BG62325B1

BG62325B1 - Фармацевтичен състав за лечение на глаукома

Info

Publication number: BG62325B1
Application number: BG99213A
Authority: BG
Inventors: Takahiro Ogawa; Takaaki Deguchi; Yoshifumi Ikejiry; Katsuhiro Inada
Original assignee: Senju Pharmaceutical Co.; Yamanouchi Pharmaceutical Co.
Priority date: 1992-05-22
Filing date: 1994-11-28
Publication date: 1999-08-31
Also published as: EP0642789B1; WO1993024121A1; BR9306399A; US5663205A; HU9403350D0; DE69326610T2; RU94046143A; RU2102069C1; EP0642789A1; BG99213A; TW219930B; CA2136321A1; CN1080849A; HUT71123A; KR100253515B1; EP0642789A4; DE69326610D1; ES2137260T3; ATE185070T1

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до фармацевтичен състав за лечение на глаукома, който действително е лишен от странични ефекти, стабилен е и води до подобрена активност за понижение на вътрешноочното налягане при ниски концентрации.

Глаукомата е заболяване, характеризиращо се с ненормално повишение на очното налягане, което предизвиква различни симптоми като умора на окото, замъглено виждане, болка в окото, постепенно отслабване на зрението, евентуално водещи до загуба на зрение. Заболяването предизвиква втвърдяване на очната ябълка като камък или вдълбочаване на зеницата, изглеждаща зелена.

Извън очната ябълка воднистата течност (влагата) циркулира независимо за поддържането на постоянно налягане в окото, което е от 15 до 20 mm Hg. Влажността се контролира от циркулацията на кръв или лимфа, резилианса на стените на очната ябълка, дейността на основния нерв и т.н. и, когато някои от тези фактори стане абнормален, очното налягане се повишава и се развива глаукома.

Когато тази абнормалност е предизвикана от офталмологични заболявания като ирит, рани и кръвотечение в стъкловидното тяло, резултантното заболяване се нарича вторична глаукома. Все пак, обичайният тип глаукома е първичната глаукома, при която абнормалността е от неизвестен произход. Първичната глаукома се разделя на три типа: възпалителна глаукома, чието развитие е бързо; обикновена глаукома, чието развитие е хронично; и вродена глаукома.

Предшестващо състояние на техниката

За лечението на глаукомата се използват различни медикаменти със специфични цели за предпазване от повишаване на очното налягане или понижаване на нарастването на очното налягане. Известните медикаменти, понижаващи очното налягане, включват симпатометични лекарства като епинефрин (epinephrine) , но епинефринът със своята мидриатична активност предизвиква стесняване на ъгъла, когато се прилага при стесняваща ъгъла глаукома, като по този начин е възможно да предизвиква бързонарастващо очно налягане и често предизвиква повишаване на кръвното налягане и пигментиране в конюнктивата.

Парасимпатометичните лекарства като пилокарпина (pilocarpine) с тяхната миотична активност водят към усещането за тъмнина или акомодационна абнормалност във визуалната област.

Напоследък β-адренергичните блокиращи агенти като тимолола (timolol), благодарение на потискащия ефект по отношение на продуцирането на водниста течност, се използват екстензивно за лечение на глаукома (Drug Therapy Practical Series, The Drug Treatment of Glaucoma, pp. 70-75, 1990). Тези β-адренергични блокиращи агенти, които е известно, че предизвикват системни странични ефекти като брадикардия, сърдечна недостатъчност, астматичен пристъп, не могат да бъдат администрирани на пациенти с такива симптоми.

Известно е, че о^-адренергичните блокиращи агенти предизвикват изтичане на водниста течност и буназосин хидрохлоридът може да повиши хороидалното кръвно налягане, което води до възможността за развитие на нов терапевтичен агент за лечение на глаукома с ниско налягане (Journal of Japanese Society of Ophthalmology, vol. 42, pp. 710-714, 1991). Следователно, това лекарствено средство намира приложение при лечението на глаукома, но конюнктивната хиперемия и миозата, дължащи се на неговата вазодилаторна активност, ще бъдат неизбежни.

Обратно на горното, β-адренергичните стимуланти могат също да бъдат дадени на пациенти, но конвенционалните β-адренергични стимуланти като салбутамол (salbutamol) показват задоволителна активност, само когато се прилагат във високи концентрации, което от своя страна води до значителна конюнктивна хиперемия и прави невъзможно продължителното администриране.

Както беше казано по-горе, в действителност досега не са открити задоволителни агенти за лечение на глаукома, които са лишени от гореспоменатите странични ефекти и, които са стабилни и ефективни при ниски концентрации.

Напоследък се съобщава, че фенилетаноламиновите производни или техните соли, включително 5- [1-хидрокси-2- [2- (2-метоксифенокси)етиламино] етил] -2-метилбензолсулфонамид хидрохлорид (наричан по-долу амосулалол хидрохлорид), проявяват както а-адренергична, така и β-адренергична блокираща активност и са ефективни като хипертензивни агенти и агенти за лечение на ангина пекторис (Japanese Unexamined Patent Publication No 95544/1979).

За описаните по-горе съединения, проявяващи както α-адренергична, така и β-адренергична блокираща активност, се съобщава, че подобряват недостатъците на страничните ефекти, предизвикани от комбинираното прилагане на а- и β-адренергичните агенти и по този начин са ефективни като а- и β-блокиращи агенти, по-специално като активни ингредиенти за антихипертензивни агенти, агенти за лечение на ангина пекторис, антиаритмични агенти и др. (Japanese Unexamined Patent Publication No 73610/1980).

Във връзка c тези обстоятелства заявителите на настоящото изобретение проведоха интензивно изследване за откриване на лекарствена субстанция, лишена напълно от странични ефекти, свързани с посочените конвенционални медикаменти, и проявяваща комбиниран механизъм на действие за потискане на образуването на водниста течност и предизвиква изтичането на воднистата течност, като по този начин се постига ефективна активност за понижение на вътрешноочното налягане при ниски концентрации. В резултат на това заявителите на настоящото изобретение установяват, че амосулалол хидрохлоридът, описан в посочения японски патент, показва отлична активност за понижение на вътрешноочното налягане и предизвиква по-малка част от страничните ефекти, наблюдавани при конвенционалните лекарства, като едновременно с това е стабилен и ефективен при ниски концентрации.

Задача на настоящото изобретение е да предложи фармацевтичен състав за лечение на глаукома, лишен от споменатите по-горе недостатъци, който е стабилен и има ефективна активност за понижение на вътрешноочното налягане при ниски концентрации.

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до нов и полезен фармацевтичен състав за лечение на глаукома, който съдържа като активен ингредиент 5- [1-хидрокси-2- [2-(2-метоксифенокси) етиламино] етил] -2-метилбензолсулфонамид (наричан по-долу “амосулалол”) с формула

ОСН₃ или негова кисела сол. Тази кисела сол може да бъде, например, солите с неорганични киселини като хидрохлорид и сулфат, и солите с органични киселини като малеат, тартарат и цитрат, при което се предпочита хидрохлоридът (т.е. амосулалол хидрохлорид).

Амосулалолът или неговият хидрохлорид, който представлява активния компонент за средства за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение е описан в смисъл на физико-химични свойства и метод за получаване, например в споменатия по-горе Japanese Unexamined Patent Publication No 95544/1979.

Съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение, както може да се види от примерите от изпитанията, проявява подобрена активност за понижение на вътрешноочното налягане при ниски концентрации, като едновременно с това проявява понижена токсичност и остава стабилен. Следователно, съставът за лечение на глаукома може да се използва като ефективно лекарство за лечение на различни видове глаукома.

При използването на амосулалола или неговия хидрохлорид като фармацевтичен състав при лечение на глаукома този активен ингредиент може да бъде смесен с подходящи известни фармакологични носители, ексципиенти, разредители и други и може да бъде преработен в състави за парентерално приложение като офталмологични разтвори, мехлеми и инжекционни разтвори и състави за орално администриране като таблетки, капсули и гранули.

Когато съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение се използва под формата на офталмологичен разтвор, е подходящо използването на буфери, тонични агенти, консерванти, спомагателни солюбилизиращи агенти (стабилизатори), агенти за регулиране на pH, сгъстители, хелатообразуващи агенти и други адитиви, които конвенционално се използват в офталмологичните разтвори дотолкова, доколкото те не влияят негативно на задачата на настоящото изобретение.

Между горните адитиви буферите включват, например, фосфатни буфери, боратни буфери, цитратни буфери, тартаратни буфери, ацетатни буфери и аминокиселини.

Тоничният агент може да бъде, например, захари като сорбитол, глюкоза и манитол, поливалентни алкохоли като глицерин, полиетиленгликол и пропиленгликол, и солите като натриев хлорид.

Примерите за консерванти включват бензалкониев хлорид, бензетониев хлорид, естери на р-хидроксибензоената киселина като метили етилхидроксибензоати, бензилов алкохол, фенетилов алкохол, сорбинова киселина или нейни соли, тимерозал и хлорбутанол.

Като спомагателни солюбилизиращи агенти могат да бъдат споменати например циклодекстрините и техните производни, водоразтворимите полимери като поливинилпиролидон, повърхностно активните вещества и т.н., като за предпочитане се използват поливинилпиролидон и циклодекстрин.

Агентите за регулиране на pH включват солна, оцетна и фосфорна киселина, натриев, амониев и калиев хидроокис.

Примерите за сгъстители включват хидроксиетилцелулоза, хидроксипропилцелулоза, метилцелулоза, хидроксипропилметилцелулоза, карбоксиметилцелулоза и техните соли.

Хелатообразуващият агент може да бъде например натриев едеат, натриев цитрат или кондензирани натриеви фосфати.

Когато фармацевтичният състав за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение се използва под формата на офталмологичен мехлем, като база е подходящо използването на пречистен ланолин, петролат, пластична база, течен парафин, полиетиленгликол и други.

Съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение може да се използва под формата на състави за орално администриране като таблетки, капсули и гранули, както и под формата на разтвори за инжектиране.

Съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение може да се администрира в различни дози в зависимост от начина на администриране, симптомите, възрастта и телесното тегло на пациента и, когато се използва под формата на офталмологичен разтвор за възрастни, е желателно да съдържа активния агент амосулалол или неговата сол в концентрации 0,001-5,0% тегл./об., за предпочитане 0,05-1,0% тегл./об. от един до четири пъти дневно и от една до няколко капки при всяко администриране.

В случаите, когато съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение се прилага под формата на офталмологичен мехлем, е желателно той да включва активния ингредиент от 0,001 до 10,0% тегл./тегл., за предпочитане 0,05-1,0% тегл./тегл., от един до четири пъти дневно в зависимост от остротата на симптомите.

Съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение може да бъде смесен с един или не по-малко от два други състава за лечение на глаукома, освен ако това не противоречи на настоящото изобретение.

Съставът за лечение на глаукома съгласно настоящото изобретение може да съдържа други ингредиенти, имащи други различни полезни качества в допълнение на състава за лечение на глаукома, освен ако това не противоречи на настоящото изобретение.

Друг аспект на настоящото изобретение е фармацевтичен състав за лечение на глаукома, съдържащ амосулалол хидрохлорид и поливинилпиролидон, или а-циклодекстрин. Амосулалол хидрохлоридът под формата на разтвор е стабилен по отношение на топлина и светлина, но, когато се охлади, разтворът замръзва и дори след възвръщане до стайна температура, образуваните по време на замръзването кристали не се разтварят лесно. Ето защо е проблем използването на разтвора след съхранение на студено място.

Заявителите на настоящото изобретение, търсейки фармацевтичен състав, който няма този недостатък, установиха, че чрез добавянето на поливинилпиролидон или а-циклодекстрин към разтвора на амосулалола, разтворът може да бъде използван без остатъчни кристали.

При този аспект на настоящото изобретение също могат да бъдат добавени споменатите по-горе буфери, тонични агенти, консерванти, спомагателни солюбилизиращи агенти (стабилизатори), агенти, регулиращи pH, сгьс4 тители, хелатообразуващи агенти и други адитиви, които обикновено се използват за получаване на офталмологичните разтвори дотолкова, доколкото те не влияят неблагоприятно на настоящото изобретение.

Изобретението се пояснява по-подробно с приведените примери, които не ограничават обхвата му.

Примерни изпълнения на изобретението

Пример 1. Офталмологичен разтвор

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,05; манитол 5,0; натриев дихидроксифосфат 0,1; метил-р-хидроксибензоат 0,02; пропил-рхидроксибензоат 0,01 и подходящо количество разредена солна киселина (pH 6,0).

Горните ингредиенти се смесват със стерилна пречистена вода, така че да се получи общо количество 100 ml.

Пример 2. Офталмологичен разтвор.

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,1; борна киселина 2,0; бензалкониев хлорид 0,005 и подходящо количество натриев хидроокис (pH 6,0).

Пример 3. Офталмологичен разтвор.

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,25; концентриран глицерол 2,6; натриев ацетат 0,1; а-циклодекстрин 0,1; метил-р-хидроксибензоат 0,02; пропил-р-хидроксибензоат 0,01 и подходящо количество разредена солна киселина (pH 4,5).

Пример 4. Офталмологичен разтвор.

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,5; концентриран глицерол 2,6; натриев ацетат 0,1; бензалкониев хлорид 0,005 и подходящо количество разредена солна киселина (pH 5,5).

Пример 5. Офталмологичен разтвор.

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,5; концентриран глицерол 2,6; натриев ацетат 0,1; поливинилпиролидон 0,5; бензалкониев хлорид 0,005 и подходящо количество разредена солна киселина (pH 5,0).

Пример 6. Офталмологичен разтвор.

Приготвя се офталмологичен разтвор със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 1,0; концентриран глицерол 2,6; кисел натриев фосфат 0,1; поливинилпиролидон 1,0; натриев едеат 0,05; бензалкониев хлорид 0,005 и подходящо количество натриев хидроокис (pH 4,0).

Пример 7. Офталмологичен мехлем.

Приготвя се офталмологичен мехлем със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 1,0; течен парафин 1,0; подходящо количество бял петролат, като общото количество е 100 g.

Пример 8. Офталмологичен мехлем.

Приготвя се офталмологичен мехлем със следния състав в g: амосулалол хидрохлорид 0,5; течен парафин 1,0 и подходящо количество бял петролат, като общото количество е 100 g.

Примери за изпитания

Пример 1. Активност на амосулалол хидрохлорида за понижение на очното налягане при пигментирани зайци с нормално очно налягане.

Мъжки пигментирани зайци (Dutch belted rabbits) с тегло около 2 kg, за които е установено, че нямат очни изменения, се отглеждат в кафези при температура 24 ± 4°С и относителна влажност 55 ± 15%, като им се дава твърда храна (Labo RG-RO, производство на Nihon Nohsan Kogyo К.К.) с дневна дажба 100 g на заек и им се оставя свободен достъп до чешмяна вода за пиене.

Като изпитвано лекарство амосулалол хидрохлоридът се приготвя като 0,05%-ен (понататък в изложението изразът “%” означава “тегл./об.%”) и 1,0%-ен водни разтвори, които се използват в теста, а 0,5%-ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат [Timoptol (запазена марка): Ban-Yu Pharmaceutical Co.] и физиологичен салин се използват като по зитивно контролно лекарство и контролна субстанция, респективно.

(1) Измерване на очното налягане.

Тридесет и два заека се разделят в четири групи по осем заека и в едното око на всеки заек се поставят 50 μΐ от изпитваните лекарства, както и контролното лекарство и физиологичният разтвор, като другото око остава нетретирано. Преди накапването и 0,5, 1, 2, 3, 4, 6 и 8 h след локалното приложение се измерва очното налягане на двете очи на всеки от зайците, като се използва Pneumatonograph (производство на Alcon Co., наричан по-нататьк за краткост PTG).

На фигура 1 са представени измененията във времето на очното налягане на очите, третирани чрез накапване с всяко от изпитваните лекарства, контролното лекарство и физиологичния салин, като времето (h) след накапване е взето за абсциса, а очното налягане (mm Hg) - за ордината; всяка стойност е средна ± S. Е. (броят на случаите е осем). Означенията “a”, “b”, “d” и “е” означават физиологичен салин, 0,05%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, 1,0%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид и 0,5 % -ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат, респективно.

Както се вижда от резултатите, представени на фиг.1, локалното прилагане на 1,0%ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид показва значително понижаване на очното налягане, което се поддържа от 30 .min след накапването до 6 h, като максималното понижение от 9 mm Hg на очното налягане се постига 3 h след накапването. 0,05%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид достига максимално понижение от 3,6 mm Hg на очното налягане 2 h след локалното приложение.

Накапването на 0,5%-ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат, използван като позитивно контролно лекарство, предизвиква само слабо спадане на очното налягане с 2,4 mm Hg 30 min и 1 h след локалното приложение.

(2) Измерване на диаметъра на зеницата. На всеки от зайците, използвани при измерванията в горната точка (1), се измерва диаметърът на зеницата на двете очи при използването на микрометър, преди накапването и 0,5, 1, 2, 3, 4 и 6 h след локалното приложение на отделните изпитвани лекарства и физиологичния салин, респективно. Измерванията на диаметъра на зеницата на очите, третирани с всяко от изпитваните лекарства, показва изменения в нормалния диапазон, като в нито една от двете групи не се наблюдава значително изменение в диаметъра на зеницата. Това показва, че амосулалол хидрохлоридът не упражнява никакъв ефект върху диаметъра на зеницата.

Пример 2. Активност на амосулалол хидрохлорида за понижение на очното налягане при пигментирани зайци с нормално очно налягане.

Четиридесет мъжки пигментирани зайци (Dutch belted rabbits) с тегло около 2 kg, за които е установено, че нямат очни изменения, се отглеждат в кафези при температура 24 ± 4°С и относителна влажност 55 ± 15%, като им се дава твърда храна (Labo RG-RO, производство на Nihon Nohsan Kogyo К.К.) с дневна дажба 100 g на заек и им се оставя свободен достъп до чешмяна вода за пиене.

Като изпитвано лекарство амосулалол хидрохлоридът се приготвя като 0,05, 0,5%ен и 1,0%-ен воден разтвор, които се използват в теста, а 0,5%-ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат [Timoptol (запазена марка): Ban-Yu Pharmaceutical Co.] и физиологичен салин се използват като позитивно контролно лекарство и контролна субстанция, респективно.

(1) Измерване на очното налягане.

Четиридесетте заека се разделят в пет групи по осем заека и в едното око на всеки заек се поставят 50 μΐ от изпитваните лекарства, както и контролното лекарство и физиологичният разтвор, като другото око остава нетретирано. Преди накапването и 0,5, 1, 2, 3, 4, 6 и 8 h след локалното приложение се измерва очното налягане на двете очи на всеки от зайците, като се използва PTG.

Измененията във времето на очното налягане на очите, третирани чрез накапване с всяко от изпитваните лекарства, контролното лекарство и физиологичния салин са представени на фигура 2 (за третираните очи) и фигура 3 (за нетретираните очи), като времето (h) след накапване е взето за абсциса, а очното налягане (mm Hg) - за ордината; всяка стойност е средна ± S.E. (броят на случаите е осем). Означенията “a”, “b”, “с”, “d” и “е” означават физиологичен салин, 0,05%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, 0,5% ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, 1,0%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид и 0,5%-ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат, респективно.

Както се вижда от резултатите, представени на фиг.2 (за третираните очи), локалното прилагане на 1,0%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид показва значително понижаване на очното налягане, което се поддържа от тридесетата минута след накапването до 6 h, като максималното понижение от 9 mm Hg на очното налягане се постига 3 h след накапването. 0,5%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид води до значително понижение на очното налягане от тридесетата минута до 4 h след локалното приложение и максималното понижение от 6,2 mm Hg на очното налягане се постига 2 h след локалното приложение. 0,05%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид достига максимално понижение от 3,6 mm Hg на очното налягане 2 h след локалното приложение.

Накапването на 0,5%-ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат, използван като позитивно контролно лекарство, предизвиква само слабо спадане на очното налягане с

2,4 mm Hg 30 min и 1 h след локалното приложение.

Както се вижда от резултатите на фиг.З (за нетретираните очи), очното налягане не се изменя забележимо за другите очи в групите, третирани със съответните изпитвани лекарства, което потвърждава факта, че амосулалол хидрохлоридът по никакъв начин не въздейства на нетретираните очи.

(2) Измерване на диаметъра на зеницата.

На всеки от зайците, използвани при измерванията в горната точка (1), се измерва диаметърът на зеницата на двете очи при използването на микрометър, преди накапването и 0,5, 1, 2, 3, 4 и 6 h след локалното приложение на отделните изпитвани лекарства и физиологичния салин, респективно.

Фигура 4 показва измененията във времето на диаметъра на зеницата на очите, третирани с всяко от изпитваните лекарства, като времето (h) след накапването е взето за абсциса, а диаметърът на зеницата (mm) е взет за ордината; всяка от стойностите е средна ± S.E. (броят на случаите е осем). Означенията “а и “с” се отнасят за физиологичен разтвор на салин и 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид съответно.

Както се вижда от резултатите, представени на фиг.4, измерванията на диаметъра на зеницата в групите, третирани с всяко от изпитваните лекарства, показват изменения в нормалния диапазон, като в нито една от двете групи не се наблюдава значително изменение в диаметъра на зеницата. Това показва, че амосулалол хидрохлоридът не упражнява никакъв ефект върху диаметъра на зеницата.

Горните резултати показват, че амосулалол хидрохлоридът проявява значителна активност за понижение на очното налягане по отношение на нормални очи на пигментирани зайци и при ниски концентрации от порядъка на 0,05%, проявява по-силна активност за понижение на очното налягане, отколкото 0,5%ен офталмологичен разтвор на тимололмалеат. Доказва се също, че амосулалол хидрохлоридът, който не влияе върху диаметъра на зеницата и при концентрации по-ниски от 0,5% предизвиква само слаба конюнктивна хиперемия, би могъл да се използва като клинично надежден медикамент.

Пример 3. Активност на амосулалол хидрохлорида за понижение на очното налягане при пигментирани зайци с нормално очно налягане при последователно прилагане в продължение на пет дни.

Осем мъжки пигментирани зайци (Dutch belted rabbits) с тегло около 2 kg, за които е установено, че нямат очни изменения, се отглеждат в кафези, в които се поддържа температура 24 ± 4°С и относителна влажност 55 ± 15 %, като им се дава твърда храна (Labo RG-RO, производство на Nihon Nohsan Kogyo К.К.) с дневна дажба 100 g на заек и им се оставя свободен достъп до чешмяна вода за пиене.

На осемте пигментирани зайци, отгледани съгласно горната процедура, се прилагат 50 μΐ 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид на едното око и 50 μΐ физиологичен салин - на другото. Очното налягане се измерва преди първото накапване и през равни интервали от 1 до 8 h след прилагането на първия и петия ден и преди първото накапване и 2 или 3 h след прилагането на втория, третия и четвъртия ден, респективно, като очното налягане се измерва допълнително 24 h след първото накапване на петия ден.

Фигура 5 показва изменението на очното налягане във времето за период от 5 дни, предизвикано от последователното накапване на 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид три пъти на ден като времето (h) след накапването е взето за абсциса, а очното налягане (mm Hg) е взето за ордината; всяка от стойностите е средна ± S.E. (броят на случаите е осем). Означенията “а” и “с” се отнасят за физиологичен разтвор на салин и 0,5%ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, съответно.

Както е очевидно от резултатите, показани на фиг.5, максималното спадане на очното налягане от 4,8 mm Hg се забелязва 2 h след първото накапване на първия ден; второто накапване, направено 4 h по-късно, не води до по-нататъшно понижение на очното налягане, но предизвиква продължително понижение на очното налягане, което се възстановява до първоначалната си стойност 24 h по-късно. На втория ден значително понижение на очното налягане се наблюдава 2 h след накапването, както това става на първия ден, докато на третия ден не се наблюдава значително спадане в очното налягане. Все пак, значително понижение на очното налягане се забелязва на четвъртия ден и при което и да е от измерванията на петия ден се наблюдава почти същата степен на понижение на очното налягане, както на петия ден.

Горните резултати показват, че 0,5 %ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, когато се прилага последователно на очите на пигментирани домашни зайци па три пъти на ден в продължение на пет дни предизвиква почти същата степен на понижение на очното налягане в който и да е от дните на лечение и по този начин води до потвърждение на факта, че амосулалол хидрохлоридът е свободен от тахифилаксис.

Пример 4. Активност на 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид за понижение на очното налягане при бели зайци с предизвикано чрез водно натоварване свръхочно налягане.

На пет мъжки бели зайци с тегло около 2 kg, използвани като опитни животни, се прилагат 50 μΐ 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид на едното око на всеки заек и 50 μΐ физиологичен салин - на другото и с помощта на орална сонда след 30 min се вкарват 60 ml/kg (37°С) питейна вода. Очното налягане се измерва на двете очи при използване на

PTG преди накапването, както и преди въвеждането на водата и 0,5, 1, 2 и 4 h след това.

Фигура 6 представлява графична зависимост на активността за понижение на очното налягане на 0,5 % -ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид спрямо предизвикано чрез претоварване с вода свръхочно налягане при бели зайци като времето (h) след накапването е прието за абсциса и очното налягане (mm Hg) е прието за ордината; всяка стойност е средна ± S.E. (броят на случаите е осем).

Както се вижда от резултатите, представени на фиг.6, очното налягане с физиологичен салин се повишава с 8,7 пил Hg 30 min след претоварването с вода и се възвръща на първоначалната си стойност 2 h по-късно. Обратно, 0,5%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид повишава очното налягане с 3,4 mm Hg 30 min след претоварването с вода, което показва, че 0,5%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид значително понижава повишението на очното налягане в сравнение с физиологичния салин.

Пример 5. Активност на 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид за понижение на очното налягане при пигментирани зайци с предизвикано чрез лазерно лъчение свръхочно налягане.

На пет мъжки пигментирани зайци с тегло около 2 kg, използвани като опитни животни, се прилага 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид в количество 50 μΐ на едното око на всеки заек и 50 μΐ физиологичен салин - на другото. 30 min по-късно с лазерен лъч се облъчват 6 различни петна (размер на петното: 200 pm, мощност 0,5 W в продължение на 0,1 s) на ириса на двете очи по такъв начин, че петната се локализират на еднакво разстояние. Очното налягане се измерва на двете очи при използване на PTG преди накапването, както и преди лазерното облъчване и 15, 30 и 45 min след лазерното облъчване.

Фигура 7 представлява графична зависимост на активността за понижение на очното налягане на 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид спрямо предизвикано чрез лазерно облъчване свръхочно налягане при пигментирани зайци като времето (min) след лазерното облъчване е прието за абсциса и очното налягане (mm Hg) е прието за орди8 ната; всяка стойност е средна ± S.E. (броят на случаите е осем). Означенията “а” и “с” означават физиологичен салин и 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид, съответно.

Както се вижда от резултатите, представени на фиг. 7, очното налягане с физиологичен салин се повишава с 7,9 mm Hg около 15 min след лазерното облъчване и се възвръща на първоначалната си стойност 45 min покъсно, докато 0,5%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид понижава очното налягане с 4,5 mm Hg 30 min след накапването (т.е. непосредствено преди лазерното облъчване), но повишава до почти същото ниво, както преди накапването, което показва, че 0,5%-ният воден разтвор на амосулалол хидрохлорид проявява потискаща активност по отношение на повишението на очното налягане.

Горните резултати показват, че амосулалолът проявява не само значителна активност за понижение на очното налягане при зайци с нормално очно налягане, но развива също силна потискаща активност по отношение на повишено очно налягане при зайци, предизвикано чрез претоварване с вода или лазерно облъчване.

Пример 6. Изследване върху превръщането на амосулалол хидрохлорида в офталмологичен разтвор. Тест за замразяване - размразяване (Изследване на стабилизиращ агент за офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид) .

Известно е, че водният разтвор на амосулалол хидрохлорид е стабилен по отношение на топлина и светлина. Когато 0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид (pH 5,5) се подложи на тест за замразяване - размразяване, се установява, че веднъж замръзналият разтвор не дава възможност на кристалите да се разтворят, дори след като са оставени при стайна температура.

Следователно, се провежда изследване за стабилизиращ агент, който може да се използва при такова замразяване.

0,5%-ен воден разтвор на амосулалол хидрохлорид (pH 5,5) се смесва с всеки от стабилизиращите агенти (NoNo 1-5), описани в таблица 1 по-долу и се поставя в стъклена ампула с капацитет 5 ml, замразява се при -30°С и се оставя да престои при стайна температура за провеждане на изследване за присъствие на кристали в него.

Таблица 1.

№	Стабилизиращ агент
1	Хидроксипропилметилцелулоза SH-50
2	Поливинилпиролидон К-30
3	Полисорбат 80
4	а-циклодекстрин
5	β-циклодекстрин

Получените резултати са представени в таблица 2. Както се вижда от резултатите, представени в таблица 2, поливинилпиролидон К-30 (стабилизиращ агент 2) и а-циклодекстринът (стабилизиращ агент 4) са ефективни. Следователно, поливинилпиролидонът и α-циклодекстринът са препоръчителни за приложение като стабилизиращи агенти на амосулалол хидрохлорида.

Таблица 2.

Стабилизиращ агент №	Утайка от кристали Тест за замразяванеразмразяване
Отсъства	+
1	+
2	-
3	+
4	-
5	+

Забележка: Както е показано в таблица 2, означението “+” означава “утайка от кристали”, а означението означава “отсъствие на утайка от кристали”.

Пример 7. Изпитание на амосулалол хидрохлорид за токсичност.

(1) Изпитание за остра токсичност на амосулалол хидрохлорид спрямо мишки.

Изпитанието за остра токсичност на амосулалол хидрохлорида се провежда върху мишки чрез орално или интравенозно администриране.

Амосулалолът се дава на ICR мишки на възраст 7 седмици чрез орално администриране при използване на орална сонда или през опашната вена. В резултат на това се определя, че

50%-ната летална доза (LD_J0) е 6500 mg/kg (мъжки) и 5700 mg/kg (женски) при орално администриране и 104 mg/kg (мъжки) и 134 mg/kg (женс9 ки) при интравенозно администриране.

(2) Визуално локално изпитание за токсичност на 1,0% и 0,5% офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид при зайци чрез последователно накапване в продължение на 28 дни.

На 15 мъжки японски бели зайци, разделени на три групи, всяка от които се състои от по пет заека, се прилага по една капка (0,05 ml) при всяко накапване в дясното око на всеки заек 4 пъти на ден в регулярни интервали от

2,5 h в продължение на 28 дни, от 1,0 и 0,5%ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид, както и физиологичен салин като контрола, докато лявото око не се третира.

Провеждат се наблюдения съгласно следващите точки от (а) до (е).

(а) Общо състояние.

Наблюденията за общото състояние при мишките се провеждат веднъж в седмицата;

(б) Измерване на телесното тегло.

Телесното тегло се определя веднъж в седмицата;

(в) Визуално наблюдение на предния очен сегмент.

На базата на описаните по-долу критерии за оценка на очните увреждания (Gendai по Rinsho (Present-Day Clinics) Vol. 4, No 4, pp. 227-289, 1970) се провежда цифрова оценка на 1,0 и 0,5%-ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид преди накапване, както и в деня (първия ден) на започване на накапването, както и на втория, четвъртия, седмия, четиринадесетия, двадесет и.първия, двадесет и осмия ден след началото на накапването, но винаги след извършване на накапването, а също на сутринта след последното накапване (двадесет и деветия ден). Стойности, не помалки от 1, определени в която и да е от точките, се приемат за “увреждащи окото”, докато стойности между 0 и 0,5 се приемат като “неувреждащи окото”.

Критерии за оценка на очните увреждания

Роговица

А) Степен на непрозрачност Отсъствие на непрозрачност (нормална)0

Разсейващи или дифузни области, детайлите на ириса се виждат ясно1

Лесно забележими полупрозрачни области, детайлите на ириса са леко затъмнени2

Опалесциращи области, детайлите на ириса не се виждат, размерът на зеницата едва забележим 3

Непрозрачна, ирисът не се вижда 4 Б) Площ на непрозрачност Една четвърт (или по-малко), но не 01

Повече от една четвърт, не по-малко от една втора2

Повече от една втора, но по-малко от три четвърти3

Повече от три четвърти до цялата площ4

Ирис Стойност:

Нормален0

Гънки над нормалното, конжестия, нарастваща околороговична хиперемия (едно от изброените или комбинации от тях), ирисът реагира на светлина (бавната реакция е позитивна) 1

Не реагира на светлина, кръвотечение, груба деструкция (едно от изброените или всички)2

Конюнктива

А) Зачервяване на палпебралната конюнктива

Отсъствие на хиперемия0

Лигавица, оцветена много слабо в червено, слаба вазодилатация в палпебралния ръб0,5

Очевидна хиперемия над нормалното, лигавица оцветена по-ясно в червено, забележимо набъбване 1

Лигавица, оцветена силно забележимо в червено, слабо неразличими периферни кръвоносни съдове2

Дифузно пълно зачервяване (по-остро от 2)3

Б) Оток на палпебралната конюнктива Отсъствие на набъбване0

Лека тенденция към оток0,5

Набъбване над нормалното1

Очевидно набъбване с частично извръщане на клепачите2

Набъбване с клепачи, затворени наполовина3

Набъбване с клепачи, затворени наполовина до напълно затворени 4 В) Зачервяване на булбарната конюнк10 тива

Отсъствие на хиперемия0

Леко разширение на околороговичните съдове0,5

По-ясно изразена вазодилатация 1 Явно разширение на съдовете по посока на палпебралния ръб на съдовете, оцветен в червено2

Г) Мигателна ципа

Отсъствие на хиперемия0

Тенденция към вазодилатация и оток0,5

По-ясно изразена вазодилатация в палпебралния ръб, оцветен в червено1

Много силна вазодилатация, цялата мигателна ципа оцветена в червено2

Д) Отделяне на секрет

Отсъствие0

Някакво количество, различно от нормалното (не се включват малките количества, наблюдавани във вътрешния кантус)1

Отделяне на секрет с овлажняване на клепачите и миглите2

Отделяне на секрет с овлажняване на клепачите и миглите и на значителна площ около окото3

Таблици 5 и 6 показват резултатите от визуалните наблюдения на предната очна секΙθ ция, специфицирани по-горе в точка (в), получени в 1%-ен и 0,5%-ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид, съответно, като всяка стойност представлява средна от пет случая.

В таблици 5 и 6 цифровата оценка за роговицата означава стойността, получена чрез умножение на стойността в “(А) непрозрачността” по тази от “(Б) размерът на роговичния домен, определен в съответствие с горното” в описаните по-горе “Критерии за оценка на очните увреждания”.

Таблица 5

Вид оценка Роговица Ирис Конюнктива (A) (Б) (B) (Г) (Д)	Време, изминало след приложението на 1%-ен разтвор, дни
Преди 0 0	1 0 0	2 0 0	4 0 0	7 0 0	14 0 0	21 0 0	28 0 0	29 0 0
0 0 0 0 0	0,2 0 0,5 о 0	0,2 0 0,5 0 0	0,1 0 0,5 0 0	0,1 0 0,3 0 0	0,1 0 0,3 0 0	0,1 0 0,3 0 0	0,1 0 0,3 0 0	0 0 0 0 0
Общо	0	0,7	0,7	0,6	0,4	0,4	0,4	0,4	0

Таблица 6.

Вид оценка Роговица Ирис Конюнктива (A) (Б) (B) (Г) (Д)	Време, изминало след приложението на 0,5%-ен разтвор, дни
Преди 0 0	1 0 0	2 0 0	4 0 0	7 0 0	14 0 0	21 0 0	28 0 0	29 0 0
0 0 0 0 0	0 0 0,4 0 0	0 0 0,4 0 0	0 0 0,2 0 0	0 0 0,2 0 0	0 0 0,2 0 0	0 0 0,1 0 0	0 0 0,1 0 0	0 0 0 0 0
Общо	0	0,4	0,4	0,2	0,2	0,2	0,1	0,1	0

(г) Наблюдение на оцветени с флуоресцин петна в роговицата;

Преди накапването на 1 %-ен и 0,5%-ен офталмологични разтвори на амосулалол хидрохлорид, както и в деня (на първия ден) на започване на накапването, така и на втория, четвъртия, седмия, четиринадесетия, двадесет и първия, двадесет и осмия ден след започване на накапването, но винаги след провеждане на всяко от накапванията, а също така, и сутринта на последното накапване (двадесет и деветия ден), в очите на всяко от тестваните животни се прилагат 10 μΐ 0,1 %-ен воден разтвор на флуоресцин, след което се провежда наблюдение за надраскване на роговичните епителни клетки с фотослит лампа.

(д) Определяне на роговичните епителни и ендотелни клетки с помощта на сканиращ електронен микроскоп;

След завършване на накапването на 1 %ния и 0,5%-ния офталмологични разтвори на амосулалол хидрохлорид се провеждат морфологични наблюдения на роговичните епителни и ендотелни клетки на три очи от двете групи.

(е) Определяне на сагитален срез на очната ябълка с оптичен микроскоп;

След завършване на накапването на 1 %ния и 0,5%-ния офталмологични разтвори на амосулалол хидрохлорид се приготвят проби за оптична микроскопия, всяка от които съдържа сагитален срез от очната ябълка на 2 очи от всяка група за провеждане на микроскопското наблюдение на клепача, конюнктивата, роговицата, предния сегмент, ириса, кристалната леща на стъкловидното тяло, ретинохороидната мембрана, склерата и оптичния нерв. В резултат не се наблюдават абнормални изменения в (а) общото състояние и в (б) телесното тегло, както при 1%-ен, така и при 0,5%-ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид; (в) визуалното наблюдение на предния окуларен сегмент не показва абнормални изменения в двете от третираните групи индивидуално с 1%-ен и 0,5%-ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид, както това е показано в таблици 5 и 6 и, освен това, (г) наблюдението на оцветени с флуоресцин петна в роговицата, (д) изследването със сканиращ електронен микроскоп на роговичните епителни и ендотелни клетки и (е) изследването с оптичен микроскоп на са гитален срез на очната ябълка индивидуално не показват абнормални изменения, както с 1 %ен, така и с 0,5%-ен офталмологичен разтвор на амосулалол хидрохлорид.

Описаните по-горе резултати от различните тестове дават възможност да се установи, че когато амосулалол хидрохлорид се използва като офталмологичен разтвор за лечение на глаукома, не се наблюдават странични ефекти като дразнене на окото, и представлява един изключително сигурен медикамент.

Средството за лечение на глаукома съгласно изобретението проявява отлична активност за понижение на очното налягане при ниски концентрации, има ниска токсичност и е сигурно, което е преимущество за приложението му като средство срещу различните видове глаукома.

Claims

Патентни претенции

1. Фармацевтичен състав за лечение на глаукома, характеризиращ се с това, че съдържа като активен ингредиент 5-[1-хидрокси-2- [2- (2-метоксифенокси) етиламино] етил] 2-метилбензолсулфонамид с формула осн₃ или негова кисела сол.
2. Фармацевтичен състав за лечение на глаукома съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съставът съдържа 5- [1-хидрокси-2-[2-(2-метоксифенокси) етиламино] етил]-2-метилбензолсулфонамид или негова кисела сол и поливинилпиролидон или ациклодекстрин.
3. Фармацевтичен състав за лечение на глаукома съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дозираната форма на посочения агент за лечение на глаукома представлява офталмологичен разтвор.
4. Фармацевтичен състав за лечение на глаукома съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че дозираната форма на посочения агент за лечение на глаукома представлява офталмологичен мехлем.