BG61163B1

BG61163B1 - Метод за получаване на цефалоспоринов антибиотикпри използване на син-изомер на тиазолилов междинен продукт

Info

Publication number: BG61163B1
Application number: BG96858A
Authority: BG
Inventors: Gary Lim; John Roubie
Original assignee: Bristol-Myers Squibb Company
Priority date: 1991-09-10
Filing date: 1992-09-10
Publication date: 1997-01-31
Also published as: ATE239735T1; MX9205148A; UY23476A1; DE69233042T2; IL103110A; NO923496L; AU654384B2; NO972098L; ES2199215T3; MY108872A; CZ282602B6; CZ277992A3; HUT62902A; FI924032A; JP3434839B2; NO301766B1; HU213267B; CN1070406A; CN1042536C; SK277992A3

Abstract

1. Метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлоридхидрат, който е фактически свободен от антиизомер и 2 изомер, характеризиращ се с това, че 7-амино-3-//1-метил-1-пиролидино/метил/цеф-3-ем-4-карбоксила т взаимодейства със син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксиимино ацетилхлоридхидрохлорид, фактически свободен от антиизомер, във водно-органичен разтворител при рн от около 5,0 до 7,5.

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението се отнася до метод за получаване на цефалоспоринов антибиотик при химическо ацилиране, по-специално до метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който е познат с химическото наименование 7- [2-/2-аминотиазол-4ил/-2-/7/-метоксииминоацетамидо] -3- [/1-метил-1-пиролидино/-метил]цеф-3-ем-4карбоксилат, при ацилиране в присъствие на вода. Изобретението осигурява също и стабилна кристална сол на син-изомера на тиазолилов междинен продукт, както и на метод за неговото получаване, който може да се използва за получаване на широк спектър от полезни антибактериални агенти.

ИЗВЕСТНО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известни са много цефалоспоринови антибиотици, които съдържат като странична верига 2-/2-аминотиазол-4-ил/-/г/-2-метоксиимино оцетна киселина, свързана към 7-амино групата на цефалоспорановата киселина чрез добре познатия процес на ацилиране. В повечето случаи този процес на ацилиране включва етапи на защита на аминогрупата и активиране на карбоксилната киселина на страничната верига. Затова в тази област са известни голям брой от аминозащитни групи за защита на 2-аминогрупата в тиазоловия пръстен, както и много активиращи групи за карбоксилната киселина. Намирането на понови защитни и активиращи групи за получаване на желаните антибиотици е обект на много публикации поради разходите и токсичността, свързани с някои от активиращите групи. Следователно все още се търсят методи за получаване на широк спектър от полезни антибиотици, които да са стабилни, кристални, икономични, които да нямат токсична странична верига, да имат желаната геометрична /ZZ-изомерна конфигурация, и които лесно да могат да се свързват със 7-аминогрупата на цефалоспориновото ядро. По-долу са посочени някои от известните цефалоспоринови антибиотици, които съдържат тиазол в страничната верига.

В литературен източник /1 / са описани съединения с обща формула

NR⁵

в която R¹ представлява амино-, заместена амино-, хидрокси- или заместена хидроксигрупа; R⁵ означава хидрокси- или заместена хидроксигрупа; W е хидрокси, ₄алкокси-, халоген- или ОМ, където М означава алкален метал.

В литературата /2/ е описано получаването на поредица от пиридинови цефалоспорини по различни методи, включващи използването на съединение с формула .OR⁸

или на негова сол, където R¹ означава водород или халоген, R² е водород или С, ₆алкилов радикал и R⁴ означава водород или аминозащитна група, или активирано производно на това съединение.

Известно е също от /3/ получаване на редица цефалоспорини по различни методи, включващи използването на заместени производни на оксииминотиазолилоцетна киселина с формула

или на нейни реактивоспособни производни, където R⁸ означава водород или аминозащитна група. Като подходящи реактивоспособни производни са посочени смесени киселинни анхидриди, киселинни анхидриди, киселинни халогениди, активни естери, активни амиди и киселинни азиди.

В литературата /4/ са разкрити тиолоестери с формула

в която R’ е водород или защитен остатък, R° е водород, алкил, винил или цианометил, или защитна група; и R означава алкил, Ь-2-амино-2-карбоксиетил, фенил или голям брой от различни хетероциклични радикали, изброени в колоните 4 до 8, също като син- и анти-изомери и техни смеси.

Освен цитираните литературни източници има и много публикации, в които са описани различни защитни групи за 2-амино заместителя, както и голям брой от активиращи/отцепващи се групи на карбоксилния киселинен заместител, които се използват при ацилиране на 7-аминоцефалоспорини.

Все пак най-подходящ начин е описан в /5/, където е разкрито съединение с формула

за което се твърди, че то има синконфигурация. Единственото доказателство, представено за продукта в този патент е съдържанието на хлор от 99% до 100,5% от теоретичната стойност.

Във връзка с работата по разработване на нови синтетични методи за получаване на антибиотици в настоящото искане, както и в други в тази област, се поставя задачата за използване при производството на антибиотиците на прости, удобни, икономични, кристални, стабилни и нетоксични изходни вещества.

Първоначалните опити за получаване и употреба на киселинен хлорид на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксиимино оцетна киселина без да се използва защитна група са неуспешни. Все пак е установено, че съединението от настоящото изобретение може да бъде получено при специфично уточнени реакционни условия. Тази констатация по-късно е потвърдена чрез настоящото изобретение, докато изобретателите не могат да възпроизведат описаното в /5/ техническо решение, цитирано по-горе. Желаният син-изомер на киселинния хлорид хидрохлорид, който е необходим за получаване на желаните антибиотици, не можа да бъде възпроизведен. Още повече, допълнителните опити потвърждават, че по описания в литературата начин не се получава хидрохлоридна сол на желания син-изомер на киселинния хлорид, която да е наистина свободна от анти-изомера и която да има описания там Ή ЯМР-спектър.

Широкоспектърният антибиотик цефепим е описан в /6/, където се описва и получаването му по две реакционни схеми, при които се изисква използване на блокиращи и деблокиращи групи на реагентите и продуктите. Във фактически илюстриращата реакционна схема се изисква продуктът да бъде подложен на хроматографско пречистване за разделяне на сместа от Δ² и Δ³ изомери и полученият при това продукт от цефепим е в амфотерна форма. Обаче, амфотерната форма на цефепима е нестабилна при стайна и по-високи температури.

В литературата /7/ е описана температурно стабилна кристална сол на цефепима, под формата на суха пудра, която има отлична стабилност при стайна и по-високи температури, в сравнение със стабилността на амфотерната форма, описана в /6/.

В /8/ е описано получаване на соли на 7-амино-З-//1-метил-1-пиролидино/метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат, фактически свободни от Δ² изомера и тяхното използване за получаване на антибиотика цефепим, като негова сулфатна сол, при прилагане на метод за ацилиране в присъствие на вода.

Известен е също метод, описан в /9/, за получаване на цефалоспоринови антибиотици, включително на цефепим в амфотерна форма. Макар че при този метод не се използват защитни групи, се налага използването на анхидрид за активиране на водното ацилиране и изисква етап на хроматографско пречистване, при което се получава амфотерната форма на цефепима.

В /10/ е описан подобрен метод за получаване на цефепим като хидройодидна сол.

При този метод образуването на нежелания ² изомер се контролира чрез използване на меж3 динен цефалоспоринов сулфоксид. Обаче този метод остава скъп и неефикасен, тъй като изисква въвеждането на два допълнителни етапа в сравнение с известния метод и при него отново се използват защитни групи, което изисква процедурц на блокиране и деблокиране. Освен това, методът изисква използване на колонна хроматография, което е непрактично при работа в производствен мащаб.

При известните методи за получаване на кристална сулфатна сол и амфотерен цефепим се използва по същество същият процес на водно ацилиране, като се прилагат различни блокиращи и деблокиращи групи и активиращи естери. Във всички примери предпочитаният кристален цефепим дихидрохлорид хидрат се получава, като се минава през пречистената аморфна форма на цефепима. Това показва, че е необходимо да се създаде по-лесен за изпълнение, директен и икономично изгоден процес на ацилиране, при който да се избягват реакционните етапи на присъединяване и откъсване на защитни групи, етапите на стереохимичен контрол и хроматографските процедури, и още по-важно - да се създаде метод за ацилиране, при който да се получава желаният антибиотик цефепим дихидрохлорид хидрат, който е фактически свободен от антиизомер и от Δ² изомер.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящото изобретение осигурява метод за химическо ацилиране, и в частност метод за ацилиране в присъствие на вода за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който реално не съдържа антиизомер и Δ² изомер. Изобретението осигурява също стабилен, кристален син-изомер на 2-/2аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, фактически несъдържащ анти-изомер, който се използва при процеса на ацилиране за получаване на широкоспектърния антибиотик цефепим.

ОПИСАНИЕ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ФИГУРИ:

фигура 1 показва Ή ЯМР спектъра на син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, получен по начина, описан в пример 10 по-долу, в оцетна киселина-d. (100 MHz).

Фигура 2 показва Ή ЯМР спектъра на продукта от пример 12, описан по-долу, в оцетна киселина-d* (100 MHz).

Фигура 3 показва Ή ЯМР спектъра на продукта от пример 13 в оцетна киселина-d* (100 MHz).

Фигура 4 показва ‘Н ЯМР спектъра на продукта от пример 14 в оцетна киселина-d* (100 MHz).

Настоящото изобретение осигурява метод за N-ацилиране в присъствие на вода на 7-амино-З- [ (1 -метил-1 -пиролидино) метил] цеф-З-ем-4-карбоксилат със син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер, при което се получава температурно стабилен кристален цефепим дихидрохлорид хидрат, който реално не съдържа анти-изомер и Δ ² изомер и има следната формула V, в която Z означава 1 или 2.

Предимствата на метода за ацилиране съгласно изобретението са несъмнени и могат да бъдат оценени от специалистите в тази област, когато се разглеждат в комбинация като цяло. Елиминирането на използване на амино- и карбоксизащитните групи и съответното елиминиране на допълнителните химични етапи, свързани с блокиране и деблокиране, определя особени предимства и ефикасност на метода като цяло и понижаване на стойността на материалите, в сравнение с известните методи. Настоящият метод освен това осигурява и поддържа контрол върху стереохимичната конфигурация на метоксиимино-изомера и на Δ³ двойната връзка в цефалоспориновото ядро, без необходимост от отделяне на нежелани цефалоспоринови странични продукти чрез хроматография и без да е необходимо да се използват междинни сулфоксиди за стереохимичен контрол, каквито са описани в / 10/. Друго предимство на настоящото изобретение е получаването и използването на незащитена кристална хидрохлоридна сол на син-изомера на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-ме4 токсииминоацетилхлорид с формула III, с което се избягва използването на необичайни и понякога комплексни органични отцепващи се групи, описани в литературата. Използването на обикновен хлориден йон като отцепваща се група позволява да се избегне работата с потенциално токсични отцепващи се групи, такива като 2-меркаптобензотиазолната. Друго предимство на предпочитаното изпълнение на настоящия метод за водно ацилиране е да осигури желания температурно стабилен кристален цефепим дихидрохлорид хидрат директно от реакционната смес на процеса на ацилиране, без да е необходимо приготвянето и изолирането на сулфатна сол на амфотерния Цефепим. Голямо предимство на предпочитаното изпълнение на настоящия метод за ацилиране във водна среда е това, че то осигурява желания антибиотик без да е необходимо използването на какъвто и да е силилиращ агент или на каквито и да е разтворими силилиращи производни. Настоящият метод се провежда изгодно без използване на защитни групи, на контролиращи стереохимията групи, на разтворими силилиращи групи или на хроматография, като осигурява водно-разтворим кристален цефепим дихидрохлорид хидрат, фактически не съдържащ анти-изомер и Δ²изомер с висок добив, директно от водно-органичната реакционна смес.

Настоящото изобретение осигурява също стабилен, кристален син-изомер на 2-/2аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който е фактически свободен от анти-изомер и има обща формула III

В резултат на това, че фактически не съдържа анти-изомер, съединение с формула III може да бъде превърнато в широкоспектърни цефалоспорини, които поради това са свободни от анти-изомер, без необходимост от хроматографско разделяне на син- и антиизомерите. В резултат на повишената стабилност, съединението с формула III може да бъде изолирано и съхранявано на склад и когато е необходимо то може да бъде превърнато в крайния продукт или продукти, в различни разтворители, които са за предпочитане за получаване на съответния желан антибиотик, който фактически не съдържа Δ²изомера. Допълнително предимство на междинното съединение с формула III е това, че то не изисква блокиране (защита) на аминогрупата преди ацилирането или деблокиране на аминогрупата след ацилирането, с което осигурява един ефикасен метод. Следващо предимство на киселинния хлорид с формула III е неговата употреба при метода за ацилиране, за получаване на широкоспектърни антибиотици. За разлика от другите методи, например този, описан в /6/, междинните съединения с формула III имат хлориден йон като проста и не-токсична отцепваща се група, за която не е необходимо да се вземат мерки за отстраняването й от желания антибиотик, докато повечето от другите известни в литературата групи трябва да бъдат отстранени. Също така, някои от познатите междинни съединения, които имат други отцепващи се групи създават трудности при получаването им, защото за някои междинни съединения, които съдържат отцепващи се групи, такива като 2-меркаптобензотиазол, е установено, че са токсични, което е описано в /11/.

Син-изомерът на киселинния хлорид хидрохлорид с формула III може да бъде получен от син-изомера на киселината с формула I, както е описано в реакционна схема 1:

РЕАКЦИОННА СХЕМА 1

С_г0_гС 1_г + ОИГ —· С0_г + co ♦ [ < Сн₃)_eNCНС 1 ГС1‘

Киселината с формула I първоначално се превръща в хидрохлоридна сол с формула II по познати методи и след това по желание се изолира като безводен, кристален продукт с формула II. Получаването на хидрохлоридната сол се провежда за предпочитане с най-малко моларен еквивалент от газообразен хлороводород в инертен органичен разтворител, като толуен, ацетонитрил, дихлорметан, ацетон, бензен, ксилен, циклохексан, хексан, диоксан или диетилетер при температура от около -10 до 50°С. За предпочитане взаимодействието протича в толуен, дихлорметан или ацетонитрил и полученият хидрохлорид с формула II може да бъде изолиран или се използва ин ситу. Когато реакцията се провежда в ацетонитрил, полученият хидрохлорид с формула II проявява тенденция към задържане на свободно свързания разтворител. Затова е за предпочитане да се използва киселинен хидрохлорид с формула II от ацетонитрил за подходящ период от време в следващия етап, за да се избегне солватно заместване от влажността на атмосферата. Повече се предпочита реакцията да се проведе в толуен или дихлорметан при около 0°С до стайна температура.

Киселинната сол с формула II след това за предпочитане се третира с хлориращ агент, най-вече с оксалилхлорид в комбинация с диметилформамид до получаване на стабилен, кристален син-изомер на съединение III. Както е демонстрирано, използването на друг познат хлориращ агент може да доведе до изомеризация и да се получи нежеланият анти-изомер или смес от син- и антиизомери. Освен това, хлориращи агенти, такива като фосфорен пентахлорид, могат да доведат до хлориране на 5’° място в триазоловия пръстен, което ще доведе до нежелано онечистване на антибиотика. Съгласно изобретението е установено, че при получаване на киселинния хидрохлорид с формула II, както и подходящия избор на хлориращ агент критично за протичане на метода значение имат и другите условия за протичане на взаимодействието, като разтворител и температура, за да се получи син-изомер на съединението с формула III, който да е фактически свободен от анти-изомер.

Методите за хлориране, които обикновено се използват за активиране на киселини, 5 са добре известни на специалистите в тази област. Фосфорният пентахлорид, който е найшироко използвания хлориращ агент, не е подходящ за хлориране на съединение с формула II, тъй като предизвиква изомеризация на метоксииминогрупата, при което се получава нежеланият анти-изомер на съединение с формула III. Това е демонстрирано ясно в примери 12, 13, 14 и 16, които са дадени по-долу. Друг познат метод за хлориране е използването на оксалилхлорид в комбинация с диметилформамид. Обаче, сега е установено, че методът за хлориране с оксалилхлорид, при който диметилформамидът се използва като катализатор, не може да осигури получаването на реални количества от желания син-изомер на съединение III. Това също е демонстрирано ясно в пример 15 по-долу. След обширни изследвания в настоящото изобретение е установено, че използването на диметилформамид в количество по-малко от еквимоларното количество спрямо оксалилхлорида е вредно за получаването на желания син-изомер на киселинния хлорид хидрохлорид с формула III. За предпочитане е моларното количество на диметилформамида да бъде в излишък спрямо моларното количество на оксалилхлорида. Изобретателите установиха също, че използването на моларни излишъци от диметилформамид е също вредно и за двете - за протичане на реакцията и за стабилността на желания продукт. Така изобретателите установиха метод за контролиране на нестабилността на продуктите на реакцията чрез контролиране на излишъка или на хлорния йон, осигуряван от оксалилхлорида, или на диметилформамида, които са критични за получаване на стабилен, кристален син-изомер на съединението с формула III, което реално да не съдържа антиизомер. Например, когато превръщането на съединение с формула II в съединение с формула III не е протекло напълно, остава малко количество от син-изомера на киселината с формула II в изолирания продукт с формула III. Присъствието на малко количество от нереагирало съединение с формула II в продукта с формула III и на малки количества от анти-изомер на съединение с формула III не може да засегне протичането на реакцията на ацилиране до успешно получаване на желания антибиотик, който реално е свободен от анти-изомера.

Установено е също, че температурата и използваните при реакцията на хлориране разтворители са критични за протичане на процеса. За предпочитане хлорирането се провежда в инертен органичен разтворител, като дихлорметан, хлороформ или ацетонитрил при температури, по-ниски от -10°С. За предпочитане взаимодействието се провежда в дихлорметан при около -15°С до около -40°С.

Използването на син-изомера на киселинния хлорид хидрохлорид на съединение с формула III за получаване на полезни широкоспектърни антибиотици чрез ацилиране е илюстрирано на реакционна схема 2.

Реакционна схема 2

Ill ι IV

По-специално реакционна схема 2 илюстрира използването на киселинния хлорид с формула III за получаване на широкоспектърния антибиотик цефепим, който е фактически свободен от анти-изомер и от Δ² изомер. Освен това киселинният хлорид хидрохлорид с формула III може да бъде използван за получаване на цефалоспоринови антибиотици, които имат син-изомер на радикала 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетил, присъединен към 7-аминогрупата на цефалоспориновото ядро, като цефодизим, цефменоксим, цефотаксим, цефпиром, цефподоксим, цефгвином, цефтерам, цефтиофур, цефетамет и цефузонам.

Освен това, за да докаже, че познатият от нивото на техниката киселинен хлорид хидрохлорид е като анти-изомер, а не като желания син-изомер, изобретателят е заместил продукта от нивото, такъв като този, получен в пример 14 за син-изомер на съединение с формула III при ацилиращ процес, илюстриран в реакционна схема 2. Полученият по този начин продукт, подробностите за получаване на който са описани в примери 17 и 18 по-долу, е сравнен с цефепима, получен по метода съгласно настоящото изобретение. Както може да се види при сравнението, направено в пример 19, анти-цефепима, получен съгласно познанията и практиката от нивото на техниката, не е същия като този полезен широкоспектърен син-цефепим, получен при използване на метода съгласно настоящото изобретение.

Както е дефиниран в описанието и в претенциите, терминът “фактически (реално) свободен от” означава, че продуктът има помалко от 5% от нежелания изомер. За предпочитане, съединението съдържа по-малко от около 1 % от нежелания изомер.

По метода съгласно изобретението широкоспектърният антибиотик цефепим дихидрохлорид хидрат, който е фактически свободен от анти-изомер и Δ ² изомер, се получава при N-ацилиране на съединението с формула IV със син-изомер на киселинния хлорид хидрохлорид на съединение с формула 111, както е илюстрирано с реакционна схема 2.

7-амино-З-// 1-метил-1 -пиролидино/метил/цеф-З-ем-4-карбоксилатната сол, която е фактически свободна от Δ² изомер и е представена с формула IV, където НХ означава солна, йодоводородна или сярна киселина, мо же да бъде получена по общата процедура, описана в /8/.

Подходящ разтворител, който може да се използва при метода на ацилиране в присъствие на вода, са водно-органични разтворители, като вода с водно-смесим органичен разтворител, като метанол, етанол, изопропанол, бутанол, ацетон, тетрахидрофуран, ацетонитрил, диоксан, диметилацетамид, диметилформамид или други подобни.

При провеждане на метода pH се контролира чрез титриране с подходяща неорганична или органична база, като натриев хидроксид, натриев карбонат, натриев бикарбонат, калиев хидроксид, амониев хидроксид, първични амини, вторични амини, третични амини или подобни, за да се неутрализира отделящата се при провеждане на метода солна киселина. Предпочитани органични бази, които могат да се използват при провеждане на метода, са например диетиламин, триетиламин, диизопропилетиламин, N-метилморфолин, 2,6лутидин, Ν,Ν-диметиланилин, Ν,Ν-диетиланилин или други подобни. Най-предпочитани за приложение са базите амониев хидроксид, триетиламин или N-метилморфолин.

Ацилирането се провежда за предпочитане при pH от 5 до 7,5 и за предпочитане при pH от около 6,2 до 6,8. Методът съгласно изобретението може да се проведе при температура от около -50°С до стайна температура, за предпочитане при около -10°С до -40°С. След като ацилирането е приключило, реакционната смес се подкислява с подходяща киселина и за предпочитане със сярна киселина до pH около 1,8 до 2,6, за да се получи сулфатна сол на желания антибиотик цефепим, който фактически не съдържа анти-изомер и Δ ² изомер. При желание сулфатната сол на цефепима може да се превърне в друга подходяща сол, като например в дихидрохлорид хидрат, както е описано в /7/.

Един аспект на настоящото изобретение е този, че осигурява метод на ацилиране, при който се получава широкоспектърният антибиотик цефепим, който не съдържа фактически анти-изомер и Δ ² изомер, който метод се състои във взаимодействие на 7-амино-З-/ [ (1 -метил-1 -пиролидино) метил] цеф-З-ем-4карбоксилатна сол, която не съдържа факти8 чески Δ² изомер със син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер във воден или за предпочитане във водно-органичен разтворител при внимателно контролиране на pH в граници от около 5,0 до 7,5.

Друг аспект на изобретението е, че осигурява стабилен, кристален син-изомер на 2-/

2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер и има следната формула >>СНз

Н

Още един аспект на изобретението е да осигури метод за получаване на стабилен, кристален син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер, който метод се състои в това, че безводна кристална хидрохлоридна сол на син-изомера на

2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетната киселина взаимодейства със смес на наймалко един моларен еквивалент от оксалилхлорид и най-малко един моларен еквивалент до малък излишък от диметилформамид, спрямо количеството на оксалилхлорида, в инертен органичен разтворител при температура, по-ниска от -10°С, при което се получава стабилен кристален син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер.

За пълното завършване на N-ацилирането на съединение с формула IV се следи по познатите достъпни методи, като напр. тънкослойна хроматография, високоефективна течна хроматография и чрез спектроскопските методи. При провеждане на метода съгласно изобретението за предпочитане се прибавя достатъчно количество от киселина като солна киселина, сярна киселина или подобни към реакционна смес след завършване на ацилирането, за да се осигури кристализация на желаната сол на цефепима и тогава се разрежда с подходящ водосмесим органичен разтворител, като метилетилкетон, ацетон, изопропанол, бутанол или подобни, при което се индуцира или довършва напълно кристализацията. За предпочитане водно-органичната реакционна смес се третира с достатъчно количество от сярна киселина за изкристализиране на сулфатната сол на цефепима, която фактически не съдържа анти-изомер и Δ ² изомер. Цефепим сулфатът след това може да бъде превърнат в предпочитания кристален цефепим дихидрохлорид монохидрат по известния от /7/ начин. Цефепим сулфатът, който е получен по настоящия метод, може да бъде неутрализиран с база, и за предпочитане със слабо алкална йонообменна смола, позната на специалистите в тази област и за предпочитане търговски достъпна, като Амберлит LA-2, Довекс WGR, Био-Рад AG3-X4A, Амберлит IRA 93, Амберлит IRA 35 или подобни, при което се получава воден или водно-органичен разтвор, съдържащ аморфната форма на цефепима. Разтворът след това се третира с достатъчно количество солна киселина и най-добре с водосмесим органичен разтворител, за да се предизвика кристализация на цефепим дихидрохлорид хидрат. Още повече се предпочита водно-органичната реакционна смес, получена по метода за водно ацилиране съгласно изобретението да се третира с достатъчно количество от солна киселина и за да се индуцира и осигури кристализацията на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат да се добави водосмесим органичен разтворител като ацетон. Количеството на водосмесимия органичен разтворител, който се добавя, трябва да бъде достатъчно, за да предизвика пълна кристализация на антибиотика и за предпочитане е от около 2 до 9 об., спрямо количеството на водата във водно-органичната реакционна смес, при което се получава температурно стабилен цефепим дихидрохлорид хидрат, който фактически не съдържа анти-изомер и Δ² изомер.

Когато се цели да се получи само цефепим дихидрохлорид монохидрат, водно-органичната реакционна смес след провеждане на водното ацилиране се третира за предпочитане с достатъчно количество солна киселина и се разрежда с подходящо количество от водосмесим органичен разтворител, както е описано тук, за да се осигури кристализация на желаната монохидратна форма. Алтернативно, когато се цели да се получи стабилен цефепим дихидрохлорид ди хидрат, водно-органичната реакционна смес се третира с по-голяма еквивалентна концентрация на солна киселина и едно количество от водосмесим органичен разтворител, за да се постигне кристализация при точката на помътняване, преди да се добави допълнително органичен разтворител, който да осигури пълната кристализация. Обаче, специалистите в тази област могат да разберат, че ако етапът на изолиране от водно-органичната реакционна смес не се контролира внимателно, може да се получи смес от кристалните форми на цефепим дихидрохлорид монохидрат и дихидрат. Във всеки случай, при следване на начина на прекристализация описан тук, може да се получи само едната от желаните форми, или от хидрата или от сместа от двете хидратни форми.

Кристален цефепим дихидрохлорид монохидрат, получен по настоящия метод, може да се използва за получаване на стабилен кристален цефепим дихидрохлорид дихидрат чрез прекристализация при контролирани концентрации на разтворителя и солната киселина, както и от продължителността на времето на престой при точката на помътняване (начална кристализация), както е описано тук. Съответно, кристален дихидрохлорид дихидрат, получен по настоящия метод, може да бъде използван, за да се получи кристален цефепим дихидрохлорид монохидрат чрез прекристализиране при други контролирани условия, както е описано тук. Така че, методът съгласно изобретението може да се използва за получаване или на желания монохидрат, или на дихидрата на цефепима.

За разлика от лабилния цефепим дихидрохлорид дихидрат, описан в ΠΙ, който често загубва втория мол вода, кристалният цефепим дихидрохлорид дихидрат, който се получава по метода, съгласно изобретението има установена добре дефинирана структура (кристална) , която задържа втория мол вода. Новата кристална дихидратна форма с игловидни кристали, както е установено има изключителна стабилност и морфологията на нейните кристали не може да се изменя при различни условия, напр. във въздух при температура 70°С за повече от два месеца, под вакуум с Р₂0₅ при 50°С за 48 h, при сушене в сушилна при 70°С за 96 h, както и в условия на повишена или понижена относителна влажност. Кристалният дихидрат има характерни пикове на инфрачер вения абсорбционен спектър при 3574 спг¹ и 3432 cm¹, както е установено при FT-инфрачервена спектроскопия с дифузно отражение с КВг и 13 mm обикновена чашка, при използване на спектрометър Nicolet 20 SX. Тази температурна стабилност и стабилност на влага на кристалната дихидратна форма на цефепима се определя от кристалната структура, която е характеризирана чрез прахова дифракция на продукта с Х-лъчи, както е показано на таблица 1, в която “d” означава междуплоскостното разстояние и “I/I ” означава относителна интензивност в проценти. Дифракционният спектър на Х-лъчите е проведен на Rigaku Geigerflex X-Ray дифрактометър и никелфилтриращ меден източник (К _а) с дължина на вълната от 15425 А.

Таблица 1

Стабилен цефепим дихидрохлорид дихидрат

d	1/1₀ (%)
13,14	15
12,78	13
8,82	24
6,62	18
6,41	100
4,94	17
4,79	10
4,74	12
4,52	13
4,41	36
4,1	63
3,75	50
3,6	11
3,53	16
3,41	36
3,31	9
3,19	22
2,84	30
2,67	16
2,62	6
2,57	14
2,5	4
2,48	9
2,27	15

Едно изпълнение на настоящото изобретение осигурява метод за получаване на антибиотик, цефепим дихидрохлорид хидрат, който фактически не съдържа анти-изомер и Δ² изомер, който се състои във взаимодействие на 7-амино-3-[(1-метил-1-пиролидино)метил] цеф-З-ем-4-карбоксилат, който фактически не съдържа Δ² изомер със син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер, в смесен водно-органичен разтворител при pH от 5,0 до 7,5.

Предпочитано изпълнение на настоящото изобретение по-нататък се състои в метод за получаване на син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/ - 2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, който фактически не съдържа анти-изомер, при взаимодействие на безводна кисела хидрохлоридна сол на син-изомера на 2/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина със смес, съдържаща най-малко един моларен еквивалент оксалилхлорид и най-малко един моларен еквивалент до малък излишък диметилформамид, спрямо количеството на казания оксалилхлорид, в инертен органичен разтворител при температури, по-ниски от -10°С.

По-предпочитано изпълнение на настоящото изобретение осигурява метод за получаване на антибиотик, цефепим дихидрохлорид хидрат, който фактически не съдържа анти-изомер и Δ² изомер, който се състои във взаимодействие на 7-амино-З- [(1-метил-1-пиролидино) метил] цеф-З-ем-4-карбоксилат, който фактически не съдържа Δ² изомер, със син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, фактически несъдържащ анти-изомер, във водно-органичен разтворител, след което се добавя достатъчно количество от солна киселина и водосмесим органичен разтворител към реакционната смес.

Най-предпочитано изпълнение на настоящото изобретение осигурява метод за получаване на антибиотик, цефепим дихидрохлорид монохидрат и цефепим дихидрохлорид дихидрат директно от водноорганичната реакционна смес, получена съгласно изобретението.

Полезността на цефепима е описана в / 6/. Стабилната дихидратна форма на цефепима, получен по метода съгласно настоящото изобретение, има антибиотичните свойс тва на цефепима, описан в /6/, и се прилага като антибиотик по същия начин.

ПРИМЕРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Следващите примерни изпълнения са илюстративни и се разбира, че примерите и подробностите в тях не трябва да ограничават обхвата на изобретението.

Пример 1. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетна киселина хидрохлоридна сол

Суспензия на 2-(2-аминотиазол-4-ил)-

2-метоксииминооцетна киселина (25 g, 124,25 mmol) в толуен (250 ml) се третира с газообразен хлороводород при 20°С-28°С. Хлороводородът се въвежда под повърхността на суспензията на два пъти, съответно 8,1 g (222,2 mmol) и 4,8 g (131,7 mmol), като между двете порции реакционната смес се разбърква 30 min. След прибавяне и на втората порция сместа се оставя един час при 20°С и полученият продукт се изолира чрез филтриране под атмосфера на азот, промива се с толуен (50 ml) и хексан (250 ml) и се суши при 20°С-25°С във вакуум до получаване на 28,68 g (97% от продукта), посочен в заглавието.

Пример 2. Син 2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на (0,77 ml, 10 mmol) диметилформамид в дихлорметан (40 ml) при 5°С се прибавя (0,89 ml, 10 mmol) 98% оксалилхлорид в дихлорметан (4,1 ml). Прибавянето се извършва на капки, така че температурата да се задържи при 4°С-5°С. Получената суспензия се охлажда до -27°С и към нея се прибавя (2,37 g, 10 mmol) 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2метоксииминооцетна киселина хидрохлорид, получен в пример 1. Суспензията се разбърква 2,5 h при -25°С. След филтриране под азотна атмосфера и промиване с дихлорметан (50 ml) и хексан (100 ml) се получава продуктът, посочен в заглавието, под формата на бели кристали след изсушаване при 20°С във вакуум.

С получения киселинен хлорид се ацилира 7-аминодезацетокси дифенилметил естер хидрохлорид на цефалоспорановата киселина в разтвор на пиридин и полученият продукт при анализ с тънкослойна хроматография дава единично петно, което е идентично с автентична проба от желания дезацетоксицефалоспорин естер.

Пример 3. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ - 2- метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (1,55 ml, 20 mmol) в дихлорметан (80 ml) при 5°С се прибавя 98% чист оксалилхлорид (1,78 ml, 20 mmol) в дихлорметан (8,2 ml). Прибавянето се извършва в продължение на 5 min при температура 5-8°С. Получената суспензия се разбърква 10 min при 5°С и след това се охлажда до -30°С. Прибавя се 2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетна киселина хидрохлорид (4,75 g, 20 mmol), получен в пример 1. Суспензията се разбърква 2,5 h при -25°С до 30°С. След филтриране под азотна атмосфера, промиване с дихлорметан (75 ml) и хексан (100 ml) и сушене при 20°С във вакуум се получава съединението, посочено в заглавието, като кристален продукт.

Проба от този твърд киселинен хлорид хидрохлорид се използва за ацилиране на дифенилметилестер хидрохлорид на 7-амино-дезацетоксицефалоспоранова киселина в разтвор на пиридин, при което се получава продукт, който при тънкослойна хроматография дава единично петно, което съвпада и е идентично с това на автентична проба от желания дезацетоксицефалоспоринов естер.

Пример 4. Получаване на 7-[2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/7/-метоксииминоацетамидо] -3- [/1 -метил-1 -пиролидино/метил] цеф-3ем-4-карбоксилат /цефепим/

7-амино-З- [/1 -метил-1 -пиролидино/метил] цеф-З-ем-4-карбоксилат монохидройодид (0,85 g, 2,0 mmol), получен по метода, описан в /12/, се разтваря в 9 ml смес от вода и ацетон в съотношение 1:2 и триетиламин при pH

6,5 и температура 20°С. Прибавя се син-2-/2аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетил хлорид хидрохлорид (0,56 g, 2,2 mmol), получен в пример 3, при контролиране на pH в граници от 5 до 7, използвайки триетиламин. Анализът на получения разтвор чрез високоефективна течна хроматография показва, че се е получил 58% добив на желания цефалоспорин (цефепим). След подкисляване със сярна киселина до pH 2,2 се получава 0,63 g антибиотик, посочен в заглавието, под формата на неговата сулфатна сол (51% активен добив), както е описано в литературните източници /6 и 7/.

Пример 5. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (9,75 ml, 125,9 mmol) в дихлорметан (450 ml) се прибавя при температура 5°С на капки разтвор на 98% оксалилхлорид (11,21 ml, 125,9 mmol) в дихлорметан (15 ml). Добавянето се извършва за 10 min при 5-7°С. Към получената суспензия, охладена при -25°С, се прибавя хидрохлоридна сол на син-2-/2-аминотиазол4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (28,5 g, 119,9 mmol) наведнъж. Суспензията се разбърква 3,5 h при -25°С до -30°С, филтрира се под атмосфера на азот, промива се с дихлорметан (100 ml) и хексан (400 ml) и се изсушава при 20°С-25°С във вакуум. Получава се съединението, посочено в заглавието, като кристален продукт с добив 30,7 g (72,5%).

С този киселинен хлорид се ацилира дифенилметилестер хидрохлорид на 7-аминодезацетоксицефалоспорановата киселина в разтвор на пиридин, при което се получава желаният дезацетоксицефалоспоринов естер, който показва единично петно, съвпадащо с автентична проба на продукта при анализ чрез тънкослойна хроматография.

Киселинният хлорид, посочен в заглавието (200 mg, 0,8 mmol) се хидролизира във вода. Ή ЯМР-спектърът на изолирания продукт е идентичен с изходната син-киселина.

Пример 6. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (8,13 ml, 105 mmol) в дихлорметан (350 ml) на капки се прибавя чист 98% оксалилхлорид (9,34 ml, 105 mmol) в дихлорметан (5 ml) при температура 5°С. Максималната реакционна температура по време на прибавянето е 7°С. Получената суспензия се разбърква 10 min при 5°С и след това се охлажда до -27°С. Добавя се наведнъж 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина като хидрохлоридна сол (23,8 g, 100 mmol). Суспензията се разбърква 2,5 h при -25°С до -30°С, филтрира се в азот12 на атмосфера, промива се с дихлорметан (25 ml) и хексан (125 ml) и се суши при 20°С във вакуум. Получава се 21,39 g (83,5%) кристален киселинен хлорид хидрохлорид.

Елементен анализ: Изчислено за C₆H₇N₃O₂SC1₂:

С 28,14; Н 2,76; N 16,41; S 12,52;

Намерено: С 28,25; Н 2,93; N 16,32; S 12,67.

Ή ЯМР /DMSO-d₆/ <5: 3,93 /СН₃/, 7,04 / Н5/.

Пример 7. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетна киселина, хидрохлоридна сол

Суспензия от син-2-/2-аминотиазол-4ил/-2-метоксииминооцетна киселина (87 g, 432,4 mmol) в толуен (870 ml) се обработва с две порции от газообразен хлороводород - първата от 17,5 g, 480 mmol в продължение на 30 min и втората от 15,0 g, 410 mmol в продължение на 20 min, с двадесетминутно разбъркване в промеждутъка между прибавянето на порциите. Суспензията се бърка 1,5 h при 25°С, филтрира се под азотна атмосфера, промива се с толуен (100 ml) и хексан (400 ml) и се суши във вакуум при 20°С-25°С. Добивът на продукта, посочен в заглавието, е 100,2 g (97,5%).

Елементен анализ: Изчислено за C₆H,N₃SC1:

С 30,32; Н 3,39; N 17,68; S 13,49; С1 14,92;

Намерено: С 30,51; Н 3,39; N 17,54; S 13,37; CI 14,90.

Пример 8. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (32,4 ml, 419,7 mmol) в дихлорметан (400 ml) се прибавя на капки 98% оксалилхлорид (37,4 ml, 419,7 mmol). Получената суспензия се охлажда до -25°С и се прибавя към охладена до 25°С суспензия на син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-мстоксииминооцетна киселина - хидрохлоридна сол, получена в пример 7 (95 g, 399,7 mmol). Суспензията се разбърква 2,5 h при 25°С до -28°С, филтрира се в атмосфера на азот, промива се с дихлорметан (100 ml) и хексан (500 ml) и се суши във вакуум при 20°С25°С. Добивът на съединението, посочено в заглавието като кристален продукт, е 84,3 g (82,3%).

С 28,14; Н 2,76; N 16,41; S 12,52;

Намерено: С 27,90; Н 3,10; N 16,14; S 12,27.

Ή ЯМР /DMSO-d₆/ <5 : 3,95 /СН₃/, 7,04 /Н5/.

Пример 9. Получаване на 7-[2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/г/-метоксииминоацетамидо] -3- [ /1 -метил-1 -пиролидино/метил] цеф-3ем-4-карбоксилат /цефепим/

Към разтвор на 240 ml ацетон и 80 ml вода се добавя 20,0 g 7-амино-3-[/1-метил-1пиролидино/метил] цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (0,047 mol) и се разбърква. При използване на радиометър ABU80 автоматичен титратор, с крайна точка, поставена на pH 6,5 и напълнен с N-метилморфолин се прибавя на четири порции през интервали от 5 min при поддържане на pH 6,5 син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (20,0 g, 0,0785 mol). След привършване на прибавянето фината суспензия се разбърква 20 min при стайна температура. Реакционната смес се подкиселява до pH 2,65 с 21 ml 6N H₂SO₄. Утаява се съединението, посочено в заглавието. Към суспензията се добавят зародишни кристали и се разбърква при стайна температура 20 min. Чрез прибавяне на 16 ml 6N H₂SO₄ pH на суспензията се изменя до 1,8 и разбъркването продължава още 60 min. Суспензията се филтрира във вакуум и се промива със 70 ml смес от вода и ацетон (1:1) и след това със 70 ml ацетон. Получава се 24,09 g (88,5% стехиометричен тегл. добив) от заглавното съединение, което е идентично с продукта от пример 4, както и с цефема, описан в литературните източници / 6 и 7/.

Пример 10. Получаване на син-2-/2аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (8,76 ml, 0,113 mol) в дихлорметан (375 ml) се прибавя на капки при температура 5°С оксалилхлорид, така, че температурата на разтвора през време на прибавянето да се запазва в граници 5°С-6°С. Получената суспензия се разбърква 10 min и се охлажда до -25°С. След това се прибавя на части в продължение на 11 min син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина - хидрохлоридна сол (25,0 g) в атмосфера на сух азот.

Продуктът се филтрира в атмосфера на сух азот и остатъкът се промива с дихлорметан (80 ml). Продуктът се суши във вакуум при 20°С25°С над Р₂0₅ до получаване на 23,88 g (88,6%) от съединението, посочено в заглавието, като бледожълт кристален продукт.

С 28,14; Н 2,76; N 16,41; S 12,52; С1 27,68;

Намерено: С 28,06; Н 2,71; N 16,26; S 12,26; С1 27,23.

Продуктът от този опит е охарактеризиран чрез Ή ЯМР - спектър в оцетна киселинаd₄, както е показано на фигура 1.

Ή ЯМР /CD₄CO₂D/<5: 4,14 /СН₃/, 7,10 /Н5/. Нивото на СН₃ от киселинно хидрохлоридния остатък е 4,11, общо 5,1%. Следи от изомерния Н5 се виждат при 7,67 ppm.

Пример 11. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към разтвор на диметилформамид (17,92 ml, 231,9 mmol) в дихлорметан (375 ml) се прибавя оксалилхлорид (19,76 ml, 220,8 mmol), при температура 5°С. Времето на прибавяне е 15 min, при което се поддържа температура в граници 5°С-6°С. Получената суспензия се разбърква 10 min при 5°С-6°С, след което се охлажда до -25°С. Добавя се хидрохлорид на 2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (25,0 g, 105,2 mmol). Към получения разтвор се прибавят кристали от съединението, посочено в заглавието, до получаване на суспензия от продукта. Суспензията се бърка 3,5 h при -25°С, филтрира се в атмосфера на сух азот, промива се с дихлорметан (150 ml) и се суши при 20°С-25°С във вакуум. Получават се 9,61 g (35,7%) кристален продукт, посочен в заглавието.

С част от твърдия киселинен хлорид хидрохлорид се ацилира дифенилметилестер хидрохлорид на 7-аминодезацетоксицефалоспорановата киселина в разтвор на пиридин и полученият продукт при анализ с тънкослойна хроматография дава единично петно, което при сравняване със свидетел от желания дезацетоксицефалоспоринов естер показва, че продуктът е идентичен.

Пример 12. Получаване на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Повтаря се експерименталната процедура, описана в пример 1 на литературния източник /5/, както е описано по-долу:

Проба от син-2-/2-аминотиазол-4-ил/2-метоксииминооцетна киселина (4,0 g), имаща KF 0,06%, се суспендира в 30 ml бензен при 21°С. Добавя се една капка от диметилформамид, последвано от 5,0 g фосфорен пентахлорид на прах в еднократна порция. Температурата се повишава до 34°С за приблизително 2 min и след това се повишава до 40°С за 1 min да осигури пълно разтваряне. Разтворът се оставя да се охлади и при 36°С се образува утайка. След разбъркване за 30 min температурата е 22°С. Получената бледожълта утайка се отделя чрез филтриране под атмосфера на сух азот и се промива с 30 ml бензен и 20 ml хептан. След сушене под вакуум над Р₂0₅ при 20°С-25°С в продължение на 18 h се получава 2,88 g от продукта.

Продуктът, получен по описания по-горе начин, е охарактеризиран чрез ‘Н ЯМРспектър в оцетна киселина-d*, както е показано на фиг.2, която показва Н5 при 7,56 ppm и СН₃ при 4,34 ppm. Този продукт, както се вижда от спектъра е идентичен с продукта, посочен в заглавието, имащ анти-изомерна конфигурация, и не е син-изомер, както е посочено в цитирания литературен източник /5/.

Пример 13. Получаване на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетил хлорид хидрохлорид

Повтаря се експерименталната процедура, описана в пример 2 на литературния източник /5/, както е описано по-долу:

Проба от син-2-/2-аминотиазол-4-ил/2-метоксииминооцетна киселина, имаща тегло 4,0 g и KF 0,06% се суспендира в 20 ml ацетонитрил, който има KF 0,22%. Добавя се капка от диметилформамид при 20°С. При прибавяне на 6,0 g фосфорен пентахлорид на прах температурата се повишава до 40°С и се постига пълно разтваряне. Разтворът се охлажда до 20°С и се получава оформяване на утайка при 33°С. След разбъркване в продължение на 30 min продуктът се отделя в атмосфера на сух азот и се промива с 30 ml бензен и 20 ml хептан. Получава се добив от 1,86 g след изсушаване в продължение на 18 h при 20°С25°С във вакуум над Р₂0_}.

Продуктът, получен по описания по-горе начин, се охарактеризира чрез *Н ЯМР14 спектър в оцетна киселина-d^ както е показано на фиг.З, която показва Н5 при 7,56 ppm и СН₃ при 4,31 ppm. Ή ЯМР-спектърът на продукта е идентичен с този на антиизомера на продукта, посочен в заглавието, но не и с този на син-изамера, както е описано в казания погоре литературен източник /5/.

Пример 14. Получаване на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Повтаря се експерименталната процедура, описана в пример 3 на литературния източник /5/, както е описано по-долу:

Концентрирана солна киселина (0,16 ml) се прибавя към 30 ml дихлорметан. След охлаждане до -10°С се прибавят в увеличаващи се количества 6,5 g фосфорен пентахлорид. След затопляне до 0°С еднократно се прибавят 4,0 g от син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина с KF 0,06%. Температурата се повишава до 2°С. Пълно разтваряне се постига след 9 min при 0°С. След 40 min започва да се образува утайка. Получената суспензия се разбърква 2,8 h при 2°С-3°С, филтрира се в атмосфера на сух азот, промива се с 30 ml бензен и 20 ml хептан и се суши под вакуум при 20°С-25°С в продължение на 18 h над Р₂0_г Получава се бледожълт прахообразен продукт в количество 3,42 g.

Продуктът, получен по описания по-горе начин, се охарактеризира с Ή ЯМР-спектър, както е показано на фиг.4, от която се вижда Н5 при 7,56 ppm и СН₃ при 4,31 ppm. Ή ЯМРспектърът на продукта е идентичен с този на анти-изомера на съединението, посочено в заглавието, но не и с този на син-изомера, както се твърди в посочения литературен източник /5/.

Пример 15. Опитно получаване на 2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид.

Общата процедура, описана в пример 7 на литературния източник /1/, за превръщане на защитена аминотиазолоцетна киселина в съответния киселинен хлорид се прилага към незащитена аминотиазолоцетна киселина по начина, описан по-долу:

Проба от хидрохлоридна сол на син-2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (2,38 g, 0,01 mol) се суспендира в

30,5 ml бензен и се охлажда до 20°С. Прибавя се оксалилхлорид (2,09 ml, 0,024 mol), пос ледвано от диметилформамид (0,50 ml, 0,0065 mol). Температурата се повишава до 22°С съпроводено с бурно отделяне на газ. След 20 min при 20°С отделянето на газ намалява и суспензията се разбърква при 20°С ± 2°С в продължение на 2 h. Суспензията се концентрира във вакуум до отделяне на разтворителя и полученият жълт продукт се суши във вакуум над Р₂0₅ при 20-25°С в продължение на 16 h. Добивът е 2,59 g.

Продуктът от този опит е охарактеризиран с *Н ЯМР-спектър в оцетна киселинаd₄, който показва Н5 при 7,60 ppm и СН₃ при 4,37 ppm. Спектърът е идентичен със съединението, посочено в заглавието, имащо анти-изомерна конфигурация.

Пример 16. Опитно получаване на 2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Общата процедура, описана в пример 59 на литературния източник /1/, за превръщане на защитена аминотиазолоцетна киселина в съответния киселинен хлорид се прилага към незащитена аминотиазолоцетна киселина по начина, описан по-долу:

Проба от хидрохлоридна сол на син-2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (2,38 g, 0,01 mol) се суспендира в 25 ml дихлорметан. След охлаждане до 4°С се добавят 2,08 g (0,01 mol) фосфорен пентахлорид. При охлаждане с лед температурата достига до 6°С и след продължаване на охлаждането се достига до 4°С, като при тази температура суспензията се разбърква в продължение на 1 h. Утайката се отделя чрез филтриране в атмосфера на сух азот, промива се с дихлорметан (10 ml) и се суши във вакуум при 20-25°С до получаване на бледожълт твърд продукт с добив 1,4 g.

Продуктът от този опит е охарактеризиран с Ή ЯМР-спектър, в оцетна киселина d₄, който показва Н5 при 7,61 ppm и СН₃ при 4,34 ppm. Спектърът на продукта съвпада с анти-изомерната конфигурация на съединението, посочено в заглавието. Освен това продуктът е онечистен с непрореагирала киселина, (Ή ЯМР спектър, който показва Н5 при 7,07 ppm и СН₃ при 4,06 ppm), което покъсно е потвърдено чрез сравнение със свидетел от изходната киселина.

Пример 17. Ацилиране на 7-амино-З-//

-метил-1 -пиролидино/-метил/цеф-3-ем-415 карбоксилат хидрохлоридна сол при използване на получената в пример 14 анти-форма на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към предварително охладен разтвор на 9 ml ацетцн и 3,4 ml вода при 10°С се прибавя 7-амино-З-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат хидрохлоридна сол (1,13 g, 2,66 mmol). Добавя се получен по описания в пример 14 начин 2-/2-аминотиазол-4ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (1,09 g, 4,21 mmol) на пет порции при 0°С и триетиламин (0,37 ml, 2,66 mmol), така че pH да бъде в граници 6,0-7,0. Реакционната смес се разбърква при стайна температура 15 min. Анализът на получения разтвор с високоефективна течна хроматография (градиент С₁₈, 2 до 25% ацетонитрил в 0,005М NH₄H₂PO₄) показва наличието на анти-цефепим (72,4% от площта), който излиза при 13,08 min и изобщо не се установява наличие на син-цефепим, който се очаква при около 8,5 min на задържане в колоните. След подкисляване със сярна киселина до pH 1,9 се получава сулфатната сол на анти-цефепим. Идентифицирането на продукта се извършва с ‘Н ЯМР-спектроскопия (DMSO-d₆), която показва наличието на 0,58 mol триетиламинова сол.

Пример 18. Ацилиране на 7-амино-З-// 1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидрохлоридна сол при използване на получената в пример 14 анти-изомерна форма на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Към предварително охладен разтвор на 108 ml ацетон и 40,5 ml вода при 10°С се прибавя 7-амино-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат хидрохлоридна сол (13,5 g, 0,0317 mol). Суспензията се алкализира до pH 7,0 при използване на 2,7 ml 14% NH₄OH. Добавя се на порции получен по начина, описан в пример 14, и охладен до 10°С 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (13,05 g, 0,015 mol), като прибавянето се извършва в продължение на 60 min и през това време с помощта на 14% NH₄OH (27 ml) pH на реакционната смес се поддържа в граници от 6,3-7,0 по време на първата половина от прибавянето и в граници на pH от 6,1-6,6 - по време на втората половина от прибавянето. Реакционната смес се разбърква 30 min при стайна температура, след което внимателно се филтрира и промива с 6 ml смес от ацетон/вода в съотношение 2:1 и след това към филтрата бавно се прибавя 6N сярна киселина (15 ml) до получаване на pH в граници 1,87 до 1,90. След разбъркване в продължение на един час неразтворимата част се филтрира и остатъкът се промива със смес от ацетон и вода в съотношение 2:1 (21 ml) и след това с 30 ml ацетон. Към филтрата се прибавя 1 1 ацетон в продължение на 30 min и сместа се разбърква в продължение на 40 min при 5-8°С. Продуктът се отделя чрез филтриране, промива се двукратно с 24 ml смес от ацетон и вода (4:1), след това с 60 ml ацетон и се суши във вакуум до получаване на 20,64 g (116% стехиометрично тегло) от анти-цефепим като сулфатна сол с чистота 95,4%, определена чрез високоефективна течна хроматография. Ή ЯМР спектърът показва идентичност със структурата на антицефепим, съдържащ около 3 mol амониева сол.

Пример 19. При сравнение на продукта от пример 9 (цефепим син-изомер) с продукта от пример 17 (цефепим анти-изомер) се наблюдават следните разлики във физичните характеристики:

Високоефективната течна хроматография се провежда на водно μ-свързващи С₁₈колони (3,9 х 300 mm) при използване на система от разтворители, представляваща смес от 1000 ml вода, съдържаща 2,88 g (0,013 mol) хептан, натриева сол на сулфонова киселина и pH доведено до 4,0 чрез прибавяне на оцетна киселина, и 100 ml ацетонитрил, при скорост на пропускане 2,0 ml/min. Продуктът се наблюдава с воден модел 450 детектор, с варираща дължина на вълните при 254 Л , при което се получават следните резултати от анализа на изомерите на цефепима:

Време на задържане, min Син-изомер на цефепима (пример 9) 10,5

Анти-изомер на цефепима (пример 17) 37,8

Спектърът на протоновия ядрено-магнитен резонанс (Ή ЯМР) на син- и анти-метоксимизомерите на цефепима като дихидрохлоридни соли се определя на спектрометър Bruker АМХ-400 FT, при използване на диутериран диметилсулфоксид като разтворител.

Отчетените химически отмествания са сравнени с диметилсулфоксид (DMSO) при 2,49 ррт. Номерирането, направено по-долу в таблицата и във формулата, е само за удобство.

Син- и анти-цефепим

*вълнообразната връзка означава сини анти-метоксиимино изомери

Сравнителна таблица на протонния ядрено магнитен резонанс

Химическо отместване (ррт)

Значение	Син-цефепим	Анти-цефепим
С2-Н2	4,04, 3,65	4,02, 3,65
С6-Н	5,33	5,31
С7-Н	5,88	5,85
С11-Н2	4,60, 4,31	4,59, 4,30
С12-НЗ	2,93	2,93
С13-Н4	3,7, 3,4	3,6, 3,3
С14-Н4	2,10	2,10
С18-Н4	6,88	7,57
С20-НЗ	3,92	4,05
NH	9,83	9,56
NH2	8,60	8,70

Протонният ядрено магнитен резонанс (Ή ЯМР) на двата метоксимни изомера на цефепима, както е показано по-горе, значително се различават. Тиазоловият пръстен СН/ 18/ на chh-/Z/ метоксимния изомер при 6,88 ррт се различава от нивото на анти-/Е/ метоксим изомера СН/18/ при 7,57 ррт.

Пример 20. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетна киселина хидрохлоридна сол

Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (85,3 g, 424 mmol) се бърка под азот в смесител в продължение на 15 min в дихлорметан (570 ml). Получената суспензия се разрежда с дихлорметан (100 ml) и се прехвърля под азот в еднолитров реактор. Реакторът се поставя под налягане с азот (5 psi) и сместа се бърка при 375 rpm и се охлажда до -2°С. В горното пространство на реакто ра се въвежда хлороводород (15,4 g, 424 mmol) по 0,2 g на минута. Температурата се повишава на 2°С. Сместа се бърка още 30 min при 0°С, филтрира се и се промива с дихлорметан (350 ml) под азот. Полученото твърдо вещество се суши под вакуум при 45°С в продължение на 18 h. Съединението, посочено в заглавието, се получава във вид на нечистобял прах (110,9 g, 111% некоригиран добив).

Елементен анализ; Изчислено за C_tH,N₃O₃SCl:

С 30,32; Н 3,39; N 17,68; S 13,49; С1 14,91

Намерено: С 29,37; Н 3,17; N 16,34; S 12,70; С1 16,99.

Ή ЯМР (DMSO-d₆) ό: 4,05 (s, ЗН, СН₃), 5,9 (s, 15 мола % остатък СН₂С1₂), 7,1 (s, 1Н, С-5 Н). Виждат се сигнали също при 4,18 (s, ЗН, СН₃) и 7,7 (s, 1Н, С-5 Н), съответстващи на около 2% от анти-изомер.

Пример 21. Син 2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетна киселина хидрохлоридна сол

Син-2- /2-аминотиазол-4-ил) -2-метоксииминооцетна киселина (25 g, 124 mmol) в ацетонитрил (125 ml) се титрува с 1,39 М разтвор на НС1 в ацетонитрил (89,2 ml, 123,9 mmol) и се оставя при 10°С до 15°С. След това сместа се бърка 30 min при 10°С до 15°С, филтрира се, промива се с ацетонитрил (200 ml) под азот и полученото твърдо вещество се суши във вакуум при 45°С в продължение на 3 h. Съединението, посочено в заглавието, се получава във вид на мръснобял прах (29,5 g, 97,4% некоригиран добив).

Ή ЯМР /CD₃OD/d : 2,05 /s, 13% тегл./ тегл. остатъчен ацетонитрил/, 4,1 /s, ЗН, СН₃/ ,7,1 /s, 1Н, С-5 Н/. Виждат се също сигнали при 4,2 /s, ЗН, СН₃/ и 7,8 /s, 1Н, С-5 Н/, отговарящи на около 0,5% от анти-изомер.

Пример 22. Син-2-(2-аминотиазол-4ил) -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Син 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина хидрохлорид (56,24 g, 210 mmol), съдържащ около 11% тегл./тегл. остатъчен ацетонитрил се размесва с дихлорметан (450 ml) в смесител в атмосфера на азот за 3 min, след това се охлажда до -35°С и се прибавя под азот за 5 min към реагент на Вилсмайер при добро разбъркване при -35°С. Суспензията на реагента на Вилсмайер се приготвя предварително чрез прибавяне на пор17 ции на оксалилхлорид (28,2 g, 221 mmol) към разтвор на диметилформамид (16,89 g, 231 mmol) в дихлорметан (300 ml) при температура 0°С, последвано от охлаждане до -28°С. По време на прибавянето реакционната температура се повишава до -28°С. След прибавянето към реакционната смес се прибавят кристали от продукта. След 2,5 h при -28°С до -35°С сместа се филтрира и остатъкът се промива с дихлорметан (200 ml) под азот. След това през остатъка, както е на филтъра, се пропуска азот в продължение на 30 min и полученото твърдо вещество се суши под вакуум при стайна температура 12 h. Съединението, посочено в заглавието, се получава като мръснобял прах (42,9 g), добив 72%.

Ή ЯМР /CD₃OD/ ό : 4,06 /s, ЗН, СН₃/ , 7,12 /s, ΙΗ, 6-5 Н/. Виждат се сигнали при 7,18, отговарящи на около 5% хидрохлоридна сол на киселината и при 7,80 /s, С-5 Н/, отговарящи на около 0,5% от анти-изомер. След получаване на производни с диетиламин в ацетонитрил се провежда високоефективна течна хроматография, която показва наличието на син-изомер на съединението, посочено в заглавието, под формата на негово диетиламидно производно, с време на задържане 9,6 min, хидрохлоридна сол на киселината, с време на задържане 2,8 min и анти-изомер, като негово диетиламидо производно, с време на задържане 16,4 min. Съотношението на синизомер: киселинна хидрохлоридна сол : антиизомер е както 90 : 5 : < 1.

Пример 23. Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид

Син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминооцетна киселина (84,7 g, 421 mmol) в дихлорметан (570 ml) се бърка в смесител под азот в продължение на 20 min. Получената фина суспензия се разрежда с дихлорметан (100 ml) и се прехвърля под азот в еднолитров реактор с кожух (реактор на Buchi). Реакторът се поставя под налягане с азот (5 psi) и сместа се бърка при 375 rpm и се охлажда до -2°С. В горното пространство на реактора се въвежда хлороводород (15,3 g, 421 mmol) със скорост 0,2 g/min. Температурата се повишава до 2°С. Сместа се бърка нови 30 min при 0°С, смесва се 3 min в смесител, след това се охлажда до 35°С и се прехвърля под азот в продължение на 5 min към добре разбъркана суспензия на реагента на Вилсмайер (Vilsmeier). Суспензията на реагента на Вилсмайер се приготвя чрез прибавяне на порции на оксалилхлорид (56,1 g, 439 mmol) към разтвор на диметилформамид (33,8 g, 462 mmol) в дихлорметан (880 ml) при 0°С, последвано от охлаждане до 35°С. По време на прибавянето реакционната температура се повишава на -28°С. След прибавянето към реакционната смес се добавят кристали от продукта. След като реакционната смес се остави още 2,5 h при -28°С до 35°С тя се филтрира и филтърният остатък се промива с дихлорметан (350 ml) под азот. Азотът се пропуска в продължение на 30 min през остатъка, след това твърдото вещество се суши във вакуум при стайна температура за 12 h. Получава се съединението, посочено в заглавието като мръснобял прах (95,2 g, 89% некоригиран добив).

С 28,14; Н 2,76; N 16,41; S 12,52; С1 27,68

Намерено: С 28,11; Н 2,62; N 16,20; S 12,22; С1 26,74.

Ή ЯМР /CD₃OD/<5 : 4,06 /s, ЗН, СН₃/ , 7,12 /s, 1Н, С-5 Н/.

Наблюдават се също сигнали при 7,18 /s, С-5 Н/, съответстващи на около 4% хидрохлоридна сол на киселината и при 7,80 /s, С-5 Н/, съответстващи на около 2% от антиизомера. След получаване на производни с диетиламин в ацетонитрил, анализът с високоефективна течна хроматография показва наличието на съединението, посочено в заглавието, под формата на негово диетиламидно производно, с време на задържане 9,6 min, изходната киселина с време на задържане 2,8 min и анти-изомера, като диетиламидно производно, с време на задържане 16,4 min. Съотношението на син-изомера:изходната киселина:анти-изомера е 90:4:2.

Пример 24. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/Х/-метоксииминоацетамидо/-3-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-3ем-4-карбоксилат дихидрохлоридхидрати

7-амино-З-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (15,01 g, 35,29 mmol) се разтваря постепенно в 60 ml вода, при поддържане на pH под 6,5, като се използва триетиламин. Добавя се ацетон (120 ml) и полученият водно-ацетонов разтвор се охлажда до температура между -15°С и -20°С. При запазване на pH под 7,5 и над 5, чрез използване на автоматичен титратор Радиометър ABU 80, зареден е триетиламин и нагласен на pH 6,5 като крайна стойност се прибавя в продължение на 2 h и 7 min син-2-/ 2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (14,6 g, активен; 45,4 mmol). Реакционната смес се оставя на степенно повишаване на температурата от -12°С до 5°С, като пълното завършване на реакцията на ацилиране се установява чрез високоефективна течна хроматография, след което реакционната смес внимателно се филтрира.

Филтратът се подкислява с 12N солна киселина (17,6 ml, 0,212 mol), след това се прибавя ацетон (210 ml) за иницииране на кристализация. Суспензията се бърка 1,25 h и след това отново се разрежда с ацетон (195 ml). Суспензията се охлажда до 0°С-5°С, разбърква се 0,75 h и след това се филтрира. След провеждане на вакуум филтриране влажният остатък се промива с ацетон и се суши във вакуум при 45°С в продължение на една нощ. Изолира се дихидрохлорид хидратната форма на съединението, посочено в заглавието с чистота 95,5% (12,8 g, 63,8% тегл. стехиометричен добив).

Пример 25. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/2/-метоксииминоацетамидо/-3-//1 -метил-1 -пиролидино/-метил/цеф-3ем-4-карбоксилат дихидрохлорид хидрат

Към охладен (-30°С) разтвор на ацетон (120 ml) и вода (40 ml) се прибавят едновременно и поотделно в продължение на 30 min 7-амино-З-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (15,0 g, 35,0 mmol) и син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (10,49 g, активен, 40,9 mmol) във вид на твърди вещества. С помощта на автоматичен титратор Радиометър ABU 80, зареден с триетиламин и нагласен на pH 6,5 като крайна стойност pH на реакционната смес се поддържа между 5,5 и 7,0 и температурата е между 20°С и -40°С. След приключване на прибавянето на реагентите получената фина, непрозрачна суспензия се затопля до 0°С-5°С и се разбърква до разтваряне на твърдите частици (20 min), в който момент чрез високоефективна течна хроматография се установява, че реакцията на ацилиране е завършила. След това реакционната смес внимателно се филтрира.

Филтратът се подкислява с 12N солна киселина (17,6 ml, 0,212 mol) и се прибавя ацетон за иницииране на кристализацията. Суспензията се бърка 1 h, след което се разрежда с допълнително количество ацетон (315 ml) в продължение на 30 min, бърка се 30 min при стайна температура и се охлажда до 0°С5°С за 1 h. След филтриране под вакуум продуктът се промива с ацетон (250 ml) и се суши във вакуум при 45°С. Получава се съединението, посочено в заглавието под формата на неговата дихидрохлоридна хидратна сол с чистота 94,9% (17,68 g, 87,7% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер е 4,45%.

Пример 26. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/г/-метоксииминоацетамидо/-3-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-3ем-4-карбоксилат дихидрохлорид хидрат

7-амино-З-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/ цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (14,75 g, 34,7 mmol) се разтваря постепенно в 60 ml вода при стайна температура, през което време pH на разтвора се поддържа под 6,5 с помощта на триетиламин. Червено-оранжевият разтвор се охлажда до 0°С-5°С и се обезцветява при използване на активен въглен (3 g). Въгленът се отделя чрез филтриране и полученият бледокехлибарен разтвор се бърка при 0°С-5°С. Остатъкът от въглена се промива с 22,5 ml вода. Промиването се продължава с 68 ml ацетон и полученият водноацетонов разтвор се охлажда до -30°С. Температурата се поддържа между -20°С и -30°С и pH между

5,5 и 6,5 с помощта на автоматичен титратор - Радиометър ABU 80, зареден с триетиламин и нагласен на pH 6,5 като крайна стойност, през което време се прибавя равномерно на капки обезцветеният 7-амино-З-//1-метил-1пиролидино/метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат в студения водно-ацетонов разтвор от промивката на активния въглен, докато едновременно с това се добавя в равномерен поток и син2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (9,06 g, активен, 35,4 mmol) и 180 ml ацетон. След като приключи добавянето на реагентите, реакционната смес се затопля до 0°С-5°С и се разбърква, докато се разтворят твърдите частици. Когато ацилирането приключи, което се установява с високоефективна течна хроматография, реакцион19 ната смес се филтрира внимателно.

Филтратът се подкислява с 12N солна киселина (17,6 ml, 0,212 mol), след което се разрежда с ацетон (690 ml) при стайна температура в продължение на един час и след това се държи още един час при стайна температура. Продуктът се филтрира под вакуум, промива се с ацетон (250 ml), след това се суши във вакуум при около 45°С в продължение на 15 h. Получава се съединението, посочено в заглавието с чистота 89,6% (15,44 g, 76,4% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер е 4,07%.

Пример 27. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/г/-метоксииминоацетамидо/-3-//1 -метил-1-пиролидино/метил/цеф-3ем-4-карбоксилат дихидрохлорид хидрат

Към охладен (-30°С) разтвор на ацетон (120 ml) и вода (40 ml) се прибавят в продължение на 30 min едновременно и поотделно (без да са смесени предварително) 7-амино-3-//1метил-1-пиролидино/метил/цеф-3-ем-4-карбоксилат хидрохлорид (14,34 g, 43,0 mmol) и син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид (11,01 g активен, 43,0 mmol), като и двата реагента са под формата на твърд продукт. Реакционната среда по време на прибавянето се поддържа при температура между -20°С и -40°С и pH се поддържа между 5,5 и 7,0 с помощта на автоматичен титратор - Радиометър ABU 80 с триетиламин, който е нагласен на pH 6,5 като крайна точка. След като приключи прибавянето на реагентите получената фина, непрогледна суспензия се затопля до 0°С-5°С и се бърка до разтваряне на твърдите частици (20 min). Чрез високоефективна течна хроматография се установява, че в този момент е приключил процесът на ацилиране. Реакционната смес се филтрира фино. Филтратът се подкислява с 12N солна киселина (21,4 ml, 0,257 mol), след това се прибавя ацетон (75 ml), за да предизвика кристализация на продукта. Кристализиралата суспензия се разбърква 1 h, след което се разрежда с ацетон (505 ml) в продължение на 30 min. След разбъркване още 30 min при стайна температура, суспензията се охлажда до 0°С5°С за 1 h и се филтрира. Продуктът се промива с ацетон (250 ml) и се суши във вакуум при 45°С. Получава се продуктът, посочен в заглавието, под формата на неговата дихид рохлоридна хидратна сол с 93,5% чистота (18,81 g, 85,1% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер е 4,2%.

Пример 28. Превръщане на цефепим дихидрохлорид монохидрат в цефепим дихидрохлорид дихидрат

Цефепим дихидрохлорид монохидрат (300 g, с чистота, определена чрез високоефективна течна хроматография 99,9%, KF = 3,8%), се разрежда с дейонизирана вода (1200 ml). Добавя се солна киселина 6N (132 ml, 1,5 eqv.). Разтворът се филтрира и се промива с дейонизирана вода (300 ml).

Към филтрирания разтвор се добавя ацетон (1500 ml). Допълнително се прибавя на капки в продължение на 20 min още ацетон (4000 ml). Разтворът се държи при точката на кристализация до изкристализиране на изобилни дихидратни кристали, които изкристализират за предпочитане чрез прибавяне на кристали от желания продукт и са игловидни при микроскопски анализ. Допълнително се добавя ацетон (8000 ml) в продължение на 25 min. Тежката суспензия се бърка при 25°С 1 h.

С помощта на микроскопски анализ се потвърждава получаването на дихидратна (игловидна) форма, чрез сравняване с кристали от автентична проба. Суспензията се филтрира и промива с ацетон (2 х 1500 ml). Остатъкът се суши при 40°С във вакуум в продължение на 15 h. Добивът на цефепим дихидрохлорид дихидрат е 305,10 g (98,6%), с чистота, определена чрез високоефективна течна хроматография, 99,0%, KF = 6,5%.

Пример 29. Превръщане на цефепим дихидрохлорид дихидрат в цефепим дихидрохлорид монохидрат

Цефепим дихидрохлорид дихидрат (15,0 g, с чистота, определена чрез високоефективна течна хроматография 99,2%, KF = 6,4%) се разтваря в дейонизирана вода (75 ml). Добавя се 6N солна киселина (0,9 ml, 0,2 eqv.). Разтворът се филтрира през филтър 45 μ .

Към филтрирания разтвор на капки се прибавя ацетон (200 ml) до получаване на помътняване на разтвора. За предпочитане в този момент се добавят кристали от желания продукт. Без задържане в тази точка се добавя още ацетон (400 ml), като добавянето се извършва на капки в продължение на 40 min.

Суспензията се охлажда в ледена баня при 0°С до 5°С в продължение на 1 h.

Чрез микроскопски анализ се доказва (потвърждава), че е получена монохидратната форма, чрез сравнение с кристалите на автентична проба. Суспензията се филтрира и промива с ацетон (2 х 60 ml). Остатъкът се суши във вакуум при 40°С в продължение на 15 h. Добивът на цефепим дихидрохлорид монохидрат е 13,28 g (91,8%), и кристалната структура е потвърдено, че е същата, като тази на продукта, описан в литературен източник /7/.

Пример 30. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-/7/-метоксииминоацетамидо/-3-//1-метил-1-пиролидино/метил/цеф-Зем-4-карбоксилат дихидрохлорид хидрати

Към охладен (-22°С) разтвор на ацетон (120 ml) и вода (40 ml) се прибавят под формата на твърди вещества едновременно, но поотделно в продължение на 25 min 7-амино-З-/ /1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-З-ем-4карбоксилат хидройодид (14,67 g активен, 0,0345 mol) и син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (9,93 g активен, 0,0388 mol). С помощта на автотитратор - Радиометър ABU 80 с триетиламин, нагласен на pH 6,5, като крайна точка, pH на реакционната смес се поддържа в граници между 5,0 и 7,0, и температурата се поддържа между -20°С и -30°С. Веднага след като приключи прибавянето на реагентите, получената мътна суспензия се затопля до 0°С-5°С и се бърка до разтваряне на твърдите вещества. Чрез високоефективна течна хроматография се установява, че в този момент е завършила реакцията на ацилиране. Реакционната смес се филтрира и филтратът се разделя на две равни порции.

Метод А

Едната порция от получения по-горе филтрат се подкислява с 12N солна киселина (8,8 ml, 0,106 mol) и се разрежда с ацетон (114 ml) до помътняване на филтрата. Към филтрата се прибавят кристали от цефепим дихидрохлорид дихидрат (0,5 g) и суспензията се нагрява при 40°С за около 3 h. Сместа се охлажда до 0°С-5°С за 1 h и се филтрира. Продуктът се промива с ацетон и се суши във вакуум при стайна температура. Дихидрохлоридната сол на съединението, посочено в заглавието, изкристализира с чисто та 93,3% (7,34 g, 67,3% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер е 4,1 % и FT инфрачервеният спектър (дифузно отражение с КВг) показва абсорбционни пикове при 3574 спт¹ и 3432 cm¹, което показва, че продуктът е смес от монохидрат (с кристали, подобни на гранули) и дихидрат (с кристали във вид на игли) на съединението, посочено в заглавието.

Метод Б

Втората порция от филтрата се подкислява с 12N солна киселина (8,8 ml, 0,106 mol) и се разрежда с ацетон (206 ml) в продължение на 1 h. Суспензията се държи, докато видимо започне кристализиране на продукта и след това се охлажда до 0°С-5°С и се държи при тази температура 1 h. Суспензията се филтрира и продуктът се промива с ацетон и след това се суши във вакуум при 45°С. Дихидрохлоридната сол на съединението, посочено в заглавието, кристализира с чистота 95,3% (8,6 g, 85,3% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер е 4,6% и FT-инфрачервеният спектър (дифузно отражение с КВг) показва, че продуктът представлява монохидратната форма на съединението, посочено в заглавието и съдържа по-малко от около 0,4% от дихидратната форма.

Пример 31. Получаване на 7-/2-/2-аминотиазол-4-ил/-1-1ъ1 -метоксииминоацетамидо/-3-//1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-3ем-4-карбоксилат дихидрохлорид дихидрат

Към охладен (-22°С) разтвор на ацетон (120 ml) и вода (40 ml) се прибавят под формата на твърди вещества едновременно, поотделно в продължение на 25 min 7-амино-З-// 1 -метил-1 -пиролидино/метил/цеф-З-ем-4-карбоксилат хидройодид (14,61 g, активен, 0,0344 mol) и син-2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид (9,94 g активен, 0,0388 mol). С помощта на автотитратор - Радиометър ABU 80, зареден с триетиламин и нагласен на pH 6,5 като крайна точка, се поддържа pH между 5,0 и 7,5 и температурата е в граници от -20°С и -30°С. Веднага след прибавяне на реагентите получената мътна суспензия се нагрява до 0°С-5°С, разбърква се до разтваряне на твърдите частици и чрез високоефективна течна хроматография се установява, че в този момент е завършила реакцията на ацилиране.

Реакционната смес се филтрира и филтратът се разделя на две равни порции.

Метод А

Едната порция от филтрата, получен погоре се подкислява с 12N солна киселина (11,7 ml, 0,1404, mol) и при разбъркване се прибавя ацетон до помътняване на разтвора. Към него се прибавят кристали от цефепим дихидрохлорид дихидрат (0,3 g) и суспензията се нагрява при 50°С за около 1 h. Сместа се охлажда до стайна температура, разрежда се с ацетон и се бърка в продължение на 15 h. Суспензията отново се загрява при 40°С за един час и се разрежда с ацетон. Общото количество на ацетона до кристализиране на продукта е 280 ml. След постепенно охлаждане на реакционната смес до 0°С-5°С за 1 h суспензията се филтрира, остатъкът се промива с ацетон (125 ml) и продуктът се суши във вакуум при 45°С. Получава се съединението, посочено в заглавието, а именно цефепим дихидрохлорид дихидрат с чистота 97,8% (8,19 g, 80,9% стехиометричен тегловен добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер, е 6,5% и FTинфрачервеният спектър (дифузно отражение с КВг) показва абсорбционни пикове при 3574 спг’ и 3432 сит', което потвърждава, че продуктът е като дихидратна форма (иглообразни кристали).

Метод В

Втората порция от филтрата се подкислява с 12N солна киселина (14,6 ml, 0,1752 mol) и към филтрата се прибавя ацетон до помътняване от образуващите се кристалчета. Към филтрата се прибавят кристали от цефепим дихидрохлорид дихидрат (0,3 g) и суспензията се бърка още около 1,5 h при стайна температура. Сместа се разрежда отново с ацетон, разбърква се при стайна температура 15 h и се нагрява при 40°С 1 h. Общото количество на добавения за разреждане на сместа ацетон е 231 ml. След степенно охлаждане до 0°С-5°С за 1 h продуктът се отделя чрез филтриране, промива се със 125 ml ацетон и се суши във вакуум при 45°С. Изолира се цефепим дихидрохлорид дихидрат с чистота 96,3% (8,68 g, 85,7% стехиометричен тегл. добив). Съдържанието на вода, определено по метода на Карл Фишер, е 6,7% и FT-инфрачервеният спектър (дифузно отражение с КВг) показва абсорбционни пикове при 3574 cm¹ и 3432 cm¹, което потвърждава, че продуктът е получен като дихидрат (иглообразни кристали).

Claims

Патентни претенции

1. Метод за получаване на антибиотика цефепим дихидрохлорид хидрат, който е фактически свободен от анти-изомер и Δ² изомер, характеризиращ се с това, че 7-амино-3-//1метил-1-пиролидино/метил/цеф-3-ем-4-карбоксилат взаимодейства със син-изомер на 2/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксиимино ацетилхлорид хидрохлорид, фактически свободен от анти-изомер, във водно-органичен разтворител при рН от около 5,0 до 7,5.
2. Метод съгласно претенция 1, който включва по-нататък и получаване на син-изомера на 2-/2-аминотиазол-4-ил/-2-метоксииминоацетилхлорид хидрохлорид, фактически свободен от анти-изомер, характеризиращ се с това, че безводна кисела хидрохлоридна сол на син-изомер на 2-/2-аминотиазол-4-ил/ -2-метоксииминооцетната киселина взаимодейства със смес, съдържаща най-малко един моларен еквивалент от оксалилхлорид, и наймалко един моларен еквивалент до малък излишък от диметилформамид, спрямо количеството на оксалилхлорида в инертен органичен разтворител при температура, по-ниска от -10°С.
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че към реакционната смес се добавя достатъчно количество от киселина и водосмесим органичен разтворител за получаване на антибиотика.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че рН е от около 6,2 до 6,8.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че водно-органичният разтворител е вода-ацетон.
6. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че количеството на оксалилхлорида е 1,0 до около 2,0 моларни еквивалента и количеството на диметилформамида е в малък еквимоларен излишък спрямо оксалилхлорида.
7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че количеството на оксалилхлорида е 1,05 mol eqv. и количеството на диметилформамида е 1,075 eqv. спрямо безводната кисела хидрохлоридна сол.
8. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че температурата е от около -15°С до -40°С.
9. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че инертният органичен разтворител е дихлорметан или ацетонитрил.
10. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че киселината е сярна киселина. >
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че получената сулфатна сол се неутрализира с база, след което се добавя достатъчно количество от солна киселина, до получаване на антибиотика.
12. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че антибиотикът съдържа от 2,5% до 7,0% тегл. вода.
13. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че полученият антибиотик е цефепим дихидрохлорид монохидрат.
14. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че полученият антибиотик е цефепим дихидрохлорид дихидрат.