BG62175B1

BG62175B1 - Метод и пробиотик за стимулиране растежа на птици

Info

Publication number: BG62175B1
Application number: BG98665A
Authority: BG
Inventors: William M. Rutherford; Jack E. Allen; Scott M. Dennis; Mark A. Hinds; Gregory R. Dana
Original assignee: Pioneer Hi-Bred International Inc.
Priority date: 1991-09-20
Filing date: 1994-03-17
Publication date: 1999-04-30
Also published as: HUT67466A; EP0604543A4; CZ280601B6; SK278992B6; MX9205329A; RU2093571C1; BG98665A; JPH06511148A; RO113477B1; HU9400794D0; EP0604543A1; CA2116525A1; SK32494A3; BR9206505A; WO1993006208A1; CZ59594A3

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод и пробиотик, които намират приложение в птицевъдството за стимулиране на растежа на птици.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са пробиотици, съдържащи растежни стимулатори под формата на антибиотици, които са широко използвани в птицевъдството, а именно за пилета и пуйки. Растежните стимулатори като Stafac R и BMD R (бацитрацинметилен-дисалицилат) са между известните антибиотици и са използвани в субтерапевтични дози, например 10 d/t и 25 g/t, като добавки във фуража, с цел да предизвикат желан растеж на птиците. Използването, обаче, на антибиотици за тази цел напоследък е подложено на известна критика. Една от тези критики е възможността птиците евентуално да развият привикване към антибиотиците и евентуално последните да не въздействат повече върху стимулирането на растежа. Други възражения, отнасящи се до здравето, произлизат от неприродните антибиотични съставки и до състаряващи ефекти, които те могат да притежават. Въпреки това, поради предимствата, получавани при използването им антибиотиците са все още широко прилагани с цел подобряване усвояването на храната, структурата на тялото и стимулиране на растежа.

Някои фирми предлагат за продан пробиотици, които съдържат полезни бактерии. Известно е, че някои бактерии са потенциално полезни, когато се прибавят към фуража на животните. Тези бактерии са полезни поради факта, че съставляват естествената чревна микрофлора. Пробиотиците, обаче, създават известни трудности по отношение стабилността на продукта. Типичното за пробиотика е, че се използва като прибавка към фуража в от носително малки дози - около 0,1%. Обаче, неизползваният фураж или добавката към фуража, съдържащи пробиотик, често се съхраняват доста продължително. Това съхранение много често е при условия, свързани с наличие на известно количество влага и повишена температура. В много случаи влагата е съвсем достатъчна, за да се активизират бактериите или да започнат растежа си, но все пак е в недостатъчно количество, за да ги поддържа живи. В резултат на това те загиват. По този начин се унищожава активността на пробиотика.

В други случаи добавянето на антибиотици към фураж или фуражни добавки, съдържащи пробиотик, е вредно за бактериите, особено когато липсва влага или влажността е малка и бактериите отново загиват. Ето защо дълготрайното стабилно съхранение на фуража представлява значителен проблем при пробиотиците.

В друг случай, когато пробиотикът е прибавен например във фураж за пилета, обикновено материалът се гранулира, като пробиотикът се прибавя преди гранулирането. Влагата от парата, използвана по време на гранулирането, активира частично бактериите, но тъй като тя е недостатъчна може впоследствие те да загинат. Освен това, нагряването по време на гранулирането може да ги унищожи. Съществува и друг проблем - възможно е киселата среда в стомаха да инактивира бактериите преди те да достигнат действително чревния тракт. Ето защо налице е постоянна необходимост от пробиотици, които трябва да освободят микроорганизмите само в подходящо време в червата, без предварително да се задействат поради наличието на влага или съответна киселинност, каквито условия съществуват в храносмилателния тракт преди тънките черва.

Методът за обработка на микроорганизмите не е толкова важен, стига те да могат да бъдат поддържани живи докато достигнат до животните и да бъдат под такава форма, че тя да може да се комбинира добре с фуража и да е с еднороден размер, така че да може да се контролира дозировката.

Предпочитан начин за изпълняване на тези изисквания е включването на микроорганизмите в микросфери от мастна киселина като свързващ агент. Такъв метод е описан в USSN 07/763.175 на съизобретателя Rutherford et al. При този метод бактериите се свързват със загрята мастна киселина. Температурата на мастната киселина и времето на контакт на мастната киселина с бактериите се контролира така, че да се поддържат бактериите живи, като същевременно се позволи смесването им с мастната киселина. Сместа се поставя върху въртящ се диск, в резултат на което се получава микросфера от бактерии и мастна киселина, играеща ролята на свързващо вещество. При използването на този метод се постигат няколко съществени предимства. Първо, бактериите остават живи по време на обработката; второ, методът, комбиниран с техниката на въртящия се диск позволява получаването на еднородни по размер микросфери, при което се получава по-добро дозиране. Трето, природата на свързващото вещество - мастната киселина, позволява образуването на отделни микросфери. Тази комбинация от фактори съдейства за получаването на пробиотик с висока устойчивост и максимална ефективност.

При описания по-горе метод е важно да се отбележи, че микросферите са образувани така, че всяка една от тях се състои от множество бактерии в свободна мастна киселина, а не представляват индивидуална за всяка бактерия микрокапсула, която е покрита със слой или покритие от мастна киселина. Това има предимство по отношение на устойчивостта и по-ефективното дозиране с бактериална обработка.

BGBA2016 043 е описан пробиотик, който включва микрокапсулирани с мастна киселина микробиални тела от щамовете Streptococcus faecium, Streptococcus faecalis и Lactobacillus acidophilus, както и метода за неговото получаване.

Подобен метод за капсулиране в носещ материал чрез подаване на суспензии върху ротационна повърхност е описан в USA 4 675 140.

В птицевъдството е особено важно да се постигне, повишена степен на нарастване на теглото, по-добро усвояване на храната, структура на трупа и накрая - еднородност на теглото в ятото. Повишената степен на нарастване на теглото и усвояване на фуража са, разбира се, желателни от икономическа гледна точка. Структурата на тялото е важна, защото най-желаните области за отлагане на тъкан са гърдите, с цел да се постигне голямо количество подбрано месо. Следователно е важно не само нарастването на теглото, но и местата на натрупване на месо върху тялото. Еднородността в теглото на ятото е от значение, защото колкото по-голямо количество птици са с нормален размер, толкова по-малко ръчна работа е необходима и технолозите могат да разчитат повече на машинната обработка. От друга страна, ако птиците се различават значително по размери (от много малки до много големи), дори ако общото тегло на ятото е същото, помалките и по-големите птици изискват много повече ръчен труд, защото поради липса на еднородност в размерите не може да се приложи машинна обработка. Ето защо един желан показател е еднородността в теглото на ятото с високо процентно разпределение в нормалния диапазон от размери, така че пилетата да могат да бъдат обработени със стандартното оборудване.

Техническа същност на изобретението

Първа цел на настоящото изобретение е да се създаде пробиотик за птицевъдството, който не съдържа антибиотици, а само микрокапсулирани в мастна киселина естествени микроорганизми.

Друга цел на изобретението е да се създаде пробиотик, който съдържа два микроорганизма, а именно Enterococcus faecium 301, DSM No. DSM-Nr 4789 и Enterococcus faecium 202, DSM No. DSM-Nr 4789. DSM Deutsche Sammlung von Mikroorganismen (Германска сбирка от микроорганизми) е колекция на бактериални култури в Германия, намираща се в Брауншвайг, Германия. Тези микроорганизми са депозирани в американската колекция АТСС съответно под номер ATCC No. 55059 и АТСС No. 53519.

Друга цел на изобретението е да се създаде пробиотик за птицевъдството, който осигурява повишена степен на нарастване на теглото, по-добро усвояване на фуража, поголямо количество гръдно месо и еднородност в теглото на ятото в границите на нормалния размер.

Друга цел на представеното изобретение са пробиотици, подходящи като добавки към фуража в птицевъдството, които съдържат бактерии под формата на микросфери, получени чрез специална ротационна техника, използваща свободна мастна киселина като свързващо вещество.

Друга цел на представеното изобретение е създаденият пробиотик да притежава устойчивост, като се запазва за период от 3 до 6 месеца, без забележимо снижения броя на микроорганизмите.

Цел на изобретението е и създаването на метод за ротационно получаване на сфери от изсушени бактерии, които да бъдат еднородни по размер.

Друга цел на представеното изобретение е тези сфери от изсушени бактерии, получени с въртящ се диск да са свободно движещи се и лесно да се обработват с фуражните дажби за птицевъдството.

Съгласно изобретението са създадени метод и състав за стимулиране на растежа в птицевъдството, включващ прибавяне към нормалните фуражни дажби за птици на малко, но стимулиращо растежа ефективно количество пробиотик под формата на изсушени микросфери от мастна киселина, съдържаща Enterococcus faecium 301, АТСС No. 55059 и изсушени микросфери от мастна киселина, съдържаща Enterococcus faecium 202, АТСС No. 53519, като за предпочитане е микросферите от мастна киселина да бъдат получени по метода с въртящ се диск.

Беше установено изненадващо, че стимулирането на растежа при птиците може да бъде постигнато чрез прибавяне към нормалните фуражни дажби на известно количество микросфери от мастна киселина с Enterococcus faecium 202, АТСС No. 53519 и известно количество микросфери от мастни киселина с Enterococcus faecium 301, АТСС No. 55059. Използваната мастна киселина може да бъде всяка свободна киселина от С₁₂ до С₂₄, но за предпочитане е стеаринова киселина. Обикновено микроорганизмите са включени в равни количества, но съотношението може да варира в диапазона от около 30% до около 70% на единият, а останалото количество е другият.

Не е установено достатъчно точно защо тези два микроорганизма предизвикват желаните резултати съгласно изобретението, а именно повишена степен на нарастване на теглото, по-добро усвояване на фуража, повисок добив на месо от гърдите и повишена еднородност на теглото на ятото. Факт е, че те го правят, и то само тогава, когато и двата микроорганизма се използват комбинирано, което показва, че те по някакъв начин взаимодействат един с друг, но при положение, че са приложими в горепосоченото съотношение. Именно тези комбинации от свойства, които по някакъв начин взаимно си влияят и се допълват, създават желаните показатели съгласно настоящото изобретение и позволяват значително да се подобри структурата на птиците, качеството на месото и обработката им.

Количеството прибавен пробиотик към фуражната дажба може да варира значително, но обикновено е в границите от около 227 g до около 908 g на тон фураж, по-специално от около 360 g до 540 g на тон фураж, обикновено - около 450 g на тон фураж. Броят на микроорганизмите, т.е. броят на образуващите колонии единици (ОКЕ) в грам пробиотик, може също така да варира в границите от около 1.10® OKE/g до около 2.10’ OKE/g, но предпочитаното количество е 2.10® OKE/g.

Само когато пробиотикът, така както е описан по-горе, е свободно въведен във фуражните дажби, единствено тогава комбинацията от двата щама микроорганизми, споменати тук, се проявява като растежен стимулатор.

Растежните стимулатори, използвани понастоящем, включват такива антибиотици като Stafac и BMD.

В нашия случай обаче, предимствата, постигнати с добавяне в субтерапевтични нива на антибиотици като добавки - растежни стимулатори, могат да се постигнат с естествено срещащи се микроорганизми. Използвани в настоящото изобретение, при положение, че пробиотикът е получен по метода съгласно изобретението и е добавен към фуража по описания тук начин.

Бяха проведени известен брой опити, които доказват, че комбинацията от пробиотик и растежни стимулатори надхвърля предимствата, получавани при използването им поотделно, поради което те трябва да бъдат прилагани по възможност заедно. В повечето случай, обаче, за предпочитане е пробиотикът да се използва отделно, тъй като една от целите на настоящото изобретение е да се избегне въобще използването на растежни стимулатори.

Предпочитаният микрокапсулиращ агент е С_[2 до С₁₄ свободна мастна киселина. Въпреки че е възможна употреба и на смеси от мастни киселини, предпочита се използването на отделна, чиста мастна киселина. Предпочита се също така тази свободна мастна киселина да бъде ненаситена, като най-предпочитана е стеариновата киселина.

Казано общо, от значение е мастната киселина да има точка на топене по-ниска от 75°С, за предпочитане в интервала между 40°С и 75°С. При стайна температура тя трябва, разбира се, да бъде твърда, с цел да се използва като ефективно свързващо вещество.

Всички свободни мастни киселини, чиито свойства са описани по-горе удовлетворяват тези изисквания.

С цел да се повиши устойчивостта на продукта, бактериите се лиофилизират при включването им в продукта. По такъв начин те могат да бъдат съживени чрез овлажняване.

Микросферите, получени съгласно разгледания по-долу метод, обикновено включват от около 50% до над 90% тегл. мастна киселина, като останалото количество е бактериална култура. Предпочитаният диапазон е от около 60% до около 75% мастна киселина. Ако се използва прекадено малко мастна киселина, свързващото вещество ще бъде недостатъчно за осигуряване на защита. От друга страна, ако се използва прекадено много свързващата маса ще бъде плътна и резултатът е недобро отделяне на бактериалната култура.

Методът съгласно изобретението представлява образуване на микросфери с въртящ се диск. Най-общо казано, при тази техника, суспензия от микрокомпонентите-бактерии и мастна киселина, добре смесени, се подава с постоянна скорост в центъра на въртящ се диск от неръждаема стомана. Получава се отхвърляне на материала навън към периферията в резултат на центробежната сила, при което се образуват микросферите. След това те се събират в хладилна камера, в която се поддържат условия, съответстващи на тези на околната среда, или малко по-ниска температура, сортират се и се подготвят за опаковане.

Докато методът на капсуловане с въртящ се диск е известен, не е известно изработването на микросфери от свързващо вещество без външна обвивка, нито пък е известно приложението на този метод за капсуловане на изкушени чрез сублимация бактерии. Общо казано, методът на капсулиране с въртящ се диск е описан в публикацията на Jonson et al., от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, публикувана в Journal of Gas Chromatography, October. 1965, pp. 345-347. B допълнение, капсулатор c въртящ се диск, подходящ за приложение на изобретението, е описан подробно в United States Letters Patent, Sparka, 4,675,140, издаден на 23 юни 1987 и озаглавен “Method For Coating Particles For Liquid Droplets” (Метод за нанасяне на покритие на частици за течни капки), който е споменат тук като прототип. Обаче именно методът, описан в предишното описание е найпредпочитания.

От значение е да се отбележи, че ротационното образуване на микросфери дава съществено различен продукт като от този, получаван при пулверизационно сушене в кула, така и от получения при микрокапсуловане.

При традиционното пулверизационно сушене в кула съществува тенденция частиците да се слепят, покритието да стане неравномерно и по този начин устойчивостта на продукта да бъде значително повлияна, може би с дни до седмици.

Микрокапсулирането пък създава обвиващо покритие около даден предмет, а е доказано, че бактериите са твърде малки, твърде трудно е да се поддържат живи или да се доставят в еднакъв размер, който да има практическа полза.

При образуването на микросфери, особено с агентите, използвани в настоящото изобретение, устойчивостта на бактериите, дори когато са предложени на действието на влага и антибиотици, ще бъде от три до шест месеца, като жизнеността на бактериите поддържани в равномерно разпределени частици се запазват.

Когато микросферите от свободна мастна киселина се използват в посочените по-горе диапазони, въртящият се диск, нормално с диаметър от 100 до 150 mm, се върти със скорост от около 2000 об./min до около 4000 об./ mim, за предпочитане - от около 2500 об./min co около 3200 об./min, а скоростта на подаване на материала е от 50 g до 200 g на минута. Препоръчаните условия съгласно представеното изобретение са:

- използване на стеаринова киселина;

- използване на два от описаните по-горе микроорганизми;

- 100 милиметров диск въртящ се със скорост 3000 об./min; и

- скорост на подаване на материала 100 g суспензия, съдържаща бактерии и стеаринова киселина, със състава 35% бактерии и 65% стеаринова киселина в минута.

Когато това е направено, получава се продукт с размер на частиците от 75 ркт до 300 цкт, с предпочитан размер по-малък от 250 цкт.

Описание на приложените фигури

Фигури 1, 2 и 3 показват в графичен вид устойчивостта на щамовете при използване на стеаринова киселина като свързващ агент.

Фигура 4 е графика, показваща разпределението на добива на месото от гърдите при хранене с пробиотичен състав съгласно представеното изобретение.

Фигура 5 е графика, показваща разпределението на телесното тегло при хранене с пробиотичен състав съгласно изобретението.

Фигури 4 и 5 показват тестове с контролни фуражи, (т.е. без антибиотик/пробиотик), такива с използването на антибиотик и с използването на пробиотика съгласно изобретението.

По-нататък са описани примери, чиято цел е да илюстрират предложеното изобретение, а не да го ограничават. Примерите са описани във връзка с фигури 1, 2 и 3. Примери от 1 до 4 и фигури 1, 2 и 3 се отнасят до предшестващото ниво на техниката. Пример 5 и таблици 2-10 се отнасят до метода съгласно изобретението.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1

Пример 1 е свързан с фигура 1. Тя показва устойчивостта на продукта за два различни щама на Enterococcus faecium, като капсулирането е проведено със стеаринова киселина по метода на въртящ се диск, а съдържанието на бактериалната култура е 35% тегл. Условията на образуване на микросферите са както описаните по-горе, а именно - 35/65% суспензия от бактерии и стеаринова киселина при температура 65°С, използване 100 mm диск, въртящ се със скорост 3000 об./min и при скорост на подаване 100 g на минута. Получените сфери се поставят в пликчета, запечатани топлинно, създаващи бариера за парите и седмично тествани деструктивно за определяне образуващите колонии единици (ОКЕ). Може да се види, че продуктът съгласно изобретението поддържа отлично количество образуващи колонии единици, при време на съхранение дори до 70 дни.

Пример 2

Пример 2 трябва да се разглежда във връзка с фигура 2. На фигурата е показана устойчивостта на отделните микрокапсулова ни щамове, смесени в типична фуражна дажба в присъствието на 3 антибиотика, използвани в птицевъдството. Дажбата е съставена от следните съставки:

54% петкратно натрошена царевица $

26% соево брашно

2% рибено брашно

1.5 % двукалциев фосфат

1% калциев карбонат ю

5.5 соево масло

12% влага

Прибавени са три антибиотика при следното тегловно съдържание: декохиноат 6% (454 ppm), салиномицин (50 ppm) и монозин натрий (120 ppm).

Бактериалната култура се прибавя към фуражната смес в такова количество, че да се осигури около 1.10⁶ OKE/g фураж. Фуражът 2θ се запечатва термично в пликчета и се инкубира при стайна температура, седмично се вземат проби за определяне на ОКЕ. Графиката на фиг. 2 илюстрира отличната им устойчивост.

Пример 3 25

Пример 3 трябва да се разглежда свързан с фигура 3. Той илюстрира устойчивостта на микросферата от Enterococcus faecium във фуража в присъствието на различни антибиотици. Дажбите са съставени от 60% фино натрошена царевица, 38% соево брашно и 2% калциев карбонат и са с влагосъдържание около 14%. Бактериалната култура се прибавя в количество, осигуряващо приблизително 10⁶ 35 OKE/g фураж и се смесва. Десет аликвотни проби от 450 g се запечатват в пликчета при 20°С и се тестват седмично в продължение на 16 седмици. Антибиотиците са включени със следните количества.

Бацитрацин метилен-дисалицилат 50 g/t (Bacitracin methylene disalicylate)

Карбадокс 50 g/t (Carbadox)

Хлортетрациклин 200 g/t (Chlortetracycline)

Лазалоцид 30 g/1 (Lasalocid)

Линкомицин 100 g/t (Lincomycin)

Неомицин 140 g/t (Neomycin)

Окситетрациклин 150 g/t (Oxytetracycline)

Сулфаметазин 100 g/t (Sulfamethazine)

Тилозин 100 g/t

Tylosin

Виргиниамицин 20 g/t (Virginiamycin)

ASP 250 100 g/t

Фурад 10 g/t (Furadox)

В таблица 1 са дадени минималните времена за загуба на 1 логаритмична единица ОКЕ бройки.

Таблица 1

Време в седмици за загуба на 1 логаритмична единица ОКЕ броени при 20°С в 14% влажен смесен фураж Антибиотик Време на съхранение (дни)

Контрол	103
Бацитрацин	88
Карбадокс	54
Хлортетрациклин	60
Лазалоцид	57
Линкомицин	75
Неомицин	53
Окситетрациклин	59
Сулфаметазин	62
Тилозин	52
Виргиниамицин	112
ASP 250	67
Фурадокс	53

Пример 4

В пример 4 е определена устойчивостта на продукта след гранулиране за използване като фураж за пилета. Условията за образуване на микросферите са както описаните погоре. Условията, при които е проведено представеното изследване, са следните:

Суров протеин - не по-малко от 18,0% Сурови мазнини - не по-малко от 5,0% Сурови влакна - не по-малко от 6,0% Гранулите с и без антибиотик (Хлортетрациклин 50 g/t) се получават при следните условия и от съставки:

Царевица, соево брашно, суроватка, соево масло, двукалциев фосфат, калциев карбонат, смес от минерали (“следи”), смес от витамини, селен, меден сулфат. Бактериалната култура се прибавя в количество за приблизително 5.10⁵ OKE/g фураж.

Температурата на кондициониране е 70°С, а гранулите напускат устройството при 78°С. Съхраняват се в незапечатани торби и се тестват седмично за определяне броя на ОКЕ.

Във всеки от случаите гранулираният продукт не е повлиян неблагоприятно от условията на гранулиране. По-точно, гранулираният продукт показва устойчивост, равна на тази на негранулирания.

Пример 5

560 еднодневни бройлерни пилета порода Peterson х Arbor Acres са отдалечени в пилчарници-клетки (Таблица 2) с възстановена сламена настилка и са хранени 45 дни. Всички умрели птици през първите 5 дни са заменени с птици от същия пол от същата пратка и със същата обработка. Съставът на основните стартови, растежни и крайни дажби е даден на таблица 3. Стартовите, растежните и крайни дажби са формулирани така, че да съдържат съответно 1425, 1450 и 1475 kkal/453 g с 90 g/ t монезин. Стартовите дажби са давани от първия до 21-ия ден; растежните от 21-ия до 42ия ден и крайните - от 42-ия до 49-ия ден. Обработките за различните групи са: отрицателна контрола, т.е. комбиниран фураж (Контрол М); подбрани, капсулирани пробиотични бактериални култури, съдържащи Enterococcus faecium 301, DSM No.DSM-Nr.4789 и Ente rococcus faecium 202, DSM No.DS.M-Nr.4788, всяка от тях микрокапсулирана с мастна киселина по метода на въртящия се диск, както е описано в Пример 1 и всяка застъпена с 50% в пробиотика, в количество 1.10⁵ OKE/g фураж, гранулиран, означен като Пробиотик М; отрицателна контрола, гранулирана (Контрола Р); пробиотик в количество 1.10⁶ ОКЕ/ g комбиниран фураж, гранулиран (Пробиотик Р) и положителна контрола, съдържаща 10 g/ t Виргиниамицин, гранулирана (Stafac 10). Стартовите дажби, които са гранулирани, се натрошават. Всяка експериментална дажба е използвана в дванадесет еднакви пилчарника, всеки един от тях съдържат 35 мъжки и 35 женски пилета.

Телесното тегло, консумацията на фураж и смъртността за всеки пилчарник се записват след първите 5 дни. Усвояването на фуража, привидното усвояване на фуража и привидното усвояване на фуража на базата на телесното тегло се изчисляват за всеки пилчарник.

Всички данни се подлагат на дисперсионен анализ и разликите се определят, като се използва методът на Fisher на най-малката значеща цифра.

Преди изследването концентратът, съдържащ пробиотичната култура, се обогатява с калциев карбонат. Теоретичните бройки за Пробиотик М и Пробиотик Р са съответно 1.10⁸и 2.10’ OKE/g продукт. Проба от 11 g от всеки продукт се изследва двукратно, за да се определи действителният брой образуващи колонии единици. Всяка проба се покрива, като се използва стандартната техника на Pioneer за капсулирани млечнокисели бактерии. Тест за смесване се провежда за всяка производствена фаза. Тестът е предназначен да покаже, че пробиотикът е равномерно разпределен със съответната концентрация във фуража и че е преживял гранулирането. От всяка партида се взема проба в момента на опаковането й в торбите с 4 еднакво отдалечени проби за обработката с комбиниран фураж и 10 еднакво отдалечени проби за обработката с гранулиран фураж (т.е. торби 1, 3, 5...35, 37 и 39).

По време на третирането от алтерна тивни пилчарници, получени незамърсен фураж, се вземат проби по време на 1 и 4 седмица, при останалите се вземат проби във 2 и 6 седмица по време на изследването.

Равен брой птици от всеки пол се убиват, за да се определи индивидуалното тегло на гърдите, тялото и на тънките черва, както и дължината на тънките черва. Отношението на добива на месо от гърдите и теглото и дължината на червата се изчисляват за всяка птица.

Всички данни се подлагат на дисперсионен анализ и разликите се определят, като се използват контрастни и изчислителни методи за желаните ефекти.

По 60 птици от всяка обработка се транспортират до университета за органолептична оценка на вкусовите им качества.

Пробиотикът, независимо от начина на обработката му, подобрява усвояването на фуража (Р < 0,05) в сравнение с контролата, както и повишава (Р < 0,05) наддаването на тегло в сравнение с контролата само при концентриран фураж (Таблица 4). Пробиотик Р подобрява (Р > 0,05) усвояването на фуража спрямо Stafac 10, което е еднакво (Р > 0,05) с контрол Р.

Продуктът е с желаните концентрация и състав на щамовете (Таблица 5).

Пробиотикът е разпределен хомогенно във фуража. Пробиотик М е с желаната концентрация, докато Пробиотик Р е с 1 до 1,5 логаритмични единици повече от желаното количество в стартовите и растежни дажби (Таблица 6). По-високото количество на Пробиотик Рев резултат на свръхобработката на продукта, която е с цел да се осигури достатъчно регенериране на микроорганизмите в продукта след гранулирането.

Взетите проби от Пробиотик Р от пилчарниците са твърде близки по резултат с тези, направени веднага при получаването на смеските (Таблица 7). Обаче, Пробиотик М е намалял с две логаритмични единици в 4 и 6 седмица в растежните и крайни дажби.

Пробиотик М повишава (Р < 0,05) както теглото на месото от гърдите, така и добива в сравнение с Контрол М (Таблица 8), докато Пробиотик Р показва повишение (Р > 0,05) спрямо Контрол Р. Подобрението при комбинирания фураж е в съгласие с резултатите, получени от предишни опити. Пробиотик Р не показва подобна степен на подобрение в добива на месо от гърдите в сравнение с това, наблюдавано при Пробиотик М. този недостатък може да се дължи на подобреното усвояване на енергията при гранулирането, в резултат на което се получава по-малко свободно пространство за подобрение.

Гранулирането повишава средното тегло на птиците с 96 g спрямо комбинираният фураж. Пробиотикът повишава еднородността в теглото на птиците (Фигура 5), като ефектът е най-добър при комбинирания фураж.

Гранулирането повишава средното тегло на гръдните части с 15 g спрямо комбинирания фураж. Пробиотикът повишава средното тегло на гръдната част и еднородността (Фигура 4) в сравнение с контролата, като найголямо подобрение е установено при комбинирания фураж. Stafac 10 показва най-добро разпределение на еднородността за гранулирани фуражи.

Гранулирането повишава добива от гръдните части с 0,53% в сравнение с комбинирания фураж. Пробиотик М показва повишение с 0,84% в сравнение с Контрол М, което е подобно на това при гранулирането.

Третирането с пробиотик води до по-къси тънки черва (Р > 0,05), отколкото при Контролите или Stafac, пресметнати като действителна дължина, като отношение към телесното тегло или към гръдното тегло (Таблица 9). Пробиотик М дава по-малко (Р > 0,05) тегло на тънките черва в сравнение с Контрол М, когато е изразено като действително тегло или като отношение спрямо теглото на тялото или на гръдната част. Намаляването на теглото и дължината на тънките черва при обработките с пробиотик предполага по-малко енергия, необходима за поддържане и повече налична енергия за растеж, както е показано от подобреното усвояване на фуража и гръдния добив (Таблици 7 и 8).

При птиците, обработени с Пробиотик Р не се получава остатъчна миризма за разлика от тези, обработени със Stafac 10 (Таблица

10). При втория опит с Пробиотик Р беше уло- на миризмата не беше наблюдавано в първия вено засилване на миризмата на бедро/крак в опит.

сравнение с контрол Р. Обаче, това засилване

Таблица 2

ОЦЕНКА НА ПИАЧАРНИЦИТЕ

Обработки

Номер на пилчарниците

Контрол Р Пробиотик Р Stafac 10 Контрол М Пробиотик М

2.6.15.17.22.26.104.109.113.117.122.126 4,8,12,16,21,28,105,106,112,118,125,130 5,7,11,18,23,27,101,107,111,116,123,129 3.9.13.20.24.30.102.108.114.119.121.127 1,10,14,19,25,29,103,110,115,120,124,128

Размерът на пилчарниците е 10,5 х 40 cm с една тръба за фураж, висяща поилка, чамови стърготини за тор, охладителна система, добре изолиран, нагревател за въздух, странични завеси на конструкцията.

Таблица 3

СЪСТАВИ НА ОСНОВНИТЕ ДАЖБИ (в %)

Съставки

Фази на производството стартова растежна крайна

Смляна царевица	65,37	67,89	74,29
Соево брашно	25,58	25,53	17,83
Месно и костено брашно	3,00	3,00	3,00
Мазнини	3,36	3,32	2,59
Обезбрашнен фосфат	0,95	0,79	0,73
Калциев карбонат	0,61	0,62	0,63
Сол	0,35	0,31	0,32
Следи от минерали	0,05	0,05	0,05
Метионин	0,39	0,28	0,33
Аизин	0,19	0,06	0,18
Смес от витамини	0,05	0,05	0,05

ю

Таблица 4

Данни от продукцията на пилчарниците

	Гранули	Комб. фураж
	Контрол	Пробиотик Р съгласно изобретението	Srafac	Контрол	Пробиотик М съгласно изобретението
Тегло, g	2170,8^а	2178,9^а	2170,8^а	2056,6^Ь	2120^а
Усв.на фуража Прив.усв.	847,6^Ь	827,6^а	840,З^аЬ	868,4^С	840,7^аЬ
фураж¹Прив.усв.фураж на база	829,9^Ь	810,4^а	818,6^аЬ	854,8^С	820,8^аЬ
тегло²	815,8^Ь	795,^а	804,1^аЬ	859,З^с	812,2^Ь
Смъртност, %	4,40	4,64	5,95	3,33	5,61

¹ Привидно усвояване на фуража = Общ фураж/ (живо + мъртво тегло).

² Привидно усвояване на фуража на базата на теглото = Прив.усв. - (тегло - 4,60)/61 ^аЬс Р 0,05

Таблица 5

Обработка

Пробиотик Р Пробиотик М

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОДУКТА

Бр. Бр Съ0тн. на щамовете * ОКЕ/г продукт * SF 202 : SF 301

5.75.10⁶ 1,01.10⁶ 50:50

9.54.10⁷ 9,60.10⁷ 57 : 43

Таблица 6

ТЕСТ ОТ СМЕСИТЕЛЯ НА ФУРАЖА И РЕГЕНЕРИРАНЕ

фази на произа.	Комб. фураж	Г ранули	Регенериране¹
и обработки	ОКЕ/ г фураж	% от комб.фураж
Стартови
Контрол Р	-	1.06.10®	-
Пробиотик Р	2,02.10®	1,67.10®	98,69
Stafac 10	-	6,46.10®	-
Контрол М	2,51.10®
Пробиотик М	1,34.10®
Растежни
Контрол Р	-	4,86.10²	-
Пробиотик Р	3,89.10®	1,09.10®	91,62
Stafac 10	5,25.10⁴	6,42.10®
Контрол М	1,00.102
Пробиотик М	1,48.10®
Крайни
Контрол Р	8,50.102	1,11.10®	-
Пробиотик	7,04.10®	4,91.10®	117,43
Stafac 10	8,80.10®	1,79.10®	-
Контрол М	8,92.10²
Пробиотик М	1,33.10®
Средни
Контрол Р	8,50.102	8,28.10²	-
Пробиотик Р	8,21.10®	9,64.10®	118,09
Stafac 10	2,15.10®	9,05.10®
Контрол М	8,72.10²
Пробиотик М	1,38.10®

¹ Регенерирането е изчислено вържу данни, преввърнати в log ю

ТАБЛИЦА 7

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ПИЛЧАРНИКА

Седмици
Обработки	1	2	4	6
			ОКЕ/ г фураж
Контрол Пробиотик Р Stafac 10 Контрол М Пробиотик М	3.78.102 9.23.105 8.73.102 3.46.102 1.43.106	3.87.102 9.37.105 1.29.10² 1.26.10² 1.25.105	8,60.102 8,77.105 6.46.102 2.79.103 1.75.103	2.21.10² 4,08.10² 8,48.105 8,96.10⁶ 8.63.102 8,89.102 2,00.102 5,08.10²1,00.10³ 2,32.10⁴

ТАБЛИЦА 8

ОЦЕНКА НА ДОБИВА ОТ ГРЪДНО МЕСО

Гранули Комб. фураж

Контрол Изобр.Р Stafac Контрол Изобр.М

Телесно тегло, gz	2240,7	2230,1	2195,9	2143,8	2149,9
Тегло гърди, оИ	234,4а	239,6а	232,0®	213,З^ь	229,6^s
Добив гр.месо
(% от тел.тегло)	10,51®	10,68«	10,58«	9,93^ь	10,67®

ь р < 0,05

Таблица 9

Тегло и дължина на тънките черва

	Гранули	Кочб.фураж
	Контрол	Пробно-	Srafac	Контрол	Пробно-
		тик Р			тик М
		съгласно			съгласно
		изобре-			изобре-
		тението			тението
Телесно
тегло, g	2240,7	2230,1	2195,9 ’	2143.8	22149,9
Тегло на
гърдите, g	234,4^а	239,6^а	232,0^а 1	213.3’	229,6^а

Таблица 9 (продължение)

Тегло тънки черва, g	92,6	93,3	93,4	91,4	87,4
Дължина
т.черва, cm Тънки черва,	193,8	191,3	194,6	193,3	191,3
g/cm Тънки черва, тегло g/ЮО g	0,479	0,488	0,481	0,474	0,457
тел.тегло Тънки черва, дължина ст/100 g	4,13	4,18	4,25	4,39	4,09
тел.тегло Тънки черва, тегло g/ЮО g	8,64	8,66	8,86	9,01	8,89
гръдно месо Тънки черва, дължина	39,50	38,93	40,25	42,63	38,06

Таблица 10

ОЦЕНКА НА ВКУСОВИ КАЧЕСТВА

Тъка	Г рупа за сравнение	Брой правилни определяния¹
Опит1	Опит 2	Комбинирани
Бедро/крак	Stafac - Контрол Р	6	3	9
	Stafac - XINOC Р	3	4	7
	Пробиотик Р-
	Контрол Р	2	8*	10
Гърди	Stafac - Контрол Р	2	6	8
	Stafac XINOC Р	1	3	4
	Пробиотик Р -
	Контрол Р	5	4	9

* Оценителите можаха да открият за нестандартната проба статистически значимият брой пъти ¹ Броят на правилните определяния на нестандартната проба, изисквани, за да се приеме опита, при 5%-ово ниво е7зап=10и11зап = 20.

Claims

Патентни претенции

1. Метод за стимулиране на растежа на птици, характеризиращ се с това, че към нормалните фуражни дажби в птицевъдството се прибавя малко, но стимулиращо растежа количество от пробиотик, състоящо се главно от жизнени, устойчиви, изсушени микросфери от мастна киселина с Enterococcus faecium 301, ATCC No. 55059 и жизнени, стабилни, изсушени микросфери от мастна киселина с Enterococcus faecium 202, ATCC No. 53519.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че използваните сфери от мастна киселина са получени като се използва въртящ се диск.
3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че използваният пробиотик в една от микросферите от мастна киселина е от около 30% до около 70%, като останалото количество е другият.
4. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че използваната при оформянето на микросферите мастна киселина е С₁₂ до С₁₄ свободна мастна киселина.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че мастната киселина е стеаринова киселина.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че всеки един щам стрептококи е застъпен в приблизително еднакви количества.
7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че пробиотикът се прибавя към фуражните дажби в количество от около 227 g до около 907 g на тон фураж.
8. Метод съгласно претенция 7, харак- теризиращ се с това, че пробиотикът се прибавя в количество от около 363 g до около 545 g на тон.
9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че пробиотикът съдържа микроорганизми от около 1.10⁵ OKE/g до около 2.10⁸ OKE/g.
10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че пробиотикът съдържа около 1.10⁵ OKE/g микроорганизми.
11. Пробиотик за стимулиране растежа на птиците представляващ жизнени, устойчиви, изсушени микросфери от мастна киселина и стрептококи, характеризиращ се с това, че щамовете са Enterococcus faecium 301, ATCC No.55059, депозиран на 05.06.90 и Enterococcus faecium 202, ATCC No.53519, депозиран на 23.06.86.
12. Пробиотик съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че единият щам стрептококи се съдържа в количество от около 30% до около 20%, а останалото до 100% другият.
13. Пробиотик съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че свободната мастна киселина е С₁₂ до С₁₄ свободна мастна киселина.
14. Пробиотик съгласно претенция 13, характеризиращ се с това, че свободната мастна киселина е стеаринова киселина.
15. Пробиотик съгласно претенция 14,

35 характеризиращ се с това, че стрептококовите микроорганизми са застъпени в приблизително еднакви количества.