BG61432B1

BG61432B1 - Устройство за инхалиране

Info

Publication number: BG61432B1
Application number: BG99220A
Authority: BG
Inventors: Heiko Herold; Axel Wollenschlaeger; Ahmed Hegazy; Matthias Herboth; Reiner Diederich; Roland Kleissendorf; Schuckmann Alfred Von
Original assignee: Bayer Aktiengesellschaft
Priority date: 1993-11-30
Filing date: 1994-11-29
Publication date: 1997-08-29
Also published as: IL111782A0; RU2138303C1; LV11281B; PH30706A; HUT70828A; NO944574L; US5505196A; ATE180173T1; CN1106303A; EE03138B1; RU94042242A; HU9403425D0; SI0661070T1; JP3293722B2; BR9404786A; YU68594A; NZ264992A; ZA949467B; BG99220A; CZ294594A3

Abstract

1. Устройство за инхалиране на прахообразно, фармакологично активно лечебно вещество, което устройство се състои от съд (3) за запаси от лечебното вещество (4), което се дозира от ръчно привеждано в действие дозиращо устройство за предоставяне на точно определено количество вещество за инхалиране, което се захваща и завихря от засмуканата при инхалиране въздушна струя, преминаваща през въздухопропускателен канал (9) към вихрова камера (W), свързана чрез съединителен канал (8) с дозиращото устройство, като вихровата камера (W) е свързана с изходящ мундщучен канал (7), характеризиращо се с това, че дозиращото устройство е съставено от дозиращ барабан (D), включващ разположен във вътрешното мупространство (5) съд (3) за запаси от лечебно вещество, а въздухопропускателният (9)и съединителният (8) канал се съединяват V-образно помежду си, предоставяйки разпределеното, намиращо се във вид накупчинка количество лечебно вещество от дозиращиябарабан (D) във връхната точка на двата канала (8и 9).

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до устройство за инхалиране на прахообразно, фармакологически активно лечебно вещество, което устройство се състои от съд за съхраняване на запаси от лечебното вещество, от задействано ръчно дозиращо устройство за предоставяне на отделеното количество вещество за инхалиране, което се поема и завихря от засмуканата при инхалирането въздушна струя, от канал за подаване на въздух, от вихрова камера и от съединяващ канал между вихровата камера и дозиращото устройство, както и от излизащ от вихровата камера мундщук-канал.

Предшестващо състояние на техниката

Устройство от този тип вече е познато от DE OS 4 004 904. Запасът от лечебно вещество е на разположение по периферията на дозиращия барабан и се регулира по радиуса. Вътрешността на дозиращия барабан съдържа управляващо устройство за активно изтласкване на отделеното количество лечебно вещество за инхалиране от насочените по радиуса навън, отворени дозиращи гнезда. За целта шибърните затвори, образуващи дъното на разположените разпределено на еднакъв ъгъл дозиращи гнезда, се управляват централно от гърбици. Необходимата за целта механика е доста сложна, още повече, че управляващата механика се привежда в действие от команден клавиш, заемащ почти изцяло една надлъжна страна на устройството. Въздухосмукателният канал и съединителният канал преминават под тъп ъгъл, по допирателна към дозиращия барабан, като този подаващ тракт на въздух продължава през оформена като странична кухина вихрова камера, по същество в удължена форма, до другия край на устройството. Мястото за подаване на лечебно вещество се намира в близост до отворения смукателен край и там веществото лесно може да се изсипе неизползвано. Освен това дозираните количества лечебно вещество за инхалиране могат да бъдат сумирани чрез принудителното изпразване на дозиращото легло; вследствие на това може да се получи опасно свръхдозиране. За поддържане на запаси с оглед на обема остава само една незначителна част от изпълненото в джобен формат устройство. Начинът на действие с 5 устройството не е определен еднозначно.

Същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се 10 създаде устройство от описания вид чрез конструктивно опростяване с по-големи удобства при ползване и с по-голяма надеждност в употреба, по-специално с подобряване на струйната техника, а също чрез цялостното 15 изчерпване на дозираното количество лечебно средство за инхалиране да се поддържа на ниво ефективността.

Тази задача е решена чрез посоченото в претенция 1 изобретение.

Следващите след нея претенции възпроизвеждат други преимуществени варианти на устройството съгласно изобретението.

В резултат на това изпълнение е създадено устройство от гореописания тип с 25 опростена конструкция и по-добри свойства при ползване и на надеждност. Механичната система е силно опростена. Не се налага координиране между движението на клавиша и вдишването. Количеството се подава в 30 състояние на покой в положение на готовност за извеждане. Потребителят може да се концентрира върху вдишването на лечебното вещество. По-конкретно инхалаторът е направен така, че дозиращото устройство се 35 състои от дозиращ барабан, при който съдът за резервни запаси от лечебното вещество е разположен във вътрешното пространство на дозиращия барабан, като въздухопропускателният канал и съединителният канал се 40 вливат един в друг V-образно и достигат до предоставено от дозиращия барабан във връхната точка на двата въздушни канала, намиращо се във вид на купчинка дозирано количество лечебно вещество. Вътрешното 45 пространство на дозиращия барабан тук се използва за съхраняване на запасното количество лечебно вещество. Съдържанието на дозиращия барабан се поддържа в движение. Това съдържание достига по най-краткия път 50 до положението на готовност за извеждане. Там следва изнасяне без остатък. Благодарение на описаното насочване и последователност в разполагането на функционалните етапи не е възможно да изпаднат никакви частици. Засмукващата струя попада навлизайки върху V-образната връхна точка и струи върху точно позиционираната и дозирана, подготвена купчинка лечебно вещество. Предоставената във форма на купчина зона се отнася бързо, завихря се, респективно се диспергира и при вдишване достига до исканото място. Лечебното вещество се всмуква срещу посоката на действие на силата на тежестта. Практически са изключени каквито и да са погрешни манипулации, тъй като положението на дозиращия барабан предопределя правилното манипулиране, а намиращият се в другия горен край мундгцучен канал лесно се набива на очи на потребителя като преходен елемент. Освен това не може да се натрупа излишен материал за свръхдозиране, като неинхалираното количество от веществото изчезва по посока на запасите. Това количество не се допълва при следващия етап на действие. Като преимуществено от гледна точка на струйната техника се оказва обстоятелството, че съединителният канал е насочен по радиуса към дозиращия барабан. По този начин той в максимална степен изпълнява функцията на ускорителен канал с успокояване, нарастващо в посока нагоре. За да се създаде достатъчно голяма преходна зона към вихровата камера, която принудително функционира като камера за престой, инхалаторът преимуществено е изпълнен по такъв начин, че съединителният канал се разширява по посока на вихровата камера, а направлението на едната стена е в общи линии радиално към центъра на вихровата камера, а това на другата стена по същество е по протежение на тангентата. Всичко това води до получаване на струя, удобна за завихряне и определяща посоката на въртенето. С оглед на отвеждащия мундщучен канал конструкцията тук е така избрана, че мундщучният канал се намира под тъп ъгъл спрямо съединителния канал, а направлението на едната стена е приблизително тангенционално към вихровата камера, а това на другата стена е приблизително насочено по радиуса към центъра й. При това целесъобразно се използва и постепенно разширяване на напречното сечение, с което се реализира желаният ефект на дифузор. Направлението на вътрешната стена и направлението на външната стена на въздухосмукателния канал са ориентирани във вид на секущи към дозиращата камера. По този начин смукателният отвор и въздухоизпускателният отвор на устройството са разположени пространствено на достатъчно голямо разстояние помежду си. Що се касае до оформлението на дозиращия барабан, той е изпълнен по такъв начин, че има въртяща се втулка, снабдена с дозиращи отвори. Разположените на равни ъгли помежду си дозиращи отвори навлизат вследствие на завъртането на дозиращия барабан в запаса от прахообразно вещество, без да се получават пресования и други подобни ефекти. Дозирането, включително предпоследното разделяне и евентуално до последното разделяне, се извършва обемно. Също така не се достига до образуване на блок от лечебно вещество, вследствие на използването на движението на барабана. Освен това се предлага въртящата втулка да се образува от външната стена на едно гърне, чието дъно да създава направление на въртенето. Достъпното по съответен начин в посока навън средство за въртене е извънредно лесно за обслужване и е директно. За да се получи точно определено местоположение на купчинката, т.е. на дозираното количество отдадено лечебно вещество, към устройството е придаден определящ посоката на въртене фиксиращ ограничител, намиращ се между въртящата втулка и тялото. По отношение на въртящото лагерувано на дозиращия барабан и получаване на винаги еднакви количества лечебно вещество за инхалиране се оказва целесъобразно, когато обхванатата от една външна стена въртяща се втулка бъде подхваната в частичен ъглов сектор от вътрешен участък на стената, който в областта на V-връхната точка образува дъното на всяка една от създадените от отворите разделителна камера. В тази връзка освен това е целесъобразно, напречните стени на отворите да стават в посока на центъра на дозиращия барабан конусовидни. По отношение на напречните стени това води до образуването на едно разширяващо се откъм V-връхната точка, значи насочено нагоре, изпъкнало навън, трапецовидно корито, явяващо се разделителна камера.

Друг вариант на изобретението се състои в това, че изхождайки от дъното на гърнето и/ или от тялото, във вътрешното пространство на дозиращия барабан стърчат разрохкващи палци. Те образуват един вид разбъркващ механизъм, който - действащ активно или статично - оптимизира разрохкването на прахообразното лечебно средство. За да се премахне влагата, която не може напълно да се изключи, към дъното на гърнето или към вътрешната страна на на пълначния капак на тялото е придадена дехидрираща камера, която ще трябва съответно да се оборудва. Такъв пълначен капак може да е изпълнен същевременно и като наблюдателно прозорче. Добър засмукващ ефект се постига тогава, когато върху смукателния край на въздухосмукателния канал бъдат направени насочени напречно въздухопропускателни процепи.По този начин се избягва запушването на смукателния отвор, примерно от случайно засмукани монети и пр. Решеткообразното оформление на въздухопропускателният отвор е също толкова полезно, доколкото не могат да се засмучат никакви чужди частици като например прахови власинки и други подобни. Такива въздухопропускателни прорези са предвидени преимуществено върху двете широки страни на тялото на устройството. Те са разположени по такъв начин, че при работа с инхалатора не могат директно да бъдат запушени; при всички случаи остава отворена едната или другата страна.

По-нататък устройството съгласно изобретението има разделящ свод за пътя на засмукания въздух. Така откъм засмукващата страна на практика се получава Y-образен канал. За да се избегне изхвърлянето на прахообразното лечебно вещество при неправилна употреба на устройството (вместо да се засмуква, да се издухва), въздухопропускателните процепи са снабдени със запиращи пластини срещу издухване (ексхалиране). По този начин при духане във вътрешността на инхалиращото устройство, което трябва да се поддържа по възможност в безупречно сухо състояние, не постъпва никаква влага от издишвания въздух. Тук може да се използват най-обикновени вентилни пластини. За тяхното монтиране може да се използва гореописаният разделителен свод, както това е посочено в специалната част на описанието. При това положение за целесъобразната работа с устройството е подходяща мярката, осигуряваща достигането на въздухопропускателните прорези приблизително на височината на центъра на вихровата камера. Следователно те са издигнати на достатъчно разстояние над основата и на практика не могат да бъдат затворени от ръката на потребителя.

Един също така целесъобразен с оглед правилната работа вариант се получава посредством намиращата се приблизително под вихровата камера вдлъбнатина на тялото на устройството. Тази вдлъбнатина за удобство при захващане с ръка създава същевременно и ниша за долната устна на потребителя, без мундщукът да се налага да има издатина, превишаваща цялото напречно сечение на тялото. Така се получава удобна за работа структура на човка. При това цялата система може да се покрие с обхващаща цялото тяло предпазна капачка. Последната може да се закрепи най-лесно към тялото чрез затягане, фиксиране и пр. така че устройството може да бъде пуснато в действие само чрез съзнателно и силно дърпане на предпазната капачка. В този смисъл са взети предвид и съответните хигиенни изисквания. За да бъде премахната дори и намиращата се в зоната на мундщука влага през времето, когато устройството не се използва, предпазната капачка е снабдена също с една камера с дехидратор.

Друго производствено-технически удачно подобрение се състои в това, че всички въздушни канали и вихровата камера са вградени в носач, който може да бъде обхванат от две части на корпуса, където е разположен и дозиращият барабан, при което частите на корпуса образуват покритието за въздушните канали и вихровата камера. Освен това може да се предвиди носачът да образува опорно стъпало при изпълненото като стационарен уред устройство, раменете на което стъпало образуват ограничител на предпазната капачка при вкарването й.

И накрая още един интересен от гледна точка на струйната техника детайл на каналната структура съгласно изобретението се състои в това, че обърнатият към горния край на съединителния канал, участък от стената на вихровата камера има незначително заобляне и по този начин получава значително по-плоска форма, към който участък от стената ексцентрично е разположен централен пропускателен отвор на вихровата камера. Това “плоско оформление” на горната полуокръжност води до изненадващия ефект, че наблюдаваната на това място обикновено склонност към отлагане на частици съществено намаляване, респективно повече не се явява на практика. Вместо път на струята във форма на чиста окръжност се получава относително издигащ се път на струята с по-силен струен ефект, който със сигурност увлича със себе си склонните да се отлагат частици.

Настоящото изобретение има следните предимства. Инхалаторът е подходящ и за инхалиране на лечебни вещества, които са трудно течливи или проявяват склонност към спичане. Въз основа на едновременното хомогенизиране при всеки процес на дозиране, евентуално получилите се свързвания на прахови частици се разрушават и разрохкват.

Освен това се оказа, че при незначителни отклонения от предписаното работно положение, точността в дозирането не се влошава видимо; т.е. незначителни отклонения от работното положение не са критични по отношение на точността на дозиране. След дозирането, т.е. след привеждане в действие на дозиращия барабан, инхалирането може да се извърши във всяко произволно положение.

Въз основа на конструкцията, изработваща се лесно чрез леене под налягане и поради малкия брой необходими конструктивни елементи, инхалаторът да се изработи икономически изгодно и на достъпна цена в големи бройки.

Специфичното направляване на струята непосредствено след извеждането от една разделяща камера в дозиращия барабан води до това, че се изготвя голямо количество достъпни за белите дробове (вдишваеми) прахови частици.

Описание на фигурите

Предметът на изобретението е разяснен в детайли с помощта на приложените фигури, от които:

Фигура 1 представлява устройството за инхалиране на праховидно лечебно вещество в частичен вертикален разрез по линия I-Ι на фиг.2 и при изцяло дадена в разрез предпазна капачка;

Фигура 2 - разрез по линия П-П от фиг.1;

Фигура 3 - образуващият съвместно с други елементи каналната структура и пр.

носач на тялото в изолирано изображение в изглед отстрани;

Фигура 4 - разрез по линия 1V-1V от фиг.З;

Фигура 5 - разрез по линия V-V на фиг.З, показващ пътя на засмукване, разделян от делящия сектор, заедно с преградата срещу издишване;

Фигура 6 - носача в отделно изображение, гледан от другата широка страна;

Фигура 7 - разрез по линия VII-VII от фиг. 6;

Фигура 8 - разрез по линия VIII-VIII от фиг.6, представляващ леглото за запиращия фиксатор;

Фигура 9 - вътрешен изглед срещу дясната обвиваща част на тялото;

Фигура 10 - разрез по линия Х-Х от фиг.9;

Фигура 11 - разрез по линия XI-XI от фиг.9;

Фигура 12 - вътрешен изглед срещу лявата обвиваща част на тялото;

Фигура 13 - разрез по линия XIII-XIII от фиг. 12;

Фигура 14 - разрез по линия X1V-XIV от фиг. 12;

Фигура 15 - дозиращия барабан в отделно изображение, гледан навътре в кухината на гърнето;

Фигура 16 - разрез по линия XVI-XVI от фиг. 15;

Фигура 17 - дозиращия барабан в отделно изображение, гледан срещу неговия въртящ механизъм;

Фигура 18 - детайл от запиращия фиксатор откъм дозиращия барабан;

Фигура 19 - увеличено изображение на образуващия делителната камера V-образен участък от върховата точка;

Фигура 20 - разрез по линия ХХ-ХХ от фиг. 19.

Примери за изпълнение на изобретението

Устройството, изпълнено под формата на джобен уред, назовано по-долу инхалатор 1, съгласно фиг.1 и 2 има удълженоправоъгълно, изпълнено в джобен формат, плоско тяло 2. Връхната част на тялото 2 съдържа, така наречената диспергираща част 1, а базовата му част - дозиращ сектор II. При направеното по-долу описание се изхожда от предпоставката, че инхалаторът 1 се намира във вертикална равнина, която на фигурите съвпада с равнината на фигурите, т.е. както е изобразено на фиг.1 и 2, диспергиращата част I е разположена над дозиращата част II.

Дозиращата част II съдържа съд 3 за съхраняване на запаси, който е напълнен с прахообразно лечебно вещество 4.

Съдът 3 за резервно вещество се образува от вътрешното пространство 5 на дозиращ барабан D. Дозиращият барабан D е разположен с възможност за въртене в корпуса 2 и може да бъде привеждан в движение ръчно непосредствено отвън. Барабанът се намира в долната зона на инхалатора 1 и като обем заема почти цялата широчина на корпуса 2. Геометричната, разположена хоризонтално, ос на въртене на дозиращия барабан D е означена със х-х на фиг. 2.

Над дозиращия барабан D, служещ за предоставяне на точно дозирано количество лечебно вещество на инхалиране, се намира вихрова камера W.

Вихровата камера W преминава в насочен нагоре мундщук М, който в най-високата си точка на наподобяващата човка форма образува удобен за устата изпускателен отвор 6.

При работа на инхалатора дозиращата част II се намира долу, а диспергиращата част I с мундщука М - горе (това е работно положение). Това положение съответства също на показаното на фиг.1 и фиг.2 изображение.

Следователно дозиращият барабан D, вихровата камера W и каналът Ί на мундщука, който канал свързва вихровата камера W и изходящия отвор 6 и образува със своята обвивка мундщука М, в работно положение на инхалатора 1 лежат на практика вертикално един над друг. Прахообразните частици се движат по този начин отдолу нагоре при инхалиране.

Започвайки от вихровата камера W, насочен надолу се простира съединителният канал 8. Последният се свързва в областта, където се предоставя предварително зададеното (дозирано) количество лечебно средство за инхалиране, с извеждащ навън въздухопропускателен канал 9.

Въздухопропускателният канал 9 и съединителният канал 8 са разположени един спрямо друг V-образно и се съединяват върху периферията на дозиращия барабан D. Тук се касае до островърхова канална структура (прибл. 50°), в чиято V-образна връхна точка се предоставя прецизно дозираното, изнесено от съда 3 за запаси , количество прах, което се вкарва в засмукания въздушен поток. Дозиращият барабан D има за тази цел откъм канала отворени делителни камери II. В резултат на заоблянето под формата на окръжност на дозиращия барабан D, отделеното лечебно вещество се подава в противопоток на кръговата траектория като предварително заоблен слой. Получената по този начин купчинка лечебно вещество може да се изнесе в този вид оптимално. Насоченото в направление на канален разредител 12 на каналите 8 и 9, изпъкнало заобляне, се вижда особено добре на фиг. 19. Там може да се забележи добре получаващото се от заоблянето на камерата 11 надвишение у (посочено в средата на хордата) на насочената към центъра Z’ на дозиращия барабан D радиала R. Центърът Z’ лежи върху вече споменатата геометрична ос на въртене х-х.

Както се вижда от фиг.1, 2, 12 до 14, 16 и особено 19, една делителна камера 11 се образува чрез отвор 14 във въртяща втулка 15 на изпълнения като гърне барабан D за дозиране. Съгласно фиг.1 на обиколката на въртящата втулка 15 равномерно са разпределени четири отвора 14. Отворите 14 са ограничени от странични стени 13, които са скосени по такъв начин, че отворите 14 се стесняват в посока към центъра Z’ на дозиращия барабан D. Ъгълът на скосяване е равен на 45° спрямо най-късата връзка между външната и вътрешната повърхнини на стените на дозиращия барабан D. Напречните стени 13 придават на делителната камера 11 формата на трапецовидна, отваряща се навън, огъната вана, със значително по-голяма дължина от широчината.

Въртящата втулка 15 е лагерувана въртеливо между пръстеновидна стена 16 и също така пръстеновиден, простиращ се върху дъгов ъгъл, равен на около 180°, участък 17 от стената. Ребровидният, с приблизителна форма на полуокръжност участък 17 от стената е така разположен, че от едната страна стърчи в зенита на дозиращия барабан D извън Vобразния върхов участък на въздушните канали 8 и 9 толкова, че в нито един момент между въздушните канали 8 и 9 и съда 3 за запаси от лечебно вещество, не се получава непрекъсната връзка, и от друга страна в долния край опорната зона на въртящата втулка 15 остава свободна (виж фиг.1). Пръстеновидната стена 16 и участъкът 17 от стената са оформени върху корпуса 2. Лагеруването на въртящата втулка може да бъде подобрено чрез опорен праг с височина приблизително 1 до 2 mm, който се простира по протежение на удължението на указания участък 17 от стената върху оставащия ъгъл от обиколката и също така е оформен върху корпуса 2. По този начин обиколната повърхнина на въртящата втулка 15 се насочва прецизно към въртеливо движение в пръстеновидната междина между пръстеновидната стена 16 и участъка 17 от стената, включително и споменатия опорен праг. Срещу каналния делител 12 на въздушните канали 8 и 9 пръстеновидната стена 16 има входящо прозорче 18. Страничните повърхнини 19 на входящото прозорче 18 са скосени по такъв начин, че да са съосни със страничните повърхнини 13 на делителната камера 11, когато делителната камера 11 се намира точно под входящото прозорче 18. Щом някоя делителна камера 11 се намира в рамките на ъгловия обхват на участъка 17 от стената, външната повърхност на участъка 17 от стената функционира като дъно на ванообразната делителна камера 11. Поради тази причина височината на ребровидния участък от стената е предвидена да е малко по-голяма от широчината на пробива 14. При по-нататъшно въртене на въртящата втулка 15 по посока на часовниковата стрелка, т.е. след като делителната камера 11, излизайки изпод входящото прозорче 18, се е придвижила до над десния горен край на участъка 17 от стената, дъното на делителната камера lie открито, така че последната отново се намира във връзка с вътрешното пространство 5, респективно със съда 3 за запаси от лечебното вещество.

Насоченият приблизително към напречната среда на делителната камера 11 канален делител 12 лежи на разстояние спрямо намиращия се отдолу участък 17 от стената, приблизително равно на половината от напречния размер на края откъм V-връхната точка на съединителния канал 8, респективно на въздухопропускателния канал 9. В резултат на това се получава висока струйна скорост в областта на завоя, така че напълнената с прахообразно лечебно вещество делителна камера 11 се изпразва без остатък и при инхалирането дори в критично положение на инхалатора.

Докато указаният участък 17 от стената функционира в зоната на V-връхната точка като дъно с външната си повърхнина, то в областта на издигащата се, намираща се преди него по посока на часовниковата стрелка делителна камера, той прикрива взетото от запаса с прах количество за инхалиране от непосредствено следващия отвор 14, откъм вътрешната страна спрямо запаса от прах. На фиг. 1 тази делителна камера се намира точно в позиция “9⁰⁰ часа”, докато намиращата се в готовност за инхалиране делителна камера се намира в позиция “12°° часа”. Зареждането на дадена делителна камера 11 става, като съответният отвор 14 при по-нататъшното въртене на въртящата втулка 15 се вмъква под запаса от прах 4 (на фиг.1 приблизително в една зона от “16⁰⁰ до 19⁰⁰ часа”), при което тази делителна камера 11 се запълва с прах. При по-нататъшното въртене на въртящата втулка 15 тази делителна камера достига в издигащата се зона между “18 часа” и “21⁰⁰часа”. В тази зона става преграждането на количеството доза за инхалиране в делителната камера посредством действащия ограничаващо участък 17 от стената, чийто долен край функционира като гребло, така че евентуално наличното количество прах, насочено навътре, бива изтласкано. По този начин се постига точна доза за инхалиране с възпроизводима плътност на праха.

Участъкът 17 от стената оставя цели 180° открити към вътрешното пространство 5 на съда 3 за запасен прах. Въртящата втулка 15 действа като въртящ се шибър. Ако дозираното количество за инхалиране не бъде поето при по-нататъшното въртене на дозиращия барабан D, то постъпва автоматично отново в запаса, следователно се връща в съда 3 за запаси. Не е възможно сумиране на количествата. Това съществено преимущество произтича от вертикалното ориентиране на функционалните органи.

Външната стена на въртящата втулка 15 на изпълнения като гърне дозиращ барабан D преминава в посока навън в дъно 20, затварящо съда 3 за запаси, върху външната страна на което е разположено лесно достъпно въртящо се копче 21 (виж по-специално фиг. 16 и 17).

Дозиращият барабан D има запиращ фиксатор 22, разчетен за едно завъртане по посока на часовниковата стрелка. Негова съставна главна част е разположена по радиуса, подвижен фиксиращ щифт 23, който по посока на действието си се намира под натиска на притискателна пружина 24. Насрещнофиксиращите средства представляват разположени по обиколката на въртящата втулка 15, съответстващо на дозиращия барабан D, насрещни фиксатори 25, които са позиционирани по такъв начин, че стъпка по стъпка се достига точно позицията на готовност за подаване на делителната камера 11. Насрещният фиксатор 25 е с така оформени странични части, че при съзнателно полагане на усилие, зацепилият в съответното положение на готовност за подаване дозиращ барабан D може да бъде превъртян по-нататък, докато завъртане в противоположната посока посока не може да стане никак лесно поради по-стръмния контур. Преобръщане на посоката на въртене разбира се е възможно, когато апаратът трябва да бъде разчетен специално за левичари.

Същинският фиксаторен улей на насрещния фиксатор 25 е означен на фиг. 18 с позиция 26, по-стръмният ръб с позиция 27, а преодолимият с усилие по-скосен ръб - с позиция 28. Насрещният фиксатор 25 се намира в прагов участък на въртящата втулка 15 с удебелени стени, намиращ се в близост до дъното 20 на дозиращия барабан D.

Върху дъното 20, успоредно на оста на въртене на дозиращия барабан, равномерно разпределени по обиколката са поставени няколко разрохкващи палеца 29, които навлизат в запаса от прах и чието разстояние по радиуса до центъра е избрано така, че при въртенето остъргват гърба на участъка 17 от стената, така че на това място не може да остане залепнал прах. Гледано по посока на часовниковата стрелка съгласно фиг.1 непосредствено пред всеки отвор 14 е разположен един един разрохкващ палец 29. Алтернативно или пък допълнително разрохкващите палци могат да бъдат монтирани неподвижно върху корпуса 2, при което движението на барабана се използва също за разрохкване на праха.

В центъра на дъното 20, също така откъм вътрешната му страна, т.е. навлизайки в съда 3 за запаси, се намира сушилен препарат в камера 30. Например в камерата 30 може да бъде закрепена посредством закопчаваща затвор капсула, дъното на която пропуска водни пари. За закрепване на капсулата служат езичета на щипките 31, обхващащи ръбовете на капсулата.

Корпусът 2 на инхалатора се състои от две части 32 и 33 с U-образно напречно сечение. Двете части 32 и 33 обхващат като сандвич носач 34, оформен като сърцевина, в която като най-важни съставни части са поместени съединителният канал 8, въздухопропускателният канал 9 с разделение на струята откъм входящата страна, вихровата камера W, мундщучният канал 7, кръгло легло 35 за захващане на дозиращия барабан D и запиращият фиксатор 22. Въздушните канали 7, 8 и 9 са издълбани като улейобразни вдлъбвания с приблизително правоъгълно напречно сечение, а въздушните камери под форма на общо взето кръгли легла са вкопани в носача 34, като биват затворени, респ. закрити от частите 32 и 33 на корпуса. Тази конструкция осигурява и тогава достатъчна механична стабилност, когато носачът 34 с оглед икономия на материал и намаляване на теглото е направен със сравнително тънки стени (примерно около 5 mm).

Носачът 34 е изобразен на фиг.З до 7, а частта 32 от корпуса 2, намираща се отдясно според разглеждането от фиг.2, е дадена в детайли на фиг.9 до 11, докато лявата част 33 на корпуса 2 е показана на фиг. 12 до 14. Направените върху вътрешните стени на частта от корпуса лайстни се срещат с челните си окончания, а също така с насрещно насочени лайстни на намиращия се помежду им носач 34. Частите могат да бъдат закрепени чрез затягане; може да бъде използвано също залепване или термично свързване, когато за почистване, респ. за допълване не се изисква цялостното или частичното разглобяване на корпуса 2. В този случай следва да се предпочетат обичайните класически средства за закрепване, като завинтване и др.

Съединителният канал 8 е така насочен в носача 34, че в общи линии преминава радиално към дозиращия барабан D. Докато той леко се стеснява в тази посока, в противоположната посока постепенно се разширява. До каква степен ще се разширява съединителният канал 8 по посока на вихровата камера може добре да се види на фиг.1 и фиг.З. От тях може също да се разбере, че траекторията на едната стена а на канала е разположена радиално към центъра Z’ на кръглата вихрова камера W, а траекторията на другата стена b на канала 8 е разположена тангенциално на вихровата камера W. По такъв начин се получават наподобяващи свирка контури на съединителния канал 8 и вихровата камера W. Вихровата камера W е изпълнена от две частикамера за престой 36 и изпускателна камера 37, които, гледани перпендикулярно към частите 32 и 33 на корпуса, се намират една до друга и са свързани помежду си чрез централен, насочен напречно, кръгъл пропускателен отвор 38. Чрез тази компановка се получава гнездо за слюнка. Бе констатирано, че отлаганията в камерата за престой 36 и в изпускателната камера 37 могат силно да се намалят, респективно да се избегнат, ако се намали обемът на камерите чрез насочен навътре улей в частите 32 и 33 на корпуса 2. Кръглата изпускателна камера 37, образувайки гореспоменатия профил на свирка, продължава нагоре в мундщучния канал 7. Мундщучният канал 7, намиращ се под тъп ъгъл спрямо съединителния канал 8, е оформен така, че траекторията на едната стена с е насочена тангенционално към изпускателната камера 37, а траекторията на другата стена d-приблизително радиално към центъра Z” на вихровата камера W. Стената с върху половината си дължина има чупка във вид на леко стеснение, в посока навън.

Въздухопропускателния канал 9 е ориентиран така, че траекторията на водещата към каналния делител 12 вътрешна стена е и тази на външната стена f на въздухопропускателния канал 9, са насочени под формата на секуща към дозиращия барабан D.

През въздухопропускателния канал 9 инхалираният въздух се засмуква отвън през въздухопропускателните прорези 39. Едната половина на въздухопропускателните прорези е разположена върху частта 32 на корпуса 2, а другата половина - върху срещуположната част 33, така че засмуканата въздушна струя преди постъпването си във въздухопропускателния канал 9 бива разделена на две частични струи. За тази цел в носача 34 се извършва разделяне на въздухопропускателния канал 9. Разделянето се извършва посредством разделящ елемент 40, който обединява засмукваните откъм двете широки страни на устройството частични струи в една засмукана струя (виж фиг.1 и фиг.З до 6). Докато изпускателната камера 37 на вихровата камера W е кръгла, камерата за престой 36 има форма, различаваща се от кръговото напречно сечение. Както се разбира от фиг.З, обърнатият към горния край на съединителния канал 8 участък 36' от стената има по-малко заобляне, а оттам и значително по-плосък контур отколкото главната част на камерата за престой 36. По отношение на тази леко наклонена част 36', централният пропускателен отвор 38 на вихровата камера W е разположен ексцентрично.

Това “изглаждане” води най-изненадващо до по-добро остъргване на евентуално натрупаното прахообразно лечебно вещество.

Явното “изглаждане” се простира само върху горната полуокръжност на вихровата камера W, а долната половина, която е прекъсната от горния край на съединителния канал 8, е с форма на окръжност, следователно концентрична спрямо център Z” на вихровата камера W.

За да се изключи отнасянето на предназначеното за инхалиране лечебно вещество при неправилна работа с инхалатора 1, т.е. при издухване вместо засмукване, по пътя на струята в делителния елемент 40, в зоната на вкарване на въздуха са разположени две запиращи пластини 41 срещу издишване (виж фиг.5). Те функционират подобно на възвратни клапани, при което ръбът на въздухопропускателните прорези 39 откъм вътрешната страна образува съответната повърхност на леглото на вентила. Такава запираща пластина 41 срещу издишване е с проста конструкция и се състои от гумен или пластмасов лентов участък със съответна гъвкавост. Той се поставя просто над делителния елемент 40 с триъгълна напречно сечение и се захваща в закрепващ прорез 41а към стената на носача 2. Клинът на делителния елемент 40 е насочен надолу.

Действието на запиращите пластини 41 срещу издишване е осигурено също така ергонометрично, тъй като пропускателните прорсзи 39 достигат само до около височината на центъра Z” на вихровата камера W. Въздухопропускателните прорези 39 се намират следователно в горната зона на инхалатора 1, докато долната му зона е свободна за захващане. По-специално от фиг. 1 може да се разбере човковидната форма на въпросната горна част на инхалатора 1. Мундщукът М се стеснява постепенно по посока на свободния край, докато в другия край до и главно под вихровата камера W се намира вдлъбнатина 42. По този начин не само се улеснява използването на инхалатора 1, но се подпомага и правилното манипулиране с него. При употреба на инхалатора долната устна на потребителя се прилепва върху страничната повърхнина на мундщука над вдлъбнатината 42,

Въпросната вдлъбнатина 42 е оформена така, че е възможно удобното поставяне на палеца.

Обхващащата инхалатора 1 предпазна капачка 43 служи за предпазване на инхалатора от външно замърсяване, като отговаря на хигиенните изисквания (виж фиг.6). В зоната на покриване тя съдържа също камера за дехидратор 44, която се помества в свободното пространство, оставащо между предпазната капачка 43 и мундщука М. В предпазната капачка 43 в областта на въртящото се копче 21, е оформено легло 45.

За ограничител на предпазната капачка 43 служи горно, плоско рамо 46 на направено върху носача 34 опорно стъпало 47. В тази област стените са леко издадени, така че долният ръб на предпазната капачка 43 е защитен срещу изгубване посредством затягащ държател.

Предпазната капачка 43 захваща отгоре и образуваните от частите 32 и 33 на корпуса 2 широки и тесни страни на корпуса 2, както и неговата горна челна повърхнина.

Върху срещуположната на въртящото се копче 21 широка страна съдът 3 за запаси има прозрачен участък 48, изпълняващ ролята на наблюдателно прозорче, както е показано на фиг.2. По този начин може да се контролира запасът от прах. Въпросното наблюдателно прозорче функционира същевременно като пълначен капак. Той би могъл да послужи и за носач на статичните разрохкващи палци 29, когато този вариант бъде конструктивно избран. Върху вътрешната страна на пълначния капак би могла да се намира и описаната камера за дехидратор 30.

Действието на инхалатора 1 е следното. Засмуканият през въздухопропускателния канал 9 въздух струи при инхалиране в дозирано запълнената делителна камера 11 и увлича лечебното вещество 4 по насочения нагоре път на струене, т.е. в съединителния канал 8. При това скоростта на струене намалява, достигайки областта на разположената отгоре вихрова камера W. Тук въздушната струя постъпва с намалена скорост и противоположно на силата на тежестта на частиците в камерата за престой 36, а оттам, движейки се напречно през централния пропускателен отвор 38 при по-нататъшно забавяне - в изпускателната камера 37. Понататък сместа прах/въздух достига опорната зона на мундщучния канал 7, функциониращ като диспергираща камера. От свързания с нея дифузор, образуван от горния край на мундщучния канал 7, медикаментът достига през изходящия отвор 6 до крайната си цел (бронхи, бели дробове). Пътят на протичане в диспергиращата част I наподобява два изтеглени един след друг кръга с еднаква посока на въртене.

Чрез непрекъснатото намаляване на скоростта на протичане, достигайки до изходящия отвор 6 върху мундщучния канал 7, силно се намалява вероятността от отлагане чрез отскачане на сравнително малки частици в областта на гърлото.

Claims

Патентни претенции

1. Устройство за инхалиране на прахообразно, фармакологически активно лечебно вещество, което устройство се състои от съд (3) за запасно вещество (4), дозирано от ръчно привеждано в действие дозиращо устройство за предоставяне на определено количество вещество за инхалиране, захващано и завихряно от създадения при инхалирането въздушен поток, преминаващ през въздухопропускателен канал (9) към вихрова камера (W), свързана чрез съединителен канал (8) с дозирищото устройство, като вихровата камера (W) е свързана с изходящ мундщучен канал (7), характеризиращо се с това, че дозиращото устройство е съставено от дозиращ барабан (D), включващ съдът (3) за запасно вещество, разположен във вътрешното пространство (5) на дозиращия барабан (D), а въздухопропускателният канал (9) и съединителният канал (8) се съединяват V-образно помежду си, предоставяйки разпределеното, намиращо се във вид на купчинка количество лечебно вещество от дозиращия барабан D, във връхната точка на двата канала (8 и 9).
2. Устройство съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че съединителният канал (8) е разположен радиално спрямо дозиращия барабан (D).
3. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че съединителният канал (8) е разширен в посока на вихровата камера (W), като направлението на едната стена (а) е радиално към центъра (Z”) на вихровата камера (W), а това на другата стена (Ь) е тангенциално на вихровата камера (W).
4. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че мундщучният канал (7) е разположен под тъп ъгъл спрямо съединителния канал (8) и направлението на едната стена (с) е ориентирано тангенциално към изпускателна камера (37), а направлението на другата стена (d) е приблизително радиално спрямо центъра (Z”) на вихровата камера (W).
5. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че направленията на вътрешната стена (e) и външната стена (f) на въздухопропускателния канал (9) са насочени във вид на секуща към дозиращия барабан (D).
6. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че дозиращият барабан (D) има въртяща се втулка (15), снабдена с разпределящи се отвори (14).
7. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че въртящата втулка (15) е образувана от обвиващата стена на гърне, върху дъното (18) на което е разположено въртящо се копче (21).
8. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че между въртящата втулка (15) и корпуса (2) е монтиран запиращ фиксатор (22), определящ посоката на въртене.
9. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че въртящата втулка (15) е обхваната от пръстеновидна стена (16) и е захваната отдолу в частичен ъглов сектор от вътрешен участък (17) от стената, който в областта на V-образната връхна точка (10) образува дъното на създаваната от съответния отвор (14) делителна камера (11).
10. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че напречните стени (13) на отворите (14) са оформени конусовидно в посока към центъра (Z*) на дозиращия барабан (D).
11. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че върху дъното (20) на гърнето и/или корпуса (2) на дозиращия барабан (D) са разположени издадени напред разрохкващи палци (29).
12. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че към дъното (20) на гърнето или към вътрешната страна на пълначен капак (48) на корпуса (2) е предвидена камера (30) за дехидратор.
13. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че засмукващият край на въздухопропускателния канал (9) е снабден с напречно насочени въздухопропускателни прорези (39).
14. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че въздухопропускателните прорези (39) се намират върху двете широки страни на корпуса (2) на устройството.
15. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че по пътя на струята във въздухопропускателния канал (9) е предвиден разделящ елемент (40).
16. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че въздухопропускателните прорези (39) са снабдени със запиращи пластини (41).
17. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че въздухопропускателните прорези (39) са разположени в горната зона на инхалатора и достигат приблизително до височината на центъра (Z”) на вихровата камера (W).
18. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че под вихровата камера (W) е оформена вдлъбнатина (42) върху корпуса (2) на инхалатора. 5
19. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че корпусът (2) е обхванат отгоре от предпазна капачка (43).
20. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че към предпазната капачка (43) е предвидена камера (44) за дехидратор.
21. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че каналите (7, 8, 9) и вихровата камера (W) са поместени в обхващан от две части (32, 33) на корпуса и носач (34), в който е лагеруван и дозиращият барабан (D), при което частите (32, 33) на корпуса образуват покритието за каналите (7, 8, 9) и за вихровата камера (W).
22. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че вихровата камера (W) е образувана от камера за престой (36) и от изпускателна камера (37), които са свързани помежду си чрез централен пропускателен отвор (38), а към изпускателната камера (37) е присъединен функциониращ като диспергираща камера мундщучен канал (7).
23. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че носачът (34) има опорно стъпало (47), рамото (46) на което образува осигурен чрез затягане ограничител на поставяне на предпазната капачка (43).
24. Устройство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че стената на камерата за престой (36) има скосен участък (36'), обърнат към горния край на съединителния канал (18), който участък (36') има по-малка изпъкналост от останалата част на камерата за престой (36) и по този начин в преходната точка към камерата за престой (36) е скосен, а централният пропускателен отвор (38) в камерата за престой (36) е разположен ексцентрично по отношение на плоско скосения участък (36’) от стената.