BG107809A - Метод за получаване на ликопенов концентрат, свободен от органични разтворители, полученият концентрат и състав, съдържащ този концентрат - Google Patents

Description

Област на изобретението

Изобретението засяга ликопеноВ концентрат свободен от органични разтворители, метода използван за получаване на този концентрат и съставите на този концентрат. Тези концентрати и състави могат да бъдат използвани за получаване на хранителни продукти, козметични препарати, фармацевтични продукти или хранителни агенти.

Предшестващо състояние на изобретението

Ликопенът е каротеноид отговорен за червеното оцветяване на голям брой плодове и зеленчуци. Този компаунд има няколко забележителни свойства като оцветител и въпреки, че има подобен състав на β-каротен, той е много по-ефективен пигмент. В този смисъл, трябва да бъде споменато, че ликопенът обхваща широка редица от оцветявания вариращи от светло жълто, преминавайки през оранжаво, до интензивно червено оцветяване. Освен това, неговата интензивност на оцветяване е по-голяма и при жълто-оранжавия обхват е 6 до 8 пъти по-силна отколкото тази на β-каротена. Той е одобрен за използване като оцветител за храна и неговия код В Европейския съюз е E-160d.

Въпреки че, използването на ликопен като оцветител е интересно, без съмнение, неговият антиокислителен потенциал е найизключителното му свойство. В организма, окисленията които се ·· ···· • ·

срещат на клетъчно ниВо, се дължат на присъствието на свободни радикали и особенно на кислородния синглет. Тези нежелателни реакции са много опасни тъй като, подобно на други реакции Въвличащи радикали, те са автокаталитични, т.е. те се саморазпространяВат чрез Верижен реакционен процес. Като резултат, може да се получи необратимо увреждане на от първостепенно значение клетъчни компоненти (липидни мембрани, нуклеинови киселини и др.), при процес известен като окислителен стрес, който е свързан с остаряване на клетката, дегенеративни заболявания, запушени артерии и появяването на различни видове рак [Castro (1999)] (виж сектора за публикациите).

Ликопенът има силен антиокислителен потенциал [Burton (1989); Diplock (1991)] който го прави отличен дезактиватор на кислородния синглет и свободните радикали [Di Mascio et al., (1989), (1991)]. Този природен пигмент действува като антиокислителен агент отдаващ електрони на свободните радикали, като ги дезактивира. Този антиокислителен потенциал им дава активност против удар и способност помагаща да се предотвратят кардиоваскуларни заболявания. Изследвания на Giovannucci (1998) и Giovannucci et al. (1995), отбелязват че консумация на домати, доматен сос и пица е директно свързана с намаляване на риска от развиване на различни Видове рак, такива като рак на храносмилателната система и рак на простата.

Кардиоваскуларните заболявания са между главните причини за смъртността в западните страни. Първоначално се считаше, че повишените нива на холестерол в плазмата е един от главните рискови фактори за тези състояния. По-късно, окисляване на холестерола чрез Въздействие на свободните радикали се считаше, ·· ·· че е ключов етап при атерогенезата. Показано е, че разпространението на кардиоваскуларните заболявания е здраво свързано с обрисуваните плазмени нива, и ликопенът е особенно ефективен при изясняване намаляването на пероксидните радикали при физиологични състояния и предотвратяване на окисляването на липопротеини с ниско молекулно тегло (LDL) до тяхната атерогенна форма.

Ликопенът, поради неговите специални свойства, е истински хранителен агент. Хранителният агент е определен като “хранителен продукт, или част от него, който осигурява медицински или здравни ползи, включващи предотвратяването и лечението на заболявания” [De Felice, (1991)].

Производството на повечето концентрати или продукти богати на ликопен, или описани по друг начин, общоприето налични на пазара, изискват използването на органични разтворители [WO 96/13178, ЕР 671 461 А1]. Тъй като органичните разтворители присъстват с по-голяма или по-малка степен на токсичност, и в двата случая за работниците които произвеждат продуктите и също за консуматорите, е препоръчително да не се използват органични разтворители за направата на хранителни продукти или такива за фармакологично използване, тъй като тяхното пълно отстраняване не може да бъде гарантирано. Нито в единия, нито в другия случай използването на синтетичен ликопен осигурява отсъствието на органични разтворители тъй като те се използват по време на неговата синтеза.

• · · · ····

Затова съществува необходимостта да се изработи метод чрез който да може да се получи ликопенов концентрат свободен от органични разтворители.

Изобретенето осигурява разтвор за тази необходимост, което се базира на използването на флуид В свръхкритични условия за да се екстрахира ликопенът присъстващ в суров материал който го съдържа. Екстракцията на ликопен като се използва свръхкритичен флуид представлява предимство при което, след завършване на екстракцията, този флуид може да бъде напълно отстранен без да остават някакви следи в концентрата.

Следователно, предмет на това изобретение е ликопенов концентрат свободен от органични разтворители, поради това споменат като ликопенов концентрат FOS.

Допълнителен предмет на това изобретение е метод за получаване на този ликопенов концентрат FOS.

Друг допълнителен предмет на това изобретение е съставът на този ликопенов концентрат FOS заедно с подходящ разредител и, по избор, с една или повече приемливи добавки.

Подробно описание на изобретението

Изобретението осигурява метод за получаване на ликопенов концентрат FOS, чрез свръхкритична екстракция на ликопена съдържащ се в ликопенов източник, поради това е спомената като метод на изобретението, който включва:

• * · · ·

a) поставяне на източника на ликопен в контакт със свръхкритичен флуид, при условия които позволяват разтварянето на ликопена в този свръхкритичен флуид; и

b) отделяне на ликопеновия концентрат свободен от органични разтворители чрез депресиране на свръхкритичния флуид натоварен с ликопена получен в етап а).

Като източник на ликопен (суров материал) може да бъде използван всеки продукт който съдържа ликопен, например, домати или диня. При едно специфично приложение, този източник на ликопен съответствува на индустриалните отпадъци получени при индустрията за обработване на домати. Този страничен продукт, съставен както от кожите на доматите така и от кожите на доматите и семената, когато са подходящо обработени, е отличен източник на ликопен.

Като например, концентрацията на ликопен в ликопеновия концентрат FOS получен от индустриалните отпадъци при преработването на домати, включващи кожи на домати и семена, чрез метода на изобретението, може да достигне приблизително до 10,000 ррт, т.е. 10 g ликопен на kg концентрат, в зависимост от разнообразието на доматите и условията използвани при метода от изобретението, при което пресни домати обикновенно съдържат между 20 и 100 mg на kg домати (20 -100 ррт) (въпреки, че някои разновидности които са усъвършенствани неотдавна имат до 250 mg на kg домати). Обаче, когато източникът на ликопен се състои изцяло от доматени кожи, концентрацията на ликопен която може да бъде получена в ликопеновия концентрат FOS е даже по-висока, около 37 g на kg концентрат (37,000 ррт), тъй като семената не съдържат ликопен • « · · · · • · ♦ ···

···· и имат Високи липидни съдържания, само предизвикват разреждащ ефект.

Използването на доматени кожи като източник на ликопен има допълнителни предимства, отделно от производството на екстракт с по-високи съдържания на ликопен, което включва следното:

i) екстракцията на ликопен е много по-бърза, няколко

изследвания осъществени от изобретателите показват, че като се използват доматени кожи, 70 % от ликопена може да бъде екстрахиран за един час, като се извършва свръхкритичната екстракция при налягане 30 МРа и температура 80 °C, докато когато източникът на ликопен се състои от доматени кожи и семена, работейки при същите условия, и при същата продължителност от време, се екстрахират само 25 %; и

й) мазнината от семената е полиненасшпена (с линолово съдържание над 50 %) и затова лесно се окислява.

От друга страна, използването на тези странични продукти от индустрията за преработването на домати осигурява разтвор за екологичния проблем сВързан с индустриалните доматени отпадъци, които почти нямат търговска стойност и обикновенно, затова се натрупват по неконтролиран начин, бързо предизвиквайки ферментационен процес, със свързаните екологични и здравни проблеми които може да доведе.

Източникът на ликопен, преди да се доведе в контакт със свръхкритичния флуид, се суши докато достигне подходяща • ·· ·

степен на влажност. При едно специално приложение, източникът на ликопен се суши докато се получи влажност между 1 и 10 %, тъй като по-високи влажности могат да затруднят свръхкритичния екстракционен процес докато влажности по-ниски от 1 % предполагат използването на много екстремни условия на сушене или използването на много скъпо оборудване за сушене. Ако процесът на сушене не може да бъде осъществен незабавно, препоръчително е източникът на ликопен да се съхранява при студени условия, за да се избегне разпадането на ликопена.

Източникът на ликопен, с подходяща степен на влажност, се раздробява или смила за да се получи подходящ размер на частиците като се улесни екстракцията със свръхкритичния флуид. При едно специфично приложение, ликопеновият източник се смила за да се получи размер на частиците между 0.3 и 1.5 тт. Изобщо, намаляването на размера на частиците повишава добива и скоростта на екстракцията. Обаче, много малък размер на частиците може да причини технически проблеми, например, възможно е да се достигне до загуба на налягане. Загубата на налягане загатва, че може да се понижи плътността на свръхкритичния флуид и, поради това да се намали капацитета на екстракцията.

Свръхкритичният флуид е флуид, който е създаден при горните температури и налягания съответстващи на критични стойности, той има свойствата на две състояния, течно и газово, такива като висока плътност и коефициент на дифузия. За прилагане на процедурата от изобретението, може да бъде използван всеки свръхкритичен флуид, който е безвреден и способен да екстрахира ликопен, например, въглероден диоксид, етилен, етан, хлоротрифлуорометан, пропилей и gp. При едно специално приложение, свръхкритичният флуид е въглероден диоксид, продукт способен да екстрахира аполярни компоненти, присъстващи в ликопеновия източник, поради доказана ниска цена, безвредност и други предимства [Rizvi et al., (1986)].

Процесът на свръхкритична екстракция се осъществява в общоприето оборудване за свъхкритична екстракция, което включва резервоар за свръхкритичен флуид, компресор, екстрактор, един или повече сепаратори, термостатична система и няколко клапани за понижаване на налягането.

За извършване на свръхкритичната екстракция, източника на ликопен, съответно обработен, се въвежда в екстрактор и свръхкритичният флуид се пропуска през слоя от твърдия изходен материал под налягане и температурни условия, които позволяват разтварянето на ликопена в свръхкритичния флуид. Когато свръхкритичния флуид пресече слоя на изходния материал, свръхкритичният флуид екстрахира разтворимите компоненти и след това се придвижва към сепараторите, където се получава желаният продукт.

Изобщо, при самия етап на свръхкритичната екстракция [(етапа)], налягането и температурните условия се избират така че да позволяват адекватно разтваряне на ликопена. Затова, при едно специално приложение, етапът на свръхкритичната екстракция се осъществява при високо налягане, за предпочитане, равно на или поголямо от 30 МРа, обикновено между 30 и 70 МРа. Температурата в етапа на екстракцията може да варира в широк интервал тъй като разтворимостта е функция на комбинацията налягане-температура.

• ·

...... .··.···: : ·····..: : *· ·· ζ · · · · • ··· ·· • · · · ·

При едно специално приложение, температурата 6 етапа на свръхкритична екстракция е между 50°С и 80°С тъй като температури над 80°С могат да предизвикат разграждане на екстрахирания материал. Въпреки това, могат да бъдат използвани температури по-ниски от 50°С, при все че в този случай, ще бъдат необходими много високи налягания.

След това, свръхкритичният флуид натоварен с ликопен се подлага на депресиране за да се отдели ликопеновия концентрат FOS. Този етап е много важен.

Очаква се, че в зависимост от природата на самия ликопенов източник, ще се съдържат, в допълнение към ликопена, някои липидни съединения, главно триглицериди, които могат да бъдат екстрахирани чрез свръхкритичния флуид заедно с ликопена. Изобщо, тези липидни съединения са напълно разтворими във въглероден диоксид (свръхкритичен флуид) при умерени температури и налягания, например, 20 МРа и 40-50 °C, докато ликопенът е неразтворим при тези условия. Тези характеристики позволяват концентрацията на ликопена в концентрата да бъде манипулирана понеже:

а) ако свръхкритичният флуид натоварен с ликопен се депресира до ниски налягания, по-ниски от 10 МРа, ликопеновите утайки и повечето от липидните съединения (главно триглицериди), и ликопеновият концентрат свободен от органични разтворители се получават, както е идентифицирано в това описание, като “ликопен олеорезин FOS”; този олеорезин (природен продукт от зеленчуков източник включващ смес от смоли и етерични масла които са получени чрез подлагане на растението на екстракционен ·♦··

..

!···. . I процес) е подобен продукт на този получен чрез екстракция с органични разтворители но с предимството, че не са използвани продукти вредни за здравето; и

Ь) ако свръхкритичният флуид натоварен с ликопен се

депресира до постигнати относително високи налягания, равни или по-високи от 10 МРа, за предпочитане, около 20 МРа, и при температура между 40 °C и 60 °C, ликопенът е неразтворим и докато се утаяват повечето от другите компоненти, не се утаява и напуска сепаратора разтворен в свръхкритичния флуид, и затова, в този случай, се получава ликопенов концентрат FOS, който е наречен в това описание “екстракт богат на ликопен FOS”, вместо олеорезин, тъй като почти всички други компоненти са отстранени и има по-голямо ликопеново съдържание. Екстрактът на ликопен FOS, получен по този начин, свободен от органични разтворители, тъй като органични разтворители не са използвани за екстракцията на ликопен, е също по същество свободен от липиди.

Благодарение на използването на свръхкритичен флуид в

екстракционния процес, в края на този процес когато екстрахираният продукт се връща при атмосферно налягане, флуидът преминава в газово състояние и се отстранява напълно без да остават някакви следи. Подобно, при препоръчаните работни температури, полученият екстракт не претърпява каквото и да е структорно видоизменение и полученият ликопен може да бъде считан за напълно природен ликопен.

Изобретението също осигурява ликопенов концентрат

FOS получен като се следва процедурата на изобретението. В зависимост от концентрацията на ликопен FOS, която зависи от използваните условия на депресиране, концентратът може да бъде олеорезин богат на ликопен FOS или екстракт богат на ликопен FOS.

В смисълът на изложеното в това описание, изразът “богат на ликопен” означава че концентратът (олеорезин или екстракт) съдържа ликопен в концентрация по-висока от тази присъстваща в природния продукт от който се получава (източник на ликопен). Изобщо, концентрацията на ликопен в ликопеновия концентрат FOS е равна на или по-голяма 100 пъти, и за предпочитане равна на или по-голяма 500 пъти, от концентрацията на ликопен присъстващ в природните продукти използвани като източник на ликопен. Като например, концентрацията на ликопен в екстракт богат на ликопен получен от индустриални отпадъци при преработка на домати, включващи кожи от домати, следвайки процедурата на изобретението, е 37,120 ррт, докато използвайки пресни домати като изходен материал, тази концентрация представлява 53 ррт.

В смисъла използван в описанието, изразът “свободен от органични разтворители” загатва че в продукта напълно липсват органичин разтворители тъй като органични разтворители не са използвани в процедурта която е следвана за получаването му. Един от съществените аспекти на това изобретение е точно този, че ликопеновият концентрат е свободен от органични разтворители. Възможността може да бъде гарантирана тъй като няма използван органичен разтворител по време на следваната процедура за получаване на ликопена и се изработват различни продукти, което е съществено, тъй като един от потенциалните пазари за ликопенови концентрати осигуряван от това изобретение е за ·· · тяхното използване при хранителни продукти. Доколкото изобретателите на този патент са предварително осведомени, чист ликопен свободен от органични разтворители не съществува, тъй като при предварително известните процедури разтварянето на ликопен в органични разтворители е предварителен етап за неговото пречистване.

В смисъла предназначен за това описание, изразът

“екстракт богат на ликопен FOS” означава за продукта, че може да бъде получен по процедурата на изобретението, но чрез депресиране при относително ниски налягания, при която ликопен FOS е главният компонент. Затова, екстрактът богат на ликопен FOS не е необходимо да съответства на чист ликопен, въпреки че ликопен FOS трябва да бъде главния компонент. При едно специално приложение, екстрактът богат на ликопен FOS има съдържания на ликопен FOS равни на или по-големи от 50 % тегловни, за предпочитане, равни на или по-големи от 70 % тегловни.

При друго специално приложение, където източникът на

ликопен е домат или индустриални отпадъци от промишлено преработване на домати, включващи кожи от домати и семена, вторият много важен компонент на екстракта богат на ликопен FOS обикновено е β-каротен, друг каротеноид с интересни хранителни свойства. В този случай, когато кожата на домата се използва като източник на липотен, в който съотношението ликопен: β-каротен е 4.5:1 (в зависимост от вида на домата), е възможно да се получи, чрез следната процедура от изобретението, извлича се екстракт богат на ликопен FOS с приблизително 70 % тегловни ликопен ( в зависимост от различните варианти на използваната процедура за получаване на екстракта) и в който в оставащите 30 % има приблизително 15 % β-каротен, т.е. този екстракт може да съдържа около 85 % от означените компоненти с голямо хранително значение, при което оставащите 15 % включват многобройни второстепенни компоненти.

В смисъла предназначен за това описание, изразът “олеорезин богат на ликопен FOS” означава олеорезин (природен продукт от зеленчуков източник, включващ смес от смола и етерични масла, които са получени чрез подлагане на растението на екстракционен процес) получен чрез процедурата на изобретението, но чрез депресиране при относително ниски налягания, със съдържание на ликопен по-голямо от това което е открито в природния продукт, от който е получен, който също е свободен от органични разтворители. В едно специално приложение, концентрацията на ликопен в този олеорезин е равна на или поголяма от 100 пъти, за предпочитане по-голяма от 500 пъти от концентрацията на ликопен, присъставщ в природните продукти. Концентрацията на ликопен FOS в този олеорезин може да варира в много широк обхват, тъй като това зависи от използвания изходен материал и условията използвани за получаването му. При едно специално приложение, когато изходният материал съответства на кожи от домати, олеорезина съдържа, като тегловни проценти отнесени към общото съдържание, 10 % ликопен, 2.2 % β-каротен, 16.2 % палмитинова киселина, 5.1 % стеаринова киселина, 11.9 % олеинова киселина, 43.4 % линолова киселина, 7.7 % линоленова киселина и други второстепенни компоненти.

· · · · «· * :

• · · • * · · ♦

Ликопеновият концентрат FOS осигурен от това изобретение има оцветяващи и антиоксидантни свойства, и лесно се абсорбира и може да бъде използван за изработването на продукти, които съдържат тези концентрати.

Затова, изобретението осигурява състав, отнесен като състав на изобретението, който включва този ликопенов концентрат FOS в комбинация с подходящ разредител. Допълнително и по избор, съставът от изобретението може да съдържа една или повече приемливи добавки, например антиоксиданти, емулгиращи агенти или смеси от тях. Съставът от изобретението може да бъде храна, козметичен, фармацевтичен или хранителен продукт.

Съставът от изобретението може да бъде получен чрез разреждане на концентрата от изобретението с разредител за да се постигне подходяща концентрация на ликопен FOS, и по желание, чрез добавяне на една, две или повече подходящи добавки, например, антиоксиданти, емулгатори и техни смеси.

Съставът от изобретението може да съдържа различно количество ликопен FOS, в зависимост от приложението за което ще бъде използван.

Като разредител, може да бъде използвано всяко вещество в което ликопенът е разтворим и е разрешено от хранителни и фармакопейни предписания приложими в страната за която продуктът е предназначен, например, мазнини, масла и смеси от тях. При едно специално приложение, разредителят включва едно или повече растителни масла, например, маслинено масло, масло от орех, слънчогледово масло, масло от рапично семе и др. В едно ···· ·« «··· специално и предпочитано приложение, този разредител е маслинено масло, за предпочитане сурово маслинено масло, тъй като това масло е природен продукт, който може да бъде получен без изискването за използване на разтворители и има значителни нива на токофероли. Последните са съединения с антиоксидантни свойства, които имат синергитичен ефект с ликопена присъстващ в състава от изобретението. Освен това, няколко изследвания показват, че маслиненото масло има превантивно действие срещу сърдечносъдовите заболявания.

Като антиоксидант може да бъде използван всеки антиоксидант разрешен чрез алтернативни предписания на страната за която е предназначен продукта, например аскорбинова киселина (витамин С), токофероли (витамин Е и др.).

Като емулгатор може да бъде използван всеки емулгатор разрешен чрез алтернативни предписания на страната за която е предназначен продукта, например, лецитин, моноглицериди и 9РВ едно специално приложение, изобретението осигурява състав включващ олеорезин с 5 % ликопен FOS и продукт с висока хранителна стойност, например, сурово маслинено масло. Този състав може да бъде консумиран директно или използван в продукти, например, салатни гарнитури.

Съставът от изобретението може да бъде представен под всякаква форма, течна или твърда, например, капсулиран в меки желатинови капсули. Тези капсули са подходящи за директна консумация от консуматора.

···♦ ···· ·· «··· • ♦ • ···

При едно специално приложение на капсулирания олеорезин, той може да бъде капсулиран под азот, съгласно обичайни техники [Fauli and Trillo (1993)], В меки желатинови капсули които биха могли да бъдат оцветени по такъв начин, че да предотвратяват всяко разграждащо въздействие със светлина. Всички получени продукти се опаковат под азот в контейнерни опаковки които се пазят от светлина.

Въпреки че няма единодушно съгласие около дневното количество за препоръчан ликопен, то варира от 5 до 10 mg, въпреки че изследвания използващи по-високи концентрации не показват вредни ефекти.

Допълнително предимство на продуктите осигурени от това изобретение, както ликопеновия концентрат FOS така и съставите които включват този FOS концентрат, се опира на факта, че в противоположност на природните ликопенови източници, тези са благоприятни за абсорбцията на ликопен в чревния тракт. Действително, при природните ликопенови източници, например, при домати, ликопенът е затворен в хромозомите, които са клетъчни органели обградени от стена, и тази стена, с някакъв размер, възпрепятства абсорбцията в червата.

Това изобретение представлява интерес за всяка индустрия която получава отпадъци съдържащи ликопен, например, при индустриалното преработване на домати, тъй като остатъкът получен при този вид индустрия е отличен източник на ликопен. Концентратите на ликопен FOS осигурени от това изобретение, и съставите които ги съдържат, са предназначени главно за ····

индустрията на хранителните продукти, отразяващи се на принадената стойност на производството, и затова важен източник на доход за тази индустрия.

Следващите примери илюстрират изобретението и не се считат като ограничаващи обхвата на заявката.

Пример 1

Получаване на екстракт богат на ликопен от индустриален отпадък произведен от кожи на домати.

В този пример, е описана процедурата за получаване на

екстракт богат на ликопен от индустриален отпадък състоящ се от кожи на домати. Кожите на доматите се сушат докато придобият Влажност по-ниска от 10 %, която се осигурява така, че продуктът да не превишава температура 50-60 °C- След това, те се раздробяват за да се постигне размер на частиците между 0.3 и 1.5 тт и суровият материал се въвежда в екстрактора на апаратура за свръхкритична екстракция и се термостатира до работна температура между 60 °C и 80 °C. След достигане на тази температура, струята от въглероден диоксид предварително загрята до същата температура се пропуска през него и той се подлага на работно налягане между 30 и 70 МРа. Въглеродният диоксид с разтворените твърди вещества, се пропуска през първия сепаратор, който работи при предварително избрани условия, например, 20 МРа и 40 °C, условия при които се получава екстракт главно с ликопеноВ компонент (> 50 %).

is ·: .· :.

• · · ·· • · · ·· ··· ·· ··

Въглеродният диоксид, заедно с оставащите разтворени вещества, може да се пропусне през няколко филтри за да се отстранят тези разтворени вещества и, след като се пречисти, може да бъде изпратен отново в компресора или може да бъде пропуснат през втори екстрактор който се поддържа при ниско налягане, между 1 и 2 МРа и температура между 0 и 20 °C, така че всички съединения все още разтворени, могат да се утаят и след това въглеродният диоксид да се изпрати в компресора.

При едно специално приложение се използват кожи от домати с размер на частиците 0.767 тт и влажнаст 6 %. Температурата на екстракция е 80 °C и налягането 30 МРа. В първия сепаратор условията са 20 МРа и 40 °C. Получава се екстракт със съдържание на ликопен 86 %.

Пример 2

Получаване на олеорезин, богат на ликопен, от индустриален отпадък съдържащ кожи от домати

Процедурата от пример 1 се повтаря но, в този случай, понижаването на налягането се прави в един сепаратор до ниско налягане, вариращо от 1 до 2 МРа и температура между 0 и 20 °C така че всички съединения, все още разтворени, да се утаят, след което въглеродният диоксид се изпраща в компресора. Получава се олеорезин с чистота 3.712 %, т.е. 37,120 ррт.

Пример 3

Меки олеорезинови капсули ···· ···· • ·

За да се получат меки желатинови капсули съдържащи олеорезин богат на ликопен FOS, първо трябва да се приготви олеорезин с подходяща концентрация. Например, олеорезина се приготвя при 0.60 % тегловни (6.0 g ликопен/kg олеорезин) чрез разреждане на екстракт богат на ликопен или олеорезин получен съгласно пример 1 или 2 с подходящо количество сурово маслинено масло (разредител).

Като например, ако се започне с олеорезин при 10 % трябва да се добавят 15.67 kg маслинено масло на kg олеорезин при 10 %, докато ако се започне с екстракт с 60 % ликопеново съдържание, трябва да се разтворят 10 g от този екстракт на kg маслинено масло. В двата случая, получения олеорезин при 0.6 % се хомогенизира чрез разклащане под Вакуум (например при 100 грт). По всяко време, трябва да се отбягва присъствието на слънчева светлина тъй като ликопенът е много светлочувствителен.

След хомогенизиране, олеорезинът се капсулира по обичайни методи, под азот, в меки капсули приготвени от карамелено-оцветен желатин за да се получи капсулиран продукт в меки желатинови капсули. Всяка капсула се напълва с 0.5 g олеорезин и затова всяка капсула съдържа 3 mg ликопен.

Изобретението позволява да се получи нов капсулиран продукт, интересен за хранителната промишленост, който се получава от природни продукти без да се използват органични разтворители в който и да е етап на процедурата. Препоръчаното поглъщане от този продукт е 3 капсули/дневно, което доставя общо 9 mg.

	• ···· ♦ ·	ft ft ft · · -	• ft · ·
20	·· · · · • · · ♦	• · · • · · · ·	ft
	• ft ft ft ·	• · · ·	ft
	• · · · ·	ft ft ·	ft ft
	··· ·· ··	• · · · ♦	ft ft

Kamo се използва предварително описания продукт като база, могат да бъдат изработени други продукти, които също да съдържат допълнителни компоненти за всяка капсула:

Емулгатор 1-15 тегловни части (mg)

Антиоксидант 1-15 тегловни части (mg)

Общо съдържание на всяка капсула 500 тегловни части (mg)

Състоянието на техниката съдържа многобройни Q публикации които потвърждават благотворните ефекти от приложенията на ликопен, по избор взет заедно с други продукти с висока хранителна стойност. Като например, ползи във връзка със здравето са отразени в статиите публикувани в нивото на техниката на изобретението. Важно свойство на продуктите осигурени чрез това изобретение е, че те имат по-добра абсорбция отколкото природния ликопен. Изследванията извършени от Drs. W. Stahl и Н. Sies, от Университета в Дюселдорф, показват че присъствието на масло драстично увеличава абсорбцията на ликопен [Stahl & Sies (1996)].

···· • · · · · · ····

Публикации

Burton, G. W. (1989). “Antioxidant action of cartooned”. J. Nutr. 119, 109-111.

Castro Gomez, F. J. (1999). “Estudio de la extraccion del licopeno procedente de los residuos industriales del tomate mediante el empleo de disolventes”. Proyecto Fin de Carrera. Escuela de Ingenierias Industriales. Universidad de Extremadura.

De Felice, S. L. (1991). “The nutraceutical initiatives: A proposal for economic and regulatory refofm”. Ed. The Foundation for Innovation in Medicine.

Di Mascio, P. ; Murphy, Μ. E. and Sies, H. (1989). “Lycopen as the most efficient biological carotenoid singlet oxigen quencher”. Arch. Biochem. Biophys., 274, 532-538.

Di Mascio, P. ; Murphy, Μ. E. and Sies, H. (1991). “Antioxidant defence systems: The role of cartooned, tocopherols and thiols”. Am. J. Clin. Nutn., 53, 1945-2005.

Diplock, A. T. (1991). “Antioxidant nutrients and disease prevention: an overview”. Am. J. Clin. Nutr. 53, 189S-193S.

Fauli and Trillo, C. (1993). Capsulas de gelatina blandas”, en

Tratado de Farmacia Galenica, 1 ^a edition, Luzan 5, S. A. de Ediciones, paginas 587-592.

• »· ·

• · · · , - · * ♦ · · · · ♦·

Giovannucci, Е. (1998). “Tomato intake and cancer risk: A review of the epidemiologic evidence”. 3 ^rd Worldwide Congress of the Tomato Processing Industry. Pamplona, 25-28 de mayo 1998. pages 69-80.

Giovannucci, E. ; Ascherio, A.; Rimm, Е. B.; Stampfer, M. J.; Colditz, G. A.; Willett, W. C. (1995). “Intake of cartooned and retinol in relation to risk of prostate cancer”. J. Natl. Cancer. Inst., 87, 1767-1776.

Rizvi, S. S. H., Daniels, J. A., Benado, A. L. and Zollweg, J. A, (1986). “Supercritical fluid extraction: operating principles and food applications”. Food Technology July, 40 (7), 57.

Stahl, W., & Sies H., Archives of Biochemistry and Biophysics, Vol. 336, No. 1 (1996).

Claims (13)

1. Метод за получаване на ликопенов концентрат свободен от органични разтворители (FOS), който включва:

а) поставяне на източника на ликопен в контакт със свръхкритичен флуид, при условия които позволяват разтварянето на ликопена в този свръхкритичен флуид, и

Ь) отделяне на ликопеновия концентрат FOS чрез депресиране на свръхкритичния флуид натоварен с ликопена получен в етап а), характеризиращ се с това, че свръхкритичния флуид натоварен с ликопен се депресира до налягане равно на или по-голямо от 10 МРа и при температура между 40 °C и 60 °C.

2. Метод съгласно претенция 1, при който източника на ликопен е продукт който съдържа ликопен.

3. Метод съгласно претенция 1, при който източника на ликопен съответства на индустриални отпадъци от индустриално преработване на домати.

4. Метод съгласно претенция 1, при който източника на ликопен съответства на кожи от домати, по избор заедно с доматени семена.

··«·

5. Метод съгласно претенция 1, който съответства на това, че се извършва сушене и смилане на източника на ликопен преди да се постави в контакт със свръхкритичния флуид.

6. Метод съгласно претенция 5, при който етапа на сушене се извършва до като се получи продукт със степен на влажност между 1 и 10 % .

7. Метод съгласно претенция 5, при който етапа на смилане на източника на ликопен се извършва за да се получи продукт с размер на частиците между 0.3 и 1.5 тт.

8. Метод съгласно претенция 1, при който свръхкритичния флуид се избира между въглероден диоксид, етилен, етан, хлоротрифлуорометан и пропилей.

9. Метод съгласно претенция 8, при който свръхкритичният флуид е въглероден диоксид.

10. Метод съгласно претенция 1, при който етап а) се осъществява при работно налягане равно на или по-високо от

30 МРа.

11. Метод съгласно претенция 10, при който етап а) се осъществява при работно налягане между 30 МРа и 70 МРа.

12. Метод съгласно претенция 1, при който етап а) се осъществява при температура равна на или по-ниска от 80 °C.

13. Метод съгласно претенция 12, при който етап а) се осъществява при температура между 50 °C и 80 °C.