BG61957B1

BG61957B1 - Метод за обработване на водна среда, съдържаща йони нарадиоактивни метали

Info

Publication number: BG61957B1
Application number: BG101184A
Authority: BG
Inventors: Olivier Leclerc; Hatem Marzouk; Jacques Simonet; Yvon Gache
Original assignee: Electricite De France
Priority date: 1994-08-03
Filing date: 1997-01-31
Publication date: 1998-10-30
Also published as: DE69512785D1; AU3118195A; ZA956495B; DE69512785T2; CA2196607A1; EP0774154B1; WO1996004662A1; NO970418D0; NO970418L; DK0774154T3; FR2723363B1; EP0774154A1; JPH10504646A; BG101184A; FR2723363A1; UA41411C2

Description

Изобретението се отнася до метод за обработване на водни отпадъчни потоци от вида на тези, съдържащи йони на радиоактивни метали, както и до филтруващ елемент и адсорбиращ елемент, които могат да се използват при този метод.

Водната среда, предназначена за обработване по метода съгласно изобретението, съдържа радиоактивни метални йони в концентрация, която в случая с радиоактивни катиони е по-ниска от 10-5mol/l. Тяхната радиохимична активност (брой на разпаданията за единица време) може да достигне 2500 MBq/t (мегабекерели на тон), а дори и повече. Радиоактивните метални йони са основно йони на сребро с атомна маса 110, кобалт 60, кобалт 58, цезий 137, калий 40 и антимон 124.

Водните среди от този вид са водите, които отпадат от технологии, използващи радиоактивни вещества. Тук могат да се споменат например радиоактивните отпадъчни води от медицински и научноизследователски центрове или от ядрени реактори. В ядрените електроцентрали от типа на реактори, работещи с вода под налягане, охлаждащата вода,която излиза от първия кръг, съдържа различни разтворени радиоактивни метални изотопи.

В областта на радиоактивните отпадъци важно място в методите на обработка заемат течните отпадъчни потоци от гледна точка на евентуалното им съхранение или във връзка с привеждането им в контакт с природната среда.

Топлопренасящият елемент в ядрените електроцентрали от типа на реактори, работещи с вода под налягане, е водата.

След деминерализация тази вода се кондиционира. Ако е предназначена за използване във втория кръг, тя се означава като “вода, дейонизирана до рН=9”.

От друга страна, ако е предназначена за използване в първия кръг, тя се означава като “вода, дейонизирана до рН=7”.

След използването й неактивната, дейонизирана до рН=9 вода се изпуска в кана лизация, което се означава като “събиране на отпадните води от втория кръг”; тази вода се съхранява в сборници за отпадните води от втория кръг.

Водата, която излиза от първия кръг, след дейонизирането й до рН=7 може да се отведе през три системи в зависимост от химичните и радиохимичните й показатели, които са показателите на отработените води, а именно:

1. Водата евентуално е замърсена химически, но е радиохимично неактивна (радиохимичната активност е по-ниска от 10 MBq/t и това е стойността, наложена от Френската електрическа промишленост през 1994 година по отношение на водни отпадъци от ядрени енергийни централи); тази вода се счита като “базов” поток и се изпуска директно в резервоар за контрол преди изхвърлянето;

2. Водата евентуално е радиоактивно замърсена (радиохимичната активност е повисока от 10 MBq/t ), но не е химически замърсена (концентрацията на метали е пониска от 14 ррт). Такава вода се счита като остатъчен отпадъчен поток и се обработва в деминерализатори, докато радиохимичната й активност стане по-ниска от 10 MBq/t; в този момент изтичащият поток се изпуска към резервоара за контрол преди изхвърлянето;

3. Водата евентуално е химически замърсена и радиоактивно замърсена. Такава вода се разглежда като химическа отпадъчна вода и се обработва в изпарители, при което се получават дестилати и концентрати. Дестилатите, които са без съдържание на метални соли и които имат радиохимична активност, пониска от 10 MBq/t, се изпускат директно в контролния резервоар преди изхвърлянето им. Концентратите, разглеждани като твърдообразни отпадъчни потоци, се насочват към станция за обработка на твърди отпадъчни потоци, за да бъдат напълнени във варели и предадени за съхранение, например в Хага.

Отпадъчните води, събрани в резервоарите за контрол преди изхвърлянето им за обработка на твърди отпадъчни потоци, се анализират за определяне съдържанието на всичките химически и радиоактивни елементи.

След това те се изхвърлят в естествената среда, като се съблюдават нормативните актове по отношение на отпадъците, за да се избегне замърсяването на околната среда.

Трябва да се отбележи, че съгласно предписанията, отнасяши се до отпадъците, френските ядрени енергийни централи изхвърлят не повече от 2 до 3 % от допустимата за тях годишна радиохимическа активност.

В случая с отпадъчни води, обработвани в конвенционалните деминерализиращи инсталации, е установено, че елуатът има остатъчна радиохимична активност. По-конкретно може да се забележи наличие на сребро. Този феномен се дължи на слабото свързване на някои метални изотопи към използваните в процеса на деминерализиране йонообменни смоли. Концентрацията на радиоактивни изотопи в такива елуати (деминерализирани разтвори) обаче много рядко достига 10-3 mol/1.

Сега тези елуати се обработват както следва: елуатите се съхраняват в изчакване на естественото спадане на активността им, дължаща се на наличието на различни изотопи, например периодът на полуразпад на сребро 110 е 250 дни, или се транспортират към изпарителната установка; този тип обработка е икономически много неизгодна поради ниската активност на обработваните отпадъчни води, с което се намалява производителността на изпарителя, или се подлагат на разделяне чрез флокулация с алуминиев сулфат и следващо филтриране. В този случай обаче понижението на радиохимичната активност не превишава 70 %.

Предлага се също пречистване на отпадъчните води чрез привеждането им в контакт, по-специално чрез прецеждане през покрити със смола въглени гранули.

Във връзка с това в патентната заявка FR 9308789, публикувана от компанията заявител на 16 юли 1993 година, се описва метод за пречистване и/или възстановяване на метални йони, присъстващи в разтвор, като се използва филтър, който е направен от проводим субстрат на базата на въглен, покрит с проводим полимер, съдържащ етерни криптантни (макроциклични) решетки, и разтворът се прецежда през този филтър.

Този метод е ефективен и остава да се разработи поради цената и ползата от него.

Обект на изобретението са метод и адсорбиращ елемент, които осигуряват при отлични в икономическо отношение условия намалена радиохимична активност на радиоактивни отпадъчни води от посочения вид, поспециално на такива, които вече са обработени в конвенционалните деминерализиращи инсталации, до стойност, по-ниска или равна на тази, под която посочените отпадъчни води могат законно да се изпускат.

На компанията заявител се дължи установената възможност не само да се намали радиохимичната активност на един такъв воден изходящ поток до радиохимична активност, пониска от тази, която обикновено се получава по методите на предишните разработки, но и този резултат да се постигне по опростен, поикономичен и по-ефективен начин в сравнение с предишните разработки, тъй като адсорбиращият елемент при обработката за отстраняване на радиохимичната активност от споменатите отпадъчни води е на базата на гранули от нефтен кокс. В някои случаи може да се окаже необходимо посочената по-горе обработка да се допълни с втора обработка с филтър, описан в патентна заявка FR 9308789.

Резултатът, получен с помощта на адсорбиращия елемент на базата на гранули от нефтен кокс, е преди всичко неочакван, тъй като гранулите от нефтения кокс не са познати в ядрената химия нито с комплексообразуващите им свойства към метални йони, нито с адсорбиращите свойства по отношение на тези йони.

Следователно, методът за обработване на водна среда или на отпадъчни водни потоци, съдържащи радиоактивни метални йони, особено тези на медта, кобалта, калия, цезия и антимона, в частност тези води, които вече са обработени в конвенционални деминерализиращи инсталации, за да се намали концентрацията на тези йони до стойност, която е пониска от установената от нормативните актове стойност на радиохимичната активност за водната среда или отпадъчните водни потоци и под която стойност последните могат да бъдат изпускани, се характеризира с това, че включва: - първи етап, състоящ се във филтриране на водната среда през първи филтър, напълнен с адсорбент на основата на гранули от нефтен кокс; ако в края на първия етап радиохимичната активност на отпадъчната течност не е намаляла под граничната стойност, така че да може да бъде изпусната, методът включва втори етап, състоящ се във филтриране на водната среда, която вече е била подложена на обработка в първата степен, през втори филтър, съдържащ пълнеж от проводими частички, по-специално графитни частички, покрити със слой от проводим полимер, съдържащ етерни криптантни решетки, като полимерът е избран между тези, за които се отнася патентната заявка FR 9308789.

Съгласно едно предпочитано изпълнение методът съгласно изобретението съдържа и трети етап, включващ регенериране на филтрите, използвани в първия и втория етап с елуиращ разтвор с кисело pH, при което се получава концентриран на радиоактивни изотопи елуат, който е съвместим с конвенционалните системи за обработка на отпадъчни води и който се въвежда отново в конвенционалните системи.

В края на първия етап на посочения погоре процес може да се отстрани най-малко 90 % от радиохимичната активност.

Граничната стойност, под която отпадъчната вода, напускаща ядрено-енергийната централа, може да се изхвърли, сега е 10 MBq/t, очевидно е, че, ако бъде наложена по-ниска стойност, методът от изобретението съответно се адаптира подходящо. Тази възможност е показана в следващите примери.

Що се отнася до гранулите от нефтен кокс, прилагани като адсорбиращ елемент, добри резултати се получават с такива, използвани в алуминиевата промишленост и по-точно от фирмата Aluminium Pechiney; гранулите от нефтен кокс имат размер на частичките главно от 0.1 до 10, за предпочитане от 1 до 7 и още по-добре от 2 до 5 mm; специфичната им повърхност е около 0.2 m2 на 100 g.

Филтърът съгласно изобретението, използван в първия етап на метода съгласно изобретението, се характеризира с това, че включва адсорбиращ елемент на основата на гранули от нефтен кокс. Тези гранули се поставят в резервоар, снабден с входящ и изходящ отвор, за да се осигури възможност за протичане и филтриране на течността.

Това означава, че този филтър е особено подходящ за обработки, при които става задържане на йоните на радиоактивни метали, съдържащи се във водна среда или в отпадъчни водни потоци от въпросния вид.

Той има следните предимства: може да се произвежда лесно и на ниска цена, подходящ е за непрекъснат ежедневен режим на работа, съставът му след употреба може да се поеме за съхранение от официалната организация, оторизирана за управление на радиоактивни отпадъци.

В случая с филтъра, използван във втория етап, частичките са заредени в съд, образуващ филтърно тяло, което от своя страна е снабдено с входящ и изходящ отвор, за да се осигури възможност за протичане и филтруване на течността. Този филтър може да съдържа например насипен електрод, върху който се извършва отлагане на криптополимер. Като илюстрация може да се посочи насипния електрод, използван в промишления метод за възстановяване, приложен към метали (метод PRIAM), разработен от фирмата заявител и описан в нейния патент FR 9003952.

Използваните полимери от патентната заявка FR 9308789, се характеризират с полимерни вериги, съдържащи множество пиролни или тиофенови пръстени, и при необходимост едновременно и двата вида, които са свързани помежду си от една страна с 2, 2'-връзки, и полиетерни вериги, съответстващи в частност на формулата -СН₂(СН₂-ОСН₂)_тСН₂, където m е равно на 3, 4 или 5, като тези вериги от своя страна са свързани при 3, 3' положения откъм пиролните и тиофеновите пръстени или в случай на пиролни пръстени - с техните Nатоми.

Те са свободни от всякакви следи от метален йон и за да се отложат върху проводимите частички, в частност върху графитните частички, се провежда електродепозиране, при което частичките формират анода на електролизната клетка или са в електрически контакт с анода, а мономерите, от които се получава полимерът, се съдържат в електролита в при4

в която m = 3, 4 или 5.

Те могат да имат или следните структури съствието на сол, съдържаща неокисляем анион. Електродепозирането се извършва при потенциал, даващ възможност за полимеризация на мономера в контакт с носещия материал, като посочените по-горе мономери и соли са в разтвор на полярен или неполярен органичен разтворител и разтворителят и носещият материал са избрани съответно между тези, които имат достатъчна устойчивост към окисление при въпросния потенциал.

Електродепозирането се извършва в отсъствието на каквито и да е следи от метал, който е в йонна форма или може да бъде свързан в комплекс, и е препоръчително електролитът да съдържа тетраалкиламониеви анионни соли.

Мономерите, от които се получават посочените полимери, се състоят от полиетер, съдържащ поне три етерни групи и пиролни или тиофенови групи, свързани с краищата на полиетерната верига, в случая с всяко от тези хетероциклени съединения, или чрез техните въглеродни атоми на 3, 3'-място от хетероциклените им пръстени или, доколкото техните пиролни групи представляват по-особен интерес - чрез съответните им азотни атоми, като местата 2 и 2' на тези хетероциклени пръстени са свободни от заместители или, най-многото, са заместени с лесноотстраними групи, например защитни групи.

Благоприятно е полиетерните вериги, съставляващи част от структурата на мономера, да са линейни и да съдържат етерни единици, за предпочитане от типа -[(СН₂)_р-О]_п, където р е множител, равен на 2 или 3, а η е множител, равен на 3 до 5, и веригите да са в а- и ωположение спрямо пиролните или тиофеновите групи.

По-точно, тези вериги могат да бъдат от типа:

-(CH₂)_q.-[-(CH₂)_p,O(CH₂)_p,-]_-(CH₂)_q.-, където q’ и q” поотделно са равни на 1 или 2, р’ и р” поотделно са равни на 1 или 2.

Мономерите могат да се представят с формулата:

полиешермд верига. [ г\ п.

| полиешерги Верига

?--------------------	......... V
/ 0-----с.	It—Ъ
Ч Ά	// 'λ
	% 7*
	N
1 н	Н

или да съответстват на следната формула

I \ гл 'X' х като X е NH-rpyna или серен атом, m е множител, равен на 3 до 5, q’ и q”, независимо един от друг, са равни на 1 или 2.

Тези мономери могат да имат киселинна, в частност карбоксилна или сулфонова група, на 3'-място на техните хетероциклени групи.

Те могат да участват под формата на пиролил-алкално-метална или тиофенил-алкално-метална сол, в частност пиролилова или тиофенилна сол.

Евентуалният трети етап на посочения по-горе метод, т.е. регенерирането на използваните в първия и втория етап филтри, трябва да се провежда в следните случаи: ако радиохимичната активност, съсредоточена вътре в тези филтри, достигне максималната степен на запълване на филтрите, или ако е желателно отстраняването на тази активност.

В случая с филтъра, използван в първия етап, регенерирането се извършва чрез прекарване на разтвор на разредена силна киселина (pH близко до 1).

В случая с филтъра, използван във втората степен, регенерирането се извършва, както е описано във FR 9308789.

Киселинните елуати от регенерирането, съдържащи разтвор, концентриран по отношение на радиоактивни йони, могат впоследствие да се обработят или в изпарител, или в конвенционална деминерализираща инсталация, така че концентрацията на отделните изотопи в елуата да е сравнима с работния обхват на тези конвенционални инсталации. В последния случай pH на елуата трябва да се доведе до стойност, сравнима с тази в деминерализиращата инсталация.

Методът за обработване на радиоактивни отпадъчни води съгласно изобретението, следователно представлява допълнение към конвенционалните системи, в които се прилага изпаряване и/или деминерализиране.

Това дава възможност радиохимическата активност на радиохимичноактивните отпадъчни води да се намали до стойност, близка до праговете на откриваемост за аналитичното устройство, т.е. до стойности по-ниски от 10 MBq/t.

Това дава възможност също така радиохимичната активност, акумулирана във филтрите, да се отстрани чрез регенериране на последните.

Следователно, за разлика от по-голямата част от използваните в момента методи, методът съгласно изобретението не създава за краткосрочен или средносрочен период от време радиоактивен отпадък, следователно е много поикономичен.

Изобретението може да се поясни подобре със следващите неограничаващи го примери, в които се показват предпочитаните изпълнения на изобретението.

Пример 1

Обработка на силно радиоактивен отпадъчен воден поток чрез използване на първия етап на метода съгласно изобретението

Предлага се обработването на радиоактивни отпадъчни води, излизащи от първия кръг на реактори, работещи с вода под налягане, съдържащи по-специално следните радиоактивни елементи: Ag 110, Co 58 и Co 60, съответно с активност 345 MBq/t, 20 MBq/t и 74 MBq/t. Общата активност на потока е 1520 MBq/t.

Към тях, както е показано на фигура 1, се използва филтър 1 съгласно изобретението, състоящ се от съд 2, направен от полипропилен, съдържащ 100 g гранули от нефтен кокс

3. Гранулите са с размер на частичките между 2 и 5 mm; това е гранулатът, използван и от Aluminium Pechiney.

Филтърът, направен по този начин, се монтира в затворен хидравличен кръг, включващ резервоар 4, който съдържа предвидената за обработка отпадъчна вода, и хидравлична помпа 6, предназначена да изтласка радиоактивния поток през тръбата 7 и да го подаде през тръбата 8 към филтър 1. След преминаване през филтър 1 обработеният отпадъчен поток се връща през тръбата 9 в резервоара 4.

2.5 1 радиоактивна отпадъчна вода се въвежда в резервоара 4. Капацитетът на помпата 6 е 400 1/h.

Чрез прилагане на γ-спектрометрия са направени измервания върху проби, взети от резервоара 4, на общата активност на отпадния поток от една страна и от друга - на активността на всеки от металните елементи в отпадния поток.

Циркулацията на отпадъчната вода в кръга започва при време t=0.

Отпадъчната вода се оставя да циркулира в продължение на 35 h в посочения погоре кръг. Три проби се взимат с интервал от около 5 min през първите 15 min и след това три проби - през 15 min до края на 1-ия h. След това се взимат проби всеки 30 min до 15-ия h и след това - всеки час до края на експеримента.

Измерва се общата активност на всеки отпадъчен поток и на активността на Ag 110, Co 58 и Co 60 на потока.

Активността се изразява в MBq/t. Измерените стойности са нанесени на графиката на фигура 2 (отпаден поток - крива I, Ag 110 крива II, Co 60 - крива III и Co 58 - крива IV, криви I и IV показват измененията в актив6 ностите като функция от времето, изразено в часове, набляга се на това, че ординатата е представена в логаритмична скала.

Фигура 2 показва, че всяка от активностите, представена с кривите 1 до 4, се изменя по един и същ начин. Активността намалява много бързо през първите 5 h и след това по-бавно между 5-ия и 25-ия h. Тя достига действително постоянна стойност от 25-ия h нататък.

Стойността на общата активност на отпадъчния поток и тази на активностите на 5 Ag 110, Co 58 и Co 60 в нулевия и 33-ия h са комбинирани на дадената по-долу таблица А, заедно с добива от процеса след 33 h протичане на отпадния поток през кръга.

Таблица А

	Активност при t=0 h(MBq/t)	Активност при t=33 h (MBq/t)	Добив (%)
Поток	1520	100	93
Ag 110	345	30	91
Co 58	20	0.7	97
Co 60	74	2	97

Установено е, че използването на първия етап на метода съгласно изобретението дава възможност да се намали активността на силно радиоактивен отпадъчен поток с 95 %. Не се достига обаче граничната стойност 10 (Mbq/t), от която надолу може да се изпуска отпадъчната вода.

Следователно, в случая със силно замърсени отпадъчни води използването само на първия етап на метода съгласно изобретението не дава възможност да се постигне желаният резултат.

Пример 2

Обработка на слабо радиоактивен отпадъчен поток чрез използване на първия етап на метода съгласно изобретението

Пример 1 се повтаря, като единствената разлика се състои в това, че отпадъчният поток е по-малко радиоактивен в сравнение с този от Пример 1, т.е. той показва съответно активност на общия поток и на трите йона Ag 110, Co 58 и Co 60, показани в таблица В при време t=0.

Използва се инсталацията, показана на фигура 1, като в резервоара 1 се подават 2.5 1 от този отпадъчен поток.

Потокът се оставя да циркулира, както е описано в пример 1, и се взимат проби всеки час в продължение на първите 5 h и след това приблизително всеки 20 h до края на експеримента, което ще рече до 280-ия h.

Стойностите, измерени до 280-ия h са нанесени на графиката на фигура 3, която показва изменението на посочените по-горе активности (в MBq/t върху координатната ос, която е в логаритмична скала) като функция от времето, изразено в часове. Следователно графиката на фигура 3 показва четири криви, представящи съответно изменението на активността на общия поток (крива IV), на Ag 110 (крива V), на Co 60 (крива VI) и на Co 58 (крива VII).

Фигура 3 показва, че общата активност на отпадъчния поток и тази на Ag 110, на Co 58 и на Co 60 в отпадъчния воден поток намаляват бързо в продължение на първите 15 h и след това по-бавно между 15-ия и 100-ия h, за да достигнат действително постоянна стойност от 100-ия h нататък.

В таблица В са записани също стойностите, измерени на 240-ия h, както и добивът.

Таблица В

	Активност при t=0 h (MBq/t)	Активност при t=240 h (MBq/t)	Добив (%)
Поток	634	9	98
Ag 110	189	2.6	98
Co 58	12	0.8	93
Co 60	53	0.4	99

Оттук следва, че използването на първия етап на метода съгласно изобретението дава 9Л възможност да се намали активността на слабо ^υзамърсения радиоактивен отпадъчен поток до стойност, по-ниска от тази, от която надолу е позволено изпускането му.

Също така може да се заключи, че в този случай първата степен на метода е особено ефективна за задържане на среброто, тъй като дава възможност да се намали активността на среброто в отпадъчния поток с 99 %.

Пример 3. 30

Обработка на силно радиоактивен отпадъчен воден поток чрез използване на първия и втория етап на метода съгласно изобретението

Силно радиоактивни отпадъчни води, излизащи от първия кръг на реактори, работещи 35 с вода под налягане, се обработват съгласно метода, описан в пример 1.

Стойностите на активността на изходния отпадъчен поток в MBq/t са следните: отпадъчен поток - 1520, Ag 110 - 345, Co 58 - 20, Co 60 - 74.

Обработеният по този начин отпадъчен воден поток, т.е. потокът, излизащ от първата степен на обработка от метода съгласно изобретението, има следните активности в MBq/t: отпадъчен поток - 23, Ag 110 - 7,7, Co 58 1.2, Co 60 - 1.4.

Този поток се подлага на втория етап на обработка с използване на инсталацията от фигура 1, в която филтърът е поставен като филтър 1, с единствената разлика, че в случая адсорбиращият елемент се състои от 100 g графитни гранули, покрити с 5 g полимер, чиято формула е показана в горната част на стр. 17 от FR 9308789. Размерът на частичките на тези гранули е между 2 и 5 mm.

Циркулацията на отпадъчния поток в инсталацията се поддържа в продължение на 43 h, през което време се измерват активностите.

Активностите, измерени в края на първата степен (t=0), от една страна и от друга страна - в края на втората степен <t=43 h), са показани заедно в таблица С. Измерен е също добивът и са показани съответните му стойности.

Таблица С

	Активност при t=0 h (MBq/t)	Активност при t=43 h (MBq/t)	Добив <%)
Поток	23	3.4	85

Ag 110

7.7

0.4

Co 58 1.2

0.9 25

Co 60 1.4

0.9 36

От таблица C следва, че последователното използване на двата етапа на метода съгласно изобретението е в състояние да намали активността на отпадъчния поток, който първоначално е силно замърсен с радиоактивност до стойности, които са много ниски и по-точно - по-ниски от граничните стойности, под които е разрешено изпускането му.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за обработване на водна среда или на отпадъчни водни потоци, съдържащи йони на радиоактивни метали, по-специално йони на среброто, медта, калия, цезия и антимона, и в частност тези води, които вече са обработени в конвенционални деминерализиращи инсталации, за да се намали концентрацията на тези йони до стойност, която е по-ниска от установената от нормативните актове стойност за радиохимичната активност на водната среда или отпадъчните водни потоци и под която стойност последните могат да бъдат изпускани, характеризиращ се с това, че като първи етап включва филтриране на водната среда през първи филтър, напълнен с адсорбент на основата на гранули от нефтен кокс.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс имат размер на частичките главно от 0.1 до 10, за предпочитане от 1 до 7 и още подобре - от 2 до 5 mm.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс имат специфична повърхност 0.2 m2 на 100 g.
4. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 3, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс се получават основно от алуминиевата промишленост.
5. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 4, характеризиращ се с това, че се провежда втори етап, включващ филтруване на водната среда, която вече е била подложена Ιθ на обработка в първия етап, през втори филтър, съдържащ пълнеж от проводими частички, поспециално графитни частички, покрити със слой от проводим полимер, съдържащ етерни криптантни решетки.
6. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че полимерът е избран основно от тези полимери, които включват полимерни вериги, съдържащи от

20 една страна множество пиролни или тиофенови пръстени, и при необходимост - едновременно и двата вида, които са свързани помежду си с 2, 2'-връзки, и полиетерни вериги, съответстващи в частност на формулата ²⁵ -(СН₂(СН₂-ОСН₂)_шСН₂, в която m е равно на 3, 4 или 5, като тези вериги от своя страна са свързани при 3, 3' положения откъм пиролните и тиофеновите пръстени или в случай на пиролни пръстени с техните азотни атоми.
7. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 6, характеризиращ се с това, че включва трети етап, състоящ се в регенерация на

35 използваните в първия и втория етап филтри с помощта на елуиращ разтвор с кисело pH, при което се получава концентриран елуат на радиоактивни изотопи, съвместим с конвенционалните системи за обработка на отпадъчни 40 води и който се връща обратно в същите конвенционални системи,
8. Използване на гранули от нефтен кокс за обработката на водна среда или на отпадъчни водни потоци, съдържащи йони на радиоактивен метал, особено йони на среброто, медта, калия, цезия и антимона, и в частност тези води, които вече са обработени в конвенционални деминерализиращи инсталации, за

50 да се намали концентрацията на тези йони до стойност, която е по-ниска от установената от нормативните актове стойност за радиохимич ната активност на водната среда или отпадъчните водни потоци и под която стойност последните могат да бъдат изпускани.
9. Използване на гранули от нефтен кокс, съгласно претенция 8, характеризиращи се с това, че гранулите имат размер на частичките главно от 0.1 до 10, за предпочитане от 1 до 7 и още по-добре от 2 до 5 mm.
10. Използване на гранули от нефтен кокс, съгласно претенция 9, характеризиращи се с това, че имат специфична повърхност 0.2 m2 на 100 g.
11. Използване на гранули от нефтен кокс, съгласно претенции от 8 до 10, характеризиращи се с това, че се получават от алуминиевата промишленост.
12. Адсорбиращ елемент, характеризиращ се с това, че е на базата на гранули от нефтен кокс.
13. Адсорбиращ елемент съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс имат размер на частичките главно от 0.1 до 10, за предпочитане от 1 до 7 и още по-добре от 2 до 5 mm.
14. Адсорбиращ елемент съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс имат специфична повърхност 0.2 m2 на 100 g.
15. Адсорбиращ елемент съгласно една от претенциите от 12 до 14, характеризиращ се с това, че гранулите от нефтен кокс се получават основно от алуминиевата промишленост.
16. Филтър, характеризиращ се с това, че съдържа адсорбиращ елемент съгласно една от претенциите от 12 до 15.
17. Метод съгласно една от претенциите от 1 до 7, характеризиращ се с това, че в първия етап се използва филтър съгласно претенция 16.