BG61698B1

BG61698B1 - Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане,съдържащ целулоза

Info

Publication number: BG61698B1
Application number: BG99273A
Authority: BG
Inventors: Wolfgang Kalt; Johann Maenner; Dieter Eichinger; Christoph Schrempf
Original assignee: Lenzing Ag
Priority date: 1993-05-05
Filing date: 1994-12-19
Publication date: 1998-03-31
Also published as: DE4492565D2; CN1039418C; PL307047A1; WO1994025492A1; JP2716589B2; DE59400095D1; GR3019220T3; GB9424713D0; LV11329B; JPH07509024A; NO944605D0; RU94046417A; SK155894A3; ATE133424T1; GB2284207B; CN1109688A; CH685998A5; BR9405331A; ES2085185T3; KR950702208A

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза и воден третичен аминоксид. Изобретението се отнася също и до използване на специални стабилизатори за стабилизиране на целулоза, разтворени в третичен аминоксид.

Предшестващо състояние на техниката

От US-PS № 2179181 е известно, че третични амини дават възможност за разтваряне на целулоза и от получените разтвори могат да се получат чрез утаяване целулозни влакна. Такъв метод за получаване на целулозни разтвори например е описан в ЕР-А 0356419. При този метод първоначално се получава суспензия на целулоза във воден третичен аминоксид. Аминоксидът съдържа до 40% тегл. вода. Получената водна целулозна суспензия се нагрява и при понижено налягане се извлича част от водата дотогава, докато целулозата се разтвори.

През време на разтварянето, както и при съхранение на разтвора при по-висока температура, настъпва разграждане на целулозата и на разтворителя. Разпадните продукти могат да оцветят в значителна степен получените след утаяването формовани продукти, например влакна или фолио, а също при регенериране на химикалите се получават значителни загуби. Освен това трябва да се избегне замърсяване на околната среда с отпадъчни продукти.

В ЕР-А 0047929 се препоръчва използване на пропилестер на галовата киселина (GPE) като стабилизатор на разтвора. Установено е обаче, че стабилизиращото действие на това съединение се проявява за относително кратко време, поради което нагретият целулозен разтвор трябва да се преработи бързо. Освен това пропилестерът на галовата киселина е скъп, а също и разтворимостта му в полярни разтворители като вода не е достатъчно голяма.

Техническа същност на изобретението

Изобретението осигурява стабилизатор, който може да стабилизира срещу разграждане разтворите на целулоза за по-продължително време.

За стабилизиране на целулозата срещу разграждане се използва смес от глюкозиди на галовата и m-дигаловата киселина.

Изобретението се отнася освен това до стабилен състав за формоване и съответно изпридане, който съдържа целулоза, третичен аминоксид, по-специално N-метилморфолинN-оксид и в даден случай вода, както и стабилизатор, при който стабилизаторът представлява смес от глюкозиди на галовата и шдигаловата киселина.

При едно предпочитано осъществяване на изобретението стабилният състав за формоване, съответно за изпридане съдържа като стабилизатор танинова киселина.

Във фармакопеите е посочено, че таниновата киселина (CAS 1401-55-4) представлява смес от естери на D (+) -глюкоза с галова и m-дигалова киселина. Предпочитат се вещества, в които всички алкохолни ОН-групи на глюкозата са естерифицирани с галова и гпдигалова киселина, при което е най-добре частта на m-дигаловата киселина да представлява 40 до 90% тегл. от сумата на галова и т-дигалова киселина.

Таниновата киселина се съдържа също в така наречените танини, които също могат да се използват като стабилизатори съгласно изобретението. Така че съгласно едно предпочитано осъществяване на изобретението стабилните състави за формоване, съответно изпридане, съдържат танин като стабилизатор.

Танините са продукти, които се използват в индустриален мащаб за дъбене. Известни са танини от растителен произход, както и синтетично получени, при което продуктите от растителен произход се получават чрез екстракция от дървесни видове и растения.

Съгласно изобретението се установява, че както танините от растителен произход, така и таниновата киселина проявяват добро стабилизиращо действие върху състави, съдържащи целулоза в третични аминоксиди.

Сега е установено, че при обичайните условия за получаване на разтворите от целулоза, нейното разграждане се намалява, а също се наблюдава понижено разграждане и на третичния аминоксид.

Установено е също, че с използваните съгласно изобретението стабилизатори могат да се получат много добри резултати, даже при използването им в максимална концентрация от 0,05% тегл. (спрямо целулозата). Тези концентрации са по-ниски от концентрациите, които се препоръчват в нивото на техниката при използване на пропилестер на галовата киселина като стабилизатор. При едно особено предпочитано осъществяване на изобретението съставите за формоване, съответно за изпридане, съдържат стабилизатор с концентрация максимум 0,05% тегл. спрямо теглото на целулозата.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери изясняват по-подробно изобретението.

Пример 1. За получаване на целулозния разтвор се използва воден разтвор, съдържащ 70% тегл. N-метилморфолин-М-оксид. Този воден разтвор на М-метилморфолин-Моксид се смесва с целулоза и сместа се размесва, като се използва лабораторен апарат за разбъркване на плътна маса при налягане от 250 mbar и при температура около 95°С. При тези условия част от водата се изпарява и целулозата се разтваря. Количествата на състава са подбрани така, че полученият разтвор съдържа 10% тегл. целулоза, 15% тегл. вода и 75% тегл. N-метилморфолин-М-оксид.

След 30 min и съответно след 750 min от момента на разтваряне на целулозата се определя вискозитетът на разтвора, като се използва Bohlin-реометър (температурата при измерването е 120°С). Получените резултати са посочени в следващата таблица за сравнение.

Пример 2-3. Посоченият по-горе начин на работа се повтаря още два пъти, при което се приготвят разтвори, съдържащи като стабилизатори пропилестер на галовата киселина (GPE) (концентрация: 0,05% спрямо целулозата) и съответно танинова киселина (концентрация: 0,05% спрямо целулозата; таниновата киселина е производство на Aldrich).

Получените резултати са посочени също в следващата таблица.

Таблица

Стабилизатор	Вискозитет (Pa.s)
След 30 min	След 750 min
Сравнителен пример (без стабилизатор)	753	18
GPE	985	383
Танинова киселина	985	755

От таблицата се вижда, че вискозитетът на разтвора, който се получава при използване на GPE като стабилизатор, се е понижил до една значително по-ниска стойност в сравнение с опита, при който се използва танинова киселина. Това означава, че таниновата киселина стабилизира по-добре целулозата срещу разграждане, а именно в продължение на 750 min (което означава в продължение на 12 h и 30 min), в сравнение с пропилестера на галовата киселина, известен от нивото на техниката.

Подобни добри резултати се получават също и когато като стабилизатори в съставите се използват и други смеси от глюкозиди на галова и m-дигалова киселина.

Claims

1. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза, третичен аминоксид, по-специално N-метилморфолин-М-оксид, и стабилизатор, в даден случай и вода, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа смес от глюкозиди на галова и m-дигалова киселина.

2. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа танинова киселина.

3. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че като стабилизатор съдържа танин.

4. Стабилен състав за формоване, съответно за изпридане, съгласно претенции 1 до 3, характеризиращ се с това, че стабилизато- рът е с концентрация максимално 0,05% тегл. спрямо теглото на целулозата.

5. Използване на смес от глюкозиди на галова и на m-дигалова киселина за стабили зиране на състав за формоване, съответно за изпридане, съдържащ целулоза и един третичен аминоксид.