BG103338A

BG103338A - Нови производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини, тяхното получаване и използването им

Info

Publication number: BG103338A
Application number: BG103338A
Authority: BG
Inventors: Wilfried Lubisch; Achim Moeller; Juergen DELZER
Original assignee: Basf Aktiengesellschaft
Priority date: 1996-10-15
Filing date: 1999-04-15
Publication date: 2000-01-31
Also published as: WO1998016512A1; RU2189974C2; HUP9904104A2; NO991761L; HRP970549A2; PL332720A1; AU4777097A; CN1239950A; HUP9904104A3; KR20000049130A; IL129089A0; NO991761D0; SK38599A3; EP0934273A1; US6380220B1; BR9711908A; CA2268917A1; NZ334979A; CO4930264A1; AU736754B2

Abstract

Производните имат обща формулa, в която R1 означава -СО-R4, -SO2-R4, -CONH-R4, -CООR4, -C(=N)-R4, -C(=0)-NHR4 или -С(=S)-NHR4; R2 означава разклонен или неразклонен -С1-С6 алкил, който може да бъде заместен с фенилов, пиридилов или нафтилов пръстен,които от своя страна могат да бъдат заместени от най-много два радикала R5. Радикалът R5 може да означава разклонен или неразклонен С1-С4 алкил, -0-С1-С4 алкил, ОН, Сl, F, Br, J, CF3, NO2, NH2, CN, COOH, COO-C1-C4 алкил, -NHCO-C1-C4 алкил, -NHCOPh, NHSO2-C1-C4 алкил, NHSO2Ph, -SO2-C1-C4 алкил и -SO2Ph; R3 означава -OR6 или -NHR6, като значенията на R6 са посочени в описанието. Изобретението се отнася и до тавтомерни и изомерни форми на посочените съединения и до техните възможни физиологично поносими соли, до получаването им и до тяхното използване като лекарствени средства.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до нови кетоестери и кетоамиди, които представляват инхибитори на ензими, поспециално на цистеинпротеази, като калпаин (= зависими от калций цистеинпротеази) и техните изоензими и катепсин, например В и L.

Предшестващо състояние на техниката

Калпаините представляват междуклетъчни,

протеолитични ензими от групата на така наречените цистеинпротеази и са намерени в много клетки. Ензимът калпаин се активира от повишени концентрации на калций, при което се различават калпаин I или μ-калпаин, който се активира от μ-молна концентрация на калциеви йони и калпаин II или m-калпаин, който се активира от m-молна концентрация на калциеви йони (Р.

Johnson, Int. J. Biochem. 1990, 22 (8), 811-22). Понастоящем има предпоставки и за други още калпаин-изоензими (К. Suzuki et al., Biol. Chem. Hoppe-Seyler, 1995, 376 (9), 523-9).

Предполага се, че калпаините играят важна роля в различни физиологични процеси. Към тях принадлежат

868-99/ПБ ···· ·· · разцепвания на регулаторни протеини като протеинкиназа С, цитоскелетни протеини като MAP 2 и спектрин, мускулни протеини, разграждане на протеини при ревматоиден артрит, протеини при активирането на тромбоцити, невропептидния метаболизъм, протеини при митозата и други, които са представени в М. J. Barrett et al.. Life Sci., 1991, 48, 1659-69 и K. K. Wang et al.. Trends in Pharmacol. Sci., 1994, 15, 412-9.

При различни патофизиологични процеси са измерени

повишени концентрации на калпаин в кръвта, например: исхемия на сърцето (напр. сърдечен инфаркт), на бъбреците или на централната нервна система (напр. удар), възпаления, мускулни дистрофии, катаракти на очите, увреждания на централната нервна система (напр. травма), болест на Alzheimer и.т.н. (виж К, К. Wang, по-горе). Предполага се взаимовръзка на тези болести с повишените и трайни междуклетъчни концентрации на калций. Поради това зависещите от калция процеси се преактивират и повече не са в основата на физиологичното регулиране. В съответствие с това, едно преактивиране на калпаините може също да предизвика патофизиологични процеси.

Въз основа на това се предполага, че инхибиторите на ензимите калпаин могат да бъдат полезни за лечение на тези болести. Различни изследвания потвърждават това. Така, SeungChyul Hong et al., Stroke 1994, 25(3), 663-9 и R. T. Bartus et al.. Neurological Res. 1995, 17, 249-58 са показали невропротективно действие на инхибитори на калпаин при остри невродегенеративни разстройства или исхемии, каквито настъпват при мозъчен удар. След експериментални травми на мозъка инхибиторите на калпаин подобряват оздравяването от настъпилия дефицит на

868-99/ПБ

ефективността на паметта и невромоторните разстройства (К. Е.

Saatman et al., Proc. Natl. Acad. Sci., USA, 1996, 93, 3428-3433),

C. L. Edelstein et al., Proc. Natl. Acad. Sci., USA, 1995, 92, 7662-6, намират протективно действие на инхибиторите на калципаин върху увредените от хипоксия бъбреци. Yoshida, Ken Ischi et al., Jap. Circ. J. 1995, 59 (1), 40-8, са показали благоприятни ефекти на инхибиторите на калпаин при сърдечни увреждания, които са предизвикани от иехемия или реперфузия. Тъй като нхибиторите на калпаин подтискат освобождаването на р-АР4-протеин, са предложени за потенциално използване като терапевтично средство за болестта на Alzheimer (J. Higaki et al., Neuron, 1995, 14, 651-59). Също така, чрез инхибитори на калпаин се подтиска освобождаването на интерлевкин-ΐα (N. Watanabe et al., Cytokine 1994, 6(6), 597-601). Освен това е намерено, че инхибитори на калпаин показват цитотоксични ефекти върху тумори (Е. Shiba et al., 20th Meeting Int. Ass. Breast Cancer Res., Sendai Jp, 1994, 25-28 Sept., Int. J. Oncol. 5 (Suppl.), 1994, 381).

Други възможни приложения на калпаинови инхибитори са представени в К. К. Wang, Trends in Pharmacol. Sc., 1994, 15,

Инхибитори на калпаин вече са описани в литературата.

Преобладават обаче или необратимите или пептидните инхибитори. Необратимите инхибитори са по правило алкилиращи вещества и имат недостатъка, че в организма реагират неизбирателно или са нестабилни. Така, тези инхибитори често показват нежелани странични ефекти като токсичност и са поради това ограничени по приложение или са неизползваеми. Към необратимите инхибитори се причисляват например епоксидите Е 64 (Е. В. McGowan et al., Biochem. Biophys. Res. Commun. 1989,

868-99/ПБ • · ···· ···

158, 432-5), α-халогенкетоните (Н. Angliker et al., J. Med. Chem., 1992, 35, 216-220) и дисулфидите (R. Matsueda et al., Chem. Lett. 1990, 191-194).

Много познати обратими инхибитори на цистеинпротеази като калпаина представляват пептидни алдехиди, поспециално дипептидни и трипептидни алдехиди като например ZVal-Phe-H (MDL 28170) (S. Mehdi, Trends in Biol. Sci. 1991, 16, 150-3) и съединенията от ЕР 520336.

При физиологични условия, пептидните алдехиди притежават недостатъка, че въз основа на голямата си реактивоспособност често са нестабилни, бързо се метаболизират и са склонни към неспецифични реакции, които могат да бъдат причината за токсични ефекти (J. A. Fehrentz и В. Castro, Synthesis 1983, 676-78). Поради това приложението на пептидните алдехиди за лечение на болести е само ограничено или безсмислено. И не е изненадващо, че само няколко алдехиди са използвани като активни вещества, а именно преди всичко тогава, когато алдехидната група е стабилизирана, например чрез образуване на полуацетал.

Напредък представлява откритието, че определени пептидни кетонни производни също така представляват инхибитори на цистеинпротеази и по-специално на калпаин. Така, например при серинпротеазите са познати като инхибитори кетонни производни, при които кегонната групата се активира от електронизтегляща група като CF₃. При цистеинпротеазиге, производни на активирани от електронизтегляща група като CF₃или подобни групи са малко или неактивни (М. R. Angelastro et al.,

J. Med. Chem. 1990, 33, 11-13). Изненадващо, досега при калпаин като активни са намерени само кетонни производни, при които от • 9

9 9

9999

868-99/ПБ

999 една страна α-разположени напускащи групи предизвикват необратимо инхибиране и от друга страна производно на карбосилна киселина активира кетогрупата (виж М. R. Angelastro et al. по-горе; WO 92/11850; WO 92/12140; WO 94/00095 и WO 95/00535. Обаче, досега от тези кетоамиди и кетоестери са описани като активни само пептидни производни (Zhaozhao Li et al., J. Med. Chem. 1993. 36. 3472-80; S. L. Harbenson et al., J. Med.

Chem. 1994, 37, 2918-29 и M. R. Angelastro et al., виж по-горе).

Задача на настоящото изобретение е да създадат непептидни инхибитори, които се получават от стабилни кетони и които не показват общите проблеми за пептидите (метаболитна стабилност, слабо преодоляване на клетъчните мембрани и т.н.).

Техническа същност на изобретението

Предмет на настоящото изобретение са производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (I)

(D и техните тавтомерни и изомерни форми, както и възможните физиологично поносими соли, където заместителите имат следните значения:

R¹ означава -CO-R⁴, -SO₂-R⁴, -CONH-R⁴, -COOR⁴, -C(=N)-R⁴, -C(=O)-NHR⁴ и -C(=S)-NHR⁴;

R² означава разклонен или неразклонен -С!-С₆ алкил, който може да бъде носи още фенилов, пиридилов, или нафтилов пръстен, който от своя страна може да бъде заместен с максимум два остатъка R⁵, при което R⁵ може да означава разклонен или

868-99/ПБ неразклонен С_ГС₄ алкил, -O-C1-C4 алкил, OH, Cl, F, Br, J, CF₃, NO₂, NH₂, CN, СООН, СОО-С^Сд алкил, -NHCO-Ci-C₄ алкил, -NHCOPh, NHSO₂-C₁-C₄ алкил, NHSO₂Ph, -SO₂-C!-C₄ алкил и -SO₂Ph;

R³ означава -OR⁶ и -NHR⁶;

R⁴ означава разклонен или неразклонен -Ci-C₆ алкил, при което верига от два или повече С-атоми може да съдържа също двойна или тройна връзка и може да бъде заместена с един или два пръстени като фенил, нафтил, хиноксалинил, хинолил, изохинолил, пиридил, тиенил, бензотиенил, бензофуранил, пиримидинил, тиазолил, изотиазолил, триазолил, имидазолил, циклохексил, циклопентил, флуоренил, индолил, бензимидазолил, оксазолил, изооксазолил, и фуранил,. при което всеки от пръстените самият той може да носи максимално два остатъка R⁵;

R⁶ означава водород, фенилов пръстен, който може да носи още един или два остатъка R⁵, разклонен или неразклонен Ci-C6 алкил, който може да съдържа двойна или тройна връзка и пръстен като фенил, нафтил, пиридил, пиримидинил, пиперидинил, пиролидинил, морфолинил, тиенил, хинолинил и изохинолинил, при което ароматните пръстени могат да носят още максимално два остатъка -NR⁷R⁸ или R⁵, при което R⁷ и R⁸независимо един от друг означават водород или разклонен или неразклонен СГС₆ алкил.

Предпочитани са производните на пиперидинкетокарбоксилни киселини с обща формула (I), съгласно горните значения, за които

R¹ означава -C(=O)R⁴. -SO₂R⁴,

R² означава разклонен или неразклонен Ci-C₆ алкил, -CH₂-Ph и -СН₂-пиридил,

868-99/ПБ

R³ означава -OR⁶ и -NHR⁶ и

R⁴, R⁵ и R⁶ имат горните значения.

Особено предпочитани са производните на пиперидинкетокарбоксилни киселини с обща формула (I), съгласно горните значения, за които

R¹ означава -C(=O)R⁴, -SO₂R⁴,

R² означава -Ci-C₄ алкил и -CH₂-Ph,

R³ означава -NHR⁶,

R⁴ означава -CH=CH-R⁹. при което R⁹ може да баде фенил, нафтил или хинолил и

R⁶ означава водород, Ci-C₄ алкил, който може да бъде заместен с фенил, пиридил или морфолинил.

Съединенията с формула (I), могат да бъдат използвани като рацемати или като енантиомерни съединения или като диастереомери. Ако се желаят енантиомерните съединения, те могат да се получат например като се проведе с подходяща оптичноактивна основа или киселина класическо разцепване на рацематите на съединениятя с формула (I) или на техни междинни продукти.

Предмет на изобретението са също мезомерни или тавтомерни съединения на съединенията с формула (I), например такива, при които кетогрупата на формулата (I) присъства като енолен тавтомер.

Друг предмет на изобретението са физиологично приемливи соли на съединенията с формула (I), които могат да се получат чрез взаимодействие на съединения с формула (I) с подходяща киселина или основа.

Получаването на производните на пиперидин • · • · • ·

868-99/ПБ кетокарбоксилни киселини с формула (I) може да се осъществи по различни пътища, които са посочени на схеми 1 и 2.

Като се излиза от пиперидинкарбоксилни киселини с формула (II) се получава производно с формула (III), чрез взаимодействие при обичайни условия с активирани” киселинни производни R1-L, при което L представлява напускаща група като С1, имидазолил и N-хидроксибензотриазолил. Тази реакция се провежда в безводен инертен разтворител като метиленхлорид, тетрахидрофуран и диметилформамид при температури от -20 до -25°С и по правило при обичайни условия както е резюмирано в Houben-Weyl, Methoden der organischen Chemie, 4Aufl., E5, Kap. V.

Естерите на пиперидинкарбоксилните киселини с формула (III) се превръщат в киселини с формула (IV) с киселини или основи като литиев хидроксид, натриев хидроксид или калиев хидроксид във водна среда или в смеси от вода и органичен разтворител като алкохоли или тетрахидрофуран, при стайна температура или повишени температури, като 25-100°С.

Тези киселини с формула (IV) се свързват с производно на α-аминокиселина, при което се използват обичайните условия както по-горе, които са описани в Houben-Weyl.

868-99/ПБ

-4.

Схема 1

(Π)

R2

I

A

R2

COOH /

Ri—N

CONH

->

CONH

COOR

(Γ) (D

Производните c формула (V), които по правило представляват естери, се превръщат аналогично на гореописаната хидролиза в кетокарбоксилни киселини с формула (VI). В реакция аналогична на тази на Dakin-West, се получават кетоестери с формула (VII), при което се работи по метод на ZhaoZhao Li et al., J. Med. Chem., 1993, 36, 3472-80. При това, карбоксилната киселина с формула (V) взаимодейства при повишена температура (50-100°С), в разтворители като тетрахидрофуран, с моноестерхлорид на оксаловата киселина и след това така полученият продукт взаимодейства с основи като натриев етанолат в етанол при температури от 25-80°С до кетоестери с формула (Г) съгласно изобретението. Кетоестерите с формула (Г) могат да се хидролизират както е описано по-горе например до

868-99/ПБ кетокарбоксилни киселини съгласно изобретението.

Взаимодействието до кетоамиди с формула (Г), се осъществява също аналогично на метода на ZhaoZhao Li (виж погоре). Кетогрупата в съединението с формула (Г) се защищава при стайна температура, чрез прибавяне на 1,2-етандитиол при катализа с Люисови киселини като например боротрифлуоридетерат, в инертни разтворители като метиленхлорид, при което изпада дитиан. Това производно взаимодейства с амини R?-H в полярни разтворители, като алкохоли, при температури от 0-80°С, при което се получават кетоамиди с формула (Г).

Схема 2

ι

ОН (I) (X)

868-99 ПБ

- 11 Един алтернативен метод е представен на схема 2.

Пиперидинкетокарбоксилните киселини с формула (IV) взаимодействат с производни на аминохидроксикарбоксилни киселини с формула (VII) (виж S. L. Harbenson et al., J. Med. Chem.1994, 37, 2918-29) при обичайните методи на пептидно свързване (виж по-горе Houben-Weyl), при което се получават амиди с формула (VIII). Тези алкохолни производни с формула (VIII) могат да бъдат окислени до производни на кетокарбоксилни киселини съгласно изобретението с формула (Г). За целта могат да се използват различни реакции на окисление (виж С. R. Larock, Comprehensive Organic Transformations, VCH Publisher, 1989,page 604 f.) като например на Swern- и аналогични на Swern-окисления (Т. Т. Tidwell, Synthesis 1990, 857-70) или натриев хипохлорид/ TEMPO (S.L.Harbenson et al., виж по-горе).

Ако съединенията с формула (VIII) представляват ахидроксиестери (Х=О-алкил), те могат да се хидролизират до карбоксилни киселини с формула (IX), при което се работи аналогично на горните методи, за предпочитане обаче с литиев

хидроксид в смеси от вода/тетрахидрофуран, при стайна температура. Получаването на други естери или амиди с формула (X) се извършва чрез взаимодействие с алкохоли или амини при вече описаните условия на свързване. Алкохолните производни с формула (X) могат да се окислят отново до производни на кетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно изобретението.

Получените съгласно настоящото изобретение кетонни производни с формула (I) представляват инхибитори на цистеинпротеазите, по-специално цистеинпротеази като калпаин I и П и катепсин В, съответно L.

Инхибиращото действие на кетонните производни с

868-99,TIE ····« · · · · · «· • · · · · · · · ·· ···· · · · · · ··· • · · · · ···· · ·9···· • · · · · · * ··· ··· ·· · ·· ·· формула (I) се доказва с обичаен за литературата ензимен тест, при което като мярка за действието се определя концентрацията на инхибитора, при която се инхибира 50 % от ензимната активност (= 1С₅₀). Кетонните производни с формула (I) са изпитани по този начин за инхибиращо действие върху калпаин I, калпаин II и катепсин В.

Катепсин В-тест

Инхибирането на катепсин В се определя аналогично на метода на S.Hasnain et al., J. Biol. Chem. 1993, 268, 235-40.

Към 88 μΐ катепсин В (катепсин В от човешки черен дроб (Calbiochem), разреден до 5 единици в 500 μΜ буфер) се прибавят 2 μΐ инхибиращ разтвор, получен от инхибитора и DMSO (крайни концентрации: 100 μΜ до 0,01 μΜ). Тази смес се инкубира предварително 60 min при стайна температура (25°С) и след това се започва реакцията чрез прибавяне на 10 μΐ 10 mM Z-Arg-ArgρΝΑ (в буфер с 10% DMSO). Реакцията се проследява 30 min при 405 пМ в прибор за отчитане на микротитърни плаки. От максималните повишения се определят след това 1С₅₀.

Калпаин I и II тест

Изпитването на инхибиращите свойства на инхибитори на калпаин се извършва в буфер с 50 mM Tris-HCI, pH 7,5; 0,1 М NaCl; 1 тМ дитиотреитол: 0,11 тМ СаС1₂, при което се използва флуорогенен калпаин-субстрат Suc-Leu-Tyr-AMC (25 mM разтворен в DMSO, Bachem/Швейцария) (Sasaki et al., J. Biol. Chem. 1984, vol.259, 12489-12494). Човешки μ-калпаин се изолира от еритроцити при позоваване на методите на Croall и DeMartino (ВВА 1994, vol. 788, 348-355) и Graybill et al., (Biorg & Med. Lett. 1995, vol.5, 387-392). След няколко хроматографски етапа (DEAEсефароза, фенилсефароза, Superdex 200 и Blue-Sepharose) ензимът

868-99/ПБ ·· · • ·

- 13 се получава с чистота < 95 %, преценена по SDS-PAGE, Westernблотанализ и N-терминално секвенциониране. Флуоресценцията на разпадния продукт 7-амино-4-метилкумарин (АМС) се проследява в Spex-Fluorolog Fluorimeter при λ_βΧ = 380 nm и λ_βίη = 460 nm. В област на измерване от 60 min разпадането на субстрата е линейно и автокаталитичната активност на калпаина е минимална, ако опитите се провеждат при температури от 12°С (виж Chatterjee et al., 1996, Bioorg. & Med. Chem. Lett., vol 6, 1619-1622). Инхибиторите и калпаиновият субстрат се приготвят в опитна проба като DMSO-разтвор, при коего DMSO в крайната концентрация не трябва да превишава 2 %.

В типична опитна проба се прибавят 10 μΐ субстрат (250 цт крайно) и след това 10 μΐ μ-калпаин (2 μg/ml крайно, т.е. 18 пМ) в кювета от 1 ml, която съдържа буфер. Разпадането на субстрата с посредничеството на калпаин се измерва в продължение на 15 до 20 min. След това се прибавят 10 μΐ инхибитор (50 до 100 μΜ разтвор в DMSO) и се измерва инхибирането на разпадането в течение на още 40 min. Kjстойностите се определят съгласно обичайното равенство за обратимо инхибиране т.е. К = I (v_o/vj) - 1; при което I = концентрацията на инхибитора, v₀ = началната скорост преди прибавяне на инхибитора; v, = скоростта на реакцията в равновесие.

Тромбоцитен тест за определяне на клетъчната активност на калпаиновите инхибитори

Разграждането на протеини в тромбоцити с посредничеството на калпаин се провежда както е описано от Zhao Zhao Li et al., J. Med. Chem., 1993, 36, 3472-3480. Човешки тромбоцити се изолират от прясна натриевоцитратна кръв от

• · ·· ·

868-99/ПБ дарители и се поставят в буфер (5 mM Hepes, 140 mM NaCl и 1 mg/ml BSA, pH 7,3) доведени до 10⁷ клетки/ml.

Тромбоцитите (0,1 ml) се инкубират предварително в продължение на 5 min с 1 μΐ различни концентрации от инхибитора (разтворен в DMSO). След това се извършва прибавяне на калциев йонофор А 23187 (ΙμΜ на опит) и калций (5 mM на опит) и допълнително инкубиране 5 min при 37°С. След етап на центрофугиране, тромбоцитите се поемат в SDS-Page буфер за проби, варят се 5 min при 95°С и протеините се разделят на 8%-ен гел. Разграждането на двата образуващи протеина актин (АВР) протеини и талин се проследява чрез количествена дензитометрия, тъй като след прибавяне на калций и йонофор тези протеини изчезват и се появява нова ивици в областта 200 Kd молекулно тегло. От тук се определя полумаксималната ензимна активност.

Индуцирана от глутамат клетъчна смърт на кортикални неврони

Опитът се провежда както при Choi D.W., MaulucciGedde М.A. and Kriegstein A.R. (1987) Glutamate neurotoxicity in cortical cell culture, J. Neurosci. 7, 357-368.

От миши ембриони на 15 дни се препарират кортикалните половини и отделните клетки се получават по ензимен път (трипсин).Тези клетки (глиа и кортикални неврони) се посяват върху 24-ямкови плаки. След три дни (наслоени с ламинин плаки) или седем дни (наслоени с орнитин плаки) се провежда митозна обработка с FDU (5-флуоро-2-дезоксипиридин). 15 дни след препарирането на клетките, чрез прибавяне на глутамат (15 min) се предизвиква клетъчна смърт. След отстраняване на глутамата се прибавят инхибиторите на калпаин. 24 h по-късно, чрез определяне на лактатдехидрогеназата (LDH) в остатъка от

868-99/ПБ • · · · • · · ······ • · · · ·· · клетъчната култура се получава увреждането на клетките. Предполага се, че калпаинът играе също роля в апоптозната смърт на клетката (Μ. К. Т. Squier et al., J. Cell Physiol. 1994, 159, 229-237; T. Patel et al., Faseb Journal 1996, 590, 587-597). Поради това, в друг модел, в човешка клетъчна линия се предизвиква клетъчна смърт с калций в присъствието на калциев йонофор. Калпаиновите инхибитори трябва да достигат в клетката и там да подтискат калпаина да препятства предизвиканата клетъчна смърт.

Клетъчна смърт на NT2 клетки с посредничеството на калций

В човешка клетъчна линия NT2 чрез калций в

присъствие на йонофор А 23187 се предизвиква клетъчна смърт. 10⁵ клетки/ямка се поставят на микротитърни плаки 20 h преди опита. След този период, клетките се инкубират с различни концентрации от инхибиторите в присъствието на 2,5 μΜ йонофор и 5 тМ калций. Към реакционната смес след 5 h се прибавят 0,05 ml ХТТ (Cell Proliferation Kit II, Boeringer Manheim). Оптичната плътност се определя след прибилизително 17 h, съгласно данните на производителя, в Easy Reader EAR 400, Firma SLT. Оптичната плътност, при която половината от клетките са мъртви се изчислява от двете контроли с клетки без инхибитори, които са инкубирани в отсъствието и присъствието на йонофор.

Кетонните производни с формула (I) представляват инхибитори на цистеинпротеази като калпаин I съотв. II и катепсин В съотв. L и поради това могат да служат за лечение на болести, които са свързани с повишена ензимна активност на калпаин-ензими или катепсин-ензими. Кетонните производни с формула (I) съгласно настоящото изобретение могат следователно

868-99/ПБ

• · ·

- 16 да служат за лечение на невродегенеративни заболявания, които настъпват след исхемия, травми и масови кръвотечения, и за невродегенеративни заболявания като мултиплена инфарктна деменция, Алцхаймерова болест и болест на Huntington и освен това за лечение на сърцето след сърдечни исхемии, увреждане на бъбреците след бъбречни исхемии, увреждане на скелетната мускулатира, мускулни дистрофии, увреждания, които възникват чрез пролиферация на гладкомускулни клетки, коронарни съдови

спазми, мозъчен вазоспазъм, катаракти на очите, рестеноза на кръвния поток след ангиопластия.

В допълнение към това, кетонните производни с формула (I) могат да бъдат полезни за хемотерапия на тумори и техните метастази и да служат за лечение на болести, при които настъпва повишено ниво на интерлевкин-1, както и при възпаления и ревматични заболявания.

Лекарствените препарати съгласно изобретението съдържат освен обичайните помощни средства за лекарствени средства и терапевтично активно количество от съединение с формула (I).

За локално външно приложение, например прахове, мази или спрейове, активните вещества могат да се съдържат в обичайните концентрации. По правило, активните вещества се съдържат в количество от 0,0001 до 1 тегл.%, за предпочитане 0,001 до 0,1 тегл.%.

При вътрешно приложение, препаратите се използват в единични дози. В една единична доза се дават по 0,1 до 100 mg на килограм тегло. Препаратите могат да се прилагат ежедневно в една единствена или няколко дози според вида и тежестта на заболяванията.

• · · ·

868-99/ПБ

- 17 Съответно на желания начин на приложение, лекарствените форми съгласно изобретението съдържат освен активното вещество и обичайните галенични носители и помощни средства. За локално външно приложение могат да се използват фармацевтично-технически помощни вещества като етанол, изопропанол, оксетилирано рициново масло, оксетилирано хидрирано рициново масло, полиакрилови киселини, полиетиленгликол, полиетиленгликолстеарат, етоксилирани мастни алкохоли, парафиново масло, вазелин и ланолин. За вътрешно приложение са подходящи например млечна захар, пропиленгликол, етанол, нишестета, талк и поливинилпиролидон.

Освен това могат да се съдържат още антиокислители като токоферол и бутилхидроксианизол както-и бутилхидрокситолуол, подобряващи вкуса добавки, стабилизиращи, емулгиращи, и хлъзгащи средства.

Съдържащите се освен активното вещество в препарата

вещества, както и прилаганите при получаване на фармацевтичните препарати вещества трябва да бъдат токсикологично безопасни и да са съвместими със съотвеното активно вещество. Получаването на лекарствените форми се извършва по обичаен начин, например чрез смесване на активното вещество с другите обичайни носители и разредители.

Производството на лекарствени форми се извършва от специалисти чрез текущи методи (виж напр. Sucker et al., Pharmazeutische Technologie, Thieme Verlag, Stuttgart, 1991).

Лекарствените форми могат да се прилагат по различни начини па приложение например перорално, парентерално като венозно чрез вливания, подкожно, перитонеално и топично. Така, възможни са лекарствени форми като таблети, емулсии,

• · · · • · ····

868-99/ПБ инфузионни и инжекционни разтвори, пасти, мази, телове, кремове, лосиони, прахове и спрейове.

Примери за изпълнение на изобретението Пример 1

Етилов 4-метил-2-оксо-3-( 1-(Е-З-фенил-1акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианат \

a) 1-(Е-фенил-1-акрилоил)пиперидинил-4-карбоксилна киселина

В 500 ml пиридин се разтваря 32,0 g (0,248 mol) пиперидин-4-карбоксилна киселина и след това се смесва на порции с 43,3 g (0,26 mol) хлорид на канелената киселина. Сместа се разбърква в продължение на 16 h при стайна температура.След това реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се разпределя между 2М солна киселина и етилацетат. Органичната фаза се отделя, суши се и се концентрира под вакуум. Получават се 47,0 g (76%) от продукта съгласно заглавието. Т.т.: 178-179°С.

b) Метилов 4-метил-2-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидобутират

В 350 ml метиленхлорид се прибавят 20,0 g (77,1 mmol) от продукта от 1а и 12,5 g (77,1 mmol) метилов естер на L-валин хидрохлорид и се смесват при охлаждане с лед, на капки, с 25,6 ml (185,1 mmol) триетиламин. Разбърква се 1 h и след това се

868-99/ПБ ft··· • ft ft ft ft · • •ft ··· ft • ft

- 19 прибавят 3,1 g (23,1 mmol) 1 -хидрокси-ΙΗ-бензотриазол (HOBT). Реакционната смес се охлажда до 0°С и след това се смесва на порции с 14,8 g (77,1 mmol) Н'-(3-диметиламинопропил)-Метилкарбодиимид (EDC). Сместа се разбърква 16 h при стайна температура. След това органичната фаза се промива с вода, воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат. 5%-ен разтвор на лимонена киселина и отново с вода и се концентрира под вакуум. Получават се 27,3 g (96%) от продукта съгласно заглавието.

’II-NMR (CDC1₃): δ = 0,9 (611), 1,6-2,0 (ЗН), 2.2 (1Н), 2,5 (1Н), 2,8 (1Н), 3,2 (1Н), 3,8 (ЗН), 4,2 (1Н), 4,6 (1Н), 4,7 (1Н), 6,0 (TH), 6,9 (1Н), 7,3-7,6 (5Н) и 7,6 (1Н) ppm.

с) 4-Метил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4ил)амидомаслена киселина

В 200 ml тетрахидрофуран се разтваря 27,0 g (72,5 mmol) от продукта от 1с и се смесва с 3,5 g (145 mmol) литиев хидроксид, разтворен в 250 ml вода. Сместа се разбърква 1 h при стайна температура. След това тетрахидрофуранът се отстранява

под вакуум и полученият воден разтвор се екстрахира с етилацетат. След това се неутрализира с 1М солна киселина и отново се екстрахира с етилацетат. Последните органични фази се сушат и се концентрират под вакуум, при което се получава 26 g (100%) от продукта съгласно заглавието.

‘H-NMR (CDCI3): δ = 1,0 (6Н), 1,6-2,2 (1Н), 2,9 (1Н), 3,2 (1Н), 4,6 (2Н), 6,4 (2Н), 6,4 (1Н), 6,9 (1Н), 7,3-7,6 (5Н) и 7,7 (1Н) ppm.

d) Етилов 4-метил-2-оксо-3-(1-(Е-3-фенил-1акрилоил)пиперидин-4-ил-амидовалерианат

В 150 ml безводен тетрахидрофуран се разтварят 26,0 g (72,5 mmol) от продукта от 1с, 0,9 g (7,25 mmol) 4-диметиламино-

• · · · • · • · · • · · · · ·

868-99/ПБ

- 20 пиридин (DMAP) и 23,4 ml (0,29 mol) пиридин. След това се прибавя енергично, на капки 16,2 ml (0,15 mol) хлорид на моноетилов оксалат, така че температурата се покачва до около 50°С. В продължение на 3 h сместа се нагрява под обратен хладник. Реакционната смес се разбърква 16 h при стайна температура. След това внимателно се прибавят 100 ml вода и отново се разбърква около 30 min. Сместа се разпределя между вода и етилацетат. Органичната фаза се промива още няколко пъти

с вода, суши се и се концентрира под вакуум.

Така полученият енолов естер се разтваря в 200 ml етанол, смесва се с 0,47 g (5,6 mmol) калиев етанолат и се разбърква 16 h при стайна температура. След това цялата смес се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства чрез хроматография (елуент: метиленхлорид/метанол = 20/1), при което се получават 10,8 g (36%) от продукта съгласно заглавието.

MS (FAB): m/e = 414 (Μ¹).

Пример 2

Амид на 4-метил-2-оксо-3-(1-(Е-3-фенил-1 акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианова киселина *

а) Етилов 2,2-етилендимеркапто-4-метил-Е-3-(1-(3 фенил)-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианат

868-99/ПБ

a) Етилов 2,2-етилендимеркапто-4-метил-Е-3-(1-(3фенил)-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианат

В 20 ml безводен метиленхлорид се разтварят 6,0 g (14,6 mmol) от продукта Id и 1,5 ml (17,5 mmol) 1,2-етандитиол и се смесват с 4 ml боротрифлуоридетерат. Сместа се разбърква 16 h при стайна температура. След гова реакционната смес се разрежда с 10 ml метиленхлорид и се промива Зх с наситен разтвор на натриев хлорид. Органичната фаза се суши и се концентрира под вакуум, при което се получава 7,3 g суров продукт, който взаимодейства по-нататък без пречистване.

b) Амид на 4-метил-2-оксо-3-(Е-1-(3-фенил)-1акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианова киселина

В 20 ml 2М етанолов разтвор на амоняк се прибавя 1,7 g (3,6 mmol) от продукта 2а и се разбърква 16 h при стайна температура. След това сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства чрез хроматография (елуент: метиленхлорид/метанол = 40/3), при което се получават 0,22 g от продукта съгласно заглавието.

MS (FAB): m/e = 385 (М⁺).

Пример 3

Амид на М-етил-4-метил-2-оксо-3-(1-(Е-3-фенил-1акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианова киселина

• ·

868-99/ПБ • ·· • ·· • ·· · · •· •· ·

- 22 Аналогично на метода от пример 2Ь, 1,7 g (3,6 mmol) от продукта 2а взаимодейства в етанолов разтвор на етиламин, при което се получават 0,15 g от продукта съгласно заглавието.

MS (FAB): m/e = 413 (М^ь).

Пример 4

Амид на 4-метил-М-(3-(морфолин-1-ил)-пропил)-2-оксо-

3-(1-(Е-З-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианова киселина

Аналогично на метода от пример 2Ь, 1,3 g (3,6 mmol) от продукта 2а и 0,8 g (5,4 mmol) 3-(морфолин-1-ил)-пропиламин взаимодействат като се получават 1,1 g от продукта съгласно заглавието.

MS (FAB): m/e = 512 (М⁺).

Пример 5

Амид на 4-мегил-2-оксо-3-(1-(Е-3-фенил-1акрилоил)пиперидин-4-ил)амидо-М-(2-(пирид-2-ил)етил)валерианова киселина

Аналогично на метода от пример 2Ь, 1,3 g (2,8 mmol) от продукта 2а и 0,7 g (5,5 mmol) 2-(2-аминоетил)пиридин взаимодействат като се получава 0,85 g от продукта съгласно заглавието.

MS (FAB): m/e = 490 (М⁺).

Пример 6

Етилов 2-оксо-4-фенил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидобутират

а) Метилов 3-фенил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидопропионат

Продуктът се получава аналогично на метода от пример lb от междинния продукт 1а и метилов естер на фенилаланин.

^JH NMR (CDC1₃): δ = 1,6-2,0 (ЗН), 2,35 (Ш), 2,9 (1Н),

868-99/ПБ

3,0-3,3 (4Н), 3,7 (ЗН), 4,1 (1Н), 4,6 (1Н), 4,9 (1Н), 5,9 (1Н), 6,9 (1Н), 7,1 (2Н) и 7,2-7,7 (9Н) ррт.

b) 3-Фенил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4ил)амидопропионова киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 1с от междинния продукт 6а.

’Н NMR (CDC1₃): δ - 1,4-2,0 (4Н), 2,3 (1Н), 2,8 (1Н), 3.0-3,4 (ЗН), 4,0 (1Н), 4.6 (1Н), 4,9 (1Н), 6,2 (1Н), 6,8 (1Н), 7,0-7,8 (11И) и около 8,2 (широк) ррт.

c) Етилов 2-оксо-4-фенил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидобутират

Продуктът се получава аналогично на метода от пример Id от междинния продукт 6Ь.

MS (FAB): m/e = 462 (М⁺).

Пример 7

Амид на М-(3-(морфолин-1-ил)пропил)-2-оксо-4-фенил-

3-(1-(Е-З-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидомаслена киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример

2Ь от продукта от пример 6 и 1-(3-аминопропил)морфолин.

868-99/ПБ ·: :.. : ::.

.:....· ·..· : .·’ ··

- 25 Y-NMR (CDC1₃): δ = 1,4-1,9 (6Η), 2,3-2,6 (6Η), 2,8 (1Н),

2.2 (2Н), 2,3-2,5 (ЗН), 2,6-2.8 (4Н), 4,1 (1Н), 4,6 (1Н), 5,5 (1Н), 6,1 (1Н), 6,9 (1Н), 7,1 (1Н), 7,2-7,7 (10Н) и 8,9 (1Н) ppm.

Пример 8

Амид на 2-оксо-4-фенил-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидомаслена киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример lb от продукта от пример 6 и етанолов разтвор на амоняк.

'H-NMR (D₆-DMSO): δ = 1,2-1,9 (4Н), 2,4 (1Н), 2,7-2,9 (2Н), 3,0-3,2 (2Н), 4,1-4,3 (ЗН), 5,1 (1Н) и 7,0-8,2 (14 Н) ppm.

Пример 9

Амид на 4-метил-М-(2-(морфолин-1-ил)етил)-2-оксо-3(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианова киселина

868-99/ПБ ·

• · · · · · · • · · · · · · · ··· · ··· · ·· ·

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 2Ь от междинния продукт 2а и 1-(2-аминоетил)морфолин.

MS : m/e - 498 (М⁺).

Пример 10

Етилов 2-оксо-З-(1-(Е-З-фенил-1-акрилоил)пиперидин-

4-ил)амидовалерианат

а) 3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидомаслена киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример lb от междинния продукт 1а и метилов 2-аминобутират ’H-NMR (CDC1₃): δ = 0,9 (ЗН), 1,6-2,0 (6Н), 2,5 (1Н), 2,9 (1Н), 3,2 (1Н), 3,8 (ЗН), 4,2 (1Н), 4,5-4,7 (2Н), 6,3 (1Н), 6,9 (1Н),

7,4 (ЗН), 7,6 (2Н) и 7,7 (1Н) ppm.

b) 3-(1-(Е-З-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидомаслена киселина

868-99.ПБ • ····

·· • · • · ···

- 27 Продуктът се получава аналогично на метода от пример 1с от междинен продукт 10а.

^lH-NMR (D₆-DMSO): δ = 0,9 (ЗН), 1,3-1,9 (6Н), 2,6 (1Н),

2,7 (1Н), 3,1 (1Н), 4,1 (1Н), 4,3 (1Н), 4,5 (1Н), 7,2-7,6 (5Н), 7,7 (2Н), 8,0 (1Н) и 12,5 (широк) ррт.

с) Етилов 2-оксо-3-(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-4-ил)амидовалерианат

Продуктът се получава аналогично на метода от пример Id от междинния продукт 10Ь.

'H-NMR (CDC1₃): δ = 0,9 (ЗН), 1,4 (ЗН), 1,8-2,2 (6Н), 2,5 (1Н), 2,8 (1Н), 3,2 (1Н), 4,2 (1Н), 4,4 (2Н), 4,6 (1Н), 5,1 (1Н), 6,7 (1Н), 6,9 (1Н), 7,4 (ЗН), 7,5 (2Н) и 7,7 (1Н) ррт.

Пример 11

Амид на 2-оксо-3(1-(Е-3-фенил-1-акрилоил)пиперидин-

4-ил)амидовалерианова киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 2а,b от продукта 10 и етанолов разтвор на амоняк.

MS: m/e = 371 (М⁺).

Пример 12

Етилов 3-(1-(2-нафтилсулфонил)пиперидин-4-ил)амидо-2-оксо-4-фенилбутират

868-99/ПБ

а) 1-(2-нафгилсулфонил)пиперидин-4-карбоксилна киселина

В 250 ml пиридин при стайна температура се разтваря 26.0 g (0,2 mol) пиперидин-4-карбоксилна киселина и на порции се смесва с 47,6 g (0,2 mol) хлорид на 2-нафтилсулфоновата киселина. Сместа се разбърква около 5 h при стайна температура. Реакционната смес се концентрира под вакуум и остатъкът се разпределя между етилацетат и 2М солна киселина. Органичната фаза се суши и се концентрира под вакуум. Получават се 48,5 g (75%) от продукта съгласно заглавието.

Ь) Етилов 3-(1-(2-нафтилсулфонил)пиперидин-4ил)амидо-2-оксо-4-фенилпропионоат

Продуктът се получава аналогично на метода от пример lb, от междинния продукт 12а.

*Н NMR (D₆-DMSO): δ - 1,1 (ЗН), 1,4-1,8 (5Н), 2,3-2,6 (2Н), 2,7-3,2 (ЗН), 3,5-3,8 (2Н), 4,0 (2Н), 4,5 (1Н), 7,2 (4Н), 7,7 (ЗН), 8,1-8,3 (ЗН) и 8,5 (1Н) ррт.

с) 3-(1-(2-Нафтилсулфонил)пиперидин-4-ил)амидо-2оксо-4-фенилпропионова киселина

1с, от междинния продукт 12Ь.

^lH NMR (D₆-DMSO): δ = 1,3-1,8 (5Н), 2,3-2,6 (ЗН), 2,8868-99/ПБ

3,2 (2H), 3,4-3,8 (2Н), 4,4 (1Н), 7,2 (4Н), Ί,Ί (4Н), 7,7 (ЗН), 8,0-8,3 (4Н) и 8,4 (1Н) ppm.

d) Етилов 3-(1-(2-нафтилсулфонил)пиперидин-4ил)амидо-2-оксо-4-фенилбутират

Продуктът се получава аналогично на метода от пример Id, от междинния продукт 12с.

*Н NMR (D₆-DMSO): δ = 1,2 (ЗН), 1,3-1,9 (4Н), 2,2 (1Н),

2,3-2,5 (2Н), 2,8 (1Н), 3,1 (1Н), 3,6 (2Н), 4,2 (2Н), 4,4(1Н), 7,0-7,3 (5Н), 7,7 (ЗН), 8,0-8,3 (ЗН) и 8,4 (2Н) ppm.

Пример 13

Амид на 3<1-(2-нафтилсулфонил)пиперидин-4-ил)амидо-2-оксо-4-фенилмаслената киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 2а,Ь, от продукта от пример 12.

MS(FAB): m/e = 493 (М⁺).

Пример 14

Амид на 1Ч-(3-(морфолин-1-ил)проп-1-ил)-3-(1-(2нафтилсулфонил)-1-пиперидин-4-ил)амидо-2-оксо-4-фенилмаслена киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 2а, Ь, от продукт 12 и 1-(3-амино-проп-1-ил)морфолин.

MS (FAB): m/e = 620 (М⁺).

Пример 15

Амид на 3-(1-(2-нафтилсулфонил)пиперидин-4-ил)амидо-2-оксо-4-фенил-М-(2-(2-пиридил)етил)маслена киселина

Продуктът се получава аналогично на метода от пример 2а, Ь, от продукта от пример 12 и 2-(2-аминоетил)пиридин.

MS(FAB): m/e = 598 (М⁺).

Пример 16

3-(S)-( 1 -(2-нафтоил)пиперидин-4-ил)амидо-2-оксо-4фенилмаслена киселина

868-99/ПБ

··· · ·♦ ·

а) Амид на 3-(S)-(N-TpeT-Boc-aMHHo)-2-(R,S)-xnflpoKCH-

4-фенилмаслена киселина

В 150 ml безводен диметилформамид се разтварят 17,7 g (60 mmol) 3-(S)-(N-TpeT-Boc-aMHHo)-2-(R,S)-XHflpoKCH-4^eHHHмаслена киселина (S. L. Ilarenson et al., J. Med. Chem. 1994, 37,

2918-29) и 8,1 g (60 mmol) 1-хидроксибензотриазол. При -5°C се

прибавят едно след друго 12,6 g (66 mmol) 1Ч'-(3-диметиламинопропил)-М-етилкарбодиимид хидрохлорид и 48 ml (около 2 моларен) етанолов разтвор на амоняк и се разбърква в продължение на 1 h при тази температура. След това сместа се разбърква още около 16 h при стайна температура. След това се прибавят 500 ml вода и сместа се екстрахира с етилацетат. Органичната фаза се промива с разреден натриев хидроксид и вода, суши се и се концентрира под вакуум. Остатъкът се обработва още с норм-хентан и изпадащата утайка се филтрира на водна помпа. Получават се 13,5 g (76%) на продукта.

’H-NMR (D₆-DMSO): δ = 1,3 (9Н), 2,6-2,9 (2Н), 3.7 (1Н),

5,7 (1Н), 6,2 (1Н) и 7,3 (5Н) ppm.

b) Амид на 3-(8)-амино-2-^,8)-хидрокси-4-фенил- маслена киселина

В 300 ml метиленхлорид се разтваря 13,4 g ( 46 mmol)

868-99/ПБ

от съединението 17а и се смесва с 100 ml трифлуороцетна киселина. Сместа се разбърква в продължение на 1 h при стайна температура и след това се концентрира под вакуум. Остатъкът се разпределя между вода и етер и след това водната фаза се концентрира под вакуум. Получават се 12,3 g (88%) от продукта като трифлуорацетат.

c) Амид на 2-(К,8)-хидрокси-3-(8)-(1-(2-нафтоил)пиперидин-4-ил)-амидо-4-фенил маслена киселина

Аналогично на метода от пример 17а, 1,1 g (3,6 mmol) от съединение 17Ь взаимодейства с 0,1 g (3,6 mmol) 1-(2нафтоил)пиперидин-4-карбоксилна киселина. Получават се 1,0 g (61 %) от продукта съгласно заглавието.

*Н NMR (De-DMSO): δ = 1,2-1,9 (6Н), 2,6-3,2 (4Н), 3,6 (1Н), 3,7-4,0 (1Н), 4,2-4,6 (2Н), 5,8 (1Н) и 7,0-8,2 (14Н) ppm.

d) Амид на 3-(8)-(1-(2-нафтоил)пиперидин-4-ил)амидо-

2-оксо-4-фенилмаслена киселина

В 10 ml диметилсулфоксид се разтварят 0,46 g (1 mmol) съединение 17с и 0,4 g (4 mmol) триетиламин и вазаимодействат при стайна температура с 0,48 g (3 mmol) серен триоксид-пиридин комплекс, разтворен в 5 ml диметилсулфоксид. Сместа се разбърква 16 h. След това се прибавя 150 ml вода и утайката се филтрира на водна помпа. Получават се 0,33 g (72%) от продукта съгласно заглавието.

MS: m/е = 457 (М⁺).

Съгласно метода от пример 16 се получават следните съединения с обща формула (I):

868-99/ПБ : ···..:

• · · ······ ··

Пример №	R¹	R²	R³
17	1 ° ‘п’ ''O'	CH₂CH₃	nh₂
18	О .--ч J V' 7Г	CH₂Ph	nh₂
19	1 ⁰ , и Ό'	CH₂Ph	NHCHjCHjCHi—n' Ъ
20	co¹	CH₂CH₂CH₃	nh₂
21	о - J CCJ	CH₂CH₃	nh₂
22	Ον	CH₂Ph	nh₂
23	οσ^?	CH₂Ph	NHCHjCHjCHj—
24	0 Οζ/	CH₂Ph	nhch₂ch₃
25	ο r-W Mv	CH₂Ph	NHCH2CH2--
26	(XC°		NHCHjCHj—1/ \)
27			nh₂

868-99/ПБ

Пример №	R¹	R¹	R³
28	0 Си	CH₂Ph	nh₂
29	0	CH₂Ph	nh₂
30	0.οό N	CH₂Ph	nh₂
31	Ο II И f Ό У/Az	CH₂Ph	nh₂
32	ο	CH₂Ph	conh₂
33	оУ	CH₂Ph	conh₂
34	УУн	CH₂Ph	conh₂
35	CH3CONH —1	CH₂Ph	conh₂
36	ζΐσ’	CH₂Ph	conh₂
37	о	CH₂Ph	conh₂

86.8-99 НБ ·« · ·♦

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с обща формула (I) (I) и техните тавтомерни и изомерни форми, както и възможните физиологично поносими соли, където заместителите имат следните значения:

R^J означава -CO-R⁴, -SO₂-R⁴, -CONH-R⁴, -COOR⁴, -C(-N)-R⁴, -CAO)-NHR⁴ и -C(~S)-NHR⁴;

R² означава разклонен или неразклонен -Ci-C6 алкил, който може да бъде носи още фенилов, пиридилов, или нафтилов пръстен, който от своя страна може да бъде заместен с максимум два остатъка R⁵, при което R⁵ може да означава разклонен или неразклонен С]-С4 алкил, -О-С_ГС₄ алкил, OH, Cl, F, Вг, J, CF₃, NO₂, NH₂, CN, COOH, COO-Ci-C₄ алкил, -NHCO-Ci-C₄ алкил, -NHCOPh, NHSO2-CAC4 алкил, NHSO₂Ph, -SO₂-C!-C₄ алкил и -SO₂Ph;

R³ означава -OR⁶ и -NHR⁶;

R⁴ означава разклонен или неразклонен -Ci-C₆ алкил, при което верига от два или повече С-атоми може да съдържа също двойна или тройна връзка и може да бъде заместена с един или два пръстени като фенил, нафтил, хиноксалинил, хинолил, изохинолил, пиридил, тиенил, бензотиенил, бензофуранил, пиримидинил, тиазолил; изотиазолил, триазолил, имидазолил, циклохексил, циклопентил, флуоренил, индолил, бензимидазолил,

868-99/ПБ оксазолил, изооксазолил, и фуранил, при което всеки от пръстените самият той може да носи максимално два остатъка R⁵;

R⁶ означава водород, фенилов пръстен, който може да носи още един или два остатъка R⁵, разклонен или неразклонен С1-Сб алкил, който може да съдържа двойна или тройна връзка и пръстен като фенил, нафтил. пиридил, пиримидинил, пиперидинил, пиролидинил, морфолинил, тиенил, хинолинил и изохинолинил, при което ароматните пръстени могат да носят още максимално два остатъка -NR⁷R⁸ или R⁵, при което R⁷ и R⁸независимо един от друг означават водород или разклонен или неразклонен С1-Сб алкил.
2. Производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенция 1, в която

R¹ означава -C(O)R⁴. -SO2R⁴,

R² означава разклонен или неразклонен Ci-C₆ алкил, -CH2-PI1 и -СНг-пиридил,

R³ означава -OR⁶ и -NHR⁶ и

R⁴. R⁵ и R⁶ имат значенията в претенция 1.
3. Производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенция 1, в която

R¹ означава -C(=O)R⁴, -SO₂R⁴,

R² означава -С1-С4 алкил и -CH₂-Ph,

R³ означава -NHR⁶.

R⁴ означава -CH^CH-R⁹, при което R⁹ може да баде фенил, нафтил или хинолил и

R⁶ означава водород, С1-С4 алкил, който може да бъде заместен с фенил, пиридил или морфолинил.
4. Използване на производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенции 1-3

868-99/ПБ ·· за лечение на болести.
5. Използване на производни на пиперидин- кетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенции 1-3 (

като инхибитори на цистеинпротеази.
6.Използване съгласно претенция 5, характеризиращо се с това, че е като инхибитори на цистеинпротеазите калпаин.

катепсин В и L.
7. Използване на производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенции 1-3 за производство на лекарствени средства за лечение на болести.

при които настъпва повишена активност на калпаин.
8. Използване на производни на пиперидин- кетокарбоксилни киселини с формула (I) съгласно претенции 1-3 за производство на лекарствени средства за лечение на йевродегенеративни заболявания и невронни увреждания.
9. Използване съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че е за лечение на невродегенеративни заболявания и невронни увреждания, които се предизвикват от исхемия, травма или масови кръвотечения.
10. Използване съгласно претенция 9, характеризиращо се с това, че е за лечение на мозъчен удар и черепно-мозъчна травма.
11. Използване съгласно претенция 8, характеризиращо се с това, че е за лечение на болестта на Alzheimer и на болестта на Huntington.
12. Използване на производни на пиперидинкетокарбоксилни киселини с формула (1)съгласно претенции 1-3 за производство на лекарствени средства за лечение на увреждания на сърцето след сърдечна исхемия, увреждания на бъбреците след

868-99/ПБ