BG99094A - Куршум с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх - Google Patents

Abstract

Куршумът (110) е с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх, като част от кожуха е разположена във вдлъбнатия преден край (116) на куршума. Тази част от кожуха, която е във вдлъбнатия преден край на куршума, има множество от радиални нарези и между тях заострени уякчаващи издатини (126), от чиито краища към сърцевината (114) на куршума минава празен сляп отвор (128). Всяка от издатините е укрепена в отвора на предния край с жлеб (130). Обикновено тези издатини (126) стърчат радиално навън при навлизането на куршума в мека тъкан, след като е преминал през материали, като обработена и необработена кожа. Кожухът има слой от меден оксид (123) на вътрешната и външната повърхност, който свързва меката оловна сърцевина с кожуха, намалява челното съпротивление и смазва куршума.

Description

КУРШУМ С ИЗЦЯЛО МЕТАЛЕН КОЖУХ И ВДЛЪБНАТ ВРЪХ

Това изовретение засяга повече куршуми и по-точно снаряди с малък каливър с вдлъвнат връх и изцяло метален кожух.

Куршумите с кожух са довре известни в Бранша. Куршумът овикновено е направен от оловна сплав и има кожух, овикновено Чи» направен от медна сплав, който покрива поне част от овлите и цилиндричните части на куршума. Този тип куршуми с кожух осигурява по-довре контролирана експанзия в мека тъкан, отколкото оловен куршум вез кожух. Допълнителна експанзия може да се постигне при първоначалното проникване в целта като се осигури вдлъвнатина в предния край на куршума. Предният край може съшо да въде оформен с нарези и/или ръвове в кожуха или с нарези или ръвове в сърцевината в края на вдлъвнатината за да се подоври контрола на експанзията при проникването на куршума в мека тъкан.

р' Един типичен куршум с вдлъвнат връх и кожух е описан в американски патент No 3,157,137, регистриран от предложителя на настоящото изовретение. Този патент разкрива куршум с кожух с вдлъвнат връх от тип розетка, оформен изцяло от отворения край на кожуха. Друг американски патент е No 3,349,711, който има външни нарез в овлата част на изцяло металния кожух около вдлъвнатия край. Друг пример е американският патент No 4,550,662. В този патент вдлъвнатият край е оформен с аксиално разположени ръвове в меката метална сърцевина.

4,610,061, регистриран от предложителя на настоящото

изобретение. В	този	патент	кожухът заемг	ι само	част	от
вдлъвнатината и	в него	са направени частични	нарези	в ръва	на
вдлъвнатия връх.
При всички	тези	куршуми	се получава	едно относително

довре предвидимо накъдряне на кожуха при преминаването на куршума през мека тъкан. Ресните, овразувани при завелването на сегментите на кожуха се завелват на 1800, като се нагъват под действието на разширяващата се глава на куршума по продължение на цилиндричната му част. Така разкъсващото действие в мека тъкан се определя главно от външния диаметър на разширената глава на куршума.

Максималното разширение на главата е желателно, за да се увеличи поражението на тъканта. Тази максимална експанзия увеличава смъртността при ловуване. Оваче, ако главата се разшири прекалено много, куршумът ше се разпадне на отделни сегменти, което ше ограничи проникването. Съответно, за да се постигне значителна дълвочина на проникване, масата на куршума трявва да остане зад главата.

Когато определен снаряд направен за законно приложение, трявва да въде определено проникването през различни прегради като плат, стъкло, ламарина. Всички тези прегради не могат да въдат преодолени от един и съш вид снаряд. По настояшем куршуми с вдлъвнат връх не се използват с цел да се постигне голяма дълвочина на проникване през известни прегради с желана форма на проникване.

Куршум с вдлъвнат връх е най-полезен за постигането на желана форма на експанзия при проникването през относително мек материал, който може да въде наподовен от вода или желатин. Ако пред меката тъкан има преграда като пласт ламарина или парче стъкло, куршум с вдлъвнат връх веднага ше

	се деформира, като промени по този на чин проникването в меката материя. Би вило довре да има куршум, който да прониква през известни прегради и при това да се деформира по начин, който да увеличава поражението върху тъканта. Предмет на изовретението е да осигури куршум, който причинява повишено поражение на тъканта вез да има значително отделяне на кожуха от сърцевината на куршума. Друг овект на изобретението е да осигури куршум с контролирано проникване, при който ефективният диаметър на
F‘	главата при експанзия се увеличава след проникването през преграда. Друг предмет на изовретението е да осигури куршум с кожух, при който след проникването през преграда от овлекло в мека тъкан от кожуха се получават ресни с насочени радиално навън върхове. Друг овект на изовретението е да осигури куршум с кожух с подоврено прикрепване на кожуха за сърцевина. Друг предмет на изовретението е да осигури куршум с кожух, при който при експанзия от кожуха се получават извити навън ресни с извити назад части, свързани с радиално накъдрени, насочени навън върхове в закалената зона на
	деформация. Куршумът с изцяло метален кожух съгласно изовретението е овикновено с цилиндрично тяло с кожух, в повечето случаи със заовлена предна част и отворена кухина в предния край. За предпочитане е кухината да има заострена предна част и цилиндрична задна част. Кожухът на куршума се разполага върху отвора на кухината в закалена преходна зона и в заострената предна част на отворената кухина в предния край. Тази част от металния кожух, която се намира в кухината има множество от аксиално разположени нарези, разположени в

удевелението на кожуха в отвора на кухината и насочени назад към централната ос така, че да овразуват отделни издатини с връхчета, всяка от които е насочена назад по продължение на стената на кухината към централната ос на куршума. Всяка издатина има подсилваш жлев в основата на всеки нарез в преходната зона в отвора на кухината, който подсилва издатината. Кухината има в повечето случаи цилиндрична, аксиално разположена удължена част след краищата на издатините на кожуха.

Тези нарези и издатини причиняват завелването на кожуха W на отделни ресни при проникване. Всяка ресна има накъдрена част в зависимост от материала на кожуха, оформена върху овлата част на куршума, междинна част в зависимост от материала на кожуха в отвора на кухината и заострени издатини в зависимост от материала на кожуха в кухината. Междината част е твърда и има подсилващи ръвове или ленти, които в същност предотвратяват огъването по време на експанзията.

Заострените върхове, оформени в края на ресните се разгъват различно от накъдрените части на ресните. Върховете се разгъват от преходната зона. По този начин, след като ресните се разгънат, върховете застават навън, вместо да се огънат назад като останалата част на ресните. В резултат на това се получава такава форма на експанзия, при която сърцевината на куршума е оформена като гъна върху извитата задна част на ресните и стърчащи навън върхове от материал на кожуха, насочени навън, зад гъвовидната глава.

Тъй като куршумът се върти, при навлизане в меката тъкан на навелязаното животно, ефективният диаметър на главата се увеличава главно чрез върховете. Това увеличава главно режещия откос на експандиралия куршум. Освен това куршум, заседнал в мека тъкан ще продължи да причинява кръвоизливи и допълнителни вътрешни наранявания на животното при неговото движение, което се дължи на насочените навън върхове. Това ше ускори смъртта на раненото животно, а оттам и смъртоносността на куршума.

В подоврен вариант на изобретението кухината включва централно кухо продължение. Това продължение овикновено е цилиндричен сляп отвор, разположен назад от дъното на кухината. Това продължение улеснява добрата експанзия на ресните и доврото преминаване през прегради като тежко овлекло и еленова кожа.

Кожухът на куршума от изобретението съшо е покрит със слой от метален оксид, който увеличава повърхностната адхезия на сърцевината с вътрешната повърхност на кожуха. Това главно увеличава потока на материал от сърцевината навън при овразуването на ресните на кожуха.

Тези и други предмети, осовености и преимущества на настоящото изовретение ше се изяснят при разглеждането на следното детайлно описание в комвинация с приложените илюстрации.

Фигура 1 е изглед отстрани на патрона, съдържаш „ куршума, съгласно първия вариант на изовретението.

Фигура 2 е изглед отгоре на куршума от първия вариант на изовретението, отделен от гилзата от фигура 1.

Фигура 3 е надлъжен разрез на куршума от изовретението, направен пол линията 3-3 от фигура 2.

Фигура 4 е изглед отгоре на облечената с кожух сърцевина на куршума преди оформянето на овлата носова част на куршума, показан на фигури 1 до 3.

Фигура 5 е надлъжен разрез на овлечената с кожух сърцевина, направен по линията 5-5 от фигура 4.

Фигура 6 е разрез на експандирал куршум съгласно първия вариант на изобретението.

Фигура 7 е изглед в перспектива на експандиралия куршум от изовретението, показан на фигура 6.

Фигура 8 е поглед отстрани на патрон, съдържаш куршума, съгласно втория подоврен вариант на изовретението.

Фигура 9 е надлъжен разрез на втория вариант на куршума от изовретението, направен по линията 9-9 от фигура 10.

Фигура 10 е изглед отгоре на куршума от изовретението, отделен от гилзата от фигура 8.

Фигура 11 е частичен надлъжен разрез на изовретението, показано на фигура 10, направен по линията 11-11.

Фигура 12 е изглед отгоре на облечената в кожух сърцевина на куршум преди оформянето на овлата носова част на втория вариант, показан на фигури 8 до 11.

Фигура 13 е надлъжен разрез на облечената в кожух сърцевина, направен по линията 13-13 от фигура 12.

Фигура 14 е изглед в перспектива на експандиралия куршум от изовретението, показано на фигури от 8 до 11 при експанзия в симулирана мека тъкан след преминаването през няколко пласта прегради от плат.

Фигура 15 е надлъжен разрез на втория вариант на изовретението с разклонена кухина.

Първи вариант на куршум 10 с изцяло метален кожух и

вдлъбнат връх,	конструиран съгласно изовретението	е	показан
зареден в гилза	12 на фигура 1 и отделно на фигури	2 и	3.
Куршум 10	има главно цилиндрична сърцевина	14,	главно

овла предна част 16 и вдлъбната отворена кухина 18, разположена аксиално в предния край 16. Частите 14 и 16 от сърцевината за предпочитане са изработени от ковък метал като олово или оловна сплав.

Изцяло метален кожух 20 покрива най-малко главната част от цилиндричната сърцевина 14, цялата овла предна част 16 и се разполага изцяло във вдлъвнатата отворена кухина 18 така, че да овгърне предната част 16. Кожухът е изравотен от ковък метал като мед или медна сплав.

Множество от радиални нарези 22 в кожуха минават през стената на изцяло металния кожух 20 и са насочени аксиално от връхната точка 24 на вдлъвнатата отворена кухина 18 вътре в самата кухина към отвора 26 на кухината. Частите от кожуха в кухината 18 оформят по този начин заострени издатини 28 на кожуха между нарезите 22, които се съвират във върха 24 върху централната ос А.

Предната част 16 овикновено е във формата на пресечен конус. Кухината 18 може да има извит профил или главно коничен профил с права странична стена. Изворът зависи от каливъра и от прецизността на съответната овравотка, неовходима за оформянето на кухината. Всяка издатина 28 може да се съединява с останалите издатини във върха 24 или може да е отделена, което отново зависи от прецизността на овравотката, неовходима за оформянето на нарезите в овлечената с кожух сърцевина.

Куршумът 10 е изравотен от овлечена в кожух заготовка 30, показана на фигури 4 и 5. Цилиндрична заготовка 32 за сърцевината от олово се шампова или отлива в заготовката 34 за кожуха, оформена като чаша с плоско дъно за да се получи облечената в кожух заготовка 30. След това плоското дъно на заготовката 30 за кожуха се пресува с конусообразна матрица с радиално разположени режещи ръвове за да се получи извит или коничен отпечатък с радиални нарези 22 в кожуха 20 на дъното на заготовката 30. Тогава заготовката с отпечатък се натиска в конична кухина на оформяш инструмент за да се стесни дъното на облечената в кожух заготовка 30 и по този начин да се оформи основно предната част 16 във формата на пресечен конус с отворена кухина 18 със съвирашите се издатини 28 както е показано на фигури 1 до 3. съшото време задният край 36 на заготовката 34 за кожуха се нагъва върху задната част на заготовката 32 сърцевината за да се подсигури захващането и да се заключи сърцевината 14 в кожуха 20.

И така, методът за изработването на куршума 10 с изцяло метален кожух и вдлъвнат връх съгласно изовретението, който има овла предна част 16 с насочена напред отворена кухина 18 в нея се състои от следните стъпки:

а) изтегляне от лист метална заготовка на заготовката 34 за кожух с формата на чаша с непрекъснато гладко дъно и предимно еднакво девели стени;

б) оформяне на сърцевина 32 от ковък метал в заготовката 34 за кожуха във формата на чаша срешу споменатото дъно чрез щамповане или изливане на сърцевината директно в заготовката;

в) оформяне на вдлъбнатина в споменатото дъно на споменатата заготовка за кожух;

г) нарязване на множество от радиални нарези 22 в стената на кожуха във вдлъбнатото дъно или отделно, или едновременно с вдлъвването на дъното; и

д) натискане на края на заготовката

30, съдържаша сърцевината и вдлъбнатото дъно на заготовката във вдлъбната кухина на оформяш инструмент за

Да се деформира краят на заготовката като овла предна част на куршума 10 и дъното като отворена кухина 18 с нарезите в кожуха 20, оставащи в отворената кухина 18.

Най-накрая задният край 36 на заготовката 30 се нагъва върху задния край на сърцевината 32 за да я застопори и да подсигури оставането на цялата сърцевина 14 в предния край на кожуха 20.

Фигури 6 и 7 оформянето на куршума 10 от изовретението във формата на гъна и разгъването на издатините 20 при изстрелването на куршума от първия вариант на изовретението в мека тъкан. Експандиралият куршум овразува глава 38 във формата на гъна пред предимно цилиндричното тяло 39 при изтласкването на мекото олово напред и навън по време на проникването и намаляването на скоростта.

Издатините 28 се разделят радиално при овразуването на W главата 38 принуждавайки предния край на кожуха да се разцепи и да овразува ресни 40, огънати назад. Тези ресни 40 осигуряват опора за издатините и ги принуждават да щръкнат навън от завелвашите се ресни 40. Всяка издатина стърчи от преходната зона 42 на ресната 40, отговаряща първоначално на материала на кожуха от отвора 26 на кухината 18. Този преход е овласт от студено закален метал, получен при студеното закаляване, което протича при свиването на вдлъвнатия край на заготовката 30 с цел оформянето на предния край 16 във формата на пресечен конус.

Експандиралият куршум, показан на фигури 6 и 7 е резултат от проникването в мека тъкан. Тук меката тъкан е симулиране с проникване в желатин. Ъгълът и изкривяването, с които издатините 28 шръкват навън от тялото на куршума при експанзия зависят от няколко фактора като скорост на снаряда и отделни характеристики на сплавта на кожуха.

В илюстрирания първи вариант кожухът веше изтеглен от заготовка във формата на чаша. Заготовката веше направена от

декоративен	метал, който е месингова сплав ASTM В36.
Сърцевината	на куршума от оловна сплав е щампована в
изтеглената	заготовка във формата на чаша. Завършеният

десетмилиметров куршум веше вкаран, както овикновено, в десетмилиметрова гилза, заредена с 5,2 грана Барут BullseyeR No.2 (при Hercules Powder Co.).

Пет провни патрона вяха изстреляни с автоматичен пистолет Colt модел Delta Elite в стандартен желатинов провея модул от разстояние около 10 фута със скорост около 950 фута в секунда. Желатиновият провей модул веше 6 на 6 на 18. Всичките пет експандирали куршума, извадени от провните модули показват структурата от фигури 6 и 7.

Различен резултат се получава ако куршумът 10 се W изстреля през преградни материали като няколко пласта тежко овлекло или еленова кожа, преди да навлезе в меката тъкан. Проникването през такива преградни материали е желано от ФБР и други законоопазваши служви за защитна употрева от техните офицери. В този случай кухината на носа на първия вариант на настоящото изовретение се напълва с преграден материал при завиването на куршума в преградата. Преградният материал на практика премахва кухината. По този начин преградният материал премахва експанзията на куршума при навлизането му в мека тъкан.

Беше открито, оваче, че втори вариант на изовретението с 'Чмг празно удължение на кухината зад насочената напред разклонена част на кухината компенсира това положение. Този вариант е показан на фигури 8 до 14. По-подровно този втори, предпочитан вариант на куршума 110 с изцяло метален кожух и вдлъвнат връх, конструиран съгласно това изовретение е

показан зареден в гилза 112	на фигура 8 и отделно	на фигури	9
и 10 .
Както	в първия	вариант	куршум	110 има главно	цилиндрична
сърцевина	114, която има	главно	овла предна	част 116	и
вдлъвната	отворена	кухина	118,	разположена	аксиално	в

предната част 116. Сърцевината 114 е изработена, за предпочитане, от ковък метал като олово или оловна сплав.

Изцяло метален кожух 120 покрива най-малко главната част от цилиндричната сърцевина 114, цялата овла предна част 116 и се разполага изцяло във вдлъбнатата разклонена част 121 на кухина 118 така, че да покрива отвора 119 на предната част 116. Кожухът 120 е направен от ковък метал като мед или медна сплав, за предпочитане с около 95% мед и около 5% цинк.

Кожухът 120 има химически отложено покритие 123 от меден оксид, показано на фигура 15, върху вътрешната и външната повърхност, направено чрез алкална оксидация. Покритието е правено чрез потапяне на чашите в загрят до висока температура разтвор на калиев хидроксид или калиев хлорид. Този процес на отлагане е развит и приложен от отдела MBI на Hubert Hall, Inc. Покритието 123 има грапава повърхност, което при вътрешната повърхност свързва посредством триене материала на сърцевината с кожуха и по този начин намалява оловния поток при експанзия, което е описано по-подровно нататък с помошта на фигура 14. Покритието 123 на външната повърхност е полирано за да се премахне грапавината, да се постигне гладка външна повърхност и да се смаже външната страна на куршума

Множество от	радиални	нарези	122 в кожуха	минават през
стената	на кожуха	120 и	са	насочени навън и	аксиално	от
предимно	кръглата	основа	124	на	разклонената	част 121	на
кухината	118 към	отвора	119	на	кухината 118.	Частите	от

118 овразуват разделени заострени издатини кожуха в кухината

126 на кожуха между нарезите 122, които се съвират в централната ос А'.

Назад от основата 124 на разклонената част 121 на кухината 118 се намира коаксиална, предимно цилиндрична

продължена част 128 на кухината 118. Продължената част 128 свършва с конични извито или плоско дъно 129. Издатините 126 не се простират в тази продължена част 128 така, че материалът на сърцевината 114 е отворен към продължението 128 на кухината.

Предният край 116 е, за предпочитане, във формата на пресечен конус, както е показано или извит в гладка дъга. Продължението 128 на кухината, за предпочитане, е насочено назад до основата на предната част 116, но може да продължи д различна степен в зависимост от желаното гъвоовразуване при експанзия.

Разклонената част 121 на кухината 118 може да има извит профил на стената както е на фигура 9 или може да има главно коничен профил с права стена както е показано на фигура 15. Изворът зависи от каливъра, желаните качества при експанзия и прецизността на неовходимия инструмент за оформяне на кухината 118. От друга страна продължението на кухината има, за предпочитане, цилиндрична или леко разширяваща се форма, което е наложено главно от осовеностите на овравотвашия инструмент.

Всяка издатина 126 има главно триъгълна форма и обикновено свършва в точка, лежаша на или близо до основата 124 на разклоняващата се част на кухината 118. Издатините 126 са съшо, за предпочитане, симетрично отдалечени от централната ос А'. Както е допре показано на фигура 11, всяка издатина 126 има подсилваш жлев 130 от всяка страна на края на нареза 122, оформяш издатината 126 на отвора 119 на кухината 118. Тези жлебове 130 ограничават огъването назад на материала на кожуха на отвора 119 при експанзията на куршума. В резултат на това при експанзия в мека тъкан се получават насочени навън издатини 126 както е показано на фигура 14.

Куршумът 110 първоначално се оформя по съшия начин, както веше описано по-горе за първия вариант, от овлечена с кожух заготовка 132, показана на фигури 12 и 13. Оваче, в този случай чашата на кожуха първо се покрива, както веше описано по-горе с грапав слой меден оксид. Като допълнение чашата на кожуха може да има удевелени стени и дъно така, че сгловката със сърцевината да се получи изцяло по време на производството.

Сърцевината 114 се вкарва в чашата за да се получи заготовката 132. Тогава в дъното на заготовката 132 се натиска оформяш инструмент за да се получи извито навътре дъно 134 и радиалните нарези 122. Както в първия вариант, нарезите 122 преминават изцяло през кожуха 120 на отвора 119 и в предната част на сърцевината 114. Като допълнение нарезите 122 преминават изцяло през кожуха от отвора 119 до централната ос А така, че да отделят напълно издатините 126 една от друга. Ъгълът, сключен между страните на нарезите 122 е определен, за предпочитане, на оформящия инструмент на около 450 така, че да се оптимизират подсилващите жлевове 130 в основата на издатините 126, т.е. да се разположат между издатините 126 и кожуха 120 на отвора 119.

Заготовката 132 се отстранява от матрицата и втори оформяш инструмент с конична кухина и коаксиален шифт се спуска върху предния край на заготовката 132 с нарези, показана на фигури 12 и 13. Този оформяш инструмент притиска отвора 119 на кожуха 120 за да се овразува овлият или с формата на пресечен конус нос на куршума 110, както е показано на фигури 8 до 10 и провива продължението 128 на кухината в сърцевината 114 от основата 124 на разклонената част 121. Едновременно с това този оформяш шифт разделя върховете на издатините 126 така, че те се отдалечават от оста А'.

Както в първия вариант, пресуването на предната част 116 закалява кожуха 120 на отвора 119 като се овразува студено закален преход между издатините 126 и тази част от кожуха 120, която е вън от кухината 118. Този закален преход включва съшо и жлевовете 130. По този начин преходът е двойно закален подсилен срещу огъване при експанзия.

Методът за изравотване на куршума 110 с изцяло метален кожух и вдлъвнат връх в съответствие с този вариант на W изовретението с овла предна част 116 с отворена напред кухина

118 вътре включва следните стъпки:

а) изтегляне от лист метална заготовка на заготовка за кожух с формата на чаша с непрекъснато гладко дъно и предимно еднакво девела стена на дъното;

в) покриване на вътрешната и външната повърхност на заготовката с покритие 123 от меден оксид;

в) оформяне на сърцевина 114 от ковък метал в заготовката за кожуха във формата на чаша срешу споменатото дъно чрез щамповане или отливане на сърцевината директно в заготовката;

г) оформяне на вдлъвнатина в споменатото дъно на споменатата заготовка за кожух;

д) нарязване на множество от радиални нарези 122 в стената на кожуха във вдлъбнатото дъно 134 или отделно, или едновременно с вдлъвването на дъното;

е) оформяне на множество жлевове в кожуха в близкия край на нарезите;

ж) натискане на края на заготовката 132 със сърцевината 114 вдлъвнатото дъно 134 на заготовката във вдлъвната кухина на оформяш инструмент за да се деформира краят на заготовката като овла предна част 116 на куршума 110 и дъното 134 като отворена кухина 118 с нарези 122 в кожуха 120 в разклонена част на кухината 118; и

з) оформяне на празно продължение 128 на кухината в кухината 118 назад от разклонената част 121. Най-накрая задният край 136 на заготовката 132 се нагъва върху задния край на сърцевината 114 за да я застопори и да подсигури оставането на сърцевината 114 изцяло в кожуха 120.

Фигура 14 показва оформената като гъва глава 210 на втория вариант 110 на изовретението и завелването на W издатините 126 при изстрелването на куршума 110 първо през комвинирана преграда, състояша се от пласт док, пласт материя от мека жилетка, тънка фланела и накрая памучна риза, и после в мека тъкан. Експанзия и гъвоовразуване не се получават по време на проникване през преградата.

При навлизането на кръгообразния закален отвор 119 на куршума 110 в преградните пластове, кръгоовразният отвор 119 откъсва парче от преградните материали. Това парче запълва разклонената част на кухината 118. При излизането на куршума от преградния материал и при навлизането му в мека тъкан 1«·« челното съпротивление намалява. Това позволява на инерцията на сърцевината 114, действаща срешу меката тъкан да натисне отвора 119 навън от оста А' на куршума, избутвайки издатините 126 навън от кухината при експанзията на носа, при което преградният материал се извутва навън едновременно с разтварянето на носа на куршума 110, причинено от материала на сърцевината. Това принуждава издатините 126 да се извъртят навън при образуването на гъвовидната глава 210 от материала на сърцевината. Издатините 126, обаче, са предпазени от огъване назад с огъващите се ресни 138 поради подсилващите жлевове 130 в закаления преход 140, съответстваш на отвора

119, описан по-горе.

Най-накрая, кожухът има овратно стеснение, което служи да предпазва сърцевината от придвижване напред по време на експанзията. Съшо така вътрешното покритие 123 предпазва сърцевината от изплъзване от кожуха при гъвоовразуването.

Докато изовретението веше показвано и описвано с разглеждане на по-доврите варианти, вяха овмислени други вариации и модификации в сферата на изовретението. Например, жлебовете 130 могат да въдат разположени по друг начин, освен в края на нареза на отвора 119. Жлевът 130 може да въде поставен между нарезите 122 при подходяшо наръвен отвътре кожух 120. В този случай жлевовете, за предпочитане, виха се оформили при изтеглянето на чашата на кожуха или заготовката, преди вкарването на сърцевината 114 с помошта на оформяш инструмент с подходяшо наръвено дъно. Съшо така може да въде използвана различна девелина на кожуха. В допълнение, формата на носа, кухините 18 и 118 и на отворите 26 и 119 може да се оформи различно, което ше промени степента на студено закаляване на кожуха в овластта на отвора и, следователно, мястото на преходната зона, и формата на издатините може да въде извирателно променяна. Предвидено е, съответно, съвирането на всички такива вариации и модификации, както е определено е овсега на приложените претенции.

Claims (8)

1. Претендира се за:

   1. Куршум (110), характеризираш се с:

   ковко метално тяло (114), симетрично спрямо минаваша през него ос, споменато тяло с отворена напред кухина (118) в единия край, спомената кухина с разклонена напред част (121) и коаксиално продължена част (128), свързана със спомената разклонена част в кръгоовразна основа помежду им, спомената W разклонена част, свършваща с отвор (119) в споменат край; и метален кожух (120) върху главна част от споменато тяло (114), покриваш споменат край, споменат кожух, разположен изцяло в спомената разклонена част на спомената кухина върху споменат отвор, споменат кожух в спомената разклонена част с множество периферно отделени радиални нарези(122), овразуваши заострени издатини помежду си, споменати издатини, всяка със закалена преходна зона около споменат отвор (119) и най-малко един подсилваш жлев (130) на най-малко една спомената издатина около споменат отвор.

   W·
2. 2. Куршумът според претенция 1 се характеризира с това, че всеки един от споменати нарези (122) минава изцяло през споменат кожух (120) в спомената кухина.
3. 3. Куршумът според претенция 2 се характеризира с това, че всяка една от споменати издатини (126) има два жлева (130) на отвора на спомената кухина (118).
4. 4. Куршумът според претенция 3 се характеризира с това, че споменати жлевове (130) минават от върха на издатината (126) до върха на външна предна страна (116) на куршума.
5. 5. Куршумът според претенция 3 се характеризира с това, че куршумът има покритие (123) от меден оксид върху външната си страна.
6. 6. Куршумът според претенция1 се характеризира с това, че споменат жлев (130) е огънат навътре ръв на издатината ’***' (126) на споменат кожух (120) до споменат нарез (122) на споменат отвор (119) на спомената кухина (118).
7. 7. Куршумът според претенция 1 се характеризира с това, че спомената продължена Част е цилиндрична дупка (128), насочена назад от спомената основа с предимно извито дъно.
8. 8. Куршумът според претенция 1 се характеризира с това, че споменат кожух допълнително включва оксидно покритие (123) на вътрешната повърхност на споменат кожух (120), свързваш се ** посредством триене със спомената сърцевина.