BG65266B1 - Метод за отделяне на кабелна сърцевина от кабелнаброня - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до метод за отделяне на кабелна сърцевина от кабелна броня, като кабелната сърцевина съдържа обвивка (8). Течна среда (22) севкарва под налягане в кабелния канал (9) в единиякрай на кабела за намаляване на триенето и се упражнява сила на опън (F) върху кабелната сърцевина вединия край (5) на кабела (1). По метода кабелът може да се освободи възможно най-бързо и икономично от сърцевината, като течната среда се вкарва специално в пръстеновидното пространство между вътрешната страна на бронята и обвивката (8) на кабелната сърцевина.

Description

Изобретението се отнася до метод за отделяне на кабелна сърцевина от кабелна броня на кабел.

Настоящото изобретение се отнася особено до подземни кабели за телекомуникация, които обикновено имат кабелна сърцевина с множество жила и поне едно от тях има цялостна обвивка, например посредством хартиена обвивка. Такъв кабел има освен това най-често твърда кабелна броня, изпълнена чрез оловен пласт, над който може да бъде разположен стоманен пласт и допълнително обвивка от тъкан или пластмаса. Но изобретението се отнася също така и до прокарани във въздух кабели, например направлявани на стълбове телекомуникационни кабели с високо напрежение.

Под термина течна среда попадат при това газови, течни или пастообразни среди или смеси от тях.

Предшестващо състояние на техниката

Бързото техническо развитие на областта на телекомуникацията прави необходимо използването на пренасящи данни проводници, през които могат да се пренасят високоскоростни данни. При това се залага особено на оптичните проводници с ниско затихване, през които може да бъде пренасяна много широка лента с ниски загуби. Понастоящем, особено след либерализиране на характера на телекомуникацията, съществува стремеж да се подменят старите кабелни мрейки с нови мощни мрежи.

Полагането на нов кабел в земя чрез тежки земни работи е много скъпо и изисква време. Това при съвременната конкуренция в сектора на телекомуникациите не може да се насърчава.

Един метод за обновяване на стари кабели се състои в укрепване в почвата или полагане в тръби на кабели, които се вкарват при изтегляне на съществуващите кабели и така стъпват на техните места. След това в тръбите се полага оптически кабел. При това недостатък е, че земята около кабела, респ. вкарваната тръба, оказва прекадено голямо насрещно съпротив ление, така че само малки участъци могат да бъдат обновени без земни работи.

Един метод за отделяне на вътрешни проводници от кабел е известен например от WO1982/000388 А1. При този известен метод в кабела се вкарва коаксиално флуид под налягане, за да се разруши изолационният материал между вътрешния проводник и екрана и да се отделят. След това вътрешният проводник може да се изтегни леко от кабела. При телекомуникационни кабели с множество вътрешни проводници изолацията се разлага чрез използване на съответни субстанции, чрез което се улеснява изтеглянето на вътрешния проводник. Освен това се предвижда използването на фрезери или режещи инструменти, които раздробяват вътрешния проводник на кабела и съответно го отрязват. Тази известна технология е много скъпа и изискваща време, респ. по принцип неподходяща за телекомуникационни кабели.

Едвдмегодотсьотвепкло предшестващо състояние на техниката е известен от US 4 197 628 А, при който се разкрива почвата на кабелен участък и се закрепва около единия край на кабела една втулка, втулката се затваря плътно с тапа и през съединителен детайл в тапата се вкарва смазващо средство под налягане 6 кабелната сърцевина, в срещуположния край на кабела се оставя изход за смазващото средство и след това се спира по-нататъшно подаване на смазващо средство. След това по обичаен начин намиращата външно на кабелната сърцевина обвивка се изсмуква със смазващото средство, като с това се изтегля кабелната сърцевина. На практика този метод не е могъл да се утвърди, тъй като е очевидно, че с него могат да се изтеглят само относително къси кабелни участъци.

Техническа същност на изобретението

Вследствие на това настоящото изобретение се основава на задачата да се създаде метод от по-горе споменатия вид, чрез който съществуващи кабели да могат да се освободят от кабелната сърцевина възможно най-бързо и минимални разходи, за да може след това съществуващата като тръба кабелна броня да се използва за полагане на нови, пренасящи данни кабели, например оптични кабели или подобни и от друга страна, суровините на кабелните сърцевини, по-специално медта, да могат да се използват. Отделянето на кабелната сърцевината трябва да може да се реализира на възможно най-големи кабелни дължини.

Задачата съгласно изобретението се решава така, че в пръстеновидно пространство между вътрешната страна на кабелната броня и обвивката на кабелната сърцевина целенасочено се вкарва течна среда.

За предпочитане по време поне на един етап от вкарването на течна среда в пръстеновидното пространство или в целия кабел в другия край на кабела (така наречения отдалечен кабелен край) не се уплътнява, така че течната среда под налягане тече по същество в пръстеновидното пространство към отдалечения кабелен край. Поради това този етап по-нататък се означава като “Течен етап”.

За предпочитане поне по време на един етап на въвеждане на течната среда, в междинното пространство или в целия кабел, се уплътнява в отдалечения край, така че течната среда под налягане притиска и/или разширява кабелната броня. Поради това по-нататък този етап се означава също така като “етап на свиване”, при което трябва да се отбележи, че по време на течния етап се стига до (дори до голямо) свиване.

В рамките на настоящия метод е особено за предпочитане да се изпълняват двата така наречени отделни етапа, а именно първоначално течният етап и след това етапа на компресия. В действителност е за предпочитане течният етап да приключи и тогава да е започнал етапа на свиване, когато течната среда излиза в отдалечения кабелен край.

Течният етап на първо място служи за това течната среда да се транспортира през целия кабел. Едно точно разглеждане показва, че при това течната среда се придвижва главно в надлъжните вдлъбнатини на кабелната сърцевина, които се обуславят от структурата на жилата. При това се стига не винаги до използване на граничните повърхнини между обвивката и вътрешната страна на кабелната броня по цялата обиколка, ами само в малките, така наречени вдлъбнатини на съответни отделни участъци на обиколката. При следващия етап на компресия от друга страна действа създадената след това от по-високо налягане на смазващото средство компресия на кабелната сърцевина (и евентуал но при кабел с еластична броня също разширение на бронята), чрез което пръстеновидното пространство по цялата обиколка се разширява и по този начин се омокря цялата гранична повърхнина със смазващо средство.

При изпълненията на метода, при които обвивката на изтегляната кабелна сърцевина се изпълнява като намотка, се оказва особено за предпочитане, когато за близък кабелен край се използва този, към който преминава намотката. С други думи, в този случай течната среда трябва да протича срещу посоката на намотката в пръстеновидното пространство. Целенасоченото вкарване на течна среда в пръстеновидното пространство между вътрешната страна на кабелната броня и обвивката по този начин се подпомага, когато течната среда се вкарва срещу евентуално съществуващата посока на намотката на обвивката на жилата. Често обвивката на жилата на кабела се състои от лента, по-специално от хартия, която се набива около жилата е припокриване. Посредством вкарване на течната среда срещу посоката на навиване на тази обвивка се намалява ефикасно проникването на течната среда във вътрешността на кабела. Методът се улеснява с това, че течната среда се вкарва в същия край на кабел, както този край на кабела, в който кабелната сърцевина се изтегля (по-точно в близкия край). По този начин за метода необходимите инсталационни работи се предприемат единствено в единия край на кабела. В срещуположния край на кабела (по-точно отдалечения край) се предприема единствено уплътнение на сърцевината, както и завършване на кабелния край. От друга страна при съществуването на навита обвивка на сърцевината, например при подобна на намотка, разположена обвивка от хартия, изтеглянето на сърцевината се подпомага в посока на намотката, тъй като припокриването на навитата обвивка не й действа за разперване. При изтеглянето на сърцевината в посоката на навиване на обвивката се намалява разкъсване на обвивката и по този начин утежняването на процеса на изтегляне. Като алтернатива на това обаче може течната среда да се вкарва също така в другия край на кабела, този край на кабела, в който се изтегля сърцевината.

По принцип при такива навити около кабелната сърцевина обвивки като особено предпочитано се счита изтегляне на кабелните сърце3 вини в този кабелен край, към който се развива намотката и по този начин изтеглянето се допуска да изпълнява в посока на навиването. Изразено по друг начин, особено за предпочитане е да се използва като близък край този, към който се изтегля намотката и не само се вкарва течната среда, ами също така се предприема изтегляне на кабела в този най-близък край.

При едно предпочитано изпълнение по време поне на един етап на вкарването на течната среда се вкарва газ под налягане, за предпочитане въздух под налягане, в обхващаната от обвивката вътрешност на кабелната сърцевина. По този начин действа сила отвътре навън върху обвивката, чрез което може да се предотвратява ефективно вливането на течната среда в кабелната сърцевина. По този начин си създава действаща отвътре върху обвивката течна среда, което подобрява уплътняването на обвивката навътре. По принцип тези мерки се предприемат по време на течния етап и/или на етапа на свиване към него. За предпочитане обаче мерките се предприемат единствено по време на етапа на свиване, с оглед от една страна, разпространението на течната среда в посока на дълбината на кабела по време на течния етап да не се възпрепятства, а от друга страна, да не се благоприятства създаването на високо налягане по време на етапа на свиване. Налягането на газа под налягане изобщо е подчертано по-ниско от това, с което течната среда се вкарва, с оглед да не се попречи прекомерно на неговото протичане в посока на дълбината на кабела, както и на свиването на кабелната сърцевина.

При споменатите изпълнения с изпълнена като намотка обвивка, например разположена във вид на намотка хартиена обвивка, е за предпочитане по принцип газът под налягане, за предпочитане въздух под налягане, да може да протича в посоката на навиване на обвивката отвътре на кабелната сърцевина. Това допринася за уплътняване на припокриванията на намотката и намалява разкъсванията на припокриванията на обвивката посредством въздуха под налягане, при което би могло да се стигне за утежнено изтегляне на кабелната сърцевина от кабелната тръба.

За предпочитане към газа под налягане, поспециално въздух под налягане, се добавя течна среда, по-специално лепило, която по този начин се вкарва във вътрешността на кабелната сърцевина. Според конструкцията на кабела може да се въведе добавка на течна среда към газа под налягане, респ. към въздуха под налягане, за един вид слепване на припокриванията на обвивката, така че проникването на течната среда в кабелната среда се затруднява още повече. За овлажняване на газа под налягане могат да се използват вода, масло или определено лепило, които се смесват в малка степен към газа под налягане. Посредством добавки от този вид не трябва да се създава хидравлично налягане, чрез което би се намалило пръстеновидното пространство, а да се получава слепване на припокриванията на намотката едно към друго. При това определеният от кабелната сърцевина обем винаги трябва да се запазва годен за свиване, така че посредством вкарваната течна среда е възможно да се задържи редуцирането на обема и вследствие на това да се постигне увеличаване на пръстеновидното пространство между обвивката и вътрешността на кабелната броня. Като лепило могат да намерят приложение съставни лепила със забавено втвърдяване, които трябва да бъдат особено течни.

Целенасоченото вкарване на течна среда в пръстеновидното пространство може за предпочитане да се осъществи по такъв начин, че вътрешността на кабелната сърцевина в найблизкия кабелен край да се затвори плътно по отношение на вкарваната под налягане в пръстеновидното пространство течна среда, така че в близкия кабелен край да не може да проникне течна среда във вътрешността на кабелната среда. Тогава течната среда може да бъде нагнетена в челната страна на кабела. Възможно е обаче също така нагнетяване през допълнително оформени радиални отвори в кабелната броня.

Ако просто се затвори отдалечения кабелен край, без да се избягва комуникация между отворения край на пръстеновидното пространство и отворения край на вътрешността на кабелната сърцевина, то излизащата от пръстеновидното пространство течна среда би могла да навлезе във вътрешността на кабелната сърцевина и в нея да протече обратно към близкия край. За да се избегне това, за предпочитане в отдалечения кабелен край, вътрешността на кабелната сърцевина се затваря плътно по отношение на пръстеновидното пространство, така че там да не може да проникне във вътрешността на кабелната сърцевина излизащата от пръстеновидното пространство течна среда.

В двата случая плътното затваряне на вътрешността на кабелната сърцевина по отношение на пръстеновидното пространство може да се постигне посредством плътно разполагане на уплътнение на сърцевината в съответния край на кабелната сърцевина. Уплътняването на сърцевината се постига за предпочитане посредством еластична обвивка, която се поставя върху откритите жила. Например маже да се използва вулканизираща лента, която след поставяне предизвиква самозалепване и по този начин плътна обвивка на жилата.

Ако в съответния край трябва да се осигури възможността за вкарване на въздух под налягане или за обезвъздушаване на вътрешността на кабелната сърцевина, то уплътнението на сърцевината за предпочитане се оборудва с обезвъздушаваща тръба.

По този начин се облицова кабелната сърцевина, поне в близкия кабелен край, като във вътрешността на кабелната сърцевина не прониква течна среда, влизаща в нейната челна страна. За разлика от това течната среда се вкарва целенасочено в пръстеновидното пространство между вътрешността на кабелната броня и обвивката, чрез което върху кабелната сърцевина действа една сила отвън, която води до свиването й, чрез което се увеличава пръстеновидното пространство и по този начин се благоприятства пълното използване на пръстеновидното пространство и се намалява триенето при изтегляне. По този начин могат да се освободят големи дължини стари кабели наведнъж от намиращите вътре кабелни сърцевини. Постиганите дължини зависят между другото от типа и диаметъра на кабела, броят на жилата в сърцевината, налягането, е което се вкарва течната среда, използваната течна среда, както и характеристиката на кривината на кабела. Посредством отделяне на сърцевината от кабела може да бъде използван отново нейният материал, главно мед, или получаващата се празна кабелна тръба се използва например за полагане на нови кабели. Допълнително се намаляват получаващите се от старите кабели рискове за околната среда.

При това течната среда за предпочитане се вкарва в кабела преди изтеглянето на кабелната сърцевина.

Допълнително течната среда може също така да се вкара в кабела по време на изтеглянето на кабелната сърцевина.

Когато кабелната сърцевина се снабди в двата края с уплътнения за кабелната сърцевина преди вкарването на течната среда, може да се избегне също така навлизане на течна среда в отдалечения кабелен край.

За проверка на плътността и пропускливостга на кабела може преди вкарване на течната среда да се прокара въздух под налягане във вътрешността на кабелната сърцевина. За проверката на плътността по време на вкарването на въздух под налягане се измерва налягането в страната на вкарване на въздуха под налягане. От измерената стойност за налягането може да се установи загубата на налягане, която се предизвиква от неуплътнено място на кабела. В един такъв случай кабелът може да се разреже преди неуплътненото място и да се предприеме процес за отстраняване на сърцевината от кабела за ново кабелно парче.

За да се провери пропускливостга на кабела по време на вкарването на въздух под налягане, се измерва налягането в другата страна, освен онази на вкарването на въздуха под налягане. По този начин могат да се установят възможните смачкани места на кабела. Ако поради едно такова много голямо смачкване вече е възможно изтегляне, то кабелът се отрязва преди такова смачкване и след това се предприема процесът на отстраняване на сърцевината за новото кабелно парче.

По време на вкарването на течната среда за предпочитане се открива отдалечения край, така че изместваният посредством течната среда въздух може да се изпусне.

По време на вкарването на течната среда за предпочитане кабелната сърцевина се опъва, за да се избегне аксиално приплъзване на същата по време на вкарването на течната среда. За предпочитане това опъване може да се изпълни например през една тръба, която служи за вкарването на въздуха под налягане в кабелната сърцевина, при което тръбата се залепва с жилата на кабелната сърцевина и върху тръбата се упражнява сила на опън е определена стойност.

Вкарването на течната среда за предпочитане след това се прекъсва, когато тя излезе в другия край на кабела. По този начин количеството на течната среда се ограничава в необходимия обем.

Съгласно друго изпълнение се предвижда след вкарването на течната среда, двата края на кабела да се затворят херметично, кабелната сърцевина се снабдява с обезвъздушителна тръба и допълнително върху течната среда се упражнява налягане. Посредством този етап на метода, поради вече получаващата се в течния етап компресия, намиращият се във вътрешността на кабелната сърцевина въздух се изтласква през обезвъздушителната тръба, чрез което се намалява диаметърът на кабелната сърцевина и по този начин се улеснява по същество използването на пръстеновидното пространство и с това и изтеглянето на сърцевината. При етапа на свиване е за предпочитане по-скоро да не се допуска обезвъздушаване на кабелната сърцевина и дори да се вкара допълнително въздух под налягане, тъй като тук величината на измествания обем въздух е относително незначителна.

За да намали усукването на кабелната сърцевина по време на процеса на изтегляне и с това възможното нарастване на нейния диаметър, по време на процеса на изтегляне за предпочитане е тя да се осигурява срещу усукване. Това например може да се постигне посредством полагане върху обикновено използвана маншета, върху която се опъва кабелната сърцевина от кабелната тръба, което намалява усукването на сърцевината.

Като алтернатива на това би могло по време на процеса на изтегляне за предпочитане сърцевината да се извие в една възможна посока на намотката на жилата, тъй като по този начин диаметърът на сърцевината се намалява и с това няма да се получи блокиращ ефект на процеса на изтегляне.

За да може течната среда след процеса на изтегляне да се използва допълнително, е за предпочитане да се изтегли в единия край на кабела, да се изхвърли и събере. Изхвърлянето се осъществява по опростен начин, например посредством еластичен пръстен, който преминава по обвивката и така се изхвърля течната среда, след което по-нататък изтича например в събирателна фуния и оттам по-нататък в контейнер.

За да може течната среда да се използва повторно в една особено голяма част, е предвидено в отдалечения край на кабела по време на процеса на изтегляне на сърцевината да се транспортира съвместно през кабела течната среда. Това може да се постигне например с подобен на бутало, свързан с единия край на сърцевината, елемент, който транспортира течната среда през кабелната броня към близкия край на кабела, където, както по-горе вече бе споменато, се улавя от събирателна фуния и изтича по-нататък в контейнер.

За да се намали едно увреждане на кабелната броня по време на процеса на изтегляне, кабелната броня в единия край, в който се изтегля сърцевината, за предпочитане се осигурява срещу усукване. Осигуряването срещу усукване може например да бъде постигнато посредством маншета, с намиращ се в нея напречник.

Процесът на отделяне на сърцевината от бронята може да се подпомогне с това, че по време на изтеглянето на сърцевината върху отдалечения край на сърцевината се упражнява сила на натиск. По този начин може силата на опън да се редуцира до по-малка стойност, чрез което опасността от разкъсване на сърцевината може да се намали. Освен това достиганата дължина на кабела, която може да се освободи от сърцевината наведнъж, посредством подпомагането на процеса на изтегляне се повишава.

Подпомагащата сила на натиск при това може да се въведе чрез вкарваната под налягане течна среда върху другия край на кабела, от който се изтегля сърцевината. В този случай се изисква относително голямо количество течна среда.

Съгласно едно друго изпълнение силата на опън се предава върху сърцевината чрез една клема, която е закрепена към сърцевината. Това представлява един прост начин за изпълнение на метода съгласно изобретението.

Също така може силата на опън върху сърцевината да се приложи чрез вал с моторно задвижване, около който се увива многократно сърцевината. В този случай се разкрива достатъчна дължина на сърцевината и се набива около задвижван от мотор вал, барабан или подобни, така че се получава достатъчно триене и въртящото движение на вала, барабана или подобни може да предава сила на опън върху сърцевината.

За допълнително улесняване на изтеглянето на сърцевината, респ. за постигане на по-големи дължини на изтегляната сърцевина, съгласно една допълнителна характеристика на метода може въвежданият газ, и респ. въвежданата течност да съдържа допълнително смазващо средство или течната среда самостоятелно да се образува чрез смазващо средство. Смазващото средство при това може да съществува в течна или твърда форма. При използване на въвеждан под налягане газ в кабела е целесъобразно въвеждането на пулверизирано смазващо средство.

Когато като смазващо средство се използва една тиксотропна течност, може да се предотврати нежелано проникване на течната среда в сърцевината, респ. да се редуцира. Тиксотропните течности имат зависим от усилието на плъзгане вискозитет, чрез което може да се избегне отстраняване на течната среда. Тиксотропни свойства имат например смазващи сапуни или масла с определени добавки. Наред с тиксотропните свойства смазващите средства, респ. течните среди сами по себе си трябва да бъдат евтини и също така идеално биологично разградими.

Под мяната на старата сърцевина например чрез оптичен кабел за пренасяне на данни може още допълнително да се улесни и да се ускори, когато е изтеглянето на сърцевината се изтегли поне един нов кабел или подобен в кабелната тръба.

Пояснения за приложените фигури

Настоящото изобретение се разяснява поподробно с помощта на примерните изпълнения и тези илюстриращи чертежи. При това се изобразяват:

фигура 1 - използването на едно примерно изпълнение на метода съгласно изобретението в подземен кабел, в поглед отстрани;

фигура 2а - краят на кабела в съответствие с детайл II на фиг. 1 по време един първи етап на метода;

фигура 2Ь - краят на кабела по време на вкарването на течна среда;

фигура 2с - краят на кабела, съответстващ на детайл II съгласно фиг. 1, преди започването на изтеглянето на сърцевината;

фигура 2d - поглед отстрани върху края на кабела съгласно фиг. 2с;

фигура За - другият край на кабела, съответстващ на детайл III от фиг. 1, за момента на метода, съответстващ на фиг. 2а;

фигура ЗЬ - краят на кабела, съответстващ на детайл III от фиг. 1, по време на вкарване на течната среда;

фигура Зс - краят на кабела, съответстващ на детайл III съгласно фиг. 1, преда изтеглянето на сърцевината;

фигура 4 - изображение в перспектива на рамка за изтегляне на сърцевината с устройство за защита от усукване на сърцевината;

фигура 5 - надлъжен разрез през кабел с намотана обвивка.

Примери за изпълнение на изобретението

Фигура 1 показва кабел 1, както се използва например в телекомуникациите, който обикновено се полага в земята. За използването на метода съгласно изобретението в определено място, така наречената начална шахта 3, кабелът 1 се освобождава и разделя. На едно определено разстояние от началната шахта 3, например 100 или 200 т, се изгражда една така наречена шахта за изтегляне 4 и кабелът 1 също така се освобождава и разделя. По този начин се получава едно парче кабел 1 е определена дължина, с един намиращ се в началната шахта край 5, както и един намиращ се в шахтата за изтегляне 4 край 6.

С помощта на фиг. 2а до 2Ь, респ. За до Зс, които показват детайл П, респ. III от фиг. 1 в увеличено изображение по време на различните етапи на метода, по-нататък се разяснява по-подробно едно примерно изпълнение на метода съгласно изобретението. Кабелът има обикновено множество жила 7, които са от масивна мед или медна сплитка и изолация на жилото, например от хартия или пластмаса. Освен това групите жила могат да бъдат обхванати от допълнителни изолации от хартия или пластмаса. Най-накрая съвкупността от жилата 7 е обхваната с обвивка 8, за предпочитане от хартия или пластмаса. Жилата 7 с обвивката 8 и в някои случаи допълнителни, поставени вътрешно обвивки, надлъжни нишки и т.н., заедно образуват кабелната сърцевина. За защитата на кабелната сърцевина от външни механични и химически влияния е монтирана вът решна броня 9, която може да е от олово. Над вътрешната броня 9 обикновено е разположен допълнителен метален пласт 10, главно от стомана, по-специално от стоманена ламарина, оформена във вид на намотка, която придава на кабела 1 допълнителна защита от механични влияния. Външно на стоманения пласт 10 може да бъде предвидена допълнителна изолация 11, например от пропита с масло тъкан или пластмаса, която защитава стоманената броня от влияния на околната среда. Заедно металните слоеве от 9 до 11 образуват кабелната броня. Кабелната сърцевина с обвивката 8 се разполага по същество по цялата обиколка във вътрешността на кабелната броня, като частично кабелната броня обхваща кабелната сърцевина, дори с известно напрежение. Под “пръстеновидно пространство” между кабелната сърцевина и кабелната броня трябва да се разбира намиращото се пространство между две гранични повърхнини (външната на кабелната сърцевина и вътрешната на кабелната броня), при което радиалното разполагане на пръстеновидното пространство, поради директния контакт на граничните повърхнини, може да бъде произволно малко. Краят на кабела 1 в началната шахта 3 образува така наречения близък кабелен край 5, краят на кабела 1 в шахтата за изтегляне 4, обратно, образува така наречения отдалечен кабелен край 6. В близкия кабелен край 5 в началната шахта 3 в края на по-нататък описвания метод за изтегляне на кабелната сърцевина върху него се упражнява една сила на опън.

За осъществяване на метода близкият край 5, от който трябва да се изтегли сърцевината, се освобождава от изолацията, при това на определена дължина от кабелната броня, като се отделят изолацията 11, стоманената броня 10, както и оловната броня 9, така че кабелната сърцевина, а по този начин жилата 7 и обвивката 8, стърчат на определена дължина от кабела 1. Като следващ етап на метода, който ясно се разбира на фиг. 2а, е подаваща въздух и обезвъздушаваща тръба 12, в която се затваря кабелната сърцевина и там за предпочитане се залепва с нея. След това краят на кабелната сърцевина, заедно с нейната обвивка 8, се обхваща от уплътнение на сърцевината 13, например една самовулканизираща се гумена лента, така че в близкия кабелен край 5 се получава за предпочитане въздухонепроницаемо и плътно затваряне на кабелната сърцевина.

Вулканизиращата лента има предимството, че тя се залепва с обвивката 8, респ. с подаващата въздух и обезвъздушаващата тръба 12 и по този начин може да се получи едно плътно затваряне. Накрая през близкия край 5 се надява една втулка 14, която например е от метал. Втулката 14 може да бъде изпълнена с отбор 15, през който може да се шприцва лепило, така че пръстеновидното пространство между вътрешността на втулката 14 и външната страна на кабелната броня се изпълва с лепило и се постига едно гарантирано съединение на втулката 14 с кабелната броня. Като лепило например може да се използва двукомпонентно лепило, което осъществява бърза и надеждна връзка. Втулката 14 служи за стабилизиране и за осигуряване на кабелната броня с оглед избягване на увреждане от много високата аксиална сила при вкарване на течната среда под налягане, респ. покъсното изтегляне на кабелната сърцевина от кабелната броня.

Съгласно фиг. За отдалеченият край 6 в шахтата за изтегляне 4 също както най-близкия кабелен край 5 е отрязан, освободен от бронята и е изпълнен с подаваща въздух и обезвъздушаваща тръба 12 и след това кабелната сърцевина е изпълнена с уплътнение на сърцевината 13. Накрая около кабелната броня също така е поставена втулка 14 и е залепена е нея.

При други (непоказани) примерни изпълнения в близкия кабелен край 5 не се разполага подаваща и обезвъздушаваща тръба. Уплътнението на сърцевината 13 обаче тук също така затваря вътрешността на кабелната сърцевина плътно срещу проникване на течна среда.

Съгласно фиг. 2Ь в близкия кабелен край 5 на кабела 1 след това над втулката 14 се монтира капак 17 и се свързва твърдо с нея. Тази връзка се постига за предпочитане чрез резба 18 по външната страна на втулката 14, върху която се завинтва капакът 17. Ако е необходимо, може да се използва допълнителен уплътнителен материал. Капакът 17 в някои случаи в средата на своята челна страна има отбор 19, през който може да се напъха подаващата и обезвъздушаваща тръба 12. В бронята на цилиндричната част на капака 17 е оформен допълнителен отвор 20, през който е свързана захранващата тръба 21 за течната среда, респ. смазващото средство 22. Както е видно схематично от фиг.

1, захранващата тръба 21 е свързана с помпа 23, която от своя страна е свързана с контейнер 24 за смазващото средство 22. В случая на навита около жилата 7 обвивка във форма на намотка 8 течната среда, респ. смазващото средство 22 за предпочитане се въвежда срещу посоката на навиване на обвивката 8 (за определянето на посоката на навиването на обвивката: виж фиг. 5), така че припокриванията на намотката целенасочено се затварят, чрез което се избягва вкарването на течна среда, респ. на смазващо средство 22 от пръстеновидното пространство в кабелната сърцевина. В случая на набита обвивка 8, кабелната сърцевина освен това за предпочитане се изтегля в посоката на навиване, тъй като припокриванията на намотката 8 по време на процеса на изтегляне не се разнищват и разперват срещу движението за изтегляне.

Течната среда, респ. смазващото средство 22, за предпочитане има малка плътност в сравнение със затворения от обвивката 8 обем. Като течни среди, както вече бе споменато, намират приложение газообразни, течни или пастообразни среди или образувани смеси от тях. Подаващата или обезвъздушаващата тръба 12 се фиксира с капака 17 чрез съответен холендер 27, при което преди фиксиране върху подаващата и обезвъздушаваща тръба 12 може да се упражни сила на опън, така че сърцевината се напряга предварително. Теоретично отворът 20 може да се разположи вместо в капака 17, също така във втулката 14, респ. едно съответно удължение на втулката 14 и оттам да се вкара смазващото средство 22. Разбира се, втулката 14 е изпълнена като съединителен детайл, тъй като от конструктивни съображения за предпочитане се разполага в капака 17, който може да се използва многократно. Втулката 14 след осъществено отделяне на кабелната сърцевина от кабела 1 може да служи като съединителен детайл за възобновено свързване на кабелното парче, ако кабелът 1 отново се използва като тръба за например оптически кабел или подобни.

Както се разбира от фиг. ЗЬ към отдалечения кабелен край 6, се монтира един капак 17 и подаващата и обезвъздушителна тръба 12 се фиксира в капака 17 със съответен холендер 24. Отворът 20 в капака 17 и подаващата и обезвъздушаваща тръба 12 най-напред се освобождават. Ако трябва да се осъществи пускане на въздух под налягане във вътрешността на кабелната сърцевина, подаващата и обезвъздушаваща тръба 12 може да се свърже през тръбопровод 25 с компресор 26 за създаване на въздух под налягане (фиг. 1).

За осъществяване на същинския метод през подаващата и обезвъздушаваща тръба 12 във вътрешността на кабелната сърцевина се вдухва въздух под налягане и налягането в другия край на кабела се контролира с помощта на манометър 28. Посредством това измерване се осъществява проверка на кабела 1 за проницаемост. С помощта обикновено на уред за налягане, предвиден в компресор за въздух под налягане, респ. връзката за въздух под налягане 25, може допълнително да се провери дали кабелът 1 е плътен, тъй като би могло да се установи евентуално място на пробив чрез едно недостатъчно покачване на налягането. След изпълнена проверка на кабела за плътност и пропускливост най-после краят на подаващата и обезвъздушаваща тръба 12 в близкия кабелен край 5 се затваря например с въртящо приспособление (не е показано), което се завинтва върху подаващата и обезвъздушаваща тръба 12.

Сега започва същинският метод и в действителност така наречения течен етап. При това през подаващия тръбопровод 21 се вкарва под налягане смазваща среда 22 през отвора 20, при което пръстеновидната междина в отдалечения кабелен край 6 е отворена. Смазващото средство 22 прониква целенасочено в пръстеновидното пространство между оловната броня 9 и обвивката 8 и протича вътре в посока на дължината на кабела към отдалечения кабелен край 6, без да съществува опасността, че смазващото средство 22 ще проникне в кабелната сърцевина. Вътрешността на кабелната сърцевина, вече по време на течния етап, може да бъде натоварена с въздух под налягане. За предпочитане при една навита обвивка 7 въздухът под налягане се вкарва от отдалечения кабелен край 6 с оглед потокът въздух под налягане целенасочено да затвори припокриванията на намотката, вместо да ги разпери. Налягането вътре в кабелната сърцевина притиска припокриванията едно върху друго и по този начин затруднява проникване на смазващото средство 22 във вътрешността на кабелната сърцевина. Посредством добавяне на течна среда към вкарвания въздух под налягане може да се постигне залепване на припокриванията към обвивката 8. При течната среда става въпрос за вода, масло или определено лепилно вещество, което се добавя в особено малко количество към въздуха под налягане. Накрая смазващото средство отваря пътя през пръстеновидното пространство между оловната броня 9 и обвивката 8 до отдалечения кабелен край 6. Щом като смазващото вещество 22 излезе от отвора 20 в капака 17 в отдалечения кабелен край 6, пръстеновидното пространство 6 отдалечения кабелен край 6 става непропускливо и в действителност чрез затваряне на отвора 20, започва така нареченият етап на свиване. При това продължаващото нагнетяване на смазващо средство 22 не служи вече на първо място за транспортиране на смазващото средство 22 през пръстеновидното пространство по кабела 1 (при това естествено вече се стига до свиване на кабелната сърцевина), ами то служи за създаване на налягане в пръстеновидното пространство, тъй като отдалеченият край на пръстеновидното пространство сега се затваря. По време на предшестващия течен етап смазващото средство 22 за предпочитане се придвижва само в надлъжните вдлъбнатини на обвивката 8 (която се получава от конструкцията на жилата на кабелната сърцевина) и поради това граничната повърхнина между обвивката 8 вътрешността на кабелната сърцевина не се омокря по цялата обиколка, като сега се получава (допълнително) свиване на кабелната сърцевина (и евентуално се стига до разширяване на кабелната броня, когато тя не е достатъчно твърда), чрез което смазващото средство 22 сега омокря споменатата гранична повърхнина по цялата обиколка. Когато е създадено достатъчно налягане, се спира процесът на впръскване на смазващото средство. Упражняването на налягане върху смазващото средство 22 след това приключва, когато налягането остава стабилно по същество и не е възможно по-нататъшно свиване на кабелната сърцевина. Смазващото средство 22 може да се добави към течната среда или течната среда сама по себе си е образувана от смазващо средство 22. Въвеждането върху смазващото средство 22 налягане зависи от конструкцията на кабела 1, дължината му, както и от различни други фактори. Накрая подходящи са също така течни среди, при които плъзгащо средство е свързано с разтворител, който след из вестно време се разтваря. По този начин се улеснява вкарването на течна среда чрез разтваряне с разтворител и накрая след разтварянето на разтворителя от гъстото, оставащо плъзгащо средство, се получава подобрен ефект на плъзгане.

Накрая, в съответствие с фиг. 2с в близкия кабелен край 5 се завинтва капакът 17 и се отстранява подаващата и обезвъздушаваща тръба 12. След това през близкия кабелен край 5 се закрепва отделящо устройство 29 за смазващото средство 22, което например може да се осъществи при използване на резбата 18 във втулката 14. Отделящото устройство 29 е изпълнено по същество като пръстен и един еластичен кант, който се допира в обвивката 8, така че смазващото средство 22 се почиства при изтегляне на кабелната сърцевина от обвивката 8 и от силата на тежестта протича надолу, където може да се събере посредством съответна фуния и контейнер (не е изобразен) и да се използва отново 6 голяма степен. Накрая през уплътнението на сърцевината 13 се закрепва твърдо една клема 30 и върху тази клема 30 се упражнява сила на опън в посока на стрелка F.

В отдалечения край 6 на кабела 1 също се отстранява капакът 17. С уплътнението на сърцевината 13 в отдалечения кабелен край 7 могат да се поставят един или повече бутални елемента, например посредством дистанционни елементи, държащи на разстояние кабелната сърцевина 32, които при изтеглянето на кабелната сърцевина от кабела захващат със себе си смазващото средство 22, така че то излиза в края 5 на кабела 1 и посредством отделящото устройство се почиства, където може да се събере и да се използва отново. По време на изтеглянето на кабелната сърцевина от кабелната броня е целесъобразно кабелната сърцевина да се осигури срещу усукване. Това може да се осъществи по различни начини, например посредством конзоли 33 или напречници, които са закрепени в клемата 30 и по този начин правят невъзможно едно усукване. Допълнително в конзолите 33 могат да бъдат закрепени плъзгащи шейни 34, които се плъзгат в дъното по време на процеса на изтегляне на сърцевината (виж фиг.4). Освен това е целесъобразно също така кабелът 1 да се осигури срещу усукване, което по подобен начин, както е показано на фиг. 4, може да се реализира посредством монтирана на втулката 14 конзола или напречници. Едновременно с изтеглянето на кабелната сърцевина може един нов кабел, например един модерен оптичен кабел или подобен, да се свърже с края на кабелната сърцевина в отдалечения кабелен край 6 и по този начин едновременно е процеса на изтегляне, сега в образуваща една тръба кабелна броня, да се изтегли новия кабел.

За да се избегне една повреда на обвивката 8 в близкия кабелен край 5, кабелната сърцевина за предпочитане се изтегля на една определена дължина точно от кабелната броня, преди да се предприеме едно целенасочено изменение на посоката, например кабелната сърцевина от началната шахта 3 да се подведе върху съответно навиващо устройство (не е изобразено).

На фиг. 5 се разглежда дефиницията на “посока на навиване” е помощта на един надлъжен разрез. При навиване на една лента около снопа от жила 7 в надлъжното сечение се получават подобни на люспи припокривания, при което винаги първоначално разполаганата намотка се припокрива частично от следващата намотка. Посоката на навиване преминава по дължина на кабела 1 и е в тази посока, в която се развива намотката при производството. На фиг. 5 посоката на навиване е дадена посредством стрелката W. Предпочитаната посока за вкарването на смазващо средство е срещу посоката на стрелката W, така че посредством потока смазващото вещество припокриваният затварят образуваната чрез лента обвивка 8. Предпочитаната посока за вкарването на въздуха под налягане в обхванатата от обвивката вътрешност на кабелната сърцевина е посоката на намотката по посоката на стрелката W, тъй като по този начин припокриваният по скоро затварят, отколкото отварят, образуваната от лента обвивка 8. Накрая предпочитаната посока за изтеглянето на кабелната сърцевина отново е дадена в посока на стрелката W, тъй като припокриваният на образуваната от лента обвивка 8 по време на изтеглянето се затваря.

Чертежите показват единствено примерно изпълнение на изобретението. В рамките на претенциите са възможни конструктивни изменения и разлики в протичането на метода.

Патентни претенции

Claims (33)

1. Метод за отделяне кабелна сърцевина от кабелна броня на кабел (1), която кабелна сърцевина има обвивка (8), при което в края на кабела (1), така наречения най-близък край (5), в кабелната тръба се вкарва течна среда (22) под налягане за намаляване на триенето и върху кабелната сърцевина в единия край на кабела се упражнява сила на опън (F), характеризиращ се с това, че течната среда (22) целенасочено се вкарва в пръстеновидно пространство между вътрешността на кабелната броня и обвивката на кабелната сърцевина.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че поне по време на една част от етапа на вкарване на течна среда (22), пръстеновидното пространство или целият кабел (1) в отдалечения кабелен край (6) не е уплътнен, така че течната среда (22), подавана под налягане по същество в пръстеновидното пространство, протича към отдалечения кабелен край (6), чрез което образува така наречения течен етап.

3. Метод съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че поне по време на една част от етапа на вкарване на течна среда (22) пръстеновидното пространство или целият кабел (1) са уплътнени в отдалечения кабелен край (6), така че течната среда (22), подавана под налягане, свива кабелната сърцевина и/или кабелната броня се разширява, чрез което образува така нареченият етап на свиване.

4. Метод съгласно претенция 2 и 3, характеризиращ се с това, че първоначално се осъществява течният етап и след това етапа на свиване.

5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че след излизане на течната среда (22) в отдалечения кабелен край (6) течният етап приключва и започва етапа на свиване.

6. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че при кабел (1), при който обвивката (8) на кабелната сърцевина е изпълнена като намотка, като близък кабелен край (5) се използва този кабелен край, към който се развива намотката, така че течната среда (22) се придвижва срещу посоката на намотката в пръстеновидното пространство.

7. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 6, характеризиращ се с това, че при кабел (1), при който обвивката (8) на кабелната сърцевина е изпълнена като намотка, кабелната сърцевина се изтегля в този кабелен край, към който преминава намотката, като по този начин се осъществява движение за изтегляне в посоката на намотката.

8. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 7, характеризиращ се с това, че поне по време на етапа на вкарване на течна среда (22), поспециално по време на етап на свиване, в обхващаната от обвивката (8) вътрешност на кабелната сърцевина се вкарва газ под налягане, по-специално въздух под налягане, чрез което се създава действуващо отвътре върху обвивката (8) противоналягане срещу вкараната под налягане течна среда (22).

9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че при кабел (1), при който обвивката (8) на кабелната сърцевина е изпълнена като намотка, газът под налягане се вкарва в онзи кабелен край, от който се отдалечава намотката, така че газът под налягане протича в посоката на намотката във вътрешността на кабелната сърцевина.

10. Метод съгласно претенция 8 или 9, характеризиращ се с това, че към газа под налягане се добавя една течна среда (22), по-специално лепило и по този начин се вкарва във вътрешността на кабелната сърцевина.

11. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 10, характеризиращ се с това, че вътрешността на кабелната сърцевина в близкия кабелен край (5) е затворена плътно по отношение на вкарваната под налягане в пръстеновидното пространство течна среда (22), така че в близкия кабелен край (5) течната среда (22) не може да прониква във вътрешността на кабелната сърцевина.

12. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 11, характеризиращ се с това, че вътрешността на кабелната сърцевина в отдалечения край (6) е затворена плътно по отношение на пръстеновидното пространство, така че в отдалечения кабелен край (6) излизащата от пръстеновидното пространство течна среда (22), не може да прониква във вътрешността на кабелната сърцевина.

13. Метод съгласно претенция 11 или 12, характеризиращ се с това, че плътното затваряне на вътрешността на кабелната сърцевина по от ношение на пръстеновидното пространство се постига чрез плътно поставяне на уплътнение на сърцевината върху края на кабелната сърцевина.

14. Метод съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че уплътнението на сърцевината се снабдява с обезвъздушаваща тръба (12) за обезвъздушаване на вътрешността на кабелната сърцевина.

15. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 14, характеризиращ се с това, че течната среда (22) се вкарва в кабела преди изтеглянето на кабелната сърцевина.

16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че течната среда (22) се вкарва в кабела по време на изтеглянето на кабелната сърцевина.

17. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 16, характеризиращ се с това, че вътрешността на кабелната сърцевина в двата края (5 и 6) на кабела (1) преди вкарване на течната среда (22) се затваря плътно по отношение на пръстеновидното пространство.

18. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 17, характеризиращ се с това, че преди вкарване на течната среда (22) се проверява с въздух под налягане плътността на кабела (1).

19. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 18, характеризиращ се с това, че преди вкарване на течната среда (22) се проверява с въздух под налягане пропускливостга на кабела (1).

20. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 19, характеризиращ се с това, че кабелната сърцевина по време на вкарването на течната сърцевина (22) се напряга.

21. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 20, характеризиращ се с това, че кабелната сърцевина по време на процеса на изтегляне се осигурява срещу усукване.

22. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 21, характеризиращ се с това, че кабелната сърцевина по време на процеса на изтегляне за предпочитане се извива в една евентуална спирална посока от. намиращите се в кабелната сърцевина жици.

23. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 22, характеризиращ се с това, че в онзи край на кабела (1), в който се изтегля кабелната сърцевина по време на процеса на изтегляне, се отделя течната среда (22) и се събира.

24. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 23, характеризиращ се с това, че в другия край на кабела (1), различен от онзи край, в който се изтегля кабелната сърцевина, по време на изтеглянето течната среда (22) се придвижва от кабелната сърцевина, например с един, свързан с края на кабелната сърцевина бутален елемент.

25. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 24, характеризиращ се с това, че кабелната броня по време на процеса на изтегляне в онзи край, в който се изтегля кабелната сърцевина, се осигурява срещу усукване.

26. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 25, характеризиращ се с това, че по време на процеса на изтегляне за подпомагане на изтеглянето на кабелната сърцевина върху края на кабелната сърцевина, ориентиран към страната на изтегляне, се упражнява притискателна сила.

27. Метод съгласно претенция 26, характеризиращ се с това, че притискателната сила се въвежда чрез вкарвана при подналягане течна изтласкваща среда върху ориентирания към страната на изтегляне край на кабелната сърцевина.

28. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 27, характеризиращ се с това, че силата на изтегляне се пренася върху кабелната сърцевина чрез една клема (30), която се закрепва в кабелната сърцевина.

29. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 28, характеризиращ се с това, че силата на изтегляне се въвежда върху кабелната сърцевина чрез задвижван от мотор вал, около който кабелната сърцевина се увива многократно.

30. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 29, характеризиращ се с това, че вкарваната течна среда (22) съдържа едно допълнително смазващо средство.

31. Метод съгласно една от претенциите 1 до 3 0, характеризиращ се с това, че течната среда (22) сама по себе си е образувана от смазващо средство.

32. Метод съгласно претенция 30 или 31, характеризиращ се с това, че смазващото средство се образува посредством тиксотропна течност.

33. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 32, характеризиращ се е това, че едновременно с изтеглянето на сърцевината се прокарва поне един нов кабел или подобен в кабелната броня.

Приложение: 5 фигури