BG62238B1

BG62238B1 - Лечение на състояния, зависими от овариалния естроген

Info

Publication number: BG62238B1
Application number: BG100766A
Authority: BG
Inventors: Gary D. Hodgen; Robert F. Willaims; Daniel Grow
Original assignee: The Medical College Of Hampton Roads
Priority date: 1994-02-04
Filing date: 1996-08-01
Publication date: 1999-06-30
Also published as: OA10777A; HU9601969D0; PL178273B1; KR970700507A; ATE179610T1; MD1432C2; JP3130048B2; ES2132645T3; FI963036A0; CA2182183C; CA2182183A1; CN1144486A; GR3030164T3; DE69509544T2; DK0785792T3; JPH09508418A; AP724A; US5681817A; HUT74622A; WO1995020972A1

Description

Област на техниката

Ендометриоза е ектопичното наличие на ендометриален тип жлези и тъкан в места, разположени извън матката. Това ектопично появяване на ендометриална тъкан често води до образуване на кисти, съдържащи видоизменена кръв. Състоянието предизвиква изтощителни болки при милиони жени по света и обикновено се появява във връзка с месечната пролиферация (разрастване) на ендометриалната тъкан. Ендометриозата често е продължително заболяване.

Предшестващо ниво на техниката

Ендометриозата може да се лекува посредством различни лекарствени терапии, но нито една от тях не е достатъчно ефективна за продължително лечение - след шест и повече месеца. Възможно най-старата терапия с доказан ефект се състои във въвеждане на прогестин или под формата на инжектиране, или орално, в комбинация с орални контрацептивни средства. Продължителното прилагане на прогестин обаче, особено на андрогенен такъв, е съпроводено с редица нежелани странични ефекти и не е получило утвърждаване в Съединените щати.

Полученият от етистерона синтетичен стероид с наименование 17-а-прегна-2,4-диен-20-ино- [2,З-d]-изоксазол-17-ол, известен също като диназол и предлаган на пазара под търговската марка Danocrine, показва ефективно лечебно действие при лекуване на ендометриозата, създавайки хипоестрогенна среда. За съжаление това лекарство също може да има много андрогенни странични ефекти. Наред с вазомоторен пристъп на естрогенна недостатъчност, то причинява напълняване, схващане на дългите мускули, атрофия на гърдите, горещи вълни, лошо настроение, мазна кожа, депресия, оток, акне, умора, окосмяване, промяна в либидито, главоболие, загрубяване и надебеляване на гласа.

Едно от най-ефективните лечения на ендометриозата е въвеждането на освобождаващ гонадотропин хормонен агонист, който потиска хипофизната секреция на гонадотропин и по този начин предизвиква състояние на обратима менопауза. Въпреки, че индивидуалната реакция на лечението варира, обикновено ендометриозата минава бързо в обратно развитие само за три месеца от започване на лечението. При прекратяването му болката често се възвръща и няколко месеца след възстановяване на нормалния менструален цикъл ендометриозата се появява отново. Лекарството може да бъде използвано също и за лечение на фиброзни тумори на матката (лейомиома). Основното неудобство на тази терапия е редицата от странични ефекти, произтичащи от протрахиране на тежък хипоестрогенизъм или от състоянието на псевдоменопауза, предизвикано от тежка естрогенна недостатъчност, главно горещи вълни, остеопороза (загуба на костно вещество), намалена сърдечно-съдова естрогенна защита. Разбира се, цел на терапията с хормонално заместване е да осигури естроген и/или прогестин и по този начин да предотврати остеопорозата. Тъй като индивидуалната реакция и тук е различна, при повечето уязвими пациентки остеопорозата обикновено се забелязва след около 3 месеца лечение и става значителна след около 6 месеца. Цялостната неприемливост на този страничен ефект от гледна точка риск-полза е очевиден от факта, че леталният показател е счупване на бедрените кости вследствие на остеопороза при жени, преживели около 3,2 години след менопаузата. Поради този страничен ефект Американската администрация по храните и лекарствените средства забранява всякакво въвеждане на аналози на освобождаващ гонадотропин хормон след навършване на общо 6 месеца от прилагането му. С други думи съгласно обозначените изисквания на Американската администрация по храните и лекарствените средства лекарството не може да бъде давано отново след период на почивка.

Лейомиомата и ендометриозата споделят зависимостта си от овариалния естроген. Лекарственото средство, за което е установено, че е ефикасно за лечение на ендометриозата и лейомиомата на матката, е антипрогестинът (понякога означаван като “прогестеронови антагонисти” или “антигестагени” (противозачатъчни)). виж например Chwalisz et al., Endocrinology, 129 (1): 312, 1991; Ketteletal., Fertil Steril, 56 (3); 402, 1991; Murphy et al., J.Clin. Endocrinol.Metab., 76 (2); 513, 1993. виж също Gravanis et al., J.Clin.Endocrinol.Metab., 69: 156, 1986 и Wohl eet al., Fertil Steril Steril, 52; 1055, 1989.

Предместруалният синдром (PMS) и дисфункционалното маточно кървене (DUB) също са състояния, които споделят обичайната циклична хормонална необходимост, произхождаща от произвеждането на естроген от яйчниците.

Направени са изследвания върху приложението на комбинация от освобождаващ гонадотропин хормонен агонист (лейпролид) и прогестин (медоксипрогестеронов ацетат) в лечението на лейомиома на матката. Със съвместното лечение е констатирано, че прогестинът превръща ефективността на предизвикания от агониста хипоестрогенизъм в намаляване на немиомния обем, т.е. това лечение пречи на полезните ефекти от лечението с агонист. Когато се прилага в режим на намаляване на дозата, прогестеронът отслабва горещите вълни и уринарната загуба на калций, но съществува също така и слабо нарастване на общия обем на матката, въпреки че не достига обратно стойностите на базовата линия. Виж Case et al., J.Clin. Endocrinol.Metab., 76: 1217, 1993.

Понастоящем е установено, че схемата освобождаващ гонадотропин хормонен аналог, комбиниран с антипрогестин, действа облекчаващо върху симптомите на зависимите от оварилния естроген състояния, като ендометриоза, лейомиома на матката, предместруален синдром и дисфункционално маточно кървене, а освен това намалява последиците от загубата на костно вещества вследствие на изчерпване на естрогена чрез прилагане на освобождаващ гонадотропин хормонен аналог. Цел на настоящото изобретение съответно е да предостави такава схема.

Описание на приложените фигури

Фигура 1 представлява графика на средния дневен серумен естрадиол;

Фигура 2 - графика на перитонеална ендометриоза като резултат от различни схеми на лечение;

Фигура 3 - графика на минералната костна плътност като резултат от различни схеми на лечение.

Същност на изобретението

Изобретението се отнася до лечение на зависими от овариалния естроген състояния като ендометриоза, миомни тумори (например лейомиома на матката), предменструален синдром или дисфункционално маточно кървене. По-специално, то се отнася до метод за лечение на зависещо от оварилния естрогеен състояние чрез прилагане на освобождаващ гонадотропин хормонен аналог за период от време минимум 30 дни, който е достатъчен да понижи нивото на циркулиращия серумен естроген до около 20 pg/ml или по-малко, и следващо подаване на предотвратяващо разрастването на ендометриума и консервиращо (запазващо) костите количество от антипрогестин.

Жена, страдаща от състояние, зависимо от овариалния естроген, като ендометриоза, лейомиома на матката, предменструален синдром или дисфункционално маточно кървене, е подложена на лечение в съответствие с настоящото изобретение с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог и с антипрогестин. Изненадващо не само настъпва облекчаване на симптомите на ендометриозата, лейомиомата на матката, предменструалния синдром или дисфункционалното маточно кървене, но също се противодейства на загубата на костна плътност, свързана с намаляване на естрогена, като в някои случаи минава действително в обратно развитие. В резултат на това, толерантността към режима на лечение и продължителността на лечението могат да се повишат и съществува възможност за приемане на антипрогестин повече от шест месеца. Въпреки че базовото ниво на циркулиращ естроген е по-високо по време на приемането на антипрогестин в сравнение на това при терапията с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог, не се забелязва явно възвръщане на болестното състояние, като същевременно костната плътност се запазва или нараства. Въпреки че теоретично не съществуват ограничения, счита се, че има диференциални прагове на естрогенния ефект, така че след началното понижение на естрогена, следва област на повишена концентрация, при която намаленото ниво на циркулация естроген създава терапевтичен ефект и болестното състояние се облекчава, при това същата концентрация не предизвиква бърза загуба на кос тно вещество (остеопороза), а води до запазване на костната маса или до увеличаването й.

Освобождаващият гонадотропин хормон е малък по размер полипептид, произвеждан в хипоталамуса и наричан понякога освобождаващ гонадотропин хормон, освобождаващ хормон лютенизиращ хормон, GnRH или LHRH. Съгласно изобретението може да бъде използван всеки аналог, или антагонист, или агонист.

Примери на освобождаващи гонадотропин хормонни антагонисти могат да бъдат намерени в US patent 4,409,208, 4,547,370, 4,565,804, 4,569,927, 4,619,914 и 5,198,533 и в WO 89/01944, чието описание е включено тук за справка. Примерите за такива антагонисти включват Antide (декапептид, представен с формулата D-Ac-D-2-NaP-DpCJPhe²-D3-Pal³-Ser⁴-NiLys⁵-D-NicLys⁶-Leu⁷-ILys⁸-Pro’-DAla¹⁰), [Ac-D4ClDPhe‘, D4CIDPhe²,DTrp³, DArg⁶, DAla¹⁰] GnRH, [Ac-4ClDPhe², D3Pal³, Arg⁵, D2Nal⁶, DAla¹⁰] GnRH, [Ac-D2NaP, 4ClDPhe², DTrp³, DArg⁶, Data¹⁰] GnRH, [AcD2NaP, 4FDPhe², DTrp³, DArg⁶] GnRH, [AcD2Nal’, 4ClDPhe², DTrp³, DhArg(Et2)⁶, DAla¹⁰]GnRH и [Ac-NaP, DME4ClPhe², D₃Pal³, Ser⁴, Tyr⁵, Darg⁶, Leu⁷, Ilys⁸, Pro’, DAla¹⁰] GnRH.

Примерите за освобождаващи гонадотропин хормони агонисти включват лейпролид, нафарелин, бусерелин, [DAla⁶, des-Gly-NH2¹⁰] GnRH, [DLys⁶] GnRH, [DAla⁶] GnRH, [2-MeAla⁶] GnRH, [D-а-аминобутироил⁶, desGlyNH2¹⁰] GnRH, трипорелин, лутрелин, госерелин, хистрелин и др.

Освобождаващите гонадотропин хормонни аналози, използвани в настоящото изобретение, могат да бъдат подавани под формата на фармацевтично приемливи нетоксични соли или комплекси. Солите включват киселинни присъединителни соли, например като хидрохлорид, хидробромид, сулфат, фосфат, нитрат, оксалат, фумарат, глюконат, танат, малеат, ацетат, бензоат, секцинат, алгинат, малат, аскорбат, тартарат и други. Комплексите могат да бъдат образувани с метали, например като цинк, барий, калций, магнезий, алуминий и други.

Освобождаващият гонадотропин хормонен аналог от настоящото изобретение е използван във вид, еднакъв на предишното прилагане на такива аналози за лечение на ендометриоза и/или лейомиома на матката. По този начин в изобретението на практика можа да бъде използван не само всеки известен осво бождаващ гонадотропин хормонен аналог, но и прилаганата до момента дозировка и начинът на въвеждане. Така начинът на въвеждане може да бъде този, при който аналогът е в активна форма, например орално, интравенозно, субкутантно,интрамускулно, сублингвално, перкутантно, ректално, интраназално или интравагинално. Съответно, приемането може да бъде под формата на таблетка, драже, капсула, хапче, назален аерозол, аерозол, гранули, имплантат (или друга депо-форма) и други.

Количеството на подавания освобождаващ гонадотропин хормонен аналог е това, кого е достатъчно да понижи циркулиращия естроген до около 20 pg/ml или по-ниско до края на периода от около 1 до 6 месеца и е аналогично на използваното до момента в практиката. В общи линии количеството трябва да бъде в интервала от около 0,05 до 50 mg, за предпочитане около 0,5 до 10,0 mg дневно. Определянето на ефективната доза е рутинна работа във фармацевтичната практика, при която се взимат предвид редица параметри като тегло, възраст и др. и се извършва найдобре от следящия пациента клиницист. Приемането може да бъде периодично - на месечна основа, и непрекъснато - на дневна основа. Предпочита се ежедневното назначение, тъй като при него индивидите са по-склонни да следват схемата на лечение, а забравят или пренебрегват периодичното предписание. Може да се окаже удобно използването на депоформата на въвеждане, например лейпролид ацетат, предлаган под търговската марка Lupron Depot.

Антипрогестинът, който се комбинира с освобождаващ гонадотропин хормонен агонист или с освобождаващ гонадотропин хормонен антагонист, може да бъде антагонист на прогестероновия рецептор или фармацевтично подходящ агент, който противодейства на нормалната биологична активност на прогестерона. Предпочитан антипрогестин е антагонистът на прогестероновия рецептор, както стероиден, така и нестероиден, който показва известна способност да понижи естрогенната секреция, но което е по-важно, да блокира стимулирането на естрогена на типичните тъкани като маточна лигавица, ектопична или вътре в матката, или на лейомиомната тъкан. Така например особено подходящ за изпълнение на изобретението е RU 486.

Примери за антипрогестини, които могат да бъдат използвани в изобретението, са RU 486 (“мифепристон”, Roussel Uclaf, Paris; US Patent 4,386,085); “онапристон”, Schering AG, Berlin; IS Patent 4,780,461) и стероидите, описани в следните патенти и патентни заявки: US Patent 4,609,651 и по-специално съединението лилопристон (11 β-(4-диметиламинофенил)-17β-xидpokcи-17а- (3-хидрокси-проп-1(Ζ)-ензил-4,9(10)-естрадиен-3-он); U.S.Application Serial N0 06/827,050 и по-специално съединението 11 β-(4-34ετίυιφεΗΗπ)-17β-χΗΑρο^ си-17а-(1-пропинил)-4,9-естрадиен-3-он и 11 β- (4-ацетилфенил) -17р-хидрокси-17а- (3-хидрокси-1 (2)-пропенил)-4,9-естрадиен-3-он; U.S. Application Serial No. 07/283,632; Application EP-A 04042831 (публикувана); PCT Application WO 9(/14704 (публикувана); и други антипрогестини, например US Patent 4,891,386.

Антипрогестинът може да бъде подаван по всеки познат начин, използван във фармацевтичната практика. Един подходящ антипрогестин, например може да бъде така формулиран, че да може да се дава орално, субкутантно, интрамускулно, буквално, чрез трансдермална абсорбция през участък от кожата, съдържащ се вътре в инертна матрица, която се въвежда в тялото, в депо-форма или интравагинално под формата на матрица, която постепенно освобождава антипрогестина (такова въвеждане е обяснено в US Patent No. 4,957,119, 5,088,505 и др.).

Фармацевтичните състави, съдържащи антипрогестин и подходящ носител, могат да бъдат в твърди дозирани форми, които включват таблетки, капсули, нишестени облатки, топчета, хапчета, прахове и гранули; дозирани форми за външно прилагане, които включват разтвори, прахове, течни емулсии, течни суспензии, полутвърди форми, мехлеми, пасти, кремове, гелове или желета и пени; и парентерални дозирани форми, които включват разтвори, суспензии, емулсии или сухи прахове, съдържащи ефективно количество от антипрогестин, както е описано в изобретението. В практиката е известно, че активната съставка, антипрогестинът, може да се съдържа в такива състави съвместно с фармацевтично приемливи разредители, пълнители, дезинтегратори, свързващи вещества, смазки, повърхностно активни вещества, хидрофобни носители, разт ворими във вода носители, емулгатори, буфери, овлажнители, разтворители, консерванти и други средства за повишаване на лечебната стойност. Средствата и методите за прилагане са известни в тази област на техниката и един практик може да се обърне към редицата фармакологични справочници. За информация могат да бъдат използвани например “Modem Pharmaceutics”, Banker & Rhodees, Marcel Dekker, Inc. 1979; “Goodman & Gilman’s, The Pharmaceutical Basis of Therapeutics”, 6th Edition, MacMillan Publishing Co., New York 1980.

В някои случаи приемането на освобождаващия гонадотропин хормонен аналог и на антипрогестина могат да се застъпват. В тези случаи двата компонента могат да се вземат заедно при използване на същите или различни дозирани форми или начини на приемане, например една и съща таблетка. Прилагането на компонентите, на съставите и методите от изобретението за медицинска или фармацевтична употреба, които са описани в настоящия текст, може да бъде осъществено по всеки клиничен, медицински или фармацевтичен метод или техника, известни в момента или предвидими за специалиста в тази област.

Освобождаващият гонадотропин хормонен аналог се назначава за период от най-малко 30 дни, който е достатъчен за понижаване на нивото на циркулиращия в кръвта естроген до около и под 20 pg/ml, за предпочитане понижаване на нивото на циркулиращия в кръвта естроген до около и под 10 pg/ml, и посредством това - стимулиране на постменструалните нива на естрогена. Понастоящем приемането на аналог се прекратява след около 6 месеца, въпреки че е възможно то да бъде продължено, в случай че се започне навременно приемане на консервиращо костите количество от антипрогестин. Предпочитаната за момента продължителност на приемане на освобождаващ гонадотропин хормонен агонист е около три месеца.

Въвеждането на антипрогестина започва, когато нивото на циркулиращия естроген спадне до и под 20 pg/ml, за предпочитане около и под 10 pg/ml. Периодът на антипрогеетиново въвеждане може да съвпадне с периода на приемане на освобождаващия гонадотропин хормонен аналог, или да започне отстъп спрямо въвеждането на освобождаващ гонадотропин хормонен аналог или може да има промежду тък между интервалите на въвеждане, толкова дълъг, колкото е необходимо, за да не се задържи нивото на циркулиращия естроген над 20 pg/ml. Количеството на антипрогестина е това, което инхибира естрогенната пролиферация (разрастване) на ендометриума, т.е. антипролиферативно ефективно количество, и същевременно е и консервиращо костите ефективно количество. В този смисъл консервиране на костите означава, че костната маса, (плътност) или се запазва или нараства. В случая с антипрогестин RU 486 ефективното количество обикновено е 0,5 до 10,0 mg/kg на ден, за предпочитане около 0,5 до 5,0 mg/kg на ден. В случая с други антипрогестини могат да бъдат подходящи други количества. Схемата, по която се променя дозировката на антипрогестина (и на освобождаващия гонадотропин хормонен аналог), също влиза в обхвата на настоящото изобретение. Също така, когато се въведе антипролиферативно ефективно количество антипрогестин, може да се появи оскъдно по количество периодично ежемесечно или ежегодно кървене или поява на пъпки. С други думи, състоянието на аменорея (липса на менструално кървене), установено в настоящото изобретение, е основно, но не е задължително да бъде напълно завършено. Количеството на приложения антипрогестин може да бъде определено, както при освобождаващия гонадотропин хормонен аналог, чрез използване на известните в тази област методи, като например чрез определяне на кривите доза-отговор в подходящи модели с примати, притежаващи типичен овариален менструален цикъл, аналогичен на този при жената, и екстраполирането му към хора, екстра полиране от подходящи системи in vitro или определяне ефективността с клинични експерименти. При определяне на подходящата дозировка лекуващият клиницист трябва да вземе предвид теглото, възрастта и други медицински показатели.

Следващите примери поясняват изобретението, без да го ограничават.

Пример 1.

Избраният за целта на това изследване освобождаващ гонадотропин хормонен агонист е лейпролидацетат, избраният антипрогестин е RU 486, и двата са въведени у женски маймуни cynomolgus, които се оценяват като много желан модел за изследвания на човека.

Тридесет и шест възрастни женски май муни cynomolgus (Macaca facularis) с правилен менструален цикъл са поставени в отделни кафези, в които има свободно достъпна вода и храна.

При използванена анестезия (кетамин, 20 mg/kg интрамускулно, ксилазин 1 mg/kg) на третия ден от менструалния цикъл е направена диагностична лапароскопия, за да се изключат газово слепване и налична ендометриоза. Маймуните със съмнение за тазово слепване са изключени от експеримента. Чрез венозна пунктура (кетамин 10 mg/kg интрамускулна) е взета кръв от 8-14 менструални дни и чрез радиоимуноанализ е направен серумен анализ за естрадиол-17 β. 3-5 дни след точно определения предовуларен естрадиолен пик е извършена лапаротопия (кетамин 20 mg/kg, ксилан 1 mg/kg). Направена е фундална хистеротопия с размера 2 cm и чрез кюртиране е отделена около 100 mg ендометриална тъкан, която е раздробена в 0,9% физиологичен разтвор. Разрезът на матката е затворен посредством шев с викрил 0-4. Раздробената ендометриална тъкан е инжектирана субперитонеално на пет места, а именно в лявата и дясната везико-утеринна гънка, в лявата и дясната широки маточни гънки и в сляпото мехче.

По време на следващия менструален цикъл лапаротомия е направена на 3 до 5 ден след повишението на естрадиола в средата на цикъла. При внимателно измерване на перитониалните имплантати са констатирани наличие на ектопична ендометриална тъкана и степен на сцепление. Направени на снимки на всичките патологични изменения и е определен произволен брой от тях за следващото хистологично изследване на ендометриозата от независим наблюдател. Направени са биопсии на представителни патологични изменения и тъканта е поставена в 10% формалин за хистологично изследване след оцветяване с хематоксилин и еозин.

Приматите са разпределени равномерно в четири групи са провеждане на лечение (N=8). На група 1 са правени един път месечно инжектирания на освобождаващ гонадотропин хормонен агонист в количество 80 pg/kg, интрамускулно, на 21 менструален ден от цикъла на втората лапаротомия. Инжектирането продължава на 28-дневни интервали в общо 3 инжекции, през което време са започнали седмични инжектирания на антип рогестин RU 486 (първоначално 5 mg/kg, интрамускулно, в масло, след което - 2 mg/kg седмично. Инжектирането на RU 486 продължава за период от 24 седмици.

Група 2 е получавала седмично само RU 486 в инжекции (първоначално 5 mg/kg, след което -2 mg/kg седмично), започвайки от първия менструален ден на цикъла след потвърждаване на ендометриозата. Това продължава през период на лечение от 36 седмици.

На група 3 са въвеждани дози само от освобождаващ гонадотропин хормонен аналог в продължение на 36 седмици.

Група 4 е контролна и е получавала интрамускулно вехикулум - 0,5 ml нормален физиологичен разтвор, един път седмично, в продължение на 36 седмици.

След започване на ежедневните инжектирания всеки 12 дни до края на лечението е правена етапна лапаротомия, за да се оцени прогресирането или регресирането на заболяването.

Като се използва кетаминова анестезия, е взимана кръв от всичките групи през различни дни, в продължение на 28 дни след започване на лечението, след констатиране на активна ендометриоза. Серумът е замразяван за следващи анализи. След това кръв е взимана всяка седмица. Взимането на кръв продължава до възобновяване на спонтанния мензис или два месеца след приключване на инжекциите, при първото му появяване. Серумът е замразяван, обозначаван и съхраняван за следващ радиоимунен анализ. Естрадиолът и прогестеронът са анализирани посредством радиоимунен анализ (ICN Biomedical, Los Angelees, СА).

По време на всяка хирургическа интравенция е получаване вагинална епителна тъкан чрез използване на форцепс за биопсия на Kevorkian, като тъканта е взета от страничната вагинална стена в горната третина на влагалището.

Маймуните са наблюдавани всяка сутрин. Забелязани са промени в поведението им. Кожата им е обследвана за следи от обрив или възпалителни изменения в местата на поставяне на инжекциите. Перинеумът е наблюдаван за следи от мензис. Ежемесечно е измервано теглото, като са констатирани промени в апетита.

Във времето, когато са взимани кръвни проби, е събирана и урина. Първата проба урина е взета по времето на първата лапаротомия, а втората - по времето на първата инжекция, като следващите проби са взимани всеки четири седмици от времето на взимане на втората урина. За измерване на костната минерална плътност на гръбначния стълб е използван абсорбтометър тип D X-ray absorptiometry (DXA, Norland). Приматите са анестезирани с кетамин и обуздавани, за да се сведе до минимум ефектът от движенията. Х-лъчев спектър е снет преди започване на инжекциите и на тримесечни интервали до завършване на изследването.

По време на всяка лапаротомия е извършвана повторна малка хистеротомия с цел взимане на ендометриална проба за хистологично изследване.

Наблюдавано е, че и антипрогестиновото лечение и лечението с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог поотделно водят до потискане на овулацията. За 24 месеца е документирана само една овулация (прогестерон 3 ng/ml) във всяка от обработваните групи от първа до трета спрямо 18 явни овулации за 24 месеца при контролната група (само вехикулум). Средните нива на тоничния серумен естрадиол при отделните групи варират, както е показано на фиг. 1. Групата, обработена с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог, е потисната по-равномерно (24,2 ±17 pg/ml), докато в контролната група, както се очакваше, нивата на естрогена варират в поширок интервал (40,6 ± 43 pg/ml). Интересно е, че обработената с RU 486 група има повисоко средно ниво на циркулиращия естрадиол в сравнение с всяка една от другите групи (57,8 ± 34,6, Kruskall-Wallis, р < 0,05).

Площта на ектопичния ендометриум, визуализирана върху перитонеалната повърхност, е показана на фиг. 2. Площите преди обработването са еднакви за всичките групи (ANOVA, р > 0,1). В групите 1, 2 е 3 площите след обработването се различават чувствително от площите преди обработването и от площта след обработването в контролната група - група 4 (Wilcoxon, р< 0,05). Това наблюдение показва, че и освобождаващ гонадотропин хормонен аналог и антипрогестинът имат недвусмислено ограничаващо действие върху размера на ендометриалните имплантати. В група 1, в която приматите са включени към RU 486, в про дължение на три месеца след завършване на курса на лечение с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог средната площ на периДанните за определената чрез двойноХ-лъчева абсорбтометрия костна плътност са следните.

тонеалното увреждане остава непроменена.

Група	Преди обработка (Средна ± стандартно отклонение)	След 3 месеца	След 6 месеца
Аналог/Антипрогестин	0.481 ± 0.46	0.486 ± 0.56	0.049 ± 0.46
Антипрогестин	0.501 ± 0.029	0.541 ± 0.033*	непроменена
Контролна	0.441 ± 0.028	0.446 ± 0.047	непроменена

♦ Сдвоен г-тест, р = 0,08 спрямо плътността преди обработване.

След три месеца обработка само с освобождаващ гонадотропин хормонен анализ или с контролния вехикулум няма промени в кост- 20 ната плътност. Това се очакване, тъй като статистически остеопорозата при пациентите не става явна преди времето между 3-ия и 6-ия месец. Три от животните в група 1 загубват костна плътност след 3-месечно лечение с ос- 25 вобождаващ гонадотропин хормонен аналог, докато при останалите тя остава непроменена или се повишава. Пример за бърза загуба на костно вещество при маймуни 2190 и данните във връзка с тази дейност са показани на фиг. 3. 30 Очевидна е значителна степенен на остеопороза след тримесечно лечение с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог. Лечението с антипрогестин противодейства на тази загуба на костно вещество и е налице значително повишение в костната плътност (сдвоен Т-тест, р = 0,08) след тримесечно лечение с антипрогестин.

Ежедневната преценка за общото състояние показва малки промени в реакциите възпалителни изменения на кожата или промени в хранителните навици. Измерванията на теглото в едномесечни интервали не показва значителни промени в която и да било от групите.

Хистологичната оценка на ендометриалния и вагиналния епител чрез оцветяване с хематоксилин и еозин е обобщена, както следва.

Група	Ендометриум	Вагинален епител и кератин
Менструална фаза	Дебелина
Само аналог	Неактивна, ранна пролиферация	Тънък	Тънки
Аналог/ антипрогестин	Промеждутъчна фаза, статична	Средно тънък	Средно дебели
Контролна	Циклична	Средно дебел променлив	Циклично изменение

Предложеният на действието на освобождаващ гонадотропин хормонен аналог ендометриум е равномерно тънък и се разраства ежеседмично. Подложеният на действието на антипрогестин ендометриума е по-тънък в сравнение с този при контролните маймуни, но твърдо има вид да е в промеждутъчна фаза, например 17-ия ден от менструалния цикъл. При всяка от ежедневно взиманите биопсии контролно обработените примати имат цикличен тип ендометриум, по-дебел в сравнение с този в другите групи. Дебелината на вагиналния епител и на кератиновия слой е по-голяма в групата, третирана с антипрогес тин, в сравнение с групите, третирани с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог. Данните за контролната група варират, но кератиновият слой е по-дебел в сравнение с този след обработка с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог.

Уврежданията на ектопичния ендометриум, както и на ендометриума in situ, претърпяват постепенно обратно развитие по време на тримесечната терапия, като ендометриалните изменения настъпват по-бързо по време на лечението с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог, отколкото при лечението само с антипрогестин. Резултатите показват, че антипрогестинът е в състояние да поддържа намалена площта на перитонеалната ендометриоза в периода след прекъсване на лечението с аналог. Ендометриозата в контролните примати не се подобрява спонтанно и, действително, ендометриотичното заболяване се влошава прогресивно за три месеца.

Три от приматите, използвани при това лечение, са идентифицирани като такива, които губят бързо минерално костно вещество след медикаментозно предизвикан хипоестрогенизъм при терапия с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог. Доказано е, че костната плътност се възстановява до базовата линия след тримесечно въвеждане на антипрогестин. Като обобщение, обработените с антипрогестин примати показват чувствително нарастване на костната плътност спрямо базовата линия. Не е установена вагинална атрофия, един проблем при лечението с освобождаващ гонадотропин хормонен аналог. Дебели5 ната на вагиналния епител и кератиновия слой е по-голяма в лекуваната с антипрогестин група, състояние, което обикновено се изразява в по-лесно осъществяване на половия акт, подобряване на състоянията на незадържане на урина и затруднено уриниране. Като допълнение към тези предимства по отношение на костния и вагиналния епител ендометриумът остава умерено тънък в сравнение с необработените контролни маймуни с менструален цикъл и това се отдава на антипролиферативното действие на антипрогестина.

Колоните, показващи средния дневен естрадиол на фигура 1, се отнасят отляво-надясно за Lupron, за RU 486 и за контролната група. В данните за перитонеалната ендометриоза на фигура 2 колоните 1, 5, 7 и 10 включват данни преди лечението, колоните 2 и 8 се отнасят за Lupron, колона 6 е за RU 486 и колона 11 - за контролната група. Колоните на фигура 3 - отляво надясно, се отнасят за костната плътност преди лечението, след лечение с аналог и след лечение с антагонист.

Примери от 2 до 10.

Схемата, описана в пример 1, е повторена със следните комбинации от препарати:

Λ А

Пример	Аналог	Антипрогестин
2	нафарелин	онапристон
3	бусерелин	лилопристон
4	антид	11р-(4-ацетилфенил)-17рхидрокси - 17а-( 1-пропинил) 4,9-естрадиен-З-он
5	госерелин	11 р-(4-ацетилфенил) -17 βхидрокси-17а-3-хидрокси(1(2)-пропинил)-4,9естрадиен-3-он
6	хистрелин	мифепристон
7	лутрелин	онапристон
8	тристорелин	лилопристон
9	Nal-Glu	мифепристон
10	Azalin	мифепристон

52238

Съгласно изобретението могат да бъдат направени редица изменения и модификации, без това да го отдалечава от същността и обхвата му. Различните изпълнения, които са описани и илюстрирани тук, са представителни и не ограничават изобретението.

Пояснения на приложените фигури

Фигура 1.

- Среден дневен екстрадиол

- Естрадиол (pg/mg)

- Lupron

- RU 486

- Контролна група

- *Всичките групи са различни (р < 0,05) Фигура 2

- Перитонеална ендометриоза

- Увредена площ (cm²)

- Преди лечение

- Lupron

- RY 486

- Група 1

- Група 2

- Група 3

- Група 4

1- - *3начително различаваща се от площта преди лечение (р < 0,1, Wilcoxin)

Площта преди лечение е еднаква за всичките групи

Фигура 3.

- Костна плътност съгласно двойно-Хлъчев анализ

- Група 2 - Последователна терапия маймуна 2190

- Минерална костна плътност (g/cm³)

- Rx - преди лечение

Claims

Патентни претенции

1. Метод за лечение на заболявания, зависими от овариалния естроген, характеризиращ се с това, че се състои във въвеждане на освобождаващ гонадотропин хормонен аналог при жени за период от най-малко 30 дни, който е достатъчен да понижи нивото на циркулиращия в кръвта естроген до или под около 20 pg/ml, и следващо въвеждане на антипролиферативно и консервиращо количество антипрогестин.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че въвеждането на ана лога и на антипрогестина е периодично.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че въвеждането е ежедневно.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че въвеждането на аналога и на антипрогестина се застъпват.
5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че въвеждането на аналога и на антипрогестина е последователно.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че въвеждането на аналога и на антипрогестина е в продължение на около 6 месеца.
7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че аналогът е освобождаващ гонадотропин хормонен агонист.
8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че аналогът е освобождаващ гонадотропин хормонен антагонист.
9. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че освобождаващият гонадотропин хормонен аналог се въвежда за период от време, достатъчен за понижаване нивото на циркулиращия в кръвта естроген до или под 10 pg/ml.
10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че антипрогестинът е прогестинов рецепторен антагонист.
11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че антипрогестинът е мифепристон.
12. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че количеството на антипрогестина е достатъчно да предизвика състояние на съществена аменорея.
13. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зависимото от овариалния естроген състояние е ендометриоза.
14. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зависимото от овариалния естроген състояние е лейомиома на матката.
15. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зависимото от овариалния естроген състояние е предменструален синдром.
16. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че зависимото от овариалния естроген състояние е дисфункционално маточно кървене.