BG107813A - Ефективен метод за получаване на фактор xа инхибитор - Google Patents

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението се отнася най-общо до ефективен метод за получаване на бензизоксазолил-пиразол. Бензизоксазолилпиразолите се прилагат като фактор Ха инхибитори.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Фактор Ха инхибиторите, като този с формула 1а, е даден подолу:

1а.

WO 98 / 57951 описва синтезите на съединението с формула

1а под формата на неговата трифлуороцетна кисела сол по схемата:

Съгласно горната схема, пиразол карбоксилна киселина и анилин се присъединяват и изолират като свободна база. З-циано-4флуорфенилната група в получения продукт след това се превръща в 1-аминобензизоксазол. Проблемът при този процес се състои в това, че киселинно-анилиновият присъединителен продукт трудно се пречиства. Друг проблем е, че превръщането в 1аминобензизоксазол изисква присъствието на силна и скъпа база, като KOt-Bu.

Ясно е, че получаването на съединение с формула 1а е затруднено и съществува потребност да се намери ефективен метод за синтез на това съединение.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО И ПРЕДИМСТВА

Съгласно един аспект на настоящото изобретение, то се отнася до нов метод за получаването на съединение с формула 1а.

Съгласно друг аспект, изобретението се отнася до получаване на междинните съединения за получаването на съединението с формула 1а.

Настоящото изобретение обхваща и нови соли, кристални и разтворими форми на съединението с формула 1а.

Настоящото изобретение се отнася и до фармацевтични състави, включващи фармацевтично приемливи носители и терапевтично ефективни количества от най-малко едно от съединенията, съгласно настоящото изобретение, както и негова фармацевтично приемлива сол.

Съгласно друг аспект на изобретението, то се отнася до метод за лечение на неразположения, дължащи се на тромбоемболии, което се състои във въвеждане в обекта, нуждаещ се от такова лечение на терапевтично ефективно количество от най-малко едно от съединенията, съгласно настоящото изобретение, както и негова фармацевтично приемлива сол.

Настоящото изобретнение се отнася и до създаване на нови съединение, които се използват за лечение.

Настоящото изобретение се отнася, също така, до приложение на новите съединения за производство на медикаменти за лечение на неразположения, предизвикани от тромбоемболии.

ДЕТАЙЛНО ОПИСАНИЕ НА ПРЕДПОЧИТАНИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯ

И така, съгласно едно изпълнение, настоящото изобретение се отнася до нови методи за получаването на съединение с формула I:

I включващи:

(с) взаимодействие на съединение с формула IVa с малеинова киселина до получаване на съединение с формула IV;

(d) превръщане на съединение с формула IV в съединение с формула V; и, (e) получаване на съединение с формула I.

В едно предпочитано изпълнение, в (с), взаимодействието с малеиновата киселина се осъществява в присъствието на първи разтворител етилацетат.

В друго предпочитано изпълнение, в (с), втори разтворител, 1-хлорбутан, се добавя за засилване на преципитацията.

В друго предпочитано изпълнение, (d) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула IV с HONHCOCH3 в присъствие основа и разтворител.

В друго предпочитано изпълнение, основата е избрана от

К₂СО₃, Na₂CO₃, КНСО₃, NaHCO₃ и КОН.

В друго предпочитано изпълнение, основата е К₂СОз.

В друго предпочитано изпълнение, в (d) разтворителят е избран от DMSO (диметилсулфоксид), DMAC (диметилацетамид), N-метилпиролидинон и DMF (диметилформамид).

В друго предпочитано изпълнение, в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 0,5 до 50 об.% вода.

В друго предпочитано изпълнение, в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 10, 11, 12, 13, 14 до 15 об.% вода.

В друго предпочитано изпълнение, в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 15 об.% вода.

В друго предпочитано изпълнение, (е) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула V с НС1 в разтворител избран от метанол, ацетонитрил, изопропилов алкохол, етанол, пропанол, ацетон, метил изобутил кетон (MIBK), 2-бутанон и вода.

В друго предпочитано изпълнение, (е) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула V с НС1 в разтворител етанол.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е сол на моно-НС1.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е кристално.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е разтворител избран от етанол, пропанол, изопропанол, ацетон, MIBK, 2-бутанон и вода. В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е етанолов солват.

Q

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до нов метод за получаване на съединение с формула IVa:

включващ:

(b) взаимодействие на съединения с формули II и III до получаване на съединение с формула IVa.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула IVa се използва без пречистване в (с).

В друго предпочитано изпълнение, (Ь) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула II с кисел активатор в разтворител и първа основа, последвано от взаимодействие на получения разтвор със съединение с формула III.

В друго предпочитано изпълнение, (Ь) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула II с оксалил хлорид в ацетонитрил и пиридин, последвано от взаимодействие на получения разтвор със съединение с формула III.

В друго предпочитано изпълнение, след като съединението с формула II е взаимодействало със съединението с формула III, се добавя втора основа към реакционния разтвор.

В друго предпочитано изпълнение, втората основа е диизопропил етил амин.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до нов метод за получаване на съединение с формула II:

състоящ се от:

(а) взаимодействие на съединение с формула VI със съединение с формула VII до получаване на съединение с формула VIII; и (aj) превръщане на съединение с формула VIII в съединение с формула И.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до ново съединение с формула I:

в което I е сол на моно-НС1.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е в кристална форма.

В друго предпочитано изпълнение, съединението с формула I е под формата на етанол солват.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до ново съединение с формула IV:

IV.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до съединение с формула Va:

или негова фармацевтично приемлива сол.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до нови фармацевтични състави, включващи фармацевтично приемлив носител и терапевтично ефективно количество от съединение, съгласно настоящото изобретение или негова фармацевтично приемлива сол.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до нов метод за лечение на неразположения, свързани с тромбоемболии, състоящ се във въвеждане в пациент, нуждаещ се от лечение, на ефективно количество от съединение, съгласно ф настоящото изобретение или на негова фармацевтично приемлива сол.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до използване на съединение от настоящото изобретение като терапевтично средство.

В друго предпочитано изпълнение, настоящото изобретение се отнася до използване на съединение от настоящото изобретение за производство на медикамент за лечение на тромбоемболични неразположения.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Използваните в настоящото описание термини и изрази имат посочените значения. Разбираемо е, че съединенията от настоящото изобретение могат да съдържат асиметричен заместващ въглероден атом, и могат да бъдат изолирани в оптичноактивна форма или като рацемича смес. Известно е на специалистите в областта как се получава оптичноактивна форма, например чрез разделяне на рацемична смес, или чрез синтез от оптичноактивни изходни материали. Всички хирални, диастереомерни и рацемични форми, както и всички геометрични изомерни структурни форми са възможни, въпреки че специфичната стереохимична или изомерна форма е специално указана.

Методите, съгласно настоящото изобретение, е препоръчително да се осъществяват най-малко в мултиграмовата скала, килограмовата скала, мултикилограмоватна скала или в промишлената скала. Мултиграмова скала, както се използва тук, е е за предпочитане скалата, в която най-малко един от изходните материали е 10 грама или повече, за предпочитане - най-малко 50 грама или повече, най-добре най-малко 100 грама или повече. Мултикилограмова скала, както се използва тук, означава скалата, в която се използва повече от 1 килограм от най-малко един от изходните материали. Промишлена скала, както се използва тук, е скалата, различна от лабораторната скала, която е достатъчна за захранващия продукт или за клинични тестове или за доставяне на консуматорите.

Терминът “заместен”, както се използва тук, означава, че всеки един или повече водородни атома към дадения въглероден атом са заместени с една от посочените групи, при условие че нормалната валенция на атома не е повишена и резултатът от заместването е получаване на стабилно съединение. Когато заместителят е кето (=0), тогава 2 водородни атома са заместени.

Кетозаместителите не са от ароматната част на съединенията. Когато в пръстеновата система (напр. карбоциклична или хетероциклична) трябва да бъде извършено заместване с карбонилна група или с двойна връзка, трябва да се разбира, че карбонилната група или двойната връзка са част от (т.е. са в) пръстена.

Логично е, настоящото изобретение да включва всички изотопи на атомите, които присъстват в съединенията, съгласно изобретението. Изотопите включват тези атоми, които са със еднакъв брой протони, но с различни масови числа. Най-ощо и без ограничения, изотопи на водорода са тритий и деутерий. Изотопите на въглерода включват С-13 и С-14.

Реакциите от методите за синтез, за които се претендира, могат за предпочитане да се осъществяват в присъствието на база, което при различните варианти на реакцията на синтез води до получавонито на желания продукт. Подходящи бази могат да се изберат от специалиста в областта на органичния синтез. Подходящи бази включват, без да се ограничават само до : основи на алкалните и алкалоземните метали, талия и амониеви хидроксиди, алкоксиди, фосфати и карбонати, включващи без да се ограничават само до тях натриев хидроксид, калиев хидроксид, натриев карбонат, калиев карбонат, цериев карбонат, талиев хидроксид, талиев карбонат, тетра-п-бутиламониев карбонат и амониев хидроксид.

Реакциите от методите за синтез, за които се претендира, могат да се осъществяват в присъствието на разтворители, които могат лесно да се подберат от един специалист в областта на органичния синтез, при което разтворителите по същество да не реагират с изходните материали (реагенти), междинните съединения и крайните продукти при температурите, при които се осъществяват реакциите, т. е. температурите между температурите на замръзване на разтворителите и температурите на тяхното кипене. Дадена реакция може да се осъществи в един разтворител или в смес от повече от един разтворител. В зависимост от определения етап на реакцията се подбира подходящия разтворител за този етап.

Подходящи етерни разтворители включват: диметоксиметан, тетрахидрофуран, 1, 3-диоксан, 1, 4-диоксан, фуран, диетилетер, етилен гликол диметилетер, етилен гликол диетилетер, диетилен гликол диетилетер, триетилен гликол диметилетер или t-бутил метил етер.

Подходящи апротни разтворители могат да включват например, но без да се ограничават само до тетрахидрофуран (THF), диметилформамид (DMF), диметилацетамид (DMAC), 1, 3диметил-3, 4, 5, 6-тетрахидро-2-(1Н)-пиримидинон (DMPU), 1, 2диметил-2-имидазолидинон (DMI), N-метилпиролидинон (NMP), формамид, N- метилацетамид, N- метилформамид, ацетонитрил, диметилсулфоксид, пропионитрил, етилформиат, метилацетат, хексахлорацетон, ацетон, етилметилкетон, етилацетат, сулфонат, N, N- диметилпропионамид, тетраметилкарбамид, нитрометан, нитробензол или хексаметилфосфорамид.

Изразът “фармацевтично приемливи” се използва в описанието за тези съединения, материали, състави и/или дозажни форми, които по общоприетото мнение в областта на медицината,

са подходящи за осъществяване на контакт с тъканите на хора и животни, без значителни токсичност, дразнения, алергични въздействия или други проблеми или затруднения, при разумно съотншение полза/риск.

Както се използва тук, изразът “фармацевтично приемливи соли” означава за производните на описаните съединения, при които изходното съединение е модифицирано чрез трансформирането му в неговите кисели или алкални соли. Примери за фармацевтично приемливи соли включват, без да се ограничават само до, минерални и органични кисели соли на основни групи, включващи, но без да се ограничават само до амини и алкални или органични соли с кисели групи, включващи, но без да се ограничават само до карбоксикиселини. Фармацевтично приемливите соли включват конвенциални нетоксични соли или кватернерни амониеви соли на изходните продукти, получени например от нетоксични неорганични и органични киселини. Например, конвенционалните нетоксични соли са производни на неорганични киселини, включващи, без да се ограничават само до солна, бромоводородна, сярна, сулфаминова, фосфорна и азотна; и соли, получени от органични киселини, включително, без да се ограничават само до оцетна, пропионова, янтарна, гликолова, стеаринова, млечна, ябълчна, тартарова, лимонена, аскорбинова, памолова, малеинова, хидроксималеинова, фенилоцетна, глутаминова, бензоена, салицилова, сулфанилова, 2ацетоксибензоена, фумаринова, толуенсулфонова, метансулфонова, етандисулфонова, оксалова и изетионова.

Фармацевтичноприемливите соли, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат синтезирани от изходните съдинения, които съдържат алкални иликисели групи, чрез конвенционални химически методи. Обикновено, солите се получават чрез взаимодействие на кисели или алкални форми на тези съединения със стехиометрични количества от подходяща основа или киселина във водна среда или органичен разтворител, или в смес от двете; обикновено, неводна среда като етер, етилацетат, етанол, изопропанол или ацетонитрил се предпочитат. Подходящи соли са изброени в Remington’ Pharmaceutical Sciences, 17^th ed., Mack Publishing Company, Easton, PA, 1985, p. 1418, съдържанието на която публикация е въведена тук като цитат.

Както се използва в описанието, терминът “третиране” означава лечение на болестни състояния у млекопитаещи, поспециално човек, и включва : (а) предотвратяване на появата болестните състояния в млекопитаещи, по-специално когато млекопитаещото е предразположено към тези състояния, без то да е диагностицирано все още; (Ь) инхибиране на болестното състояние, т. е. спиране на развитието му; и/или (с) облекчаване на болестното състояние, т. е. предизвикване на регрес в болестното състояние.

СИНТЕЗИ

Методите, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат © илюстрирани по различен начин в зависимост от разтворителя, основата и избраната температура. Както се препоръчва от специалистите в областта на органичния синтез, времето необходимо за протичане на реакцията, както и добивът, зависят от всички подбрани променливи величини. Следващите реакционни схеми илюстрират синтезите, съгла но настоящото изобретение.

VI

VIII

Съединение VI се превръща в съединение VIII посредством улавяне на получения in situ хидразин. Междинният хидразин може да бъде получен чрез взаимодействие на съединение VI с HCI и NaNO₂. За предпочитане, съединение VI се добавя към охладения ( напр. -10 до -5°С ) разтвор на HCI. NaNO₂ след това може да се прибави и разтворът се оставя при температура 0 до 10°С. В този момент може да се добави към разтвора АсОН, а след него и S11CI2.2H2O до пълното получаване на хидразина. Полученият продукт може да бъде изолиран или да се използва in situ . За предпочитане е да се използва in situ.

Съединение с формула VTII може да се получи след това чрез добавяне на съединението VII към прясно получен хидразин. Това ©

прибавяне за предпочитане се осъществява в присъствието на МеОН при температури 35 до 55°С.

Получаване на съединение с формула II:

Дксидация на съединението с формула VHI води до получаване на съединение II. Оксидацията се осъществява чрез взаимодействие на съединението с формула VIII с окислител в присъствието на разтворител и по избор буфер. Специалната литература в областта препоръчва да се използват окислители като КМпО₄ или NaC10₂, за предпочитане калиев перманганат в присъствие на буфер. Съединението VHI може да се суспендира в алкохолен разтворител (напр. Гбутилов алкохол). За предпочитане суспензията се оставя при температура 35 до 50°С. Както се препоръчва в литературата в тази област, се добавя буфер (напр.

едноосновен натриев фосфат монохидрат). След това към реакционния разтвор се добавя воден разтвор на КМпО₄ . След приключване на реакцията, може да се изолира съединението II.

Получаване на съединение с формула IVa:

Съединението IVa може да се получе чрез присъединяване на II и III. Тази реакция се осъществява чрез взаимодействие на II с кисел активатор в разтворител и присъствието на база, последвано от взаимодействие на получения разтвор с III. Като кисел активатор могат да се използват тионилхлорид или оксалилхлорид, като предпочитаният активатор е оксалилхлорид. Киселият активатор се добавя за предпочитане при температура 10 до 30°С.

Взаимодействието на съединение II с оксалилхлорида се осъществява в разтворител ибран от групата, съдържаща ацетонитрил, тетрахидрофуран (THF) и метиленхлорид, като се предпочита ацетонитрил. Като първа база се използват : DMAP, триетиламин, диизопропилетиламин, N- метилморфолин и пиридин, като се предпочита пиридин. Количеството на тази база за предпочитане е 0,2 до 1 молеквивалента по отношение на П, подобре 0,4 молеквивалента.

Желаното количество оксалилхлорид, което се добавя, зависи от коричеството на II, присъстващо в разтвора, както и от количеството вода, присъстваща в разтвора. Количеството ва присъстващата вода може да бъде определено по известни методи, като титруване на Karl Fischer. За предпочитане, броят на моловете оксалилхлорид е равен или малко’ по-голям от този на сумата от моловете на съединение II и моловете вода в разтвора.

Веднъж активирано, съединението II може да взаимодейства с Ш. За предпочитане, преди взаимедействието с Ш, реакционната смес се охлажда до 0-10°С. След взаимодействието в реакционната смес се добавя втора база. Втората база е избрана от : диизопропилетиламин, пиридин, DMAP, триетиламин и Nметилморфолин, като се предпочита диизопропилетиламин. Количеството на втората база за предпочитане е 1 до 3 молеквивалента, по-добре около 2,2 молеквивалента по отношение на количеството на съединение II.

Получаване на съединение с формула IV:

IVa ____

Съединението IV може да се получи от IVa с или без пречистване на последното, за предпочитане без пречистване. IVa обикновено се изолира под формата на маслена субстанция. IVa обикновено се използва в първи разтворител, като се добавя малеинова киселина. Към този разтвор може да се добави втори разтворител, който да подпомогне или ускори утаяването на IV. За предпочитане количеството на присъстващата малеинова киселина е 0,9 до 1,1 молеквивалента по отношение на количеството на присъстващото съединение II, по-добре около 0,95 молеквивалента. Първият разтворител е избран от групата на : ацетон, хлороформ, етилацетат MIBK, i-пропилацетат, i-пропилалкохол и THF, като се предпочита етилацетат. Вторият разтворител е избран от групата на: 1-хлорбутан, хептан, хексан, метиленхлорид и ТВМЕ, като се предпочита 1-хлорбутан. Предпочита се, също така, реакцията да протича при стайна температура.

Получаване на съединение с формула V:

Съединение V може да се получи чрез взаимодействие на съединение IV с HONHCOCH₃ в присъствието на база и разтворител. За предпочитане базаза е избрано от : К₂СОз, Na₂CO3, КНСО3, NaHCO₃, KF, NaOH и KOH, като K₂CO₃ се предпочита. Разтворителят може да се избере от : DMSO, DMF, DMAC, 1, 3диметил-2-имидазолидинон (DMI) и N-метилпиролидинон

(NMP), като се предпочита DMF. За предпочитане е DMF да включва 0,5 до 50 об.% вода, по-добре 0,5, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 до 15 об.% вода, а най-добре 10, 11, 12, 13, 14 до 15 об.% вода, като особено за предпочитане е 15 об.% вода.

За предпочитане, HONHCOCH₃, DMF и К₂СО₃ се смесват с последващо взаимодействие е вода. Тази реакционна смес се оставя за предпочитане при температура 20 до 30°С. При взимодействието на реакционната смес със съединение IV, реакцията протича при стайна температура с разбъркване.

Получаване на съединение с формура I:

^F3^Cx

НС1

Съединение I се получава от съединение V чрез разтваряне на V в разтворител и взаимодействие на получения разтвор с HCL. Разтворителят е избран от групата на : метанол, ацетонитрил, изопропилов алкохол, етанол, пропанол, ацетон, MIBK, 2-бутанон и вода, като се предпочита етанол. Разтварянето на V се осъществява за предпочитане в етанол при температура 60 до 80°С. Солната киселина взаимодейства с разтвора за предпочитане при температура 20 до 40°С. За предпочитане солната киселина е под формата на алкохолен разтвор, по-специално разтвор в i-пропилов алкохол.

I се утаява за предпочитане от реакционната смес, което се осъществява чрез охлаждане на сместа до температури 0 до 10°С. За предпочитане I е кристална форма на моно-HCI. По-добре е, когато I е солват, избран от: етанол, пропанол, изопропнол, ацетон, MIBK, ф 2-бутанон и вода, а най-добре - етанолов солват.

Други особености на изобретението ще станат по-ясни със следните конкретни изпълнения, които са дадени само като илюстрация на изобретението, без да го ограничават.

ПРИМЕРНИ ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Пример 1

Получаване ва съединение VIII

40-литров реактор тип Hastellow “С”, снабден с горна © въздушна бъркалка, термодвойка, кондензер и входящ отвор за азота, се зарежда с концентрирана HCI (5,5L). Реакторът се охлажда до температура между -5 и -10°С. Добавя се в продължение на 12 минути съединението VI ( червено-кафява твърдо вещество, 726 g, 5,3 mol ) при поддържане на вътрешната температура между -5 и -7°С. Допълнителна доза от 500 mL конц. HCI се използва за отмиване на полепналото по стените съединение VI. Получената кафяво-червена утайка се оставя при -5°С през следващите 10 минути, като междувременно се приготвя разтвор на натриев нитрит (450 g, 6,5 mol ) в 3,1 L пречистена вода. Първите 1500 mL от разтвора на натриев нитрит се добавят в продължение на 20 минути, при което вътрешната температура се повишава до 10°С. Добавянето се прекратява за 30 минути, за да се понижи вътрешната температура и да се установи на 2-3°C. Добавянето на разтвор на натриев нитрит се възобновява и останалите 1,7 L се добавят в продължение на 30 минути, като температурата се поддържа от 5 до 7°С. Тази доза продължава да се бърка още 30 минути при 6°С. Добавя се оцетна киселина (1,8 L) наведнъж без значителни промени във вътрешната температура (6°С). Приготвя се разтвор на SnCl₂. 2Н₂О (2,8 kg, 12,2 mol ) в 1,9 L Н₂О и 1,9 L конц. HCI и се добавя към реакционната смес в продължени на 55 минути, като температурата се поддържа между 6 и 10°С. Получената бяла подобна на “млечен шейк” утайка се бърка още 30 минути.

Зареждат се наведнъж в реактора 10 mL метанол и реакционната смес се загрява до 40°С. Добавя се разтвор на 4, 4, 4трифлуор-2-фурил-1, 3-бутандиол ( VII, 830 mL, 1,2 kg, 5,6 mol ) към 3,1 L МеОН в продължение на 35 минути, като се поддържа вътрешна температура между 41 и 43°C. След приключване на прибавянето, дозата се оставя при температура 45-50°С в продължение на още 1,5 часа при изключено нагряване, при което се получава оранжева утайка, която се оставя да се охлади в продължение на една нощ (16 часа) в азотна атмосфера. На сутринта пробата продължава да се охлажда за подпомагане на процеса на утаяване на съединението VIII. Дозата се охлажда до достигане на 0°С и се оставя при тази температура в продължение на 1 час до падане на утайка на памучния филтър на Darcon в 32сантиметровата фуния на Buchner. Филтруването продължава 1 час и дебелината на утайката е 3,5 cm. Утайката се промива 3L студена смес (0-5°С) от 50/50 изопропанол/вода и след това с 2,9L вода. След това утайката (3,4 kg) се суши до постоянно тегло във вакуумна пещ при 45°С и налягане 22 mm Hg през уикенда до получаване на 1,3 kg от съединението VIII под формата на жълто твърдо вещество (1,3 kg, 94,5 тегл.%, 71,7% коригиран добив).

Пример 2

Получаване на съединението II

50-литров реактор тип Hastellow “С”, снабден с горна въздушна бъркалка, термодвойка, допълнителна фуния, кондензер и входящ отвор за азота, се зарежда със стопен t-бутилов алкохол (10L) и след това с твърдото съединение VIII (1160 g). Допълнително количество t-бутилов алкохол (4,5 L) се използва за първоначално промиване на съдовете и след това се добавя към реактора. Суспензията се нагрява до 38-45°С, докато се получи хомогенен разтвор. Към сместа се добавя в продължение на около 15 минути при температура 38-45°С воден разтвор на едноосновен натриев фосфат монохидрат (1245 g в 5,2 L пречистена вода). Добавя се към реактора Celite® 646 ( 3,2 kg) при температура 3845°С, като разбъркването продължава, за да осигури получаването на равномерна дисперсия от твърдото вещество. 40%-ен воден разтвор на калиев перманганат (търговски продукт) (5,76 L) се добавят бавно в продължение на около 2,5 часа, като се поддържа температура в границите 42 до 50°С. Реакционната маса трябва да се охлади до стайна температура и се оставя през нощта при непрекъснато разбъркване.

На сутринта, сместа отново се нагрява до 45-50°С и се добавя t-бутилметил етер (6,01) и след това Celite® 545 (3,2 kg) и неутрален алуминий(4,15 kg). Сместа се бърка в продължене на приблизително 15 минути, филтрува се и утайката се промива с t-бутилметил етер (6 L общ промивен обем). Всички получени филтрати се рекомбинират и разтворителите се отстраняват чрез дестилация. След приключване на дестилацията, се добавя промивна вода (5L), с последваща повторна дестилация. Бистрият хомогенен остатък се разрежда с вода до получаването на 18 L общ разтвор. Добавя се n-хлорбутан (8L) и двуфазната смес бавно се бърка в продължение на 15 минути, като горният слой се отделя и отстранява. Разреденият основен воден слой се охлажда до 3-7°С и към него се добавя 30%-ен воден разтвор на лимонена киселина (3,3L), при което се утаява II непречистен продукт. Твърдата фаза се отделя чрез филтруване, а утайката върху филтъра се промива с пречистена вода (5,0 L общ промевен обем). Полученото влажно съединение II се отделя и се суши до постоянно тегло във вакуумна фурна при 70°С до получаване на сухо съединението II (815,1 g, 98,8 тегл.%, 75% добив).

Пример 3

Получаване на съединението III:

Съединението III може да бъде получено, съгласно процедурата, описана в нерешена заявка за изобретение US 60/220932, подадена на 26. 07. 00 г., съдържанието на която се въвежда в настоящото описание като цитат. Следва пример за получаване на съединението III:

Диметиламин на THF (7,2 L, 0,5 М разтвор, 14,3 mol) се зареждат в 5-галонов автоклав за хидрогениране на Parr. След това се добавя 2-формил-имидазолил (1,25 kg, 13,0 mol) и метанол (2,4 L). След тестиране за налягане, се внася система с азот, Pd/C (10%) (125 g, съдържаща приблизително 50 тегл. % вода). Включва се водна охлаждаща риза при 25°С. След това дозата се подлага на повишено налягане с водород, което се поддържа в границите 50-50 psig. През първите 20 минути от реакцията се наблюдава повишаване на вътрешната температура до 35°С и водородното поглъщане е извънредно бързо. През следващите 2 часа, преди водородното налягане да спадне, вътрешната температура е 3031 °C. HPLC-анализът показва, че превръщането в 2-(N, Nдиметиламинометил) имидазол е приключило (остава 2-формилимидазолил с концентрация А < 2% спрямо > 98% 2-(N,Nдиметиламинометил) имидазол. Дозата се филтрува през 0,6-микронов патронен филтър и след това през 0,45-микронов минифилтър за отстраняване на Pd/C. Разтвор 1/1 тегловни на MeOH/TNF (5L) се използва за измиване на реактора и линията, като се пропуска през патронните филтри и се събира в съда, съдържащ остатъка от филтрата. Събраните филтрати се концентрират в ротационен изпарител до получаване на 2,3 kg разтвор (съдържащ 1,6 kg 2-(М,1Ч-диметиламинометил)) имидазол, който след това се използва директно в следващата степен.

Всяка от двете 22 L-ови петгърлени облодънни колби, снабдени с горно въздушно разбъркване, термодвойка и дестилатор с азотен затвор, се зарежда със суров 2-(1Ч,М-диметиламинометил) имидазол (4,86 kg от разтвор, получен по горната процедура, съдържащ 3,0 kg 2 - (Ν,Ν - дим етил амин омети л) имидазол). Към всеки от двата реактора се добавя безводен DMSO (10,0 L) до получаване на бистър разтвор с тъмно-кехлибарен цвят. Остатъчните МеОН и THF от суровия 2-(]\!,?<-диметиламинометил) имидазол от всеки от двата реактора последователно се отдестирирват под вакуум при 50-60°С, като преди това се добавят във всеки един от реакторите при 40-500С 1-амино-2-флуор-4йодбензен (2,15 kg, 9,05 mol) и прахообразен К₂СО₃ (2,5 kg, 2 eKuiv.). Всеки от двата реактора, след това, се дегазира трикратно посредством вакуум/азотен цикъл, завършващ с азот, след което се зарежда с прахообразна Cu (I) (260 g, 1,35 mol, 0,15 equiv.). Получената реакционна смес в двата реактора се дегазира отново трикратно посредством вакуум/азотен цикъл, завършващ с азот, след което се нагрява при температура 125-130°С.

Когато реакцията приключи напълно след 16 часа при температура 125-130°С (1-амино-2-флуор-4-йодбензен<5% при 254 nm чрез HPLC-анализ), реакционната смес във всеки един от двата реактора се охлажда до 40-50°С. Към всеки един от двата реактора се добавя 4,0 L насите воден разтвор на NH₄C1 и получената смес се бърка в продължение на 1 час при 20-25°С. Сместа след това се филтрува на Celite® -тен пълнеж и двата реактора се измиват с 1,0 L насетен воден разтвор на NH₄C1 и 8,5 L етилацетат. Половината от филтрата и промивните води последователно се изсипват в 40 L-ов реактор, след което сместа се ръзбърква в продължение на 0,5 час при 20-25°С, кат двата слоя се разделят. Двата отделени водин слоя се сипват обратно в 40литровиея реактор и се подлагат на екстракция с етилацетат (4 х 15 L). Повреме на екстракцията с органичен разтворител емулсионният колоид се отделя чрез филтруване от сместта, която преминава през Celite® -тен пълнеж преди двата слоя да се разделят. Сумираните органични екстракти след това се промиват с 6,0 L насетен воден разтвор на NH₄C1, суши се над MgSO₄ (2,0 kg) и се обезцветява над активен въглен (charcoal, 500 g) при 20-25°С в продължение на 1 час в два отделни 22-литрови реактора. Сместа след това се филтрува на Celite® -тен пълнеж и двата реактора се измиват с етилацетат (2 L). Сумираните органични филтрати се изсипват в 40 L-ов реактор, след което всичките 68 L етилов ацетет успешно се отдестилира под вакуум при 45-50°С. Получената утайка от суратата съединение III в 9,0 L етелацетат се прехвърля в 22 L-ов реактор и сместа се нагрява на обратен хладник (77-78°С)до получаване на кафяв до черен разтвор. Хептан (6,0 L)ce добавя към разтвора при 70°С и разтворът се охлажда до 45-45°С, след което се обработва с активен въглен (charcoal, 400 g). Сместа се нагрява отново на обратен хладник в продължение на 1 час и се филтрува на Celite® -тен пълнеж при температура 50-55°С. Celite® -тният пълнеж се измива с 2,0 L етилацетат, след което сумираните филтрати и промивните води се изливат в чист 22 L-ов реактор. Всичките 5L етилов ацетет се отдестилират под вакуум при 45-50°С и се добавя допълнително 5,0 L хаптан в реактора при 50°С. След това сместа се охлажда постепенно до температура 20-25°C и се бърка в продължение на 1 час при температура 20-25°Си се оставя да се охлади до 5-10°С за 2 часа до утаяване на съединението III. Твърдото вещество се отделя чрез филтруване в 27 ст-ова порцеланова фуния, снабдена с памучен филтър тип Dacron®, промит с 20 тегл.% ТВМЕ/хептан (2 х 2,5 L). Полученият твърд продукт се суши под вакуум с азотно продухване при 40-45°С до постоянно тегло. Първото количество от III (1,749 kg, теоретично 4,235 kg, 41,3%) се получава под формата на бледожълти кристали.

След това комбинираният матерен разтвор и промивният разтвор се концентрират под вакуум до получаване на второ количество от III (500 g, теоретично 4,235 kg, 11,8%, общ добив 53,15) под формата на бледожълти кристали.

Пример 4

Получаване на съединение IVa и IV:

Съединението II взаимодейства с ацетонитрил (11,3 L). Количеството вода, присъстващо в разтвора се определя чрез осъществяване на титруването на Karl Fischer. Обемът оксалилхлорид, който трябва да се подаде, се пресмята чрез добавяне на моловете на съединението II към моловете на изчислената вода, която трябва да присъства, за да се получат моловете оксалилхлорид. Подава се пиридин (81 mL, 1,0 mol), последвано от оксалилхлорид (227 mL, 2,60 mol). Реакционната смес се нагрява до 55-60°С и се оставя при тази температура в продължение на 1 час. Следва изтегляне на проба и рязко охлаждане в NH₄OH. След приключване на реакцията, се провежда вакуумдестилация за отстраняване на 12 об.% от разтворителя. Повреме на дестилацията се добавя свеж ацетонитрил за заместване на обема отстранен с дестилацията.

Реакционната смес се охлажда рязко до температура 5°С и се добавя съединението III (598 g, 2,55 mol). Това добавяне се съпътства с повишаване на температурата да 12°С. Оставя се разтворът да си понижи температурата отново до 5°С и се добавя към реакционната смес диизипропилетиламин (975 mL, 5,60 mol) в продължение на 60 минути през специална фуния. Повреме на добавянето, охлаждащата вана се отстранява, като температурата се повишава до стайна. Два часа след добавянето на базата реакцията е приключила. Сместа се разрежда с EtOAc (12 L) и се промива с вода (2x8 L). Водните промивания се комбинират с повторна екстракция с EtOAc ( 2 х 8 L). Органичните фракции се комбинират със сушене над MgSO4, филтруване и концентриране до получаване на кафяво масло-съединението IVa.

Маслото се разрежда с EtOAc ( 11,3 L) и се прехвърла в 40 L-ов казан. Добавя се малеинова киселина (290 g, 2,50 mol) към EtOAc- ия разтвор, който след това се бърка при стайна ©

температура при стайна температура. Приблизително около 15 минути след добавянето на малеиновата киселина, получената сол IV започва да се утаява от разтвора. Добавя се 1-хлорбутан (24 L) в продължение на 60-90 минути, което осигурява пълно утаяване. След добаването на 1-хлорбутана, разтворът на IV се разбърква при стайна температура в продължение на 3 часа. Солта се изолира чрез филтруване и промиване с 1-хлорбутан (6 L). Твърдият остатък се суши при 75°С въ вакуум-сушилня до постоянно тегло до получаване на 1,49 kg (100,7 тегл.%, 94,1% добив) от съединението © IV.

Пример 5

Получаване на съединението V:

L-ов реакционен съд се зарежда с DMF (8 L), калиев карбонат (1576 g, 11,4 mol) и ацетхидроксамова киселина (428 g, 5,7 mol) и сместа се разбърква при стайна температура. Вода (1,2 L) се добавя бавно, докато продължава реакцията при температура 20-30°С (Забележка: За Порция 1, първо се добавя 0,8 L вода и допълнително 0,4 L, след разбъркване при стайна температура в продължение на 27 часа). След разбъркване на реакционната смес в продължение на 30 минути при 20-30°С, се добавя съединението IV, след което реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 4-20 часа. Сместа се охлажда рязко в 12 L вода в 40 L-ов реактор при енергично разбъркване. Получената утайка се разбърква в продължение на 2 часа е след това още 1 час. Твърдата фаза се филтрува през памучен филтър Dacron. Филтратът се промива със студена вода (8L) и след това със студен ацетонитрил (2L) , след което се суши във вакуумсушилня до постоянно тегло до получаване на суров продукт (1012 g). Този продукт се разтваря в 12,5 L ацетонитрил при 65-80°С. След охлаждане на разтвора до 25-37°С, се добавя вода (2L) в продължение на 2 часа, което време е достатъчно за да се охлади съдът до стайна температура. Получената утайка се бърка в продължение на 1 час при стайна температура. След охлаждане до 2-10°С, твърдият продукт се филтрува е памучен филтър Dacron. Филтратът се промива със студен ацетонитрил (4-6 L) и се езсушава във вакуумна сушилня до постоянно тегло и получаване на продукт V (92,3 g, 89%). HRMS за C^iF^Ne (М+Н)⁺ пресм. 529.1724, намерено ’H-NMR (300 MHz, DMSO-d^) 2,09 (6Н), 3,29 (2Н), 6,54 (2Н), 6,96 (1Н), 7,41-7,75 (7Н), 8,06 (1Н), 10,65 (1Н). ¹⁹F-NMR 119,632 (IF), -61,257 (3F).

Пример 6

Получаване на съединение I

L-ов реакционен съд, снабден с горно разбъркване, воден кондензатор и температурна сонда, се зарежда с етанол (10L) е съединението V (монохидратна форма, 850 g, 1,56 mol). Реакционната смес се загрява до 65-80°С до избистряне на разтвора. След охлаждане до около 55°С, топлият разтвор се филтрува през патронен филтър. След прехвърляне на филтрата обратно в чист ® 22 L-ов реактор и охлаждане на разтвора до 20-37°С, през допълнителна фуния се зарежда 4,6N HCI в разтвор на IP А (355 ml, 1,63 mol). След формиране на утайката, сместа се бърка при стайна температура в продължение на 1 час е след това при 2-8°С в продължение на още 1 час. Твърдата фаза се отделя в фуния на Buchner, снабдена с памучен филтър Dacron. Филтратът се промива със студен етанол (2L) и след това с tert-бутилметилетер (6L), суши се във вакуумна сушилня при 50°С до получаване на продукта I (858 g, 98%). М. р. 258 С (dec). 'Н-NMR (300 MHz, DMSO-d^ 1,02 © (етанол), 2,74 (6H), 3,40 (етанол), 4,35 (2Н), 6,59 (2Н), 7,18 (1Н),

7,34-7,80 (7Н), 8,09 (1Н), 10,99 (1Н). ¹⁹F-NMR-118,174 (IF), -61,229 (3F).

Пример 7

Получаване на Va:

Към разтвор на съединението V (5,06 g) в хлороформ (40 ml) и метанол (120 ml) се добавят 35%-ен Н₂О₂ (20 ml) при стайна температура. Реакционната смес се бъркъ при стайна температура в продължение на 66 часа. След това към реакционната смес се добавя вода (180 ml) и получената утайка се бърка при стайна температура в продължение на 30 минути. Твърдата фаза се отделя чрез филтруване и се суши под вакуум при водородно продухване при стайна температура до постоянно тегло (3,97 g).

ПРОМИШЛЕНА ПРИЛОЖИМОСТ

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, се прилагат като антикоагуланти за лечение и профилактика на неразположения, свързани с тромбоемболии. Изразът “неразположения, свързани с тромбоемболии”, както се използва в описанието, включва артериални или венозни кардиоваскуларни или цереброваскуларни тромбоемболични неразположение, включително например нестабилна ангина, първичен или вторичен инфаркт на миокарда, исхемична внезапна смърт, временна исхемична атака, удар, атеросклероза, венозна тромбоза, дълбока венозна тромбоза, тромбофлебит, артериална емболия, церебрална емболия, бъбречна емболия и белодробна емболия. Антикоагулиращият ефект на съединенията, съгласно изобретението, най-вероятно се обяснява с инхибирането на фактор Ха или на тромбин.

Ефективността на съединенията, съгласно настоящото изобретение, като инхибитори на фактора Ха се определя като се използва пречистен човешки фактор Ха и синтетичен субстрат. Степента на фактор Ха хидролизата на хромогенен субстрат S2222

(Kabi Pharmacia, Franklin, OH) се измерва в присъствие и в отсъствие на съединенията, съгласно настоящото изобретение. Хидролизата на субстрата се отразява на освобождаването на pNA, което се отчита спектрофотометрично чрез измерване повишаването на абсорбцията при 405 пМ. Отчита се понижаване в степента на промяната в абсорбцията при 405 пМ в присъствие на инхибитор, което е индикация за ензимно инхибиране. Резултатите от това изследване се изразяват с инхибиторна константа, Kj.

Определянията на фактор Ха се осъществяват в 0,10 М натриево фосфатен буфер с pH 7,5, съдържащ 0,20М NaCI и 0,5% PEG 8000. Константата на Michaelis за хидролизата на субстрата се определя при 25°С, като се използва метода на Lineweaver-Burk. Стойностите за Kj се определят чрез възможността 0,2-0,5 пМ човешки фактор Ха ( Enzime Research Laboratories, South Bend, IN ) да взаимодейства със субстрата ( 0,20 mM’¹ mM) в присъствие на инхибитор. Реакциите могат да се осъществят за 30 минути и скоростите V_s (степента на абсорбционната промяна за единица време), се измерват по отношение на времето в рамките на 25-30 минути. За измерване на стойностите на К, се използва следната формула:

(Vo-V_s)/V_s = I/(K_i(l + S/K_m)) където :

Vo е скоростта за контролата в отсъствие на инхибитор;

V_s е скоростта в присъствие на инхибитор;

I е концентрацията на инхибитора;

Kj е дисоциационната константа на комплекса ензим : инхибитор;

S е концентрацията на субстрата и

К_т е константата на Michaelis.

Съединенията, тестирани по горните изследвания се считат, че са активни ако те инхибират при Kj 10 μΜ. Предпочитаните съединения, съгласно настоящото изобретение са с Kj 1 μΜ. Подобре е когато предпочитаните съединения, съгласно настоящото изобретение са с Kj 0,1 μΜ. Най-добре е когато предпочитаните съединения, съгласно настоящото изобретение са с К, 0,01 μΜ. Съвсем добре е когато предпочитаните съединения, съгласно настоящото изобретение са с Kj 0,001 μΜ. Като се използва методологията, описана по-горе, се установява, че голям брой от съединенията, съгласно настоящото изобретение, са с Kj 10 μΜ, което потвърждава приложимостта на съединенията, съгласно изобретението, като ефективни Ха инхибитори.

Антитромбоцитният ефект на съединенията, съгласно настоящото изобретение, може да се демонстрира с помощта на заешки артерио-венозен (AV) шънт тромбозен модел. При този модел се използват зайци, тежащи 2-3 kg анестезирани със смес от ксилазин (10 mg/kg мускулно) и кетамин (50 mg/kg мускулно). AV шънт-устройсво, запълнено с физиологичен разтвор се свързва между феморалната артерия и феморалната венозна канюла. AV шънт-устройсвото се състои от парче 6 cm-ва тръбичка Tygon, която съдържа копринена нишка. Кръвта тече от феморалната артерия през AV-шънта към феморалната вена. Контактуването на кръвния поток с коприненото влакно индуцира образуването на значителни тромби. След 40 минути, шънтът се отстранява и коприненото влакно с тробите се претегля. Тестираните вещества или вехикъла са дадени (интравенозно, интраперитонеално, подкожно или перорално) преди отварянето на AV-шънта. Процентът на инхибиране на образуването на тромби се определя за всяка изследвана група. Стойностите за ID₅₀ ( дозата, при която се получава 50% инхибиране на образуването на тромби) се преценяват чрез линейна регресия.

Съединенията с формула (I) могат също така да се използват като инхибитори на серин протеазата, по-специално човешки тромбин, плазмен каликрейн и плазмин. Поради тяхното действие на инхибитори, тези съединения се препоръчват за предотвратяване или лечение на физиологични реакции, коагулация на кръвта и възпаления, катализирани от гореизброените ензими. По-специално, съединенията могат да се използват като медикаменти за лечение на заболявания, предизвикани от повишена активност на тромбина, като инфаркт на миокарда, както и като реагенти, които се използват като антикоагуланти в процеса на превръщането на кръвта в плазма за диагностични и други цели.

Някои от съединенията, съгласно настоящото изобретение, показват директно действие на инхибитори на серин протеазен тромбин чрез тяхната способност да инхибират разкъсването на малки молекулни субстрати чрез тромбина в пречистена система. In vitro инхибиторните константи се определят чрез метода, описан от Kettner et al. , J. Biol. Chem., 265, 18289-18297, 1990, цитирано в настоящото описание. При тези изследвания, свързаната с тромбин хидролиза на хромогенния субстрат S238 (Helena Laboratories, ТХ) се отчита спектрофотометрично. Добавянето на инхибитор към изследваната смес води до намаляване на абсорбцията и се определя като инхибиране на тромбина. Човешки тромбин (Enzime Research Laboratories, Inc., South Bend, IN) c концентрация 2 nM в 0,10 M натриево-фосфатен буфер, pH 7,5, 0,2 М NaCl и 0,5% PEG 6000, се инкубира с различни концентрации на субстрата в границите от 0,20 до 0,02 пМ. 25-30 минути след началото на инкубацията, активността на тромбина се изследва чрез отчитане скоростта на повишаване на абсорбцията при 405 пш, която се повишава поради хидролизата на субстрата. Инхибиторните константи се получават от реципрочните графични стойности за скоростта на реакцията като функция на концентрацията на субстрата, като се използва стандартната методика на Lineweaver and Burk. Като се използва методиката, посочена по-горе, някои съединения, съгласно настоящото изобретение се преценяват и се установява, че те инхибират при Kj под 15 pm, поради което се потвърждава възможността за използване на съединенията, съгласно настоящото изобретение като ефективни Ха инхибитори.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат въвеждани самостоятелно или в комбинация с едно или повече допълнителни терапевтични средства. Те включват други антикоагуланти или инхибитори на коагулацията, антитромбоцитни средства или тромбоцитни инхибитори, инхибитори на тромбина, или тромболитични или фибринолитични агенти.

Съединенията се въвежда в млекопитаещи в терапевтично ефективно количество. Под “ терапевтично ефективно количество” се разбира количеството съединение с формула (I), което въведено в млекопитаещи самостоятелно или в комбинация с допълнителен терапевтичен агент, е ефективно за предотвратяване или подобряване на състояния, свързани с тромбоемболични заболявания или повлияване на развиието на заболяването.

Под “въведено в комбинация” или “комбинирано лечение” се разбира, че съединението с формула (I) и едно или повече допълнителни терапевтични средства се въвеждат едновременно в млекопитаещото, което подлежи на лечение. При въвеждането на комбинация, всеки компонент може да се въвежда по едно и също време или последователно в някакъв ред в различни моменти от времето. Така, всеки компонент може да бъде въведен поединично, но през достатъчно кратки периоди от време, за да се осъществи желания терапевтичен ефект. Други антикоагуланти (или инхибитори на коагулацията), които могат да бъдат използвани в комбинация със съединенията, съгласно настоящото изобретение, включват варфарин и хепарин, както и други инхибитори на фактора Ха, като тези, описани в цитираните по-горе в раздела “Предшестващо състояние на техниката” публикации.

Терминът “антитромбоцитни агенти ( или тромбоцитни инхибитори)”, както се използват в описанието, означават агенти, които инхибират тромбоцитните функции чрез инхибиране на агрегацията, адхезията или грануларната секреция на тромбцитите. Такива агенти включват, без да се ограничават само до тях : различни известни нестероидни противовъзпълителни медикаменти (NSAIDS), като аспирин, ибупрофен, напроксен, сулиндак, индметацин, мефенамат, дроксицам, диклофенак, сулфинпиразон и пироксикам, включително фармацивтично приемливите им соли и пролекарствени форми. От NSAIDS се предпочитат аспирин ( ацетилсалицилова киселина или ASA), или пироксикам. Други подходящи антитромбоцитни средства включват тиклопидин, включително фармацевтично приемливите му соли и пролекарствени форми.

Тиклопидина е също предпочитано съединение, доколкото е известен с мекото си въздействие при прилагане на гастроинтестиналния тракт. Други подходящи тромбоцитни инхибиторни агенти вклюват Ilb/IIIa антагонисти, тромбоксан-А2рецептор антагонисти и тромбоксан-А2- синтетаза инхибитори, както и фармацевтично приемливите им соли и пролекарствени форми.

Терминът “инхибитори на тромбина (или антитромбинови агенти)” , както се използува в настоящото описание, означават инхибитори на серин протеазен тромбин. Чрез инхибирания тромбин се нарушават различни свързани с тромбина процеси, такива като свързаната с тромбин тромбоцитна активация ( като напр. агрегацията на тромбоцитите, и/или гранулационната секреция на плазминогенния активаторен инхибитор-1 и/или серотонин), и/или образуването на фибрин. Броят на инхибиторите на тромбина са известни на всеки специалист в областта и тези инхибитори са подходящи за използване съвместно със съединенията, съгласно изобретението. Тези инхибитори включват, без да се ограничават само до: производни на бораргинина, борпептиди, хепарини, хирудин и аргатробан, включително фармацевтично приемливите им соли и пролекарствени форми. Производните на бораргинина и борпептидите включват Nацетиловите и пептидни производни на борната киселина, като Скрайни а-аминоборнокисели производни на лизина, орнитина, аргинина, хемоаргинина и съответните изотиоуроневи аналози. “Хирудин”, както се използва тук, включва подходящи производни и аналози на хирудина, наречени хиролози, напр. дисулфатохирудин. Борпептидният инхибитор на тромбина включва съединения, описани в Kettner et al., US № 5 187 157 и ЕР № 293 881 А₂, цитирани тук. Други подходящи производни на бораргинина и борпептидните инхибитори на тромбина включват описаните в РСТ, 92/07869 и ЕР № 471 651, А₂, цитирани тук за сравнение.

Термините “тромболитични или фибролитични агенти (или тромболитици или фибролитици)”, както се използват тук, означават агенти, които лизират кръвните съсиреци (тромби). Такива агенти включват активатор на тъканната плазма, анистреплаза, урокиназа или стрептокиназа, включително фармацевтично приемливите им соли и пролекарствени форми. Терминат анистреплаза, както се използва тук, се отнася до анизолирана активаторна система на плазминоген стрептокиназата, описана например в ЕР № 028 489. Терминът урокиназа, както е използван тук, трябва да означава и двете - урокиназа с двойна и с единична верига, срещаща се в текста и като проурокиназа.

Въвеждането на съединенията с формула (I), съгласно настоящото изобретение, в комбинация с такива допълнителни терапевтични средства, може да осигури съществени предимства и може да разшири възможностите на приложение в по-ниски дози, в сравнение с агентите и съединенията, използвани самостоятелно. Намалените дози понижават вероятността от получаване на странични ефекти, чрез което се осигуряват повишени възможности за безопасност.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, се използват също като стандартни или сравнителни компоненти, например като качествен стантарт или контрол при тестовете или изследванията, използващи инхибирането на фактор Ха. Тези съединения могат да се прилагат в търговските китове, например при фармацевтичните изследвания, използващи фактор Ха. Например, съединенията, съгласно настоящото изобретение, биха могли да се използват като еталон в изследванията за сравняване на тяхната известна активност с тази на съединения с неизвестна активност. Това ще даде сигурност на експериментатора, че изследването ще се осъществи правилно и ще осигури база за сравнение, по-специално когато тестираното съединение е производно на съединението-еталон. Когато се усъвършенстват нови изследвания или протоколи, съединенията, съгласно настоящото изобретение, биха могли да се използват за тестиране на тяхната ефективност.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да се използват, също така, при диагностични изследвания, използващи фактор Ха. Например, присъствието на фактор Ха в една неизвестна проба би могло да бъде определено чрез добавяне на хромогенен субстрат S2222 към серия от разтвори, съдържащи тестираната проба и по избор едно от съединенията , съгласно настоящото изобретение. Ако се наблюдава получаване на pNA в разтвора, съдържащ тестираната проба, но несъдържащ съединение, съгласно изобретението, тогава може да се направи заключение, че фактор Ха присъства.

Дози и фармацевтични състави

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да се въвеждат в различни орални дозажни форми, като таблети, капсули (всяка от които включва състави с поддържащо освобождаване и такива с определено време за освобождаване), хапчета, прахове, гранули, елексири, тинктури, суспензии, сиропи и емулсии. Те могат също да се въвеждат като интравенозни (болус или инфузионен разтвор), интраперитонеални, подкожни или мускулни инжекционни форми, всичките познати на специалистите в областта на фармацията. Те могат да се въвеждат самостоятелно, но обикновено се въвеждат с фармацевтично приемливи носители подбрани в зависимост от начина на въвеждане и стандартната фармацевтична практика.

Режимът на дозиране за съединенията, съгласно настоящото изобретение, разбира се, варира в зависимост от някои известни фактори, като фармакодинамичните характеристики на конкретния агент и формата и начина на въвеждане; от типа, възрастта, пола, здравословното състояние, медикаментозното състояние и теглото на реципиента; от природата и степента на симптомите на заболяването; от вида на конкурентното лечение; от честотата на лечението; от вида на въвеждане на медикаментите; от бъбречните и чернодробни функции на пациента и от желания ефект. Лекарят или ветеринарят могат да определят и предпишат ефективното количество лекарство, което се препоръчва за профилактика, регресия или спиране на развитието на тромбоемболичните смущения.

Съгласно общите препоръки, дневната орална доза за всеки активен инградиент, когато се прилага за постигане на посочения ефект, е в границите от около 0,001 до 1000 mg/kg телесно тегло, за предпочитане между около 0,01 до 100 mg/kg телесно тегло дневно, а най-добре между около 0,1 до 20 mg/kg телесно тегло дневно. Интравенозните предпочитани дози са от около 1 до около 10 mg/kg за минута при постоянна скорост на инфузия. Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдът въвеждани като еднократна дневна доза или общата дневна доза може да се въвежда на отделни дози - два, три или четири пъти дневно.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да се въвеждат в интраназална форма чрез използване на подходящи интраназални вехикали, или по трансдермален път, като се използват кожни трансдермални пластири. Когато въвеждането е под формата на трансдермални доставящи системи, въвеждащата доза, разбира се, е по-скоро непрекъсната, околкото периодична за дадения дозажен режим.

Характерно за съединенията е, че се въвеждат смесени със съответните подходящи разредители, ексципиенти или носители (наричани тук общо фармацевтични носители), подходящо избрани в съответствие с конкретната форма на въвеждане, която е орални таблети, капсули, елексири, сиропи и пр, които са в съгласие с конвенционалната фармацевтична практика.

Например, при орално въвеждане под формата на таблети или капсули, активната субстанция може да бъде комбинирана с орален, нетоксичен, фармацевтично приемлив, инертен носител, като

лактоза, нишесте, захароза, глюкоза, метилцелулоза, магнезиев стеарат, дикалциев фосват, калциев сулфат, манитол, сорбитол и др. подобни; при орално въвеждане в течна форма, активните компоненти могат да се комбинират с орален, нетоксичен, фармацевтично приемлив, инертен носител, като етанол, глицерол, вода и др. подобни. Нещо повече, когато е желано или необходимо, в сместа се въвеждат също така подходящи свързващи вещества, лубриканти, дезинтегратори и оцветители. Подходящи свързващи вещества включват нишесте, желатин, натурални захари, като глюкоза или вета-лактоза, зърнени подсладители, природни или синтетични смоли, като акациева, трагантна, или натриев алгинат, карбоксиметилцелулоза, полиетиленгликол, восъци и др. подобни. Лубрикантите, използвани при тези дозажни форми, включват натриев олеат, натриев стеарат, магнезиев стеарат, натриев бензоат, натриев ацетат, натриев хлорид и др. подобни. Дезинтеграторите включват, без ограничения, нишесте, метилцелулоза, агар, бентонит, ксантанова смола и др. подобни.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да се въвеждат също под формата на липозомдоставяща система , като малки неслоисти мехурчета, големи неслоисти мехурчета и мултислоисти мехурчета. Липозомите могат да бъдат получени от различни фосфолипиди, като холестерол, стеариламин или фосфатидилхолини.

Съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат също да бъдат смесени с разтворими полимери в качеството лекарствен носител. Такива полимери са : поливинилпиролидон, пиранов кополимер, полихидроксипропилметакриламид-фенол, полихидроксиетиласпартамид-фенол или полиетиленоксидполилизин, заместен с палмитинови заместители. Освен това, съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат комбинирани с клас биоразграждащи се полимери, които се използват за постигане на контролирано освобождаване на лекарствата, например полимлечна киселина, полигликолова киселина, кополимери на полимлечната и полигликоловата киселини, полиепсилон капролактон, полихидрокси бутанова киселинаполиортоестери, полиацетали, полидихидропирани, полицианоакрилати и напречноомрежени или амфи блоккополимери на хидрогелове.

Дозажните форми (фармацевтичните състави), подходящи за въвеждане, могат да съдържат от около 1 mg до около 100 mg активен инградиент в дозажната единица. В тези фармацевтични състави активният инградиент обикновено присъства в количество от около 0,5 до 95 тегл. % по отношение на общото тегло на състава.

Желатиновите капсули могат да съдържат активния инградиент и прахообразни носители, като лактоза, нишесте, производни на целулозата, магнезиев стеарат, стеаринова киселина и др. подобни. Подобни разредители могат да се използват за получаване на таблети под налягане. И капсулите и таблетите могат да се произвеждат под формата на продукти с поддържащо освобождаване за осигуряване на непрекъснато освобождаване на лекарството повреме на определените часове. Компресираните таблети могат да бъдат покрити със захарно покритие или с филм, който да замаскира някои неприятни вкусове, както и да защити таблетата от атмосфени влияния, или с ентерично покритие за селективно дезинтегриране в гастроинтестиналния тракт.

Течните дозажни форми за орално въвеждане могат да съдържат оцветители и ароматизатори за повишаване на възприемчивостта от пациентите.

Обикновено, вода, подходящо масло, физиологичен разтвор, воден разтвор на декстроза (глюкоза), захарни разтвори и гликоли, като пропиленгликол или полиетиленгликол, са подходящи носители за парентералните разтвори. Разтворите за парентерално въвеждане за предпочитане съдържат водоразтворима сол на активния инградиент, подходящи стабилизиращи агенти и, ако е необходимо, буфер. Антиоксиданти, като натриев бисулфит, натриев сулфит или аскорбинова киселина, самостоятелно или в комбинация, са подходящи стабилизатори. Използват се също лимонена киселина и нейни соли или натриева сол на ЕДТА. Допълнително, парентералните разтворимогат да съдържат консерванти, като бензалконхлорид, метил- или пропилпарабен и хлорбутанол.

Подходящи фармацевтични носители са описани в стандартния текст в тази област: Remington’s Pharmaceutical Sciences, Mack Publishing Company.

Представители на полезни фармацевтични дозажни форми за въвеждане на съединенията, съгласно настоящото изобретение, могат да бъдат илюстрирани, както следва :

Капсули

Голям брой опаковки от капсули могат да се приготвят чрез стандартно пълнене на по два броя капсули с твърда желатинова обвивка всяка, съдържаща 100 милиграма прахообразен активен инградиент, 150 милиграма лактоза и 6 милиграма магнезиев стеарат.

Мики желатинови капсули

Приготвя се смес от активен инградиент и усвояемо масло, като соево масло, масло от памуково семе или олио и се инжектира чрез позитивна заместваща помпа в желатин за формиране на меки желатинови капсули, съдържащи 100 милиграма активен инградиент. Капсулите се измиват и сушат.

Таблети

Таблетите могат да се приготвят по конвенционалните процедури, така че дозажната единица да съдържа 100 милиграма активен инградиент, 0,2 милиграма колоидален силициев диоксид, 5 милиграма магнезиев стеарат, 275 милиграма микрокристална целулоза, 11 милиграма нишесте и 98,8 милиграма лактоза. Могат да се полагат различни покрития, които да подобряват вкусовите качества или да забавят разтварянето.

Инжекционни форми

Парентералните състави, подходящи за въвеждане чрез инжекции, могат да се приготвят чрез разбъркване на 1,5 тегл.% активен инградиент в 10 об.% пропиленгликол и вода. Разтворът може да стане изотоничен чрез добавяне на натриев хлорид с последваща стерилизация.

Суспензии

Водни суспензии за орално въвеждане могат да се приготвят, така че всеки 5 ml да съдържат 100 mg активен инградиент, 200 mg натриева карбоксиметилцелулоза, 5 mg натриев бензоат, 1,0 g разтвор на сорбитол, (USP) и 0,025 ml ванилин.

Когато съединенията, съгласно настоящото изобретение, са комбинирани с друг антикоагулант, например, дневната доза съдържа от около 0,1 до 100 милиграма от съединението, съгласно формула (I) и около 1 до 7,5 милиграма от втория антикоагулант, за килограм от теглото на пациента. За таблетна дозажна единица съединенията от изобретението обикновено присъстват в количества от около 5 до 10 милиграма и вторият антикоагулант е в количества от около 1 до 5 милиграма.

Когато съединенията, съгласно настоящото изобретение, се въвеждат в комбинация с антитромбоцитен агент, съгласно обичайните препоръки, характерната дневна доза е около 0,01 до 25 милиграма от съединението с формула (I) и около 50 до 150 милиграма от антитромбоцитния агент, за предпочитане 0,1 до 1 милиграм от съединението с формула (I) и около 1 до 3 милиграма от антитромбоцитния агент за килограм от теглото на пациент.

Когато съединенията, съгласно настоящото изобретение, се въвеждат в комбинация с тромболитичен агент, характерната дневна доза е около 0,1 до 1 милиграм от съединението с формула (I) за килограм от теглото на пациента и, в случаите на тромболитичен агент, обикновената доза за тромболитичния агент, когато се въвежда самостоятелно, може да бъде намалена с 70-80%, когато се въвежда в комбинация със съединението с формула (I).

Когато две или повече от споменатите допълнителни съединения се въвеждат заедно със съединението с формула (I), обикновено количеството на всеки компонент в дневната доза в характерната дозажна форма може да бъде намалена съответстващо на обичайната доза на агента, когато се въвежда самостоятелно, което се дължи на синергетичния ефект при въвеждането на комбинацията от агенти.

По-спициално, когато е реализирана единична дозажна единица, съществува потенциална възможност за химическо взаимодействие между комбинираните активни инградиенти. По тази причина, когато съединението с формула (I) и втори активен инградиент са комбинирани в една дозажна единица, те се формират по такъв начин, че въпреки комбинацията в една единица, физическият контакт между активните инградиенти е намален до минимум. Например, единият от активните инградиенти може да бъде с външна обвивка. Чрез покриването на единия от активните инградиенти, става възможно не само да се минимизира контакта между активните инградиенти, но и става възможна да се осъществява контрол на освобождаването на един от тези компоненти в гастроинтестиналния тракт, така че един от тези компоненти не се освобождава в стомаха, а в червата. Един от активните инградиенти може също да бъде покрит с материал, който спомага за поддържащо освобождаване в гастроинтестиналния тракт, като едновременно с това служи за намаляване на физическия контакт между комбинираните активни инградиенти. Освен това, компонентът с поддържащо освобождаване можа да бъде допълнително покрит, така че освобождаването на този компонент се осъществява само в червата. Друг един вариант, отнасящ се до съставите от комбинирани агенти, е този, при който единият от компонентите е покрит с полимерно покритие с поддържащо и/или ентерично разтваряне, а другият компонент също е покрит с полимер, напр. хидроксипропирметилцелулоза с ниска степен на вискозитет (НРМС) или с друг подходящ материал, известен на специалистите в тази област, с цел по-нататъшно разделяне на активните компоненти. Полимерното покритие на даден компонент служи за формиране на допълнителна бариера за взаимодействието с другия компонент.

Тези и други начини за намаляването на контакта между компонентите в комбинираните продукти, съгласно настоящото изобретение, въведени както в една доза, така и в разделни дози, но по едно и също време, по същия начин, са очевидни за специалиста в областта на техниката, който е запознат с настоящото описание.

Голям брой модификации и варианти на настоящото изобретение са възможни в светлината на описаното по-горе. Ето защо е разбираемо, че в обсега на приложените претенции, изобретението може да се прилага и другаде, освен даденото в

Claims (29)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Метод за получаване на съединение с формула (I):

   I характеризиращ се с това, че включва:

   (с) взаимодействие на съединение с формула IVa с малеинова киселина до получаване на съединение с формула IV;

   (d) превръщане на съединение с формула IV в съединение с формула V; и, (е) получаване на съединение с формула I.
2. 2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в (с), взаимодействието с малеиновата киселина се осъществява в присъствието на първи разтворител етилацетат.
3. 3. Метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в (с), втори разтворител, 1-хлорбутан, се добавя за засилване на преципитацията.
4. 4. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че (d) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула IV с HONHCOCH₃ в присъствие основа и разтворител.
5. 5. Метод, съгласно претенция 4, характеризиращ с това, че основата е избрана от К2СО3, Na₂CO3, КНСО3, NaHCCb и КОН.
6. 6. Метод, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че основата е К₂СОз.
7. 7. Метод, съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че в (d) разтворителят е избран от DMSO (диметилсулфоксид), DMAC (диметилацетамид), N-метилпиролидинон и DMF (диметил формамид).
8. 8. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 0,5 до 50 об.% вода.
9. 9. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 10, 11, 12, 13, 14 до 15 об.% вода.
10. 10. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че в (d) разтворителят е DMF, съдържащ : 15 об.% вода.
11. 11. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че (е) се осъществява чрез взаимодействие на съединение е формула V с НС1 в разтворител избран от метанол, ацетонитрил, изопропилов алкохол, етанол, пропанол, ацетон, метил изобутил кетон (MIBK), 2-бутанон и вода.
12. 12. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се е това, че (е) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула V с НС1 в разтворител етанол.
13. 13. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединението с формула I е сол на моно-НС1.
14. 14. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се е това, че съединението с формула I е кристално.
15. 15. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединението с формула I е разтворител избран от етанол, пропанол, изопропанол, ацетон, MIBK, 2-бутанон и вода.
16. 16. Метод, съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че съединението с формула I е етанолов солват.
17. 17. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съединението с формула IV се получава по метод, включващ :

    IVa (Ь) взаимодействие на съединения с формули II и III до получаване на съединение с формула IVa.
18. 18. Метод, съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че съединението с формула IVa се използва без пречистване в (с).
19. 19. Метод, съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че (Ь) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула II с кисел активатор в разтворител и първа основа, последвано от взаимодействие на получения разтвор със съединение с формула III.
20. 20. Метод, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че (Ь) се осъществява чрез взаимодействие на съединение с формула II с оксалил хлорид в ацетонитрил и пиридин, последвано от взаимодействие на получения разтвор със съединение с формула

    III.
21. 21. Метод, съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че след като съединението с формула II е взаимодействало със съединението с формула III, се добавя втора основа към реакционния разтвор.
22. 22. Метод, съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че втората основа е диизопропилетиламин.
23. 23. Метод за получаване на съединение с формула II:

    характеризиращ се с това, че се състои в :

    (а) взаимодействие на съединение с формула VI със съединение с формула VII до получаване на съединение с формула VIII; и (aj) превръщане на съединение с формула VIII в съединение с формула II.
24. 24. Съединение с формула I:

    в което I е сол на моно-НС1.
25. 25. Съединение, съгласно претенция 24, характеризиращо с това, че съединението с формула I е в кристална форма.
26. 26. Съединение, съгласно претенция 24, характеризиращо с това, че съединението с формула I есолват избран от етанол, пропанол, изопропанол, ацетон, MIBK, 2-бутанон и вода.
27. 27. Съединение, съгласно претенция 26, характеризиращо с това, че съединението с формула I е под формата на етанол солват.
28. 28. Съединение с формула IV:

    IV.
29. 29. Съединение с формула Va:

    или негова фармацевтично приемлива сол.