BG65236B1 - Буксир - Google Patents

Abstract

Буксирът намира приложение при маневриране на плавателни съдове. Решен е проблемът с по-добрата маневреност при буксиране. Включва корпус, върху чиято палуба е разположен подвижен мостик и са монтирани устройства за въжета за привързване към плавателен съд за буксиране. Към корпуса са монтирани дваZ-движителя (2) в близост до периферията на корпуса (1) на буксира, които са максимално отдалечени един от друг. На единия борд на корпуса (1), симетрично относно равнината на мидела, са монтирани шарнирни устройства за страничен контакт (5) и устройство за челен контакт (7) с носа на буксирания съд. На другия борд на корпуса (1), също симетрично относно равнината на мидела, са монтирани еднакви със споменатите по-горе шарнирни устройства за страничен контакт (5) и устройство за челен контакт скърмата (8) на буксирания съд. Мостикът (11) за управление на буксира и за управление на самото буксиране има възможност за изместване.

Description

(54) БУКСИР

Област на техниката

Изобретението се отнася за съоръжение, представляващо буксир, намиращо приложение за извършване или подпомагане на маневрирането на плавателен съд, като кораб, баржа или други.

Предшестващо състояние на техниката

Известно е съоръжение за извършване или подпомагане на маневрирането на плавателни съдове, представляващо буксир (1). То самото е плавателен съд и притежава характерен удължен и овален в долната му част корпус с нос и кърма. Корпусът е симетричен относно диаметралната равнина. Под корпуса, между равнината на мидела и кърмата е разположен един винт с постоянна или променлива крачка за създаване на буксирна тяга. Оста на винта лежи в диаметралната равнина. Винтът е открит или е разположен във фиксирана или развъртаща се около вертикална ос дюза.

Съществува конструкция с два винта с постоянна или променлива крачка. Те са разположени на равни височини под корпуса между мидела и кърмата. Осите им са симетрични относно диаметралната равнина. Двата винта са открити или всеки от тях е разположен в една фиксирана или развъртаща се около вертикална ос дюза.

Позната е конструкция с един крилчат движител (Voith-Schneider), разположен под корпуса между мидела и кърмата, чиято ос лежи в диаметралната равнина.

Известна е конструкция с един винт с постоянна или променлива крачка, разположен открито или в дюза. Винтът е разположен под корпуса между мидела и носа. Главата на винта е закрепена в диаметралната равнина върху вертикална ос, даваща му възможност за развъртане и работа във всички посоки в хоризонтална равнина. Наречен е Z-винт.

Управлението на буксира се осъществява, като при едновинтов и двувинтов движител, работещи открито или във фиксирана дюза, посоката на винтовата струя се отклонява в границите на определен сектор относно диамет ралната равнина от рул. Рулят е с по едно перо за всеки винт, разположено зад винта във вертикалната равнина на оста му или е по две пера за всеки винт, разположени вертикално зад и отстрани на винта. При едно- и двувинтов движител с развъртащи се дюзи посоката на винтовата струя се отклонява в границите на определен сектор относно диаметралната равнина чрез самите дюзи. При крилчат движител посоката на тягата се управлява във всички посоки в хоризонтална равнина чрез управление на ъгъла на атаката на вертикални въртящи се пера. При Z-винт посоката на тягата се управлява чрез развъртане на самия винт във всички посоки в хоризонтална равнина.

Върху палубата на буксира, в диаметралната равнина близо зад мидела, има буксирна кука за закрепване на буксирно въже, подадено от буксирания съд и/или буксирна лебедка с направляващо устройство за подаване на буксирно въже от буксира към буксирания съд. На носа на буксира има фендер за тласкане, а зад него е устройство за закрепване на късо буксирно въже, което може да бъде подадено от или към буксирания съд. Върху палубата на буксира има мостик, от който се управлява самия буксир, а така също и буксирната операция. Мостикът е неподвижен.

Буксирната тяга се придава на буксирания съд чрез влачене или чрез тласкане. Влаченето се осъществява чрез споменатото по-горе буксирно въже, единично или двойно, закрепено на носа или кърмата на буксирания съд. Тласкането се осъществява като носът на буксира опира чрез фендера за тласкане в малка площ от призматичната част на борда на буксирания съд. За осигуряване срещу приплъзване и за теглене при необходимост, носът на буксира може да бъде завързан с късо буксирно въже, единият край на което е закрепен зад фендера за тласкане, а другият е закрепен на подходящо съоръжение на палубата на буксирания съд. В работната хоризонтална равнина движителите и рулите се проектират във или симетрично на диаметралната линия. Те са от една и съща страна относно линията на мидела. В същата равнина приложната точка на буксирната тяга, която е оста на буксирната кука, съответно носа на буксира, се проектира върху диаметралната линия. За управление на по соката на буксирната тяга, проекцията на нейната приложна точка върху тази линия е разположена на някакво разстояние от проекцията на движителите и рулите върху същата линия. Това определя възможността буксирът да прилага своята тяга в избрана посока само след като предварително се е насочил с диаметралната си равнина в нея. При влачене е необходимо още той предварително да се е позиционирал в точка, която относно точката на закрепване на буксирното въже върху буксирания съд да съвпада със зададената посока на влачене.

При влачене с известните съоръжения движителната струя на буксира оказва спиращо действие върху буксирания съд, което има неблагоприятни енергийни, технологични и икономически последствия. Освен това, промяната на посоката на тяговото усилие изисква технологично време, което е в ущърб на наличното време за реагиране срещу смущаващи хидрометеорологични въздействия и удължава времето на маневрата. Няма възможност за едновременно намаляване на ефекта от горните два недостатъка, тъй като при равни други условия те са в алтернативна зависимост от дължината на буксирното въже. Също така, редуващи се разделни въздействия върху постъпателната и напречната съставни на преместването на буксирания съд могат да се възложат на един и същи буксир само при много малка постъпателна скорост, хидрометеорологичен покой и необходимост от значително време за промяна на позицията на буксира преди всяко въздействие. Подобряването на възможността за промяна на посоката на буксирната тяга чрез закрепване върху буксирната кука на две буксирни въжета, краищата на които са закрепени на носа, съответно кърмата на буксирания съд в симетрични, максимално отдалечени от диаметралната му равнина точки, т.н. закрепване “на мустак”, изисква еднакви по здравина и еластичност буксирни въжета, за което са необходими допълнителни усилия и време за прецизно изравняване на дължините им и постоянно наблюдение. В противен случай, при силно странично изнасяне на буксира съществува риск от попадане и закачване на провиснало буксирно въже върху неговите рули, винтове или елементи на конструкцията физическите си размери и с дължината на буксирното въже буксирите отнемат значителна част от маневрената акватория по дължината и ширината на буксирания съд. При тласкане с известните съоръжения при нефиксиран нос на буксира, посоката на тяговото му усилие може да се избира само в пределите на много малък ъглов сектор около хоризонталната проекция на перпендикуляра към контактната повърхност на борда на буксирания съд. В противен случай буксирът приплъзва по борда на буксирания съд, което налага времеемки корекции, или може да доведе до компрометиране на маневрата. Освен това възможностите за избор на място за фиксиране на носа на буксира са малки, тъй като буксираният съд обикновено предоставя конструктивна възможност за това само в четири точки - по една в носовия и кърмовия участък на призматичната част на всеки борд. Също така, буксирът винаги е в пределите на най-силно изразеното въздействие на хидродинамичното поле на буксирания съд, поради което работи с пълната си ефективност само при отсъствие на постъпателна скорост на този съд, като в противен случай част от мощностния му ресурс, който е в права прогресивна зависимост от тази постъпателна скорост, се влага за удържане на зададената посока на тяговото усилие. С дължината си буксирът отнема част от маневрената акватория по ширината на буксирания съд.

Известни са метод и устройство за буксировка на кораб, баржа или подобни при вълнение от GB 1348 069 А (2). Същността на метода е в това, че буксир от произволен тип от описаните по-горе тласка буксирания кораб, като опира носа си в диаметралната линия на кърмата му и управлява посоката на постъпателното му движение чрез собственото си завъртане около точката на упор в пределите на неголям сектор. Устройството за буксировка е предназначено да осигури непрекъснат надежден контакт на носа на буксира с буксирания кораб в точката на упор и контролирано завъртане на буксира около тази точка, независимо от смущаващото въздействие на вълнението. То се състои от устройство за контакт и устройство за контролирано натягане. Устройството за контакт се състои от дъговидна верти кална релса с шлиц по цялата й дължина, монтирана в диаметралната линия на кърмата на буксирания кораб, в чийто шлиц е поместена странично ограничена и вертикално свободно движеща се каретка, към която чрез ябълковидно съединение е закрепен телескопичен буфер, който се фиксира към носа на буксира. Устройството за контролирано натягане се състои от две вертикални релси с шлиц, монтирани към кърмата на буксирания кораб симетрично и възможно най-далече от диаметралната му равнина, каретки с фиксатори по височина, разположени в релсовите шлици, две натягащи проволки, закрепени чрез демпфери към каретките е предния си край, задните краища на които са навити и фиксирани в долните части на барабани, разположени в кърмовата част на палубата на буксира близо до двата борда. В горните части на барабаните са навити и фиксирани ходовите краища на две талии, чрез които буталата на два хидравлични цилинд ъра задвижват барабаните и натягат проволките. При закрепване на буксира към буксирания кораб дължините на натягащите проволки и тяхното натягане се регулират така, че буксирът да е разположен точно в диаметралната равнина на буксирания кораб, а телескопичният буфер и демпферите да са натегнати до средно положение, което гарантира непрекъснат надежден контакт, независимо от напречното и надлъжно клатене и вертикалното движение на буксира и на буксирания кораб под въздействие на вълнението. При необходимост от промяна или корекция на посоката на движение на буксирания кораб налягането на маслото в хидравличните цилиндри се променя алтернативно, вследствие на което чрез талиите и барабаните се променя алтернативно силата на натягане на натягащите проволки, а тя води до изместване на кърмата на буксира към по-силно налегнатата проволка до ново изравняване на силата на натягане в двете проволки. Изместването на кърмата на буксира при фиксиран нос води до промяна на посоката на буксирната тяга, която поражда въртящ момент, относно центъра на водоизместване на буксирания кораб.

Това известно устройство не може да ползва щатното буксирно устройство на буксирания кораб, поради което може да бъде използван само специално построен или преуст роен кораб. Освен това, не се осигурява разделно въздействие върху напречната и надлъжна съставни на преместването на буксирания кораб, поради което са неизползваеми при ограничена маневрена акватория. Устройството е сложно и тежко и се състои от много елементи, които изискват ръчно подвеждане, закрепване и регулиране, при което за постигане на нужната прецизност е необходима голяма продължителност на операцията.

Техническа същност на изобретението

Техническите проблеми, които трябвала реши изобретението, е да създаде съоръжение, представляващо буксир, с подобрени експлоатационни и технологични качества и възможности, изразяващи се в повишена самостоятелна маневреност, възможност за работа в режим на влачене и/или тласкане в участъците с най-слабо изразено действие на хидродинамичното поле на буксирания съд, възможност за разделно или едновременно въздействие върху постъпателната и напречна съставни на движението на буксирания съд, с бърза промяна на режимите и намаление на отнетата част от маневрената акватория.

Тези технически проблеми, съгласно изобретението, са решени като е създаден буксир със следната конструкция:

Буксирът се състои от корпус, върху чиято палуба е разположен мостик за управление и са монтирани устройства за буксирни въжета за подаване към съд за буксиране. Към корпуса са монтирани движите ли и устройства за контакт със съда за буксиране. Във вътрешността на корпуса са разположени силовата уредба, спомагателните механизми, механизмите за управление и всички останали устройства и помещения, присъщи и/или изисквани от Регистровите правила за плаващи съоръжения.

Съгласно изобретението корпусът на буксира има конфигурация, която може да се апроксимира до паралелепипед, като основа е страната с най-голяма площ. В диаметралната равнина на корпуса на буксира, близо до неговите два края, на равни разстояния от равнината на мидела на корпуса на буксира, са монтирани два Z-движителя. Те са в близост до периферията на корпуса на буксира и са максимално отдалечени един от друг. На единия борд на корпуса на буксира, симетрично относно равнината на мидела, е монтирано устройство за контакт с носа на буксирания съд, а на другия борд на корпуса, също симетрично относно равнината на мидела, е монтирано устройство за контакт с кърмата на буксирания съд. Устройството за контакт с носа на буксирания съд и устройството за контакт с кърмата на буксирания съд се използуват алтернативно. Мо стикът за управление на буксира и за управление на самото буксиране е подвижно закрепен и има възможност за изместване.

Устройството за контакт с носа на буксирания съд се състои от устройство за страничен контакт и устройство за челен контакт. Устройството за страничен контакт се състои от симетрично разположени относно равнината на мидела два шарнира с хоризонтално развъртащи се рамена с променлива дължина. В края на всяко рамо има лапа за контакт със съответния носови участък на борда или със съответната стена на булба на буксирания съд. Устройството за челен контакт е разположено симетрично относно равнината на мидела между шарнирите за страничен контакт. То представлява вертикална планка, която играе шарнирно във вертикална равнина. Закрепена е в края на хоризонтална греда, която може да се изтласква перпендикулярно извън борда на буксира според необходимостта от това. Планката контактува челно с конструктивните елементи на носа, съответно форщевен или булб на буксирания кораб, като нагажда наклона си в съответствие с техния.

Устройството за контакт с кърмата на буксирания съд се състои от устройство за страничен контакт и устройство за челен контакт. Устройството за страничен контакт е напълно еднакво с описаното по-горе. Предназначението му е чрез лапите си да контактува със съответните стени на перото на руля или с кърмовите участъци на бордовете на буксирания съд. Устройството за челен контакт е подобно на описаното по-горе с тази разлика, че контактната планка е сменяема измежду комплект такива, проектирани за контакт с различни конструктивни елементи на кърмата на буксирания съд, съответно със задния ръб на перото на руля, с главината на ко рабния винт, с основата на лопусите на корабния винт, с дейдвудната тръба или с ахтерщевена.

Контактните лапи на устройството за страничен контакт и контактните планки на устройството за челен контакт с носа и устройството за челен контакт с кърмата имат меко покритие за предпазване на съответните конструктивни елементи на кораба от нараняване или повреда.

Устройствата за буксирни въжета за подаване към буксирания съд представляват две лебедки. Към тях се закрепват, навиват и подават към буксирания съд две буксирни въжета, по едно към всеки борд на буксирания съд. Лебедките са монтирани в диаметралната равнина, по една в двата края на палубата на буксира. Чрез тези лебедки може да се регулират дължината и натягането на всяко буксирно въже.

Посредством устройството за челен контакт с конструктивните елементи на носа, устройството за страничен контакт с конструктивните елементи на носа и буксирните въжета, корпусът на буксира е свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

При друг случай, посредством устройството за челен контакт с конструктивните елементи на кърмата, например с перото на руля на буксирания съд, устройството за страничен контакт, установяващо контакт също с перото на руля на буксирания съд и буксирните въжета, корпусът на буксира също е свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

На палубата на буксира има мостик за управление на буксира и за управление на самото буксиране. Мостикът е подвижен, така че да може да се изнася в страни от щатното си място по посока напред от носа или назад от кърмата на буксирания съд за избягване на контакт с тях и за осигуряване на по-добър обзор.

Предимствата на изобретението се състоят в това, че: при самостоятелно маневриране, чрез управление на посоката и силата на тягата на Z-движителите, буксирът може да се развърта около всяка избрана точка или да се движи във всяка посока под произволен ъгъл; при влачене или тласкане по традиционния начин буксирът е по-ефикасен, тъй като се раз върта и променя позицията си по-бързо от традиционните, класически буксири, като освен това той може да влачи плавателния съд “на обърнат мустак” - с две буксирни въжета, закрепени в двата края на корпуса му и другите им краища закрепени в една точка на носа или кърмата на буксирания съд; след фиксиране към носа или кърмата на буксирания съд с контактните устройства и буксирните въжета, буксирът отнема много малка част от маневрената акватория; движителите на фиксирания буксир работят в точки, съответно райони, където хидродинамичното поле на буксирания съд е слабо изразено или практически отсъства; фиксираният буксир може да въздейства разделно или едновременно върху постъпателната и напречната съставни на движение на буксирания съд и/или да му придава въртеливо движение; бързината на промяна на посоката на тягата е по-голяма отколкото при традиционните буксири; чрез едновременно фиксиране на два буксира, съответно единият на носа, а другият на кърмата на буксирания съд, се създава възможност сигурността и останалите измерими параметри на маневрата - време, скорост, точност и енергоемкост да бъдат доведени до нива, които са недостижими при използуване на традиционни буксири.

Пояснение на приложението фигури

Приложените фигури показват, както следва:

Фигура 1 представлява изглед в план на буксир;

фигура 2 - изглед на буксир от към дългата страна;

фигура 3 - изглед на буксир от към тясната страна;

фигура 4 - буксир, фиксиран към носа на буксирания съд, изглед отстрани;

фигура 5 - буксир, фиксиран към носа на буксирания съд, изглед отгоре;

фигура 6 - буксир, фиксиран към кърмата на буксирания съд, изглед отстрани;

фигура 7 - буксир, фиксиран към кърмата на буксирания съд, изглед отгоре;

фигура 8 - надлъжно разположение на буксир при влачене с едно буксирно въже;

фигура 9 - напречно разположение на буксир при влачене с едно буксирно въже;

фигура 10 - надлъжно разположение на буксир при влачене с две буксирни въжета “на мустак”;

фигура 11 - напречно разположение на буксир при влачене с две буксирни въжета “на мустак”;

фигура 12 - вариант на напречно разположение на буксир при влачене с две буксирни въжета “на обърнат мустак”;

фигура 13 - друг вариант на напречно разположение на буксир при влачене с две буксирни въжета.

Примери за изпълнение на изобретението

Съгласно описанието и фигурите, примерното изпълнение на изобретението се състои от корпус 1, чиято конфигурация може да се апроксимира до паралелепипед. Корпусът 1 лежи във водата върху страната с най-голяма площ. Във вътрешността на корпуса 1 са разположени силовата уредба, спомагателните механизми, механизмите за управление и всички останали устройства и помещения, непоказани на фигурите, но присъщи и/или изисквани от Регистровите правила за плаващи съоръжения. В диаметралната равнина, близо до двата края на корпуса 1, под самия корпус 1, на равни разстояния от равнината на мидела на корпуса 1, са монтирани два Z-движителя 2. Z-движителите 2 притежават винтове 3 с променлива крачка, които работят в дюзи 4. Двата Z-движителя 2 са разположени близо до периферията на корпуса 1 на буксира и са максимално отдалечени един от друг.

В средната част на единия борд на корпуса 1 са разположени шарнирни устройства за страничен контакт 5 с рамена с променлива дължина и с контактни лапи 6 за страничен контакт със стените на булба, респективно с носовите участъци на двата борда и устройство за челен контакт 7 с носа на буксирания съд за контакт с булба, респективно с форщевена.

В средната част на другия борд на корпуса 1 са разположени шарнирни устройства за страничен контакт 5, напълно еднакви с описаните по-горе, които притежават рамена с променлива дължина и контактни лапи 6 за страничен контакт с перото на руля и устройство за челен контакт с кърмата 8 за контакт със задния ръб на перото на руля.

Свързването на буксира с буксирания съд е осъществено от буксирни въжета 9. В двата края на палубата на корпуса 1 на буксира са монтирани две лебедки 10 за закрепване, навиване и подаване по едно буксирно въже към всеки борд на буксирания съд. Чрез лебедките 10 може да се регулират дължината и натягането на всяко буксирно въже.

Посредством устройството за челен контакт 7 с носа и шарнирните устройства за страничен контакт 5 с конструктивните елементи на носа и буксирните въжета 9, корпуса 1 на буксира може да бъде свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

Посредством устройството за челен контакт с кърмата 8, в случая с перото на руля на буксирания съд и устройство за страничен контакт 5 също с перото на руля на буксирания съд и буксирните въжета 9, корпуса 1 на буксира може да бъде свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

На палубата на буксира има мостик 11 за управление на буксира и за управление на самото буксиране. Мостикът 11 е подвижен, така че да може да се изнася в страни от щатното си място по посока напред от носа или назад от кърмата на буксирания съд за избягване на контакт с тях и за осигуряване на подобър обзор.

Използване на изобретението

Използването на буксира е илюстрирано с фигури от 4 до 13.

Фиг. 4 и фиг. 5 показват корпуса 1 на буксира, фиксиран към носа на буксирания съд. Корпусът 1 е притиснат от буксирните въжета 9 към буксирания съд. Чрез устройството за челен контакт 7 с носа, чиято изтласкваща греда в случая е напълно прибрана, корпусът 1 на буксира опира борда си в булба, съответно форщевена на буксирания съд. Устройствата за страничен контакт 5 са показани в работно положение. Те са симетрично завъртени и с еднакво изнесени контактни лапи 6, които са опрени в корпуса на буксирания съд. Устройствата са обездвижени. По този начин корпусът 1 на буксира е здраво свързан към буксирания съд. Чрез необходимата по сила и посока тяга от Z-движителите 2 се осъществява желаното буксиране на буксирания съд.

Фиг. 6 и фиг. 7 показват корпуса 1 на буксира, фиксиран към кърмата на буксирания съд, при което той, притиснат от буксирните въжетата 9, чрез устройството за челен контакт с кърмата 8 опира в ръба на перото на руля на буксирания съд. Контактното устройство е в работно положение - устройството за челен контакт с кърмата 8 е показано изтласкано напред за достъп до перото на руля, а устройствата за страничен контакт 5 - симетрично завъртени, с еднакво изнесени контактни лапи 6 и обездвижени. По този начин корпусът 1 на буксира също е здраво свързан към буксирания съд. Чрез необходимата по сила и посока тяга от Z-движителите 2 се осъществява желаното буксиране.

Фиг. 8 показва привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с едно буксирно въже 9. Буксирното въже 9 е разположено по надлъжната ос на корпуса 1 на буксира. Маневрирането на буксира, а чрез него и маневрирането на буксирания съд става бързо и във всяка желана посока напред.

Фиг. 9 показва привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с едно буксирно въже 9. Буксирното въже 9 е разположено по напречната ос на корпуса 1 на буксира. Маневрирането на буксира, а чрез него и маневрирането на буксирания съд става бързо и във всяка желана посока напред.

Фиг. 10 показва привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с две буксирни въжета 9 “на мустак”. Посоката на теглене е по надлъжната ос на корпуса 1 на буксира. Двете буксирни въжета 9 са закрепени в една точка на корпуса 1 на буксира и от двете страни на борда на буксирания съд. При буксиране в лява или дясна посока тегленето се осъществява с едно от буксирните въжета 9. При влачене напред се товарят и двете буксирни въжета 9.

Фиг. 11 показва също привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с две буксирни въжета 9 “на мустак”. Посоката на теглене е по напречната ос на корпуса 1 на буксира. Двете буксирни въжета 9 са закрепени в една точка на корпуса 1 на буксира и от двете страни на борда на буксирания съд. При буксиране в лява или дясна посока тегленето се осъществява с едно от буксирните въжета 9. При влачене напред се товарят и двете буксирни въжета 9.

Фиг. 12 показва привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с две буксирни въжета 9 “на обърнат мустак”. Посоката на теглене е по напречната ос на корпуса 1 на буксира. Двете буксирни въжета 9 са закрепени от двете страни на корпуса 1 на буксира и в една точка на борда на буксирания съд. При буксиране в лява или дясна посока, тегленето се осъществява с двете буксирни въжета 9, които се товарят еднакво.

Фиг. 13 показва също привързване на корпуса 1 на буксира към буксирания съд при влачене с две буксирни въжета 9. Посоката на теглене е по напречната ос на корпуса 1 на буксира. Двете буксирни въжета 9 са закрепени от двете страни на корпуса 1 на буксира и в две точки на борда на буксирания съд. При буксиране в лява или дясна посока, тегленето се осъществява с едно от буксирните въжета 9. При влачене напред се товарят и двете буксирни въжета 9.

Патентни претенции

Claims (5)

1. Буксир, състоящ се от корпус, върху чиято палуба е разположен мостик за управление и са монтирани устройства за буксирни въжета за подаване към съд за буксиране, като към корпуса са монтирани движители и е разположен упор за тласкане на съд за буксиране, характеризиращ се с това, че корпусът (1) има конфигурация, която може да се апроксимира до паралелепипед, като основа е страната с най-голяма площ, при което в диаметралната равнина близо до двата края на корпуса (1), на равни разстояния от равнината на мидела на корпуса (1) са монтирани два 2-движителя(2), които са в близост до периферията на корпуса (1) на буксира и са максимално отдалечени един от друг, като на единия борд на корпуса (1), симетрично относно равнината на мидела, са монтирани шарнирни устройства за страничен контакт (5) с носовите участъци на двата борда на буксирания съд и устройство за челен контакт (7) с носа на буксирания съд, съответно форщевена, булба на буксирания съд, а на другия борд на корпуса (1), също симетрично относно равнината на мидела са монтирани напълно еднакви със споменатите по-горе устройства за страничен контакт (5) със страните на перото на руля или кърмовите участъци на двата борда на буксирания съд и устройство за челен контакт с кърмата (8) на буксирания съд със сменяеми планки за челен контакт с конструктивните елементи на кърмата, съответно задния ръб на перото на руля, главината на винта, основата на лопусите на винта, дейдвудната тръба или ахтерщевена на буксирания съд, при което мостикът (11) за управление на буксира и за управление на самото буксиране е подвижно закрепен и има възможност за изместване.

2. Буксир съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че шарнирните устройства за страничен контакт (5) имат рамена с променяща се дължина и притежават контактни лапи (6).

3. Буксир съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че посредством устройството за челен контакт (7) с носа на буксирания съд, съответно форщевен, булб и устройството за страничен контакт (5) с носовите участъци на двата борда или със стените на булба на буксирания съд и буксирните въжета (9), корпуса (1) на буксира е свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

4. Буксир съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че посредством устройството за челен контакт (8) с кърмата на буксирания съд, съответно задния ръб на перото на руля, главината на винта, основата на лопусите на винта, дейдвудната тръба или ахтерщевена и устройството за страничен контакт (5) със стените на перото на руля или кърмовите участъци на двата борда на буксирания съд и буксирните въжета (9), корпуса (1) на буксира е свързан здраво и монолитно с буксирания съд.

5. Буксир съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че подвижно закрепеният мостик (11) е с възможност за изнасяне и фиксиране в страни от мястото му по посока напред от носа или назад от кърмата на буксирания съд.

Приложение: 13 фигури