BG38Y1 - Outer fixative - Google Patents

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Полезният модел се отнася до външен фиксатор, намиращ приложение в хирургията, по-специално в ортопедията за фиксиране и укрепване на костни фрагменти.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известен е външен фиксатор (1), който се състои от две цилиндрични носещи щанги, върху които са закрепени най-малкото два носача на имплантати. Носачът се състои от тяло, към което чрез винт е закрепена вложка със сферична повърхнина. Тялото има в двата края два взаимноуспоредни отвора за закрепване към двете щанги. Перпендикулярно на двата отвора има централен отвор. В условно долната си част този отвор е с конична или сферична повърхнина, а входящата му част е с резбова цилиндрична повърхнина. Вложката представлява сфера или част от сфера, през която диаметрално на сферичната повърхнина е пробит проходен отвор за закрепване на имплантат. В сглобено състояние вложката заедно с имплантата е сглобена към коничната, съответно към сферичната, повърхнина на тялото. Закрепващият винт външно има резбова част и глава. В него е пробит централен отвор, който в двата края е оформен от конични повърхнини, разделени от цилиндрична повърхнина. В сглобено състояние закрепващият винт е навит в резбата на тялото. Предната конична повърхнина е в контакт със сферичната повърхнина на вложката, а горната външна конична повърхнина позволява в две степени частична свобода на нагаждане на имплантата в пространствата. Тази конструкция на фиксатора позволява пет степени на свобода на имплантата: три ротации- една пълна и две частични, и две транслации.

Носещите щанги са от метал, а детайлите на държаните са от пластмаса. Еластичността на пластмасата и специално направените прорези позволяват закрепване на детайлите едни към други вследствие на тяхната еластична деформация.

Недостатък на известния фиксатор е, че осигурява фиксация само на костните фраг менти, като в процеса на операцията са възможни неточности в тяхното фиксиране, които впоследствие не могат да се коригират. Осовото закрепване на имплантатите крие опасност от тяхното осово изместване в процеса на закрепване на щангите с носачите към тях. Всичко това допълнително води до неточно фиксиране на костните фрагменти и възникване на напрежения в тях. Показаните изпълнения позволяват закрепване само на един имплантат в един носач.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ

Техническият проблем, който трябва да се реши, е да се създаде конструкция на външен фиксатор, който освен фиксация да осъществява дистракция и компресия на костните фрагменти, като се избегне възникването на напрежения в костните фрагменти след затягането на имплантатите, и да е възможно закрепването на повече от един имплантат в един носач.

Този технически проблем е решен, като е създаден външен фиксатор, който се състои от водеща и раздвижна щанга, към които са монтирани най-малко два носача на имплантати. Имплантатьт представлява самонарезен резбови елемент. Раздвижната щанга има най-малкото един лост с резба, към който е навита раздвижна гайка. Носачът се състои от тяло, изградено от 1 до 3 елемента, върху което е монтиран затягащ елемент. Чрез крепежен елемент затягащият елемент заедно с имплантата е затегнат здраво към тялото. На един затягащ елемент са поставени от 1 до 2 имплантата. Самите носачи като цяло чрез други крепежни елементи за закрепени също неподвижно към водещата и раздвижната щанга. Тялото на носача е оформено отгоре с изпъкнала сферична повърхнина. Затягащият елемент има съответно вдлъбната сферична повърхнина. Сглобяването между тялото и затягащия елемент е осъществено по техните сферични повърхнини, като затягащият елемент има възможност да заема различни положения в пространството съобразно положението на имплантатите.

Предимства на предлагания външен фиксатор са, че е създадена конструкция, която освен фиксация, осъществява дистракция и компресия на костните фрагменти. Избегнато е възникването на напрежения в костните фрагменти след затягането на имплантатите и е възможно закрепването на един или два имплантата.

ОПИСАНИЕ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ФИГУРИ

Примерно изпълнение на външния фиксатор съгласно описанието на полезния модел е показано на фигури 1,2,3,4 и 5, от които:

фигура 1 показва общ вид на външния фиксатор с носачи, изнесени извън носещите щанги;

фигура 2 - надлъжен разрез през носача; фигура 3 - общ вид на външния фиксатор с носачи, разположени между двете щанги;

фигура 4 - надлъжен разрез през носача; фигура 5 - поглед с разрез на външния фиксатор, на който водещата и раздвижената щанга са вмъкнати една в друга.

ПРИМЕР ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

При едно примерно изпълнение на полезния модел съгласно фигури 1 и 2 външният фиксатор се състои от успоредно разположени водеща 1 и раздвижна 2 щанга, в двата края на които са монтирани общо от два до четири носача 3. Към всеки от носачите 3 са закрепени от един до два имплантата 4. Всеки имплантат 4 представлява самонарезен резбови елемент. Раздвижната щанга 2 е оформена от два лоста с едностранна резба 5, като единият е с лява резба, а другият е с дясна външна резба. В останалата си част лостът с резба 5 има пробити в един ред, на равно разстояние, отвори 6. Двата лоста с резба 5 са навити в раздвижна гайка 7 с двустранна резба - от едната страна лява, а от другата дясна. Носачът 3 се състои от тяло 8 със изпъкнала сферична външна повърхнина 9. Към тялото 8 е закрепен затягащ елемент 10, притежаващ вдлъбната сферична повърхнина 11. Сглобяването между тялото 8 и затягащия елемент 10 е осъществено по техните сферични повърхнини 9 и 11 чрез крепежен елемент 12. Посредством шайба 13 и крепежният елемент 12 е осъществено здраво закрепване на затягащия елемент 10 с имплантатите 4 заедно- към тялото 8 на насоча 3. Чрез крепежни елементи 14 и 15 носачът 3 е монтиран към раздвижната щанга 2 и съответно- към водещата щанга 1.

Съгласно фигури 1 и 2 тялото 8 е образувано от три елемента - продълговат елемент 16, до който е поставен междинен елемент 17, и над него има краен елемент 18. Продълговатият елемент 16 е с проходен отвор 19, в който е монтирана носещата щанга 1, и канал 20, в който е поместен лостът с резба 5 на раздвижната щанга 2. Продълговатият елемент 16 има пробит по оста си проходен резбови отвор. Междинният елемент 17 притежава по оста си проходен гладък отвор, а перпендикулярно на него е пробит резбови отвор, в който има възможност за навиване на крепежния елемент 12. На крайния елемент 18 е направен гладък отвор по оста. Чрез крепежния елемент 14, навит през лоста 5, трите елемента 16, 17 и 18 са скрепени здраво един към друг, при което в сглобено състояние оформят изпъкналата сферична повърхнина 9.

На фигура 3 и 4 е показано друго вариантно изпълнение на външен фиксатор съгласно изобретението. То се състои от успоредно разположени гладка водеща 1 и раздвижна 2 щанга, към които в двата края са монтирани общо от два до четири носача 3. Към всеки носач 3 са закрепени от 1 до 2 имплантата 4. Раздвижната щанга 2 е оформена от два лоста едностранна резба 5, като единият е с лява, а другият е с дясна външна резба. Лостът с резба 5 в останалата си част има пробити в редица и на равно разстояние отвори 6. вата лоста 5 са навити в раздвижна гайка Ί с двустранна вътрешна резба - от едната страна лява, а от другата дясна. Носачът 3 се състои от тяло 8 с изпъкнала сферична повърхнина 9. Към тялото 8 е закрепен затягащ елемент 10, притежаващ съответна вдлъбната сферична повърхнина 11. Сглобяването между тялото 8 и затягащия елемент 10 се осъществява по техните сферични повърхнини 9 и 11 чрез крепежен елемент 12. Посредством шайба 13 и крепежния елемент 12 се осъществява здраво закрепване на затягащия елемент 10 с имплантатите 4 и заедно- към тялото 8 на носача 3. Чрез крепежните елементи 14 и 15 носачът 3 е сглобен към раздвижната щанга 2 и съответно- към водещата щанга 1. Съгласно фигури 3 и 4 тялото 8 е образувано от два елемента - мост 21 и крепител 22. Мостът 21 притежава проходен отвор 19, в който е монтирана носещата щанга 1, и канал 20, в който е поместен лостът с резба 5 на раздвижната щанга 2. По една от осите мостът 21 има пробит надлъжен проходен резбови отвор. Мостът 21 има сферична изпъкнала повърхнина 9. По оста на сферичната повърхнина 9, перпендикулярно на надлъжния проходен резбови отвор, е изработена кухина 23, която отдолу е цилиндрична, а след това има стеснение и нагоре е конична, като широката основа на конуса е откъм сферичната външна повърхнина 9. Близо до малката основа на конуса, върху сферичната повърхнина 9, напречно, е пробит гладък отвор. В кухината 23 е поместен крепежният елемент 12, който има ухо 24. През напречния отвор и отвора на ухото 24 е прокаран крепежен елемент 25. Крепителият 22 има канал 26, с който е в контакт с лоста с резба 5 на раздвижната щанга 2. Той също е с гладък отвор по оста. Крепителят 22 е притиснат към лоста с резба 5 и моста 21 чрез крепежния елемент 14, който е прокаран през гладкия отвор на крепителя 22 и отвора бие навит в надлъжния резбови отвор в моста 21. Хлабините между кухината 23, крепежния елемент 12 и крепежния елемент 25, както и геометрията на конусната повърхнина на кухина 23 позволяват изместване на затягащия елемент 10 спрямо оста на кухината 23 в границите от 10 до 15 ъглови градуса.

На фиг.5 е показано друго изпълнение на външен фиксатор, който се състои от вмъкнати една в друга водеща 1 и раздвижна 2 щанга, към които, в двата края, са монтирани общо 2 до 4 носача 3. Към всеки носач 3 са закрепени от 1 до 2 имплантата 4. Имплантатът 4 представлява самонарезен резбови елемент. Раздвижната щанга 2 е оформена от лост с резба 5, който в единия край има нарязана резба, а в останалата си част - пробити в редица и на равно разстояние отвори 6. Лостът с резба 5 е навит в раздвижна гайка 7. Носачът 3 се състои от тяло 8, което има оформена сферична повърхнина 9. Към тялото 8 е закрепен затягащ елемент 10 със съответна вдлъбната сферична повърхнина 11. Сглобяването между тялото 8 и затягащия елемент 10 се осъществява по техните сферични повърхнини 9 и 11 чрез крепежен елемент 12. Посредством шайба 13 и крепежен елемент 12 се осъществява здраво закрепване на затягащия елемент 10 с имплантатите 4 към тялото 8. Чрез крепежните елементи 14 и 15 носачите 3 са сглобени съответно към водеща щанга 1 и раздвижна щанга 2, като за това в тялото 8 има проходен отвор. Самото тяло 8 е образувано от един елемент с открит проходен отвор 19 с формата на канал, в който е монтирана носещата щанга 1, съответно заедно носещата щанга 1 и сглобената в нея раздвижна щанга 2. По оста на сферичната повърхнина 9, която е оформена отгоре, перпендикулярно на открития проходен отвор 19, е направена кухина 23, която отдолу е цилиндрична, след това има стеснение и отгоре е конична, като широката основа на конуса е откъм сферичната повърхнина 9. Близо до малката основа на конуса, по сферичната повърхнина 9, напречно е пробит отвор. В кухината 23 е поместен крепежният елемент 12, който има ухо 24. През напречния гладък отвор и отвора на ухото 24 е прокаран крепежен елемент 25. Хлабината между кухината 23, крепежния елемент 12 и крепежния елемент 25 и геометрията на конусната повърхнина на кухината 23 позволяват изместване на затягащия елемент 10 спрямо оста на кухината 23 в границите от 10° до 15°. Водещата щанга 1 представлява тръба, на която двустранно, отвън, са направени две успоредни скосявания 27, които съответстват по размер на отвора 19. В едната половина на щангата 1 са пробити върху скосяването 27, на равномерно разстояние, проходни отвори 28, през които са прокарани крепежните елементи 14, а върху другата половина е направен проходен прорез 29, през който са монтирани крепежни елементи 15. От страна на проходните отвори 28 в отвора на водещата щанга 1 е нарязана вътрешна резба и е монтирана ръкохватка 30. В другия край върху водещата тръба 1 е направен канал 31. В канала 31 са поместени два полупръстена 32. Преди пръстените 32 върху водещата тръба 1 е надянат кух болт 33, който челно е в допир с полупръстени 32. Навитата върху лоста с резба 5 на раздвижна щанга 2 раздвижна гайка 7 има централен отвор, оформен от резбова степен 34, а до нея има гладка степен 35, граничеща с друга гладка степен 36 с по-голям диаметър, а найотпред е разположена резбова степен 37. Така раздвижната гайка 7 е надяната върху водещата щанга 1 и върху двата полупръстена 32, а найотпред в нея е навит кухият болт 33.

ПРИЛОЖЕНИЕ (ИЗПОЛЗВАНЕ) НА ПОЛЕЗНИЯ МОДЕЛ

Външният фиксатор се използва ,като първоначално по хирургически път се разрязва плътта и се разкрива костта на костния фрагмент. Поставя се външният фиксатор върху обработвания крайник. На мястото на имплантатите 4 в закрепващите елементи 10 са монтирани кондукторни тръби, чиито предни краища опират в костта. Тези тръби водят свредлото и предпазват тъканта от повреда. С помощта на електрическа пробивна машина се пробива отвор в костта, който е по-малък от външния диаметър на имплантата 4. След като бъдат пробити един или два отвора според случая в тях се навиват имплантатите 4, като краищата им се захващат в затягащите елементи 10. Външният фиксатор се ориентира към мястото на второто закрепване. Затягат се крепежните елементи 12 на закрепващия елемент 10. Носачът 3 се затяга чрез съответния болт 14 или 15 към водещата 1 и раздвижната 2 щанга. По същия начин се процедира при следващото пробиване, закрепване на инплантатите 4, затягане на закрепващия елемент 10 и закрепване на носача 3. Поради възможността на закрепващия елемент 10 да извършва транслация и ротация с четири степени на свобода при външния фиксатор (фиг.1 и 2) и пет степени на свобода в останалите примери, нагаждането на устройството към инплантатите 4 е пълно и се постига правилна фиксация на костните фрагменти. Впоследствие според необходимостта за дистракция или компресия се осъществява съответно разтягане или свиване и натиск чрез раздвижната гайка 7. За целта се прави съответно разхлабване на закрепващите елементи 14 и 15 на носача 3, които след това се затягат. Свалянето на външния фиксатор след приключване на лечението става в обратен ред.

Патентни претенции

Claims (4)

1. Външен фиксатор, състоящ се от две щанги, върху които са закрепени най-малкото два носача на имплантата, като всеки имплантат представлява самонарезен резбови елемент, при което носачът се състои от тяло със сферична повърхнина, върху което е монтиран затягащ елемент, имащ също съответна сферична повърхнина, като сглобяването между тялото и затягащия елемент се осъществява по техните сферични повърхнини, характеризиращ се с това, че едната щанга (2) е раздвижна и има най-малко един лост с резба (5), към който е навита раздвижна гайка (7), при което раздвижната щанга (2) има пробити в редица и на равно разстояние отвори (6), през които са монтирани крепежни елементи (14 и 15), закрепващи носачите (3), като тялото (8) на всеки носач (3) е изградено от 1 до 3 елемента и върху носача (3) могат да се закрепват един или два имплантата (4).

2. Външен фиксатор съгласно претенция

1, характеризиращ се с това, че елементите, от които е изградено тялото (8), са три (16,17 и 18) и представляват продълговат елемент (16), до който е поставен междинен елемент (17) и след него е разположен краен елемент (18), кат продълговатият елемент (16) има проходен резбови отвор, а междинният елемент (17) има по оста проходен резбови отвор, перпендикулярно на него е направен резбови отвор, в който има възможност чрез крепежен елемент (12) да бъде закрепен затягащият елемент (10) заедно с имплантата (4), а в крайния елемент (18) е изработен гладък отвор по оста и чрез крепежен елемент (14), навит през лоста с резба (5), трите елемента (16, 17 и 18) са здраво скрепени един към друг и в сглобено състояние оформят изпъкналата сферична повърхнина (9).

3. Външен фиксатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че елементите, от които е изградено тялото (8), са два и представляват мост (21) и крепител (22), при което мостът (21) има проходен отвор (19), в който е монтирана носещата щанга (1), фиксирана към моста (21) чрез крепежен елемент (15), като мостът (21) има и канал (20), в който е поместен лостът с резба (5) и на раздвижната щанга (2), а крепителят (22), лостът с резба (5) мостът (21) са скрепени чрез крепежния елемент (14), преминаващ през гладкия отвор на крепителя (22) и отвора (6) и навит в надлъжния резбови отвор на моста (21).

4. Външен фиксатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че тялото (8) е изпълнено от един елемент, който има открит проходен отвор (19), представляващ канал, в който е монтирана носещата щанга (1), съответно заедно носещата щанга (1) и сглобената в нея раздвижна щанга (2), а закрепването едни към други е осъществено само с един крепежен елемент (14).