BG61172B1 - Свързващо устройство за тръбопроводи за работни флуиди - Google Patents

Abstract

1. Свързващо устройство за тръбопроводи на работни флуиди, състоящо се от корпус (1) с корпусен жлеб (2), в който е свързан присъединителен край (4) на тръбопровода за работни флуиди (5), като в областта на корпусния жлеб (2) е фиксирана пръстенообразна цанга (6), обхващаща поместения присъединителен край (4) с възможност за осигуряване на стегната или освободена позиция спрямо корпуса (1), при което цангата (6) има аксиално плъзгащ се пръстеноили втулкообразен работен профил (8), и от тази страна, от която е разположена вътрешността на корпусния жлеб (2), са предвидени множество стягащи елементи (9), разпределени периферно, които действат срещу повърхността (7) на съответния присъединителен край (4) и са свързани с работния профил (8) чрез огъващи се зони (14), позволяващи движение на стягащите елементи (9), разположени радиално външно между стегната и свободна позиция, с радиално външно разположени притискащи профили (16), включени към всеки стягащ елемент (9), съответно до огъващите се зони (14), при което на корпусната стена има скосена укрепваща повърхност (21), лежаща аксиалновътрешно срещу притискащите профили (16), която, когато работният профил (8) е в свободно аксиално движение навътре в посока (24), довежда стягащите елементи (9) в свободна позиция, вследствие на работещите срещу нея притискащи профили (16), а чрез предвидената на корпусната стена, аксиално външно разположена спрямо укрепващата повърхност (21), контактна повърхност (23), е

Description

(54) СВЪРЗВАЩО УСТРОЙСТВО ЗА ТРЪБОПРОВОДИ ЗА РАБОТНИ ФЛУИДИ (57) Устройството се използва за свързване на тръбопроводи за работни флуиди. То е удобно за обслужване и позволява ефективно действие на стягащите елементи. Устройството се състои от корпус (1), който има корпусен жлеб (2), в чиято област е фиксирана пръстенообразна цанга (6). Последната има аксиално плъзгащ се пръстено- или втулкообразен работен профил (8). Предвидени са стягащи елементи, които действат срещу повърхността (7) на присъединителен край (4). Към всеки стягащ елемент са предвидени притискателни профили (16). На корпусната стена е предвидена скосена укрепваща повърхност (21). Когато работният профил (8) се премества свободно аксиално навътре в посока (24), притискащите профили (16) довеждат стягащите елементи в свободна позиция. Когато цангата (6) се премества, укрепващата повърхност (21) довежда до затягащо действие на стягащите елементи. Съществена конструктивна особеност на свързващото устройство е, че скосяването на укрепващата повърхност (21) е така разработено, че нейната вътрешна радиална зона в свободна посока (24) е разположена аксиално по-дълбоко в корпусния жлеб (2), отколкото нейната външна радиална зона.

претенции, 5 фигури

(54) СВЪРЗВАЩО УСТРОЙСТВО ЗА ТРЪБОПРОВОДИ ЗА РАБОТНИ ФЛУИДИ

Изобретението се отнася до свързващо устройство за тръбопроводи на работни флуиди.

Едн<? такова свързващо устройство е известно от WO-A-87/05087. То притежава корпус с корпусен жлеб, в който аксиално е вмъкната цанга. Цангата има пръстенообразен или втулкообразен работен профил, който е издаден навън от корпусния жлеб. Аксиално отвътре на работния профил са оформени множество радиално подвижни стягащи елементи, вследствие разположените между тях огъващи се зони. Крайният участъка на стягащите елементи е скосен и е разположен срещу също скосената укрепваща повърхност на корпуса. Скосяването и в двата случая е така подбрано, че да се получи контур на пресечен конус, където обсегът на по-малкия диаметър съответства на аксиалната външна стена на корпусния жлеб. Обикновено стягащите елементи са в стегната позиция, в която радиално притискат вкарания присъединителен край на тръбопровода за работни флуиди. За отстраняване на присъединителния край цангата се измества аксиално навътре, където стягащите елементи, доведени до скосената укрепваща повърхност, се изместват радиално навън и освобождават присъединителния край. От друга страна цангата при натоварване на опън на присъединителния край се премества заедно с него аксиално навън, където стягащите елементи със своята външна повърхност се плъзгат по скосената контактна повърхност на корпуса и чрез усилване на стягащия ефект се притискат радиално навътре.

Необходимият аксиален път на преместване на работния профил, за да може стягащите елементи да преминат от стегнато до свободно положение, е сравнително голям. Поради това съществува възможност за заклиняване на стягащите елементи срещу скосената укрепваща повърхност и след отстраняването на присъединителния край, те не могат да се върнат в стягаща позиция.

В ЕР-А-0247214 и WO-A-8505164 са показани свързващи устройства, които в основата си съответстват на това, описано в WOА-87/0508. Това важи особено до наклона и скосяването на укрепващата повърхност. В USА-3743326 напълно липсва укрепваща повърх ност. Там стягащите елементи се повдигат самостоятелно чрез еластично предварително налягане в областта на огъващите се зони, ако е премахнат контактът към укрепващата повърх5 ност.

Задача на изобретението е да се създаде подобрено свързващо устройство, което при конструкция с минимален брой елементи да е удобно за обслужване и да позволява по-ефек10 тивно действие на стягащите елементи.

Предстоящата задача е решена в съответствие с характерните признаци, посочени в претенция 1.

Скосяването на укрепващата повърхност 15 има противоположен наклон и позволява само при незначително аксиално изместване на работния профил в посока на освобождаване, преместването на стягащите елементи радиално навън към освобождаване. Скосяването на ук20 репващата повърхност, чиято радиално по-външна област е разположена аксиално по-близко до отвора на корпусния жлеб, отколкото нейната радиално вътрешна област, осигурява ефективно преместване на стягащите елементи, без 25 опасност да последва заклиняване, така че функционалната способност е трайно решена.

В следващите претенции са представени благоприятни усъвършенствания на изобретението. По принцип би трябвало още да се 30 посочи, че понятието “тръбопровод за работни флуиди” трябва да се разбира по-общо и напр.включва също маркучи и др.

Целесъобразно е цангата да е изработена като цял монтажен елемент от пластичен 35 материал.

Когато притискателните профили попаднат в укрепващия канал, чиито странични ръбове оформят укрепващата повърхност, се получава сигурно фиксиране на цангата.

Усилващият се стягащ ефект при контакт с укрепващата повърхност е постигнат също чрез допълнителен уплътнителен елемент, така че цангата е разположена аксиално навътре срещу корпусния жлеб и е аксиално 45 подвижна. При натоварване с налягане на тръбопровода за работни флуиди или на включените корпусни канали в корпусния жлеб, уплътнителният елемент е аксиално приплъзващ се спрямо вкараната цанга и е притиснат към 50 предвидените опорни повърхнини спрямо фронталната страна на стягащите елементи, така че притискателните профили действат срещу укрепващата повърхност. Уплътнителният елемент представлява уплътнителен пръстен, поспециално с двоен ръб, който уплътнява отлично както при вакуумно действие, така и при свръхналягане.

Свързващото устройство може да бъде изпълнено като свързващ детайл, където корпусът е оформен като самостоятелна част и е фиксиран на произволно място или притежава други възможности за прикачване към тръбопровод за работни флуиди. Оттук и възможността корпусът да бъде също и част от корпуса на устройство, например във вид на корпус за вентил или цилиндрична тръба, в които е направен корпусният жлеб. При оформяне като самостоятелен свързващ детайл, е целесъобразно корпусният жлеб или включените корпусни канали да са с предвидена профилна повърхност за прикрепване на винтов зъбонарезен инструмент, с което се постигат компактни радиални размери.

Описание на фигурите

Изобретението се пояснява от приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява първа работна форма на свързващото устройство в надлъжен разрез, където под симетрична линия е изобразена стягащата позиция, а над симетричната линия е изобразена свободната позиция;

фигура 2 - подобна на цангата от фиг. 1, оформена цанга, представена в перспектива и разгъната, където корпусът е само схематично маркиран;

фигури от 3 до 5 - други варианти в различни изгледи.

Свързващото устройство се състои от корпус 1, с корпусен жлеб 2, към който е присъединен управляващ корпусен канал 3. В корпусния жлеб 2, за установяване на скачваща връзка, е поместен присъединителният край 4 на тръбопровода за работни флуиди 5, който може да е изработен от метал или предимно от пластмаса и например да е оформен във формата на шлаух. По този начин проводящият канал е във връзка с корпусния канал 3 и позволява протичането на работна течност или вакуум.

За разглобяемото закрепване на тръбопровода за работни флуиди 5, към корпуса 1 е предвидена цанга 6, която е фиксирана във вътрешността на корпусния жлеб 2, където следва обхвата на корпусния жлеб 2. Вмъкнатият в корпусния жлеб 2 в работно положение присъединителен край 4 е обхванат от цангата 6, в областта на неговата външна повърхнина 7.

Цангата 6 има пръстено- или втулкообразен работен профил 8, който при нужда може да е оформен с шлици. От тази страна, от която се вижда вътрешността на корпусния жлеб 2, което означава на същата страна, която е аксиално навътре в корпусния жлеб, са разположени множество елементи 9 (фиг. 2). Те представляват стягащата част 10 на цангата 6, като следват непрекъснато един след друг радиално по обвивката на корпусния жлеб 2 или работния профил 8. В изложения по-долу пример са предвидени четири такива стягащи елемента 9, оформени като сегменти като при необходимост броят им се променя, например на шест елемента. Всеки стягащ елемент 9 е свързан с работния профил 8 чрез огъната област или огъващи се зони 14, така че до известна степен са независими един от друг при преместването. В зависимост от заетата позиция при накланяне, възниква разширяване със съответен променлив напречен разрез на стягащата област, обхваната от стягащите елементи 9. За отделяне на отделните стягащи елементи един от друг, между тях, в посока по периметъра, са предвидени на всеки съседен стягащ елемент 9 шлици 15, които се простират до областта на огъващите се зони 14. Те преминават едновременно в аксиално и радиално простиращи се равнини.

Цангата представлява цял монтажен елемент, където стягащите елементи 9 са оформени на работния профил 8. Като икономически изгоден вариант се предлага изработката й като детайл, получен чрез леене под налягане от изкуствен материал. В приведения пример огъващите се зони 14 се образуват чрез съединителни области с радиално намалена материална дебелина.

Всеки от стягащите елементи 9 разполага с притискащ профил 16, който е частично радиално по-навън разположен отколкото огъващите се зони 14. В приведения пример притискащите профили 16 са образувани от радиално навън стърчащи издатъци на стягащите елементи 9, и са разположени по периметъра им. Профилите 16 освен това изпъкват над страничната повърхност 17 на присъединената към огъващите се зони 14 област на работния профил 8.

За укрепване на цангата 6 към корпуса 1 е поместена стягащата част 10 с нейните притискащи профили 16 в пръстенообразен задържащ канал 18, който е издълбан във формата на улей във вътрешната област на корпусния жлеб 2. Задържащият канал 18 може да се свърже също и в аксиално удължение отвън на корпусния жлеб 2. Неговото изработване се постига например чрез разстъргване (на струг), непосредствено при оформянето на корпуса 1 или чрез подгъване навътре на преди това цилиндричната област 19, от обхвата на корпусния жлеб 2.

За монтажа на цангата 6, преди вкарването на присъединителния край 4, се огъват стягащите елементи 9 радиално навътре около огъващите се зони 14, така че стягащата част 10 може да се въведе в корпусния жлеб 2 и когато бъде достигната съответната аксиална позиция в задържащия канал 18, стягащите елементи 9 се връщат вследствие еластичното окачване навън в изходно положение, където притискателните профили 16 лягат вътре в задържащия канал 18.

В изходно положение отвътре ограничената площ на напречното сечение от стягащата част 10 е малко по-малка отколкото външния напречен разрез на скапващия се присъединителен край 4. От тук стягащите елементи 9, при вкарването навътре на присъединителния край 4, незначително се разпъват навън, така че те работят с известно предварително напрягане спрямо външната повърхност 7. Поради стремежа за еластично връщане в изходно положение, тук вече се цели стегнато състояние. За подобряване на стягащия процес, стягащите елементи 9 могат да бъдат предвидени с един или повече зъбообразни или подобни на 20 издатини, в областта на сработване с присъединителния край 4.

Аксиално навътре срещу притискащите профили 16 лежи укрепваща повърхност 21, която в привидения пример е образувана от вътрешно лежащия ръб на задържащия канал 18. Тя е разположена аксиално неподвижно в корпуса. Като аксиална посока в това описание трябва да се има предвид корпусния жлеб 2 и неговата надлъжна ос 22, респективно вкараната в него цанга 6.

Аксиално навън срещу притискателните профили 16 лежи контактната повърхност 23, която в приведения пример е образувана от външния страничен ръб на задържащия канал 18. Следователно двете повърхнини 21 и 23 са разположени с аксиално разстояние една срещу друга и притискателните профили 16 са разположени в образуваната между тях област.

Задържащата функция на контактната повърхност 23 в зависимост от фиксирането на цангата 6, може да бъде осъществена и по друг начин.

Ако трябва да бъде отстранен вкараният присъединителен край 4 от стягащата част 10, в този случай е необходим незначителен натиск в посока на освобождаване според стрелка 24 отвън навътре аксиално на работен профил 8. Вследствие на това същият се приплъзва в надлъжна посока 22 в посока към вътрешността на корпусния жлеб 2, чрез което профилите 16 се притискат към укрепващата повърхност 21. Поради възникващата вследствие на това върху профилите 16 противодействаща сила 25, която е щрихово скицирана, те се накланят незначително по посока на стрелка 30 около областта на огъващите се зони 14. Чрез това се отделят стягащите елементи 9 в радиална посока от присъединителния край 4, като неговото изтегляне е възможно чрез намаления или премахнат стягащ ефект. При отстранен присъединителен край 4 и премахната сила на натиск 24, цангата 6 се връща в изходното си положение, задвижена от еластичното прикачване на стягащите елементи 9 чрез огъващите се зони 14 към работния профил 8 и опирането на притискащите профили 16 към укрепващата повърхност 21, при което работният профил 8 се измества отново.

При преместване в посока на освобождаване, притискащите профили 16 се плъзгат незначително по укрепващата повърхност 21. За да се осигури движението повърхността 21 е скосена в областта на сработване с притискащите профили 16. В приложения пример радиално вътрешно лежащата област е по-дълбоко разположена в корпусния жлеб 2, отколкото радиално външно лежащата област. Ограничената от пръстенообразната укрепваща повърхност 21 площ на напречното сечение се намалява от това в посока на освобождаване, съобразно стрелка 24. В надлъжния разрез (фиг. 1), се представя едно линейно плъзгане по укрепващата повърхност 21, въпреки че при необходимост може да бъде предвидено и криволинейно изкривяване.

Контактната повърхност 23 също е конструирана като пръстенообразна скосена повърхност, при което ограниченият от нея напречен разрез се намалява при посока обратна на посоката на освобождаване 24, което означава в посока на стягане 31. Естествено е пръстенообразните повърхнини 21 и 23 при износване да проявят на някои места по обиколката нарушения.

Следователно като цяло двете повърхнини 21 и 23 ограничават вдлъбнатината 18 с предимно V-образно формиран профил (фиг. 1).

Посоченото по-горе предимство на контактната повърхност 23 се състои в това, че в посока на стягане 31 тя упражнява сила на опън върху присъединителния край 4 и засилва стягащия ефект. Тогава цангата 6, чрез посредничество между присъединителния край 4 и стягащата част 10 за установяване на стягащ процес, се премества по определен начин навън, така че притискащите профили 16 работят към контактната повърхност 23. В резултат стягащите елементи 9 в обратно направление на стрелката 30 натискат радиално навътре, респ. се огъват, чрез което се увеличава упражненият натиск върху външната повърхнина 7.

Аналогично въздействие се постига също и когато корпусният канал 3 или проводящият канал се натовари с вътрешно налягане. За целта в корпусния жлеб 2 аксиално, спрямо стягащата част 10, е разположен аксиално подвижен уплътнителният пръстен 32, срещу който лежат предвидените опорни повърхнини 33 на стягащите елементи 9. Те се намират предимно в радиалната област, между огъващите се зони 14 и притискащите профили 16. Уплътнителният пръстен 32 обхваща вкарания присъединителен край 4 съосно, както цангата 6. При възникване на вътрешно налягане, работните флуиди могат чрез наличните междинни пространства 34 между крайната област на тръбопровода за работни флуиди 5 и корпусния жлеб 2 да натоварят посредством фронталната аксиална страна 35 на уплътнителния пръстен 32, цангата 6. Вследствие на това уплътнителният пръстен 32 се премества в посока към цангата 6 и притиска съответно опорните повърхнини 33, чрез което също и цангата незначително се измества и накрая притискащите профили 16 действат към контактната повърхност 23, като се преместват навътре стягащите елементи 9. С повишаващото се вътрешно налягане се увеличава действието на стягащата сила върху присъединителния край 4. Мястото на уплътнителния пръстен 32 и цангата 6 е показано в долната половина на фиг. 1.

Целесъобразно е, профилите 16 поне в изходното положение на стягащите елементи 9 да са разположени с аксиален кинематичен цикъл между укрепващата повърхност 21 и контактната повърхност 23. Това предотвратява заклиняването и улеснява завъртането на профилите 16. Поради същата причина между отделните притискащи профили 16 и радиално срещулежащата основа 36 на задържащия канал 18 е предвидено радиално свободно пространство.

Свързаното със свободното пространство закрепване на профилите 16 предизвиква освен това и невъзпрепятствано нагласяване в стегната позиция на външния диаметър на захванатия присъединителен край. Следователно така става автоматично независимо саморегулиране.

На фиг. 1 е показано движението за преместване на работния профил 8, според стрелка 24, при смяна на стегнатата позиция със свободна позиция.

При включен тръбопровод за работни флуиди в действие, за да се задържи натоварването на огъващите се зони 14, толкова дълго, колкото е възможно, работният профил 8 е укрепен по целесъобразен начин напречно на надлъжната ос 22 твърдо към корпуса. Той е разположен с възможност за изместване или преместване в областта на своя външен обхват към корпуса 1. В приведения пример е представена аксиално навън спрямо задържащия канал 18 включена част от вътрешната повърхност на корпусния жлеб 2, направляваща повърхност 37, която в процес на плъзгане обхваща надлъжния участък на повърхнината 17 на цангата 6.

От фигура 1 става ясно, че към работния профил 8, вън от корпусния жлеб 2, може да се предвиди допълнителен работен детайл 38, например във вид на фланцообразен радиален издатък.

Уплътнителният пръстен 32 е изработен във формата на уплътнителен пръстен с два ръба (фиг. 1). Предвидени са два аксиално разположени един на друг уплътнителни ръба 39 и 39', като и двата работят спрямо повърхнината 7 на присъединителния край 4. Вътрешният уплътнителен ръб 39 служи за уплътняване при натоварване с вътрешно налягане. Външният уплътнителен ръб 39' възпрепятства проникването на околен въздух, когато в корпусния канал 3 възникне вакуум. По този начин свързващото устройство може да бъде универсално присъединено без допълнителни съоръжения. Тъй като уплътнителните ръбове 39 и 39' са неустойчиви в радиално направление, следва след това и автоматично напасване към напречния разрез на тръбопровода. Двата уплътнителни ръба са разположени на основно тяло и са издадени от него по целесъобразен начин навътре в напречния разрез малко U- или V-образно и едновременно към фронталната аксиална страна, така че възниква скосяване.

В областта на съвместно действие с опорните повърхнини 33 на притискащите профили 16, може да бъде предвиден при необходимост слой с намалена дебелина, например закалено покритие. От това произтича възможността, когато опорните повърхнини 33 не са непосредствено до натовареният уплътнителен елемент 40, да е предвиден един, разположен между последния елемент 40 и цангата 6 специален елемент.

В долната половина на фиг. 1 корпусът 1 е изложен така, че свързващото устройство представлява самостоятелен свързващ детайл, който може да бъде поставен на предпочитана конструктивна част, например на хидроакумулатор. Оттам на противоположната страна на корпусния жлеб 2 е предвидена частична резба, изключително във формата на тръбна наставка с резба 44, която е изтеглена от корпусния канал 3 и е здраво завинтена на съответното място. Възможно е на мястото на детайла с резба 44 да бъдат предвидени също други средства за свързване. Освен това вставянето на присъединителния край 4 може да е и на друго място в корпуса 1.

Ако свързващите елементи са изпълнени като детайла с резба 44, е целесъобразно в корпусния жлеб 2 или както е изобразено, в тази присъединена област на корпусния канал 3 да се предвиди многоъгълен вътрешен профил 45 за прикрепяне на винтов зъбонарезен инструмент, например във формата на вътрешен многокантов ръб. В тези случаи винтовият зъбонарезен инструмент може да бъде въведен чрез корпусния жлеб 2. Предимството се състои в това, че отвън на корпуса 1 няма предвидени никакви приспособления за завинтване, което позволява компактни радиални размери.

В горната част на фиг. 1 е скициран алтернативен корпус 1, който е съставна част от корпуса на по-голям уред, например от корпуса на вентил. Конструкцията на свързващото устройство позволява тогава да се предвиди корпусен жлеб 2 от описания вид, за предпочитане корпус на уред, в който после трябва да се вкара само още и цангата 6, за да се получи свързващото устройство. По този начин се спестява отделен корпус 1 и производствените разходи се ограничават до цангата 6.

Притискащите профили 16 могат да бъдат оформени като изпъкнали. Огъващите се зони 14 изобразяват квази стави. Изпълнителният контакт между корпуса 1 и работния профил 8 има освен посочените предимства също и автоматично центриране. Укрепващата 21 и контактната 23 повърхност могат да бъдат образувани от повече разпределени в посока на обхвата следващи един след друг повърхностни сектори. Притискащите профили 16 могат в контактната област с укрепващата повърхност 21 и предимно с контактната повърхност 23 да са скосени, където е целесъобразна фаза от около 15°, измерена в изходно положение. За олекотяване в профила 8 може да се предвиди аксиално отвън навътре в кръг преминаваща вдлъбнатина 46, както е защрихована на фиг. 2. Особено целесъобразно е огъващите се зони 14 да се предвидят в радиалната вътрешна област на цангата 6, както това е посочено в приведените примери. Успешно отнемане на материала се проява тук например чрез обикалящо вдлъбване 47 в радиално срещулежащата външна област, което осигурява безпроблемно обратно накланяне на стягащите елементи 9. Опорните повърхнини 33 се намират изключително на аксиално навътре сочещата страна на стягащите елементи.

Фигури от 3 до 5 показват свързващо устройство, конструирано като свързващ детайл, като фиг. 3 изобразява надлъжния разрез, фиг. 4 - поглед отпред в аксиално направление 22 според стрелка IV на присъединената цанга 6 и фиг. 5 - поглед отстрани в радиално направление на цангата 6 без корпуса. Тъй като функционалният принцип на тези варианти съвпада с разгледаните примери според фиг. 1 и 2 и само в някои конструктивни детайли има изменения, досегашното описание се отнася също и за тези конструктивни форми и отделните части са с идентични сравнителни чертежи.

Цангата, съгласно разгледания пример според фигури от 3 до 5, има осем стягащи елемента 9, различими особено добре на фиг. 4. Те са разделени един от друг чрез шлици 15, така че не се пречи на тяхната подвижност релативно една на друга в радиална посока при прехода между отделните позиции. Броят на стягащите елементи 9 може да се направи в зависимост от напречния разрез на вътрешно ограничения от тях стягащ отвор 50.

Докато в разгледания пример според фигура 1 и 2, наблюдаваният в надлъжния разрез наклон на укрепващата повърхност 21 и контактната повърхност 23 в зависимост от надлъжната ос 22 е приблизително еднакъв, при вариантите от фигури от 3 до 5, наклонът на укрепващата повърхност 21 е значително постръмен, отколкото този на контактната повърхност 23. Във фронталната област на контактната повърхност 23 притискателните профили 16 имат скосяване, чиято площ преминава приблизително и изключително в изходно положение успоредно на фронталната срещулежаща контактна повърхност 23. В посока аксиално отвън навътре постепенно се издига виждащата се в надлъжния разрез според фиг. 3 контурна линия на контактната повърхност 23, преминаваща в областта на максимално разстояние от надлъжната ос 22 в изобразената цилиндрична област на основата 36 с по-къса аксиална дължина, при което след това с бързо намаленото разстояние към надлъжната ос и оттам с по-стръмния наклон отколкото контактната повърхност 23 се присъединява укрепващата повърхност 21. Разгледана в изходно положение, тази област на притискателните профили 16, която идва към укрепващата повърхност 21, се намира в по-голямата си част върху една обща радиална повърхнина с опорните повърхности 33, които са предвидени радиално навътре на челната страна на стягащите елементи 9 от профила 8.

Ограниченият от работния профил 8 вътрешен диаметър отговаря на външния диаметър на вкарания присъединителен край 4 и е избран малко по-голям, така че да съществува малък кинематичен цикъл. За стабилизиране на радиалната позиция е подпрян работният профил 8 допълнително със своята външна странична повърхност 17 аксиално подвижно към направляващата повърхност, която се включва аксиално външно към контактната повърхност 23 и в приведения пример е предвидена радиално навътре в областта на свободния край на пръстенообразен корпусен ръб 19. Този корпусен ръб 19 в приведения пример е първоначално оформен във вид на кух цилиндричен пръстен и присъединен в изобразената позиция е огънат радиално навътре, така че аксиално навътре на направляващата повърхнина или управляващите профили 37 присъединената ограждаща повърхност на ръба образува контактната повърхност 23. Ръбът 19 може да бъде при производството непосредствено изработен в съответната форма. Той може също по дължината на своя периметър наймалко веднъж или повече пъти да бъде шлицован, приблизително както разположението на стягащите елементи 9.

Необходимо е особено добро огъване на стягащите елементи 9, така че аксиално измерената дълбочина на шлица 15 достига до началото на работен профил 8, като огъващите се зони 14 възникват в областта радиално навътре на вдълбаването 47 и които зони, принадлежащи на следващите в посока по периметъра стягащи елементи 9, също в посока по периметъра, са разделени една от друга чрез вътрешния радиус на шлица 15.

Claims (13)

1. Патентни претенции

   1. Свързващо устройство за тръбопроводи на работни флуиди, състоящо се от корпус (1), с корпусен жлеб (2), в който е свързан присъединителен край 4 на тръбопровода за работни флуиди (5), като в областта на корпусния жлеб (2) е фиксирана пръстенообразна цанга (6), обхващаща поместения присъединителен край (4) с възможност за осигуряване на стегната или освободена позиция спрямо корпуса (1), при което цангата (6), има аксиално плъзгащ се пръстено- или втулкообразен работен профил (8), и от тази страна, от която е разположена вътрешността на корпусния жлеб (2), са предвидени множество стягащи елементи (9), разпределени периферно, които действат срещу повърхността (7) на съответния присъединителен край (4) и са свързани към работния профил (8) чрез огъ- вагци се зони (14), позволяващи движение на стягащите елементи (9), разположени радиално външно между стегната и свободна позиция, които са с радиално външно разположени притискащи профили (16), включени към всеки стягащ елемент (9), съответно до огъващите се зони (14), при което на корпусната стена е предвидена скосена укрепваща повърхност (21), лежаща аксиално вътрешно срещу притискащите профили (16), която, когато работният профил (8) е в свободно аксиално движение навътре в посока (24), довежда стягащите елементи (9) в свободна позиция, вследствие на работещите срещу нея притискащи профили (16), а чрез предвидената на корпусната стена, аксиално външно разположена спрямо укрепващата повърхност (21), контактна повърхност (23), е осигурено затягащо действие на стягащите елементи (9), когато цангата (6) е преместена срещу свободно положение, характеризиращо се с това, че скосяването на укрепващата повърхност (21) е така разработено, че нейната вътрешна радиална зона в свободна посока (24) е разположена аксиално по-дълбоко в корпусния жлеб (2), отколкото нейната външна радиална зона.
2. 2. Свързващо устройство съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че контактната повърхност (23) има скосяване, при което нейната радиално външно разположена зона е поместена аксиално по-дълбоко от корпусния жлеб (2), отколкото нейната радиална вътрешна зона.
3. 3. Свързващо устройство съгласно претенции 1 и 2, характеризиращо се с това, че на корпуса (1), в областта на корпусния жлеб (2), е предвиден кръгов задържащ канал (18), който е оформен от две странични повърхности, разположени на аксиално разстояние една от друга и обърнати една срещу друга, като аксиално по-дълбоко разположената в корпусния жлеб (2) странична повърхност, образува укрепващата повърхност (21).
4. 4. Свързващо устройство съгласно претенция (3), характеризиращо се с това, че стягащите елементи (9) с притискащи профили (16) са разположени в областта между укрепващата повърхност (21) и срещулежащата странична повърхност на задържащия канал (18).
5. 5. Свързващо устройство съгласно претенции 3 или 4, характеризиращо се с това, че контактната повърхност (23) е оформена от едната странична повърхност на задържащия канал (18) и е срещу укрепващата повърхност (21).
6. 6. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 3, характеризиращо се с това, че цангата (6) е цял конструктивен детайл, изработен предимно от пластмаса.
7. 7. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 6, характеризиращо се с това, че между притискащите профили (16) и основата (36) на задържащия канал (18) е предвидена радиална хлабина.
8. 8. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 7, характеризиращо се с това, че притискателните профили (16) са разположени с аксиален кинематичен цикъл между страничните повърхности на задържащия канал (18).
9. 9. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 8, характеризиращо се с това, че задържащият канал (18) е с V-образен профил, образуван от страничните повърхности.
10. 10. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 9, характеризиращо се с това, че цангата (6) е разположена навътре в корпуса (1) и аксиално срещу пръстенообразен, аксиално поставящ се, уплътнителен елемент (40), който при вътрешно натисково усилия в корпусния жлеб (2) или включените в него корпусни канали (3) е опрян аксиално относно опорни повърхнини (33) на стягащите елементи (9), уплътнявайки техните притискателни профили (16) към контактната повърхност (23).
11. 11. Свързващо устройство съгласно претенция 10, характеризиращо се с това, че уплътнителният елемент (40) е съседен на уплътнителен пръстен (32) или е образуван от такъв подобен, който в областта на двете си аксиални страни има отвесни уплътнителни ръбове (39 и 39'), които са в контакт с външната повърхност (7) на вкарания присъединителен край (4).
12. 12. Свързващо устройство съгласно претенции от 1 до 11, характеризиращо се с това, че корпусът (1) е съставна част на самостоятелен свързващ елемент или е разработен като съставна част от корпус на устройство, например от корпуса на вентил.
13. 13. Свързващо устройство съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че в случай, когато корпусът (1) е свързващ елемент, в корпусния жлеб (2) или на включени9 бонарезен инструмент.

    те в тази област корпусни канали (3) е изработена многоъгълно оформена вътрешно профилна повърхност за прикрепяне на винтов зъ-