BG64269B1

BG64269B1 - ИЗПОЛЗВАН... НА МИКРО-А''И-И, 'ЪДЪРЖА(tm)И Б...Л'ЪК ' АД'ОРБИРАНО АН'И'ЯЛО, ЗА ПОЛ"-АВАН... НА "АРМА-...В'И-...Н 'Ъ''АВ ЗА ИН'РАНАЗАЛНО ПРИЛОЖ...НИ...

Info

Publication number: BG64269B1
Application number: BG103873A
Authority: BG
Inventors: Dario Cremaschi; Cristina Porta
Original assignee: Aziende Chimiche Riunite Angelini Francesco A.C.R.A.F. S.P.A
Priority date: 1997-04-14
Filing date: 1999-11-10
Publication date: 2004-08-31
Also published as: KR20010006267A; ES2201492T3; SK142299A3; EP0971703A1; IL132114A; SK282398B6; UA62961C2; WO1998046209A1; CA2288970C; US20020058069A1; HUP0001752A2; ATE243502T1; PT971703E; EA199900934A1; PL336207A1; HUP0001752A3; EP0971703B1; HU225523B1; KR100507449B1; IT1291559B1

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до използване на микрочастица, съдържаща белтък и адсорбирано върху него антитяло, за получаване на фармацевтичен състав за интраназално приложение.

В описанието и следващите претенции терминът “белтък” включва всяко съединение от кондензацията на две или повече аминокиселини. Следователно, терминът включва, но не се ограничава до биологично активни пептиди, полипептиди и белтъци.

Предшестващо състояние на техниката

Известно е, че в различните животински видове, включително и при човека абсорбцията на белтъци, въведени по назален път, е повисока от 40% за пептиди, съдържащи от 3 до 6 аминокиселини (АА), около 10-15% за полипептиди, съдържащи от 9 до 27 АА, и по-малка от 1 % за полипептиди, имащи по-висока молекулна маса (например за инсулина (51 АА), абсорбцията е почти нула), въпреки че съществуват значителни различия за същия пептид между видовете, или между отделните индивиди от един и същи вид [Lee W.A., Longenecker J.P. “Biopharm. Manufact.” April pp. 1-7 (1988)].

Ето защо в края на 80-те само 3 нонапептида, като (дезмопресин, липресин, окситоцин) са въведени по назален път, а преминаването на протеазни инхибитори и енхансери през назалната мукозна мембрана е изследвано в началото на 80-те. Обикновено тези енхансери са сърфактанти, които увеличават пасивната пропускливост на назалната мукозна мембрана. Благодарение на това беше възможно да се разработят състави за интраназално въвеждане на калцитонин (32 АА), инсулин (51 АА), растежен хормон (191 АА) и други белтъци и полипептиди с висока молекулна маса [Lee W. A., Longenecker J. Р. “Biopharm. Manufact”. April pp. 1-7 (1988); Verhoef

J. C. et al. “Eur. J. of Drug Metab. and Pharmacokin”. 15, 83 (1990); Mishima M. et al. “J.

Pharmacobio-Dyn.” 10, s. 69 (1987); Mishima M. et al. “J. Pharmacobio-Dyn.” 12, 32 (1989); Watanabe Y et al. “Chem. Pharm. Bull.” 40, 3100 (1992); Schipper N. G. M. et al. “Pharmaceutical Res.” 10, 682 (1993); Shao Z. et al. “Pharmaceutical Res.” 11, 1174 (1994)].

Енхансерите обаче, които по същество са сърфактанти, имат недостатъка да увреждат обратимо повече или по-малко мукозната мембрана, като по този начин увеличават пасивната пропускливост на същата.

С цел да се подпомогне абсорбцията са използвани агенти, забавящи назалното преминаване, като вискозни агенти, адхезивни полимери и други подобни и получените резултати са осреднени. Забавящите агенти обаче също имат токсични ефекти върху мукозната мембрана и ресничките.

За да се премахнат тези недостатъци, се предлага въвеждане на лекарствени препарати, включени в микросфери от скорбяла, които не се абсорбират, защото са твърде големи, но които частично се хидрират в назалния лумен и бавно освобождават предварително включените пептиди [Ilium L. et al., “Int. J. Pharm.” 39, 189 (1987); Bjork E., Edman P. “Int. J. Pharm.” 47, 233 (1988)]. По този начин се получава ефект на забавяне заедно с подобряване на абсорбцията на малки и средни по размер молекули, но не се подобрява абсорбцията на големи молекули, защото мукозната мембрана не е увредена.

В ЕР-А-0 474 453 се описва фармацевтичен състав за назално приложение, включващ 1) белтък, и 2) температурно-лабилна ентеротоксин В субединица (LTB). Комплексът белтък/LTB допринася за увеличаване на абсорбцията на белтъка по назален път в сравнение с въвеждането само на белтък (cf. Таблица 1). Обаче LTB не е антитяло и комплексът белтък/LTB не се пренася чрез микрочастица. Освен това, в ЕР-А-0 474 453 не се съобщава за абсорбцията на комплекса белтък/ LTB от назалната мукоза, в сравнение с тази от чревната мукоза.

В ЕР-А-0 681 833 се описва фармацевтичен състав за назално приложение, включващ 1) белтък, адсорбиран върху 2) поливалентен метален носител. Посочва се, че този състав има еднаква или по-висока бионаличност в сравнение с тази, получена чрез инжекция или орално въвеждане. Обаче таблица 1 от ЕР-А-0 681 833 показва, че разликата в бионаличността на инсулин по назален път е само два пъти по-висока, отколкото тази при подкожно въвеждане, което дава по-висока биовалентност, отколкото тази по орален път.

В РСТ патентна заявка WO 94/28879 се описва фармацевтичен състав за орално въвеждане, включващ биологично активен материал, антитяло, което се свързва специфично с биологично активния материал, и множество от микрочастици от полимерен материал. Поспециално, биологично активният материал принадлежи към семейството на пептидите, полипептидите и белтъците. За предпочитане е микрочастиците да са микросфери от полистирен.

Биологично активният материал и антителата са адсорбирани върху посочените микрочастици и последните се ендоцитират от епитела, постилащ фоликулите на Пайеровите плаки в мишката. Следователно, възможно е в лабораторното животно да се изчислят и двете - количеството на микрочастици, влизащи в клетките носители (погълнати), и количеството на микрочастиците, които ефективно преминават през стените и достигат лимфата в мезентериалния канал, който събира целия транспортиран материал.

В тази заявка най-ефективен транспорт е получен чрез използване на говежди растежен хормон като белтък и специфично антитяло за същия, bGH-Ab, като антитяло.

Измерването на погълнатите частици се извършва чрез вмъкване in vivo в jejunum (празно черво) и в ileum (илеум - хълбочното черво/ на плъх на 3.6 х 10“ покрити микрочастици, фиксиране на тъканта след 90 min и провеждане на измерването (6 ендоцитозни цикъла за 90 min се взимат предвид при изчислението).

Получените резултати са следните: тотално поглъщане за 90 min през 40 cm²: 8 400 000 микрочастици [добив = 0.023 %0 (= 8 400 000/3.6 х 10)]; тотално поглъщане за единица площ, за 90 min през 40 cm²: 210 000 микрочастици/cm²; [добив/ст²= 0.00058%0 (=210 000/3,6 х 10)].

От друга страна, измерванията на потока през стената се провежда чрез вмъкване in vivo в jejunum + ileum на плъх на 3,6 х 10“ покрити микрочастици и чрез събиране на лимфата всеки 5 min от канюла, вкарана в мезентериалния канал.

Резултатите са следните: транспорт през стената от 40 т²за 90 min: 65 000 микрочастици: [добив от 40 cm² = 65 000/3.6 х 10“ (= 0.00018 %0)]; материал, транспортиран през стената за 90 min/cm²: 1625 микрочастици/ст²; [добив/cm² = 4.4 х 10’’ (= 0.0000044%0) ].

Тези данни показват, че добивът от ендоцитозата в тънките черва е 130 пъти (2.3 х ΙΟ⁵/1.8 х 10’) по-висок от добива при транспорт през стената. Това означава, че от 130 ендоцитални частици 129 остават хванати в лимфната тъкан на Пайеровите плаки и само една преминава в лимфата.

Техническа същност на изобретението

Установено е, че добивът при активния транспорт в назалната мукозна мембрана на белтък и на специфичното антитяло за споменатата субстанция, адсорбирани върху микрочастици от полимерна субстанция, е 400 хиляди пъти по-висок, отколкото този в тънките черва.

По-специално, тъй като абсорбционните данни са получени в in vivo експерименти върху тънки черва, тези данни се отнасят до вливащия се поток (лумен-лимфа), включвайки и двата - активен и пасивен парацелуларен транспорт, което увеличава добива. Базирайки се на тази начална предпоставка, съотношението на добива от назалния и чревния транспорт е по-високо, отколкото споменатото 400 хиляди пъти.

Всъщност, назалната мукозна мембрана е изследвана, като е изолирана in vitro и затова е възможно да се измерят двата противоположни, еднопосочни потока от покрити микрочастици, а чистата абсорбция се изчислява като разлика от тези потоци. Следователно, абсорбцията на единия поток спрямо другия от назалната мукозна мембрана не включва вливащия се пасивен компонент, но за разлика от това, което е съобщено за тънките черва, е изцяло резултат от активна абсорбция.

Освен това трябва да се отбележи, че в допълнение към изключително благоприятния добив съотношение, най-общо назалният път има повече предимства в сравнение с оралния път, състоящи се в това, че абсорбираната субстанция не трябва да преминава през натоварената смилателна система на стомашно-чревния тракт и тогава, постъпвайки в кръвообращението, не трябва веднага да преминава през черния дроб.

Следователно, първият вариант от изоб ретението е да се осигури използване на полимерна микрочастица, съдържаща белтък и адсорбирано върху него антитяло, за получаване на фармацевтичен състав за интраназално приложение.

За предпочитане е белтъкът да е избран от групата, включваща BSA (говежди серумен албумин), инсулин, енкефалин, хормони, растежни фактори, цитокини, коагулиращи фактори, невропептиди, антимикробиални агенти и техни фрагменти. От друга страна, антитялото е имуноглобулин, избран от групата, включваща IgM, IgA и IgG. За предпочитане е имуноглобулинът да е специфичен за белтъка. За предпочитане е микрочастиците да са микросфери от неимуногенни полимерни материали, като полистирен, латекс или други полимери. По избор полимерният материал е от биодеградиращ вид.

Съгласно изобретението, за предпочитане е фармацевтичният състав да е приготвен в подходяща дозирана форма, включваща ефективна доза от белтък и антитяло, адсорбирано върху микрочастиците от полимерен материал, заедно с фармацевтично приемлива инертна съставка.

Примери за подходящи дозирани форми за приложение по назален път са кремове, мехлеми, аерозоли, спрейове и капки.

Дозираните форми могат да съдържат също така други конвенционални съставки, като консерванти, стабилизатори, буфери, соли за регулиране на осмотичното налягане, емулгатори, есенции и други подобни.

Съгласно изобретението количеството на белтък и антитяло във фармацевтичния състав може да варира в широк обхват по отношение на известни фактори, например етап и сериозност на заболяването, тегло на пациента, брой на дневните дози и активността на избрания белтък. Оптималното количество обаче може да се определи лесни и рутинно от специалистите в областта.

Обикновено съотношението белтък/имуноглобулин е от 1 до 15 000 mol белтък за всеки mol е имуноглобулин. За предпочитане е то да е от 1 до 5000, а още по-добре от 1 до 100 mol белтък за всеки mol имуноглобулин.

От друга страна, съгласно изобретението количеството белтък по тегло във фармацевтичния състав може да се определи много лесно във всеки отделен случай от специалистите в областта, въз основа на известната актив ност на използвания белтък.

Съгласно изобретението дозираните форми от фармацевтичния състав могат да се приготвят чрез методи, добре известни на фармацевта, включващи смесване, гранулиране, сгъстяване, разтваряне, стерилизиране и други подобни.

Активността на белтъците, адсорбирани върху микрочастиците заедно с оценката за антителата, специфични за белтъка, се определят чрез описаните примери.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1. Транспорт на микрочастици по интраназален път

В експеримента са използвани две хетеролатерални, назални, мукозни мембрани, изолирани от бели мъжки плъхове New Zealand (с тегло: 3-3,5 kg), след умъртвяване чрез цервикална дислокация. Участъците от мукозна мембрана, съответстващи на горната назална конха, се измиват с разтвор на Krebs-Henseleit (“Comp. Biochem. Physiol.”, Cremaschi D. et al., 99A, 361, (1991); “Biochem. Biophys. Acta”, Cremaschi D. et al., 27, 1280 (1996)] и след това се монтират в специална тефлонова камера (като участъкът, който се изследва, е 0,3 cm²) и се инкубират в разтвор на KrebsHenseleit, поддържан при 27±1°С.

Съставът на разтвора Krebs-Henseleit е следният (в mM): Na⁺ 142,9; К⁺ 5,9; Са²⁺ 2,5; Mg²⁺ 1,2; Cl- 127,7; НСО3 24,9; Н2РО4 1,2; SO4²-1,2; глюкоза 5,5. Стойностите на pH се поддържат при 7,4, докато се промиват с О2 95% + СО₂ 5%. Промиващият газ се използва също, за да се насити тъканта с кислород и да се смеси разтворът.

Разликите от трансепителния електричен потенциал (V_ms) се определят върху така монтираните хетеролатерални тъкани чрез използване на дигитален мултиметър (Keithley Instr., Cleveland, USA, model 136). През първите 30 min от експеримента се правят измервания на всеки 10 min (за да се определи функционалността на епитела след изолиране) и в края на експеримента (150 min след началото, т.е. 120 min инкубационен период).

В края на преинкубационния период разтворът от субмукозалната страна на една от двете тъкани и от мукозалната страна на другата тъкан се заменя с 250 μΐ суспензия от флуоресцентни, полистиренови микросфери (конюгирани с флуоресцеин изотиоцианат, FITC: Polyscience Inc., Warrington, PA, USA) c диаметър около 0,5 μπι. Концентрацията на микросферите се измерва с 10 μΐ проби (взети поне в началото и в края на инкубационния период), с праволинейна калибрация на абсорбцията ( λ5 фотометър, доставен от PerkinElmer Corp.,Norwalk, CT, USA) при 600 nm дължина на вълната. Референтните концентрации за микросферите се определят предварително в камера на Burker, след подходящо разреждане (Orthoplan MPV2 флуоресцентен микроскоп от Leitz GmbH, D-6330 Wetzlar, Germany) . По време на експеримента началната и крайната концентрация на микрочастиците не показва значителни изменения.

Тези микрочастици, транспортирани за период от 120 min от инкубацията, се измерват в камера на Burker, поради тяхната ниска концентрация и се изразяват като еднопосочни мукозо-субмукозни потоци (J_ms) или обратно (J_sm) по брой на микрочастици cm^-2h^-1.

И двата разтвора, донорният и разтворът, съдържащ транспортираните микрочастици, се подлагат на ултразвук в началото и в края на експеримента, преди провеждане на измерванията, за да се предотврати агрегацията на поставените в разтвора на Krebs-Henseleit микрочастици една с друга, и склонността им да се абсорбират в тъканта. Донорният разтвор се обновява напълно всеки 30 min, като тази процедура се оказа адекватна, за да се поддържа константна концентрацията на свободните микрочастици.

Пример 2. Транспорт по назален път на белтъци, адсорбирани върху микрочастици.

Провежда се същата процедура, както в предишния пример 1, с изключение на това, че микрочастиците се суспендират в белтъчен разтвор (6,5.10^-6 М) и цялата суспензия се инкубира за 90 min при 37°С. След това се провеждат 4 измивания, всяко състоящо се от преципитиране чрез центрофугиране и ресуспендиране в разтвор на Krebs-Henseleit, съдържащ говежди серумен албумин BSA (7,4.10^-4 М, 5% p/v).

Пример 3. Транспорт по назален път на антитела, адсорбирани върху микрочастици.

Следва се същата процедура, както в примери 1 и 2, с изключение на това, че микрочастиците се суспендират в белтъчен разтвор, състоящ се от антитяло.

Пример 4. Транспорт по назален път на адсорбирани белтъци, свързани с антитела върху микрочастици.

Провежда се същата процедура, както е описано в примери 1 и 2, с изключение на това, че се използват полипептиди, адсорбирани върху микрочастици и специфично свързани с антитела. Най-напред микрочастиците се суспендират в подходящ белтъчен разтвор (6,5.10^-6 М) и цялата суспензия се инкубира за 90 min при 37°С. След това се провеждат 4 измивания, всяко състоящо се от преципитиране чрез центрофугиране и ресуспендиране в разтвор на Krebs-Henseleit, съдържащ BSA (7,4.10^-4 М, 5% p/v). Най-накрая се провежда втора инкубация на микрочастиците, покрити с разтвор, съдържащ специфично антиполипептидно антитяло (6,5.10 * М) за 16 h при 4°С.

За изследване кинетиката на транспорта на покритите микрочастици последните не се разреждат или концентрират, докато те не се покрият в обичайната начална концентрация, така че да имат хомогенни обвивки, независимо от крайната концентрация на микрочастици.

Сред използваните полипептиди, говеждият серумен албумин (BSA), имуноглобулин А (човешки IgA от коластра), имуноглобулин G (миши антиовешки инсулин и анти-BSA) са доставени от Sigma (St. Louis, МО, USA), докато говеждият инсулин и енкефалинът ([Leu5] enkephalin) - от Calbiochem AG (Lucerne, Switzerland).

Резултатите от примери 1 -4 са посочени в таблица 1, показваща мукозо-субмукозните потоци (J_ms) и обратно (J_ras) от нативни микрочастици (непокрити) или покрити с различни белтъци.

Независимо от вида на обвивката, експериментът се счита за валиден само тогава, когато изолираната мукозна мембрана е витална, както в началото на експеримента и по време на преинкубацията, така и в края на инкубацията. За тази цел, параметърът, който се взима предвид, е разликата в трансепителния елекричен потенциал (V_mi), индексът на двата - трансепителния транспорт на активни електрогенни йони и клетъчния метаболизъм (който поддържа последния) и интегритета на епитела като бариера.

Началният минимум V_ms е +1 mV (положителна субмукоза). V_ms се увеличава бавно и постепенно по време на експеримента, което показва не само, че изолираната мукозна мембрана не се подлага на деградация, но също така, че се възстановява постоянно функционалността на мукозната мембрана in vitro. Отклонението във време се оказва сходно с това, известно от Cremaschi D. et al., “Comp. Biochem. Physiol.”, 99A, 361, (1991).

Инкубационната температура е 27±1°C. В сравнение с 37°С, тази температура снижава метаболизма и транспорта около два пъти повече, но прави изолираната тъкан по-стабилна. При провеждане на различните видове експерименти средната стойност V_ms след 30 min преинкубация при 27°С (преди прибавяне на донорния разтвор с микрочастиците и начало на инкубация с измервания на потока) е 40±0,1 mV (134 мукози).

В края на 120 min от инкубацията V_ras е 6,6±0,2 mV (134 мукози, р < 0,01).

Независимо от вида на обвивката, концентрацията на микрочастици в донорните разтвори не показва значително намаление по време на 120-минутната инкубация. Всъщност тази концентрация е равна на 3,25±0,05 х 10 микрочастици/ml (134 експеримента) в началото на инкубацията и 3,22±0,04 х 10“ микрочастици/ml (134 експеримента проведени от нас) в края на инкубацията.

Това означава, че потоците J и J са еднопосочни в отчитания период от време и че няма загуба на частици, вследствие на абсорбция или агрегация. Това е сигурно указание за концентрацията на разтвора, създаваща потоците.

Резултатите, отбелязани в таблица 1, показват, че:

а) при различните условия на покриване, J_sm стойностите съответстват приблизително на 3-6 милиона микрочастици сгггТг¹ от 325 билиона микрочастици/ml от донорния разтвор;

б) когато микрочастиците не са покрити с полипептиди, J_ms стойността не се различава значително от J_sm стойността; следователно, не става чиста абсорбция на микросфери (J не се различава значително от нула);

в) покриването с полипептиди, независимо от използвания полипептид (BSA, инсулин, енкефалин, IgA, анти-инсулин IgG, антиBSA IgG) винаги води до значително по-висока стойност на J , отколкото стойността на J ;

ms’ sm’ следователно става чиста абсорбция (J значително се различава от нула);

г) когато след покриване на микрочастиците чрез адсорбция на инсулин или BSA, съответното антитяло (антиинсулин IgG или анти-BSA IgG в концентрация 1:100 по отношение на използваната за адсорбция концентрация) се свърже с тях чрез връзка, която е специфична за тези два белтъка, J_ms е силно стимулирана от двете по отношение на тази от инсулина и тази от BSA, както и по отношение на тази от двете антитела, адсорбирани специфично върху микрочастиците; като следствие чистата абсорбция (J_net) показва значително увеличение.

Тъй като най-високи чисти потоци са получени с инсулин, свързан със специфичното му IgG, кинетиките на транспорта са изследвани за този вид покритие. За да се стигне до този край, микрочастиците се покриват, както е показано преди това, след това се разреждат или концентрират и потоците се измерват при различни концентрации от микрочастици.

В таблица 2 са показани получените резултати, провеждани от шест експеримента за всяка концентрация. Тези резултати показват, че:

а) при концентрация от 2 билиона и 200 милиона микрочастици/ml, J_ms не се различава значително от J_sin, следователно, не се различава от нула;

б) при по-високи концентрации, докато J_sm статистически не показва значителни промени, J става значително по-висок, отколко’ms ’ то J_sm; следователно, J_net статистически е различен от нула;

в) с увеличаване на концентрацията J_msсе увеличава прогресивно и разликата от J_smсъщо се увеличава; като следствие, J_net също се увеличава; все още се наблюдава увеличение при концентрация от 982 билиона микрочастици/ml; т.е. 500 пъти по-висока, отколкото използваната минимална концентрация;

г) ходът на кинетиките е сигмоидален и максимален добив/cm² от транспителния транспорт е получен при 3.2 х 10“ микрочастици/ ml, което е еквивалент на 1,7%₀; този добив, получен при 27°С, е 400 000 пъти по-висок, отколкото съответният добив, получен в тънките черва, измерен при 37°С, и се счита като общ поток, от активен чист поток и пасивен лумен-лимфа поток, който както е посочено, е (1,7 х 10-74,4 х 10’ = 400 000).

Таблица 1

Потоци от нативни микрочастици или микрочастици покрити с полипептид (Ag), или с антитяло, или с полипептид свързан със специфично за него IgG (Ag+Ab)

<

C/5 се

X

Iu ζ

,*♦ : ρ<0.05 или 0.01 по отношение на началната стойност ,°°: р<0.05 или 0,01 по отношение на нула ,·· : р<0,05 или 0,01 по отношение на Jm,

Таблица 2

Потоци от микрочастици покрити с инсулин, свързан с анти-инсулин IgG. Донорният разтвор има различна концентрация от микрочастици.

0.69+0.44	о о © ГО о +1 го сч	о о Os ό +1 сч го	8.96+0.67° ⁰	о о го ГО гЧ +1 © © сч сч	О о СП +1 ^4 Os Os СЧ	о о 40 г- Ώ 3 so го	о о оо го 44 СЧ го ·+ г-	о о © © 44 ГО го сч' OS
тГ	го	сч	оо		©	м·	го	о
го	го			сч		го	©	Os
о -н	?	© +1	© +1	о +1	о +1	© 44	© 44	3
Tt		00	©	Os	©	го	тГ
		сч	сч	©	го		го	го
го	го	+	+		+		го	SO
			•	•	•	•	•	•
го	•	•	•	•	•	•	•	•
•		Os	m	©	г-	го	сч
		е**	©	Ч;	©	оо
о			О	^-4	I··	гп	го
+1	2	о +1	-н	44	+1	+1	44	44
	Т\| сч ©	©	го	г-~	Os	го
00	о ’’Т		Г	сч	го	00	оо
			го	©	тГ		Os	00
	г**		г—М	сч	го	©	г-	OS
сч о	ги		го	©	го	00	го
©	о	о	©	о	©	о	^“Ч
о +1	о -н	ό +1	±0.	о -н	3		© 44	?
сч		сч	Os	сч	го	Os	ΓΊ	сч
сч		го	©	го	ь-	Г-	ТГ	00
о	о	ό	о		«—4	сч	го	OS
о

⁰⁰ : р<0.01 по отношение на нула ·· : р< 0,01 по отношение на J_sm

Claims

Патентни претенции

1. Използване на микрочастица, съдържаща белтък с адсорбирано антитяло, за получаване на фармацевтичен състав за интраназално приложение.
2. Използване на полимерна микрочастица съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че белтъкът е избран от групата, включваща BSA, инсулин, енкефалин, хормони, растежни фактори, цитокини, коагулиращи фактори, полипептиди, антимикробиални агенти и техни фрагменти.
3. Използване на полимерна микрочастица съгласно претенция 1 или 2, характеризираща се с това, че антитялото е имуноглобулин, избран от групата, включваща IgM, IgA и IgG.
4. Използване на полимерна микрочастица съгласно претенция 3, характеризираща се с това, че имуноглобулинът е специфичен за белтъка.
5. Използване на полимерна микрочастица съгласно която и да е претенция от 1 до 4, характеризираща се с това, че микрочасти- ците са микросфери от полимерен материал.
6. Използване на полимерна микрочастица съгласно претенция 5, характеризираща се с това, че полимерният материал е биодег-

5 радиращ.
7. Използване на полимерна микрочастица съгласно претенция 5, характеризираща се с това, че полимерният материал е полистирен.
8. Използване на полимерна микрочастица съгласно която и да е претенция от 1 до 6, характеризираща се с това, че съотношението белтък/имуноглобулин е от 1 до 15 000 mol белтък на mol имуноглобулин.
9. Използване на полимерна микрочастица съгласно която и да е претенция от 1 до 6, характеризираща се с това, че съотношението белтък/имуноглобулин е от 1 до 5 000 mol белтък на mol имуноглобулин.
10. Използване на полимерна микрочастица съгласно която и да е претенция от 1 до 6, характеризираща се с това, че съотношението белтък/имуноглобулин е от 1 до 100 mol белтък на mol имуноглобулин.