BG62186B1 - Куршум с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до куршуми, по-точно снаряди с малък калибър с вдлъбнат връх и изцяло метален кожух.

Предшестващо състояние на техниката

Куршумите с кожух са добре известни в тази област. Куршумът обикновено е направен от оловна сплав и има кожух, обикновено направен от медна сплав, който покрива поне част от облите и цилиндричните части на куршума. Този тип куршуми с кожух осигурява по-добре контролирана експанзия в мека тъкан, отколкото оловен куршум без кожух. Допълнителна експанзия може да се постигне при първоначалното проникване в целта, като се осигури вдлъбнатина в предния край на куршума. Предният край може също да бъде оформен с нарези и/или ръбове в кожуха или с нарези или ръбове в сърцевината в края на вдлъбнатината, за да се подобри контрола на експанзията при проникването на куршума в мека тъкан.

Един типичен куршум с вдлъбнат връх и кожух е описан в US 3 157 137, регистриран от заявителя на настоящото изобретение. Той е от тип розетка, оформен изцяло от отворения край на кожуха. В US 3 349 711 е описан куршум, който има външни нарези в облата част на изцяло металния кожух около вдлъбнатия край. В US 4 550 662 се предлага куршум, чийто вдлъбнат край е оформен с аксиално разположени ръбове в меката метална сърцевина.

Друг куршум с кожух и вдлъбнат връх, при който се използва алуминий за кожуха, е описан в US 4 610 061, регистриран от заявителя на настоящото изобретение. В този патент кожухът заема само част от вдлъбнати ната и в него са направени частични нарези в ръба на вдлъбнатия връх.

При всички тези куршуми се получава едно относително добре предвидимо накъдряне на кожуха при преминаването на куршума през меката тъкан. Ресните, образувани при забелването на сегментите на кожуха, се забелват на 180°, като се нагъват под действието на разширяващата се глава на куршума по продължение на цилиндричната му част. Така разкъсващото действие в мека тъкан се определя главно от външния диаметър на разширената глава на куршума.

Максималното разширение на главата е желателно, за да се увеличи поражението на тъканта. Тази максимална експанзия увеличава смъртността при ловуване. Обаче, ако главата се разшири прекалено много, куршумът ще се разпадне на отделни сегменти, което ще ограничи проникването. Съответно, за да се постигне значителна дълбочина на проникване, масата на куршума трябва да остане зад главата.

Когато определен снаряд е направен за законно приложение, трябва да бъде определено проникването през различни прегради като плат, стъкло, ламарина. Всички тези прегради не могат да бъдат преодолени от един и същ вид снаряд. Понастоящем куршуми с вдлъбнат връх не се използват с цел да се постигне голяма дълбочина на проникване през известни прегради с желана форма на проникване.

Куршум с вдлъбнат връх е най-полезен за постигането на желана форма на експанзия при проникването през относително мек материал, който може да бъде наподобен от вода или желатин. Ако пред меката тъкан има преграда като пласт ламарина или парче стъкло, куршум с вдлъбнат връх веднага ще се деформира, като промени по този начин проникването в меката материя. Добре би било да има куршум, който да прониква през известни прегради и при това да се деформира по начин, който да увеличава поражението върху тъканта.

Техническа същност на изобретението

Задача на изобретението е да осигури куршум, който причинява повишено поражение на тъканта, без да има значително отделяне на кожуха от сърцевината на куршума.

Друг обект на изобретението е да осигури куршум с контролирано проникване, при който ефективният диаметър на главата на експанзия се увеличава след проникването през преградата.

Друг предмет на изобретението е да осигури куршум с кожух, при който след проникването през преграда от облекло в мека тъкан от кожуха се получават ресни с насочени радиално навън върхове.

Друг обект на изобретението е да осигури куршум с кожух с подобрено прикрепване на кожуха за сърцевина.

Друг предмет на изобретението е да осигури куршум с кожух, при който при експанзия от кожуха се получават извити навън ресни с извити назад части, свързани с радиално накъдрени, насочени навън върхове в закалената зона на деформация.

Куршумът с изцяло метален кожух съгласно изобретението е обикновено с цилиндрично тяло с кожух, в повечето случаи със заоблена предна част и отворена кухина в предния край. За предпочитане е кухината да има заострена предна и цилиндрична задна част. Кожухът на куршума се разполага върху отвора на кухината в закалена преходна зона и в заострената предна част на отворената кухина в предния край.

Тази част от металния кожух, която се намира в кухината, има множество от аксиално разположени нарези, намиращи се в удебелението на кожуха в отвора на кухината и насочени назад към централната ос така, че да образуват отделни издатини с връхчета, всяка от които е насочена назад по продължение на стената на кухината към централната ос на куршума. Всяка издатина има подсилващ жлеб в основата на всеки нарез в преходната зона в отвора на кухината, който подсилва издатината. Кухината има в повечето случаи цилиндрична, аксиално разположена удължена част след краищата на издатините на кожуха.

Тези нарези и издатини причиняват забелването на кожуха на отделни ресни при проникване. Всяка ресна има накъдрена част в зависимост от материала на кожуха, оформена върху облата част на куршума, междинна част в зависимост от материала на кожуха в отвора на кухината и заострени издатини в зависимост от материала на кожуха в кухината. Междинната част е твърда и има подсилващи ръбове или ленти, които всъщност предотвратяват огъването по време на експанзията.

Заострените върхове, оформени в края на ресните, се разгъват различно от накъдрените им части. Върховете се разгъват от преходната зона. По този начин, след като ресните се разгънат, върховете застават навън, вместо да се огънат назад като останалата част на ресните. В резултат на това се получава такава форма на експанзия, при която сърцевината на куршума е оформена като гъба върху извитата задна част на ресните и стърчащи навън върхове от материал на кожуха, насочени навън, зад гъбовидната глава.

Тъй като куршумът се върти, при навлизане в меката тъкан на набелязаното животно ефективният диаметър на главата се увеличава главно чрез върховете. Това увеличава главно режещия откос на експандиралия куршум. Освен това куршум, заседнал в мека тъкан, ще продължи да причинява кръвоизливи и допълнителни вътрешни нарязвания на животното при неговото движение, което се дължи на насочените навън върхове. Това ще ускори смъртта на раненото животно, а оттам и смъртоносността на куршума.

В подобрен вариант на изобретението кухината включва централно кухо продължение, което обикновено е цилиндричен сляп отвор, разположен назад от дъното на кухината. Това продължение улеснява добрата експанзия на ресните и доброто преминаване през прегради като тежко облекло и еленова кожа.

Кожухът на куршума от изобретението също е покрит със слой от метален оксид, който увеличава повърхностната адхезия на сърцевината с вътрешната повърхност на кожуха. Това главно увеличава потока на материал от сърцевината навън при образуването на ресните на кожуха.

Описание на приложените фигури

Тези и други предмети, особености и предимства на настоящото изобретение ще се изяснят при разглеждането на следното детайлно описание в комбинация с приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява изглед отстрани на патрона, съдържащ куршума съгласно първия вариант на изобретението;

фигура 2 - изглед отгоре на куршума от първия вариант на изобретението, отделен от гилзата от фиг. 1;

фигура 3 - надлъжен разрез на куршума от изобретението, направен по линията 3-3 от фиг. 2;

фигура 4 - изглед отгоре на облечената с кожух сърцевина на куршума преди оформянето на облата носова част на куршума, показан на фиг. 1 до 3;

фигура 5 - надлъжен разрез на облечената с кожух сърцевина, направен по линията 5-5 от фиг. 4;

фигура 6 - разрез на експандирал куршум съгласно първия вариант на изобретението;

фигура 7 - изглед в перспектива на експандиралия куршум от изобретението, показан на фиг. 6;

фигура 8 - поглед отстрани на патрон, съдържащ куршума съгласно втория подобрен вариант на изобретението;

фигура 9 - надлъжен разрез на втория вариант на куршума от изобретението, направен по линията 9-9 от фиг. 10;

фигура 10 - изглед отгоре на куршума от изобретението, отделен от гилзата от фиг. 8;

фигура 11 - частичен надлъжен разрез на изобретението, показан на фигура 10, направен по линията 11-11;

фигура 12 - изглед отгоре на облечената в кожух сърцевина на куршум преди оформянето на облата носова част на втория вариант, показан на фиг. 8 до 11;

фигура 13 - надлъжен разрез на облечената в кожух сърцевина, направен по линията 13-13 от фиг. 12;

фигура 14 - изглед в перспектива на експандиралия куршум от изобретението, показано на фиг. от 8 до 11, при експанзия в симулирана мека тъкан след преминаването през няколко пласта преграда от плат;

фигура 15 - надлъжен разрез на втория вариант на изобретението с разклонена кухина.

Примери на изпълнение на изобретението

Първи вариант на куршум 10 с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх, конструиран съгласно изобретението, е показан зареден в гилза 12 на фиг. 1 и отделно на фиг. 2 и 3.

Куршум 10 има главно цилиндрична сърцевина 14, главно обла предна част 16 и вдлъбната отворена кухина 18, разположена аксиално в предния край 16. Частите 14 и 16 от сърцевината за предпочитане са изработени от ковък метал като олово или оловна сплав.

Изцяло метален кожух 20 покрива наймалко главната част от цилиндричната сърцевина 14, цялата обла предна част 16 и се разполага изцяло във вдлъбнатата отворена кухина 18 така, че да обгърне предната част 16. Кожухът е изработен от ковък метал като мед или медна сплав.

Множество от радиални нарези 22 в кожуха минават през стената на изцяло металния кожух 20 и са насочени аксиално от връхната точка 24 на вдлъбнатата отворена кухина 18 вътре в самата кухина към отвора 26 на кухината. Частите от кожуха в кухината 18 оформят по този начин заострени издатини 28 на кожуха между нарезите 22, които се събират във върха 24 върху централната ос А.

Предната част 16 обикновено е във формата на пресечен конус. Кухината 18 може да има извит профил или главно коничен профил с права странична стена. Изборът зависи от калибъра и от прецизността на съответната обработка, необходима за оформянето й. Всяка издатина 28 може де се съединява с останалите издатини във върха 24 или може да е отделена, което отново зависи от прецизността на обработката, необходима за оформянето на нарезите в облечената с кожух сърцевина.

Куршумът 10 е изработен от облечена в кожух заготовка 30, показана на фиг. 4 и 5. Цилиндричната заготовка 32 за сърцевината от олово се щампова или отлива в заготовката 34 за кожуха, оформена като чаша с плоско дъно, за да се получи облечената в кожух заготовка 30. След това плоското дъно на заготовката 30 за кожуха се пресува с конусообразна матрица с радиално разположени режещи ръбове, за да се получи извит или коничен отпечатък с радиални нарези 22 в кожуха 20 на дъното на заготовката 30. Тогава заготовката с отпечатък се натиска в конична кухина на оформящ инструмент, за да се стесни дъното на облечената в кожух заготовка 30 и по този начин да се оформи основно предната част 16 във формата на пресечен конус с отворена кухина 18 със събиращите се издатини 28, както е показано на фиг. 1 до 3. В същото време задният край 36 на заготовката 34 за кожуха се нагъва върху задната част на заготовката 32 сърцевината, за да се подсигури захващането и да се заключи сърцевината 14 в кожуха 20.

И така, методът за изработването на куршума 10 с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх съгласно изобретението, който има обла предна част 16 с насочена напред отворена кухина 18 в нея, се състои от следните етапи:

а) изтегляне от лист метална заготовка на заготовката 34 за кожух с формата на чаша с непрекъснато гладко дъно и предимно еднакво дебели стени;

б) оформяне на сърцевина 32 от ковък метал в заготовката 34 за кожуха във форма та на чаша срещу споменатото дъно чрез щамповането или изливането й директно в заготовката:

в) оформяне на вдлъбнатина в дъното на заготовката за кожуха;

г) нарязване на множество от радиални нарези 22 в стената на кожуха във вдлъбнатото дъно или отделно, или едновременно с вдлъбването на дъното; и

д) натискане на края на заготовката 30, съдържаща сърцевината и вдлъбнатото дъно на заготовката във вдълбаната кухина на оформящ инструмент, за да се деформира краят на заготовката като обла предна част 16 на куршума 10 и дъното като отворена кухина 18 с нарезите 22 в кожуха 20, оставащи в отворената кухина 18.

Най-накрая задният край 36 на заготовката 30 се нагъва върху задния край на сърцевината 32, за да я застопори и да подсигури оставането на цялата сърцевина 14 в предния край на кожуха 20.

Фигури 6 и 7 показват оформянето на куршума 10 от изобретението във формата на гъба и разгъването на издатините 20 при изстрелването на куршума от първия вариант на изобретението в мека тъкан. Експандиралият куршум образува глава 38 във формата на гъба пред предимно цилиндричното тяло 39 при изтласкването на мекото олово напред и навън по време на проникването и намаляването на скоростта.

Издатините 28 се разделят радиално при образуването на главата 38, принуждавайки предния край на кожуха да се разцепи и да образува ресни 40, огънати назад. Тези ресни 40 осигуряват опора за издатините и ги принуждават да щръкнат навън от забелващите се ресни 40. Всяка издатина стърчи от преходната зона 42 на ресната 40, отговаряща първоначално на материала на кожуха от отвора 26 на кухината 18. Този преход е област от студено закален метал, получен при студеното закаляване, което протича при свиването на вдлъбнатия край на заготовката 30 с цел оформянето на предния край 16 във формата на пресечен конус.

Експандиралият куршум, показан на фиг. 6 и 7, е резултат от проникването в мека тъкан. Тук меката тъка е симулирана с проникване в желатин. Ъгълът и изкривяването, с които издатините 28 щръкват навън от тялото на куршума при експанзия, зависят от няколко фактора като скорост на снаряда и отделни характеристики на сплавта на кожуха.

В илюстрирания първи вариант кожухът е изтеглен от заготовка във формата на чаша. Заготовката е направена от декоративен метал, който е месингова сплав ASTM В36. Сърцевината на куршума от оловна сплав е щампована в изтеглената заготовка във формата на чаша. Завършеният десетмилиметров куршум е вкаран както обикновено в десетмилиметрова гилза, заредена с 5,2 грана барут Bullseyer No. 2 (при Hercules Powder Co.).

Пет пробни патрона са изстреляни с автоматичен пистолет Colt модел Delta Elite в стандартен желатинов пробен модул от разстояние около 10 фута със скорост около 950 фута в секунда. Желатиновият пробен модул е 6х6х18. Всичките пет експандирали куршума, извадени от пробните модули, показват структурата от фиг. 6 и 7.

Различен резултат се получава, ако куршумът 10 се изстреля през преградни материали като няколко пласта тежко облекло или еленова кожа, преди да навлезе в меката тъкан. Проникването през такива преградни материали е желано от ФБР и други законоопазващи служби за защитна употреба от техните офицери. В този случай кухината на носа на първия вариант на настоящото изобретение се напълва с преграден материал при забиването на куршума в преградата. Преградният материал на практика премахва кухината. По този начин преградният материал премахва експанзията на куршума при навлизането му в мека тъкан.

Беше открито, обаче, че втори вариант на изобретението с празно удължение на кухината зад насочената напред разклонена част на кухината компенсира това положение. Този вариант е показан на фиг. 8 до 14. По-подробно този втори, предпочитан вариант на куршума 110 с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх, конструиран съгласно изобретението, е показан зареден в гилза 112 на фиг. 8 и отделно на фиг. 9 и 10.

Както в първия вариант куршум 110 има цилиндрична сърцевина 114, която има обла предна част 116 и вдлъбната отворена кухина 118, разположена аксиално в предната част 116. Сърцевината 114 е изработена, за предпочитане, от ковък метал като олово или оловна сплав

Изцяло метален кожух 120 покрива наймалко главната част от цилиндричната сърцевина 114, цялата обла предна част 116 и се разполага изцяло във вдлъбнатата разклонена част 121 на кухина 118 така, че да покрива отвора 119 на предната част 116. Кожухът 120 е направен от ковък метал като мед или медна сплав, за предпочитане с около 95% мед и около 5% цинк.

Кожухът 120 има химически отложено покритие 123 от меден оксид, показано на фиг. 15, върху вътрешната и външната повърхност, направено чрез алкална оксидация. Покритието е правено чрез потапяне на чашите в загрят до висока температура разтвор на калиев хидроксид или калиев хлорид. Този процес на отлагане е развит и приложен от отдела MBI на Hubert Hall, Inc. Покритието 123 има грапава повърхност, която при вътрешната повърхност свързва посредством триене материала на сърцевината с кожуха и по този начин намалява оловния поток при експанзия, което е описано по-подробно нататък с помощта на фиг. 14. Покритието 123 на външната повърхност е полирано, за да се премахне грапавината, да се постигне гладка външна повърхност и да се смаже външната страна на куршума.

Множество от радиални нарези 122 в кожуха минават през стената на кожуха 120 и са насочени навън и аксиално от предимно кръглата основа 124 на разклонената част 121 на кухината 118 към отвора 119 на кухината

118. Частите от кожуха в кухината 118 образуват разделени заострени издатини 126 на кожуха между нарезите 122, които се събират в централната ос А’.

Назад от основата 124 на разклонената част 121 на кухината 118 се намира коаксиална, предимно цилиндрична продължена част 128 на кухината 118. Продължената част 128 свършва с конично извито или плоско дъно 129. Издатините 126 не се простират в тази продължена част 128 така, че материалът на сърцевината 114 е отворен към продължението 128 на кухината.

Предният край 116 е, за предпочитане, във формата на пресечен конус, както е показано или извит в гладка дъга. Продължението 128 на кухината, за предпочитане, е насочено назад до основата на предната част 116, но може да продължи до различна степен в зависимост от желаното гъбообразуване при експанзия.

Разклонената част 121 на кухината 118 може да има извит профил на стената, както е на фиг. 9, или може да има главно коничен профил с права стена, както е показано на фиг. 15. Изборът зависи от калибъра, желаните качества при експанзия и прецизността на необходимия инструмент за оформяне на кухината 118. От друга страна продължението на кухината има, за предпочитане, цилиндрична или леко разширяваща се форма, което е наложено главно от особеностите на обработващия инструмент.

Всяка издатина 126 има главно триъгълна форма и обикновено свършва в точка, лежаща на или близо до основата 124 на разклоняващата се част на кухината 118. Издатините 126 са също, за предпочитане, симетрично отдалечени от централната ос А’. Както е добре показано на фиг. 11, всяка издатина 126 има подсилващ жлеб 130 от всяка страна на края на нареза 122, оформящ издатината 126 на отвора 119 на кухината 118. Тези жлебове 130 ограничават огъването назад на материала на кожуха на отвора 119 при експанзията на куршума. В резултат на това при експанзия в мека тъкан се получават насочени навън издатини 126, както е показано на фиг. 14.

Куршумът 110 първоначално се оформя по същия начин, както беше описано по-горе за първия вариант, от облечена с кожух заготовка 132, показана на фиг. 12 и 13. Обаче, в този случай чашата на кожуха първо се покрива, както беше описано по-горе с грапав слой меден оксид. Като допълнение чашата на кожуха може да има удебелени стени и дъно така, че сглобката със сърцевината да се получи изцяло по време на производството.

Сърцевината 114 се вкарва в чашата, за да се получи заготовката 132. Тогава в дъното на заготовката 132 се натиска оформящ инструмент, за да се получи извито навътре дъно 134 и радиалните нарези 122. Както в първия вариант, нарезите 122 преминават изцяло през кожуха 120 на отвора 119 и в предната част на сърцевината 114. Като допълнение нарезите 122 преминават изцяло през кожуха от отвора 119 до централната ос А така, че да отделят напълно издатините 126 една от друга. Ъгълът, сключен между страните на нарезите 122, е определен, за предпочитане, на оформящия инструмент на около 450 така, че да се оптимизират подсилващите жлебове 130 в основата на издатините 126, т.е. да се разположат между издатините 126 и кожуха 120 на отвора 119.

Заготовката 132 се отстранява от матрицата и втори оформящ инструмент с конична кухина и коаксиален щифт се спуска върху предния край на заготовката 132 с нарези, показана на фиг. 12 и 13. Този оформящ инструмент притиска отвора 119 на кожуха 120, за да се образува облият или с формата на пресечен конус нос на куршума 110, както е показано на фиг. 8 до 10, и пробива продължението 128 на кухината в сърцевината 114 от основата 124 на разклонената част 121. Едновременно с това този оформящ щифт разделя върховете на издатините 126 така, че те се отдалечавят от оста А’.

Както в първия вариант, пресуването на предната част 116 закалява кожуха 120 на от вора 119, като се образува студено закален преход между издатините 126 и тази част от кожуха 120, която е вън от кухината 118. Този закален преход включва също и жлебовете 130. По този начин преходът е двойно закален и подсилен срещу огъване при експанзия.

Методът за изработване на куршума 110 с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх в съответствие с този вариант на изобретението с обла предна част 116 с отворена напред кухина 118 вътре, включва следните етапи:

а) изтегляне от лист метална заготовка на заготовка за кожух с формата на чаша с непрекъснато гладко дъно и предимно еднакво дебела стена на дъното;

б) покриване на вътрешната и външната повърхност на заготовката с покритие 123 от меден оксид;

в) оформяне на сърцевина 114 от ковък метал в заготовката за кожуха във формата на чаша срещу споменатото дъно чрез щамповане или отливане на сърцевината директно в заготовката;

г) оформяне на вдлъбнатина в споменатото дъно на споменатата заготовка за кожух;

д) нарязване на множество от радиални нарези 122 в стената на кожуха във вдлъбнатото дъно 134 или отделно, или едновременно с вдлъбването на дъното;

е) оформяне на множество жлебове в кожуха в близкия край на нарезите;

ж) натискане на края на заготовката 132 със сърцевината 114 за получаване на вдлъбнатото дъно 134 на заготовката във вдълбаната кухина на оформящ инструмент, за да се деформира краят на заготовката като обла предна част 116 на куршума 110 и дъното 134 като отворена кухина 118 с нарези 122 в кожуха 120 в разклонена част на кухината 118; и

з) оформяне на празно продължение 128 на кухината в кухината 118 назад от разклонената част 121. Най-накрая задният край 136 на заготовката 132 се нагъва върху задния край на сърцевината 114, за да я застопори и да подсигури оставането на сърцевината 114 изцяло в кожуха 120.

Фигура 14 показва оформената като гъ ба глава 210 на втория вариант 110 на изобретението и забелването на издатините 126 при изстрелването на куршума 110 първо през комбинирана преграда, състояща се от пласт док, пласт материя от мека жилетка, тънка фланела и накрая памучна риза, и поете в мека тъкан. Експанзия и гъбообразуване не се получават по време на проникване през преградата.

При навлизането на кръгообразния закален отвор 119 на куршума 110 в преградните пластове, кръгообразният отвор 119 откъсва парче от преградните материали. Това парче запълва разклонената част на кухината 118. При излизането на куршума от преградния материал и при навлизането му в мека тъкан челното съпротивление намалява. Това позволява на инерцията на сърцевината 114, действаща срещу меката тъкан, да натисне отвора 119 навън от оста А’ на куршума, избутвайки издатините 126 навън от кухината при експанзията на носа, при което преградният материал се избутва навън едновременно с разтварянето на носа на куршума 110, причинено от материала на сърцевината. Това принуждава издатините 126 де се извъртят навън при образуването на гъбовидната глава 210 от материала на сърцевината. Издатините 126, обаче, са предпазени от огъване назад с огъващите се ресни 138, поради подсилващите жлебове 130 в закаления преход 140, съответстващ на отвора 119, описан по-горе.

Най-накрая, кожухът има обратно стеснение, което служи да предпазва сърцевината от придвижване напред по време на експанзията. Също така вътрешното покритие 123 предпазва сърцевината от изплъзване от кожуха при гъбообразуването.

Докато изобретението е показвано и описвано с разглеждане на по-добрите варианти, обмислени са други вариации и модификации в сферата на изобретението. Например, жлебовете 130 могат да бъдат разположени по друг начин, освен в края на нареза на отвора 119. Жлебът 130 може да бъде поставен между нарезите 122 при подходящо наръбен отвътре кожух 120. В този случай жлебовете, за предпочитане, биха се оформили при изтеглянето на чашата на кожуха или заготовката, преди вкарването на сърцевината 114 с помощта на оформящ инструмент с подходящо наръбено дъно. Също така може да бъде използвана различна дебелина на кожуха. В допълнение, формата на носа, кухините 18 и 118 и на отворите 26 и 119 може да се оформи различно, което ще промени степента на студено закаляване на кожуха в областта на отвора и, следователно, мястото на преходната зона, и формата на издатините може да бъде избирателно променяна. Предвидено е, съответно, събирането на всички такива вариации и модификации, както е определено в обсега на приложените претенции.

Claims (8)

1. Патентни претенции

   1. Куршум (110) с изцяло метален кожух и вдлъбнат връх, характеризиращ се с това, че цилиндричната сърцевина (114) е симетрична спрямо минаваща през нея ос и има отворена кухина (118) в предният си край, която кухина е с разклонена напред част (121) и коаксиално продължена част (128), свързана с разклонената част (121) в кръгообразна основа помежду им, при което разклонената част (121) свършва с отвор (119) в предния край, като металният кожух (120) е разположен върху главна част от сърцевината (114) и покрива предния й край, като кожухът (120) е разположен изцяло в разклонената част (121) на кухината (118) върху отвора (119), а кожухът (120) в разклонената част (121) е с множество периферно отделени радиални нарези (122), образуващи заострени издатини (126) помежду си, при което издатините са всяка със закалена преходна зона около отво$ ра (119) и най-малко един подсилващ жлеб (130).
2. 2. Куршум съгласно претенция 1, характеризиращ се това, че всеки един от наре-

   1θ зите (122) минава изцяло през кожуха (120) в кухината (118).
3. 3. Куршум съгласно претенция 2, характеризиращ се това, че всяка една от издатините (126) има два жлеба (130) на отвора на кухината (118).
4. 4. Куршум съгласно претенция 3, характеризиращ се това, че жлебовете (130) минават от върха на издатината (126) до върха на външна предна страна (116) на куршума.
5. 5. Куршум съгласно претенция 3, характеризиращ се това, че има покритие (123) от меден оксид върху външната си страна.
6. 6. Куршум съгласно претенция 1, характеризиращ се това, че жлебът (130) е огънат навътре ръб на издатината (126) на кожуха (120) до нареза (122) на отвора (119) от кухината (118).
7. 7. Куршум съгласно претенция 1, характеризиращ се това, че коаксиално продължената част (128) е цилиндричен сляп отвор.
8. 8. Куршум съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че кожухът (120) допълнително включва оксидно покритие (123) на вътрешната му повърхност, като се свързва посредством триене със сърцевината (114).