BG98217A - Определяне на предшественици,метаболизиращи се вчерния дроб до биологично активни продукти и терапевтичното им приложение - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до метод, съгласно който предшественикът е приложим, ако се метаболизира в чернодробните клетки от алдехидоксидазата до получаване на биологично активен продукт или метаболит.При третиране на заболявания предшествениците са ефективни както и активното съединение и с приложението им се избягват свързаните с директно използване на активното съединение странични ефекти. Описани са и методи за лечение на ракови заболявания с 5-йодо-2-пиримидинон-дезоксирибоза и с 5-флуоро-2-пиримидинон.

Description

Изобретението се отнася до предшественици, метаболизиращи се в черния дроб до биологично активни продукта и по-специално, до лечение на заболявания, при използване на предшественици, които могат да се метаболизират от ензимите в черния дроб до биологично активни вещества. То се отнася също и до метод за установяване, дали един предшественик е приложим за лечение на заболяването.

Преместващо състояние натехниката

Известно е, че през 1959 г е синтезира· йододезоксиуридин /Г'дВ/ като анта-неоплазмично средство /Ргч ν⁴ , < .а., В oche . B’ophys. Aera, 32. 295-296, 1959/, който е първият тимидинов аналог, използван клинично за лечение на херпес /Ка , Н.В. и др. 1962 г., Arch··.. OpVl. · ' 68,

235-239/. Токсичността на 1 сВ, когато се използва системно определя необходимостта от неговото клинично приложение. I ОЕ е признат също като потенциално.повишаващо чувствителността към облъчване средство за клинично приложение при химиотерапия на ракови заболлвания Д < ,¥.7. и др. 1984,

O coXoqy Ь ol.l ny: . 10, 1399-1466/. Степента на радиочувотвлтелност е провопропорционшша на тимлдин-заместването в ДНК ¢7 to аналог. / -.pet···-, i'.A. ., . .elia, T.., .. , A.n., Kleскег, B. В, Ша*· , er, а. и CoXl.·.·;,/.6., /1983/, СХи. Fiiar acol. T- - · 44, 369-378/. Терапевтичната ин^узия на йоцодезоксиурадин, последвана от облъчване за третиране на туморните клетки в черния дроб е имало известен успех /Мв' '^; ск, ' · и., Де* ххх, А. я., iSbe.,·©, ·Χ· ·, ΑίJiX-O^:», , .·> ·

h. ¥., Id·. ц, Κ. ϊ., Γ спег, Ρ. Η. и Тг^-.р, χ. χ, /1989/, Са сег Κβ^ 49 6437-6442/.

’л.и опитите за създаване на селективно средство срещу херпес сшшлекс вируси /н I/, основаващо се на по-широкия спектър на субстратната специфичност на тамидан-киназата на херпес симплекс вируса, в сравнение с човешката тиждин киназа е синтезирана 8-1-адо-2-париьшданон-дезоксирибоза /Дой/, която се различава от йододезоксиуридана по кислорода, свързан с двойна връзка на 4^та позиция в базата, ^ше установено, че IPC® има силна активност срещу Н V-1 и И V-2 в клетъчна култури и срещу И V-2 в шипки /1 е -anoo- . , G.A., 6г ,

- .F,, Σ'- .,· - , .11,, 1 , З.ъ., а а , ·>-*·, багоо·.’,

Т. *. и С , У.С., /1989/, Ап* ' Ч Аоеп’ Спе ‘ * ·,

33, 340-344/. В тази статия е показано, че това средство не е токсично спряло неинфвктирана клетки, нито към мишки, когато се прилага орално кри използваните дози. 1ъй като ХХоЕ и I оЕ са сродни по структура беше изследвана Възможността за превръщане на ДШ в 1 оЕ. преда това, в посочената погоре статия е показано, че ДШ не може да се превърне в I оЕ с помощта на ксантин оксадаза.

L патент на САц 4,398,937 е описан нуклеозида 1-/2дезокси-'· -Г.-рибофуранозил/-8-/яодо/-2-пирж;аданон /Ь<Ж/, който може да се използва като средство срещу херпес-вируси напр. срещу Ч-&· далото съдържание на патент на Qu

4,895,937 има връзка с изловеното тук.

Номенклатура:

I Ш : йодрдезоксяуридан,

ГОо® : флуородезоксиуридан,

ΙΡαΕ : Ь-йодо-З-нирш^идинон-дезоксирибоза,

11SV : вирус херпес сжшлекс,

HPL С : високоефективна течна хроматогра«рия, «к

It: йодоурацил, ьРоК : 5-етино-2-ш1римиданон-дезоксириооза,

IP : 5-иодо-2-1шршиданбн, вРОЕ : 5-бромо-2чи₽имиданои-дезоксирибоза, мРоЕ. : Ь-метил-З-йлримидшюн-двзоксирлбоза,

EtPOB : 5-етил-2-пирамиддаон-двзоксирибоза, в *< и : 5-бромо*дезоксиу радия, dE : дезоксирибоза,

НЗУ : вирус на хепатит в,

У / : Ь-флуороурацал,

ГР : Ь-рлуоро-З-пиримиданон, col : дадезоксзинозин, боб : дадезоксигуаниа хНРЗ : ганцикловир /9-//1,3-дахидрокси-2-пропокси/метид/гуанад/

ACV : //-11-/11-/2-айчИно-5-карбокси-1-оксовентид/-£ цистеинид/-1>-валин,

D4T : 2,3’-дадезокси-2\3’-дадехадроти!дадин, дд . 3*-яазадо-3*-дазокоитимвдин.

Техническа същност на изобретението

Обект на настоящето изобретение е да осигури състави, които могат да се използват като пред-продукти /предшественици/ на биологично активни вещества, които се получават ti при метаоолизиране в черния дроб на бозайници, по-специално, такива биологично автивяд вещества, които могат да проявят биологичния си ефект в черния дроб, или такива, които не .жлрат да бъдат приложени- орално.

Друг обект на изобретението е да осигури състави, съдържащи 5-заместена РОВ аналози, по-специално ХРоВ, които се използват като предшественица, метаболазиращи се в черния дроб на бозайници /и по-специално на човека/ до получаване ин ситу на съответния биологично активен Ь-заместен Jой /дезоксиуридинов/ продукт.

друг обект на настоящето изобретение е използването на такива Ь-залеетени производни на пиримздинон-дезоксирнбозата /РОЙ/ за третиране на заболявания свързани с черния дроб и в даден случай, като средство за повишаване на чувствителността при радиотерапия на хепато-карцинома.

Освен това обект на изобретението е да осигури съединения, различни от аналозите на Ь-заместени 1оК, които да и.огат да се използват като предшественици, метаболизиращи се в черния дроб на бозайници до биологично активни вещества, поспециално до биологично активни вещества, които са в състояние да проявят биологичнви си е^ект в черния дроб, или които не могат да бъдат приложени орално.

Обект на изобретението е също така, да осигури състави, които съдържат вещества, различни от b-субституирани ΙαΚаналози, като Ь-заместени пиршидинонови производни, в частност IT.

Друг обект на изобретението е да осигури състави, съдържащи вещества, различни от 5-заместенате 1с£-аналози, които са предшественици на биологично активни нуклеозида, или нуклеозидаа бази, различни от дезоксиуридин ади урацил, по-спе- Ь циално производна на гуанозин, дитидан, инозин или тимин.

Друг обект на настоящето изобретение е да осигури подобряване на лечението на заболявания.

Също така настоящето изобретение осигурява метод за установяване дали предшественика е приложим за лечение на заболяването.

Друг обект на изобретението е осигуряване на метод за определяне дали предшественика може да се метаболизара от ензими в черния дроб до биологично активен продукт, въздействащ на някои клетки в тялото.

Обект на изображението е също така да осигури метод за лечение на заболявания при използване иа предшественица.

Също така изобретението осигурява метод за получаваме на химични съединения при използване на ензима алдехид оксидаза.

Посочените по-горе обекти, както и други обекти, цели и предимства се осъществяват чрез настоящето изобретение.

Настоящето изобретение се отнася до метод за установяване, дали предшественика е приложим за третиране на заболяване във бозайници, за предпочитане при човека, състоящ се в това, че се определя дали един нетоксичен предшественик се метаболизира в чернодробните клетки, ин витро, от ензима чернодробна алдехид оксидаза, при което, ако предшественика се метаболизира в активен продукт или друг полезен метаболит, то той е ефективен предшественик , приложим за третиране на заболяването. Определянето и използването на предшественици, ефективни срещу заболявания, свързани с черния дроб и неоплазмични заболявания са от особен интерес.

Изобретението се отнася също до метод за лечение на заболявания в животни, състоящ се в приложение върху животното

- 6 по-специално върху човека на фармацевтично приемливо количество от нетоксичен нуклеозаден аналог или аналог на нуклеозадна база, или на тяхна сол или естер, които се прилагат самостоятелно или в смес с фармацевтично приемлива носители* при което теза аналози са предшественици, способна да се метаболизират в чернодробните клетки от алдехид оксидазата до активен продукт или друг полезен метаболит.

Описание на приложените фигури iia матура 1 са дадени- хроматограш, получени при високоефективна течна хроматография, показващи превръщането на ХНЖ в I- оВ от чернодробен хомогенат. 1РоК се инкубира с хомогенат на черен дроб на плъх, аа контролиране на реакциите, дроба от супернатанта се кипи в продължение на ϋ минути за дезактивиране на всички ензими преда да се използва. Условията за провеждане на опита са описани по-долу, с изключение на това, че е използвана 60 от 100,000 г х 60 шш. сунернатанта /еквивалентна приблизително на о.Ь мг протеин/мл/ в реакционен обем 16ии г _е Вземат се проби /по 300 .. / в определено време / 0 минути, 16 минути и 30 минути/, съответстваща на хроматограмите от /1/ до /3/ съответно/ от периода на инкубация пра 37°С. Времето на задържане е приблизително 9.6 минути за 1Р< /А/, 8.0 минути за I оВ /3/ и 6.6 минути за 1 /С/.

На Фигура 2 е показан процента на преживял'^- третиране мишки, на които в продължение на 6 дни е давана дневна орална доза от 100 мг/кг от Гч и ГР.

На Фигура 3 е показан процента на преживно, третирането дишки на които са давани орално вариращи дози от Г и £г.

На Фигура 4 е показан процента на преживяли третиране мижи, които предварително са били инжектирани с клетки на

- 7 левкимия и на които след това са давани орално Г и ГР в изменящи се концентрации.

На Фигура 5 са показани промените в теглото на мишки с тумор на дебелото черво, третирани с променящи се дози от Г и РР, прилагани орално в продължение на определено време. Всички графики на промяната на теглото са дадени в сражение с първоначална контрола.

На Фигура 6 е показано, че включването на Х1оК в тъкани от атимични голи мишки, по-специално в костен мозък и в черво е относително ниско, като равнинната част на графиката, показваща / на тимидан-заместване е при около 250 мг/кг/ден.

На Фигура 7 е показано сравнително включването на IP6R в тъкани* от атимични голи мишки, по-специално в тъкани от черен дроб и шетаболитни тумори, като се вижда, че включването в черния дроб е незначително в сравнение с повишеното включване в туморната тъкан.

На Фигура 8 са показани резултатите от третиране на женски трансгейлчни мишки, отделящи I 46 туморен антиген и развиващи различни ракови образувания, с РР, от които се вижда, че третираните с Д мишки живеят по-дълго и теглото им нараства по-бавно в сравнение с контролата.

Иа Фигура 9 са показани резултатите от третиране с Д на мъжки трансгейични мишки, отделящи туморен антиген и развиващи различни ракови образувания, от които се вижда, че третираните с РР мишки по-бавно повишават теглото си, преживявайки по-дълго от контролата.

Подробно описание на изобретението настоящето изобретение се базира на откритието, че предшественици се активират от алдехид оксадазата в черния дроб ин витро и ин виво и се получават продукти или метаоолити

- 8 които са активни и с тях ое постига висока селективност и висок терапевтичен индекс. Този процес е представен чрез следната реакционна схема:

алдехид оксадаза

Предшественик ++-----------------------------» активен продукт или метаболит

Един пример на реакционна схема, който е частен случай на описаната по-горе схема е даден по-долу:

в която В е I, F, Br, CI, й, -СН₃, -08^, -¾. NOg, $8¼ -CH=G8^R^, СЖЖ² или -N=hi⁺ R^ е алкална група с до 5 въглеродни атома, за предпочитане с един въглероден атом, Е² и Е³ независимо един от друг са водород, С^-С^-адкилна група или халоген и В» е водород, захараден остатък, като рибоза или дезоксирибоза, -С^-О-С^-С^Н, -CHg-O-CH/C^OE/, заместен или незаместен алкил, арил, циклоалкил, циклоарил или по желание всякакъв друг остатък, който е с такъв размер, че да не затруднява пространствено действието на чернодробната алдехид оксадаза. Ьеше показано, че този остатък не вреди на хеланото действие на чернодроб ната алдехид оксадаза върху съединението.

Други примери на реакционни схеми са следните:

/ н

I в' алдехид оксадаза

н

К' алдехид оксидаза

—......................—»

K.N J i

Г' алдехид оксадаза

........... .........-'» м-X ,х ° ⁰ J'

Е където Е* има значенията посочени по-горе.

Подборът на предшественици, които могат да бъдат изпитвани ала използвани, съгласно настоящето изобретение ее определя само от структурата на биологично активното вещество, което да моме да се получи под действието на чернодробната алдехид оксидаза. Типични примери за приложими предшественици са нуклеозидните аналози и аналози на нуклеозидни бази. При това положение, метаболизиращите ое предшественици се превръщат в продукти, които са токсични спржо, или въздействат по друг начин така, че да прояшжат желания биологичен ефект /напр. повишена вствителност при облъчване/ само спрямо размножаващи с чрез пролиферация клетки /такива, като раковите клетки/ или спрямо репликираща вируси, но не са токсични или са по-малко токсични,, или не проявяват биологичен ефект, или проявяват по-малък биологичен ефект спрямо клетки, които не са размножават чрез пролифврация.

Чернодробната алдехид оксидаза е ензим, широко разпространен сред бозайниците. Този ензим катализира окислението на много алиЧатни или ароматни алдехида, както и на много

- 10 не съдържащи алдехидна група хетероциклени съединения, като N^-метилникотинамид, 4-амино-антифолати и метотрексат и неговите аналози. Установеното, съгласно настоящето изобретение свойство на алдехид оксидазата да окислява 5-заместени пиримидинони до техните съответстващи урацилни или уриданови продукти в човека или при плъхове представлява съвсем нова категория от активности на този ензим. Това откритие дава възможност да се проектират лечебни продукти, метаболизиращи се в черния дроб, които могат да подтискат или да разрушават ракови клетки, вируси в други нежелани патогенни микроорганизми.

За да се подберат предшественици, полезни за използване, съгласно изобретението е необходимо само да ое подберат биологично-активни вещества, т.е. вещества, които проявяват желан биологичен ефект, които имат кето група в структурата си и за които е желателно да се получат ин ситу в черния дроб на животното, като напр.на авзайника или за предпочитане на човека. Всяко биоактивно вещество, което притежава кето група в структурата си е потенциално подходящо за използване, съгласно изобретението. След като е подбрано такова биологично активно вещество могат да се проведат обикновени опити ин витро с него, за да се определи дали съответният предшественик би могъл да се окисли до това биологично активно вещество под въздействието на чернодробна алдехид оксидаза.

Предшествениците се получават чрез синтезиране на вещество, съответстващо на желания биологично активен продукт, кето-групата на който е в редуцирана форма. Този потенциален предшественик след това се подлага на опити ин витро, подобни на тези, описани в Примери 2 и 3 по-долу, за да се определи дали действа като субстрат за чернодробна алдехид оксидаза.

- 1ί Ако предшественикът се превръща в предварително определения биологично активен продукт под действието на чернодробната оксидаза, тогава този предшественик може да се счита като предшественик, съгласно изобретението и това вещество може да се използва съгласно настоящето изобретение.

Докато 5-заместените lofe аналози са предпочитани и е показано, че те превръщат съответно заместени U4*' съединения ин виво, з било установено също, че девоксирибозната единица не е необходима за специфичността на субстрата, както и това, че FP също се метаболизира до ϊΐ^: от чернодробната алдехид оксидаза както ин витро, така и ин виво. Тъй като нуклеозиди и нуклеозидни бази имат кето групи във формулите си и много от тях са структурно подобни на структурата на урацила, то се счита, че биологично активните вещества, които са аналози на нуклеозиди и на нуклеозидни бази са основните представители на биологично ефективни вещества, чиито предшественици могат да бъдат определени като метаболизиращи се от чернодробната алдехид оксидаза в такива вещества, в съответствие с настоящето изобретение. Освен аналозите на урацила и у ридаха, аналозите на други нуклеозиди и нуклеозидни бази, като цитидан, гуанозин, 6-азауридан и 8-азагуанинови аналози, могат да се използват като основни за образуване на предшественици, в съответствие с настоящето изобретение. Примери за такива биологично активни вещества от тази категория са бсЮ, 1УНР&, ACV, 061, МГ и АД .

други примери за търговски достъпни аналози на пирамидини и пурини, които могат да се използват като биологично активни вещества, на които могат да се определят съответните предшественици, съгласно настоящето изобретение са изброени в следващите Таблици 1 и II:

- 12 1'айдада I; диалози на давамадана

М ’-Адетилцитидин 3’-0-Ацетилтимадлн Аденозин Ν’-оксид

Алопуринол рибозид

1- Аминобарбитурова киселина

2- чАьлино-5-бромо-в-метил-пирими,цинол

4- Ажно-5~карбоетокси^-етилмеркапто-шаримидин

5- Мшно-6-карбокси-2,4-дахидрокси-пар1Шидан

2-Амино-4-ооро-6чйетил-пиришдая ‘-Амино-З ’-дезокситто дин •->Амйно-5^>-дезскситимидин ’-М1ИН0-2 »-дезоксиуридия

5’-Амино—2·,5’-дидезокси-Ь-йодоцитидин ’-Ажно-2 ·, 5·-дидезоксиурадин

4-0ИНО-2 · ,6-дихидрокси-Ь-нитрозо-ш1ршадин

2-Амино-4,6-даодроксипириадин

4- Амино-2.6-дихадроксипиримадин

5- Амино-2,4-дихадроксипиримадин

4-Амино-1 ,3-даметил-2,3-даокси-5-нитрозопирииидин

2-АМИНО-4,6-дшлетилпиришдан

4-Аш1но-2-хидрокси-Ь-хадрокси-метил1шрмдан

4-А^,йИно-6-хидроксид-2-й1еркапто-5-нитрозопиримидан

4-Амино-6-хидрокси-2-меркапто-пири:йидан

2-Ашно-4-хидрокси-6-»метилш1римидин

4-Амино-2-хидрокси-5-метилииршйЛдин

2-Амиио-4-хидроксипиршлидан ^Амино-З-хидроксипиршадш

4-Амино-6-хидрокси-2-тиопиримидан

2-Ашно-4-метилпиримадин

4-Аминооротова киселина

4- А^но-2-тиопиримидан

6- Амино-2-тиоурацил

5- Амино-2,4,6-трихидроксипиримидин

4- Аминоурадил

5- Ашноурацзл

6- АйОноурацил

5- Аминоурициа амобарбитал

2,3 •-Ажхйдротимидин

Б-Азацитидан

6- Азацитидин

5- Азацитозия

6- Азацатозин

5- Аза-2 ’-дезоксицитидан

6- Аза-2’-дезоксзуридан

6-Аза-2-тиотимин

6-Азатишш

5- Азаурацил

6- Азаурацил рабозад

Б-Азауридан ·—Азидо—2 ’-дезоксицитадин

З^-Азадо-З^дезаисатимидин

2’-Азидо-2•-дезоксауриджн Барбатурова киселина •-О-ьензоилтаадан δ’-Зензоилурадан

5-Бромоцитадин

5-Бромоцатозин

5-иромо-2*—двзоксицитидин

5-1.фОмо-2,3 · -даде зоксиуридан

5-Бромо-2,4-ддхидроксиииримидин

Ь-Бромо-2 · ,3’-изоррошииден-урадин

5-Бромо-1-чиетилурацал

5-Бромооротова киселина

5-Бромоурацил

5-Бромоурадин /д/-5-/2-Брсжовииид/у ридан

З-Бутилуралил

5-Карбетоксацитозин

Ь-Карбетокси-2,4-дахадроксипиримидан

Ь-ларбетокси-2-етилмеркапто-4-хадроксииириждан

5-Карбетокси-2-тиоуранил

5-Карбетоксиурацил

5- Карбоксидатозин

Б-Карбокси-2,4-дихидрокс<1ииримидан

6- Бароокси-2,4-дихадроксиииримидин

- 14 М.арбокси-2-етилмеркапто-4-хидроксипиримидан

5- Карбокси-4-хидрокси-2-тиоциржодин

Карбоксаглетилурацил

6- Карбокси-5-нитро-2 ,4-даоксипиримадин

5-Карбокси-2-твоурацил

5- Карбоксиурацил

5*Хлороцитозжн арабинозвд

5’-Хлоро-5·-дезоксицитидин *-Хлоро-2 •-дезоксИ‘-4-тиоуридан *-}uiopo-2 ’-дезоксиурадин ’-Хлородезоксиуридан

2-Хлоро-4, Ь-диашнопзрймидин

6- Хлоро-2,4-даметоксйпиримидан

2-Хлоропйрямадин

ч. 5-Хлороураодл

4, &-Дитлино-2-хлоропирюадан

4.5- дшамиио-2,6-жадрик(жпирлмадин

2, Ь-диашшо-4.б-дихидроксииирамидин

4,6~дйачш10-2-етилмеркаптоиирии2дан

4.6- диш,мно-5-/<юрмилашшо/пиримидан

4.5- J ummio-6-хадрокси^чйвркаптопиришдан

4.6- диамино-2-хидрокси--5-нитрозо11ирамида

4,5~Диетно-и-хи дроксшшржидан

2.4- Диамина-6-х адроксипиримидан

4.6- Дааьшно-2-хйдроксипиримадйд

4.6- Диа&тно-2-метйлмеркаптопиримядан

2.4- МжйИно-6-^1етзл-5-нитропиримидаи ⁴ 4, Ь-Дианзно-б-^летил-г-тиопйрймидин

2.4- Диамино-5-нятропиримидан

4.5- Дааминопиримидан

4.5- Даамино-2-тиопиримидин

4.5- Даамино-&-таопаримидан ,б-Диамино-2^аопирйШ1дан

Ь, 6-Диашноурадил

5-Ддазоурацял

Ь-даазо-2’-дезоксиуридан

4.6- Дихлоро-5-аонопйришдан

2.4- Дихлоро-6-йетмпзрамад:1н

2.4- Дихлоропиримидан

4.6- Дихлоропиримидин · ,3 •-Дадвзоксицитвдан *,3»-Дидезоксиурадан

2.4- ДИеТОКСИПИрИМЗДИН

8.6- Дихадродезоксиурадин

5.6- Дихвдро-2,4-дшшдрокси-6^етилтримидин

8.6- Дихадро-2,4-дахйдроксипиримидин

Дихидро-6-метилурацил

Дихидротимидин

Дихидротмн

Дихидроурацил

Дихадроуридан

2.6- дахидрокси-4-аьшно-5-нитрозош1рймвдин

2.6- Дихидрокси-4-вминодиршАадан ,4-Доидрокси-6ммето-5-нлтропиримидан

2.4- Дихидрокои-6-метилпиришдан

2.4- Дихи дрокси-5-нитропиримидан

4.6- дахадрокси-5-отрозо-2-таош1римадш

4₁6-Дихи дроксипиряждан

2.4- Дзхидроксипиримидия~6--14етилсулфон

2.4- Дихидрокси-2-тиопиршлидин

1.5- Димвтилцитозан

Д, М-Даметил-2 ’-дезоксдатидан

1.3- Диоталу ранил

8.6- Диоксиурацил

2.4- 4Штиопиршйадин

3,М’-атеноцитидин

5-Зт:!л-2 »-дезоксиурищш

2- Ет1ше ркапто-4, 6-диашношршодин

5-Флуоро-2•-дезоксиуридин ХексоРарРитал

3- Хяцзокси метил цитозин *Κ»βί

5-Хидроксшлетил-2’-дезаксиуридан

4- Хидрокси-6и1етил-2-тиопиримидан

Ь-Хадроксиметилуридан

4-Хидроксипиразоло-/3,4-3/пиримидин

3- ЗСидроксипиршодан

4- Хидроксипиримидан

4-лидрокси-2-тиопиримидин

5-Хидроксиурацил

5- Хадроксиуридин

6- Хидроксиурадин

5-иодоадтадин

5-л©Д0ЦИТ03ИН

5-Лодо-2 ·—дезоксицитидин

5-Нодооротова киселина

5-йодоурацил

5-подоуридйн ·, 3 ·-О-Изопропилиденцитидин · ,3*-йЗОпропиладенуридан-5*-трифос^т б^меркаптоурацил »-0~. втилцитлдин •-и-.ОТИЛШТИДЛН

5- &етилцитадин

Б-и.етилцитозин

6- .Метил-2 •-дезоксицитидин 5-^етил-2-тиоцитозин

4-йетил-2-тиоурацил

З-О-^етилтишщин

3- ^етилтимидан

4- 0-;автилтимидан

1-Детилурацил

З-иетилурацил

6«4.етилу ранил

2·,0-^етилурадин

З-Еетилуридин ·_ύ~.етилуридин

Б-^етилуридин

Ь-йитробарОитурова киселина

5- Нитро-6-метилурацил

Ь-Нитрооротова киселина

Б-Нитрозотиобарбитурова киселина

5-Нитрозо-2,4,6-триашшопаримадин

5- Нитроурацил 3*-6ксаурацил

Б-Пропал-2-тиоурацил

6- к 41ропил-2-тиоурацил

Рибавирин™

- 17 5-Сулфаминоураиил

2-Сулфаниламидопирамидин

Тетрахидроуридан

2-Тио-6-азауридан

2-Тио-Ь-карбоксиурацил

2-Тйоцитидин

2-Таоцитозйн

4- ТЗО-2*-дезоксиурадин

Тиометилурацил

2-Тиопирмдин

2-Тиоурацил

5- Тиоурацил

2-Тиоураодл~Ь-карбонова киселина

4-Тиоуридин

2.4.5- Триамино-6-хидроксиииримидин

4.5.6- Т риамино--2-хидрокси1шриш1дан

2.4.5- Триамино-5-нитродопиримидин

2.4.6- Триашшопиримидин

4.5.6- Триаминопиримидан

2,4,8-Трихлоропиримидаи Трафлуоротиаадш

2,4,5-Трихидроксипиримидан

Уремия / ггаод {. ^тп/

Tartjraaa II: Аналози на тгоана

3»-0-Адетил-2’-дезоксиаденозин

3’-и-Ацетил~2 ♦-дезоксицйтадин

Н»-Адетил-2•-дезоксицитидин

N•-Ацетилгуанин 2-Амино-6-бензилмеркаптопурин 2-Амино-6-бензилтиопурин

2-Амино-8-бромо-6-хидроксш1урин

2-Амино-б-А -карбоксиетил/-меркаптопурин

2-Амано-б-карбоксиметил-меркаптопурин

2-Амино-6-хлоропурин

2-Амино-б-хлоропурин рабозид

6-Ашно-2,3-дихидроксипурин

- 18 8~лминогуанозин

2-Амино-6-меркаптсшурин

6-Амино-2-метилпурин

6-Амяно-3-мвтилпурин

2- Аашнодурий

8-Азаксантии

3- Азидоаденозин б-сензиламинопурин

6-Бензкламинонурин рибозид

1- Бензилинозин

3-ьромоаденин

8-Бромоаденозин

8-Зромо-2’-дезоксигуанозин 8-Бромогуанин

8-Бромогуанозин

8-Бромоинозин

6-арсжопурин

6-Карбоксиметилмеркаптопурин

2- Хророаденозин

Ь*-Хлоро-5•-дезоксиаденозин ^•-Хлоро-Б^-дезоксиинозин 8-Хлоро-2,6-дихидроксипурин 6-Хлорогуанин

6-Хлорогуанин рибозид б-Хлоротуанозан 6-Хлоропурин

6-Хлоропурян рибозид

8-Хлороксантин

Кордацепин /Cordycepbi, ™/ б-даанопурин

2.6- дихлоропурин · ,3 ’-ДИДвЗОКСИадеНОЗИН

2·,3*-Дадезоксигуанозад

2,8-Дихадроксиаденин

2.6- Дихидрокси-1-метилпурин

2.6- Дихидроксипурин

6-Диметиламияопурин б-Диметилашшопурин-9-рибозид

1,1-Диметилгуанадин

1.7- дамвтилгуанин

1.7- Лиметилгуанозин

Xi•-Даметилгуаиозин

4_е7-Ди^еталксантй1

3.7- диметилксантин

2»8-Дитчо-в-оксяпурин

2.6-Дитиопурин ,Ν »-Етаноаденозин б-етоксипуркн

9-Еталаденин δ *-/К-0То/~карбоксамидоаденозйн

9-Етилгуания

6-Етилмеркаптопурин

6- п. -Хептклмеркаптопурин б- п.-хексилаьшнопуран

6-Хистшяияопурин

N ’-/г-Хидрокиветал/едвнозин

6-/¾ -лидроксиетоамино/пуркн

1- Хидрокси-изо-гуанин

-ХйДрОКСИ-б-МврКЕШТОПурДН

6-Хидрокси-2-адеркаптопурин

2- Хидрокси-6-металпурин

6-ХИДрОйСЙПурИЯ

6-Хидрокси-1ч.-1еталпурин

2-Хидроксипурин <-лИДр0КСЙ~О-ТИ0ПурИН

6^здрокси-2-тпоцурин одо-б *-дезоксиаделозин б-Хоцопурин

IX ·-/ ^-Изопентенвл/аденозиа

6-йзопропоксиЕурин

2·,3•-и-Язопропилзденаденозиа · ,3•-и~йзопропилидвнгуанозин

2· з»-^з°^прожжденинозин

2·,3’-О-нзодропалидеа-б-тиоинозин

2-»1вркаптоинозан

2-4'еркаптопурйн

6-й'еркаптопурин

- 20 б~йеркаптопуран-арабинозид 6м^еркаптопурин-2’*дезоксирибозад Одаеркаптопурин рабозад

2«4:еркш1топириодан

6-£етоксипурин

6-Метоксипуран рабозад

1- 4‘втиладенан

2- МетияадениЕ

3- У.етиладенин

1-йетжладенозин

2•-О-метиладенозан •-О-даетйладенозин

6- Метиламинопурин

1-Метилгуанин

7- Метилгуанин

1-Уетзлгуанозии »-б-_;,етилгуанозин

3»-0-^етиягуанозан

7-£етилгуанбзин

1-Метшшшоксанта»

1- метилинозин

7- летилинозин

У.еталмбркаптогуанан б-^етилмеркаптопурин б-Котшшеркаптопурин рибозад

6-Метилпурин б-u -Оропоксипурин

6-п-Еропилмеркаптопурин б-Селевогуанозин 6-Селеноинозин

6-Селенопурин

6-Тиогуанин

6-Тиогуанозан

8- Таогуанозин

Тиохидроксипурин

2- Тиоксантин б-Тиоксантин

2.6.8- Трихлоро-7-мвтишурин ; 2,6,8-Трихлороцурин

1.3.9- Триметилксантин ; 2,б,8-Три(жсипуран

- 21 Примери за предшественици, които могат да се метаболизират от чернодробната алдехид оксидаза до съответните уридини, тимадини, цлтидани, гувнозини, 8-азагуанини или

6-азауридини са следните:

където К е X, Г, Вг, ϋΐ, а, -СН^· -01¹, iiOg, · Е¹,

-СН=<зАг\ _ш -ЦаМ* -М~, В^· е алкидна група с 1 до Ь въглеродни атома, за предпочитане с с един въглероден атом, Е'“ и й , независимо един от друг означават водород, С|-С^~алкилна група или халоген, и

Е· е водород, захариден остатък като риооза или дезоксирибоза, -С^-б-Си/ОьОЦ/· заместен или незаместен алкил, арил, циклоалкил, циклоарил или по желание всеки друг остатьк, който има такъв размер, че да не затруднява пространствено действието на чернодробната алдехид оксидаза. Установено е, че този остатьк не влияе на желаното действие на чернодробната алдехид оксидаза върху съединението·

Предпочитаните групи са -611=¾ и -611=¾.

Е' захаридаите остатъци са за предпочитане следните:

ьстерите на захарадните производни» които се използват съгласно изобретението включват естери, в които водородът от групата на този захари ден аналог е заменен с групата _п Л г.,4

-С4г , в които B e избран от групата, съдържаща водород, 0 алкил с права или разклонена верига /напр. метил, етил, > пропил, t -бутал, -бутал/, алкоксиалкил /напр. метоксааетил/, аражил /напр. бензил/, арилоксиалкял / напр. ^зноксаметил/, арил /напр. «рения, по избор заместен е халоген, блажил зли С^алксжси/, заместен дихидропиридаил /напр.

М-метилдлхлдро-ллридднил/; сул^онатни естери, като алкил или аралкилсулфонил /напр· метаасул^онид/· сулфатни естери;

естери на аминокиселини /напр. I..-валил или X»-изолевдал/ а моно, да- или три-фоофатаи естери.

Също така, в обхвата от подходящи за употреба съгласно изобретението се включват и естерни производни на шшЦункодонални киселини, съдържащи повече от една карбоксилна група, напр. дикарбоксилни киселини с формула HOgC/CHgA COgH, където г е цяло число от 1 до 10 /напр. янтарна киселина/ или фосфорни киселини. Методите за получаване на такива естери са познати на специалистите в тази област.

бписаните по-горе естери имат алкилна група, съдържаща за предпочитане от 1 до 16 въглеродни атома, ако м алкидна та група не е посочено някакво друго значение, като са предпоченети олучайте в които тя съдържа от 1 до 4 въглеродни атома, при което може да съдържа една или повече двойни връз ка. Всички армии групи в такива естери с предпочитание съдърдат фонилна група.

b даден случай естерът може да бъде Сладкия естер, незаместен бензоил естер или бензоилов естер, заместен с най-малко един халоген /бром, хлор, флуор или йод/, заместен или иезаместен Сладкия, заместен или аезаместен С^алкок си, нитро или трвфлуорометилна група.

Фармацевтично приемливите соли на описаните по-горе аналози включват солите с фармацевтично приемливи неорганични киселини и основи, примери за такива киселини са солна, бромна, сярна, азотна, перхлорна, фосфорна, както и органични киселини като фумаршза, малеинова, гликолова, млечна, са- , лицилова, янтарна, р-толуеисулфонова, винена, оцетна, лимонена, метансулфонова, мравчена, бензоена, маяонова, нафТаш-2сулфонова, и бензенсулфонова киселини.

Както се използва в описанието терминът аналог включва аналози и производни като такива, както и техните соли и

- 24 естери.

болите с подходящи бази включват алкалометални соли /напр. натриева/· соли на алкалоземни метали /напр. иа магнезия/, амониеви или соли /кадето Е е Сладкия/.

Изборът на биологично активни вещества, за които да бъдат получени предшественици, съгласно изобретението, не се ограничава само до нуклеозади или до аналози на нуклеозидни бази. Фактически, всяко вещество, което има кето група в структурата си е възаоако да може да баде получено от предшественик, който да се иетаболизира от чернодробната алдехид оксвдаза. Такива вещества могат да се определят дали са подходящи по простия начин на изследване, описан по-горе.

Терминът био-ефективно съединение или биологично активно вещество включва всички съединения, регулираща какьвто и дае аспект от обмяната на веществата в животното, към който съединението може да бъде приложено, или вещества, въздействащи върху организми, които са вредни за животното. Този термин включва без ограничение анти-депресанти, антибиотици, вещества, които регулират кръвното налягане, аналгетици, анти-неоплазмида, антивирусни вещества и т.н.

Терапевтичното третиране на болести, свързани с черния дроб представлява предпочитания случаи на използване на предшествениците, съгласно настоящето изобретение, което се определя от факта, чя чернодробната алдехид оксвдаза се намира по същество единствено в черния дроб. Особено предимство на предшествениците, съгласно изобретението се състои в това, че се отстранява и намалява страничния ефект на биологично активното вещество, който би се проявил при системно приложение по друг начин, когато се желае веществото да действа единствено в черния дроб, ного съединения, като напр Г.Ш

4- 25 които са полезни за третиране на клетки, размножаващи се чрез пролиферадия, имат съществена системна токсичност, поради което ое прилагат клинично· Съответните предшественица общо взето няма да имат същата активност като биологично активни вещества. Тези предшественици оа нетоксични до момента в който се метаболизират в желания био-активен продукт. Така напр. 5-заместени пиримиданонови предшественици Ма 1^;«<н или Г ае са субстрати за човешката тиздн киназа и тимидан фосфорилаза и са реално не-токсични. Когато ое използват за лечение на чернодробна карцинома, напр. ХРсЖ ще се аетаболизира в черния дроб от чернодробната алдехид оксидаза до i ^:ч

V който! ще се поеме с предпочитание от тумориите клетки в черния дроб, преди реално да се осъществи разпространение на 1 в останалите тъкани. Така терапевтичният индекс на 5заместени То- съединения за първични ракови забелязания на черния дроб както иМа метастази на черния дроб ще бъде много по-добър, в сравнение със съответстващите им ' съединения.

Освен това има други случаи, в които третирането ва заболявайки, свързани с черния дроб е за предпочитане да се осъществи чрез прилагане на предшественици на активното вещество, а не с крайния биологично активен продукт, който се образува от предшественика. Така напр. много лекарства не могат да се приемат орално поради най-различни причини. Оралното приложение на предшественик, от който може да се получи активното вещество в черния дроб би позволило да се избегнат много от недостатъците иа оралното приложение на активното вещество. Такахнапр. Г е добрепознато лекарствено средство за лечение на ракови заболявания, което не може да се прилага орално, ГР е предшественик, който се метаболизира от чернодробната алдехид оксидаза до Г . ГР може да бъде прилагано

- Ευ орално при субекта, Както е показано в примерите по-долу IT е показал терапевтична ефективност при левкимия и рак на дебелото черво. Ефективността на ГР е по същество същата, както тази на Г , което показва, че Г - се пренася ефективно от чернодробните клетки в тумора.

Обикновено 1 ' - а оЬ са били изследвани като вещества, които повишават чувствителността при облъчване. Обаче тяхното ефективно използване е ограничено от тяхната цитотоксичност и от бързото им разпадане в организма до свободни бази, последвано от дахалогениране. / ре' . , Р.АрЕ . и др. 1938, СХ^: .. Гпаг. acol. Тпег., М· 369-376/. ДОкато ХРоЕ и неговите аналози фактически не са токсични и не са субстрати за тишадин 4©сфорллаза, то използването ж вместо TJoE или Ь оЕ ще позволи да се избегнат трудностите, предизвикани от токсичността и разпадането на последните, свързани с приложението им в радиационната терапия.

Понятието заболявания, свързани с черния дроб включва вирусни хепатити, напр. хепатит А, хепатит Ь, хепатит С и хепатит Г , хепатома, ракови метастази от и към черния дроб, инфекции с цитомгаловирус ми други вируси, паразитни инфекции мааф.напр. Есй»:*·. С1опогсп»ач^з, ratcioliav·..., ϋρ· /погсп аьп ; и инжекции от различни видове глисти и тении, микробни инфекции , като инфекции от бактерии и фунги. напр. от бактериите Paracoccodlotoe-j Ьгал’жьл, както и др. заболявания на черния дроб като цероза или отхвърляне на чернодробни трансплантанти.

Метаболични състояния и заболявания също могат да бъдат третирани, чрез селективно използване на предшественици, които се метаболизират до активен продукт от чернодробната алдехид оксидаза· Активното вещество може да бъде такова, че да

- 27 се насочва към рецепторите в или на чернодробните клетки, както и към клетки, които са извъи черния дроб, Тези биологично активни вещества могат да имат пълно или частично въздействие като агонисти или антагонисти. жогат да се получат голямо разнообразие от вещества, въздействащи върху рецепторите, ако се подберат съответните предшественици и се приложат към субекта, или към препарат от алдехид оксадаза ин витро. Така могат да се използват предшественици на активни вещества, въздействащи аа отдалечени от черния дроб места, като напр. на сърцето или мозъка. Освен това, ако целените рецептори отсъстват в черния дроб, потенциалът на нежеланата токсичност, причинен от висока чернодробна концентрация се понижава, използването на. предшественици., метаъолизиращи се от ензимите на черния дроб до активни вещества, съгласно изобретението има широко приложение.

В зависимост от нивото на ензимната активност на алдехид оксидазата върху предшественика може да се постигне по-бавно образуване ои по-бавно освобождаване на активното вещество в тялото. AoiSto⁰ веществата, които са дадени за примери в описанието са бързо метаболизиращи се, то те могат да се модифицират така, че да се забави техния метаболизъм. Това може да се постигне чрез промяна на дозирането, като предшественика се прилага на по-големи интервали в сравнение с активното вещество и се имат предвид всички от познатите предимства на съобразяване с пациента и постоянство в дозирането. Ако метаболизма до активния продукт е достатъчно бавен, то могат да намерят терапевтично приложение съвсем нови класове от съединения, които до сега не са могли да намерят приложение, поради преблеми с токсичността им при болусно дозиране, «оже да се види, напр. от Таблица Т, дадена по-долу, че природата на заместителя Е в пирлшшновите производни значително влияе върху скоростта на метаболизъм.

Един пример за лекарство, което би подобрило качествата си чрез бавно превръщане ин виво е кетон-садържащото лекарство сурамин. Ефективното дозиране на противоракови вещества за лечение иа метастази на простатата изисква доза, много близки до тези, които могат да предизвикат парализа, лова е установено случайно и неочаквано по време на опити за лечение на хора. Установено е също, че болусното дозиране е значително по-малко ефективно. В резултат на това, пациенти, които се подлагат на такова лечение трябва да се хоспитализират да се наблюдават непрекъснато и лекарството се прилага чрез инфузъя за задържане на тесни граниш от ефективна и приемлива концентрация. Ери използване на алдехид или на друг предшественик на сурамина, метаболизиращ се от алдехид оксидаза до активен сурамин, ще бъде възможно на пациента да се дават болусни /еЗЙЩВтни/ дози без да е необходимо той да бъде под непрекъснат контрол в болница.

Както е показано по-горе, могат да се използват орално приложими предшественици, съгласно изобретението, вместо техните активни продукти, които не са приложими орално. Предшественикът може да се различава от съответния му активен продукт по повишената си стабилност в киселинни условия, по резистентност спрямо ензими от храносмилателния тракт, по по-дорра адсорбдая или да има по-добра понооимост и по-малка токсичност спрямо храносмилателната система. След като се адсорбира, предшественикът се превръща от чернодробната алдехид оксидаза в биологично активния продукт, като по този начин се заобикаля /избягва/ неблагоприятното му влияние в храносмилателния тракт. Предимствата на Оралното приложение, в

- 29 с равнини е с парентералното са най-често очевидни за специалистите в тази област.

Без да се гледа на начина на приложение, всяко лекарство има срок на полу-живот, поради пречистване в бъбреците, ензимно разграждане, прекадено голямо или прекадено слабо свързване със серумните протеини и др. подобни причини. Използването на предшественици, разширява възможностите за усъвършенстване на лекарствата, чрез избягване на такива проблеми.

Количеството на аналозите, описани по-горе, за употреба съгласно настоящето изобретение ще варира не само във връзка с конкретно избраното съединение, но също така и в зависимост от начина на приложение, от природата на засоляването, което се лекува, както и от възрастта и състоянието на пациента и трябва да бъде определено от лекуващия лекар или ветеринарен лекар. Общо взето подходящите дози са в граници от около 1 до 100 уп_ч /а _; телесно тегло на ден, за предпочитане около 2 до около 50 мг на килограм телесно тегло и най-често 2 до 10 /щ /ден.

Медената доза може да бъде приложена по подходящ начин като еднократна доза или разделена през подходящи интервали, напр. на две, три, четири или повече малки дози на ден.

Аналозите, описани по-горе се прилагат по подходящ начин в единична доза, напр. съдържаща 0.5 до 50 за предпочитане 20 до 1000 , най-добре 50 до 700 . от активното вещество, включено в единична форма за дозиране^

В идеалния случай, предшественика трябва да се приложи така, че да осигури наГ-висока плазмена концентрация м, активното вещество от около 1 до 75 и^, за предпочитане около 2 до 50 »*М, най-добре около 3 до около 30 и щ. Това може да

- 30 се постигне напр· чрез интравенозно инжектиране на 0.1 до 5 / разтвор на предшественика, по избор във физиологичен разтвор, или чрез приложение като болус, съдържащ около 0.1 до 50 <_г/ко от предшественика.

Трябва да се разбере, че различните предшественици могат да изискват много различаващи се дози. Освен това, третирането на заболявания на различни тъкани и органи може също да изисква различно .дозиране. Дозите'най-често се определят от специалист в тази област при използване на познатите методи.

Доколкото е възможно в терапията, описаните по-горе аналози могат да се приложат като необработен химикал, но е за предпочитане предшественика да се използва във вид на фармацевтичен състав, съдържащ фармацевтично приемлив носител.

Така,че изобретението осигурява също и фармацевтични състави, съдържащи аналог, описан по-горе, заедно с един или повече фармацевтично приемливи носители и по избор други терапевтично или профилактично действащи съставки. Носителите трябва да бъдат приемливи в смисъл, че те са съвместими с другите съставки и не са вредни за пациента.

Фармацевтичните състави се приготвят във форма, подходяща за орално, ректално, през носа, локално /включително през устата, под езика и трансдермално/, вагинално или парентерално /включително интрамускулно, суб-кутанно или интравенозно/ приложение, или във форма, подходяща за приложение чрез инхалации или инсуфлация. Формулировките могат, когато е подходящо да се приготвят в съответни малки дозажни единици ио метода, добре известни на специалистите в областта на фармацията. Всички метода включват еташ на смесване на активното вещество с течния носител или разпределяне в твърда носители или и двата и тогава, ако е необходимо продукта се обработва

- Ji до получаване на желаната Формулировка. Капсулиране на съединението е масло или разтворител може също да се използва, кога то се налага за доставяне или стабилизиране.

Фармацевтични формулировки, подходящи за орално приложение обикновено се изготвят като отделни единици, иавр.капсули, дражета или таблети, които съдържат предварително определено количество от активното вещество; като пудра или гранулат; като разтвор; като суспензия; или като емулсия» Активното вещество може също да се съдържа в болуси, електуарии иди пасти. Таблетите и капсулите за орално приложени® могат да съдържат обичайни добажи, като свързващи вещества, пълнители, смазващи вещества, разредители или омокрящи вещества. Таблетите могат да бъдат покрити с покритие по метода добре известни на специалистите в тази област. Течните форми за орално приложение могат да бъдат под формата напр. на водни или маслени суспензии, разтвори, емулсии, серопи или елексири, или могат да бъдат под формата на сух продукт за разреждане с вода или с друг подходящ разтворител преда употреба. Такива течни форми за приложение могат да съдържат обичайните добавки, като суспендиращи вещества, емулгатори, не съдържащи вода разредители /те могат да бъдат напр. хранителни мазнини/ или консерванти.

Активното вещество може също да се приготви във форма, подходяща за парентерално приложение /напр. чрез инжектиране, като форми за еднократно инжектиране или за непрекъснато вливане/ и* могат да бъдат в ампули за еднократно приложение, предварително напълнени спринцовки, опаковки за инфузия с малък обем или опаковки, съдържащи повече дози, към които е прибавен консервант. Съставите могат да бъдат под формата на суспензии, разтвори или емулсии само във воден разтворител

- 32 и могат да съдържат стабилизиращи, суспендиращи и/или диспергиращи вещества. Алтернативно, активното вещество може да бъде под формата на пудра, получена чрез асептично изолиране на стерилно твърдо вещество, или чрез лиофилизация от разтвор, които пудри преда употреба се разреждат с подходящи разредители, напи стерилна, не съдържаща кислород вода.

Фармацевтичните форми, подходящи за ректално приложение, в които носителят е твърдо вещество са за предпочитане единично дозиращи се супозитории. Подходящи за приготвянето им носит ли са какаово масло, както и други материали, добре познати иа специалистите в тази област. Супозиториите се приготвят обикновено чрез смесване на активното вещество с мекия или стопен носител или носители и следващо охлаждане и обработване във подходящи форми.

Подходящи за вагинално приложение са формите като несарии, тампони, кремове, гелове, пасти, пяна или спрей, съдържащи освен активното вещество и други подходящи носители, добре познати на спедаалидтите в тази област.

За приложение в носа активното вещество може да си приготви като течен спрей, диспергираща се пудра илж под формата на дропс.

Дропс може да се приготви с водна или не съдържаща вода база, към която се прибавят едщ или повече даспергиращи вещества, разтворители или суспендиращи вещества. Течните спрейове обикновено се приготвят в опаковки под налягане.

за приложение чрез инхалации активното вещество обикновено се подава чрез инжектор, пулверизатор, опаковка под налягане или други обичайни начини за създаване на аерозолен спрей.

Опаковките под налягане могат да съдържат подходящо изтласкващо вещество, като дихлородифлуорометан, трихлорардуороме- 33 таи, дих^юротетрафлуороетан, въглероден даоксад или друг подходящ газ. 3 случаи, когато опаковката е под налягане.единицата за дозиране може ца се определи чрез клапан, подаващ измерено количество от спрея.

Алтернативно, за приложение чрез инхалация или инсуфлация, активното вещество може да бъде във вид на пудра, напр. прахообразна смес на активното вещество с подходящ прахообразен пълнител, като лактоза или нишесте, прахообразните състави могат да бъдат приготвени в единични форми за приложение, напр, в капсули, гилзи или в желатинови опаковки или блистери, от които пудрата може да се приложи с помощта на инхалатор или инсуфдатор.

При желание, могат да се използват гореописаните форми на приложение, но пригодени така, че да осигуряват постепенно освобождаване на активното вещество.

Фармацевтичните състави, които се използват съгласно изобретението, могат да съдържат също и други активни вещества, като антимикробни агенти или консерванти.

оармацевтичнате състави, за приложение съгласно изобретението могат да съдържат също инертни съставки, като обезводняващи вещества, вещества, подобряващи манипулирането, оцветители, ароматизиращи вещества, както и покрития за полесно поглъщане.

Активното вещество може също да се използва в комбинация с други терапевтични агенти, напр. средства против инфекции. В даден случай , съединенията с формула /V мога» да се антиизползват заедно с добре известните вирусни средства, като аденин арабинозид или интерферон Ч

По този начин изобретението в друг аспект осигурява метод за използване на аналозите, описани по-горе съвместно

- 34 с други терапевтично активни вещества, в частност с антиН3¥ средства.

Когато активното вещество, получаващо се от предшественика е противораково средство, заедно с него могат да се използват и други противоракови или имуномодулиращи средства» както и други съ.жестими комбинации от лекарствени средства, независимо от това, дали ефекта е зинергетичен, допълващ се или тези средства действат поотделно.

Комбинациите, описани по-горе могат по подходящ начин да се приготвят за използване във фармацевтична форма, така че използването на фармацевтични състави, съдържащи комбинации, както са описани по-горе, заедно с подходяща фармацевтично приемливи носители също представлява друг аспект на настоящето изобретение.

Отделните съставки на такива комбинации могат да се прилагат последователно или едновременно в самостоятелни или комбинирани фармацевтични формулировки.

Когато един от аналозите, описани по-горе се използва в комбинация с втори терапевтичен агент за същото заболяване, напр. вторият агент е активен срещу същия вирус, дозата на всяко от активните вещества може да бъде същата или различна в сравнение със случаите, когато аналогът се използва самостоятелно. Подходящата доза най-често трябва да се определи от специалистите в тази област.

Алдехид оксидазата е за предпочитане пречистена от черв ния дроб и може да се имобоизира върху твърда ^за за. лесно отделяне на ензимния катализатор от реакционната смес, желаният биологично да&говнщ Оптично активен продукт след това се отделя от предшественика и се регенерира. Техниките за ензимно пречистване са добре познати на специалистите и вся- зь ка от тях, която е подходяща може да бъде използвана. Техниката на ензимно имобилизиране към твърда фаза чрез адсорбция, включване, химическо свързване или задържане с полупропусклива мембрана също са добре позната на специалиста.

Съдържанието на всички публикации споменати в настоящето описание не се включва чрез позоваването. Изобретението ве иоданява от следващите примери, от които то не трябва да се ограничава.

ПримериПример 1: Приготвяне на препарат от тъкан

Тъкан от черен дроб на плъх се промива в 1.15 % KCI и се подсушава с поливане. Тъканта след това се хомогенизира в определен обем 1.15 Ή KCI, който да има трикратно тегло, спрямо теглото на тъканта, така че да се получи 2« /обем/ тегло/ хомогенат. Хомогенатът се центрофугира при 10,006 g в продължение на 10 минути при 4°С. Супернатанта се филтрира през щ racIoxL /тъкан, подобна на марля/ и се даализира в продължение на една нощ с 50 m М Трис-HCI буфер с pH 7.5 и се съхранява при -80°С преда употребата. Хепатоцити от плъх се получават чрез перфузия, след което клетките се ексрахират с 10 *,_v М фосфатен буфер с рП 7.5, съдържащ 1 м КС1 и се подлагат на диализа в продължение на 4 часа с 50 Трис-HCI буфер, pH 7.5.

Пример 2: Условия за провеждане на изпитанията

Спазват се стандартните условия, при което реакционната смес съдържа 50 л Трис-КС1_€ pH 7.5, 1 г.м етилендаамянотетраоцетна киселина /ША/, 180 цМ ΙΓαΒ /или негови аналози/ и приблизително 0.01 < q протеин от супернатантата на чернодробния хомогенат в краен обем от 50и и инкубацията се провежда при 37О(; _в продължение на 10 минути, доколкото не са посо- 36 чеии някакви други условия. н края на инкубационния период 300i ·. от реакционната смес се отделят и се смесват с 630 ацетонитрил след което се разбърква сместа. Утаеният протеин се отстранява чрез центрофугиране и супернатантата се лиофилизира до сухо. Пробите се разделят на оригиналните обеми чрез високоефективна течна хроматография с буферирана подшива фаза я се анализират на колони AXItech EP-18. IPdR, It OR и I и се определят чрез детекция при ултравиолетова /·,;¥/ абсарбдия с дължина на вълната 230 , а ХРс® се детектива също при νϊ абсорбцил е дължина на вълната ЗЗЬ .Подвижната фаза съдържа 10 / ацетонитрил/ 90 /. м амониев ацетат, ими pH 6.8 и скоростта на протичане е 1 и> /минута. Построяват се стандартни криви за ПМЕ и IidR чрез интегриране на стойностите на известни концентрации.

Пример 3: Превръщане на Ь-йодо-2-пиримидинон-2*-дезоксирибоза /ХГоЕ, в 5-йода-дезоксиурида /XV ОК/

За Изучаване на превръщането на ХРсЖ в XUdR от чернодробните ензими се анализират метаболитате на ХРоЕ след инкубация със супернатанта от хомогенат на черен дроб на плъхове, при използване на високо ефективна течна хроматография с обратна Раза. I’-oE и IvdE се детектират при абсорбда с дължина на вълната 230 ».ч и само 1РсЖ може да се детектира при 33δ ^_гл. При опита се използва начинът за определяне на фосфорслатично делене на I.cffi до йодоурацил /I / чрез тимида фосфорилаза /К· · >ella, Т. *. и др., 1984, .Васпаьоп Oncology Ь\о1. Рпу»., 10, 1399-1406/. При опита се използва Трис-HCI буфер. Както е показано на Фигура 1. превръщането на ХРс® в ΙνόΒ е в зависимост от времето и изглежда, че I оВ е единственият продукт, в който се превръща IP6R. Идентифицирането на 1 ай се потвърждава от времето на задържане в 0-18 колона / 8 мин.

- 37 за разлика от ΙΡαΕ, който има време на задържане 9.5 мин./, от VV спектъра, ιςακτο и от резултатите от Ж-спектъра /резултатите на са показани тук/.

Пример 1; Свойства на НаЕ оксвдазн^ активност

Таза 11qfc оксадазнй. активност ве изисква екзогенна фактори и е много по-малко активна в екстракти от бъбрек или далак, в сраднание с екстракт от черен дроб /вж. Таблица III/. докато в екстракти от бял дроб и черво на плъхове изобщо не може да се установи. Поветият черен дроб съдържа подобно количество от този ензим, гг.стракти от хепатоцити, жоито представляват 80 / от клетките в черния дроб имат много подобна специфична активност, в сравнение с екстракт от делия черен дроб, което дава основание да се предположи, че окислението на се извършва предимно в тези клетки. При изследванията за изясняване на локализирането на ензимната активност за това 1гбЕ превръщане се използва диференциално фракционно центрофугиране на чернодробния хомогена»; Правят се изследвания на ензимната активност на всяка фракция, единствената фракция, която показва ензимна активност се появява в супернатанта, центрофугирана. при ΙΰΟ,ϋϋΟ^ X 60 минути. Това довежда до предположението, че тези ензими се локализират само в разтваримата фракция на цитозола. По-нататъчно пречистване се постига при използване на хроматографски колони с ЖАв целулоза, със синя сефароза и глицерол-градиентно центрафугиране. Тази ДШ оксидазна активност се пречиства 380 пъти, като се започне от пречистването на суровия екстракт от черен дроб на плъх. Частично пречистения ензим катализира синтезата на IUdB със скорост 3.3 имола за минута, за милиграм протеин при тези условия и температура 3’^?0С. Видимото молекулно тегло на този ензим при плъхове, както и при хора, както е определено чрез

- 38 центрофугиране с градиект 20 до 40 / глицерол е приблизително 280,000 дадтона. i’e са установени изисквания за контактори, нито за дивалентни катаони при чернодробните ензими ва плъх, както и при човешките чернодробни ензими.

Таблица Ш

Специфичност па тъканите при превръщане на 1/бК в 11 с® от клетъчни екстракти

Тъкач /или клетки/ Специфична актавност^а /ч мола/лл| протеин/мин/

Черен дроб /човешки/ Черен дроб / плъх/' Хепатоцити /плъх/' Бъбрек /плъх/

Далак /плъх/

Черва /плъх/

Бял дроб /плъх/

2-7

Ь - 1Ь

Ь - 11

0.8 - 1.6

0,2- 0.&

< 0.02° _с 0.02° ^а Специфичната активност се получава от 3 проби за всяка тъкан /също 3 проби за хепатоцнти от плъх/, с изключение на данните за черен дроб на плъх, които са определени от 5 проби.

$ Превръщането на 1Р<Ж в IV6E с екстракти от бял дроб и черва на плъхове не е установено.

Пример 5: Идентифициране на ΙΡάΕ оксидаза”

За да може д а се оппедели, кой ензим действа за катализиПоЕ ране на тав^Гокисление се използва серия от познати ензими, катализиращи окислително-редукционните процеси, които имат подобни възможности за окисляване на въглероден атом с при

- 39 съединена, амино rpyin до получаване на карбонилна група. Установи се, че ксантин оксидаза /-.юепгдпоег гюпппе·⁴ /, изолирана от краве мляко, която катализира окислението на хипоксантина до ксантин не действа за превръщане на ХРбЕ в IVOR. Оксадазна система със смесева функция, приготвена от микрозоми от черен дроб на. плъх с широк спектър от субстрат- е НАЖТкзамвисима. Обаче, тази микрозомна фракция от черен дроб на плъх не проявява оксадазна активност спрямо 1Гб®, независимо от това, дали е прибавен HAD Рй или не. Алкохолна дехидрогеназа и алкохолна оксидаза /които могат да . бъдат получени от 'ч-φ··^/ присъстват в разтворимите фракции на екстракти от чернодробна клетки, но не е установено превръщане IPOE в ХОСЕ. с помощта на пречистени препарати или с ензими при. същите условия, при които те проявяват своята естествена ефективност, агсооксидаза /Бьорингер, ..анхайм/· която катализира превръщането на N -метилгладн до глицин не проявява оксадазна активност спрямо IM. Фенилаланин хидроксилаза, урованаза, цистатионин * -лиаза, L -глутажн дехидрогеназа, цистатионаза и някои други ензими, катализиращи окислително-редукционни процеси бяха изключени на базата на изпитания, или на специфичност* та на техни ко-фаитори или на някои други характерни свойства, описани в литературата. /ЗкЦ _t с.Р. и др., 1977, ьйосйем.т '> 46. 2916-2921; Kaio, KL. и др., 1976, &.*<’. Вих&ет · 64. 341-360; Kewl, У., и др, 1979, ?. 3loi. Che^.., 254, 343-351; Georoe, ί ?,,а др. 1970, 9. Biol. Ohe* .· ·, 245. 528-537; вгоо , В. Ь. и др. 1955, с* епсе. 121, 603-604; Ье» ς ,1., и др., 1971 £г.‘. J. Biocfaen 20, 269-275/.

Тъй като чернодробната алдехид оксидаза има същото молекулно тегло, намира се в цятозолната фракция et чернодробни клетки и има широка специфичност на субстрата Жц а^ораХап, к.

- 40 ¥. и др., 1962., у. Biol. One* ., 237 , 922-926/, то се счита, че тя β “ΙΓάΕ оксйдазнйя ензим, който причинява превръщането на Ι1ΌΚ в Г ОЕ. чернодробната алдехид оксидаза катализира окислението на .много алдехиди цо съответните киселини, също така превръща. N^-метилникотиншид / < / в Н^-метил-21 пяридон-Ь-карбоксагдчд и- N -метил-Д-паридон-З-карбаксамид /Ма‘аоораХап, К. ¥. и др., 1962, ” Biol. СЬед., 237.922-926: Ra aoopalan, ЕЛ. и др., 1964, Biol. Che- 239.2U22-2O3&;

' ί .· .

’^апьХо'·»с, в. и др., 1971, лгсш. о< nlociie^ · ало КорпУ., 145. 27-34 и 35-42; .РеГ-есц В. L и др., 1973, 9. чъо1. Che»·., 248, 2580-2587; Isarber, 3. 1982, ocher- , 21,

3561-3568; BacU·..^ , J. а., ч др., 1981, I.Bioi. Сне»ч., 256. 3479-3486/. Г.еше докладвано, че тази алдехид оксидазна активност може да бвде стимулирана с калиев ферицианад и Трис-буфер, но не и с »йцС1₂ /Feld*» , R.L., и др., 1973, 2. i/ol.

Спе* 238, 2580-2587. Този ензим може да се инхибира от 2-меркаптоетанол, дитиотреитол и други тиолори производни /Йа, aqopalan, пЛ. и др. 1964, ). η ol. 239, 20222035/. Установено е, че липсва значително инхибиране на ензима от цистеин при 5 2, обаче при 50 се наблюдава силно инхибиране на ензимната активност /Pels'll ··<, Еи др., 1973, X В ol. Сйе-.д ·, 248. 2580-2587/. ддаалентни метални катиони като ci/⁴', /и. ^г+ и Ре⁺⁺ причиняват силно инхибиране на активността /Raiaqopalan, ЕЛ., и др., 1962, 9. οίοΐ. Ciiem·, 237. 922-928/. Активността се инхибира също от ацеталдехид, но не се инхибира от алопурияол или формалдехид /Е· ’ - palan, КЛ. И др, 1964, ·^: -u»ol. 0Πβ*ύ., 239, 2022-2035; ' Фал -·Όν, 3. и др. 1971, Агсгщ. <у Юоспец. ana Brophy., 145, 35-42; Lad*·.., Ί. А. и др., 1981, 9. Bid. Che*/., 256, 3479-3486/, за тези цели са изследвани серии от съединения, за да се провери тех- 41 нйя ефект върху окислението на liоК до 1 ОК и се установя, че начина на инхибиране на съединения с ^Μ1?άΒ оксадавна активност е по същество идентичен на този, характерен за алдехид оксидазата, Още повече, че през всеки етап на пречистване, ала дехид оксидазата не би могла да се отдели от iroE оксидазната’’ активност · /вж. Таблица W.

Таблица IV Въздействие на инхибитори върху окислението на IPdE. до I'jotE с чернодробен хомогенат

Изследвано съединение	А *
Шркацтоетанол	1.3
Дитиотреитол	0.1
цистеин3	>50
1-Зутантиолс	>о0
SK Р - 525а /СаХо оспе . /	о.сЗ
Хадроксиламин	1..
Водороден пероксид	10
	и.4
7-.++	0.3
Ре++	4
Ацеталдехид	5
N-мет&даикотжамад	1

^а Концентрации за всяко съединение, при 50 / инхиоиране на превръщането на 1К<Ж в ΐυαβ.

⁶ Приблизително 40 /< инхибиране иа продукта се наблюдава при ЬО^М.

^с Приблизително 25 7- инхибиране на продукта се наблюдава Прд. 50

Пример δ: Специфичност на субстрата > ного аналози на 2-пиримид:шон дезоксирибозата са азслед

- 42 вани, за да се установи възможността за превръщането им в съответните им дезоксяуридини. константата на йахаелис К_л за превръщане на ΙΓοΕ при ph 7.5 и рй 9.5 е съответно 15U- й и 87 ι Μ. а константата К^х за 5-етинил-2-пиримидинон дезоксирибоза /ЕРсйК за реакции, които протичат пра pH 7.5 и съответно при 9.5 са 77fa. и съответно 46 и Въпреки това относителният обем К-._и, за ΙΡάϋ в реакциите при ph 7.5 и pH 9.5 е еднакъв. Ь-Кодо-2-пиримидинонът /1Р/, който представлява неглюкозната част от съединението IP6B е един отличен субстрат за авдехвдоксидазата. Синтетичните субстрати за алдехид оксидаза са дори по-добри от съответните натурални субстрати. Това е установено за Н^-метилникотинамида и ацеталдехшш по степента на инхибирането им при реакцията на окисление на 1Р(Ж /Таблица IV/. Скоростта на реактивност на чернодробния ензим спрямо различни аналози на 1.РОВ е различна, като те се подреждат по следния начин: ilW, IP, IPoB,

5-бро^о-2-пиржмвдинон дезоксирибоза /о. сЖ/ и 5-;..етил-2-диримидинон дезоксирибоза /4сШ/ или 5-етил-2~пирииЕдаон деаоксирибоза /£*гйЦ/ /Таблица V/. Електроотрицателният заместител в позиция 5 изглежда, че повишава активността на субстрата при таци окислителна реакция.

Таблица V. Client нчност ни субстрата пра превръщане на Е-заместенк Ро! в съответните V оЕ^а

п	Р?	Субстрат	Скорост на превръщане*3 /% МОД/^чЛ<Р»С/	Продукт
смж	(Жс	ώΡοΕ	20 ± 4	χΛΌΕ
1	ок	IPoR	11 ± 2	Ivor
I	и	IF	18-3	iu
Вг	ОЕ	BFOR	7 ±2	BloR
%	(Ж	МР(Ж	< 0.1*	tsi ‘JOiR
СН2Ж3	<Ж	EtPdR	<0.1ci	liUdR.
Г	н	ГР'	20	Fw

^а Количеството на субстрата използван^чпри всеки от опитите е 180 ⁰ Определянето е напровено въз основа на 2 до 4 опита.

^с оЕ означава дезоксирибоза ⁰ Продуктите от Опитите с Л’оЕ и ΐΠΡάΕ не са определени.

• Пример 7; Токсичност на Γι и ГР

Па мишки от вида /1- И се прилага съответно дневна орална доза от 50 , 75 или 100 v.^/kq PV или по 100, 150 или 200 ^Vii /ко ГР. Процента на преживяване на мишките след различните начини на третиране е показан таблично /Таблица VI/. както и графично /Фиг. 2 и Фиг. 3/. От изследванията се вижда, че токсичността на. ST е по-ниска дори при приложение на по-големи дози, в сржснле с PU .

Таблица VI: Токсичност на Рд и Л? спрямо мишки от вида’ iiiS'l

Съединение период ма доза начин на смъртност приложение ι* /κς / приложение тотална _W(/ , ай—

ги	ден 1,2,3,4,5 50 75· 100	р.о.	5/5 2/5 1/5	70
РР	1ии	РтО.	t/5
	150		4/5	180
	200		ύ/b

Пример 8: Въздействие на F J и върху клетки от левкимия „ишки се инжектират с 100,000 г38ъ-К левкозни клетки за да се предизвика левкимия. Тези клетки са резистентни спрямо AdriauxcU · дневна доза от 25 и 50 ои,/кд ри и от 50 и 100 /кд Л се прилага на тези заразени с левкимия мишки орално и се измерва продължителността на преживяване, подучените резултати оа дадени таблично /Таблица Ϊ11/ и графично /Фиг*4/. Времето иа преживяване е еднакво при използване на 1’Р и Г‘ , но при значително различаваща се дозц.

Таблица Ш. Действие на Pi; и й^; върху времето иа преживяване на мишки, заразени с лввкимия·клетки

Съединение	Брой на Третиранеа	доза Ikf («u/κ^ϊ j/,)	излекувани/ тотално
мишките	/ден/
PU	5	всеки ден	25 л	и. 5
		1 Ο Ί 1,	50	0/b
И1	5		50 0	o/f
			luu 30	u/s......

- 45 йнокулум: 10° ПЗЗЗ-К клетки във всяка мишка / р./.

^а Денят на третиране е този, в който животното получава определената доза от лекарството /денят на инокуладия на тумора се приема за ден о/.

^и 11 означава увеличаване на продължителността на жиспрямо контроли, вота, изразено чрез сроковете, за които мижите умират.

Пример 3: Действие аа Г и ГГ върху кардиаом на дебелото черво /Colon Care по а/

..зшки се заразяват с клетки от colon 33 и не се третират, зли се третират ежедневно с дози от 25 и 50 . /ко F-. и Ьо и 100 . . /ко ГТ, които се прилагат орално, при което с течение на времето се измерва промяната в теглото на тумора, данните от опита са показана на ч>иг. 5. намаляването на размера на тумора ала намаляването на скоростта на разрастване на тумора са сравними за двете изследвани вещества 2 .· и 12.

Пример 10: афект от 11 оМ включване в тъкани от атамични голи мишки

Па мишките се дават дневни орални дози от 0, loo, 250 и 500 /к · Степента на οϊπο /тдмидин/ заместване, което е' показателно за включването на 11-4К в тъкани от костен мозък, черва и черен дроб се изследва по позната методи. както е показано на Фиг. и относително малки количества от тимидин се . заместват с Ιί’οΚ в тъкани от костен мозък и черва, като задържане в заместването се установява при дози над 250 /к на ден. Не се наблюдава включване на L.oB в черен дроб. Резултат ате,.представени на фиг. 6 показват срещал процент на тамидин-заместването - стандартно отклонение от средната стойност. М е по-голям или равен на 3 за всяка доза. х«што се вижда от тези резултати, в черния дроб не настъпва забележило заместване на тимидда от Ь<Ж и е установен далък дро- 46 цент на заместване в костен мозък и черва. Тези резултати доказват, че приложението на Irak като предшественик, съгласно настоящето изобретение е подходящо за третиране на бозайници, включително и човека.

пример 11: 1Рой включване в тъкани от атшични голи мишки с метастазна тумори

На мишки се прилагат дневни дози от б, 1мб, 250 и 5ии /к /ден за да се определи тимидан-заместването в тъкан от черен дроб и от тумор. Резултатите, представено на Фиг. 7 показват средния процент на тимидин-заьаестване i стандартното отклонение от средната стойност, броя на изследваните мишки за всяка доза е - 3 /при контролните щшжа с тумори ·' =€/. Докато в нормалния черен дроб е установен много малък процент на включване, то при мишките с тумори се наблюдава повишен процент на заместване в тумора. Това показва, че използването на ΙΡαε като предшественик за лечение на тумори се очаква да даде добри резултати.

Пример 12: Третиране на трансгенетични мижи с

Трансгенетични мишки, получени по метода на ер-- еоа а цр. Cancer Ее->еагсп 49:6108-6117 /1939/ се третират с ГГ, започвайки от деветата седмица след раждането, като групите са от мъжки и женски животни, които получават един път седмично'· 100 /к· от активното вещество два пъти в един ден. На фигури 3 и 2 са показани измененията на телесното тегло съответно за женските и мвжите животни при третиране от деветата до седемнадесетата седмина след раждането. * двата вида третирани мишки показват значително понижаване на приръста в теглото след 13 седмина което е във връзка с' повишаване на впеме.то на преживяване. женските третирани мишки. надживяват контролите, които умират от ракови усложнения през

- 47 16^та седаица. Следователно, данните посочени по-горе позволяват да се предполага, че използването на ΣΤ за третиране на тумори, в съответствие с настоящето изобретение ще осигури добри резултати.

Потгоре цитираните литературни източници са включени тук чрез съответните препратки. Приоритетни заявки на САЩ с номера 87/701,462, заявена на 15. май 1991 г. и 07/829,474, заявена на 3 февруари 1992 г също са включени тук за справка.

След като е налице цялото описание на това изобретение, за специалистите в тази ооласт е ясно, че то може да се осъществи при използване наширок кръг от еквивалентни параметри, концентрации и условия, без да се излиза от идеята и обхвата на изобретението и без да се изисква голямо експериментиране.

Тъй като изобретението е описано във връзка с негови специфични изпълнения, то трябва да се разбира, че са възможни следващи модификации. Тази заявка има за цел да защити всички варианти, приложения и преспособявания на изобретението, при които се следват принципите на изобретението, включително такива отклонения от настоящето описание, като навлизане в позната или обичайна практика, използване на умения, с които изобретението има връзка, както и прилагане на съществените особености на изобретението, изложени в обхвата на следващите патентни претенции.

Claims (15)

1. етод за получаване на желан биологичен ефект в животно чрез освобождаване на ефективно количество от биологично активно съединение в желан орган на животното, като съединението има кето-група в втруктурата са, характеризиращ се с това, че освобождаването на активното съединение се осъществява чрез . приложение ш животното на предшественик, със структура съответстваща на тази на съединението, с изключение на това, че кето-групата е редуцирана, предшественикът е в състояние да бъде окислен до съединението под действие на чернодробната алдехид оксидаза, при което съединението се получава ин ситу в черния дроб на животното чрез окисление на предшественика с чернодробната алдехид оксидаза.

2. иетод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение .е 5-заместен дезоксиуридин и предшественикът е съответното Б-заместено производно на 2-пиримадинон-дезоксириаоза.

3. Зетод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение е йодо-дезоксиуридан /Г ой/ и предшественикът е о-бодо-З-пирамидинон-дезоксирибоза /1106/.

4. тетод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение е различно от Б-заместен дезоксиуридин.

5. ь1тод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение, различно от Б-задастен дезоксиуридин е аналог на нуклеозид или на нуклеозидна база.

6. .'«етод, съгласно претенция Б, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение е 5-заместен урацил.

7. б1етод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това,

I

- 49 че предшественикът е избран от група, състояща се от:

където I е I, Г, Вг, 61, Е, -СЕ₃, ЧЖ¹, -CI3, Л¹,

-61^=6^1^, -С=СН² или -M.=i<⁺ -Н~, В¹ е алкидна група с 1 до 6 въглеродни атома, за предпочитане с един въглероден атом, и Е³, независимо един от друг означават водород, С|-С^-алкил или халоген, и Е е водород, захариден остатък като риооза или дезокси рибоза, -ClPj-u-Ctig-CiigOxi, -CF^-O-CE/CEgOii/, заместен turn незаместен алкил, арил, циклоалкил, циклоарил или всеки друг желан остатък, който е с та къв размер, че да не затруднява пространствено действието на чернодробната алдехид оксидаза.

8. метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че предшественикът е с формула, заместителят В' в която е един от следните остатъци:

- &0 -

9. метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че биологичният ефект се използва за третиране на хепатокарцинома.

10. ..-етод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че биологичният ефект се използва за третиране на заболявания свързани с черния дЖ«№г9»шо активното съединение е ефективно за лечение на заболяването, свързано о черния дроб.

11. Метод, съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че животното е човек.

12. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че биологично активното съединение е такова, което не може да се приложи орално по ефективен начин и предшественикът се прилага орално.

- ol

13. Използване на предшественик със структура, съответстваща на тази на биологично активно съединение с кето група в структурата си, с изключение на това, че кето групата е редуцирана и предшественикът може да бъде окислен от чернодробната алдехид оксадаза до получаване на съединението, за получаване на лекарство, притежаващо желания биологачен еуект, получавал се при приложение на биологично активното съединение.

14. Предшественик, със структура съответстваща на структурата на биологично активно съединение, което има кето група, с изключение на това, че кето групата е редуцирана и предшественикът може да бъде окислен от чернодробната алдехид оксидаза до долу-давана на съединението, който се използва за получаване на желания биологичен ефект, получаващ се нри приложение на биологично активното съединение.

18. метод за установяване на ефективността на по същество нетоксичен предшественик за лечение на заболявания, характеризиращ се с това, че се определя дали предшественикът може да се метаоолизяра ин витро под действието на чернодробна алдехид оксидаза до биологично активното съединение, чрез смесване на предшественика с чернодробната алдехид оксидаза и измерване на степента на метаболизиране на предшественика в биологично активното съединение и когато се установи, че предшественикът се метаболизара в биологично активното съединение, той е ефективен предшественик за лечение на заболяването·