BG98121A

BG98121A - Метод за получаване на линейни алкилбензени

Info

Publication number: BG98121A
Application number: BG98121A
Authority: BG
Inventors: Pterino Radici; Pterluigi Cozzi; Giuseppe Giuffrida; Agostino Zatta
Original assignee: Enichem Augusta Spa
Priority date: 1992-09-24
Filing date: 1993-09-23
Publication date: 1994-12-02
Also published as: US5574198A; EP0589511A1; ITMI922177A0; BG61806B1; ITMI922177A1; IT1255512B; CA2106621A1; EP0589511B1; YU60693A; DE69315403T2; PL300466A1; ES2109424T3; YU48598B; GR3025535T3; DE69315403D1; RO111455B1; RO111360B1; CA2106621C; PL174412B1; ATE160560T1

Abstract

Изобретението се отнася до подобрен метод за получаване на линейни алкилбензоли при използване миещото действие на /с10-с14/. По метода се алкилират ароматни въглеводороди, по-специално бензол, с n-ол ефини в присъствието на а!с13, като n-олефините се получават посредством дехидрогениране на п-парафини.

Description

Настоящото изобретение се отнася до подобрен метод за получаване на линейни алкилбензоли, който влиза в рамките на метода, използван при миещо действие /С^-С^/, който метод се алкилиране на ароматни въглеводороди /преди всичко състои от бензол/ с ш-олефини п-олефини в присъствието на А1С1^, като посочените се получават посредством дехидрогениране на п-парафини

Но-специално, настоящото изобретение се отнася до интегриран метод за дехидрогениране на п-парафини и следващата от това реакция на получената смес с ароматни въглеводороди, като последната се осъществява в присъствието на AICI·— неносредствено върху сместа, произлизаща от дехидрогенирането

Нещо повече, в случая на бензоловото алкилиране, сместа на олефини и парафини, които напускат реакцията на хидрогенипане след предварително разделяне на водород и леки въглеводороди, се примесва с бензол и се отпраща към зоната на алкилиране заедно с катализатор на основата на А1С1·,,

След като напусне зоната на алкилиране, сместа се оставя да бъде декантирана с оглед да се даде възможност на комплекса от катализатор и въглеводороди, значително неразтворими в реак_г,, ционната смес, да бъде разделен; посоченият разделен комплекс частично се рециклира към сместа на алкилиране.

Непречистената алкилирана течност се измива впоследствие с кисели разтвори, като например, солна киселина или с разтвор на натриев хидроокис и накрая с вода, преди да бъде дестилирана. В този стадий, излишъкът от бензол първо се отделя и рециклира към зоната за рециклиране и впоследствие излишъкът от парафини се отделя заедно с малки количества леки ароматни. Този поток, след подхранването му с пресни парафини, се рециклира към реактора за дехидрогениране.

Утаената смес от алкилирани продукти се отпраща към трета дестилационна кула, в която линейния алкилбензол и сместа от тежки алкилирани видове се получават във вид на, съответно, тирен и долен поток; последният /долният поток, т.е. сместа от тежки алкилирани видове/ може да бъде частично рециклиран към реактора за алкилиране.

Линейният алкилбензол може да бъде използван с цел да бъде непосредствено преобразуван в бензол-сулфонова киселина, или.

съгласно едно предпочитано изпълнение, първо може да бъде подложен на пречистваща обработка с H^SO^, или на хидрогенираца обработка в присъствието на киаализатор с носител на основата на никел или благороден метал. По този начин се получава продукт на сулуонова рактеристики дори киселина, който проявява най-добри цветни ха при високи съотношения на йО^горганична материя по време на стадия на сулфониране.

Рециклирането на парафините, идващи от зоната на алкили ране, към реактора за дехидрогениране изисква обработка на пречистване на материал, способена да отстрани всякакви възможни следи от наличие на органичен хлор. Пример на такъв вид продук може да бъде активиран алумоокис. По този начин се удължава активният живот на катализатора на дехидрогениране и също така се постигат очевидни финансови преимущества. Нещо повече, по този начин значително се подобрява и тази същата селективност на реакцията на дехидрогениране. Всъщност., известно е, че по време на реакцията освен нормални моноолефини се образуват също и диолефини, ароматни и по-ниски от крекинг продукти, които трябва да бъдат отстранени преди реакцията на алкилиране. Нещо повече, осъществяват се реакции на изомеризация, при което се образуват изо-парафини и изо-олефини.

Освен реакционните условия /1Н5У, Т, Р и съотношението водород:въглеводород/ важно е също и наличието на нежелателни примеси в рециклираните п-парафини. Всъщност, по време на алкплирането се осъществяват реакции на разрушаване на оле_Аина и на транзалкилиране на алкил- и полиалкилбензоли, което води до образуването на продукти с ароматен характер и имащи по-ниска точка на кипене отколкото линейния алкилбензол.

Количествата и видовете на тези леки продукти са от основно значение за активния живот на катализатора на дехидрогепиране. Използването на катализатор на основата на AfCl^ при метода на алкилиране на бензол води, в сравнение с флуороводородф.

ната киселина, до едно понижение вав съдържанието на такива леки продукти в рециклираните парафини, както и до подобряване на икономическия баланс на активния живот на катализатора на дехидрогениране и селективността на последния.

Ароматните продукти, съставени предимно от леки алкилбензоли, са по-малко склонни да претърпят крекинг реакция на катализатора за дехидрогениране, което може също така да доведе до образуване на въглерод, отколкото двойните ди;енили й леки дифенилалкани, съдържащи се в парафините, идващи от алкилирайето в присъствието на HF.

Всички тези продукти се подават към онези, които вече се съдържат във пресните парафини и които се образуват непосредствено по време на реакцията на дехидрогениране на п-парафините: във всички случаи, средните съдържания на ароматните съединения, присъстващи в рециклираните парафини и следователно в другите потоци, които напускат реактора на дехидрогениране, са по-ниски.

Дехидрогенирането се извършва съгласно добре известните за специалистите от областта методики. Така, реакцията се извършва в присъствието на катализатор, съдържащ благороден метал, подходящо разположен върху порьозен материал: катализаторът по принцип съдържа елемент от платинената група на ниво от 0.01 до 2%, алкален или алкално-земен метал на равнище от 0.1 до той може освен това да съдържа и компонент, избран от едно или повече от следните:

калай от 0.1 до 1 %, индий от 0.1 до 1%, талий от 0.1 до 1%.

?·

В случаите, когато индия и талия присъствуват едновременно, те присъствуват з такива количества, че индий/талий

0.J платина/(индий + талий) 1.5

Съгласно достигнатото до този момент в тази област, реакна дехидрогениране се извършва при температура в границите на

ДО скорост /1Л5У/ в границите на от !р“.....

‘w· го на от 0.5 ДО 2С, молно съотношение.

По време на метода на дехидрогениране на парафините в олефини се образуват не съвием незначителни количества диолефини.

Тяхното равнище зависи от скоростта на преобразувано от у с ло вията при които протича този процес. Тяхното присъствие води, впоследствие, по време на реакцията на алкилиране, до образуването на такива нежелателни примеси като тетралини в алкилоензола; и на тежки продукти с висока точка на кипене, като мадример, дифенилалкани и тетралини и индани с високо молекулно

Зто защо, селективното дехидрогениране на диолефини с да бъдат преобразувани в

-ίο но о ле фини може да се окаже че има такива преимущества, които да сведат до минимум посочените недостатъци осъществява върху катализатор със стеционарно легло на основата иа никел и носител от алумоокис, частично отровен, или върху катализатор на основата иа балго роден метал като паладий и носител от въглерод

Във всички съотношението на диолефините се поддържа по-високо от 1 и катализатора и избраните условия на метода. От значение е също на метода за получаване. В че.стност, селективното хидрогениране може да бъде извършено във възходящ поток или нисходящ поток от кулата за отделяне на крекинг продуктите от олефинпараф-ино вата смес, идваща от стадия на дехидрогениpane.

Реакцията може да бъде извърпена при температура, включваща се в границите на от 50°С Д° к50°С в съответствие с типа катализатор, който се използва и под налягане, включващо се в рамките на от 1 до 20 кг/см , докато обемната скорост на течния въглеводороден поток може да бъде в границите на от 0.5 до 20 . По този начин се постигат добиви от диолениновото преобразуване до 100% с коефициенти на селективност до 90%.

Реакцията на алкилиране се извършва след смесване на реактантите /олефини в парафин и бензол/ вътре в реактора заедно с A1C1j.

катализатор

Съгласно едно предпочитано изпълнение, пресният водо се подава към въглд^зодсъдържация катализен комплекс, който се рециклира и подава в реактора.

Използваното количество катализатор по принцип се вклгочва в границите на от 0.05 до

10% /молни/ относително олефи ните и моларното съотношение в границите на от

Реакцията обикновено се извършва при температура, включваща се 20°С до 80°С, под налягане, включващо се в до 5 кг/см , за период, които е обикновено границите на от 1 в границите на от до 180 минути

Разделянето на въглеводородсъдържащия катализен о Mix ле кс на основата на алуминиев хлорид нрави възможно така, че частта на катализатора, която е все още активна да бъде използвана отново, а каталитичната активност да бъде поддържана постоянно

7· посредством подаване на пресен А1С1-,. Подаването на пресен

А1С1^ към комплексния, катализатор води до образуването на много активни каталитични видове. Всъщност, присъствието на хетерогенна каталитична _каза прави възможна реакцията на трансалкилиране на полиалкилираните видове, образувани от реакцията на бензол с оле”ин, да бъде активирана, при което се полу чават високи добиви ленеен алкилбензол, а остатъчните алкилирани продукти с високи стойности на молекулното тегло се намаляват .

Добре известно е че А1С1^ изисква присъствието на съвместен катализатор да бъде трансформиран в активни видове за ал ки^иране. За тази цел обикновено се използват такива съединения като вода и/или солна киселина, като при това се получават различни актжвжи видове. Съгласно едно предпочитано изпълнение се подава вода по обикновен начин посредством контролиране на влажността в реактантите, по-специално в бензола. Съотношението на Н2О към

A1C1j може да се включи в границите на от 1 до 100 молни процента, за предпочитане от до 50 молни процента.

Продуктите с висока точка на слой на кулата за дестилация на алкилоензола могат да оъдат рециклирани към реактора за алкилиране. Тяхното количества може да бъде, до около 50% от общото тегло на олефина зареден заедно с парафина.

По този начин, тяхното получаване е благоприятствано от трансалкилиращата реакция, която се развива до термодинамични равновесни стойности.

Алкилбензолът /1ДВ/, получен, съгласно метода на настоящото изобретение, показва по-добри характеристики на чистота и линейност. Съдържанията на циклични съединения, като диалкилтетралини и диалкил-индани се понижават до стойности по-ниски от 2%, за предпочитане по-ниски от 1%, а линейният алкилбензол достига стойности на чистота по-високи от 95%· Такива стойности на чистота намаляват необходимостта от обременителния процес на последваща пречистване посредством третиране със сярна киселина с цел да се получат крайни бензол сул^-онати със светъл цвят и добра устойчивост на време.

Освен това, високите съдържания на линеен алкилбензол ускорява също и нова, киселина в по-късната оиодеградация на съответната сулщо отпадъчните разтвори. Това е много важна характеристика, като са имат предвид все по-строгите изисквания към продукти, които да са екологически съвместими, които се въвеждат постойнно.

Накрая, трябва да се отбележи и това, че високото ниво на 2-фенил-изомери придава по-голяма водоразтворимост на натриевия алкилбензолов сулфонат и по-добри стойности ка вис:со зитет, като по този начин го прави подходящ за употреба преди всичко във формулировки за течни детергенти.

%»»'

Продуктите с висока точка на топене са съставен?! предимно />85%/ ^от полиалкилати, които имат молекулно тегло >320, с голяма фракция на диалкилати, които имат молекулно 7 3δ0. Тези характеристики разкриват широки възможности за приложение, като сулфонова киселина с високо молекулно тегло, особено използвано в областта на омасляването. Тяхната стойност е така ва, че прави възможно трансформирането на материал, който е практически страничен продукт, в нов продукт с нови високи ка чества.

ПРИМЕР 1

Смес, в газова фаза, на нормалзн Ο^θ-Ο^ парафин и водород в моларно съотношение 6 се отправя въм тръбен реактор, съдържащ твърд катализатор за дехидрогениране във вид на слой с дебелина 250 мм, като се поддържа при температура от 485°С, под налягане от 2.0 кг/см , с обемна скорост на час, изчислена въз основа на подхранващия поток от течен парафин, от 21 И /обеми от течен парафин при 20° на. обем катализатор на час/. Сместа, която напуска реактора, след като водорода и леките продукти се отделят от крекинг продуктите, показва съдържание на олефин от 12.5% е бромно число 12.11 /определено съгласно подходящия ASTM метод/.

Анализът на дехидрогенираната смес в условия на стационарно състояние, извършен посредством НР£С, показва следния състав:

парафин	=	85.0%
моноолефин	=	11.9%
диолефин	=	0.6%
ароматни	=	2.5%

Към тази смес .се подава бензол в моларно съотношение

8:1 относително към олефиновото съдържание и така получената смес, заедно със суспензия от 10% безводен алуминвв хлорид в

се подава към долния слой на алкилирацата реакция. Температурата на захранващите потоци се регулира така, че в реактора за алкилиране да се постигне температура от 55°^сРеакторът, използван за този тест, има цилиндрична фор ма и съотношение височина:диаметър както 5:1, и е снабден с бъркалка, състояща се от 5 турбини, разположени на равни раз10.

стояния по протежение на оста и въртящи се със 1ф0 вфарота на минута. Вътрешността на реактора допълнително е снабдена с четири разделителни прегради, разположени на равни разстояния между перщите и разполагащи с отвор в центъра с големина ф0% от вътрешния диаметър на реактора, както и с четири вертикални прегради, разположени по протежение на стената на реактора. Вдна външна обвивка за водна циркулация дава възможност реакторът да бъде термове гумиран много точно за всяка желана температура.

След едночасов престой вътре в реактора реакционната смес се отстранява от горния край на реактора и се оставя да декантира вътре в не разбъркван цилиндричен резервоар, който има съотношение на височина към диаметър както $:1 и капацитет, който осигурява престой от фф минути.

По този начин се постига, отделянето на въглеводородсъдържащия каталитичен комплекс: част от него се рециклира в количество, при което в реактора са алкилиране присъстват 5 тегловни части от такъв продукт, като утаената част се отстранява.

След като се измива с 5% воден разтвор на солна киселина.

и впоследствие с вода, зътре в двете кули, разположени като кае/ када, суровата алкилирана течност се отправя за дестилация.

Този стадий от метода се осъществява в три кули, разположени като каскада: в първата и втората кули се отделят бензола и съответно парафините и другите леки въглеводороди, а з третата кула се получават горен поток от линеен алкилбензол и долен поток от алкилирани продукти с висока точка на кипене.

Парафините, отделени във втората кула се рециклират към реактора за дехидрогениране заедно с издигащите се пара.инч.

Алкилираните продукти с висока точка на кипене се рециклират частично към реактора за алкилиране в такова количество, при което се осигурява присъствието на приблизително четири тегловни части в условия на стационарно състояние.

Когато целият процес достигне увлаквияяа на стационарно състояние, съставът на потока захранващ реактора за дапидрогениране е следния:

парасини

69-3 тегловни части водород

13-73 тегловни части при което парафините са съставени както следва:

- 33-2%

разклонени въглеводороди а водородният поток се състои от:

е. 16%

Полученият по този начин линеен алкилбензолов /1АВ/ продукт има следните характеристики, установени съгласно обикновените ме т о ди ки :

Га зо ва__х w ма то г раб ия_

п-фенил-СЦф

п-Ф е ни л-С, _о

И п-фенил-С.

п-Оенил-С., общо: п-фенил-С^-С^ диалкил тетралини и зоалкилбензоли

2-фенилизоме ри бройно число

28.83%

- 19.77% = 0.20%

r—> CZC·¹ (>7

хлор

Тежките алкилирани продукти, отделени посредством дести лация показват следните характеристики:

остатъчен линеен алкилбеноол /1АВ/

0.8% /1/

алкил-полиалкилбензоли нафталини динафтенови бензоли тетралини, индани молекулно тегло

Гарднеров цвят /1/ съгласно установеното /2/ съгласно установеното = 91.85% /2/ = 2.60% /2/ = 0.58% /2/ = 3.65% /2/ :340.5

Г-1

- <.

посредством газова хроматография посредством количествен анализ

Подобно на това, сместа на алкилиране се състои както следва:

смес от реактора за дехидрогениране	67.5	части
/6,44 части олефин/
бензол	3-2.5	части
А1С1^	Г'. 1 V·' 0 1	части
алкилати с висока точка на кипене	ф.с	части
въглеводородсъдърсхац катализен комплекс	6.0	части

ο· при което общото количество вода, подадено заедно с реагентите е 0.002 части.

В условията на_стационарно състояние се получават следнина всеки

100 части линеен алкилбензол /LAB/

350 части части п-парафин бензол

Ц*й?части

Др^ги пр£дукта_ водород и въглеводороди те:::ки алкилати

150

- при което^пп-пара.лините”са съставени, както следва:

лп-с₁₀	=	с.05%
°-°1С	=	10.29%
п-С,,	=	31.73%
^п-с_]2	=	30.63%
^п-^с13	=	26.14%
>а-С₁₃	=	0.60%
изопарафини	=	с .31%
ароматни	=	Г; >
ПРИМЕР 2

Същата смес, идваща от реактора за дехидрогениране и със тавена от парафини и 12.5% але/ин, която се използва в пример 1 се отпраща към реактора за алкилиране, така че да има, в усло вия на стационарно състояние и при температура 6О°С, следния състав в реакционната система:

смес от peaitTopa за деиидрогениране /· г? ·*

О/ . >

оензол

32.5 части /, т ·

C.2 части алкилати с висока точка на кипене

4.0 час ти въглеводородсъдържац катализен комплексв.О части при което цялото количество вода подадено

Линейният алкилбензол, получен след зола и парафините, съгласно гореописаната методика, показва следните характеристики:

95-6% тетралини изоалкилбензо ли

5.0%

2-ф· е ни ли зо не ри С -С

29-3% бромно число

Тежкият алкилиран продукт, отделен от дъното на дестилационната кула, показва следния състав:

остатъчен линеен алкилбензол /1АВ/	• •	2.1%	/1/
алкил-полиалкилбензоли	=	86.5	/2/
дифенил-алкан-аценафтенови	=	5.С	/2/
нафталини	-	1.6	/2/
динафтенови бензоли	=	1.7	/2/
тетралини, индани	-	5.2 '	/2/
модекулно тегло		561.5
/1/съгласно установеното посредством	газова хрома	.то граф:	7 CT
/2/съгласно установеното посредством	коли честнен	анали з

Б условията на стационарно състояние се получават следните резултати:

сурови материали на всеки 1000 части линеен алкилбензол /LAB/

327 части парафин

335 части бензол части А1С1^ ip.

други продукти водород и леки водороди тежки алкилати пр:п:ер з

Смес от парафини и олефини от реактора за дехидрогекимане, поддържано, в същите условия, както в Пример 1, се подлага на реакция на селективно хидрогениране на съдържащите се в нея диолефини. Сместа, която има същия състав, както е посочено в

Пример 1, се смесва с водород в моларно съотношение, относително диолефините, както 1.15 и впоследствие се подава в реактор, съдържащ твърд катализатор, съставен от 0.25% паладий и алумоокис. Реакторът има съотношение на височина към диаметъра както 6:1 и работи при температура от 80°С при налягане от 3 кг/см. При оперирана с В.Е5У от 3 горният слой на сместа, който състав:

напуска горната част на реактора, има следните хараххЕриЕхиких

парафин	65.2%
моноолефин	12.3%
диолефин	няма възможност да бъде измерен
ароматни	2.5%

Тази смес се подава към реактора за алкилиране тгчд, че да има, в условия на стационарно състояние и при температура на реакцията, следния състав в реакционната система:

смес на парафин-олефин-ароматни	67·5 част::
бензол	32.5 части
А1С1^	С.1 части
алкилати с висока точка на кипене	2.С части
въглеводородсъдържащ катализен комплекс	2

при което цялото количество вода, подавано заедно с реагентите е С.С02 части

При напускане на реактора, сместа се обработва съгласно описанието в Пример 1 и след като се отстрани излишъкът от бензол и парафини, се получава горен дистилиран поток от линеен алкилбензолов продукт, който проявява следните характеристики;

п-фенил-С^Q-Cjj ^:	= 97.0%
тетралини ^:	= 40.5%
и зоалкилбензо ли =	- 2.5%
2-фенилизомери С^-С^ =	= 30.1%
бройно ЧИСЛО :	= 18 мг ат ВР/100 г
ХЛО р :	= 7 ррм

Тежкият алкилиран продукт, отделен върху дъното на дестилационната кула има следния състав:

Га_зо Ba_xjooмато граф ия_

остатъчен линеен алкилбензол /1ЛБ/

: 1 .2%

Количествен анализ

алкил-полиалкилбензоли	93.1%
диф. енилалкани-аценафтено ви	2.6%
нафталини	1.3%
тетралини, индани	3.0%
молекулно тегло =	327.5

В условия на стационарно състояние, от алкилирането се получават следните данни за тегловния баланс:

155 части тежки алкилати на 1000 части зареден ленеен алкилбензол /1АВ/.

данните за целия процес, относително получаването на

1000 части линеен алкилбензол /LAB/ са както следва:

863 части парафин

352 части бензол части А1С1^

Олерин-парациновята смес, която ииа същия състав, описан в Пример 3, се подава в реактора за алкилиране, след като предварително е смесена с бензол, така че в условия на стационарно при температура &р°С, да се получи следния състав на реакционната система:

смес на оле;'ин-пара<ин-ароматни бензол

А1С1^ алкилати с висака точка на кипене въглеводоросъдържащ катализен комплекс о7.3 части

ЩО части

0.12 части

4.0 части

4.0 части при което цялото количество вода, подавано заедно с реагентите е 0.005 части.

Напускайки реактора, сместа се обработва, съгласно описанието в Пример 1, и след като излишъкът от бензол и парафи ни се отдели се получава горния дестилиран поток на линеен алкилбензолов продукт, който има следните характеристики:

Га_зо ва__:с£О ма то граф ия, п-фе ни л-С j q-СЦ 2-фенилизомер тетралини изоалкилбензо ли бромно число

= 30.0 = 0.7% — — ·

- 20 мг на Вг/1С0 г хлор = 10 ррм

Тежкият алкилиран продукт, отделен на дъното на дестнла ционната кула показва следния състав:

Га_зо _ва_х_ро ма то г ра _х и я _ остатъчен линеен алкилбензол /1АВ/ : 3·0%

Количествен анализ^ алкил-по лиа лки лбензоли

дире ни ла л кани -аце на. те но в на*талини тетралини, индани молекулно тегло

В ус.тбзия на стационарно състояние от алкилирането се получават следните данни за тегловния баланс:

части тежки алкилати на. ;ССС чгстъ зареден линеен алкилбензол /1АБ/

Данните за баланса относно цялостния процес на деиидрогениране на парафините, на селективното хидрогениране на диоле^ините и на бензоловото алкиллране, свързани с получаването на линеен алкилбензол /1АВ/, са следните:

738 части парафин

ДДС части бензол

1С части А1С1^ р

Условия на няколко стадия от непрекъснатия процес.

Claims

1. Метод за получаване на линеен алкилбензол, гключващ се в границите на този, прилаган при миещо действие /С,^-С, който метод се състои от алкилиране на ароматни въглеводороди с п-олефини в присъствието на А1С1

2. Метод за получаване на линеен алкилбензол, съгласно Претенция 1, характеризиращ се с това, че посочените п-олефини се получават посредством дехидрогениране на п-парафини.

г φ.

Метод за получаване на ленейни алкилбензоли, съгласно

Претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че алкилирането на ароматните въглеводороди в присъствието на AIGI·^ се осъществява непосредствено върху реакционната смес, произлизаща от обработката на дехидрогениране на п-парафините.

4. Метод, за получаване на линеен алкилбензол, съгласно една или повече от предаествувадите Претенции, характеризиращ се с това, че ароматният въглеводород е бензол.

5· Метод за получаване на линеен алкилбензол, съгласно Претенция 4, характеризиращ се с това, че сместа произлизаща **· от обработката на дехидрогениране на п-парафините, след предварителното отделяне на водорода и леките въглеводороди, се смесва с бензол и се отпраща към зоната на алкилиране заедно с A1C1j.

6. Метод за полу-чзлане на линеен алкилбензол, съгласно една или повече от предпествуващите Претенции, характеризиращ се с това, че алкилирацата реакция се извърпва в присъствието на такова количество A1C1j, което може да варира от 0.С5 до. 10 процентни мола, на основата на п-олефина.

7. Метод за получаване на линеен алкилбензол, съгласно една или повече от Претенциите от 4 до 6, характеризиращ се с това, че реакцията. на. алкилиране се осъществява при моларно съотношение на бензол:п-олефини в границите на 1:1 до 20:1.

8. Метод за получаване на линейни алкилбензоли, съгласно всяка една от Претенциите от 1 до 7» характеризиращ се с това, че реакцията на алкилиране се извършва при температура, която е в границите на от 20 до 80°С.

9. Метод за получаване на линеен алкилбензол, съгласно

Ч·»' една или повече от Претенциите от 1 до 8, характеризиращ се с това, че реакцията на алкилиране се извършва под налягане, кое2 то е в границите на от 1 до 3 кг/см .