BG60834B2

BG60834B2 - Фармацевтични състави на базата на фосфономравчена киселина и приложението им

Info

Publication number: BG60834B2
Application number: BG98492A
Authority: BG
Inventors: Bertil Eriksson; Ake Helgstrand; Alfons Misiorny; Goeran Stening; Stig-Ake Stridh
Original assignee: Astra Laekemedel Aktiebolag
Priority date: 1976-07-01
Filing date: 1994-02-18
Publication date: 1996-04-30
Also published as: CA1077848A; SE7607496L; FI772030A; LU88310I2; FR2356424B1; MX9203635A; JPS562046B2; AU2650577A; NO772299L; JPS536428A; ATA465477A; MY8500125A; HK28984A; IE45753L; US4339445A; AT369014B; NL180068C; US4665062A; CH641471A5; LU77666A1

Abstract

Фармацевтичните състави са приложими при лечението на вирусни инфекции. Те съдържат като активен компонент фосфономравчена киселина със структурна формула или нейни физиологично приемливи соли.

Description

(54) ФАРМАЦЕВТИЧНИ СЪСТАВИ НА БАЗАТА НАФОСФОНОМРАВЧЕНА КИСЕЛИНА И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ Настоящето изобретение се отнася до нови фармацевтичннисъстави и до приложението им за селективно лечение на вирусниинфекции, такива като инфекциите, предизвикани от вируса нагрипа, инфекции, предизвикани от вируса на херпеса и т.н. при животните, включително човека. Познати са принципно три начина за профилактично и/илитерапевтично лечение на вирусните инфекции, а имено чрез прилагане на ваксини, чрез прилагане на химиотерапевтични агенти и чрез прилагане на продукт, познат под търговскотоиме "Интерферон". Между тях ваксините и химеотерапевтичните.агенти са придобили широко медицинско приложение. Все пак трябва да се има предвид, че съществуващите по настоящем ваксини, в частност ваксините срещу грипа, не са достатъчно ефикасни. Що се отнася до вируса на грипа, той седължи частично на факта, че е трудно да се приготви ваксинана момента срещу модифицирания по-силен от този на грипа ви-рус. Досега не е познат нито един антивирусен химиотерапев-тичен агент, притежаващ добър антивирусен ефект и приемливистранични ефекти. Един от тези странични ефекти особено не-желан при антивирусните химиотерапевтични агенти, с които вмомента се разполага, е че той може да взаимодейства не само с вируса, но също така със съставките на приемащата клетка(домакин). Един ефикасен селективен антивирусен агент, притежаващпредпочитани вторични ефекти,трябва да има инхибиторен се-лективен ефект върху една вирусна специфична вирусна функцио-налност на вируса, с който се води борба. Следователно еднаот задачите на настоящето изобретение е да предложи нов ме-тод за борба с вирусните инфекции, използвайки антивирусенагент, който упражнява селективен инхибиторен ефект върхувирусните функционалности, но не упражнява никакъв нежеланинхибиторен ефект върху функциите на приемащата клетка. Настоящето изобретение се отнася също така до нови фар-мацевтични състави, съдържащи антивирусния агент. Макар, че настоящето изобретение се отнася в най-широкплан до ново селективно средство за лечение на вирусните инфек-ции при животните и при човека както и до фармацевтични със-тави, приложими при лечение в тази област, той е особено по-лезен при лечение на инфекции, предизвикани от вируса нахерпеса и инфекции, предизвикани от вируса на грипа. Грипът е едно от най-честите заболявания при човека, нотой е много труден за предотвратяване или лечение. Съществуват две принципни разновидности на грипа по ‘t настоящем наричани "грип от тип А" и "грип от тип В". Същест вува също така една друга разновидност на грипа, наричана"грип от тип С", но тя не се проявява толкова често^кактогрипа от групите А и В. Тези типове грип се предизвикват отвирус, наричан "вирус на грипа от тип А, В и С"*респективно. Една особено важна област на приложение на съставитесъгласно настоящето изобретение е лечението на вируснитеинфекции, дължащи се на вируса на херпеса. Между вирусите отхерпесен тип могат да се посочат херпес от тип 1 и 2, вари-целата (херпес зостер или зона), вируса, предизвикващ инфек-циозни мононуклеози (т.е. вируса на Epstein-Barr) и цитоме-галовируса. Други области на приложение на съставите съглас-но изобретението са лечението на инфекции, предизвикани отвируси като вирусите, причиняващи папиломи (т.е. verrues), вируси, причиняващи аденоми с вирусен произход, покс вируси-те, вируса на хепатит А и вируса на хепатит В и на херпесния дерматит, херпес генеталис, херпесния кератит и хирпесния енцефалит. Между другите области за възможно приложение насъставите съгласно изобретението може да се цитира лечениетона инфекции, предизвикани от следните вируси: пикорнавирус,вирусите от групите на арбовирус, левковирус, аренавирус,коронавирус, рабдовирус и парамиксовирус. Друга област наприложение на съставите съгласно настоящето изобретение е лечението на рак и тумори, в частност тези, които са предиз-викани от вируси. Установи се и това е предмет на настоящето изобретение,че фосфономравчената киселина със структурна формула 0 0 У У

НО-С-Р-ОН I ОН и нейните физиологично приемливи соли инхибират селективнонякои вирусни функционалности, които са важни за възпроиз-веждането на вируса. Установи се, че фосфономравчената киселина инхибираселективно специфична функционалност на вируса на грипа, аимено ARN полимеразата, свързана с вириона на грипа, без да въздейства на полимеразите на съответните приемащи клетки, аимено ARN полимеразата (А и В), зависеща от ADN на телешкиятимус. Тези полимерази са ензими, които катализират синтезана AHN в приемащата клетка. Установи се също така, че фосфо-номравчената киселина инхибира специфична функционалност навируса на херпеса, а имено ADN полимеразата, предизвикана отхерпеса от тип 1. Тя не е активна спрямо ARN полимеразата,зависеща от ADN на Е.соН^нито спрямо AAN полимеразата, зави-сеща от ADN на Micrococcus 1isodeicticus. Инхибирането на ви-русните полимерази означава, че вирусът не може повече да се възпроизвежда и следователно се предотвратява вирусната инфек ция. Фосфономравчената киселина може да бъде използвана подформата на фармацевтични състави, приложими в хуманната иветеринарна медицина, за терапевтични и профилактични цели.Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат използва-ни под формата на физиологично приемливи соли. Като подходя-щи соли могат да бъдат цитирани аминосолите, като солите надиметиламина и триетиламина, амониевите соли, тетрабутиламо- ниевите соли, солите на циклохексиламина, солите на дицикло- хексиламина и металните соли, като например моно-, ди- или тринатриевите соли, моно-, ди- или трикалиевите соли, солите на магнезия, солите на калция и солите на цинка. В клиничната практика фосфономравчената киселина се 6 прилага обикновено външно , орално, интраназално, чрезинжектиране или инхалиране, под формата на фармацевтиченсъстав, съдържащ активния ингредиент . като оргинал- ното му съединение или на някоя от неговите фар- мацевтично приемливи соли, в смес с фармацевтично приемливносител, който може да бъде твърд, полутвърд или течен раз-редител или дори капсула, която може да бъде погълната итези състави представляват друг аспект на настоящето изобре-тение. Съединенията съгласно изобретението могат да бъдатизползвани също така с носител. Като примери за фармацевтич-ни състави могат да бъдат цитирани таблетките, капките, като капките за нос, съставите за топично приложение, като пома-дите, теловете, кремовете и суспензиите, аерозолите за инха-лация, носните пулверизатори, капчици от вътрешноклетъчна мазнина и други. Обикновено активното вещество е между 0.05и 99 или между 0.1 и 99 тегл.% от състава, например между0.5 и 20% за съставите, предназначени за инжектиране^и между0.1 и 50% за съставйте, предназначени за орално приложение. За получаването на фармацевтични състави под формата наединични дози за орално приложение, съдържащи съединението съгласно изобретението, активният ингредиент може да се смеси с разпратен твърд носител, например лактоза, захароза, сорбитол, манитол, скорбяла, например картофена скорбяла,царевична скорбяла, амилопектин, прах от ламинария или прах от пулп от плодове като лимона, целулозно производно или же-латин, който може да съдържа също така смазки, например маг- незиев или калциев стеарат или продукт, познат под търговско то наименование "Carbowax" или други восъци на полиетиленгли кола и да се пресова под формата на таблетки или сърцевини за дражета. Ако е необходимо получаването на дражета^сърце-вините могат да бъдат обвити, например с концентриран разт-вор на захар, който може да съдържа гума арабика, талк и/илититанов двуокис. Като вариант те могат да бъдат обвити с ве-щество, образуващо обвивка, разтворено в лесно летливи орга-нични разтворители или смеси на лесно летливи органични раз-творители. Към тези обвивки могат да бъдат добавени оцветите ли, например за различаване на дражетата с различно съдържа-ние на активно вещество. При приготвянето на капсулите от мек желатин, съставени от желатин и например от глицерол в качеството на пластификатор или на подобни затворени капсу-ли, активната субстанция се смесва с "Carbowax" или подходя-що масло, като например сусамово масло, маслинено масло или масло от арашид. Капсулите от твърд желатин могат да съдър-жат гранули на активната субстанция с прахообразен носител,като лактоза, захароза, сорбитол, манитол, скорбели (напри-мер картофена скорбяла, царевична скорбяла или амилопектин), производни на целулозата или желатин и могат да съдържат също така магнезиев стеарат или стеаринова киселина в качест вото на смазка. Използвайки няколко слоя на активния медикамент, разде-лени с обвивки или покрития, които се разтварят бавно?е въз-можно да се приготвят таблетки, чието освобождаване на активния ингредиент протича в продължителен период от време. Друг начин за получаване на таблетки с подобно пролонгирано осво-бождаване на активния компонент е да се раздели дозата намедикамента на гранули с обвивки с различни дебелини и гра-нулите да се пресоват под формата на таблетки заедно с носи-теля. Може също така активното вещество да се внесе в таблетки, които се разтварят бавно и които се получават като се излезе от мазнини или восъци или еднакво разпределени в сре-да на таблетка, изградена от неразтворимо вещество, катонапример полимерно вещество, което е физиологично инертно. За получаването на единичните дози на съставите за орал-но приложение (таблетки, капсули и други), които трябва дапредотвратят освобождаването и възможното разлагане на активното вещество в стомашния сок, таблетките, дражетата и т.н.могат да се обвият с чревно покритие, съставено от слой отципа или чревно покритие, устойчиво на стомашния сок, прите-жаващо такива свойства, че да не се разтваря при pH на сто-машния сок. Така активното вещество няма да се освободи пре-ди фармацевтичния състав да достигне в червата. Като примериза такива чревни обвивки или покрития могат да бъдат цитира-ни целулозния ацетофталат, фталатите на хидроксипропилметил- целулозата, като предлаганите на пазара под търговските име-на "HP 55" и "HP 50" и "Eudragit L" и "Eudragit S". Ефервесцентни прахове се получават чрез смесване наактивната съставка <? нетоксични карбонати или бикарбонати,например на натрия, калия или калция, като калциев карбонат,калиев карбонат и калиев бикарбонат, нетоксични твърди кисе-лини като винена киселина, аскорбинова киселина и лимоненакиселина и например ароматизираща добавка. Течните състави за орално приложение могат да се пригот-вят под формата на еликсири, сиропи или суспензии, напримерразтвори, съдържащи около 0.1 до 20 тегл.% активно вещество, захар и смес на етанол, вода, глицерол, пропиленгликол и допълнително ароматизиращо вещество, захарин и/или карбокси- метилцелулоза в качеството на диспергиращ агент. За парентерално инжекционно приложение съставите съг-ласно изобретението могат да съдържат воден разтвор на водо- разтворима сол, фармацевтичнно приемлива^на активните кисе-лини съгласно изобретението, за предпочитане в концентрацияот 0.5 до 10% и евентуално също така стабилизиращ агенти/или буферни водни разтвори. Единичните дози на разтворамогат да бъдат съхранявани удобно в ампули. За външно приложение, в частност при лечение на херпесни вирусни инфекции на кожата, съставите съгласно изобрете-нието са под формата на помада, гел, суспензия, крем илитехни аналози. Количеството на активното вещество може даварира между 0.05 и 20% активно вещество. За получаванетона такива състави, предназначени за външно приложение, можеда се работи по някои от познатите начини чрез смесване на активното вещество с познати носители като изопропанол, глицерол, парафин, стеарилов алкохол, полиетиленгликол ит.н.. Фармацевтично приемливият носител може също така дасъдържа познато химично вещество, благоприятстващо абсорб-цията. Примери за такива вещества, които благоприятстват аб-сорбцията са например диметилацетамид (US Pat. No. 3. 472.931), трихлоретанол или трифлуоретанол (US Pat. No. 3. 891.757), някои алкохоли и техни смеси (GB Pat. No. 1.001.949).Носител за външно приложение върху цялостна (или нормална)кожа е също така описан в GB Pat. No. 1.464.975, съставен отразтворител, съдържащ 40 до 70% (об/об) изопропанол и 0 до60% (об/об) глицерол^като добавката до 100% , ако такавасъществуваме инертен компонент или разредител^непревишаващ40% от общия обем на разтворителя. Дозата, в която активните състави се администрират^можеда варира в широки граници и зависи от различни фактори, ка*-то например сериозността на инфекцията, възрастта на пациен-та и т.н.?и е възможно индивидуалното и уточняване. Като въз 40 можни стойности на дозата на фосфономравчената киселина,които могат да бъдат администрирани,на ден могат да бъдатпосочени количества от около 0.1 мг до около 2000 мг или отоколо 1 мг до около 2000 мг. Фармацевтичните състави, съдържащи активните вещества,могат да бъдат приготвени по подходящ начин така, че да доставят дози в споменатите по-горе интервали или единични дози или единични многократни дози. Установи се също така, че съгйасно настоящето изобрете-ние фосфономравчената киселина и физиологично приемливите исоли могат да бъдат използвани за селективно инхибиране навирусните функционалности на вируса на херепеса и на вирусана грипа. Тъй като тези функционалности са важни за възпроизвеждането на вируса, фосфономравчената киселина и нейнитефизиологично приемливи соли са полезни за терапевтичнотои/или профилактично лечение на вирусни инфекции. Предпочитан аспект на настоящето изобретение е приложе-нието на фосфономравчената киселина или някоя от нейните фи-зиологично приемливи соли при лечението на инфекции, предиз-викани от вируса на херпеса. Фосфономравчената киселина е известно съединение. Ней-ният синтез и нейната тринатриева сол са описани например в

Nylen, "Chem. Bericht" 57В, 1023-1038 (1924). Поради това,че фосфономравчената киселина е нестабилна под формата насвободна киселина се предпочита използването и под формата на соли. Биологични експерименти Инхибиторният ефект на фосфономравчената киселина върху вируса на херпеса и на грипа се изследват чрез прилагане на описаните по-горе методи. Протоколът на експериментите за изследване на ефекта на фосфономравчената киселина върхуфункционалностите на приемащата клетка е описан по-долу. Векспериментите А до Л се използва фосфономравчена киселинапод формата на тринатриева сол. I. йнхибиране на вирусните и клетъчните полимерази. Смесват се полимераза, модел на нуклеинова киселина,трифосфати на нуклеозиди, между които трифосфата на гванози-на е маркиран с тритий, сол и буфер при 0°С така, че да сеполучи общ обем 125(за ADN полимеразата на херпеса, вижЕ по-долу). Концентрацията на трифосфатите на нуклеузидитеТФУ (трифосфат на уредина), ТФЦ (трифосфат на цитидина), ТФГ(трифосфат на гванозина) и ТФА (трифосфат на аденозина) сасъответно 400, 400, 400 и 2000улМ. Изпитваното съединение седобавя в различни концентрации към получената смес. Приготвя се също така сравнителна смес, несъдържаща изпитваното съе- дидинение, при използването на същите количества съставки. Ензимната реакция, т.е. синтезът на нуклеиновата киселина за-почва с инкубиране на сместа при 37°С. За ARN полимеразитена грипа температурата е 33°С. Оставя се реакцията да серазвива в продължение на 60 мин за полимеразите на грипа ина Micrococcus. За ARN полимеразата, зависеща от ADN на Е.coli, изчакваннето е 20 мин и за ADN полимеразата на хер-песа изчакването е 30 мин .Продължителността на инкубиране-то за полимеразата на телешкия тимус е 10 мин. Измерванетона навлизането на белязан мономер в нуклеиновата киселина,неразтворима в трихлороцетна киселина,се провежда по следнияначин: преди и след периода на инкубиране се взема проба от50уХ1 от сместа и се изливат върху филтърни дискове. Те сепоставят в 5%-ен разтвор на трихлороцетна киселина и се про-миват многократно. След изсушаване на дисковете се измерва w радиоактивността c брояч за синтилация в течност. Разликатав радиоактивностите в пробите с и без добавяне на изпитвано-то съединение се използва за изчисляване на инхибирането наактивността на полимеразата. Инхибирането се изразява катопроцентно инхибиране при използването на радиоактивността насравнителната проба за база. А,Инхибиране от фосфономравчената киселина на ARN поли- меразата, свързана с вириона на грипа от тип А. Вируса Aichi на грипа от тип А2 се пречиства съгласно метода на Pons & Hirst, "Virology", 34 . 385 1968. Сместа заопределяне е описана от Bishop, Obijeski & Simpson, "J.Virol.", 8., 66 ( 1971 ). Инхибиторният ефект на фосфономравче-ната киселина е представен в следващата по-долу таблица I.

Таблица I Инхибиране на ARN полимеразата, свързана с вирионана грип от тип А, от фосфономравчената киселина Концентрация на фосфоно- Инхибиране (а) мравчената киселина I ^М) X 0,1 21 0,50 67 1 ,00 79 10,0 91 100,0 95 500,0 93 -J— (а) средно от два експеримента Б.Инхибиране на ARN полимеразата, свързана с вириона на вируса на грипа от тип В; от фосфономравчената киселина. Определянето на полимеразата на вируса на грипа от типВ, Hongkong 8/73, се извършва по същия начин,както за вирусана грипа от типа А2 Aichi от експеримент А. Инхибиторниятефект на фосфономравчената киселина е показан в даденатапо-долу таблица II. Таблица ΓΙ Инхибиране на ARN полимеразата, свързана с вирионана грип от тип В, от фосфономравчената киселина (а) Концентрация на фосфоно- Инхибиране (а) мравчената киселина у,М) % 1,0 77 500 100

а) при този експеримент концентрацията на ТФГ е 135 М. В. Инхибиране на ARN полимеразата, зависеща от ADN на телешки тимус. Пречистването на ензимите се осъществява подобно на ме-тода на Kedinger et al. "Eur. J. Biochera.", 28 , 269 ( 1972).При всички експерименти се използват DCB и DCA ензимнитефракции. Използва се смес за титруване на Kedinger (виж ци-тираната по-горе литература). Резултатите са представени втаблица III по-долу.

Таблица III Инхибиране на фракциите А и В на ARN полимеразата. зависеща от ADN .на Телешки тимус, от фосфономравчена киселина Концентрация на фосфоно-мравчена киселина (нМ)

DCB Инхибиране

DCA г- 500 -3 Г. Инхибиране на ARN полимеразата, зависеща от ADN на Е coli^QT фосфономравчена киселина Взема се ензим,близък на Sigma. Използваният модел е ADN екстрахиран от Е. coli съгласно метода на Marmur, "J.Mol. Biol." 3., 208, ( 1961 ) и сместа за титруване е същата,както описаната от Burgess, "J. Biol. Chem." 244 6160(1969). Резултатите от експериментите са представени в таб-лица IV.

Таблица IV Инхибиране на ARN полимеразата, свързана с E.coli?от фосфономравчената киселина Концентрация на фосфоно-мравчената киселина у<м) Инхибиране (а) % 500 /5" Д. Инхибиране на ADN полимеразата, зависеща от ADN наMicrococcus luteusTOT фосфономравчената киселина Взима се полимераза,близка до Sigma.и се провежда опре-деляне съгласно метода на Harwood et al . , "J. Biol. Chem."245. 5614 (1970). Резултатите от експериментите са представени в таблица V.

Таблица V Инхибиране на ADN полимеразата, свързана с ADN наMicrococcus luteus^OT фосфономравчена киселина :иселина удм: Концентрация на фосфоно-мравчената киселина (иМ) Инхибиране 500 Е. Инхибиране на ADN полимеразата, предизвикана от виру- са на херпес симплекс от тип 1^от фосфономравчената киселинаПровежда се пречистване на ензима съгласно метода, описан в Weissbach et al. "J. Biol. Chem." 248 6270 (1973).Сместа за определяне (200уд1), съдържаща 200^/ g/ml ADN, активиран с телешки тимус?и 0.05 mM [ЗН] ТТР (специфична ак-тивност 130 срт на pmol). Всички останали съставки са съгласно Weissbach (виж по-горе). Резултатите са представени в таблица VI.

Таблица VI Инхибиране на ADN полимеразата, предизвикана от виру-са на херпес симплекс от тип 1^от фосфономравчената киселина Концентрация на фосфоно- Инхибиране мравчената киселина у»М) % 5 15 20 43 100 76 500 90

II. Инхибиране на мултиплицирането на вируса в клетъчни култури Определя се инхибирането на вируса на грипа или на вируса на херпеса от фосфономравчена киселина по редукцията на плаките съгласно следните методи. Ж. Инхибиране на плака на вируса на грипа (WSN: Wilson

Smith Neurotropic тип А) от фосфономравчената киселина. Методът за определяне посредством плака на грипа е опи-сан от Bentley et al. "Archiv. fur gesamt virusforschung", 33. (1971), 234. Монослоеве от клетки, наречени MDCK,от бъб-реци на кучета Mardin Darbi в пластмасови съдове на Петри сезаразяват със 100 елемента, образуващи плаки на вируса на гри-па (WSN). След адсорбция на вируса се полага нов слой отагароза, съдържащ различни концентрации на фосфономравченатакиселина^и плаките се инкубират в продължение на четири днипри 34°С. Преброяват се образувалите се до този момент пла-ки. Резултатите са представени в таблица VII. »

Таблица VII Инхибиране на плака на вируса на грипа (WSN) върхумонослоеве на MDCK от фосфономравчена киселина

Il· Концентрация на фосфоно- Инхибиране (а) мравчената киселина (удМ) % 100 10 250 50 500 95 (а) средно от три различни експеримента. 3. Инхибиране на плака на вируса на херпес симплекс от тип 1 от фосфономравчена киселина Определянето на редукцията на плаките за херпес симп-лекс от тип 1 се провежда върху клетки, наречени GMK (GreenMonkey Kidney, бъбреци на зелени маймуни)fсъгласно метода,описан от Ejereito et al. "J. Gen. Virol.", 2, (1968) 357.Използват се монослоеве в съдове на Петри с диаметър 5 см ислед адсорбция на вируса в средата се добавя фосфономравченакиселина. Резултатите са представени в таблица VIII.

Таблица VIII Инхибиране на плака на херпес симплекс върхумонослоеве на GMK от фосфономравчена киселина Концентрация мравчената ки на фосфоно-селина СцМ) Инхибиране (а) % 1 0 15 50 100 90 (а) средно от три различни експеримента. lg И. Инхибиране на плака на херпес симплекс от тип 2 от фосфономравчената киселина. Определянето на редукцията на плаките за херпес симп-лекс тип 2 се осъществява по същия начин,както в експеримент3 по-горе. Резултатите са представени в таблица IX.

Таблица IX Инхибиране на плака на херпес симплекс от тип 2, изолиранот пациентвърху монослоеве на SIRG (Staatens SeruminstituteRabit Kornea) (корнея от заек) от фосфономравчената киселина Концентрация на фосфоно- Инхибиране мравчената киселина (^М) X 500 >99.9 К. Остра токсичност остра токсичност на фосфономравчената киселинасе изследва при мишки. Изпитваното съединение се администри-ра (под формата на натриева сол) интраперитонеално в коли-чества (i.p.) 250, 500, 1000, 2000 и 4000y(xmol/kg на групиот по четири мъжки мишки от вида NMRI, тежащи 18.5 до 20.5 гза всяка доза. Установи се, че DLJ0 е между 4000 и 2000 ^mol/kg телесно тегло. Л. Други експерименти върху животни Горните експерименти се провеждат с индийски свинчета,инфектирани с кожен херпес от тип 1, при което се установи,че фосфономравчената киселина под формата на тринатриева солв състави за топично приложение съгласно примери 15, 16 и 17 49 по-долу притежават терапевтичен ефект. Обсъждане на резултатите от експериментите Целта на горните експерименти А, Б и Ж е да се определиефектът от фосфономравчената киселина върху вируса на грипа.Целта на експериментите Е, 3 и И е да се определи ефектът нафосфономравчената киселина върху вируса на херпеса. Целта наексперименти В, Г и Д е да се определи отсъствието на ефектна фосфономравчената киселина върху клетъчните полимерази.Както се вижда от таблици I и II^скответно,фосфономравченатакиселина инхибира активността на полимеразата на вируса нагрипа от тип А с повече от 50% при концентрация от 0,5^< М итази на полимеразата на вируса на грипа от тип В до повечеот 50% при концентрация 1,0 и М. Както се вижда от таблица VII?фосфономравчената киселина инхибира образуването насъответните плаки до 50% при концентрация 250^1/ М. Както севижда от таблица VI, VIII и IX,съответно,фосфономравченатакиселина инхибира активността на ADN полимеразата,предизви-кана от вируса на херпес симплекс от тип I,с повече от 50%при концентрация 100yUM, образуването на плаки на вируса нахерпес симплекс от тип I до една концентрация от 15у< М иобразуването на плаки на вируса на херпеса от тип 2 с повечеот 99,9% при концентрация 500^4М. От таблици III, IV и V севижда, че фосфономравчената киселина няма никакъв значителенефект върху ARN полимеразата, зависима от ADN от телешкитимус,или че дава инхибиране от 0% и -3%^съответно,приконцентрация 500улМ, т.е.^че е практически неактивна по от-ношение на ARN полимеразата, зависима от ADN на Е.со11^иличе позволява инхибиране от 3% при концентрация 500^<М, и чее практически неактивна по отношение на ADN полимеразата, зависима от ADN на Micrococcus luteus,Hnn че позволява инхи биране от 6% при концентрация 500/<М. Остротата на токсичност та на фосфономравчената киселина е слаба, което означава, чеDLJ0 е между 2000 и 4000yt<mol/kg например при мишки. Фосфо- номравчената киселина упражнява селективна активност спрямо вируса на грипа и на херпеса. Селективният ефект на фосфо-номравчената киселина спрямо вирусните полимерази дава моле-кулна база за селективен антивирусен ефект при животните, включително човека. Соли на фосфономравчената киселина. Физиологично приемливите соли на фосфономравчената ки- селина се получават съгласно известните на специалистите ме-тоди, както това е илюстрирано по-долу. Металните соли могатда се получат при взаимодействие на метален хидроокис с алки-лов естер на фосфономравчената киселина. Примери на металнисоли на фосфономравчената киселина, които могат да бъдат по-лучени по този начин,са солите, съдържащи Li, Na, К, Са, Mg,Ζη, Μη и Ва. По-малко разтворима метална сол може да се утаикато се излезе от разтвор на по-разтворима сол чрез добавя-нето на подходящо метално съединение. Така например Zn, Mg иΜη солите на фосфономравчената киселина могат да се получат,като се излезе от натриевите соли на фосфономравчената кисе-лина. Металният йон на метална сол на фосфономравчената ки-селина може да бъде обменен с водородни йони, други металнийони, амониев йон и заместени с един или повече органичнирадикали амониеви йони,като се използва катионобмен,' както еописано в следващите по-долу примери. ПРИМЕР 1. Динатриева сол на фосфономравчената киселина 1,30 g от тринатриевата сол на фосфономравчената кисе- разтвор се добавя лина се разтварят в 50 ml вода. Към този катионобменно вещество "Dowex 50 Wx2" в киселинната му фор- ма, при разбъркване до получаването на pH 5,35. Катийоноб-менното вещество се отделя чрез филтруване и филтратът сеизпарява при понижено налягане. Остатъкът се разбърква сетанол при охлаждане. Добивът на динатриевата сол е 0,65 g.Тя съдържа 8,3% вода. Дозирането под формата на база даватегло,равно на 168,2 (с поправка за 8,3% вода) и 27,3% Na (споправка за водата). Изчисленото тегло за формулатаCHOsP,2Na = 170,0,Na = 27,1%. ПРИМЕР 2, Моноциклохексиламониева сол на фосфономравчената кисе- лина Катионобценното вещество "Dowex 50Wx2" (75 g) в кисе-лата си форма се насища с 10 g циклохексиламин. Воден разт-вор на тринатриевата сол на фосфономравчената киселина (1,3g в 40 ml вода) се пропуска бавно през колона и след това сепропуска 100 ml вода и смесените елуати се изпаряват припонижено налягане. Получената сол се прекристализира в смесетанол и вода. Крайният продукт кристализира и показва точкана топене 215-218°С (разлагане) и съдържа 27,0% вода. Титру-ването на киселината дава еквивалентно тегло 220,5 (поправе-но за 27% вода). Теглото, изчислено за формулата СН3О5Р,C6HJ3N = 225,2. Спектърът от ядреномагнитния резонанспоказва, че солта съдържа само един единствен циклохексилами нов радикал (регистрира се вторично онечистване под форматана етанол ) . > Примери за други соли, които могат да бъдат получени по този начин,са солите с формула

II

JLZ 0 0 II II II 1 НО-С-Р-ОН I X 1 он има стойност в която η е 1, 2 или 3 и X е съединение, образуващо сол като 9 NH3, ch3nh2 , c2H5NH2, c3h7nii2, WH2, c5HnNH2, c6hi3nh2,(ch3)2nh, (c2h5)2nh, (c3h7)2nh, (c4h9).2nh, (cshu)2nh,(c6h13)2nh, (CH3)3N, (C2Hs)3N, (c3h7)3n, (C4H9)3N, (С5НпМ’ <C6H13>3N’ WH2NH2’ hogh2ch2nh2, (hoch2ch2)2nh, (HOCH2CH2)3N, C2H5NH(CH2CH2OH),C2H5N(CH2CH2OH)2, (HOH2C)3CNH2 и CH„CH,. '22 0'

NH чсн,сн;2 2 Други примери за соли, които могат да бъдат полученичрез метода на йонообмен4са кватернерните амониеви соли нафосфономравчената киселина, т.е. солите, в които един до триот водородните атоми на фосфономравчената киселина (структур-на формула I) са заместени с кватернерни амониеви йони, като(ch,)4n, (с3н3)4и, (с3н,)Л (cAi4n, (С3ни)4к, (С6Н13)4Ии (C2H5)N(CH2CH2OH)3. Лиофилните соли от този тип могат да

I бъдат получени чрез смесване на сол на фосфономравчена киселина с кватернерна амониева сол във вода и екстракция на получена- та кватернерна амониева сол на фосфономравчената киселина сорганичен разтворител, като дихлорметан, хлороформ, етилаце-тат и метил-изобутилкетон. Μ Фармацевтични състави Следващите по-долу примери илюстрират получаването нафармацевтичните състави съгласно настоящето изобретение.Предпочита се използването на фосфономравчена киселина подформата на тринатриевата и сол. ПРИМЕР 3. Аерозол за инхалации Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) "Migliol" "Frigen" 11/12/113/114 до Пример 4. Таблетки Всяка таблетка съдържаФосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Царевична скорбяла Лактоза Желатин Талк Магнезиев стеарат 1,00 g0,20 g 100,0 g 20,0 mg25,0 mg 190,0 mg1 , 5 mg12,0 mg1 , 5 mg 250,0 mg ПРИМЕР 5. Свещички Всяка свещичка съдържа Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) 20,0 mg m

Аскорбилпалмитат 1 ,0 2000,0 mg mg База за свещички "Imhausen Н" "Witepsol Н" или до ПРИМЕР 6. Сироп Фосфономрапчена киселина (под формата на тринатриева сол) 0,200 g Глюкозен сироп 30,0 g Захароза 50,0 g Аскорбинова киселина 0,1 g Натриев пиросулфит 0,01 g Динатриев едетат 0,01 g Портокалова есенция 0,025 g Оцветител 0,015 g Пречистена вода ДО 100,0 g ПРИМЕР 7. Инжекционен разтвор Фосфономравчена киселина (под формата на тринатриева сол) 0,500 mg Натриев пиросулфит 0,500 mg Динатриев едетат 0,100 mg Натриев хлорид 8,500 mg Стерилна вода за инжектиране ДО 1,00, ml ПРИМЕР 8. Разтвор за инхалации Фосфономравчена киселина (под формата на тринатриева сол) 5,00 g £5 Натриев пиросулфит Динатриев едетат Натриев хлорид Пречистена вода до ПРИМЕР 9. Сублингвални таблетки Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Лактоза Талк Агар ПРИМЕР 10. Капки Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Аскорбинова киселинаНатриев пиросулфитДинатриев едетатГлюкозен сироп Абсолютен алкохол Пречистена вода ПРИМЕР 11. Сироп Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Глюкозен сиропЗахароза ДО 0,10 g0,10 g0,85 g100,0 ml 5,0 mg85,0 mg 5,0 mg5,0 mg 100,0 mg 2,00 g1,00 g0,10 g0,10 g 50,00 g10,00 g100,00 ml 0,200 g 30,00 g 50,00 g 3Jp Аскорбинова киселина Динатриев едетат Портокалова есенция със солюбилизаторсолна киселина (за да се получиpH 6,0 до 6,5) Пречистена вода ПРИМЕР 12. Инжекционен разтвор Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Динатриев едетатНатриев хлорид Солна киселина (за да се получиpH 6.5 до 7.0) Стерилна вода за инжектиране 0,1 g0,01 g 0,25 gдо 100,0 g 0,500 mg0,100 mg8,500 mg до 1,00 ml ПРИМЕР 13. Разтвор за инхалации Фосфономравчена киселинана тринатриева сол)Динатриев едетат Натриев хлорид Солна киселина (за да се6.5 до 6.9) Пречистена вода (под формата 5,00 g0,10 g0,85 g

получи pH до 100,0 ml ПРИМЕР 14. Капки Фосфономравчена киселина (под формата на тринатриева сол) Лимонена киселина Динатриев едетат Глюкозен сироп Етанол 95%-ен Натриев хидрокис и солна киселина(за да се получи pH 6.2 до 6.8)Пречистена вода ПРИМЕР 15. Разтвор за тонично приложение Фосфономравчена киселина (под форматана тринатриева сол) Изопропанол Глицерол Солна киселина (за да се получиpH 5,0 до 7,0) Пречистена вода Могат да бъдат получени също така състави, съдържащи0,2, 0,5 и 1,0 g тринатриева сол на фосфономравчената кисе-лина . 2,00 g1 ,00 g0,10 g 50,00 g10,00 g до 100,00 ml 2,00 g38,0 g13,6 g до 100,0 g ПРИМЕР 16, Гел Фосфономравчена киселина (под формата натринатриева сол) "Methocel" Метил пара-оксибензоат Пропил пара-оксибензоат Натриев хидроокис и оцетна киселина (за 4,0 g4,0 g 0,12 g0,05 g да се получи pH 6,7)Дестилирана вода до 100,0 ml ПРИМЕР 17,

Помада I Фосфономравчена киселина (под формата на тринатриева сол) 2,5 g Цетилтриметиламониев бромид 0,6 g Стеаринов алкохол . 2,25 g Цетилов алкохол 6,75 g Течен парафин 17,0 g Глицерол 12,0 g Солна киселина за pH 6,5 Дестилирана вода до 100,0 g Могат да бъдат получени също така състави, съдържащи0,2, 0,5, 1,0 g и 2,0 g тринатриева сол на фосфономравчената киселина.

ПРИМЕР 18«

Помада II Фосфономравчена киселина (под формата натринатриева сол) Полиетиленгликол 1500 Полиетиленгликол 4000 Пропиленгликол до 2,5 g50,0 g15,0 g100,0 g ПРИМЕР 19,

Помада III Фосфономравчена киселина (под формата натринатриева сол) 3,0 g Сорбитан моноолеатВазелин 5,0 gдо 100,0 g ПРИМЕР 20. Таблетки;устойчиви на стомашния сок Таблетките съгласно пример 4 се покриват с чревна обвивка от разтвор със следния състав: Целулозен ацетофталат 120,0 g Пропиленгликол 30 g Сорбитан моноолеат 10 g Етанол 95%-ен 450 ml Ацетон Q.S. до 1000 ml Създаването на покритието се осъществява чрез излизане в плосък съд или чрез пулверизиране върху таблетките в апа-рат за създаване на покритие чрез пулверизация.

Claims

ьо ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Фармацевтичен състав, ъдържа з качеството си за а Г\ -П р п >Т"Д *> ί-' 0 0II II НО-С-Р-ОН I I он или неговите физиологично приемливи соли.
2. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характе-ризиращ се с това, че е под формата на единична доза.
3. Фармацевтичен състав съгласно коя да е от претенции 1 или 2, характеризиращ се с теза, че ci,държа активен компо-нент в смес с фармацевтично приемлив носител.
4. Фармацевтичен състав съгласно кол да е от претенции юрм; добн; от 3 до 3, характеризиращ сс с това, че е псза външно приложение.
5. Метод за получаване па фармацевтичен състав, прите-жаващ антивирусна активност, характеризиращ сс с това, чс сс :ъстои з използването на .единение с ;рмул 0 0 II II НО-С-Р-ОН I он в подходяща ферма прилагане !а терапевтични цели.
6. Приложение на фосфопомразчепата киселина или някои от нейните фпзиологичп на възпроизводимосттз на вируси приемливи соли за ппхпенрапе животни и при човека.
7. Приложение съгласно претенция 6 :киселина или някоя от нейните физиологично приемливи соли заинхибпранс при животните и при човека на възпроизвеждането фосфопс мравчената ГЛ Τ' _ > хср: ..,, ez ,, ,, ; • 4s. λ, » • 4' χ· ·-* * :οτ:::ι πριι ικιιι IIIIΤ C II Π ρ ΤΙ ΤΙ Ο 2 C Κ S. Приложение съгласно кол да е ст претенции 6 или 7 з,лечение на инфекции, предизвикали ст следните вируси: вирусна херпес симплекс от тип 1, вирус на херпес симплекс от ти;2, вирус па варицелата и зоната, цктомсгаловкрусите, вирусана Epstein-Carr, вирусите па грипа от типовете А и В, виру-сите па паиплепнте.
9. Приложение съгласно коя да е от претенции от 6 до 8на фосфономравчената киселина за лечение на херпесен дерма-тнт, херпес гинеталис, херпесен кератит, хсрпессн енцефа-лит и инфекциозна мононуклеоза. Издание на Патентното ведомство на Република БългарияСофия - 1113, бул. "Г. М. Димитров" 52-Б Експерт: М. Станкова Редактор: В. Алтаванова Пор. 37885 Тираж: 40 СК