BG66494B1

BG66494B1 - Методи за получаване на фармацевтични състави, съдържащи епотилонови аналози за лечение на рак

Info

Publication number: BG66494B1
Application number: BG108112A
Authority: BG
Inventors: Andrea Panaggio; Krishnaswamy Raghavan; Rebanta Bandyopadhyay; Sailesh Varia; Timothy Malloy
Original assignee: Bristol-Myers Squibb Company
Priority date: 2001-01-25
Filing date: 2003-08-19
Publication date: 2015-06-30
Also published as: HUP0302726A3; HUP0302726A2; KR20040048874A; CZ20032021A3; US20020169190A1; HK1116339A1; EE200300320A; AR032409A1; CN100341505C; TWI342211B; HK1065946A1; US6670384B2; KR100851719B1; BRPI0206509B8; SK288098B6; EP1353668A1; EP1938821A2; UY27137A1; EE05301B1; HU229349B1

Abstract

Изобретението се отнася до метод за формулиране на определен епотилонов аналог за парентерално приложение, който включва първоначално разтваряне на епотилоновия аналог в смес от най-малко 50 об. % трет- бутанол във вода, лиофилизиране на сместа и опаковане на лиофилизирания продукт в първи флакон в комбинация с втори флакон, съдържащ достатъчно количество от равна по обем смес на подходящо нейонно повърхностноактивно вещество и безводен етанол, за да се получи разтваряне на продукта. Методът се осъществява при защита от светлина. Предпочитаното повърхностноактивно вещество е полиетоксилирано рициново масло, а предпочитаният разредител е лактатен Рингеров инжекционен разтвор.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до метод за формулиране на определен епотилонов аналог, който се характеризира с подобрен клиничен ефект, θ

Предшестващо състояние на техниката

Епотилоните представляват макролидни съединения с приложение в областта на фармацията. Например епотилони А и В със структурна формула:

може да бъде намерено, че проявяват микротубуларно-стабилизиращи ефекти, подобно на паклитаксел (TAXOL®) и оттук цитотоксична 30 активност срещу бързо пролифериращи клетки, такива като туморни клетки или други хиперпролиферативни клетъчни заболявания, виж Hofle et al., Angew. Chern. Int. Ed. Engl., том 35, No. 13/14, 1567-1569 (1996); WO 1993/010121, 35 публикувана на 27 май, 1993; и WO 1997/019086, публикувана на 29 май 1997.

Синтезирани са производни и аналози на епотилони А и В и те могат да бъдат използвани за лечение на различни ракови заболявания и на други 40 анормални пролиферативни заболявания. Такива аналози са описани в Hofle et al., Id.; Nicolaou et al., Angew Chern. Int. Ed. Engl., том 36, No. 19,20972103 (1997); и Su et al., Angew Chern. Int. Ed. Engl., том 36, No. 19, 2093-2097 (1997). 45

Аналози на епотилони, за които е установено, че притежават полезна активност са представени с формула II:

п

Макар че тези съединения притежават значителни терапевтични свойства, за специалиста в областта получаването на фармацевтични състави представлява трудност, в резултат на някои техни свойства, както ще бъде описано по-подробно подолу. Съгласно настоящото изобретение е намерена формулировка, в която епотилоновият аналог, даден по-горе, може да бъде дозиран безопасно и приложен чрез инжектиране, без значителна загуба на ефективност.

Освен това много противоракови лекарства са свързани с токсичност. В действителност терапевтичният профил на много мощни антитуморни лекарства е ограничен в резултат на токсичност. Ето защо съществува необходимост от методи за прилагане и схеми на дозиране, с които се намалява или избягва токсичността, свързана с антитуморни средства. Методите могат да позволят разработване на мощни антитуморни средства, които иначе не биха били използвани клинично.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до метод за формулиране на епотилоновия аналог с формула II

който първоначално се разтваря в смес от 50 трет-бутанол и вода и след това се лиофилизира

66494 Bl при оптимални условия. Лиофилизираното лекарство се реконституира първоначално със смес от полиетоксилирано рициново масло и безводен етанол, след което се разрежда с лакгатен Рингеров инжекционен разтвор до концентрация, подходяща за прилагане.

По-нататък едно изпълнение на изобретението се отнася до състави за лечение на пациенти, които предварително са били подложени на лъчева терапия и/или химиотерапия на солидни тумори. Намерено е също, че епотилоновото съединение от изобретението, а именно [1S[1R*,3R*(E),7R*,1OS*, 11R*,12R*,16S*]]-7,11дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-3-[ 1 -метил-2(2-метил-4-тиазолил)етенил]-4-аза-17оксабицикло-[ 14.1.0]хептадекан-5,9-дион, може да бъде използвано за лечение на тумори, рефракгерни на лъчева терапия или химиотерапия. Съставите от изобретението са приложими срещу ракови клетки и оттук тумори, които са по природа или станали 20 впоследствие нечувствителни към паклитаксел.

Съгласно едно изпълнение е описана схема на дозиране, която включва ежеседмично прилагане на епотилоново съединение от изобретението, за предпочитане като непрекъсната едночасова 25 инфузия веднъж седмично. В друго изпълнение прилагането става веднъж седмично в продължение на триседмичен цикъл. Граничната доза за седмична инфузия е от 1 mg/m2 до 30 mg/ m2 и повече се предпочита от 1 mg/m2 до 25 mg/ 30 m2. В друго изпълнение схемата на дозиране включва както перорално, така и интравенозно приложение на същото епотилоново съединение. Например седмичната инфузия може да бъде последвана или предхождана от перорално 35 прилагане на 20 mg/m2 или повече. В едно конкретно изпълнение схемата на прилагане включва триседмичен цикъл на интравенозна инфузия веднъж седмично в продължение на 1 h, последвана или предхождана от прилагане на 40 перорална доза еднократно или многократно в седмицата преди първото интравенозно приложение от цикъла или в седмицата след последното интравенозно приложение от цикъла. Настоящото описание обхваща и други протоколи, които 45 включват, без ограничение до посочените:

(а) ежедневно дозиране в продължение на 5 до 10 дни, следвано от най-малко три дни почивка (без дозиране);

(Ь) ежеседмично дозиране в продължение 50 на 2 до 10 седмици, следвано от най-малко една седмица почивка; и (с) дозиране веднъж на всеки три седмици, следвано от най-малко една седмица почивка (без 5 дозиране).

Тук е описана също схема на дозиране на епотилон, която се прилага след стандартна схема с паклитаксел.

Съгласно изобретението се обхваща голямо 10 разнообразие от ракови заболявания. Тук са описани и методи за лечение на солидни тумори, включващи без ограничение до такива на гърдата, главата и шията, сарком, колоректален, UPT, меланом, на хранопровода, ренален, цервикален, 15 тироидален, анален, овариален и на колона.

Методите и съставите, описани тук, разкриват формулировка и нейното получаване, отнасящи се до епотилоновия аналог, представен с формула II, дадена по-горе.

Тук е описано преимуществено формулирането за прилагане на епотилоновия аналог, представен с формула II, т.е. [1S[1R*,3R*(E),7R*,1OS*, 11R*,12R*,16S*]]-7,11дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-3-[ 1 -метил-2(2-метил-4-тиазолил)етенил]-4-аза-17оксабицикло-[ 14.1.0]хептадекан-5,9-дион:

п

Съединението, представено с формула II погоре, което се споменава тук още като епотилоновото съединение от изобретението и неговото получаване са описани в заявка за патент на САЩ сериен № 09/170,582, подадена на 13-ти октомври 1998 и в патентна заявка на САЩ № 09/ 280,191, подадена на 29-ти март, 1999. Съединението, представено с формула II, по-горе може да съществува във формата на множество оптични, геометрични и стереоизомери. Въпреки че съединенията, показани тук са изобразени в една оптична ориентация, настоящото изобретение mm w*^ri^66494 Bl включва всички изомери и техни смеси.

Съединенията, представени с формула II погоре са микротубуларни-стабилизиращи средства. Ето защо те се използват при лечението на различни ракови заболявания и други пролиферативни заболявания, включващи, без ограничение до изброените:

карцином, включително на пикочния мехур, гърдата, колона, бъбрека, черния дроб, белия дроб, яйчника, панкреаса, стомаха, шийката на матката, тироидната жлеза и кожата, включително плоскоклетъчен карцином;

хематопоетични тумори с лимфоиден произход, включително левкемия, остра лимфоцитна левкемия, В-клетъчен лимфом, Тклетъчен лимфом, Ходжкинов лимфом, неХоджкинов лимфом, косматоклетъчен лимфом и лимфом на Буркит;

хематопоетични тумори с миелоиден произход, включително остра и хронична миелогенни левкемии и промиелоцитна левкемия;

тумори с мезенхимен произход, включително фибросарком и рабдомиосарком;

други тумори, включително меланом, семином, тератокарцином, невробластом и глиом;

тумори на централната и периферната нервна система, включително астроцитом, невробластом, глиом и шваноми;

тумори с мезенхимен произход, включващи фибросарком, рабдомиосарком и остеосарком; и други тумори, включващи меланом, пигментна ксеродермия, кератоакантом, семином, тироиден фоликуларен рак и тера-токарцином.

Съединенията, представени с формула II са приложими при лечение на пациенти, които са лекувани преди това от рак, както и такива, които не са лекувани преди това от рак. В действителност съставите от това изобретение, които се отнасят до съединението с формула II, могат да бъдат използвани в първа линия и втора линия ракови терапии. Освен това, съединенията с формула II са приложими за лечение на рефракгерни ракови заболявания.

Съединенията, представени с формула П погоре ще инхибират също ангиогенезата, като по този начин влияят върху растежа на тумори и осигуряват лечение на тумори и свързани с тумор нарушения. Такива анти-ангиогенезни свойства на съединенията, представени с формула П биха били полезни също при лечение на други състояния, зависещи от антиангиогенезисни агенти, включващи без да се ограничават само до тях: някои форми на слепота, свързани с ретиналната васкуларизация, артрити, по-специално възпалителни артрити, 5 муптиплена склероза, рестиноза и псориазис.

Съединението, представено с формула II редуцира или инхибира апоптозата - физиологичен процес на клетъчна смърт, критичен за нормалното развитие и хомеостазата. Изменението на 10 метаболизма на апатозата допринася за патогенезиса на различни човешки заболявания. Съединенията, представени с формули I и II като модулатори на апоптозата, могат да се прилагат за лечение на различни човешки заболявания, 15 свързани с отклонения в апоптозата, включващи без да се ограничават само до: туморни и предауморни патологични изменения, заболявания, свързани с имунния отговор, вирусни инфекции, дегенеративни заболявания на мускулно-скелетната 20 система и бъбречни заболявания.

Всяко съединение, представено с формула II може да се прилага или въвежда съвместно с други терапевтични агенти, които са подбрани в зависимост от тяхната конкретна полезност при 25 въвеждащите терапии, във връзка с изброените погоре болестни състояния. Например всяко съединение, представено с формула II може да се прилага с агенти за предотвратяване на прилошаванията, свръхчувствителността и 3 0 стомашната раздразненост като анти-еметици и Η1 и Н2 антихистамини. Тези съединения, когато се прилагат в комбинация със съединенията с формула II, могат да се използват в същите количества, посочени в Physitions' Desk Reference (PDR) или 35 по преценка на специалиста в областта.

Освен това, съединенията, представени с формула II могат да се въвеждат с други антитуморни и цитотоксични агенти и средства за лечение, прилагани при лечението на тумори и 40 други пролиферативни заболявания. По-точно прилагат се антитуморни и цитотоксични лекарствени комбинации, при които второто лекарство се подбира така, че да е с различен механизъм на действие или в различна фаза на 45 клетъчния цикъл, напр. S-фаза, като по този начин съединението съгласно настоящото изобретение, с формула II, показва своя ефект в О2-М-фаза. Примерни класове от антитуморни и цитотоксични агенти включват, без да се ограничават само до: 50 алкилиращи агенти като азотирани анасонови

66494 Bl масла, алкилсулфонати, нитрозокарбамиди, етиленимини и триазени; антиметаболити като фолатни антагонисти, пуринови аналози и пиримидинови аналози; антибиотици, като антрациклини, блеомицини, митомицин, дактиномицин и пликамицин; ензими като Lаспарагиназа; фарнезил-протеин трансферазни инхибитори; хормонални агенти като глюкокортикоиди, естрогени/антиестрогени, прогестини и лутеинизиращи хормоноосвобождаващи хормонални антагонисти, остеотиден ацетат; микротуболарен разрушаващ агент като актеинасцидини или техни аналози и производни; микротубулни стабилизиращи агенти като паклитаксел (Тахо!®), доцетаксел (Taxotere®); производни на растителни продукти като винкаалкалоиди, епидофилотоксини, таксани; и инхибитори на топоизомеразата; фенил-протеин трансферазни инхибитори; и разнообразни агенти като хидроксикарбамид, прокарбазин, митотан, хексаметилмеламин, платинов координационен комплекс като цисплатина и карбоплатина; и други агенти, прилагани като антитуморни и цитотоксични агенти като модификатори на биологичния отговор, растежни фактори; имуномодулатори и моноклонални антитела. Съединението, представено с формула II може също така да бъде прилагано в комбинация с радиационна терапия.

Представените примери с тези класове антитуморни и цитотоксични агенти включват, без да се ограничават само до: мехлоретамин, хлороводород, циклофосфамид, хлорамбуцил, мелфалан, ифосфамид, бузалфан, кармустин, ломустин, семустин, стрептозоцин, тиотепа, дакарбазин, метотрексаг, тиогуанин, меркаптопурин, флударабин, пентастатин, кладрибин, цитарабин, флуорурацил, доксорубицин хидрохлорид, даунорубицин, идарубицин, блеомицин сулфат, митомицин С, акгиномицин D, сафрацини, сафрамицини, хинокарцини, дискодермолиди, винкристин, винбластин, винорелбин тартрат, етопозид, тенипозид, паклитаксел, тамоксифен, естрамустин, натриев фосфат на естрамустина, флутамид, бузерилин, лефпролид, птеридини, диинези, левамизол, афлакон, интерферон, интерлевкини, алдезлевкин, филгастим, заграмостин, ритуксимаб, BCG, третиноин, иринотекан хидрохлорид, бетаметозон, гемкитабин хидрохлорид, алтретамин и топотека и други техни аналози или производни.

Предпочитаните представители на тези класове включват, без да се ограничават само до: паклитаксел, цисплатина, карбоплатина, доксорубицин, карминомицин, даунорубицин, аминоптерин, метотрексаг, метоптерин, митомицин С, естеинасцидин 743, порфиромицин, 5флуорурацил, 6-меркаптопурин, гемцитабин, цитозин арабинозид, подофилотоксин или негови производни като етопозид фосфат или тенипозид, мелфалан, винбластин, винкристин, леурозидин, виндезин и леурозин.

Примери за антиканцерогенни и други цитотоксични агенти включват: циклин зависими киназни инхибитори, както е установено в патент WO1999/024416; и фенил-протеин трансферазни инхибитори като описаните в патенти WO 1997/ 030992 и WO 1998/054966.

Съединенията могат също да бъдат въведени едновременно или след антиканцерогенни или цитотоксични агенти, които са невротоксични, т. е. токсични по отношение на нервната система.

Без да бъдат свързани с някоя теория, даваща механизма или морфологията, съединението, представено с формула II може също да бъде прилагано за лечения на състояния, различни от тумори и други пролиферативни заболявания. Такива състояния включват, без да се ограничават само до: вирусни инфекции като херцесен вирус, покс-вирус, вирус на Епшайн-Бар, вирус на Синдбис и аденовирус; автоимунни заболявания като системна червена вълчанка, междинен медиаторен гломерулонефрит, ревматоиден артрит, псориазис, възпалителни стомашни заболявания и автоимунен захарен диабет; невродегенеративни неразположения, като болестта на Алцхаймер, деменция, свързана със СПИН, болестта на Паркинсон, амиотропна латерална склероза, пигментозен ретинит, спинална мускулна атрофия и дегенерация на малкия мозък; СПИН; миелодиспластични синдроми; апластична анемия; исхемични заболявания, свързани с инфаркт на миокарда; удар и реперфузионно заболяване; рестеноза; аритмия; атеросклероза; предизвикани от токсини или алкохол чернодробни заболявания; хематологични заболявания като хронична анемия и апластична анемия; дегенеративни заболявания на мускулно-скелетната система като остеопороза и артрит; риносинузит, предизвикан от аспирин; кистознафиброза; мултиплена склероза, бъбречни

66494 Bl заболявания и болки, предизвикани от тумори.

Съединението, представено с формула II, поспециално следващите показват затруднения при получаването на фармацевтични състави, тъй като притежават много ниска разтворимост във водна среда, лесно се разграждат при контакт с водна среда, чувствителни са на ниското pH на разтворите от клас D на цитотоксичност и имат изключително лоши омокрящи характеристики. Една или две от тези характеристики могат да се компенсират при съставянето на фармацевтичните рецептури за интравенозно въвеждане, но комбинацията от всичките представлява непреодолимо предизвикателство към фармацевтите-химици. Ако съществува необходимост тези материали да се използват за получаване на интравенозни препарати, те трябва да са одобрени за интравенозно въвеждане. При осъществяването на получаването на съставите, съгласно изобретението, беше неочаквано установено, че са подходящи за преодоляването на свойствата на епотилоновите аналози, които бяха обсъдени по-горе, че затрудняват получаването на фармацевтичните състави. Поради факта, че епотилоновите аналози са с ниска разтворимост във водна среда и поради факта, че се разграждат при контакт с нея, първоначално беше решено, че те трябва да се получават в лиофилизирана форма.

Установено беше, че подходяща среда за получаването на разтвор на обсъжданите съединения за лиофилизиране представлява смес от tert, бутанол и инжекционна вода. Тази смес може да бъде наймалко около 50% v/v, за предпочитане от около 50% до около 70% v/v третичен бутанол за предотвратяване на разграждането на епотилоновите аналози. Освен това поради изключително лошите омокрящи характеристики на епотилоновите аналози, изходният разтвор трябва да се активира, като се използва смес от най-малко около 60% v/v, за предпочитане от около 60% до около 95% v/v, третичен бутанол и вода. След приготвянето на този разтвор може да се добави необходимото количество вода или смес третичен бутанол-вода до получаването на крайната концентрация за лиофилизиране, както е посочено по-горе.

Беше установено неочаквано, че стабилността на епотилоновите аналози може да бъде значително повишена чрез осъществяване получаването на разтвора при температура по-ниска от стайната, за предпочитане от около 5 до около 15°С, найдобре около 5°С. По-нататък процесът на получа ване на разтвора и лиофилизацията се провеждат в подходящ съд, в който епотилоновите аналози са защитени от експлозия под въздействието на светлината. Препоръчва се също така, лиофилизацията да се осъществява на сравнително малки порции, така че епотилоновите аналози да са подложени на въздействието на водната среда за сравнително кратко време.

При първичния етап на сушене чрез лиофилизация, както е описано по-горе, процесът се осъществява при температури от около -10°С до около -40°С, за предпочитане около -25°С при висок вакуум напр. от около 50 до около 300 милитора, за предпочитане около 200 милитора за продължителен период от време напр. от около 24 h до около 96 h, за предпочитане около 48 h. Лиофилизация в този температурен интервал дава аморфен продукт, който е удобен при приготвяне на инжекционни разтвори. Специалистите в областта преценяват, че конвенционални методи като прахова рентгенова дифракция, може да бъде използвана за потвърждаване аморфната структура на лиофилизирания продукт.

Излишните разтворители в продукта се отстраняват чрез вторично сушене, което се осъществява при сравнително ниски температури, напр. от около 10°С до около 30°С, за предпочитане около 25°С при висок вакуум, напр. от около 50 до около 300 милитора, за предпочитане около 150 милитора за продължителен период от време напр. от около 24 h до около 96 h, за предпочитане около 48 h.

Неочаквано беше установено, че стабилността на лиофилизираните епотилонови аналози, описани в настоящото описание не се повишава от ексципиентите, които обикновено се използват за тази цел напр. лактоза, манитол, декстран и др. подобни. Някои от тези ексципиенти могат действително да притежават отрицателен ефект върху стабилността на лиофилизирания продукт. Следователно епотилоновите аналози, получени съгласно настоящото изобретение са просто лиофилизирани продукти, т. е. без ексципиенти.

Лиофилизираните епотилонови аналози, представени с формула II се възстановяват чрез смес от равни обемни части дехидриран алкохол, USP и нейонно повърхностно активно вещество, доставяно от GAF Corporation, Mount Olive, New Jersy, c търговската марка Cremophor EL. Лиофилизираният продукт и разтворителят за

66494 Bl възстановяване се пакетират самостоятелно в подходящи леко защитени флакони. За намаляване количеството на повърхностно активното вещество във възстановения разтвор се използва само достатъчно количество разтворител за получаването 5 на разтвор с концентрация от около 2 mg/ml до около 4 mg/ml епотилонов аналог. След като се осъществи повторното разтваряне на лекарството полученият разтвор по-нататък се разрежда преди инжектиране с подходящ парентерален разредител. Тези разредители са добре познати на специалистите в областта. Тези разредители са обикновено клинично оборудвани. В обхвата на изобретението е да се пакетират епотилоновите аналози с трети флакон, съдържащ достатъчно количество парентерален разредител за получаване на крайната концентрация за инжектиране. Предпочитан разредител е лактатен Рингеров инжекционен разтвор. Крайната концентрация за инжектиране за предпочитане съд ържа от около 0,1 mg/ml до около 0,9 mg/ml епотилонов аналог.

Крайното разреждане на възстановения епотилонов аналог в рецептурата, съгласно настоящото изобретение, може да се осъществи по друг начин с подобно прилагане, напр. с 5% декстрозен инжекционен разтвор, лактатен Рингеров и декстрозен инжекционен разтвор, стерилна вода за инжектиране и др. подобни. Обаче поради тесния си интервал от pH от 6,0 до 7,5, се предпочита лактатен Рингеров инжекционен разтвор. Последният съдържа на 100 ml: натриев хлорид USP 0,6 g, натриев лактат 0,31 g, калиев хлорид USP 0,03 g и калциев хлорид с 2Н2О USP 0,02 g. Осмотичността е 275 mOsmol/L, което е много близко до изотоничността.

Полученият продукт, съгласно настоящото изобретение напр. разтворът на епотилонов аналог в средство от разредител и повърхностно активно вещество, може да се съхранява до около 24 h преди да се разреди по-нататък за въвеждане в пациента. Беше установено, че срещащите се случаи на алергични реакции, поради присъствието на повърхностно активни вещества в състава, могат да се намалят чрез запазване на тяхната концентрация в минималното необходимо количество, което да дава необходимия ефект за разтвора на епотилоновия аналог. Допълнително включването на такива реагенти е почти в същите количества, както при други парентерални препарати, които го съдържат напр. циклоспорин.

Наблюдаваното ниво на алергични реакции при прилагането на настоящия състав е сравнително ограничено, каквото е при някои други онкологични средства като паклитаксел.

Настоящото изобретение се отнася също така до приложението му за лечение на тумори и други хиперпролиферативни заболявания на пациенти, включващо въвеждане у пациентите на терапевтично ефективно количество от едно или повече от съединенията, представени с формула II. Съединенията с формула II могат да бъдат въведени интравенозно или орално, за предпочитане едновременно орално и интравенозно. За предпочитане съединенията с формула II се въвеждат с един или повече допълнителни агенти за предотвратяване повдигането, свръхчувствителността или стомашната раздразненост като антиеметично средство или Н1 или Н2 антихистамин.

Количеството на съединението, представено с формула II, въведено чрез всяко IV вливане или орално, или двете, може да бъде определено от специалиста в областта, като включва примерно дозирани количества за пациент от 0,01 mg/kg/ден до 200 mg/kg/ден, които могат да се въвеждат като единична доза или под формата на отделни дози напр. 1 до 4 пъти дневно. За предпочитане съединенията се въвеждат на дози от по-малко от 100 mg/kg/ден, по-добре по-малко от 25 mg/kg/ ден в единични дози или разделено на отделни дози от 2 до 4 пъти дневно. Естествено дозажното ниво и честотата на прием на дозите за всеки отделен пациент варира и зависи от варирането на различни фактори, включително активността на прилаганото съединение, метаболитната стабилност и продължителност надействие на това съединение, типа, възрастта, телесното тегло, общото здравословно състояние, пола и начина на хранене на пациента, начина и времето на въвеждане, честотата на екскретиране, комбинацията от лекарства и тежестта на заболяването. Предпочитаният обект за третиране включва животни, поспециално млекопитаещи като човек и домашни животни, като кучета, котки и др. подобни, страдащи от споменатите по-горе заболявания.

Съединението с формула II се въвежда в пациентите докато покажат отговор, например намаляване размера на тумора или докато се достигне токсичната доза. Специалистът лесно установява кога пациентът дава отговор на

66494 Bl лечението или кога е достигната токсичната доза. Обикновено токсичната доза, свързана със съединенията с формула I и II включва, без да се ограничава само до: умора, артралгия/миалгия, анорексия, свръхчувствителност, неутропения, тромбоцитопения и невротоксичност.

При интравенозно въвеждане на съединението с формула II се използват съставите съгласно изобретението. Обикновено съединението с формула II се въвежда чрез IV вливане в продължение на от 10 min до 4 h, за предпочитане от 30 min до 2 h, по-добре от 45 min до 90 min и най-добре 1 h. Най-често съединенията се въвеждат интравенозно на дози от 0,5 mg/m2 до 65 mg/m2, за предпочитане от 1 mg/m2 до 50 mg/m2, по-добре от 2,5 mg/m2 до 30 mg/m2 и най-добре 25 mg/m2.

Специалистът знае как да превърне дозите от mg/kg в mg/m2, дадени за тегло или височина на пациента, или и за двете (виж напр. http:// www.fda.gov/cder/cancer/animalframe.htm).

При орално въвеждане на съединенията с формула II се предпочита въвеждането им в комбинация с фармацевтично приемлив киселинно неутрализиращ буфер. Буферът неутрализира киселината в стомаха на пациента, при което скоростта на разлагане на съединенията с формула II достатъчно намалява и те остават в гастроинтесгиналния тракт за време, достатъчно да се усвоят. Съединението с формула II може също да се въведе с антиацидни съединения като хидроксиди на алуминия и магнезия; карбонати като натриев и калциев карбонат; силикати и фосфати за неутрализиране на киселините в стомаха преди, по време и след въвеждането на съединенията с формули I и II.

Както е използван тук терминът фармацевтично приемлив неутрализиращ киселините буфер означава комбинация от фармацевтично приемлива нетоксична киселина и фармацевтично приемлива нетоксична сол на киселина, която добавена към разтвор го прави поустойчив към промените на pH в сравнение с разтвор, към който не е добавен буфер, при добавяне на киселина или основа към разтвора. Терминът фармацевтично приемлив неутрализиращ киселините буфер включва също и алкални съединения, които при добавяне към кисел разтвор неутрализират киселината и повишават pH на разтвора.

Съгласно едно изпълнение на изобретението, съединенията с формула II и фармацевтично приемливи неутрализиращи киселините буфери се използват в единични орални дозажни форми и се въвеждат едновременно. Единичният фармацевтичен състав, включващ комбинацията от съединения с формула II може да бъде въведен под формата на твърда орална форма (в това число таблетки, капсули или прахове) или течна орална форма (в това число разтвори, суспензии или еликсири). Разтворите и суспензиите могат да се правят преди въвеждане като се използват подходящи разтворители или съразтворители, които да разтворят епотилона и буферните съединения.

Например съединенията с формула II и фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери могат да бъдат въведени орално едновременно като разтвор на епотилон с формула П, разтворен в течност; включваща пропиленгликол : етанол: фосфатен буфер (напр. 1М, около pH 8) в съотношение съответно около 58:12:30.

Съединенията с формули I и II и фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери могат също така да бъдат прилагани като отделни различни фармацевтични форми, които се въвеждат отделно. Всяка от тях се въвежда като твърда или течна орална форма. Когато съединенията с формула II и фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери могат да бъдат се въвеждат поотделно, фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери могат да се въведат орално предварително, след или и двете преди и след съединенията с формула II. За предпочитане фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери се въвеждат и преди и след оралното въвеждане на съединенията с формула II, в достатъчно количество да неутрализира стомашните киселини. Когато фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери се въвеждат преди съединенията с формула II, те се въвеждат 5 h предварително, за предпочитане около 3 h предварително, по-добре около 1 h, а най-добре 10 min преди въвеждането на съединенията с формула II. Когато фармацевтично приемливите неутрализиращи киселините буфери се въвеждат след съединенията с формула II, това става след 5 h, за предпочитане след около 3 h, по-добре след 1 h и най-добре 10 min след въвеждането на съединенията с формула II.

Съединенията с формула II могат да бъдат въвеждани под формата на капсули и таблети с покритие за забавяне освобождаването на епотилона, докато бъде въведен неутрализиращият киселините буфер. Покритите капсули и таблети са покрити с вещество, което предотвратява разтварянето им в стомашния сок, но ги разлага в червата.

Характерно е въвеждането на буфера, неутрализиращ киселините в количество, достатъчно да осигури най-малко около 20 милиеквивалента киселинно неутрализационен капацитет, за предпочитане най-малко 30, по-добре 40, а най-добре 50 милиеквивалента киселинно неутрализационен капацитет. Също така буферът, неутрализиращ киселините се въвежда под формата на воден разтвор с pH между 5 до 9, за предпочитане 6 до 8,5, а най-добре 7 до 8. Всеки фармацевтично приемлив буфер, неутрализиращ киселините, който осигурява разтвор с pH в желаните граници, може да се използва за прилагане на съединенията, съгласно изобретението. За предпочитане фармацевтично приемливият буфер, неутрализиращ киселините е буфер на базата на двуосновен фосфат-едноосновен фосфат или буфер на базата на двуосновен фосфат-лимонена киселина-цитрат.

Например оралното въвеждане на съединения с формула П може да включва първо орално въвеждане на фармацевтично приемлив буфер, неутрализиращ киселините под формата на около 150 ml воден разтвор, включващ безводен двуосновен натриев фосфат (0,2 М), натриев цитрат дихидрат (0,07 М) и безводна лимонена киселина (около 0,008 М) при pH 7,4; последвано от орално въвеждане на съединенията с формула II под формата на течни дозажни форми в пропиленгликол: етанолова система при съотношение 80 : 20; последвано от орално въвеждане на други 150 ml воден разтвор, включващ безводен двуосновен натриев фосфат (около 0,2 М), натриев цитрат дихидрат (0,07 М) и безводна лимонена киселина (0,008 М) при pH 7,4.

Както е пояснено по-горе, съединенията с формула II могат да бъдат въвеждани орално, интравенозно или и по двата начина. По-специално приложението на съединенията, съгласно изобретението, включва дозиращи протоколи, като един път на ден в продължение на 2 до 9 дена, за предпочитане всеки 4 до 8 дена, най-добре всеки

В1 дена. При едно изпълнение на изобретението има период от 3 дена до 5 седмици, за предпочитане 4 дена до 4 седмици, по-добре 5 дена да 3 седмици, а най-добре 1 седмица до 2 седмици, междинни цикли, в които не се дава медикамент. При друго изпълнение на изобретението, съединенията с формула II се въвеждат орално, интравенозно или и по двата начина, един път на ден в продължение на 3 дена с период за предпочитане 1 седмица до 3 10 седмици като междинен цикъл, когато не се прилага лечение. При едно друго изпълнение съединенията с формула II се въвеждат орално, интравенозно или и по двата начина, един път на ден в продължение на 5 дена с период за предпочитане 15 от 1 до 3 седмици, когато не се прилага лечение.

При едно предпочитано изпълнение съединенията с формула II се въвеждат един път на ден в продължение на 5 последователни дни и периодът между циклите на третиране е от 2 до 10 20 дена, за предпочитане 1 седмица.

Съединенията, съгласно формула II, могат да бъдат въвеждани също така в 28-дневен цикъл, при който съединенията се въвеждат интравенозно в ден 1,7 и 14 и орално - в ден 21. Алтернативно 2 5 съединенията, съгласно формула II, могат да бъдат въвеждани също така в 28-дневен цикъл, при който съединенията се въвеждат орално в ден 1 и интравенозно - в ден 7,14 и 28.

Съединенията, съгласно формула II, се 30 въвеждат докато пациентът покаже отговор, например намаляване размерът на тумора или достигане граничната доза на токсичност.

Много антиканцерогенни агенти са невротоксични, т. е. известно е, че предизвикват 3 5 странични ефекти върху централната и периферна нервна система. Настоящото изобретение се отнася по-нататък до приложение на съединенията с формула II при пациенти, които преди това са претърпели невротоксични увреждания при 40 лечение с други антиканцерогени. Въпреки че съединенията, съгласно изобретението могат също да причинят невротоксичност при съответни дози, подходящият начин на прилагане води до намаляване или избягване на тази токсичност.

Примерни изпълнения на изобретението

Следните неограничаващи примери служат за илюстриране на практическото приложение на изобретението.

66494 Bl

Пример 1: IV Дозирана форма

9,86 g [1S-[1R*,3R*(E), 7R*, IOS*, HR*, 12R*, 16S*]]-7,11-дихидрокси-8,8,10,12,16-пентаметил-3-[1-метил-2-(2-метил-4-тиазолил)етенил]-4аза-17-оксабицикло[14.1.0]хептадекан-5,9-дионсе 5 омокря/частично разтваря с 600 ml смес 9 : 1 третичен буганол и инжекционна вода USP и се преохлажда до 5°С. След като лекарственият прах е напълно овлажнен, повторното разтваряне приключва чрез добавяне на 600 ml смес 1:9 10 третичен буганол и инжекционна вода USP, като разтворът по същия начин се преохлажда до 5оС и по този начин се получава крайният разтвор - смес 1:1. Повторното разтваряне се осъществява под защита от светлина.

Полученият разтвор се лиофилизира умерено в лиофилизатор Virtis INITOP при -16°С при условия на светлинна защита в продължение на 48 h. Полученият лиофилизиран продукт се суши при

15°С под висок вакуум в продължение на 48 h. Не 20 е регистрирано никакво разграждане на продукта по време на тази процедура. След това лиофилизатьт се пакетира в стерилни условия в 30 ml-ови ампули, всеки съдържащ по 10 ml от лекарството и стандартен излишък за ампула/игла/ 2 5 спринцовка-загуби.

Лиофилизатьт се разтваря отново в 5,5 ml смес в обемно съотношение 1 : 1 от обезводнен алкохол USP и Cremophor EL®, който разтвор обикновено се дава като комплект с лекарството в 30 отделни флакони, след което се получава крайният разтвор с концентрация 2 mg/ml. След прибавяне на разтворителя сместа внимателно се разбърква чрез въртеливо движение на флакона, след което се разрежда до достигане на концентрацията 0,2 mg/ 35 ml чрез добавяне на 9 ml лактатен Рингеров инжекционен разтвор на всеки милилитьр от лекарствения продукт.

Пример 2: IV Въвеждане на съединение II

Общо 24 раково-болни пациенти (12 мъже и 40 12 жени) получават съединение II чрез IV въвеждане за установяване на максимално допустимата доза (MTD), граничната доза на токсичност (DLT), фармакокинетиката и фармакодинамиката, и антитуморната активност на 45 съединението II. Средната възраст на пациентите е 57 (34-74). 5 пациента имат рак на гърдата, 5 пациента имат рак на главата и врата, 2 пациента имат саркома, 2 пациента имат колоректален тумор, 2 пациента имат UPT тумор, 2 пациента имат 50

Λ меланома, 2 пациента имат рак на езофагуса, 1 пациент има рак на бъбрека, 1 пациент има цервикален тумор, 1 пациент има тумор на тироидната жлеза, 1 пациент има рак на ануса. 21 пациента са получили предварителна химиотерапия (18 пациента са получили невротоксични агенти и 18 пациента са получили лъчетерапия). Средният брой от химиотерапевтичната група, включваща аджювант е 2 (1-3).

На пациентите се въвежда орално съединение II в ден 1 (дозажни нива 20 mg/m2 и по-високи), последвано от 30-минугно IV вливане на съединение II всяка седмица, като се започне от ден 7. На пациентите се въвежда съединение II 15 в дози 1,2,5,5,10,20,25 и 30 mg^/m2. Пациентите се наблюдават по време на курса на лечение за граничната доза на токсичност (DLT). Резултатите от изследването показват, че съединение II може да бъде въвеждано в седмична доза до 30 mg/m2 без тежки токсични ефекти.

При друго изслед ване на група от 12 раковоболни пациенти (5 мъже и 7 жени) се въвежда орално съединение II в ден 1, последвано от 30минутни IV вливания на съединение II всяка седмица, като се започне от ден 7 в доза 25 mg/ m2 за оценяване на невротоксичността на съединение II. Средната възраст на пациентите е 51 (30-65). 4 пациента имат колоректален тумор, 3 пациента имат рак на гърдата, 2 пациента имат меланома, 1 пациент има рак на бъбрека, 1 пациент има саркома и 1 пациент има тумор на яйчниците. 10 пациента са получили предварителна химиотерапия (6 пациента са получили невротоксични агенти и 18 пациента са получили лъчетерапия). Средният брой от химиотерапевтичната група, включваща аджювант е 2 (0-3). Това изследване показва, че съединение II може да се използва при пациенти, предварително получили химиотерапия, включваща невротоксични агенти. При пациенти, предварително получили химиотерапия, включваща невротоксични агенти, обаче, за предпочитане е кумулативната доза от съединение II да не надвишава около 200 mg/m2 за цикъл.

Изследването по-нататьк показва, че ракът на млечната жлеза и на дебелото черво при пациенти, предварително третирани химиотерапевтично, са годни за третиране със съединение II. По-специално пациентите с рак на гърдата, предварително третирани с адриамицин и таксотер с

66494 Bl въртеливи движения на съда до пълно хомогенизиране на разтвора.

Цитратно-фосфатният буфер за орално въвеждане след съединение II е заредено в отделни 5 флакони. Буферът за приложение със съединение II се приготвя с инжекционна вода (WFI).

Съединение II се приготвя за въвеждане в пациентите чрез използване на подходяща спринцовка за бавно инжектиране на 2,5,5 или 10 10 ml от пропиленгликол/етаноловата смес в 20 сс-ов флакон, съдържащ 25 mg/ампула от съединението II до получаване на концентрация 10, 5 или 2,5 mg/ml, респективно в зависимост от дозата за въвеждане в пациента. Спринцовката се отстранява 15 и флаконът се разтрьсква енергично в продължение на 10 s. Флаконът се поставя в акустична вана и се обработва със звук до получаване на бистър разтвор. Флаконите са с големина в зависимост от дозата.

Буферът за въвеждане със съединение II се получава в 8-унциево чисто стъклено шишенце и се приготвя с инжекционна вода (WFI). Безопасната за деца капачка се отстранява от шишенцето и се добавя около 140 ml инжекционна вода. Шишенцето се разтрьсква енергично или се соникира на средна степен до получаване на бистър разтвор.

След оралното въвеждане в ден 6 се събират 7 ml-ови кръвни проби във вакуумирани туби на 3 0 Becton-Dickinson с КЗЕДТА като антикоагулант (с лавандулово-синьо оцветено връхче), съгласно следната схема (изразено като часове: минути от началото на оралното въвеждане): предоза, 00:15, 00:30,00:45,1:00,1:30,2:00,3:00,4:00,6:00,8:00, 35 24:00, 48:00 и 72:00. След IV вливане в ден 1 се събират 7 ml-ови кръвни проби във вакуумирани туби на Becton-Dickinson с КЗЕДТА като антикоагулант (с лавандулово-синьо оцветено връхче), съгласно следната схема (изразено като 40 часове: минути от началото на IV вливане): предоза, 00:15,00:30 (край на вливането), 00:45,1:00,1:30, 2:00,3:00,4:00,6:00,8:00,24:00,48:00 и 72:00.

Веднага след вземането на кръвта вакуумтубите се обръщат неколкократно, за да се осигури смесване с антикоагуланта и след това веднага се поставят в натрошен лед. 30 min след вземането на пробите те се центрофугират в продължение на 5 min при около 2000 х G и температура 0 до 5°С. След това плазмата се 50 прехвърля в надписани, затворени на винт циклофосфамид, 5-флуорурацил, метотрексатна аджювантна терапия; адриамиции и тексотер с циклофосфамид, 5-флуорурацил, метотрексатна аджювантна терапия; или адриамиции, циклофосфамид, 5-флуорурацил за метастатичен рак отговарят на третиране със съединение II. Пациенти с метастази от рак на дебелото черво, предварително третирани с таксол и карбоплатина; 5-флуорурацил и левковорин; или иринотекан отговарят на третиране със съединение II.

Пример 3: Фармакокинетика на съединение II, орално въведено в раково-болни.

На пациенти с напреднали злокачествени заболявания се въвежда съединение П седмично под формата на 30-минутни вливания (курсът=3 интравенозни седмични въвеждания). Пациентите получават дози от 1,2,5,5,10,20,25 и 30 mg/m2. Като се започне с 20 mg/m2 дозажно ниво, единичната орална доза от съединение II се дава на ден 6 в разтворител от 80% пропиленгликол и 20 20% етанол (v/v), последвано от въвеждане на цитратно/фосфатен буфер (22,5 g) преди курс 1 за оценка на абсолютната биопоносимост на съединение II. Оралната доза на съединението II, въведена в ден 6 се комбинира с дозата IV от съединение II, въведена в ден 1. Серия от плазмени образци се получава в ден 6 и в ден 1 за оценка на фармакокинетиката чрез LC/MS/MS.

Пробите се анализират чрез добавяне на вътрешен стандарт към 0,2 ml плазмена проба, преципитиране с ацетон и екстрахиране на супернатантата с 1-хлорбутан. Органичният слой се отстранява и изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря отново и се инжектира в система LC/MS/ MS. Достига се изокритично хроматографска сепарация при YMC ODS-AQ колона (4,6 х 50 mm, 3:m) с подвижна фаза от ацетонитрил : 0,1 М амониев ацетат, pH 5,0 (65 :35). Определянето се осъществява с негативна електроразпръскваща двойна масспектрометрия. Стандартната крива, която е от 2 до 500 ng/ml за всички анализи отговаря на 1/х тегловен квадратен регресионен модел.

Съединение П за орално въвеждане, 25 mg/ ампула, е с предназначение лекарство в шише. Разтворителят (буфер) за приготвяне на съединение 45 II, 25 mg/ампула, се смесва с 80% пропиленгликол и 20% етанол (v/v). Пропиленгликол/етаноловата смес се получава чрез смесване на 80 обемни части пропиленгликол и 20 обемни части етанол в подходящ съд и внимателно разбъркване чрез

HS8WrHM.<W«i'W*

66494 Bl полипропиленови епруветки, които се съхраняват при -70°С за биоанализ. Концентрацията на съединението II в плазмата се измерва чрез LC/ MS/MS (течна хроматография/масспекгрометрия).

Концентрацията в плазмата по отношение на 5 стойностите за времето се анализират като се използват несъвместими методи. Фармакокинетичните параметри, определени за съединение II, включително максималната наблюдавана концентрация в плазмата (Стах), времето за достигане на (Стах) (Ттах), площта, обградена от кривата концентрация в плазмата / време от време 0 до времето на вземане на последната проба T(AUC(0-T)).

пациента са получили орално съединение II в ден 6 и чрез IV вливане в ден 1. Подробно фармакокинетичните резултати са посочени в Таблица 1.

Таблица 1. Обобщена фармакокинетика на пациенти, на които е въведено съединение II орално и интравенозно.

Дом (mg/m²)	20	25	30
N	3		11			4
Начин	IV	Орално	IV	Орално	IV	Орално
Състав	IV	Р-р за орално вьвежд.	IV	Р-р за орално въвеж.	IV	Ρ-ρ за орално въвеж. '
	251	142	447	180	711	274
(-7+:1.)	(108)	(106)	(189)	010)	(530)	(104)
	0.25 (0.25,0.25)	1.0 (0.25, 1.50)	0.50 (0.25,0.50)	C.f.: (υ.. , , . .	0.50 ....6.50)	0.50 (0.25,0.75)
	796	404	848		I155	708
	(587)	(381)	(284)	(577)	(292)	(291)
Г ------ ⁰ v F*	NA	43.5 (161)	NA	55.6 (18.4)	ΝΑ	62.2 (25.1)

^а означава (SD) ^ь средно (min, max) ^с представя T(AUC(0-T)

Claims

Патентни претенции

1. Метод за формулиране, за парентерално 40 приложение, на епотилонов аналог, представен с фопмупя П·

както и на негови соли, солвати или хидрати, характеризиращ се с това, че включва следващите етапи, които се провеждат при защита от светлина:

а) разтваряне на епотилоновия аналог в смес от най-малко 50 об. % третичен-бутанол във вода до получаване на разтвор;

Ь) провеждане на първично сушене на разтвора при температура от -10°С до -40°С под висок вакуум от 50 милитора до 300 милитора в продължение на 24 h до 96 h до получаване на лиофилизиран продукт;

66494 Bl

с) провеждане на вторично сушене на получения лиофилизиран продукт при температура от 10°С до 30°С под висок вакуум от 50 милитора до 300 милитора в продължение на 24 h до 96 h; и

d) опаковане на лиофилизирания продукт в 5 първи флакон в комбинация с втори флакон, съдържащ достатъчно количество равна по обем смес от подходящо нейонно повърхностно активно вещество и безводен етанол за разтваряне на продукта.
2, Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в етап а) аналогът първоначално се омокря със смес от най-малко 60 об. % третичен-бутанол във вода и след това към него се добавя достатъчно вода или смес от третичен бутанол и вода, така че полученият разтвор съдържа от 2 mg/ml до 30 mg/ml от аналога в смес от 50 до 80 об. % третичен-бутанол във вода.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в етап а) аналогът първоначално се омокря със смес от 60 до 95 об. % третичен-бутанол във вода.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че първичното сушене в етап Ь) се провежда при температура -25°С до -40°С и при налягане от 200 милитора до 300 милитора в продължение на 48 h.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че вторичното сушене в етап с) се провежда при температура от 25°С до ЗО°С и при налягане от 150 милитора до 300 милитора в продължение на 48 h.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че повърхностно активното вещество е полиетоксилирано рициново масло.
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че вторият флакон съдържа такова количество от сместа, което е достатъчно, за получаване на разтвор от 2 mg/ml до 4 mg/ml от аналога.
8. Фармацевтичен препарат характеризиращ се с това, че съдържа в отделни флакони лиофилизиран епотилонов аналог и такова количество от негов разтворител, че когато съд ържанията на двата флакона се смесят, полученият разтвор съдържа от 2 mg/ml до 4 mg/ml от аналога, като разтворителят съдържа смес от равни обемни части безводен етанол и подходящо нейонно повърхностно активно вещество, а аналогът е получен по метода, съгласно всяка от претенции 1 до 7.
9. Фармацевтичен препарат съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че повърхностно активното вещество е полиетоксилирано рициново масло.
10. Метод за получаване на фармацевтичен състав за парентерално приложение, характеризиращ се с това, че се състои от смесване на съдържанието на флаконите с фармацевтичен препарат, съгласно претенции 8 и 9 до получаване на разтвор на лиофилизирания епотилонов аналог и разреждане на получения разтвор с такова количество подходящ парентерален разредител, че концентрацията на аналога в разтвора да бъде от 0.1 mg/ml до 0.9 mg/ml.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че разредителят е лактатен Рингеров инжекционен разтвор.
12. Използване на епотилонов аналог с формула II съгласно претенция 1 и на негови соли, солвати или хидрати за производството на лекарствено средство за лечение на пациенти, нуждаещи се от лечение с епотилонов аналог.
13. Използване съгласно претенция 12, при което разредителят на епотилоновия разтвор от претенция 10 е лактатен Рингеров инжекционен разтвор.