BG63855B1

BG63855B1 - Кодиране на информация от множество думи чрез разслояване по думи

Info

Publication number: BG63855B1
Application number: BG104273A
Authority: BG
Inventors: DIJK Marten VAN; Ludovicus TOLHUIZEN; Josephus Kahlman; Constant Baggen; Masayuki Hattori; Kouhei Yamamoto; Tatsuya Narahara; Susumu Senshu
Original assignee: Koninklijke Philips Electronics N.V.; Sony Corporation
Priority date: 1998-07-27
Filing date: 2000-03-24
Publication date: 2003-03-31
Also published as: CA2304727A1; ATE488913T1; KR20010015621A; EP1940033A1; EP1040583A1; PT1940033E; CA2304727C; NZ503592A; ATE390762T1; PT1040583E; EA002453B1; DE69938416D1; HUP0100379A2; CN1287717A; BG104273A; IL135253A0; WO2000007300A1; JP2002521789A; NO326305B1; AU766811B2

Abstract

Информацията от множество думи е основана на многобитови символи, разположени в относителна близостпо отношение на една среда, и е кодирана с разслояване по думи и с код за защита от грешка по думи за осигуряване на указания за локална грешка в краищата на групите от множество думи. По-специално, указанията са създадени в указващи думи с висока степен на защитеност (BIS), които са разслоени всред указващи колони, и в синхронизиращи колони, образувани от групи синхронизиращи битове. Синхронизиращите колони са разположени там, където указващитеколони са относително по-дефицитно разположени. Указанията са насочени към зададени думи с ниска степен на защитеност (LDS), които са разслоени по същество по еднакъв начин всред зададени колони, оформящи групи от колони с един и същ размер между периодичните подреждания на указващите и на синхронизиращите колони.

Description

Изобретението се отнася до кодиране на информация от множество думи чрез разслояване по думи с цел защита от грешки при запис и предаване на информация.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са технически решения от US 4 556 625 на Беркелкамп и др. и US 5 299 208 на Блаум и др., които разкриват декодиране на разслоени и защитени от грешка думи от информация, при което намерената структурна грешка в една първа дума може да даде указание за локализиране на грешки в друга дума от същата група думи. Позоваванията използват модел на дефект с многосимволни пакети на грешки към множество думи. Една грешка в една определена дума извлича висока възможност една грешка да се появи на съответстващата на символа позиция, посочена в следваща дума или думи. Процедурата може да повиши броя на коригираните грешки. Едно указание само ще представи кога указващата дума е била напълно коригирана. Нещо повече, средата, запаметяваща информация, както и група синхронизиращи битове, които представляват едно количество излишество, което може да бъде оценено и може също да се използва като сигнал за грешка в зададени думи така, че до някаква степен указващите думи могат да бъдат заменени с група синхронизиращи битове. Частта от тази грешка се дължи на т.нар. разслоявания на бита, които по-често са по-далеч от групите на синхронизиращи битове. Разслояването на указващите думи в указващите колони, а също и разслояването на зададените думи сред зададените колони може да усъвършенства допълнително защитата от грешки.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се осигури един кодиращ формат, позволяващ указващите думи да се обединят с групите синхронизиращи битове в системен формат, както и смекчаване на възможните негативни ефекти на разслояването на бита по-равномерно сред различните думи. Съгласно един от тези аспекти на изобретението едно указание може да посочва един разрушен символ. Посочването може да направи коригирането на грешката по-ефективно. Фактически, много кодове ще коригират най-много t грешки, когато не е известен индикатор на локална грешка. Показвайки местата на разрушение, могат да бъдат коригирани общо едно по-голямо количество е > t разрушения. Също така, може да се усъвършенства защитата срещу комбинирането на пакет от грешки с произволни грешки. Изобретението може да се използва и при запаметяване и предаване.

Добре е методът да има относително опростена структура. Алтернативно, броят на синхронизиращите колони може да бъде по-голям от 1, а броят на указващите колони може да бъде четен, ако се предпочита.

Целесъобразно е при записване на образи данните на ползувателя да са свързани към образа и към озвучаването му, за да бъдат представени от един ползувател, като системните данни могат да включват индикация на името на програмата, време, адреси и различни други параметри, които могат да бъдат полезни без отнасяне към същинското видео или аудио. Тези характеристики позволяват бърз достъп до данни на системата без необходимост от декодиране на зададените думи.

Добре е, ако няма грешки, веднага да се индицира на устройството на ползувателя дали обработваната група от информация е точна.

Целесъобразно е да се премахне най-лошият случай за средното ниво, което е възможно за този формат на кода, и да се подобри оптичното запаметяване в случайна среда.

Изобретението се отнася и до метод за декодиране на така кодирана информация, до кодиращо и/или декодиращо устройство за използване с метода и до носител, съдържащ така кодирана информация.

Пояснение на приложените фигури

Тези и други аспекти и предимства на изобретението са обяснени по-подробно с позоваване на описанието на предпочитани примерни изпълнения, по-специално с позоваване на приложените фигури, от които:

фигура 1а и 1в представляват носител на запис;

фигура 2 - блокова схема на възпроизвеждащо устройство;

фигура 3 - блокова схема на записващо уст ройство;

фигура 4 - блокова схема на система с кодер, носител и декодер;

фигура 5 - принципна схема на формата на кода;

фигура 6 - схематично представяне на физически сектор върху носителя;

фигура 7 - група данни;

фигура 8 - композиция на сектор данни от две групи данни;

фигура 9 - преномериране на битовете данни и оформянето на ЕСС сектор чрез добавяне на четности;

фигура 10 - композиция на един ЕСС сектор чрез мултиплексиране на 16 ЕСС сектора;

фигура 11 - преномериран ЕСС сектор преди разслояване;

фигура 12 - разслоен ЕСС сектор;

фигура 13 - мултиплексиране на BIS сектор с разслоения ЕСС сектор;

фигура 14 - BIS блок, съдържащ 24 BIS кодови думи;

фигура 14А - картографирането на BIS блок вътре в BIS сектора;

фигура 15 - структура на групата за обясняване на основното разслояване на данни;

фигура 16 - разслояването като такова;

фигура 17 - пример на частично картографиране на BIS байтове върху първите осем сектора;

фигура 18 - пример на частично картографиране на BIS байтове върху останалите 8 сектора;

фигура 19 - схематично представяне на процеса на кодиране.

Примери за изпълнение на изобретението

На фиг. 1а е показан носител на записа 11 с форма на диск с централен отвор 10 и физическа пътечка 19, разположена по спирала, формираща паралелни структури върху информационния слой. Носителят може да бъде оптически диск със записващ или предварително записан информационен слой. CD-R, CD-RW, DVD-RAM са със записващ слой, а аудио CD е с предварително записан слой. Предварително записаните дискове могат да бъдат произведени чрез първоначално записване на главен диск и по-късно чрез пресоване на копия от него. Физическата пътечка 19 е оформена чрез предварително профилирана физическа структура. Физическата пътечка може да има предварително формован канал 14, за да позволи по време на сканиране следването му от четящата/записващата глава. Информацията е записана върху информационния слой чрез оптически откриваеми знаци по продължение на физическата пътечка, например вдлъбнатините и платата между съседните пътечки.

Фшура 1в е напречен разрез по продължение на линията в - в на носителя на запис 11, в който прозрачна подложка 15 носи записващ слой 16 и защитен слой 17. Предварително формованият канал 14 може да бъде създаден чрез назъбване, издигане или като свойство на материала, различаващо се от това на останалия материал.

За удобство на ползувателя носителят на информация е разделен на елементи, които най-често имат продължителност от няколко минути, например песни в албум или части на симфония; понататък наричани (логически) пътечки за разлика от физическите пътечки на фиг. 1. Носителят често ще съдържа информация за идентифициране на елементите, от вида на таблица на съдържанието (ТОС), включена в система файлове ISO 9660 за CD-ROM. Информацията за достъп може да съдържа време за възпроизвеждане, адрес за стартиране и наименование на песента за всеки елемент. Такава информация може да представлява информация на системата. Информацията е запаметена с цифров метод след аналого-цифрово преобразуване.

На фиг. 2 е показано устройство за възпроизвеждане на информацията, записана на носителя 11 от вида, показан на фиг. 1. Устройството има задвижващо средство 21 за завъртане на носителя 11 и глава за четене 22 за сканиране на физическата пътечка. Позициониращо средство 25 приблизително позиционира в радиална посока главата за четене 22. Главата за четене съдържа известна оптична система с излъчващ източник за генериране на лъч 24, който е насочен през оптични елементи и фокусиран в петно 23 върху информационния слой. Главата за четене съдържа по-нататък фокусиращо средство, което придвижва фокуса на лъчението 24 по продължение на оптичната ос на лъча и средство 23 за осигуряване на фино позициониране на петното в радиална посока в средата на физическата пътечка. Това фино позициониращо средство може да съдържа бобини, за да придвижва оптически елемент или може да е оформено така, че да променя ъгъла на отразяващ елемент. Лъчението, отразено от информационния слой, е детектирано чрез известен де тектор в главата за четене 22, например четириквадрантен диод, за да генерира сигнал четене и после сигналите на детектора, включващи сигнали за грешка на пътечката и грешка на фокусирането, съответно на средствата за фокусиране и за фино позициониране. За да се възстановят данните, сигналът четене е обработен чрез четящо средство 27, което може да съдържа канален демодулатор и коректор на грешката. Извлечените данни са изпратени към средство за избор 28, което избира компресираните аудиоданни и ги подава към буфер 29. Селекцията е основана на индикатори на данни, записани също върху носителя, например магистрали в рамките на формата. От буфера 29 данните за компресираната аудиоинформация във формата на сигнал 30 са изпратени към декомпресор 31. Този сигнал може да бъде изпратен също и към външен декомпресор. Декомпресорът 31 възпроизвежда на изхода си 32 оригиналната аудиоинформация от компресираните аудиоданни. Декомпресорът може да бъде разположен в самостоятелен висококачествен аудио цифро-аналогов преобразувател 33, показан на фиг. 2. Алтернативно, буферът може да бъде разположен преди средството за селектиране на данни. Буферът 29 може да бъде разположен в отделен корпус или може да бъде комбиниран с буфера в декомпресора. Освен това, устройството има контролно средство 20 за приемане на контролни команди от ползувателя или от главен компютър, непоказан на фигурата, и през контролни линии 26 е свързано със задвижващото средство 21, с позициониращото средство 25, с четящото средство 27 и със средството за селекция 28, а е възможно и с буфера 29 за фин контрол на ниво. Към този изход контролното средство 20 може да съдържа цифрова контролна верига, например микропроцесор, програмна памет и контролни врати, или една машинна структура.

Компресирането и декомпресирането е известно. По време на декомпресирането е приложен обратен процес, за да се възстанови оригиналният сигнал. Ако оригиналният цифров сигнал е възстановен точно, (де) компресирането е без загуби, а при (де) компресирането със загуби някои детайли в оригиналния сигнал няма да бъдат възпроизведени. Такива пропуснати детайли са трудно доловими от човешкото ухо или око. Повечето известни системи, например MPEG, използват компресиране със загуби на аудио- и видеосигнали; компресирането без загуби е използвано за запаметяване на компютърни данни.

Средството за селекция 28 е предназначено за извличане на контролна информация от прочетените данни и за съкращаване и запълване на данни, които са били добавени при запаметяването. Скоростта на въртене може да бъде настройвана чрез използване на средното ниво на запълване на буфера 29, т.е. увеличаване на скоростта на въртене, когато буферът средно е запълнен повече от 50%.

На фиг. 3 е показано записващо устройство за записване на информация върху носител 11 от вида (пре) записващ се. По време на записването знаците, представляващи информацията, са формовани върху слоя за запис. Знаците могат да бъдат в каквато и да е читаема форма, например във форма на области, чиито коефициент на отражение се различава от този на заобикалящите ги среди, чрез запис в материали от вида на багрило, сплав или промяна на фазата, или като области с различна посока на намагнитване от тази на заобикалящите ги. Записът и четенето на информация за запаметяване върху оптичен диск и използваните правила за форматиране, за корекция на грешки и за кодиране на канала са известни, например от CD системите. Знаците могат да бъдат формирани чрез петно 23, генерирано към запаметяващия слой от лъч 24 на електромагнитно лазерно излъчване. Записващото устройство съдържа подобни основни елементи, както е описано във връзка с фиг. 2, т.е. контролно средство 20, задвижващо средство 21 и позициониращо средство 25, но то има специфична глава за запис 39. Аудиоинформацията е подадена на входа на компресиращото средство 35, което може да бъде разположено в отделен корпус. Променящата се битова скорост на компресирания сигнал на изхода на компресиращото средство 35 е подадена към буфер 36. От буфера 36 данните са изпратени към средство за комбиниране 37 за добавяне на компресираните данни и следващите контролни данни. Общият поток от данни е пропуснат към записващо средство 38 за запаметяване. Главата за запис 39 е свързана към изхода на записващо средство 38, което може да съдържа форматиращо средство, декодер на грешки и канален модулатор. Данните, подадени на входа на записващото средство 38, са разпределени по логически и физически сектори съгласно правилата за форматиране и декодиране и са преобразувани в сигнали за запис за главата за запис 39. Средството 20 е изградено от контролен буфер 36, средство за комбиниране на данни 37 и записващо средство 38 и е свързано чрез контролни шини 26 и за изпълнение на процедурата на позициониране, както е описано по-горе за устройството за четене. Устройството за запис може, също така, да позволи четене чрез средствата на възпроизвеждащо устройство и чрез комбинирана глава запис/четене.

На фиг. 4 е показана всеобхватна система съгласно изобретението, осигурена с кодиращо средство, носител на записа и декодер. Примерното изпълнение е използвано за кодиране, запаметяване и крайно декодиране на поредица от извадки или многобитови символи, извлечени от аудио- или видеосигнал, или от данни. Вход 120 приема поток, който може да има 8-битови символи. Делител 122 предава периодично и циклично първи символи, предназначени за указващи думи, към кодиращо средство 124, а всички останали символи - към кодиращо средство 126. В кодиращото средство 124 указващите думи са формирани чрез кодиране на данните в кодови думи на първи многосимволен код за коригиране на грешка. Този код може да бъде известния код Reed-Solomon, код на продукта, разслоен код или комбинация. В кодиращото средство 126 са формирани зададени суми чрез кодиране в кодови думи на втори многосимволен код за коригиране на грешка. На фиг. 5 всички кодови думи имат еднаква дължина, но това не е ограничение. Указващите думи могат да имат много по-висока степен на защитеност от грешка. Това може да се постигне чрез по-голям брой символи за проверка, чрез по-малък брой символи на данни или чрез комбинация от тях.

В блок 128 кодовите думи са предадени по един или повече изходи, на които е бил индициран условен брой така, че разпределението върху средата, което ще бъде дискутирано по-късно, да стане еднообразно. Блок 130 символизира единна среда, например лента или диск, която приема кодираните данни. Това може да се отнесе към директното запаметяване в комбинацията от записващо средство и запаметяваща среда. Алтернативно, средата може да бъде копие от главна среда на кодирани данни, например матрица. Запаметяването може да бъде оптично и изцяло последователно, но могат да се използват и други конфигурации. В блок 132 различните думи са прочетени отново от средата. След това указващите думи на първия код се изпращат към декодер 134 и се декодират въз основа на присъщото им излишество. Както става ясно при дискутиране на фиг. 5 подолу, такова декодиране може да представи указващите думи в местата на грешки в други, вместо в тези на указващите думи. Нещо повече, информацията от синхронизиращите колони битове може да се анализира чрез интерфериране, за да предизвика мигновено изработване на допълнителни указания за зададените думи. Блок 135 приема всички указващи думи и съдържа програма за използване на една или повече различни стратегии за предаване на тези указващи думи към местата с разрушена информация. Задаващите думи са декодирани в декодер 136. С помощ от местата с разрушена информация, защитата от грешка на зададените думи е издигната на по-високо ниво. Накрая, всички декодирани думи са демултиплексирани чрез средствата на блок 138 към изход 140, съответстващ на оригиналния формат. Накратко, електро-механичните интерфейси между различните субсистеми се игнорират.

На фиг. 5 е показан прост формат на кода. Кодираната информация е показана подредена в 480 блока от символи с 15 хоризонтални реда и 32 вертикални реда. Запаметяването върху средата започва от горния ляв край и се извършва по продължение на вертикалните редове. Защрихованият район съдържа контролни символи: хоризонталните редове 4, 8 и 12 имат по осем контролни символа и образуват указващи думи. Останалите редове съдържат по четири символа и образуват зададени думи. Целият блок има 408 информационни символа и 72 контролни символа. Последните могат да бъдат разположени по-разпределено по съответните думи. Най-горният хоризонтален ред съдържа представяне на група синхронизиращи битове. Те са представени върху запаметяващата среда, за да синхронизират четящото устройство към формата, но обикновено не съдържат нито данни за системата, нито данни за ползувателя, а имат предписан формат с голямо излишество. Често е лесно да се детектира интерференция, появата в сигнала на една или повече разпределени групи от синхронизиращи битове, които физически са близко един спрямо друг или към разпределени указващи символи, могат да се използват, за да сигнализират появата на пакети грешки. Това ще произведе указание по подобие на указващите думи.

Кодът Reed-Solomon позволява във всяка указваща дума да се коригира грешка, по-голяма от четири символа. Действителните грешни символи са индицирани чрез кръстчета. В резултат на това, всички указващи думи могат да се декодират правилно, тъй като те нямат повече от четири грешки. Особените думи 2 и 3 не могат да бъдат декодирани на базата на тяхното собствено излишество. Във фигурата всички грешки, с изключение на 62, 66, 68, представляват грешни поредици. Само поредици 52 и 58 пресичат поне три последователни указващи думи и са отнесени към пакети грешки, предизвикващи най-малко всичките локации на междинните символи да имат един идентификатор на разрушена информация. Зададените думи, точно преди първата грешка на указваща дума на пакета, и зададената дума, точно преди последната грешка на указваща дума на пакета, могат да имат идентификатор за разрушена информация в това място, в зависимост от следваната стратегия. Поредица 54 не е отнесена към пакета, защото тя е много кратка.

Като последица от това, две от грешките в дума 4 произвеждат идентификатор за разрушена информация в свързаните вертикални редове. Това прави думи 2 и 3 коригируеми, всяка с един грешен символ и два разрушени символа. Случайните грешки 62, 68, както и поредицата 54 не образуват указания за думи 5, 6, 7, защото всяка от тях съдържа само една указваща дума. Понякога едно разрушение предизвиква нулева структура на грешка, защото една постоянна грешка в един 8-битов символ има 1/256 вероятност да предизвика отново точен символ. По подобен начин, дълъг пакет, пресичащ определена указваща дума, може да произведе точен символ в него. Чрез комбинирана стратегия на обработване и следване на указващи символи на същия пакет, този точен символ е свързан вътре в пакета и по подобен начин, както погрешните указващи символи, е превърнат в стойности на разрушения за определени зададени символи. Горните решения могат да се променят в зависимост от политиката на декодиране. Указанията от групи синхронизиращи битове могат да се използват по подобен начин като тези от указващите думи.

Важността на изобретението е предизвикана от по-новите методи за цифрово оптично запаметяване. Важна характеристика е това, че в случая на подложка, съответният четящ и горният предаващ слой е с дебелина 100 μ. Каналните битове имат размер от около 0,14 μ, така че I байт данни при канална скорост 2/3 ще има дължина само 1,7 μ. На горната повърхност лъчът има диаметър от 125 μ. Защитата или обвивката на диска намалява възможността на големи пакети. Неподходящите частици, по-малки от 50 μ, могат да предизвикат къси дефекти, въпреки че изобретението е приложимо и при по-галеми дефекти.-Използван е модел на дефект, в който 50 μ дефект чрез разпространение на грешка може да доведе до пакети от грешки от 200 μ, съответстващи на 120 байта. Определен модел има фиксиран размер на пакета на 120 байта, което стартира случайно с вероятност 2,6* 10'⁵, или средно един пакет за блок от 32 килобайта. Изобретението е създадено за оптични запаметяващи дискове, но са възможни и други конфигурации, такива като многопистови ленти, и други технологии, като магнити и магнито-оптични.

Предпочитаният формат съгласно изобретението се формира, като преди записването, данните за ползувателя, получени от източник, който може да бъде заявка или главен компютър, са формирани в поредица от последователни стъпки, които трябва да бъдат обяснени по-подробно с позоваване на фиг. 19, както следва: групи данни, сектори на данните, ЕСС сектори, ЕСС клъстер, физически клъстер и записани групи.

Данните са записани в 64к секции, наречени физически клъстери, всеки от които съдържа 32 групи данни с 2048 байта данни на ползувателя. Физическият клъстер е защитен чрез два механизма за коригиране на грешки:

- първо, един Long Distance (LDS) (248, 216, 33) Reed-Solomon (RS) коригиращ грешката код;

- второ, данните са мултиплексирани с код Burst Indicator Subcode (BIS), който се състои от (62, 30, 33) RS кодови думи. Броят на четните символи е равен за двете категории кодове, което позволява да се използва един и същи хардуерен декодер и за двата случая. Кодът BIS се използва, за да покаже грешките на дългите пакети, с което кодът LDS може да изпълни по-ефективно корекциите на разрушенията. Всички данни са подредени в матрица, както е показано на фиг. 6. Трябва да се отбележи, че хоризонталните и вертикалните посоки са разменени спрямо фиг. 5. Матрицата е четена в хоризонтална посока и е записана върху диск след въвеждане на синхронизиращи структури и допълнителни d.c. контролни битове и след модулиране.

Кодовете за коригиране на грешка са приложени във вертикално направление, което дава добра основа на разкъсване на грешките на пакета върху диска. Допълнително, LDS кодовите думи са разслоени по направление на диагонала. За целите на адресирането, целият физически сектор е разделен на 16 физически сектора, всеки състоящ се от 32 реда, следващи един след друг.

Групата данни се състои от 2052 байта: 2028 байта данни на ползувателя, обозначени с d₀ до d_2O47, и 4 байта на кода за детектиране на грешка (EDC=Error Detection Code), номерирани с е₂₀₄₈до e_20Jl. Байтовете от е_2М8 до е_М51 съдържат код EDC, изчислен за 2048 байта от групата данни. Групата данни е приета като поле на единични битове, започващо с най-значителния бит (msb=most significant bit) на първия бит на данните на ползувателя d₀ и завършващо с най-малко значимия бит на последния байт на код EDC Битът b_1641J е msb и неговият първи бит е Ь_о. Всеки бит Ь. на EDC кода е показан, както следва за i = 0 до 31:

EDC(x) = Σ b. х' I(x)modG(x)

Ml където:

Ι(χ) = Σ Ь. х‘, G(x) = х³² + х³¹ + х⁴ + 1 (1) i-16415

Следващите групи данни (А, В) са разположени в матрица от 19 колони от 216 реда, наречена сектор на данни. Запълването на матрицата е извършено колона след колона, започващо от върха на първия единичен байт ά_0Λ и завършващо в дъното на последната колона с байт e_ffili от фиг. 8.

В следващата фшура 9 байтовете във всяка колона на сектора данни са преномерирани, започвайки от върха на колоната, както следва: d_u0, d^rd^p.-d^, където L е номера на колоната (0 ..18). ЕСС секторът е завършен чрез удължаване на всяка колона с 32 байта за четност на (248, 216, 33) RS код за дълго разстояние. Байтовете за четност ^Са· Рц216> Рц217> Рщ **'*Рц247·

RS кодът за дълго разстояние е определен над ограниченото поле CF(2⁸). Елементи без нито една нула на ограниченото поле CF(2⁸) са генерирани чрез най-старшия елемент а, който е корен на най-старшия многочлен р(Х) = X⁸ + X⁴ + X³ + X² + 1. Символите на CF(2⁸) са представени от 8битови байтове, използващи основа на многочлен, представен с (а⁷, а⁶, а⁵, ... а², а, 1) като основа. Коренът а е представен като а - 00000010. Всяка LDS кодова дума, представен чрез вектор Ids = <^dL,o·· ^dL,j -^216 ^Pl,2>6 -Рц -^₽l,247> . принадлежи на RS код по GF(2⁸), с 216 информационни байта и 32 байта за четност. Такава кодова дума може да бъде представена чрез многочлен Ids(x) на степен 247, който може да има някои нулеви коефициенти, най-високата степен, съответстваща на информационната част на вектора (d^₀ т.н.) и найниската степен, съответстваща на частта за чет ност (P_U216 т.н.). Сега, Ids(x) е умножен с многочлена на генератора g(x) на LDS кодовата дума. Многочленът на генератора е:

g(x) = П (х - а’).

ГО

LDS кодът е систематичен: 216 информационни байта изглеждат непроменени в най-високия ред на позициите на всяка кодова дума. Матрицата за контролиране на четността на кода Isd е от вида: H_LDS* Ids^T - 0 за всички LDS кодови думи Ids.

Вторият ред Н_Ш82 на матрицата за проверка на четността е определен чрез H_LDS2 - (а²⁴⁷а²⁴⁶ ... а² а 1) и съответства на нула на многочлена на генератора g(x), който определя местоположението на кодовата дума, за да се използва за локации на грешките.

След генериране на LDS кодовите думи в ЕСС секторите, 16 последователни ЕСС сектора са комбинирани в ЕСС клъстер чрез мултиплексиране на 16*19 колони на височина 248,2 по 2, включително четността. По този начин са оформени 152 нови колони с височина 496 байта, както е показано на фиг. 10. Номерирането на байтовете е съгласно d_{UM N}, където

L “ 0 18 е номера на LDS кодова дума с ЕСС сектор,

М = 0 247 е номера на бита в LDS кодовата дума,

N = 0 15 е номера на ЕСС сектора.

За по-нататъшно усъвършенстване на възможностите за коригиране на грешката на пакета е въведено допълнително разслояване чрез преномериране на битовете, които са в хоризонтално направление през всички редове на ЕСС клъстера, фиг. 11. Сега всички редове на ЕСС клъстера са преместени два по два по mod (k*3,152). Байтовете, които са изместени наляво, навлизат отново в матрицата от дясната страна, фиг. 12. След този процес байтовете са преномерирани още веднъж в хоризонтално направление през всички редове, получавайки номериране от D_o до D„_MI, показано на фиг. 6. Преномерирането на байтовете предизвиква неравномерно картографиране на логическите адреси върху физическите адреси. Последствията от това се дискутират по-долу.

След разслояване разслоеният ЕСС клъстер е разделен в четири групи от 38 колони всяка. Между четирите групи са вмъкнати три колони с ширина 1 байт всяка. Тези колони носят информация за адресите, свързани с данните, съ държащи се в разслоения ЕСС клъстер. Те се състоят от (62, 30, 33) RS BIS кодови думи с 30 байта информация и 32 байта за четност. Поради високата степен на защитеност срещу грешка и усъвършенстваната схема на разслояване, тези колони могат, също така, да предложат надеждно индицирате на грешките на пакета.

Една матрица 3 по 496 байта, оформена от 3 BIS колони от физическия клъстер е наречена BIS клъстер. Съдържанието на BIS клъстера е формирано чрез разполагане на всички BIS кодови думи на BIS клъстера в матрица от 24 колони по 62 байта, фиг. 14.

Този BIS RS код е дефиниран по ограничено поле GF(2⁸). Елементите без нито една нула на ограниченото поле GF(2⁸) са генерирани чрез найстаршия елемент а, който е корен на най-старшия многочлен р(х) - X⁸ + X⁴ + X³ + X² + 1. Символите на GF(2⁸) са представени чрез 8-битови байтове, използващи представянето на основата на многочлена с (а⁷, а⁶,... а², а, 1) като база. Коренът а е представен като а = 00000010.

Всяка BIS кодова дума е представена чрез вектор bis-(b ₀ b. b^Pb^ Pb. Pb_{c 61})_BRS код по GF(2⁸) с 32 байта за четност и 30 байта за информация. Такива кодови думи могат да се представят чрез многочлен bis (х) на степен 61, който може да има някои коефициенти 0, най-високата степен, представляваща информационната част на вектора (Ь ₀ т.н.) и най-ниската степен на частта за четност на вектора (РЬ_с30 т.н.). Всяка кодова дума е умножена с многочлена на генератора g (х) на BIS кодовата дума:

g(x> = П (х - а¹).

BIS кодът е систематичен: 30 информационни байта представляват непроменените в найвисокия ред на позиции на всяка кодова дума. Матрицата за проверка на четността на кода bis е такава, че H_B1S * bis^T - 0 за всички BIS кодови думи bis. Вторият ред h_BIS2 на матрицата за проверка на четността H_B1S е даден чрез h_BIS2 - (а⁶¹, а“ ... а2, а, 1). Той съответства на равно на нула на многочлена на генератора g(x) и дефинира позициите на кодовата дума, за да се използва за определяне на грешката.

На фиг. 15 е показана структурата на група за обясняване на разслояване на главни данни. Различните физически сектори и колони носят подходящо номериране. Има 304* [248,216,33] LDS кодови думи и 24* [62,30,33) BIS кодови думи.

Един 2-килобайтов логически сектор съдържа 9,5 LDS кодови думи, в които са кодирани 2084 байта данни на ползувателя и 4 EDC байта, и още 22,5 BIS байта за запаметяване на дескриптор, 4 ID + 2EDC байта за данни на авторско право и 6 за информация за управление на авторско право CPR_MAI (Copyright Management Information). 10,5 BIS байта са запазени за възможна бъдеща употреба. Един 4-килобайтов физически сектор съдържа 31 реда, където байтовете на дескриптора на два 2-килобайтови логически сектори са запаметени във физически предписани позиции. На фиг. 16 е показано разслояването като такова. Тук i-та LDS кодова дума с 0<i<303, съдържа 248 байта d_j, където j е определено от: j - [(i mod 2) + 2*а]*152 + {[(i div 2) - 3*a] mod 152} за стойности 0<a<247. Различни локации са приложими за постигате на равенство или в дъното, или пермутирани съгласно a+31*i, а>22

Следва обяснение на генерирането на BIS клъстер. След генериране на BIS кодови думи, BIS блокът е картографиран в разслоен начин на матрица от 496 “ (16x31) реда ♦ 3 колони. Тази нова матрица е наречена BIS клъстер и е показана на фиг. 14А. Позиционирането на байтовете от BIS блока (фиг. 14) в BIS клъстера е разделена съгласно физическите сектори, показани на фиг. 6. Секторите са номерирани с s - 1 15, редовете в тези сектори са номерирани с г - 0 30, а колоните са номерирани с е - 0 2, фигура 14А. Сега байт b_{N с} заема следната позиция:

номер на сектора s-mod{ [div(N,2) +8div(C,3)],8} + 8*mod(N,2) номер на реда r-div(N,2) номер на колоната e—mod{ [С + div(N,2)], 3} Номерът на байта m дава пореден номер В_т, тъй като физическият клъстер е записан на диска, както е показано на фиг. 6 съгласно равенството m=(s*31 + г)*3 + е. Същността на схемата на разслояване е показана на фиг. 17 и 18 и се отнася до:

всеки ред на BIS блока, който е разделен в 8 групи от 3 байта всяка, които трибайтови групи са разположени в съответен ред на BIS клъстера;

четните редове на BIS блока са картографирани в сектори от 0 до 7, нечетните редове на BIS блока за картографирани в сектори от 8 до 15;

осемте 3-байтови групи на един четен ред на BIS блока са поставени всяка на същия ред на осемте последователни сектора в направление, което е обратно на тяхното номериране. Установено е, че това преобръщане е ефективно за по-добро то разпределяне на грешките на пакета. Началният сектор за всеки ред на BIS блока е един сектор по-висок от този за предишния ред;

- ред N-0 на BIS блока е разположен на ред г=0 в сектори 0, 7, 6, 5, 2, 1;

- ред N=2 на BIS блока е разположен на ред г=1 в сектори 1, 0, 7, 6, 3, 2;

- ред N-4 на BIS блока е разположен на ред г-2 в сектори 2, 1, 0, 7, 4, 3;

- тази процедура е повторена циклично до ред N=60, който е разположен на редове г=30 на сектори 6, 5, 4, 0, 7.

Сега във всеки сектор всеки ред е преместен циклично надясно през mod(r,3) позиции така, че ред г=0 не е преместен никак, ред г=1 е преместен 1, ред г=2 е преместен 2, ред г=3 не е преместен, г“4 е преместен 1 и т.н. За нечетните редове BIS блока следва подобна процедура.

В този аспект на фиг. 17 е показан един пример на частично картографиране на BIS битовете в първите 8 сектора, а фиг. 18 е пример за частично картографиране на BIS битовете в последните 8 сектора, за които, след които след горните обяснения, са подразбиращи се.

На фиг. 19 по пътя на рекапитулацията схематично са представени горните процеси на кодиране. Данните на ползувателя, както са получени от източник, който може да бъде главен компютър или заявка, първо са разделени в групи данни, всяка от които се състои от 2048+4 байта; както е показано в блок 200 на фигурата, 32 от тези групи са взети под внимание за следващата кодираща стъпка. В блок 202 е формиран блок данни и е подреден в 304 колони на 216 реда всеки. В блок 204 един блок на код на далечни дистанции е формиран чрез добавяне на 32 реда за четност. В блок 206 е подреден един ЕСС сектор със 152 колони и 496 реда. Той е пригоден да напълни четири секции, етикетирани ЕСС във физическия сектор блок 218, който е вход за пълния формат на кода.

Адресът и контролните данни, добавени чрез записващата система, са конвертирани също в последователни стъпки. Първо логическият адрес и контролните данни са подредени в 32*18 байта в блок 208. Логическите адреси са тези, които се отнасят до функционалностите на ползувателя и могат да индицират аспекти, които са свързани с продължителността на оказване на помощ на програма на ползувателя. Физическите адреси съ що са подредени в 16*9 байта в блок 210. Физическите адреси са свързани с физическата дистанция върху носителя. Поради повторено преномериране и разслояване връзката между физическите и логическите адреси е разкъсана. Елементите, които следват близо един след друг в програмата, могат да са отдалечени един от друг на значителна физическа дистанция и обратно. Картографирането не е извършено еднакво. В блок 212 адресите са комбинирани в блок за достъп от 24 колони и 30 реда. В блок 214 има 32 реда, добавени в четност. В блок 216 това подреждане е в BIS сектор от 3 колони и 496 реда. Това напълва 3 BIS колони в блок 218. Добавена е и колона на синхронизиращи групи битове така, че е оформен физическият сектор от 155 колони и 496 реда. Те заедно оформят физическите сектори, които са групирани в 496 записващи групи, както е показано.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за кодиране на информация от множество думи, който използва многобитови символи, разположени в относителна близост върху среда и осъществява разслояване по думи, като използва и код за защита от грешки по думи за осигуряване на указания за мястото на грешка в краищата на групите от множество думи, характеризиращ се с пораждане на тези указания, както от високо защитени указващи думи (BIS), които са разслоени в указващи колони, така и в синхронизиращи колони, съставени от групи синхронизиращи битове, и с разполагане на тези синхронизиращи колони там, където споменатите указващи думи са относително по-малко, а споменатите указания са насочени към слабо защитени зададени думи (LDS), които са разслоени по подобен начин в зададени колони, които формират групи от колони с еднакъв размер между периодичните подреждания на указващите колони и на синхронизиращите колони.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че има подреждане на споменатата информация във физически сектори с еднакъв размер, всеки от които има единична синхронизираща колона и един нечетен брой указващи колони.
3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че предаването на данни на ползувателя е изключително към споменатите зададени колони, а предаването на данни на система та е най-малко преобладаващо към споменатите указващи колони.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че на най-ниско ниво една многосимволна група данни на задаващи символи съдържа един символ с много елементи, с изключение на бит група EDC на побитово организирано детектиране на грешка.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че на следващото по-високо ниво един ЕСС сектор съдържа множество групи данни за разпределение по множество от зададени думи чрез добавяне на Reed-Solomon излишество.
6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че през времето преди споменатото разслояване, като една мярка за ускоряване по отношение на по-късното декодиране, е предвидено следващо разделяне на различните блокове кодови думи.
7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че е предвидено наслагване на споменатото разслоение върху инкрементно въртене по редове на зададени символи вътре в техния сектор от диска.
8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че е приложен при запаметяване върху оптична среда.
9. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че всички указващи думи и зададени думи носят еднакво количество излишество, с изключение на зададените думи, които имат повече символи за данни в сравнение с указващите думи.
10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че броят на указващите думи в целия физически запаметяващ сектор е кратен (24/3) на броя на указващите колони във физическия сектор, а символите с подобни номера в указващите думи са разпределени в групи от толкова символа, колкото са указващите колони във физическия сектор по подобните записващи групи от различните физически сектори на физическия диск, в шахматно разположение, но с друга схема на еднакво разслоение всред различните записващи групи.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че четно номерираните редове с указващи символи са предназначени за първа близка група от половината от физическите сектори, а нечетно номерираните редове с указващи символи са предназначени за втора близка група от половината от физическите сектори.
12. Метод съгласно претенция 10, характе ризиращ се с това, че редовете от символи на указващите колони са подложени на шахматно разполагане и системно въртене в различните указващи колони.
13. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че е осъществено предаване към указващите думи на данни както за логическите, така и за физическите адреси, принадлежащи на действителния физически сектор.
14. Метод за декодиране на информация от множество думи, който е основан на многобитови символи, разположени в относителна близост върху среда и осъществяващ разслояване по думи и използващ код за защита от грешка по думи за осигуряване на указания за локализиране на грешка в края на групите от множество думи, приложени като предварителна мярка преди действителното декодиране, характеризиращ се чрез извличане на такива указания, както от указващите думи с висока степен на защитеност, които са разслоени в указващи колони, така и от синхронизиращите колони, образувани от групи синхронизиращи битове чрез достъп до споменатите синхронизиращи колони, където споменатите указващи колони са относително шахматно разположени, а споменатите указания са насочени към зададени думи с ниска защитеност, които са разслоени по един съществено подобен начин в зададени колони, които формират групи от колони с еднакъв размер между периодичните подреждания на указващите колони и на синхронизиращите колони.
15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че достъпът до споменатата информация е съгласно еднаквите по размер физически сектори, всеки от които има единична синхронизираща колона и един нечетен брой указващи колони.
16. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че извличането на данни на ползувателя е изключително от споменатите зададени колони, а на данни на системата е наймалкото по същество изключително от споменатите указващи колони.
17. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че при една предварителна декодираща стъпка е осигурен достъп до един символ с много елементи в най-ниското ниво вътре в група от многосимволни данни от зададени символи, с изключение на бит група на битово организирано детектиране на грешка.
18. Метод съгласно претенция 17, харак теризиращ се с това, че е осигурен достъп до следващо по-високо ниво вътре в сектора данни на едно множество от съответни групи данни, разпределени по множество зададени думи чрез оценяване на добавеното Reed-Solomon излишество.
19. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че коригирането за споменатото разслоение е съвместено с едно инкрементно завъртане по редове на зададените символи вътре в техния сектор.
20. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че е приложен при запаметяване върху оптическа среда.
21. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че декодирането на всички указващи думи и на всички зададени думи е основано на еднакво количество излишество в тях, предвиждащо в зададените думи да има повече символи за данни, отколкото в указващите думи.
22. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че броят на указващите думи в изчерпателния физически запаметяващ сектор е кратен (24/3) на броя на указващите колони във физическите сектори, а символите с подобни номера в указващите думи са извлечени от групи от толкова символа, колкото са указващите колони във физическия сектор по подобно класифицираните записващи групи в различните физически сектори на физическия диск, в едно шахматно разположение, но по друга схема на еднакво отстраняване на разслояването в различни записващи групи.
23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че четно номерираните редове от символи са извлечени от първа близка група на половината от физическите сектори, а нечетно номерираните редове от символи са извлечени от втора близка група от половината от физическите сектори.
24. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че редовете от символи на указващите колони са извлечени от шахматно разположени и систематично въртени символи по различните указващи колони.
25. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че е предвидено извличане от указващите думи както на данни за логическия адрес, така и на данни за физическия адрес, принадлежащи към действителния физически сектор.
26. Устройство за кодиране на информация от множество думи, което е основано на многобитови символи, разположени в относителна бли зост върху съответна среда, чрез осигуряване на средство за разслояване по думи и на средство за код за защита от грешка по думи за осигуряване на указания за локална грешка в краищата на групи от множество думи, характеризиращо се с това, че споменатото кодиращо средство съдържа направляващо средство за указания както към указващи думи с висока степен на защитеност, които са разслоени в указващи колони, така и към синхронизиращи колони, образувани от групи синхронизиращи битове за локализиране на споменатите синхронизиращи колони там, където споменатите указващи колони са относително шахматно разположени, а всички указания са насочени към зададени думи с ниска защитеност, които са разслоени по подобен начин в зададени колони, които образуват групи от колони с еднакъв размер между периодичните подреждания на указващите колони и на синхронизиращите колони.
27. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има средство за подреждане на споменатата информация във физически сектори с еднакъв размер, като всеки от тях има единична синхронизираща колона и един нечетен брой указващи колони.
28. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че е приспособено за предаване на данни за ползувателя изключително към споменатите зададени колони и на данни за системата най-малко по същество изключително към споменатите указващи колони.
29. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има средство за генериране в едно най-ниско ниво в групата данни от множество символи на зададените символи, а също и за генериране на един символ с множество елементи, с изключение на бит група на битово организирано детектиране на грешка.
30. Устройство съгласно претенция 29, характеризиращо се с това, че е пригодено за оформяне на сектор на данни на следващо по-високо ниво, за да съдържа множество от групи данни за разпределение по множество зададени думи чрез добавено Reed-Solomon излишество.
31. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има средство за наслагване на споменатото разслояване с инкрементно въртене по редове на зададени символи в техния сектор.
32. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има интерфейсно средство за свързване с оптична запаметяваща среда.
33. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че споменатите кодиращи средства са пригодени за предаване на всички указващи думи и на всички зададени думи, за да носят еднакво количество излишество, но към зададените думи на едно по-голямо количество символи за данни, отколкото към указващите думи.
34. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че броят на указващите думи на един изчерпателен физически запаметяващ сектор е кратен (24/3) на броя на указващите колони в един физически сектор, а споменатото устройство има разпределящо средство за осъществяване на разпределяне на символите с подобни номера в указващите думи в групи от толкова символа, колкото са указващите колони в един физически сектор, по подобно класифицираните записващи групи в различните физически сектори на физическия диск, в шахматно разположение, но с друга схема на еднакво разслоение в различните записващи групи.
35. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има предаващо средство за предаване на четно номерираните редове от символи към първа близка група от половината физически сектори, а на нечетно номерираните редове символи - към втора близка група от половината от физически сектори.
36. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има въртящо средство за подлагане на символите на редовете на указващите колони на едно шахматно разполагане и системно въртене в различните указващи колони.
37. Устройство съгласно претенция 26, характеризиращо се с това, че има средство за предаване за осъществяване на предаване към указващите думи както на средство на логическите адреси, така и на средство на физическите адреси, принадлежащи на действителния физически сектор.
38. Устройство за декодиране на информация от множество думи, което е основано на многобитови символи, разположени в относителна близост върху среда, чрез извършване на разслояване по думи и на средство за код за защита от грешки по думи, за осигуряване на указания за локализиране на грешки в краищата на групите от много думи, характеризиращо се с това, че е пригодено за извличане на такива указания както от указващи думи с висока степен на защитеност, които са разслоени в указващите колони, така и от синхронизиращи колони, образувани от групи синхронизиращи битове, чрез средство за предаване на син хронизиращите колони, където указващите колони са разположени относително шахматно, като всички указания са били насочени към задаващи думи с ниска степен на защитеност, които са разслоени по един по същество еднакъв начин в зададени колони, които оформят групи колони с еднакъв размер между периодичните подреждания на указващите колони и на синхронизиращите колони.
39. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че има средство за достъп за осигуряване на достъп до споменатата информация във физически сектори с еднакъв размер, всеки от които има единична синхронизираща колона и един нечетен брой указващи колони.
40. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че е приспособено да извлича данни на ползувателя изключително от зададените колони и на данни на системата наймалко по същество изключително от указващите колони.
41. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че има средства за достъп за осигуряване на достъп до един символ с множество елементи на едно най-ниско ниво вътре в група данни, с изключение на бит ipyna на битово организирано детектиране на грешка, за извличане оттам на сигнал на детектирана грешка.
42. Устройство съгласно претенция 41, характеризиращо се с това, че споменатите средства за достъп са приспособени за достъп до следващото по-високо ниво вътре в сектора на данни до едно множество от съответни групи данни, разпределени по множество зададени думи чрез оценяване на добавеното Reed-Solomon излишество.
43. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че има коригиращо средство за съвместяване върху споменатото разслояване на едно инкрементно обратно въртене по редове на зададени символи в техния сектор.
44. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че има интерфейсно средство за свързване към оптична запаметяваща среда.
45. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че споменатото средство за декодиране е пригодено за декодиране на всички указващи думи и на всички зададени думи чрез едно еднакво количество излишество, но е пригодено за извличане от зададените думи на по-голямо количество символи на данни, отколкото от указващите думи.
46. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че броят на указващите думи на изчерпателния физически запаметяващ сектор е кратен (24/3) на броя на указващите колони във физическия сектор, при което устройството е пригодено за извличане на символи с подобен номер в кодовите думи, които са разпределени в групи от толкова символа, колкото са указващите колони във физически сектор по подобно класифицирани записващи групи в различните физически сектори на физическия диск, в едно шахматно разположение, но с друга схема на еднакво разслояване в различните записващи групи.
47. Метод съгласно претенция 46, характеризиращ се с това, че се осъществява извличане на четно номерираните редове от символи от първа близка група от половината от физическите сектори и на нечетно номерираните редове от символи от втора близка група от половината от физическите сектори.
48. Устройство съгласно претенция 46, характеризиращо се с това, че е пригодено за извличане на редове от символи на указващи колони чрез шахматно разположение и системно обратно въртене по различните указващи колони.
49. Устройство съгласно претенция 38, характеризиращо се с това, че е пригодено за извличане на данни както на логическия, така и на физическия адрес от указващите колони като принадлежащи към действителния физически сектор.
50. Носител на запис съгласно претенция 1, запаметяващ информация от множество думи, която се базира на многобитови символи, разположени в относителна близост върху него, с разслояване по думи и използващ средство за код за защита от грешка по думи, които осигуряват указания за локални грешки в края на групите от множество думи, характеризиращ се с това, че със създаване на такива указания както в указващи думи с висока степен на защитеност, които са разслоени в указващи колони, така и в синхронизиращи колони, образувани от синхронизиращи групи битове, и с разполагане на синхронизиращите колони там, където споменатите синхронизиращи колони са относително по-малко разположени, всички указания са насочени към зададени думи с ниска степен на защитеност, които са разслоени по значително еднакъв начин в зададените колони, които оформят групи колони с един и същи размер между периодичните подреждания на указващите колони и на синхронизиращите колони.
51. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че има приспособена спомената информация вътре във физически сектори с еднакъв размер, всеки от които има единична синхронизираща колона и един нечетен брой указващи колони.
52. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че има данни на ползувателя, изключително намиращи се в зададените колони, и системни данни, най-малкото по същество изключително намиращи се в указващите колони.
53. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че на най-ниското ниво на една група от многосимволни данни на зададените символи съдържа и един символ с много елементи, с изключение на бит група на битово организирано детектиране на грешка.
54. Носител съгласно претенция 53, характеризиращ се с това, че на едно следващо по-високо ниво един сектор данни съдържа множество от групи данни, разпределени по едно множество от зададени думи чрез добавеното излишество на Reed-Solomon.
55. Носител съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че има насложени споменатото разслояване по редове и инкрементно въртене на зададени символи вътре в техния сектор.
56. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че е основан на оптична запаметяваща среда.
57. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че всички указващи думи и всички задаващи думи носят еднакво количество излишество, с изключение на зададените думи, които имат повече символи на данни в сравнение с указващите думи.
58. Носител съгласно претенция 50, характеризиращ се с това, че броят на указващите думи на един цял физически запаметяващ сектор е кратен (24/3) на броя на указващите колони във физическия сектор, а подобно номерираните символи в указващите думи са разпределени в групи от толкова символа, колкото са указващите колони в един физически сектор по подобно класифицираните записващи групи на различните физически сектори на физическия диск, в шахматно подреждане, но с друга схема еднакво разслояване в различните групи.
59. Носител съгласно претенция 58, характеризиращ се с това, че четно номерираните редове от символи са предадени към първа близка група от половината физически сектори, а нечетно номерираните редове от символи са предадени към втора близка група от половината физически сектори.
60. Носител съгласно претенция 58, характеризиращ се с това, че редовете от символите на указващите колони са разположени, като са подложени на шахматно подреждане и системно вър- тене в различните указващи колони.
61. Носител съгласно претенция 58, характеризиращ се с това, че указващите колони съдържат данни както за логическите адреси, така 5 и за физическите адреси, принадлежащи към действителния физически сектор.