BG62844B1 - Бензодиазепини като антагонисти на фибриноген, фармацевтичнисъстави, съдържащи съединенията, и метод за получаването им - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до нови бициклични съединения, които инхибират агрегацията на тромбоцитите, до фармацевтични състави, съдържащи съединенията, и до метод за получаването им.

Счита се, че агрегацията на тромбоцитите се инициира от рецептор на фибриногена или от GPIIb-IIIa тромбоцитен рецепторен комплекс, който е член на семейство адхезионни рецептори, означени като интегрини. Установено е, че естествените лиганди на интегриновите рецептори често са протеини, които съдържат секвенцията Arg-Gly-Asp. Факторът на von Willebrand и фибриногенът, които се приемат за естествени лиганди за GPIIb-IIIa рецептора, притежават също така Arg-Gly-Asp (RGD по кода с единични букви на аминокиселините) секвенция в първичната си структура. Функционално тези протеини са в състояние да свържат и предизвикат пространствено омрежване на GPIIb-IIIa рецепторите върху съседни тромбоцити и по такъв начин да предизвикат агрегация на тромбоцитите.

Фибронектин,витронектин и тромбоспондин са RGD-съдържащи протеини, които също се свързват към GPIIb-IIIa. Фибронектинът е открит в плазмата и като структурен протеин във вътреклетъчния матрикс. Свързването между структурните протеини и GPIIb-IIIa може да предизвика прилепване на тромбоцитите към увредени стени на кръвоносния съд.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са линейни и циклични пептиди, които се свързват към витронектина и съдържат RGD-секвенцията (WO 89/05150, РСТ US 88/ 04403/. В ЕР 0 275 748 са описани линейни тетра- до хексапептиди и циклични хекса- до октапептиди, които се свързват към GPIIb-IIIa рецептора и инхибират агрегацията на тромбоцитите. Други линейни и циклични пептиди са известни от ЕР-А 0 341 915. Пептидоподобните структури на такива инхибитори обаче са свързани с проблеми като усвояване на лекарството, метаболитна стабилност и селективност. Инхибиторите на фибриногенните рецептори, които не са съставени от секвенции на естествените аминокиселини, са известни от ЕР-А 0 372 486, ЕР-А 0 381 033 и ЕР-А 0 478 363. Известни са антагонисти на рецепторите на фибриногена, които имитират конформационна γ-извивка в RGD-секвенцията чрез образуване на моноциклична седематомна пръстенна структура (WO92/07568, PCT/US91/08166). Въпреки това са необходими нови антагонисти на фибриногенния рецептор (например инхибитори на GPIIb-IIIa протеина), които да притежават мощно действие както in vivo, така и in vitro, и липса на пептидна скелетна структура на аминокиселинни секвенции.

Изобретението се отнася до нови бициклични съединения, представляващи бензодиазепини, които са инхибитори на GPIIb-IIIa рецептора и инхибират агрегацията на тромбоцитите. Някои 5-фенил-1,4-бензодиазепини са известни като клас лекарства, които влияят на централната нервна система и са използвани като анксиолитични средства (Stermbach, L.H., J.Med.Chem. 22, 2, 1979). Описано е също така, че някои 5-фенил-1,4-бензодиазепини действат като антагонисти на холецистокинина (Friedinger, Med. Rev., 9, 271, 1989). Някои бициклични съединения, които притежават антагонистично действие спрямо фибриногена, са описани в WO 93/08174 (PCT/US92/08788), WO 93/00095 (PCT/US92/05463) и WO 94/14776 (РСТ/ US93/12436).

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се създадат съединения за инхибиране агрегацията на тромбоцитите.

Друга цел на изобретението е да се създаде фармацеватичен състав за инхибиране агрегацията на тромбоцитите или образуването на съсирек, който съдържа съединението съгласно изобретението и фармацевтично приемлив носител.

Изобретението се отнася и до използването на тези съединения при изработването на лекарствени форми за инхибиране агрегацията на тромбоцитите.

В друг аспект изобретението дава метод за инхибиране повторното запушване (реоклу2 зия) на артерия или вена при бозайници след фибринолизна терапия или ангиопластика, който включва вътрешно приемане на ефективно количество от съединение съгласно изобретението. Това изобретение дава също така и метод за лечение на удари, преходни исхемични атаки или инфаркт на миокарда.

Въпреки че не еопределена връзката с някои от специфичните механизми на действие, се счита, че съединенията съгласно изобретението инхибират свързването на фибриногена към тромбоцитно свързания фибриногенов рецептор GPIIb-IIIa и могат да взаимодействат с други адхезионни протеини по антагонистичен път в предполагаемите места за свързване в RGD.

Съединението съгласно изобретението е представено с обща формула

в която R означава водород или карбоксизащитна група, R₃ означава Н, С, алкил, фенилС_{а 6} алкил, С₃_₇ циклоалкилС_{0 6} алкил, R₆ означава [ [2- (4-пиперидинил)етил] метиламино]-карбонил, (4,4’-биперидин-1-ил) карбонил, [4- (2-аминоетил) -пиперидин-1 -ил] карбонил, [ [ [3-(4-пиперидинил] пропил] -метиламино] карбонил, 1-[4-(4-пиридил)пиперазинил] карбонил, [ [2- [2-амино) пирид-4-ил] етил] метиламино] карбонил, [ [2- (4-пиперидинил) етил] -карбонил] амино, [ [4- (аминоиминометил) -З-флуорофенил] метиламино] карбонил или [ [1,2.3,4-тетрахидро7-изопинолинил] амино] карбонил, с ограничението, че X е единствено водород и че R₃ не е фенилетил, когато R₆ е (4,4'-бипиперидин-1ил) карбонил, и R₃ не е фенилетил или циклохексилетил, когато R₆ е [[2-(4-пиперидинил)етил] карбонил]амино, и техни фармацевтично приемливи соли с киселини.

Изобретението се отнася също така и до фармацевтично приемливи киселинни присъединителни соли и до комплекси или пролекарствени форми на съединенията съгласно изобретението. За пролекарствени форми се приемат всички ковалентно свързани носители, които освобождават активната съставка с формула I in vivo.

Предпочита се 1,4-бензодиазепините да са заместени на 8-мо място, a R„ да означава о [ [2- [ (2-амино) пирид-4-ил] етил] метиламино] карбонил, [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил или [ [4-(аминоиминометил)-3флуорофенил] метиламино] карбонил. За предпочитане е R₆ да означава [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил.

Други предпочитани 1,4-бензодиазепини са тези, които са заместени на 7-мо място, a R₆ означава (4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил, [[4(аминоиминометил) фенил] метиламино] карбонил, [4-(2-аминоетил) пиперидин-1-ил ] -карбонил, [ [ [3- (4-пиперидинил] пропил] метиламино] карбонил, 1- [4-(4-пиридил] пиперазинил] карбонил или [[ 1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолил] амино] карбонил. За предпочитане е R₆ да означава (4,4’-бипиперидин-1 -ил)карбонил.

Предпочитани съединения от това изобретение са с формули

в които, ако X е Н, R₃ не е фенилетил или само по отношение на (III) циклохексилетил. Такива съединения, в които X е Н и R₃ е фенилетил или циклохексилетил, са описани в WO 94/14776 и не са част от това изобретение.

Основни съединения на това изобретение са следните:

(R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо8- [ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопентил-3оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -8- [ [ [4- (аминоиминометил) -3-флуорофенил] метиламино] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-З-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -8- [ [ [ (1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил] амино] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро3

З-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин2-оцетна киселина;

(R,S) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил] -4- [2-(циклохексил) етил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -7- [ [ (4- (2-аминоетил) пиперидин-1 ил)карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (2-фенилетил) -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -7- [ [ (1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил] амино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина;

(R,S)-7- [(4,4’-бипиперидин-1-ил)-карбонил] -2,3,4,5-тетрахпдро-4-метил-3-оксо-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(+) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (фенил етил) 1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(-)-7- [4,4’-бипиперидин-1-ил)-карбонил] 2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (фенилетил) -1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3-оксо-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R) -7- [(4,4’-бипиперидин-1-ил)-карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(S) -7 - [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина;

Натриев (R,S)- 7-[(4,4’-б1шиперидин-1ил)-карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат;

(К)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[ [ [2- (4- (пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[ [ [2- (4- (пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S)-2,3,4,5-TeTpaximpo-7- [1- [4-(4-пиридил)пиперазинил] -карбонил] -4-метил-З-оксо1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил)-7- [ [ [3-(4-пиперидинил) пропил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(И,8)-2,3,4,5-тстрахидро-4-метил-3-оксо7- [ [ [3- (4-пиперидинил) пропил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(К,8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина и (S) -2,3,4,5-тетрахидро-4- (2-фенилетил) З-оксо-8- [ [ [-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина.

Специално предпочитани съединения от това изобретение са:

(И,8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо8- [ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(5)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-метил8- [ [ [2- [ (2-амино) пирид-4-ил] етил ] метиламино] карбонил] -1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина;

(R, S) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат;

Натриев (R,S)-7- [(4,4’-бипиперидин-1ил)-карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат;

(S) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) -карбонил]-2,3,4,5-тетрахидрахидро-4-метил-3-оксо1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина.

Съединенията съгласно изобретението, в които R₃ е Н или С₁₄алкил, по-специално водород, метил или изопропил, имат особено благоприятни фармакологични и фармакокинетични свойства.

Значението на всеки заместител при всяко негово появяване е независимо от неговото значение или от значението на всеки друг заместител от всяко друго появяване, освен ако друго не е упоменато. В случаите, когато съединенията съгласно изобретението могат да са с един или повече хирални центрове, освен ако не е упоменато друго, изобретението включва всяко едно нерацемично съединение, което може да се интезира и раздели със стандартните техники. Най-общо, предпочитат се съединенията, които имат S-конфигурация на хиралния въглероден атом от пръстена, към който е свързана ацетатната група.

За описване на съединенията от изобретението са използвани символите и ськраще4 нията, обикновено използвани в пептидната и органична химия. Най-общо съкращенията на аминокиселините са съгласно IUPAC-IUB. Общата комисия за биохимична номенклатура, публикувани в Eur.J.Biochem., 158, 9, (1984).

Терминът С, ₄ алкил, който е използван тук, включва евентуално заместени метил, етил, н-пропил, изопропил, н-бутил, изобутил и трет.бутил. алкил включва допълнително пентил, н-пентил, изопентил, неопенатил и хексил и техните прости алифатни изомери. С_{0 4} алкил и С_м алкил показват допълнително, че не трябва да присъства алкилова група (т.е., че има ковалентна връзка).

С₃ алкенил, както е използван тук, означава евентуално заместена алкилова група с 3 до 6 въглеродни атома, в която единична връзка въглерод-въглерод е заместена с двойна връзка въглерод-въглерод. С₃ алкенил включва 1-пропен, 2-пропен, 1-бутен, 2-бутен, изобутен и няколко изомерни пентени и хексени. Включени са и двата цис- и транс-изомера.

Трет.-бутил (t-Bu) се отнася до третичен бутилов радикал, Вос се отнася до трет.-бутилоксикарбонилов радикал, Fmoc се отнася до флуоренилметоксикарбонилов радикал, Ph се отнася до фенилов радикал, Cbz е бензилоксикарбонилов радикал, BrZ се отнася до о-бромобензилоксикарбонилов радикал C1Z е о-хлоробензилокси карбонилов радикал, Bzl е бензилов радикал, 4-Mbzl е 4-метилбензилов радикал, Ме се отнася до метил, Et е етил, Ас ацетил, А1к се отнася до ₄алкил; NpH се отнася до 1- или 2-нафтил и сНех се отнася до циклохексил.

DCC се отнася до дициклохексилкарбодиимид, DMAP се отнася до 4-(диметиламино) пиридин, DIED се отнася до диизопропилетиламин, EDC се отнася до М-етил-М’-(диметиламинопропил)-карбодиимид, HOBt (или НОВТ) се отнася до 1-хидроксибензотриазол, THF се отнася до тетрахидрофуран, DMF (ДМФ) е диметилформамид, NBS означава N-бромосукцинимид, P<d/C означава катализатор паладий върху въглен, РРА е цикличен анхидрид на 1пропанфосфонова киселина, DPPA означава дифенилфосфорилазид, ВОР е бензотриазол1 -илокси-три(диметиламино)фосфониев хексафлуорофосфат, HF е флуороводородна киселина, TEA е триетиламин, TFA е трифлуорооцетна киселина, РСС е пиридинхлорохромат.

Съединенията от изобретението се полу чават чрез въздействие, независимо от последователността, на съединение със структура

в която X, R и R₃ имат значенията, посочени по-горе, a R⁶ е R₆, в който всеки от базичаните азотни атоми е защитен, с реактив:

(I) за да се отстрани аминозащитната група от R⁶' и ако е необходимо (II) да се отстрани карбоксизащитната група от CO₂R и (III) да се получи фармацевтичноприемливата му сол.

Пример за R⁶' е R₆, в който амидино, амино или пиперидиниловата група е защитена с бензилокси, трет.-бутоксикарбонилова или трифлуороацетилова група.

Съединенията с формула IV се получават най-общо чрез взаимодействие на съединение с формула XI със съединение с формула XII

в която R₃ има значенията, посочени при формула I, като всички функционални групи са защитени, R е Cj ₄ алкил, бензил или карбоксизащитна група, Ц е СО₂Н или NHR’, където R’ е Н или С, ₄ алкил, по-специално метил.

Ц и L₂ са функционални групи, които са способни да взаимодействат, за да образуват амидна връзка. Ако Ц е СО₂Н, тогава Ц е базичана азотсъдържаща група, като амино, метиламино или азот от пиперидинилова група. Например R⁶-L₂ е 4-амидино-Аг-1ФНЖ’, 2-(4пиперидинил) (М-метил)етиламин, 4-(4-пиперидинил) пиперидин, 4- (2-аминоетил) -пепиридин, 3- (4-пиперидинил)пропил (N-метил) амин, 4-(4пиридил) пиперазин, 2- (2-аминопирид-4-ил) етил (И-метшОамин или (1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил)амин, където нереактивоспособният базичен азот на амидино-, пиперидинил- или аминогрупата е защитен с аминозащитна група.

Ако L] е NHR’, тогава L₂ е СО₂Н, например R⁶-L₂ е 3-(4-пиперидинил)пропанова киселина или 4-амидино-Аг-СО₂Н, където базичният азот на пиперидинил- или амидино5 групата е защитен.

Съединенията с формула XI са бензодиазепини и се получават по известни стандартни методи, като тези, описани в WO 93/00095 (PCT/US/92/05463) и WO 94/14776 (РСТ/US/ 93/12436), които са включени тук като справка. Съединенията с формула XII обикновено съдържат два базичани центъра, от които единият е защитен и също така са известни в практиката (например WO 94/14776).

Използваният тук термин “свързващи реактиви” означава реактиви, които могат да се използват за обработване на амидни връзки. Типични методи на свързване използват карбодиимиди, активирани анхидриди и естери на ацилхалогениди. Типични реактиви са EDC, DCC, DPPA, РРА, BOP, HOBt, N-хидроксисукцинимид и оксалилхлорид.

Методите за образуване на амидни връзки обикновено са известни на специалистите. Методите за синтез на пептиди, основно изложени от Bodansky et al., The Practice of Peptide Synthesis, Springer-Verlag, Berlin, 1984, Ali et al., J.Med. Chem. 29, 984 (1986) и J.Med. Chem. 30, 2291 (1987), са илюстративни за техниката и са включени тук като справка.

Синтез в разтвор за образуване на амидни връзки се извършва съгласно обичайните методи за създаване на амидни връзки. Типично аминът или анилинът се свързва чрез неговата свободна аминогрупа към карбоксилната киселина, като се използва подходящо карбодиимидно свързващо средство, например Ν,Ν'-дициклохексилкарбодиимид (DCC) или EDC, евентуално в присъствие на катализатор като 1-хидроксибензотриазол (HOBt) и диметиламинопиридин (DMAP). Също така са подходящи други методи като образуването на активирани естери, анхидриди или киселинни халогениди от свободния карбоксил на подходящо защитено киселинно съединение и последваща реакция със свободен амин на подходящо защитен амин, евентуално в присъствието на база. Например защитена Вос-аминокиселина или Cbz-амидинобензоена киселина се обработва в безводен разтворител като метиленхлорид или тетрахидрофуран в присъствието на база като N-метилморфолин, DMAP или триалкиламин с изобутилов хлороформиат, за да се получи “активиран анхидрид”, който след това реагира със свободния амин на втора защитена аминокиселина или анилин.

Реактивоспособните функционални групи от страничните вериги се защитават по съответните начини, известни на специалистите. Подходящи защитни групи са описани в Green, Protective Groups in Organic Chemeistry, John Wiley and Sons, New York, 1981. Например групите Boc, Cbz, фталоил или Fmoc могат да бъдат използвани за защита на амино- (или на азота на пиперидиниловата) или амидиногрупите. За защита на аминогрупите обикновено се предпочита Вос-групата. За защита на карбоксилната група могат да се използват метилов, етилов, трет.-бутилов, хексилов, бензилов, заместен бензилов, (пивалоил)метилов или (2-метил-метоксипропаноил)метилов естер. Бензиловата група или подходящо заместена беназилова група (например 4-метоксибензил или 2,4-диметоксибензил) се използват за защита на меркаптогрупата или на хидроксилната група. Тозиловата група може да се използва за защита на имидазолиловата група и тозиловата или нитрогрупата - за защита на гуанидиновата група. Подходящо заместена карбобензилоксигрупа ири бензиловата група могат също да се използват за защита на хидроксилна или аминогрупа. Подходящо заместени карбобензилокси- или бензилова защитна група са заместени на орто- и/или пара-място с хлор, бром, нитрогрупа, метокси или метил, които се използват за модифициране на реактивоспособността на защитната група. С изключение на Вос-групата, най-подходящите защитни групи за аминочастта са тези, които не се отстраняват при обработка в слабокисел разтвор. Тези защитни групи се отстраняват съгласно такива методи като каталитично хидриране или обработка с натрий в течен амоняк или с HF, както е известно в практиката.

Методите за отстраняване на карбоксилните или аминозащитните групи са добре известни. Например алкилов или циклоалкилов естер може да се отстрани чрез алкална хидролиза, например с хидроксид на алкален метал като натриев, калиев или литиев хидроксид в подходящ разтворител, например воден алкохол. Бензиловият естер обикновено се отстранява чрез хидриране върху паладиев катализатор. Базичен азот, защитен с трет.-бутилоксикарбонилна група или с трет.-бутилов естер, се отстранява чрез обработване с киселина, например трифлуорооцетна или солна, евентуално разредена с разтворител като метиленхлорид и/или диоксан. Бензилоксикарбонилната група обикновено се отстранява чрез хидриране върху паладиев катализатор. Трифлуороацетилната група се отстранява чрез основна хидролиза, т.е. чрез обработка с хидроксид на алкален метал в подходящ разтворител. Един полезен метод за синтез за защита на базичния азот на пиперидинтиловата група е групата да премине през синтеза като пиридинилова, която към края на процеса може да се редуцира с платинов катализатор, за да се “отстрани”защитната група.

Киселинните присъединителни соли на съединенията се получават по стандартните методи в подходящ разтворител от изходното съединение и излишък от киселина като хлороводородна, бромоводородна, сярна, фосфорна, оцетна, малеинова, янтарна или метансулфонова. Повечето от съединенията образуват вътрешни соли или цвитерйони, които могат да се използват. Катийонни соли се получават чрез обработка на съединението с излишък от алкален реактив като хидроксид, карбонат или алкоксид, съдържащ съответния катион, или със съответен органичен амин. Катиони като Li*, Na⁺, К⁺, Са**, Mg** и МН₄* са типични примери за катиони, които образуват фармацевтично приемливи соли.

Изобретението дава фармацевтичен състав, който включва съединение съгласно формула I и фармацевтично приемлив носител. Съответно съединенията с формула I могат да се използват за получаването на лекарствени форми. Фармацевтичните състави от съединенията с формула I, получени по посочения метод, могат да се приготвят под формата на разтвори или лиофилизирани прахове за парентерално приложение. Праховете могат да се получат чрез прибавянето на подходящ разредител или друг фармацевтично приемлив носител, преди да се приемат. Течната формулировка може да представлява буфериран, изотоничен воден разтвор. Примери за подходящи разредители са нормалният изотоничен солев разтвор, стандартният 5 % разтвор на декстроза във вода или буфериран разтвор на натриев или амониев ацетат. Такава лекарствена форма е особено подходяща за парентерално приложение, но може да се използва също така и за орално приемане или чрез инхалатор, или небулизатор с дозиращо устройство. Може да е целесъобразно прибавянето на пълнители като поливинилпиролидон, желатин, хидроксицелулоза, акация, полиетиленгликол, манитол, натриев хлорид или натриев нитрат.

Алтернативно, тези съединения могат да бъдат капсулирани, таблетирани или приготвени като емулсия или сироп за орално приложение. За да се стабилизира или подобри съставът или да се улесни приготвянето му, могат да се прибавят фармацевтично приемливи твърди или течни носители. Твърди носители са нишесте, лактоза, калциев сулфатдихидрат, тера алба, магнезиев стеарат или стеаринова киселина, талк, пектин, смола от акация, агар или желатин. Течните носители включват сироп, фъстъчено масло, маслиново масло, солев разтвор и вода. Освен това носителят може да съдържа и вещество, осигуряващо забавено освобождаване на активното вещество като глицерил моностеарат или глицерил дистеарат, самостоятелно или с восък. Количеството твърд носител варира, но се предпочита да е около 20 mg до около 1 g за единична доза. Фармацевтичните състави се приготвят по стандартните фармацевтични методи, включващи смилане, смесване, гранулиране и пресоване, когато е необходимо, за получаване на таблетки, или смилане, смесване, гранулиране и пълнене в твърди желатинови капсули. Когато се използва течен носител, лекарствената форма ще е във вид на сироп, елексир, емулсия или водна или неводна суспензия. Течната лекарствена форма може да се приема направо орално (р.о.) или в мека желатинова капсула.

За орално приложение съединенията съгласно изобретението могат също да се комбинират с пълнители като какаово масло, глицерин, желатин или полиетиленгликоли и да се отливат в супозитории.

Съединенията могат да се използват in vitro за инхибиране агрегацията на тромбоцитите в кръвта или в кръвни продукти, например за съхранение, или при ех vivo-манипулации като диагностика, лечение или за изследователска дейност.

Изобретението осигурява също така и метод за инхибиране агрегацията на тромбоцитите и образуването на съсиреци при бозайници, по-специално при човек, който включва вътрешно приемане на съединение с формула I и фармацевтично приемлив носител. Показания за такова лечение са остър миокарден инфаркт, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, дисектираща аневризма, преходна исхемична атака, удар и други, свързани с инфаркт смущения и нестабилна стенокардия. Съединенията също така са полезни за прифилактика при повторна стеноза на артерия или вена при бозайници след ангиопластика. Хронични или акутни състояния на хиперагрегация, като дисеминираща съдова коагулация, септицемия, хирургичен или инфекциозен шок, послеродова и постоперативна травма, сърдечносъдова байпасна хирургическа намеса, несъвместимо кръвопреливане, разкъсване на плацентата, тромботична тромбоцитопенична пурпура, змийска отрова и имунни заболявания също така реагират на такова лечение. Счита се, че тези съединения са също така полезни при допълнителна терапия след ангиопластика. Освен това те са полезни за профилактика на метастатични състояния, профилактика или лечение на гъбични или бактериални инфекции, включително имуностимулиране, лечение на сърповидноклетъчна анемия и при профилактика или лечение на свързани с костната резорбция заболявания, например остеопороза.

Съединенията от изобретението могат да се прилагат успешно с други средства, които инхибират агрегацията на тромбоцитите. Например могат да се приемат със съединения от класа на инхибиторите на циклооксигеназа, антагонистите на тромбоксана, инхибитори на тромбоксан синтетазата, хепарин, инхибитори на тромбина, инхибитори/антагонисти на ADPрецепторите и тиклопидин. Примери на такива средства са аспирин, варфарин и клипидогрел.

Пептидът се приема орално или парентерално от пациента по такъв начин, че концентрацията на лекарството в плазмата да е достатъчна за инхибиране агрегацията на тромбоцитите или друго такова показание. Фармацевтичният състав, съдържащ пептида, се приема при доза от 0,2 до около 50 mg/kg по начин, съответстващ на състоянието на пациента. При акутна терапия се предпочита парентералното приложение. При постоянни състояния на склонност към хиперагрегация венозната инфузия на пептида в 5% воден разтвор на декстроза или в нормален солев разтвор е по-ефективна, въпреки че мускулна инжекция може да бъде достатъчна.

При хронични, но не критични състояния на тромбоцитна агрегация, подходящо е орално приемане на капсула или таблетка, или на голяма мускулна инжекция. Съединението се дава веднъж до четири пъти дневно при единична доза от 0,4 до 50 mg/kg, за да се постигне обща дневна доза от 0,4 до около 200 mg/kg.

Освен това съгласно изобретението е създаден метод за инхибиране на повторното запушване или стенозата на артерия или вена след фибринолитична терапия, която включва вътрешно приемане на съединение с формула I и фибринолитично средство. Установено е, че приемането на съединението при фибринолитична терапия или предпазва напълно от повторно запушване на кръвоносния съд, или удължава времето до повторното запушване.

Терминът “фибринолитично средство” означава всяко съединение, независимо дали е естествен или синтетичен продукт, което пряко или косвено предизвиква лизиса на съсирека от фибрин. Активаторите на плазминогена са добре известна група фибринолитични средства. Полезни активатори на плазминогена например са анистреплаза, урокиназа (УК), проурокиназа (ПУК), стрептокиназа (СК), тъканен активатор на плазминогена (ТАП) и техни мутанти или варианти, които запазват активността на активатора на плазминогена. Това са такива варианти, които са химично модифицирани, или в които са прибавени, отстранени или заместени една или повече аминокиселини, или в които са прибавени, отстранени или променени една или повече функционални области, например чрез комбиниране на активното място на един активатор на плазминоген със свързващата фибрини област на друг активатор на плазминогена или с молекула, свързваща фибрина. Други варианти включват молекули ТАП, в които едно или повече от гликозилатните места са променени. Между плазминогенните активатори са предпочетени вариантите на ТАП, в които първичната аминокиселинна секвенция е променена в областта на фактора на растеж, така че да се удължи серумният полуживот на активатора на плазминогена. Вариантите на ТАП-фактора на растеж са описани, например в Robinson et al., ЕР-А 0 297 589 и Browne et al., EP-A 0 240 334. Други варианти включват хибридни протеини, като описаните в ЕР 0 028 489, ЕР 0 155 387 и ЕРО 297 882. Анистреплазата е предпочитан хибриден протеин за използване изобретението. Фибринолитичните средства могат да се изолират от природни източници, но обикновено се получават по стандартни методи от генното инженерство.

Полезни лекарствени формулировки на ТАП, СК, УК и ПУК са описани например в ЕР-А 0 21 592, ЕР-А 0 092 182 и в US 4 568 543. Обикновено фибринолитичното средство са приготвя в лекарствена форма във воден, буфериран или изотоничен разтвор, например натриев или амониев ацетат или адипат, буфериран за pH 3,5-5,5. Могат да се прибавят и допълнителни пълнители като поливинилпиролидон, желатин, хидроксицелулоза, акация, полиетилен, гликол, манитол и натриев хлорид. Такъв състав може да се лиофилизира.

Фармацевтичният състав, включващ съединението с формула I и фибринолитичното средство, може да се формулира съвместно в една опаковка, но се предпочита да е в различни опаковки. Когато двете средства са под формата на разтвор, те могат да се поставят в система за инфузия или инжектиране за едновременно или последователно приложение.

Показанията за такава терапия включват миокарден инфаркт, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, удар и други свързани с инфаркт смущения. Съединението се приема непосредствено преди, по време или непосредствено след парентерално приложение на ТАП или друго фибринолитично средство. Може да е желателно да се продължи лечението със съединението за по-продължителен период от време след установяване на нормалната перфузия, за да се инхибира максимално посттерапевтичното повторно запушване на съдовете. Ефективната доза на ТАП, СК, УК и ПУК може да е от 0,5 до 5 mg/kg, а ефективната доза на пептида да е от 0,1 до 25 mg/kg.

За по-удобно приемане на инхибитора и на фибринолитичното средство, едновременно или по различно време, се приготвя комплект, включващ единичен контейнер, например кутия, кашон илри други, с отделни шишенца, пликчета, фиали или други съдове, всеки от които съдържа ефективно количество от инхибитора за парентерално приложение, както е посочено, и ефективно количество от ТАП или от друго фибринолитично средство за парентерално приложение. Такъв комплект може да включва, например лекарствените форми в единична или в различни опаковки, обикновено в лиофилизирана форма, както и съдове с разтвори за разтваряне. Вариант на това изпълнение включва поставянето на разтвора и лиофилизираната форма в две камери на един и същ съд (контейнер), които могат да се смесят непосредствено преди употреба. При това изпълнение фибринолитичното средство и съединението от изобретението могат да се опаковат отделно в два съда, или да се лиофилизират заедно във вид на прах и да се поставят в една опаковка.

Когато и двете средства са във вид на разтвор, те могат да се поставят в система за инфузия/инжекция за едновременно или последователно приложение. Например инхибиторът на агрегацията на тромбоцитите може да бъде под формата на венозна инжекция или в инфузионен плик, свързан последователно през тръбичка към втори инфузионен плик (торбичка) , съдържащ фибринолитичното средство. Когато се използва такава система, пациентът може да получи начална инжекция или инфузия с инхибитора, последвана от инфузия на фибринолитичното средство.

Фармакологичната активност на съединенията от изобретението е оценена чрез способността им да инхибират свързването на ³КSK&K 107260, познат антагонист на RGDфибриногена към GPIIb-IIIa рецептор, както и активността им да инхибират агрегацията на тромбоцитите in vitro и способността им да инхибират образуването на тромб in vivo.

Инхибиране на RGD-иницзиирано свързване на GPIIb-IIIa

Инхибирането на RGD-инициираното свързване се показва чрез оценка на способността на съединенията да инхибират свързването на ³K-SK&F 107260, познат антагонист на RGD-фибриногена към GPIIb-IIIa рецептора съгласно метода, описан в WO 93/00095 (РСТ/ US/92/05463).

Инхибиране на агрегацията на тромбоцитите

Инхибирането на агрегацията на тромбоцитите е показано, като се следва методаът известен от WO 93/00095 (PCT/US/92/05463).

Съединенията от изобретението инхибират агрегацията на човешки тромбоцити, стимулирани от ADP, с 1С₅₀, по-малка от 0,1 μΜ. Съединенията от примерите 7, 9 и 12 имат IC_J0 от 0,2 до 11 μΜ, а съединението от пример 4 има 1С₅₀ около 75 μΜ. Предпочитаните съединения имат 1С₅₀, по-малка от 0,04 μΜ.

За да се оцени стабилността на съединенията спрямо плазмени протеази, те се инку9 бират в продължение на 3 h в PRP преди прибавяне на агониста.

Инхибиране in vivo агрегацията на тромбоцитите

Инхибиране образуването на тромб in vivo се показва чрез отчитане на системните и хемодинамични ефекти от инфузия на съединенията в анестезирани кучета съгласно методите, описани от Aiken et al., Prostaglandins, 19, 629 (1980). Съответно, инхибиране образуването на тромб и биоспособността могат да се измерят по метода, описан от Nichols et al., J.Pharmacol. Exp. Ther., 270, 614 (1994).

Следващите примери не ограничават по никакъв начин обхвата на изобретението, а илюстрират получаването и използването на съединенията от изобретението. На специалистите от областта ще бъде лесно да забележат много други изпълнения.

Примери за изпълнение на изобретението

В примерите температурите са в градуси по Целзий. Масспектрите са получени с използването на бързо атомно бомбардиране (FAB) или елкетроспрей (ES) йонизация. Точките на топене са определени с апаратурата с капиляра на Thomas-Hoover и не са коригирани.

ЯМР-спектрите са записани при 250 MHz на спектрометър Brucker АМ 250, освен ако е посочено друго. Химичните вмествания са дадени в ррт (δ) от тетраметилсилан. Означенията при ЯМР спектрите са следните: s = синглетг, d = дублет, t = триплет, q = квартет, m = мултиплет, dd = дублет от дублети, dt = дублет от триплети и т.н., br = широк сигнал, J означава свързваща константа в Hz.

Целит (Celite®) е филтруващо средство, приготвено от промита с киселина инфузорна пръст, и е регистрирана търговска марка на Mansville Corp., Denver, Colorado. Флорисил (Florisil®) е хроматографски носител от активиран магнезиев силикат и е регистрирана марка на Floridon Co., Pittsburgh, Pennsylvania. За тънкослойната хроматография са използвани тънкослойни силикагелови плаки Analtech GF и EM. Флаш- и гравитационна хроматография са проведени върху силикагел Merck 60 (230400 меша). ODS означава хроматографски носители от октадецилсилил дериватизиран силикагел. AN/W-TFA означава изократична елуираща система с указаното процентно съдържание на ацетонитрила във вода с 0,1% трифлуорооцетна киселина (TFA). 5μ Apex-ODS означава хроматографски носител от октадецилсилан дериватизиран силикагел, притежаващ номинален размер на частиците 5 μ, изработен от Jones Chromatography, Littleton, Colorado. YMC-ODS-AQ® e ODS хроматографски носител, и е регистрирана търговска марка на Hamilton Co., Reno, Nevada.

Пример 1 за получаване на междинно съединение. Получаване на N-MeTua-2-([N(бензилоксикарбонил) -4-пиперидинил] етанамин

а) N-(трет.-бутоксикарбоншО-И-метил2- (4-пиридил) етанамин

Разтвор на N-метил-2-(4-пиридил(етанамин (10 g, 74 mmol) в дихлорометан (250 ml) се разбърква при 0°С и се въздейства с дитрет.-бутилдикарбонат (16 g, 74 mmol) и триетиламин (10,2 ml, 74 mmol). Сместа се бърка в продължение на 24 h, разрежда се с хлороформ и се промива с 5% разтвор на натриев хидрогенкарбонат. Органичната фаза се суши и се концентрира, за да даде съединението от заглавието.

б) N- (трет.-бутоксикарбонил)^-метил2- (4-пиридинил) етанамин

Разтвор на съединението от пример 1 (а) за получаване на полупродукт (4,4 g, 18 mmol) в етанол (30 ml) се охлажда до 0°С, довежда се до pH 5 с 3 N хлороводородна киселина (6 ml), прибавя се платинов оксид (350 ml) и се разклаща с водород в продължение на 2 h. Сместа се филтрува през целит и филтратът се обработва с 10% натриев хидроксид (4 ml) и се концентрира, за да даде съединението от заглавието.

в) N- (трет.-бутоксикарбонил) -N-метил2- [N-бензилоксикарбонил)-4-пиперидинил] етанамин

Смес от съединението от пример 1 (б) за получаване на полупродукт (4,4 g, 18 mmol) и триетиламин (2,5 ml, 18 mmol) в диметилформамид (100 ml) се разбърква при 0°С и се въздейства с ^(бензилоксикарбонил)сукцинимид (4,4 g, 18 mmol). Сместа се бърка при стайна температура 15 h, концентрира се и остатъкът се хроматографира (силикагел, 80% етилацетат:хексан), за да се получи съединението от заглавието (5,2 g, 77%).

г) К-метил-2-[N-бензилоксикарбонил)-4пиперидинил] етиламин

Разтвор на съединението от пример (в) (2,2 g, 5,8 mmol) в дихлорометан (15 ml) се обработва с трифлуороцетна киселина (5 ml) и се разбърква в продължение на 2,5 h. Сместа се разрежда с хлороформ, промива се с 10% разтвор на натриев хидроксид и органичната фаза се промива, суши се и се концентрира. Остатъкът се обработва с толуен и се концентрира, за да се получи съединението от заглавието.

Пример 2 за получаване на междинно съединение

Получаване на 4-[N-(бензилоксикарбонил) (аминоиминометил)] -З-флуоро-ЬГ-метиланилин

а) 2-флуоро-4- (метиламино) бензонитрил Към разтвор на 2-флуоро-4-аминобензонитрил [Ind. Chem. Belg., 39, 490-500 (1974)] (3,8 g, 28 mmol) в безводен триетилортоформиат (50 ml) се прибавя трифлуороцетна киселина (0,16 g, 1,4 mmol). Разтворът се нагрява при кипене 45 min, охлажда се и се концентрира, за да даде жълто кристално вещество. Към разтвор на това вещество в абсолютен етанол (60 ml) при 0°С се прибавя натриев борохидрид (3,2 g, 84 mmol). Получената суспензия се бърка при стайна температура 20 min, нагрява се при кипене 1 h, охлажда се и се концентрира за получаването на безцветно твърдо вещество. Този остатък се разпределя между етер и вода и водният слой се екстрахира с етер. Органичната фаза се събира, промива се със солев разтвор и се суши (натриев сулфат). След концентриране се получава бяло твърдо вещество, което се суспендира с 35% етилацетат:хексан (200 ml) и се филтрува, за да даде съединението от заглавието (3,7 g, 88%). Т.т. 110-112°С. Ή ЯМР (400 MHz, CDC1₃) δ 7,35 (m, IH). 6,4 (dd, IH), 6,3 (dd, IH), 2,9 (s, 3H).

б) 2-флуоро-4- (метиламино) - [N (бензилоксикарбонил) ] бензамидин

Към суспензия на амониев хлорид (3,8 g, 72 mmol) в безводен толуен (40 ml) при 0°С се прибавя на капки в продължение на 5 min разтвор на триметилалуминий в толуен (2,0 М, 72 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура 45 min. Съединението от 2(a) (3,6 g, 24 mmol) се прибавя наведнъж и полученият разтвор се нагрява при 80°С 22 h, охлажда се и се излива в суспензия от силикагел (120 g) и хлороформ (350 ml). Тази суспензия се бърка 45 min, филтрува се и филтърният остатък се промива с метанол (700 ml). Филтратът се концентрира до твърда жълта маса, която се разтваря в смес от тетрахидрофуран и вода. Към този разтвор при 0°С се прибавя 5 М натриев хидроксид (14 ml, 75 mmol), последвано от прибавяне на капки, в продължение на 5 min на бензилхлороформиат (4,1 g, 24 mmol). Студеният разтвор се бърка 30 min и се концентрира. Получената водна суспензия се екстрахира с дихлорометан и след това с етилацетат. Органичните слоеве се събират, сушат се (натриев сулфат) и се концентрират, за да се получи жълто твърдо вещество, което се пречиства хроматографски (силикагел, 2% метангдихлорометан), за да даде съединението от заглавието като бял прах (2,6 g, 34%), т.т. 128-130°С. Ή ЯМР (400 MHz, CDC1₃) δ 8,2 (t, Ш), 7,5-7,25 (m, 5H), 6,4 (dd, IH), 6,25 (dd, IH), 5,2 (s, 2H), 4,6 (b, IH), 2,8 (d, 3H).

Пример 3 за получаване на междинно съединение

Получаване на №-(трет.-бутоксикарбонил) -7-амино-1,2,3,4-тетрахидроизохинолин

а) 7-нитро-1,2,3,4-тетрахидроизохинолин Към смес на 7-нитро-1,2,3,4-тетрахидроизохинолинон (1,50 g, 7,8 mmol) в тетрахидрофуран (15 ml) се прибавя на капки 2 М боранметилсулфид в тетрахидрофуран (9,0 ml, 18 mmol). След като приключи прибавянето, прозрачният разтвор се нагрява в продължение на 4 h при кипене. Разтворът се охлажда до стайна температура и през него се барботира сух хлороводород до pH 2. Разтворът се нагрява при кипене в продължение на 1,5 h, охлажда се до 0°С и се разрежда с етер. Получената твърда бяла фаза се филтрува и суши под вакуум, за да даде съединението от заглавието (1,62 g, 76%). Мас-спектър (E/S) m/e 179 [М+Н]⁺.

б) N²- (трет. -бутоксикарбонил) -7-нитро-

1,2,3,4-тетрахидроизохинолин

Разтвор на съединението от 3(a) (1,0 g, 5,6 mmol), ди-трет.-бутилкарбонат (1,8 g, 8,4 mmol) и 4-(диметиламино) пиридин (342 g, 2,8 mmol) в дихлорометан (50 ml) се нагласява на pH 8,0 чрез прибавяне на триетиламин. След 4 h полученият разтвор се концентрира и остатъкът се поема в етилацетат. Разтворът се екстрахира с 5% лимонена киселина, солев разтвор и се суши (магнезиев сулфат). Органичната фаза се разрежда с хексан, филтрува се и филтратът се суши под вакуум, за да се получи съедине11 нието от заглавието (1,41 g, 93%). Мас-спектър (ES) m/e 279 [М+Н]⁺.

в) №-(трет.-бутоксикарбонил)-7-амино-

1,2,3,4-тетрахидроизохинолин

Смес от съединението от 3(6) (1,41 g, 5,1 mmol) и Pb/BaSO₄ (100 mg) в метанол (25 ml) се разклащат с водород (45 psi) в продължение на 1,5 h. Сместа се филтрува и филтратът се концентрира под вакуум, за да се получи съединението от заглавието (1,23 g, 90%). Масспектър (ES) m/e 249 [М+Н]⁺.

Пример 4 за получаване на междинно съединение. Получаване на N-(трет.-бутоксикарбонил) -2- (4-пиперидинил) етанамин

Като се използва методът от пример за получаване на междинно съединение 1 (а)-(б) и вместо 18[-метил-2-(4-пиридил)етанамин се използва 2- (4-пиридил)етанамин, се получава съединението от заглавието.

Пример 5 за получаване на междинно съединение. Получаване на (5-йодопентил)бензен

Метансулфонилхлорид (4,3 ml, 55 mmol) се прибавя на капки в продължение на 2 min към разтвор на 5-фенилпентанол (8,4 ml, 50 mmol) и сух триетиламин (14 ml, 100 mmol) в безводен дихлорометан (100 ml) при 0°С и под аргон. След 45 min реакционната смес се разрежда с етер и се промива последователно със студена 1 N солна киселина, вода и солев разтвор. Органичната фаза се суши (магнезиев сулфат) и се концентрира, за да даде съединението от заглавието (12,09 g, 100%) във вид на бледожълто масло, което се използва понататък без допълнително пречистване. Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃) δ 7,10-7,35 (m, 5H), 4,22 (J=6,5 Hz, 2H), 2,98 (s, 3H), 2,63 (t, J=7,6 Hz, 2H), 1,37-1,85 (m, 6H).

б) (5-йодопентил)бензен

Разтвор на съединението от 5(a) (12,09 g, 50 mmol) и натриев йодид (8,99 g, 60 mmol) в ацетон (250 ml) се нагрява при кипене. След 5 h реакционната смес се охлажда и филтрува през стъклена фрита и филтратът се концентрира. Остатъкът се разтваря в етер и се промива с 1 N натриев тиосулфат. Органичната фаза се суши (магнезиев сулфат), концентрира се и се хроматографира (силикагел, хексан), за да даде съединението от заглавието (11,5 g, 84%) във вид на безцветно масло. Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃) δ 7,05, 7,40 (m, 5H), 3,18 (t, J=7,0 Hz, 2H), 2,62 (t, J=7,6 Hz, 2H), 1,79-1,93 (m, 2H), 1,37-1,72 (m, 4H); Инфрачервен спектър (ИЧ) (CC1₄): 3020, 2930, 2850, 1495, 1451, 1200 cm'¹; Мас-спектър (CD1/NH₃) m/e 292,1 [M+NH₄]⁺.

Пример 6 за получаване на междинно съединение. Получаване на Т1-метил-3-[М(трет.-бутоксикарбонил) пиперидин-4-ил] -пропанамин

Съединението от 6(a) (2,0 g, 8,3 mmol) се разтваря в дихлорометан (25 ml), прибавя се триетиламин (0,86 g, 8,6 mmol) и се бърка при 0°С. Получената смес се третира с анхидрид на трифлуорометансулфоновата киселина (2,5 g, 8,9 mmol), бърка се 30 min при 0°С и се прибавя бавно към разтвор на метиламин в дихлорометан при 0°С. Сместа се бърка и се оставя да се затопли до стайна температура в продължение на 1 h. След това се концентрира и остатъкът се хроматографира (силикагел, 520% метанолгхлороформ) за получаване на съединението от заглавието (2,8 g). Масспектър (ES) m/e 257 [М+Н]⁺.

Пример 7 за пол?*ЙЖне на междинно съединение. Получаване на (R,S)-[7-[[4(аминоиминометил) фенил] амино] -карбонил] -4(2-фенилетил)-1,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-2Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) трет.-бутилов З-метил-4-нитробензоат

Бензенсулфонилхлорид (12,8 ml, 100 mmol) се прибавя бързо към разтвор на З-метил-4нитробензоена киселина (9,06 g, 50 mmol) в сух пиридин (25 ml) при 40°С. Реакцията е слабо екзотермична. Мътният оранжев разтвор се бърка 5 min и след това се прибавя трет.бутанол (4,7 ml, 50 mmol, 1 екв.). След 1 h червеникаво-оранжевата смес се излива в ледена вода (200 ml) и получената смес се бърка енергично 1 h. Твърдата фаза се събира чрез филтруване под вакуум, промива се с вода и се разтваря в толуен (200 ml). Разтворът се суши (магнезиев сулфат) и се филтрува през слой от силикагел, като се елуира с толуен. След концентриране се получава съединението от заглавието като жълто масло, което кристализира под вакуум (9,67 g, 82%).

б) трет.-бутилов 4-нитро-З-[N- (2-фенилетил) аминометил] бензоат

Смес от съединението от 7 (а) (4,75 g, 20 mmol), N-бромосукцинимид (3,92 g, 22 mol) и бензоилов пероксид (0,24 g, 1 mmol) в тетрахлорометан (50 ml) се нагрява при кипене. След 16 h сместа се филтрува, за да се от12 страни сукцинимидът, и филтратът се концентрира до жълто масло. Бензилбромидът се използва без пречистване. Полученият суров бензилбромид се разтваря в сух ТХФ (50 ml) и се прибавя натриев бикарбонат (2,52 g, 30 mmol). Сместа се разбърква енергично и се прибавя фенетиламин (3,8 ml, 30 mmol). Цветът на разтвора потъмнява леко до по-тъмножълто. След няколко минути сместа става много мътна. След 4 h реакционната смес се концентрира и остатъкът се разпределя между вода (50 ml) и диетилов етер (100 ml). Фазите се разделят, екстрахира се с диетилов етер, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира, при което се получава жълто масло. След хроматографиране (силикагел, 20% етилацетат/хексан) се получава съединението от заглавието като жълто масло.

в) трет.-бутилов 4-нитро-3-[М-(трет.-бутоксикарбонил)-М-(2-фенилетил)-аминометил]бензоат

Ди-трет.-бутилдикарбонат (2,10 g, 9,62 mmol) се прибавя наведнъж към разтвор на съединението 7(6) (2,86 g, 8,02 mmol) в хлороформ (30 ml) при стайна температура. Реакционната смес се бърка при стайна температура

2,5 h, след това при кипене 0,5 h. След концентриране и хроматографиране (силикагел, 15% етилацетат/хексан) се получава съединението от заглавието (3,70 g) като жълто масло.

г) трет.-бутилов 4-амино-3-[М-(трет.-бутоксикарбонил) -N- (2-фенилетил) -аминометил]бензоат

Смес от съединението 7 (в) (2,66 g, 5,83 mmol), 10% паладий върху въглен (0,62 g, 0,58 mmol Pd) и етилацетат (60 ml) се разклаща под водород 3,5 atm (50 psi). След 3 h сместа се филтрува, за да се отстрани катализаторът, и филтратът се концентрира до сухо. След хроматографиране (силикагел, 20% етилацетат/ хексан) се получава съединението от заглавието във вид на жълто пеноподобно масло, бавно частичновтвърдяващо се (2,26 g, 91%).

д) трет.-бутилов <R,S)-4- [2-(1,4-диметокси-1,4-диоксо-2-бутил)амино] -3- [N-(трет.бутоксикарбонил) -N- (2-фенилетил) аминометил]бензоат

Смес от съединението 7 (г) (1,98 g, 4,64 mmol), диметилацетилен дикарбоксилат (1,14 ml, 9,28 mmol) и метанол (9,3 ml) се нагрява при кипене под аргон. Получава се хомогенен разтвор. След 1 h разтворът се концентрира до жълто масло. След хроматографиране (силикагел, 1:1 етилацетат/хексан) се получава жълто масло. То се използва без допълнително пречистване. Тънкослойна хроматография (ТСХ): R_f 0,61 (основен продукт), R_f 0,41 (по-малко количество) (30% етилацетат/хексан).

Полученото по-горе жълто масло се разтваря в етилацетат (93 ml) и се прибавя 10% паладий върху въглен (1,48 g, 1,39 mmol Pd, 0,3 екв). Сместа се разклаща при стайна температура под водород 3,14 at (45 psi) в продължение на 5 h и се филтрува, за да се отстрани катализаторът. Концентрирането на филтрата дава безцветно масло, което се хроматографира (силикагел, 20% етилацетат/хексан), за да се получи съединението от заглавието като безцветно масло (2,49 g, 94%).

е) метил (R,S)-7-kap6okcH-4-(2-фенилетил) -1,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-2Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Трифлуороцетна киселина (9 ml) се прибавя наведнъж към разтвор на съединението 7(д) (2,11 g, 3,70 mmol) в сух метиленхлорид (9 ml) при 0°С под аргон. Полученият бледожълт разтвор се загрява до стайна температура, бърка се 2 h и се концентрира. Остатъкът се разтваря в толуен и се концентрира отново, за да се отстрани остатъчната трифлуороцетна киселина. Полученото бледожълто масло се разтваря в безводен метанол (18,5 ml) и разтворът се охлажда до 0°С под аргон. Към него се прибавя на капки в продължение на 5 min прясно приготвен разтвор на NaOMe/MeOH (1,0 М, 18,5 ml, 18,5 mmol). Ледената баня се отстранява, жълтият разтвор се оставя да се затопли до стайна температура в продължение на 10 min и се кипи под аргон. След 1,5 h реакционната смес се охлажда върху лед и се прибавя ледена оцетна киселина (12,1 ml, 37 mmol). Сместа се концентрира и остатъкът се разпределя между етилацетат (50 ml) и вода (50 ml). Слоевете се разделят и водният слой се екстрахира неколкократно с етилацетат (с порции от по 50 ml) до пълно разтваряне на цялата твърда фаза. Събраните органични слоеве се сушат над магнезиев сулфат и се концентрират до започване на кристализация. Получената смес се охлажда върху лед. Филтрува се с вакуум и се получава съединението от заглавието като безцветни кристали (1,0 g, 71%). Матерните луги се концентрират и остатъкът се хроматографира (силикагел, 10% метанол/хлороформ следи от оцетна киселина), за да се получи суровият продукт. След прекристализиране из етилацетат, съдържащ малко метанол, се получава допълнително количество чисто съединение (1,23 g, 87% общ добив).

ж) метилов (R,S)-[7-[[4-[N-/6eH3iuiokcnкарбонил) - (аминоиминометил] -фенил] -амино] карбонил] .1,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил) -2Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Съединението 7(e) (95,6 mg, 0,25 mmol) се нагрява при кипене с SOC1₂ (2,5 ml) в продължение на 15 min и жълтият разтвор се концентрира до сухо. Жълтата маслообразна твърда маса се разтваря в метиленхлорид (2,5 ml) и се прибавя 4- [N- (бензилоксикарбонил) -аминоиминометил] анилин (134,7 mg, 0,5 mmol). Сместа се охлажда в ледена баня под аргон и се прибавя на капки безводен пиридин (0,061 ml, 0,75 mmol). Получената оранжевожълта смес се затопля до стайна температура. След 1,5 h към реакционната смес се прибавя 5% натриев бикарбонат (5 ml) и се екстрахира с етилацетат. Суши се над натриев сулфат, концентрира се и се хроматографира (силикагел, 3.2 етилацетат/хлороформ - 0,5% метанол) и препаративната тънкослойна хроматография на смесените фракции от хроматографията (една и съща система разтворители) дават съединението от заглавието като бледожълто масло (110,2 mg, 70%).

з) (R,S) - [7- [ [4-аминоимиметил) -фенил] амино] карбонил] -4- (2-фенилетил) -1,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-2Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Разтвор на съединението 7(ж) (87,0 mg, 0,1373 mmol) в 1:1 етилацетат : метанол (4,6 ml), съдържащ 10% Pd/C (29,2 mg, 0,0275 mmol) и трифлуороцетна киселина (0,011 ml, 0,137 mmol) се бърка интензивно под водород. След 1 h сместа се филтрува, за да се отстрани катализаторът и остатъкът върху филтъра се промива обилно с етилацетат и смес етилацетат/метанол. След концентриране на разтвора се получава жълта маслообразна твърда маса (83,0 mg). Тя се разтваря в метанол (4,6 ml) и се прибавя 1,0 N NaOH (0,41 ml, 0,41 mmol). Бледожълтият разтвор се бърка при стайна температура една нощ, охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,106 ml, 1,373 mmol). Разтворът се концентрира до сухо, за да се получи оранжевожълто масло. Този продукт се пречиства чрез препаративна ВЕТХ (PRP-1®, градиент, А:5% CH₃CN/H₂O - 0,1% TFA) за min, увеличен до В:23% CH₃CN/H₂O - 0,1% TFA, А за 5 min, А до В за 24 min. Съдържащите чистия продукт фракции се събират и се концентрират до появяването на утайка. Твърдата фаза се разтваря с прибавянето на минимални количество CH₃CN и разтворът се лиофилизира, за да се получи съединението от заглавието като бледожълт прах (50%).

Следващите примери илюстрират метода за получаване на фармакологично активните съединения и състави съгласно изобретението.

Пример 1. (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4метил-З-оксо-8- [ [ [2-4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

а) метил (R,S) -8- [ [ [2- [N- (бензоилоксикарбонил) -4-пиридинил] етил] метиламино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Метил (R,S) -8-карбокси-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2ацетат (2,0 mmol), разтворен в ДМФ (30 ml), се обработва с EDC (2,2 mmol), 1-НОВТ (285 mg. 2,1 mmol) и се нагласява на pH 7 с триетиламин. Към сместа се прибавя Ь]-метил-2-[М(бензилоксикарбонил) -4-пипервдинил] етанамин (2.4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието. Ή ЯМР (DMSOd₆) δ 6,5-7,5 (m, 7Н), 2,6-4,1 (m, 24Н), 0,9-1,8 (m. 7H). Мас-спектър (ES) m/e 551 [M+H]⁺, [M+HCOJ-595.

б) метил (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-8- [ [ [2-(4-пиридинил)етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на съединението от пример 1 (а) (0.06 mmol) в метанол (25 ml), съдържащ 1,0 М хлороводород в етер (0,6 ml) се третира с 10% паладиев хидроксид и сместа се разклаща във водородна атмосфера 2,8 at в продължение на 1 h. След това се филтрува и концентрира, при което се получава съединението от заглавието. Мас-спектър (ES) m/e 417 [М+Н]⁺.

в) (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението 1(6) (0,26 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Раз14 творът се бърка при стайна температура една нощ и се концентрира. Остатъкът се разтваря в смес вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография (С-18 силикагел, ацетонитрил/вода-трифлуороцетна киселина). След концентриране и лиофилизиране се получава съединението от заглавието. Мас-спектър (ES) m/e 403 [М+Н]⁺. >Н ЯМР (DMSO-d₆) δ 8,1-8,6 (m, 2Н), 6,4-7,0 (m, ЗН), 5,9-6,0 (m, 1Н), 5,4-5,5 (d, Ш), 5,0-5,1 (m, 1H), 3,8-3,9 (d, 1H), 1,0-3,5 (m, 22H). Анализ: (С_МН,.ДО.„_{).

Изчислено: C 48,91 Η 5,71 N 9,51 Намерено: С 49,19 Н 5,64 N 9,42 Пример 2. (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4изопентил-З-оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

а) метил (R,S)-8-kap6okcn-2,3,4,5-TeTрахидро-4-изопентил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Безводен изопентиламин барботпра през безводен диметилформамид (200 ml) при 0°С в продължение на 15 min. Към студения разтвор на амина се прибавя на капки разтвор на трет.бутил 4-бромометил-З-нитробензоат (5,0 g, 15,8 mmol) (Int. J.Peptide. Res., 36, 31 (1990) в диметилформамид (10 ml). Разтворът се бърка при 0°С в продължение на 30 min и се излива във вода. Сместа се екстрахира с етилацетат и събраните органични слоеве се промиват с вода, сушат се (натриев сулфат) и се концентрират, за да дадат жълтокафяво масло. Маслото се пречиства чрез хроматография върху силикагел, при което се получава трет.-бутилов 4-(изопентиламино) метил-3-нитробензоат.

Разтвор на трет.-бутилов 4-(изопентиламино)метил-3-нитробензоат (5,3 mmol), триетиламин (2,1 g, 21 mmol) и ди-трет.-бутилдикарбонат (3,44 g, 15,8 mmol) в ТХФ (50 ml) се бърка 24 h. Сместа се концентрира и остатъкът се разтваря в етилацетат (200 ml). Разтворът се екстрахира с вода, суши се (натриев сулфат) и се концентрира, за да се получи жълто масло, което се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел, за да даде трет.бутилов 4- [N- (трет.-бутоксикарбонил) -N- (изопентил)аминометил] -3-нитробензоат.

Разтвор на трет.-бутилов 4- [N- (трет.-бутоксикарбонил) -N- (изопентил) аминометил] -3 нитробензоат (2,27 mmol) в етанол (100 ml), съдържащ 10% паладий върху въглен (0,5 g), се хидрира при 2,8 at След 30 min сместа се филтрува и концентрира, за да се получи трет.бутилов З-амино-4- [N-(трет.-бутоксикарбонил) N - (изопентил) аминометил] бензоат.

Към разтвор на трет.-бутилов 3-амино4- [N- (трет.-бутоксикарбонил) -N- (изопентил) аминометил] -3-нитробензоат (2,7 mmol) в метанол (50 ml) се прибавя диметилацетилендикарбоксилат (0,34 g, 2,4 mmol). Разтворът се нагрява при кипене 1 h, прибавя се диметилацетилендикарбоксилат (0,17 g, 1,2 mmol) и се кипи още 1 h. Сместа се охлажда, филтрува се, концентрира се и остатъчното жълто масло се хроматографира върху силикагел, за да се получи (E,Z)-4-[N-(трет.-бутоксикарбонил)-N(изопентил) аминометил] -3- [2-(1,4-диметокси-

1,4-диоксо-2-бутенил) амино] бензоат.

Разтвор на (E,Z)-4- [N-(трет.-бутоксикарбонил) -N- (изопентил) аминометил] -3- [2-(1,4диметокси-1,4-диоксо-2-бутенил) -амино] бензоат в метанол (50 ml), съдържащ 10% паладий върху въглен (0,5 g), се хидрира при 2,8 at и стайна температура. Следа 4 h суспензията се филтрува и концентрира, за да се получи бледожълто масло. Остатъкът се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел, за да се получи трет.-бутилов 4-[N-(трет.-бутоксикарбонил) -N- (изопентил) аминометил] -3- [2-(1,4диметокси-1,4-диоксо-2-бутил) амино] -бензоат.

Към разтвор на трет.-бутилов 4-[N(трет.-бутоксикарбонил)-1Ч-(изопентил) аминометил] -3- [2- (1,4-диметокси-1,4-диоксо-2бутил) амино]-бензоат (0,3 mmol) в метиленхлорид (10 ml) се прибавя трифлуороцетна киселина (50 ml). Сместа се бърка 4 h и се концентрира, за да даде 4- [N-(изопентил) аминометил] -3- [N- [2- (1,4-диметокси-1,4-диоксо-2бутил) ] -N- (метил) амино] бензоена киселина.

Бензоената киселина се разтваря в метанол (20 ml) и се обработва с 25% натриев метоксид в метанол (0,2 ml, 0,87 mmol). Сместа се нагрява до 50°С в продължение на 2 h, охлажда се и се прибавя 1 М хлороводород в етер (2 ml). Сместа се концентрира, за да даде съединението от заглавието,

б) метилов (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4изопентил-З-оксо-8- [ [ [2- (4-пиридил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2ацетат

Съединението 2(a) (2,0 mmol), разтво15 рено в диметилформамид (30 ml), се третира с EDC (2,2 mmol) и 1-НОВТ (285 mg, 2,1 mmol). Към сместа се прибавя М-метил-2-(4-пиридил) етанамин (2,4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието.

в) метилов (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4изопентил-З-оксо-8- [ [ [2- (4-пиридинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2ацетат

Към разтвор на съединението 2(6) (0,2 mmol) и 0,6 N солна киселина (0,6 ml) в метанол (30 ml) се прибавя платинов оксид (5 mg) и се хидрира при 2,8 at една нощ. Сместа се филтрува и се концентрира, за да даде съединението от заглавието. Мас-спектър (ES) m/e 473 [М+Н]⁺.

г) (R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопентилЗ-оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението 2(в) (0,27 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура една нощ и се концентрира. Остатъкът се разтваря в смес вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието. Мас-спектьр (ES) т/е 459 [М+Н] *.

Пример 3. (R,S) -8- [ [ [4- (аминоиминометил)-3-флуорофенил] метиламино] -карбонил] 2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил)-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) метилов (R,S)-8-[[[4-[N-(6eH3nnokсикарбонил) аминоиминометил] -3-флуорофенил] метиламино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензидиазепин -2ацетат

Метилов (R,S)-8-kap6okcn-2,3,4,5-Terpaхидро-З-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат (0,31 mmol) се нагрява при кипене с тионилхлорид (3 ml) в продължение на 15 min и полученият разтвор се концентрира. Остатъкът се концентрира из сух толуен (3 ml), за да се отстрани остатъчният тионилхлорид и полученият продукт се разтваря в сух метиленхлорид (0,5 ml). Този разтвор се прибавя на капки за 1-2 min към разтвор на 2-флуоро-4(метиламино) - [N-бензилоксикарбонил) ] (0,03 mmol) и безводен пиридин (1,125 ml, 1,55 mmol) в сух метиленхлорид (10 ml) при 0°С под аргон. Получената реакционна смес се затопля до стайна температура и се бърка 0,5 h, разрежда се с етилацетат и се промива с 5 % натриев хидрогенкарбонат. След сушене (натриев сулфат) , концентриране и хроматографиране (силикагел, 10% етилацетат/толуен) се получава съединението от заглавието. ‘Н ЯМР (400 MHz, CDC1₃) δ 8,15 (t, 1H), 7,4 (d, 2H), 7,4-7,15 (m. 8H), 7,1 (d, 2H), 6,9 (dd, 1H), 6,75 (dd, 1H), 6,65 (s, 1H), 6,6 (d, 1H), 6,4 (d, 1H), 5,25 (d, 1H), 5,15 (s, 2H), 4,9 (q, 1H), 4,25 (d, 1H), 3,7 (s, 3H), 3,65 (m, 2H), 3,55 (d, 1H), 3,45 (s, 3H), 2,95 (dd, 1H), 2,7 (m, 2H),

2,6 (dd, 1H).

6) (R,S) -8- [ [ [4- (аминоиминометил) -3флуорофенил] метиламино] -карбонил] -2,3,4,5тетрахидро-З-оксо-4- (2-фенилетил) -1Н-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина

Разтвор на съединението 3 (а) (0,06 mmol) в метанол (25 ml), съдържащ 1,0 М хлороводород в етер (0,6 ml) се третира с 10% паладий върху въглен (0,06 g) и сместа се разклаща във водородна атмосфера 2,8 at в продължение на 1 h. Сместа се филтрува и концентрира, за да се получи метилов естер на съединението от заглавието.

Метиловият естер (0,27 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура една нощ и след това се концентрира. Остатъкът се разтваря в смес от вода и ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието. Ή ЯМР (400 MHz, CD₃OD) δ 7,75 (t, 1H), 7,25-7,05 (m, 6H), 6,8 (d, 1H), 6,7 (s, 1H), 6,5 (d, 1H), 5,35 (d, 1H), 5,05 (m, 1H), 3,8 (d, 1H), 3,65 (m, 2H), 3,4 (s, 3H), 2,9 (dd, 1H), 2,7 (m, 2H), 2,6 (dd, 1H). Мас-спектър (ES) m/e 518 [M+H]⁺.

Пример 4. (R,S)-8-[[(l,2,3,4-TerpaxHflpo7-изохинолинил) амино1 -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-З-оксо-4- (2-фенилетил) -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) метилов естер на (R,S)-8-[[N-(TpeT.бутоксикарбонил) -1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил] амино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро16

З-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин2-оцетна киселина

Метилов (R,S)-8-kap6okcn-1,2,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил)-ЗН-1,4-бензодиазепин-2-ацетат (2,0 mmol), разтворен в ДМФ (30 ml) се третира с EDC (2,2 mmol) и 1НОВТ (285 mg, 2,1 mmol). Сместа се обработва с №-(трет.-бутоксикарбонил)-7-амино-1,2,3,4тетрахидро-изохинолин (2,4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието.

б) (R,S)-8-[[(1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил) амино] -карбонил] -2.3,4,5-тетрахидро-З-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението 4(a) (0,56 mmol) се разтваря в смес от метиленхлорид (25 ml) и трифлуороцетна киселина (5 ml). След 1 h сместа се концентрира, за да даде метилов естер на съединението от заглавието.

Метиловият естер (0,27 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура една нощ и след това се концентрира. Остатъкът се разтваря в смес от вода и ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието.

Анализ: [(C₂₉H₃₍₎N₄O₄ 0.6 C2HF₃O₂).1,5 (H2»J

Изчислено: С 60,55 Н 5,64 N 9,31

Намерено: С 60,45 Н 5.80 N 9,28

Пример 5. (R,S) -7- [ (4,4'-бипиперидин-1 ил) карбонил] -4- [2-(циклохексил) етил] -2,3,4,5тетрахидро-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

а) метилов (R,S)-7-kap6okcn-4-[2-(циклохексил) етил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на метил (R,S)-7-kap6okcn-2,3,

4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат (1,2 mmol) и 0,6 N хлороводородна киселина (4,0 ml) в метанол (50 ml) се третира с платинов оксид (120 mg) и се хидрира при 2,8 at. Сместа се филтрува и концентрира, за да даде съединението от заглавието.

б) метилов (R,S)-7-[(4,4’-6HnHnepHflHH-

1-ил)карбонил]-4-[2-(циклохексил)етил]-

2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- 1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Съединението 5(a) (2,0 mmol), разтворено в ДМФ (30 ml) се обработва с EDC (2,2 mmol) и 1-НОВТ (285 mg, 2,1 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието.

в) метил- (R,S) -7- [(4,4’-бипиперидин-1ил)карбонил] -4- [2-(циклохексил) етил] -2,3,4,5тетрахидро-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

Съединението от пример 5(6) (0,56 mmol) се разтваря в смес от метиленхлорид (25 ml) и трифлуороцетна киселина (5 ml). След 1 h сместа се концентрира, за да даде съединението от заглавието.

г) (R,S)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил)карбонил]-4-[2-(циклохексил)етил]-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението 5 (в) (0,3 mmol) се суспендира в ацетон (2 ml) и се обработва с литиев хидроксид хидрат (25 mg) във вода (2 ml). Сместа се бърка една нощ, прибавят се метанол и допълнително количество литиев хидроксид хидрат (5,5 mg) на две порции, в продължение на 9 h. Сместа се концентрира, водният остатък се неутрализира със солна киселина и се концентрира. Остатъкът се оставя в хладилник една нощ и се филтрува. Филтърният остатък се промива със студена вода, ацетон и етер, за да даде съединението от заглавието.

Анализ: [(C₃₀H₄₄N₄O₄2.5 C₂HF₃O₂). 2(Н₂О)]

Изчислено: С 49,70 Н 6,02 N 6,62 Намерено: С 49,43 Н 6,02 N 6,62.

Пример 6. (Е,8)-7[[4-(2-аминоетил)пиперидин-1 -ил] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3оксо-4- (2-фенилетил) -1Н-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

а) метилов (R,S)-7[[4-TpeT.-6yTokcnkapбонил) (2-аминоетил)-пиперидин-1-ил] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Метилов (R,S)-7-kap6okcH-2,3,4,5-TeTpaхидро-З-оксо-4- (фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат (2,0 mmol), разтворен в ДМФ (30 ml), се обработва с DCC (458 mg, 2,2 mmol),

1-НОВТ (285 mg, 2,1 mmol) и се довежда до pH 7 с триетиламин. Към сместа се прибавя N(трет.-бутоксикарбонил) -2- (4-пиперидинил) етанамин (2,4 mmol), бърка се 48 h при стайна температура, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да даде съединението от заглавието.

б) (R,S) -7- [ [4- (2-аминоетил) пиперидин-

1- ил] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението 6(a) (0,56 mmol) се разтваря в смес от метиленхлорид (25 ml) и трифлуороцетна киселина (5 ml). След 1 h се концентрира, за да даде метилов естер на съединението.

Метиловият естер (0,27 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка една нощ при стайна температура и след това се концентрира. Остатъкът се разтваря отново във вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография за получаване на съединението от заглавието. Мас-спектьр (ES) m/e 479 [М+Н]⁺.

Пример 7. (R,S)-7 [ [ (1,2,3,4-тетрахидро7-изохинолинил) амино] -карбонил] -2,3,4,5тетрахидро-З-оксо-4-(2-фенилетил )-1 Н-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 4, с изключение на това, че метиловият (R,S)-8карбокси-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил)-1 Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетаг се замества с (R,S)-7-kap6okcn-2,3,4,5-TeTpaxiupoЗ-оксо-4-(2-фенилетил)-1 Η-1,4-бензодиазепин-

2- ацетат, се получава съединението от заглавието.

Анализ: [(C,₉H₃₀N₄O₄ 2(C,HF₃O₂). 0.75 (H₂O)J

Изчислено: С 53,55 Н 4,36 N 7,57 Намерено: С 53,80 Н 4,56 N 7,56.

Пример 8. (R,S)-7-[(4,4’-6nnnnepiwiH-lил)карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) трет.-бутилов З-метил-4-нитробензоат

З-метил-4-нитробензоена киселина (500 g,

2,76 mol) се прибавя към пиридин (1,25 1) и сместа се бърка до разтваряне на киселината. Бързо се прибавя бензенсулфонилхлорид (609 g, 3,45 mol), като температурата се поддържа < 30°С с ледена баня. Към края на прибавянето се отделя утайка и се прибавя пиридин (500 ml), за да се подобри бъркането. Сместа се бърка 30 min и се прибавя на капки трет,бутанол (523 ml) за 30 min при < 30°С. Сместа се бърка 2 h, разтваря се в хексан : етилацетат (4:1, 2,5 1) и получената смес се екстрахира с вода. Органичната фаза се концентрира до получаването на жълто масло, което кристализира при охлаждане, за да даде съединението от заглавието (635 g, 97 %). Т.т. 56 - 58°С.

б) трет.-бутилов З-бромометил-4-нитробензоат

Разтвор на съединението 8(a) (635 g, 2,68 mol) в тетрахлорометан (6 1) се бърка и обработва с N-бромосукцинимид (476,5 g, 2,68 mol). Сместа се облъчва и нагрява до кипене с 3 насочващи се нагряващи лампи, разположени под нивото на разтвора. Прибавя се бензоилпероксид (6 g) на четири порции, докато сместа се нагрява при кипене, и последната порция се прибавя, след като сместа се кипи 2 h. Сместа се облъчва при кипене още 12 h, охлажда се и се оставя да престои няколко часа, след което се филтрува и концентрира до кафяво масло (870,7 g). Маслото се разтваря в хексан (3 1) и етер (500 ml) - кипящи, филтрува се и филтратът се концентрира частично чрез кипене. Полученият разтвор се оставя да престои една нощ и образуваните белезникави кристали се филтруват, промиват се с хексан и се сушат, за да дадат съединението от заглавието (396,6 g, 46,8 %). Т.т. 80 83°С. Ή ЯМР (250 ΜΗζ) δ 4,5 (2Н), ТСХ R_f 0,7 (силикагел, 1,9 етилацетат/хексан). След престояване от филтрата се получават още 73 g с т.т. 61 - 65°С.

в) трет.-бутилов З-(метиламино) метил 4-нитробензоат % воден разтвор на метиламин (623 ml) се прибавя към диметилформамид (2,5 1), при бъркане и температура -5°С в баня от лед/ацетон. Към тази смес на капки се прибавя в продължение на 1 h разтвор на съединението от пример 8(6) (238 g, 0,753 mol) в етилацетат (600 ml), като вътрешната температура на разтвора се поддържа между 0 и -5°С. Прозрачната жълта реакционна смес се бърка допълнително 30 min и се разрежда с равен обем вода. Прибавя се хексан, органичната фаза се отделя и водната фаза се екстрахира с хек18 сан. Събраните органични екстракти се промиват с вода и се концентрират, за да се получи съединението от заглавието (217,8 g) като светложълто масло.

г) трет.-бутилов 3-[К-(трет.-бутоксикарбонил) - (метиламино) -метил] -4-нитробензоат

Разтвор на съединението 8(a) (0,753 mol) в етилацетат (1 1) се бърка и обработва с дитрет.-бутилдикарбонат (180,8 g, 0,828 mol), който се прибавя на порции. Протича бурна реакция с интензивно газоотделяне, която приключва след прибавяне на последната порция дикарбонат. Реакционната смес се бърка допълнително още 30 min и се екстрахира с 4 % воден разтвор на натриев карбонат и вода. Органичната фаза се концентрира, за да се получи светложълто масло, което се разтваря в хексан и се охлажда в баня със сух лед/ацетон, за да започне кристализация. Сместа се съхранява в хладилник, филтрува се и се суши, за да даде съединението от заглавието (129 g, 47 %), което се използва в следващия етап. Т.т. 56 - 58°С. Ή ЯМР (CDC1₃) δ 8,05 (s, 2Н), 7,95 (s, 1Н), 4,8 (d, 2H), 2,9 (s, 2H), 1,6 (s, 9H), BETX t_R 27 min (Zorbax RX Cl8, градиент

4,6 x 150 mm, А:метанол, В:вода - 0,1 % TFA, 50 - 90 % метанол за 40 min, УВ детектнране при 210 nm).

д) трет.-бутилов 4-амино-3-[Ь1-(трет.бутоксикарбонил)-(метиламино) метил] бензоат

Разтвор на съединението 8(г) (129 g, 0,352 mol) в смес етилацетат/метанол (1:1, 1,5 1) се обработва с 10 % Pd/C (40 g), навлажнен с етилацетат, под аргон в бутилка за хидриране. Бутилката се продухва с водород и се разклаща до поглъщане на теоретичното количество водород. Сместа се филтрува през целит и филтратът, който съдържа съединението от заглавието, се използва в следващия етап.

е) трет.-бутилов (E/Z1-3-[Ν-(τρετ.бутоксикарбонил)-(метиламино)-метил] -4- [2(1,4-диметокси-1,4-диоксо-2-бутенил) амино] бензоат

Разтвор на съединението 8(д) (118,3 g, 0,352 mol) в смес метанол:етилацетат (1,5 1) се бърка при стайна температура под аргон и към тази смес се прибавя на капки в продължение на 30 min диметилацетилендикарбоксилат (50 g, 0,352 mol), след което сместа се нагрява при кипене 16 h. Сместа се охлажда и се прибавя ново количество диметилацетилендикарбоксилат (6,0 ml, 0,0488 mol) наведнъж. Реак ционната смес се нагрява при кипене 2,5 h. Полученият разтвор, съдържащ съединението от заглавието, се охлажда и се използва в следващия етап.

ж) трет.-бутилов (R,S)-3-[Ν-(τρετ.бутоксикарбонил) - (метиламино) -метил] -4- [2(1.4-диметокси-1,4-диоксобутил) амино] бензоат

Разтвор на съединението 8(e) (-168 g, 0.352 mol) в смес етилацетат:метанол (1,5 1) се прибавя към 10 % Pd/C (20 g), навлажнен с етилацетат, под аргон в бутилка за хидриране. Сместа се разклаща във водородната атмосфера и се нагрява до 48°С до поглъщане на теоретичното количество водород, охлажда се. продухва се, филтрува се през целит и филтратът се концентрира, за да се получи съединението от заглавието (173,4 g) като жълто масло. BETX t_R 18,9 min (Zorbax RX C18, 4,6 x 150 mm, 1 ml/min, градиент, А:метанол В:вода 0.1 % TFA, 50 - 90 % метанол за 40 min, УВ детектнране при 210 пт).

з) (R,S) 4-[2-(1,4-диметокси-1,4-диоксобхтил) амино] -3- [ (метиламино) метил] бензоат

Разтвор на съединението 8 (ж) (0,348 mol) в дихлорометан (500 ml) се прибавя в продължение на 30 min при бъркане към разтвор на трифлуороцетна киселина (684 ml) и дихлорометан (1550 ml) при вътрешна температура между 18 и 25°С. Разтворът се бърка една нощ при стайна температура и се концентрира, за да даде съединението от заглавието (254,6 g) като кафяво масло. BETX t_R 19 min (Zorbax RX Cl8, 4,6 x 150 mm, 1 ml/min, градиент, А:метанол В:вода - 0,1 % TFA, 10 - 60 % метанол за 50 min, УВ детектнране при 210 пт).

и) метилов (R,S)-7-kap6okcH-2,3,4,5тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на съединението 8(з) [112,7 g (0.348 mol) с TFA (141,9 g)] в метанол (2 I) се охлажда до температура между 0 и - 5°С и се бърка под аргон. В продължение на 2 h се прибавя натриев метоксид в метанол (25 %, 396 ml, 1,94 mol), като температурата се поддържа между 0 и - 5°С. След прибавянето температурата се оставя да се повиши бавно и сместа се бърка 45 min. Към реакционната смес се прибавя ледена оцетна киселина (42 ml), последвана от вода (1,5 1). Започва образуването на кристална утайка и pH на сместа се нагласява на 4,5 чрез внимателно прибавяне на 12 N солна киселина. Сместа се бърка ня19 колко минути, филтрува се и утайката се промива с вода и се суши под вакуум, за да се получи съединението от заглавието (77,6 g 76 %). ‘Н ЯМР (250 MHz, DMSO-d₆) δ 7,5 (m, 2H). 6,5 (m, 2H), 5,5 (d, 1H), 5,2 (m, 1H), 3,9 (d, 1 Η),

3,6 (s, 3H), 2,9 (s, 3H), 2,9 - 2,6 (m, 2H), т.т. 276 - 277°C. BETX t_R 23,2 min (Zorbax RX C18, 4,6 x 150 mm, 1 ml/min, градиент, А:метанол В:вода - 0,1 % TFA, 10 - 60 % метанол за 50 min, УВ детектиране при 210 пт).

Анализ: Ο₁₄Η₁₆Ν,Ο₅

Изчислено: С 57,53 Н 5,52 N 9,52 Намерено: С 57,25 Н 5,41 N 9,17.

Т.т. 280 - 280,5°С (с разлагане)

й) метилов (R,S)-7-[[l’-(TpeT.-6yTokcnкарбонил)-4,4’-пиперидин-1-ил] карбонил] -2,

3.4.5- тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Като се използва методът от пример 5(6), с изключение на това, че метиловият (R,S)-7карбокси-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил)-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат се заменя със съединението от пример 8(и), се получава съединението от заглавието.

к) метилов (R,S)-7-[(4,4’-6iinitnep[wifH-lил)карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Като се използва методът от пример 5 (в), с изключение на това, че съединението от пример 5(6) се заменя със съединението от пример 8(й), се получава съединението от заглавието.

л) (R,S)-7-[(4,4’-бппиперидин-1-ил)карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-

1.4- бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 5 (г), с изключение на това, че съединението от пример 5 (в) се заменя със съединението от пример 8 (к) и литиевият хидроксид с натриев хидроксид, се получава съединението от заглавието.

Анализ: [(C₂₃H_rN₄O₄ 2(C,HF₃O„). 2,5 (Н₂О)]

Изчислено: С 46,22 Н 5,46 N 7,97 Намерено: С 46,33 Н 5,45 N 7,97. Пример 9-10.

а) метилов (R,S)-7-[l’-(TpeT.-6yTokciiкарбонил) -4,4’- (бипиперидин-1 -ил) карбонил] -

2.3.4.5- тетрахидро-3-оксо-4-(фенилетил)-1Н-

1.4- бензодиазепин-2-ацетат се хроматографира BETX t_R 16 min (Chiracel® OD, 21,1 x 250 mm, 10 ml/min, метанол, УВ детектиране при 250 nm), за да се получат следните съединения:

9(a) метилов (+)-7-[1’-(трет.-бутоксикарбонил) -4,4’-(бипиперидин-1-ил) карбонил] -2,

3.4.5- тетрахидро-3-оксо-4- (фенилетил) -1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат;

10(a) метилов (-)-7-[1’-(трет.-бутоксикарбонил) -4,4’- (бипиперидин- 1-ил) карбонил] -

2.3.4.5- тетрахидро-3-оксо-4-(фенилетил)-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-ацетат.

б) Като се използва методът от пример 5 (б) - (г), с изключение на това, че съединението от пример 5 (б) се заменя със съединението от пример 9 - 10(a), се получават следните съединения:

9(6) (+)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил)карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина [a]_D + 128° (с = 0,5, метанол); [a]_D + 80° (с = 0,5, вода);

Анализ: [(C₃₀H₃₈N₄O₄ 2(C₂HF₃O₂) .1.5 (Н₂О>]

Изчислено: С 52,78 Н 5,60 N 7,24 Намерено: С 52,70 Н 5,89 N 7,47;

(б) (-)-7- [ (4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина [a]_D -118° (с = 0,5, метанол);

Анализ: C₃₀H₃₈N₄O₄ 2(C₂HF₃O₂)

Изчислено: С 54,69 Н 5,40 N 7,50 Намерено: С 54,49 Н 5,40 N 7,85.

Пример 11. (К,8)-7-[(4,4’-бипиперидин1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3-оксо-1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна кисетина

а) метилов (R,S)-7-kap6okcn-4-H3onpoпил-2,3,4,5-тетрахидро-З-оксо-4-1 Η-1,4-бензодиазепин- 2-ацетат

Като се използва методът от пример за получаване на междинно съединение 7 (б) - (е), с изключение на това, че фенилетиламинът в примера за получаване на междинно съединение 7 (б) се заменя с изопропиламин и натриевият метоксид в метанол в примера за получаване на междинно съединение 7 (е) се заменя с диизопропилетиламин в кипящ ксилен, се получава съединението от заглавието.

(б) (R,S) -7-0 [ (4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Като се използва методът от пример 5 (б) - (в), с изключение на това, че съединението от пример 5(a) се заменя със съединението от пример 11 (а), се получава съединението от заглавието.

в) (R,S)-7-[(4,4’-6nnnnepimiiH-l-iui)kapбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример за получаване на междинно съединение 8 (й), с изключение на това, че съединението от пример за получаване на междинно съединение 8 (и) се заменя със съединението от пример 11 (б), се получава съединението от заглавието. ВЕТХ к’ (PRP-1; 15 % ацетонитрил/вода/0,1 % TFA): Ή ЯМР (400 MHz, CD₃OD) δ 7,12 (d, J=l,9 Hz, IH), 7,08 (dd, J=8,3, 1,9 Hz, IH), 6,59 (d, J=8,3 Hz, IH), 5,29 (d, J=17,0 Hz, IH), 5,17 (dd, J=8,9 5,2 Hz, IH), 4.72 - 4,84 (m, IH), 4,10 (d, J=17,0 Hz, IH). 3,34 - 3,45 (m, 2H), 2,70 - 3,15 (m, 5H), 2,63 (dd, J=16,8, 5,2 Hz, IH), 1,92 - 2,05 (m, 2H), 1,35 - 1,54 (m, 4H), 1,16 - 1,31 (m, 2H), 1,20 (d, J= 6,8 Hz, 3H), 1,03 (d, J=6,9 Hz, ЗН); Мас-спектър (ES) m/e

457.2 [M+H]⁺.

Анализ: [C₂₅H₃₆N₄O₄1,5CF₃CO₂H 1,5 H₂O]

Изчислено: C 51,37 H 6.24 N 8,56 Намерено: C 51,49 H 6,39 N 8,46.

Пример 12 - 13. (R)-7-[(4,4’-6nnnnepnдин-1-ил)карбонил] -2,3,4,5-тетрахпдро-4-метил3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина и (S-7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил)карбонил] -2,

3.4.5- тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) Съединението от пример 8 (й) се разделя чрез хирална ВЕТХ, за да се получат следните съединения:

12(a) метилов (к)-7-[1'-(трет.-бутоксикарбонил) - (4,4’-бипиперидин-1 -ил) карбонил] -

2.3.4.5- тетрахидро-4-метил-3-оксо- 1Н-1,4бензодиазепин-2-ацетат [a]_D + 140° (с = 1, метанол); ВЕТХ t_R 12,9 min (Chiracel® OD, 21,2 x 250 mm, 10 ml/min, метанол, УВ детектиране при 325 nm);

13(6) метилов (S)-7-[l’-(TpeT.-6yTokcnкарбонил)-(4,4’-бипиперидин-1-ил)карбонил]-

2.3.4.5- тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат [a]_D-142° (с=1, метанол); ВЕТХ t_R 15,1 min (Chiracel® OD, 21,2 x 250 mm, 10 ml/min, метанол, УВ детектиране при 325 nm).

б) Като се използва методът от пример 8(к), с изключение на това, че съединението от пример 8 (й) се заменя със съединенията от примери 12(a) и 13(a), се получават следните съединения:

12(6) метилов (К)-7-[(4,4’-бипиперидин-

1-ил)карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат. ВЕТХ t_R 14,3 min (Ultrasphere С18, 4,6 х 250 mm, 1,5 ml/min, градиент, А:ацетонитрил, В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 nm);

13(6) метилов (8)-7-[(4,4’-бипиперидин1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат. ВЕТХ t_R 14,3 min (Ultrasphere С18, 4,6 х 250 mm, 1,5 ml/min, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 nm).

в) Съединенията от примери 12(6) или 13(6) се разтварят в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура една нощ и след това се концентрира. Остатъкът се разтваря във вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml,

2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография (С-18 силикагел, 25 % ацетонитрил/вода-трифлуороцетна киселина). След концентриране и лиофилизиране се получават съответните съединения:

(в) (R) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат: [a] _D 92,4° (с= 0,5, метанол); Мас-спектър (ES) m/e 429 [М+Н]⁺; 427 [М-Н]-. ВЕТХ t_R 14,3 min (Ultrasphere Cl8, 4,6 x 250 mm, 1,5 ml/min, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 nm);

Анализ: [C₂₃H₃₂N₄O₄ 4,5CF₃CO₂H 3,33 Н₂О]

Изчислено: С 37,44 Н 4,16 N 5,29

Намерено: С 37,43 Н 3,81 N 5,20;

13(в) (8)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат: [ос] _D -105,9° (с=0,6, метанол); Мас-спектър (ES) m/e 429 [М+Н]⁺; 427 [М-Н]-. ВЕТХ t_R 12,6 min (Ultrasphere С18, 4,6 х 250 mm, 1,5 ml/min, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 nm).

Анализ: [C₂₃H₃₂N₄O₄ 3 CF₃CO₂H 1,25 Н₂О]

Изчислено: С 43,92 Н 4,77 N 7,06

Намерено: С 44,09 Н 5,00 N 7,29.

Пример 14. (8)-7-[(4,4’-бипиперидин-1ил)карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метл-3-оксо1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) 4-флуоро-З-метилбензоена киселина

Разтвор на 4-флуоро-З-метилфенилмагнезиев бромид в ТХФ (1,0 М, 250 ml, 250 mmol) се прибавя на струя в продължение на 5 min към сух лед (10 g) в сух ТХФ (250 ml), след което реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се концентрира. Остатъкът се разпределя между вода (500 ml) и етер (250 ml) и слоевете се разделят. Водният слой се промива с етер (2 х 250 ml) и се подкислява до pH 1 с концентрирана солна киселина. Получената смес се охлажда в ледена баня и се филтрува. Твърдата фаза се промива с вода и се суши, за да даде съединението от заглавието (25,92 g, 67 %) като белезникава твърда маса. ‘Н ЯМР (400 MHz, CDClp δ 7,90 - 8,02 (m, 2H), 7,09 (t, J=8,9 Hz, 1H), 2,34 (d, J=l,7 Hz, ЗН); ИЧ (хлороформ) 3400 - 2300 (широк), 1694 cm¹; Мас-спектър (ES) m/e 153 [M+H]⁺; m/e 153 [M-H]'.

б) трет.-бутилов 4-флуоро-З-метилбензоат

През суспензия на съединението от пример 14(a) (3,08 g, 200 mmol) в безводен етер (15 ml) барботира изобутилен в колба под налягане при -78°С, за да се получи реакционен обем 50 ml. Прибавя се на капки трифлуорометансулфонова киселина (0,09 ml, 1 mmol) и съдът се херметизира и затопля до стайна температура. След 4 h реакционната смес се охлажда и съдът се отваря. Прибавя се 5 % воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат и сместа се разбърква в баня с топла вода, за да се отстрани излишният изобутилен. Прибавя се етер и слоевете се разделят. Етерният слой се промива с 5 % разтвор на натриев хидрогенкарбонат и със солев разтвор и се суши над магнезиев сулфат. След концентриране се получава съединението от заглавието (3,83 g, 91 %) във вид на жълто масло, което се използва без допълнително пречистване. ТСХ (толуен) R_f 0,73; δ Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃)

7,77 - 7,89 (m, 2H), 7,01 (t, J=8,9 Hz, 1H), 2,30 (d, J=l,8 Hz, 3H), 1,59 (s, 9H); ИЧ (тетрахлорометан) 1715, 1369, 1296, 1258, 1167, 1124, 1117, 1105 cm¹; Мас-спектър (ES) m/e 443 [2M+Na]⁺;421 [2M+H]⁺; 155 [M+H-C₄H₈]⁺.

в) трет.-бутилов-4-флуоро-З- (метиламинометил)бензоат

Смес от съединението от пример 14(6) (3,83 g, 18,22 mmol), N-бромосукцинимид (3,57 g, 20,24 mmol), бензоилпероксид (0,22 g, 0,91 mmol) и тетрахлорометан (90 ml) се нагряват при кипене. След 16 h реакционната смес се охлажда в ледена баня, филтрува се и филтратът се концентрира. Остатъкът се пропуска през тънък слой силикагел, който след това се промива с 20 % етилацетат:хексан и филтратът се концентрира. Остатъкът се разтваря в ТХФ (90 ml) и бързо се прибавя 40 % воден метиламин (7,9 ml, 91,1 mmol). Реакционната смес се бърка една нощ и се концентрира. Остатъкът се разрежда с етер и се промива последователно с 1,0 N натриев хидроксид, вода и солев разтвор. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат, концентрира се и остатъкът се хроматографира (силикагел, 10 % метанол 1:1 етилацетат:хлороформ), за да даде съединението от заглавието (2,58 g, 59 %) като жълто масло; ТСХ R_f 0,49 (силикагел, 10 % метанол в 1:1 етилацетат:хлороформ); Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃) δ 7,97 (dd, J=7,3, 2,3 Hz, 1H), 7,90 (dd, J=8,4, 5,2, 2,3 Hz, 1H), 7,07 (t, 1H), 3,83 (s, 3H), 2,46 (s, 3H), 1,59 (s, 9H); ИЧ (тетрахлорометан) 1714, 1368, 1297, 1248, 1164, 1106 cm'¹; Мас-спектър (ES) m/e 240 [M+H]⁺; 184 [M+H-C₄H₈]⁺.

г) трет.-бутилов (8)-4-флуоро-3-[[[4метокси-1,4-диоксо-2- [ [бензилоксикарбонил] амино] бутил] метиламино] метил] бензоат

Дициклохексилкарбодиимид (453,9 mg,

2,2 mmol) се прибавя към разтвор на съединението от пример 14(в) (478,6 mg, 2 mmol), β-метилов естер на N-Cbz-L-аспартова киселина [J. Am. Chem. Soc., 79 5697 (1957); J. Am. Chem. Soc., 85, 2483 (1963)] (618,8 mg, 2,2 mmol) и 1-хидроксибензотриазол хидрат (297 mg, 2,2 mmol) в безводен диметилформамид (5 ml) при стайна температура. След 24 h сместа се разрежда с етер (125 ml) и се филтрува. Филтратът се концентрира и остатъкът се разрежда с етер (50 ml) и се промива с вода (2 х 10 ml) и солев разтвор (10 ml). Суши се над магнезиев сулфат, концентрира се и се хроматографира (силикагел, 2:1 хексан:етилацетат), при което се получава съединението от заглавието (0,87 g, 87 %) във вид на безцветно масло: ТСХ R_f 0,44 (силикагел, 2:1 хексан:етилацетат); Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃) (смес от амидни ротамери) δ 7,75 - 7,45 (m, 5Н), 7,00 - 7,15 (m, 1Н), 5,72 - 5,92 (m, 1H), 4,91 - 5,25 (m,

ЗН), 4,45 - 4,63 (m, 2Н), 3,66 (s, ЗН), 3,13 и 2,89 (2 х s, ЗН), 2,58 - 2,94 (m, 2Н), 1,56 (s, 9Н), ИЧ (тетрахлорометан) 3415, 3260, 1736,

1716, 1652, 1497, 1368,1296,1252,1207,1163, 1117, 1109 cm¹; Мас-спектър (ES) m/e 1027 [2M+Na]⁺;503 [М+Н]⁺; 447 [М+Н-С₄Н₈]⁺.

д) трет.-бутилов (5)-4-флуоро-3-[[[4метокси-1,4-диоксо-2-ампнобутил] метиламино] метил]бензоат

Смес от съединението от пример 14(г) (0,87 g, 1,73 mmol), 10 % Pd/C (184 mg, 0,17 mmol) и метанол (17 ml) се разклаща при стайна температура и под водород 3,5 at. След

1,5 h реакционната смес се филтрува през целит и се концентрира. След хроматографиране (силикагел, 10 % метанол в 1:1 етилацетатхлороформ) се получава съединението от заглавието (579,8 mg, 91 %) като безцветно масло: ТСХ R_f 0,50 (силикагел, 10 % метанол в 1:1 етилацетат:хлороформ); Ή ЯМР (250 MHz, CDC1₃) (смес от амидни ротамери) δ 7,80 8,05 (m, 2Н), 7,02 - 7,18 (m, IH), 4,55 - 4,88 (m, 2H), 4,15 - 4,28 (m, IH), 3,71 и 3,70 (2 x s, 3H), 3,11 и 2,95 (2 x s, 3H), 2,76 (dd, J=16,3, 5,4 Hz, IH), 2,48, 2,67 (m, IH), 1,74 и 1,57 (2 x s, 9H), ИЧ (тетрахлорометан) 3380, 1735,

1717, 1653, 1370, 1298, 1253, 1164, 1112, cm-¹; Мас-спектър (ES) m/e 369 [M+H]⁺; 313 [M+HC₄H_g]⁺.

е) метилов (S)-(-)-2,3,4,5-тетрахидро-7(трет.-бутоксикарбонил) -4-метил-З-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на съединението от пример 14(д) (146,1 mg, 1,13 mmol) и 2,6-ди-трет.-бутилпиридин (0,51 ml, 2,26 mmol) в безводен диметилсулфоксид (5,7 mmol) се нагрява под аргон на маслена баня при 120 - 125°С. След 17,5 h реакционната смес се охлажда в ледена вода и се разрежда с вода. Сместа се екстрахира с етилацетат и събраните етилацетатни слоеве се промиват с вода и солев разтвор. След сушене над магнезиев сулфат, концентриране и хроматографиране (силикагел, 3:2 етилацетат:хексан) се получава съединението от заглавието (221,8 mg, 56 %) във вид на почти безцветно твърдо вещество. ТСХ R_f 0,41 (3:2 етилацетат:хексан); [a] _D-202,7“ (с=1,0, ме-танол); ‘Н ЯМР (400 MHz, CDC1₃) δ 7,68 (dd, J=8,5,

1,8 Hz, IH), 7,59 (d, J=l,8 Hz, IH), 6,50 (d, >8,5 Hz, IH), 5,44 (d, J=16,4 Hz, IH), 5,08 5,16 (m, IH), 4,54 (br d, J=4,5 Hz, IH), 3,76 (d, >16,4 Hz, IH), 3,75 (s, 3H), 3,08 (s, 3H),

3,00 (dd, J=16,0, 6,9 Hz, IH), 2,67 (dd, J=16,0,

6,3 Hz, IH), 1,57 (s, 9H); ИЧ (хлороформ) 3560 - 3240 (широк), 1731, 1695, 1663, 1610, 1369. 1302, 1171, 1146, 1134, cm¹; Мас-спектър 5 (ES) m/e 719 [2M+H]⁺; 349 [M+H]⁺.

ж) метилов (S)-(-)-7-kap6okcH-2,3,4,5тетрахидро-4- метил-3-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на съединението от пример 14(e) 10 (176.4 mg, 0,506 mmol) в бедводен дихлорметан (2,5 ml) се охлажда до 0°С и се обезкислородява чрез три цикъла вакуумиране/продухване с аргон. Прибавя се на капки трифлуороцетна киселина в продължение на 3 min и полученият 15 разтвор се бърка 2 h, като през това време температурата се повишава до +15°С. Реакционната смес се концентрира (20°С) и остатъкът повторно се концентрира из толуен (35°С), за да се отстрани остатъчната трифлуороцетна 20 киселина и да се получи съединението от заглавието.

з) метилов (S)-(-)-7-[1 [1’-(трет.-бутоксикарбонил) -4,4’-бипиперидинил] карбонил] -

2,3.4.5-тетрахидро-4-метил-З -оксо- 1 Η-1,4-бен- зодиазепин-2-ацетат

Съединението от пример 14(ж), 1-хидроксибензотриазолхидрат (82 mg, 0,607 mmol) и 4- (трет.-бутоксикарбонил) -4,4’-бипиперидин (163 mg, 0,607 mmol) се разтварят в безводен 30 диметилформамид (2,5 ml) и разтворът се охлажда до 0°С под аргон. Прибавя се диизопропилетиламин (0,18 ml, 1,01 mmol) и след това 1 - <3-диметиламинопропил) -3-етилкарбодиимидхидрохлорид (116 mg, 0,607 mmol) и реак35 ционната смес се затопля до стайна температура. След 21 h реакционната смес се концентрира и остатъкът се разпределя между вода и хлороформ. Слоевете се разделят и водният слой се екстрахира с хлороформ. След сушене, 40 концентриране и хроматографиране (силикагел, 10 % метанол в 1:1 етилацетат:хлороформ) се получава съединението от заглавието (215,4 mg, 78 %) като жълта пяна: ТСХ R_f 0,50 (3:2 етилацетат:хексан); [ос]_D -140° (с=1,0, метанол); 45 Ή ЯМР (400 MHz, CDCip δ 7,08 - 7,15 (m, 2H), 6,53 (d, >8,3 Hz, IH), 5,44 (dd, J=I6,4 Hz, IH), 5,06 (t, J=6,6 Hz, IH), 3,90 - 4,80 (br m, 4H), 3,75 (s, 3H), 3,73 (d, J=16,4 Hz, IH), 3,08 (s, 3H), 2,99 (dd, J=15,8, 6,6 Hz, Ш), 50 2,56 - 2,93 (m, 5H), 1,60 - 1,83 (m, 4H), 1,46 (s, 9H), 1,08 - 1,42 (m, 6H); ИЧ (тетрахлорометан) 3290, 1735, 1689, 1669, 1610, 1436, 1426,

1365, 1286, 1173 cm'¹; Мас-спектър (ES) m/e 1085 [2M+H]⁺; 565 [M+Na]⁺; 543 [M+H]*; 502, 487 [M+H-C₄H₈]⁺.

и) (S)-(-)-7-[l [1’-(трет.-бутоксикарбонил)-4,4’-бипиперидинили] карбонил] -2,3,4,5тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 13 (б) - (в), съединението от пример 14 (з> се превръща в съединението от заглавието.

Пример 15. (5)-(-)-7-[(4,4’-бипиперидин-

1-ил] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) 4-флуоро-З-цианобензоена киселина

Към смес на 2-флуоро-5-метилбензонитрил (13,5 g, 0,1 mol), тетрабутиламониев бромид (1,61 g, 5 mmol) и рутениев(Ш) хлоридтрихидрат (0,261 g, 1 mmol) в дихлорометан (150 ml) се прибавя разтвор на натриев хипохлорид (645 ml, 0,45 mol), който е неутрализиран до pH 9 с 20 % сярна киселина. Реакционната смес се бърка и поддържа при pH 9 с прибавяне на 20 % разтвор на натриев хидроксид при стайна температура. След 3 h водната фаза се отделя и подкислява до pH 2 с 20 % сярна киселина, а образувалата се твърда фаза се филтрува, за да даде съединението от заглавието (3,4 g, 20 %) с т.т. 177 - 178°С. Ή ЯМР (CDC1₃) 7,35 (t, J=8,70 Hz, ΙΗ), 8,83 (m, 1H), 8,42 (m, 1H).

б) трет.-бутилов 4-флуоро-З-цианобензоат Към разтвор на съединението от пример

15(a) (100 mg, 0,6 mmol) в толуен (10 ml) при 80°С и бъркане се прибавя разтвор на N.Nдиметилформамид ди-трет.-бутилацетал (1 ml, 4 mmol) в толуен (2 ml) в продължение на 10 min. Рекационната смес се нагрява 1 h, охлажда се, промива се с наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира, за да даде съединението от заглавието (70 mg, 52%). Мас-спектър (ES) m/e 222 [М+Н]⁺; ‘Н ЯМР (CDCI₃) δ 1,60 (s, 9Н), 7,29 (t, J=8,62 Hz, 1H), 8,25 (m, 1H).

в) β-метилов естер на Ν- [ [2-циано-4-трет.бутоксикарбонил] фенил] -L-аспартова киселина

Смес от съединението от пример 15(6) (6 g, 27 mmol), β-метилов естер на L-аспартова киселина хидрохлорид (6,1 g, 33 mmol) и натриев бикарбонат (8,37 g, 100 mmol) във вода (20 ml) и диметилсулфоксид (80 ml) се нагрява при 72°С в продължение на 24 h. Реакционната смес се разрежда се леденосту-дена разредена солна киселина и се екстрахира с етилацетат. Събраната органична фаза се екстрахира със студен наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Алкалните екстракти се събират, подкисляват се до pH 2 със студена разредена солна киселина и се екстрахират с етилацетат. Събраните органични екстракти се сушат над магнезиев сулфат и се концентрират, за да дадат съединението от заглавието (7,1 g, 75 %); Мас-спектър (ES) m/e 349 [М+Н]⁺; Ή ЯМР (CDC1₃) δ 1,57 (s, 9Н), 3,01 (m, 2Н), 3,75 (s, ΙΗ), 4,64 (m, 1H), 5,77 (d, J=8,49 Hz, 1H), 6,71 (d, J=8,93 Hz, 1H), 8,02 (dd, J=8,93, 1,85 Hz, 1H), 8,08 (d, J=l,89 Hz, 1H).

r) β-метилов естер на Ν- [ [2-формил-4трет.-бутоксикарбонил] фенил] -L-аспартова киселина

Съединението от пример 15(в) (7,0 g, 20 mmol) се разтваря в оцетна киселина (65 ml) и се поставя в бутилка за хидриране. След охлаждане се прибавят мокър Реней-никел (14 g) вода (65 ml) и пиридин (65 ml). Получената смес се продухва с аргон в продължение на 0,5 h, за да се изгони кислородът, и се разклаща във водородна атмосфера 3,5 at при 60°С в продължение на 5 h. Сместа се обезгазява, филтрува и филтратът се дестилира азеотропно с толуен при 50°С под висок вакуум. Остатъчното масло се разтваря в етилацетат (300 ml) и се промива със студена разредена солна киселина, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира, за да даде съединението от заглавието като светлооранжева аморфна твърда маса (5,9 g, 84 %). Мас-спектър (ES) m/e 352 [М+Н]⁺; ‘Н ЯМР (CDC1₃) δ 1,59 (s, 9Н), 3,00 (m, 2Н), 3,74 (s, ΙΗ), 4,77 (m, 1H), 6,73 (d, J=8,88 Hz, 1H), 8,03 (dd, J=8,85, Hz, 1H), 8,20 (d, J=2,12 Hz, 1H), 9,20 (d, J=8,31 Hz, 1H), 9,88 (s, 1H).

д) β-метилов естер на Ν- [ [2- (N-метил) аминометил-4-трет.-бутоксикарбонил] фенил] -Lаспартова киселина

Разтвор на съединението от пример 15(г) (5,9 g, 16,7 mmol) в етилацетат (100 ml) в бутилка за хидриране се продухва с аргон в продължение на 0,5 h, за да се изгони кислородът. Прибавят се платинов оксид (0,6 g), безводен магнезиев сулфат (5,9 g, 49 mmol) и разтвор на метиламин (3,2 М в метанол, 150 ml, 480 mmol). Получената смес се разклаща във водородна атмосфера 3,5 at в продължение на 5 h и се оставя да престои 18 h при стайна температура. След прибавяне на оцетна киселина (75 ml) с охлаждане сместа се разклаща отново във водородна атмосфера 3,5 at за два часа и се филтрува. Филтратът се концентрира и азеотропно дестилира с толуен и остатъкът се обезсолява през колона XAD-2 (350 g) и се елуира с вода (1,5 1), последвано от 50 % ацетонитрил:вода. Събират се две фракции, които се концентрират и остатъкът се суши чрез замразяване, за да даде белезникав прах. Той се разтваря в дихлорометан (200 ml), концентрира се и остатъкът се дестилира азеотропно с толуен и се суши, за да даде съединението от заглавието (5,2 g, 85 %). Мас-спектър (ES) m/e 352 [М+Н]⁺.

е) метилов (8)-7-(трет.-бутоксикарбонил)-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-метил-1Н-1,4бензодиазепин-2-ацетат

Към разтвор на съединението от пример 15(д) (5,2 g, 14,2 mmol) и триетиламин (2,0 ml, 14,4 mmol) в дихлорометан (250 ml) при стайна температура и под аргон се прибавя бензотриазол-1-ил-три (диметиламино)фосфониев хексафлуорофосфат (6,5 g, 14,7 mmol). Реакционната смес се бърка една нощ при стайна температура и се промива с леденостуден разтвор на разредена солна киселина, вода, 5 % натриев хидрогенкарбонат, наситен солев разтвор и след това се суши с магнезиев сулфат. Разтворът се филтрува, концентрира се и остатъкът се хроматографира (силикагел, 40 % етилацетат:хексан), за да се получи съединението от заглавието (1,1 g, 22 %). Мас-спектър (ES) m/e 352 [М+Н]⁺; Ή ЯМР (CDC1₃) δ 1,57 (s, 9Н), 2,67 (dd, >15,93, 6,30 Hz, 2H), 3,00 (dd, >15,93, 6,77 Hz, 2H), 3,08 (s, IH), 3,76 (d, >16,44 Hz, IH), 4,51 (d, >4,61 Hz, IH), 5,11 (m, IH), 5,45 (d, >16,44 Hz, Ш), 6,50 (d, >8,44 Hz, IH), 7,55 (d, >1,88 Hz, IH), 8,20 (dd, >8,48, 1,88 Hz, IH); [a]_D -225,1° (c=l,0, метанол).

ж) метилов (8)-7-карбокси-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-метил-1Н-1,4-бензодиазепин-

2-ацетат

Към разтвор на съединението от пример 15(e) (160 mg, 0,46 mmol) в дихлорометан (5 ml) се прибавя 4 М хлороводород:диоксан (5 ml, 20 mmol) при стайна температура и под аргон. Реакционната смес се бърка 18 h. Суспензията се концентрира, за да се получи съединението от заглавието като белезникава твърда маса.

з) метилов (8)-7-[(4-трет.-бутоксикарбонил-4’-бипиперидин)-1-илкарбонил] -2,3,4,5тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Съединението от пример 15 (ж), 1-хидроксибензотриазол (75 mg, 0,55 mmol) и 4трет.-бутоксикарбонил-4’-бипиперидин се разтварят в безводен диметилформамид (2,5 ml). Прибавя се диизопропилетиламин (0,16 ml, 0,92 mmol), последван от 1-(диметиламинопропил)-

3-етилкарбодиимид хидрохлорид (105 mg, 0,55 mmol) и реакционната смес се бърка една нощ при стайна температура и под аргон. Реакционната смес се разпределя между ледена вода (50 ml) и етилацетат (30 ml). Събраните органични екстракти се сушат над магнезиев сулфат, концентрират се и остатъкът се хроматографира (силикагел, 2 % метанол:дихлорометан), за да даде съединението от заглавието (162 mg, 59 %). Мас-спектър (ES) m/e 599 [М+Н]⁺; Ή ЯМР (CDC1₃) δ 1,45 (s, 9Н), 1,20 (m, 6Н), 1,70 (m, 4Н), 2,66 (dd, >16,08, 6,04 Hz, 2H), 2,81 (br s, 4H), 2,98 (dd, >16,08, 7,31 Hz, 2H), 3,06 (s, 3H), 3,71 (d, >16,44 Hz, IH), 3,73 (s, IH), 3,76 (d, >16,44 Hz, IH), 4,13 (br s, 4H), 5,07 (m, IH), 5,45 (d, >16,44 Hz, IH), 6,52 (d, >88,51 Hz, IH), 7,09 (m, 2H); [a]_D 139,3° (с=1,0, метанол).

и) (S)-(-)-7-[l[1’-(трет.-бутоксикарбонил)-4,4’- бипиперидинил] карбонил] -2,3,4,5тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 13 (б) - (в), съединението от пример 15(з) се превръща в съединението от заглавието.

Пример 16. (8)-7-[(4,4’-бипиперидин-1ил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина

a) (S)-7- [ [Г-(трет.-бутоксикарбонил) 4,4’-бипиперидин-1-ил] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-

2-оцетна киселина

Съединението от пример 13(a) (2,85 g,

5.3 mmol) се разтваря в смес метанол : ТХФ (1:1) (30 ml), продухва се с аргон, охлажда се и се обработва с 1N натриев хидроксид (6,3 ml,

6.3 mmol). Полученият разтвор се бърка при стайна температура 16 h под аргон. Разтворът се концентрира, разрежда се с вода (10 ml) и се нагласява на pH 5 с 1 М оцетна киселина (лакмусова хартия). разтворът се филтрува и твърдата фаза се суши под вакуум, за да се получи съединението от заглавието (2,46 g, 87 %).

б) (8)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил]карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението от пример 16(a) (1,46 g,

2,77 mmol) се обработва с 4 М хлороводород в диоксан (30 ml) 1 h и под аргон. Разтворът се концентрира и остатъкът се разтваря във вода и се нагласява на pH 9 (лакмусова хартия) с концентриран амониев хидроксид и с получения разтвор се зарежда XAD-2 колона (3 х 7,5 cm). Колоната се елуира с вода, след това с 50 % ацетонитрил:вода. Съдържащите продукта фракции се събират и лиофилизират, за да се получи съединението от заглавието (910 mg, 77 %), което се прекристализира из воден ацетон. Т.т. (свиване) 218 - 220“С. Ή ЯМР (400 MHz, DMSO-d₆) δ 1,0 - 3,9 (m, 26H), 6,5 -

8,5 (m, 5H); Мас-спектър (ES) m/e 429,2 [M+H]⁺; BETX k’ 5,37 (VyDac C 18, 4,5 x 250 mm, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 nm. [a]_D - 180,3“ (с=1,0, метанол) ;

Анализ: [C_2JH₃₂N₄O₄ 2,33 Н₂О] Изчислено: С 58,71 Н 7,81 N 11,91 Намерено: С 58,67 Н 7,79 N 11,80.

Пример 17. (R,S)-7-[(4,4’-бипиперидин-

1-ил] карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазе пин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 16, с изключение на това, че съединението от пример 13(a) се заменя със съединението от пример 8 (й), се получава съединението от заглавието във вид на кристално твърдо вещество с т.т. 219 - 220°С (свиване при 193°С); Мас-спектър (ES) т/е 429 [М+Н]⁺; ВЕТХ к’ 6,5 (Ultrasphere ODS, 4,5 х 250 mm, градиент, Агацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5-60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 пш).

Пример 18. Натриев (R,S)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил ] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4метил-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Съединението от пример 17 (10 mg, 0,023 mmol) се улавя във вода (1 ml) и се прибавя 1 М натриев хидроксид (0,024 ml, 0,024 mmol). Полученият разтвор се лиофилизира и продуктът се прекристализира из воден ацетон, за да даде съединението от заглавието във вид на кристали (2 mg) с т.т. 220 - 223°С (свиване при 204°С).

Примери 19-20.

а) съединението от пример 1 (а) се разделя чрез хирална ВЕТХ, за да се получат следните съединения:

19(a) метилов (R)-8-[[[2-[N-(6eH3tmokсикарбонил) -4-пиперидинил] -етил] метиламино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат; ВЕТХ t_R 30,4 min (Chiralpak AS, 4,6 х 250 mm, 8 ml/ min, 1:1 хексан:етанол - 0,5 % диетиламин, УВ детектиране при 325 пт). ВЕТХ t_R 25,8 min (Ultrasphere С18, 4,6 х 250 тт, градиент, А: ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 220 пт);

20(a) метилов (S)-8-[[[2-[N-(6eH3naоксикарбонил) -4-пиперидинил] -етил] метиламино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат; ВЕТХ

22,1 min (Chiralpak AS, 21,2 х 250 mm, 8 ml/ min, 1:1 хексан:етанол - 0,5 % диетиламин, УВ детектиране при 254 пт). ВЕТХ 25,9 min (Ultrasphere Cl8, 4,6 х 250 тт, градиент, А: ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ детектиране при 325 пт).

б) Съединенията от примери 19(a) - 20(a) (100 mg, поотделно разтворени в метанол (15 ml), съдържащ оцетна киселина (20 капки), се обработват с 10 % Pd/C (50 mg) и се разклащат във водородна атмосфера 5 h. Сместа се филтрува през целит и се концентрира за получаване на следните съединения:

19(6) метилов (R)-2,3,4,5-тетрахидро-

4-метил-3-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-

2-ацетат; ВЕТХ t_R 15,6 min (Ultrasphere С18,

4,6 х 250 mm, градиент, А:ацетонитрил В:вода

- 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, У В детектиране при 220 пт);

20(6) метилов (S)-2,3,4,5-тетрахидро4-метил-3-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин2-ацетат; ВЕТХ t_R 15,5 min (Ultrasphere Cl8,

4,6 x 250 mm, градиент, А:ацетонитрил В:вода

- 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, У В детектиране при 220 пт).

в) Като се използва методът от пример 1(в), с изключение на това, че съединението от пример 1 (б) се заменя със съединенията от примери 19(6) и 20(6), се получават следните съединения:

19(b) (Ю-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил)стил ] метиламино] карбонил]-1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцстна киселина: Ή ЯМР (400 MHz, DMSO-d₆) δ 6,4 - 8,6 (m, 5H), 5,0 - 5,6 (m, 2H), 1,0 - 3,9 (m, 22H), [α]θ + 82,3° (c=0,3, метанол); Мас-спектър (ES) m/e 403 [M+H]⁺; 401 [M-H]-; BETX t_R 15,6 min (Ultrasphere CIS, 4,6 x 250 mm, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min, УВ де-тектиране при 220 nm).

Анализ: [C_2]H₃₀N₄O₄ 2,25(C₂HF₃O,) 2,75 Н₂О]

Изчислено: С 50,44 Н 5.78 N 9,94

Намерено: С 50,42 Н 5,89 N 10,17;

20(b) (S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина: Ή ЯМР (400 MHz, DMSO-d₆) δ 6,4 -

8.6 (m, 5H), 5,0 - 5,6 (m, 2H), 1,0 - 3,9 (m, 22H), [a]_D -110° (c 0,45, метанол); Мас-спектър (ES) m/e 403 [M+H]⁺; 401 [M-H]-; BETX t_R

15.6 min (Ultrasphere C18, 4,6 x 250 mm, градиент, А:ацетонитрил В:вода - 0,1 % TFA, 5 - 60 % ацетонитрил за 20 min. УВ детектиране при 220 nm).

Анализ: [C,.H,_nN.O. 1,5C,HF,O, 1,25 ^L 21 30 4 4 2 3 2

Н₂О]

Изчислено: С 43,22 Н 5,37 N 7,91

Намерено: С 43,10 Н 5,17 N 8,11.

Пример 21. (S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

а) трет.-бутилов (S)-4-[N-(TpeT.-6vTokcnкарбонил) - (метиламино) -метил] -3- [2- (1,4-диметокси-1,4-диоксо-2-бутил) амино] бензоат

Разтвор на трет.-бутилов З-амино-4-fN(трет.-бутоксикарбонил)-М-(метил) аминометил]бензоат (10,4 g, 0,03 mol) в дихлорметан (75 ml) се обработва с разтвор на диметилов (R) -2- (трифлуорометил-сулфоншюкси) сукцинат [Liebigs Ann. Chem., 314 - 333 (1986)] (8,8 g, 0,03 mol) и 2,6-ди-трет.-бутилпиридин (6 g, 0,03 mol) в дихлорометан (10 ml) и сместа се бърка 4 дни. Реакционната смес се промива с разредена солна киселина и органичната фаза се промива с воден разтвор на натриев карбонат, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира. Остатъкът се хроматографира (силикагел, 10 % етилацетат:хексан) и се концентрира, за да даде съединението от заглавието (73 %).

б) трет.-бутилов (S)-4-(метиламино) метил-3- [2- (1,4-диметокси-1,4-диоксо-2-бутил) амино] бензоат

Разтвор на съединението от пример 21 (а) (13 g, 0,027 mol) в дихлорометан (25 ml) се обработва с 4 М хлороводород в диоксан (60 ml), бърка се 45 min и се промива с 5 % натриев карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира, за да даде съединението от заглавието (6,5 g).

в) метилов (Б)-8-(трет.-бутоксикарбонил-

2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Разтвор на съединението от пример 21 (б) (6,5 g, 0,015 mol) в ксилен (100 ml) се нагрява до 130°С в продължение на 14,5 h, охлажда се и се концентрира. Остатъкът се разбърква с етер, филтрува се и се концентрира. Остатъкът се хроматографира (силикагел, 0,5 - 0,75 % метанол:дихлорометан) и съдържащите продукта фракции се събират, концентрират се, разреждат се с етер и се съхраняват на студено 3 дни. Сместа се филтрува и филтратът се концентрира, за да даде съединението от заглавието (2,7 g, 52 %).

г) метилов (8)-8-карбокси-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Н-1,4-бензодиазепин2-ацетатхидрохлорид

Съединението от пример 21 (в) (2,8 g) в дихлорометан (10 ml) се обработва с 4М хлороводород в диоксан (25 ml) и се бърка 16 h. Сместа се концентрира, за да се получи съединението от заглавието.

д) метилов (S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-8- [ [ [-2- (N-трифлуороацетил) -4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4бензодиазепин-2-ацетат

Съединението от пример 21 (г) (310 mg,

1,1 mmol) и диизопропилетиламин (285 mg, 2,2 mmol) в диметилформамид (2,5 ml) се прибавят към смес от И-метил-2-(М-трифлуороацетил-4пиперидинил) -етиламин хидрохлорид (300 mg,

1,1 mmol), диизопропилетиламин (140 mg, 1,1 mmol) и 1-хидроксибензотриазол хидрат (150 mg, 1,1 mmol) в диметилформамид (2,5 ml), последвано от 1-(3-диметиламинопропил)-3етилкарбодиимид хидрохлорид (220 mg, 1,1 mmol). Сместа се бърка 16 h, концентрира се и остатъкът се стрива с етилацетат и вода. Събраните органични фази се промиват със солев разтвор, сушат се над магнезиев сулфат и се концентрират. Остатъкът се хроматографира (силикагел, 0,5 - 1,5 % метанол:дихлорометан) и съдържащите продукта фракции се събират и концентрират, за да се получи съединението от заглавието (260 mg, 51 %). [a]_D - 75,6° (с 1, метанол); Мас-спектър (ES) m/e 513 [М+Н]⁺; 557 [М+НСО;]-, BETX t_R 8,22 min (WELK-O,

4,6 х 25 mm, 1 ml/min, 10 % метанол:вода, УВ детектнране при 220 nm).

Анализ: [Ο₂₄Η₃₁Ε₃Ν₄Ο₅ 1,5 Н₂О]

ИзчисленоГс 53,33 Н 6,34 N 10,36 Намерено: С 53,39 Н 6,23 N 9,98.

(S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[ [ [2- (4-пиперидинил) -етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4- бензодиазепин-2-оцетна киселина

Съединението от пример 21 (д) се бърка с натриев хидроксид в смес от метанол/вода, за да се получи съединението от заглавието.

Пример 22. (Я,5)-2,3,4,5-тетрахидро-7-[1[4-(4-пиридил) пиперазинил] -карбонил] -4-метил-3-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Метилов (R,S)-7-kap6okcn-2,3,4,5-TeTрахидро-4-метил-3-оксо-1 Н-1,4-бензодиазепин2-ацетат (2,0 mmol), разтворен в диметилформамид (30 ml), се обработва с 1-(3-диметиламинопропил) -3-етилкарбодиимид хидрохлорид (2,2 mmol), 1-НОВТ (285 mg, 2,1 mmol) и се нагласява на pH 7 с триетиламин. Сместа се обработва с 1-(пирид-4-ил)пиперазин (2,4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография, за да се получи съединението от заглавието. ВЕТХ к’ 4,01 (PRP-1; 12 % ацетонитрил:вода - 0,1 % трифлуороцетна киселина); ‘Н ЯМР (400 MHz, CD₃OD) δ 8,17 (d, J=7,4 Hz, 2H), 7,12 - 7,24 (m, 4H), 6,63 (d, J=9,0 Hz, 1H), 5,59 (d, J=16,7 Hz, 1H), 5,21 (dd, J=9,0, 5,1 Hz, 1H), 3,90 (d, J=16,7 Hz, 1H), 3,72 - 3,90 (m, 8H), 3,04 (s, 3H), 2,94 (dd, J=16,6, 9,0 Hz, 1H), 2,66 (dd, J=16,8, 5,1 Hz, 1H); Мас-спектър (ES) m/e 424,2 [M+H]⁺; 214,6, 205,4;

Анализ: [C₂₂H₂₅N_SO₄ CF₃CO₂H]

Изчислено: C 47,93 H 4,18 N 10,75 Намерено: C 47,86 H 4,40 N 10,87.

Пример 23. (R,S)-2,3,4,5-TeTpaximpo-3okco-4- (2-фенилетил) -7- [ [ [3 - (4-пиперидинил) пропил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Метилов (R,S) -карбокси-4- (2-фенилетил) -

1,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-2Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат (2,0 mmol), разтворен в диметил формамид (30 ml), се обработва с бензотриазол-1 -илокси-три (диметиламино) фосфониев хексафлуорофосфат (2,2 mmol), 1-НОВТ (285 mg, 2,1 mmol) и се нагласява на pH 7 с триетиламин. Сместа се обработва с Ν-ΜετΗπ-3-[Ν(трет.-бутоксикарбонил) пиперидин-4-ил] пропанамин (2,4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография.

Продуктът се разтваря в 50 % трифлуороцетна киселина/метиленхлорид при стайна температура и се бърка 1 h. Разтворът се концентрира чрез изпаряване на трифлуороцетната киселина и метиленхлорид, отново се разтваря в метиленхлорид и се концентрира отново.

Част от съединението (0,26 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1,0 N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка във вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с трифлуороцетна киселина (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография (С-18 силикагел, ацетонитрил/вода : трифлуороцетна киселина). След концентриране и лиофилизиране се получава съединението от заглавието. Мас-спектър (ES) m/e 424,2 [М+Н]⁺; 505 [ΜΗ]'.

Пример 24. (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4метил-З-оксо-7- [ [ [3- (4-пиперидинил) пропил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-

2- оцетна киселина

Като се използва методът от пример 23, с изключение на това, че метиловият (R,S)карбокси~4- (2-фенилетил )-1,3,4,5-тетрахидро-

3- оксо-2Н-1,4-бензодиазепин-2-ацетат се заменя със съединението от пример 8 (и), се получава съединението от заглавието.

Пример 25. (R,S)-2,3,4,5-тетрахдиро-4изопропил-З-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Н-1,4-бензодиазепин2-оцетна киселина

а) метилов (R,S)-8-kap6okcn-2,3,4,5-TeTрахид ро-4-изопропил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Като се използва методът от пример 2(a), с изключение на това, че изопентиламинът се заменя с изопропиламин, а натриевият метоксид в метанол в етапа на циклизиране - с диизопропилетиламин при кипене в ксилен, се получава съединението от заглавието.

б) метилов (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-З-оксо-8- [ [ [2- (4-пиридил) -етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат

Като се използва методът от пример 2(6), с изключение на това, че съединението от пример 2(6) се заменя със съединението от пример 25(a), се получава съединението от заглавието.

в) метилов (R,S)-2,3,4,5-TeTpaxiiflpo-4изопропил-З-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2ацетат

Като се използва методът от пример 2 (в), с изключение на това, че съединението от пример 2(6) се заменя със съединението от пример 25(6), се получава съединението от заглавието.

г) (R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-

3- оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Като се използва методът от пример 2(г), с изключение на това, че съединението от пример 2(в) се заменя със съединението от пример 25(в), се получава съединението от заглавието.

Пример 26. (8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-(2фенилетил)-3-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина

Като се използва методът от пример 21, с изключение на това, че трет.-бутилов 3-амино-

4- [N- (трет.-бутоксикарбонил) -N- (метил) -аминометил] бензоат в пример 21 (а) се заменя с трет.бутилов З-амино-4- [М-(трет.-бутоксикарбонил)N-(2-фенилетил)аминометил] бензоат, сс получава съединението от заглавието.

Пример 27. (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-Зоксо-4-метил-8- [ [ [2- [ (2-амино) -пирид-4-ил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина

Метилов (R,S)-8-kap6okcn-4-MeTiLT-l,

3,4,5-тетрахидро-З -оксо-2Н-1,4-бензодиазепин2-ацетат (2,0 mmol), разтворен в диметилформамид (30 ml), се обработва с бензотриазол-1илокси-три (диметилами но) -фосфон иев хексафлуорофосфат (2,2 mmol), 1-НОВТ (285 mg,

2,1 mmol) и се нагласява на pH 7 с триетиламин. Сместа се обработва с 2-[2-(амино)пирид-4ил]-К-(метил)-етанамин (2,4 mmol), бърка се при стайна температура 48 h, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография.

Част от съединението (0,25 mmol) се разтваря в метанол (9 ml) и се прибавя 1N натриев хидроксид (0,81 ml, 0,81 mmol). Разтворът се бърка при стайна температура една нощ и се концентрира. Остатъкът се разтваря във вода/ацетонитрил (3 ml), охлажда се до 0°С и се подкислява с TFA (0,21 ml, 2,7 mmol). Разтворът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез обратнофазова флашхроматография (ΟΙ 8 силикагел, ацетонитрил/вода-трифлуороцетна киселина).

Пример 28. Състав за единична парентерална доза

Лекарствена форма, съдържаща 20 mg от съединението от пример 1 под формата на стерилен сух прах, се получава по следния начин. 20 mg от съединението се разтварят в 15 ml дестилирана вода. Разтворът се филтрува при стерилни условия в 25 милилитрови ампули и се лиофилизира. Прахът се разтваря чрез прибавянето на 20 ml 5 % декстроза във вода (D5W) за интравенозни и мускулни инжекции. По този начин дозировката се определя от инжектирания обем. Възможно е да се извърши допълнително разреждане чрез прибавяне на определен обем от този състав в друг обем вода (D5W) за инжектиране или отмерена доза може да се прибави към друг механизъм за разреждане на лекарството, например шише или система за инфузия или инжектиране.

Пример 29. Състав за единична орална доза

Капсула за орално приемане се получава чрез смесване и смилане на 50 mg от съединението от пример 1 с 75 mg лактоза и 5 mg магнезиев стеарат. Получената прахообразна смес се пресява и се поставя в желатинови капсули.

Пример 30. Таблетка за орално приемане се получава чрез смесване и гранулиране на 20 mg захароза, 150 mg калциев сулфат дихидрат и 50 mg от съединението от пример 1 с 10 % разтвор на желатин. Мокрите гранули се пресяват, сушат се, смесват се с 10 mg нишесте, 5 mg талк и 3 mg стеаринова киселина. Получената смес се пресова на таблетки.

Claims (21)

1. Съединение с обща формула в която: R означава водород или карбоксизащитна група, R₃ означава Н, С алкил, фенил С_{о 6} алкил, С_{3 7} циклоалкил С_{о 6} алкил, R_ft означава [[2-(4-пиперидинил) етил] метил амино]-карбонил, (4,4’-биперидин-1-ил) карбонил, [4-(2-аминоетил)-пиперидин-1-ил] карбонил, [ [ [3- (4-пиперидинил] пропил] -метиламино] карбонил, 1- [4-(4-пиридил)пиперазинил] карбонил, [ [2- [ (2-амино) пирид-4-ил] етил] метиламино] карбонил, [ [2- (4-пиперидинил) етил] карбонил] амино, [ [4- (аминоиминометил) -3-флуорофенил] метиламино] карбонил или [ [1,2,3,4-тетрахидро-7-изопинолинил] амино] карбонил, с ограничението, че X е единствено водород и че R₃ не е фенилетил, когато R₆ е (4,4’-бипиперидин1-ил)карбонил, и R₃ не е фенилетил или циклохексилетил, когато R₆ е [ [2-(4-пиперидинил) етил] карбонил] амино, и негови фармацевтично приемливи соли с киселини.

2. Съединение съгласно претенция 1, избрано от групата:

(R,S)-2,3,4,5-ieTpaxnnpo-4-Mern.T-3-okco~ 8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина,

Щ,8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-изопент11л-3оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино ] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S)-8- [ [ [4-(аминоиминометил)-3-флуорофенил] -метиламино] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-З-оксо-4-(2-фенилетил)-1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S) -8- [ [ [ (1,2,3,4-тетрахидро-7-изохинолинил]амино] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3оксо-4- (2-фенилетил)-1 Н-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина, (R,S)-7-[[[(l,2 ,3,4-тетрахидро-7 -изохинолинил] амино] -карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-Зоксо-4- (2-фенилетил) -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина, (R)-2,3,4,5-тетрахидро-4-мстил-3-оксо-8[ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил]-! Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (5)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2-фенилетил) -7-[ [ [3- (4-пиперидинил)пропил]метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2оцетна киселина, (R,S) -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-

7- [ [ [3-(4-пиперидинил)пропил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S)-2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-3оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (S) -2,3,4,5-тетрахидро-4- (2-фенилетил) З-оксо-8- [ [ [2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (И,8)-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-метил-

8- [ [ [2- [ (2-амино) пирид-4-ил] етил] метиламино] карбонил] -1 Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, и негови фармацевтично приемливи соли.

3. Съединение съгласно претенция 1 избрано от групата:

(R,S) -7- [(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил] -4- [2-(циклохексил) етил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S)-7- [ [(4-(2-аминоетил) пиперидин-1ил] карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(2фенилетил) - 1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R,S)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (+)-7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4- (фенилетил) 1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (-)-7-[(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-3-оксо-4-(фенил етил)1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R, S) -7- [ (4,4’ -бипиперидин-1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-изопропил-З-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, (R) -7- [ (4,4’-бипепиридин-1 -ил) карбонил] -2,3, 4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина, (S) -7-[(4,4’ -бипиперидин-1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1 Η-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина, натриев (И,8)-7-[(4,4’-бипиперидин-1ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин-2-ацетат, (R,S)-2,3,4,5-TeTpaxHflpo- [1-[4-(4-пиридил) -пиперизинил] карбонил] -4-метил-З-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, и негови фармацевтично приемливи соли.

4. Съединение съгласно претенция 1 с в която R означава водород или карбоксизащитна група, R₃ означава Н, С_{( 6} алкил и X означава водород, и негови фармацевтично приемливи соли.

5. Съединение съгласно претенция 1 с формула в която R означава водород или карбоксизащитна група, R₃ с начава Н, С, ₆ алкил, С_{3 7} циклоалкилС_{0 6}алкил и X означава водород, и негови фармацевтично приемливи соли.

6. Съединение съгласно претенции 4 или 5, характеризиращо се с това, че R₃ е водород, метил или изопропил.

7. Съединение съгласно претенция 4, избрано от:

®,5)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо8- [ [ [2-(4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1Н-1,4-бензодиазепин-оцетна киселина.

(8)-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8[[[2-(4-пиперидинил)етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, или нейна фармацевтично приемлива сол.

8. Съединение съгласно претенция 5, поспециално (R,S) -7- [ (4,4'-бипиперидин-1 -ил) карбонил]-2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо1Н-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, или нейна фармацевтично приемлива сол.

9. Съединение съгласно претенция 5, поспециално (S) -7- [ (4,4’-бипиперидин-1 -ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-1Н-

1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина, или нейна фармацевтично приемлива сол.

10. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9 и фармацевтично приемлив носител.

11. Метод за инхибиране агрегацията на тромбоцитите, характеризиращ се с това, че върху бозайник, нуждаещ се от такова лечение, се прилага съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9.

12. Метод за лечение на миокарден инфаркт, тромбоза, емболия, удар и свързани с инфаркт заболявания или повторна стеноза след ангиопластика, характеризиращ се с това, че върху бозайник, нуждаещ се от такова лечение, се прилага съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9.

13. Метод за инхибиране повторното запушване на артерия или вена след тромболитична терапия, характеризиращ се с това, че върху бозайник, нуждаещ се от такова лечение, се прилага съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9.

14. Използване на съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9 за приготвяне на лекарствена форма за инхибиране агрегацията на тромбоцити.

15. ИЗползване на съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9, за приготвяне на лекарствена форма за лечение на миокарден инфаркт, тромбоза, емболия, удар и свързани с инфаркт заболявания или повторна стеноза след ангиопластика.

16. Метод за получаване на съединения съгласно претенците от 1 до 9, характеризиращ се с това, че съединение с формула в която: R означава водород или карбоксизащитна група, R₃ означава водород, С, ₆ алкил, фенилС_{0 6} алкил, С_{3 7} циклоалкилС_{д 6}алкил, R₆, означава ][2-(4-пиперидинилетил)етил] метиламино] -карбонил, (4,4’-биперидин-1-ил) карбонил, [4- (2-аминоетил) -пиперидин-1 -ил] карбонил, [ [ [3- (4-пиперидинил] пропил] -мениламино] карбонил, 1- [4- (4-пиридил) пиперазинил] карбонил, [ [2- [ (2-амино)пирид-4-ил 1 етил] метиламино] карбонил, [ [2-(4-пиперидинил)етил] карбонил] амино, [ [4- (аминоиминометил) -3флуорофенил] метил-амино] карбонил или [ [1,

2,3,4-тетрахидро-7-изопинолинил] амино] карбонил, в които всеки базичен азотен атом е защитен, и X означава водород, взаимодейства, независимо от последователността, с реактив за

а) отстраняване на аминозащитната гру31 па от R₆, и ако е необходимо,

b) отстраняване на карбоксизащитната група от COjR,

c) получаване на фармацевтично приемлива сол. 5

17. Метод съгласно претенция 16, харак- теризиращ се с това, че се получава (R,S)-2,

3,4,5-тетрахидро-4-метил-3-оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4бензодиазепин-2-оцетна киселина. 10

18. Метод съгласно претенция 16, харак- теризиращ се с това, че се получава (S) -2,3,4,5тетрахидро-4-метил-3-оксо-8- [ [ [2- (4-пиперидинил) етил] метиламино] карбонил] -1 Η-1,4-бензодиазепин-2-оцетна киселина. 15

19. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че се получава (R,S)-7[(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин2-оцетна киселина.

20. Метод съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че се получава (S)-7[(4,4’-бипиперидин-1-ил) карбонил] -2,3,4,5-тетрахидро-4-метил-З-оксо-1 Η-1,4-бензодиазепин2-оцетна киселина.

21. Метод за получаване на фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съединение съгласно която и да е от претенциите от 1 до 9 се смесва с фармацевтично приемлив носител.