BG107259A

BG107259A - Оптически активни 2-аминотетралинови производни, методи за получаването им и терапевтично приложение на фармацевтични състави, които ги съдържат

Info

Publication number: BG107259A
Application number: BG107259A
Authority: BG
Inventors: Gabriele Amari; Canale Maurizio Del; Roberta Razzetti; PRETI Pier MONICI; Ivano Rondelli
Original assignee: Chiesi Farmaceutici S.P.A
Priority date: 2000-05-12
Filing date: 2002-11-08
Publication date: 2003-07-31
Also published as: BR0110989A; ITMI20001053A1; IT1318516B1; TNSN01072A1; HUP0302027A2; ITMI20001053A0; CZ20023718A3; SK16052002A3; KR20020094014A; US20040102652A1; JP2003532700A; AU2001274000A1; EP1280759A1; IL152751A0; WO2001085668A1; NO20025393L; WO2001085668A8; AR028097A1; PL357466A1; NO20025393D0

Abstract

Изобретението се отнася до приложение на оптично активните форми на 5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралин и неговите ацилови естери с формула, като лекарства при сърдечносъдови заболявания, до метод за тяхното получаване, както и до приложението им във фармацевтични състави.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до енантиомеритс на съединенията с формула (1),

з която Ri и R₂ са з^дор^д _или СгСд-ацилови групи, в частност изобутмроил, и до техни фармацевтично приемливи соли като терапевтични средства.

В частност изобретението се отнася до приложението но (-)-(S) и (+)-(Р)-5,6-диизобутироилокси-2-мети за пояучсол:

на фармацевтични състави за лечение на някои сърдечно-съдови заболявания.

Енантиомерите от изобрете;

I vz I 5--.- -Siu ί чистота от 95 до 100%.

Пг.«л!!!.остр.л!!!о състояние на техниката η « «1 rri — j ³ -^:r метиламинотетралин, упоменаван по нататък като CHF 1035, за пръв път е описан в GB

2,123,410 в рамките на поредица аминотетралинови производни, представени като потенциални антибронхоспастични средства. След приложение по различни ларентерални пътища (орален, трансдермален и други) CHF 1035 бързо и изцяло се преобразува от плазмените и тъкачни естерази до неговата деестериф

141 ΙΙΛΠΟΜΟ fho·*'**⁰

- S '-I-':-а именно (±)-5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралин, обозначаван по нататък с експерименталния код CHF 1024.

След екстензивни проучвания върху профила на рецепторно действие на CHF 1024, който е фармакологично активен остатък, в WO 96/29065 се заявява приложението на CHF 1035 и неговите метаболити сърдечна слабост.

Там заявителят съобщава клиничните резултати след рацемичен CHF 1035 под формата на таблетки в три дозсви нива, т.е. 5, 10 и 15 мг, при пациенти с умерена застойна сърдечна слабост (клас Il-Ill по NYHA).

В действителност, CHF 1024 показва, че може селективно д^я стимулира аг-адренергич:

рецептори; стимулиращо дснсте ·: е наблюдавано само при концентрации 5 д- 400 пъти пс високи, д^к агонистичното действие върху ои-рецептора е било незначително

Посоченият профил води основно до съдоразширяващо рецепторен действие, без съответно увеличаване на освобождаването на катехоламини (адреналин и норадоенапин) и увеличаване на сърдечната честота.

Последните насоки в лечението на сърдечната слабост отделят голямо значение на намаляването на периферното съпротивление и на сърдечната честота, както и на модулирането на неврохуморалната система. В частност, следва да се предпочита приложението на лекарства, предизвикващи значимо и преди всичко продължително намаляване на сърдечната честота, ка.-гтс· и на плазмените катехоламини.

Техническа същност на изобретението

Установено е, че оптичните антиподи на CHF 1024 се различават съществено един от друг по фармакодинамичните си профили, което прави възможно представянето на различни терапевтични приложения за посочените съединения, както и за съответните им продроги, способни да ги освобождават бързо и в голямо количество in vivo, каквито са ациловите производни с катехолова група. В действителност, за (-)-(8)-енантиомера на CHF 1024, обозначаван понататък с експерименталния код CHF 1870, е установено, че има афинитет и селективност спрямо DA₂- и а₂-рецептори, както в проучвания на свързването, така и в изолирани тъканни препарати, като например ректо-кокцигеален мускул на заек и ушна артерия на заек, които са особено богати на такива рецептори, като това действие е значимо по-мощно, отколкото действието на (+)-(В)-енантиомера обозначаван по-нататък като CHF 1869, а също така е значимо поизразено в сравнение с рацемата. В модел in vivo, след приложение чрез венозна инфузия при анестезирани нормотензивни плъхове, CHF 1870 предизвиква хипотензивен отговор, малко по-слаб, но значимо попродължителен в сравнение с този на рацемата, както и на CHF 1869, който, обратно, предизвиква по-бърз, но по-кратък отговор. Освен това, подкожното приложение на CHF 1870 в продължение на 7 дни при спонтанно хипертензивни плъхове в съзнание не предизвиква намаляване на сърдечната честота, въпреки че предизвиква сравними хипотензивни ефекти.

Посочените наблюдения ясно отразяват както по-голямата селективност на (-)-(8)-формата спрямо пресинаптичните рецептори, така и относително по-високия дял на р₂-рецепторно стимулиране в действието на (+)-(Р)-формата, което може да бъде открито в резултатите на проучвания на свързването, представени в Таблица 1 (Пример 5).

Благодарение на посочените фармакодинамични и кинетични профили, CHF 1870 и съответните ацилови произзсдпи, особено Че»/ диизооутироипмцнят естер, означаван по-нататък с експерименталния код CHF 1810, са приложими за получаване на фармацевтични състави, които могат да бъдат използвани в лечението на хипертонията и сърдечната слабост, в частност застойната сърдечна слабост. Както бе споменато по-горе, последните насоки, особено в лечението на последното заболяване, отдават голямо значение на приложението на лекарства с хемодинамично-неврохуморален профил, характеризиращ се с намаляване на сърдечната честота при успоредно предизвикване на продължителна инхибиция на симпатикоадренергичната активност (Ferrari R. Eur. Heart J. 199, 20, 1613-1614). Като следствие от това може да бъде постигнато по-добро модулиране на посочените параметри чрез приложение на лекарства, характеризиращи се с по-селективно рецепторно действие и попродължителна активност, като например CHF 1810. Посоченият кинетичен характер ще осигури, от една страна, по-прост дозов режим на медикамента, с еднократно дневно приложение, което, от своя страна, ще доведе до значимо по-добро съдействие, в частност при пациенти на политерапия.

В предпочитаното изпълнение на изобретението CHF 1810 се прилага за получаване на фармацевтични състави за лечение на

• с пациенти със застойна сърдечна слабост и съпътстваща хиперактивност на симпатиковата нервна система, особено такива, спадащи към по-високите функционални класове по NYHA (Criteria Committee of the New York Heart Association. Nomenclature and Criteria for Diagnosis of Diseases of the Heart and Great Vessels; 7^th Ed., 1973). B действителност, в клиничната практика тежестта на симптомите и Функционалните възможности се преценяват според субективна скала, въведена за пръв път от New York Heart Association (NYHA), при която пациентите се определят в 1 от 4 функционални класа: пациенти със симптоми на сърдечна слабост при покой (клас IV), при по-малко от обичайно натоварване (клас 111), при обичайно натоварване (клас II); или само при натоварване, което може да предизвика симптоми при здрави индивиди (клас I).

От друга страна, експерименталните данни също потвърждават, че ранното лечение (NYHA клас I) с трансдермален CHF 1810 в хода на сърдечна слабост забавя или предотвратява процеса на сърдечно преустройство.

Поради относително по-високия дял на действие върху β₂рецептори и поради по-бързия отговор, водещ до по-бързо начало на терапевтичия ефект, CHF 1869 и съответните ацилови производни, особено изобутироиловият естер, означаван по-нататък като CHF 1800, могат да бъдат използвани както в лечението на остра хипертонична криза, така и на някои болестни състояния, характеризиращи се с лошо кръвоснабдяване на долните крайници, като например периферната облитерираща артериопатия. По принцип, приложението на посочените съединения може да се има предвид там, където е необходимо бързо понижаване на периферния съдов тонус. В действителност е установено, че след орално приложение на рацемата (CHF 1035), ефектите, свързани с фармакодинамичното действие на декстро-формата, са маскирани. Това следва да бъде свързано с факта, че след орално приложение на рацемаза, областта под кривата (AUC), която отразява плазмените нива на декстро-формата във времето, е около половината от тази на лево-формата, поради особеното кинетично поведение. Поради това CHF т 800 може да бъде полезен за приложение в лечението на патологичните състояния, посочени но-горе.

Приложението на съединенията от изобретението може да бъде извършено по всякакъв начин, предпочитано по орален път.

За орално приложние съединенията могат да бъдат формулирани в твърди или течни препарати, предпочитано в таблетки, чрез използване на допълнителни средства и ексципиенти, обичайно използвани във фармацевтичната техника.

По-предпочитана е употребата на CHF 18TO под формата на пластири за трансдермално приложение, адаптирани за приложение на активната съставка еднократно дневно при дневна доза от 0.01 мг/кг/дневно до 1 мг/кг/дневно, предпочитано от 0.02 мг/кг/дневно до 0.5 мг/кг/дневно, по-предпочитано от 0.03 мг/кг/дневно до 0.15 мг/кг/дневно. Тези количества са равни на единица дневна дозировка от 2.5 мг до 50 мг, предпочитано от 5 мг до 20 мг. Посочените формулировки в доиш вителност са единствените, способни да симулират приложение чрез инфузия; желаните нива на циркулиращото лекарство всъщност се достигат постепенно, което прави възможно намалявано го на риска от внезапно спадане на кръвното налягане. За трансдермално приложение, от 1ледна точка на производството, GHF 1810 се оказва по-подходящ от рацемичния CHF 1035.

Трансдермалните системи (пластири), използвани понастоящем, най-общо се състоят от: 1) външен поддържащ слой, който е защитна бариера, предотвратяваща загубата на лекарство от външната повърхност на пластира; if) лекарствен резервоар, изготвен от полимерен матрикс - хидро- или липофилен, в който е оформено лекарството; Hi) евентуално, специална мембрана, кояю контролира освобождаването на лекарство го ο ι резервоара, IV) адхозинен слой, който ефективно прикрепва пластира към кожата; V) защитна обшивка над адхезивния слой, която се отстранява преди нанасянето на Ф, пластира.

Процесът на оформянето обикновено се извършва чрез предварително разтваряне на лекарството в матрикса при 40-60^сС, последвано от отливане и изсушаване.

Рацемичният CHF 1035 показва сложен профил на кристални модификации. Дифракционните проучвания са установили три различни полиморфни форми (форми I, Н и ill) и са показали, че форма I показва три значими структурни преустройства, които обратимо се извършват, съответно, в областта между стайната температура и 65“ϋ, ив областта 65 - 86“С.

Възможно е след разтваряне в адхезивния матрикс да настъпят взаимни превръщания между двете отделни кристални структури, влизащи в субсистемата на форма I от рацемичния CHF 1035. Като краен резултат от процеса може да се образува различна кристална форма на лекарството, която има различни физически качества и като следствие от това - различни показатели за стабилност и бионаличност.

• · • · · ·

Обратно, CHF 1810 не показва структурно преустройство под 100°С. Поради това, той може да бъде включен в адхезивен матрикс без риск от полиморфен преход.

Енантиомерите на 5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралина, както и тези на съответните ацилови производни, могат да бъдат получени чрез конвенционалните техники, изхождайки от рацемичните съединения, чрез фракционна кристализация на техните добавени соли с подходящи оптично активни киселини. Рацемичните съединения могат, на свой ред, да бъдат получени съгласно представянето в GB 2,123,410 или съгласно това в WO 95/2У147.

Алтернативно, (-)-(S) и (+)-(R)- енантиомерите на CHF 1024 могат да бъдат получени посредством енантио-селективен синтез.

В частност, те могат да бъдат получени съгласно метод 3 от WO 95/29147 чрез стереоселективна редукция на 5-(2,3-диалкоксифенил)3-алкоксикарбониламино-2,5-дихидрофуран-2-он, който е едно от ключовите междинни съединения в процеса. Въпреки това, етап 5 от посочения процес, който включва директна редукция на алкилкарбамовата група, в частност метоксикарбониламино- до алкиламино-група, в частност метиламино-група, намалява значително общия добив. Много опити за увеличаване на добива от редукционната реакция на 2-метоксикарбониламино-5,6-диметокси-тетралин посредством LiA!H₄ в THF, който възлиза на 52%, са се оказали неуспешни.

Понастоящем е установено, и това е друг обект на настоящото изобретение, че когато алкилкарбамовото производно първо се подложи на N-метилиране и полученият N-метилалкилкарбамат след това се хидролизира и обеззащити до получаване на 5,6-хидрокси-2метиламинотетралин, общият добив от процеса може да бъде значимо повишен. Добивът от етапа на N-метилиране в действителност е

Чинг повече от 83%, докато този от хидролизата / обеззаицитяването е около 80-90%, независимо от това дали се извършват едновременно или последователно.

Необходимите етапи се представят подробно в Схемата по-долу и са следните:

а) кондензиране на 4-(2,3-диалкоксифенил)-2-кетобутеноева киселина с късоверижен (С₁-С₄)алкил-карбамат до получаване на 5-(2,3диалкоксифенил)-3-алкоксикарбониламино-2,5-дихидрофуран-2-он;

б) каталитична редукция на кондензационния продукт в стереоселективни условия до получаване на един от двата енантиомера на 4-(2,3-диалкоксифенил)-2алкоксикарбониламиномаслена киселина;

в) вътремолекулно циклизиране до получаване на един от двата енантиомера на 5,6-диалкокси-2-алкоксикарбониламино-1-тетралон;

г) редукция на кето-групата до получаване на един от двата енантиомера на 5,6-диалкокси-2-алкоксикарбонил-аминотетралин, предпочитано чрез каталитично хидрогениране в присъствието на силни киселини;

д) N-метилиране на 5,6-диалкокси-2-алкоксикарбониламинотетралин до получаване на един от двата енантиомера на М-метил-5,6диалкокси-2-алкоксикарбониламинотетралин, например с метил-йодид и натриев хидрид в тетрахидрофуран;

е) хидролиза на алкоксикарбамовата група и обеззащитяване на катехоловата група до получаване на 5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралин. Посочената реакция може да бъде извършена или в един етап, при използване например на 48% хидробромова киселина, или в два ПйСледйВа1елни еиана, СЪ|ЛаснО известните гехкики.

Съответните ацилови производни могат да бъдат получени чрез ацилиране на катехоловите хидроксили чрез известни техники.

I

СН₃ r_a= метил;

r₂m R₃=C,-C₄a>™·.

R^Rs’CrCsanw w*

Примери за изпълнение на изобретението

Изобретението е илюстрирано подробно в следващите примери:

Пример 1: Получаване на (+)-(Р)-5,6-диизобутироилокси-2метмламинотетралин хидрохлорид (CHF ίόΟΟ) чрез разделяне посредством фракционна кристализация

з) Получаване на (+)-(Р)-5,6-диизобутироилокси-2С метиламинотетралин (-)-Ь-дибензоил-тартарат гр (±)-5,6-диизобутироилокси-2-метиламинотетралин хидрохлорид (CHF 1035), получен съгласно WO 95/29147, са разтворени в 650 мл воден разтвор, съдържащ стехиометрично количество натриев бикарбонат. Разтворът е екстрахиран с хлороформ (3 х 700 мл). Опалесцентните органични фази са смесени, промити с вода, наситена с натриев хлорид (2 х 700 мл), изсушени са над натриев сулфат и са изпарени във вакуум при 35*0.

Полученото оранжево масло е смесено с 600 мл разтвор на етанол:вода 1:1 обем/обем, съдържащ стехиометрично количество от С монохидрид на (-)-1.-дибензоил-тартарова киселина (81.6 гр). Сместа е загрята до кипене и пълно разтваряне, след това продуктът е оставен да преципитира за 24 часа при стайна температура. Матерните луги са държани отделно. Полученото твърдо вещество е прекристализирано от кипящи етанол:вода 2:1 обем/обем до получаване на бял кристален продукт с точка на топене 205-206.5°С, който е изсушен във вакуум при 45°С.

б) Получаване на (+)-(Р)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин хидрихлорид гр (+)-(Р)-5,6-диизобутироилокси-2-метиламинотетралин (-)-Lдибензоил-тартарат са суспендирани в 200 мл хлороформ, след това са добавени 170 мл 5М етерна хлороводородна киселина. Полученият бистър разтвор е бъркан при стайна температура за 1 час, след това са добавени 300 мл етилов етер до получаване на бял кристален преципитат. Преципитатът е филтриран и твърдата утайка е третирана за 15 минути в 250 мл горещ ацетон, след това е изстудена, филтрирана и изсушена във вакуум при 60°С.

Точка на топене = 205-208°С; [а]₀ = +48.5 (с=0.98%, Н₂О); (GC-MS): 99.6%.

Пример 2: Получаване на (-)-(8)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин хидрохлорид (СНг 18ιΰ) чрез разделяне посредством фракционна кристализация

а) Получаване на (-)-(8)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин (+)-Р-дибензоил-тартарат

Матерните луги от етап б) на Пример 1 са изпарени до сухо във вакуум при 40°С. Утайката е смесена с 1300 мл метиленхлорид и неколкократно е промита с 600 мл О.ЗМ воден разтвор на натриев бикарбонат до получаване на основен разтвор. Органичната фаза е изсушена над натриев сулфат и изпарена във вакуум при 35°С.

Полученото оранжево масло е добавено към 1000 мл разтвор на етанол:вода 2:1 обем/обем, съдържащ 27 гр (+)-О-дибензоилтартарова киселина. Сместа е загрята при кипене до пълно разтваряне, след това е оставена да кристализира при стайна температура за 24 часа. Утайката е прекристализирана от кипящи етанол:вода 2:1 до получаване на кристален продукт с точка на топене 204-206°С, който е изсушен във вакуум при 45°С.

б) Получаване на (-)-(8)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин хидрохлорид

Следвана е процедурата, описана в Пример 16).

Точка на топене = 206-208°С; («Ь = -48.2 (с=0.98%, Н₂О); (GC-MS): 99.2%.

Пример 3: Получаване на (-)-(8)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин (CHF 1810) чрез енантиоселективен синтез

а) Получаване на 3-метоксикарбониламино-5-(2,3-диметоксифенил)-2,5-дихидрофуран-2-он

270 гр (1.14 мола) 2-кето-4-(2,3-диметоксифенил)-3-бутеноева киселина са разтворени в 2650 мл толуен, след това при разбъркване са добавени 13.4 гр (0.07 мола) р-толуенсулфонова киселина и 133.8 гр (1.78 мола) метилкарбамат. Сместа е загрявана при кипене за 4 часа при отстраняване на образуваната вода чрез азеотропна дестилация. Сместа е изстудена, мътният разтвор е филтриран и филтратът е изпарен във вакуум. Утайката е смесена с етилетер (1200 мл), твърдото вещество е филтрирано, промито с петролев етер и изсушено във вакуум при 60 С.

Добив: 313 гр (94%); TLC (СН₂С1₂,100%): Rf = 0.34.

б) Получаване на (+)-2-метоксикарбониламино-4-(2,3диметоксифенил)-маслена киселина гр (17 мола) от суспензия на 3-метоксикарбониламино-5-(2,3диметоксифенил)-2,5-дихидрофуран-2-он и 15 микромола родиев комплекс (R,R)-EtDiPtios(COD)Ots в 70мл предварително обезгазен метанол са хидрогенирани в Рагг-апарат (Р = 30 psi, Т = 20°С) при разбъркване за два часа. Сместа е филтрирана и разтворът е изпарен във вакуум.

Добив: 5 гр; превръщане: 95%; (NMR): 92%.

в) Получаване на (-)-5,6-диметокси-2-метоксикарбониламино-1тетралон

9.2 гр (0.03 мола) (+)-2-метоксикарбониламино-4-(2,3диметоксифенил)-маслена киселина в 185 мл метиленхлорид в азотна атмосфера са изстудени до 0°С, след това са добавени 7.3 гр (0.035 мола) РС1₅. Сместа е разбърквана при 0-5°С за 1 час, след това са добавени 9.6 гр (0.037 мола) SnCI₄ и е разбърквано при 0°С за още 30 минути, след това при стайна температура за 4 часа. Сместа след това е излята в ледена вода, разбърквана за 20 минути, след това е екстрахирана с метиленхлорид (3 х 300 мл). Смесените органични фази са промити с вода (4 х 300 мл), изсушени над натриев сулфат и изпарени до сухо във вакуум.

Твърдата утайка е смесена с етилетер (30 мл) и петролев етер (300 мл); сместа е оставена за една нощ, след това е филтрирана и изсушена във вакуум при 30°С.

Добив: 5.2 гр (60%); (NMR)= 90%.

г) Получаване на (-)-2-метоксикарбониламино-5,6-диметокситетралин

3.3 гр (29 ммол) триетилсилан са добавени към разтвор на (-)-5,6диметокси-2-метоксикарбониламино-1-тетралон (2.0 гр, 7 ммол) в 18 мл BF₃.(Et₂O) в азотна атмосфера. Сместа е бъркана при стайна температура за 24 часа, след това бавно е добавен наситен разтвор на NaHCO₃ до pH 8. Сместа е екстрахирана с етилетер (3 х 200 мл), органичните фази са смесени, изсушени над натриев сулфат и изпарени във вакуум. Твърдата утайка е разтворена в 200 мл метиленхлорид, добавени са 4 гр силикагел. Сместа е бъркана за 30 минути, след това е филтрирана и филтратът е изпарен до сухо във вакуум при 30°С.

Добив: 1.24 гр (65%); (NMR)= 95%.

д) Получаване______на______(-)-М-метил-5,6-диметокси-2метоксикарбониламино-тетралин

Разтвор на (-)-2-метоксикарбониламино-5,6-диметокситетралин (10 гр, 37.7 ммол) в 100 мл cyxTHF е добавен капково за 15 минути към суспензия на NaH (1.7 гр, 56.6 ммол - 80% в минерално масло) в 200 мл в сух THF. Получената суспензия е бъркана 1 час, след това 10 гр CH₃i (69 ммол), разтворени в 50 мл сух THF, са добавени капково за 10 минути и бъркането е продължило още 8 часа при стайна температура. Разтворът е изпарен във вакуум. Полученото масло е разтворено в 300 мл СНС1₃, промито е със 100 мл 1N НС1 и след това със 100 мл вода; след това е изсушено над сух натриев сулфат и е изпарено във вакуум. Утайката е пречистена чрез хроматография върху силикагел (32-63 микрона), използвайки като елуент петролев етер.етилацетат 7:3 обем/обем до получаване на безцветно масло, което се втвърдява след известно време.

Добив: 9.4 гр (88%); TLC (петролев етер.етилацетат 7:3 обем/обем): Rf = 0.4.

е) Получаване на (-)-5,6-диметокси-2-метиламинотетралин хидрохлорид

Разтвор на (-)-М-метил-5,6-диметокси-2-метоксикарбониламинотетралин (9.4 гр, 33.3 ммол) в 400 мл СН₃ОН е добавен към 50 гр 80% КОН в 40 мл вода и сместа е загрявана при кипене за 48 часа. Поголямата част от разтворителя е изпарена във вакуум, добавени са 200 мл вода и сместа е екстрахирана с хлороформ (3 х 150 мл); органичните фази са смесени, изсушени над сух натриев сулфат и ί ’ - ' . :

• · · · изпарени до сухо. Утаеното масло е смесено с 200 мл ацетон и 3.3 мл 37% НС) са добавени при разбъркване. Почти незабавно започва кристализиране на съответния хидрохлорид; бъркането е продължено още 20 минути, след това продуктът е филтриран, промит с ацетон, след това с етилетер и накрая е изпарен до сухо във вакуум при стайна температура.

Добив: 7.5 гр (86.7%); TLC (СН₂С1₂:СН₃ОН:СНзСООН 70:20:10 обем/обем/обем): Rf = 0.7.

ж) Получаване на (-)-5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралин хидрохлорид

41.4 гр сух AICI₃ (310.4 мол), 230 мл толуен и 20.0 гр (-)-5,6диметокси-2-метиламинотетралин хидрохлорид (77.6 мол) при лек сух азотен поток и разбъркване са загряти до кипене при 80°С за 4 часа, след това са изстудени до стайна температура с цел угасяване на реакцията посредством ледена вода (общо около 1000 мл). Водната фаза е отделена и изпарена във вакуум при около 80°С. Полученото белезникаво твърдо вещество е пулверизирано със 750 мл абсолютен етанол, филтрирано е и изсушено при 60°С.

Добив: 16.1 гр (90%); TLC (СНС1₃:СН₃ОН:СН₃СООН 80:15:5 обем/обем/обем): Rf = 0.15.

з) Получаване______на______(-)-(5)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин (+)-Р-дибензоил-тартарат гр от (-)-(Б)-5,6-дихидрокси-2-метиламинотетралин са суспендирани в 20 мл трифлуороцетна киселина. Получената суспензия е затоплена до 20°С и при разбъркване са добавени 20 гр изобутироилхлорид. Сместа е загрята до 85°С и оставена при кипене за 60 минути. Разтворът е изстуден до 50°С и дестилиран във вакуум до пълно отстраняване на трифлуороцетната киселина.

• · • ·

Получената маслена утайка е смесена със 100 мл метил-Е бутилов етер, изстудена е до 20°С, след това разтворъте наситен с газова хлороводородна киселина при бавно разпенване в разбъркваната маса, като температурата е поддържана около 20°С. След около 1 час продуктът е започнал да преципитира като бяло кристално твърдо вещество. Разтворът е изстуден до 15°С, промит е с 50 мл метил-Ебутилов етер и е изсушен във вакуум при 60°С.

Добив: 22.8 гр (95% в мол); точка на топене = 205-208°С; [a]_D = -

46.8 (с=1%, Н₂О); (GC-MS):> 95%.

Пример 4: Получаване на (+)-(И)-5,6-диизобутироилокси-2метиламинотетралин хидрохлорид (CHF 1800) посредством енантиоселективен синтез

Следвана е процедурата, описана в Пример 3, с изключение на енантиоселективния етап, описан по-долу.

Получаване_______на_______(-)-2-метоксикарбониламино-4-(2,3диметоксифенил)-маслена киселина

Суспензия на 3-метоксикарбониламино-5-(2,3-диметоксифенил)-

2,5-дихидрофуран-2-он (0.5 гр, 1.7 ммол) и родиев комплекс (S,S)L EtDiPhos(COD)Ots (1.5 микромола) в 70 мл предварително обезгазен метанол е хидрогенирана в Рагг-апарат (Р = 30 psi, Т = 20°С) при разбъркване за 2 часа. Сместа е филтрирана, след това разтворът е изпарен във вакуум.

Добив: 0.5 гр; превръщане:95%; (NMR):95%.

Пример 5: Рецепторен афинитет на CHF 1024-енантиомерите

Афинитетът на енантиомерите към адренергични и допаминергични рецептори е тестван посредством проучвания на свързването в мозъчни и периферни тъкани. Резултатите са представени в Таблица 1 при сравнение с CHF 1024-рацемата по ··

отношение на константата на инхибиране (Ki) като наномоларна концентрация (пМ).

Таблица 1

СУБСТРАТ	РЕЦЕПТОРЕН ПОДВИД	CHF 1024 Ki (пМ)	CHF 1870 Ki (пМ)	CHF 1869 Ki (пМ)
Стриатум от плъх [³H]-SCH23390	Централен DAi-рецептор	1	3000	6800	7400
Стриар/м от плъх [³Н]-спиперон	Централен ОА₂-рецептор		290	120	2400
Мозъчна кора от плъх [³Н]-празозин	Централен а ί-рецептор	*	6000	15000	21000
Мозъчна кора от плъх [³Н]-рауволсин	Централен а₂-рецептор	260	130	1600
Бял дроб от плъх [³Н]-(-)дихидроалпренолол	βι-рецептор р₂-рецегнор	45000 1500	40000 1000	90000 1400

Резултатите показват, че афинитетът на лево-енантиомерът (CHF 1870) към ОАг-допаминергичните и а₂-ядренергичните рецептори е, съответно, около 20 и 10 пъти по-висок, отколкото този на декстроенантиомера (CHF 1869), като афинитетът за другите рецептори по същество е еднаква.

Също така, в сравнение с рацемата CHF 1870 показва по-висок афинитет към DA₂- и а₂- рецептори с последващ по-малък риск от участие на други рецепторни компоненти, които не са необходими за търсената терапевтична активност.

Пример 6: Действие на CHF 1024-енантио.мерите в изолирани тъканни препарати

Фармакологичната активност на енантиомерите спрямо същите рецептори е тествана също и в изолирани тъканни препарати. Резултатите са представени в Таблица 2 като сравнение с CHF 1024рацемата по отношение на мощността (pD₂ = -log ЕС₅₀) и ефективността (а). ЕС₅₀ е концентрацията, предизвикваща 50% от максималния отговор, и е изразена в молове/литър (М).

Таблица 2

ТЕСТ J	CHF 1024	CHF 1870	CHF 1869
Електрически стимулирал ректококцигеален мускул от заек	pD₂	7.6	8,3	4,2
Инхибиране на съкращението Пресинаптич на ОА₂-рецепторна стимулация	а	0.96	0.91	0.87
Ушна артерия от заек с перфузия	рО₂	9.0	9.6	5.0
Инхибиране на електрическипредизвиканото съкращение Пресинаптична DA₂- и а₂-рецепторна стимулираща активност	а	0.94	0.92	0.92
сик&ъриЧеСКИ СшМунИраНО ляво предсърдие на морско свинче Увеличаване на силата на съкращение	р0₂	6.5	5.7	5.4
Щ-^ецешм^на Civ\wtyпущаща активност	а	0.81	0.91	0.83
Трахеален пръстен от морско свинче със съкращение, предизвикано от карбахол	рО₂	6.6	6.4	6.6
Ефект на отпускане Рг-рецепторна стимулираща активност	а	0.96	0.97 L	0.97

Резултатите показват, че при ректо-кокцигеален мускул и ушна артерия от заек, които са препарати, особено богати на DA₂допаминергични и а₂-адрен.ергични рецептори, (-)-(в)-енантиомерът е • ·

поне 10 000 пъти по-мощен, отколкото неговия оптичен антипод. Обратно, (+)-(Р)-енантиомерът има β-агонистичен профил със слабо действие върху а₂- и ОА₂-рецепторите.

Пример 7: Действие на CHF 1024-ена.нтиомерите при анестезиран плъх

При анестезирани нормотензивни плъхове с отчитане на артериалното налягане са сравнени ефектите, предизвикани от венозна инфузия за 30 минути на CHF 1024-енантиомери при ** сравнение с рацемата. Контролните животни са получавали само вехикулум. Резултатите са представени във Фигура 1 като средна стойност и стандартна грешка.

CHF 1870 предизвиква доза-зависимо понижаване на артериалното налягане, което се поддържа дори и след прекъсване на инфузията, което е в съответствие със селективността за пресинаптични рецептори, наблюдавана in vitro.

Обратно, бързото начало и преустановяване на хипотензивните ефекти, предизвикани от CHF 1869, е в съответствие с относително големия дял на неговото действие върху 3₂-рецептори.

Пример 8: Действие на GHF 1024-енантиомерите при спонтанно хипертензивни плъхове в съзнание

Ефектите, предизвикани от енантиомерите и от рацемата, са били определени също и при спонтанно хипертензивни плъхове в съзнание, при които артериалното систолично и диастолично налягане и сърдечната честота са отчитани чрез телеметрична система. Тази система се състои в поставяне на телеметричен детектор в коремната аорта, като по този начин са се записвали параметрите в рамките на 24 часа, докато животните са се движели свободно в клетките и се е избягвало каквото и да е въздействие от изследователя. Съединенията • ·

са били приложени чрез постоянна инфузия през подкожна осмотична мини-помпа при дози от 3 и 6 нмол/кг/мин за 7 дни, съответстващи на около 1 и 2 мг/кг/дневно, съответно. В случая на използване на рацемата лечението е продължило 14 дни.

Контролните животни са получавали само вехикулум. Резултатите за ефектите на CHF 1870, CHF 1869 и CHF 1024 са представени, съответно, на Фигури 2, 3 и 4 като средни стойности и стандартни грешки. Черните чертички обозначават периода на лечение.

Приложението на 3 нмол/кг/мин CHF 1870 (Фигура 2) предизвиква по-голямо понижаване на сърдечната честота в сравнение с рацемата (Фигура 4). Освен това, връщането към изходните стойности за налягането и сърдечната честота е станало по-бавно. По-точно, посочената доза предизвиква понижаване на артериалното налягане с 20-30 mm Hg и намаляване на сърдечната честота с 30-40 удара/минута (около 10%). Приложението на по-висока доза предизвиква по-силно, по-бързо намаляване на сърдечната честота (около 70 удара/минута).

Този ефект може да бъде особено полезен в лечението на пациенти, страдащи от хипертония и/или застойна сърдечна слабост.

Приложението на 3 нмол/кг/мин CHF 1869 предизвиква лек, но значим хипотензивен ефект, но не и намаляване на сърдечната честота (Фигура 3). При по-висока доза хипотензивният отговор, предизвикан от CHF 1869, е сравним с този, предизвикан от неговия оптичен антипод; от друга страна, не се наблюдава намаляване на сърдечната честота, която дори се увеличава по време на първите 2-3 дни от лечението. Връщането на артериалното налягане към изходните стойности е по-бързо, отколкото при CHF 1870, като се наблюдава почти незабавно след преустановяване на лечението.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1 Е^иант^,яГ|*^!!!ари ^из ^ад’-'‘пенията с формула (I) в която Rt и R₂ могат да са еднакви или различни и да са водород или СцСд-ацилова група, както и техни фармацевтично приемливи соли като лекарства.
2. Енантиомери съгласно претенция 1, характеризиращи се с оптична чистота в областта от 95% до 100%.
3 Енанти^п*^ри на

Ц β_ п f-τ'шлгчяп^игчл-О -··οτιя n^nuuriTOTnonviu

Wj w < · i w j ι » i j» w » ί vi wr / Ж— f»r*z r г к <·4ϊΐ»ιι I ν I ν I IFIΓΊ съглесно претенция или 2.
4. Състави за лечение диизобутироилокси-2-метиламинотетралин или негови фармацевтично приемливи соли, в комбинация с подходящи ексципиенти.
5. Състави съгласно претенция 4 под формата на пластири за транедермално приложение.
6. Състави за лечение на остра хипертонична криза или на патологични състояния, характеризиращи се с лошо .** ··· ; : · ··· • · ·<·

2 · · ♦ ·· • · · ·· ·· · ♦♦· · *;23 • · * · ♦ • · • · • · • · · ♦ на долните кръвоснабдяване облитерираща диизобутироилокси-2-метила»линотетралин <+>α»Μ«αι ost’// що г^^!*“^в.ливи соли в комбинация с артериопатия, крайници като съдържащи или периферна (+)-(R)-5,6негови подходящи ексципиенти.
7Ш1РТПП αα πθπί/uoooi'» μα лптмшл ρι'τιλρι.ιι* гНппвям μα Д £?_ пиуи.пплипл,

IVICIU_tt J— —----- . — 1ЧЧ. —.....— >>· 4.. J...... . — М-^а''*'Г1Г ——

2-метиламинотетралин или негови естери, който включва следните етапи:

Фяйв¹'

а) конд^еи,‘’^,'^,г'^ои“ |^о 4-(2 3^_д^{,лаг,1,П1|/}'^г‘^мф^ви'’^г!)^_2^_кетобутечо^еве киселина с късоверижен (СтСдЕалкилкарбаулат до получаване на 5/О 4 П ' «П ГЧ/^ХГ^ЧГЬ''· !'Я η\ *5 α η,/ΓΊ.'Τ'' «ναί^^Γ'· Л Т-!''· « чиг\_О н ιινιι п гсЛмпоц.

V,—> — 1-1··—' ..·. ч ~ t·,'* — (“tr' — 't'J t'—^п

2-он;

Ι/αΤΡΠΜΤΜΙIMO ηΑΠΜΙΠΙΜΠ р ГТрОеЛО^П^Ь*Т|4Оии yOHODMO u?5 ППЛПМНТО ПТ 4Z J Ixd I Wt4 IV I I VI fl iW< Jkv ·» p-jJ ** ' V I WJ-,»w.«>VIV»r··»· J W Wv ir I llwl I I J* — tlj . v > «Μ V « кондензирането до получаване на един от двата енантио?лера на 4(Q ^-ΠΗΟΠΙ/ηΜΊΜΉθΙ-'υΐ n^-^nvAI/^UVQ^AUUnQMUUnM'irr'aU^ ’^СОЛИНа’ в) въ^тре»лолеиулно циклизиране до получаване на един от двата

Я А_ п цо nwnνη!Λ-0-ί5 π vn vri« ναηίάηчu π_αмιληΟ- 1 ---.... — ..«ρ. _ — · .... . I на енантиомера тетралон;

г) ред:

енантиоулера на 5,6-д^мапкокси’2-апкокси'ча^пбонил=а?линотетрелин;

д) N-метилиране на 5,6-диалкоиси-2οΓ·νο.να<.·ναη^0υι«πα·*ι«ι |0у2тг*2р^н до попу*'cohs на ®дин от двата

М-*летил-5,6-диалкокси-2wvi пял μα ,J Γι— на на онантиоулера алкоксикарбониламинотетралин;

θ) хид^^”*'*⁰*’ на група и об^{ог>,5!,,!!!}’^,тпва''о на катехоловата група до получаване на един от двата енантио**ера на ίζ <>_Γ!(·ν'Λ ППС1/ГЧ-') >>'5τι|ηΑ<_ΙΜυη_ΤΟΤ^'5ΠΙΐμ· *^-r,^w ГЧ* *'** ⁴ГЧГ* «··’-’ · ·· .—««···** ·ν I V . pT'MlJ 1Г1П,

ж) евентуално естерифициране c подходящи ацилиращи средства.

WO 01/8S668 • *

РСТ7ЕР01/05212

Фигура 1 ο

-о-вехикулум(п = 12)

1 nmol/kg/min (η = 8) —ж— 3 nmol/kg/min (η = 8)
10 nmol/kg/min (η = 8) ο

ι I I______________!______________1 t t ' I I_____________L

0 5 10 20 30 40 50 60

-•о-вехикулум(_п = 5)

1 nmo/kg/min (n = 6) —ж— 3 nmol/kg/min (n = 5)

10 nmol/kg/min (n = 5)

Венозна инфузия ' t____________t < > < 1____________1____________ΙΟ 5 10 20 30 40 50 60

-о-вехикулумг_{п =} 5)

-•A 1 nmol/kg/min (n = 5) 3 nmol/kg/min (n - 5)

-*-•10 nmol/kg/min (n = 5)

CHF 1024

CHF 1870

CHF 1869 ιет /'.тпямм! ia ♦ · #**·

WO 01/85668