BG62598B1 - Метод за поддържане структурната цялост на предната очнакамера и размера на зеницата при операции - Google Patents

Description

претенции, 2 фигури (54) МЕТОД ЗА ПОДДЪРЖАНЕ СТРУКТУРНАТА ЦЯЛОСТ НА ПРЕДНАТА ОЧНА КАМЕРА И РАЗМЕРА НА ЗЕНИЦАТА ПРИ ОПЕРАЦИИ

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод за поддържане структурната цялост на предната очна камера и размера на зеницата при операции, като предпазва тъканите, които образуват и оформят предната част, от евентуално увреждане и същевременно осигуряват постоянно и контролирано освобождаване на миотично или мидриатично средство, с което се поддържа желания размер на зеницата за необходим период от време.

Предшестващо състояние на техниката

Поддържането целостта на анатомичните елементи на окото улеснява деликатните манипулации, които се изпълняват върху малки площи в очната хирургия.

Един елемент, който може да се контролира, е предната камера на окото. Както е показано на фигура 1, предната камера е разположена между роговицата и ириса. Непосредствено зад ириса е лещата, която е вместена между предната камера и кухината на окото, запълнена със стъкловидно тяло. Поддържането на структурната цялост на предната камера свежда до минимум риска от увреждане на ендотелия и/или ириса при операция. Въвеждането на високоеластичен материал като натриев хиалуронат, хондроитинсулфат, хидроксипропилметилцелулоза и метилцелулоза в предната камера предпазва камерата от деформация по време на операция.

Друг елемент, който може да се контролира, е размерът на зеницата. При опериране на катаракта /перде на окото/ е желателно зеницата да е разширена, така че да е опростен достъпът до лещата и да се улесни вмъкването на имплантанта в задната очна камера. За тази цел са използвани различни мидриатични лекарства като атропин /холинергичен блокер/, фенилефрин /адренергичен стимулатор/ и простагландинови инхибитори, които досега са прилагани предимно външно.

Обратно, при рефракционни имплантанти и вторични афактични имплантанти се пре поръчва по-малка /’’миотична”/ зеница, за да се ограничи травмирането на ириса, да се избегне предна синехия, да се предотврати свиването на ириса и да се улесни поставянето на имплантанта. За тази цел до сега са прилагани външно пилокарпин и карбахол /холинергични стимулатори/, физостигмин, демекариев бромид, ехотиофат йодид и изофлуорфат /холинестеразни инхибитори/.

При операция, обаче, и в отвореното око, ефикасността от външно прилагане на лекарството се намалява. Разреждането и изтичането не позволяват да се поддържа непрекъснато висока ефективна доза от приложеното лекарство. Дори директното въвеждане на миотични средства като ацетилхолинхлорид или карбахол не осигурява продължителен ефект и често се налага многократно приложение на медикаментите в отвореното око.

BUS + 5 318 780 e описана система за освобождаване на лекарство, която е гел с тридименсионална структура в разтвор и е водно неразтворим. Това не осигурява равномерно и продължително освобождаване на лекарството.

При досегашните опити за постигане на продължително поддържане на ефективни дози от лекарство са използвани технологии за продължително освобождаване на лекарство, прилагани системно или през кожата, или външно към окото е поставяно приспособление за освобождаване на биоразграждащо се лекарство. Такива методи се използват преди всичко за контролиране на вътреочното налягане при пациенти с глаукома. Но досега не е създаден метод, който да обединява продължително освобождаване на мидриатично или миотично лекарство с поддържане на структурната цялост на предната камера.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до метод за поддържане на структурната цялост на предната очна камера и размера на зеницата при операции, при който се прилага състав, съдържащ високоеластичен полимер и средство, избрано от групата, включваща миотични или мидриатични средства, или биоразложими микрокапсули на база миотични или мидриатични средства, или съполимерни мицели, съдържащи миотични или мидриатични средства.

Съгласно изобретението, високоеластични състави, които могат да се ползват, без да се ограничават до тях, са анионни високоеластични полимери: хиалурова киселина /хиалуронат/, хондроитинсулфат, дерматанов сулфат, карбоксиметилцелулоза, хепаринсулфат, кератансулфат, карбоксиметилхидроксипропилцелулоза, карбоксиметилхидроксиетилцелулоза, целулозен сулфат, целулозен фосфат, карбоксиметилгуар, карбоксиметилхидроксипропилгуар, карбоксиметилхидроксиетилгуар, ксантанова гума, карагинан, анионни полизахариди, анионни протеини и полипептиди, анионен полиакриламид, анионен поли-\^т-винилпиролидон, анионен полидиметилакриламид, полимери и съполимери на 2-акриламидо-2-метилпропансулфонова киселина, акрилова киселина и метакрилова киселина. Посочените съединения, в техните нейонизирани форми, могат да действат като кисели полимери, а техните йонизирани форми могат да действат като полимерни аниони.

Високоеластичните полимери съгласно изобретението имат молекулно тегло от 50 000 до 8 000 000 D, в зависимост от избрания полимер. Така например, средното молекулно тегло на използвания натриев хиалуронат е, обикновено, от 1 000 000 до 5 000 000 D, докато средното молекулно тегло на използваната хидроксипропилметилцелулоза е над 80 000 D. Концентрацията на високоеластичния полимер може да варира от 1 mg/ml до 60 mg/ml, като се предпочита концентрация от 5 mg/ml до 30 mg/ml. Вискозитетът на високоеластичния полимер може да варира от 1000 cSt до 60 000 cSt, като за предпочитане е от 2 500 cSt до 5 500 cSt за хидроксипропилметилцелулозата и от 20 000 cSt до 40 000 cSt за натриевия хиалуронат. Такива вискозитети не само позволяват внасянето на полимера в окото чрез инжектиране или екструдиране, но са достатъчни, за да остане полимерът в предната камера /т.е., няма да изтече лесно/, като поддържат нейната структурна цялост и позволяват лесно отстраняване /изтегляне на полимера/. Освен това, високоеластичните полимери съгласно изобретението са водоразтворими и могат да се отмиват с времето.

Миотични средства, които могат да се използват съгласно метода на изобретението, без да се ограничават до тях са пилокарпин, изопилокарпин, пилокарпин хидрохлорид, пилокарпин нитрат, изопилокарпин хидрохлорид, изопилокарпин нитрат, карбахол, физостигмин, физостигмин сулфат, физостигмин сулфит, демекариев бромид, екотиофат йодид и ацетилхолин хлорид. Предпочитани са средствата, принадлежащи към групата на пилокарпиновите и изопилокарпинови съединения.

Миотичните средства съгласно изобретението могат да се използват както в неутрална, така и в заредена, катионна форма в зависимост от характера на лекарството с продължително освобождаване, което трябва да се осигури. От изброените средства, тези които се считат алкални са: пилокарпин, изопилокарпин и физостигмин; средства, които се считат хидрофобни, са: пилокарпин, изопилокарпин и физостигмин и средства, които се считат катионни са: демекариев бромид, екотиофат йодид, пилокарпин хидрохлорид, пилокарпин нитрат, изопилокарпин хидрохлорид, изопилокарпин нитрат, карбахол, физостигмин сулфат, ацетилхолин хлорид и физостигмин сулфит.

Мидриатични средства, които могат да се използват съгласно метода на изобретението, без да се ограничават до тях са: атропин, атропин сулфат, атропин хидрохлорид, атропин метилбромид, атропин метилнитрат, атропин хипердурик, атропин N-оксид, фенилефрин, фенилефрин хидрохлорид, хидроксиамфетамин, хидроксиамфетамин хидробромид, хидроксиамфетамин хидрохлорид, хидроксиамфетамин йодид, циклопентолат, циклопентолат хидрохлорид, хоматропин, хоматропин хидробромид, хоматропин хидрохлорид, хоматропин метилбромид, скополамин, скополамин хидробромид, скополамин хидрохлорид, скополамин метилбромид, скополамин метилнитрат, скополамин N-оксид, тропикамид, тропикамид хидробромид и тропикамид хидрохлорид. Предпочитани средства са тези, принадлежащи към групата на атропиновите и фенилефриновите съединения.

Мидриатичните средства съгласно изобретението могат да се използват както в неутрална, така и в заредена, катионна форма, в зависимост от характера на лекарството с постоянно освобождаване, което трябва да се осигури със състава. От изброените средства тези, които се считат основни са: атропин, фенилефрин, хидроксиамфетамин, циклопентолат, хоматропин,скополамин и тропикамид; средства, които се считат хидрофобни са: атропин, фенилефрин, хидроксиамфетамин, циклопентолат, хоматропин,скополамин и тропи камид; и средства, които се считат катионни са: атропин сулфат, атропин хидрохлорид, атропин метилбромид, атропин метилнитрат, атропин хипердурик, атропин N-оксид, фенилефрин хидрохлорид, хидроксиамфетамин йодид, хидроксиамфетамин хидробромид, циклопентолат хидрохлорид, хоматропин хидробромид, хоматропин хидрохлорид, хоматропин метилбромид, скополамин хидробромид, скополамин хидрохлорид, скополамин метилбромид,скополамин метилнитрат, скополамин N-оксид, тропикамид и тропикамид хидробромид.

Съгласно метода на изобретението, съставите, които осигуряват поддържането структурната цялост на предната камера на окото и поддържат продължително освобождаване на миотични или мидриатични средства, както са описани по-горе, го осъществяват чрез: (1) йонни /включително киселина-основа/ взаимодействия; (2) микрокапсули или (3) съполимерни мицели.

Съгласно един аспект на изобретението продължителното освобождаване на миотично или мидриатично средство се постига чрез йонни взаимодействия между средството и високоеластичния полимер. В конкретни изпълнения съставът може да включва анионен високоеластичен полимер и катионно миотични или мидриатично средство, при което в този случай катионното средство, участващо в състава, поставено в окото, може да се освободи чрез заместване с ендогенни натриеви или калиеви йони или с други естествено срещащи се катиони. Съгласно едно конкретно, неограничаващо изпълнение, анионната високоеластична полимерна киселина може да бъде натриев хиалуронат, а катионното средство мидриатичното средство - атропин сулфат, като при получаването на състава натриевият сулфат /и бисулфат/ се отстраняват чрез използване на излишък от атропин сулфат в присъствието на по-малко количество натриев хиалуронат, следвано от диализа. Този процес може да се повтори няколко пъти, за да се получи атропин хиалуронат с висока чистота. Съгласно друго конкретно, неограничаващо изпълнение, анионният високоеластичен полимер може да бъде хондроитинсулфат и катионното средство може да бъде миотичното средство - пилокарпин, като в случая може чрез взаимодействие да се свърже натриев хондроитинсулфат с пилокарпин хидрохлорид. В друго конкретно изпълнение, може да се осъществи йонообменно взаимодействие между натриев хиалуронат и фенилефрин хидрохлорид, като се получава фенилефрин хиалуронат.

Втора група изпълнения съгласно изобретението се отнася до осигуряване на състави, при които постоянното освобождаване на миотично или мидриатично средство се постига чрез йонни киселинно-основни взаимодействия между средството и високоеластичен полимер. В конкретни изпълнения, съставът може да включва кисел високоеластичен полимер и основно миотично или мидриатично средство. В този случай, съставът при поставяне в приблизително неутралната среда на окото, ще осигури сравнително бавно освобождаване на миотичното или мидриатично средство чрез йонно заместване на лекарството от налични катиони. В конкретно, неограничаващо изпълнение, киселата високоеластична полимерна киселина може да бъде хиалуронова киселина, а основното средство може да бъде мидриатичното средство - атропин. При смесването на тези два компонента в състава може да се образува полимерната сол - атропин хиалуронат. В друго конкретно изпълнение, хиалуроновата киселина може да взаимодейства с основното миотично лекарство - пилокарпин във вода при температура от 5 до 50°С (като пилокарпинът се протонира чрез поликиселината и се превръща в сол на високоеластичния полимер), следвано от диализа или ултрафилтрация за отстраняване на нереагиралия пилокарпин. Полученият състав, съдържащ пилокарпин хиалуронат, може след това, алтернативно или да бъде стерилизиран и pH и осмолитичността му да се доведат до подходящите за използване (например, без това да се счита за ограничение, когато стойностите за pH са между 6,8 и 7,8, за предпочитане между 7,2 и 7,4 и осмолитичността е 285 ± 55 mOsm/kg и за предпочитане между 290 и 320 mOsm/kg), или може да се отдели чрез вакуумсушене или чрез лиофилизация. В друго конкретно изпълнение на изобретението хиалуроновата киселина може да взаимодейства с мидриатичното средство - фенилефрин във воден разтвор, като се използва излишък от фенилефрин, следвано от диализа, при което се получава фенилефрин хиалуронат.

В неограничаващ пример, отнасящ се до постоянното освобождаване на миотично или мидриатично средство в предната камера на окото, фигура 2 изобразява три характерни случа, като се използват обем на вътреочна течност 310 μΐ и скорост на циркулация на вътреочната течност 1,5 μΐ/min (Schoenwald, 1993, “Pharmacokinetics in Ocular Drug Delivery (глава 10) в Biopharmaceuticals of Ocular Drug Delivery, CRC Press, Inc., Boca Raton, Fl). Единиците за несвързаното лекарство са дадени в mol/1, а единиците за високоеластичните полимери са дадени като еквивалентни единици на 1, които характеризират всеки високоеластичен полимер с което и да е миотично или мидриатично лекарство.

На фигура 2, крива А представя несвързано лекарство, при което началната концентрация от 0,0500 mol/1 се понижава до 0,0084 mol/1 след 6 h разреждане в окото, причинено от скоростта на циркулация на вътреочна течност.

Крива В от фигура 2 представя комбинация от несвързано лекарство (без да присъства високоеластичен полимер) и йонно свързан комплекс на лекарство - високоеластичен полимер. На тази крива, комплексът високоеластичен полимер - лекарство има предварително определена обща константа на свързване 5 х 10 ² (Hayakawa et al., 1983, Macro-molecules 16:1642). Тази стойност е определена за карбоксиметилцелулоза (като типичен пример на анионен високоеластичен полимер) с хидрофилен катион на додецилтриметиламониев йон. От крива В може да се види, че при начална концентрация на несвързано лекарство 0,0500 mol/1 и при 6 h циркулация на вътреочната течност, 0,0340 mol/1 от лекарството остават в предната камера. Тази крайна концентрация е повече от 4 пъти по-висока отколкото крайната концентрация на несвързано лекарство, установена след 6 h.

Крива С на фигура 2 представя йонно свързан комплекс на лекарство - високоеластичен полимер, като началната концентрация от 0,100 еквивалента/1 (даваща равновесна начална концентрация на несвързано лекарство от 0,500 mol/1) се понижава до 0,0354 mol/1 след 6 h престояване в окото, което понижение се дължи на циркулацията на вътреочната течност. Тази крайна концентрация е повече от 4 пъти по-висока в сравнение с крайната концентрация на несвързано лекарство и малко по-висока отколкото тази на крива В. На тази крива, комплексът високоеластичен полимер - лекарство има предварително определена обща константа на свързване 5 х 10'² (Hayakawa et al., 1983, Macromolecules 16:1642).

Следователно, от фигура 2 се вижда, че двата случая на йонно свързан комплекс на миотично или мидриатично лекарство - полимер, ясно показват ефекта на постоянно освобождаване на лекарството с времето, в сравнение с несвързаното лекарство, в предната камера на окото.

Трета група изпълнения, неограничаващи обхвата на изобретението, се отнася до състави, включващи микрокапсули, които се разтворими или могат да набъбват във водна среда и за предпочитане са биоразложими. Тези микрокапсули съдържат миотично или мидриатично средство, като средството може да се отмие с времето, тъй като микрокапсулата бавно се разтваря дезинтегрира се или набъбва. Обикновено, такива микрокапсули е желателно да бъдат по-малки от дължината на вълната на светлината, за да се предотврати разсейване на светлината и увреждане на зрението. В този случай, избраното средство се включва в микрокапсулата при нейното получаване. Тъй като вискозитетът на микрокапсулите е обикновено нисък, може да се добави високоеластичен полимер за поддържане на предната камера.

Разтворими микрокапсули могат да се получат от биоразложими полимери, като например, поли-ОЬ-лактид или поли-ОЬ-лактидсъ-гликолид, от който в суха форма могат да се получат микрокапсули, съдържащи подходящо средство (Clarke et al., 1994, Polymer Preprints 35 (2) : 73). Алтернативно, разтворими микрокапсули могат да се получат от чувствителни към изменението на pH полимери, при които изменението на pH може да предизвика разширяване на микрокапсулата, водещо до получаване на лекарствена система с постоянно освобождаване. Пример за такъв чувствителен към изменението на pH полимер е поли(Е)-лизин-аИ-терефталова киселина, който при стойности на pH над 6 се разширява (Makino et al., 1994, Polymer Preprints 35 : 54). Биоразложими микрокапсули, съдържащи миотично или мидриатично средство, могат да се получат като се използват полимери, като полилактид или полилактид-съ-гликолид, които се разграждат след известно време.

Четвърта група изпълнения съгласно изобретението се отнася до състави, които включват разтворими съполимерни мицели, съдържащи миотично или мидриатично средство, като мицелите имат хидрофилна и хидрофобна част и средството (в неговата незаредена форма) се абсорбира в хидрофобната част на съполимерния мицел (Area et al., 1994, Polymer Preprints 35 : 71). При равновесие, хидрофобно лекарство, като фенилефрин, може да се намира както в, така и извън съполимерния мицел. Когато препаратът се постави в предната камера на окото, докато външното средство се отделя, вътрешното средство може да се освобождава бавно. Такива съполимерни мицели могат да бъдат по своя характер, за предпочитане, хидрофилно - хидрофобни или хидрофилно - хидрофобни - хидрофилни. За предпочитане, хидрофилните блокове се получават от етиленоксид, а хидрофобните блокове от пропиленоксид (етиленоксид - пропиленоксид - етиленоксид съполимери се продават с търговско наименование Pluronic или Ploxamer). Състави, съдържащи съполимерни мицели, могат да се смесят с високоеластичен полимер, като хидроксипропилметилцелулоза, за да се поддържа структурната цялост на предната камера.

Изобретението се отнася и до състави, съдържащи повече миотични средства или повече мидриатични средства.

Количеството миотично или мидриатично средство, участващо в състава, може да бъде такова, че да осигурява желания терапевтичен ефект, т.е. да осигурява желания размер на зеницата за необходимия период от време. Тези количества ще варират за различните средства, но могат да се определят лесно, като се използва известната на специалиста зависимост доза - отговор. Концентрацията на миотичното или мидриатично средство може да варира от 0,001 mg/ml до 20 mg/ml, за предпочитане от 0,025 mg/ml до 10 mg/ml. Един характерен, но неограничаващ пример, е този, в който миотичното средство е ацетилхолин хлорид, комплексът полимер/лекарство може да се получи, като се използва разтвор на ацетилхолин хлорид с ацетилхолин хиалуронат, като концентрацията на ацетилхолина може да бъде 10 mg/ml и осмолитичността може да бъде доведена до 305 mosm/kg с манитол. Друг характерен, но неограничаващ пример, е този, в който миотичното средство е пилокарпин хидрохлорид, комплек сът полимер/лекарство може да се получи, като се използва разтвор на пилокарпин хидрохлорид с пилокарпин хиалуронат, като концентрацията на пилокарпина може да бъде 1 mg/ml, a осмолитичността да се доведе до 305 mosm/kg с манитол. В друг характерен, но неограничаващ пример, се използва мидриатичното средство атропин сулфат и разтвор на атропин хиалуронат, съдържащ атропин сулфат, може да се приготви, като концентрацията на атропина може да бъде 0,3 mg/ml и осмолитичността може да се доведе до 305 mosm/kg с манитол. Във всеки от горните примери в този параграф, катионното лекарство може да се смеси с комплекса полимер/лекарство в стерилна вода и след това осмолитичността да се регулира с помощта на неутралното средство манитол.

Тъй като е важно по време на очна операция да се поддържа осмолитичността на предната камера на окото, съставите съгласно изобретението за предпочитане имат такава осмолитичност, че при въвеждането им в окото да не променят неблагоприятно осмолитичността на предната камера. Известно е, че осмолитичността на естественото съдържимо в предната камера е 301 - 305 mosm/kg (Geigy Scientific Tables, t. 1, Ed. C. Lentner, осмо издание, 1981, Basle, Switherland). Осмолитичността на йонния комплекс високоеластичен полимер - лекарство е възможно да се поддържа с помощта на излишък от лекарството в неговата солева форма (например, 3,0 %-ен разтвор на фенилефрин хлорид е изотоничен в сравнение с 0,9 тегл. % разтвор на натриев хлорид), или с помощта на разтвор на неутрален агент, или на смес с неутрален агент, такъв като глицерин (като 2,6 тегл. % разтвор е изотоничен по отношение на 0,9 тегл. % разтвор на натриев хлорид) или манитол (като 5,07 % разтвор е изотоничен по отношение на 0,9 тегл. % разтвор на натриев хлорид). Ако се използват обичайните изотонични разтвори, които могат да съдържат натриеви йони, калиеви йони, калциеви йони и т.н., то тези йони могат преждевременно да изместят лекарството от йонния комплекс, като го освободят в разтвора и е възможна необходимостта от добавяне на излишък от катионното лекарство, за да се възстанови равновесието полимер - лекарство. В предпочитани изпълнения съгласно изобретението осмолитичност та на съставите е в границите от 280 до 340 mosm/ kg и е за предпочитане от 280 - 340 mosm/kg.

За да се поддържа структурната цялост на предната камера на окото, съставите трябва да бъдат достатъчно вискозни, за да предпазят камерата от деформация при хирургична намеса. Съставите трябва, също, да бъдат достатъчно течливи, за да позволят въвеждането им в предната камера чрез инжектиране или екструзия, както и отстраняването им (например, чрез промиване) в края на хирургичната операция. Вискозитетът на състава, съгласно изобретението, е между 1 000 и 60 000 cSt и е за предпочитане между 2 500 и 40 000 cSt. Когато се използват високоеластични полимери, техните концентрации са за предпочитане от 10 mg/ml до 30 mg/ml във воден (за предпочитане изотоничен) разтвор.

Методът съгласно изобретението е особено подходящ за използване при различни очни хирургически операции, такива операции, които е желателно да се провеждат при разширена зеница, включително интракапсуларна и екстракапсуларна хирургия и фистулизиране, както и при процедури, които е желателно да се изпълняват при миотична (стеснена) зеница, включително при хирургия на предната част, като хирургично разделяне на стъкловидно/корнеално слепване, разделяне на ирис/корнеално слепване и поставяне на факични рефракционни имплантанти и вторични афакични имплантанти.

Така например, без това да служи за ограничаване, при използване на състави, съдържащи мидриатично средство, методът може да се прилага в стандартна екстракапсуларна катарактна хирургия, провеждана с външно приложена или ретробулбарна анестезия. Ретробулбарната анестезия е способна да направи ириса в известна степен по-чувствителен към разширяващи или свиващи капки (закон на Starling). Съгласно метода съставът може да бъде инжектиран в предната камера преди и/ или след подходяща капсулотомия. След това може да се приложи иригация, аспирация, експресия или факоемулгиране на катаракта. След това може да бъде поставен имплантанта и остатъчния мидриатичен вискозен материал може да се промие от окото. При такива процедури методът можа да помогне за изваждане на лещата и поставяне на имплантанта.

В друг пример миотични състави, използвани в метода от изобретението, могат да се използват в стандартни техники за поставяне на миопичен рефракционен имплантант. След провеждане на парацентеза, миотичният състав се инжектира в предната камера. След това, се прави входящ разрез, поставя се имплантанта, раната се зашива и вискозният миотичен състав се промива от окото.

Използването на състави съгласно изобретението дава много предимства. Преди всичко. изобретението осигурява състав, който може едновременно да притежава механично и фармацевтично действие, полезно в очната хирургия. На второ място, съставите съгласно изобретението са в състояние да задоволят една дълго съществуваща необходимост от средства за постоянно освобождаване на миотични или мидриатични агенти по време на операция. Трето предимство на съставите съгласно изобретението е способността им да предотвратяват или ограничават повишаване на вътреочното налягане, което може да е свързано с използването на високоеластичен разтвор, който не съдържа миотично средство. Освен това (четвърто предимство), съставите съгласно изобретението могат да се използват за предотвратяване на задна или предна синехия чрез поддържане зеницата, разширена в периода, непосредствено след операцията.

Освен това, при конвенционална хирургия, загубата на камерата и хипотонията се съпроводени със загуби на тонуса и функцията на ириса. Тъй като вискозните състави съгласно изобретението поддържат камерата и в известна степен вътреочното налягане и са в контакт с ириса продължително време, се създава допълнителен ефект, при който поддържането на камерата, повишаването на тонуса и отговора на ириса и освобождаването на лекарството се постигат едновременно. Допълнително, особено, когато е необходимо стеснение на зеницата (миоза), продължително въздействие на миотици може да притъпи склонността на високоеластичния полимер да повишава налягането.

Описание на фигурите

Фигура 1 - Clemente, 1978, “Anatomy”, Lea and Fibiger, Philadelphia, фиг. 501.

Фигура 2 - ефекти на разреждане на миотични или мидриатични средства в предната камера на окото.

Патентни претенции

Claims (20)

1. миотични или мидриатични средства в предната камера на окото.

   Патентни претенции

   1. Метод за поддържане структурната цялост на предната очна камера и размера на зеницата при операции, характеризиращ се с това, че се прилага състав, който съдържа високоеластичен полимер и средство, избрано от групата, включваща миотични и мидриатични средства, или биоразложими микрокапсули на база миотични и мидриатични средства, или съполимерни мицели, съдържащи миотични и мидриатични средства.
2. 2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се прилага състав, който съдържа кисел високоеластичен полимер и алкално миотично или мидриатично средство.
3. 3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е хиалурова киселина и средството е атропин.
4. 4. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е хиалурова киселина и средството е пилокарпин.
5. 5. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е хиалурова киселина и средството е фенилефрин.
6. 6. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е хиалурова киселина и средството е изопилокарпин.
7. 7. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер и средството са включени в комплекс, като комплексът е ацетилхолинов хиалуронат.
8. 8. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се прилага състав, който съдържа анионен високоеластичен полимер и катионно миотично или мидриатично средство.
9. 9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е натриев хиалуро нат и средството е атропин сулфат.
10. 10. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е хондроитинсулфат и средството е пилокарпин хидрохлорид.
11. 11. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е натриев хиалуронат и средството е фенилефрин хидрохлорид.
12. 12. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е натриев хиалуронат и средството е ацетилхолин хлорид.
13. 13. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е натриев хиалуронат и средството е пилокарпин хидрохлорид.
14. 14. Метод съгласно претенция 8, характеризираш се с това, че в прилагания състав високоеластичният полимер е натриев хиалуронат и средството е изопилокарпин хидрохлорид.
15. 15. Метод съгласно претенция 1, характеризираш се с това, че се прилага състав, който съдържа биоразложими микрокапсули на база миотични и мидриатични средства.
16. 16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че микрокапсулите са изградени от полилактид.
17. 17. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че микрокапсулите са изградени от съполи (лактидгликолид).
18. 18. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се прилага състав, който съдържа съполимерни мицели, съдържащи миотични и мидриатични средства, като мицелите имат хидрофилна и хидрофобна част и средството се абсорбира в хидрофобната част на съполимерния мицел.
19. 19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че мицелът включва блок-съполимер на етиленоксид - пропиленоксид -етиленоксид.
20. 20. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че мицелът включва допълнително фенилефрин.

    Приложение: 2 фигури