BG98524A

BG98524A - Схема на изправителна подстанция

Info

Publication number: BG98524A
Application number: BG98524A
Authority: BG
Inventors: Horst Gerlach
Original assignee: Elpro Ag Berlin-Industrieelektronik Und Anlagenbau
Priority date: 1991-08-09
Filing date: 1994-02-23
Publication date: 1994-09-30
Also published as: PL168970B1; EP0613427B1; EP0613427A1; BG61223B1; WO1993002890A1; CZ26194A3; HU9400326D0; ATE147331T1; DE59207863D1; HUT68123A; CZ282166B6; SK13994A3

Abstract

1. Схема на изправителна подстанция с постояннотокова сборна шина, към която са свързани през бързодействащи разединители няколко изходящи фидери на участъка, както и с централен изправителен блок, характеризираща се с това, че върху полюса откъм участъка на всеки бързодействащ разединител (13, 14,63) е разположена свързваща група (6, 7), изведена към контактен проводник (20) за празен ход и контактен проводник (21) за обратно захранване, коитоот своя страна са свързани към комутиращо устройство (9), състоящо се от един или няколко комутиращи тиристора (12), към които е свързана в паралел най-малко една гасяща верига.

Description

Настоящото изобретение се отнася до конструктивно решение на схема за изправителна подстанция за железопътно електрозахранване, където подстанцията притежава централна изправителна секция. Изправителната секция може да бъде изпълнена като управлявана, респ. полуправляема или неуправляема.

При изправителни подстанции за електрозахранване на електрифицирани железопътни линии на постоянен ток, в изходящите шини на участъците намират приложение познатите вече бързодействащи прекъсвачи, които - бидейки регулируеми върху определена стойност на задействане - са в състояние сигурно да изключват тока на претоварване, респ. тока на късо съединение. Прекъсвачите от този тип обаче по отношение на конструктивното им изпълнение са сравнително скъпи и поради получаващата се между контактите на прекъсвача електрическа дъга създават известни проблеми със сигурността на съоръжението. Извън това тези прекъсвачи, между другото вследствие на електрическата дъга от превключването, подлежат на износване, което изисква поддръжка на бързодействащите прекъсвачи през сравнително кратки периоди от време.

От ЕР-А-206 150 са познати и тиристорни прекъсвачи върху постояннотокова сборна шина. Изправителната подстанция съдържа обаче в енергийния поток към изправителния блок допълнителни полупроводникови прекъсвачи, в резултат на което цялото съоръжение има по-големи разходи и загуби, а така също изисква и по-големи инвестиции. Извън всичко това трябва да бъдат използвани и допълнителни вентили, за да се осигури възможността през станцията, т.е. през изправителната подстанция, да стане обратно захранване на спирачната енергия.

Друго решение с тиристорни прекъсвачи върху трифазна сборна шина за изключването на съдържащи паразитни смущения линейни клонове е познато и от DD-A-261 485.

Абстрахирайки се от изискването, че и тук трябва да бъдат предвидени допълнителни вентили за осигуряване на обратно захранване на спирачната енергия, такова едно решение за изключване на изходяща шина от участъка с някакви смущения от изправителна подстанция от описания в уводната част тип е неподходящо и поради факта, че вследствие на необходимата издържливост при късо съединение, например в продължение на 200 милисек., тиристорните прекъсвачи би трябвало да са разчетени икономически неизгодно.

Междувременно бе направено вече и предложение централният изправител да бъде изпълнен наполовина като тиристорен блок, който посредством гасяща схема да бъде използван за централно, бързо изключване, при което в паузата без напрежение, която ще бъде кратка, да става изключването на бързодействащ разединител от съответната изходяща шина. По този начин може да се осъществи по-нататъшната работа. Винаги обаче ще се получават кратки паузи без напрежение.

Поради всичко казано дотук задачата на изобретението е да се предложи конструктивно решение за cxebia за експлоатацията на изправителна подстанция за електрозахранване на електрифицирана железопътна линия на постоянен ток, с използването на централен изправителен блок и бързодействащи разединители в изходящите шини та участъците, което решение от една страна да е евтино, а от друга да е в състояние да превключва както токове за обратно захранване, така и токове при късо съединение, а същевременно да осигурява и възможността за лесна проверка на участъка.

Съгласно изобретението задачата се решава посредством следната схема:

Върху плюсова постояннотокова сборна шина съществуващите изходящи шини на участъка се захранват съответно през бързодействащ разединител и токов трансформатор. Постояннотоковата сборна шина от своя страна се захранва от централен токоизправител. Той може да бъде изпълнен като управляем, преимуществено полууправляем, или като неуправляем изправителен блок. Върху всеки полюс на бързодействащия разединител откъм участъка е разположен възел за връзка, състоящ се от два антипаралелни вентила, преимуществено диоди, всеки от които води към контактен проводник, към който е свързано комутиращото устройство. Последното притежава връзка към положителния полюс на централния изправител. (Разбира се, възможна е изцяло обратна полярност).

В случай, че централният токоизправител е изпълнен като управляем, освен това е предвидено гасящо устройство за централния изправителен блок с връзка към трифазната сборна шина.

Комутиращото устройство се състои преимуществено от комути4 ращ тиристор, към който е придаден най-малко един гасящ клон.

Гасящата верига е изпълнена преимуществено по добре познатия начин, а именно от гасящ тиристор и гасящ кондензатор. Веригата преимуществено е свързана през диод с комутиращия тиристор.

В друг преимуществен вариант комутиращият възел може да е съставен и само от едно гасящо устройство, когато към всеки бързодействащ разединител се причисли собствен комутиращ тиристор. В този случай преимуществено за всяко направление на тока се предвижда съответен комутиращ тиристор и гасяща верига.

Схемата работи по следния начин:

В изпълнението с управляем токоизправител като централен изправител, токовете при късо съединение с голяма стойност към дефектиралата точка се изключват чрез гасене на тиристорния блок с помощта на гасящото устройство за централния изправителен блок. Захранването към дефектиралата точка от отдалечени захранващи точки се подава през комутиращото устройство, а след това се изключва чрез гасящата верига на комутиращото устройство. Това се извършва по такъв начин, че при констатиране на ток на претоварване съответният бързодействащ разединител се принуждава да отвори, а същевременно се прекъсват запалителните импулси за централния изправителен блок. Едновременно с това гасящият тиристор от гасящото устройство се запалва за кратко време, а след това комутиращият тиристор от комутиращото устройство - със съответна продължителност на запалване, и след определен период от време или след сигнал от бързодействащия разединител на гасящата верига на комутиращото устройство, която по този начин изключва тока за съответната изходяща шина.

Както вече бе описано в нивото на техниката, след това тири сторният полублок може след това отново да бъде включен, за да продължи захранването на изправния участък.

По-нататък при произволни изключвания на някоя изходяща шина от участък се задейства бързодействащият разединител и едновременно с това се запалва комутиращият тиристор, така че токът в рамките на кратък период от време преминава от тоководещата шина на бързодействащия разединител към комутиращия тиристор. След фиксиран период на закъснение за запалване на комутиращия тиристор, респ. след сигнал от бързодействащия разединител се запалва гасящата верига на комутиращото устройство, като независимо от посоката на тока през бързодействащия разединител се извършва изключването чрез силовата електроника.

В изпълнението с неуправляем централен токоизправител, всички изключвания на изходяща шина на участък, следователно и изключванията при ток на късо квм съединение, се извършват по току що описания начин.

След осъщественото изключване на произволна изходяща шина на участък, с помощта на комутиращия тиристор може да се извърши проверка на участъка, без за целта да е необходимо да има специален контролен резистор. Със съществуващата гасяща верига контролният ток може да бъде изключен отново, а изпитваният участък да бъде подключен евентуално отново, както вече е добре познато от описаното ниво на техниката.

Ако за провеждащите обратния ток вентили от възлите за връзка бъде използван тиристор, то съгласно друг преимуществен вариант и двата вентила от възлите за връзка може да бъдат изведени върху един единствен контактен проводник, който при това положение ще слу жи както за контактен проводник на празен ход, така и за контактен проводник за обратно захранване.

Други преимуществени варианти на предмета на изобретението са представени в допълнителните патентни претенции.

По-долу изобретението е представено в детайли с помощта на примерни изпълнения. На съответните чертежи са показани: Фиг.1 - Конструктивно решение на схема, съгласно изобретението, за изправителна подстанция с централен, полууправляем токоизправител ;

Фиг.2 - Схема на решението, съгласно изобретението, за изправителна подстанция, с неуправляем, централен токоизправител;

Фиг.З - Вариант на схемата, съгласно фиг.2, с допълнителна резервна възможност за гасене, и

Фиг.4 - Вариант със само един контактен проводник.

Едно преимуществено примерно изпълнение на схемно устройство на изправителна подстанция с полууправляем токоизправител е изобразено схематично на фиг.1.

Централният токоизправител е съставен от тиристорния полублок и диодния полублок 2. Токоизправителят захранва примерно плюсовата постояннотокова шина 3. Върху плюсовата постояннотокова сборна шина 3 се намират примерно две изходящи шини 4 и 5 на участък, всяка от които има по един възел за връзка 6 и 7, съгласно изобретението. Изключването на участъка в този пример е реализирано така, че в пътните участъци от линията успоредно с показаната изправителна подстанция могат да се подадат захранвания и от други изправителни подстанции, така че се получава една непрекъсната връзка между всички пътни участъци от линията, като тук тази връзка не е изобразе на. Към изправителната подстанция с тиристорна техника, съгласно изобретението спадат също така гасящото устройство 8 и комутиращото устройство 9. Тези две устройства могат да извършат всякакъв вид изключване при дефект, както и проверка на участъка.

При неизправност в изходяща шина 5 на участъка ще се извършат следните операции:

- Блокиране на тиристорния полублок 1,

- запалване на гасящите тиристори 10 и 11,

- задействане на бързодействащия разединител 14,

- запалване на комутиращия тиристор 12 и

- примерно след фиксирано време на закъснение - запалване на първия гасящ тиристор 15 от комутиращото устройство 9.

Чрез запушването на тиристорния полублок 1 и запалването на гасящото устройство 8, моментално се изключва токът на късо съединение с голяма стойност на близката изправителна подстанция. Тогава се отваря бързодействащият разединител 14, като създаващият се пад на напрежението върху отварящия се разединителен участък се дава накъсо от комутиращия тиристор 12, тъй като отсега нататък подаването на тока от по-отдалечените изправителни подстанции не става вече през бързодействащия разединител 14, а през свързващия диод 17, през R-L-комбинацията 67, запаления комутиращ тиристор 12, свързващия проводник 18 към контактния проводник 20 за празен ход и оттам през спомагателния разединител 25 и диода за празен ход 27 към дефектиралата точка на изходящата шина 5 на участъка.

След осъществено изключване на произволна изходяща шина на участък и запалване на тиристорния полублок 1, посредством свързващия диод 1 7 и комутиращия тиристор 12 може да се извърши проверка на участъка, като контролният ток през гасящата верига - гасящ тиристор

15, респ. 31, гасящ кондензатор 35, респ. 36 - бива отново изключен. В случай на нужда неизправната изходяща шина на участъка може след това отново да бъде подвключена. В противен случай, при продължаващо изключване на изходната шина 5, може да бъде отворен двуполюсният спомагателен разединител 24, 25, така че изводът към участъка 5 от лътната линия е напълно отделен галванически.

Нормалното изключване на дадена изходяща шина на участък се разяснява с помощта на изключването на ток от обратно захранване. Когато от изходящата шина 5 на участък към изходящата шина 4 протича ток на обратно захранване и той трябва да бъде изключен, то се задейства бързодействащият разединител 14 и се запалва комутирагцият тиристор 12. Обратно захранващият ток комутира от отварящия се бързодействащ разединител 14 в следната верига: диод 29 за обратно захранване, спомагателен разединител 24, контактен проводник 21 за обратно захранване, съединителен проводник 19, през запаления комутиращ тиристор 12, R-L-комбинацията 66 и свързващия диод 16 към ллюсовата постояннотокова сборна шина 3, а оттам веригата се затваря до изходящата шина 4, където и би трябвало да протече токът на обратно захранване. Паралелно на свързващия диод 16 протича и част от обратно захранващия ток през свързващия проводник 18, спомагателния разединител 23 и диода 26 за празен ход към изходящата шина 4 на участъка.

По аналогичен начин протича изключването на обратно захранващия ток през бързодействащия разединител 13 в изходящата шина 4, чрез комутиране върху диода 28 за обратно захранване, спомагателния разединител 22, контактния проводник 21 за обратно захранване и комутиращия тиристор 12.

Тъй като винаги се получава една и съща последователност на процесите, независимо от посоката на тока, то не е нужно да се извършва отчитане на посаката на тока чрез някакво измерване.

За получаването на просто дублиране, в рамките на комутиращото устройство 9 по преимуществен начин са предвидени две гасящи вериги, при което едната гасяща верига с гасящите кондензатори 35, 36 гаси комутиращия ток винаги през комутиращия тиристор 12, и поточно чрез включване на съответния гасящ тиристор 15, респ. 31 след точно определено време на закъснение по отношение на запалването на комутиращия тиристор 12.

Гасящият кондензатор 30 в гасящото устройство 8 се зарежда обратно за много кратко време през подпомагащата верига 32 чрез запалване на зарядните тиристори 33, 34 след процеса на гасене на тиристорния полублок 1, още преди неговото повторно запалване, така че тук не е необходимо дублиране. Тиристорният полублок 1 се включва преимуществено приблизително 6 милисек. след запушването. Превозните средства, намиращи се върху незасегнатите от тези процеси участъци, не забелязват спада на напрежението.

Използваният по преимуществен начин диод 38 за празен ход създава връзката между ходовата релса (анод) и изходящата шина на участъка (катод), за да не се получат свръхнапрежения в индуктивностите на захранващите проводници при бързи изключвания на токове при късо съединение.

Свързващият диод 37 осигурява безупречно комутиране на утечния ток от тиристорния полублок 1 към гасящия кондензатор 30 и същевременно отделя подпомагащата верига 32 от плюсовата постояннотокова сборна шина 3.

Преимуществено използваният свързващ диод 39 осигурява безупречно комутиране на подлежащия на изключване ток през комутиращия тиристор 12 към гасящия кондензатор 35, респ. 36 и същевременно отделя подпомагащата верига 32, която е свързана електрически с гасящите кондензатори 35, 36 посредством свързващ проводник 40, от контролните токове и други токове, протичащи през комутиращия тиристор 12.

Изправителната подстанция съгласно преимущественото примерно изпълнение според фиг.2 притежава централно захранване с плюсова постояннотокова сборна шина 3, от която са изведени изходящите шини 4 и 5 на участък. Изходящите шини 4, 5 могат да бъдат отделени от постояннотоковата сборна шина 3 чрез бързодействащите разединители 13, 14. Към всеки бързодействащ разединител 13, 14 спада по един възел 6, 7 за връзка. Свързващите възли 6, 7 се състоят съответно всеки от диод 26, 27 за празен ход, както и от антипаралелно разположени към тях диоди 28, 29 за обратно захранване, които се включват в полюса на бързодействащите разединители 13, 14 откъм участъка. Те водят през спомагателните разединители 22, 23, 24, 25 върху контактен проводник 21 зя обратно захранване, респ. върху контактен проводник 20 за празен ход, които от своя страна водят към комутиращото устройство 47.

Комутиращото устройство 47 се състои преимуществено от наймалко две гасящи вериги: една постъпателна гасяща верига, състояща се от гасящия тиристор 15 и гасящия кондензатор 35, и от обратна гасяща верига с гасящия кондензатор 41 и гасящия тиристор 42 за обратната посока на тока.

Комутиращите тиристори 43, 45, респ. 44, 46 в този пример са съответно разположени паралелно на бързодействащите разединители

13, 14.

При изключването на една изходяща шина 4 или 5, съответният бързодействащ разединител 13, 14 се принуждава да отвори, същевременно се запалва съответният комутиращ тиристор 43, 44. Токът комутира от отварящия се бързодействащ разединител 13, 14 върху съответния комутиращ тиристор 43, 44. С известно закъснение във времето, респ. през контакт на отварящия се бързодействащ разединител 13, 14 се запалва гасящият тиристор 15 и токът през комутиращия тиристор 43, респ. 44 - през първата гасяща верига, състояща се от гасящ тиристор 15 и гасящ кондензатор 35, бива отново изключен.

С помощта на разположените паралелно на бързодействащите разединители 13, 14 комутиращи тиристори 43, 44, сега може да се извърши проверка на участъка и в зависимост от нейния резултат отново може да бъде включена съответната изходяща шина 4, 5.

Гасенето на някакъв обратен ток, примерно при протичане на ток от изходящата шина 4 през плюсовата постояннотокова сборна шина 3 към изходящата шина 5, протича по същия начин, само че през комутиращия тиристор 45, гасящия тиристор 42 и гасящия кондензатор 41 .

За да има резервни гасящи кондензатори за гасенето в двете посоки на тока, двете гасящи вериги от преимуществения вариант съгласно фиг.З се изграждат така, че гасящите кондензатори 35, 41 да са разположени по посока на контактния проводник 20 за празен ход, респективно към контактния проводник 21 за обратно захранване, а сочещите към тези проводници електроди на гасящите кондензатори 35, 41 са свързани през тиристорите 48 и 50 с плюсовата постояннотоко ва сборна шина 3, а другите електроди - през тиристорите 51, 49 са свързани диагонално помежду си. По такъв начин за втори процес на гасене, например след гасене с помощта на гасящия кондензатор 35, чрез запалването на тиристорите 50, 51 е на разположение гасящият кондензатор 41 .

Проверката на изключената изходяща шина 4 става посредством комутиращия тиристор 43, който бива запален, и при превишаване на дадена прагова стойност за тока, зададена от информация за тока от токов трансформатор, автоматично се запалва гасящият тиристор 15, и по този начин се изключва зададеният утечен ток. При непревишаване на праговата стойност за тока, след контролно време от около например 3 сек., бързодействащият разединител 13 се затваря, в резултат на което отвово се възстановява нормалното електрозахранване на изходящата шина 4.

На фиг.4 в друго преимуществено примерно изпълнение са показани две изправителни подстанции със захранванията 1а и 16, като първата изправителна подстанция е изпълнена по-подробно, отколкото втората. Показаните тук изправителни подстанции са изградени еднакво и вследствие на посочената тук, позната схема, всички са свързани помежду си, така че двурелсовият участък е цялостно включен. Втората изправителна подстанция може да бъде изградена и различно, като например тя може да е оборудвана и с бързодействащи прекъсвачи .

Изобразената изправителна подстанция се състои от плюсова постояннотокова сборна шина 3, от която излизат примерно четири изходящи шини А, В, С и D, които на чертежа са обозначени посредством следните елементи: бързодействащ разединител 13, 14, токов трансформатор 52, диоди 26, 27 за празен ход, вентили 28, 29 за обратно захранване и спомагателни разединители 23, 25. Спомагателните разединители 23, 25 са свързани към контактен проводник 20 за празен ход. Между ппюсовата постояннотокова сборна шина 3 и контактния проводник 20 за празен ход е разположено комутиращото устройство 9. В преимуществено изпълнение то се състои от комутиращия тиристор 12 и гасящата верига, която от своя страна е съставена от гасящия тиристор 15, гасящия кондензатор 35 и свързващия диод 39.

По-нататък между земята на линията, в случая отрицателният w полюс, и контактния проводник 20 е включен диод 38 на въздушната линия.

на

Двата анода, а именндусвързващият диод 39 и този на диода 38, се свързват посредством подпомагаща верига 32, състояща се от индуктивност и съпротивление. По същия начин, както изходящите шини А до D и комутиращото устройство 9, във втората изправителна подстанция и в следващите се намират същите елементи.

Участъците 53, 54, 55, 56, 57 и 58 са свързани със следните изходящи шини: 53 с В, 54 с D и с В2, 55 с D2, 56 с А, 57 с С и А2 'W‘ и 58 с С2. Освен това е изобразено и напречно свързване посредством превключващото устройство 59. Превключващото устройство 59 е включено.

Работният режим ще бъде разяснен с помощта на изключванията при неизправност, като за целта първо се приема, че има късо съединение 60 в участъка 54. По-нататък се приема, че изходящите шини D и В са включени, а изходящите шини А и С са изключени. Това важи също така за втората изправителна подстанция и за следващата, като се приема още, че стойността на сработване достигат само из ходящите шини D и B2. Други изходящи шини биха могли да се задействат посредством неизобразена на това място di/dt-защита.

Изключването на изходящите шини D и В2 ще бъде описано с примера на изключването за изходящата шина D. Бързодействащият разединител 63 на изходящата шина D получава командата ИЗКП; едновременно с това се запалват комутирашият тиристор 12 и (непоказаният) обратно захранващ тиристор (по аналогия 28, респ. 29), така че токът бива комутиран от отварящия се бързодействащ разединител 63 към комутиращия тиристор 12 върху контактния проводник 20 за свободен ход, през спомагателния разединител 61 и диодът 62 за свободен ход на изходящата шина D към тази изходяща шина D, така че токът при късо съединение в момента на окъсяването 80 преминава тогава по следния път: иркх от плюсовата постояннотокова сборна шина 3 през комутиращия тиристор 12, през контактния проводник 20 за свободен ход, разединителя 61, диода 62 за свободен ход и токовия трансформатор 52 на изходящата шина D.

По съвсем същия начин следва да се разглежда комутирането в изходящата шина В2, като там взема участие комутиращото устройство 9 на втората изправителна подстанция.

След точно зададено време, респ. след даване на контакт чрез отварящия се бързодействащ разединител 63 на изходящата шина D се запалва гасящият тиристор 15, който поема тока на комутиращия тиристор 12 (отрицателен потенциал върху анода на комутиращия тиристор 12 вследствие на кондензаторното изходно напрежение), при което вследствие на обратното зареждане на гасящия кондензатор 35 блокира гасящият тиристор 15, като по този начин завършва изключването на изходящата шина D. След запалването на гасящия тиристор 15 кра тък импулсен ток протича и през всички свързващи вериги (диоди за свободен ход и спомагателни разединители), при положение, че са затворени бързодействащите разединители, следователно в приетия пример от това е засегната изходящата шина В. Големината на този импулсен ток се ограничава от резистора 64. Импулсният ток, например през елементите на изходящата шина В, се избягва напълно, когато диодите за празен ход бъдат заменени с тиристори и бива запален само онзи тиристор, чиято изходяща шина трябва да бъде включена следователно в примера само от изходящата шина D.

Подпомагащата верига 32 служи за сигурното изключване на участъка, ако участъците се намират на свободен ход. Диодът за свободен ход 38 има положително отражение върху понижаването на превключващи напрежения.

По-нататък се приема, че е налице късо съединение 60 и в същото време или с незначително отстояние по време чрез възел 65 на композицията електрически се свързва разделителната точка между изходящите шини на участък В и D. Тогава към мястото на късо съединение 60 през В протича такъв ток, който би бил в състояние да достигне стойността на сработване, така че бързодействащият разединител 14 се отваря от изходящата шина В, а комутиращият тиристор 12, както и обратно захранващият тиристор 29 отново биват запалени от изходящата шина В, респ. тук протича още един комутиращ ток и покъсно влизат в действие резервен гасящ тиристор 31 и гасящ кондензатор 36, за да бъде изключен без остатък, както е описано по-горе, целия ток при късо съединение от първата изправителна подстанция.

По-нататък се приема, че е налице декларираното преди описание на неизправност. Допълнително е прието, че са включени всички

изходящи шини А, В, С, D. Тук може да се яви необходимостта да бъдат изключени изходящите шини В, С и D, евентуално и изходящата шина А. В случая е било направено и допускането, че събитието за ток при неизправност, загатнато чрез възела 65 на композицията, протича в неблагоприятен момент, където се налага запалване на резервния гасящ тиристор 31 , тъй като вече е започнало презареждането на първия гасящ капацитет.

Обратно захранващи токове, например през отварящия се бързодействащ разединител 13 на изходящата шина А към изходящата шина D, се включват по следния начин:

- Команда за отваряне към бързодействащия разединител 13,

- запалване на комутиращия тиристор 12, а в същия момент запалва- не на обратно захранващия тиристор 28 на изходящата шина А.

Токът комутира по следната траектория:

- Обратно захранващ тиристор 28 от изходяща шина А,

- спомагателен разединител 23,

- контактен проводник 20 за свободен ход,

- диод 62 за свободен ход на изходящата шина D изходящата шина D.

Обратно захранващият тиристор 28 не бива изгасен и изключва автоматично, щом спирачният ток е спаднал на нула.

След някое извършено изключване посредством комутиращия тиристор 12 може да се извърши проверка на участъка, при което контролният ток през гасящата верига: гасящ тиристор 15, гасящ кондензатор 35 и свързващ диод 39, отново бива изключен.

Благодарение на схемното устройство, съгласно изобретението, става възможно включването на токове при повреда и на товарни токове, независимо от посоката им към постояннотоковата сборна шина или от нея нататък, при което е необходима само информацията за стойността на тока (абсолютна стойност) на изходящата шина

Проверката на участъка може да се извърши без съпротивлението за проверка на участъци тъй като за тази цел се използват вградените технически средства на свързващата и на гасящата компоновка.

Използвана литература:

/1/ ЕР-А-206 150 /2/ DD-A-261 485

Claims

1. Схемна компоновка за изправителна подстанция с постояннотокова сборна шина, към която са свързани през бързодействащи разединители няколко изходящи шини на участъка, както и с централен изправителен блок, характеризираща се с това, че върху полюса откъм участъка на всеки бързодействащ разединител (13, 14, 63) е разположен свързващ възел (6, 7), който е изведен към контактен проводник (20) за свободен ход и контактен проводник (21) за обратно захранване, които от своя страна водят към комутиращо устройство (9), състоящо се от един или няколко комутиращи тиристора (12), към които е свързанав паралел най-малко една гасяща верига.

2. Схемна компоновка, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че централният изправителен блок представлява управляем изправител.

3. Схемна компоновка, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че централният изправителен блок представлява неуправляем изправител.

4. Схемна компоновка, съгласно претенция 1 и 2, характеризираща се с това, че централният изправителен блок представлява полууправляем изправител.

5. Схемна компоновка, съгласно претенция 1 и 2 или 4, характеризираща се с това, че към тиристорния полублок (1) на централния изправителен блок е придадено отделно гасящо устройство.

6. Схемна компоновка, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че комутиращият тиристор (12) е свързан от двете страни към плюсовата постояннотокова сборна шина (3) през съответен свързващ диод (16, 17) и/или R-L-комбинация (66, 76).

7. Схемна компоновка, съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че свързващият възел се състои от вентил за свободен ход, антчйаралелно разположен към него вентил за обратно захранване и от принадлежащи към тях спомагателни разединители (22, 23, 24, 25).

8. Схемна компоновка, съгласно претенция 7, характеризираща

се с това, че като вентил за свободен ход служи диод (26, 27, 62) за свободен ход. 9. Схемна компоновка, съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че като вентил за свободен ход служи тиристор. 10. Схемна компоновка, съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че като вентил за обратно захранване служи диод за об- ратно ι захранване (28, 29). 11. Схемна компоновка, съгласно претенция 7, характеризираща се с това, че като вентил за обратно захранване служи тиристор (28 29) за обратно захранване. 12. Схемна компоновка, съгласно претенция 1, характеризираща

се с това, че гасящата верига се състои от гасящ тиристор (15, 31) и гасящ кондензатор (35, 36).

13. Схемна компоновка, съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че едната или няколко гасящи вериги са свързани с комутиращия тиристор (12) през свързващ диод (39).

14. Схемна компоновка, съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че едната или няколко гасящи вериги са свързани с отрицателния проводник чрез подпомагаща верига (32) , състояща се от оми ческо съпротивление и индуктивност.