрона с18 (4.6x150mm) с обем на впръскване 20 μΙ и с Hewlett-Packard 1100 Series Doide Array Detector® като детекторът се настройва да записва при дължина на вълната 270nm. Колоната HPLC се използва при температура на околната среда (20-25°С). Споменатите по-малки полярни примеси, дефинирани от гореспоменатите HPLC условия, имат време на задържане около 2.1 минути до около 30 минути. По-специално, един нежелан по-малък полярен примес има време на задържане от 9-12 минути при гореспоменатите HPLC условия. Гореспоменатият примес с време на задържане от 9-12 минути има фоомулата

(отсега нататък също споменаван като олигомерен примес). За предпочитане, по-малките полярни примеси след третиране съдържат по-малко от 500 ppm, най-добре по-малко от 60 ppm, отнесени към теглото на непречистения продукт. Най-добре, споменатите примеси съдържат по-малко от 20 ppm . За предпочитане, хидрофобната смола е омрежен полистирол, такъв като Diaion НР-20®, или Amlerchrom CG161®.

Настоящото изобретение също се отнася до съединение с формулата

F

I по същество свободен от най-малки полярни примеси, без съединението от формула II.

Настоящото изобретение също се отнася до парентерален състав, състоящ се от антибактериално ефективно количество на съединение от формулата I, или негова фармацевтично приемлива сол, по същество свободно от по-малки полярни примеси, за предпочитане без съединение от формула II и фармацевтичен приемлив носител. За предпочитане, фармацевтично приемливият носител е вода.

Настоящото изобретение също се отнася до парентерален състав, така описан по-горе, в който съединението от формула I се състои от около 10 mg до около 700 mg, за предпочитане около

300 • · · · · · • · • · · · • ·

mg.

Настоящото изобретение също се отнася до съединение от

II

Настоящото изобретение също се отнася до фармацевтичен състав, състоящ се от антибактериално ефективно количество от съединение от формула II, или негова фармацевтична приемлива сол.

Настоящото изобретение също се отнася до метод на лечение на бактериална инфекция, състоящ се от прилагане на ефекивно количество на съединение от формула II към субект, повлиян от бактериална инфекция.

Настоящото изобретение също се отнася до съединение от формулата

III ·· ···· ·· · ·· _tt • · · · · · · · · · · ··· · · · · · · ·

Настоящото изобретениЬ*еъЩо*«сЬ .Ьтнася^:до фармацевтичен състав, състаящ се от ефективно количество на съединение от формула III, или нейна фармацевтично приемлива сол.

Настоящото изобретение също се отнася до метод за лечение на бактериална инфекция, състоящ се от прилагане на антибакгериално ефективно количество на съединение от формула III към субекта, повлиян от бактериалната инфекция.

Подробно описание на изобретението

Алатрофлоксацин може да бъде получен чрез три метода, които бяха описани в издадените патенти, патентни публикации. Поспециално, алатрофлоксацин може да бъде получен чрез свързване на ВОС-(ЬА1а-ЬА1а)-азабициклохексан с активиран хинолон, така описано в САЩ Патент 5,164,402, издаден на 17 ноември 1992 и в САЩ Патент 5,229,396, издаден на 20 юли 1993. Втори метод на получаване на алатрофлоксацин включва реакция на BOC-L-Ala-L-Ala със защитени азабициклохексан-нафтиридинови ядра, така описан в международна патентна публикация WO 97/00268, публикувана на 3 януари 1997. Накрая, трети метод за получаване на алатрофлоксацин включва свързване на тровафлоксацин мезилат с BOC-L-Ala-L-Ala, така описан в международна патентна публикация WO 97/08191, публикувана на 6 март 1997. Разкритията на всеки от гореспоменатите патенти, или патентни публикации по този начин са регестрирани по отношение на тяхната цялост. Предшестващите патенти и патентни публикации са определени заедно с настоящата публикация.

Непречистен алатрофлоксацин, получен чрез някой от горепосочените методи, съдържа малки количества от по-малки полярни примеси. Специфичният тип и количество на примеса зависи от процеса и условията, които се използват. Лекарствени продукти от непречистен алатрофлоксацин, получени съгласно всеки от горните три метода, имат характерни HPLC хроматограми, когато са • · · · · · · • · · · · · · • ··· ·· · ···· • · · · · ······ • ···· ···· регистрирани, съгласно гореспоменатите* условия*,’и са изобразени на Фигури 1-3, респективно. По-специално, Фигура 1 описва хроматограма на алатрофлоксацин мезилат, получен, съгласно методите, описани в Brighty, et al., US Patent 5,164,402, издаден на 17 ноември 1992 и US Patent 5,229,396, издаден на 20 юли 1993. Приблизителната концентрация на примесите на този оригинален метод, където се нормалзират до позната концентрация на олигомер, са представени в Таблица 1, по-долу. Фигура 2 описва HPLC хроматограма на алатрофлоксацин мезилат, получен съгласно методите, описани в международна патентна публикация WO 97/00268, публикувана на 3 януари 1997. Приблизителната концентрация на примесите, получени чрез втория метод, където се нормализират до известна концентрация на олигомера, са представени в Таблица 2, по-долу. Фигура 3 описва HPLC хроматограма на алатрофлоксацин мезилат, получен съгласно методите, описни в международна патентна публикация WO 97/08191, публикувана на 6 март 1997. Приблизителната концентрация на примесите, получени съгласно този трети метод, когато се нормализира до позната конценрация на олигомера, са представени в Таблица 3, по-долу. Както се посочва по-горе, споменатите по-малки полярни примеси са дефинирани чрез тяхното време на задържане от впръскването на проба в Hewlett-Packard model 1100 series High Pressure Liquid Chromatograph®, елуирайки c разтвор в подвижна фаза от 40% ацетон, 0.05М калиев двуводороден фосфат (КН2РО4) и 0.3 % перхлорна киселина (V/V) при скорост на потока от около 2 ml за минута на Puresil® на кварцова колона 5 микрона с18 (4.6x150mm) с обем на впръскване 20 μΙ и с Hewlett-Packard 1100 Series Diode Array

Detector® като детекторът е настроен да записва при дължина на вълната от 270 nm. Споменатите по-малки полярни примеси, дефинирани от гореспоменатите условия, имат време на задъране от ·· ···· около 2.2 минути до около 30 минути. Един особено нежелателен примес има време на задържане от 9-12 минути (приблизително 10.5 минути), при гореспоменатите условия. Примесът с време на

II

Този примес се състои от около 700ррт от реакционния продукт, получен, съгласно третия метод, описан по-горе. Абсолютното количество на примеса зависи от метода и използваните условия. След пречистване, този примес се състои по-малко от около 10Оррт от реакционния продукт, за предпочитане по-малко от 50ррт, найдобре по-малко от около 20ррт.

Други примеси имат времена на задържане от около 23.0, 20.1, 13.6, 11.7, 11.0, 10.9, 9.8, 8.4, 7.6, 7.1, 6.2, 5.5, 5.0, 4.8, 3.9, 3.6, 3.1, 2.8,

2.5 и 2.1 минути, съгласно условията, описани по-горе. Съединенията, съответстващи на тези периоди на задържане не са още охарактеризирани, което се дължи на тяхната ниска ppm концентрация.

Тези примеси могат да бъдат отстранени чрез хроматография със смола, елуирайки с полярен разтворител. Спецално, реакционният продукт се разтваря в малко колчество вода. Разтвореният технически реакционен продукт след това се прибавя на колона, напълнена с полистирол, такъв като хидриран Amberchrom CG-161® полистирол (Tosohaas Chemicals 156 Keystone Drive, Montgomeryville, PA 18936), Amberlite® XAD-4, XAD-16 (Rohm and ·· ···· ·· · ·· ·· • · · ···· ····

Haas), Diaion HP-20® (MitsuOkw·* за предпочитане хидриран Amberchrom CG-161® полистирол. Полистироловите смоли са хидрофобни макропорести полимерни смоли на базата на стирола, които осигуряват неполярни ароматни повърхности за адсорбция. Специалисти с обичайни умения в областта ще разберат, че нейонните полимерни смоли са на разположение с различни размери

на гранулите, размери на порите, и повърхности, които влияят на условията на разделяне. Специалист с обичайни умения в областта също ще разбере, че параметрите на смолата могат да бъдат изменяни, за да се оптимизират резултатите за специфично приложение. Тегловното съотношение на непречистен реакционен продукт (килограм) към теглото на безводна смола (килограм) е от около 8 до около 15 нилограма непречистен реакцоннен продукт къв теглото на безводната смола. За предпочитане, съотношението на теглото на техническия продукт към теглото на смолата е приблизително 10-12 kg от техническия реакционен продукт за килограм на безводната смола. Съотношението на обема на елуанта (литри) към теглото на техническата лекарствена субстанция, за предпочитане е от 10 до 40 литри вода за килограм от лекарствената субстанция при температура на околната среда. Най-добре, около 25 литри вода за килограм лекарствена субстанция при температура на околната среда елуира чист продукт. Скоростта на потока на елуанта през колоната е в границата от 1-10 обема на пълнежа за час (т.е., количеството елуант, изисквано да запълва и да изпразва смолата за един час). За предпочитане, скоростта на потока на елуанта е 3-5 пълнежа за час.

Продуктът, получен съгласно методите, описани по-горе, по същество е свободен от по-малки полярни примеси и е подходящ за употреба като парентерален състав. Пречистен алатрофлоксацин мезилат, където изходните материали са непречистените апатрофлоксацин лекарствени ’продукти/: пъЬуЦчй съгласно горните три метода, имат HPLC хроматограми, когато са записани съгласно гореспоменатите условия, които са изобразени на Фигури 4-6, респективно. Специално Фигура 4 описва хроматограма на апатрофлоксацин мезилат, получен съгласно методите, описани в Brighty, et al., US Patent 5,164,402, издаден на 17 ноември 1992 и US Patent 5,229,396, издаден на 20 юли 1993. Приблизителната концентрация на примесите след пречистването, когато се нормализира до известното количество олигомер, са представени в таблица 1, по-долу. Фигура 5 описва HPLC хроматограма на пречистен апатрофлоксацин мезилат, получен чрез третиране на технически (непречистен) апатрофлоксацин мезилат, получен съгласно методите, описани в международна патентна публикация WO 97/00268, публикувана на 3 януари 1997. Приблизителната концентрация на примесите след пречистване, когато се нормализира до познатото количество на олигомера, са представени в Таблица 2, по-долу. Фигура 6 описва HPLC хроматограма на пречистен апатрофлоксацин мезилат, получен чрез третиране на техническия апатрофлоксацин мезилат, получен съгласно методите, описани в международна патентна публикация WO 97/08191, публикувана на 6 март 1997. Приблизителната концентрация на примесите след пречистване, когато се нормализира до познато количество олигомер, са представени в Таблица 3, по-долу.

ТАБЛИЦА 1

Време на задържане (minutes)	Концентрация преди ·; : третиран?де сместа.·. * (РРт)	КОн^нтрация след дрениране на смолата (ррт)
2.1	214
2.5	250	1
3.1	197	5
3.6	94
3.9	34
4.8	16
5.0	17
5.5	17
6.2	83
7.6	27
9.8	30
10.5	8
10.9	10
20.1	211
23.0	29

ТАБЛИЦА 2

Време на задържане	Концентрация	преди	Концентрация	след
(minutes)	третиране на смолата (ррт)	третиране на смолата (ррт)
2.1	382
2.5	234
3.1	77	2
5.5	7
6.2	55
7.1	10
7.6	118
8.4	4
9.8	76
11.7	5
13.6	5
20.1	49

ТАБЛИЦА 3

Време на задържане	Концентрация	преди	Концентрация	след
(minutes)	третиране на смолата(ррт)	третиране на смолата(ррт)
2.1	28
2.5	8
2.8	5
3.1	38	5
5.0	5
5.5	124	13
6.2	22
8.4	8
10.5	700
11.0	97
20.1	22

· · · • · · • · · • · · · • · · ·· ·· ·· ···· ·· • · · ·· · • « · · ·· • · · ·β • · ··

С·· · ····· ·

Парентералните състави се влияят повече от малки количества онечиствания отколкото други фармацевтични състави. Това е така, защото парентералните състави, дали са разредени, или възстановени, са течни форми за дозиране, чиито качествени стандарти са очевидни при визуален контрол. Визуалната проверка на парентерални състави може да открие по-малки полярни примеси толкова малки колкото Юррт. Присъствието на видими примеси влияе на общественото доверие за безопасността, стабилността и използването на продукта. Следователно, важно е да се отстранят колкото се може повече по-малки полярни примеси от парентералните състави, тъй като по-малките полярни примеси, общо взето са помалко водно разтворими и най-вероятно да се отделят от рецептурата. Следователно, повечето напреднали нации изискват тези парентерални състави да удовлетворяват изискванията при удобряване на лекарство за чистота и отсъствие на специфично замърсяване. Минималният стандарт в САЩ е, че парентералният състав да бъде в основата си свободен от частици, които могат да бъдат наблюдавани при визуален контрол. United States Pharmacopeia. R-246 (1994). United States Pharmacopeia (USP) не осигурява спецификации за минималното количество особено вещество, т.е., примеси, които ще удовлетворят този стандарт. USP осигурява няколко изпитвания за изброяване на субявни странични частици, които са полезни при окачествяване количеството на особено вещество. Обаче, нито едно от тези изпитвания не е достатъчно да удовлетвори стандарта, така че съставът трябва да бъде по същество свободен от частици, които могат да бъдат наблюдавани при визуален контрол. Въпреки че нито едно изпитване не е прието като удостоверително за чистотата на състава, анализът за определяне на помътняване е една общо приета мярка за • · · · · · · ···· ···· · « · · ·* · • · · · · ····«· окачествяване присъствието натпецйфиЧйо вЕщбСтво, виж W.J. Passi etal., Analist. 105, 512-515 (1980).

Съгласно стандартни критерии на помътняване, се приема стойност от 0-0.45 нефелометрични единици за помътняване (NTU) като разтвор свободен от специфично вещество. Продуктът на настоящото изобретение, когато се анализира чрез обикновена турбидометрична апаратура, Hellige Turbidimeter, (Hellige, Inc.877 Stewart Avenue, Garden City, New York 11530) обикновено дава критерии на помътняване толкова ниски като 0.3 NTU. Фигура 7 показва зависимостта на помътняването като функция от концентрацията на примеса (ррт на олигомер отнесен към непречистен материал). Методът на настоящото изобретение включва всички състави, имащи критерий на помътняване по-малък от 0.5 NTU .

Така пречистения продукт може да бъде формулиран за парентерално поставяне (е.о.., интравенозно. мускулно, подкожно) на бозайници, включвайки хора, за лечението на бактериални инфекции чрез методи, добре известни на специалисти с обикновени умения в областта, чрез методи, описани по-долу. Общо взето, съединението от формула I ще бъде приложено при дозировки между около 0.5 до около 15 mg/kg/ден, за предпочитане около 4-7 mg/kg/ден, най-добре около 4.5 mg/kg/ден. Обаче, при необходимост ще настъпят определени изменения в дозировката, зависейки от условието, при което субектът се третира. Лицето, което е отговорно за прилагането, във всеки случай, ще определи подходящата доза за индивидуалния субект.

Алатрофлоксацин мезилат от настоящото изобретение може да бъде даван в голямо разнообразие от различни дозировъчни форми , изобщо, терапевтичните ефективни съединения от това изобретение са представени в такива форми на дозиране при нива на • * · · · · · · • · · · • ·

• · · 4 • · · * концентрация, обхващащи от около 0.5% до около 70% (100% за лиофилат) на тегло. За парентерално прилагане ( венозно, интраперитонеално, подкожно, и мускулно използване) обикновено се приготвя стерилен пироген без инжектабилен разтвор на активния компонент. Разтвори на съединението от формула I , по същество свободно от по-малки полярни примеси, за предпочитане съединението от формула II, могат да бъдат получени в разтвор,

такъв като сусамено масло, фастъчено масло, вода, или воден пропиленов гликол. За предпочитане, ръзтворът е небуферна вода. Водните разтвори могат също да бъдат подходящо регулирани и буферирани, ако е необходимо и течният разредител първи се оказва изотоничен. Тези водни разтвори са подходящи за интравенозни инжекции. Маслените разтвори са подходящи за интраартикуларни, мускулни и подкожни инжекции. Получаването на тези разтвори при стерилни условия вече се реализира посредством стандартни фармацевтични методики, добре познати на специалистите в областта. В случай на животни, съединения могат да бъдат приложени мускулно, или подкожно при нива на дозиране от около 0.1 до около 20 mg/kg/ден, за предпочитане около 0.2 до около 10 mg/ug/ден, давани в единична доза, или до 3 разделени дози.

Съединението от формула II , когато хидролизира in vitro, за да се отстрани дипептидната група L-Ala-L-Ala, също притежава антибактериална активност. Такова хидлоризирано съединение има

F

Антибактериалната активност на съединението от формула III може да бъде определена .съгласно методи добре познати на специалисти в областта, такива като тези, описани в E.Steers et al., Antibiotics and Chemotherapy, 9, 307 (1959). Съединението от формула III , когато се изпробва, съгласно метода описан по-горе, дава минимална задържаща концентрация Minimum Inchibitory Concentrtion (MIC) от 6.25 pg/ml към Strptococcus pyogenes и 12.5-25 pg/mL към брой Staphilococcus aureus strains.

® Съединението от формула III може да бъде формулирано по конвенционален начин, използвайки един, или повече фармацевтично приемливи носители. Така, съединението от формула III може да бъде формулирано за орално, букално, или ректално приемане.

За орално приемане, фармацевтичните състави от съединението от формула Hi могат да бъдат, например, таблетки, или капсули, приготвени чрез конвенционални средства с фармацевтични приемливи ексципиенти, такива като свързващи агенти (е.о.,предварително желатинирано царевично нишесте, ф поливинилпиролидон, или хидроксипропил метилцелулоза); пълнители (например, лактоза, микрокристална целулоза, или калциев фосфат); лубриканти (например, магнезиев стеарат, талк, или силициев двуокис); раздробители (например, картофено нишесте, натриев нишестен гликолат), или омокрящи агенти (например, натриев лаурил сулфат). Таблетките могат да бъдат покрити посредством добре познати методи. Течни съединения за орално приемане могат да имат формата, например, разтвори, сиропи, или суспензии, или те могат да бъдат представени като сух продукт за свързване с вода, или други подходящи носители преди използване. Такива течти рецептури могат да бъдат приготвени чрез • · · · · It

9 9 9 9 9» 9999

99 · 9 9 9 4 · 4 4 • · · · · ·4···· • ·«·· Ч · 4 · конвенционални средства с фармацевтично приемливи добавки, такива като суспендиращи агенти (например, сорбитолен сироп , етил целулоза, или хидрогенирани ядливи мазнини); емулгиращи агенти (например, лецитин, или акация); безводни носители (например, бадемово масло, мастни естери, или етилов алкохол); и предпазващи средства (например, метил, или пропил р-хидроксибензоати, или сорбинова киселина).

За букално прилагане съставите на съединението от формула III могат да имат формата на таблетки, или малки таблетки в конусовидна форма, формулирани по конвенционален начин.

Съединението от формула III също може да бъде формулирано в състави за ректално приложение, такива като свещички, или задържащи клизми, е.о... съдържащи конвенционална свещичка, такава като кокосово масло, или други глицериди.

Предложена доза на съединението от формула III за орално, или букално към човек на средна възраст за лечението на бактериална инфекция е между около 0.1 до около 500 mg/kg/ден, за предпочитане от около 0.5 до около 50 mg/kg/ден, или активната компонента за единица доза, която може да бъде приложена, например, 1 до 4 пъти на ден.

Следващите примери илюстрират получването на съединението и съставите от настоящото изобретение. Точките на топене са непроменени. NMR данни са представени в части за милион (δ) и са отнесени към деутерий предпазен сигнал от пробния разтвор (деутериодиметилсулфоксид, освен ако по друг начин е установен). Бяха използвани търговски реактиви без допълнително пречистване. DMF се отнася до Ν,Ν-формамид. Хроматография се отнася да течна хроматография при високо налягане на Hewlett-Packard Model 1100 Series High Pressure Liquid Chromatograph®, елуирайки c разтвор в подвижна фаза от 49% ацетонитрил, 0.05М калиев двуводороден фосфат (КН2РО4) и 0.3% перхлорна* киселина (V/V) при скорост на потока от около 2 ml за минута на кварцова HPLC колона Puresil® 5 микрона cis (4.6X150mm) с обем на впръскване 20 μΙ и с HewlettPackard 1100 Series Diode Array Detector® c детектор, установен да записва при дължина на вълната 270nm. Колоната HPLC се използва при температура на околната среда. Стайна температура, или температура на околната среда се разбира 20-25°С. Всички безводни реакции протичаха при азотна атмосфера за удобство и до получаване на максимални добиви. Концентрация при намалено налягане означава, че беше използван ротационен изпарител.

Пример 1

Обработване на алатрофлоксацин мезилат със смола

Алатрофлоксацин мезилат (50д), съдържащ приблизително 700 ppm олигомерен примес в допълнение към други по-малки полярни примеси, беше разтворен в 0.05% водна метансулфонова киселина (714 mL) и след това беше добавена хидрофобна смола (50д) Mitsubishi's Diacon НР-20®. След разбъркване на суспензията от смола за 24 часа на тъмно, суспензията беше филтрувана и разтворът беше анализиран чрез High Pressure Liquid Chromatography (HPLC). HPLC условия бяха описани по-горе. Филтруваният разтвор съдържа 19 ppm олигомерен примес с 80% възстановен добив на алатрофлоксацин мезилат. Олигомерът има следните NMR (¹NMR DMSO de) δ: 9.98 (d, 1H); 8,79 (s, 1Н); 8.51 (s, 1Н); 8.45 (d, 1Н); 8.16 (d, 1Н); 8.03 (d, 1Н); 7.92 (d, 1Н); 7.76 (m 2Н); 7.61 (m 2Н); 7.33 (m 2Н);

4.18 (q 1Н); 3.77 (q 1Н); 3.60 (m 8Н); 2.45(s 1Н); 2.34(s 1Н); 2.27(s ЗН); 1.92(b.s. 2Н); 1.72(b.S. 2Н); 1.28(d ЗН); 1.17(d ЗН).

Пример 2

Третиране на алатрофлоксацин мезилат на колона със смола

Алатрофлоксацин мезилат беше разтворен в 10 до 40 liters вода за килограм лекарствена субстанция при температура на околната

4 · · · · · · ♦ 4 ♦ ♦ · ··· 4 4 9 · · · · · ···· · · · · · · ·

4 · 4 4 4 4 4 4 4 · среда. Разтворът беше филТфубЯн и *бл0Д’ това Преминава през (3-5 обема на слоя за час) колона, съдържаща хидриран полистирол Amberchrom CG-161® (приблизително 10-12 kg непречистен реакционен продукт за килограм на суха смола). Колоната беше измита с вода (3 L/kg непречистен реакционен продукт) и след това бяха комбинирани елуанта и наноса. Обработеният алатрофлоксацин мезилатен разтвор беше анализиран чрез HPLC. Обработването с полистироловата смола намалява нивата на примесите на формула Ii от 500 ppm до по-малко от 30 ppm, базирано на лекарствената субстанция. В допълнение, лекарството беше възстановено от смолата с добив 95%.

Пример 3

Изолиране на амфотерен йон

Разтвор, съдържащ алатрофлоксацин мезилат, третиран със смола (10д), (получен чрез Примери 1, или 2), дейонизирана вода (154 mL) и етанол (31 mL) беше неутрализиран до pH от около 6.5-7.5 чрез добавяне на капки 10 % водна техническа натриева основа. След това, филтруваните твърди частици бяха омокрени с етанол (30 mL), амфотерният йон беше изсушен in vacuo при 40°С приблизително за 16 часа. Алатрофлоксацин (800д) беше възстановен с добив 95% като бели трапецовидни кристали.

Пример 4

Образуване на алатрофлоксацин мезилат

Алатрофлоксацин амфотерен йон (25 g мокра утайка), или като мокра утайка, или като сух продукт беше комбиниран с 10% воден етанол (242 mL) и след това към утайката беше прибавена (1.9 mL) метансулфонова киселина да регулира pH до около 3.5-4.5. След това реакционната смес беше нагрята, за да се стече обратно фултрувана и после концентрирана при атмосферно налягане, приблизително до половината от първоначалния й обем. След това »е· ···· ♦ · · · ···· · · · ♦ ·· · разтворът беше охладен до.-ф.-$.°£ ^полдееншехвърди частици бяха гранулирани за 1 час. Твърдите частици бяха филтрувани и измити с етанол (39 mL), алатрофлоксацин мезилат беше изсушен за 24 часа при 40°С. Алатрофлоксацин мезилат (17.7 д), подходящ за парентерална рецептура, беше изолиран с добив 90%.

Пример 5

Парентерален състав в ъв флакони

Алатрофлоксацин мезилат (314.46 mg, получен съгласно Пример 4) беше разтворен в минимално количество вода за впръскване, United States Pharmacopeia (WFI). pH на получения разтвор беше ф регулирано до pH 4 с 1% разтвор на солна киселина тегло/тегло (w/w), National Formulary (NF) във вода за впръскване, и/или 1% разтвор на натриев хидроокис тегло/тегло (w/w), National Formulary, във вода за впръскване и разреден до концентрация 7.86 mg/mL. Полученият разтвор беше филтруван и се пълни в ъв флакон от 40 ml и се затваря. Затвореният флакон беше стерилизиран в автоклав при 116°С за 15 минути.

Пример 6 Парентерален състав в ампули ф Алатрофлоксацин мезилат (314.4 mg, получен съгласно Пример

4) беше разтворен в минимално количество вода за впръскване, United States Pharmacopeia (WFI). pH на получения разтвор беше регулирано до pH 4 с 1% тегло/тегло (w/w) разтвор на солна киселна, National Formulary (NF), във вода за впръскване, и/или 1% тегло/тегло (w/w) разтвор на натриева основа, National Formulary , във вода за впръскване и разреден до концентрация от 7.86 mg/ml. Полученият разтвор (40.12 grams) беше филтруван и се пълни в 40 ml ампула и се херметизира. Херметизираната ампула беше стерилизирана чрез автоклав при 115°С за 15 минути.

Пример 7

Алатрофлоксацин мезилат (314.46 mg, получен съгласно Пример 4 ) и лактоза (500 mg, National Formulary) бяха разтворени във достатъчно количество вода за впръскване, United States Pharmacopeia, да се получи крайно тегло от 10000 mg. Полученият разтвор беше филтруван и се пълни в 20 ml флакон. Напълненият флакон беше лиофилизиран в продължение на 24 часа под вакуум от 0.1 атмосфери, при което време флаконът беше затворен и херметизиран. Херметезираният флакон беше стерилизиран чрез

третиране в автоклав при 115°С за 15 минути.

Пример 8

Изотоничен Парентерален Състав във Флакони

Декстроза (500 mg, United States Pharmacopeia) и алатрофлоксацин мезилат (314.46 mg, получен съгласно Пример 4) бяха разтворени в минимално количество вода за впръскване (United States Pharmacopeia) и pH беше регулирано до pH 4 с 1% w/w разтвор на солна киселина (Natuional Formulary) във вода за впръскване и/или 1% w/w на натриева основа във вода за впръскване (United States Pharmacopeia) и разредени до концентрация от 3.14 mg/ml. Полученият разтвор (101.7 graMs) беше филтруван и се пълни флакон от 100 ml и се затваря. Затвореният флакон се стерилизира чрез автоклав при 115°С за 15 минути.

Пример 9

Изотоничен Парентерален Състав за Ампули

Декстроза (500 mg,United States Pharmacopeia) и алатрофроксацин мезилат (314.4 mg, приготвен съгласно Пример 4) бяха разтворени във минимално количество вода за впръскване (United States Pharmacopeia) и pH беше регулирано до pH 4 с 1% w/w • · · ·99·· • · · 9 99

99 9 99

разтвор на солна киселина· ••(NatteriaF-FoFtfijlary) във вода за впръскване и/или 1% w/w разтвор на натриева основа във вода за впръскване (United States Pharmacopeia) и разреден до концентрация от 3.14 mg/mL. Полученият разтвор (101.7 grams ) беше филтруван след което се пълни в 100 ml ампула и се херметезира.

Херметизираната ампула беше стерилизирана чрез автоклав при

115°С за 15 минути.

Пример 10

Ь-АЛАНИЛ-М-ГЗ-Г6-ГИЗ-[6-КАРБОКСИ-8-(2,4-ДИФЛУОРОФЕНИЛ)-3ФЛУОРО-5,8-ДИХИДРО-5-ОКСО-1,8-НАФТИРИДИН-2-ИЛ1-3АЗАБИЦИКЛОГ3.1.01ХЕКС-6-ИЛ1АМИНО1КАРБОНИЛ1-8-(2,ДИФЛУОРОФЕНИЛ)-3-ФЛУОРО-5,8-ДИХИДРО-5-ОКСО-1,8НАФТИРИДИН-2-ИЛ1-Ь-АЛАНИНАМИД.МЕТАНСУЛФОНАТ

Облодънна едногърлена колба от 250 mL, беше съоръжена с обратен хладник и магнитна бъркалка. Колбата беше продухана и след това поддържана в суха азотна атмосфера. (1а, 5а, 6а)-7-(6Амино-3-азабицикло[3.1.0]хекс-3-ил)-1 -(2,4-д ифлуорофенил)-6флуоро-1,4-дихидро-4-оксо-1,8-нафтиридин-З-карбоксилна киселина, етилов естер (2.50 д, 5.62 mmol), (получена съгласно метода, описан в международната патентна публикация WO 97/00268); (1α, 5а, 6α)-Ν[(1,1 -диметилетокси)карбонилН-аланил-М-[3-[8-(2,4дифлуорофенил)-6-карбокси-3-флуоро-5,8дихидро-5-оксо-1,8нафтиридин-2-ил]-3-азабицикло[3.1.0]хекс-6-ил]-Е-аланинамид (3.37 д,

5.11 mmol) (получен, съгласно описания метод в международна патентна публикация WO 97/08191), и 100 mL метилен хлорид бяха добавени към колбата, получавайки се бяла утайка. След това бяха добавени 4-диметиламинопиридин (0.37 др 3.07 mmol) и бромо-триспиролидино-фосфоний хексафлуорофосфат (2.86 д, 6.14 mmol) към реакционната смес, 1.8 mL от диизопропилетиламин (10.2 mmol) беше • ι · · ·· ·· · ·· · · ··· е··· · · · · • · · · ·· · .999 • *·*· j * j ζ j j бавно добавен в продължеАМ6‘Иа 30’ мйМути*.* Реакционната смес се разбърсва през цялатта нощ при 25-30°С и след това тънкослойна хроматография [Merck Kieselgel 60 F254 кварцови плочи (5x10 cm), използващ амониев хидроксид/метанол/метилен хлорид (1:10:90) елуант] показва, че реакцията е завършила. Дебелият кек беше филтруван , филтруваният кек промит с метилен хлорид (2 х 20 mL) и след това се изсушава in vacuo при 25-30 °C да се получи 4.63 g (83% добив) от дизащитетен междинен продукт, предшественик на съединение от Формула II.

¹Н NMR (CDCI3): δ 8,58 (s, 1Н), 8.35 (s, 1Н), 8.02 (d, J=12.7 Hz, 1H), 7.96 (d, J=12.5 Hz, 1H), 7.33 (m, 2), 7.05 (m, 6H), 6.70 (m, 1H), 5.24 (m, 1H), 4.39 (q, J=7.26 Hz, 1H), 4.33 (q, J=7.26 Hz, 2H), 4.03 (q, J=1.7 Hz, 1H), 3.87 (m, 4H), 3.55 (m, 4H), 2.66 (s, 1H), 2.40 (s, 1H), 1.87 (m, 4H),

1.41 (s, 9H), и 1.35 (m, 9H); FAMBS: m/z 1086 (MH*).

Към двузащитения полупродукт (4.63 g, 4.28mmol) бяха добавени метансулфонова киселина (1.4 mL) и вода (3.1 mL), суспендиран в 135 mL от 1-метил-2-пиролидон. След нагряване на реакционната смес за 15 минути при 80-85°С беше образуван разтвор и реакцията по същество беше завършена след нагряване допълнително 48-58 часа при 80-85°С. Разтворът беше охладен до стайна температура и 270 mL метилен хлорид беше добавян бавно. Получената утайка се разбърква два дена при стайна температура и след това се филтрува. Твърдото вещество беше изсушено при редуцирано налягане да се получи 4.0 g непречистен продукт. Гранулираното твърдо вещество беше стрито в хаванче и след това суспендирано с 160 ml метилен хлорид. След разбъркване на утайката за 24 часа при стайна температура, твърдото вещество беше филтрувано и изсушено на въздух, за да се получи съединението от формула II като мезилатната сол (3.20 д, 75% добив).

¹H NMR (DMSO-de); δ 9.98 (d, 1H), 8.79 (s, 1H), 8.51 (s, 1H), 8.45 (d, 1H), 8.16 (d, 1H), 8.03 ( d, J=12.6 Hz, 1H), 7.92 (d, J=12.9 Hz,1H), 7.76 (m, 2H), 7.61 (m, 2H), 7.33 (m, 2H), 4.18 (q, J=6.85 Hz, 1H), 3.77 (q, J=7.06 Hz, 1H), 3.60 (m, 8H), 2.54 (s, 1H), 2.34 (s, 1H), 2.27 (s, 3H), 1.92 (s, 2H), 1.72 (s, 2H), 1.28 (d, J=6.85 Hz, ЗН), и 1.17 (d, J=7.06 Hz, 3K); FABMS: m/z 957 (M“ch3so3h).

Пример 11 (1α, 5α, 6а)-7-(6-Г7-(6-АМИНО-3-АЗАБИЦИКЛОГ3.1.01ХЕКС-3-ИЛ)-1(2.4-ДИФЛУОРОФЕНИЛ)-6-ФЛУОРО-4-ОКСО-1.4-ДИХИДРО-1.8НАФТИРИДИН-3-КАРБОКСАМИДО]-(1а.5а. 6а)-3АЗАБИЦИКЛОГЗ,1.01ХЕКС-3-ИЛ)-1-(2.4-ДИФЛУОРОФЕНИЛ)-6ФЛУОРО-4-ОКСО-1.4-ДИХИДРО-1,8-НАФТИРИДИН-З-КАРБОКСИЛНА КИСЕЛИНА, МЕТАНСУЛФОНАТ

Към 20 mL облодънна колба, която е съоръжена с обратен хладник, магнитна бъркалка и входен отвор за азот се добавя (1а, 5а, 6а)-1 -(2,4-дифлуорофенил)-7-[6-[[(1,1 диметилетокси)карбонил]амино]-3-азабицикло[3.1.0]хекс-3-ил)-6флуоро-1,4-дихидро-4-оксо-1,8-нафтиридин-З-карбоксилна киселина (232 mg, 0.45 mmol) (получена, съгласно метода описан в САЩ патент 5,164,402), триетиламин (1.14 д, 11.3 mmol), 2.0 mL на 50% (w/w) разтвор на цикличен анхидрид на 1-пропанфосфонова киселина (1.43 д, 4.50 mmol) в етилов ацетат и 10 mL тетрахидрофуран (THF). Получената слабо жълта суспензия беше поддържана в инертна азотна атмосфера. В отделна колба, която беше снабдена с магнитна бъркалка и допълнителна фуния за уравновесяване на налягането беше получената суспензия от (1а, 5а, 6а)-7-(6-амино-3азабицикло[3.1.0]хекс-3-ил)-1-(2,4-дифлуорофенил)-6-флуоро-1,4дихидро-4-оксо-1,8-нафтиридин-3-карбоксилна киселина, етилов естер (200 mg, 0.45 mmol), (получен съгласно метода, описан в международна патентна публикация’WO ’97/00268); в 5 ml THF.

Жълтата суспензия, съдържаща триетиламин, беше излята в допълнителната фуния и след това бавно прибавяна , повече от 20 минути, към колбата, съдържаща (1а, 5а, 6а)-7-(6-амино-3азабицикло[3.1.0]хекс-3-ил)-1-(2,4-дифлуорофенил)-6-флуоро-1,4дихидро-4-оксо-1,8-нафтиридин-3-карбоксилна киселина, етилов естер. Сместа беше разбърквана в продължение на 6 часа при стайна температура, когато тънко-слойна хроматография [Merck Kieselgel 60 F254 нварцови плочи (5x10 cm), използвайки елуант метанол/метилен

хлорид (1:9)], показва, че реакцията беше завършена. Жълтата суспензия беше излята в 70 mL вода, pH беше регулирано до 3.0 с 2 N солна киселина. Водният разтвор беше екстрахиран с 70 mL метилен хлорид и след това метилен хлоридният разтвор беше измит с вода (70 mL) Метилен хлоридът беше отстранен при редуцирано налягане, за да се получи непречистено твърдо вещество (449 mg), което беше разпрашено с 6 mL етанол за 6 часа. Утайката беше филтрувана, твърдото вещество се измива с 2 mL етанол след което се изсушава in vacuo за 18 часа при 45°С, за да се получи 304 mg (72% добив) от дизащитетен полупродукт от съединението от Формула III като бяло кристално твърдо вещество. Мр 248-251 °l; ¹Н NMR(CDCI3): δ 10.0 (d, 2Н), 8.60 (s, 1 Η), 8.05 (d, 1 Η),7.96 (d, 1 Η), 7.33 (m, 2), 7.05 (m, 4H), 4.36 (q, 2H), 3.92 (m, ЗН), 3.05 (m, ЗН), 2.68 (s, 1H), 2.23 (s, 1H), 1.86 (m, 2H),

1.77 (m, 2H), 1.59 (s,, ЗН); FAMBS: m/z 943 (M*).

Метансулфонова киселина (0.07 mL) и вода (0.16 mL) бяха добавени към двойнозащитения полупродукт (240 mg, 0.25 mmol), суспендирани в 7 mL 1-метил-2-пиролидон. Реакционната смес беше нагрявана за 50-58 часа при 80-85°С. След това разтворът се охлажда до стайна температура и бавно се добавя 14 mL метилен хлорид.

Получената утайка беше разбърквана 2 дена при стайна температура, след което се филтрува . Твърдото вещество беше изсушено при редуцирано налягане, за да се получат 110 mg непречистен продукт. Твърдото вещество беше разпрашено с 3 mL метилен хлорид/метанол (1:1) за 4 часа , след което се филтрува. Твърдото вещество беше изсушено in vacuo при 45°С да даде съединението от формула III като неговата мезилатна сол (105 mg, 45% добив. Точка на топене: По-висока от 230°С; ¹Н NMR регистрирана в трифлуороцетна киселина показва отсъствието на ВОС етил естерни защитни групи и това беше в съответствие със структурата на съединението от Формула III.

® FABMS: m/z 815 (Mch3so3h).

1. Метод за пречистване на съединение от формулата

Claims

характеризиращ се с това, че се състои от третиране на реакционен продукт с примеси, съдържащ количество на споменатото съединение от формула I и по-малки полярни примеси, с хидрофобна смола.
2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че по-малките полярни примеси имат време на задържане от 2.1 до 30 минути.
3. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че един от по-малките полярни примеси има време на задържане от 9 до 12 минути.
4. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че един от по-малките полярни примеси има формулата

II
5. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че примесите след третиране съдържат по-малко от 60 ppm, отнесено към общото тегло на пречистения продукт.

·· ···· • · • ···
6. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че примесите след третиране съдържат по-малко от 20 ppm, отнесено към общото тегло на пречистения продукт.
7 Метод съгласно претенция 1 , характеризиращ се с това, че хидрофобната смола е омрежен полистирол.
8. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че хидрофобната смола е Diaion НР-20®, или Amberchrom CG-161®.
9. Метод, съгласно претенция 3, характеризиращ се стова, че хидрофобната смола е Diaion НР-20® , или Amberchrom CG-161® свободно от по-малки полярни примеси.

• 11. Съединение, съгласно претенция 10, характеризиращо се с това, че съединението от формула I е свободно от съединението от формула II.
12. Парентерален състав, съдържащ антибактериално активно количество на съединение от формулата I, или фармацевтична приевлива негова сол, свободно от по-малки полярни примеси и фармацевтично приемлив носител.
13. Парентерален състав , състоящ се от антибактериално ефективно количество на съединение от формула I, или фармацевтична приелива негова сол, свободно от съединение от формула II и фармацевтично приемлив носител.

······ ·· · ·· ·· 79 ··· ···· · · · · ···· · · · · ·· · • · · · · ······ • ···· · · · · ···· ··· ·♦ ··· ·· ··
14. Парентерален състав, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съдържа съединение от формула I и вода.
15. Парентерален състав, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съединението от формула I е лиофилат.
16. Парентерален състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че съединението от формула I съдържа от 10 mg до 700 mg от съединение в единица дозировка.
17. Парентерален състав, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че съединението от формула I съдържа 275 до 500 mg от съединение в единица дозировка.
18. Парентерален състав, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това.ч е съединението от формула I съдържа от 275 до 500 mg в единица дозировка.
19. Парентерален състав, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съединението от формула I съдържа от 275 до 500 mg от съединение в единица дозировка.

II
21. Фармацевтичен състав, състоящ се от антибактериално ефективно количество съединение, съгласно претенция 20, или фармацевтично приемлива нейна сол.
22. Метод за лечение на бактериална инфекция , състоящ се от прилагане към субекта, повлиян от бактериална инфекция, ··· · ♦ ·· · · · · ···· · 9 9 9 9 9 9 • 9 9 · · ······ • ···· < · 9 9

9999 999 99 999 99 99 антибактериално ефективно количество на съединение, съгласно претенция 20.

·· ····
24. Фармацевтичен състав, състоящ се от антибактериално ефективно количество на съединение, съгласно претенция 23, или фармацевтично приевлива нейна сол.
25. Метод за лечение на бактериална инфекция , състоящ се от прилагане към субекта, повлиян от бактериална инфекция, антибактериално количество съединение, съгласно претенция 23.