BG62546B1 - Твърда формулировка за защита на селскостопански култури иметод за получаването й - Google Patents

Description

(54) ТВЪРДА ФОРМУЛИРОВКА ЗА ЗАЩИТА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ КУЛТУРИ И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО Й

Област на техниката

Изобретението се отнася до формулировки за защита на селскостопански култури, които са в твърда форма, например прах, гранули или таблетки.

Предшестващо състояние на техниката

Агентите за защита на селскостопански култури се приготвят като твърди или течни състави, обикновено под формата на концентрат за лесно използване и транспортиране, който се разрежда с вода от потребителя преди употреба. Често е необходим повърхностно активен агент, за да се улесни разреждането, и той е включен във формулировката.

Течните формулировки под формата на емулгиращи концентрати съдържат много голяма част органичен разтворител (често до 80%) и все повече са критикувани за ефекта им върху околната среда; емулсионните концентрати имат по-високо съдържание на вода, но все пак съдържат органични разтворители. Суспензионните концентрати, които са друга течно форма на базата на вода, често са вискозни и това създава проблеми с използването, както и загуба на активен компонент, оставащ при пакетирането.

Твърдите формулировки също имат недостатъци. При по-разпространените гранули, по-специално прахове може да има трудности при измерването, но по-важното е, че те могат да бъдат под формата на фин прах и да предизвикат инхалационни опасности за производителя и потребителя. Таблетките не се използват много, защото те обикновено бавно се разтварят. Освен това е открито, че твърдите формулировки обикновено имат по-ниска биологична активност от тази на течните формулировки. Също така, при лесните технологии на смесване на мястото на използване, обикновено на полето, свойството на твърдите форми да не диспергират веднага може да предизвика не само запушване на разпръскващата апаратура с недиспергирал състав, но също и да доведе до неадекватно приложение на активния компонент спрямо третираната селскостопанска култура.

Така има необходимост от бързо диспергираща, твърда формулировка за защита на селскостопанските култури, която да има подобри характеристики за използване и по-висока биологична активност в сравнение с конвенционалните форми и която да задоволи изискванията за екологичност и да осигури ефективен продукт за фермера, лесно приложим на полето.

Заявителите откриват, че твърда формулировка, получена чрез съвместно екструдиране на активния компонент, защитаващ селскостопанските култури, с поливинилпиролидон, последващо охлаждане и смилане на екструдата, проявява изключително висока скорост на диспергиране във вода и има пълния биологичен потенциал на активния компонент за защита на селскостопанските култури. За още по-лесно манипулиране гранулираният продукт може да се пресова в таблетна форма или агломерира в по-големи гранулни маси.

Поливинилпиролидонът (PVP) се използва широко във фармацевтичната индустрия като свързващо вещество или носител на фармацевтично активните компоненти, по-специално, за да улесни разтварянето и употребата на по-малко разтворими активни материали. Когато се използва като базова матрица за твърди разтвори, се употребява обикновено като метод за получаване, изпаряване на разтворителя: активният компонент и PVP се разтварят заедно в подходящ органичен разтворител и след това разтворителят се изпарява, като остава твърдото вещество в аморфна форма. Етапите на сушене и на възстановяване на разтворителя (за да се предотврати замърсяването на околната среда) са трудни и скъпи технологични етапи.

Стимулът за използване на PVP в индустрията за защита на селскостопанските култури е малък, тъй като дисперсните проблеми са решени чрез употребата на повърхностно активни/емулгиращи агенти.

Освен това, има предразсъдъци срещу използването на PVP при високите температури, получавани при екструдирането. Техническият бюлетин 2550-006 на GAF (Great Britain) Limited, сега известен като ISP Europe Ltd., озаглавен “PVP Polyvinilpyrrolidone-physical, chemical physiological and functional properties” съветва да се избягва излагането на твърде високи температури.

В “PVP-A Critical Review of the Kinetics and Toxicology of Polyvinilpyrrolidone (Povidone)” от Robinson, Sullivan Borzelleca също се посочва: “При обикновени условия PVP е стабилен като твърдо вещество и в разтвор. Твърдото вещество допуска загряване във въздушна среда за 16 h, при 100°С, но при 150°С се появява потъмняване и загуба на разтворимостта”.

Поради очевидната му тенденция към разлагане употребата на PVP и подобни полимери като термопластични носители при лекарства е изключена.

US-A-4801460 предлага използването на специфични форми на PVP при инжекционно формоване и екструдиране с фармацевтично активен компонент, но предупреждава, че под определена температура е необходимо разтопяване или размекване, за да се избегне възможно термично и/или окисляващо увреждане на полимера и предлага температурите на екструдиране да бъдат под 130°С. Също така, описаният метод изисква формоването или екструдирането и последващото оформяне да се проведе при 50 до 180°С и води до получаването на таблетки за контролирано освобождаване на активния компонент. При тези препарати активният компонент се освобождава бавно във времето и наистина от примерите се вижда, че минималното време за пълно освобождаване на активния компонент от таблетка, получена чрез екструдиране, е 16 min, максимумът е 8 h. Този тип твърда формулировка е напълно неподходяща за използване като твърда формулировка за защита на селскостопанските култури, където се изисква и се очаква бързо диспергиране при разреждане с вода. US-A-4801460 отбелязва накратко, че екструдиращият метод може да се приспособи да осигури форми за бързо освобождаване. Това се счита за възможно само чрез промяна на вида и количеството на мономерите, участващи при синтеза на поливинилпиролидоновия полимер (колона 5, ред. 22-25) и не са дадени примери за такива “теоретични” форми. Заявителите считат, че когато се осъществява сухо екструдиране на стопилка и оформяне при повишена температура на смес, базирана на PVP, получената таблетка е подходяща само за забавено освобождаване на активните компоненти.

Техническа същност на изобретението

Заявителите откриха, че като се използва метод от изобретението, се получава изненадващо твърда формулировка, при която може да се постигне пълно освобождаване на активния компонент за по-малко от 1 min. Освен това, открито е, че активността на твърда формулировка, получена по този начин, е по-голяма от тази на формулировка, приготвена чрез изпаряване на разтворителя и е равна на активността, проявявана от стандартна, търговска форма, съдържаща емулгиращ концентрат от същия активен компонент.

Изобретението осигурява метод за получаване на твърда формулировка от агент, защитаващ селскостопанските култури, който метод включва съвместно екструдиране на активен компонент с поливинилпиролидон (PVP), следва охлаждане на екструдата, докато стане крехък, и накрая смилане.

Смилането е процес на първоначално разбиване, раздробяване и пулверизиране, който води до получаване на малки гранули от екструдат. Ако е необходимо, смленият екструдат, получен по метода от изобретението, може да се пресова (без загряване) до таблетна форма или агломерира в гранули, без да се загубят характеристиките на бързо диспергиране. Ако е необходимо, инертни технологични добавки, такива като повърхностно активни диспергатори или овлажнители, пълнители и др., се смесват със смления екструдат преди таблетирането или агломерирането.

Охлаждането на екструдата трябва да се проведе незабавно след процеса на екструдиране и може да се осъществи по който и да е подходящ конвенционален начин. Установено е, че е полезно екструдатьт да се прекара през въртящ се цилиндър, който се охлажда например, като се използва студена вода или по избор смес студена вода-антифриз. За предпочитане е екструдатьт да се охлажда бързо, до температура от 5 до 25°С, по-специално 10 до 15°С. Екструдатьт може да бъде източен или, ако е необходимо, остърган или отчупен от цилиндъра и доставен директно до подходящо смилащо устройство, като например въртяща се мелница или, за предпочитане, чукова мелница. Като се използва комбинирано устройство от охлаждащ, въртящ се цилиндър и въртяща се мелница, е възможно да се осъществи охлаж3 дането и смилането в една и съща апаратура.

След смилането е препоръчително да се класифицира или пресее полученият екструдат, за да се получат частици с големина, която да е най-подходяща за по-нататъшна обработка. Частиците с по-малък размер могат да се рециклират в етапа на екструдиране; частиците с по-голям размер могат да се рециклират в етапа на смилане.

Подходящо е смилащата апаратура да е такава, че да се постигнат частици с консистенцията на гранули, имащи диаметър, например около 250 pm. Твърдата формулировка, получена по този начин, се съпътства след таблетирането от незначително количество прах, който би предизвикал проблеми, по-специално с боравенето или свързани със загуба на продукт.

За самата екструзия може да се използва всяка подходяща апаратура за екструзия. Екструдерите, най-общо, се състоят от цилиндричен барабан, в който материалите се загряват и се придвижват през барабана чрез наймалко един въртящ се шнек. Така в барабана се извършва срязване, стриване и омесване при повишена температура. По този начин активният компонент и PVP се смесват на молекулно равнище и под въздействието на комбинацията от външно приложена топлина и вътрешната, срязваща сила, която създава още вътрешна топлина в сместа, се образува твърд разтвор на активен компонент в PVP.

Подходящата екструдираща апаратура включва двойношнеков, съвместно въртящ се екструдер, такъв като използвания в хранителнообработващата, фармацевтичната и полимеробработващата индустрия. Обикновено екструдирането се провежда в двойношнеков екструдер с барабан с охладена захранваща зона и с най-малко една зона на топене. При две или повече зони на топене всяка зона на топене е с различна температура в съответствие със степенуван температурен профил. За предпочитане, температурата на топене или температурният профил са такива, че екструдатът при напускане на екструдерния барабан да има температура от 50 до 200°С, например от 150 до 200°С, но за предпочитане от 80 до 200°С. Зоните в екструдерния барабан могат да бъдат няколко, например от 4 до 9, като всяка има определена температура, получена обикновено от комбинация от външно, електрическо нагряване на барабана, вътрешни, срязващи сили и, ако е необходимо, водно охлаждане. Температурата на смесените материали в барабана често е значително по-висока от приложената температура поради топлината, създадена от вътрешната, срязваща сила. За да се поддържа определена температура за всяка зона, може да е необходимо външно охлаждане, например с вода, или загряване. Екструдерът може да включва изтеглячна плоча, за да се подпомогне последващата обработка на екструдата, но всъщност няма нужда от такава изтеглячна плоча и ако например се използва също и охлаждащ въртящ се цилиндър или комбинирано устройство охлаждащ въртящ се цилиндър/ въртяща мелница се предпочита да няма изтеглячна плоча на машината. Екструдерът може също да включва отделна секция за предварително смесване, ако е необходимо.

При подходящ подбор на апаратурата за процеса от изобретението работата по формулирането може да се провежда без прекъсване, като това се предпочита при търговски мащаби.

Всеки агент, защитаващ селскостопанските култури, може да се формулира по метода от изобретението при условие, че той се разтваря в PVP, за да образува твърд разтвор и че не се разлага химически по време на екструдирането. Температурният профил на екструдиращия процес трябва да бъде такъв, че процесът да работи при температури, съвместими с точките на топене на активния компонент и PVP. За предпочитане екструдирането се провежда при или по-специално над точката на топене на сместа активен компонент/ PVP. Освен това, количеството на използвания активен компонент зависи от степента, до която той е разтворим в PVP. Дори и ако се превиши границата на разтворимост на активния компонент в PVP, все още е възможно да се получи твърда формулировка чрез процеса от изобретението, но диспергиращите и биологични характеристики могат да са влошени. Естествено за всеки компонент такова оптимизиране на работната температура и на съотношенията на компонентите за процеса може да се осъществи чрез рутинно експериментиране. За предпочитане е да се използва защитен агент за селскостопански култури с температура на топене от 60 до 200°С.

Активни компоненти, които са подходящи за формулировката, съгласно метода от изобретението са: инсектициди, включително пиретроиди, например: 5-бензин-З-фурилметил (Е) - (1R) -цис-2,2-диметил-3- (2-оксотиолан3-илиденметил)циклопропан-карбоксилат; метрин (3-феноксибензил(1И5)-цис-транс-3-(2,2дихлоровинил)-2,2-диметилциклопропанкарбоксилат) ; фенпропатрин ((И5)-а-циано-3-феноксибензил 2,2,3,3-тетраметилциклопропан-карбоксилат); есфенвалерат ((З)-а-циано-З-феноксибензил (S) 02 (4-хлорофенил) -3-метилбутират); фенвалерат ((RS-а-циано-З-феноксибензил (RS) -2- (4-хлорофенил) -3-метилбутират) цифлутрин ((RS) -а-циано-4-флуоро-З-феноксибензил (1RS) -цис-транс-3- (2,2-дихлоровинил) -2,2диметилциклопропанкарбоксилат); бета-цифлутин (реакционна смес, състояща се от две енантиомерно двойки в подходящо съотношение 1:2 (S) -а-циано-4-флуоро-З-феноксибензил (1R) -цис-

3- (2,2-дихлоровинил) -2,2-диметилциклопропанкарбоксилат и (R) -а-циано-4-флуоро-З-феноксибензил (1S) -цис-3- (2,2-дихлоровинил) -2,2-диметилциклопропанкарбоксилат с (S)-a-unaHO-

4- флуоро-З-феноксибензил (1R) -транс-3- (2,2дихлоровинил) -2,2-диметилциклопропанкарбоксилат и (И)-а-циано-4-флуоро-3-феноксибензил (1S) -транс-3- (2,2-дихлоровинил) -2,2-диметилциклопропанкарбоксилат); ламбда-цихалотрин (реакционен продукт, съдържащ равни количества от (5)-а-циано-3-феноксибензил(г)(1R) -цис-3- (2-хлоро-3,3,3-трифлуорофенил) -

2.2- диметилциклопропанкарбоксилат и (R)-aциано-3-феноксибензил (Z) - (1S) -цис-3- (2-хлоро-3,3,3-трифлуорофенил)-2,2-диметилциклопропанкарбоксилат; цихалотрин (RS)-a-unaно-3-феноксибензил (Z) - (1RS) -цис-3- (2-хлоро3,3,3-трифлуорофенил)-2,2-диметилциклопропанкарбоксилат); делтаметрин ((5)-а-циано-3феноксибензил (1R) -цис-3- (2,2-дибромовинил-

2.2- диметилциклопропанкарбоксилат); циперметрин ((RS) -a-циано-З-феноксибензил (1RS) цис-транс-3- (2,2-дихлоровинил) -1,1 -диметилциклопропанкарбоксилат) и алфа-циперметрин (рацемат, съдържащ (8)-а-циано-3-феноксибензил (1R) -цис-3- (2,2-дихлоровинил-2,2-диметилциклопропанкарбоксилат и (И)-а-циано-З-феноксибензил (1S) -цис-3- (2,2-дихлоровинил) -2,2диметилциклопропанкарбоксилат); органофосфати, например хлорфенвинфос (2-хлоро-1(2,4-дихлорофенил)винил диетил фосфат); мевинфос (метил 3-(диметоксифосфиноилокси)бут-2-еноат) и тетрахлорвинфос ((г)-2-хлоро-1 - (2,4,5-трихлорофенил) винил диметилфос- фат); фенбутатин оксид (бис[транс(2-метил-2фенилпропил)тин]оксид); флуфеноксурон (1[4-(2-хлоро-а,а,а-трифлуоро-р-толилокси)-2флуорофенил] 3- (2,6-дифлуоробензоил) карба5 мид) и триазамат (етил(3-терц-бутил-1-диметилкарбамоил-1 Η-1,2,4-триазол-5-илтио)ацетат); хербициди включващи флампроп-М (Nбензоил-N- (З-хлоро-4-флуорофенил) -D-аланин; неговия изопропилов естер - изопропил N-бен10 зоил-N- (З-хлоро-4-флуорофенил) -D-аланинат;

а метиловия естер - метил N-6eH3owi-N-(3-xaoро-4-флуорофенил)-D-аланинат и цианазин (2(4-хлоро-6-етиламин-1,3,5-триазин-2-иламин) -2метил-пропионитрил); и фунгициди, включва15 щи трифурин (М,М’-[пиперазин-1,4-диилбис [ (трихлорометил) метилен] ] диформамид); алдиморф и диметоморф ((4-(3-(4-хлорофенил)-3(3,4-диметоксифенил)акрилоил] морфолин (съотношението Z към Е нормално е 4:1)).

При пиретроидите, алфациперметрина поспециално, може да се формулира с PVP чрез екструдиране. Когато алфа-циперметринът е активен компонент, процентното съдържание в твърдата формулировка може да бъде в обхвата от 25 0,1 до 40% мас. на маса (m/m). За предпочитане се използва обхвата от 30 до 35% m/m.

Активният компонент може да се използва в твърда или течна форма. Ако е течна, активният компонент може да се дозира в екс30 трудера през отвор за течно захранване.

PVP е добре известен търговски продукт, достъпен в множество форми от фирмите BASF и ISP например. Водоразтворимият полимер и неговото получаване е описано в inter alia. 35 The Merck Index, 11th Edition, Monograph 7700. Подходящи за използване в изобретението са всички достъпни форми на PVP полимерите без ограничение. Желателно е те да имат Fikentscher К стойност, виж US-A-2706701 или Cellulose40 Chemie 13 (1932), стр. 58-64 и 71-64, в обхвата от 10 до 100, представляваща молекулно тегло от около 5000 до 700000. Предпочитани са PVP полимери с К стойност от 20 до 40, поспециално 25 до 35. Желателно е полимерът 45 да е хомополимер на винилпиролидонови мономери, но може да се използва като кополимер при условие, че най-малко 50% или повече от полимерните съставни части са винилпиролидонови мономери.

PVP може да се получи по всеки конвенционален начин, например чрез полимеризация, предизвикани от водороден пероксид или от органичен пероксид в подходящ разтворител, такъв като вода или подходящ органичен разтворител.

Естествено PVP трябва да се стопява при работната температура на екструдера и може да се налага да се избира съвместим PVP по точката на топене на активния компонент и по необходимата температура на екструдиране. За екструдиране с активния компонент алфа-циперметрин е открито, че много подходящ е PVP полимерът “Agrimer 30”, достъпен от ISP. Agrimer 30 има К стойност 30. Този полимер има температура на превръщане в стъкло от 156 до 157°С; когато се смеси с алфа-циперметрин, който има температура на топене 77°С, типичната температура на превръщане в стъкло на сместа е от порядъка на 146°С. Подходящата работна температура на екструдиране или подходящият температурен профил за такива смеси са такива, че екструдатът да е стопилка с температура от над 77°С и за предпочитане над 110°С (както е установено чрез рутинно експериментиране). Такива смеси се екструдират задоволително до 185°С.

Полученият чрез полимеризация във вода PVP често може да има високо водно съдържание (от порядъка на 5% тегл.). Полученият по други начини PVP също може да поглъща вода от атмосферата поради неговия хигроскопичен характер. Когато по метода от US4801460 е необходимо да се използва NVP (друго съкращение за PVP) с водно съдържание, не повече от 3,5% тегл., защото “високите водни съдържания са вредни поради това, че изпаряването на водата, след като екструдатът от полимер/активен компонент се появи от изтеглячната плоча, довежда до порести отливки или дори може да се получат отливки с разкъсвания по повърхността”, обработката на екструдата, изисквана от изобретението, показва, че водното съдържание на PVP не е критично. Когато трябва да се използва PVP с водно съдържание, по-високо от например 3,5% тегл. и е необходимо да има ниско, остатъчно, водно съдържание в екструдата, водната пара се извлича под вакуум, например чрез вакуумна помпа, при екструдирането, което е друга предпочитана характеристика на изобретението. Предпочита се да се използва екструдер, който да има един или повече вентилационни отвора за отделяне на влагата, свързани с предпазващо средство за предотвратяване на загу20 би на твърд материал през вентилационния отвор и вакуумна помпа за отделяне на водна пара.

Ако е необходимо, други компоненти мо5 гат да бъдат съвместно екструдирани с активния компонент и PVP. Могат да се използват и допълнителни активни компоненти или технологични добавки, например пластификатори, като карбамид, глицерол или 1Ч-метил-2-пиро10 лидон. Допълнителните компоненти зависят от крайната употреба на формулировката и/или от основните екструзионни компоненти. Така например за екструдиране на алфа-циперметринов технически материал, който е рацемич15 на смес от две цис-2-изомери, екструзионният материал трябва да се направи леко кисел, за да се предотврати епимеризация или инверсия на цис-2-изомерите до цис-1-изомерите. В компонентите за екструдиране се включва органична киселина, като бензоена киселина или за предпочитане толуенсулфонова киселина за предпочитане в обхвата от 0,5 до 0,9% m/m. Очакват се също полезни резултати от включването на водоразтворими соли, такива като калиев кисел сулфат или натриев сулфат. Калиевият кисел сулфат по-специално е за предпочитане. Екструзионните компоненти могат да се добавят заедно или отделно в екструдера. Подходящо е като екструдерно захранване да се използва смес или съчетание от компонентите.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери илюстрират изобретението. FASTAC е регистрирана търговска марка за алфа-циперметрин и е по-конкретно рацемат, съдържащ (S) -а-циано-3-феноксибензил (1R) -цис-3 - (2,2-дихлоровинил) -2,2-диметилциклопропанкарбоксилат и (К)-а-циано-З-феноксибензил (1S) -цис-3- (2,2-дихлоровинил) -2,2диметилциклопропанкарбоксилат. “m/m” означава “масови/маса”. TORQUE е регистрирана търговска марка за фенбутатин оксид и CASCADE е регистрирана търговска марка за флуфеноксурон.

Пример 1. Комбинация от следните прахообразни материали се смесва, като се използва конусовиден смесител % m/m

FASTAC (технически материал от Shell International

Chemical Company)	33,0
Поливинилпиролидон (PVP),
Agrimer 30 ot
ISP (Europe) Ltd.	66,5
р-толуен сулфонова
киселина (ex B.D.H.Ltd.)	0,5
Проба от 5 kg смесен материал се пода-

ва в APV МР2030 двойношнеков съвместно въртящ се екструдер, 25:1/ L/D (дължина върху диаметър), K-tron Т20 обемен подавач с разбъркващ бункер се използва за захранване на екструдера. Екструдерният барабан, който се нагрява електрически и се охлажда с вода, е снабден с вакуумна помпа през вентилационен отвор, която се използва при образуване на стопилкова преграда. Температурите в стопилковата зона на барабана (общо девет) се нагласява да са между 25 и 175°С (от началото към края на барабана).

Създава се вакуум, когато се образува стопилкова преграда, за да се отдели водната пара, образувана в барабана от остатъчното влагово съдържание на PVP. Екструдерните шнекове са конструирани така, че да се получи конвейерна секция, последвана от витлосрязваща/смесителна секция. Накрая екструдата се доставя до края на барабана и се екструдира без изтеглячна плоча. Следи се температурата на екструдата. Провеждат се определен брой екструдирания, като измерените температури на екструдата са от 80 до 181°С.

При всеки експериментален опит екструдатьт, който е вискозна термопластична стопилка, се насочва към охладен въртящ се цилиндър (охладен с вода при 4°С). Екструдатът бързо се охлажда до получаване на крехък, стъкловиден материал и се отделя под формата на късчета чрез шипове, въртящи се близо до повърхността на по-големия от двата охладени въртящи се цилиндъра. Материалът на късове се раздробява чуково и със сито се нарязва до приблизително 250 цт. След това той се смесва с типични таблетиращи инертни материали и се пресова до таблетки, като се използва таблетираща машина. В екструдатът не се забелязва кристален FASTAC, когато се използва диферинциална сканираща калориметрия (Perkin-Elmer DSC 7 машина) и когато се загрява при нормалната температура на топене на FASTAC.

За FASTAC-PVP твърди разтвори, получени както в таблетна предварително грану лирана форма, нарязана със сито до от около 250 до около 500 μ, така и в пресована таблетна форма, е открито, използвайки впръскваща апаратура в Hardy RY 15 торба, при нормални полеви концентрации на разреждане с вода, че освобождават повече от 80% мас. от активния компонент за по-малко от 1 min.

Пример 2. Сравнява се биологичната активност на два твърди разтвора на FASTACPVP и на търговски емулгиращ концентрат, като се използват ларви на египетски памучен листов червей, Spodoptera littoralis.

FASTAC формулировка А се получава чрез екструдиране на гореща стопилка, последвано от смилане, както е описано в пример 1, за да се получи гранулирана композиция:

FAST АС технически материал	333 g
Поливинилпиролидон,
Agrimer 30	662 g
Бензоена киселина	5 g
FASTAC формулировка В се получава

чрез разтваряне на FASTAC техническия материал и на PVP в смес от дихлорметан и метанол при съотношение 80/20 m/m, след което се отделя разтворителят под вакуум:

FASTAC технически материал 333 g

Поливинилпиролидон,

Agrimer 30 666 g

Ортофосфорна киселина 1 g

FASTAC формулировка Се 100g/l търговски емулгиращ концентрат.

За да се определи активността на формулировките в лабораторията, но при дози, подходящи за полето, се използва биоанализ, при който тестов инсект се подлага на напръскване за определено време с изсушена утайка.

Всяка формулировка се разрежда с питейна вода и се получават разтвори с дози от 40, 20 и 10 g ai/ha, които се прилагат с пръскачка при скорост 375 l/ha. На индивидуално третиране се подлага вътрешната повърхност на горната и на долната части на тарелка petri с диаметър 9,0 cm. Когато разпръснатите утайки изсъхнат, десет ранни 4 th instar S.littoralis ларви се вкарват в дълбоката половина на тарелката petri и се поставят похлупакът. Това гаран-тира, че всички повърхности, с които ларвите могат да контактуват, са третирани. След период от 12,5 min излагане на въздействие отделните групи ларви се пренасят в нетретирана среда в 9,0- cm пластмасова тарелка petri, в която има парче от листо на китайско зеле, необходимо за храна. Процентът смъртност се изчислява средната стойност.

определя след 24 h. Тестовете се повтарят и се Резултатите са дадени в таблица 1.

Таблица 1

FASTAC формулировка	Доза, g ai/ha	Тест 1	% Смъртност Тест 2	Средно
А	40	100	100	100
	20	100	90	95
	10	60	30	45
В	40	100	100	100
	20	90	90	90
	10	30	10	20
С	40	100	100	100
	20	90	10	95
	10	70	80	75

Отбелязано е, че формулировката А се превръща много добре и бързо в дисперсия сред прибавяне на вода. В сравнение формулировката В се нуждае от много повече време, за да диспергира поради по-голямата гъстота на продукта, получен чрез изпаряване на разтворителя.

Както се вижда, въпреки, че всички имат добро действие при най-високите дози на активен ингредиент (ai), формулировката В проявява най-лошо действие при по-ниски ai нива. Фор-мулировката А, екструдираната FASTACPVP формулировка показва ефективно действие в повечето случаи, което е равно на действието на базираната на разтворител, търговска FASTAC формулировка, без обаче да изисква нежелан разтворител нито при приготвянето й, 35 нито като компонент. Подобни биологични експерименти показват ефикасността на горните формулировки срещу PsyIla pyricola при круши.

Пример 3. PVP формулировки на TORQUE, CASCADE и смеси на TORQUE и CAS- 40 CADE се получават чрез екструдиране на гореща стопилка и последващо смилане, както е описано в пример 1, с тази разлика, че екструдерът има седем зони на загряване, като всички са с температура 120°С и производителността 45 е 5 kg/h. Екструдираните по този начин състави са следните:

D) TORQUE 410 g

Empicol LZ 50 g

N-метил пиролидон 50 g Поливинилпиролидон K 30 q.v. 1 kg

E) TORQUE 350 g CASCADE 38 g

Empicol LZ 50 g

Калиев хидрогенсулфат 10 g N-метил пиролидон 50 g Поливинилпиролидон K 30 q.v. 1 kg

F) CASCADE 400 g

Empicol LZ 50 g

Толуенсулфонова киселина 10 g N-метил пиролидон 50 g Поливинилпиролидон q.v. 1 kg Всяка or горните формулировки се оценява за акарицидна активност срещу двуточков паякообразен червей Tetranychus urticae върху френски боб чрез разпръскване на формулировки с различни концентрации. Процентът увредени растения се оценява 15 или 19 дни след третиране (DAT), като резултатите са показани в таблица 2.

Таблица 2.

Формулировка	Доза, ppm ai	% увреждания
D) TORQUE	40	1,0)
	13	11,2) при 15
		DAT
	4	39,1)
Е) TORQUE/
CASCADE	40	1,0)
	13	26,3) при 15
		DAT
	4	52,6)
F) CASCADE	7,5	11,2)
	2,5	36,6) при 19
		DAT
	0,75	62,1)

Подобни биологични експерименти показват ефикасността на горните формулировки срещу Panonychus ulmi червей при ябълки.

Пример 4. PVP формулировка на диметоморф, съдържаща 25% тегл./тегло активен 5 компонент и анионно повърхностно активно вещество, се получава чрез горещо екструдиране с последващо смилане, както е описано в пример 1, с тази разлика, че температурата на екструдера е 165°С. Формулировката показва 10 незначително разлагане на активния компонент и проявява фунгицидна активност, сравнима с тази на стандартни търговски диспергиращи концентрирани формулировки на диметоморф.

Claims (9)

15 Патентни претенции

1. Метод за получаване на твърда формулировка на агент за защита на селскостопански култури, характеризиращ се с това, че 20 включва съвместно екструдиране на активен компонент с поливинилпиролидон, охлаждане на екструдата до крехкост и смилане.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че смленият екструдат се 25 пресова в таблетна форма или се агломерира в гранули.

3. Метод съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че екструдатът се охлажда до температура от 5 до 25°С. 30

4. Метод съгласно която и да е от пре- тенции 1 до 3, характеризиращ се с това, че екструдирането се провежда при температура на топене или степенуван температурен профил такива, че екструдатът при напускане на екструдерния барабан да има температура от 50 до 200°С.

5. Метод съгласно която и да е от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че водната пара се изтегля под вакуум при екструдиране.

6. Метод съгласно която и да е от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че активният компонент е пиретроид, ацилов карбамид, фенбутатин оксид или диметоморф.

7. Метод съгласно която и да е от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че толуенсулфонова киселина или калиев хидрогенсулфат също се включва като компонент при екструдирането.

8. Метод съгласно която и да е от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че пластификатор, избран от карбамид, глицерол и К-метил-2-пиролидон, също се включва като компонент при екструдирането.

9. Твърда формулировка на агент за защита на селскостопански култури, характеризираща се с това, че включва от 0,1 до 41 % тегл. агент на защита на селскостопански култури и от 49,0 до 99,9% тегл. поливинилпиролидон.