BG108366A - Имуноконюгати от цитотоксични антитела за cd44 - Google Patents

Имуноконюгати от цитотоксични антитела за cd44 Download PDF

Info

Publication number
BG108366A
BG108366A BG108366A BG10836603A BG108366A BG 108366 A BG108366 A BG 108366A BG 108366 A BG108366 A BG 108366A BG 10836603 A BG10836603 A BG 10836603A BG 108366 A BG108366 A BG 108366A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
compound
antibody molecule
antibody
cell carcinoma
squamous cell
Prior art date
Application number
BG108366A
Other languages
English (en)
Inventor
Guenter Adolf
Karl-Heinz Heider
Erik Patzelt
Marlies Sproll
Original Assignee
Boehringer Ingelheim International Gmbh
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Boehringer Ingelheim International Gmbh filed Critical Boehringer Ingelheim International Gmbh
Publication of BG108366A publication Critical patent/BG108366A/bg

Links

Classifications

    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K47/00Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient
    • A61K47/50Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates
    • A61K47/51Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent
    • A61K47/68Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent the modifying agent being an antibody, an immunoglobulin or a fragment thereof, e.g. an Fc-fragment
    • A61K47/6835Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent the modifying agent being an antibody, an immunoglobulin or a fragment thereof, e.g. an Fc-fragment the modifying agent being an antibody or an immunoglobulin bearing at least one antigen-binding site
    • A61K47/6849Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent the modifying agent being an antibody, an immunoglobulin or a fragment thereof, e.g. an Fc-fragment the modifying agent being an antibody or an immunoglobulin bearing at least one antigen-binding site the antibody targeting a receptor, a cell surface antigen or a cell surface determinant
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K47/00Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient
    • A61K47/50Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K47/00Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient
    • A61K47/50Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates
    • A61K47/51Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent
    • A61K47/68Medicinal preparations characterised by the non-active ingredients used, e.g. carriers or inert additives; Targeting or modifying agents chemically bound to the active ingredient the non-active ingredient being chemically bound to the active ingredient, e.g. polymer-drug conjugates the non-active ingredient being a modifying agent the modifying agent being an antibody, an immunoglobulin or a fragment thereof, e.g. an Fc-fragment
    • A61K47/6801Drug-antibody or immunoglobulin conjugates defined by the pharmacologically or therapeutically active agent
    • A61K47/6803Drugs conjugated to an antibody or immunoglobulin, e.g. cisplatin-antibody conjugates
    • A61K47/68033Drugs conjugated to an antibody or immunoglobulin, e.g. cisplatin-antibody conjugates the drug being a maytansine
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00Antineoplastic agents
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00Antineoplastic agents
    • A61P35/04Antineoplastic agents specific for metastasis

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Cell Biology (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Peptides Or Proteins (AREA)
  • Pharmaceuticals Containing Other Organic And Inorganic Compounds (AREA)
  • Medicines Containing Antibodies Or Antigens For Use As Internal Diagnostic Agents (AREA)
  • Nitrogen And Oxygen Or Sulfur-Condensed Heterocyclic Ring Systems (AREA)
  • Medicinal Preparation (AREA)

Description

Изобретението се отнася до нови конюгати от антитела с цитотоксични съединения, фармацевтични състави включващи такива съединения и тяхното приложение в туморната терапия.
Многократно са правени опити за подобряване на ефикасността на антинеопластичните лекарствени препарати, чрез конюгиране на такива лекарствени препарати с антитела срещу тумор-асоциирани антигени, за да се повиши локалната концентрация на лекарствените препарати при доставянето им до тумора. Много от тези подходи имат ограничен успех и в литературата са обсъдени няколко причини, които да обяснят този недостатък. За противо-раковите лекарствени препарати, които действат стехиометрично, като например доксорубицин или метотрексат, са необходими относително високи вътреклетъчни концентрации за да се прояви желаната цитотоксичност. Счита се, че тези концентрации се постигат трудно с много антитялолекарствен препарат конюгати, поради (а) недостатъчната мощност на много общи противо-ракови лекарствени препарати, (б) ниската концентрация на прицелни антигени върху клетъчната повърхност (в) не-ефективната интернализация на комплексите антиген-антитяло в прицелната клетка, и (г) не-ефективното освобождаване на свободна форма лекарствен препарат от конюгата вътре в прицелната клетката (Chari et al., 1992).
• · · ·
Две от горе-споменатите пречки, а именно (а) и (г) се отнасят до работата на Chari и сътрудници (Chari et al, 1992; Liu et al., 1996; U.S. Patent No. 5,208,020). Те разработват конюгати от антитела, при които антитялото е свързано с маитансиноид, чрез дисулфидна връзка. Маитансините принадлежат към клас Ansa макролидни антибиотици, които са получени от Nocardia sp. Маитансинът анзамитоцин Р-З, получен чрез бактериална ферментация, се използва като прекурсорна молекула за производство на маитансиноида DM1. Маитансинът и производните действат като анти-митотични средства (инхибитори на туболиновата полимеризация), подобно на винкристин, но със значително по-висока мощност от винкристина или другите установени хемотерапевтични средства (DM1 е токсичен за клетките in vitro при концентрация ~ 10’10 М). За разлика от високата цитотоксичност на свободния маитансиноид, конюгатът на антитялото има токсичност, която е няколко пъти по-ниска върху антиген-негативните клетки в сравнение с антигенпозитивните клетки. Връзката чрез дисулфидно свързване, притежава предимството че тези мостове веднага се късат вътре в прицелните клетки от вътреклетъчния глутатион, като се освобождава високо токсичния свободен лекарствен препарат. Този подход е приложен на антитела срещу тумор-асоциирани антигени, например C242-DM1 конюгат (Liu et al., 1996; Lambert et al., 1998), и HuN901-DMl (Chari et al., 2000). Приложението на тези конюгати, обаче е ограничено, поради ограничената експресия на съответните прицелни антигени. Например, антигенът разпознаван от N901 (CD56, N-САМ) предимно се експресира от тумори от невроендокринен произход, експресията • · · · на С242 антигена (CanAg) е ограничена най-вече до тумори с произход от стомашно-чревния тракт.
Все още, обаче, има нужда да се подобри подхода, чрез намиране на подходящи тумор-асоциирани антитела с подходящ модел на антигенна експресия, с висока и специфична концентрации на клетъчната повърхност на антигена в прицелната тъкан, и ефективен процес на интернализация на антигенът, който е в комплекс с конюгатите от антитялото в клетките.
CD44 е белтък, който се експресира в няколко различни изоформи върху повърхността на много клетъчни типове. Наймалката изоформа стандартната CD44 (CD44s), която се експресира върху различни клетки, се счита че медиира клетъчното прикрепване към компонентите на екстрацелуларния матрикс и може да пренася съпътстващ стимул при лимфоцитното и моноцитно активиране. От друга страна, експресията на сплайс варианти на CD44, които съдържат домена v6 (CD44v6) в извънклетъчната си област, е ограничена до определен набор от епителни клетки. Все още не е напълно изяснена ролята на CD44v6.
За CD44v6, както и за другите варианти на екзони (CD44v3, CD44v5, CD44v7/v8, CD44vlO) е показано че е тумор-асоцииран антиген с благоприятен модел на експресия в човешките тумори и нормалните тъкани (Heider et al., 1995; Heider et al., 1996; Dall et al., 1996; Beham-Schmid et al., 1998; Tempfer et al., 1998; Wagner et al., 1998) и че може да бъде обект на терапевтични подходи и диагностика на базата на антитяло, по-специално при • · · · радиоимунотерапия (RIT) на тумори (Verel et al., 2002; Stromer et al., 2000, WO 95/33771, WO 97/21104).
Предпоставка за ефективно убиване на туморни клетки, обаче, чрез конюгати на антитяло с маитансиноид, е същественото интернализиране на прицелният антиген. Налични са само много малко данни за интернализацията на CD44. Bazil и Horejsi съобщават, че подтискането на CD44 върху левкоцити, чрез стимулиране с РМА се причинява по-скоро чрез замаскиране на антигена, отколкото чрез интернализиране (Bazil et Horejsi, 1992). Маскирането на CD44 също се потвърждава от някои съобщения за разтворимия CD44 в серум от пациенти с тумори и нормални индивиди (Sliutz et al., 1995; Guo et al., 1994; Martin et al., 1997). B наскоро публикувана статия на Aguiar et al. се определя, че количеството на интернализиран CD44 върху матрикс-интактни хондроцити е приблизително 6% за 4 часа (Aguiar et al., 1999). Подобни ниски нива на интернализиран CD44v6 върху туморни клетки, са намерени при експерименти проведени чрез BIA. Всички тези данни взети заедно предполагат, че CD44 рецепторите са по-вероятно обект на маскиране, отколкото на интернализиране и следователно CD44 специфичните антитела не се считат за подходящи кандидати за подхода на маитансиноид конюгата. Това е подкрепено чрез анализи за in vitro клетъчна пролиферация, където AbCD44v6-DMl показва само леко повишаване на цитотоксичността срещу антиген-представящите клетки, в сравнение с тези в които липсва антиген.
Сега, неочаквано е намерено, че CD44 специфичните конюгати на антитела с високо токсични лекарствени препарати, • · ···· получени чрез линкер който се къса при вътреклетъчни условия, са много ефективни туморни терапевтици in vivo.
Настоящето изобретение осигурява нови съединения, съставени от конюгати на молекули от CD44 специфични антитела и силно цитотоксични лекарствени препарати, свързани чрез линкер който се разгражда във вътреклетъчни условия.
По-специално, настоящето изобретение осигурява съединение с формула
A(LB)n Формула (I) където
А е молекула на антитяло, което е специфично за CD44;
L е линкерна група;
В е съединение, което е токсично за клетки; и η е десетично число с η = 1 до 10
Молекулата на антитялото А притежава свързваща специфичност за CD44, предимно за вариант на CD44.
Терминът молекула на антитялото обхваща пълните имуноглобулини, както те се получават от лимфоцитите, например присъстващи в кръвния серум, моноклонални антитела, секретирани от хибридомни клетъчни линии, полипептиди получени от рекомбинантна експресия в клетки гостоприемници, които притежават свързваща специфичност на имуноглобулините или моноклонални антитела, и молекули които са получени от такива имуноглобулини, моноклонални антитела или
полипептиди, чрез последваща обработка, докато все още те запазват тяхната свързваща специфичност. По-специално, терминът молекула на антитяло включва пълните имуноглобулини, съставени от две тежки вериги и две леки вериги, фрагменти на тези имуноглобулини, като Fab, Fab', или F(ab)2 фрагментите (Kreitman et al., 1993), рекомбинантно получени полипептиди, такива като химерни, наподобяващи човешките или напълно човешки антитела (Breitling et Duebel, 1999; Shin et al., 1989; Gussow et Seemann, 1991, Winter et al., 1994, EP 0 239 400, EP 0519596; WO 90/07861 EP 0368684; EP 0438310; WO 9207075, WO 9222653, EP 0 680 040, EP 0 451 216), едноверижни антитела (scFv, Johnson et Bird, 1991) и други подобни. Днес антителата могат също така да бъдат получени без имунизиране на лабораторно животно, например чрез phage display методи (Aujame et al., 1997; US 5,885,793; US 5,969,108; US 6,300,064; US 6,248.516, US 6,291,158). Напълно човешките антитела могат да се получат, като се използват трансгенни мишки които носят функционални човешки Ig гени (ЕР 0 438 474; ЕР 0463 151; ЕР 0546 073). От гореизложените литературни справки, експертът знае как да получи тези типове молекули на антитела, като използва методите от предшестващото ниво на техниката, такива като автоматизирана пептидна и нуклеиновокиселинна синтеза, имунизиране на лабораторни животни, хибридомни техники, полимеразно-верижна реакция (PCR), технологии за експресия на вектори, култивиране на клетки гостоприемници и методи за пречистване на белтъци. По-нататък термините “антитяло” и “молекула на антитяло” се използват взаимо заменяемо.
·* ····
“Специфично за CD44” означава, че молекулата на антитялото има специфичен свързващ афинитет за епитоп, присъстващ в CD44. В предпочитан вариант, молекулата на антитялото от изобретението има свързваща специфичност за аминокиселинна секвенция, кодирана от екзонен вариант v6 на човешкия ген за CD44. Секвенцията на екзонния вариант v6, също така и на други екзонни варианти са известни от предшестващото ниво на техниката (Screaton et al., 1992; Tolg et al., 1993; Hofmann et al., 1991). Предпочитана молекула на антитяло от изобретението специфично се свързва с пептиди или полипептиди, които имат или съдържат аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 1 от придружаващият списък на секвенциите, или алелен вариант на споменатата секвенция. За предпочитане е споменатата молекула на антитялото да има свързваща специфичност за епитоп от споменатата секвенция. Още по-добре е молекулата на антитялото да се свързва специфично с пептид, който има аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 2, даже най-добре да има аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 3. Такива молекули на антитяло могат да се получат лесно с методите, известни от нивото на техниката (WO 95/33771, WO 97/21104), например чрез имунизиране на лабораторни животни с химично синтезирани пептиди, които имат гореспоменатите секвенции, например свързани с хаптен, или имунизирани с рекомбинантно получен рекомбинантен белтък, включващ споменатите секвенции и проявата им, съгласно методите известни от нивото на техниката (Harlow 1988; Catty 1988; Koopman et al., 1993; Heider et al., 1993).
За предпочитане е молекула на антитяло, съгласно изобретението да е мишето моноклонално антитяло, с означение ···· • ·· • ♦ · • ·· • · ·· ·· ··
VFF-18, което се получава от хибридомна клетъчна линия, която е депозирана на 07 Юни 1994 под номер за достъп DSM АСС2174 с DSM-Deutsche Sammlung fur Mikroorganismen und Zellkulturen GmbH, Mascheroder Weg lb, Deutschland/Germany. Fab, Fab' или споменатото моноклонално антитяло предпочитани. В друг предпочитан антитялото е наподобяващо човешкото, рекомбинантно антитяло, където комплиментарните детерминиращи области (CDR's) на VFF-18 са присадени в съответните гени имуноглобулинова тежка и лека вериги.
Под “комплиментарно-детерминиращи моноклоналното антитяло, трябва да се
D-3 8124 Braunschweig, F(ab)2 фрагментите на VFF-18 са също така вариант, молекулата на на човешката области” на разбира тези аминокиселинни секвенции, включени в специфичното свързване на антигена, съгласно Rabat et al., 1991, във връзка с Chothia and Lesk, 1987.
В друг предпочитан вариант, подходящи рамкови остатъци на такова CDR-присадено антитяло са върнати обратно към мишите остатъци за да се промени свързващия афинитет. От методите отнасящи се до нивото на техниката, експертите знаят как да получат CDR's от VFF-18, като започват с гореспоменатата хибридома с номер за достъп DSM АСС2174, за да изберат и получат подходящи човешки имуноглобулинови гени, да присадят CDR's в тези гени, за да модифицират избраните остатъци за рамка, за да се експресира CDR-присаденото антитяло в подходащи клетки-гостоприемници, например клетки от яйчник на китайски хамстер (СНО) и за да анализират получените рекомбинантни антитела за свързващият им афинитет и ·· ··«· ·· · ζ··· · ·Α· · ·> .! · ·· · у ····· · · ·· специфичност (виж например, литературните справки по-горе). В друг предпочитан вариант на изобретението, молекулата на антитялото е рекомбинантно антитяло, което има CDR's на антитялото VFF-18. За предпочитане, такова рекомбинантно антитяло е антитяло, наподобяващо човешкото и е пълен имуноглобулин, състоящ се от две пълни леки и две пълни тежки вериги. В друг предпочитан вариант от изобретението, молекулата на антитялото е рекомбинантно антитяло, което има същия идиотип, както и антитяло VFF-18. В друг предпочитан вариант от изобретението, молекулата на антитялото от изобретението е рекомбинантно антитяло, свързващо се със същия епитоп както и антитялото VFF-18.
В специално предпочитан вариант, молекулата на антитялото А е антитяло, включващо леки вериги, които имат аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 4 и тежки вериги, които имат аминокиселинна секвенция SEQ ID N0: 6. Това антитяло се нарича BIWA4. То е вариант на VFF-18 на антитяло, наподобяващо човешките, споменато по-горе, което има комплиментарни детерминиращи области от мишото моноклонално антитяло VFF-18 в комплиментарната човешка рамка и константни човешки области. Ето защо това е антитяло с много ниска имуногенност в хора, което е благоприятна характеристика. Обаче, тъй като няма остатъците на миша рамка за да оптимизира антигенното свързване, то има изключително нисък антиген-свързващ афинитет както неговото родителско антитяло VFF-18, и затова не се счита за добър кандидат за терапевтичен лекарствен препарат. Неочаквано е намерено, че BIWA4, освен неговият слаб свързващ афинитет, има много
♦ « ···· • · • · • · · ·· ·· благоприятно био-разпространение и in vivo усвояване в туморите, което го прави по-добро от останалите версии на VFF-18, наподобяващи човешките антитела с по-висок свързващ афинитет (Verel et al), 2002. В друг предпочитан вариант, молекулата на антитялото А е антитяло, включващо леките вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 8 и тежките вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 6. Това антитяло има по-висок свързващ афинитет, отколкото BIWA 4 и се нарича BIWA 8.
Тези антитела могат да се получат както следва. Молекулите нуклеинови киселини, кодиращи леката верига и тежката верига могат да се синтезират химично и ензимно, чрез стандартни методи. Първо, подходящите олигонуклеотиди могат да се синтезират с методи известни от нивото на техниката (например, Gait, 1984), които могат да се използват за синтетично получаване на гена. Методите за създаване на синтетични гени от олигонуклеотиди са известни от нивото на техниката (например, Stemmer et al. 1995; Ye et al. 1992; Hayden et Mandecki 1988; Frank et al. 1987). За предпочитане е молекулите нуклеинови киселини, кодиращи леката и тежката вериги на BIWA4 да имат нуклеотидните последователности, съответно на SEQ ID NO: 5 и SEQ ID NO: 7. Тези секвенции включват секвенциите, кодиращи лидерните пептиди, които се разграждат от клеткатагостоприемник (SEQ ID NO: 5: първите 60 нуклеотида; SEQ ID N0:7: първите 57 нуклеотида). В друг вариант молекулите нуклеинови киселини, кодиращи леката и тежката вериги на молекулата на антитялото, съгласно изобретението имат нуклеотидни секвенции, съответно SEQ ID N0:9 и SEQ ID N0:7.
·« «···
Тези молекули нуклеинови киселини, кодиращи тежката и лека вериги на антитялото, след това могат да бъдат клонирани в експресионен вектор (или двете вериги в една векторна молеула или всяка верига в отделна векторна молекула), който след това се въвежда в клетка-гостоприемник. Подходящите експресионни вектори, за експресия на имуноглобулини в прокариотни или еукариотни клетки-гостоприемници, както и методите за въвеждането в клетки гостоприемници са добре известни от нивото на техниката. Обикновенно имуноглобулиновия ген в тях е във функционална връзка с подходящ промотор, такъв като например промотор от човешки цитомегаловирус (CMV), убиквитинов промотор от хамстер (WO 97/15664) или промотор на simain вирус (SV 40) локализирани upstream от Ig гена. За завършване на транскрипцията, може да се използва подходящо терминиращо/полиаденилирано място, като това на говеждия растежен хормон или на SV40. Обикновенно, експресионният вектор, също така съдържа маркерни гени за селекция, такива като гените за дихидрофолат редуктаза (DHFR), глутамин синтетаза, аденозин деаминаза, аденилат деаминаза или гените за резистентност към неомицин, блеомицин или пуромицин. Много експресионни вектори са налични в търговската мрежа, като например Strategene, La Jolla, СА; Invitrogen Carlsbad, СА; Promega, Madison, WI или BD Biosciences Clontech, Palo Alto, CA. Например, за експресия могат да бъдат използвани експресионните вектори pAD-CMVl (NCBI GenBank Accession No. A32111) или pAD-CMV19 (NCBI GenBank Accession No. A32110). Клетката-гостоприемник, за предпочитане е клеткагостоприемник от бозайник, например COS, СНО, или ВНК • ····
клетка, по-добре клетка от яйчник на китайски хамстер (СНО), например CHO-DUKX (Urlab and Chasin, 1980), CHO-DG44 (Urlaub et al., 1983) или CHO-K1 (ATCC CCL-61). Клетката гостоприемник след това се култивира в подходяща хранителна среда при условия, подходящи за получаване на антитялото и антитялото след това се изолира от културата, съгласно стандартни методи. Методи за получаване на антитела от рекомбинантна ДНК от рекомбинантна ДНК в клеткигостоприемници и съответните експресионни вектори са добре известни от нивото на техниката (виж например, WO 94/11523, WO 97/9351, ЕР 0481790, ЕР 0 669 986).
За да се свърже молекулата на антитялото А със съединението В, което е токсично за клетки, се използва свързваща група L. В най-простия случай, свързващата група L е химична връзка, за предпочитане ковалентна връзка, която се разгражда във вътреклетъчни условия. В един вариант от изобретението, връзката е между атом на сярата, присъстващ в молекулата на антитялото, например в страничната верига на цистеинов остатък и друг атом на сяра, присъстващ в токсичното съединение. В друг вариант, линкерната група L се състои от един или повече атоми или химични групи. Подходящи свързващи групи са добре известни от нивото на техниката и включват дисулфидни групи, тиоетерни групи, киселинно лабилни групи, фотолабилни групи, пептидазно лабилни групи или естеразно лабилни групи. Предпочитани са дисулфидните и тиоетерните групи.
Конюгати на молекули на антитела от изобретението и токсичното съединение могат да се образуват, като се използва ··♦·
всяка една от понастоящем известните или по-късно развитите техники. Токсичното съединение може да се модифицира, така че да носи свободна амино група и след това да се свърже с молекулата на антитялото чрез киселинно лабилен линкер или фотолабилен линкер. Токсичното съединение може да бъде кондензирано с пептид и след това свързано с молекулата на антитялото, за да се получи линкер, лабилен по отношение на пептидазите. Токсичното съединение може да се третира, така че да даде първична хидроксилна група, която може да е сукцинилирана и да е свързана с молекулата на антитялото, за да се получи конюгат, който може да се разгражда от вътреклетчни естерази за да се освободи свободния лекарствен препарат. Още по-добре е токсичното съединение да се третира така че да се създаде свободна или защитена тиолова група и след това едно или повече дисулфидни или тиол-съдържащи токсични съединения, които са ковалентно свързани с молекулата на антитялото, чрез дисулфиден (дисулфидни) мост (мостове).
Например, молекулите на антитялото могат да се модифицират с омрежващи реагенти, такива като Nсукцинимидил 3-(2-пирилдитио)пропионат (SPDP), 4сукцинимидил-оксикарбонил-алфа-метил-алфа -(2-пиридилдитио)толуен (SMPT), Ь1-сукцинимидил-3-(2-пиридилдитио)-бутират (SDPB), ?4-сукцинимидил-4-(2-пиридилдитио)-пентаноат (SPP), Nсукцинимидил-5-(2-пиридилдитио)-пентаноат, 2-иминотиолан, или ацетилсукцинов анхидрид, чрез известни методи. Виж, Carlsson et al, 1978; Blattler et al 1985; Lambert et al, 1983; Klotz et al, 1962; Liu et al, 1979; Blakey and Thorpe, 1988; Worrell et al, 1986. В предпочитан вариант, линкерната група е 4-тиопентаноат, ♦ <* ···· получена от SPP, или 5-тиопентаноат. Молекулата на антитялото съдържаща свободни или защитени тиолови групи, получена по този начин, след това реагира с дисулфид- или тиол- съдържащо токсично съединение, за да се получат конюгати. Конюгатите могат да се пречистят чрез HPLC или чрез гел филтрация.
“Токсично” е съединение, което инхибира или предпазва функцията на клетките и/или причинява клетъчно разрушаване. Токсичните съединения, използвани за сдвояване могат да действат като цитостатици или цитотоксици и да водят до блокиране на клетъчния цикъл или до клетъчна смърт. Тези съединения могат да действат на различни етапи по време на клетъчния цикъл, например чрез намеса в синтезата на
нуклеиновите киселини, инактивиране на нуклеиновите киселини или чрез свързване с тубулин.
В предпочитан вариант, съединението В което е токсично за клетките е маитансиноид, т.е. производно на маитансина (CAS 35846538). В предпочитан вариант, то е С-3 естер на маитансинола. Маитансиноидите, подходящи за свързване с антитела за прилагане в раковата терапия, включително и приготвянето на споменатите маитансиноиди и тяхното свързване с молекулите на антитялото, са описани от Chari и сътрудници (Chari et al., 1992; Liu et al., 1996; U.S. Patent No. 5,208,020). Тези маитансиноиди могат да се използват за настоящето изобретение. В предпочитан вариант, токсичното съединение е N ’-деацетилН2’-(3-меркапто-1-оксопропил)-Маитансин (CAS Номер 13950450-0), отнасящо се също до DM1. За предпочитане, споменатият маитансиноид е маитансинолно производно, свързано с молекулата на антитялото, чрез дисулфиден мост при позиция С-3
от маитансинола. В специално предпочитан вариант, конюгатът на антитялото/маитансиноида може да се получи от маитансиноид с формула (Формула (II))
където
Ri представлява Н или SR4, където R4 представлява метил, етил, линеен алкил, разклонен алкил, цикличен алкил, прост или заместен арил или хетероциклик;
R2 представлява С1 или Н;
R3 представлява Н или СН3; и m представлява 1, 2 или 3.
За предпочитане, Rje Н, СН3 или SCH3, R2 е Cl, R3 е СН3 и m = 2.
····
Съединението с Ri= Н, R2 = Cl, R3 = CH3 и m = 2 е означено в литературата като DM1.
В предпочитан вариант, съединението от изобретението има формула
А е молекула на антитяло, което е специфично за CD44, за предпочитане специфична за екзонен вариант v6, за предпочитане специфична за аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 3;
(L') е избрана линкерна група р е десетично число с р = 1 до 10
За предпочитане р е 3 до 4, още по-добре около 3.5.
Методи за приготвяне на такива маитансиноиди са известни от нивото на техниката (виж по-специално US 5,208,020, Пример ···· ··
1). Обикновенно, в първия етап маитансиноидният С-3 естер анзамитоцин РЗ може да се получи, чрез бактериална ферментация от микроорганизми, принадлежащи към род Nocardia или Actinosynnema, например АТСС 31565, АТСС 31281 (US 4,356,265; US 4,450,234; WO 01/773 360). Анзамитоцин РЗ може да се екстрахира от култура, като се използват органични разтворители, такива като етил ацетат или толуен и по-нататък се пречистват чрез адсорбционна хроматография, като се използва например силика гел. След това той може да се редуцира до маитансинол ,като се използва L1AIH4 (US 4,360,462) или както е предложено наскоро, LiAl(OMe)3H или други хибриди на Li Al или NaAl (WO 02/16368). Маитансинолът след това може да се естерифицира в позиция С-3 с N-метил-Е-аланин или N-mcthh-Lцистеинови производни за да се получи дисулфид-съдържащ маитансиноид (US 5,208,020; US 5,416,064; US 6,333,410), например като се използва дициклохексилкарбодиимид (DCC) и каталитични количества от цинков хлорид (US 4, 137, 230; US 4,260,609). В предпочитан вариант, маитансиноидът е естерифициран със съединението N-MeTH4-N-(3метилдитиопропаноил)-В-аланин с формула
НО
за да се получи маитансиноид с Формула (II) с R3 = SR4, R4 = СН3, R2 = Cl, R3 = СН3 и m = 2.
Свободната тиолова група след това може да се освободи, чрез разграждане на дисулфидната връзка с дитиотриетол (DTT) за да се получи например DM1.
При вътреклетъчното разграждане се освобождава свободното токсично съединение от A(LB)n конюгата. Свободният лекарствен препарат се освобождава от съединението A(LB)n което може да има формула В-Х, където X е атом или химична група, която зависи от природата на реакцията на разграждане. За предпочитане X е водороден атом, като например когато линкерната група е проста ковалентна връзка между два атома, съдържащи сяра или хидроксилна група. Мястото на разграждане може също да бъде в линкерната група, ако линкерната група е химична група, водеща до разкъсване на свободен лекарствен препарат с формула B-L-X при разграждане, където X е атом или химична група, зависеща от природата на реакцията на разграждане. За предпочитане X е водороден атом или хидроксилна група.
В предпочитан вариант, съединението с формула (I) е помалко токсично от токсичното съединение В, В-Х или B-L-X освободено при вътреклетъчното разграждане. Методите за анализирането на цитотоксичност in vitro са известни от нивото на техниката (Goldmacher et al., 1985; Goldmacher et al., 1986; виж също US 5,208,020, Пример 2). За предпочитане, съединението (I) е 10 пъти или над, още по добре 100 пъти или над, или най-добре даже 1000 пъти или над 1000 пъти по-малко токсично от това, ·
• 9 *9 ·♦·· ·· ♦ 99 • а·· •9 •· •9 ·· · 99 при разграждането освободения на което се освобождава лекарствен препарат.
За предпочитане молекулата на антитялото/маитансоидните конюгати са тези които се свързват чрез дисулфиден мост, както е дискутирано по-горе, които са способни да доставят маитансиноидните молекули. Такива клетъчно-свързани конюгати се приготвят чрез известни методи, такива като модифициране на моноклонални антитела със сукцинимидил пиридилдитиопропионат (SPDP) или пентаноат (SPP) (Carlsson et al, 1978). Получената тиопиридил група след това се замества чрез третиране с тиол-съдържащи майтансиноиди за да се получат дисулфидно свързани конюгати. От друга страна, в случая на арилдитиомаитансиноидите, получаването на конюгати на антитела е повлияно от директното заместване на арил-тиол на маитансиноида от сулфхидрилни групи, които са въведени предварително в молекулите на антитялото. Конюгатите съдържащи от 1 до 10 маитансиноидни лекарствени препарати, свързани чрез дисулфиден мост, могат веднага да се приготвят чрез същия метод. В този контекст се разбира че десетичното число η във формулата A(LB)n е средно аритметично число, тъй като не всички молекулни конюгати от даден препарат могат да имат идентично цяло число на LB остатъците, закачени към молекулата на антитялото.
По-специално, разтворът на дитиопиридил модифицираното антитяло при концентрация 1 mg/ml в 0.1 М калиево фосфатен буфер с pH 7.0, съдържащ 1 mM EDTA е третиран с тиолсъдържащ маитансиноид (1.25 моларен еквивалент/дитиопиридил група). Освобождаването на пиридин-2-тион от модифицираното • · ·«··
• · • · ·· ·· антитяло се следи спектрофотометрично при 343 nm и се извършва напълно след около 30 минути. Антитяломаитансиноидният конюгат се пречиства и освобождава от нереагиралия лекарствен препарат и други материали е ниско молекулно тегло чрез гел-филтрация през колона Sephadex G-25. Броят на маитансиноидните връзки за молекула антитяло може да се определи, чрез измерване на съотношението на абсорбциите при 252 nm и 280 nm. Средно от 1-10 от маитансиноидните молекули/молекули на антитялото, могат да се свържат чрез дисулфидни връзки чрез този метод.
В следващ аспект, настоящето изобретение се отнася до конюгат на CD44v6 специфична молекула на антитяло и маитансиноид. Под “CD44v6 специфично” тук трябва да се разбира, че антитялото има специфичен афинитет на свързване е епитоп, който присъства в пептид, притежаващ аминокиселинна секвенция, кодирана от екзонен вариант v6 на CD44, предимно на човешки CD44. Предпочитаната молекула на антитяло от изобретението, се свързва специфично е пептиди или полипептиди, които притежават или съдържат аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:1 от придружаващия списък на секвенциите или алелен вариант от споменатата секвенция. За предпочитане е споменатата молекула на антитялото да има свързваща специфичност за епитоп от споменатата секвенция. По-специално, молекулата на антитялото свързва специфично пептид, притежаващ аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:2 и даже още по-добре, притежаващ аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:3.
За предпочитане е, молекулата на антитялото в споменатият конюгат да е моноклоналното антитяло VFF-18 (DSM АСС 2174) ·· ····
.......... *..··..· или рекомбинантно антитяло, притежаващо комплиментарни детерминиращи области (CDRs) на VFF-18. По-добре, споменатото антитяло да включва леки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 4 или от друга страна SEQ ID N0:8 и тежки вериги, притежаващи SEQ ID N0: 6.
Маитансиноидът за предпочитане е свързан с антитялото, чрез дисулфидна група и има формула.
Формула (IV)
Където връзката с антитялото е чрез атом на сярата, показан във формула IV и чрез втори атом на сярата, присъстващ в молекулата на антитялото. За да се създаде такъв атом на сярата, необходим за свързването, молекула на антитяло може да се модифицира, чрез въвеждане на подходящ линкер, такъв като този
изложен по-горе. За предпочитане е маитансиноидът да е свързан с молекулата на антитялото чрез -S-CH2CH2-CO-, -SСН2СН2СН2СН2-СО, или -S-CH(CH3)CH2CH2-CO- група. Атомът на сярата в такава линкерна група, образува дисулфиден мост с маитансиноидът, докато карбонилната функционална група може да се свърже с амино-функционалната група, присъстваща в страничната верига на аминокиселинния остатък от молекулата на антитялото. По този начин, един или повече маитансиноидни остатъци могат да се свържат с молекулата на антитялото. За предпочитане е с молекула на антитялото да са свързани от 3 до 4 маитансиноидни остатъци.
Предимно предпочитан конюгат е този на CD44v6 специфичната молекула на антитялото и маитансиноидът, където антитялото включва леки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:4 и тежки вериги, притежаващи секвенция SEQ ID N0:6, и където маитансиноидът има формула:
Формула (IV) и е свързан с антитялото чрез дисулфидна връзка. За предпочитане е -S-CH2CH2CH2CH2-CO, или -S-CH(CH3)CH2CH2СО- и броят на маитансиноидните остатъци на молекула антитяло да са от 3 до 4.
В следващ вариант, настоящето изобретение се отнася до метод за получаване на съединение е формула (I) включващ етапите на:
(а) въвеждане на свободни или защитени тиолови групи в молекулата на антитялото, което е специфично за CD44;
(б) взаимодействие на молекулата на антитялото от етап (а) със съединение, което е токсично за клетките, като споменатото съединение има една или повече дисулфидни или тиолови групи; и (в) събиране на получения конюгат.
За предпочитане е молекулата на антитялото да е специфична за CD44v6 и още по-добре, да е специфична за аминокиселинна секвенция SEQ ID NO: 3. Съединението, което е токсично за клетките е предимно маитансиноид, още по-добре с формула (II), най-добре с Rj= Н, R2 = Cl, R3 = СН3 и m = 2. В друг предпочитан вариант антитялото включва леки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:4 или SEQ ID N0:8 и тежки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:6.
В предпочитани варианти на такъв метод се използват Nхидрокси сукцинимиден естер на (2-пирил)-3-дитио пропаноева киселина (№сукцинимидил-3-(2-пиридилдитио)-пропионат), Nхидрокси сукцинимиден естер на (2-пирил)-4-дитиопентаноевата r* ···· киселина (К!-сукцинимидил-4-(2-пиридилдитио)-пснтаноат, или Nхидрокси сукцинимиден естер на (2-пирил)-5-дитиопентаноева киселина (К-сукцинимидил-5-(2-пиридилдитио)-пентаноат) за въвеждане на свободни или защитени тиолови групи в молекулата на антитялото. Изобретението също така се отнася до съединения, получени чрез описания метод.
В следващ предпочитан вариант, настоящето изобретение се отнася до фармацевтичен състав, включващ съединение с формула (I) , или описан конюгат, за предпочитане заедно с фармацевтично приемлив носител, ексципиент или разредител.
Подходящи фармацевтично приемливи носители, разредители и ексципиенти са добре известни и могат да се определят от тези които са специалисти от нивото на техниката, като препоръчани при клинични ситуации. Примери за подходящи носители, разтворители и/или ексципиенти включват: (1) фосфатен солеви буфер на Dulbecco с pH около 7.4, съдържащ около 1 mg/ml до 25 mg/ml човешки серумен албумин, (2) 0.9 % солеви разтвор (0.9 % w/v NaCl) и (3) 5 % (w/v) декстроза.
Още по-добре е молекулата на антитялото, присъстваща във фармацевтичния състав да е моноклонално антитяло VFF-18 или рекомбинантно антитяло, което има CDR на антитялото VFF-18, за предпочитане човешка рамка. В друг предпочитан вариант, антитялото включва леките вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:4 или SEQ ID N0:8 и тежките вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0: 6. За предпочитане, токсичното съединение е маитансиноид с формула (II) .
• · · ·
Съединенията от изобретението може да се използват във всички видове приложения, където токсичното съединение трябва да се насочи към клетките, експресиращи CD 44, за предпочитане CD44v6 върху клетъчната повърхност.
Конюгатът може например да се прилага клинично ex vivo за да отстрани туморните клетки от костния мозък, преди автоложна трансплантация при лечение на рак. Лечението може да се провежда както следва. Костният мозък се събира от пациента или от друг индивид и след това се инкубира в среда, съдържаща серум, към която се добавя съединение с формула (I) съгласно изобретението, като концентрациите се движат от около 10 μΜ до 1 рМд за около 30 минути до около 48 часа, при около 37 градуса С. Точните условия за концентрация и време на инкубация (= доза), се определят лесно от специалистите от нивото на техниката. След инкубирането, клетките от костния мозък се промиват със среда, съдържаща серум и се връщат в пациента, чрез i.v. инфузия, съгласно известните методи. В случаите при които пациентът е подложен на друго лечение, такова като курс на аблативна химиотерапия или общо облъчване на тялото между времето от събиране на костния мозък и обратното връщане на третираните клетки, третираните костно-мозъчни клетки се съхраняват замразени в течен азот, като се използва стандартно медицинско оборудване.
В друг вариант, настоящето изобретение се отнася до метод за лечение на рак, който включва прилагане на фармацевтичен състав на пациент, както е описано преди това. По специално, този вариант от изобретението се отнася до метод за лечение на рак при пациент нуждаещ се от такова лечение, включващо прилагане на • ····.
·· · ·. * ·» ....
* · · 1 · ·· • · · · Z . * ·· ·· ft ···· ft
.......... ·..··..· пациента на терапевтично ефективно количество от съединение, както е описано по-горе, или фармацевтичен състав, както е описано по-горе. За предпочитане, ракът е с произход от карциномни сквамозни клетки (SCC) на главата и врата, SCC на езофагуса, SCC на белите дробове, SCC на кожата, от аденокарцином (АС) на гърдата, АС на белия дроб, SCC на шийката на матката, АС на панкреаса, АС на дебелото черво или АС на стомаха.
За клинично лечение на рак, съединението с формула (I) съгласно изобретението ще се прилага под формата на разтвори, които са анализирани за стерилност и за нива на ендотоксини. Примери за подходящи протоколи за прилагане на конюгата са следните. Конюгатите могат да се дават един път седмично от 1 до 6 седмици или като i.v. болус, или като продължителна инфузия за 5 дни. Болус дозите могат да се дават по 50 до 100 ml в нормален солеви разтвор към който са добавени от 5 до 10 ml човешки серумен албумин. Продължителни инфуции могат да се прилагат от 250 до 500 ml в нормален разтвор, към който се добавят от 25 до 50 ml човешки серумен албумин, през период от 24 часа.
А
Дозите обикновено ще се прилагат от 10 mg до 400 mg/m площ от телесната повърхност. Дозата, прилагана на пациент като еднократно приложение, трябва да бъде доста висока, за да е ефективна, но трябва да е под дозата лимитираща токсичността (DLT). Най-общо, достатъчно добра допустима доза под DLT ще се счита като максимално допустима доза (MTD). Експертът знае как да определи MTD (Lambert et al., 1998). При седмични приложения, може да се очаква MTD да е в областта от 100 до 200 mg/m2. Съответно, интервалите между приложенията могат да ···· • · • · • · « ♦ · · · · • ♦ • · ·· ·· бъдат по-дълги, например от две до четири седмици, за предпочитане три седмици. В този случай може да се очаква MTD да е в областта от 200 до 300 mg/m2. Съответно, приложението може да е като 5 дневни дози, последвано от прекъсване за няколко седмици, след което лечението може да бъде повторено. В този случай, може да се очаква, че прилагането на MTD може да бъде по-ниско от 100 mg/m . Например, могат да се прилагат конюгати като единична i.v. инфузия със скорост от 3 mg/min на всеки 21 дена. Прилагат се до 7 цикъла на лечение. Трябва да е ясно, че приложените дози могат да бъдат извън обхвата, даден по-горе, ако го изисква клиничното състояние. Например, ако е намерено че MTD е по-високо от посоченото, еднократното приложение може да бъде с по-висока доза от 400 mg/m или седмичното може да бъде повече от 200 mg/m .
Обикновенно, дозата, начинът на подаване, схемата на прилагане, повторението и времетраенето на лечението, ще зависят от природата на заболяването (тип, степен и етап на тумора и т.н.) и от пациента (физическо състояние, възраст, пол и т.н.) и ще се определят от медицинското лице, отговорно за лечението. Терапевтичното приложение съгласно изобретението, може да бъде с особено предимство освен за лечение на твърди тумори и като адювант при хирургична интервенция за лечение на минимално остатъчно заболяване.
В друг вариант изобретението се отнася до използването на съединение с формула (I), за приготвяне на фармацевтичен състав за лечението на рак. По-специално, молекулата на антитялото, присъстваща във фармацевтичния състав е моноклоналното VFF18 или рекомбинантно антитяло, притежаващо CDR от антитялото
VFF-18, за предпочитане в човешка рамка. Най-предпочитано е молекула антитяло, включваща лека верига, притежаваща SEQ ID NO: 4 или SEQ ID N0:8 и тежка верига, притежаваща SEQ ID N0:
6. За предпочитане е, токсичното съединение да има формула (II). За предпочитане е ракът да е от сквамозни карциномни клетки (SCC) на главата и врата, SCC на езофагуса, SCC на белия дроб, SCC на кожата, аденокарцином (АС) на гърдата, АС на белите дробове, SCC на шийката на матката, АС на панкреаса, АС на дебелото черво, или АС на стомаха.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Aguiar DJ, Knudson W, and Knudson CB. Internalization of the hyaluronan receptor CD44 by chondrocytes. Exp.Cell.Res. 252: 292-302,1999.
Aujame L, Geoffrey F, Sodoyer R. High affinity human antibodies by phage display. Hum Antibodies 8(4):155-68 (1997).
Bazil V and Horejsi V. Shedding of the CD44 adhesion molecule from leukocytes induced by anti-CD44 monoclonal antibody simulating the effect of a natural receptor ligand. J Immunol 149 (3):747-753,1992.
Blattler et al, Biochem. 24: 1517-1524 (1985).
Breitling F, Duebel S: Recombinant Antibodies. John Wiley, New York 1999.
Carlsson et al, Biochem. J. 173: 723-737 (1978).
Catty D. Antibodies. Oxford IR Press 1988.
Chari RVJ, Martell BA, Gross JL, Cook SB, Shah SA, Blattler WA, McKenzie SJ,
Goldmacher VS. Immunoconjugates containing novel maytansinoids: promising anticancer drugs. Cancer Research 52: 127-31, 1992.
Chari RVJ, Derr SM, Steeves RM, Widdison WC: Dose-response of the anti-tumor effect of HUN901-DM1 against human small cell lung cancer xenografts. Proceedings of the American Association of Cancer Research (2000) 41(April 1-5) Abs 4405.
Chothia and Lesk. J. Mol. Biol. 196: 901-917 (1987).
Frank et al. Methods Enzymol. 154: 221-249 (1984)
Gait,M.J., Oligonucleotide Synthesis. A Practical Approach. IRL Press, Oxford, UK (1984).
Goldmacher et al., J Immunol 135: 3648-3651,1985.
Goldmacher et al., J Cell Biol 102: 1312-1319,1986.
Giissow D, Seemann G. Humanization of monoclonal antibodies. Methods Enzymol. 203: 99-121 (1991)
Guo YJ, Liu G, Wang X, Jin D, Wu M, Ma J, and Sy MS. Potential use of soluble CD44 in serum as indicator of tumor burden and metastasis in patients with gastric or colon cancer. Cancer Res 54 (2): 422-426, 1994.
Harlow L D. Antibodies. Cold Spring Harbor Lab. 1988
Hayden et Mandecki. Gene synthesis by serial cloning of oligonucleotides. DNA 7(8): 5717 (1988).
• * · ·
Heider, Κ.-H., Hofmann, M., Horst, E., van den Berg, F., Ponta, H., Herrlich, P., and Pals,
S.T. A human homologue of the rat metastasis-associated variant of CD44 is expressed in colorectal carcinomas and adenomatous polyps. J. Cell Biol. 120: 227-233 (1993).
Heider KH, Mulder JWR, Ostermann E,Susani S, Patzelt E, Pals ST, Adolf GRA. Splice variants of the cell surface glycoprotein CD44 associated with metastatic tumor cells are expressed in normal tissues of humans and cynomolgus monkeys. Eur. J. Cancer 31 A: 2385-2391, 1995.
Heider KH, Sproll M, Susani S, Patzelt E, Beaumier P, Ostermann 0, Ahom H, Adolf GRA. Characterization of a high affinity monoclonal antibody antibody specific for CD44v6 as candidate for immunotherapy of squamous cell carcinomas. Cancer Immunology Immunotherapy 43: 245-253,1996.
Hofmann, M., Rudy, W., Zoller, M., T61g, C., Ponta, H., Herrlich P., and Giinthert, U. CD44 splice variants confer metastatic behavior in rats: homologous sequences are expressed in human tumor cell lines. Cancer Res. 51: 5292-5297 (1991).
Johnson S, Bird R E. Construction of single-chain derivatives of monoclonal antibodies and their production in Escherichia coli. Methods Enzymol. 203: 88-98 (1991).
Kabat E. A., Wu T. T., Perry Η. M., Gottesman K. S. and Foeller C. Sequences of Proteins of Immunological Interest (Sth Ed.). NIH Publication No. 91-3242. U.S. Department of Health and Human Services, Public Health Service, National Institutes of Health, Bethesda, MD(1991).
Klotz et al, Arch. Biochem. Biophys. 96: 605 (1962).
Koopman, G., Heider, Κ.-H., Horts, E., Adolf, G. R., van den Berg, F., Ponta, H., Herrlich,
P., Pals, S. T. Activated human lymphocytes and aggressive Non-Hodgkin's lymphomas express a homologue of the rat metastasis-associated variant of CD44. J. Exp. Med. 177: 897-904(1993).
• ···
Kreitman R J Hansen H J, Jones A L, FitzGerald D J P, Goldenberg D M, Pastan I. Pseudomonas exotoxin-based inununotoxins containing the antibody LL2 or LL2-Fab' induce regression of subcutaneous human B-cell lymphoma in mice. Cancer Res. 53: 819-825 (1993).
Lambert et al, Biochem. 22: 3913-3920 (1983).
Lambert JM, Derr SM, Cook S, Braman G, Widdison W, Chari RVJ. Pharmacokinetics, in vivo stability, and toxicity of the Tumor-activated prodrug, C242-DM1, a novel colorectal cancer agent. Proceedings of the American Association of Cancer Research (1998) 39: Abs 3550
Liu et al, Biochem. 18: 690 (1979), Blakey and Thorpe, Antibody, Immunoconjugates and Radiopharmaceuticals, 1: 1-16(1988).
Liu C, Tadayoni BM, Bourret LA, Mattocks KM, Derr SM, Widdison WC, Kedersha NL, Ariniello PD, Goldmacher VS, Lambert JM, Blattler WA, Chari RVJ. Eradication of large colon tumor xenografts by targeted delivery of maytansinoids. Proc Natl Acad Sci USA 93: 8618-23,1996.
Martin S, Jansen F, Bokelmann J, and Kolb H. Soluble CD44 splice variants in metastasizing human breast cancer. Int J Cancer 74 (4): 443-445,1997.
Screaton, G.R., Bell, M.V., Jackson, D.G., Cornells, F.B., Gerth, U., and Bell, J. I. Genomic structure of DNA encoding the lymphocyte homing receptor CD44 reveals at least 12 alternatively spliced exons. Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 89: 12160-12164 (1992).
Shin S-U, Morrison S L. Production and properties of chimeric antibody molecules. Methods Enzymol. 178: 459-476 (1989).
Sliutz G, Tempfer C, Winkler S, Kohlberger P, Reinthaller A, andKainz C. Immunohistochemical and serological evaluation of CD44 splice variants in human ovarian cancer. Br.J.Cancer 72: 1494-1497 (1995).
·♦ ··
Stemmer et al. Single-step assembly of a gene and entire plasmid from large numbers of oligodeoxyribonucleotides, Gene 164(1): 49-53 (1995).
Stroomer JW, Roos JC, Sproll M, Quak J J, Heider KH, Wilhelm BJ, Castelijns JA, Meyer R, Kwakkelstein MO, Snow GB, Adolf GR, van Dongen GA. Safety and biodistribution of 99mTechnetium-labeled anti-CD44v6 monoclonal antibody BIWA 1 in head and neck cancer patients. Clin Cancer Res 6 (8):3046-55,2000
Tolg, C., Hofmann, M., Henlich, P., and Ponta, H. Splicing choice from ten variant exons establishes CD44 variability. Nucleic Acids. Res. 21: 1225-1229 (1993).
Tolcher AW et al. SB-408075, a maytansinoid immunoconjugate directed to the C242 antigen: a phase I pharmacokinetic and biologic correlative study. Poster presented at 11th Symp. on new drugs in cancer therapy (Nov 7-10, 2000 in Amsterdam).
Urlaub and Chasin. Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 77(7): 4216-20 (1980)
Urlaub et al., Cell 33: 405-412 (1983)
Verel I, Heider KH, Siegmund M, Ostermann E, Patzelt E, Sproll M, Snow GB, Adolf GR, van Dongen GMS. Tumor targeting properties of monoclonal antibodies with different affinity for target antigen CD44v6 in nude mice bearing head-and-neck cancer xenografts. Int. J. Cancer 99: 396-402 (2002).
Winter, G., Griffith, A. D., Hawkins, R. E., Hoogenboom, H. R. Making antibodies by phage display technology. Ann. Rev. Immunol. 12: 433-455 (1994).
Worrell et al, Anti-Cancer Drug Design 1: 179-184 (1986).
Ye et al. Gene synthesis and expression in E. coli for pump, a human matrix metalloproteinase. Biochem Biophys Res Commun 186(1):143-9 (1992).
• 999 • 999
ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
1. Материали и методи
1.1. In vitro анализ за клетъчна пролиферация
За определяне на клетъчната жизненост се използва Cell Titer 96 ® AQUeous не-радиоактивен анализ за клетъчна пролиферация (Promega). Във всяка ямка на 96 ямкови плаки се залагат 5000 клетки в 90 μΐ среда без фенол ред. Клетките се оставят от 1 до 3 часа и след това се добавят серийни разреждания от имуноконюгата в 10 μΐ PBS. Клетки без имуноконюгат се използват като отрицателна контрола. Клетките се инкубират за 4 дена при 37° С в условия на влажност и 5 % СО2 и след това се добавят 20 μΐ MTS/ PMS, съгласно изискванията на производителя. След допълнителна инкубация в продължение на 1 до 4 часа при 37 0 С се отчита абсорбцията при 490 nm, като се използва апарат за отчитане на ELISA плака. За всяка клетъчна линия са анализирани по три повторения. Изчислява се процента на фракцията от преживели клетки и IC50 стойността, като се използва GraphPad Prism ® (Version 3.0) софтуер.
1.2. Получаване на BIWI1
Рекомбинантни антитела, наподобяващи човешките BIWA 4 и BIWA 8, които се свързват специфично с епитоп в SEQ ID NO: 1, се свързват с маитансиноид DM1, както е описано по-долу. Конюгатът на BIWA 4 с DM1 се означава като BIWI 1.
• ·· · ····
Получаване на стабилно трансфектирани клетъчни линии.
Гените, кодиращи леките и тежките вериги на BIWA 4, SEQ ID N0:5 и SEQ ID N0:7 се лигират в експресионен вектор pADCMV1 (W092/01055; NCBI GenBank Номер за достъп А32111) или pAD-CMV19 (NCBI GenBank Номер за достъп А32110). Във второто антитяло BIWA 8, леката верига се кодира от ген, който има SEQ ID N0:9, докато тежката верига е същата, като тази на BIWA 4. Стабилно трансфектираните клетъчни линии се получават чрез електропорация както следва. Използват се СНО DUX/57ss (dhfr негативни мутанти на клетки от яйчник на китайски хамстер, адаптирани като суспензионна култура в безсерумна среда). След трипсинизиране и инактивиране на трипсина с RPMI 10 (90 % RPMI 1640, 10 % топлинно инактивиран фетален телешки серум), клетките се промиват един път с RPMI-0 (RPMI 1640 без серум) и 1х107 клетки се ресуспендират в 0.8 ml RPMI-0. След добавянето на линеализирана ДНК (20 pg на плазмид за котрансфекция на леката и тежка верига), клетките се електропорират, като се използва Hoefer Electroporator при следните условия: 1080 pF, 320 V, 1000 msec, 1 пулс. Клетките се оставят за 5 минути и след това се разреждат до 12500 клетки/ml и 2500 клетки/ml в алфа-МЕМ 10d (90 % MEM алфа без рибонуклеозиди и без дезоксирибонуклеозиди (GIBCO BRL), 10 % топлинно инактивиран диализиран фетален телешки серум). Клетките се залагат в 96 ямкови микротитърни плаки (200 pl/ямка, което отговаря съответно на 2500 и 500 клетки/ямка). Клоновете се • »·· получават след 10 дена. Проследяват се само плаките с по 500 клетки/ямка (3-6 клона на ямка). След 14-15 дни, супернатантите от всяка ямка се анализират в κ/γ ELISA. 53 клона се залагат в 12 ямкови плаки в алфа-МЕМ 10d. След 3-6 дена (в зависимост от конфлуентността на клетките) супернатантите се анализират отново в κ/γ ELISA (серийни разреждания) и се определя количеството, като се използва човешки IgGl стандарт. Клетките се замразяват и се съхраняват в течен азот. IgG съдържанието на 53 клона е в обхвата от 12-417 ng/ml. Подбират се 10 клона с найвисоки нива на експресия и се субклонират както следва: Клетките от всеки клон се залагат в 96 ямкови микротитърни плаки с плътност от 1 и 5 клетки/ямка по 100 μΙ/ямка в алфа-МЕМ 10d (1 плака за всеки клон и за всяка плътност). 8 дена по-късно супернатантите се разреждат 1:2 и 100 μΐ от това разреждане се анализират в κ/γ ELISA и се определя количеството, като се използва BIWA 4 препарат като стандарт. 5 субклона от всеки клон се прехвърлят в 12 ямкови плаки. IgG съдържанието е в обхвата от 1.3 - 908 ng/ml. 14 клона с най-високи нива на експресия (384 - 908 ng/ml) се използват за амплификация с метотрексат, както следва: Първоначално клоновете се култивират в 25 cm2 матраци, които съдържат алфа-МЕМ 10d с 20, 50 и 100 пМ метотрексат. След размножаването на клоновете, супернатантите се анализират в κ/γ ELISA. При последващите цикли на амплификация, концентрацията на метотрексата се повишава до 2000 пМ. Първоначално, най-високото ниво на експресия е в обхвата от 10.5 - 14.8 pg/ml (клон А 31/100, 100 пМ метотрексат). Последващата амплификация с концентрация на метотрексат 500 пМ дава експресия от 19-20 pg/ml (АЗ 1/500).
• ···
Пречистване на антитялото.
Антитялото се пречиства от супернатантата на клетъчната култура, както следва. Супернатантата на тъканно клетъчната култура, съдържаща антитялото се нанася върху 5 ml протеин А сефарозна колона със скорост на потока 80-90 ml/час при 4°С. След промиване с 50 ml буфер за свързване (0.1 М натриев фосфат pH 7.5), Ig фракцията се елюира с буфер за елюиране (0.1 М глицин-HCl pH 2.7). Проследява се абсорбцията при 280 nm.
Модифициране на BIWA 4 с SPP за образуване на 4-SS-Py.
BIWA 4 се прилага в течна форма в концентрация от 5 mg/mL в PBS формулировка, съдържаща Tween 20. Преди свързването на DM1 I с Mab, Tween 20 се отстранява. МаЬ разтворът (40 mL) се разрежда 15 пъти с 25 mM MES буфер, pH 5.6, съдържащ 50 тМ NaCl (MES буфер) и след това се нанася върху колона (12.5 mL) от Sepharose S, уравновесена с MES буфер (скорост на потока: 100 см/час). Колоната се измива с 10 колонни обема от MES буфер. Антитялото се елюира с MES буфер, съдържащ 400 mM NaCl. Разтворът на антитялото се диализира срещу 50 тМ калиево фосфатен буфер, pH 6.5, съдържащ 50 тМ NaCl и 2 тМ EDTA (Буфер A). BIWA 4 антитялото се модифицира като се използва SPP (N-хидрокси сукцинимид естер на (2Пиридил)-5-дитиопентаноева киселина), за да се въведат дитиопиридил групи. МАЬ в Буфер А (185 mg, 8 mg/mL) се модифицира със 7-кратен моларен излишък от SPP в EtOH (5 % v/v от MAb разтвора). Реакцията продължава 90 минути на стайна температура. След това реакционната смес се подлага на хроматография, чрез гел-филтрация, през Sephadex G 25F (2.6 х
31.5 cm колона, 167 mL) уравновесена с Буфер А. МАЬсъдържащите фракции се събират и се определя степента на модификация чрез измерване на абсорбцията при 280 nm и промяната на абсорбцията при 343 nm, предизвикана от освобождаването на 2-меркаптопиридин при добавянето на DTT. Концентрацията на освободеният 2-меркаптопиридин се изчислява, като се използва e343nm от 8080 М'1 cm1, а концентрацията на МаЬ се изчислява, като се използва ε280ηηι от 224,000 М'1 cm’1, след като абсорбция при 280 nm се коригира поради участието на 2-меркаптопиридин. (2-меркаптопиридин А 280 nm = А 343 nm х 5100/8080). Възстановяването на МАЬ е 99.6 % с
5.5 освободени 2-меркаптопиридинови групи, свързани за МАЬ молекула.
Конюгиране на BIWA 4 - SS - Ру с DM1.
Гореописаното модифицирано МАЬ (184 mg) в Буфер А е конюгирано в концентрация 2.5 mg MAb/mL, като се използва 1.7пъти моларен излишък от DM1 в сравнение с 2меркаптопиридиновите групи, които се освобождават. DM1 се добавя в DMA (3 % v/v от разтвора на МАЬ) и реакционната смес се инкубира на стайна температура в продължение на 29 часа. Конюгатът след това се изолира, чрез хроматография с гелфилтрация върху колона от Sephacryl S 300 HR уравновесена в PBS (5 х 50 cm колона, 980 mL със скорост на потока 10 ст/час).
Конюгатът се елюира като единичен пик в позицията на t мономерното МАЬ с малко количество от белтъка, елюиран порано. Фракциите се анализират за броят на DM1 молекулите, свързани към МАЬ молекула (Свързаните DM1 молекули се определят, чрез измерване на абсорбцията, както при 252 nm, така и при 280 nm). Въз основа на резултатите се събират фракциите представляващи 63-77 % от обема на колоната. Намерено е, че съотношението DM 1/МАЬ в събрания разтвор е 3.1 и добивът на конюгирания BIWA 4 е 75 % въз основа на изходното МАЬ. Конюгатът BIWI 1 се оценява, чрез SDS-PAGE, която се провежда при не-редуциращи условия и е намерено, че е съставен предимно от мономерни видове (> 95 %) със минимално количество (< 5 %) от димерен конюгат.
Анализ на in vitro свързване на BIWI1
Определя се свързването на BIWA 4 анитяло и BIWI 1, конюгирани с антиген-положителни FaDu клетки. Клетките (1-2 х 10 ’5) се инкубират в 96 ямкови плаки с вариращи концентрации от антитяло или се конюгират върху лед в продължение на 1 час. Пробата за анализ се промива от плаката и се добавя FITCбелязано анти-човешко IgG и инкубацията върху лед продължава на тъмно в продължение на 1 час. След промиване, клетките се фиксират с 1 % параформалдехид и се анализират в флуоресцентно активиран клетъчен сортер (FACS). BIWA 4 антитялото се свързва с ясно дефинирана Ка от 1 х 10 9 М, a BIWI 1 се свързва с ясно дефинирана Ка от 1.8 х 10 “9 М. Следователно, конюгирането с DM1 променя свързващият афинитет на антитялото само съвсем слабо, ако въобще има такова.
1.3. Ефективност на изследванията с голи мишки
In vivo анти-туморната ефективност на BIWI 1 се анализира в два модела на кръстосани присадки в голи мишки, като се прилагат антиген-положителни човешки тумори, които се различават по произход на тумора, степен и хомогенност на CD44v6 експресията: А431 (АТСС # CRL 1555; епидермоидна карцинома от вулва), FaDu (АТСС # НТВ 43; сквамозна клетъчна карцинома от фарингс). Туморните клетъчни линии А431 и FaDu са получени от АТСС и са култивирани в RPMI 1640 среда, съдържаща 10 % фетален говежди серум и добавки. Мишките се разпределят случайно в следните групи за третиране (третиране/начален параметър на тумора, обем/тумор, обем обхват/брой на мишките):
A 431
Група 1
Група 2 мишки
Група 3 мишки
Група 4
Контрола (PBS)/185 + 217 mm3/19 - 424 mm3/5 мишки
BIWA 4 (21 mg/kg/d)/ 133 ± 115 mm3/42 - 302 mm3/ 5
BIWI 1 (2.1 mg/kg/d)/ 107 ± 63 mm3/42 - 205 mm3/ 5
BIWI 1 (7 mg/kg/d)/ 132 + 73 mm3/42 - 205 mm3/ 5 мишки ····
Група 5 BIWI 1 (21 mg/kg/d)/ 107 ± 63 mm3/42 - 205 mm3/ 5 мишки
FaDu
Група 1 Контрола (PBS)/ 142 + 82 mm3/34 - 268 mm3/ 8 мишки
Група 2 BIWA 4 (21 mg/kg/d)/ 134 + 86 mm3/42 - 268 mm3/ 6 мишки
Група 3 BIWI 1 (2.1 mg/kg/d)/ 149 + 96 mm3/50 - 268 mm3/ 6 Q мишки
Група 4 BIWI 1 (7 mg/kg/d)/ 132 + 97 mm3/42 - 268 mm3/ 6 мишки
Група 5 BIWI 1 (21 mg/kg/d)/ 129 ± 74 mm3/50 - 231 mm3/ 6 мишки x 106 туморни клетки се трансплантират подкожно в десния хълбок на 6 седмични женски мишки NMRI-nu/nu мишки. Третирането започва, когато туморите достигнат среден размер от 107 до 185 mm3. Третирането се състои от i.v. инжекции с BIWI 1 © давани в пет последователни дни, като се започва от ден 1. 3 различни дози от BIWI 1 се анализират паралелно: 2.1 mg/kg/d BIWI 1 съответстващ на 30 pg/kg/d DM1, 7 mg/kg/d BIWI 1 съответстващ на 100 pg /kg/d DM1, и 21 mg/kg/d BIWI 1 съответстващ на 300 pg/kg/d DM1. Контролните животни или не са третирани (PBS) или са третирани с не-конюгирано антитяло (контролно антитяло, 21 mg/kg/d). Туморният растеж се проследява чрез измерване на растежа на тумора. Туморният отговор се оценява като пълен отговор, когато туморът изчезне ♦ ··♦ напълно във всяко едно време след началото на лечението. Отговорът се оценява, като частичен отговор, когато туморният обем намалява след лечение, но след това отново започва растежа. Поносимостта на лечението се контролира, чрез измерване на теглото на мишката, по време на целия наблюдаван период.
2. Резултати и обсъждане
2.1. In vitro цитотоксичност на BIWI1
In vitro цитотоксичността на BIWI 1 се оценява чрез използване на антиген-положителните клетъчни линии А431 и FaDu и антиген-отрицателната клетъчна линия А459. Клетките се излагат на различни концентрации от BIWI 1 в продължение на 4 дни, след това се оцветяват с MTS/ PMS и се анализират с ELISA апарат за отчитане на плаки. След това се изчисляват фракциите с жизнените клетки, като се използва GraphPad Prism® софтуерен пакет. Резултатите са показани на Фигура 1. BIWI 1 е ефективен при убиване на антиген-положителните А 431 клетки, с 1С50 от
Q около 7.6 х 10' Ми втора антиген-положителна клетъчна линия, FaDu с 1С5о от около 2.4 х 10’8 М. Антиген-отрицателната клетъчна линия А549 се повлиява от конюгата с IC50 от около 1.3 х 10' М с фракция от преживели клетки от 50 % при най-високата анализирана концентрация на BIWI 1 (5 х 10‘7 М). Тези резултати показват, че BIWI 1 е само малко по-цитотоксичен за антигенпозитивните клетки, в сравнение с антиегн-негативните клетки in vitro. Показано е за сравнение, че друг DM 1-антитяло конюгат е ··♦· поне 1000 пъти по-цитотоксичен за антиген-позитивни клетки, в сравнение с антиген-негативни клетки (Chari et al., 1992).
2.2. Ефективност при А431 кръстосано-присаден модел на голи мишки
Групи от 5 мишки се третират съответно с 2.1 mg/kg/d BIWI 1, 7 mg/kg/d BIWI 1, 21 mg/kg/d BIWI 1 и 21 mg/kg/d контролно антитяло. Средният размер на тумора в началото на третирането е съответно 185 +/- 217 mm3 (PBS), 133 +/- 115 mm3 (контролно антитяло), 107 +/- 63 mm3 (21 mg/kg/d BIWI 1), 132 +/- 73 mm3 (7 mg/kg/d BIWI 1), и 107 +/- 63 mm3 (2.1 mg/kg/d BIWI 1). Ha Фигура 2 е показан средният обем на тумор за всяка група по време на периода на наблюдение. Туморите третирани с контролно антитяло показват сходен растеж по подобие на не-третираните тумори, времето за удвояване на туморния обем е приблизително 5 дена. При животни, третирани или със 7 mg/kg/d BIWI 1 или с 21 mg/kg/d BIWI 1 всички тумори отговарят напълно и изчезват около ден 17. До края на наблюдавания период (ден 134) не се наблюдава отново растеж на тумора. Туморите, третирани с 2.1 mg/kg/d отговарят напълно в 3/5 случая на не-туморния възстановяем растеж до 134 ден. Останалите 2 тумора, показват частичен отговор, но в крайна сметка започват да растат отново. Тези резултати показват, че BIWI 1 индуцира дозо-зависим антитуморен отговор в А431 кръстосано-присаден модел на голи мишки със завършени продължителни отговори от 2.1 mg/kg/d BIWI 1 до 21 mg/kg/d BIWI 1. Не-конюгираното контролно антитяло не показва противотуморен ефект.
Виж фигура 2.
2.3. Ефектнивост при FaDu кръстосано-присаден модел на голи мишки
Групи от 6 мишки се третират съответно с 2.1 mg/kg/d BIWI 1, 7 mg/kg/d BIWI 1, 21 mg/kg/d BIWI 1 и 21 mg/kg/d контролно антитяло. Средният размер на тумора в началото на третирането е съответно 142 +/- 82 mm3 (PBS), 134 +/- 86 mm3 (контролно антитяло), 129 +/- 74 mm3 (21 mg/kg/d BIWI 1), 132 +/- 97 mm3 (7 mg/kg/d BIWI 1), и 149 +/- 96 mm3 (2.1 mg/kg/d BIWI 1). Ha Фигура 3 е показан средният обем на тумор за всяка група по време на периода на наблюдение. Туморите третирани с контролно антитяло и с 2.1 mg/kg/d BIWI 1 показват сходен растеж по подобие на не-третираните тумори, времето за удвояване на туморния обем е приблизително 5 дена. При животни, третирани със 21 mg/kg/d BIWI 1 всички тумори отговарят напълно и изчезват около ден 24. До края на наблюдавания период (ден 107) не се наблюдава отново растеж на тумора. 1/6 от туморите, третирани със 7 mg/kg/d BIWI 1 отговарят напълно, а 3/6 от туморите показват частични отговори. Останалите 2 тумора растат по подобен начин в сравнение с не-третираната контрола. Тези резултати показват, че BIWI 1 индуцира дозо-зависим антитуморен отговор в FaDu кръстосано-присаден модел на голи мишки със завършени продължителни отговори от 7 mg/kg/d BIWI 1 до 21 mg/kg/d BIWI 1. Не-конюгираното контролно антитяло не показва противо-туморен ефект.
Виж Фигура 3.
2.4. Поносимост в голи мишки
Поносимостта на лечението е BIWI 1 се определя, чрез контролиране на теглото на мишките по време на цялото времетраене на експеримента в двата модела. Наблюдаваната средна максимална загуба на тегло за група е 5 % във FaDu крастосано-присаден модел мишки, третирани с 21 mg/kg/d BIWI 1 (Фигура 4). Загубата на тегло започва от третия ден на третирането и продължава до 10 ден, след което животните увеличават теглото и имат подобно поведение, подобно на контролните животни. Във всички други дозирани групи, загубата на тегло е сходна с контролната, която получава PBS. Средната загуба на тегло от 5 % или по-малко от всички третирани групи, показва добра поносимост на лечението с BIWI 1 при дадените дози в голи мишки. Тъй като BIWI 1 не реагира кръстосано с мишия BIWI 1 CD44v6, само антиген-независимите ефекти, такива като токсичност, причинена от свободен DM1 може да бъде контролирана в този експеримент.
3. In vivo анти-туморна ефективност в МРА - MB 453
3.1. Материали и методи
In vivo анти-туморната ефективност на BIWI 1 се анализира в кръстосано-присаден модел на голи мишки, като се прилага антиген-позитивен човешки тумор MDA-MB 453 (АТСС # НТВ
131; карцином на гърдата). Клетките се получават от АТСС и се култивират в RPMI 1640 среда, съдържаща 10 % фетален телешки серум и добавки. 1 х 10 6 туморни клетки се трансплантират подкожно в десния хълбок на женски 6 месечни NMRI-nu/nu мишки. Туморите, служещи за експеримент на туморна терапия, се подържат чрез пасажиране на туморни фрагменти. Лечението започва, когато туморите достигнат среден размер от 188 до 246 mm . Лечението се състои от i.v. инжекции на BIWI 1, който се подава ежеседмично за 4 седмици. Паралелно са анализирани 3 различни дози от BIWI 1: 6.25 mg/kg BIWI 1 съответстваща на 100 pg/kg DM 1, 12.5 mg/kg BIWI 1 съответстваща на 200 pg/kg DM 1 и 25 mg/kg BIWI 1 съответстваща на 400 pg/kg DM 1. PBS третираните животни служат като контрола за туморния растеж. Туморният растеж се следи чрез измерване на размера на тумора. Туморният отговор се оценява като пълен отговор, когато туморът изчезне напълно в което и да е време след началото на лечението.
3.2. Резултати и обсъждане
Групи от 6 мишки се третират съответно с 6.25 mg/kg BIWI 1, 12.5 mg/kg BIWI 1 и 25 mg/kg BIWI 1 веднъж седмично за 4 седмици. Средният размер на тумора в началото на третирането е съответно 246 +/- 79 mm3 (PBS), 216+/- 85 mm3 (6.25 mg/kg BIWI 1), 188 +/- 79 mm’ (12.5 mg/kg BIWI 1) и 207 +/- 96 mm3 (25 mg/kg BIWI 1). Средният обем на тумор за всяка група по време на периода на наблюдение е показан на Фигура 5. Времето за удвояване на началния обем на тумора на контролните тумори е приблизително 5 дена. При животни, третирани с 25 mg/kg BIWI 1, всички тумори отговарят напълно и изчезват около ден 22 след началото на третирането. До края на наблюдавания период (ден 64) не се наблюдава отново растеж на тумора. Туморите, третирани с 12.5 mg/kg или с 6.25 mg/kg отговарят напълно в 5/6 от случаите във всяка дозирана група и 4 животни от всяка група остават без тумори до края на експеримента. Тези резултати показват, че BIWI 1 индуцира отлични туморни отговори в MDAМВ 453 кръстосано-присаден модел мишки, когато се подава един път седмично за период от 4 седмици с пълни и продължителни отговори от 6.25 mg/kg BIWI 1 до 25 mg/kg BIWI 1.
ФИГУРИ
Фигура 1: In vitro цитотоксичност на BIWI 1. Използват се антиген-позитивните клетъчни линии А431 и FaDu, както и антиген-негативната клетъчна линия А549.
Фигура 2: Ефективност на BIWI 1 третирането при кръстосаноприсаден модел на голи мишки с А431 тумори. Показани са средните обеми на туморите за група със стандартните отклонения, посочени са третираните групи. Стрелката показва началото на лечението (ден 1).
Фигура 3: Ефективност на третирането с BIWI 1 при кръстосаноприсаден модел на голи мишки с FaDu тумори. Показани са средните обеми на туморите за група, със стандартните отклонения, посочени са третираните групи. Стрелката показва началото на лечението (ден 1).
··»·
Фигура 4: Поносимост на третирането с BIWI 1. Показана е промяната в средното телесно тегло на всички групи в 2 изследвани модела. Ден : начало на лечението.
Фигура 5: Ефективност на третирането с BIWI 1 в кръстосаноприсаден модел на голи мишки със MS-MDA-MB 453 тумори. Показани са средните обеми на туморите за група, със стандартните отклонения, посочени са третираните групи. Стрелките показват дните на третиране.
···· • ·
ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

Claims (37)

  1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
    1. Съединение с формула
    A(LB)n където
    А е молекула на антитяло която е специфична за CD44;
    L е линкерна група;
    В е съединение, което е токсично за клетки; и η е десетично число с η = 1 до 10
  2. 2. Съединението, съгласно Претенция 1 където спомената линкерна група има химична връзка, способна да се разгражда вътре в клетката.
  3. 3. Съединението, съгласно Претенция 2, където споменатата химична връзка е дисулфидна връзка.
  4. 4. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 3, където молекулата на антитялото е специфична за екзона ν6 на човешки CD44.
  5. 5. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 4, където молекулата на антитялото е специфична за епитоп от аминокиселинната последователност на SEQ ID NO: 3.
  6. 6. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 5, където молекулата на антитялото е моноклоналното антитяло VFF-18 (DSM АСС2174) или рекомбинантно антитяло, което има комплиментарно детерминиращи области (CDRs) на VFF-18.
  7. 7. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 6, където молекулата на антитялото включва леки вериги, които имат аминокиселинна последователност SEQ ID NO: 4 или SEQ ID NO:
    ··♦· * · * е 49 ·· · ·· • • • ♦ ·· • · • • • * · · ,· ···. • · · !
  8. 8 и тежки вериги, които имат аминокиселинна последователност SEQ ID NO: 6.
    8. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 7, където токсичното съединение В е маитансиноид.
  9. 9. Съединението, съгласно Претенция 8, където маитансиноидът има формула (Формула (II)) където
    Ri представлява Н или SR4, където R4 представлява метил, етил, линеен алкил, разклонен алкил, цикличен алкил, прост или заместен арил, или хетероциклик;
    R2 представлява С1 или Н;
    R3 представлява Н или СН3; и m представлява 1,2, или 3.
    • • · • • • ·** ···· • • • « • • • * · л 9 • • • 9 • • * .· ···. ·: : < • ·· • · · : А * ·
  10. 10. Съединението, съгласно Претенция 9, където R] е Н или
    СН3, R2 е Cl, R3 е СН3, и m = 2
  11. 11. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 10 с формула
    А е молекула на антитяло, която е специфична за CD44, (L') е линкерна група по избор р е десетично число с р = 1 до 10
  12. 12. Съединението, съгласно Претенции от 1 до 11 където р е от 3 до 4.
  13. 13. Конюгат на молекула на антитяло специфична за CD44v6 и маитансиноид.
    • ·· • • • ···· 9 • : · • ·· • • • • ··· 9 • ··· • ···
  14. 14. Конюгатът, съгласно Претенция 13, където молекулата на антитяло е специфична за епитоп от аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:3.
  15. 15. Конюгат, съгласно Претенция 14, където молекулата на антитялото е моноклонално антитяло VFF-18 (DSM АСС2174) или рекомбинантно антитяло, имащо комплиментарно детерминиращи области (CDRs) от VFF-18.
  16. 16. Конюгатът, съгласно всяка една от Претенции от 13 до
    15, където споменатата молекула на антитялото включва леки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0:4 или SEQ ID N0: 8 и тежки вериги, притежаващи аминокиселинна секвенция SEQ ID N0: 6.
  17. 17. Конюгатът, съгласно всяка една от Претенции от 13 до
    16, където маитансиноидът е свързан с молекулата на антитялото, чрез дисулфидна група.
  18. 18. Конюгатът съгласно всяка една от Претенции от 13 до 17, където майтансиноидът има формула
    Формула (IV) • ·· ·
  19. 19. Конюгатът на молекулата на антитяло специфично за CD44v6 и маитансинод, където антитялото включва леки вериги, които имат аминокиселинната последователност SEQ ID N0:4 и тежки вериги, които имат аминокиселинната последователност на секвенция SEQ ID N0: 6 и където маитансиноидът има формулата
    Формула (IV) и е свързан с антитялото чрез дисулфидна връзка.
  20. 20. Конюгатът, съгласно всяка една от Претенции от 13 до 19, където един или повече маитансиноидни остатъци са свързани с молекула на антитялото.
  21. 21. Конюгатът, съгласно Претенция 20, където от 3 до 4 маитансиноидни остатъци са свързани за молекулата на антитялото.
  22. 22. Конюгатът, съгласно всяка една от Претенции от 13 до 21, където маитансиноидът е свързан с молекулата на антитялото • · • · · · чрез -S-CH2CH2-CO-, -S-CH2CH2CH2CH2-CO, или -SCH(CH3)CH2CH2-CO- група.
  23. 23. Метод за получаване на съединение A(LB)n, съгласно Претенции от 1 до 12, или конюгат съгласно Претенции от 13 до 22, характеризиращ се с това че включва етапите:
    (а) въвеждане на една или повече свободни или защитени тиолови групи в молекула на антитяло, която е специфична за CD44;
    (б) взаимодействие на молекулата на антитялото от етап (а) със съединение, което е токсично за клетките, като споменатото съединение има една или повече дисулфидни или тиолови групи; и (в) събиране на полученият конюгат
  24. 24. Методът, съгласно Претенция 23, характеризиращ се с това че молекулата на антитялото е специфична за CD44v6.
  25. 25. Методът, съгласно Претенция 24, характеризиращ се с това, че молекулата на антитялото е специфична за епитоп от SEQ ID N0:3.
  26. 26. Методът, съгласно всяка една от Претенции от 23 до 25, характеризиращ се с това, че токсичното съединение е маитансиноид.
  27. 27. Методът, съгласно Претенция 26, характеризиращ се с това, че маитансиноидът има формула • ··· • · • · ··· ·
    Формула II където
    Ri представлява Н или SR4, където R4 представлява метил, етил, линеен алкил, разклонен алкил, цикличен алкил, прост или заместен арил или хетероциклик;
    R.2 представлява С1 или Н;
    R3 представлява Н или СН3; и m представлява 1, 2 или 3.
  28. 28. Методът, съгласно Претенция 27, характеризиращ се с това, че Rt е Н или СН3, R2 е Cl, R3 е СН3 и m = 2.
  29. 29. Методът, съгласно всяка една от Претенции от 23 до 28, характеризиращ се с това че N-хидрокси сукцинимид естер на (2пиридил)-3-дитиопропаноевата киселина, N-хидрокси сукцинимид естер на (2-пиридил)-4-дитиопентаноевата киселина, или Nхидрокси сукцинимид естер на (2-пиридил)-5-дитиопентаноевата киселина се използва за да се въведат свободни или защитени тиолови групи в молекулата на антитялото.
    • · · · · · ·· « · 9 · ·
    55.......... *..··..*
  30. 30. Съединение, получено чрез метод, характеризиращ се съгласно всяка една от Претенции от 23 до 29.
  31. 31. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва съединение с формула A (LB)n, съгласно всяка една от Претенции от 1 до 12, или 30, или конюгат, съгласно Претенции от 13 до 22, и фармацевтично приемлив носител, разредител или ексципиент.
  32. 32. Използване на съединение A(LB)n, съгласно Претенции от 1 до 12, или 30, или конюгат съгласно Претенции от 13 до 22, за приготвяне на фармацевтичен състав за лечение на рак.
  33. 33. Използване, съгласно Претенция 32, където ракът е сквамозна клетъчна карцинома на главата и врата, сквамозна клетъчна карцинома на езофагуса, сквамозна клетъчна карцинома на белия дроб, сквамозна клетъчна карцинома на кожата, сквамозна клетъчна карцинома на шийката на матката, аденокарцинома на гърдите, аденокарцинома на белия дроб, аденокарцинома на панкреаса, аденокарцинома на дебелото черво или аденокарцинома на стомаха.
  34. 34. Използване на съединение A(LB)n, съгласно Претенции от 1 до 12 или 30, или на конюгат, съгласно Претенции от 13 до 22, или фармацевтичен състав, съгласно Претенция 31, за лечение на рак.
  35. 35. Използването, съгласно Претенция 34, където ракът е сквамозна клетъчна карцинома на главата и врата, сквамозна клетъчна карцинома на езофагуса, сквамозна клетъчна карцинома на белия дроб, сквамозна клетъчна карцинома на кожата, сквамозна клетъчна карцинома на шийката на матката, аденокарцинома на гърдите, аденокарцинома на белия дроб, • · «· аденокарцинома на панкреаса, аденокарцинома на дебелото черво или аденокарцинома на стомаха.
  36. 36. Използване, съгласно всяка една от Претенции от 1 до 12, или 30 или на конюгат съгласно Претенции от 13 до 22 или фармацевтичен състав, съгласно Претенция 31, за лечение на рак в пациент, който се нуждае от него, включващо прилагане на пациента на терапевтично ефективно количество от съединението A(LB)n.
  37. 37. Използването, съгласно Претенция 36, където ракът е сквамозна клетъчна карцинома на главата и врата, сквамозна клетъчна карцинома на езофагуса, сквамозна клетъчна карцинома на белия дроб, сквамозна клетъчна карцинома на кожата, сквамозна клетъчна карцинома на шийката на матката, аденокарцинома на гърдите, аденокарцинома на белия дроб, аденокарцинома на панкреаса, аденокарцинома на дебелото черво или аденокарцинома на стомаха.
BG108366A 2001-05-18 2003-11-17 Имуноконюгати от цитотоксични антитела за cd44 BG108366A (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
EP01112227A EP1258255A1 (en) 2001-05-18 2001-05-18 Conjugates of an antibody to CD44 and a maytansinoid
PCT/EP2002/005413 WO2002094325A2 (en) 2001-05-18 2002-05-16 Cytotoxic cd44 antibody immunoconjugates

Publications (1)

Publication Number Publication Date
BG108366A true BG108366A (bg) 2004-09-30

Family

ID=8177473

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG108366A BG108366A (bg) 2001-05-18 2003-11-17 Имуноконюгати от цитотоксични антитела за cd44

Country Status (24)

Country Link
EP (2) EP1258255A1 (bg)
JP (1) JP2004529963A (bg)
KR (1) KR20030097883A (bg)
CN (1) CN1509187A (bg)
AR (1) AR035977A1 (bg)
BG (1) BG108366A (bg)
BR (1) BR0209862A (bg)
CA (1) CA2443438A1 (bg)
CO (1) CO5550468A2 (bg)
CZ (1) CZ20033477A3 (bg)
EA (1) EA200301159A1 (bg)
EE (1) EE200300568A (bg)
HR (1) HRP20030932A2 (bg)
HU (1) HUP0400046A3 (bg)
IL (1) IL157965A0 (bg)
MX (1) MXPA03010432A (bg)
NO (1) NO20035108D0 (bg)
NZ (1) NZ530167A (bg)
PE (1) PE20021097A1 (bg)
PL (1) PL365480A1 (bg)
SK (1) SK15582003A3 (bg)
WO (1) WO2002094325A2 (bg)
YU (1) YU91503A (bg)
ZA (1) ZA200307364B (bg)

Families Citing this family (33)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US8071072B2 (en) * 1999-10-08 2011-12-06 Hoffmann-La Roche Inc. Cytotoxicity mediation of cells evidencing surface expression of CD44
US6441163B1 (en) 2001-05-31 2002-08-27 Immunogen, Inc. Methods for preparation of cytotoxic conjugates of maytansinoids and cell binding agents
US7084257B2 (en) 2001-10-05 2006-08-01 Amgen Inc. Fully human antibody Fab fragments with human interferon-gamma neutralizing activity
EP1417974A1 (en) * 2002-11-08 2004-05-12 Boehringer Ingelheim International GmbH Compositions and methods for treating cancer using cytotoxic CD44 antibody immunoconjugates and radiotherapy
DE10256083A1 (de) * 2002-11-29 2004-08-12 Boehringer Ingelheim Pharma Gmbh & Co. Kg Expressionsvektor, Verfahren zur Herstellung von heterologen Genprodukten und Selektionsverfahren für hochproduzierende rekombinante Zellen
US7384744B2 (en) 2002-11-29 2008-06-10 Boehringer Ingelheim Pharma Gmbh & Co., Kg Expression vector, methods for the production of heterologous gene products and for the selection of recombinant cells producing high levels of such products
US7276497B2 (en) 2003-05-20 2007-10-02 Immunogen Inc. Cytotoxic agents comprising new maytansinoids
DK1651162T3 (en) * 2003-05-20 2016-02-01 Immunogen Inc IMPROVED CYTOTOXIC AGENTS WITH NEW MAYTANSINOIDS
DE602004031239D1 (de) * 2003-07-21 2011-03-10 Immunogen Inc Verfahren zu dessen anwendung
EP1716179A2 (en) * 2004-02-12 2006-11-02 Morphotek, Inc. Monoclonal antibodies that specifically bind to folate receptor alpha
NZ555601A (en) * 2004-12-09 2009-07-31 Centocor Inc Anti-integrin immunoconjugates, methods and uses
US20060182750A1 (en) * 2005-02-11 2006-08-17 Immunogen, Inc. Process for preparing stable drug conjugates
EP1861425B1 (en) 2005-03-10 2012-05-16 Morphotek, Inc. Anti-mesothelin antibodies
CN101374545B (zh) * 2005-04-15 2012-03-28 免疫基因公司 消除肿瘤中的异质或混合细胞群体
EP2172487A1 (en) 2005-04-22 2010-04-07 Morphotek Inc. Antibodies with Immune Effector Activity that Internalize in Folate Receptor Alpha-Positive Cells
EP1928503B1 (en) 2005-08-24 2012-10-03 ImmunoGen, Inc. Process for preparing maytansinoid antibody conjugates
EP1806365A1 (en) * 2006-01-05 2007-07-11 Boehringer Ingelheim International GmbH Antibody molecules specific for fibroblast activation protein and immunoconjugates containing them
AR059900A1 (es) * 2006-03-17 2008-05-07 Genentech Inc Anticuerpos anti-tat226 e inmunoconjugados
PL2437790T3 (pl) 2009-06-03 2019-09-30 Immunogen, Inc. Sposoby sprzęgania
TW201117814A (en) * 2009-10-02 2011-06-01 Sanofi Aventis New maytansinoids and the use of said maytansinoids to prepare conjugates with an antibody
KR20220123130A (ko) 2011-03-29 2022-09-05 이뮤노젠 아이엔씨 일-단계 방법에 의한 메이탄시노이드 항체 접합체의 제조
CN102337298B (zh) * 2011-08-19 2013-11-06 黄开红 一种输送siRNA的免疫纳米载体及其制备方法和应用
SG11201502429YA (en) 2012-10-04 2015-04-29 Immunogen Inc Use of a pvdf membrane to purify cell-binding agent cytotoxic agent conjugates
GB201220889D0 (en) * 2012-11-21 2013-01-02 Kit Karlsrusher Inst Fuer Technologie Und Inst Fuer Toxikologie Und Genetik And Amcure Gmbh CD44v6-derived peptides for treating metastasizing cancers
GB201220891D0 (en) * 2012-11-21 2013-01-02 Kit Karlsrusher Inst Fuer Technologie Und Inst Fuer Toxikologie Und Genetik And Amcure Gmbh CD44v6-derived peptides for treating breast cancers
GB201220901D0 (en) 2012-11-21 2013-01-02 Kit Karlsrusher Inst Fuer Technologie Und Inst Fuer Toxikologie Und Genetik And Amcure Gmbh CD44v6-derived peptides for treating pancreatic cancer
GB201220899D0 (en) * 2012-11-21 2013-01-02 Kit Karlsrusher Inst Fuer Technologie Und Inst Fuer Toxikologie Und Genetik And Amcure Gmbh CD44v6-derived pegylated peptides
KR102252925B1 (ko) 2013-08-26 2021-05-18 리제너론 파마슈티칼스 인코포레이티드 마크롤라이드 디아스테레오머를 포함하는 약제학적 조성물, 이의 합성 방법 및 치료학적 용도
GB201421647D0 (en) 2014-12-05 2015-01-21 Amcure Gmbh And Ruprecht-Karls-Universitat And Karlsruher Institut F�R Technologie CD44v6-derived cyclic peptides for treating cancers and angiogenesis related diseases
WO2016150521A1 (en) * 2015-03-26 2016-09-29 Fundación Imdea Nanociencia Functionalised magnetic nanoparticle
JP7540683B2 (ja) 2016-06-06 2024-08-27 ノースウェスタン ユニバーシティ 融合タンパク質コンストラクト
EP3755717A4 (en) * 2018-02-22 2022-01-26 Multitude Inc. THERAPEUTIC ANTIBODIES AND ASSOCIATED USES
CN114057874B (zh) * 2020-07-31 2023-05-05 北京市神经外科研究所 抗cd44的单链抗体及其在制备治疗肿瘤的药物中的用途

Family Cites Families (7)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
CA2026147C (en) * 1989-10-25 2006-02-07 Ravi J. Chari Cytotoxic agents comprising maytansinoids and their therapeutic use
US5208020A (en) * 1989-10-25 1993-05-04 Immunogen Inc. Cytotoxic agents comprising maytansinoids and their therapeutic use
UY24389A1 (es) * 1995-12-06 2001-10-25 Karlsruhe Forschzent Composición farmacéutica para el tratamiento de carcinoma de epitelio plano
DE19648209A1 (de) * 1996-11-21 1998-05-28 Boehringer Ingelheim Int Verfahren zur Tumorzelldepletion CD34-positiver Zellen
DE19708713C2 (de) * 1997-03-04 2002-11-28 Boehringer Ingelheim Int Verwendung von anti-CD44 Antikörpern enthaltenden Präparationen zur Behandlung bestimmter Tumore und zur Unterdrückung von Immunreaktionen
ES2466715T3 (es) * 1999-06-25 2014-06-11 Immunogen, Inc. Métodos de tratamiento usando conjugados de anticuerpo anti-ErbB-maitansinoide
CA2385528C (en) * 1999-10-01 2013-12-10 Immunogen, Inc. Compositions and methods for treating cancer using immunoconjugates and chemotherapeutic agents

Also Published As

Publication number Publication date
WO2002094325A3 (en) 2003-04-17
PL365480A1 (en) 2005-01-10
KR20030097883A (ko) 2003-12-31
NZ530167A (en) 2005-10-28
CA2443438A1 (en) 2002-11-28
JP2004529963A (ja) 2004-09-30
HRP20030932A2 (en) 2004-04-30
NO20035108L (no) 2003-11-17
BR0209862A (pt) 2004-06-08
MXPA03010432A (es) 2004-04-02
HUP0400046A3 (en) 2006-02-28
EP1258255A1 (en) 2002-11-20
HUP0400046A2 (hu) 2004-04-28
YU91503A (sh) 2006-05-25
AR035977A1 (es) 2004-07-28
WO2002094325A2 (en) 2002-11-28
EA200301159A1 (ru) 2004-06-24
SK15582003A3 (sk) 2004-04-06
EE200300568A (et) 2004-04-15
PE20021097A1 (es) 2003-02-13
EP1395290A2 (en) 2004-03-10
CZ20033477A3 (en) 2004-05-12
NO20035108D0 (no) 2003-11-17
IL157965A0 (en) 2004-03-28
CN1509187A (zh) 2004-06-30
ZA200307364B (en) 2004-04-20
CO5550468A2 (es) 2005-08-31

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG108366A (bg) Имуноконюгати от цитотоксични антитела за cd44
JP7423513B2 (ja) 抗葉酸受容体α抗体コンジュゲート及びその使用
US7361347B2 (en) Cytotoxic CD44 antibody immunoconjugates
EP2004696B1 (en) Antibody molecules specific for fibroblast activation protein and immunoconjugates containing them
EP1391213A1 (en) Compositions and methods for treating cancer using maytansinoid CD44 antibody immunoconjugates and chemotherapeutic agents
KR101529810B1 (ko) 항체-약물 접합체
US20050244413A1 (en) Compositions and methods for treating cancer using cytotoxic CD44 antibody immunoconjugates and chemotherapeutic agents
RU2745451C1 (ru) Антитела к человеческому интерлейкину-2 и их применение
TW200934511A (en) Agents targeting CD138 and uses thereof
KR20230170769A (ko) 링커, 접합체 및 그 응용
KR20150003251A (ko) 항 cdh3(p-카드헤린) 항체의 약물 콘쥬게이트
CN115666642A (zh) 含有α-烯醇酶抗体的药物缀合物和其用途
US20240058467A1 (en) Anti-ror1 antibody conjugates, compositions comprising anti ror1 antibody conjugates, and methods of making and using anti-ror1 antibody conjugates
JP2022500454A (ja) 抗葉酸受容体抗体コンジュゲートによる併用療法
JP2024517776A (ja) ネクチン-4を標的とする抗体薬物コンジュゲート並びにその調製方法及びその使用
EP1417974A1 (en) Compositions and methods for treating cancer using cytotoxic CD44 antibody immunoconjugates and radiotherapy
CN112739339A (zh) 抗cd137抗体药物缀合物(adc)在同种异体细胞疗法中的用途
WO2023190827A1 (ja) pH依存性抗硫酸化グリコサミノグリカン抗体及び抗体薬物複合体
WO2024193605A1 (zh) 靶向ror1的抗体、包含其的抗体偶联药物、制备方法和用途
AU2002313471A1 (en) Cytotoxic CD44 antibody immunoconjugates
CN117295770A (zh) 包含抗p-钙粘蛋白抗体的抗体缀合物及其用途