BG102711A

BG102711A - Азолни съединения с антимикотична активност за хуманната и ветеринарна медицина

Info

Publication number: BG102711A
Application number: BG102711A
Authority: BG
Inventors: Mauro Napoletano; Cristina Fraire; Enrico Albini; Giovanna Schioppacassi
Original assignee: Zambon Group S.P.A.; Isagro S.P.A.
Priority date: 1996-02-28
Filing date: 1998-08-21
Publication date: 1999-04-30
Also published as: HUP9900569A3; NO983953L; DE69713276D1; ATE219066T1; SK116198A3; CZ291790B6; CN1212685A; EE9800261A; NZ331919A; SI0877739T1; EA199800693A1; EA003189B1; ES2176689T3; OA10847A; TR199801688T2; EE03684B1; JP2000505466A; PT877739E; CN1082050C; DK0877739T3

Abstract

Изобретението се отнася до съединения с формула, в която R1 означава хлор, флуор, бром или трифлуорометил; R2 е водород, хлор, флуор, бром или трифлуорометил; Z е СН или N; R3, R4 и R5 са еднакви илиразлични и означават водород или С1-4 алкил, при условие, че R4 e различен от R5, когато R3 означава водород; Х е 0, S, SO или SO2; R6 e C1-5 полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми, избрани от хлор или бром. Изобретението се отнася също до методи за получаването на съединенията и до техни фармацевтично приемливи соли.

Description

АЗОЛОВИ ПРОИЗВОДНИ С АНТИМИКОТИЧНА АКТИВНОСТ ЗА ХУМАННАТА И ВЕТЕРИНАРНА ПРАКТИКА

Област на техниката

Изобретението се отнася до антимикотични съединения за хуманната и ветеринарна практика и по-специално до азолови съединения, притежаващи антимикотична активност за лечение и профилактика на зарази при хора и животни причинени от гъбички и дрожди.

Предшестващо състояние на техниката Между антимикотичните съединения, известни в литературата, важен клас представлява така наречените азолови производни, който обхваща някой използвани в медицината съединения като флуконазол (ТОе Мегск Ιηόβχ, XI ес)., Νο 4054, стр. 645), интраконазол (ТИе Мегск

Ιπΰβχ, XI ей., Νο 5131, стр. 825) и кетоконазол (ТОе Мегск Ιηόβχ, XI ес!.,

Νο 5181, стр. 835).

При все това, доколкото ни е известно, никое от тези съединения не притежава изключителна антимикотична активност срещу някои актуални гъбични щамове, които причиняват инфекции дори фатални за имунно депресирани пациенти.

Между азоловите производни, известни като антимикотици за хуманната или ветеринарна практика, са описани някои съединения, характеризиращи се с присъствието на третична алкохолна група във формулата си:

в която Αζ означава триазолова или имидазолова група, X’ е с предпочитание хлор, флуор или трифлуорометил, А означава с предпочитание водород, хлор или флуор, А’ и А” могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород или алкилови групи, Υ означава 50, ЗО₂ или 0 и А означава алкил, по-надолу наречени третични алкохолни азоли.

Между тези третични алкохолни азоли могат да се споменат например съединенията, описани в Европейски патенти Νο 54974 (Зитйото СИетюа! Сотрапу итйей), Νο 61835 (1трепа1 СИетюа! 1пРиз1пез Р1_С), Νο 107392 (ΡίίζβΓ ШтМ), Νο 140154 (Витлото Спетюа1 Сотрапу итНеб), Νο 178533 (ЗитИото РНагтасеийса! Сотрапу итМ), Νο 435081 (55 РНагтасеийса! Со Ш) и Νο 473387 (Запкуо Сотрапу итйес!).

За някои от тези съединения е описана забележителна антимикотична активност, понякога както контактна, така и системна.

Но, доколкото ни е известно, единственото съединение, което се разработва по-нататък е познатото под названието генаконазол, йНМййЙМ (2Р,ЗР)а-(2,4-дифлуорофенил)-а-[1-(метилсулфонил)етил]-1Н-1,2₁4триазол-1 -етанол, описано в Европейски патент Νο 178533.

Напоследък по-висши хомолози на третични алкохолни азоли с формула I са описани в Европейски патент Νο 679647 (ΝΐΗοη ИоИуаки Со Ш), като притежаващи добра антимикотична активност срещу СапсНсю аююапз, характеризиращи се с това, че А е евентуално заместен фенил или хетероцикъл.

Техническа същност на изобретението

Намерено бе, че отделните енатиомери на азолови производни с формула

в която

Р₁ означава хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

Р₂ означава водород, хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

Ζ означава СН или Ν;

Р₃, Р₄ и Р₅ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород или С-|_₄алкил, при условие, че Н₄ е различен от А₅ когато Р₃означава водород;

X означава 0, 5, 30 или ЗО₂;

Р₆ е С^полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

притежават забележителна широкоспектърна антимикотична активност срещу патогенни за хора и животни гъбички, по-специално също така срещу резистентни щамове по отношение на използваните в медицината антимикотици, както и срещу патогенни гъбични щамове, предизвикващи инфекции в имунно-депресирани пациенти, като са активни не само контактно, но и системно.

Някои от съединенията с формула (II) в рацемичии смеси, особено тези при които X означава 0 или 8, са включени в Европейски патент Νο 315946 (Ргезюепга 0е1 Сопз1д1ю όβί Μΐηΐ3ίπ - υίίΐοίο όβΙ Μίηϊ3ΐβΓ0 рег И СоогсИпатепю с!е11е Ιπίζίθίίνβ рег 1а Нюегса Зс1епМюа е Теспоюдюа), където е казано, че те са приложими в селското стопанство като имунизиращи средства срещу патогенни гъбички и като регулатори на растежа при културни растения.

Поради това предмет на изобретението са съединения с формула:

в която

Р?! означава хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

А₂ означава водород, хлор, флуор, бром или трифлуорометил:

Ζ означава СН или Ν;

Н₃, Н₄ и А₅ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород или С_малкил, при условие, че Н₄ е различен от Н₅ когато А₃означава водород;

X означава 0, 3, 30 или ЗО₂;

А₆ е С^полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

и тяхни фармацевтично приемливи соли.

Условието при формула ΙΙ-Α е направено за да се изключат съединенията попадащи в претенциите на Европейски патент Νο 272679.

Друг предмет на настоящето изобретение е използването на съединенията с формула ΙΙ-Α и тяхните фармацевтично приемливи соли като лекарствени средства.

Въглеродният атом, маркиран със звездичка, има абсолютна конфигурация определена във формулата. Така съгласно конвенцията на СаМп, 1пдою и Ргеюд, конфигурацията на този въглероден атом е А или 3, в зависимост от разположението на заместителите.

Съединенията с формула ΙΙ-Α могат също така да съдържат и втори хирален център когато А₃ и А₄ са различни един от друг и поради това са диастереомери. Диастереоизомерите с формула ΙΙ-Α, предмет на изобретението са трео диастереомери.

Съединенията с формула ΙΙ-Α притежават силна и с широк спектър антимикотична активност, особено срещу щамовете СапсЛс1а зрр. и Сгурюсоссиз пеоюгтапз, резистентни по отношение на флуконазол и итраконазол, както и срещу Сапбюа д1аЬга1а, СапсПс1а кгизе!, АзрегдШиз зрр. и Еизапит зрр., резистентен към итраконазол и подобни, както предишните, срещу патогенни щамове, отговорни за гъбични заболявания при имуно-депресирани пациенти, и са приложими при лечението и профилактиката при гъбични и дрождови инфекции при хора и животни.

Терминът С_малкил за А₃, А₄ или А₅ означава метил, етил, нпропил, изопропил, н-бутил, изобутил, сек.-бутил и трет.-бутил, като метил и етил са предпочитани.

Терминът С^полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома с предпочитание означава дифлуорометил, трифлуорометил, 1,1,2- трифлуоро-2-хлороетил, 1,1-дифлуороетил, 2,2,2трифлуороетил, 1,1,2-трифлуороетил, 1,1,2,2-тетрафлуороетил,

1,1,2,3,3,3-хексафлуоропропил, 2,2,3,3- тетрафлуоропропилови групи и тяхните изомери, като най-предпочитана е 1,1,2,2тетрафлуороетиловата група.

Солите на съединенията с формула ΙΙ-Α са соли с фармацевтично приемливи органични и неорганични киселини като хлороводородна, бромоводородна, йодоводородна, азотна, фосфорна, оцетна, окоалова, ябълчена, бензоена, бензенсулфонова, метансулфонова, 4-метилбензенсулфонова, фумарова, млечна, винена, лимонена и глюконова киселина.

Предпочитани съединенияс формула ΙΙ-Α са тези при които Р?! означава хлор или флуор, А₂ е водород, хлор или флуор, А₃ е метил или етил, А₄ и А₅, които могат да са еднакви или различни, означават водород, метил или етил, Ζ е N и А₆ е 1,1,2,2-тетрафлуороетилова група.

По-предпочитани са съединенията с формула ΙΙ-Α, при които означава хлор или флуор, А₂ θ водород, хлор или флуор, А₃ е метил или етил, А₄ и А₅, които могат да са еднакви или различни, означават водород, метил или етил, Ζ е N и А₆ е 1,1,2,2-тетрафлуороетилова група и X означава 0 или ЗО₂.

По-специфични примери на предпочитани съединения с формула ΙΙ-Α са следните:

(2А,38) 1-(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дифлуорофенил)-3-етил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А,38) 1-(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А,33) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (2А,35) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дифлуорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А ,33) 1-(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дифлуорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (2А ,35) 1 -(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-хлорофенил)-3-метил-4-(1,1,2,2тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А ,33) 1 -(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-хлорофенил)-3-метил-4-(1,1,2,2тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (2А) 1 -(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дифлуорофенил)-3,3-диметил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А.ЗЗ) 1-(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-флуорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (2А ,35) 1-(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-флуорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (23) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-хлорофенил)-3,3-диметил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (23) 1 -(1 Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-хлорофенил)-3,3-диметил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (23) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-флуорофенил)-3,3-диметил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етокси)-2-бутанол (23) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(4-флуорофенил)-3,3-диметил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилтио)-2-бутанол (2А,33) 1-(1Н-1,2,4-триазолил)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуоро-етилсулфонил)-2-бутанол.

Получаването на съединенията с формула ΙΙ-Α, в които X е 0 или 3, може да се осъществи съгласно схемата за синтеза описана във вече цитирания Европейски патент Νο 315946, като се излиза от подходящи междинни съединения в оптичноактивна форма.

Съединенията с формула Н-А, в които X означава ЗО или ЗО₂, могат да се получат от съответните съединения с формула Н-А, в които X е 3, като се следват обичайните начини на оксидиране. Като оксидиращи средства с предпочитания се използват водороден прекис, хипохалогениди или перкиселини, евентуално в присъствието на катализатори. С предпочитание при получаването на съединенията с формула ΙΙ-Α, в които X е 0 или 3, се провежда чрез прибавяне на полифлуороолефин с формула се₂=с-х₁ ² (III) в която Х₁ и Х₂ могат да бъдат еднакви или различни и означават флуор, хлор или трифлуорометил;

или чрез взаимодействие на полифлуориран алкохол с формула А₇ - СН₂ - ОН (IV) в която А₇ е С_м полифлуороалкилова група, съдържаща наймалко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

с оптичноактивно междинно съединение с формула он _о

- к₃ 1¾ ,: Γ I с-с-сн-хн ί

(V) в която А_ъ А₂, А₃, А₄ ,А₅ и Ζ имат значенията посочени по-горе и X означава 0 или 3;

или с реактивоспособно негово производно като естер например мезилат, тозилат или трифлуорометансулфонат.

Оптичноактивните междинни съединения с формула V могат да се получат като се следват следните методи:

Съединенията с формула V могат примерно да се получат чрез разделяне на съответната рацемична смес като тази описана в горецитирания Европейски патент Νο 315946 или в 1)3 патент Νο 5134152.

Алтернативно съединенията с формула V, в която X означава 3, могат да се получат от съответните съединения с формула V, в които X е

0, по познати методи. Нещо повече, намерено бе, че ензимното разделяне чрез стереоселективно ацилиране и последваща хидролиза е особено подходящо за получаването на съединенията с формула V в които X е 0 и Р₃и А₄и двата са метилови групи. Въпреки че ензимното разделяне чрез стереоселективно ацилиране е известно за получаване на нисши хомоложни третични алкохоли на съединенията с формула V (виж например 1п1егпа!юпа1 ра1еп! аррНсайоп \ΛΖΟ 94/24305-гепеса □ιτιίΐβΰ), изненадващо е, че то може също така да се използва за получаването на съединения с формула V при които X е 0 и Я₃ и Я₄ и двата са метилови групи.

фактически не само при тези съединения има два въглеродни атома между подлежащия на ацилиране радикал и асиметричния въглероден атом, но освен това единия от тези въглеродни атоми е двойно заместен и по този начин представлява очевидно етерично препятствие.

Поради това друг предмет на настоящето изобретение е метод за ензимно разделяне на съединенията с формула V, в която X е 0 и Я₃ и Я₄и двата са метилови групи, които метод включва тяхното стереоселективно ацилиране и последваща хидролиза.

Алтернативно съеидиненията с формула V, в които X е 0 и Я₅ е водороден атом, могат да се получат чрез редуциране на съответните киселини с формула

в която Я_ъ Я₂, Я₃, Я₄ и Ζ имат значенията посочени по-горе.

Съединенията с формула VI са известни или могат да се получат съгласно известни методи (ВагГгоП 1 е1 ак, ΰ. Огд. СНет. 1995, 60, 3000 3012).

Получаването на солите на съединенията с формула ΙΙ-Α може да се проведе съгласно обичайни методи, например чрез смесване в разтвор на еквимоларни количества от съединение с формула ΙΙ-Α и подбраната киселина и разделяне на солта чрез утаяване и филтруване или чрез изпаряване на разтворителя.

Съединенията с формула ΙΙ-Α и тяхните соли са антимикотични средства, приложими при лечението и профилактиката на гъбични и дрождени зарази при хора и животни. Практически съединенията с формула ΙΙ-Α, предмет на настоящето изобретение, притежават антимикотична активност срещу дрожди, филаментозни гъбички, дерматофити и диморфни гъбички.

Антимикотичната активност се оценява ίη νίίτο като 1С₅₀ и като М!С (минимална инхибираща концентрация) при няколко щама като например СапсЛс1а аююапз, Сгурюсоссиз пеоюгтапз, ТлсНорНуюп теп1адгорНу!ез, АзрегдШиз 1ит1да1из, СапсИРа рагарзИоз1з, СапсИРа 1из11ап1ае, СапсНба кеТуг, СапсИба 1горюаПз, СапсПс1а кгизек СапсНба д1аЬга1а, АзрегдШиз п!дег и Ризапит зрр.

Важно е да се подчертае, че съединенията с формула ΙΙ-Α, предмет на настоящето изобретение, са показали че са ефективни срещу всички щамове на СапсИба зрр. и Сгурюсоссиз пеоюгтапз, включително и към тези, резистентни спрямо флуконазол, итраконазол и генаконазол.

Особено добре изразена антимикотична активност съединенията показват също и срещу щамове на Сапбюа д1аЬга1а и Ризапит зрр., резистентни по отношение на итраконазол и генаконазал и срещу

СапсИба кгизе! и АзрегдШиз ют!даюз, резистентни към флуконазол и генаконазол, всички те патогенни средства отговорни за зарази при имунодепресирани пациенти.

Антим икотичната активност на съединенията с формула ΙΙ-Α, предмет на настоящето изобретение, е оценена също в сравнение с един от съответните енантиомери.

В някой случай активността на тези енантиомери е сравнима с едно от цитираните съединения, въпреки това средно взето тя е значително по-ниска от тази на съединенията с формула ΙΙ-Α.

Антим икотичната активност ίη νίνο е установена както интраперитонеално, така и орално в СапсПба модел индуциран експериментално в мишка срещу щамове СапсПс1а аююапз, чувствителни към флуконазол и итраконазол.

%-ната защитна доза (Р0₅₀) на съединенията с формула ΙΙ-А се определя в тестовете ίη νίνο и те показват, че тя е най-малкото сравнима с тази на цитираните еталонни съединения, използвани за сравнение.

Поради това съединенията с формула ΙΙ-А, предмет на изобретението, са активни при широк диапазон микози, но особено срещу патогенни средства, отговорни за заразите при имунодепресирани пациенти. Те могат да се прилагат контактно (външно), през устата и парентерално и притежават добър лечебен индекс.

Съединенията с формула ΙΙ-А са приложими в хуманната и ветеринарна практика за лечение и профилактика на системни и мукозни инфекции, дължащи се на гъбички и дрожди. Както вече бе подчертано, добрата фармакологична активност на съединенията с формула ΙΙ-А, показана също и при щамове резистентни по отношение на използвани в терапията антимикотици и срещу напоследък изолирани щамове, отговорни за инфекциите при имунодепресирани обекти, е особено изненадваща, като се има предвид, че за съединенията описани в Европейски патент Νο 315946 е дадено че представляват имунизиращи средства при гъбични патологии и са регулатори на растежа на културни растения, като и двете активности се отнасят за селскостопанско приложение.

фармакологичната активност на съединенията с формула ΙΙ-Α е още по-изненадваща, като се има предвид, че такива съединения, докато показват някой общи структурни групи с описани в литературата азолови третичти алкохоли, в същото време се характеризират с присъствието на верига от два въглеродния атоми между въглеродния атом носещ хидроксилната група и кислородния или сярен атом и с прост полифлуориран алкил в етерния или серен радикал.

Доколкото ни е известно, комбинацията на тези структурни характеристики никога не е описана в литературата за класа съединения, представляващи азолови третични алкохоли, с антимикотична активност приложими при хора и животни. За хуманната и ветеринарна практика съединенията с формула ΙΙ-Α могат да се прилагат в смес с подходящ носител, подбран с оглед начина на приложение.

Поради това друг обект на изобретението е фармацевтичен състав, съдържащ лечебноефективно количество от едно от съединенията с формула ΙΙ-Α в смес с фармацевтично приемлив носител. Например съединенията с формула ΙΙ-Α или тяхните соли могат да се прилагат орално като таблетки, капсули, разтвори или суспензии. За парентерално приложение например венозно, мускулно или подкожно, съединенията с формула ΙΙ-Α или тяхни соли могат да бъдат под формата на стерилен воден разтвор. Алтернативно съединенията с формула ΙΙ-Α или солите им могат да се прилагат като супозитории или песарии. За външно приложение съединенията с формула ΙΙ-Α или солите им с предпочитание се формулират като кремове или пудри.

При орално или парентерално приложение дневната доза на съединенията с формула ΙΙ-Α е обикновено в границите между 0.1 и 50 мг/кг, за предпочитане между 1 и 20 мг/кг приети наведнаж или на няколко разделени дози. За по-добро илюстриране на изобретението са дадени следните примери.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1

Ензимно кинетично разделяне на (+) 3-(2,4-дифлуорофенил)2,2-диметил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-1,3-бутандиол а) изомер (+)

Ензимът (3 г липаза от СапсЛба сШпскасеа тип УП-3|дта) се прибавя при енергично бъркане при 30° С към разтвор на (±) 3-(2,4дифлуорофенил)-2,2-диметил-4-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (2.97 г, 10 ммола) във хлороформ (60 мл) и винилацетат (1.9 мл, 20 ммола).

След 72 часа суспензията се филтрува и допълнителен ензим се прибавя (3 г) при поддържане на бъркането при 30° С за още 24 часа. Суспензията се филтрува, твърдата фаза се промива с хлороформ (20 мл) и органичната фаза се изпарява под намалено налягане. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент етилацетат : хексан = 60 : 40) за да се получи (-) 3-(2,4-дифлуорофенил)-3-хидрокси-2,2-диметил-4(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутилацетат (1.63 г, е.е. 88 % хирална ВЕТХ колона СН1ААСЕЕ-00, елуент хексан : изопропанол = 70:30) и (+) 3(2,4-дифлуорофенил)-2,2-диметил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (1.3г, е.е.79 % хирална ВЕТХ).

На така полученият изомер (+) (1.3 г) се въздейства отново при същите условия с липаза в продължение на 17 часа. След същото обработване и изолиране чрез мигновенна хроматография се получава (+) 3-(2,4-дифлуорофенил)-2,2-диметил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3бутандиол (0.92 г, добив 62 %) под формата на бяло твърдо вещество.

[а]_о ²⁰ = +43.4° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ = е. е. 95 % т.т. 116.5 - 117.5° С ¹Н-ЯМР идентичен с този на рацемичната смес. б) изомер (-) (-) 3-(2,4-дифлуорофенил)-3-хидрокси-2,2-диметил-4-(1 Н-1,2,4триазол-1-ил)-1,3-бутилацетат, получен в предишния етап (а) (1.63 г) се разтваря в 0.05 М рН 7 фосфатен буфер (400 мл) и ацетон (50 мл). Към разтвора при бъркане при 30° С се прибавя ензима (1.6 г липаза от СапсПба сШпскасеа тип VII) и рН се поддържа чрез последващо прибавяне на 0.1 М натриев хидроксид. След 5 часа рН се наглася на 4 чрез прибавяне на концентрирана хлороводородна киселина и се екстрахира с етилацетат (3 х 100 мл).

Органичната фаза се обезводнява над натриев сулфат и се изпарява под намалено налягане за да се получи маслообразен остатък. След мигновенна хроматография върху силикагел (елуент етилацетат : хексан = 60:40) се получава (-) 3-(2,4-дифлуорофенил)-2,2-диметил-4(1 Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (1.20 г, добив 80 %) под формата на бяло твърдо вещество.

[сс]₀ ²° = -46.2° (с=1 % , метанол); хирална ВЕТХ = е.е. 98.4 % т.т. 117 - 118° С ¹Н-ЯМР идентичен с този на рацемичната смес.

Пример 2

Получаване на (-)(2В,35)-3-(2,4-дифлуорофенил)-2-метил-4-(1Н1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол

Към разтвор на (2В,33)-3-(2,4-дифлуорофенил)-3-хидрокси-2метил-4-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)бутанова киселина (0.88 г, 2.97 ммола) в безводен тетрахндрофуран (6.5 мл) се прибавя на капки борон трифлуороетерат (0.365 мл, 2.97 ммола) и сместа се кипи на обратен хладник 30 минути. Към получения разтвор при 55° С на капки се прибавя 10 М разтвор на боран-диметилсулфид в тетрахидрофуран (0.356 мл, 3.56 ммола) и кипенето продължава 6 часа. След като се охлади до 4° С се прибавя разтвор от вода : тетрахидрофуран = 1:1 (3 мл) и след това 5 М натриев карбонат (8 мл) и сместа се кипи 12 часа. Тетрахидрофуранът се изпарява под намалено налягане, сместа се екстрахира с хлороформ (5 х 10 мл), органичната фаза се обезводнява и изпарява за да се получи твърд остатък, който изкристализира от бензен : хексан = 1:1 (20 мл), представляващ (-)(2А,33)-3-(2,4-дифлуорофенил)2-метил-4-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (0.76 г, добив 90 %).

т.т. 93- 95° С [а]₀ ²° = -59.6° (с=1 % , метанол);

¹Н-ЯМР (СОС1з): 7.93 (з, 1Н), 7.74 (з, 1Н), 7.48 - 7.33 (т, 1Н), 6.83 6.68 (т, 2Н), 5.40 (з-широк, 1Н), 4.97 (ΰ, 1Н), 4.78 (ό, 1Н), 4.00 (όό, 1Н), 3.80 (бб, 1Н), 3.10 (З-широк, 1Н), 2.45 - 2.25 (т, 1Н0, 0.85 (б, ЗН).

Като се работи по подобен начин се получават следните съединения:

(-)(23, ЗР)-3-(2,4-дифлуорофенил)-2-метил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1ил)-1,3-бутандиол; добив 87 %

т.т. 108 - 110° С [а]₀ ²° = -90.7° (с=1 % , метанол);

(+) (2А,33)-3-(2,4-дифлуорофенил)-2-метил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1ил)-1,3-бутандиол; добив 91 %

т.т. 110 - 111° С [а]₀ ²° = +87.0° (с=1 % , метанол);

(-)(23,ЗР)-2-етил-3-(2,4-дифлуорофенил)-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1-ил)1,3-бутандиол; добив 90 %

т.т. 75 - 77° С [а]₀ ²° = -41.1° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 70:30) = е.е. 92 % ¹Н-ЯМР (С0С1₃): 7.89 и 7.71 (2з, 2Н, 2СН-Тпаг.), 7.40 - 6.62 (т, ЗН, Аг), 5.30 (з-широк, 1Н, ОН), 4.98 - 4.70 (т, 2Н, 2СН-Тпаг.), 4.12 - 3.87 (т, 2Н, СН₂-ОН), 2.80 (з-широк, 1Н, СН₂-ОН), 2.05 - 1.93 (т, 2Н, *СН- СН₂СН₃), 1.60 - 0.98 (т, 2Н, СН- *СН₂- СН₃), 0.81 (I, ЗН, СН- СН₂-*СН₃).

Пример 3

Получаване на (-) 2-(2,4-дифлуорофенил)-4-(1,1,2,2тетрафлуороетокси)-3,3-диметил-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2бутанол (съединение 1А)

Към разтвор на (-) 3-(2,4-дифлуорофенил)-2,2-диметил-4-(1Н-1,2,4триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (5 г, 16.8 ммола), получен съгласно пример 1, и диметилсулфоксид (8 мл) в толуен (60 мл) при бъркане и температура -5° С се прибавя калиев хидроксид на прах (533 мг, 9.5 ммола). Реакционната атмосфера се заменя с тетрафлуороетилен и сместа се бърка при -5° С 90 минути. След прибавяне на вода (120 мл) органичната фаза се промива с 5 % хлороводородна киселина (80 мл) и се въздейства с безводен натриев хидрогенкарбонат (6.5 г) при бъркане за 30 мин. Водната фаза се отфилтрува и разтворителя се изпарява под намалено налягане за да даде маслообразен остатък, който се пречиства чрез мигновенна хроматография (елуент хексан : етилацетат = 6.4) при което се получава съединението 1А (5.2 г, добив 79 %) като бяло твърдо вещество.

[α]₀ ^2θ = -48.5° (с=1 % , метанол); хирална ВЕТХ = е. е. > 99.8 % т.т. 46 - 47° С ¹Н-ЯМР (СОС1₃): 8.01 (б, 1Н, СН-Тей.), 7.69 (з, 1Н, СН-Са1), 7.63 6.56 (т, ЗН, Аг), 5.70 (й, 1 Η, ΰΗΕ=53.4 Ηζ, СНЕ₂), 5.33 (з-широк, 1Н, ОН), 5.29 - 4.41 (т, 2Н, СН₂-Тпаг.), система АВ: УА=4.19, νΒ = 3.75, ϋΑΒ = 9.8 Ηζ, СН₂-О, 1.06 (ό, ЗН, ΰΗΕ=2.4 Ηζ, СН₃), 0.98 (з, ЗН, СН₃).

При работа по аналогичен начин се получават следните съединения:

(+) 2-(2,4-дифлуорофенил)-4-(1,1_|2,2-тетрафлуороетокси)-3,3диметил-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-буганол (съединение 1В) добив 74 %

т.т. 47.1 - 49.1° С [а]₀ ²° = +45.9° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 85:15) = е.е. 99.2 % ¹Н-ЯМР идентичен с този на съединение 1А (-) (2А,33)-2-(2,4-дифлуорофенил)-4-(1,1,2,2-тетрафлуороетокси)-3метил-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (съединение 2А) безцветно масло - добив 72 %.

[а]₀ ²° = -54.7° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 80 : 20) = е.е. 99 % нитрат (изкристализира от изопропилов етер) т. т. 147.5 - 148.5° С ¹Н-ЯМР (ΟϋΟΙ₃): 9.77 и 8.09 (2з, 2Н, Тпаг.), 7.39 - 6.69 (т, 5Н, ОН е ΗΝΟ₃), 5.76 (й, 1Н, ΰΗΡ=53.1 Ηζ, СНР₂), система АВ: УА=4.37, УВ=3.96, ϋΑΒ=10.5 Ηζ, ΰθχ = 7.4 Ηζ, ϋόχ = 4,8 Ηζ, СН₂-О, 2.72 - 2.55 (πτ, 1Η, *СН- СН₃), 0.86 - 0.81 (3, ЗН, *СН₃-СН).

(-) (2А,33)-2-(2,4-дихлорофенил)-4-(1,1,2,2-тетрафлуороетокси)-3метил-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (съединение ЗА) безцветно масло - добив 73 %.

[а]_о ²⁰ = 57.7° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. > 99.8 % нитрат (изкристализира от изопропилов етер) т. т. 120.3 - 121.3° С ¹Н-ЯМР (СОС1₃): 9.74 и 8.07 (2з, 2Н, Тпаг.), 7.44 (ό, 1 Η, ΰΗΗ = 8.6 Ηζ, С-*СН-СН-С-С1), 7.35 (ό, 1Н, ύΗΗ = 2.2 Ηζ, С-С1-СН-С-С1), 7.08 (сю, 1Н, С-СН-*СН-С-С1), 5.82 (й, 1Н, ϋΗΡ=53.2 Ηζ, СНР₂), система АВ: УА=5.67, УВ=4.89, ΰΑΒ = 14.3 Ηζ, *СН₂- Тпаг. част АВ от система АВХ:

\/а=4.44, νό = 4.09, баЬ = 10.8 Ηζ, 0ах=8.4 Ηζ, бЬх= 4 Ηζ, СН₂-О, 3.33 3.16 (т, 1Н, *СН- СН₃), 0.72 (с1- ЗН, ϋΗΗ=7 Ηζ, *СН₃-СН).

(+) (2В,33)-2-(2,4-дихлорофенил)-4-(1,1,2,2-тетрафлуороетокси)-3метил-1 -(1Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (съединение ЗВ) безцветно масло - добив 63 %.

[а]₀ ²° = +76.5° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. 99.8 % нитрат (изкристализира от изопропилов етер) т. т. 120.9 - 121.9° С ¹Н-ЯМР (ΟϋΟΙ₃): 9.67 и 8.05 (2з, 2Н, Тпаг.), 8.21 (з-широк, 1Н, ОН е ΗΝΟ₃), 7.44 (ΰ, 1 Η, ΰΗΗ=8.6 Ηζ, С-*СН-СН-С-С1), 7.35 (ό, 1 Η, ΰΗΗ-2.2 Ηζ, С-С1-СН-С-С1), 7.09 (όό, 1 Η, С-СН-*СН-С-С1), 5.82 (й, 1 Η, ύΗΕ=52.8 Ηζ, СНР₂), система ΑΒ: УА=5.67, νΒ = 4.89, ΰΑΒ-14.3 Ηζ, *СН₂- Тпаг. част АВ от система АВХ: \/а=4.44, νό=4.09, ОаЬ=10.8 Ηζ, 0ах=8.4 Ηζ, Лзх= 4.0 Ηζ, СН₂-О, 3.32 - 3.16 (т, 1Н, *СН- СН₃), 0.71 (с1. ЗН, ΰΗΗ = 7.0 Ηζ, *СН₃-СН).

(-) (2В,33)-3-етил-2-(2,4-дихлорофенил)-4-(1,1,2,2тетрафлуороетокси)-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (съединение 4А) добив 87 %.

[а]₀ ²° = -56.1° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. 99 % нитрат (изкристализира от изопропилов етер/ацетонитрил) т. т. 89 - 91° С ¹Н-ЯМР (СОС13): 9.70 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 8.05 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.37 - 6.67 (т, ЗН, Аг), 6.77 (з-широк, Н⁺), 5.80 (й, 1 Η, ϋΗΡ=52.6 Ηζ, СНР2), система АВ: \ΖΑ=5.11, νΒ=4.87, ΰΑΒ = 14.2 Ηζ, *СН₂- Тпаг. част АВ от система АВХ: Х/а=4.42, УЬ=4.21, баЬ=11.1 Ηζ, 0ах=7.7, СН₂-О, 2.41 2.30 (т, 1Н, *СН- СН₂), 1.32 - 1.18 (т, 2Н, СН-*СН₂), 0.83 (ό. ЗН, ΰΗΗ=7.1 Ηζ, СН₃).

Пример 4

Получаване на (-) (2А,38)-2-(2,4-дихлорофенил)-4-(1,1,2,2тетрафлуороетокси)-3-метил-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутанол (съединение ЗА)

Алтернативно на метода на пречистване от пример 3, съединението от заглавието като суров продукт (86.2 г) се разтваря в 173 мл етанол при температура между 30 и 35° С, след това се филтрува за да се получи напълно бистър разтвор, който се накапва при 20° С в продължение на 90 минути към смес на вода (260 мл) и етанол (87 мл). Сместа се нагрява при 35° С, бърка се 90 минути, охлажда се до 2° С и отново се бърка 60 минути.

Неразтворимата фаза се отфилтрува, промива се със смес от етанол/вода 1:1 и се суши в сушилня под вакуум при 50° С до постоянно тегло. При това се получават 74 г от (-) (2А,33)-2-(2,4-дихлорофенил)-4(1,1,2,2-тетрафлуороетокси)-3-метил-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутанол (съединение ЗА) с чистота > 99 %.

[а]₀ ²² = -83.6° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. 99.5 % нитрат (изкристализира от изопропилов етер/ацетонитрил) т. т. 79 - 80° С ¹Н-ЯМР (СОС1₃): 7.80 и 8.05 (2з, 2Н, Тпаг.), 7.42 (ό, 1 Η, ΰΗΗ-8.6 Ηζ, С-*СН-СН-С-С1), 7.27 (ΰ, 1Н, ΰΗΗ = 2.1 Ηζ, С-С1-СН-С-С1), 7.05 (сю, 1Η, С-СН-*СН-С-С1), 5.75 (й, 1Н, ϋΗΡ=53.4 Ηζ, СНЕ₂), система АВ: νΑ=5.48, νΒ=4.54, ϋΑΒ=14.4 Ηζ, *СН₂- Тпаг. 5.09 (широк сигнал, 1Н, ОН), 4.54 - 3.98 (т, 2Н, СН₂-О), 3.14 - 2.97 (т, 1Н, *СН- СН₃), 0.67 (б. ЗН, ΰΗΗ=7.1 Ηζ, *СН₃-СН).

Пример 5

Получаване на бутилов естер на 3-(2,4-дихлорофенил)-3хидрокси-2-метил-4-(1 Н, 1,2,4-триазол-1 -ил)-метансулфонова киселина

Към разтвор на (+)(2В_>33)-3-(2₎4-дифлуорофенил)-2-метил-4-(1Н1,2,4-триазол-1-ил)-1,3-бутандиол (2.95 г, 9.31 ммола), получен съгласно пример 2, в метиленхлорид (90 мл) се прибавя в атмосфера на азот първо триетиламин (1.94 мл, 13.9 ммола) и след това мезилхлорид (0.735 мл, 9.46 ммола) при 0° С. При тази температура реакцията протича за 20 минути след това реакционната смес се излива във вода (60 мл). фазите се разделят и водната се екстрахира два пъти с метиленхлорид. Събраните органични фази се промиват с 5 % воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат, след това с наситен воден разтвор на натриев хлорид и се сушат над натриев сулфат. След изпаряване на разтворителя се получава бутиловия естер на 3-(2,4-дихлорофенил)-3хидрокеи-2-метил-4-(1 Н, 1,2,4-триазол-1 -ил)-метансулфоновата киселина като бяло твърдо вещество което се използва направо в следващия етап.

¹Н-ЯМР (СОС1₃): 7.84 и 7.79 (2з, 2Н, Н-Тпаг.), 7.50- 7.00 (т, ЗН, Нфенил), 5.56 и 4.56 (2ό, 2Н, СН₂- Тпаг.), 4.77 и 4.28 (2сю, 2Н, СН₂-ОМз), 3.20 - 3.10 (т, 1Н, СН), 3.10 (з, ЗН, СН₃ мезилат),0.70 (ό, ЗН, СН₃).

Пример 6

3-[3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил-4-(1Н-1,2,4-триазол1-ил)бутилов] естер на тиооцетната киселина

Към бутиловия естер на 3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил4-(1Н, 1,2,4-триазол-1-ил)-м етансулфоновата киселина (9.3 ммола), получен къкто е описано в пример 5, се прибавя разтворен в етанол (05 мл) калиев тиоацетат (2.12 г). Сместа се кипи 2 часа, охлажда се в лед и получената утайка се филтрува и промива с леденостуден метиленхлорид. филтратът се концентрира под вакуум, поема се във вода (60 мл) и няколкократно се екстрахира с метиленхлорид. Органичните фази се събират и сушат над натриев сулфат. Така се получават 3.5 г червеникав суров продукт, който се пречиства чрез мигновенна хроматография върху силикагел (елуент етилацетат : хексан = 1:1) за да се получи 1.72 г (49 %) 3-[3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси2-метил-4-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)бутилов] естер на тиооцетната киселина.

'Н-ЯМР (ΟϋΟΙ₃): 7.85 и 7.76 (28, 2Н, Н-Тпаг.), 7.50- 7.00 (т, ЗН, Нфенил), 5.62 и 4.75 (2ό, 2Н, СН₂- Тлаг.), 3.60 - 3.45 и 2.80 - 2.65 (2т, 2Н, СН₂-ЗСО СН₃), 2.75 (т, 1Н, СН), 2.39 (з, ЗН, СН₃ тиоацетат), ,0.70 (ό, ЗН, СН₃).

Пример 7

Получаване на (2А,ЗА)-3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил4-(1 Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутантиол

В атмосфера на азот при стайна температура разтвор на калиев хидроксид (0.266 г, 4.74 ммола) в метанол (40 мл) се накапва към разтвор на 3-[3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил-4-(1 Н-1,2,4триазол-1-ил)бутилов] естер на тиооцетната киселина, получен в пример 6, (1.72 г, 4.6 ммола) в метанол (40 мл). След взаимодействие в продължение на 10 мин към реакционната смес се прибавя 5 % НС1 (4 мл), разрежда се с вода (20 мл) и сместа се концентрира под намалено налягане. Разрежда се отново с вода и се екстрахира няколкократно с метиленхлорид. След сушене и изпаряване на органичната фаза се получава 1.6 г суров продукт, който се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент етилацетат : хексан = 1:1). Така се получават 1.2 г (2А,ЗА)-3-(2,4-дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил-4(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутантиол като светло масло.

¹Н-ЯМР (СОС1₃): 7.85 и 7.79 (2з, 2Н, Н-Тпаг.), 7.50- 7.00 (т, ЗН, Нфенил), 5.55 и 4.60 (2ό, 2Н, СН₂- Тлаг.), 3.10 - 2.90 и 2.80 - 2.60 (2т, 2Н, СН₂-ЗН), 2.75 (т, 1Н, СН), 1.58 (ί, 1Н, ЗН), 0.78 (ό, ЗН, СН₃).

Пример 8

Получаване на (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3- метил4-(1,1,2,2-тетрафлуороетилтио)-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2бутанол (съединение 5)

Като се използва за изходно съединение (2Р,ЗА)-3-(2,4дихлорофенил)-3-хидрокси-2-метил-4-(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутантиол (1.85 г, 5.57 ммола), получен съгласно пример 7, и се следва начина на работа от пример 3, се получава суров продукт, който се пречиства чрез мигновенна хроматография (елуент петролеев етер : етилацетат 6:4) за да се получат 2.15 г (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3- метил-4(1,1,2,2-тетрафлуороетилтио)-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2- бутанол (съединение 5) като бяло твърдо вещество.

[а]₀ ²² = -105.7° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. 99.78 % т. т. 61 - 63° С ¹Н-ЯМР (СОС1з): 7.84 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.75 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.43 (ό, 1Н, ΰΗΗ = 8.6 Ηζ, *СН-СН-СС1), 7.265 (ό, 1 Η, ΰΗΗ=2 Ηζ, С1-С-СН-СС1), 7.08 (όό, 1Η, С-СН-*СН-СС1), 5.83 (й, 1Η, ϋΗΕ=53.8 Ηζ, СНЕ₂), система АВ: \/А=5.50, УВ=4.57, ΰΑΒ = 14.0 Ηζ, *СН₂- Тпаг), 5.06 (широк сигнал, 1Н, ОН), 3.07 - 2.90 (т, 2Н, СН₂-3), 0.77 (ύ. ЗН, ΰΗΗ=6.3 Ηζ, *СН₃-СН).

Пример 9

Получаване на (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3- метил4-(1,1,2,2-тетрафлуороетилсулфинил)-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2бутанол (съединение 6)

Към разтвор на (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3- метил-4(1,1,2,2-тетрафлуороетилтио)-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (0.48 г, 1.11 ммола), получен съгласно пример 8, в метанол (2.5 мл) се прибавя 40 % водороден пероксид (0.073 мл, 0.89 ммола) в присъствието на каталитично количество от На₂МО₄.2Н₂О и се оставя при бъркане при стайна температура в продължение на 3 дни. След това към реакционната смес се прибавя натриев пиросулфат (Иа₂3₂О₅) във вода и се алкализира с 10 % натриев хидроксид. Сместа се екстрахира с етер, суши се и се концентрира под вакуум за да се получи 0.41 г масло, което се пречиства чрез мигновенна хроматография (елуент етилацетат: петролеев етер 4:6).

Полученото масло (0.35 г) се разтваря в етанол и към него се прибавя 70 % азотна киселина. Сместа се концентрира под вакуум и се получава твърд продукт, който се отрива с топъл изопропилов етер за да даде 0.32 г (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-метил-4-(1,1,2,2тетрафлуороетилсулфинил)-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутанол (съединение 6) като бяло твърдо вещество.

т. т. 153 - 155° С ¹Н-ЯМР (СОС13): 9.56 и 9.51 (2з, 1Н, СН-Тпаг.), 8.13 и 8.10 (2з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.58 (з-широк, Н⁺), 7.50 - 7.08 (т, ЗН, Аг), 6.57 - 5.98 (т, 1Н, СНРг), 5.66 - 4.87 (т, 2Н, СН2- Тпаг), 3.57 - 2.79 (т, ЗН, СН- СН₃), 3.07 2.90 (т, 2Н, СН₂-3), 0.77 (ό. ЗН, ϋΗΗ=6.3 Ηζ, * СН₃-СН).

Пример 10

Получаване на (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3- метил4-(1,1,2,2-тетрафлуороетилсулфонил)-1-(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2бутанол (съединение 7)

Към разтвор на (-) (2А,ЗА)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-метил-4(1,1,2,2-тетрафлуороетилтио)-1 -(1 Н-1,2,4-триазол-1 -ил)-2-бутанол (0.5 г, 1.15 ммола), получен съгласно пример 8, в метанол (2.5 мл) се прибавя 40 % водороден пероксид (0.9 мл, 10.35 ммола) в присъствието на каталитично количество от На₂МО₄.2Н₂О и концентрирана НС1 (0.19 мл, 2.3 ммола), нагрява се до 60° С 14 часа и се оставя при стайна температура в продължение на една нощ. След това към реакционната смес се прибавя натриев пиросулфат (На₂3₂О₅), алкализира се с 10 % натриев хидроксид, екстрахира се с етер, суши се и се концентрира под вакуум за да се получи 0.49 г масло, което се пречиства чрез мигновенна хроматография (елуент етилацетат: петрол еев етер 1:1).

Полученото масло (0.45 г) се разтваря в етанол и към него се прибавя 70 % азотна киселина. Сместа се концентрира под вакуум и се получава 0.42 г (-) (2А₁ЗА)-2-(2₁4-дихлорофенил)-3-метил-4-(1,1,2_|2тетрафлуороетилсулфонил)-1-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)-2-бутанол (съединение 7) като бяло твърдо вещество.

[а]₀ ²² = -63.4° (с=1 % , метанол);

хирална ВЕТХ (хексан : изопропанол = 90 : 10) = е.е. 99.7 % т. т. 192 - 194° С ¹Н-ЯМР (СОС13): 8.52 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.84 (з, 1Н, СН-Тпаг.), 7.58 - 7.25 (т, ЗН, Аг), 7.19 (сИ, 1Н, ΰΗΕ=51 Ηζ, СНР2), 6.51 - 6.30 (широк сигнал, Н⁺),5.10 - 4.74 (т, 2Н, *СН2- Тпаг. -АВ система), 4.10 - 3.39 (т, 1Н, *СН₂-*СН₃), 0.84 (20, ЗН, ύΗΗ=6.1 Ηζ, СН₃).

Пример 11

Антимикотична активност ίπ νίίΓΟ

А) Активността за инхибиране растежа на мицетите се оценява по макрометодите на разреждане на бульон по скала в геометрична прогресия (Μ. А. Μοθϊηηΐ3 апс! Μ. Θ. А1па1сП, „Апйтусойс бгидз: тесИап1зтз οί асйоп, с1гид гез1з!апсе, зизсерйЬНйу 1езйпд апй аззау οί ас1м!у ίη Ьююдюа! Ниюз“, ίη АпйЬюйс ίη ЬаЬогаюгу МесНсте, Ес1. V. 1_опап, ВаШтоге 1991). Като растежна среда за дрождите и съответно плесените се използва дрождев азотен бульон (ΥΝΒ) и ЗаЬоигаис! декстрозен бульон (ЗОВ). Резултатите получени в ЗОВ (след инкубиране при 28° С 7 дни) са изразени като минималната инхибираща растежа на мицетите концентрация (МЮ), докато резултатите получени в ΥΝΒ (след инкубиране при 35 °С за 48 часа) са изразени като концентрацията, която инхибира 50 % растежа на дрождите (1С₅₀).

флуконазол е взет за сравнение.

На следващата таблица са дадени резултатите от антимикотичната активност ίη νίίΓΟ срещу Сапбюа аююапз, АзрегдШиз

Тиггнда1:из, Сгурюсоссиз пеоюгтапз и ТпсИорИуЮп теп1адгорИу1ез на някой представителни съединения с формула II.

Таблица 1а

Антимикотична активност ίη νίίΓΟ на съединенията 1А, ЗА, съответните им енантиомери 1 В, ЗВ, съединението 2А и сравнителното, служещо за еталон съединение флуконазол срещу Сапсйба аююапз, Сгурюсоссиз пеоюгтапз, ТпсОорИуюп тепюдгорИуюз и АзрегдИ1из юггйдаюз.

съедин.	1С₅₀ (мкг/мл)	МЮ (ι	икг/мл)
	СапсПс1а аююапз1040	Сгурюсоссиз пеоюгтапз	Т.теп1адго- рОуюз	АзрегдШиз югтлдаюз
1А	0.0078	0.0078	0.125	4
1В	1	1	32	>128
2А(*)	0.0312	0.0312	0.25	8
ЗА(*)	0.0078	0.0078	0.0625	2
ЗВ(*)	0.25	1	16	>128
флуконазол	0.5	2	16	>128

(*) съединенията са изпитани като нитрати.

Данните от таблицата показват, че съединенията от изобретението имат значително по-висока антимикотична активност от използваното за еталон съединение.

Б) Инхибиращата растежа активност при дрожди и филаментозни гъбички е проверена по метода на разреждане в агар. Минималната 50 % на инхибираща концентрация (М1С₅₀) се измерва чрез инкорпориране в растежната среда на намаляващи концентрации от изпитваното съединение като по този начин се получава скаларна концентрация на база 2, от 64 до 0.00085 мкг/мл.

За растежна среда се използва казитонов агар буфериран на рН = 7 (казитон 9 г, глюкоза 20 г, натриев цитрат 10 г, екстракт от мая 5 г, агар 18 г, калиев бифосфат 0.54 г, натриев бифосфат 3.34 г, дестилирана вода 1000 мл).

За оценяване на активността срещу дрожди, растежните среди, съдържащи скаларната концентрация от изпитваните съединения се инокулират с 1 мкл суспензия съдържаща 5 х 10⁵ бластоспори в мл, получени от 24 - 48 часови култури върху ЗаЬоигас! глюкозатен агар. Инокулираните растежни среди се инкубират при 32° С и измерванията се извършват след 24, 48 и 72 часа за бавнорастящите дрожди като Сгурюсоссиз пеоюгтапз. За еталони са взети флуконазол и итраконазол. На следващата таблица са дадени резултатите от антимикотичната активност ίη νίίτο срещу СапсПс!а аююапз, СапсПйа юорюаНз, СапсПсю кгизеС СапсПс1а д1аЬга!а, СапсПс1а рагарзПоз13, Сапбюа 1изИап1ае, Сапбюа кеТуг, Сгурюсоссиз пеоюгтапз, ТпсИозрогоп зрр., В1азюзсИ|готусез сарйаюз, ОеоюсИит зрр., Ргоюспа хллспегпатн.

Таблица 16

Антимикотична активност ίη νίίτο изразена като М1С₅₀ на съединенията ЗА и 2А и на еталонните съединения флуконазол и итраконазол, използвани за сравнение, срещу изброените дрожди.

	М1С₅₀ (мкг/мл)
щамове	съед.2А	съед. ЗА	флуконазол	итраконазол
СапсПЗа аююапз	0.015	0.015	2	0.15
Сапс1\|с1а юорюаНз	0.06	0.03	4	0.03
СапсЛс)а кгизе!	0.12	0.007	16	0.03
Сапс1юа д1аЬга1а	0.12	0.12	16	4
Сапс1\|с1а рагарз\|1оз15	0.007	0.007	2	< 0.03
СапсНс1а 1изИагнае	0.015	0.035	1	0.03
Сапсйс1а кеТуг	0.017	0.017	1	< 0.03
Сгурюс. пеоюгтапз	0.06	0.06	16	0.12
ТпсИозрогоп зрр.	0.06	0.12	16	0.12
В1азю. сарйаюз	0.25	0.06	8	0.25
ОеоюсИит зрр.	0.5	0.12	16	0.1

	М1С₅₀ (мкг/мл)
щамове	съед.2А	съед.ЗА	флуконазол	итраконазол
Рго1есИа \мсНегНатн	2	0.5	> 64	-

За оценяване на активността срещу мицети хранителната растежна среда, съдържаща скаларно разредените концентрации на изпитваните съединения, се инокулира с 1 мкл суспензия, съдържаща 5 х 10⁵ спори/мл (конидии или ендоспори), получени от съответните споролирали култури. Инокулираната растежна среда се инкубира при 32° С и измерванията се извършват след 1, 2, 3, 5, 7 и 10 дни.

За еталони са използвани флуконазол, итраконазол и амфотерицин В.

В следващата таблица е дадена антимикотичната активност ίη νΐίΓΟ по отношение на АзрегдШиз ют1да1из, АзрегдМиз Лауиз, АзрегдШиз тдег, АзрегдШиз 1еггеиз, АзрегдШиз аШасеиз, Ризапит νθΓΐίοίΙΙοίΰβΒ, Ризапит рго1Иега1ит, РзеибоаНезсИепа, АЬзкШа согутЬИега, Мисог, РОуготисог риЗ||1из, Асгетопют, ТпсИосюгта.

Таблица 1в

Антимикотичната активност ίη νιίτο, изразена като М1С₅₀ на съединенията ЗА и 2А и на еталонните съединения флуконацол и итраконазол, използвани за сравнение срещу изброените гъбички.

	М1С₅₀ (мкг/мл)
щамове	съед.2А	съед.ЗА	флукона- зол	итракона- зол	амфотера- цин В
А. 1ит1даЮз	0.5	0.5	> 64	0.03	0.25
А. Яауиз	2	0.5	> 64	0.016	0.25
А. п!дег	0.06	0.03	> 64	0.016	0.12
А. 1еггеиз	0.25	0.12	> 64	0.016	0.25
А. аШасеиз	0.5	0.12	> 64	0.016	16
Р. уег11С\|Н01с1ез	0.12	0.12	> 64	> 8	2

	М1С₅₀ (мкг/мл)
щамове	съед.2А	съед.ЗА	флукона- зол	итракона- зол	амфотера- цин В
Е. рго1Иега1ит	0.25	0.25	> 64	> 8	1
РзеисЗоаПе- зсИепа	0.06	0.06	> 64	> 16	8
А. согутЬИега	0.25	0.06		0.03	0.06
Мисог	2	0.5	> 64	> 16	0.03
В. ризШиз	0.25	0.016	> 64	0.16	0.06
Асгетогпит	4	4	-	> 16	16
ТпсИос1егта	0.25	0.12		16	1

Данните от таблицата показват, че съединенията от изобретението имат микотична активност значително по-висока от тази на използваните за еталон средства.

Пример 12

Антимикотична активност ίη νίνο

Използват се бели мишки (СИаИез Нь/ег Οϋ1 щам) с тегло от 23 до 25 г, хранени нормално със стандартната храна и вода по желание. На всеко животно се поставя венозно (за системните сапсЛсПаз13, сгу1рососсоз13, азрегд|Ноз13), интракранеално (за интракранеалната сгу1рососсоз1з) или носово (за белодробната азрегдП1оз13) суспензия (0.2 мл, съдържаща 2.5 х 10⁷ кпетки/мл) от съответния микроорганизъм във физиологичен разтвор. Веднага след инжектирането и след 4, 24 и 48 часа на животните се дава през устата (в 2 % арабска гума) геометрично увеличаващи се дози от изпитваните съединения. Заразена групи служи за контрола.

Наблюденията върху смъртността на животните се наблюдава до 14 дни от опита. Средната защитна доза (Р0₅₀) се изчислява по 1_. Мзоп „31айзйса аррНсай аНа Ью1од1а зрептеп1а!е. Еа ргодгаттагюпе бе1Гезрептепю е ГапаИз! όβί пзиКай“- Саза ЕсПюсе АтЬгоз1апа, 1961) на базата на броя преживяли животни при всяка от концентрациите.

За еталони се използват итраконазол и флуконазол.

В следващата таблица са дадени данните от антимикотичната активност ίη νίνο на някои представителни съединения след прилагане ίη νίνο.

Таблица 2

Орална амнтимикотична ефективност на съединенията 1А, ЗА и тяхните съответни енантиомери 1В и ЗВ, на съединението 2А и на използваните за сравнение флуконазол и итраконазол, изразена в средна защитна доза (Ρϋ₅₀) 14 дни след заразяването.

	Ρϋ₅₀ (мг/кг/оз) на 14-ия ден
експериментално заболяване	микроорганизъм	съед. 1А	съед. 1В	съед. 2А(а)	съед. ЗА(а)
системна кандидаза	Сапб1ба аююапз 1040	0.64	> 2	0.32	0.38
системна криптококоза	Сгурюсоссиз пеоюгтапз 3443			8.84	5.48
интракраниал. криптококоза	Сгурюсоссиз пеоюгтапз Ι5Μ			14.59	12.5
белодробена аспергилоза	АзрегдШиз юпгндаюз МО1.-4			9.3	6.9
системена аспергилоза	АзрегдШиз ют1да1из МОЬ-4			3.5	4.5

	Р0₅₀ (мг/кг/оз) на 14-ия ден
експериментално заболяване	микроорганизъм	съед. ЗВ(а)	флукона- зол	итракона- зол
системна кандидаза	Сапб10а аююапз 1040	4.57	0.61	1.74

	Ρϋ₅₀ (мг/кг/оз) на 14-ия ден
експериментално заболяване	микроорганизъм	съед. ЗВ(а)	флукона- зол	итракона- зол
системна криптококоза	Сгур1ососсиз пеоюгтапз 3443		63.16	> 50
интракраниал. криптококоза	Сгурюсоссиз пеоюгтапз Ι8Μ		22.28	> 25
белодробена аспергилоза	АзрегдШиз ют1даюз МОЙ-4		>100	> 20
системена аспергилоза	АзрегдШиз ют1даюз МО1_-4			10.2

Горните данни демонстрират, че съединенията с формула II, предмет на изобретението, след прилагане през устата имат средна защитна доза по-ниска от тази на итраконазол и най-малкото равна на тази на флуконазол.

Claims

1. Съединение с формула в която

А₁ означава хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

А₂ означава водород, хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

Ζ означава СН или Ν;

А₃, А₄ и А₅ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород или С₁„₄алкил, при условие, че А₄ е различен от А₅ когато А₃означава водород;

X означава 0, 3, 30 или ЗО₂;

А₆ е С_Ь5полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

и тяхни фармацевтично приемливи соли.

2. Съединение съгласно претенция 1, в което А₁ означава хлор или флуор, А₂ е водород, хлор или флуор, А₃ е метил или етил, А₄ и А₅, които могат да са еднакви или различни, означават водород, метил или етил, Ζ е N и А₆ е 1,12,2-тетрафлуороетилова група.

3. Съединение съгласно претенция 2, в което А₁ означава хлор или флуор, А₂ е водород, хлор или флуор, А₃ е метил или етил, А₄ и А₅, които могат да са еднакви или различни, означават водород, метил или етил, Ζ е N и А₆ е 1,1,2,2-тетрафлуороетилова група и X означава 0 или ЗО₂.

4. Метод за получаване на съединение съгласно претенция 1 чрез взаимодействие на полифлуороолефин с формула

СР₂=С-Х., ² I ¹ ^Хз (III) в която X, и Х₂ могат да бъдат еднакви или различни и означават флуор, хлор или трифлуорометил;

или чрез взаимодействие на полифлуориран алкохол с формула Н₇ - СН₂ - ОН (IV) в която А₇ е С_м полифлуороалкилова група, съдържаща наймалко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

с оптичноактивно междинно съединение с формула °^НР₃ Рб !³ I⁵

-с-сн-хн (V) в която Р,, Н₂, Н₃, Р₄ ,Р₅ и Ζ имат значенията посочени по-горе и X означава 0 или 8;

или с реактивоспособно негово производно, евентуално последвано от оксидиране.

5. Метод за ензимно разделяне за получаване на съединение с формула

П₂ ОН

- Р₃ Ре

Г Г с-с-сн-хн

А (V) в която А_ъ А₂₎ А₅ и Ζ имат значенията посочени в претенция 1, X означава 0, А₃ и Я₄ и двата означават метил, който се състои в стереоселективно ацилиране на рацемичните съединения с формула V и последваща хидролиза.

6. Използване като лекарство на съединение с формула

-С-С-СН-Х-Кб ί

сн₂ Нд (ΙΙ-Α) в която означава хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

Н₂ означава водород, хлор, флуор, бром или трифлуорометил;

Ζ означава СН или Ν;

Н₃, А₄ и А₅ могат да бъдат еднакви или различни и да означават водород или С^алкил, при условие, че Я₄ е различен от А₅ когато А₃означава водород;

X означава 0, 3, 30 или ЗО₂;

А₆ е С₁„₅полифлуоралкилова група, съдържаща най-малко два флуорни атома и евентуално други халогенни атоми подбрани между хлор или бром;

и тяхни фармацевтично приемливи соли.

7. фармацевтичен състав съдържащ лечебно ефекти в но количество от съединение съгласно претенция 1, заедно с фармацевтично приемлив носител.