BG63826B1 - Ключ с подвижен избутвач, ключалка и брава - Google Patents

Abstract

Ключът (1) за защитен цилиндър (5) с тяло (3) с издължена плоска форма прониква в канал (8) на ротор (4) на цилиндъра (5). Успоредно на средната равнина на тялото (3) на ключа (1) има напречно гнездо(31), в което се помества подвижен избутвач (32),който има възможност за преместване на ограниченоразстояние и взаимодейства с един от напречните си краища (36а) с позициониращ елемент (33). Елементът (33) е външен за ключа и е разположен в една линия с канала (8) на ротора (4), така че да измества напречно избутвача (32), който избутва подвиженщифт (18) на ротора (4) в положение, което позволява завъртането на ротора (4) спрямо статора (7). Подвижният избутвач (32) има странични образувания(40, 41) върху страничен ръб на своите напречни сечения през равнини, перпендикулярни на надлъжната ос на тялото (3) на ключа (1), в чиито страни (30а, 30b) има прорез (34), излизащ в гнездото (31) на избутвача (32). Страничните образувания на избутвача (32) взаимодействат през прореза (34) с подвижен щифт (19) на ротора (4), така че да го избутват в положение, позволяващо завъртането му спрямо статора (7). Относителното положение между страничните образувания (40, 41) на избутвача (32) и свързания с него подвижен щифт се определя от позициониращия елемент (33).

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до ключ с подвижен избутвач, ключалка и брава, които са предназначени за употреба в бита.

Предшестващо състояние на техниката

В патент FR 2, 492,872 е описан ключ с тяло с издължена плоска форма, която има гнездо, в което може да се движи подвижен избутвач, например сачма. Гнездото на подвижния избутвач е направено в дебелата част от тялото на ключа, перпендикулярно на средната му равнина. То може да бъде отворено от двата си края и удължено от всяка страна към една от двете страни на тялото на ключа. Сачмата, която действа като подвижен избутвач, има диаметър, равен или малко по-малък от дебелината на тялото на ключа, в което се намира.

Известното решение включва и позициониращ елемент, взаимодействащ с подвижния избутвач на тялото на ключа и състоящ се от фиксиран роторен щифт, който щифт е носен от ротора без възможност за аксиално отклонение и влизащ във вътрешността на канала за ключа. Когато ключът с подвижен избутвач се вкара в канала на патрона, фиксираният роторен щифт има издаден край, който се зацепва във вътрешността на правоъгълен изрез в тялото на ключа, в дъното на който излиза единият от краищата на гнездото на избутвана. По време на вкарването на ключа в канала фиксираният роторен щифт се плъзга в правоъгълния изрез и при напълно влезнал ключ фиксираният роторен щифт прониква във вътрешността на гнездото на избутвана и измества подвижния избутвач. Последният се издава извън гнездото и избутва подвижния роторен щифт в позиция, която позволява завъртане на ротора спрямо статора.

Наличието на подвижния избутвач с много прецизни размери значително усложнява дублирането на ключа и го прави практически невъзможно за майсторите, използващи конвенционални машини за възпроизвеждане на профила на ключа. Резултатът е повишена сигурност за собственика на такъв ключ. В допълнение към заклинването между ротора и статора, поради наличието на подвижния избутвач или избутвани, мо гат да се използват множество други известни заклинвания чрез двойки от роторни и статорни щифтове, взаимодействащи както с назъбванията върху профилния ръб на ключа, така и с ямки, направени върху двете странични повърхности на тялото на ключа.

Ключът с мобилен избутвач, описан във френския патент, работи задоволително. При този известен ключ подвижният избутвач е разположен по дебелината на ключа и тъй като има формата на сачма, диаметърът му задължително трябва да е малък, за да не надвишава дебелината на ключа. Това налага изработването на гнездото на избутвана и ограничителите да е с много точни размери, което на практика е трудно именно поради малките размери на елементите.

Поради малката дължина на гнездото на избутвана, неговият ход е изключително малък и той се издава съвсем малко от гнездото, когато бъде избутан от щифта на неподвижния ротор. Както е обяснено във патента FR 2,492, 872, за щифта на подвижния ротор, свързан с подвижния избутвач на ключа, е добре не да се издава във вътрешността на канала на патрона, а да бъде навътре спрямо стената на канала на патрона. Отварянето с шперц на цилиндъра на патрона се усложнява извънредно много или дори става невъзможно, ако щифтовете на подвижния ротор не се издават във вътрешността на патрона. Поради малкия ход на подвижния избутвач, обаче, от съществено значение е свързаният щифт на подвижния ротор да бъде наравно с повърхността на стената на патрона или най-малко да е леко навътре.

За да се създаде възможност за преминаването на щифта на неподвижния ротор, който се издава във вътрешността на канала на патрона, на една от плоските страни на ключа трябва да се направи правоъгълен жлеб с дължина от края на ключа до отвора на гнездото на подвижния избутвач. Наличието на този жлеб намалява възможността да се правят ямки върху двете големи повърхности на ключа и следователно, намалява и броят на възможните заклинвания между ротора и статора на цилиндъра.

Известен е патент на FR 2, 521, 201, съгласно който гнездото на подвижния избутвач е направено в главната равнина на тялото на ключа и се отваря за предпочитане от всеки край - към един от двата надлъжни тесни ръба на тялото на ключа. Жлебът, необходим за преминаването на щифта на неподвижния ротор, който се издава във вътрешността на канала на патрона, е направен върху един от надлъжните тесни ръбове на тялото на ключа и по този начин двете странични повърхности на тялото на ключа са свободни и по тях могат да се правят вдлъбнатини. Освен това гнездото на избутвача и избутвачът имат дължина, равна на ширината на тялото на ключа, а не, както в предишния френски патент - на дебелината на тялото на ключа. По-големите размери на тези елементи допускат по-големи отклонения при машинната обработка. Също така подвижният избутвач има по-дълъг ход в гнездото с, така че свързаният с него щифт на подвижния ротор може да бъде разположен значително по-навътре спрямо стената на канала на патрона в сравнение със съответния щифт, описан в патент на FR 2,492,872.

Известното решение, описано в патента ΡΕΑ 2,521,201, е полезно и работи задоволително. То обаче изисква наличието на жлебовете, споменати по-горе, за преминаването на неподвижния щифт, което усложнява изработката на ключа и ограничава евентуалната употреба на тесните му ръбове. Освен това, подвижният избутвач може да се издава странично спрямо максималния напречен размер на ключа и в резултат съществува опасност подвижният избутвач да задира върху стените, които определят гнездото на ротора, когато ключът влиза в него. На практика трябва да се осигури конична повърхност, по която подвижният избутвач да се плъзга до гнездото си. Такава конична повърхност откъм страната на влизане на ключа заема пространството по оста и се вижда отвън, което позволява да се разбере, че ключът е с подвижен избутвач.

Известен е и ЕР 154,755, описващ ключ за ключалка, който има издължена плоска форма за проникване в канала на патрона на цилиндъра, като тялото на ключа има в предния си край зона с ограничена височина, в която има най-малко едно напречно гнездо, простиращо се напречно спрямо надлъжната ос на ключа и успоредно на средната равнина на тялото на ключа, отворено към срещуположните тесни ръбове на редуцираната зона. В гнездото е поместен подвижен избутвач с възможност за преместване на ограничено разстояние и предназначен да взаимодейства чрез един от напречните си краища с позициониращ елемент, външен за ключа, и в една линия с надлъжен прорез на канала на патрона на ротора, така че да избутва със срещуположния си напречен край щифта на подвижен избутвач в положение, което позволява въртенето на ротора спрямо статора на цилиндъра. По този начин е избегнато използването на конична повърхност на входа на гнездото на ключа или на жлебове за преминаването на позициониращия елемент, поради наличието на редуцираната зона в предния край на тялото на ключа.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да се създаде ключ с подвижен избутвач, ключалка и брава, които да позволят да се усложни още повече дублирането на ключа и да дават по-голяма сигурност на потребителя.

Задачата е решена с ключ с подвижен избутвач, който има тяло с издължена плоска форма, проникващо в канал на ротора на ключалката. Тялото на ключа е снабдено най-малко с едно напречно гнездо, разположено напречно спрямо надлъжната ос на тялото на ключа и успоредно на средната му равнина, с изходи върху срещуположните тесни страни на ключа. В напречното гнездо е поместен най-малко един подвижен избутвач с възможност за ограничено преместване напречно спрямо надлъжната ос на тялото на ключа, като подвижният избутвач е с възможност за взаимодействие, спрямо посоката на изместване, на един от напречните си краища с позициониращ елемент, външен за ключа и разположен в една линия с канала за ключа на ротора, така че да е осигурено изместване на подвижния избутвач напречно спрямо надлъжната ос на тялото на ключа за избутване на вътрешния подвижен щифт на ротора в положение, позволяващо завъртането му спрямо статора на ключалката. Съгласно изобретението подвижният избутвач има най-малко едно странично ребро, издадено странично и перпендикулярно на надлъжната ос на тялото на ключа, което странично ребро, притежава приблизително V-образни изрези, оформени върху най-малко единия му страничен ръб. Равнините на тези изрези пресичат надлъжната ос на тялото на ключа в наймалко едно място от частта, разположена между двете напречни крайни ребра на подвижния избутвач. Тялото на ключа има най-малко на една от страните си поне един отвор, излизащ в напречното гнездо на подвижния избутвач. Ребрата на подвижния избутвач са с възможност за взаимодействие през отворите с поне един страничен подвижен щифт - за избутването му в положение, позволяващо завъртането на ротора спрямо статора. При това относителното положение между страничните ребра на подвижния избутвач и кон тактуващите с него странични подвижни щифтове е определено от позициониращия елемент.

Обикновено тялото на ключа има в предния си край зона с намалена височина, в която е разположено напречното гнездо на подвижния избутван.

Напречното гнездо на подвижния избутван е разположено в предния край на тялото на ключа и е с изходи в надлъжен жлеб, оформен върху тесните страни на тялото на ключа, като подвижният избутван и напречното гнездо имат размер, равен на височината на тялото на ключа.

Подвижният избутван има възможност за преместване по ос и поне едно негово напречно сечение - чрез равнина, перпендикулярна на оста на преместване, което не е причинено от завъртане около тази ос на преместване, така че подвижният избутван е лишен от възможност за въртене в своето напречно гнездо.

Обикновено подвижният избутван има найобщо плоска форма, простираща се по направление на средната равнина на тялото на ключа.

Подвижният избутван има върху най-малко една от двете си странични повърхности поне едно странично ребро с изрези, а в една линия с всеки изрез има поне един отвор, изработен в тялото на ключа.

Добре е изрезът(ите) да е (са) направени в най-малко едно странично ребро, издаващо се върху страничните повърхности на подвижния избутван, като всяко странично ребро е разположено в равнина, перпендикулярна на надлъжната ос на тялото на ключа.

Съгласно един вариант на изпълнение подвижният избутван има върху най-малко едната от своите странични повърхности две успоредни странични ребра с изрези, в една линия с които има отвори, оформени в тялото на ключа за страничните подвижни щифтове на ротора.

Всеки изрез има приблизително V-образна форма, отворена към страничните повърхности на ключа, като по склона на едното рамо на V-образния изрез са определени множество възможни позиции на контакт със страничния подвижен щифт на ротора, позволяващи вариране на позицията на този щифт - за създаване на възможност за завъртане на ротора спрямо статора.

Напречното гнездо на подвижния избутвач има глух отвор в надлъжна посока на тялото на ключа, в който е поместено надлъжно удължение на подвижния избутвач, чийто напречен размер е по-малък от този на глухия отвор - за ограничава не на напречното движение на подвижния избутвач в гнездото му.

Зоната с намалена височина има същата дебелина (е), както тази на останалата част от тялото на ключа.

Напречният размер (h) на зоната с намалена височина е определен така, че да позволи подвижният избутвач да е издаден напречно по отношение на контура на това напречно сечение, така че да наподобява на тялото на ключа, когато този подвижен избутвач е в позиция, разположена напречно към максимално удълженото напречно гнездо, която позиция е определена от разположението на подвижния избутвач и на напречното гнездо.

Възможно е напречният размер на подвижния избутвач да е по-голям от височината (h) на зоната с намалена височина и по-малък от височината (Н) на тялото на ключа.

Добре е ключът да е обратим, като страничните ребра на подвижния избутвач и отворите в тялото на ключа са симетрични спрямо надлъжната ос на ключа.

Изобретението се отнася и до ключалка, включваща статор и ротор, в който е оформен канал с правоъгълно сечение - за ключ с подвижен избутвач. Ключалката включва и позициониращ елемент, разположен в една линия с канала за ключа и взаимодействащ с напречен край на подвижния избутвач и най-малко с един вътрешен подвижен щифт и страничен подвижен щифт, монтирани в радиално разположени вътрешни и външни гнезда, оформени в ротора и излизащи в канала за ключа - за осигуряване на взаимодействие с подвижния избутвач. Съгласно изобретението, ключалката е предвидена поне с един страничен подвижен щифт, монтиран радиално в ротора и достигащ до едната странична повърхност на отвора за ключа и взаимодействащ през отвор в тялото на ключа с изрези на странични ребра на подвижния избутвач.

Съгласно вариант на изпълнение позициониращият елемент представлява повърхност от вътрешния цилиндричен отвор на статора.

Позициониращият елемент може да е вложка(или клин), монтирана във вдлъбнатина в канала за ключа. Напречният размер на позициониращия елемент в една линия с канала за ключа е най-много равен на височината на пространството, оставащо между повърхността на вътрешния цилиндричен отвор на статора и тесните страни на зоната с намалена височина на тялото на ключа.

Съгласно изобретението роторът е оформен така, че да помества взаимозаменяеми позициониращи елементи с различни напречни размери за регулиране на положението на страничните ребра на подвижния избутвам спрямо вътрешните подвижни щифтове.

Подходящо е роторът да има най-малко един страничен подвижен щифт в две успоредни равнини, перпендикулярни на надлъжната посока на канала за ключа, взаимодействащ със страничните ребра на подвижния избутвач.

Добре е да има и най-малко един вътрешен подвижен щифт, монтиран радиално в ротора, в напречна равнина, преминаваща през същия щифт или в близост до него и завършваща в дъното на канала за ключа, и взаимодействащ с ребро на подвижния избутвач.

Вътрешният подвижен щифт може да е разположен в средната равнина на канала за ключа.

Вътрешният подвижен щифт може да е разположен под остър ъгъл със средната равнина на канала за ключа.

Обикновено страничният подвижен щифт е разположен към отдалечения от входа на канала за ключа край на ротора.

Изобретението се отнася и до брава, която е снабдена с ключалка съгласно изобретението.

Предимствата на изобретението се състоят в особеностите на образуващите ключалката елементи, както и в особеностите на ключа, с които е постигната изключителна трудност за дублиране на ключа. При това е постигната по-голяма сигурност за потребителя. Подвижният избутвач се движи по ос и най-малко едно негово напречно сечение се движи през равнина, перпендикулярна на неговата ос на изместване, което движение не е причинено от въртене около посочената ос на изместване, така че избутвачът е лишен от възможност за въртене в гнездото си, с което се повишава сигурността при използването на ключалката. Предимство е и наличието върху страничните повърхнини на избутвана на две успоредни ребра с изрези съгласно един от вариантите, както и наличието на отвори, направени в тялото на ключа - за преминаване на подвижните щифтове на ротора, които увеличават многократно възможните комбинации за фиксиране на ротора, вследствие на което се повишава сигурността за потребителя.

Пояснения на приложените фигури

Изобретението се пояснява с примери, кои то не го ограничават, и с множество изпълнения, показани на приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява страничен изглед на плосък ключ съгласно изобретението, като ямките по тялото на ключа за взаимодействие с подвижните щифтове на ротора не са показани;

фигура 1А - частичен изглед в по-галям мащаб на участъка, заграден с кръгче А на фиг. 1;

фигура 1В - напречен разрез по линия В-В на фиг. 1А през зоната на ключа с намалена височина;

фигура 2 е изглед отгоре на ключа съгласно фиг.1, показващ горния тесен ръб на ключа;

фигура 3 - частичен изглед на ключа съгласно фиг.1, вкаран в ключалка съгласно изобретението, дадена в разрез, като зоната с намалена височина в предния край на тялото на ключа е частично изрязана;

фигура 4 - изглед, аналогичен на фиг.З, но показващ двойна ключалка съгласно изобретението, в който само десният ротор не е показан в разрез;

фигура 5 - перспектива на подвижния избутвач на ключа съгласно фиг.1;

фигура 6 - изглед отгоре на подвижния избутвач съгласно фиг.5;

фигура 7 - страничен изглед на подвижния избутвач съгласно фиг.5;

фигура 7А - разрез на избутвана по линията А-А от фиг.7;

фигура 8 - изглед, аналогичен на фиг.7, но показващ алтернативно примерно изпълнение на подвижния избутвач;

фигури от 8А до 8Е представляват разрези на избутвана съгласно фиг.8, съответно по линии А до Е;

фигура 9 - напречен разрез по линията IX IX от фиг.З, показващ подвижния избутвач на ключа при взаимодействие, в единия край, с позициониращ елемент, наравно със зоната на ключа с намалена височина, в срещуположния край, със щифт на подвижния ротор, разположен в средната равнина на канала за ключа, и през страничните изрези със страничен подвижен щифт на ротора.

фигура 10 - разрез, аналогичен на фиг.9, но с щифт на подвижния ротор, образуващ остър ъгъл със средната равнина на канала за ключа;

фигура 11 - позициониращ елемент съгласно фиг.9;

фигура 12 - разрез на позициониращия елемент по линията XII - XII от фиг.11;

фигура 13 - разрез, аналогичен на фиг.9, но с позициониращ елемент с по-малък напречен размер;

фигура 14 - разрез, аналогичен на фиг. 10, но с позициониращ елемент с по-малък напречен размер;

фигура 15 - позициониращ елемент съгласно фиг.13;

фигура 16 - разрез на клина по линията XVI XVI от фиг. 15;

фигура 17 - разрез, аналогичен на фиг.9, но показващ ключалката съгласно изобретението, без позициониращ елемент;

фигура 18 - разрез, аналогичен на фиг.10, но показващ ключалката съгласно изобретението без позициониращ елемент;

фигура 19 - частичен изглед в по-голям мащаб на участъка, заграден с кръгче А на фиг.1, аналогичен на фиг. 1 А, показващ алтернативно примерно изпълнение на ключа съгласно изобретението, като прорезите в напречното гнездо на подвижния избутвач не са показани;

фигура 20 - изглед отгоре на частта от ключа съгласно фиг. 19;

фигура 21 - перспектива на подвижния избутвач, адаптиран за ключа съгласно фиг. 19;

фигура 22 - изглед отстрани на подвижния избутвач съгласно фиг.21;

фигура 23 - изглед отгоре на подвижния избутвач съгласно фиг.22, фигура 24 - разрез на подвижния избутвач по линията XXIV - XXIV от фиг.22;

фигура 25 - разрез, аналогичен на фиг. 18, но показващ ключалката, свързана с алтернативно примерно изпълнение на ключа съгласно фиг. 19;

фигура 26 - изглед, аналогичен на фиг.25, но показващ алтернативно примерно изпълнение на подвижен избутвач;

фигура 27 - разрез, показващ отделно подвижния избутвач съгласно фиг.26;

фигура 28 - страничен изглед на друго алтернативно примерно изпълнение на подвижен избутвач за ключ съгласно изобретението;

фигури от 28А до 28F- разрези на подвижния избутвач съгласно фиг.28, съответно по линии AfloF;

фигура 29 - изглед отгоре на подвижния избутвач съгласно фиг.28.

Примери за изпълнение на изобретението

На фигури от 1 до 18 е показано едно при мерно изпълнение на изобретението. На фиг.1 е показан ключ 1, който в стандартния случай се състои от плоска част 2, предназначена за хващане от ползвателя, и тяло 3, чиято форма е плоска. Напречно сечение на тялото на ключа 3 е по същество правоъгълно с две странични успоредни плоски повърхности За, ЗЬ и две тесни страни, дефиниращи горна Зс и долна ЗЬ тясна страна на тялото 3 на ключа 1, като тези тесни страни Зс, 3d могат да са леко издадени, както се вижда на фиг.1. Горната тясна страна Зс на тялото 3 на ключа 1, има надлъжен жлеб Зе, оформен в средната равнина на тялото на ключа 3, както е показано на фиг.2.

На фиг.З е показана ключалка 5, която има корпус 6, в който е разположен статор 7, с напречно сечение под формата на пръстен, в чийто вътрешен цилиндричен отвор 7а е монтиран ротор 4. Роторът 4 има форма на цилиндър с обща геометрична ос със статора 7, който е неподвижен. Както може да се види на фиг. 17 и 18, ротор 4 има канал 8 за ключа 1, който канал 8 има правоъгълно напречно сечение и е малко по-широк от тялото 3 на ключа 1, така че последният да може да прониква във вътрешността на канала 8. Този канал 8 за ключа 1 е образуван от напречен жлеб, простиращ се по цялата дължина на ротора 4 и отворен към външната му цилиндрична повърхност през надлъжна вдлъбнатина 9. Стената на канала 8 за ключа 1 срещу надлъжната вдлъбнатина 9 представлява дъно 8а на канала 8 за ключа 1. Това дъно 8а е в контакт с външната повърхност на ротора 4с помощта на две успоредни странични стени 8Ь - фиг. 17 и 18. На входа на канала 8 за ключа 1 роторът 4 има коректор под формата на издатина 10, която се плъзга в надлъжния жлеб Зе на горната тясна страна Зс на тялото 3 на ключа 1 (виж фиг.З).

На фиг. 4 е показана двойна ключалка с идентични елементи в лявата и дясната си част. Елементите на двойната ключалка, които са подобни на елементите на единичната,показана на фиг.З, са посочени със същите номера. Двойната ключалка има два статора 7, които са свързани с надлъжен прът 11. Всеки статор 7 съдържа съответен ротор 4. По обичаен начин всеки ротор 4 има външен канал (означен с 12 на фиг.З), където със зегеров пръстен 13, надлъжно, е фиксиран роторът 4 към свързания с него статор 7. В случая, между двата зегерови пръстена 13 е поместен превключвател 14, които задейства елементите на ключалката. Превключвателят 14 е офор6 мен с фланци, носени от двата аксиални края на роторите 4, както и средна, издадена навътре част 15. Освен това превключвателят 14 има задействащ палец 16, разположен радиално спрямо фланците му. Носач (не е показан) зацепва/отцепва превключвателя 14 към/θτ роторите 4, в зависимост от наличието или отсъствието на ключ в съответния ротор 4. В средата на надлъжния прът 11 има отвор 17 за фиксиране на ключалката, например, към врата.

Между всеки ротор 4 и съответния статор 7 са осигурени няколко заключвания, така че е образувана комбинация, която позволява въртенето на ротора 4 само когато в канала 8 е вкаран подходящ ключ 1. Тези заключвания се осигуряват от вътрешни и странични подвижни щифтове на ротора 4, като показаните на фиг.9 вътрешни подвижни щифтове 18 и странични подвижни щифтове 19, които са свързани със съответни външни подвижни щифтове 20, 21 на статора 7. Вътрешните и страничните подвижни щифтове 18, 19 на ротора 4 са монтирани с възможност за плъзгане в съответни вътрешни гнезда 22, 23, изработени радиално в ротора 4, като всяко вътрешно гнездо 22, 23, съдържа две секции с различни диаметри, образуващи помежду си пръстеновидно стъпало 22а, 23а. Всяко вътрешно гнездо 22, 23 е отворено при своята секция с по-малък диаметър към вътрешността на канала 8 за ключа 1 и през секцията с по-голям диаметър □ към външната цилиндрична повърхност на ротора 4. Всеки вътрешен и страничен подвижен щифт 18, 19 има две части с различни диаметри, съответстващи на двете секции на вътрешните гнезда 22, 23, поспециално част, образуващ стебло и свързана към част, образуваща глава 18а, 19а с по-голям диаметър. Всяка глава 18а, 19а е опряна вътрешно в съответния външен подвижен щифт 20, 21 на статора 7, който щифт е образуван от куха чашка, плъзгаща се във външно радиално гнездо 24, 25 на статора 7. Всеки външен подвижен щифт 20, 21 на статора 7 е притиснат еластично от пружина 26 към главата 18а, 19а на вътрешния и страничния подвижен щифт 18,19 на ротора 4. При определено положение на ротора 4 спрямо статора 7, както е показано на фиг.9, осите на вътрешните и външните гнезда 22, 24 и 23, 25, съответно на ротора 4 и на статора 7, са в една линия.

Когато тялото 3 на ключа 1 не е вкарано в канала 8, главата 18а, 19, на всеки вътрешен подвижен щифт 18, 19 на ротора 4 е притисната от съответния външен подвижен щифт 20, 21 на ста тора 7 към пръстеновидното стъпало 22а, 23а на съответното вътрешно гнездо 22, 23. Дълбочината на секцията с по-голям диаметър на вътрешното гнездо 22,23 е по-голяма от дебелината на главата 18а, 19а, така че външният подвижен щифт 20, 21 на статора 7 при това притискане, е проникнал в секцията с по-голям диаметър на вътрешното гнездо 22, 23, като диаметърът на външното радиално гнездо 24,25 е еднакъв с този на секцията с по-голям диаметър на вътрешното гнездо 22, 23. В резултат на това, всяко завъртане на ротора 4 спрямо статора 7 е блокирано от външните подвижни щифтове 20, 21 на последния. На фиг.4 се виждат изработени множество вътрешни гнезда 23 за подвижни щифтове в ротора 4.

Когато тялото 3 на ключа 1 влезе в канала 8, вътрешните и странични подвижни щифтове 18, 19 на ротора 4 се изтласкват назад срещу пружините 26 от ямки (непоказани) по страничните повърхности на тялото 3 на ключа 1 или от назъбванията върху тесните страни на тялото 3 на ключа 1. Ако не се използва правилният ключ, главата 18а, 19а на вътрешните и страничните подвижни щифтове 18,19 на ротора 4 се издава във външното гнездо 24, 25 на статора 7 и блокира въртенето на ротора спрямо статора 7. Само когато ключът 1 заеме подходящо положение и всички вътрешни и странични подвижни щифтове 18,19 на ротора 4 взаимодействат със съответните ямки, повърхността между главите на вътрешните и странични подвижни щифтове 18,19 и външните подвижни щифтове 20, 21, ще се разположи върху цилиндричната повърхност на ротора 4 и тогава ще е възможно неговото завъртане спрямо статора 7 при въздействие от потребителя върху плоската част 2 на ключа 1. Подобни ямки са показани на фиг.1 от ЕР 154, 755, посочен в нивото на техниката.

Изобретението е свързано и с особено оформяне на главата на ключа 1, по-специално отдалеченият от плоската част 2 край на тялото 3 на ключа 1. Главата на ключа 1 има зона с намалена височина 30, в която е оформено напречно гнездо 31, простиращо се напречно спрямо надлъжното направление на ключа и при това - в средната равнина на тялото 3 на ключа 1. Както се вижда от фиг.2, зоната с намалена височина 30 има същата дебелина, както тази на останалата част от тялото на ключа 3, но височината й h (фиг. 1 А) е намалена в сравнение с височината Н на останалата част от тялото 3 на ключа 1. В двата си края напречното гнездото 31 е отворено към тесните страни на зоната с намалена височина 30.

В напречното гнездо 31, както е показано на фиг.З, 4 и 9, има подвижен избутвач 32, взаимодействащ с позициониращ елемент 33, представляващ клин или вложка, монтиран в глух отвор в канала 8 за ключа 1 на ротора 4. Този позициониращ елемент 33, в случая - вложка, е издаден радиално във вътрешността на канала 8 за ключа 1 чрез ребро 33а, което има в средната равнина на канала 8 за ключа 1 изпъкнала повърхност, обърната с изпъкналостта към дъното 8а на канала 8 за ключа 1, за да позволява вертикално изместване на подвижния избутвач 32 в края на вкарването на ключа в ключалката. Външната повърхност на позициониращия елемент - вложката 33, плътно следва външната цилиндрична повърхност на ротора 4, така че да не препятства въртенето му спрямо статора 7. Позициониращият елемент - вложката 33, е закрепена по подходящ начин върху ротора 4, по-специално чрез натягане в глухия му отвор.

Както се вижда на фиг.З и 4, фиксирането на ротора 4 спрямо статора 7 е осигурено, първо, от фланец 28, разположен в единия край на ротора 4 и взаимодействащ със статора 7, и второ - от зегеров пръстен 13, захванат в канала 12 върху външната повърхност на ротора 4, към отдалечения му край от фланеца 28, като този зегеров пръстен 13 взаимодейства с края на статора 7.

Както се вижда от фиг.1, 1А и 1 В, върху всяка от страничните повърхности 30а, ЗОЬ на зоната с намалени размери 30 на ключа 1 има наймалко един отвор 34 към напречното гнездо 31. Отворите 34 имат форма, разширяваща се навън, например форма на пресечен конус, чиято ос е в една линия с оста на страничен подвижен щифт на ротора 4, например щифт 19, когато ключът 1 е вкаран в ключалката.

Подвижният избутвач 32 е разкрит подробно на фиг.5 до 7 - като първо примерно изпълнение. Той включва плочка 35, разположена в средната равнина на тялото 3 на ключа 1, като във всеки напречен край плочката 35 има издаден ръб 36а, 36Ь, предназначен да взаимодейства съответно с позициониращия елемент 33, в случая - вложката, и вътрешния подвижен щифт на ротора 4, например щифта 18. Освен това, плочката 35 има надлъжно уширение 37, чийто напречен размер L е по-малък от височината h на зоната с намалена височина 30, и това надлъжно уширение 37 влиза в глух отвор в напречното гнездо 31, ограничаващо разстоянието на плъзгане на подвижния избут вач 32 и също така - ограничаващо го да излиза от напречното гнездо 31. Напречният размер на това разширение 37 е определен така, че да дава възможност на подвижния избутвач 32 да излиза частично от напречното гнездо 31, извън тесните страни на зоната с намалена височина 30, и да е издаден напречно спрямо контура на напречното сечение и на останалата част от тялото 3 на ключа 1, когато избутвачът е изтеглен от гнездото си в максимална степен.

При изработването на ключа 1 напречното гнездо 31 е напълно отворено в двата си напречни края, за да може да се монтира подвижният избутвач 32, като след монтажа му надлъжното разширение 37 на избутвана се притиска в напречното гнездо 31 от края на ключа, за да се оформи посоченият глух отвор.

За предпочитане е подвижният избутвач 32 да има напречен размер, по същество по-голям от височината h на зоната с намалена височина 30 и по-малък от височината Н на останалата част от тялото на ключа 3, но е възможно също така избутвачът да има напречен размер, равен или дори по-малък от височината h на зоната с намалена височина 30, в който случай вътрешният подвижен щифт 18 на ротора 4 може частично да прониква в напречното гнездо 31 на подвижния избутвач 32.

На всяка странична повърхност на плочката 35 подвижният избутвач 32 допълнително има издаващо се странично ребро 38, 39, разположено в равнина, по същество перпендикулярна на надлъжната равнина на ключа 1. Всяко странично ребро 38, 39 има резка или изрез 40, 41 с V-образна форма и с отвор към страничните стени 30а и ЗОЬ на зоната с намалена височина 30 и простиращ се в напречна посока на напречното гнездо 31. Изрезите 40 и 41 са разположени на страничните ребра 38 и 39, така че са в една линия с отворите 34, за да могат страничните подвижни щифтове 19 на ротора 4 да контактуват със склона на едното рамо на V-образния изрез 40, 41 през отворите 34. Склоновете на - образния изрез 40, 41 правят възможно определянето на множество възможни позиции на контакт със страничните подвижни щифтове 19 на ротора 4.

Изрезите 40 и 41 от всяка страна на подвижния избутвач 32 могат да бъдат позиционирани на различни височини в напречна посока. Изрезите 40 и 41 се простират най-малко над част s на сегмента, оформен между двете крайни равнини Р1 и Р2 на напречното сечение на подвижния из63826 бутвач 32. С други думи, дължината на изрезите е по-малка от тази на подвижния избутвач 32 в аксиална посока на тялото 3 на ключа 1.

Както се вижда от фиг.2, напречното гнездо 31 на зоната с намалена височина 30 на ключа 1 има профил, съответстващ на този на подвижния избутвач 32.

На фиг.9 се вижда, че подвижният избутвач 32 е издаден максимално спрямо зоната с намалена височина 30 към вътрешния подвижен щифт 18 на ротора 4, който е разположен на дъното 8а на канала 8 за ключа 1 и е в една линия с напречната посока с подвижния избутвач 32. В това положение подвижният избутвач 32 е опрян с долния си издаден ръб 36а върху върха на изпъкналото ребро 33а на позициониращия елемент 33 -вложка, а със срещуположния издаден ръб 36Ь - върху коничния връх на вътрешния подвижен щифт 18. Тук издаденият ръб 36Ь прониква във вътрешността на вътрешното гнездо 22 на вътрешния подвижен щифт 18 на ротора 4. Страничният подвижен щифт 19 на ротора 4 минава през отвора 34 на зоната с намалена височина 30 и се допира с облия си връх в центъра на V-образния изрез 41 на подвижния избутвач 32 или в дъното на склона на рамото на - образния изрез. Гнездото за друг страничен подвижен щифт на ротора 4 е показано с прекъсната линия и е означено с позиция 123.

Едно алтернативно примерно изпълнение е показано на фиг.10. Вътрешният подвижен щифт 18 е заменен с щифт 118, образуващ остър ъгъл със средната равнина на канала 8 за ключа 1. Този вътрешен подвижен щифт 118 също стига до дъното 8а на канала 8 за ключа 1 и е опрян в едната страна на издаденото ребро ЗбЬ на подвижния избутвач 32. Вътрешният подвижен щифт 118 има заоблен връх. Дължината му е значително по-голяма от тази на вътрешния подвижен щифт 18, защото върхът на вътрешния подвижен щифт 118 не е опрян на върха на издаденото ребро ЗбЬ на подвижния избутвач 32.

На фиг. 13 позициониращият елемент 33 вложка или клин - е заменен от друг вид позиционираща вложка 133, която има изпъкнало ребро 133а с по-малка височина. Следователно, горният издаден ръб ЗбЬ на подвижния избутвач 32 е позициониран на различна височина спрямо напречното гнездо 31 на зоната с намалена височина 30 на ключа 1. Така вътрешният подвижен щифт 218 на ротора 4, който е разположен в средната равнина на канала 8 за ключа 1, е по-дълъг от вът решния подвижен щифт 18, за да позволи отключване на ключалката, когато коничният му връх влезе в контакт с ръба ЗбЬ на подвижния избутвач 32.

С преместването на подвижния избутвач 32 надолу спрямо зоната с намалена височина 30, страничният подвижен щифт 119 влиза в контакт с изреза 41 на подвижния избутвач 32 в различна позиция. На фиг. 13 страничният подвижен щифт 119 е в контакт на половината на склона на V-образния изрез 41. Следователно страничният подвижен щифт 119 трябва да е по-къс от страничния подвижен щифт 19, посочен в предходното примерно изпълнение на изобретението.

Съгласно друго алтернативно примерно изпълнение, показано на фиг. 14, е използван модифициран вътрешен подвижен щифт 318, който е наклонен спрямо средната равнина на канала 8 за ключа 1 и е в контакт с реброто ЗбЬ на подвижния избутвач 32, подобно на вътрешния подвижен щифт 118, показан на фиг.10.

Позициониращите елементи 33 и 133, в случая вложки, имат надлъжни ребра 33,133Ь от всяка страна на изпъкналото ребро 33а, 133а, които са разположени в противоположни посоки, перпендикулярно на средната равнина на канала 8 за ключа 1, и служат за влизане в свързано гнездо на ротора 4.

На фиг. 17 позициониращите елементи 33 и 133, в случая вложки, са изпуснати и за позициониращ елемент за долното ребро 36а на подвижния избутвач 32 служи повърхността на вътрешния цилиндричен отвор 7а на статора 7. Подвижният избутвач 32 е издаден максимално надолу, като ръбът на горния му край ЗбЬ е наравно с горния тесен ръб на зоната с намалена височина 30 на ключа 1. Следователно, вътрешният подвижен щифт 418 на ротора 4, който е разположен в средната равнина на канала 8 за ключа 1, трябва да е по-дълъг от споменатия в предходния пример вътрешен подвижен щифт 218.

При пълно преместване на подвижния избутвач 32 надолу страничният подвижен щифт 219 на ротора 4 е опрян на върха на склона на V-образния изрез 41 на подвижния избутвач 32. Следователно страничният подвижен щифт 219 трябва да е по-къс от аналогичния щифт 119 съгласно предходния пример.

От фиг.9 до 18 става ясно, че дължината на подвижните щифтове на ротора 4 може да се променя в зоната с намалена височина 30 на ключа 1, в зависимост от височината на позиционира9 щия елемент 33,133, по-специално вложки, заради наличието на изрезите 40, 41, които дефинират множество различни степени на навлизане на щифтовете в ключа 1. Дължината на страничните подвижни щифтове 19, 219 на ротора 4 може да варира по същия начин във функция на наклона на щифтовете спрямо горното ребро 36Ь на подвижния избутвач 32. По този начин за едно неупълномощено лице става много по-трудно да дублира ключа, тъй като то не може да знае степента на влизане на страничните подвижни щифтове 19, 219 в зоната с намалена височина 30 на ключа 1. По този начин с един подвижен избутвач 32 се получават множество позиции за страничните подвижни щифтове 19, 219 и вътрешните подвижни щифтове 18, 218 на ротора 4. Освен това и височината на позициониращия елемент 33,133 е променлива съгласно различните примери за изпълнение.

На фиг.8 е показан подвижен избутвач 132 в съответствие с друго алтернативно примерно изпълнение. Елементите на подвижния избутвач 132 са подобни на елементите на подвижния избутвач 32 съгласно вече описаните примери, поради което са означени със същите позиции, но плюс 100. Подвижният избутвач 132 се различава от избутвач 32 само по това, че изрезите 140 и 141 имат V-образна форма, пресечена в основата, или С-образна форма с разходящи странични рамена. Тук пресечената основа на V-образната форма е леко наклонена спрямо напречната посока на подвижния избутвач 132.

На фигура 19 до 24 се илюстрира друго примерно изпълнение на изобретението. На тях елементите, които са подобни на елементите от фиг.1 до 7, носят същите позиции плюс 200. На всяка странична повърхност на плочката 235 на подвижния избутвач 232 има двойка успоредни странични ребра 238, 258, и 239, 259, които имат съответно изрези 240, 260, е 241, 261. Както изрезите 40 и 41 на подвижния избутвач 32, изрезите на подвижния избутвач 232 имат V-образна форма, като едното рамо е по-наклонено от другото спрямо средната равнина на подвижния избутвач 232. За предпочитане е страничните ребра 238 и 239, разположени от двете страни на подвижния избутвач 232, да бъдат в една равнина, перпендикулярна на надлъжната ос на ключа 1. По подобен начин, страничните ребра 258 и 259 от всяка страна на подвижния избутвач 232 са разположени в една равнина, перпендикулярна на оста на ключа 1. За предпочитане е изрезите 240 и 260 на двете съот ветни странични ребра 238, 258, които са разположени от една и съща страна на подвижния избутвач 232, да бъдат в противоположни посоки. С други думи, по-дългото рамо на V-образния изрез 240 е ориентирано надолу, а по-дългото рамо на V-образния изрез 260 е ориентирано нагоре.

Тялото 203 на ключа 1 има в зоната с намалена височина 230 гнездо 231, чието сечение е съответно на подвижния избутвач 232.

Издадените ребра 36а и 36Ь на плочката 35 на подвижния избутвач 32 не са показани в подвижния избутвач 232. Ребрата 238, 239, 258 и 259 са продължение в напречна посока извън ръбовете на плочката 235, за да служат като точки за контакт с вътрешните подвижни щифтове 518 на ротора 4. При сравнение с примера, показан на фиг.24 с фиг.7А, се вижда, че ребрата 36а и 36Ь на подвижния избутвач 32 са заменени с издадени части 238а, 239а и 238b, 239Ь, в напречните краища на страничните ребра 238, 258 на избутвача 232. Напречните краища на ребрата образуват помежду си долен надлъжен жлеб 262а и горен надлъжен жлеб 262Ь.

Между всяка двойка странични ребра 238, 258 от едната страна на подвижния избутвач 232 е оформен напречен канал 263а и 263Ь.

Както е показано на фиг.25, вътрешният подвижен щифт 518 е опрян в горния край 239Ь на страничното ребро 239 на подвижния избтувач 232, а страничният подвижен щифт 219 е опрян на върха на изреза 241 на същото странично ребро 239. С прекъсната линия е показана позицията на вътрешното гнездо 122 на друг вътрешен подвижен щифт на ротора 4, което е наклонено спрямо средната равнина на канала 8 за ключа 1 от страната срещу гнездото 22. Вътрешният подвижен щифт (непоказан), разположен в гнездо 122, може да бъде проектиран да взаимодейства с горния напречен край 258Ь на страничното ребро 258, разположено в равнина, успоредна на равнината на страничното ребро 239.

Въпреки че не е показано, подвижният избутвач 232 може да бъде използван еднакво добре и с другите ключалки, илюстрирани на фигурите от 9 до 17.

Отворите 234 на зоната с намалена височина 230 на ключа 1 не са показани на фиг. 19, но могат да бъдат видени на фиг.25.

На фиг.26 и 27 е илюстрирано алтернативно примерно изпълнение на подвижния избутвач съгласно фиг.21 до 25. На фиг. 26 и 27 елементите на подвижния избутвач 332 са подобни на елементите на подвижния избутвач 232, поради което са означени със същите номера плюс 100. Съгласно разглежданото примерно изпълнение подвижният избутвач 332 се различава от избутвача 232 по това, че горният надлъжен жлеб 262а и долният надлъжен жлеб 262Ь на подвижния избутвач 232 са заменени с изпъкнала повърхност 362а, 362Ь, разположена между съответните напречни краища на страничните ребра (без означение) на подвижния избутвач 332. На фиг.26 се вижда, че вътрешният подвижен щифт 518 е опрян в изпъкналата повърхност 362Ь на подвижния избутвач 332, докато долната изпъкнала повърхност 362а на подвижния избутвач 332 е опряна в повърхността на вътрешния цилиндричен отвор 7а на статора 7.

Още едно алтернативно примерно изпълнение на подвижния избутвач 32 е илюстрирано на фигурите от 28 до 29. На тях елементите, които са подобни на тези на подвижния избутвач 232, носят същите означения плюс 200. Страничните ребра 438, 439 и 458, 459 на подвижния избутвач 432 имат обща форма, идентична с тази на страничните ребра 138 и 139 на подвижния избутвач 132, илюстрирани на фиг.8. Както и в предходното примерно изпълнение, подвижният избутвач 432 има в двата напречни края на плочката 435 издадени ръбове 436а и 436Ь, предназначени за взаимодействие, съответно с позициониращ елемент и вътрешен подвижен щифт на ротора 4 (непоказани).

Действието на ключалката съгласно фигурите от 1 до 3, от 5 до 7 и 9 е следното.

Когато тялото 3 на ключа 1 се издърпа от канала 8 за ключа 1 на ротора 4, последният се обездвижва по отношение на въртенето около оста си спрямо статора 7, поради факта, че външните подвижни щифтове 20, 21, както е обяснено погоре, частично се издават във вътрешните гнезда 22, 23 на свързаните с тях вътрешни подвижни щифтове 18,19. Вътрешните краища на тези вътрешни подвижни щифтове 18,19 имат форма на пресечен конус или са заоблени, както се вижда от фиг.9, и се издават във вътрешността на канала 8 за ключа 1.

Когато тялото 3 на ключа 1 бъде вкарано в канала 8 за ключа 1 с оглед на завъртане на ротора 4 и задействане на ключалката, ще предизвика прибирането на вътрешните подвижни щифтове 18 в съответните им вътрешни гнезда 22, 23.

Малко преди края на вкарването на тялото 3 на ключа 1 в канала 8 за ключа 1, определено от момента, в който рамото 2а на тялото 3 на ключа 1 опре (фиг.З) в челната повърхност на ротора 4, подвижният избутвач 32 влиза в контакт чрез долното си издадено ребро 36а с изпъкнала част 33а на позициониращия елемент 33 (фиг.9), изпълнен като вложка или клин. Тогава подвижният избутвач 32 приема позицията, илюстрирана на фиг. 9, като горното му ребро 36 се издава от напречното гнездо 31 на зоната с намалена височина 30, избутвайки назад вътрешния подвижен щифт 18 на ротора 4 на разстояние, достатъчно да се разположи допирната повърхност между вътрешния подвижен щифт 20 и главата 18а на вътрешния подвижен щифт 18 в граничната повърхност между ротора 4 и статора 7. Едновременно с това при тази позиция в края на вкарването на ключа страничният подвижен щифт 19 ще се тласне назад от склона на V-образния изрез 41 на подвижния избутвач 32 в положение, което позволява завъртането на ротора 4. В положението в края на вкарването на ключа всички други вътрешни подвижни щифтове 18, разположени по ротора 4, взаимодействат със свързаните с тях вдлъбнатини в тялото 3 на ключа 1, за да позволят въртенето на ротора 4. Сега вече е възможно чрез упражняване на въртящ момент върху плоската част 2 на ключа 1 да се завърти роторът 4 спрямо статора 7 и да се активира ключалката.

Трябва да се отбележи, че при вкарването на ключа 1 в канала 8 подвижният избутвач 32 може да се издаде извън тесните страни Зс и 3d на тялото 3 на ключа 1. Върху ребрата 36а и 36Ь има наклонени страници х, които позволяват позициониране на ключа 1 в канала 8.

Отварянето с шперц на ключалката съгласно изобретението става много трудно, поради наличието на много радиално разположени щифтове във всички посоки и системата на подвижния избутвач 32 в края на ключа 1.

Въпреки че изобретението е описано във връзка с множество конкретни примерни изпълнения, лесно се вижда, че то не се ограничава само до тях и че обхваща всички технически еквиваленти на средствата, описани заедно с техните комбинации, ако последните попадат в обхвата на изобретението.

Claims (24)

1. Ключ с подвижен избутвач, оформен с тяло (3,203) с издължена плоска форма, проникващо в канал (8) на ротора (4) на ключалката, като тялото (3,203) на ключа (1) е снабдено най11 малко с едно напречно гнездо (31, 231), разположено напречно спрямо надлъжната ос на тялото (3, 203) на ключа (1), което гнездо (31, 231) е успоредно на средната равнина на ключа (1), с изходи върху срещуположните му тесни страни, при което в напречното гнездо (31, 231) е поместен най-малко един подвижен избутвач (32, 132, 232, 332, 432) с възможност за ограничено преместване напречно спрямо надлъжната ос на тялото (3, 203) на ключа (1), като подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) е с възможност за взаимодействие спрямо посоката на изместване на един от напречните си краища (36а, 136а, 238а, 239а, 258а, 259а, 362а, 436а) с позициониращ елемент (33,133, 7а), външен за ключа (1) и разположен в една линия с канала (8) за ключа (1) на ротора (4), така че да е осигурено изместване на подвижния избутвач (32, 132, 232) напречно спрямо надлъжната ос на тялото (3, 203) на ключа (1) - за избутване на вътрешния подвижен щифт (18, 118, 218, 318, 418, 518, 122) на ротора (4) в положение, позволяващо завъртането му спрямо статора (7) на ключалката, характеризиращ се с това, че подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) е оформен най-малко с едно странично ребро (38, 39, 138, 139, 238, 239), издадено странично и перпендикулярно на надлъжната ос на тялото (3,203) на ключа, което странично ребро (38, 39, 138, 139, 238,239) има приблизително V-образни изрези (40, 41, 140, 141, 240, 241, 260, 261, 340, 341, 440, 441, 460, 461), оформени върху наймалко единия страничен ръб, като равнините на тези изрези пресичат надлъжната ос на тялото (13, 203) на ключа (1) най-малко в едно място от частта, разположена между двете напречни крайни ребра (36а, 36Ь) на подвижния избутвач (32, 132, 232,332,432), при което тялото (3, 203) на ключа (1) има най-малко на една от страните си (30а, 30b, 230а, 230Ь) поне един отвор (34, 234), излизащ в напречното гнездо (31, 231) на подвижния избутвач (32, 232), като страничните ребра (38, 39, 138, 139, 238, 239) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) са с възможност за взаимодействие през отворите (34, 234) с поне един страничен подвижен щифт (19, 119, 219, 123) за избутването му в положение, позволяващо завъртането на ротора (4) спрямо статора (7), при което относителното положение между страничните ребра (38, 39, 138, 139, 238, 239) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) и контактуващите с него странични подвижни щифтове (19,119, 219, 123) е определено от позициониращия еле мент (33, 133, 7а).

2. Ключ съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че тялото (3,203) на ключа (1) има в предния си край зона с намалена височина (30,230), където е разположено напречното гнездо (31, 231) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432).

3. Ключ съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че напречното гнездо (31,231) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) е разположено в предния край на тялото (3,203) на ключа (1) и е с изходи в надлъжен жлеб (Зе), оформен върху тесните страни (Зс, 3d) на тялото (3, 203) на ключа (1), като подвижният избутвач (32,232) и напречното гнездо (31,231) имат размер, равен на височината (Н) на тялото (3, 203) на ключа (1).

4. Ключ съгласно една от претенциите от 1 до 3, характеризиращ се с това, че подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) има възможност за преместване по ос и поне едно негово напречно сечение - през равнина, перпендикулярна на оста на преместване, което не е причинено от завъртане около тази ос на преместване, така че подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) е лишен от възможност за въртене в своето напречно гнездо (31, 231).

5. Ключ съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) има най-общо плоска форма, простираща се по направление на средната равнина на тялото (3, 203) на ключа (1).

6. Ключ съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) има най-малко върху една от двете си странични повърхности поне едно странично ребро (38, 39,138, 139, 238, 239) с изрези (40, 41, 140, 141, 240, 241, 260, 261, 340, 341, 440, 441, 460, 461), а в една линия с всеки изрез има поне един отвор (34, 234), изработен в тялото (3, 203) на ключа (1).

7. Ключ съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че изрезът(ите) (40,41,140,141, 240, 241, 260, 261, 340, 341, 440, 441, 460, 461) е (са) направени в най-малко едно странично ребро (38, 39, 138, 139, 238, 239, 258, 259, 438, 439, 458, 459), издаващо се върху страничните повърхности на подвижния избутвач (32,132,232,332, 432), като всяко странично ребро (38, 39, 138, 139, 238, 239, 258, 359, 438, 439, 458, 459) е разположено в равнина, перпендикулярна на надлъжната ос на тялото (3, 203) на ключа (1).

8. Ключ съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че подвижният избутвач (232, 332, 432) има най-малко върху едната от своите странични повърхности две успоредни странични ребра (238, 239, 258, 259, 438, 439, 458, 459) с изрези (238, 239, 258, 259, 438, 439, 458, 459), в една линия с които има отвори (234), оформени в тялото (203) на ключа (1) - за страничните подвижни щифтове (19,119,219,123) на ротора (4).

9. Ключ съгласно една от претенциите от 6 до 8, характеризиращ се с това, че всеки изрез (40, 41, 140, 141, 240, 241, 260, 340, 341, 440, 441, 460, 461) има приблизително V-образна форма, отворена към страничните повърхности (30а, ЗОв, 230а 230Ь) на ключа (1), като по склона на едното рамо на V-образния изрез са определени множество възможни позиции на контакт със страничния подвижен щифт (19, 119, 219, 123) на ротора (4), позволяващи вариране на позицията на този щифт - за създаване на възможност за завъртане на ротора (4) спрямо статора (7).

10. Ключ съгласно една от претенциите от 1 до 9, характеризиращ се с това, че напречното гнездо (31,231) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) има глух отвор в надлъжна посока на тялото (3,203) на ключа (1), в който е поместено надлъжно удължение (37, 137, 237, 437) на подвижния избутвач (32,132, 232,332, 432), чийто напречен размер е по-малък от този на глухия отвор, за ограничаване на напречното движение на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) в гнездото му.

11. Ключ съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че зоната с намалена височина (30, 230) има същата дебелина (е), както тази на останалата част от тялото на ключа (3, 203).

12. Ключ съгласно която и да е от претенциите 2 и 11, характеризиращ се с това, че напречният размер (h) на зоната с намалена височина (30, 230) е определен така, че да позволи подвижният избутвач (32, 132, 232, 332, 432) да е издаден напречно по отношение на контура на това напречно сечение, така че да наподобява тялото на ключа, когато този подвижен избутвач (32, 232) е в позиция, разположена напречно към максимално удълженото напречно гнездо (31, 231), която позиция е определена от разположението на подвижния избутвач (32, 132, 232,332, 432) и на напречното гнездо (31, 231).

13. Ключ съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че напречният размер на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) е по голям от височината (h) на зоната с намалена височина (30, 230) и по-малък от височината (Н) на тялото на ключа (3, 203).

14. Ключ съгласно която и да е от претенциите от 1 до 13, характеризиращ се с това, че ключът (1) е обратим, като страничните ребра (38, 39) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432) и отворите (34, 234) в тялото (3, 203) на ключа (1) са симетрични спрямо надлъжната ос на ключа (1).

15. Ключалка, включваща статор (7) и ротор (4), в който е оформен канал (8) с правоъгълно сечение, за ключ с подвижен избутвач (32,132, 232, 332, 432) съгласно една от предходните претенции, като ключалката включва и позициониращ елемент (7а, 33, 133), разположен в една линия с канала (8) за ключа (1) и взаимодействащ с напречен край (36а, 136а, 238а, 239а, 258а, 259а, 362а, 436а) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432), и най-малко един вътрешен подвижен щифт (18, 118, 218, 318, 418, 518, 122)и страничен подвижен щифт (19, 119, 219,123), монтирани в радиално разположени вътрешни (22, 23) и външни гнезда (24, 25), оформени в ротора (4) и излизащи в канала (8) за ключа (1), за осигуряване на взаимодействие с подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432), характеризираща се с това, че има поне един страничен подвижен щифт (19, 119, 219), монтиран радиално в ротора (4) и достигащ до едната странична повърхност (8Ь) на канала (8) за ключа (1) и взаимодействащ през отвор (34, 234) в тялото (3, 203) на ключа (1) с изрези (40, 41, 140, 141, 240, 241, 260, 261, 340, 341, 440, 441, 460, 461) на странични ребра (38, 39) на подвижния избутвач (32, 132, 232, 332, 432).

16. Ключалка съгласно претенция 15, характеризираща се с това, че позициониращият елемент (33, 133) представлява повърхност от вътрешния цилиндричен отвор (7а) на статора (7).

17. Ключалка съгласно претенция 15, характеризираща се с това, че позициониращия елемент (33, 133) е вложка, монтирана във вдлъбнатина (9) в канала (8) за ключа (1), като напречният размер на позициониращия елемент (33,133) в една линия с канала (8) за ключа (1) е наймного равен на височината на пространството, оставащо между повърхността на вътрешния цилиндричен отвор (7а) на статора (7) и тесните страни (Зс, 3d) на зоната с намалена височина (30, 230) на тялото (3, 203) на ключа (1).

18. Ключалка съгласно претенция 17, ха рактеризираща се с това, че роторът (4) е оформен така, че да помества взаимозаменяеми позициониращи елементи (33, 133) с различни напречни размери, за регулиране на положението на страничните ребра (38, 39) на подвижния избутван спрямо вътрешните подвижни щифтове (18, 118, 218).

19. Ключалка съгласно претенция 15, характеризираща се с това, че роторът (4) свързва наймалко един страничен подвижен щифт (19,119,219, 123) в две успоредни равнини, перпендикулярни на надлъжната посока на канала (8) за ключа (1), взаимодействащ със страничните ребра (38, 39 ) на подвижния избутван (32,132, 232, 332, 432).

20. Ключалка съгласно една от претенциите от 15 до 19, характеризираща се с това, че включва най-малко един вътрешен подвижен щифт (18, 118, 218, 318, 418, 518, 122), монтиран радиално в ротора (4), в напречна равнина, преминаваща през същия щифт или в близост до него и завършваща в дъното (8а) на канала (8) за ключа (1), и взаимодействащ с ребро (36b, 136b, 238Ь, 239b, 258b, 259b, 362b, 436Ь) на подвижния избутван (32, 132, 232, 332, 432).

21. Ключалка съгласно претенция 20, характеризираща се с това, че вътрешният подвижен щифт (18, 218, 418) е разположен в средната равнина на канала (8) за ключалка (1).

22. Ключалка съгласно претенция 20, характеризираща се с това, че вътрешният подвижен щифт (118, 318,518, 122) е разположен под остър ъгъл със средната равнина на канала (8) за ключа (1).

23. Ключалка съгласно една от претенциите от 15 до 22, характеризираща се с това, че страничният подвижен щифт (19,119, 219, 123) е разположен към отдалечения от входа на канала (8) за ключа (1) край на ротора (4).

24. Брава, характеризираща се с това, че е снабдена с ключалка, съгласно която и да е от претенциите от 15 до 23.