BG107137A

BG107137A - Естроген агонист / антагонист метаболити

Info

Publication number: BG107137A
Application number: BG107137A
Authority: BG
Inventors: Wesley DAY; Kim JOHNSON; Chandra Prakash; James Eggler
Original assignee: Pfizer Products Inc.
Priority date: 2000-04-07
Filing date: 2002-09-23
Publication date: 2003-05-30
Also published as: WO2001077093A1; PE20011183A1; MXPA02009940A; TNSN01052A1; EP1268453A1; CN1422263A; SK14092002A3; US20020042443A1; MA26890A1; OA12325A; HK1052511A1; ATE333450T1; AP2002002641A0; AU2001240985B2; EE200200580A; DE60121557T2; CA2405070A1; DK1268453T3; USRE39419E1; CN1209353C

Abstract

Изобретението се отнася до съединения, които са метаболити от бозайник на (-)-цис-6-фенил-5-[4- (2-пиролидин-1-ил-етокси )-фенил] -5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол. Съединенията могат да бъдат използвани като стандарти в аналитични методи или като междинни съединения за допълнителни химически синтези или биосинтези на химични остатъци. Изобретението се отнася също до фармацевтични препарати и до методи за лечение на заболявания.

Description

Изобретението се отнася до съединения, които представляват метаболити от бозайник на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-илетокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол. Съединенията на изобретението са полезни като стандарти в аналитични методи и като терапевтични агенти.

ПРЕДХОДНО НИВО НА ТЕХНИКАТА

От фармакологична гледна точка (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2пиролидин-1 -ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол (ΡΡΤΝ) е агонист/антагонист на естрогена, който е описан в Патент на САЩ № 5,552,412. “Агонист/антагонист на естрогена” е съединение, което засяга някои от същите рецепторите, които засяга и естрогена, но не задължително всички, и в някои случаи той се противопоставя или блокира естрогена. Известен е още като “селективен естрогенен рецепторен модулатор” (SERM). Агонистите/антагонистите на естрогена могат да се означават и като антиестрогени, въпреки че те имат известна естрогенна активност при някои естрогенни рецептори. Под агонисти/антагонисти на естрогена, следователно, не се разбира това, което обичайно се означава като “чисти антиестрогени”. Антиестрогените, които могат да действат и като агонисти, са означени като антиестрогени Тип I. Антиестрогените Тип I активират естрогенния рецептор, който се свързва здраво в ядрото за продължително време, но с повредено свързване с рецепторите (Clark, et al., Steroids 1973;22;707; Capony, et al., Mol Cell Endocrinol,1975;3;233)

Съединенията на настоящото изобретение са метаболити на PPTN и се счита, че притежават значителни фармакологични активности, подобни или идентични на тези, притежавани от изходното съединения PPTN.

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ФИГУРИТЕ

Фигура 1 е представителна E1PLC радиохроматограма на пикочни метаболити на PPTN в мишки след орално приемане. Скалата на вертикалната ос представлява радиоактивност в отчитания за минута (СРМ). Скалата на хоризонталната ос е времето на задържане в минути.

Фигура 2 е представителна HPLC радиохроматограма на фекални метаболити на PPTN в мишки след орално приемане. Скалата на вертикалната ос представлява радиоактивност в отчитания за минута (СРМ). Скалата на хоризонталната ос е времето на задържане в минути.

Фигура 3 е представителна HPLC радиохроматограма на циркулиращи метаболити на PPTN в мишки след орално приемане. Скалата на вертикалната ос представлява радиоактивност в отчитания за минута (СРМ). Скалата на хоризонталната ос е времето на задържане в минути.

Фигура 4 са образецът на фрагментиране и данните от масспектроскопията на PPTN метаболит XI. Скалата на вертикалната ос е относителнато чистота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z..

Фигура 5 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XII. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 6 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XXI. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 7 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XIV. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 8 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит VI. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 9 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит II. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 10 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XVI. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 11 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит X. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 12 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XVII. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 13 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит IV. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 14 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XV. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 15 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит V. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 16 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит XIII. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 17 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит IX. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

Фигура 18 са образецът на фрагментиране и данни от масспектроскопията на PPTN метаболит VIII. Скалата на вертикалната ос е относителната честота. Скалата на хоризонталната ос е отношението между маса и заряд, m/z.

РЕЗЮМЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Това изобретение се отнася до съединения, които са метаболити от бозайник на агониста/антагониста на естрогена PPTN.

Втори аспект на изобретението се отнася до фармацевтични препарати, включващи метаболит на PPTN или негов оптичен или геометричен изомер; или фармацевтично приемлива негова сол, Nоксид, естер, кватернерна амониева сол и фармацевтично приемлив носител, носещ агент или разтворител.

Трети аспект на изобретението се отнася до методи за лечение на болест, включващи приемането на ефективно количество от метаболит на PPTN, притежаващ фармакологична активност, или фармацевтично приемлива негова сол, N-оксид, естер или кватернерна амониева сол. Метаболитите на PPTN са ефективни, тъй като съществено намаляват съпътстващата склонност към неблагоприятни ефекти, свързани с приемането на естроген.

Като четвърти аспект настоящото изобретение осигурява комплект, който да се използва от потребителя за лечение на болести. Комплектът включва а) метаболит на PPTN от бозайник; и, по избор б) указания, описващи метода за употреба на метаболита на PPTN за лечение на болести. Указанията могат да посочват още, че комплектът е за лечение на болести, като едновременно с това съществено намалява съпътстващата склонност към неблагоприятни ефекти, свързана с приемането на естроген.

Пети аспект на изобретението се отнася до комплекти, които да се използват като аналитични стандарти при измерването на метаболити на PPTN или негови фармацевтично приемливи соли, N-оксиди, естери и кватернерни амониеви соли. Комплектът включва фактически чиста форма на PPTN метаболит и съд, в който се съдържа метаболита.

Като шести аспект, настоящото изобретение осигурява използването на метаболити на PPTN от бозайник или негови фармацевтично приемливи соли, N-оксиди, естери и кватернерни амониеви соли за производството на лекарство.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящото изобретение се'отнася до метаболити на PPTN.

Метаболитите съответстват на съединения, представени чрез Формула I:

(I) където R₍ е подбран измежду

- NH(CH₂)₃COR₆;

R₅ е подбран от Н, СН₃, глюкуронова киселина и SO₃H;

R₂, R₃, R4 и R₇ са същите или различни и са подбрани измежду Н и OR₅; и ***- [<б е подбран измежду -OH, -NHCH₂COOH, глюкуронова киселина и

-NHCH₂CH₂SO₃H, осигуряващи следното:

(а) ако R[ е

или -NH(CH₂)₃COOH и (б) R₂ е ОН или ОСН₃ и R₃ и R₇ са Н, или ако R| е такъв, какъвто е определен в (а) по-горе и (в) R₂ и R₇ са Н и R₃ е ОН или ОСН₃, то тогава R₄ не е Н.

Предпочитани съединения с Формула I обхващат съединения, където:

където R| е подбран измежду

- NH(CH₂)₃COR₆;

R₅ е подбран от Н или СИ₃;

R₂, R₃, R₄ и R₇ са същите или различни и са подбрани измежду Н и OR₅;

и

R₆ е подбран измежду -ОН или -NHCH₂COOH, осигуряващи следното:

(а) ако R] е

или -NH(CH₂)₃COOH и (б) R₂ е ОН или ОСН₃ и R₃ и R₇ са Н, или ако R] е такъв, какъвто е определен в (а) по-горе и (в) R₂ и R₇ са Н и R₃ е ОН или ОСН₃, то тогава R4 не е Н.

Предпочитани метаболитни съединения на PPTN включват тези, дадени като пример в Таблица I.

Таблица I: Предпочитани метаболити на PPTN:

Glu-O^/4s 0	__о	(Н)



		!	(III)
	Ό	/

^Η°τΓ		Γ9°Ί	1 1 (IV)
АУ ⁴дУ (	7
			w OH
HO₃s-	~°T		ьС	а ό	(V)
			и
HO₃S-	-о_/ (	OH ID	у /^Ν\
				о	(VI)
			I 1		i
			U		!
^ΗΟγ			od
				НН^^^СООН	(VII) i
			0
HCkz I	осн₃ A Л\/	07		(VIII)
			Ό
^Η°1ί	OH ύ_ί \ I	£Л Ό	7	(IX)

ОСН₃ °ιψΎ> λ \)Н	(XV)
осн₃ ^GV^zi	(XVI)
Glu—CXX^ Z Д \| \ 7	(XVII)
Glu-Ογ^ A \ / 11 1 4 Ί3	(XVIII)
OH /Α\ ^H°t5jkk uYcr	(xix)

/ i

/

По-предпочитани метаболитни съединения на PPTN включват тези, дадени като пример в Таблица II.

Таблица II: Предпочитани метаболити на PPTN:

В друг аспект това изобретение се отнася до фактически чисти метаболити на PPTN, както е описано по-горе.

Ако не е изрично посочено друго,, се прилагат следните определения:

“Лечение”, както се използва тук, включва превантивно (т.е. профилактично) и палиативно лечение и “лекуване”, както се използва тук, се отнася до действието на осъществяване на превантивно и/или палиативно лечение.

“Субект” е животно, включително човешки вид, което се лекува със съединенията, препаратите, методите и наборите на настоящото изобретение. Терминът “субект” или “субекти” се отнася както за женски, така и за мъжки пол, ако не е специално посочен единият пол. Предпочитани обекти са жени в пост-менопауза.

“Неблагоприятни ефекти, свързани с естроген” включват болезненост на гърдите, рак на гърдата, подпухване, главоболие, повишено съсирване на кръвта и менструално кървене при жени. Непротивопоставящата се естрогенна терапия повишава риска от ендометричен карцином. Жени на продължителна естрогенна терапия могат да имат повишен риск, който'не е обратим чрез конкурентния прогестин (N. Engl. J. Med. I995;332;1589). Неблагоприятните ефекти от естрогена при мъже включват повишено съсирване на кръвта, гинекомастия, феминизация и понижено либидо. 14

Терминът “жени в пост-менопауза” е дефиниран така, че обхваща не само жени в напреднала възраст, които са преминали през менопаузата, но също така и жени, които са били хистеректомизирани или, поради някаква друга причина, имат подтисна продукция на естроген, такива като подложени на дълготрайно приемане на кортикостероиди, страдащи от синдрома на Кушинс или имащи гонадиална дисгенеза.

“Рак на гърдата” е дефиниран като мелигнантно делене на епителни клетки, които покриват каналите или лобулите на гърдата.

“Глюкуронова киселина” е заместителят, който се пренася към метаболит или се пренася към изходно съединение, за да се образува метаболит от конюгационната реакция на глюкуронизация от фаза II. Глюкуроновата киселина реагира с киселинен или алкохолен, или фенолен остатък при метаболита или изходното съединение, за да образува “глюкуронида”. Заместителят на глюкуронида в посочената тук формула се съкращава като “Glu” или “Glucuronide”.

“Сярна киселина” е заместителят, който се пренася към метаболит или се пренася към изходно съединение, за да се образува метаболит от конюгационната реакция на сулфатация от фаза II. Сярната киселина реагира с алкохолен или фенолен остатък при метаболита или изходното съединение, за да образува “сулфата”.

“Едновременно приемане” в комбинация на PPTN метаболит и допълнително съединение или допълнителни съединения означава, че тези компоненти могат да бъдат давани заедно като препарат, или като част от една и съща унитарна дозираща форма. “Едновременно приемане” включва още приемането на PPTN метаболит и допълнително съединение или допълнителни съединения поотделно, но като част от една и съща терапевтична програма или режим на лечение. Не е задължително необходимо съединенията да се приемат по едно и също време, въпреки че може, ако се иска това. Следователно, “едновременно приемане” включва още, например, приемане на PPTN метаболит и на допълнително съединение като отделни дози или дозиращи форми, но по едно и също време. “Едновременно приемане” включва още разделено приемане в различно време и в какъвто и да е ред. Например, когато е подходящо, пациентът може да вземе едно или повече съединения от лечението сутринта и едно или повече съединения през нощта.

Химик с опит в тази област ще види, че някои съединения на това изобретение, съдържат един или повече атоми, които могат да бъдат в обособена стереохимична, тавтомерна или геометрична конфигурация, водеща до стереоизомери, тавтомери, пространствени и конфигурационни изомери. Всички подобни изомери и смеси от тях се включват в това изобретение. Включват се също и хидрати и солвати на съединенията на това изобретение.

Даденото изобретение включва още изотопно маркирани съединения, които са идентични с тези, показани с Формули I-XXV, наред с други съединения, включени в изобретението, но различаващи се поради факта, че един или повече атоми са заместени с атом, имащ атомна маса или масово число, което се различава от атомната маса или масовото число, което обикновено се среща в природата. Примери за изотопи, които могат да бъдат включени към съединенията на изобретението, включват изотопи на водорода, въглерода, азота, кислорода, фосфора, сярата, флуора и хлора, такива като съответно Н, ³Н, ¹³С, ¹⁴С, ¹⁵N, ¹⁸0,³¹Р, ³²Р, ³⁵S ¹⁸F и ³⁶С1. Съединенията на настоящото изобретение, техни прекурсори и фармацевтично приемливи соли на въпросните съединения или на въпросните прекурсори, които съдържат по-горе споменатите изотопи и/или други изотопи на други атоми, влизат в обхвата на това изобретение. Някои изотопно маркирани съединения на настоящото изобретение, например тези, в които са включени радиоактивни изотопи като ³Н и ¹⁴С, се използват при анализите за тъканно разпределение на лекарства и/или субстрати. Изотопите тритий, т.е. ³Н, и въглерод-14, т.е. ¹⁴С, са особено предпочитани поради лекотата на обработка и детектиране. По-нататък, заместването с по-тежки изотопи, такива като деутерий, т.е. ²Н, може да носи някои терапевтични предимства, произтичащи от по-голямата метаболитна стабилност, например повишено време на полуживот in vivo или намалени изисквания към дозата и, оттук, могат да бъдат предпочитани при определени обстоятелства. Изотопно маркираните съединения с формули I-XXV на това изобретение и техни прекурсори като цяло могат да бъдат получени чрез провеждане на процедурите, дадени като пример по-долу или известни в тази област на техниката. ¹⁴C-PPTN може да бъде получен по методите, посочени и онагледени в патент на САЩ № 5,552,412, чрез заместване на лесно достъпен изотопно маркиран реагент на мястото на неизотопно маркиран реагент.

Метаболитите на PPTN, в тяхната фактически чиста форма или в смеси с познат състав, могат да бъдат използвани като аналитични стандарти за in vitro и in vivo метаболитни изследвания или като интермедиати за химически синтез или биосинтез на нови химически единици. Освен това, метаболитите могат да бъдат изолирани като твърди вещества или в разтвори.

Съединенията на настоящото изобретение се счита, че са полезни за лечение на болести. Примери на болести или състояния, за които съединенията са ефективни, включват остеопороза, рак на гърдата, хиперлипидемия, атеросклероза, болестта на Алцхаймер, катаракти, загуба на либидо, мъжка полова дисфункция, рак на дебелото черво, бръчки по кожата, автоимунни болести, алопеция, акне, кардиовазикуларна болест, катаракти, диабети, ендометриози, женска полова дисфункция, хипергликемия, пълнота, обсесивно компулсивно разстройство, предменструален синдром, карцином на простатата, доброкачествена хиперплазия на простатата, пулмонарна хипертензия, реперфурационно увреждане, ревматоиден артрит, остеоартрит, себорея, старческа гинекомастия, недостатъчност на тестостерон и

състояния, които са отговорни за повишаване на тестостерона, синдрома на Търнър, маточна фиброза, атрофичен вагинит, невъздържан, рак на матката, хирзутизъм (окосмяване), булимия, анорексия, хипоактивно полово желание, разстройство на половата възбуда, диспареуния, вагизъм и спомагане за лечението на рани. Съединенията могат да бъдат ефективни и за повишаване честотата на оргазма, за лечение на пролапс, намаляване на вагиналното pH, лечение на инфекции на пикочните пътища, лечение или превенция на удар, инфаркт на миокарда, акутна или хронична бъбречна недостатъчност, оклузивна болест на периферните артерии и феномена на Рейноуд, и лечение на рак на яйчниците, черния дроб и панкреаса, както и дезмоиден рак, глиома и бъбречен клетъчен карцином. Методите за лечение на една или повече от гореизброените болести или състояния включват приемането на ефективно количество от PPTN метаболит.

В методите на лечение на настоящото изобретение, даден метаболит може да бъде приеман от субект директно, като например в таблета, или метаболитът може да бъде приеман чрез индуцирането му в тялото на обекта по метаболитен път. Например, метаболит на настоящото изобретение може ефективно да бъде приет от субект за лечение на болест или състояние чрез приемането от субекта на определено количество PPTN, като след това приемане в тялото на субекта по метаболитен път се образува желаният метаболит. Нещо повече, пътят на приемане и дозата PPTN може да варира по желание, за да се получат желаните in vivo концентрации и скорости на продукция на метаболит.

Когато се използват за лечението на едно или повече от погорните състояния, PPTN метаболитите могат да бъдат използвани (или едновременно приемани поотделно или в един и същ фармацевтичен препарат) в комбинация с PPTN и статини, такива като симвастатин, описан в Патент на САЩ 4,444,784; правастатин, описан в Патент на САЩ 4,346,227; церивастатин, описан в Патент на САЩ 5,502,199; мевастатин, описан в Патент на САЩ 3,983,140; велостатин, описан в Патент на САЩ 4,448,784 и Патент на САЩ 4,450,171; флувастатин, описан в Патент на САЩ 4,739,073; компактни, описан в Патент на САЩ 4,804,770; ловастатин, описан в Патент на САЩ 4,231,938; далвастатин, описан в Публикация на заявка за европейски патент № 738510 А2; флуиндостатин, описан в Публикация на заявка за европейски патент № 363934 А1; аторвастатин, описан в Патент на САЩ 4,681,893; аторвастатин калций, описан в Патент на САЩ 5,273,995; дихидрокомпактин, описан в Патент на САЩ 4,450,171; ZD4522, описан в Патент на САЩ 5,260,440; бервастатин, описан в Патент на САЩ 5,082,859; и NK-104, описан в Патент на САЩ 5,102,888. PPTN метаболитите могат да бъдат използвани в комбинация с бифосфонатни съединения, такива като алендронова киселина, алендронат, кимадронат, клодронова киселина, клодронат, 1-хидрокси-3-(1пиролидинил)-пропилиден-1,1-бифосфонова киселина, етидронова киселина, ибандронат, неридронат, олпадронат, памидронат, пиридронат, ризедронат, тилудронат и золендронат. В допълнение, PPTN метаболитите могат да бъдат използвани в комбинация с елеватори на цикличен гуанозин 3',5' монофосфат, такива като силденафил (1 -[[3-(6,7-дихидро-1 -метил-7-оксо-З-пропил-1Н19

пиразоло[4,3-(1]пиримидин-5-ил)-4-етокси-фенил]сулфонил]-4метилпиперазин цитратна сол).

Допълнителните соли на фармацевтично приемлива киселина на съединенията на това изобретение могат да бъдат образувани от самото съединение или от който и да е от неговите естери и включват фармацевтично приемливите соли, които често се използват във фармацевтичната промишленост. Например, соли могат да бъдат образувани с неорганични или органични киселини, такива като солна киселина, бромна киселина, йодна киселина, сулфонови киселини, включително такива агенти като нафталенсулфонова, метансулфонова и толуенсулфонова киселини, сярна киселина, азотна киселина, фосфорна киселина, винена киселина, пиросярна киселина, метафосфорна киселина, янтърна киселина, мравчена киселина, фталова киселина, млечна киселина и други подобни, по-специално със солна киселина, лимонена киселина, бензоена киселина, ябълчна киселина, оцетна киселина и пропионова киселина.

Съединенията на това изобретение, както са описани по-горе, могат да бъдат приемани под формата на фармацевтично приемливи соли. Солите са образувани по традиционен начин, както е практиката в органичната химия, чрез реакция на съединение на това изобретение, когато е основно, с подходяща киселина, такава като описаните по-горе. Солите се образуват бързо и с висок добив при умерена температура, а често се получават само чрез изолиране на съединението от подходящо киселинно промиване като последен етап от синтеза. Солообразуващата киселина се разтваря в подходящ органичен разтворител или воден органичен разтворител, такъв като алкохол, кетон или естер. От друга страна, ако се иска съединението на това изобретение да бъде в свободна форма, то се изолира от краен основен етап на измиване в съответствие с обичайната практика. Предпочитана техника за получаване на хидрохлориди е свободната основа да се разтвори в подходящ разтворител и разтворът напълно да се изсуши, напр. над молекулни сита, преди да се пропуснат мехурчета хлороводород през него.

Когато се използва като лекарство, дозата на съединение на това изобретение, която трябва да се приеме от човек, е доста широко вариабилна и е обект на преценка от страна на лекуващия лекар. Трябва да се отбележи, че може да се наложи дозата на дадено съединение да се нагласи, когато то се приема под формата на сол, такава като лауреат, чийто солообразуващ остатък има значително молекулно тегло. Обичайният интервал за ефективните приемани дози на съединенията е от около 0,001 mg/ден до около 200 mg/ден. Предпочитан интервал е от около 0,01 mg/ден до около 100 mg/ден. Разбира се, често е попрактично дневната доза от съединението да се приема на порции, в различни часове на деня. Но във всеки отделен случай, количеството от приеманото съединение ще зависи от такива фактори като разтворимост на активния компонент, използвания препарат и пътя на приемане.

Пътят на приемане на съединенията на това изобретение не е от съществена важност. Но тъй като съединенията могат да бъдат абсорбирани от хранителния тракт, те могат да бъдат приемани подкожно или като свещички за абсорбиране в дебелото черво, ако в даден случай е необходимо. Могат да се използва всички от обичайните типове препарати, включително таблети, дъвчащи таблети, капсули, разтвори, парентерални разтвори, дражета, свещички и суспензии. Препаратите са приготвени така, че да съдържат дневна доза или подходяща част от дневната доза в дозиращата единица, която може да бъде единична таблета или капсула, или подходящ обем течност.

Като цяло всички съединения са получени съгласно традиционни за фармацевтичната промишленост методи и/или изолирани от in vivo или in vitro метаболитни реакции, такива като онагледените тук. Изходното съединение PPTN е получено по тези процедури, които са представени и/или онагледени в Патент на САЩ 5,552,412. Метаболитите могат да бъдат синтезирани директно или да бъдат образувани чрез in vivo или in vitro ензимни или метаболитни реакции, такива като описаните в Примерите.

Методите на получаване са добре известни в тази област на техниката и са описани напр. в Remington: The Science and Practice of Pharmacy, Mack Publishing Company, Easton, Pa., 19^th Edition (1995). Фармацевтични препарати за употреба в рамките на настоящото изобретение могат да бъдат под формата на стерилни, непирогенни течни разтвори или суспензии, покрити капсули, свещички, лиофилизирани прахове, трансдермални пластири или под други, известни в тази област, форми.

Капсулите се получават чрез смесване на съединението с подходящ разредител и напълване в капсули на съответното количество от сместа. Обичайните разтворители включват инертни прахообразни вещества, такива като скорбяла от най-различен вид, прахообразна целулоза, по-специално кристална и микрокристална целулоза, захари, такива като фруктоза, манитол и захароза, зърнени брашна и подобни ядливи прахове.

Таблетите се получават чрез директно притискане, чрез влажно гранулиране или чрез сухо гранулиране. Техните препарати обикновено включват разтворители, свързващи вещества, лубриканти и дезинтегратори, както и самото съединение. Типични разтворители са, например, различни типове скорбяла, лактоза, манитол, каолин, калциев фосфат или сулфат, неорганични соли, такива като натриев хлорид, и прахообразна захар. Използват се и прахообразни целулозни производни. Типични свързващи вещества за таблети са субстанции като скорбяла, желатин и захари като лактоза, фруктоза, глюкоза и други подобни. Естествените и синтетични смоли също са подходящи, включително акация, алгинати, метилцелулоза, поливинилпиролидон и други подобни. Като свързващи вещества могат да служат и полиетилен гликол, етилцелулоза и восъци.

Лубрикант може да бъде необходим при приготвянето на таблети, за да предпази таблетката и матрицата от слепване. Лубрикантът се избира от такива смазващи твърди вещества като талк, магнезиев и калциев стеарат, стеаринова киселина и хидрогенирани растителни масла.

Таблетни дезинтегратори са вещества, които улесняват дезинтеграцията на таблетката и освобождаването на съединението, когато таблетката се овлажни. Те включват нишестета, клей, целулози, алгини и гуми, по-специално могат да се използват царевични и картофени нишестета, метилцелулоза, агар, бентонит, дървесна целулоза, прахообразна естествена гъба, катионообменни смоли, алгинова киселина, гуар гума, цитрусов пулп и карбоксиметилцелулоза, например, както и натриев лаурил сулфат.

Често таблетите са покрити със захар като овкусител и изолиращ слой, или филмообразуващи защитни агенти, за да променят свойствата на разтваряне на таблетката. Съединенията могат да бъдат приготвени и като дъвчащи таблети чрез използването на големи количества вкусни вещества в препарата, такива като манитол, както това е добре познато в тази област на техниката.

Когато е желателно съединението да се приеме като свещичка, могат да се използват обикновените основи за свещички. Какаовото масло е традиционна основа за свещички, която може да бъде модифицирана чрез добавяне на восъци, за да се повиши леко точката на топене. Широко използвани са смесващи се с водата основи за ί*”· свещички, включващи в частност полиетилен гликоли с различни молекулни тегла.

Ефектът от съединенията може да бъде забавен или удължен чрез подходящ препарат. Например, бавно разтваряща се паста от съединението може да бъде получена и включена в таблета или капсула. Техниката може да бъде подобрена чрез приготвяне на пасти с няколко различни степени на разтваряне и капсулите да се напълнят със смес от пелетите. Таблетите или капсулите могат да бъдат покрити с филм, който е устойчив на разтваряне за определен период от време. Дори парентералните препарати могат да бъдат приготвени с удължено действие чрез разтваряне или суспендиране на съединението в мазни или емулгирани разтвори, които дават възможност то да се диспергира бавно в серума.

Терминът “прекурсор” означава съединения, които in vivo се трансформират до съединение от настоящото изобретение. Трансформацията може да настъпи по различни механизми, такива като хидролиза в кръвта. Използването на прекурсори е подробно обсъдено от Т. Higuchi и W. Stella “Pro-drugs as Novel Delivery Systems”, Vol. 14 на A.C.S. Symposium Series и в Bioreversible Carriers in drug Design, ed. Edward B. Roche, American Pharmaceutical Association and Pergamon Press, 1987.

Например, ако дадено съединение на настоящото изобретение съдържа карбоксилна функционална група, прекурсорът може да обхваща естер, образуван чрез заместване на водородния атом на киселинната група с група като (С1-С₈)алкил, (С₂С1₂)алканоилоксиметил, 1-(алканоилокси)етил, имащи от 4 до 9 въглеродни атома, 1-метил-1-(алканоилокси)-етил, имащи от 5 до 10 въглеродни атома, алкоксикарбонилоксиметил, имащи от 3 до 6 въглеродни атома, 1-(алкоксикарбонилокси)етил, имащи от 4 до 7 въглеродни атома,

1-метил-1-(алкоксикарбонилокси)етил, имащи от 5 до 8 въглеродни атома,

Ь1-(алкоксикарбонил)аминометил, имащи от 3 до 9 въглеродни атома, 1(М-(алкоксикарбонил)амино)етил, имащи от 4 до 10 въглеродни атома,

3-фталидил, 4-кротонолактонил, гама-бутиролактон-4-ил, flH-N,N-(CiС₂)алкиламино(С₂-С₃)алкил (такива като β-диметиламиноетил), карбамоил-(С1-С₂)алкил, Х,Т\1-ди(С]-С₂)алкилкарбамоил-(С|-С₂)алкил и пиперидино-, пиролидино- или морфолино(С₂-Сз)алкил.

По подобен начин, ако даденото съединение на настоящото изобретение включва алкохолна функционална група, прекурсорът може да бъде получен чрез заместването на водородния атом от алкохолната група с група като (С1-С₆)алканоилоксиметил, 1-((Сг Сб)алканоилокси)етил, 1-метил-((С1-С₆)алканоилокси)етил, (С_гСб)алкоксикарбонилоксиметил, N-(C гСб)алкоксикарбониламинометил, сукциноил, (С1-С₆)алканоил, а-амино(С1-С₄)алканоил, арилацил и ааминоацил или α-аминоацил-а-аминоацил, където всяка а-аминоацилна група е независимо подбрана от естествено срещащите се Lаминокиселини, Р(О)(ОН)₂, -Р(О)(О(С_гСб)алкил)₂ или глюкозил (радикалът, който се получава в резултат на отстраняването на хидроксилна група от хемиацеталната форма на въглехидрат).

Ако съединение от настоящото изобретение включва амино функционална група, предшественик може да бъде формиран чрез заместване на водороден атом в аминогрупата с група като например R -карбонилна, R О-карбонилна, NR R -карбонилна, където R и R са всяко независимо ((С1-Сю)алкилна, (С₃-С₇)циклоалкилна, бензилна или И^х-карбонилна група е натурална α-аминоацил или натурална ааминоацил-натурална α-аминоацил, -C(OH)C(O)OY , където (Y^x е Н, (С_гС₆)алкилна или бензилна), -C(OY^xo)Y^xl, където Y^x0•у 1 е (С1-С4) алкил и Υ е ((С_гС₆)алкил, карбокси(С1-С₆)алкил, амино(Сг С4)алкил или ΜΟΗΟ-Ν- или ди-1Ч,Н-(С1-Сб)алкиламиноалкил, -C(Y )Y , където Υ^Χ2 е Н или метил и Υ^χ3 е моно-N- или flH-N,N-(Cr С₆)алкиламино, морфолино, пиперидин-1-ил или пиролидин-1-ил.

Както е използвано тук понятието “ефективно количество” означава количество от съединението от методите от настоящото изобретение, което притежава способност да лекува специфични заболявания и патологични състояния. Разбира се, специфичната доза от съединението, прилагано съгласно настоящото изобретение ще бъде определена от конкретните обстоятелства на дадения случай, включващи например прилаганото съединение, пътя на прилагане, състоянеието на субекта и степента на утежнено състояние, което се подлага на лечение.

Преимуществено, също така, настоящото изобретение предлага комплекти за използване от клиент за лечение на заболяване. Комплектите включват: а) фармацевтичен препарат, съдържащ агонист / антагонист на естроген и фармацевтично приемлив носител, разтворител или носител и по избор б) инструкции, описващи метода за използване на фармацевтичния препарат за лечение на специфично заболяване. Също така, инструкциите може да посочват, че комплекта е за лечение на заболявания, докато значително намалява съпътстващата опасност от неблагоприятните ефекти, свързани с прилагането на естроген.

“Комплект” както е използван в препаратите за употреба веднага включва съд за съхраняване на отделните единични дози форми като например разделена бутилка или разделен пакет от фолио. Съдът може да бъде във всяка традиционна форма или форма известна в съществуващото ниво на техниката, която е направена от фармацевтично приемлив материал, например хартия или картонена кутийка, стъклено или пластмасово шише или бурканче, повторно запечатваща се торбичка (например да се държи “напълненото” с таблетки за поставяне в различни съдове) или пакет блистер с индивидуални дози за изваждане от опаковката с натискане, съгласно терапевтичната схема. Използваният съд може да зависи от конкретната използвана доза форма, например традиционна картонена кутия няма да се използва по принцип за съхраняване на течни суспензии. Икономически изгодно е да се използва повече от един съд заедно в една опаковка за продажба на единична доза форма. Например, таблети могат да се съдържат в бутилка, която е поставена в кутия.

Пример на такъв комплект е така наречената блистерна опаковка. Блистерните опаковки са добре известни в опаковащата промшшлиност и се използват широко за опаковка на фармацевтични единици дозови форми (таблети, капсули и подобни). Блистерните опаковки обикновено се състоят от лист от относително здрав материал, покрит с фолио или за предпочитане прозрачен пластмасов материал. По време на процеса на пакетиране, се образуват вдлъбнатини в пластмасовото фолио. Вдлъбнатините имат размера и формата на индивидуалните таблети или капсули, които ще бъдат пакетирани или могат да имат размера и формата, така че да се поместят няколко таблети и/или капсули, които трябва да бъдат пакетирани. След това таблетите и капсулите се поставят съответно във вдлъбнатините и листът от относително твърд материал се запечатва с пластмасовото фолио на лицето на фолиото, което е в обратна посока, в която са образувани вдлъбнатините. В резултат на това, таблетите или капсулите се запечатват индивидуално или се запечатват колективно по желание във вдлъбнатините между пластмасовото фолио и листа. По-специално силата на листа е такава, че таблетите или капсулите могат да бъдат отстранени от блистерната опаковка чрез ръчно прилагане на сила във вдлъбнатините, където се образува отвор в листа на мястото на вдлъбнатината. След това таблетата или капсулата могат да бъдат отстранени през въпросния отвор.

Може да е желателно да се осигури писмена помощна инструкция, от типа съдържаща информация и/или инструкции за лекар, фармацевт или субект, например под формата на номера на таблетите или капсулите, където номерата съответстват на дните и режимите, съгласно които таблетите или капсулите така специфицирани трябва да бъдат поемани или карта, която съдържа същия тип информация. Друг пример на подобна помощна брошура е карлендар, отпечатан на картон например “Първа седмица, понеделник, вторник” и т.н.....’’Втора седмица, понеделник, вторник ...” и т.н. Други вариации в помощните инструкции могат да бъдат лесно създадени. “Дневна доза” може да бъде единична таблетка или капсула или различни таблети или капсули, които трябва да бъдат взети на даден ден.

Друг специфичен метод на комплект е диспергиращо устройство, предназначено да диспергира дневна доза при едно натискане. Поспециално, диспергиращото устройство е снабдено с помощна инструкция, за да се улесни съответстното прилагане, съгласно режима. Пример за такова помощно средство е механичен отброител, който показва броя на дневните дози, които са били впръскани. Друг пример на такова помощно устройство е захранвана с батерия памет с микро чип, свързана с дисплей с течни кристали или звуково устройство за подсещане, което например прочита датата, на която е била взета последната дневна доза и/или подсеща кога трябва да бъде взета следващата доза.

На основата на настоящото описание и претенции, определени модификации на препаратите и методите, описани тук ще са очевидни за всеки с опит в съществуващото ниво на техниката. Претенциите, приложени тук са предназначени да обхванат тези модификации.

Всички литературни източници и патенти, цитирани тук са включени в настоящото изобретение като цитати.

ПРИМЕРИ

Тук са използвани следните съкращения:

НОАс	оцетна киселина
Ph	фенил
BuLi	n-бутил литий
Et₂O	диетилов етер
NBS	n-бромамид на янтарната киселина
DMF	диметилформамид
AIBN	азодиизобутиронитрил
Me	метил
EtOH	етанол
rt	стайна температура
THN	тетрахидронафталин

Пример 1: Естрогенно рецепторно свързване.

Естроген и PPTN - метаболитсвързаващ афинитет са измерени чрез следния протокол:

кЛНК клониране на човешки ERa: Кодиращият регион на човешки ERa е клониран чрез RT-PCR от иРНК на човешки белодробни рокови клетки, използвайки Expand™ PCR система с висока точност съгласно инструкциите на производителя (Бьорингер - Манхайм, Индианаполис, IN). PCR продуктите са клонирани в pCR2.1 ТА клониращ кит (Инвитроген Карлсбад, Калифорния) и секвенирани. Всеки регион, кодиращ рецептор е субклониран в експресионен вектор за бозайници рсДНКЗ (Инвитроген, Карлсбад, Калифорния).

Експресия в клетки на бозайници. Рецепторните белтъци са свръхекспресирани в 293Т клетки. Тези клетки, произлизащи от НЕК293 клетки (АТСС, Манасас, VA) са подложени на генетично инженерство до получаването на стабилно експресиран голям Т антиген и следователно може да се осъществява репликация на плазмиди, съдържащи SV40 начало на репликацията до висок брой копия. 293Т клетките са подложени на трансфекция с hERa-рсДНКЗ или hERpрсДНКЗ, използвайки липофектамин, както е описано от производителя (Гибко/BRL, Бетседа, MD). Клетките са отделени във фосфатно буфериран физиологичен разтвор (PBS) с 0.5 тМ ЕДТА 48 h след трансфекцията. Пелетите от клетки са промити еднократно с PBS/ЕДТА. Лизати на цели клетки са получени чрез хомогенизиране в TEG буфер (50 шМ Трие pH 7.4, 1.5 тМ ЕДТА, 50 тМ NaCl, 10 % глицерол, 5 тМ дитиотреитол, 5 pg/ml Pefablock™ (Пентафарм АТ, Базел, Швейцария), използвайки даунсов хомогенизатор. Екстрактите са центрофугирани при 100,000 х g в продължение на 2 h при 4°С и са събрани супернатантите. Концентрациите на общ белтък са определени, използвайки реактив на БиоРад (БиоРад, Херкулес, Калифорния).

Анализ за конкурентно свързване. Способността на PPTN метаболитите да инхибират [³Н]-естрадиол свързване е измерено чрез анализ на конкурентно свързване, използвайки обвит с декстран активен въглен, както е описано (Leake RE, Habib F 1987 Steroid Hormone receptors: assay and characterization. In: B. Green & RE Leake (eds). Steroid Hormones a Practical Approach. IRL Press Ltd, Oxford. 6792). 293T клетъчни, екстракти, експресиращи както hERa, така и hERp са инкубирани в присъствието на увеличаващи се концентрации от PPTN метаболит и фиксирана концентрация от [ Н]-естрадол (141 pCi/mmol, Ню Ингланд Нуклиър, Бостън, МА) в 50 тМ Трие НС1 pH 7.4,1.5 тМ ЕДТА, 50 mM NaCl, 10 % глицерол, 5 тМ дитиотреитол, 0.5 mg/ml β-лактоглобулин в краен обем от 0.2 mL. Всички PPTN метаболити са разтворени в диметилсулфоксид или воден разтвор. Крайната концентрация на рецептора е 50 рМ с 0.5 nM [ Н] естрадиол. След 16 h при 4°С, се добавя обвития с декстран активен въглен (20 μΤ). След 15 min на стайна температура, активният въглен е отстранен чрез центрофугиране и присъстващия радиоактивен лиганд в супернатантата е измерен чрез сцинтилиращо броене. Всички реактиви са получени от Сигма (Ст. Луис, МО), освен ако не е посочено друго.

Пример 2: Инхибиране in vitro растежа на човешки белодробни туморни клетки

In vitro антипролиферативните ефекти на PPTN метаболити са изследвани, изследвайки два типа от клетъчни линии от човешки белодробни ракови клетки: първо MCF-7 клетки, които съдържат ER, както и прогеетеронови рецептори (PgR) и втора линия MDA-MB-231 клетки, при които липсва ER и PgR и се подпомага определянето на ефект, който е независим от ER механизма. Ефектът на PPTN метаболитите върху растежа на тези различни клетъчни линии е определен чрез инкубиране на клетките с различни концентрации на естроген агонист / антагонист в продължение на 6 дни. Антипролиферативните ефекти се определят след това чрез директни клетъчни отчитания.

Пример 3: Биосинтеза на PPTN метаболити в мишки

Доза от ¹⁴C-PPTN се приготвя като суспензия в 0.5 % метилцелулоза (т/т) при концентрация от около 0.898 mg/g. Дозиращият разтвор е анализиран в две повторения преди и след дозирането. Метаболитите от PPTN са определени чрез високо ефективна течна хроматография (HPLC) с радиоактивна детекция и идентифицирани чрез течна хроматография с мас спектрометрия / мас спектрометричен анализ (LC/MS/MS).

За този пример, на група от CD-1 мишки (N=9/non, 25-30 g) е приложена доза чрез орално хранене с тръба и те са отгледани поотделно в групи от три животни в клетка (3/пол) в метаболитни клетки Nalgene™ (Налдж Нънк Интернешънъл, Рочестър, Ню Йорк) за отделно събиране на урина и фекалии. Тръбата за хранене е претеглена преди и след прилагането на дозата, за да се определи реалната доза, дадена на всяко животно. Урината, фекалиите и промивните води на клетките са количествено събрани в предварително претеглени съдове за проби за седем дни за всяка клетка на 0-24, 24-48, 48-72, 72-96, 96120, 120-14 и 144-168 h след даване на дозата. Теглото на урината, фекалиите и промивните води на клетките, получени в различните моменти са записани. Пробите урина и фекалии са разделени и съхрянени при -20°С на тъмно до провеждане на анализите. На втора група животни (N=6/non, 25-30 g) са приложени дози орално чрез тръба за идентифициране на циркулиращите метаболити. В тази втора група, 3 животни от всеки пол са убити 1 и 4 часа след даване на дозата и кръвта е събрана в епруветки, в които предварително е поставен хепарин.

Урина (приблизително 3 ml от 0-48 h аликвота) от всяка група е центрофугирана и супернатантата е прехвърлена в чиста епруветка и концевнрирана под азот с изпарител. Остатъкът е разтворен в приблизително 1 ml подвижна фаза за HPLC и аликвота (приблизително 80 - 100 μΐ) е инжектирана в HPLC колоната без допълнително пречистване. Фекалните хомогенати (~ 2 g) от животните от 0-72 h след прилагане на дозата са смесени на основата на теглото на всяка проба, събрана във всеки един интервал от време и обединените проби са разредени с ацетонитрил (6 ml). Суспензията е разбъркана за една нощ на магнитна бъркалка и центрофугирана. Супернатантата е отстранена и екстракцията е повторена с метанол (6ml) и метанол:вода (50:50, 6 ml). Всички супернатанти са обединени и малките аликвоти са отчетени. Органичният разтворител е изпарен, използвайки Турбо Ban. Остатъкът е разтворен в приблизително 1 ml метанол : амониев ацетат (1:1). Аликвота (20 - 50 μΐ) е инжектирана в HPLC колоната. Обединената плазма (2 ml, 1 и 4 h) е разредена с 4 ml ацетонитрил и преципитираните белтъци са отстранени чрез центрофугиране. Пелетата е промита с допълнителни 2 ml ацетонитрил и двете супернатанти са обединени. Супернатантите са концентрирани на изпарител и утайките са разтворени в 500 μΐ метанол:амониев ацетат (1:1). В HPLC колоната е инжектирана аликвота (100 μΐ).

HPLC анализът е проведен с Хюлет Пакард HP 1100 четвъртична помпа и автозамплер (Хюлет Пакард, Пало Алто, Калифорния), оборудван с радиоактивен детектор (β-RAM, IN/US Системс, Инк., Тампа, Флорида). Хроматографският анализ е проведен на Бекман Ултрасфиър™ С-18 колона (4.6 mm х 250 mm, 5 μιη) (Бекман Култър, Инк., Фулертон, Калифорния) с бинарна смес от 10 тМ амониев ацетат (разтворител А) и метанол (разтворител В). Подвижната фаза първоначално се състои от разтворител А / разтворител В (80:20), след това тя е линейно програмирана до разтворител А / разтворител В (20:80) за 30 min и след това програмирана до разтворител А / разтворител В (5:95) за 5 min и задържане за 5 min. Съставът на подвижната фаза се връща до началното отношение на разтворителите за 5 min. Системата е оставена да се калибрира за приблизително 15 min преди да се направи следващото инжектиране. За всички анализи е използвана скорост на поток от 1.0 ml/min.

Количественото определяне на метаболитите е проведено чрез измерване на радиоактивността в индивидуалните пикове, разделени чрез HPLC, използвайки радиоактивния детектор. Радиоактинвният детектор осигурява интегрирана разпечатка в отчитания за минута (СРМ) и процента на радиоактивно белязания материал, както и представянето на пиковете. Радиоактивният детектор работи в режим на хомогенно течно сцинтилационно отчитане с добавянето на 3 ml / min от подвижна фаза - съвместим сцинтилационен коктейл към изходящата пост-УВ детекция.

Идентифицирането на метаболитите е проведено на Финиган TSQ 7000 LC/MS/MS (Термо Куест, Сан Хосе, Калифорния). Изходящият поток от HPLC колоната е разделен и около 50 μΐ / min са въведени в мас спектралния атмосферен йонизационен източник чрез пневматичен електро-впръскащ интерфейс. Остатъчният изходящ поток е насочен към клетката на радиоактивния детектор. Отговорът на радоактивния детектор е записан в реално време чрез системата за данни на мас спектрометъра, която осигурява едновременна детекция на радиоактивността и данните от мас спектралния анализ. Закъсняването в отговора между двата детектора е около 0.2 min, като мас спектралния отговор се записва по-рано. Електровпръскващия интерфейс работи при около 4000 V и мас спектрометъра работи в положителен режим. Изследванията на колизионно индуцирана дисоциация (CID) са проведени, използвайки газ аргон при енергия на колизия от около 30 до около 40 eV и налягане на колизионния газ от около 2.3 mTorr.

Пример 4: Биосинтеза на PPTN метаболити в хора

Получен е ¹⁴C-PPTN (тартаратна сол) със специфична активност от около 1.93 mCi/mMol.

Нормални, здрави, мъжки субекти на възраст между 18 и 45 години са избрани да участват в изследването. Субектите влизат в клиничните зали приблизително 12 часа преди прилагането на дозата и остават там в продължение на поне 576 часа след прилагането на дозата под непрекъснато медицинско наблюдение. Всички субекти не са приемали храна поне 12 часа преди да им бъде дадена единична доза от приблизително 20 mg свободна база еквивалентна на ¹⁴C-PPTN (~80цС1/субект). Дозата е приложена по отворен начин сутринта. Четири часа по-късно е осигурено стандартно хранене. Препаратът на дозата е получен чрез суспендиране на радиактивно белязан PPTN във вода. От субектите се изисква да се въздържат от лежане, поемане на кофеинизирани и карбонизирани напитки през първите четири часа след приемане на лекарството.

След прилагане на дозата, бяха взети кръвни проби, достатъчни да се съберат 20 ml плазма на 24 и 48 час с цел идентифициране на метаболити. Всички проби са белязани и веднага замразени.

Проби плазма (20 ml) от всеки субект на 24 и 48 час след прилагане на дозата са смесени с 40 ml ацетонитрил, подложени на хомогенизиране на вортекс и ултразвуков хомогенизатор. Пробите са центрофугирани и супернатантите са отстранени. Пелетите са смесени с 5 ml ацетонитрил, центрофугирани и двете супернатанти са обединени. Супернатантите са концентрирани до сухо под азот. Остатъците са разтворени в 300 μΐ метанол / вода (1:1), центрофугирани за отстраняване на неразтворимия материал и аликвоти от 100 μΐ са инжектирани в HPLC колоната. PPTN метаболитите, екстрахирани от плазмените проби са идентифицирани чрез HPLC с радиоактивна детекция и чрез LC/MS/MS, както е описано в Пример 3 по-горе.

Пример 5: Изолиране и детекция на миши PPTN метаболити.

Биосинтезата на PPTN метаболити е проведена в мишки, чрез методите, описани в Пример 3. На мишките беше приложена доза от 20 mg/kg. От група мишки са събрани урина и фекалии. На втора група мишки е приложена доза и е взета кръв за изолиране и идентифициране на циркулиращите метаболити. Резултатите от изследването са представени на фигури 1-18. Фигури 1-3 са съответно представителни радиохроматограми на урина, фекални и циркулиращи метаболити. На фигури 4 - 18 са дадени представителни мас спектрални данни заедно със структурни означения за метаболитите, изолирани чрез HPLC.

Схема 1

3-ОМе, 6Ph, THN-2-ol

Пример 1

1-(2-(4-(6,7-Диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)-фенокси|етил}-пиролидин

Разтвор от 6.75 g (0.025 мола) 1-(2-(4бромфенокси)етил)пиролидин в 250 ml етер беше охладен до -78°С под N₂. За да се под държа разтворът бистър, бяха добавени няколко ml THF бяха. 16.7 ml от 1.6 М n-бутиллитий беше добавен на капки, поддържайки температурата под -70° С. След разбъркване при -78°С в продължение на 1 час разтвор от 5g (0.024 мола) от 6,7-диметокси-1тетралон в 25 ml THF беше добавен на капки в продължение на 1 час, поддържайки температурата под -70°С. След разбъркване в продължение на 2.5 часа при -78°С реакцията беше прекратена чрез прибавяне на 100 ml 2N НС1. Реакционната смес беше оставена да се затопли до стайна температура и pH беше доведено до 7 чрез прибавяне на 5N NaOH. Слоят от Et₂O беше отделен и водният слой беше екстрахиран 2 пъти с EtOAc. Събраните Et₂O/EtOAc слоеве бяха сушени над Na₂SO₄ и изпарени, при което бяха получени 9 g суров продукт, който беше пречистен върху 400 g силикагел, елуиран с 95/5 СН₂С1₂/МеОН за отстраняване на изходния тетралон, след това с 85/15 СН₂С1₂/МеОН, след което се получават 3.3 g продукт.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (1.97, bs, 4Н), (2.55, m, 2Н), (2.84, t, 2Н), (2.98, bs, 4Н), (3.19, s, 2Н), (3.68, s, ЗН), (3.84, s, ЗН), (4.31, s, 2Н), (5.93, t, 1Н), (6.73, s, 1Н), (6.90, d, 2Н), (7.25, d, 2Н).

Мас спектър: (източник + 1): 379.8.

Изходни материали:

6,7-диметокси-1-тетралон (Aldrich, Milwaukee, WI). 1-[2-(4-бромфенокси)етил]пиролидин (Aldrich, Milwaukee, WI).

Пример 2

1-{2-[4-(2-Бромо-6,7-диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил) фенокси]-етил}-пиролидин

Към разтвор на 6 g (0.016 мола) {2-[4-(6,7-диметокси-3,4дихидронафталин-1-ил)-фенокси]-етил}-пиролидин в 200 ml DMF под N2 при стайна температура беше прибавен на капки разтвор на 2.8 g (0.016 мола) N-бромимид на янтарната киселина в 20 ml DMF. Беше добавен A1BN (100 mg) и реакционната маса беше разбърквана в продължение на 1 час, след това разредена с вода и екстрахирана с EtOAc. Етилацетатният (EtOAc) слой беше сушен над Na₂SO₄ и изпарен, при което бяха получени 7 g продукт, който беше използван без пречистване в следващото стъпало.

ЯМР (ацетон-бб) ppm: (1.73, m, 4Н), (2.55, m, 4Н), (2.80, m, 4Н), (3.48, s, ЗН), (3.80, s, ЗН), (4.15, s, ЗН), (6.24, s, 1Н), (6.84, s, 1Н), (7.00, d, 2Н), (7.13, d, 2Н).

Мас спектър: (източник + 1): 458.

Пример 3

1-{2-[4-(6,7-Диметокси-2-фенил-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)фенокси]-етил}-пиролидин

Смес от 7g (0.015 мола) 1-{2-[-(2-бромо-6,7-диметокси-3,4дихидро-нафталин-1-ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 5.6 g (0.047 мола) фенилборна киселина, 620 mg (0.00054 мола) тетракис (трифенилфосфин) паладий и 7.6 g (0.072 мола) натриев карбонат в 500 ml EtOH беше нагрявана под азот в продължение на 10 часа. EtOH беше изпарен. Бяха добавени вода и EtOAc и EtOAc слой беше отделен, сушен над Na₂SO₄ и изпарен, при което беше получен 9 g суров продукт като масло. Маслото беше пречистено върху 600 g силикагел, елуирайки с СН₂С1₂/МеОН 9/1, при което бяха получени 3.6 g продукт.

ЯМР (ацетон-бб) ppm: (1.74, m, 4Н), (2.60, bs, 20Н), (2.71, m, 2Н), (2.85, m, 6Н), (3.48, s, ЗН), (3.82, s, ЗН), (4.10, t, 2Н), (6.80-7.16, m, 10Н). Mac спектър: (източник + 1): 456.

Пример 4

1-{2-|4-(6,7-Диметокси-2-фенил-1,2,3,4-гетрахидро-нафталин-1-ил) фенокси]-етил}-пиролидин

Разтвор от 3.6 g (0.0079 мола) 1-{2-[4-(6,7-диметокси-2-фенил3,4-дихидро-нафталин-1-ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 10 ml 2N НС1, 30 ml Н₂О и 100 ml EtOH, съдържащ 1.9 g паладиев хидроксид върху въглерод, беше разклащан в клатачна машина на Parr при 50°С в продължение на 15 часа под Н₂ атмосфера с налягане 30 psi (206843 Па). Реакционната смес беше филтрувана за отстраняване на катализатора и EtOH беше изпарен и беше прибавена 5N NaOH за нагласяване pH във водна среда на 8. Водната среда беше екстрахирана с EtOAc и етилацетатният EtOAc слой беше сушен и изпарен, при което бяха получени 3.0 g продукт като жълто масло.

ЯМР (ацетон-йб) ppm: (1.65, m, 4Н), (1.90 d, 1Н), (2.20, m, Ш), (2.53, bs, 4H), (2.63, t, 2H), (3.00, m, 2H), (2.53, d, 1H), (3.60, s, 3H), (3.80, s, 3H), (3.93, t, 2H), (4.20, d, 1H), (6.35, d, 2H), (6.45, s, 1H), (6.53, d, 2H), (6.68, s, 1H), (7.10, m, 3H).

Mac спектър: (източник + 1): 458.

Пример 5

6-Фенил-5-[4-(2-пнролидин-1-ил-етокси)-феннл]-5,6,7,8-тетрахидронафталин-2,3-диол и смес от 3-метокси-7-фенил-8-[4-(2-пиролидин1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафталин-2-ол и 3-метокси-

6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафталин-2-ол

Разтвор на 2g (0.0044 мола) 1-{2-[4-(6,7-диметокси-2-фенил- l, 2,3,4-тетрахидро-нафталин-1 -ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 80 ml НОАс и 80 ml 48 %-ен воден разтвор на НВг беше нагряван при 90°С под N₂ в продължение на 2 часа. След това реакционната смес беше охладена до 0°С в ледена баня. Беше прибавен 30 %-ен воден на NH4OH за нагласяване на pH 10. Водната част беше екстрахирана с EtOAc и събраните EtOAc слоеве бяха сушени и изпарени, при което бяха получени 1.6 g сурови продукти. Този материал беше пречистен върху 120 g силикагел, елуиран с СН₂С1₂/МеОН 99/1, след това 95/5, след това 90/10 и накрая 85/15, при което бяха получени 520 mg смес от 3-метокси-7-фенил-8-[4-(2-пиролидин-1 -ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8тетрахидронафталин-2-ол и 3-метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафталин-2-ол.

ЯМР (ацетон-аб) ppm: (1.05, m, 1Н), (1.24, d, 1H), (1.76, bs, 5H),(2.20, m, 1H), (3.00, m, 4H), (3.31, d, 1H), (3.82, s, 3H), (4.05, t, 2H), (4.18, d, 1H), (6.34, m, 3H), (6.53, d, 2H), (6.78, s, 1H), (7.85, d, 2H), (7.15, m, 3H), (8.20, bs, 1H).

Mac спектър: (източник + 1): 444.

и след това 180 mg 6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафталин-2,3-диол.

ЯМР (ацетон-06) ppm: (1.65, m, 4Н), (2.20, m, 1Н), (2.50, m, 4H), (2.80, m, 4H), (2.95, m, 1H), (3.50, d, 1H), (3.95, t, 2H), (4.05, d, 1H), (6.33, m, 2H), (6.60, d, 2H), (6.66, s, 1H), (6.84, d, 2H), (7.10, m,'3H), (7.55, s, 2H).

Mac спектър: (източник + 1): 430 точка на топене (mp) - 132-134 °C.

Схема 2

Пример 6

7-Хидрокси-6-метокси-1-тетралон

Разтвор на 10 g (0.048 мола) 6,7-диметокси-1-тетралон в 100 ml НОАс и 100 ml 48 %-ен воден разтвор на НВг беше нагряван при 95°С в продължение на 7 часа. Реакционната смес беше охладена до стайна температура и излята във вода и екстрахирана с EtOAc. Етилацетатният

EtOAc слой беше сушен и изпарен до 12 g суров продукт. Пречистване върху 1200 g силикагел, елуирайки с 10 % Et₂O в СН₂С1₂ дава 7.5 g продукт. Т.т. 147-148°С (литературна т.т. 148-152°С, Journal of Organic Chemistry, 33,1968, p.508).

ЯМР (CDC1₃) ppm: (2.09, m, 2H), (2.58, m, 2H), (2,85, m, 2H), (3.90, s, 3H), (5.50, bs, 1H), (6.64, s, 1H), (7.55, s, 1H).

Mac спектър : (източник +1): 193.

Изходен материал: 6,7-диметокси-1-тетралон (Алдрих, Милуоки, С wi).

Пример 7

7-Бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-2Н-нафталин-1-он

Смес от 4.5 g (0.0233 мола) 7-хидрокси-6-диметокси-1-тетралон, 5.4 g (0.032 мола) бензил бромид и 10 g (0.072 мола) К₂СО₃ в 150 ml ацетон беше нагрявана до кипене с флегма цяла нощ. Реакционната смес беше охладена, излята във вода и екстрахирана с EtOAc. Етилацетатът EtOAc беше сушен над Na₂SO₄ и изпарен, при което бяха получени 7 g суров продукт. След кристализация с Et₂O бяха получени

4.13 g като бяло твърдо вещество, т.т. 110-111°С.

ЯМР (CDCI3) ppm: (2.09, m, 2Н), (2.55, t, 2Н), (2,87, t, 2Н), (3.90, s, ЗН), (5.14, s, 2Н), (6.65, s, 1Н), (7.25-7.45, m, 5Н), (7.58, s, 1Н).

Мас спектър : (изходен +1): 283.

Пример 8

1-{2-[4-(7-Бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)феноксил]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура аналогична на Пример 1, от 5.13 g (0.0182 мола) 7-бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-2Н-нафталин-1-он, 13.63 ml 1.6 М n-бутиллитий в хексан и 5.16 g (0.019 мола) 1-(2-(4бромфенокси)етил)пиролидин беше получен 3.5 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (2.05, bs, 4Н), (2.30, m, 2Н), (2.74, t, 2Н), (3.103.40, m, 6Н), (3.90, s, ЗН), (4.45, bs, 2Н), (4.95, s, 2Н), (5.90, t, 1Н), (6.58, s, 1H), (6.80, d, 2H), (7.10, d, 2H), (7.25, m, 5H).

Mac спектър : (изходен +1): 456.

Пример 9

1-{2-[4-(7-Бензилокси-2-бромо-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин-1 ил)-феноксил]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 2, от 2.47 g (0.0054 мола) 1-{2-[4-(7-бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин1-ил)-феноксил]-етил}-пиролидин, 965 mg (0.0054 мола) NBS и 90 mg A1BN в 50 ml DMF бяха получени 2.37 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDCI3) ppm: (1.90, bs, 4Н), (2.69, s, 4Н), (2.88, bs, 4Н), (3.10, t, 2Н), (3.83, t, 2Н), (4.83, s, 2Н), (6.20, s, 1Н), (6.65, s, 1H), (6.90, d, 2H), (7.00, d, 2H), (7.21, m, 5H).

Mac спектър : (изходен +1): 536.

Пример 10

1-{2-[4-(7-Бензилокси-2-бромо-6-метокси-3,4-дихндро-нафталин-1ил)-феноксил]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 3, от 2.37 g (0.0044 мола) 1 -{2-[4-(7-бензилокси-2-бромо-6-метокси-3,4-дихидронафталин-1-ил)-феноксил]-етил}-пиролидин, 1.35 g (0.011 мола) фенилборна киселина, 153 mg (0.13 мола) тетракис (трифенилфосфин)паладий и 1.88 g (0.017 мола) Na₂CO₃ в 50 ml EtOH, бяха получени 1.38 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (1.83, bs, 4Н), (2.70, m, 6Н), (2.86, m, 2Н), (2.96, m, 2Н), (3.90, s, ЗН), (4.14, t, 2Н), (6.37, s, 1Н), (6.65-7.30, m, 15H). Mac спектър : (изходен +1): 532.

Пример 11

3-Метокси-7-фенил-5-[4-(2-пнролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8 тетрахидро-нафталин-2-ол

Смес от 1.38 g (0.0026 мола) 1-{2-[4-(7-бензилокси-2-бромо-6метокси-3,4-дихидро-нафталин-1 -ил)-феноксил]-етил} -пиролидин, 1.46 g паладиев хидроксид върху въглерод, 4 ml 2N НС1, 15 ml Н₂О и 100 ml EtOH беше разклащана в клатачна машина на Parr при 50°С в продължение на 36 часа под Н₂ атмосфера с налягане 30 psi. Реакционната смес беше филтрувана за отстраняване на катализатора и EtOH беше изпарен. Беше прибавена IN NaOH за нагласяване pH на 8 и водната среда беше екстрахирана с EtOAc. Етилацетатният EtOAc слой беше сушен и изпарен, при което бяха получени 640 mg от продукта от заглавието.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (1.80, d, 1H), (1.95, bs, 4H), (2.10, m, 1H), (2.85-3.20, m, 7H), (3.30, d, 1H), (3.88, s, 3H), (4.14. t, 2H), (6.30, d, 2H), (6.43, s, 1H), (6.68. s, 1H), (6.80, m, 2H), (7.18, m, 3H).

Mac спектър : (изходен +1): 444.

2-OMe, 1-OH метаболит и 3-ОН, 2-ОМе метаболит може да бъдат синтезирани, използвайки процедурите, очертани в Схеми 4 и 5.

Метаболитът на З-метокси-6-фенил тетрахидро-нафталин-2-ол може да бъде синтезиран, използвайки процедурата, посочена на Схема 5.

Схема 3

2-ОМе, 6Ph, ΤΗΝ-1 -ol 1 -ОМе, 6Ph, THN-2-ol

Пример 12

1-{2-[4-(5,6-Диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)-фенокси|егил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 1, от 10 g (0.048 мола) 5,6-диметокси-1-тетралон, 33.4 ml 1.6 М n-бутиллитий в хексан и 13.5 g 1-(2-(4-бромфенокси)етил)пиролидин бяха получени 6.5 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (1.90, bs, 4Н), (2.31, m, 2Н), (2.87, t, 2Н), (2.90, ¢. bs, 4Н), (3.10, bs, 2Н), (3.78, s, ЗН), (3.82, s, ЗН), (4.28, bs, 2Н), (5.90, s, 1Н), (6.63, d, 1H), (6.70, d, 1H), (7.22, d, 2H).

Mac спектър : (изходен +1): 379.8.

Изходен материал

5,6-диметокси-1-тетралон; справка: Organic Process Research & Development, 1999,3, 71-72.

Пример 13 1-{2-[4-(2-Бромо-5,6-диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)фенокси]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 2, от 5.33 g (0.14 мола) 1 - { 2-(4-(5,6-диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1 -ил)-фенокси]етил}-пиролидин, 2.5 g (0.014 мола) NBS и 230 mg A1BN в 50 ml DMF бяха получени 6.25 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDCI3) ppm: (1.96, bs, 4Н), (2.90, m, 6Н), (3.05, t, 2Н), (3.15, t, 2Н), (3.80, s, 6Н), (4.30, t, 2Н), (6.35, d, 1Н), (6.53, d, 1Н), (6.95, d, 2Н), (7.10, d, 2Н).

Мас спектър : (изходен +1): 458.

Пример 14

1-(2-(4-(5,6-Диметокси-2-фенил-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)фенокси]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 3, от 6.25 g (0.0136 мола) 1 -{2-[4-(2-бромо-5,6-диметокси-3,4-дихидро-нафталин-1 ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 4.16 g (0.034 мола) фенилборна киселина, 472 mg (0.41 ммола) тетракис (трифенилфосфин) паладий и 5.78 g (0.054 мола) Na₂CO₃ в 200 ml EtOH бяха получени 6.3 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDC1₃) ppm: (1.80, bs, 4Н), (2.65, bs, 4Н), (2.73, t, 2Н), (2.90, t, 2Н), (3.00, t, 2Н), (3.83, s, 6Н), (4.08, t, 2Н), (6.53, d, 1Н), (6.60, d, 1Н), (6.74, d, 2Н), (6.95, d, 2Н), (7.05, m, 5Н).

Мас спектър : (изходен +1): 456.

Пример 15

1-(2-(4-(5,6-Диметокси-2-фенил-1,2,3,4-тетрахидро-нафталин-1-ил)фенокси]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 4, от 6.3 g (0.0138 мола) 1 -{2-(4-(5,6-диметокси-2-фенил-3,4-дихидро-нафталин-1 ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 7.7 g (0.055 мола) паладиев хидроксид върху въглерод, 5 ml 2N НС1 и 10 ml Н₂О в 100 ml EtOH бяха получени 5.06 g от продукта от заглавието.

ЯМР (aneTOH-d6) ppm: (1.95, bs, 4Н), (2.70, m, 1Н), (2.85, bs, 4H), (2.95, m, 1H), (3.20, bs, 2H), (3.38, bs, 2H), (3.78, s, 3H), (3.82, s, 3H), (4.40, bs, 2H), (6.43, d, 1H), (6.74, d, 1H), (6.85-7.15, m, 7H).

Мас спектър: (източник + 1): 458.

Пример 16

6-Фенил-5-|4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафталин-1,2-диол и смес от 2-метокси-6-фенил-5-|4-(2-пиролидин1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафталин-1-ол и 1-метокси-

6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафталин-2-ол

Използвайки процедура, аналогична на Пример 5, от 2.3 g (0.005 мола) 1 - {2-[4-(5,6-диметокси-2-фенил-1,2,3,4-тетрахидро-нафталин-1 ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 80 ml НОАс и 80 ml 48 %-ен воден разтвор на НВг, бяха получени 650 mg смес на 2-метокси-6-фенил-5[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафталин-1ол и 1-метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси-фенил]-5,6,7,8тетрахидро-нафталин-2-ол.

ЯМР (CDC1₃ ) pm: (1.88, bs, 6Н), (2.10, m, 1Н), (2.84, bs, 4H), (3.00, bs, 2H), (3.25, dt, 1H), (3.35, d, 2H), (3.85, s, 3H), (4.10, bs, 2H), (4.25, d, 1H), (6.25-6.88,m, 8H), (7.15, m, 3H).

Mac спектър: (източник + 1): 444.

и 140 mg 6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]5,6,7,8-тетрахидро-нафталин-1,2-диол.

Мас спектър: (източник + 1): 430.

Схема 4 ο

2-ОМе, 6Ph, THN-l-ol

Пример 17 5-Хидрокси-6-метокси-1-тетралон

Използвайки процедура, аналогична на Пример 6, от 10 g (0.048 мола) 5,6-диметокси-1-тетралон, 100 ml НО Ас и 100 ml 48 %-ен воден разтвор на НВг бяха получени 7 g от продукта от заглавието, т.т. 163°С.

ЯМР (CDC1₃ pm: (2.09, m, 2Н, (2.67, t, 2Н), (2.90, t, 2Н), (3.92, S, ЗН), (5.70, bs, 1Н), (6.80, d, 1Н), (7.68, d, 1Н).

Изходен материал

5,6-диметокси-1 -тетралон; справка: Organic Process Research and Development, 1999, 3, 71-72.

Пример 18

5-Бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-2Н-нафгалин-1-он

Използвайки процедура, аналогична на Пример 7, от 4.5 g (0.024 мола) 5-хидрокси-6-метокси-1-тетралон, 5.4 g (0.031 мола) бензил бромид и 10 g (0.072 мола К₂СО₃ в 100 ml ацетон), продуктът от заглавието беше получен като бяло, твърдо вещество чрез кристализация с етер, т.т. 90°С.

ЯМР (CDCI3) ppm: (2.10, m, 2Н), (2.55, t, 2Н), (2,88, t, 2Н), (3.88, s, ЗН), (5.11, s, 2Н), (6.63, s, 1Н), (7.20-7.45, m, 5Н), (7.60, s, 1Н).

Мас спектър : (източник +1): 283.

Пример 19

1-{2-[4-(5-Бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин-1-ил)фенокси]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 1, от 10 g (0.3555 мола) 5-бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-2Н-нафталин-1-он, 9.88 g (0.366 мола) 1-(2-(4-бромфенокси)етил)пиролидин и 13.63 ml от 1.6М n-бутиллитий в хексан бяха получени 4.3 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDCI3) ppm: (1.90, bs, 4Н), (2.20, m, 2Н), (2.78, t, 2Н), (2.90, bs, 2Н), (3.10, bs, 1Н), (3.84, s, ЗН), (4.98, s, 2H), (5.86, t, 1H), (6.65, d, 1H), (6.74, d, H), (7.25, d, 2H), (7.28-7.50, m, 5H).

Пример 20 1-{2-[4-(5-Бензилокси-2-бромо-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин-1ил)-феноксил|-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 2, от 4.3 g (0.0094 мола) 1 - {2- [4-(5 -бензилокси-6-метокси-3,4-дихидро-нафталин

1-ил)-феноксил]-етил}-пиролидин, 1.68 g (0.0094 мола) NBS и 156 mg A1BN в 50 ml DMF бяха получени 4 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDCI3) ppm: (1.95, bs, 4Н), (2.75, t, 2Н), (2.90, t, 2Н), (3.00, bs, 4Н), (3.10, bs, 2Н), (3.80, s, ЗН), (4.33, s, 2Н), (6.35, d, 1Н), (6.57, d, 1H), (6.93, d, 2H), (7.15-7.30, m, 5H).

Mac спектър : (изходен +1): 536.

Пример 21

1- {2-[4-(5-Бензилокси-6-метокси-2-фенил-3,4-дихидро-нафталин-1- ил)-феноксил]-етил}-пиролидин

Използвайки процедура, аналогична на Пример 3, от 4.0 g (0.0075 мола) 1 -{2-[4-(5-бензилокси-2-бромо-6-метокси-3,4-дихидронафталин-1-ил)-феноксил]-етил}-пиролидин, 2.28 g (0.186 мола) фенилборна киселина, 259 mg (0.224 ммола) тетракис(трифенилфосфин) паладий, 3.7 g (0.03 мола) Na₂CO₃ в 150 ml EtOH, бяха получени 3.2 g от продукта от заглавието.

ЯМР (CDCI3) ppm: (1.84, bs, 4Н), (2.83, m, 2Н), (2.74, m, 4Н), (2.95, m, 4Н), (3.84, s, ЗН), (4.10, t, 2Н), (5.03, s, 2Н), (6.55, d, 1Н), (6.65, d, 1Н), (6.75, d, 2H), (6.90-7.50, m, 12H).

Mac спектър : (изходен +1): 532.

Пример 22

2- Метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8- тетрахидро-нафталин-1-ол

Използвайки процедура аналогична на Пример 11, от 3.2 g (0.007 мола) 1 - {2-[4-(5-бензилокси-6-метокси-2-фенил-3,4-дихидронафталин1-ил)-фенокси]-етил}-пиролидин, 3.4 g паладиев хидроксид върху

I въглерод, 10 ml 2N HC1, 30 ml H₂O и 100 ml EtOH бяха получени 2.2 g от продукта.

Mac спектър : (изходен+1): 444.

Метаболитът на 1-метокси-6-фенил-тетрахидро-нафталин-2-ол може да бъде синтезиран както е показано на Схема 6.

Схема 5

NBS/DMF

AIBN

РЪНгСО

РВН₂СО

PhH^o

Схема 6

48% HBr флегма

Mel

К_?СО₃ / ацетон градуса ¹

1-ОМе, 6Ph, THN-2-ol

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕЕ

Claims

1. Метаболит на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол, съответстващ на формула I където Ri е подбран измежду

- NH(CH₂)₃COR6;

R₅ е подбран от Н или СН₃;

R₂, R₃, R₄ и R₇ са същите или различни и са подбрани от Н и OR5; и

R^ е подбран от -ОН или -NHCH₂COOH, осигуряващи следното:

(а) ако R] е или-NH(CH₂)₃COOH и (б) R₂ е ОН или ОСН₃ и R₃ и R₇ са Н, или ако Ri е такъв, какъвто е определен в (а) по-горе и (в) R₂ и R₇ са Н и R₃ е ОН или ОСН₃, тогава R4 не е Н.

или оптични, стерео, регио или конфигурационни изомери, или геометрични изомери, или тавтомери, фармацевтично приемлива сол, N54 оксид, естер, кватернерна амониева сол или прекурсор на това съединение.

2. Метаболит на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол, съгласно претенция 1, който е подбран от група, състояща се от:

(IX) (X) (XIII) (XV) (XIX) (XXV) ο

и стереоизомери, тавтомери, регио и конфигурационни изомери на тези съединения, и фармацевтично приемливи соли, N-оксиди, естери, кватернерни амониеви соли и прекурсори на тези съединения и комбинация от тях.

3. Комплект, съдържащ метаболит на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол, съответстващ на формула I (1) .1 където Ri е подбран измежду

- NH(CH₂)₃CORe;

R₅ е подбран от Н или СН₃;

R₂, R₃, R4 и R₇ са същите или различни и са подбрани от Н и OR₅; и

Re е подбран от -ОН или -NHCH₂COOH, осигуряващи следното:

(а) ако Ri е или-NH(CH₂)₃COOH и (б) R₂ е ОН или ОСН₃ и R₃ и R₇ са Н, или ако Ri е такъв, какъвто е определен в (а) по-горе и (в) R₂ и R₇ са Н и R₃ е ОН или ОСН₃, тогава R4 не е Н.

или оптични, стерео, регио или конфигурационни изомери, или геометрични изомери, или тавтомери, фармацевтично приемлива сол, Nоксид, естер, кватернерна амониева сол или прекурсор на това г съединение.

4. Комплект, съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че въпросният метаболит на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-илетокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол е подбран от група, състояща се от:

(IV) (VII) (VIII) (IX) (X) (XIII) (XV) (XIX) (XXV) и стереоизомери, тавтомери, регио и конфигурационни изомери на тези съединения, и фармацевтично приемливи соли, N-оксиди, естери, кватернерни амониеви соли и прекурсори на тези съединения и комбинация от тях.

5. Фармацевтичен препарат, съдържащ метаболит на (-)-цис-6-фенил-5[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2ол, съответстващ на формула I където Ri е подбран измежду

ИЛИ

- NH(CH₂)₃COR6;

R₅ е подбран от НилиСН₃;

R₂, R₃, R4 и R₇ са същите или различни и са подбрани от Н и OR5; и

R₆ е подбран от -ОН или -NHCH₂COOH, осигуряващи следното:

(а) ако Ri е (б) R₂ е ОН или ОСН₃ и R₃ и R₇ са Н, или ако R] е такъв, какъвто е определен в (а) по-горе и (в) R₂ и R₇ са Н и R₃ е ОН или ОСН₃, тогава R4 не е Н.

или оптични, стерео, регио или конфигурационни изомери, или геометрични изомери, или тавтомери, фармацевтично приемлива сол, Nоксид, естер, кватернерна амониева сол или прекурсор на това съединение, и фармацевтично приемлив носител, носещ агент или разтворител.

6. Препарат, съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че въпросният метаболит на (-)-цис-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-илетокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидро-нафтален-2-ол е подбран от група, състояща се от:

,о (III) но (IV) (XV) (Х1Н) (XIX) (XXV) и стереоизомери, тавтомери, регио и конфигурационни изомери на тези съединения, и фармацевтично приемливи соли, N-оксиди, естери, кватернерни амониеви соли и прекурсори на тези съединения и комбинация от тях.

7. Съединенията:

6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафтален-2,3-диол;

3-метокси-7-фенил-8-[4-(2-пиролидин-1 -ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8тетрахидро-нафтален-2-ол;

3-метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8тетрахидро-нафтален-2-ол;

6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8-тетрахидронафтален-1,2-диол;

2-метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1-ил-етокси)-фенил]-5,6,7,8тетрахидро-нафтален-1 -ол;

1 -метокси-6-фенил-5-[4-(2-пиролидин-1 -ил-етокси-фенил]-5,6,7,8тетрахидро-нафтален-2-ол;