BG98584A

BG98584A - Нови съединения

Info

Publication number: BG98584A
Application number: BG98584A
Authority: BG
Inventors: Susanna Bjoerk; Barry Carpenter; Kristina Gotthammar; Curt-Eric Hagberg; Thomas Hoegberg; Mats Linderberg; Robert Schwarcz; Goeran Stening
Original assignee: Aktiebolaget Astra; The University Of Maryland At Baltimore
Priority date: 1991-08-29
Filing date: 1994-02-25
Publication date: 1994-09-30
Also published as: FI940890A; EP0530166A3; CZ39794A3; JPH06510058A; NO940633D0; EP0643686A1; NZ244014A; HU9400588D0; FI940890A0; IL102907A0; NO940633L; WO1993005012A1; SK23494A3; EP0530166A2; AU2509992A; HUT66013A; CA2115161A1; CN1076439A; TW219357B; NZ270282A

Abstract

Изобретението се отнася до производни на 3-хидроксиантранилова киселина с обща формула методи за получаването им, до нови фармацевтични композиции иизползването им за инхибиране на ензима 3-хидроксиантранилоксигеназа (3-нао), причиняващ образуването на ендогенно невротоксична хинолинова киселина (quin).

Description

Област на изобретението

Това изобретение се отнася до неизвестни производни на 3-хидроксиантраниловата киселина, З-hana, метод за тяхното получаване, нови фармацевтични композиции и използването им като инхибитори на ензима 3-хидроксиантранила®:юксигеназа, 3-НАО, причина за производството на ендогенна невротоксинна хинолинова ки^^лина, QUIN„

3-НАО е ензимът при катаболизма на триптофана, причина за

- 2 конверсията на 3-хидроксиантраниловата киселина в хинолицова киселина. QUIN и нейният биосинтетичен ензим 3-НАО, бяха идентифицирани при грижачи, както и при човешка мозъчна тъкан. QUIN _е силен екситоксин, действуващ чрез . J/,-метил-Д-ас паргат (NMDA) рецептор и неотдавна спечели вниманието за предполагаемата му роля като патогеност при невродегениративни заболявания, например мозъчноинсултна исхемия, хипоксия, заболяване на Алцхаймер и др. Инхибитори на 3-НАО активността са от очевиден терапевтичен интерес при заболявания, които могат да се проследят чрез свръхизлишък на хинолинова киселина.

'“W

Иредшестзуващо състояние на техниката

4-заместените халогенни производни бяха описани като инхибитори на 3-НАО активността. В 1980 г.Parly CJ, Krieter Р., Schmedt описаха в Метаболизъм на б-хлортриптофана до 4-хлор-З-хидрОксиантранилова киселина: Силен 'ййхибитор на 3-хидроксиантралинова киселина оксидаза ДгсИ.Blochem. and Biophys., , 203, рр.161165, 1980, че 4-флуор-4-хлср хидроксиантраниловата киселина, метаболит на б-хлортриптофана, е силен инхибитор на з-НАО при плъхове, черен дроб и бъбреци, 11о-късно беше потвърдено и от ^JeY^{es мр}» w Hutto В.,Markey в чхлор-З-хидроксиантранилатите инхибира мозъчна 3-хидроксиантранилат оксидаза, Neurochem.Int 13, рр.405-408, 1988, че 4 -хлор-3-хидроксиантраниловата киселина е инхибитор на

3-НАО в мозъка на гризача. В 1989 г Todd WP, Carpenter BK.Schwarcz М. в Получаване на 4-халоген-З-хидроксиантранилати и показване на инхибиращото им действие на 3-хидроксиантранилат оксигеназа в плъхове и човешка мозъчна тъкан, Prep.Biochem.19, ρρ.ΐο5-165, 1989 г. показаха, че 4-флуор-,4-хлор- и 4-бром-З-хидроксиантраниловата киселина имат твърде сходно блокиращо действие на 3—НАО в плъхове, както и в човешки мозък.

·· ····

Техническа същност на изобретението

Това изобретение се отнася до съединения, способни да инхибират ензима 3-НАО с 1С5_О-стойности повече от съединенията, съгласно известните до сега.

Следователно, това изобретение се отнася до съединение с обща формула I

fa където ^R и ^R

са еднакви или различни заместители и подбрани от водород или алкил; и X и ¥ са еднакви или различни заместители и подбрани от алкокси, алкил, алкилтио флуоралкил, халаген, хидрвкси, нитрил, ^0CFj _и SCF^ или _тяхни подходяща фармацевтична сол.

Следващ предмет на изобретението съединение с обща формула I с помощта са еднакви или различни заместители и е метод за получаване на А/ в случай, че ^r1* подбрани от водород и на н^г и ^к алкил, Y е подбран от хлор, бром и йод, X е подбран от алкокси, ’'*W· алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, нитрил, OCF^, на съединение с обща формула II халогениране

O¹ⁱ U²където ^R , ^R и чай к¹' и н² са соон

X ое дефинира както в А/ по-горе, тители и подбрани водород, X и

SCF₃;

II или В/ в слуΥ са еднакви или различни замесот алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил,

ΧΩΛΟгеи, хидрокси, нитрил, OCF^, SCF^;

деблокиране на съединение с обща формула III

III където R¹ , R² , се дефинират както в £/ по-горе и PG е защитената група

С/ в случай R¹ „2 и R са водород, a X и

Y са еднакви или различни заместители от вида алкотсси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, нитрил,ОСF^,

SCF^o където редуциране

Хи Υ се на съединение

с о бш а

дефинират както в С/

Формула IV

IV по-горе, или д/ в случая .1

R и

R са едни и същи заместители подбрани от водород и алкил,

X е хлор, бром или йод и Y се подбира между алкокси, алкил, Флоралкил и халоген;

халог^ениране на съединение с обща формула V където чая к¹ е алкил,

R²

СООН

се дефинират както в Д/ по-горе, е водород или алкил и х и ^γ се или Е/ а слуподбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидоокси, нитрИЛ,ОСК₃, SCF₃« алкилиране на съединение с обща Формула VI СООН

VI където X и Y се дефинират както в Е/ по-горе или F/ в случая

1· 2 когато R и R се еднакви или различни заместители и се подбират между водород и алкил, X и Υ са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил,OCF^, SCF^;

на съединение с обща формула VII деестерефициране .1 където R , R ,

Υ

VII се дефинират както в G / по-горе и алкил, се подбират между тилсилил/етоксиметил(SEM) бензил, 1,1,1-трихлоретил и 2-/тримеТова изобретение следователно се отнася до фармацевтични форми, съдържащи съединение с обща формула 1 като активна съставка и фармацевтично приемлив носител, използването на споменатото съединение за производството на медикаменти за предпазване или лечение на невродегенерация.

Друг предмет на изобретението е синтеза на междинни продукти с оглед получаването на съединението с обща формула I, а именно съединение с обща формула II

Г 2 където R и R

II са един и същ или различни заместители и се подбират между водород и алкил, X се подбира между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, вие че съединенията с обща халоген, нитрил,ОСГ^ и SCF^ , при усТ 2 формула II, при което R и н са водород и χ е ОМе, ОЕ t , Cl , Вг или F са изключени.

съединение с обща формула III

където X и γ са еднакви или

III различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкялтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, ОСЕ^ и динения с обща

SCF^ и PG е защитена група, при условие че формула III, при което PG е Ме, X е

ОМе и *

X и Y са хлор; PG е Ме, X е ОМе и V е хлор съе се изключват, съединение с обща формула IV соон

IV

Y он

X където X и X са едни и същи заместители и подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, ОСF , SCF^_t съединение с обща формула V

СООН

където и r² са еднакви или различни заместители и подбрани между водород и алкил и Y се подбира между алкокси, алкил, Флуроалкил и халоген, съединение с обща формула VI

СООН

х

VI където X и γ се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил халоген, хидрокси нитрил, ^0CF3’

SCF₃ съединение с обща формула VII

или са еднакви и алкил, X

VII различни заместители и се подбиΥ са еднакви или различни замес-

1' 2 където R ' и R рат между водород тителж, подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, Флуоралкил, хаз логен, хидрокси, нитрил,OCF^ и SCF^ и R се подбират между алкил, бензил, 1,1,1-трихлоретил и SEM,

В общите формули по-горе алкил може да представлява линеен или разклонен нисш алкил, предимно алкил. Примери за споменатия нисш алкил включват метил, етил, н-пропил, изо-пропил, н-бутил, изо-бутил, вт.-бутил, трет.-бутил и линеен или разклонен пентил или хексил.

По-нататък, в общата формула по-горе алкокси може да представлява нисш алкокси, предимно - Οθ алкокси. Примери за спометатите нисши алкокси радикали включват метокси, етокси, н-пропокси, изо—пропокси, н—бутокси, изо-бутокси, вт.-бутокси, н-бу— токси и линеен- или разклонено верижен пентокси и хексокси.

Халоген може да бъде подбран между йод, хлор и бром в общатата по-горе формула.

Между повечето предпочитани съединения 0 обща формула I, съгласно това изобретение са:

5-бром-4-хлор-3-хидро ксиантранилова киселина, <4,5-дихлор-З- хидрркс иантранилова киселина>,

4-брсм-5-етокси-3-хидроксиантранилова киселина,

4.5- дибром-З-хидронсиантранилова кис елина, 4-бром-3-хидрокси-5-метилантранилова киселина,

4.5— дибром—3—хиддокси-N—метил-антранилова киселина и тяхни подходящи фармацевтични форми.

Най-добрият начин за изпълнение на изобретението известен до сега е използването на 5-бром-4-хлор-2-хидроксиантранИлова киселина, 4,Ь-дихлор-3-хидроксиантранилова киселина, 4,5-дибром-Зхидроксиантранилова киселина или 4-бром-З-хидрокси-з-метилантранилова киселина.

Съединенията, съгласно това изобретение могат да се използват във връзка с предпазване или лечение на невродегенерация, като мозъчно-инсултна исхемия, хипоксия, епилепсия и невродегенера4ивни заболявания, като, заболяването на Алцхаймер, слабоумие, заболяването на Хунтингтон и ьПйН-комплекса.

ио-долу ще бъдат описани подробно методите оа получаване на съединение с обша формула I.

методи за получаване

Съединения с обща формула Т

COOH n-^r1

R

ОН където R¹ и

R са еднакви или различни заместители, подбрани между водород и алкил, X и Y са еднакви или различни замести тели и подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил,ОСГ^ , SCF^ , могат да се получат по един от следните методи»

2

Метод а. Съединения с обша формула I, където Λ и R са

- 9 еднакви или различни заместители и подбрани между водород и алкил,

Υ , подбрани между хлор, бром и йод, X, подбрани между алкокси,алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, нитрил, ОСЕ^и SCF^ могат да бъдат получени от съединения с обща формула II

II _О1 където к и X са дефии»Р^ани във формула 1 при метод а, нап ример при халогениране в разявор на халоген в оцетна киселина или друг подходящ разтворител между 0°С и 100°С и при елхучая Υ =Вг с пиридин хидробромид пербромид в оцетна киселина или с бром и комплексен живак в трифлуороцетна киселина, йодирането може да се съпровожда с обработване с ICI или йод комплексно сребро

Метод _ 12

JB. Съединения с обща формула 1, където R и R са водород, X и Y са еднакви или различни и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, OCF^, да бъдат получени от съединения е обща формула III, в

SCF^ могат която PG са например алкил, 2-/триметилсилил/ет0ксиметил (SEM) , метоксиметил/МОМ/, 2-/метокси/етоксиметил /МЕМ/, бензил (Вп)

з обща

III и X и γ са както дефинирани

Формула I при метод В с депълнението, че хидрокси групата може да бъде защитена е ^0PG , например чрез деблокиране с киселина на Брьонщед, като 48 %-на

НВг о5%-на HI или киселина на люис, като ВВг^ или е алкил SNa или арил SNa , следващо регулиране на pH до като се получи про- 10изводното на свободната антранилова киселина. В случая когато PG = SEM , деблокирането може да се извърши с помощта на тетрабутиламониев флуорид(TBAF) или CsF в подходящ разтворител, κβτοΝ,Ν,диметилпропиленкарбамид (вмри) или N , N -диметилформамид (bmf) при повишена температура. Бензиловата група може да се отстрани при хидриран®, използвайки например водород и паладий/С като катализатор.

Метод С. Съединения с обша формула I, където R* и R² са водород, X и Y са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, Флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, OCF и SCF^ могат да ее получат от съединения с обща Формула IV соон

X където д и Y са дефинирани в общата Формула I при метод С, например при редуциране с водород и катализатор, като паладий или ^ptS2 върху въглен или Реней-никел при налягане между атмосферното и повишено в подходящ разтворител, например етенол или EtOAc . редукцията може да сесъпроножда от реакция с SnCL2 или ΝΗ9ΝΗ2·^Η2° в подходящ разтворител, например етан0л_о

Метод Д. Съединения	с	обща	формула I,	където	н²и ^к	са
еднакви или различни заместители	и подбрани	между водород и	ал-
кил, X =С1 , Вг или 1 и	Y	подбрани между	алкокси,	алкил,	Флу-

роалкил и халоген, могат да бъдат получени от съединения с обща формула V, където R¹ , R² и Y са дефинирани в обща формула I при метода Д, например чрез халогениране с бром и НВг в оцетна киселина или хлор и солна киселина в оцетна киселина при псвишенга

ⁿ-r²

OH температура.

t 2

Метод Е. Съединения с обща формула I, където R - алкил, R = водород или алкил и X, γ е подбран между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, OCF^ и SCF^ могат да се получат от съединения с обща формула VI

соон nh₂ · _V1

OH където X и У са дефинирани в общата формула I при метод Е, нз при• J мер при редукциотто алкилиране с алдехид, съответствуващ на R и о

R и редуциращ агент, като например NaCNBH^ и НС1 в подходящи разтворители, като ацетонитрил, вода или метанол. Моно- и диалкилираните производни могат да се разделят с помощта на хроматогра‘Ms**· фия.

Метод Е .

Съединения с обща формула I, където R и о²

R са еднакгви или различни заместители и се подбират от водород и алкил, са еднакви или различни заместители, пдадбрани между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, НИтрИл,

ОСЕ^ _и бъдат получени от съединения с обща Формула

VII където r3

SCE^ могат да

VII дефинирани в ^ормула I при метод F и , подбрани между алкил, бензил, 1,1,1-тритслОретил и SEM , нап( <- r r t < ^f

- 12 ример чрез деестерефициране c база, катокалиева основа в подходящ разтворител,например метанол при стайна температура или повишена, или с помощта на киселина на Брьонщед, като 48%-на НВг при повишена температура, или с помощта на apnj£Na или алки^£Ь⁷а , в случая когато R е бензил, карбоновата киселина може да се получи чрез хидриране, напримрр с водород и Bl/C. 1,1,1-трихлоретил*естерът маже да се разцепи например с цинк в оцетна киселина и

SEM -естера с TBAF в DMPU.

Междинни съединения

2

Метод II:а. Съединения с обща формула II, където R и R = водород могат да се получат от съединения с обща формула VIII no * VIII он където X е подбран между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил,халоген, нитрил, OCF^ и SCF^ например при редукция по метод С.

Метод II:в. Съединения с обща формула II могат да се получат от съединения с формула IX

IX където R¹ и R² са еднакви между водород и алкил, PG бран между алкокси, алкил, или различни заместители и подбрани

- алкил, SEM , MEM, МОМ, Ви и X е под алкилтио, флуороау^сил, халоген, хид, съгласно метод в» рокси, нитрил, OCF^ И SCF^

Метод III:а. Съединения с обща формула III, където PG е Ме могат да се получат от съединения с обща формула X, където X и

X ^νη2

X и γ са еднакви или различни заместители, явдбрани между алкокеи, алкил, флуоралкил, халоген, хидрокси/ защитена с ОМе или ОВп/ и

OCF например при реакция с хлоралхидрат и NH₂OH.HC1 _и концентрирана солна киселина при повишена температура във вода, не е задължително· в присъствие на натиев сулфат, след това със сярна киселина при повишена температура и накрая с натриева основа и ^{п₽и повишена} температура. pH на сжстемата се регулира в края на тази процедура, за да се получи производна на свободната антранилова киселина.

Метод III:в Съединения с обща формула Ill могат да се получат от съединения с формула

XI,DMG =C0tBu,C0₂tBu, PG = алкил,

SEM, MEM, MOM

NHDMG

OPG

XI където X и γ са подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, хлор, ** лфуор, флуоралкил, хидрокси/защитена с OPG/ иОСЕ^ , например при реакция с алкиллитий в подходящ разтворител, например тетрахидрофуран/THF/ при ниска температура. Производното на ариллития след това реагира с COg(&) _f подкисилява сей групата се отстранява с помощта на водна солна киселина при повишена температура.

Метод III ;с. Съединения с обща формула III могат да с© полу* чат от съединения с формула XII, където X и ^γ са подрбани между алкокси, алкил» алкилтио, хлор, флуор, флуоралкил, хидрокси/защитена с OPG) HOCF

например при реакция с алкиллитий при киска температура в подходящ разтворител, като тетрахидрофуран. След:' (( ( ^с < < с ^г ' , ’ < ' < < С Г ' ' ' това производното на ариллития реагира с триметилеилилметил азид или с азид, като толилазид и следваща редукция до съответния амин. Оксацолидинът може да се хидролизира в водна солна киселина/ следва регулиране на рН/ до производни на антраниловата киселина.

Метод III :^d чат от съединения

XII

-Съединения с обща формула III могат да се гголус обща формула XIII , PG = алкил,SEM, MEM, МОМ

DPG

XIII където X и Y са еднакви или различни заместители и са подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, ОСР^и SCF3 , например при реакция температури между стайната и 1ОО°С, следва е азотна киеелина при редукция на нитрогрупата, съгласно метод С.

Метод IV:а. Съединения с обща формула

IV могат да се получат от съединения с формула XIV

XIV

X където X, γ са еднакви или различни заместители, подбрани между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил,

лизата до карбонова киселина може да се извърши с база, κθτο КОН или с концинтрирана НС1 или НВг при повишена температура.

Метод IV: в. съединения с обща формула IV могат да се получат от съединения с формула XV

СООН

Υ

XV където х е подбрана между алкокси, алкил, алкилтио, халоген, хид-

SCF^ и Z = халоген,NHCOR или OCOR / R = алкил/, например при реакция с база, като например КОН във вода или полярен апротен разтворител, например диметилсулфоокис(DMSO) _или DMF пр_И стайна температура или при кипене. При наличност на защитна група, споменатата група може да бъде отстранена, съгласно описанието на метод В.

2

Метод У:а. Съединения с обща формула V, където R и R са водород или алкил и Y =Вг , хлор, йод може да се получат от съединения с обща формула XVI

СООН

он

XVI например при халогениране, съгласно метод А.

Метод V:в. Съединения с обща формула V могат да се подучат от съединения с формула XVII

NHOH

XVII където е алкил и γ е подбран между алкокси, алкил и флуоралкил, например при обработване най-напред с TsCl и база като Et^N в разтворител, като хлороформ или тетрахидрофуран при повишена температура, даващо фенолтолуолсулфонова киселина, след това се детолуолсулфонира, например cNaC^Hg в тетрахидрофуран при ниска температура, следва пречистване с помощта на хроматография и накрая се хидролизира на естера; регулира се pH, за да се получи производно аа антрйниловата киселина.

Метод VII:а. Съединения с обща формула VII, където R* , R² , X и γ са дефинирани при формула j. при метод А и R^ са дефинира ни при метод F могат да се получат от съединения с формула ^xrai COOR3

XVI1I например при халогениране, съгласно метод А.

Метод VII:в. Съединения с обща формула VII където R и

са водород и γ се дефинира както в формула I при метода в и

е същото както бе дефинирано при метод F могат да се получат от съединения с обща формула XIX

XIX

X например чрез деблокиране, съгласно метод 3

Метод VII :с. Съединения с обща формула са водород и X и γ са дефинирани в формула

VII, където и? и R²

I при метод С и е същия както беше дефинирано при метод р могат да е е получат от съединения с обща формула XX

XX например при редукция съгласно метод С.

метод VII:а. Съединения с обща формула

X и Y се дефинират в формула I при то се дефинира при метод F може да метод Д

VII, където R¹ , R² и R е същото каксе получат от съединения с обща формула XXI

XXI например чрез халогениране, съгласно метод

Д.

Метод VII:е. Съединения с обща формула

Хи Y се дефинират в формула I при метод

VII, където R¹ , R² , з

Е и R е същото както се дефинира при метод F могат да се получат от съединения е формула XXII

XXII например чрез алкилиране, съгласно метод Е

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1 /Метод А/

5-бром-4-хлор-3—хидроксиантранилова киселина

- 18 4-хлор-3-хидроксиантранилова киселина^1р5О мг, 0.22 мола/ се разтварят в оцетна киселина / ^-0 мл/, прибавят се 0,02лм /Q.54 ммола/ разтвор от 48%-наНВг , пра което се утаяват амино групите. След добавка на брам/86 мг, а.54 ммола/ в оцетна киселина/3 мл/ хидробрамидът става напълно разтворим, след коетс той отново се утаява. Реакционата смес се разбърква в продължение на 2 дни при стайна температура в азотна среда. Оцетната киселина се изпарява с толуол и остатъчния продукт се прекристализира И8 40%-ен етанол. Утайката се разтваря в метанол и се обработва сChareoaJ. , след това се изпарява разтворителя, при което се получава 5-бром-4-хлор-3-хидроксиантранилова киселина/37 мг/. Точка на топене 227-8°С.*н nmr(cd^od) 7.71(ин), б.о(ьг,4н). ¹³c NMR(CD^OD) : ^1’70.27, 1^3-51» 1A3.IO, 127.16, 125.411, Т11.О4 106.73, MS(TSP); m/z(rel.int.) 270/268(M⁺,0.28/1.0/0.80) .

Пример 2 / Метод А/

2-мето кси-З-трифл.уорм етил анилин хиддрхлорид

2-трифлуорметиланизол[2] /1.00 г, 5.7 ммола/ се разтварят в сух тетрахидрофуран/90 мл/. Разтворът се охлажда до -75°С и се прибавят на капки в продължение на 5 мин. t-BuLi/5.0 мл, 1.3М,6.5 ммола/. Реакционната смес се оставя да престои при -75°С в продзлжение на 1 ч, след това температурата се повишава до -20°С за 2 ч и накрая при 0°С за един час. Разтворът се охлажда до -5°C и се приканват 0.94 мл/6.5 ммола/ tmsch₂N₂ . След престой в продължение на 4 ч при стайна температура се прибавят 1.2 мл вода и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разделя на части между етилов етер/SQ мл/ и вода/lfll мл/, водна та фаза се екстрахира с етер/10 мл/, етерните фази се смесват и се сушат върху .

бавка на HCI /ЗМ в етер/,

Анилинът се утаява като сол чрез допри което се получава 2-метокси-З трифлуорметиланилин хидрохлорид/598 мг/. ^1!Н NMR(CD³OD): д 7.80(d, ^7.9»«., 1Н), 7e75(d,J=8.1Hz,1H) , 7 ,5Т.( t , J=8 .OHz , 1Н) , 5„O(br,1<H) 4.03(а,ЗН) .^1I3C NMR(CD3OD) : 5453.110, 130.30, 1129.30, 128_e20(q, J=5Hxl 1127.27, H27.O6(q,_tJ=3THz) , 12^.04( q_if 27ЗН») , 64.37. MS (EI,70eV) im/z(re;l.int.) H91i(M⁺, Ο.76).

2-метокси-З-трифлуорметилпивалоил анилид

2-метокси-З-трифлуорметилаланин хидрохлорид/264 мг, 1.4 м мола/ се разтварят в 9.0 мл CHgCIg /2.7 ммола/ и реакционната смес се разбърква в продължение на 2 дни при стайна температура. Сместа се разрежда с 60 мл CHgCIg и вода/15 мл/, след което орничният слой се промива с 1М натриева основа /20 мл/ и солен разтвор/20 мл/; следва сушене над Na₂S0^. Суровият продукт се пречиства с помощта на хроматография(Зх2₂,снс1^-МеОН,45:1) _>п при което се получават 295 мг 2-метокси—3—трифлуорметилпивалоил анилид. ^1:Н NMR(CDCl) :i*8.5t(d,J=8. rjHzji ин), 7.9б(Ьг,1Н), 7.8(d,

J=8.1.,1H), 7-18( t,J=8.0Hz,1ll) , 3.83(s,3H), 1.31l(s,9H). ¹ⁱ³C

NMR(CDqO^) : Г 177.41,

1147.68, 1133.69,

125.44, 125.33, 1'24.23, (q,J=31;Hz), 1i23.94(q, J=273Hz) , 121.84(q,J=5 Hz ) , 62.51, 40.27

27.75. MS(EI, 70eV) : m/z(rel .int) 275(М⁺, 0.12).

З-метокси-4-трифлуорметилпивааиламидоантранидова киселина

2-метокси-З-трифлуорметилпиваоил анилин/385 мг, 1.4 ммола/ се разтварят 0 $дх тетрахидрофуран/50 мл/ и се охлажда до -75°С. При -75 - -73°C се приканват 2.7 мл t-BuLi в 1.3 мл пентан.След добавката, температурата се повишава до -50°С ва 1/2 ч и след това за 2,5 ч при -2Q°C. Разтворът се охлажда и се прехвърля в смес от сух лед и етанол/около Юг в 80 мл/. Реакционната смес се оставя да се затопли при стайна температура, прибавят се 2мл вода и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разделя на части между етилов етер/90 мл/ и вода/10 мл/. Етерната фаза се екстрахира с вода и се комбинира с водната фаза, промива се ·', с етилов етер и след това се подкисилява до pH = 3 с 2М HCI, при което се утаява продуктът. Остатъкът се концентрира и по-голямата част от продуква се утаява, при κοθτο след вакуумиране се получаваЗ-метокси-4-трифлуорметилпиваоиламидоантранило-

2Н), 3.86(s,3H), 1.4li(s,9H). ¹³NMR(CD₃OD) : Г 1180.68, 1б9«ОТ, 1*56.73, 135.78, 134.40, 129.13(ч, J=31Hz) , 127.34, 125.89( 4.,J= 5Hz), 125.05(q.,J=273Hz, 62.78, 40.49, 27.90« MS(TSP) :m/z(rel. ini) 320(M⁺, O.27).

З-метокси-4-трифлуорметилантранилова киселина

З-метокси-4-трифлуорметилпиваоиламидоантранилова киселина / 190 мг/ се сцесват с 6М НС1/ 80 мл/ и се нагрява при 100°С в продължение на 8 часа и се оставя да се охлади до стайна температура през нощта. Следва ааеотропно изпаряване с толуол и вакуум сушене на сместа от свободната база и HCI-солта от 3-метокси-

4-трифлуорметилантранилова киселина/159 мг/.^1!н NMRiCD^OD):£.7. .83(d,J=9.OHz,lH) , 6.92(d,J=8.5, 11Н), 5.0(br, ЗН) „ 3.89( s,3H). ¹³С NMR(CD₃OD) : Г 160.03, 1140.30, 131.07, 119.18( q,J=31Hz), 119. .119, 115.25( q,J=273Hz) , 11'2.37, 109.07(q,J=5Hz) , 53.14. MS(EI, 70 eV):m/z(rel.int) 235(M⁺, Ο.98).

З-хидрокси-4-трифлуорметилантранилова киселина

З-метокси-4-трифлуорметилантранилова киселина / 43 мг, 0.18 ммола/ се смесват с прясно дестилирана 48%-на нвг / 5 мл/ и се нагрява при 100°С в продължение на 14 часа. Водата и НВг се изпаряват и суровият продукт се разтзаря в кипяща вода/ 3 мл/, обработва се с Charcoal , филтрува се и след това се изпарява разтворителя. Остатъкът се разтварят в етанол и диизопропилов етер се добавя, за да се утаи З-хидрокси-4-трифлуорметилантранилова киселина/ 18 мг/. Точка на топене = 200 - 2*С- 21! ^Г,Н NMR(DMSO-d₆) j (Г 7 .42( d, J=8.8Hz , 1®) , 6.69( d ,J=8.8Hz , 11H) , 3.3(br, 4H). MS(EI, 70 eV) sm/z( rel.int) 22t(M⁺, 0.77).

5-бром-3-хидрокси-4-трифлуорметилантранидова киселина

3- метокси-4-трифлуорметилантранилова киселина/79 мг, О.ЗОммола/ се деметилира с прясно дестилирана 48%-на НВг до мл/ при 100°С в продължение на 15 часа. След изпаряване, реакционната смес се вакуумира до сухо, солта се смесва с оцетна киселиНа/4 мл/ и ое приканват 96 мг б^ о м / 0оцетна киселина. Реакционната смее, защитена от светлина, се оставя при стайна температура в атмосфера на аргон за две дни и при 40°С за 33 часа. Следва изпаряване на разтворителя, суровият продукт се прекристалЬкзира от етанол-вода/1.5:1/, при което, се получават 58 мг 5-бром-З-хидрокси-4-трифлуорметилантранилова киселина с точка на топене = 199-200°С. ¹Н NMR(CD^OD)i Г 7.80(з,Ш), 5.0(br, 4н).^1!3С NMR (CD^OD) : <Г 170.35, Т146.26, 1146.07, 1130.24, 1125.44(q,J=276Hz) , 121. ,04(q,J=26Hz) , 1113-73» 1102.52. MS(EI, 70 eV) :m/z( rel. int) 3011/299 {m⁺, 0.84/0.83).

Пример 3 / Метод А/

4,5-дихлор-З-хидроксиантранидова киселина

4- хлор-З-хидроксиантранилова киселина £4] / 150 мг, 0.80 ммола/ се разтварят в 12 мл оцетна киселина и през разтвора се пропуска аргон. Добавя се аадре киселина / 336/<л, 12М, 4,8 ммола/ и след това разтвор от хлор в оцетна киселина / 1,78 мл, 70 мг/л, 1,76 ммола/ се приканват бавно. Реакционната смес се оставя при стайна температура в атмосфера на|аргон, защитена от светлина, в продължение на 20 часа. Утаеният продукт се фицтрува и се суши във вакуум. Суровият продукт се прекристализИра от етанол-вода / 1 :1/, при което се получават 14 мг 4,5-дихлОр-З-хидроксИантра22 нилова киселина. ¹¹н nmr(cd^od) : X 7.57(s,ih), 4.98(ьг, 4н). ¹³с NMR(CDy)D) s Г Τ·7Ο. )о, П43.58, 1»43.3б, 1124.00, 71118.68, ИЮ.бЗ, 1109· .46. MS(TPS) :m/r(rel.int) 224/222( Μ* 0.53/ΐ.0).

Пример 4 / Метод А /

5-бром-3-хидрокси-4-метилантранилова киселина Към З-хидрокси-4-метилантранилова киселина [3] / 251 мг, 1,5 ммла/ в оцетна киселина / 20 мл/ се прибавят 719 мг/ 4,5 ммола/ бром и реакционната смес се разбърква през нощта при стайна температури» ра. Продуктът се филтрува и се промива със студена оцетна киселина, при което се получават 349 мг 5-бром-3-хидрркси-4-метилантранилова киселина. ^1!н NMR(DMSO-d^) : <Г 9.5O(br, 4н), 7.54(s,th), 2.26(3, ЗН) . ¹³С NMR(DMSO-d₆) : 1168.0$, 1145.61, 1134.84, 1130.02, Έ25.%&, 11114.

.55, 17.59. MS(EI, 70 eV): m/z(rel.int.) 247/245(m⁺, 0.77/0*78).

Пример 5 / Метод А/

2-етилтио-6-нитрофенол

NaNO^ /3,13 г, 36,8 ммола/ MLa(NO^) 3⁺6Hg0/0.145 г, 0.33 ммола/ се разтварят във вода / 26 мл/ и концентрирана соена киселина / 26 мл/. Към този разтвор се прибавят 5,16 г / 33,5 ммола/ 2-/етилтио/фенол, разтворен в 105 мл етер. След това реакционната смее се разбърква при стайна температура в продължение на 20 часа и последователно се екстахира с хлороформ и се промива с вода. Суши се над MgSO^ и се изпарява разтворителя, като остатъка от суровия продукт/ 6,45 г/ се пречиства с помощта на бърза хроматография върху ^Si0 ₂. След елюиране със смес от хексан-етил ацетат се получава продукт / 2,23 г/, който се кристализира от смес етил ацетатхексан и се получава чист продукт с точка на топене = 55.7 - 57°С.

Ъ NMR(CDC1₃): (Г 8-.$4(dd,JJ₂=1i,7Hz, IH), 7.55(dd, J_t=7,6 Hz, J₂=7.»5Hz, UH), 6.9&(dd, J₁₎₌8.6 ,J₂=7.6 , 1Ή) , 2.98(q, J=7.3Hz, 2H7, 1.34( t, J»7«3Hz,3H). ^T3C NMR: 153.53, 136.80, 134.13, 129. .T9, 122.75, 120.42, 26.86, 14.51. MS(EI, ?0 eV) ; m/z(rel.int) m(M⁺, Ο.β).

2-/етилтио/-6-нитроанизол

2- /етилтио/-6-нитрофенол / 0.7 г, 3.5 ммола/ се разтварят в мл диметилформамид. Към разтвора се добавят 0.43 мл / 6.9 ммола/ Mel и 0.94 г KgCOg / 6.8 ммола/ и реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 18 часа. След изпаряване на разтворителя се добавя етилацетат към утайката и се филтрува солта.фгново^е изпарява разтворителя, като получения суров продукт / 0.98 г/ се пречиства с помощта на бърза хроматография втрху S10 . Елюира се със смес хексан- етил ацетат, при което се получава чистия продукт./ 0.45 г/. ^1!Н NMR(CDC13) : S' 7.53 (dd, J=8.OHz, ИН), 7.406dd,J=8.0Hz, 1Н7, 7.14(dd, J=8.0, 1Н), 3. »94(s,3H), 2.93(q.,J=7 .4, 2H), 1:.32( t, J=7.4Hz, 3H).¹'³C NMR(CDC13) : S' 150.87, 144.98, 136.04, 132.27, 1124.90, 122.03, 62>.35, 26.55, 14.32. MS(EI, 70 eY) : m/z( rel. in t. ) 21l3(M⁺, 1.0).

3— /етилтио/-2-метоксиаиилин

Смес от 2-/етилтио/-6-нитроанизол / 0.59 г, 2.7 ммола/ и

6.2 r^SnC12^e2H2° / 27 ммола/ в етанол / 50 мл/ се нагрява при температура на кипене в продължение на 2 часа в азотна атмосфера. След охлаждане, се добавя вода и се регулира pH на системата бавно със слаба база / pH = 7 до 8/ с помощта на натриев бикарбонат / 5%-ен воден разтвор/; следва екстракция с етил ацетат. Суши се над Mgso^ и след изпаряване се получава суров прОдукт/0.38 г/. ^1|Н NMR(CDC1₃) : Г 6.88(m, 1Н7, 6,63(dd, J=7.9Hz, 1Н) , 6.56(dd,

J=7.9Hz, 1H7 3.82(s , ЗН), 2.92(q,,J=7.3Hz,2H) , T?.33( t, J=7»3Hz, 3Ht.

^T‘³C NMR(CDC1₃). £ 1145.1111, T4O.74, T3H.24, 1125.52. Έ118.13, ИТ4.0|,

59.44, 26.56, 114.79. MS(EI , 70 eV) : m/z(rel.int) 1183(M⁺, 1.0).

1* -/3-етилтио-2-метоксифенил/-пивалоилов амид

3-/етилтио-2-метокси$нилж1(/п0за5о1Ц[о1.86иммола/ се разтварят в дихлорметан / 10 мл/. Добавят се 0.28 мл пивалоил хлорид / 2.35 ммола/ и 0.33 мл триетиламин / 2.36 ммола/ и сместа се нагрява при температурата на кипене в атмосфера на азот в продължение на ' 20 часа. След изпаряване на разтворителя се получава суров проЧ дукт/ 0.61 г/, който се пречиства чрез бърза хроматография върху S10₂ . Елюирането с хексан-етил ацетат води до продукта /0.3 г/. ¹Н NMR(CDC13): Г 8.1'8(dd, ^=8. IlHz, J2=T.5Hz, TH) , 8.08(br, TH) , 7.0+(dd, J=8.0Hz, TH), 6.94(dd, J^= 8.0Hz, J ®ΐ.5«ζ, TH), 3.83 (s,, зн), 2.90(q, J=7.5Hz, 2H), 1,.T10(s, 9H) , l.29(t, J=7.5Hz, 3H). ¹'³NMR(CDC13) : Г 1177.0%, 147.0), 132.73, ΐϋθ.26, 1125.0, 123.92, 1.118.311, 60.55, 40.52, 28.113, 26.85, T.4.76. MS(EI, 70 eV) : m/z ((rel.int.) 2б7(М⁺, 11.0).

JV-/3-етокситио -6 -мето кс икарб онил-2-метокс ифенил/-.М-мето кои карбонил-пивалоил амид трет.Бутиллитий / 3 мл, 1.5 М в пентан, 4.48 ммола/ се добавят към разтвор от ^-/З-етилтио-2-метоксифенил-пиваоил амид/0.35 г, 1.32 ммола/ в сух тетрахидрофуран / 6 мл/ в азотна атмосфера при -78°C, сместа се разбърква и се оставя бавно да реагира при -20°C. След 4,5 часа се добавят 0.51 мл метил хлорформиат/6,6 м мола/ и след това реакционната смес се оставя при стайна температура. След 20 часа се^обавя вода и реакционната смес се екстрахира с етил ацетат. Изпаряването на органичната фава дава суров продукт/ 0.51 г/, който се пречиства чрез бърза хроматогра- 25 фия върху SiO₂· Елюирането със смес хексан- етил ацетат вади до 40 МГ продукт.’’и NMR(CDC1₃): f 7.77(d, J=8o4Hz, ΙΗ) , 3.82(s,3H), 3*70 (at, ЗН), 2.97( Ф* J-7·²®», 2Н), 1ι*4·2{®, 9Η), 1.32-1.4 n(m, 3Η). ^1,3C NMH(CDC1₃): 5* И83.66, 1165.64, *55.23, >53.09, 139»§_, 135.0^, 127.78, H25.0T1, 1124.92, 60.88, 54.38, 52:.72, 43.98, 28.32, 25.63, 14.116, MS(EI, 70 eV): m/z( rel.inX) 383(M⁺, 0*42).

4-/етилтио/-3-хидроксиантранилова киселина

ДО-/3-етилтио-6-метоксикарбонил-2-метоксифенил/-Я-метоксикарбонил-пивалоил амид / 0.077 г, 0.20 ммола/ се разтварят в 48%-на НВг и се нагрява при кипене на обратен хладник в продължение на 3 часа. След изпаряване на разтворителя се получава прОдукт/0.06 г/, който се пречиства чре8 бърва хроматография върху ^slg2. Елюирането с толуол-етил ацетат води до 9 мг продукт.¹^¹ nmr(cd3od): Г 7.17(d, J=8.4Hz, th), 6.4oCd,J=8.4Hz, TH), 2.63( 4, J=7.4Hz, 2H) , 1.03( t,J=7.3Hz, 3H). MS(TSP): m/z(rel.int) 2114(M⁺1, l.O).

5-бром-4-/етилтио/-3-хидроксиантранилова киселина

4-/етилтио/-3-хидроксиантранилова киселина/ 0.007 г, 0.03 м мола/ се разтварят- в оцетна киселина /0.3 мл/. Добавя се бром /0.0025 мл, 1,5 ммола/ и реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 5 часа. Изпаряването на разтворителя и на излишъка от брома води до 10 мг продукт. MS(ei, 70 eV); m/z(rel.int) 291/293(М⁺, 0.$§/0.68).

Пример 6 / Метод С/

Етил 4-бром-3,5-диетоксибен8оат

4-бром-3,5-дихидроксибен8оена киселина[4]/ 4.68 г, 20 ммола/, 8,28 г натриев карбонат / 60 ммола/ и 7,84 мл диетилсулфат /60 ммола/ в сух ацетон / 50 мл/ се разбъркват в азотна атмосфера при стайна температура в продължение на 20 минути и след то- 26 ва се кипят на обратен хладник още 8 часа. Солите се отделят чреа филтруване, филтратът се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се разтваря в етер и последователно се промива е вода, воден разтвор на натиева основа, вода, концентриран разтвор на амониев хидроксид, вода, разредена HCI и вода и накрая се суши върху Na^so^ . След изпаряване на разтворителя се получават 2.63 г а-бром-3,5-диетоксмбензоат. ^1lH nmr(cdci₃) 7.22(s ,2Н), 4.39(q, J=7.1Hz,2H), 4.1i8(q_rJ=7.OHz,4H) , 1 . 50( t, J=7 .OHz ,6H ) , 1.4ll(t,J= 7 . THz , 3H ) . NMR(CDCl^) : Гибб.75, 157.02, 130.78, 1Ю7.9Т, 1iO6 .

.81., 65.42, 61..60, 1:4.74, l4.4li.

4-бром-5-етокси-3-хидроксибен8оена киселина

Етил 4-бром-З,5-диетоксибензоат / 1.015 г, 3.2 ммола/, разтворен в 5 мл диметилформамид се добавят към натриев етантиолат /4.53 г, 51.2 ммола/ в диметилформамид / 25 мл/ в азотна атмосфера. Сместа се разбърква при 100°С в продължение на 8 часа. След охлаждане, се добавя вода, подкисилява се с IM HCI и се екстрахира с етер, след това с воден разтвор на натриев карбонат, отново се подкисилява с 1М НИ и се екстрахира с етер. Органичният <

слой се суши върху Na₂so^ и се концентрира до сухо. Продуктът се пречиства чрез бърза хроматография върху ^si02 със смес от толуол и киселина = 5:1, при което се получават 115 мг 4-бром5-етокси-З-хидроксибензоена киселина. ¹Й NMR(DMSO-d^):С7«T'3(d, J=1.8Hz,ffi), 6.95(d,J=1.8HZ,1Н), 4.08(q,J=7.OHz,2Н), 3.4(Ьг,2Н), 1.30( t ·ΟΗζ ,3Η) . ¹'³C NMR(DMSO-d6) : ό 167.45 , И5б.48, 1’55.81«, 1'31'.32, 109.67, ΤΟ4.47, 104.29, 64.65, T14.57.MS(TSP) :m/z263/26l

Метил 4-бром-5-етокси-3-хидроксибензоат

4-бром-5-етокси-3-хидроксибен8о8яа киселина/ 115 мг, 0.44ммола/ в сух метанол / 10 мл/ се насищат с хлороводород/ газ/ при 0° и след това реакционната смес се разбърква при стайна темпеРату- 27 ра през нощта. След концентриране на разтвора до сухо, остатъкът се разтваря в хлороформ и се промива с воден разтвор не натриев карбонат, вода и накрая със солен разтвор. Органичният слой се суши над натриев сулфат и се концентрира до сухо, ири което ое т получават 94 мг 4-бром-5-етокси-3-хидрОксибензоат. Ή NMR(CDCi^): i7c35(d,J=7«OHz,2H), 1.49(t,J=7.0Hz,3H)o^t3C NMR(CD

Cl ) :Г1б7.1’5, 156.52, Ϊ54.38, 1’30.84, 110.07, ТОб.ОЗ, 105.47, 65.39, 52.70, 1.4.70. (MS(TSP) :m/z 277/275(M⁺1i).

w 4-бром-5-етокси-3-хиддокси-2-нитробензоат

Разтвор от метил 4-бром-5-етоксИ-3-хидроксибеноат/89.7 мг,

0.326 ммола/ в смес от нитрометан-дихлорметан - 1:1/ 2.0 мл/ се разбърква с 90%-на азотна киселина / 15уил/ при 40°С в продължете ние на 10 минути. Добавя се лед, органичния слой се отделя и водния слой се екстахира с хлороформ. Органичните слоеве се смесват, промиват се с вода и се концентрират. След пречистване чрез бърза хроматография върху Si0₂ и толуол-етил ацетат - 10:1 се получават 37 мг метил 4-бром-5-етокси-3-хидроксИ-2-нитробензоат. ¹Ή NMR(CDC13) : Гб.59(а,1Н) , 4.21( q , J=7.OHz , 2Н) , 3-90(s,3H),T.47 ( t,J=6.9Hz,3H) . ¹³C NMR(CDC13) : (Г 1167.12, 1(62.20, 154.36, T32.25,

126.89, 105.35, 103.26, 66.63, 52.94, 14.61. MS(TSP):m/z339/337 (m⁺nh₄ ⁺).

4-бром-5-етокси-3-хидрокси-2-нитрОбаензоена киселина

Метил 4-бром-5-етокси-3-хидрокси-2-нитробензоат/30,2 мг,

0.094 ммола/ се разтваря в етанол /1,2 мл/ и се прибавя воден разтвор на натриева основа/ 62 мг в 0,54 мл вода/. Реакционната смес се разбърква при 40°C в продължение на 16 часа. След охлаждане, разтворът се подкисилява с HCI до pH = 2, филтрува се, и се промива с вода, суши се и след изпаряване на разтворителя се получават 24,6 мг 4-бром-5-етокси-3-хидрокси-2-нитробен8оена ксилина. ’’н NMR(CD₃OD) : £ 6.82(s, ш) , 4.74(br,2H), 4.00(q,2H J=7.OHz, 2Н), 1.26( t,3H_tJ=7.OHz,3H)_e ¹¹³C NMR(CD₃OD) : Г Т67.3И, 1’59·73» 150. .96* 135.28» 128.19» 1106.87, 1Ю6.3О, 67.42, 15.38. MS(EI, 70eV) : m/z(rel.int.) ЗО7/ЗО5(М⁺» Ο.99/1.ΟΟ).

4-бром-5-етокси-3-хидроксиантранилова киселина

Смес от 4-бром-5-етокси-3-нитробензоена киселина /19,8 мг 0.066 ммола/ и 73 мг SnCi₂.2H₂o в етанол/ 2,0 мл/ се нагрява при 70°C в продължение на 5,5 часа в азотна атмосфера. След охлаждане се прибавят 2.0 мл вода и pH се прави слабо алкална /рН око7-8/ е помощта на 5%-ен воден разтвор на натриев карбонат. Органичната фаза се промива със солен разтвор и се суши над натриев сулфат. След изпаряване на разтворителя се получават 8,4 мг

4- бром-5-етокси-3-хидроксиантранилова киселина, ’н nmr(cd^Od):^ 6,93(β,1Ή), 4.8О(Ъг»4н), 3.89{q,J=7.OHz,2H) , 1.30( t,J=7.OHz,3H) 1¾ NMRinMSO-d.) : Г168.92,1:46.27, 140.99, 123.14, 118.92, 111.02 ¹¹¹¹¹ т?имер°7 / Метод Д/

5-бром-З-хидроксиантранилова киселина

Към 3-хидроксиантранилсва киселина 4 /5 г, 32,6 ммола/ смесена с оцетна киселина/ 450 мл/ се прибавят на капки 10.4 г бром / 65,2 ммола/ в оцетна киселина / 50 мл/. Разтворът се разбърква в продължение на 1 час при стайна температура и след това разтворителя се изпарява. Остатъкът се разтваря в 60 мл метанол и се утаява с вода / 300 мл/. Филтруването И сушенето дава 7,38 г

5- бром-З-хидрожсиантранилова киселина с точка на топене 210°С. ¹Н NMR(DMS0-d₆) : Г1Ю .Х0( br, 1Н) 1 8.5(Ъг,Ш), 7.26(d, J=2.4Hz,1H)

6.84(d,J=2.2Hz, UH), 3.4(br,2H) .^1!3С NMR(DMSO-d^) : Γ 168.92, 146.27

140.99, 1'23.1’4, 1118.92, 111.02, 104.31. MS(EI, 70eV) : m/z(rel.

int.) 2ЗЗ/2Зl'(M⁺, 0.14/0.13) „

4.5- дибром-3-хидроксиантранилова кис елина

5-бром-З-хидроксиантранилова киселина/ 7,38 г, 31,8 ммола/ се разтварят в 120 мл метанол и 250 мл дихлорметан, наситен с НВг се прибавят към разтвора, следва ново количество дихлорметан /300 мл/. След 48 часа при стайна температура се изпарява разтворителя. Остатъкът / 8.92 г/ се разтварят в оцетна киселина/ 400 мл/. 100 мл 48%-на и бром / 5.5 г, 34.4 ммола/ в оцетна киселина/ 50 мл/ се приканват в продължение на 20 минути при стайна температура. След това температурата се повишава др 70°С и се прибавя допълнително 5.50 г бром / 34.4 ммола/ в оцетна киселина / 50 мл/. След 14 часа при 90°С се отстраняват разтворителя и излишъка от брома чрез изпаряване, при което остават 20 г суров продукт; той се разтваря в метанол / 45 мл/ и се утаяват с вода / 300 мл/. След филтруване и сушене се пОду= чават 8.45 г 5,4-дибром-З-хидроксиантранИлова киселина. Точка на топене 223°С. ¹Й NMR(DMSO-d6) :^9.3(Вг, 1Н), 5.з(Вг,Ш), 7.56 (s,1H).^1l3C NMR(DMS0-d6) :Гт68.б7, 1.43.118, 1’42.64, 1’25.911, 1^!17.83 11Ю.2Й, Юб.98. MS(EI,70 eV) :m/z( rel .int. ) 31’3/3Τ1ΐ/3θ9( M⁺ ,0.51 / 11.0/0.511).

4.5- дибром-З-хидроксиантранилова киселина-хидрохдорид

4,5-дибром-З-хидроксиантранилова киселина/7.00 г,22.5 ммола/ се нагряват в 85 мл метанол, филтрува се и се прибавят НС1/ етилов етер / 10 мл/ и етер / 120 мл/. Кидрохлоридът се филтрува и филтрата се концентрира. Добавя се етер, за да се утаи повече продукт. Цялото количество се промива с етер и се суши при което се получават 5.38 г хидрохлорид на 4,5-добр§м-3-хидроксиантраниловата киселина. ^1|н NMR(DMso-d^): Р7.56(3,111), 6.0 (br,5H).^1l3C NMR(DMSO-d^) : Г 168.89, 143.53, 1142.54, 1125.86,1117· .90, ТЮ.311, П07.20. MS(EI,70eV):m/z 3Ю/ЗИи/ЗО9(,0.5Т</И.0/

0.50).

- 30 Пример 8 / Метод f/

Метил 4-бром-3-хвдрокси-5-метилантранилат

Метил З-хидрокси-Б-метилантранират хидрохлоридът 5 /50 мг, 0.23 ммола/ се разтваря в оцетна киселина /2.5 мл/, пропуска се аргон и се прибавят 36 мг бром / 0.23 ммола/ в оцетна киселина /2,5 мл/ на капки. След 3 часа при стайна температура, защитена от светлина, допълнително се прибавят 18 мг бром / 0,11 ммола/ в оцетна киселина / 1 мл/ и се оставя реакционната смес при тази температура през нощта. Оцетната киселина и излишния бром се отстраняват при понижено налягане и съизпарява? е вода / 2х 5 мл/ и метанол /3x5 мл/ до сухо. След пречистване е помощта на препаративна тънко-слойна хроматография (Slop , използвайки като елюент първо хлороформ-метанол-амоняк/ 300:10:1/ и след това хлороформ-метанол/ 1000:1/ се получават 9 мг 4-бром-З- хидрокси-5-метилантранилат. ^1,Н NMR(DMSO-d^): δ* 7.72(s, 1iH) ,6.25(br, ЗН), 3«7^(s,3H), 2.T7(s»3H), MS(EI, 70eV):m/z(rel.int.)26I/259 (M⁺, 0085/0.86)

4-бром-3-хидрокси-5-метилантранилова киселина

Метил 4-бром-3-хидрокси-5-метилантранилат / 14 мг, 0.05 ммола/ беше разтворен в етанол / 0.7 мл/ и наситен с аргон. Добавя се йФД^й-разтвор на КОН / 0.35 мл, 0.05 ммола/ и реакционната смес се оставя в продължение на 6 часа при 40°С, защитена от светлина. След подкисиляване с 2М солна киселина до pH = 2, водата се изпарява и остатъкът се стрива със сух лед-вода и след то&а се концентрира до сухо. Пречистването става с помощта на утаечна тънко-слойна хроматография (Lxchrosorb

и смес от метанол/ 0.05М/ и воден амониев ацетат - 40:60,),при което се получават 2 мг 4-бром-3-хидрокси-5=митилантранилова киселина.

¹Н NMR(DMSO-d₆) : δ 7.23(s,TH) , 3.35(Ьг,2Н), 2.1;3(»,2Н), 2.05 (s,3H). MS(EI, 70eV) :m/z(rel.int.) , 247/24j(M⁺, 0.82/,0,86).

Пример 9 / Метод Д/

5-бром-3-хидрокси-к-метил-антранилова киселина

З-хидрокси-м-метил-антранилова киселина 6 /138 мг, 0.83 ммола/ се разтваря в оцетна киселина/ 6 мл/ и се насища с аргон. Добавят се 85/лл бром / 1.65 ммола/ и реакционната смес се оставя през нощта. След изпаряване на разтворителя се прибавят оцетна киселина 5 мл. След това реакционната смес се насища с аргон и се добавя бром / 50/<л, 0.97 ммола/ и реакционната смес се оставя при стайна температура в продължение на 24 часа. НВг се отстранява ацеотропно чрез изпаряване четирикратно добавяне на оцетна киселина и двукратно с толуол. Остатъкът се разтваря в метанол / 1.5 мл/, фитрува се и се добавя 1.5 мл вода, за да се утаи продукта. Филтрува се и филтратът се концентрира и голяма част от продукта се утаява, като при това се получават 80 мг

5-бром-3-хидрокси-х-метил антранилова киселина. ¹н nmr( омъо-сг ): (Г 10.1б(Ьг, 1Ή) , 7.36(d,J = 2,2Hz,TH) , 6.9?( 0 , J = 2.3Hz , TH) , }.5(br,

2Н), 2.93(s,3H).^1JC NMH(DMSO-d₆) :Г1Ь8.9О, 150.03, 1'39.86, 123. .81., 121.4(,, 117.93, 109.05, 33.'S3. MS(TSP) :πϊ/ζ( rel. int. ) 248/ /.246 (M^{+ 1} , 1 .0/0.98) .

4,5-дибром-3-хидроксичч-метил антранилова киселина

5-бром-3-хидрокси-N -метил антранилова киселина / 43 мг, 0.17 ммела/ се смесват с 3 мл оцетна киселина и се насища с аргон. Добавят се 600 /лл водна НВг / 48%-на// 5.3 ммола/ и 18/<л бром/0.35 ммола/ и реакционната смес се негрява при 70°С в продължение на 18 часа. Разтворителят се изпарява и остатъкът се съизпарява с оцетна киселина и след това се суши във вакуум. Продуктът се пречиства чрез промиване с 1М солна киселинав етер, след това се изпарява водната фаза, при което се по_Луча- 32 ват 16 мг 4,5-дибром-3-хидрокси-К -метил антранилова киселина.

¹Н 1MMR(CD OD) :Г8о07(ь,1Н), 4.97(Ьг,ЗН), 3-15(s,3H). MS(l'SP): iii/z(rel.int.) 328/32ό/324(Μ⁺¹ , Ο . 53/1 .0/0 .8) .

Пример 10 / Метод Е/

4,5-дибром-3-хидрокси-Ц ,N -диметилантранилова киселина

4,5-дибром-З-хидроксиантранилова киселина-хИдрохлорид/100 мг, 0.29 ммола/ се разтваря в ацетонитрил / 10 мл/, съдържаш Формалдехид/ 115 j* л, 37%-ен воден разтвор, 1,44 ммола/. Добавя се NaCNBH /55 мг, 0.Θ7 ммола/ и реакционната смес се оставя в продължение на 0.5 час при стайна температура; след това се добавя солна киселина / 4М в метанол/ и се изпарява. Остатъкът се съизпарява с метанол, оцетна киселина и отново метанол. Суровият продукт се пречиства чрез колонна хроматография (ью , си ci -метанол-оцетна киселина = 100:40:1) , при което се получават 80 мг 4,5-ДИбром-З-хидрокси- N ,К -диметилантранилова киселина. ¹Н NMH(UMSO-d ): ^8.83( br, 1Н) , 7.48( s, TH), 2.92(е,6Н).

и ¹³С NMR(LMSO-cb) :^172.58, 166.78, 156.62, 135.77, 127.83, 1.23» .58, 120.82, 41 .09. MS(TSP) :m/z(rel.ii!t.) 342/34О/338(М⁺, О.51/ /1 .0/0.53) ·

Литература: I. Todd V».P. Carpenter U.K. and Schueircz к.

Preparative Pio hem, 19,155-65(1989)

2. Brown P.E. ar. J BeVries T., J.Am.Cliem.Soc .

73, 1811-3 /1961/.

· Cox M « 0 0 L q _t I/ i <1 *'iio ri t E · M · tinq Lc v y P · 1< α docqeil 871 1 17-1-8( !/68)

4. Commercial available

5c Prudhomme M. , Dauphin 0., Guyot J,, Jerrninet G.,J.Antibio tics 37, 627-34(1984)

6.Keller 0., Archiv dor Pharmazie 246,15-9 ( 1968)

Фармакологичен метод

Материали [нарбокси-¹⁴с] 3-хлдроксиантранилова киселина/ 6тС1/ммол/ беше доставена ОТ Drs.E.Shaskan and L.Spitznagel( University of Connecticut, Farmington, CT, U.S.A). QUIN беше пОлучена ОТ

Центъра за ядрени изследвания,Negev , Израел . Всички други химикали и реагенти бяха доставени от търговски доставчици.

Подготовка на тъкантта

За рутитен анализ бяха убити чрез обезглавяване мъжки плъхове / 150-200 г/Sprague-Uauley и мозъците им бързо бяха нарязани върху лед. Целите предмозъчни или индивидуални cns области бяха разделени в четири обема / т/об/ в дестилирана вода, центрофугирани при 50000 об/мин в продължение на 2^П минути при 4°С и получения горен слот се използва за анализ. За клетъчното фракциониране беше използван метода на Mena и др./198О г/и бяха събрани следните фракции: /ядрена фракция/, Pg/сурова синоптозомална Фракция/, Р^ /микрозомална Фракция/, разтворима / цитозална Фракция,, миелин, синаптозоми и митохондрия. Всички неразтворими фракции бяха отделени преди анализа.

Определяме на ЗНАО активността

За рутинни анализи 20^л от тъканния екстракт/ еквивалентен на 5 мг оригинално тъканно нетно тегло/ бяха поставени в присъствие и^ли отсъствие на инхибитор / в 10 /*л/ при 37°С в продължение на 30 минути в разтвор, съдържаш 0.3 мМ Fe(so.₍)_9J 38уил бу= фер от 4-/2-хидро ксиетил/пиперазин-1-етансул*онова кис елина (перES) /натриева основа / pH = 6.0/ и 5 μ Μ ί^⁴0] 3ΠΑΝΑ в общ обем 195 учл. Празните стойности бяха получени при подобни условия, използвайки тъкан, която е била нагрявана в продължение на 5 мин. в баня от кипяща вода. Инкубацията беше определена чрез добавка на 50 рл 6%-на НСЮ₄, реакционната тръбичка се охлажда з и утайката се отстранява при 2 минутно центрофугиран© в ц еятруфуга, тип Векман. 220^^ ог горния слой бяха пропуснати През катйоннообменна колона / 0.5 х 2 см/, напълнена с bowex 50W /200-400 меша/, след което тя се промива с 1 мл дестилирана вода, за да се събере [^cQquiN продукта. 5,5 мл от сцинцилираната течност се прибавя към елюата и се определя нейната радиоактивност с помощта на течна сцинцилаторна спектрометрия. Предварителните опити показаха, че 90-95% от се събира при тази процедура, докато нереагиралата t^⁴c33^HANA остава в колоната.

Фармацевтични форми

Приемането на нови методи за лечение на това изобретение може да стане орално, ректално или парентално при дозиращо ниво от, например 1 до 3000имг/кг, за предпочитане около 10 до 1000 мг/кг и специално между 25 до 150 мг/кг и може да се предпише при режим от 1 до 4 часа за ден. Дозата ще зависи от курса на лечението, като особено предпочитан режим е интравенозно като водни разтвори, съдържащи съединение с обща формула I. Трябва да се отбележи, че суровостта на заболяването, възрастта на пациента и други фактори нормално се разглеждат при всеки случай и те ще влияят за индивидуалния режим и доза при определяне на най-подходящия при дадения пациент.

Фармацевтичните форми,включващи съединение, предмет на това изобретение, могат да бъдат таблетки, хапчета, капсули, сиропи, прахове или гранули за орално поемане; стерилни паранггерални разтвори или суспензии за парантерално поемане; или като възможност за режктално приемане на лекарството.

Производството на фармацевтични форми, съдържащи съединение съгласно товси изобретение като дозираща форма за орално прИдоже— ние, например лактоза, захароза, сорбитол, манитол, скорбяла като картофена' скорбяла, зърнеста скорбяла или амилопектин, целулозни производни, свързватели като желатин или поливинилпиролидон и смазващи вещества/добавки/ като магнезиев стеарат, калциев стеарат, полиетиленгликол, восъци, парафин и други подобни и те пресувани в таблетки. Ако са необходими наслоени/ mкрити/ таблетки, вътрешността на таблетките, получена както е описано погоре, може да се наслои, например с гума аребика, желатин, талк, титанов двуокис и други подобни. Таблетката може да се покрие и с полмер, разтворим лесно в летлив органичен разтворител или в смес от органични разтворители. Възможно е да се прибавят и багрила към тези покрития, за да се различават лесно при таблетки, съдържащи различни активни вещества или различни количества от активни съединения.

За производството на меки желатинови капсули, активното вещество може да се смеси с, например растително масло или полиетиленгликол. Твърдите желатинови капсули могат да съдържат гранули от активното вещество като се използва гореспоменатите вещества за. таблетки, например лактоза, захароза, сорбитол, манитол, скорбяли/ например картофена скорбяла, скорбяла от зърно или амилопектин/, целулозни производни или желатин. Следователно, течности или полутвърди лекарства могат да се напълнят в твърди желатинови капсули.

Лекарствени единици за ректално приложение могат да бъдат разтвори или суспензии или могат да се получат под форма на единици, свързващи активно вещество при смесването му с неутрални бази или желатиново—ректални капсули, включващи активно вещество при смесване с растително- или парафиново масло.

Течни препарати за орално приложение могат да са под Форма сиропи или суспензии, например разтвори, съдържащи от 0.2 до 20 т.% активно вешество, описано тук, като балансът може да бъде захар и смес от етанол, вода, глицерол и пропилея гликол. Очевидно такива течна лекарствена форма може да съдържа оцветители, ароматизатори, захарин и карбоксиметил целулоза като сгъстител.или други вещества от този вид.

Разтвори за парантерално приложение чрез инжекции могат да се произведат във воден разтвор на водоразтворими, подходящи фармацевтични соли на активното вещество, за предпочитане в концентрация от около 0.5% до около 10 т.%. Тези разтвори могат да съдържат стабилизиращи вещества и/или буФериращи вещества и могат да се доставят в различни лекарствени ампулни форми.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1.Съединение с обща формула I, където и R² са еднакви ^ли различни заместители и се подбират между водород и алкил; и X и γ са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, ФлуоралКИЛ, халоген, хидрокси, НИтрИЛ,ОСЕ„ И ИЛИ ТЯХНИ ПОДХОДЯЩИ

J 3 фармацевтични соли.

2. Съединение, съгласно претенция 1, където 1 , о й И/ИЛИ ц ,пре- дставляващи алкил е линеен или разклонен по-нисш алкил. 3. Съединение, съгласно претенция 2, където споменатия алкил е - Cg алкил. 4. Съединение, съгласно претенция 1, където X и/или Y , пред· ставляващ алкил е линеен или разклонен по-нисш алкил. 5. Съединение, съгласно претенция 4, където споменатия алкил е C_t - С^. алкил. 6 6. Съединение, съгласно пр стедциг 1, КЪ '?'Т X и/и ли γ ,пое д- стазляващи алкокси е нисш . алкокси. 7. Съединение, съгласно претенция където споменатия алкок- си е ИПСЛ ЗЛКСКС и • 8. Съединение, съгласно претенция 1, където X и/или γ > предетавлаващи халоген се подбират между йод, гЪлуор, хлор и бром 9. Съединение, съгласно претенция 1, състоящи се от

5-бром-4-хлор-з-хидроксиантранилоаа киселина,

4.
5- дихлор-З-хидроксиантранилова киселина,

4-бром-5-етокс и-3-хидцокс иантр анилова кис елйна,

4.5- дибром-З-хидроксиантранилова киселина,

4-бром-3-хиддркси-5-метилантранилова киселина,

4,5-дибром-3-хидрокси-м -метил антранилова киселина и тяхни подходящи фармацевтични соли.

10. Метод за получаване на съединение с обща формула I, характеризиращ се с това, че А/ в случая ц¹ и ф са еднакви или различни заместители и се подбират между водород и алкил, У се подбират между хлор, бром и йод, X се подбира между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, нитрил, оси халогениране на съединение с обща Формула II соон '1

II където r ¹ , .ч~ и X са дефинирани в А/ по-горе или В/ случая са Η, X и У са еднакви или различни заместители, и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, Флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, ОС г ,, И SCF,, ;

деблокиране на съединение с обща формула

III защитената група или соон /V'·’ . I

OPG

III х

са дефинирани в В/ по-горе и PG

1 ⁹
6/ в случая к и н** са Η, X и У са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, и ьск ; редукция на съединение с обща Формула IV

IV където X и Y се дефинират а С/ по-горе или Д/ в случая R¹ и R² са еднакви или различни и се подбират между водород и алкил, X е хлор, бром или йод и Υ се подбира между алкокси, алкил, флуоралкил и халоген;

халогениране на съединение с обща формула V където н¹ и у се дефинират а Д/ по-горе или Е/ в случая R¹ е алкил, к е зодород или алкил и X и У се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, OCF и SCF_O;

-У J алкил^фане на съединение с обща формула VI

СООН

NH където X и У са дефинирани в Е/ по-горе или F / в случая ^н и R са еднакви или различни заместители и се го дбират между водород и алкил, X и У са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, хало ген, хидрокси, нитрил, OCF и SCF₃;

деестерефициране на съединение с обща формула VII

VII

X

Ί 'у където к , н , X и γ се дефинират в е/ по-горе и се подбира между алкил, бензил, 1,1,1-трихлорметил и 2-/триметилсидил/етоксиметил( зем) .
11. Фармацевтична форма, съдържаща съединение съгласно претенция 1 като активна съставка и фармацевтично приемлив носител.
12. Съединение съгласно претенция 1 за приложение в терапията
13. Съединение както е дефинирано в претенция 12 за използване като препарат за предпазване или лечение при невродегенеративни процеси.
14. Използване на съединение, съгласно претенция 1 за производство на медикамент за предпазване или лечение на невродеструктивни процеси.
15. Метод за предпазване или лечение на невродегенерационни процеси чрез приемане на лекарство при нужда от такова лечение с достатъчно количество от съединение съгласно претенция 1.
16. Съединение с обща формула II

1 -- ^Λ където R и R~ са еднакви или различни заместители и се подбират между водород и алкил и X се подбира между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, нитрил, О^г Е^ _и scf _При условия, че се изключват съединения с обща формула II, където R и 1Λ са водород и X е ОМе, OEt , хлор, бром или Флуор.
17. Съединение с обша Формула III

СООН

III

Y

X където X и Y са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил,ос F^ дения с обща и SCF и pg е защитена формула III, където PG група, при условге че съее Ме, X е ОМе и X е ОМе;

е Ме и са хлор и pg е Me, X е

ОМе и Y е хлор

Съединение с обща формула IV соон

IV където

X и γ са еднакви или различни заместители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, OCF И SC F .

3 й
19. Съединение обща формула V

СООН

1 2 където к и R са рат между водород еднакви или различни заместители и се подби и алкил и ϊ се подбира между алкокси, алкил, флуоралкил, халоген, нитрил,ocf^ _и ьсе^.
20. Съединение с обща формула VI

VI където Хи Y се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, осе^и SCF^.
21. Съединение с обща формула VII

VII

1 2 където н и R са еднакви или различни заместители и се подбират между водород и алкил,

X и 1 са еднакви или различни замес- тители и се подбират между алкокси, алкил, алкилтио, Флуоралкил, халоген, хидрокси, нитрил, or р^и SCF и γ се подбират между алкил, бензил, 1,1,1-трихлорметил и 2-/триметилсилИл/етокси метил( sem) о