BG62682B1

BG62682B1 - Дитиокарбамати за лечение на атеросклероза и други сърдечносъдови и възпалителни заболявания

Info

Publication number: BG62682B1
Application number: BG99604A
Authority: BG
Inventors: Russel MEDFORD; Margaret OFFERMANN; R. Alexander
Original assignee: Emory University
Priority date: 1992-10-30
Filing date: 1995-04-28
Publication date: 2000-05-31
Also published as: CA2147881C; HUT73440A; JPH08506798A; DE69326014D1; PL308673A1; EP0666741A1; ES2136186T3; US5877203A; AU5665394A; GR3031368T3; JP3254486B2; DE69326014T2; AU692426B2; WO1994009772A1; EP0666741B1; NO951616D0; PL179113B1; NZ258683A; ATE183089T1; NO951616L

Abstract

Дитиокарбоксилатите, по-специално дитиокарбаматите, блокират предизвиканото отделяне на ендотелиалната клетъчна повърхностно-адхезионна молекула VCAM-1 и намират приложение за лечение на сърдечносъдови заболявания, например атеросклероза, следангиопластична рестеноза, коронарно-артериални заболявания и ангина, както и несърдечносъдови възпалителнизаболявания, чиито посредник е VCAM-1.

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

В обхвата на това описание са методи и състави :а лечение на атеросклероза и други кардиоваскуларни и в ъ з палите л н и з а б о л я в а н и я,

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА на е нд отели у ма представлява основен, ранен симппнп

Π ΌΗ възпалителни процеси ^склероза.

и вирусни от появата на епдотелиални.

ацхезионпи ле но-клетъчна мо лек v ламо ле ку ла?ΎΊ : 1.1 ком па униите клетки, които е а 'А/ тВието на в ъ з π а ле ние то. Е д н а те особено важна роля при свързването на моноцитите. Съставни пъпните, повирхпоетноадхезионни м <) л е ку ли.

но заболяване на артериалната интима. характери up ат.

фокусно акумулиране на левкоцити, гладки м\ клетки.

липиди и извън к лстьчна матрица.

Основна характеристика и един от а и-рамо за б е л я з а 11 и те патогенезата на а те роск ле росната плака е прилепването на мононуклеарни левкоцити към отделни сегменти на артериалния ендотелиум посредством VC/λ Μ-I протон :·ϋ повърхността на съдовите, сндс-те хиални клетка. <А.сд прилепването към е пустели а л но те клетки ме е е· и у роните левкоцити е е преврьш.ат в липидпо-натоварени макрофаеи или лепни клетки. .Атеросклерозата започва Ато силно фокусирана повреда на съдовата стена ой АшАсие в области, където нормалният ламинареп поток от кръв =.· нарушен, така както при разклоненията на съдовия п -ток. А; ;н области е нисък напречен натиск” се характери трат е ненормално местно натрупване на окиелитеню моди Ьиашто липопротсин е ниска гъстота (ox-LDL).

Предполага се, че ранните признаци в η а то ге не за та на атсроскАсризата cc omecpcqemB on дапопротеип е ниска гъстота, който е n pen ьр пат Н m-Lc k и c л (.. > η o < j h и В и y () В e. S i e i π berg

Modi Gcal ions : т оеиктивоспособни а

’IScvood cholesterol:

increase its at herogen iciiy'L )2A 915-924 ( 1989):

Parthasarathy u yp.. Probucol Ад^;9ь low density Lipoprotein, J. CHn. Aa.......

посочено no какъв механизъм eDL

Ad,Ave modification of ο Μ1-4 ( 1986). He e

:.· окислява, дали

Вътрсипюклетъчио или извънклетъчно.

Настоящите терапии на е с.пqечт•‘.ъдово заболяване и в частност на атеросклерозата че -.ААат причината на заболяването, а вместо то В и .мААат симптомите на заболяването или нискориековите Ьакторц, свързани cue заболяването. фармацевтичните средства , предписвани за тези случаи ,включват намаляващи липаците агенти, такива като пробукол и никотинова кисехипа; аспирин (който предотвратява .захващането иа натрупванията), протиВотромбоВи средства, такива като коумадин; калциеви канални блокиращи a/.ciimii. make!' и нифсд и пи 5!; а нане те неин ни : н н хи би тори . такива като капте: такива като пропаиалол. терб\с терапевтичните средства не м i н) ж е ·:. т в«.? рис л и «11 и органи и · ефекти. Етистоящем няма предпази а ч с ι! и : ι а п р е д о т в р а т моноцитн към клетъчните м о ас к у .а и, т а к и Ви като V С Λ М -1.

Тъй кат-: сърдсттс '.диВипт оеновен смъртен фактор в С.-\Е_ сърд е чи ое ι > д < в и т с ш бо_л нва 11 и я атер<?еклсрс- ·,а, цми г<>ляма ι·ео· метод и и фармацевтични сред те~

Д υ т и<i к а ηи м и т и т е са о р. йоните на -рсманаВиша метете ж к и м е т а л i и ш I т о к е и к а и и и. (В of antidotal efficacy of x.idiu” penicillamine and iriclhyleneteirami' carbonyl in rais'd Res. Commun. C 677-88 (1977): Menne, T. и K. Ka. due to nickel allergy with chcluiir: 4(5): 289-90 (1978;·; Sunderman. therapeutic agents in poisoning 1T· Lab, Sci, 8 (4): 259-69 (1978): S. sodium diclhyldithioearbamate (dilh poisoning. Ann. Clin. Lab. Sci. 9: qp., Diclhyldithioearbamate in poisoning, Λ.ηn. Clin. Lab, Sci. 11· : k a m o в a p a n а м и л. д и л т и а з е η 'свръщащи ензимни (АСЕ) пил и аналоприл и β-блокери, .•лял и лаосталол. Тъй като селективни, те влияят на мат ’пачителпи странични секаретва, които да са ^-ане иа св-ьрзването на повърхпоет но -ад хезиопни абоАяВания са понастоящем и деветдесет процента от сс диагностицират като димост да се открият нови са тяхното лечение, лични всщестВа, привличащи :. клинично използвани при mil. R.C.. и др.., Comparisons diclhyldithioearbamate, Dае upon acute toxicity of nickel icm. Pathol. Pharmacol. 18(4): ;Bcr. Treatment of pompholyx a agents, Contact Dermatitis FL W., Clinical response to m mercury vapor. .Ann. Clin. mderman, F. W., Efficacy of Bicarb) in acute nickel carbonyl 1 ): 1-10 ( 1979); Calc, G.R., u treatment of acute cadmium Д: 476-83 ( 1981); Jones, M.M., arid M.Ci. Chcrian. The search I’·.'·:· -.helate antagonists for chronic cadmium in toxic a!Jan. Toxicology 2(1): 1-25 (1990); Jones, S.G., u gp.., A compari-.son of diclhTsd hiocarhamale and EDTA as antidotes for acute cadmium ml·'- . uborl·, Res. Commun, Chcm. Pathol. Pharmacol. 38(2): 271-s (1982); Pages. A., u gp.,

Diethyldilhiocarbamales in heaxy meta! poisoning: complexes of N,N-di( l-hydroxyclhyl)diliiiocarban-jic with Zn(II), Cu( IE), Hg(II'), CHyHgfllJ and CaI IsH g( 11;. J. inorg. Bioehem. 25(1 ):35-42 (1985); Tandon, S.K., u gp.. 7hc lead-chelating effects of substituted diLhiocarbamatesT Bionwd. Environ. Sci. 3(3): 299-305^ 1999 ) ,

Cbw,i) maha дитиокарбам..тите cc u шил‘Bam kamn добавка apu цяе-плаггш ноВап л. химиотерапия. па да предотвратят Аьбрт-та такси лост (blacker, М.Р.. и др., Effect of disc !fi ram ι At re.‘by'll a ram disulfide'· and diclhy’dilhioearbarnu A- on the '--^:_4dcr toxicity and antitumor activity id’ cychmh‘'snharrnuc in mor. Cancer Res. 42( I I ): 44904499 (1982 b. m de π nor. Sdv,...-J protection against cisdiammincdichioropiatiпит (II - ir.juced toxicity in kidney, gut, and bone marrow by dielhyluilhio^„-hamate’’, Cane. Res. 46: 27512755 ( 1986)). Привличането на nч-минаНащи метали Вода до блокиране оОразуВансто - . хидроксилен радикал Вътрсшноклетъчно по-епедстК< · реакцията на ИаЬсг-WeissEcnton.(Sarah, М., и др.. Radical reactions in vivo-an overview, Radial. Environ. Biophys. 29(4.0 2- --62 (1990) .) _v

Един уитиокарбамат и-юлчВан при лечение на алкохолизъм е дисулфирам, дихчр на диетилуитиокарбамат. Дисулфирамът потиска -ернодробиата алдехидиа дехидрогеназа.(Inoue, К., и др.. El'lccl of disulfiram and its reduced metabolite, dicthyldil docarbamatc on aldehyde dehydrogenase of human erythrocytes''. Life Sei. 30(5) 6 19-24 (1982)K

Споменато е. че gum п^чкарбаматите потискат размножаването на IHV Вируса т сьщо така, подобряВат узряВането на специфични Т- клетъчни субпопулации. ТоВа е доВело до клинични изпитани.·. :и дистилдитиокарбамат спрямо- популации при пациенти «.ос AlDs (СПИ Н) ( Reisinger, TL, и др., Inhibition of HiV progmsshm by dilhiocarb, Lance! 335: 679 (

Следователно, предмет па мушнете изобретение е да осигури метод за лечение : ~ атеросклероза и други сьрдсчносъдоВи и Възпалителни т^лл'.неаш.т.

Друг предмет на настояще п'· и · '•бре тенис е да осигури фармаиеВтичии състаВи за лечп.и. па атеросклероза и други сърдсчшкгьдоВи и Възпалите ин: гми.оания.

Още една цел на настоящи г,·* и .•бретение е да осигури методи в състаВи, които да '· л> кир ат способността на клетките да изВличат гении пр· секти, за които е изВество, че спомагат за прилспВането ни сбкоиити към тези клетки, както и за актиВ и pane то па клетките

Същност на изобретението

Открито е., че дитиокие'океил.ати и по-специално дитиокарбамати блокират пр,м и гСкапото отделяне на ендотелиалната клетъчна. т-Върхностно адхезионна молекула VCAM-i и по-този на-un са полети за лечение на атеросклероза, след-ангиопласт ачна рестсвоза, коронарноартериални заболяВания, анги; а и други сърдечносъдови заболяВания, както и нес пр сечносъдоВи Възпалителни заболяВания, чийто посредник е \CAM-1.

Важно определени gun иока роамати, натриев пиролидин N-дитиокарбамат не блокират доста течно предизвиканото отде \яне енд отели а ли и.

клет ъч ни повърхностно такива като

Възпалителната реакция, на която е посредник.

към размножаващи се ненормално делящи се ваекуларш

Друг дитиокарбамат. натриев \-м карбон и тис ат. е и що потиска

Й.Ч. r> V 1 : .· I .f л . ' избирател:

Васкелаони активни итиокароамати и отделян err \ящитс i k Acmki

La.

Д и ти о ка рба м а т и.

коит apo я B :·ι В a изоирателна

П СЗ мускллпи клетки.

- k a p 6 o k c u м c m u л - N но не проявява тоеооноетта на qovau

С? 1 «г потискаш потискат атеросклероза и на други сър-.хчн·:

Включват,

I.

формулите :

кьдсто R* е Водород и.т избирателна «пателна то кеичноет ладки

... а; н 1	тук	методи.
е ти	з а	лечение	на
q о В и	и	в папалите	л н и

траничаващи, тези

(j) а р м а и е В т и ч н о прие м л и В катион, Включително, но не ограничаващо, натриев, калиев или NR^R^RftR?, кьдето R^, R^?!. R^ и R? иа независимо един от друг водород; C]_f, линеен, ражлонен или цикличен алкил.

xugpokcu(C J _(₇)алкил (кьдсгао е-ина или поВече хидроксилни групи са разположени при koine и да е от Въглеродните а т о м и ) и л и а ρ и л; и

R2 _Li

R-- си ц е? а В ис и мо е рап от друг С}_р| линеен, разклонен или цикличен алкил; С BiOH W СНр ΐηθ където п е 0, I, 2. 3. 4, 5 или е: -( € ю2)п^ Op R ю -(CHp )_nCO2R^;

хидрокси(С {.(^алкил-. или R- и RA заедно образуват мост, такъв като -·; СНу)т· където т е 3-6 и където е алкил, арил, алкарил или аралкил. Вклю-ително ацетил, пропионил и б у ти рил.

Активните дитиокарбок .илати и по-специално дитиокарбамати. опивани тук. м -cam да бъдат използвани за лечение на остра и хронични Въ т.алителни заболявалия, чиито посредник е VCANi-ΐ. Включително, без да са ограничаващи, ревматоии а ттетттрит. астма и дерматит^и могат да бъдат телесна при лечение на мн· жсстВена склероза.

Съединенията си полезни както при оеновиото, така и при допълнителното медииинск лечение на сърдечносъдово заболяване. Съединенията ме, ат да се използват при допълнитслиа терапия. В комбинация със средства, прилагани за понижаване на риска от заб .ляВане, намалявайки LDL и серумния дслестсрсл. Методът представлява значителен напредък при лечението на сърдечносъдово заболяване, превъзхождайки сегашните лечения, предназначени само да подтискат развитието на болеста_>и, когато се използва по подходят начин, осигурява медицинската Възможност за излекуване на атеросклерозата. посредством предотвратяване развитието на нови поражения и причиняване регрес на съшеетву^иащите. Съединенията могат да се прилагат за лечение на заболяване на малки съдове, конто нс са подходящи за лсчсн.ие посредетВом хирургична намеса или ангиопластия тбо \яВане на други съдоВе, при които хирургичната ви шожиа. Съединенията също така пациенти преди реВаек >т

Актив ϊ т а се .Vi

прилага по	ВсякакъВ подхо	Vi а щ j 1 и :	ин, Включително, но без да е
ограпичава	що. орално и	вено :н·.	Обхватът, най-общо, на
дозата е	от 0.5 до	500 м.	кг телесно тегло, като
предписани	сто Вапипа от 2 1	сд и и н	:.т през ден до два пъти на
ден. Предо	лжитслиостта	* ϊ <3. \ С м L	ние е в граници от една доза
дадена вс	д нъж до два	η ьти

.Vi продължение на д към Васку ларната стена, кат и (полчВат ВпръскВащи

5алонни катетри.

артериална

гриблизително 1-500 μΜ от приемлив разтВор, който

ия. се прилага при налягане

1-5 атмосфери. След това в прт.

лженис на следВащитс шест

м е е е ц а и	по Време ш	а V <- гл i i , ( . lx л 1 i · L* ·. - c. 1	и на максимален	; риск от
рсстеноза	а ктивии те	е ьс-ди 111 .	•:ия се прилагат	по други
подходящи :	пътиша и пре	у писа низ	на дозите.
1/1 з по.\ '	.пат се	1 rA ) i и Vp i ' ί . L 1 i t Щ I .1 ί V x . ;	краткотрайни	лечения е
а к т и в ] 5 и гп е	ί ' Ί . i М 1 1 И п '· И 1 1 < 1 ч. * J к, kj с« 4 j е. 1 ; и и .		.с предизВика ’'е	ВиВаие на
болест ни пи.	; поражения	на kop· ί	орната артерия	. които не
могат да б	ъдат лекува	HU. чpc ,	днгиопластия или	хирургична
намеса. Не	ограничаВащ	η ρ и м е ρ	на краткотрайно	лечение е

прилагане в продължение па два до шест месеца на дози В граници om

В граници <

Високи-риск предо т Вра

0 5	до 590 мг/кг те ле е	но	ло, даВани периодично
т един пит през ден до	три п	:ЛН: днеВно.
д а	се прилагат по-д ·,	лготос	diiiu лечения, за да се
щ р	азВитисто на nope	жешт :	* напреднала фаза, при
оВи	пациенти. Дъл.л ι	трае но	т; ? л е ч е н и с може да

продължи телесно тегло, прилагани на един път през ден до три пъти днеВно.

Лк тиВни те съединения що така, да бъдат периода В коронарната ангиопластия, като средстВа за ели ми ииране на ненормална пролифератиВна и лкция, която понастоящем Води до клинично • а е ъ р д е ч н о с ъ д о В о зклЬчитслнл ,А пирите агенти, такиВа като пробукол и нико лина; инхибитори, таб четки като аспирин протиВотромбоВи агенти, така

I. .

м а д и н; к а ц и е В и, канални блокери, такиВа кал

Вапапамил, дилтиазем и

Hi феи и пи н;

ангиотсизиини.

и зимни (АСЕ) инхибитори. такиВа като каптог-пил ι та ки В а лаОеталол.

Сьсдинеиията могат също да

В комбинация такива като ибупрофен, индомстации. фенопоофс!

мефенамена киселина, флуфенамена киселина или еулиндак; и к ) р т и к о е т е р <> иди.

Кратко описание на фигурите

Ф н г у	ра 1 е и	a loc тра ция ни а В ни	^радиограма на mRNA,
получена	както е	описано пс-1..олу.	хибриди.зирапа до ---Р-
о ч н а ч е ι ί а	О 9 ч ο о е ш ка	\ 7 fА К 4 1 г>. Ч-... 1 > - - U 1 ’ · ’ ’: V А ί A IV i έ С- ί 1 Ч a;. <1 ' 1' Li “ΐ ί 1	.1 е D N A ί Панел А). Е-
с е л е к т и з!	ΐ ί_ί bWlvJ - t	) специфична ·. DN.\	. ? I _ъ . . ._{4 г} θ'. , - - - , r А Ά 1 ? ’ : 1 .11!С'Л 1 j : или .'ΛΊ ·
спсцифич ϋ	₃.. ...Π\Ι A /	Наиел С). Cavc пгс	аВирително третиране'

/ А натриеВ пиролидип

ГА ___ се прои ьлжителното •ί : ' т

Г LJ I пи контроли е е <л изолира и

ΠΊ ϊ ‘3 ПЛ > T~i J I ‘Λ Λ 4 ί u uik. .,HJ и nv

ЬраКциониран чрс <4.

нитроцелулоза.

лизи ра чрез аВторадиография. Колона 1

А Ϊ ·» в 9 1 3 , i ’ i J и

О

O’

OL-1 само за 2. 4. 8 и “Ί 1 J, ч

3. 5. 7.

kaki;’ О е описано r •\ jbp’jguaupana до ³²РЕ-сслек mu i пецифичиа cDN;\ ( специфична

П г*ь'¹i h > v у Варително in те концентраци

L4 : подлагат па

1Е-1Ь В прие ьстВисто на анализират за

VCAM-I mRNA uampvnBaiie поридизационен анализ е Northern филтър. Колона ί - контрола; Колона 2 - IL-1 (10 и/мл); Колона 3 - IL-lb -r PDTC (0.П5 μΜ); Колона 4 - 1L-1 LB + PDTC (0.5 μΜ); Колона 5 - [L-lb + PDTC (5.0 μΜ);

М); Колона 7 - IL-Ib + PDTC

Колона (>

(100 μΜ).

Фигура л е илюстр

получена както е опис

означена, човешка VI. АМ

(ΈΕΑΜ-Ι) специфична cD

cDNA (Панел С).

предварително, както е

подлагат се ш 4 час

отбелязани но-иолу,и се

ΤΟ Λ М ¹ П ч-ю Р · ниО V 1 V Ζ Ϊ. 1V ί “ i I i ΐ <1 J 1 ч. . \ L-3 f 111 Γ\. Λ i

U ; iv» / у t ₄ i\l o »tu Д-. l l · i <1

(EPS) (100 нгр/млц Ko?

поли(1:С) (100 мгр-ΜΛί; Κ·

фигура 4 е диагп

Π О в Ь t ? X 11*· ъ.. ί Π11 ί * <11 ί tj ν Λ Я ί ί c t

(тъмни ивици) или отст

присъствието на мин

Сливащи се HUVE к.

описат

.... τ ' л л lid V V- . L‘ ί⁴ ас t то»!

аВторауиограма на mRNA, ано по-иолу, хибридизирана до -^-Р1-1 специфична (Панел А). Е-сслсктин

ΝΑ (Панел В) или ICAM-1 специфична клетки обработват.

на (Ьигура 1 с 5( μ М PDTC, ^действието на пат за VCAM-1 tampvаванс. Колона 1 ко ло на

EPS > ЯПНО

ГТ I 1

J светли ивици ииууциращи агентите, (апел А)

Колона 5 клстъч ноnnuc ьствисто стимулатори.

се ' / - т V 7 1 к е ί и А и

обработват предварително (са\
μΜ PD'	ГС и след	това с е г
означиш	j) л с d о v ϊ ί т и *	за означеш
или от	е j < с ί ί ί ό и ν ίΐί t j	Аамо на
повърхн	остното и	ί 0 d С i ί Ц к, С
свързва!	it с VCAM-	I спииифичн
(841110)	м и Ш и М1	нюклонални

н със CTL) за 30 минути е 50 и слагат па въздействие на зпе времена, в присъствието

СТЕ) на	PDTC.	К ле тъч ηο-
; опреде.	ля от	π ьрвичното
j ί4Β9) и	ICAM-1	специфични

вторично свързване с псроксида като ко;н. противомиша антитела _г последвано от ja от конска репичка, белязана

IgCi). Определянето па количеството се осъществява посредством к а л о р и м е т р и ч н о превръщане, при 450 нм, на ТМВ.

фигура 4 показва, че мно жест Bo регулаторни сигнали индуиират

VCAM-l.

(i

В човешки

Li ч ,,

V

IT' човешки, пъпни при определена (P D T C е на m p и е B ι1\ apoouumuoAam.

uampucB ? i е т и л д и т и о к а р 5 а м а т;

NA i'· ) човешки пъпни

В присъствието на п и р о л и д и ϊ ι д и т и е» к а р

А ί ί Г λ¹»! СА 1

N - к арбо д и тип ат:

три натриев

N.Nд и (к а р 5о кс и м е т и л) - N 4 натриев N?( ( J Г?

οнатриев Numuoam;

DEDTC

N.N-guemuA-N-kapoouurr аоат;

Di-PDTC е натриев

Ν, N - д и и но η ро и и л-N - карбои и тиои ϊτ.. N А <

N - а ц е т и л ц и е т е и н).

Ф H .'У f >центи, на Molt-4 клетки cB нрзВащи cc c

UVE клетки, нс-стиму \ирани или стимулирани ^:-цса, в присъствието или отсъствието на

PDTC фигура 8 c ил1острация на мимически те структури ни следните активни дитиокарбамати; натриев пиролидин-Nkapbog umuoam.

натриев a -m е m u λ - N - kapo o kc и ме m u λ- N 13

карбод и тиоат.	т р и и а т р и е в
к а рбод итиоат.	н а т р и е В
карбод и тиоат.	натриев

( натри е В g и с т и л g и т и о к а р б а м а т N - к а р б о g и т и () а т.

N.N-gu( ка рбо кси ме тил)-NN - м е т и л - D - г лу камип-NN ,N-duernu Λ-Ν-карбоу итиоат и натриев Ν,Ν-диизопропилПпдрнбно описание на изобретението

Терминът алкил, както

1определен по друг начин, означава наситен въглеводород с

Н ъглеродни те атоми om изопропилоВ пс и ти лов, нсопентилоВ, диметилбутилов и 2.З-д ъглеНодород е на въглеродните атоми от Vm до С

Терминът алкинил. както е • l· laeumeii Въглеводород е iume атоми от

См до С_И) и с най-малко една трt) ίϊ t-η на г*> ч .· τη q I . i i V i J kA един алкилов заместител.

Терминът алкарил ознамаВг auvna, която има i

най-малко един арилов заместител

Терминът хало (алкил. алкенил или алкинил) означава алкилова, алкенилоВа или алкини.\ова група в която най-малко един водороден атом от а том.

коя mo от следните замеся

групата е * а местен е хал	огенен
с и .	j ί, ό а ; Н и. н 1 j j . i\ i.1 ‘) с К С И <1 к.	ί) 11 е е
озиа^г	ϊ 1ва фенилоВа или заместена
фе ни	л ’вият пръстен има cut	in или
η 11 т /' Л и шк .	ij. xuesookcu. CO·?Н или	нейна

фармацевтично прие.млиВа сол. \кил<. алкокси алкокси, както е имполЖа н mvk и осВсн ако не c onpeg друг пачип.

алки A.

хало, Както t < A хлор, DOOM ' i «4 \ -1 κ.,

Vi _s) iau-малко един от

Ϊ 1 Vi ga е от въглерод ни те атомите зали

т. .· п * 2 р/ V ; J α , шачава сйпйсъдържащо съсдииение окис ля в а ис те».

фармацеВтичт производно.

означаBa произВодио па актиВнлто еьсиинс uue, което при прилагане прямо реципиента споели ya осигури директно или

J 4

I ML ocuoBiiomo съединение или

I. Активни съединения

Открито е. че дитиокарб -Лсилатитс са полезни при лечение на атеросклероза и други сърдечносъдови и В ъ з п а л ителпи заболяВания. Д и ти о карбо кси лати те,

Включително дитиокарбаматитс, могат да бьдат използВани да блокират способността к ле m к υ, В к л 1о ч и телно ендотелиални клетки, да отде т VCAM-1, които е гепен продукт, из Веете н с тоВа. че t нбетВа за прилепВането на • т, че дитиокарбоксилати, потискат отделянето па

Важността на окисля Нането като пърВоначалсн

Васкуларноу и тио каро ок сила ти те при потискане са изВестни.

потиска отиелянето на гена VCAM1, при концентрация микромоларпа

ТоВа

L· ля или ненормално делящи ее

Открито е, че иатриеВ пиролидин достатъчно отделянет

1

L4 с ле д о В а т е л но· лечението

Възпалителната реакция, опосрсдстВана от Εί !С ц я лос т 11 о имунопотискане може да се избегнат системни усложнения, преди iBuko.iu ί цялостно потискане отделя т

ВииоНс

Д и т и о к а ρ б () к с и л а т и са .^единения със структура обшия клас съединения, изВсстни като a i I т ио к и е л и те ли осВи: то В а са изВсстни като карбодитиоли или карбодитио-,ати. ОказВа се, че

SC(S) частта е Важна за терапсВтиччата актиВност и че или токсичността на съединението.

желаните заряд стабилност (Включително стаби

Влияе на ефикасността ки па такаВа като чреВния

Върху тъкаиното фармацевтичната к и ί i е гп и к а на съединението

·.) 1 1 U ДД

-.1’1 е ДА лечение на

РР

V- КВаекуларни, енд .1 к прсдпо ч итанс, ьсдинснията се премахВат ~ι пделяне.

i Li LВ могат да

СД. ν Гл ί-i алкенил.

алки вил, 'алкенил, халоалкинил, арил, кси-С ί с

-ο алкилтио-С ι заместен а мести те лят е г* па, карбонилна група или карбокеилиа киселина, намиращ при е Въглероден пропионил и бутирил, xugpokcufC j _^)алкил- '.където една или поВече хидроксилни групи се намират при к<

и да

Въглероден атом): а А може да бъде d (ЬармацсВтичпо приемлиВ катион,

Включително, без тоВа да е ограничение, патрисВ, калиеВ или

NR4r5r6r7. Също така, може да бьдс приложен димер, такъВ

Дитиокарбоксилатите трябва да бъдат подбирани за лечение па атеросклероза и други сърдечносъдови и Възпалителни заболявания по това дали имат нужната липофилицитност, за да се локализират на заболялото място. Съединенията не трябва да сс хокализират в места с ниска обмяна, такива като мастни натрупвания. В предпочитан случаи за лечение на сърдечносъдово заболяване, фармацевтичната кинетика на съединенията не трябва да се влияе значително от конжестиВен сърдечен пристъп или бъбречна 11 е д о с т а т ъ ч i s о е т.

Дитиокарбаматитс трябва да са физиологично приемливи.. Най-общо, приемливи са съединения е терапевтичен индекс най-малко 2. за предпочитане най-малко 5 или 10. Терапевтичният индекс е опреде \еп като ЕС5()/[С5(), където ЕС50 е концентрацията па еъединението, което потиска отделянето на VC.AM-! с 5(Иъ , a [С50 е концентрацията на съединение к 'сто има токсичност до 50% от тази на атакуваните клетки. Клетъчната токсичност може да бъде измерена чрез директни изброявания на клетки,

трипаноВо синьо изключване и\и ра·	зличпи изследвания на
метаболичната активност, такива	като -⁵ Н-тимидиноВо
Включване, както е известно от н	ивото на техниката.
Терапевтичният индекс на PDTC в тък	аина култура е над 100,

измерена посредством клетъчната токсичност, разделена на способността да се подтиска отделянето на VCAM-1, което е активирано от TNFa, в HIJVE (човешка пъпна вена) клетки. Първоначалните изследвания на бързо долятата сс, от клетъчен тип НТ-18, човешка глиома нс показват токсичност при концентрации 100 пъти по-големи от терапевтичните концентрации. Дисулфирам, орално приложима форма па дистилдитиокарбамата, използвана при лечение на алкохолно клинична токсичност, когато се прилага по подходящ начин.

Има няколко дитиокарбамати. за ито е известно, че са

-у генотоксични. ί е ;и съединения т хвата на настоящето ί '' ί >

изопрстснис, които се оараничапа до прилагането на фи з и <) л ; > г и ч 11 ο η ο 11 о е и м и вс uie с тВ а.

(апример гснотоксичси дитиокарбамат е фунгицииът цинков д и метилу итиокарбамат.

Освен това, антихолинестсразните

Войетва на определени дитиокарбамати могат да т до невре-токсичии ефекти.

Ncuroioxicit carbamates''.

N е и г о b с h а ν. Т о х i е ок Ter и I ο 1

Т ерм ииът ди тиокарбокси

Включва по-специално, б ограничение.

дитиокарбамати

R1 SC(S с формули:

където Р,¹

Ф щ · ? м и ii с* г? т и ч н о приемлив катион.

включително, без това калиев или NR⁴R⁵R⁶R⁷, кьдсто R . . и —4 кД.

-г R натриев, са независимо или цикличен алкил. хидрокси(С ι _р)алкил или повече хидроксилни групи се намират е Въглероден атом),

R- и или арил; и

D 3 ί ‘ · <

независимо гл ν

С|_[д линеен, разклонен

-(

СгИ

0, 1, 2 ?R^J _ПОН, където η е

-( СН₂)_пСО2^⁴:

-у хидрокси(С j)алкил-: или R'1 образуват мост, такъв като -(СН₂)тъ където

З-б и кьдсто R⁴ с алкил.

арил, алкарил, или аралкил. включително ацетил, пропионил и оутирил.

L

Конкретни η ρ имсри полезни д и т ио карб а ма ти, и лlocm ри pa н и на фигура

i) а натриев пиролиди ιι-Νна трие в

N - м е т и л - N - к а р б о к с и м е т и л - N карбон итиоат.

ΓΓΪ пп 11 п т пирЦ 1 1 1 } > La i 1 ка 11L р lu ι

N. N -ди (карбо кси метил) - N карбод итиоат.

патриеп

N - м c ти л - D - г л v k а м и н - N карбод и тиоат.

N.N-и и е ти л-N-карбод и тиоат (натриев диетилд . и натриев Ν,Ν-диизопропилN - к а р б о д и т и () а т.

Активните дитиокарбок по-специално д и т и ока р б а м а т и са rr? I Uli пговскп _ .тьпни или могат да бъдат получепи_?като тни методи.

Установено

VAHO HUBo

PDTC потиска активността на травскрипцион сия, регулаторен фактор Nf•живипови и нсцитокининови стимулатори (Schreck са xeaciive oxygen inlcrmediles as in the activation of the NFV-1”, Е МВР J. 10(81: 2247-58 (1991): Schreck. R.. и up .crbamates as potent inhibitors

175:1181-1 194 (1992).

пак. чр.· анализ е гелпо променящо се изместване на ядрени екстракти om

HUVE клетки с различни кВ-подобви подобрени формации е открито, че ендоте лиалнитс клетки активират отделянето на гена

VCAM-1 посредством явно нов тпапскрипциопсн регулаторен фактор, които не е Nl’-kB. Това предполага, че PDTC може да регулира отделянето па спи телиалпия клетъчен ген посредством влиянието си Н;,рху нов травскрипционсн регулаторен протеин. Също так- показано е, че отделянето на VCAM-1 в културирани саркомни клетки на Kaposi е предизвикано от множество фактори, което може да е важно

2(^: за неговата патогенеза. PDTC блокира отделянето па VCAM1 В саркомнитс клетки на Kaposi, което е предизвикано от TNF. 1L-1 и поли(1:С).

Открито е, също така, че гладки мускулни клетки произвеждат В разтворима форма VCAM-1. който може да бъде отделян от клетките и който мо;Кс да играе ролята естествен антихистамин.

биологична активност

Способността на дитиокарбоксилатите да потискат отделянето на VCAM-1 може да бъде измерена по различни начини, включително по мстодитщописапи по-долу, В примери 1 до 7. За удобство, примери 1-3 и 6-7 дават оценката на биологичната активност на натриев пиролидин-Nкароодитиоат (също споменаван като PDTC). Тези примери нямат за цел да ограничат обхвата на изобретението и, поспеииално, Включват използването на което и да е от гореописаните съединения за лечение на атеросклероза и други видове възпаления и сърдечносъдови заболявания, опосрсдствани от VCAM-1. PDTC може лесно да бъде заместен е всяко от гореописаните сьедипения и оценен по nogoOeii начин.

А 1111

И 1 и

-;а способността на определен брой дитиокарб а мат да потискат отделянето на гена VCAM-1. Примерите по-долу показват, че дитиокарбаматитс, за които се претендира, блокират, поспециално способността на V( ЛМ-1 да бъде отделян от васкуларните ендотелиални клетки под въздействие на множество сигнали, за които е известно, че са активни срещу атеросклерозата и възпаленията.

Е ken ери ме n ma ah и процедури

Клетъчни култури ΗU\ I клетки се изолират от чоВсшки пъпни Вени, които се к..иулират, заливат е разтвор

на Hanks, ·;	а да се отдели кръвт	И и с	лед това се поетаВят В
и н к у б а т ο р	е L% колагеиаза,	.; 15	мин., при 37°С. След
отделяне н	а колагеназата клет	лите	се култиВират В Ml99
среда, обог	а те и а. с 20% ембрион.	. \ен.	Волеки copyм (НуС 1опс).

μορ/мл хепарии (LSI Pharmaecuiicals, Cherry Hill. NJ), 50 μπρ/мл ендотелиаАпо-клстьчла растежна добавка (Collaborative Research I псогрогщей, Bedford, MA). 25 mM Hcpcs-oB буфер, 2 mM L-глутами:.. 100 ug/ml пеницилин и 100 pg/ml стрептомицин и израств„т при 37°С върху плата с тъканна култура, покрити е 1% желатин. Клетките се подлагат на сливане чрез разус щне 1:4. Използват се клетки от пърВите 8 сливания.

Инкубация е иитокин; и ируги реагенти

Слети HUVE клетки се пр> миват е фосфатно буфериран физиологичен разтвор и след пзжа се прибавя свежа среда. Отбелязаните концентрации PDTC се добавят като прсдВарителна обработка 30 .ипути преди добавянето на цитокини. Цитокини и друг’., индуииращи средства се прибаВят директно към следата за Времената и концентрациите ^указани ВъВ Вс.-ки експеримент. Човешкият рскомбинант IL-lb беше щедро подарен от Upjohn Company (Kalamazoo. Mi). TNFa беше no о чен от Bohringer Engelhcim. Бактериален липополизахарид (LPS), полииносиникоВа киселина: полииитидиликоВа кисс\ина (Поли 1:С) и пиролидин дитиокарбамат (PDTC) са получени от Sigma Chemical (St. Louis, МО). Всички други реагенти са от реагептен клас.

RNA изолиране: Цялото количество RNA се изолира чрез еднократно екстрахирано. като се използва смес от тиоцианат на гуанидиновата киселина, фенол и хлороформ. Клетките се промиват с фосфатно буфериран физиологичен разтвор и след това се разтварят с 2 mi гуанидинов изотиоцианат. Разтворът се подкиелява е 0.2 ml натриев ацетат (pH 4.0) и след това се екстрахира с 2 ml фенол и 4 ml хлороформ: изоамилов алкохол (24:1). RNA се подлага на двукратно утаяване е етанол,преди да се използва за анализ на Northern.

Анализ на Northern: Цялото количество RNA (20 pg) степенно се фракционира, като се използват 1% агарозни формалдехидни геловс, в присъствието на 1 pg/ml ethidium бромид. RNA се пренася върху нитроцелулозен филтър и се свързва ковалентно, чрез ултравиолетово облъчване, като се използва апарат за структуриране Stratlinker UV (Stratagcne, La Jolla, СА). Провеждат се хибридизации, при 42°С, за 18 часа, в 5Х SSC (1Х=150 тМ NaCl, 15 тМ Na цитрат). 1% натриев додецилеулфат, 5Х Dcnhardt-ов разтвор, 50% формамид, 10% декстранов сулфат и 100 pg/ml обработена, денатурираиа, сьомгова сперма. съдържаща DNA. Приблизително 1-2 х 10^ ерт./т! белязана проба (специфична активност > 10^ cpm/pg DNA) се използва за хибридизация. След хибридизацията, филтрите се промиват накрая точно с 0.2 X SSC, при 55°С. Нитроцелулозата се почиства, като се използва вряла вода, преди да се рехибридизира с други проби. Провежда се авторадиография с усилващо се пресяване, при 70° С.

Проби: Правят се 32р означени DNA проби, като се използва произволен метод с първи слои от олигонуклеотид.

ICAM-1 пробата е Есо-RI фрагмент от чоВешки cDNA. ELAM1 пробата е 1.85 kb Hind III фрагмент от човешки cDNA. VCAM-1 пробата е Hind ΙΙΙ-Χίιο I фрагмент от чоВешки cDNA, съдържащ нукдеотид 132 до 1814.

Ензимно свързан имупоеорбентен анализ (ELISA) : HUVE клетки се постаВят Върху плата с 96 отвора с тъканна култура 48 до 72 часа преди анализа. Към Всеки отвор се прибаВят първични антитела В N1199 е 5% FBS и се постаВят В инкубатор за един час при 3°С. След тоВа клетките се промиВат и постаВят В инкубатор за един час е пероксидазасВързана козя, протиВомиша IgG i BioRad), разредена 1/500 в М199 с 5% FBS. След тоВа отборите се промиват и се забелязва сВързВане на антитела чрез добаВяне на 100 μΐ от 10 mg/ml 3,3,5,5'-тетраметил-бензидии (Sigma) с 0.003% Н2О2· Реакцията спира при добавяне на 25 μΙ 8Ν сярна киселина. Платата се изслсдВат е ELISA анализатор (BioRad) при OD 450 пт, след като се получи про сВетля В а не на рсдоВе, наслоени с антитела от втория етап. Данните показВат начините за утрояВане.

Антитела: Моноклонално антитяло (MAb) 4В9, разпознаващо Васкулариата, клетъчна, адхезионна молекула (VCAM-1) беше щедро подарено от д-р Jonh Harlan (University of Washington). MAb E9A1F1 разпознаващо ендотелиална клетъчна адхезионна молекула (ELAM-1) беше щедро подарено от д-р Swerlick (Emory University). Хибридоми произВсждащи MAb 84Н10, разпознаВашо Вътрсшноклстъчна адхезионна молекула 1 (1СЛМ-1),сс отглеждат В нашата лаборатория и антитялото се използВа като тъканна културална супсрнатанта.

Пример 1 : PDTC блокира индуцирането, опоередстВано от IL-lb, на HUVE клетъчно VCAM-1, но не и ICAM-1 или ELAM-1, mRNA натрупване

За да се определи дали окислителното състояние на сндотслиалната клетка може да промени основното или индуцирано отделяне па клетъчните, адхезионни, молекулни гени, култивирани, човешки васкуларни ендотелиалии клетки се подлагат на индуциращия иитокин IL-lb (10 U/ml) в присъстВисто или отсъствието на меркаптидирания метален, хелатообразуващ антиокислител пиролидинов дитиокарбамат (PDTC 50 μΜ) за около 24 часа. Както е показано па фигура I, IL-lb самостоятелно (колони 2, 4, 6. 8) предизвиква очакваното бързо и преходно индуциране на VCAM-1 (Панел А), Е-сслсктин (ELAM-1, Панел В), и ICAM-1 (Панел С) mRNA натрупване, Всяко от които има връх на четвъртия час. Все пак, в присъствието па PDTC. IL-lb индуцирането па VCAM-1 mRNA nampy '’не се потиска драматично с повече от 90% (Панел А, колона 3, 5. 7, 9). Обратно, Въпреки че IL-lb опосредстваната индукция на ELAM-1 се потиска слабо на 2-рия и 24-ия час (сравнете колони 2 и 3, 8 и 9, Панел В), PDTC не потиска индуцирането на 4-ия и 8-ия час (колони 5 и 7, Панс/\ В). IL-lb опосредствапото индуциране па ICAM-1 mRNA натрупване не е засегнато (Панел В, колони 3, 5, 7, 9). Наистина, наблюдава се леко усилване па IL-lb индуцирането на ICAM-1 mRNA натрупване (-30%) (сравнете колони 4 и 5, панел В). Еквивалентните количества нитроцелулозно прехвърлена RNA, за всяка колона се потвърждават от нанасянето на ethidium бромид и визуализацията.

Анализ, зависещ от дозата, се осъществява за да се определи. дали PDTC подтиска прсдизВикВането на отделянето на гена VCAM-1 чрез IL-lb по начин,рависещ от дозата. Както е показано на фигура 2, PDTC подтиска IL-lb опосрсдстВаното индуциране па отделянето на гена VCAM-1 по стръмна крива, заВисеща от дозата (фигура 2, панел А), като ЕС50 е изчислена приблизително 10 μΜ, докато PDTC не подтиска IL-lb опосрсдстВаното индуциране па отделянето на ELAM-1 при тези концентрации (фигура 2, панел В). IL-lb опосрсдстВаното индуциране на ICAM-l mRNA натрупване се поВишава, посредством PDTC, при концентрации по-високи от 0.5 цМ (фигура 2, сравнете колона 2 и колони 4-7. панел С).

Тези данни показват, че IL-lb има дитиокарбоксилатно и В частност дитиокарбаматно ч^ВстВителен етап, като част от неговия сигнален механизъм >а индуциране отделянето на гена VCAM-1. Също така, данните показВат. че този дитиокарбаматно чувствителен етап не играе същсстВена роля за IL-lb опосредстваното индуциране на отделянето на ген ELAM-1 или ICAM-L

Пример 2 : PDTC блокира индуцирането на HUVE клетъчното VCAM-1 mRNA натрупване чрез множество стимулатори

За да се определи дали други добре описани актиВатори на отделянето па гена VCAM-1 също имат PDTC чувствителен етап ₇ се изследват три различни класа активатори: друг класически, рецепторно опосредстВан, индуциращ агент (туморен некрозен фактор, TNFa), нерецепторно опосрсдстван индуциращ агент (липополизахарид, LPS) и наскоро описан нов индуциращ агент ( дВойноразклонена RNA. поли(1:С А. И В трите случая, PDTC силно подтиска индуцирането на VCAM-1 mRNA акумулирането В HUVE клетки, след четири часа (фигура 3, панел А). Въпреки че TNFa опосрсдстВапото отделяне на гена ELAM-1 се подтиска до изВеетна степен(фигура 3, колона 1 и 2, панел В), LPS и поли(1:С) опосзедстВаното ELAM-1 mRNA натрупване не е поВлияно (фигура 3, колона 3-6, панел В). Индуцирането на ICAM-1 mRNA натрупВане не е повлияно (фигура 3, панел С). Тези данна показВат, че структурно различни индуциращи агенти, деистВащи по различни пътища, имат общ регулиращ етап, специфичен за индуцирането на отделянето на гена VCAM-1.

Пример 3 : PDTC блокира HUVE клетъчно повърхностното отделяне на VCAM-1_} индуцирано от множество стимулатори

За да се определи дали, подобно на негоВата mRNA, индуцирането на ендотелиалното клетъчно поВърхностно, протеиново отделяне на VC'AAl-l може също да бъде подтискано от PDTC, се използВат мопоклонални антитела В ELISA анализ, за да се определи степента на индуциране на клетъчно повърхностна VCAM- и ICAM-1 в култиВирани HUVE клетки. Както е показано на фигура 4, мпожсстВо ВидоВс актиВиращи агенти В отсъствието на PDTC (-PDTC), предизвикват бързото и преходно натрупВане на VCAM-1 (горен, ляв панел) В клетъчната повърхност с Върхови стойности на шестия час. В присъствието па PDTC ( + PDTC, горен десен панел) индуцирането на клетъчно повърхностното отделяне на VCAM-1 от Всички изеледВани агенти се подтиска значително (80-90%). Обратно, индуцираното отделяне на клетъчно повърхностен ICAM-1 не е повлияно при идентични условия (долен ляв и десен панели'-.

Тези данни показват, че подобно на неговото mRNA натрупване, клетъчно повърхностното отделяне на VCAM-1 се подтиска селективно от дитиокарбамати и че множество Видове активиращи агенти имат подобен, дитиокарбаматночувствитслсн механизъм, за предизвикване отделянето на гена VCAM-1.

Пример 4 : Сравнителна ефективност на антиокислители при блокиране TNFa индуцирането на VCAM-1

За да се определи дали структурно подобни или различни антиокислители могат също да потискат отделянето на гена VCAM-1 и с каква сила, HUVE клетки се подлагат на TNFa за шест часа В присъствието или отсъствието на различни концентрации от четири различни антиокислители. Както е показано на фигура 5 и двата диетилдитиокарбамат (DETC) и N-ацстил иистсин (NAC) потискат отделянето на VCAM-1 при концентрации от 5 μΜ и 30 μΜ, съответно. Обратно, PDTC (PDTC) е ефективен между 5 и 50 иМ. Железният метален хелатор, дефероксимин, не е показал ефект при изследваните концентрации.

Пример 5 : PDTC потиска TNF индуцирането на VCAM1/VLA-4 опосредстванаша адхезия

Способността на множество антиокислители да потискат TNFa индуцирането на VCAM-1 в HUVE клетки се оценява по метода описан В пример 4. фигура 6 е графика на относителното VCAM-1 клетъчно-повърхностно отделяне O.D. 595 пМ) в TNFa активирани HUVE клетки към концентрации на PDTC (патрисВ N-пиролидип дитиокарбамат), DEDTC (натриев N,N-gucmuA-Nкарбодитиоат), SarDTC (натриеВ N-McmuA-N-карбоксиметилN-карбодитиоат). IDADTC (тринатриеВ Ν,Νди(карбоксиметил)-М-карбодитиоат), MGDTC (натриеВ NMcmuA-D-HAykaMuu-N-kapGoguniuoam). MeOBGDTC (натриев N(4-мстоксибензил)-О-глукамин-М-карбодитиоат), DEDTC (натриеВ N,N-guemuA-N-kap6ogumuoam), Di-PDTC (натриеВ N.N-guu3onponuA-N-kap6ogumuoam) u NAC e (N-ацетил цистеин). Най-малко ефективните съединения са MeOBGDTC и NAC.

Пример 6 : PDTC потиска TNI индуцирането на VCAM1/VLA-4 опосредстВаната адхезия

За да сс определи дали PDTC- потискането на регулирането на VCAM-i Води до функционални последствия, се изследва свързването на Molt-4 клетки към HUVE клетки, нсстимулирано или стимулирано с TNFa (100 U./ml), за шест часа, В присъствието или отсъствието на PDTC. За Molt-4 клетките е показано, че сс свързват към активирани HUVE клетки посредством механизъм, зависещ от VCAM-1. Както е показано на фигура 6, процентът Molt-4 свързани към HUVE клетки намалява, когато PDTC присъства в средата.

Пример 7 : PDTC потиска сВързВането на моноцити към аортата на гръдния кош на заици, подхранвани с холестерол

Провежда сс експеримент, за да се определи дали тиоловия антиокислител PDTC би бил ефикасен за блокиране на първия, характеризиращ се със свързване на моноцити, cmaguu на атеросклерозата, пра експериментално моделно животно. Новозеландски бял заек в зряла възраст (3.5 кг) получава чрез венозно инжектиране PDTC (20 mg/kg. като концентрация от 20 mg/ml в PBS). един път дневно, в продължение на 5 дни. Инжекциите се осъществяват посредством вкарана канула в маргиналната ушна вена, която се поддържа неподвижно, чре наливани на хепариниран, физиологичен разтвор. PDTC разтворът, за да е свеж, се размесва един път дневно или периодично през определени дни (съхранява се, защитен от светлина, при 4°С), и се филтрува (0.45 тт порест филтър) непосредствено преди използване. След първото инжектиране. косато канулата е поставена, лекарството се прилага, като заекът е в съзнание и без видим дискомфорт за него. На втория ден от инжектирането, на заека се дава храна, съдържаща 1'6 тегловен холестерол, което продължава до края на експеримента. На петия ден животното се умъртвява безболезнено и аортата на гръдния кош се отрязва и се фиксира. След подходяща подготовка, пробата се разглежда па долната поставка на IS1 DS-130 сканиращ електронен микроскоп, снабден с LaB емитер. Като се използва двойно-екранен образ и прозрачна мрежа върху CRT екрана, се появяват и оценяват 64 съседни плоши, при увеличение 620х, които покриват област от приблизително 1.3 тт². Във всяко поле се преброява и се записва броят на прилепналите левкоцити (WBC:· и еритроцити (RBC).

Данните от главната проби са както следва: 5 WBC и -25 RBC на площ от 1.3 тт-. Това ниво на WBC адхезия е подобно на това при контролните животни, които са хранени редовно (забелязани са около 7 броя на площ в главната проба и пробата от гръдния кош при 2 експеримента с отрицателни контроли). Зайии-положитслпи контроли , хранени с 1 ''< Тегл. холестерол В продължение па 4 дни, но без да получават антиокислител, показват около 5-кратно увеличаване па адхезията до 38 WBC/1.3 тт-. При всяка главна проба се забелязват значително количество прилепнали остатъци е големина от порядъка на клетка. Не е ясно дали този материа/Х е предмет на получаване или присъства in vivo, и ако с така , дали той е свързан с прилагането на PDTC. Тези изследвания показват, че инфузията на PDTC може ефективно да блокира първоначалната адхезия на моноцити към аортния епдотслиум.

IH. фармацевтични състави

Хора и други животни, по-спеииалпо бозайници, страдащи от сърдечносъдови заболявания и други възпаления опосредстваии от VCAM-1, могат да бъдат лекувани, чрез прилагане спрямо тях на ефективно количество от едно или повече от гореописаните съединения или техни фармацевтично приемливи производни или соли, заедно е фармацевтично приемлив носител или разредител. Активните вещества могат да бъдат прилагани по всеки подходящ начин, например орално, парентералио, Венозно, мускулно или под кожно.

Както е използван тук, терминът фармацевтично приемливи соли или комплекси се отнася до соли или комплекси, които запазват желаната биологична активност на гореописаните съединения и проявяват минимални нежелани токсични ефекти. Неограничаващи примери за такива соли са (а) присъединителни с киселина соли получени с неорганични киселини (например солна киселина, бромна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина и др. подобни) и соли „ получени с органични киселини, такива като оцетна киселина.

оксалоВа киселина, Винена киселина, сукциноВа киселина.

киселина, аскорбинова киселина, бензоена киселина, памоена киселина, алгинова киселина.

η о л и г л у та м и н о В а киселина, нафталепсулфоноВа киселина.

киселина:

нафталендисулфоноВа киселина и полигалактуроиоВа (В) присъединителни с основа соли, получени с поливалентни метални катиони, такива като цинк, калций, бисмут, барий магнезий, алуминий, мед, кобалт, никел кадмий, натрий, калий и други подобни или с органичен катион, получен от Ν,Ν-дибсизилетилен-диамин, D-глюкозамин, амоний, тетрастиламоний или етилендиамин; или (с) комбинации от (а) и (в), напр. цинковотанатна сол и др. подобни.

Активното съединение се Включва В^з фармацевтично приемливия носител или разредител В достатъчно количество, за да се осигури на лекувания пациент терапевтично ефективно количество, без да му се сериозни токсични ефекти.

гореспоменати условия mg/kg, за предпочитане е доза от фармацевтично базата на изчислена на причиняват при всички 0.5 до 500

Предпочитаната доза в границата от около до 100 mg/kg^iia ден. Ефективната приемливи производни може да бъде теглото на основното съединение, което трябва си. проявява да се приложи. Ако производното само по себе активност, ефективната доза може да се определи, като по-горе, използвайки теглото на производното или по други начини известни на специалистите В областта.

Съединението може да се прилага във Всякакви подходящи дозироВъчни форми, включително, без това да се счита за ограничение, такаВа_?съдьржата 1 go 3000 mg, за предпочитане 5 до 500 mg активен компонент па единична дозировъчна форма. Обикновено е подходяща опална доза от 25-250 mg.

Активният компонент трябва да се прилага, за да се достигнат Върхови плазмени концентрации на активното съединение от около 0.1 до 100 μΜ. за предпочитане около 1-10 μΜ. ТоВа може да се постигне, например посредством венозно инжектиране на разтвор или форма на активния компонент, по желание ВъВ физиологичен разтвор или Водна среда,или посредством прилагане на активния компонент като болус.

Концентрацията па активното съединение В лекарствения състав завеси от абеорбцията, разпределението, инактивираисто и скоростта на отделяне на лекарството, както и от аруги фактори „ известни на специалистите в областта. ТпябВа да се отбележи, че големините на дозите Варират π зависимост от остротата на условията, които трябва да се преодоляват. Освен тоВа, трябва да сс разбира, че за Всека отделен случай специфични дозировъчни режими сс определят по всяко време В зависимост от конкретната нужда и професионалното решение на човека,прилагащ или контролиращ прилагането на съставите,и че указаните по-горе граници на концентрацията са само примерни и нямат за iu-л да ограничат обхвата или прилагането на композицията , за която сс претендира. Активният компонент може да бъде прилаган наведнъж или може да бъде разделен на множество по-малки дози, които да бъдат прилагани през различни интервали от Време.

Оралните състави най-общо ВключВат инертен разредител или ядивен носител. Те могат да бъдат затворени В желатинови капсули или пресовани В таблетки. За целите на оралното терапевтично приложение активното съединение може да бъде свързано с инертен пълнител и използвано под формата на таблетки или капсули. Като част от състава могат да бъдат включени фармацевтично съвместими свързващи агенти и/или добавъчни материали.

Таблетките, хапчетата, капсулите и други подобни могат да съдържат всеки от следните компоненти или съединения с подобно естество: свързващо вещество, такова като микрокриетална целулоза, смола-трагаканта или желатин; пълнител, такъв като нишесте или лактоза; разпадащ агент, такъв като алгинова киселина, Primogcl или царевично нишесте; смазващо вещество, такова като магнезиев стеарат или Sterotes; плъзгащо вещество, такова като колоиден силициев двуокис: подслаждащ агент, такъв като захароза или захарин; или ароматизиращ агент, такива като мента, метилов еасицилат или портокалов ароматизатор. Когато дозировьчиата форма е капсула тя може да съдържа, В допълнение към описания по-горе материал, течен носител, такъв като животинско масло. В добавка, дозировъчните форми могат да съдържат различни други материали, които да подобряват физическите им качества, като например обвивка от захар, шеллак или други чревни агенти.

Активното съединение или негова фармацевтичноприемлива сол,или производно могат да бъдат прилагани като част от еликсир, суспензия, сироп, вафла, дъвка или други подобни. Сиропът може да съдържа в допълнение към активните съединения захароза като подслаждащ агент и определени консерванти, багрила и оцветители и ароматизатори.

Активното съединение или негови фармацевтично приемливи производни или соли може също да се прилага с други активни вещества, които да не намаляват желаното действие или с вещества, които да допълват желаното действие. такива като антибиотици. фунгициди, противовъзпалителни или противовирусни вещества. Активните съединения могат да бъдат прилагани с понижаващи липидите агенти, такива като пробукол и никотинова киселина; инхибитори, под формата на таблетки, такива като аспирин; противотромбови агенти, такива като коумадин; калциеви, канални блокери, такива като варапамил, дилтиазем и нифедипип; ангиотеизинни, превръщащи, ензимни (АСЕ) инхибитори, такива като каптоприл и спалоприл; и βблокери, такива като пропапалол, тербуталол и лабеталол. Съединенията могат също да бъдат прилагани в комбинация с нсстсроидии, противовъзпалителни средства, такива като ибупрофен, индометацин, аспирин, фенопрофен, мсфенамена киселина, флуфенамена киселина, сулипдак. Съединението може съшо така да бъде прилагано с кортикостероиди.

Разтвори или суспензии , използвани за парентерално, мускулно, подкожно или локално приложение ₉ могат да включват следните компоненти: стерилен разредител, такъв като вода за инжектиране, физиологичен разтвор, определени масла, полиетилен гликоли, глицерин, пропилеи гликол или други синтетични разтворители; противобактериални агенти, такива като бензилов алкохол или метилови парааминобснзосни киселини; аптиоксиданти, такива като аскорбинова киселина или натриев бисулфит; разтворими органични вещества, които могат да привличат метални йони в структурата си, такива като етилендиаминтетраоцетна киселина; буфери такива като ацетати, нитрати, или фосфати и Вещества за регулиране на тонуса, такиВа като натриев хлорид или декстроза. При първоначалното получаване средството може да бъде затворено в ампули, налични спринцовки или многодозови флакони, направени от стъкло или пластмаса.

Ако прилагането е венозно, предпочитани носители са физиологичен разтвор или фосфатно-буферирап физиологичен разтвор (PBS).

Активното съединение може, също така, да бъде прилагано на определено място през кожата. Методите за определяне на тези места са известни на специалистите в областта. Например, виж Brown. L., и R.. Langer, Transdcrmal Delivery of Drugs, Ann. Rev. Med.. 39:221-229 (1988).

В друг случаи, активните съединения се приготвят с носители, които да защитават съединението от бързото му освобождаване от тялото, такива като формулировки с контролирано освобождаване, включително имплантанти и микрокапсуловани лекарствени системи. Могат да бъдат използвани биоразграждащи, биосьвмсстими полимери, такива като стилснвинилов ацетат, полианхидриди, полигликолова киселина, колаген, полиортосстсри и полилактонова киселина. Методите за приготвяне на такиВа състави са ясни на специалистите в областта. Материалите могат също така да бъдат получени от Alza Corporation и Nova Pharmaceuticals, I nc.

Липозомнитс суспензии могат също да бъдат фармацевтично приемливи носители. Те могат да бъдат получени по мстоди^извсстни на специалистите В областта. Например виж US No. 4 522 81 1. Например, липозомнитс състави могат да бъдат получени посредством разтваряне на подходящ(и) липид(и) (такива като стеароилов фосфатидилов етаноламин, стеароилов фосфатидилов холин, арахадоилов фосфатидилов холин и холестерол) В неорганичен разтворител, които впоследствие се изпарява, оставяйки тънък филм от сух липид върху повърхността на контейнера. След това в контейнера се вкарват воден разтвор на активното съединение или негови монофосфатни, дифосфатни и/или трифосфатни производни. След това контейнерът се завърта на ръка, за да се отсели липидният материал от стените на контейнера и да диспергират липидните частици, като така се образува липозомпата суспензия.

Модификациите и вариантите на настоящето изобретение са ясни на специалистите в областта от горното подробно описание на изобретението. Тези модификации и варианти са включени в обхвата на приложените претенции.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Метод за лечение на сърдечносъдово заболяване при хора, характеризиращ се с това, че включва прилагане на ефективно количество нетоксичен дитиокарбамат с форумла:

ASC(S)B в която А е водород или фармацевтично приемлив катион и В е NR²R³, където R² и R³, независимо един от друг са -(СНОН)п(СН2)пОН, където всяко η е независимо 0, 1,2, 3, 4, 5 или 6, -(CH2)nCO2A, -(CH2)nCO2R⁴, където R⁴e алкил, арил, алкарил или аралкил, хидрокси(С16)алкил-; R² и R³ могат да бъдат независимо един от друг Сх 10алкил, или R² и R³ могат заедно да образуват мост, например -(СН2)_т, където m има стойност от 3 до 6.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът е избран от групата, състояща се от натриев пиролидин-1Ч-карбодитиоат, натриев Г4-метил-ГЧ-карбоксиметил-1Чкарбодитиоат, тринатриев М,1Ч-ди(карбоксиметил)-ТЧ-карбодитиоат, натриев ТЧ-метил-О-глукамин-М-карбодитиоат, натриев Ν,Ν-диетилN-карбодитиоат(натриев диетилдитиокарбамат) и натриев Ν,Νдиизопропил-N-карбодитиоат.
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът е натриев пиролидин-1Ч-карбодитиоат.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сърдечносъдовото заболяване е атеросклероза.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сърдечносъдовото заболяване е следангиопластична рестеноза.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сърдечносъдовото заболяване е коронарно артериално заболяване.
7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сърдечносъдовото заболяване е ангина.
8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сърдечносъдовото заболяване е заболяване на малък съд.
9. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът се прилага в доза между 0.5 и 500 mg/kg телесно тегло.
10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът се прилага чрез впръскващ балонен катетър.
11. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът се прилага в комбинация с фармацевтичен агент, избран от групата, съдържаща понижаващ липидите агент, инхибитор на тромбоцитно агрегиране, противотромбов агент, калциев канален блокер, ангиотензинен превръщаш ензимен (АСЕ) инхибитор, нестероиден противовъзпалителен β-блокер и кортикостериоид.
12. Метод за потискане изявата на VCAM в човешки клетки, характеризиращ се с това, че включва прилагане на ефективно количество дитиокарбамат с формула

ASC(S)B в която А е водород или фармацевтично приемлив, катион и В е NR²R³, където R² и R³, независимо един от друг са -(СНОН)_п(СН₂)_пОН, където η е независимо 0, 1, 2, 3, 4, 5 или 6, -(CH₂)_nCO₂A, -(CH₂)_nCO₂R⁴, където R⁴ е алкил, арил, алкарил или аралкил, хидрокси (С16)алкил-; R² и R³ могат да бъдат независимо един от друг Ct 10алкил или R² и R³могат заедно за образуват, мост, например -(СН₂)_т, където m е 3-6.
13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът е избран от групата, състояща се от натриев пиролидин-1Ч-карбодитиоат, натриев 1Ч-метил-]\-карбоксиметил-]Чкарбодитиоат, тринатриев 1Ч,1\-ди(карбоксиметил)-1Ч-карбодитиоат, натриев ГЧ-метила-Б-глукамин-Г^-карбодитиоат, натриев Ν,Ν-диетилN-карбодитиоат (натриев диетилдитиокарбамат) и натриев Ν,Νдиизопропил-N-карбодитиоат.
14. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът е натриев пиролидин-1Ч-карбодитиоат.
15. Фармацевтичен състав за лечение на сърдечносъдово заболяване, характеризиращ се с това, че включва ефективно количество от съединение с формула

ASC(S)B в която А водород или фармацевтично приемлив катион и В е NR²R³, където R² и R³ , независимо един от друг, са (СНОН)п(СН2)пОН, където всяко η е независимо 0, 1,2, 3, 4, 5 или 6, -(CH2)nCO2A, -(CH2)nCO2R⁴, където R⁴ е алкил, арил, алкарил или аралкил, хидрокси (С16)алкил-; R² и R³ могат да бъдат независимо един от друг СЬ10 алкил или R² и R³ могат заедно да образуват мост, като -(СН2)_т-, където m е 3-6, заедно с фармацевтично приемлив носител.
16. Фармацевтичен състав съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че включва ефективно количество от съединение, избрано от групата, състояща се от натриев пиролидин-1Ч-тиокарбодитиоат, натриев Х-метил^-карбоксиметил-ГМ-карбодитиоат, натриев 1Ч-метил-0-глукамин-1\-карбодитиоат и натриев ГЧ,ГЧ-диизопропил-ГЧкарбодитиоат заедно с фармацевтично приемлив носител.
17. Фармацевтичен състав съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че дитиоакрбаматът е натриев пиролидинN-карбодитиоат.
18. Фармацевтичен състав за потискане изявата на VCAM-1 в човешки клетки, характеризиращ се с това, че включва ефективно количество от съединение с формула

ASC(S)B в която А е водород или фармацевтично приемлив катион и В е NR²R³, където R² и R³, независимо един от друг, са -(СНОН)п(СН2)пОН, където всяко η е независимо 0, 1,2, 3, 4, 5 или 6, -(СН2)пСО2А, -(CH2)nCO2R⁴, където R⁴ е алкил, арил, алкарил или аралкил, хидрокси (С16) алкил-; R² и R³ могат да бъдат независимо един от друг С алкил или R² и R³ могат заедно да образуват мост, като -(СН₂)_т-, където m е 3-6, заедно с фармацевтично приемлив носител.
19. Фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че включва ефективно количество от съединение, избрано от групата, състояща се от натриев пиролидинN-тиокарбодитиоат, натриев ТЧ-карбоксиметил-ТЧ-карбодитиоат, натриев ТЧ-метил-О-глукамин-ТЧ-карбодитиоат, и натриев Ν,Νдиизопропил-1\-карбодитиоат заедно с фармацевтично приемлив носител.
20. Фармацевтичен състав съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че дитиокарбаматът е натриев пиролидин-Nкарбодитиоат.