BG60756B2 - Дифлуоро противовирусни съединения и техните междинни съединения - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до 2,2-дифлуоро-2-дезоксикарбохидрат, използван за получаване на противовирусни нуклеозиди с подходяща структура.

Description

1. Област на изобретението

Това изобретение се отнася до областта на фармацевтичната химия и осигурява нов дифлуорокарбохидрат и нови противовирусни нуклеозиди,получени чрез свързване на новия карбохидрат с подходящи основи.

2. Ниво на изобретението

Известно е, че в групата на нуклеозидите могат да се намерят противовирусни лекарства. Например, известно е, че 5-(2-бромовинил)-2'-дезоксиуридин е потенциален агент срещу херпесния вирус, De-Clercq и др., Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 76, 2947-51 (1979). Watanabe и др. са описали множество нуклеозиди , получени чрез свързване на 2-флуоро-2дезоксиарабинофураноза с основи на цитозина и тиаминови групи; 5-иодоцитозин е тяхната най-предпочитана основа, J. Med. Chem. 22,21-24 (1979), и U.S. патент No. 4 211 773.

Съединение, което може да бъде описано като ацикличен нуклеозид, 9-(2-хидроксиетоксиметил)гуанин, е потенциален противовирусен агент, по-специално полезен срещу херпесни вируси и е било предмет на симпозиум, чийто материали са

Ί

US 4 808 614 публикувани в специално издание на American Journal of Medicine, July 1982.

флуорирани карбохидраши са изучавани по-рано. Изследвани са от Penglis в Advances in Carbohydrate Chemistry and Biochemistry 38, 195-285 (1981). 2,2-дифлуорохексоза e описана от Adamson и др., Carbohydrate Research 18, 345-47 (1971). Wriglit u Taylor, Carbohydrate Research 6, 347-54 (1968) са изследвали синтезата на 9-(3-дезокси-3-флуоро-а-Оарабинофуранозил)аденин.

Наскоро общата синтеза на карбохидрати стана обект на изследване и се появиха няколко публикации. Синтезата изисква стереоспецифични методи, като успешно са използвани асиметрично епоксидиране и асиметрични алдолни реакции, Masamune, Sharpless и др., J. Org. Chem. 47, 1373-81 (1982).

Същност на изобретението

Изобретението осигурява дифлуородезокси карбохидрат с формула

Y0H₂C о

YO където X е хидрокси или отцепваща се група; a Y групите, независимо една от друга,са водород или хидрокси-защитни групи.

Изобретението също осигурява нуклеозиди с формула

US 4 808 614 нон>с ο

>--—--f- F

HO F където R е основа с една от формулите

CH=CHR³

където

R1 е водород, метил, бром, флуор, хлор или йод;

US 4 808 614

R2 е xugpokcu или амино;

R3 е водород, бром, хлор или йод.

По-нататък изобретението включва метод за получаване на лактон с формула нон₂с о

НО F който се състои в хидролизиране при много меки условия на алкил 3-диоксоланил-2,2-дифлуоро-3-хидроксипропионат с формула

Друг аспект на изобретението са фармацевтични състави, включващи нуклеозид с горната формула и фармацевтично приемлив носител, разредител или инертен пълнител, както и метод за лечение на вирусни инфекции при бозайници, като се прилага едно от настоящите нови съединения.

Описание на предпочитаните случаи

Всички температури в това описание. Целзий. Течностите са дадени в Структурните формули по-горе са дадени в градуси обемни единици, не показват

US 4 808 614 сщереохимичността на съединенията от настоящето изобретение. Счита се, че съединения с всички конфигурации са полезни, като тяхната стереохимичност не е ограничена. Все пак, предпочита се карбохидратът да има конфигурацията на естествена рибоза, като следната

(с Също така се предпочита конфигурацията на свързването между рибозата и основата да бъде следната:

F _ч Счита се, че фармацевтите-химици са наясно с основите, които се използват при синтезите на противовирусните нуклеозиди от настоящето изобретение, но тук са споменати следните специфични нуклеозиди, за да е сигурно, че Всеки читател разбира вида противовирусни съединения, които това изобретение осигурява.

1-(5-метил-2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(2,4- диоксо- 1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(5-бромо-2,4-дноксо-1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза\

US 4 808 614

1-(5-хлоро-2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидии-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(5- iiogo-2,4-guokco- 1H,3H-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(4-амино - 5-хлоро-2-оксо - 1Н-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

- (4 - амино - 5-бромо-2 - оксо - 1Н - пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

- (4 - ами но-2-оксо-1Н-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(4-амино-5-йодо-2-оксо- 1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(4-амино-5-мешил-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-[5-(2-бромовинил)-4-хидрокси-2-оксо- 1Н-пиримидин- 1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-[4-амино-5-(2-бромовинил)-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-[4-амино-5-(2-йодовцнил)-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-[5-(2-хлоровинил)-4-хидрокси-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1- [4-хидрокси-5-(2- йодовинил)-2-оксо- 1Н-пиримидин- 1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-[4-амино-5-(2-хлорвинил <)-2-оксо-1Н-пиримидин- 1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-(2-амино-6-оксо-1Н,9Н-пурин-9-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(б-амино-9Н-пурин-9-ил)-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза ;

1-(5-флуоро-2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

Ί

US 4 808 614

l-(2,4-guokco-lH,3H-nupuMuguii- 1-ил)-'2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(5-бромо-2,4-диоксо- 1Н,ЗН-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(5-хлоро-2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(5-йодо-2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(4-амино-5-флуоро-2-оксо- 1Н-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(4-амино-5-хлоро-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(4-амино-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(4-амино-5-флуоро-2-оксо- ΙΗ-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

Ь(4-амино-5-мешил-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза \

1-[5-(2-бромовинил)-4-хидрокси-2-оксо-1Н-пиримидин.-1-ил.]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза ;

1-[4-амино-5-(2-бромовинил)-2-оксо- 1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

1- [4-амино-5-(2-йодовинил)-2-оксо- 1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза’,

1-[5-(2-хлоровинил)-4-хидрокси-2-оксо-1Н-пиримидин- 1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

1-[4-хидрокси-5-(2-йодовинил)-2-оксо-1Н-пиримидин-1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

1- [4-амино-5-(2-хлоровинил)-2-оксо- 1Н-пиримидин- 1-ил]-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

US 4 808 614

1-(2-амино-б-оксо-1Н,9Н -пурин-9-ил)-2-дезокси-2,2ди флуороксилоз а *> 1-(б-амино-9Н-пурин-9-ил)-2-дезокси-2,2-дифлуороксилоза.

Ще стане ясно, че реакциите в които новият2-дезокси-2,2дифлуорокарбохидрат от това изобретение се кунелува с основите са често от такъв характер, че хидрокси групите трябва да бъдат защитени от реагиране с основата или от разлагане по някакъв начин. Защитните групи се избират от групите , използвани в органичния синтез за тази цел. Химиците са свикнали да избират групи, които могат да бъдат ефикасно поставени вместо хидрокси групите и които могат лесно да бъдат отделени, когато завърши желаната реакция. Подходящи групи са описани 6 обикновени учебници, такива като раздел 3 от Protective Groups in Organic Chemistry, McOmie, Ed., Plenum Press, New York (1973); и раздел 2 от Protective Groups in Organic Synthesis, Green, John Wiley & Sons, New York (1981).

Типични хидрокси-защитни групи са формил, 2хлороацетил, бензил» дифенилметил, трифенилметил, 4нитробензил, феноксикарбонил, t-бутил, метоксиметил, тетрахидропиранил, алил, тетрахидротианил, 2метоксиетоксиетил, метоксиацетил, феноксиацетил, изобутирил, етоксикарбонил, бензилоксикарбонил и др. подобни. Често по-удобни са силилови хидрокси-защитни групи, защото повечето от тях се разцепват лесно при контакт с вода или с алкохол. Такава група е триметилсилил, така както и изопропилдиметилсилил, метилдиизопропилсилил, триизопропилсилил и др. подобни, tбутилдиметилсилиловата група е специален случай и е за предпочитане като защитна група в този синтез; тя се разцепва по-трудно и изисква реагент, такъв като ο

US 4 808 614 халогеноводородна киселина, за да я отдели от хидрокси групите.

Рибозата или ксилозата имат хидрокси група в 1-ва позиция в техните пръстени. За да може карбохидратът от това изобретение да реагира с основата, за да се получат противовирусните съединения, съгласно изобретението, е необходимо да се постави отцепваща се група в 1-ва позиция. Използваните отцепващи се групи са от обикновено прилаганите в органичния синтез. Предпочитани отцепващи tсе групи са сулфонати, от които най-предпочитан е (* метансулфонат; други типични отцепващи се групи са толуенсулфонат, етансулфонат, изопропансулфонат, 4метоксибензенсулфонат, 4-нитробензенсулфонат и 2хлоробензенсулфонат. Също така могат да бъдат използвани хлор и бром.

За да е сигурно, че читателят е наясно е спомената следната група представителни 2-дезокси-2,2дифлуорокарбохидрати от настоящето изобретение;

2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

3.5- бис(триметилсилиокси)-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза ;

3.5- дибензилокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

3.5- бис(хлороацетокси)-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

3.5- бис(2-хлоробензилокси)-1-метансулфонилокси-2-дезокси-

2,2- дифлуорорибоза;

3.5- бис (4- нитробензилокси )-1-(4-толуенсулфонилокси)-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

1-хлоро-3,5-бис(феноксиацетокси)- 1,2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-(2,4-дибромофенилсулфонилокси)-3,5-бис(2,2диметилпропионилокси)-2-дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

US 4 808 614

3.5- бис(бензоилокси)-1-(о-шолуенсулфонилокси)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-бромо-3,5-бис(метоксикарбонилокси)- 1,2-дезокси-2,2дифлуороксилоза‘

3.5- бис(алилоксикарбонилокси)-1-хлоро-1,2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

3.5- бис(бензилоксикарбонилокси)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

1-бромо-3,5-бис(4-нишробензилоксикарбонилокси)-1,2-дезоксиI-

2,2-дифлуороксилоза;

1-бромо-3,5-бис(тетрахидрошиенилокси)-1,2-дезокси-2,2дифлуорорибоза *, ч

1-бромо-3,5-бис(изопропилдиметилсилилокси)-1,2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(2-хлорофенилсулфонилокси)-3,5-бис(метоксиметокси)-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза;

3,5 - бис (бе нзилоксиметокси)2-дезокси-2,2-дифлуорори боза ;

1- (4-иитрофенилсулфонилокси)-3,5-бис(тритилокси)-2дезокси- 2,2-дифлуорорибоза;

3.5- бис(алилокси)- 1-хлоро-1,2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза ;

2- дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

3.5- бис (триметилсилилокси)-2-дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

3.5- дибензилокси-2-дезокси-2,2-дифлуороксилоза ;

3.5- бис(хлороацетокси) -2 - дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

3,5 - бис(2 - хлоробе нз илокси)-1-ме таисулфон.илокси-2-дезокси-

2,2- дифлуороксилоза;

3.5- бис(4-ншпробензилокси)-1-(4-толуенсулфонилокси)-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза;

- бромо - 3,5-бис (те тр ахи дротие нилокси)-1,2-дезокси-2,2дифлуороксилоза;

US 4 808 614

1-бромо-3,5-бис (из опропилдимешилсилилокси)-1,2-ge зокси-2,2дифлуороксилоза ,

3.5- бис(1-бушилдифенилсилилокси)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

3.5- бис(формилокси)- иизопропилсулфонилокси^-дезокси^^дифлуорорибоза ;

3.5- бис(шрихлороацетокси)- 1-метансулфонилокси-2-дезокси-

2,2- дифлуорорибоза;

1-хлоро-3,5-бис(феноксиацетокси)-1,2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-(2,4-дибромофеиилсулфонилокси)-3,5-бис(2,2диметилпропионилокси)-2-де зокси-2,2-дифлуорорибоза ;

3.5- бис(бензоилокси)-1-(о-толуенсулфонилокси)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза',

1-бромо-3,5-бис(метоксикарбонилокси)-1,2-де зокси-2,2дифлуорорибоза ;

1-(2-хлорофенилсулфонилокси)-3,5-бис(метоксиметокси)-2дезокси-2,2-дифлуороксилоза ,*

3.5- бис(бензилоксимещокси)-2-де зокси-2,2-дифлуороксилоза ;

1-(4-нитрофенилсулфонилокси)-3,5-бис(тритилокси)-2дезокси- 2,2-дифлуороксилоза;

3.5- бис(алилокси)- 1-хлоро-1,2-дезокси-2,2-дифлуороксилоза ;

3.5- бис(1-бутилдифенилсилилокси)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза *,

3.5- бис(формилокси)-1-изопропилсулфонилокси-2 -де зокси-2,2дифлуороксилоза ;

3.5- бис(трихлороацетокси)-1-метансулфонилокси-2-дезокси-

2,2- дифлуороксилоза;

3.5- бис (алилоксик ар бонилокси)- 1-хлоро-1,2-де зокси-2,2дифлуорорибоза;

US 4 808 614

3,5-бис(бензилоксикарбонилокси)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза;

1-бромо-3,5-бис(4-нитробензилоксикарбонилокси)- l,2-geзokcu-

2,2-guφлyopopuбoзa .

Карбохидратите се получават чрез процес>започващ с взаимодействие на D-глицералдехид кетонид с формула

където и R^ са независимо един от друг СрСз алкил, ; Ср Сд алкил бромодифлуороацетат, за предпочитане етилов естер.

Предпочитан глицералдехид кетонид е ацетонидът, при който и R^ са и двата метил, който е публикуван за първи път от Fischer и Baer, Helv. Chim. Acta. 17, 622 (1934).Етилов бромодифлуороацетат е получен за първи път от Morel и Dawans, Tet. 33, 1445 (1977). Взаимодействието на кетонида и халоацетата се осъществява в присъствието на активен метал, такъв като магнезий или за предпочитане цинк. Активирането се получава най-лесно чрез прилагане на ултразвукова енергия спрямо реакционната смес. Активирането по този начин компенсира присъствието на малко количество вода в реакционната смес и така се избягва необходимостта от поддържане на безводни условия и необходимостта от получаване и внимателно съхранение на активирани метали. Все пак, металът може да бъде активиран посредством методи ₅ известни от нивото на техниката, ако е необходимо. Най-препоръчителното

US 4 808 614 количество метал е приблизително еквимоларното количество.

Реакцията се осъществява в етери, такива като тетрахидрофуран и диетилов етер при умерени температури. Все пак, могат да бъдат прилагани други органични разтворители, които са инертни спрямо реакционните условия, включително халогенирани алкани, такива като хлороформ, дихлорометан, трихлоретан и др. подобни и ароматни разтворители, включително такива

S Iкато бензен, толуен и ксилени. Подходящи са температури от около температурата на околната среда до около 100°; предпочитани са температурите от около температурата на околната среда до около 80°. Икономически приемливи добиви се получават при реакционно време в граници от около няколко минути до около няколко часа. Трябва да се отбележи, че реакцията е екзотермична и следователно може да е необходимо охлаждане на сместа в зависимост от мащаба на реакцията и скоростта, при която се добавят

реагентите. t

Продуктът от първата реакция е алкил З-диоксоланил-2,2дифлуоро-З-хидроксипропнонат с формула

Изглежда, че съотношението на междинния 3-R-xugpokcu към неговия З-S-xugpokcu енантиомер е около 3:1. 3-R

US 4 808 614 xugpokcu енантиомеръш има подходящата стереохимичносш. за получаването на рибоза с естествена конфигурация, така че той е желанияТенантиомерен продукт за първия етап. 3-Rхидрокси енантиомеръш може да бъде напълно отделен от 3S-енантиомерът чрез стандартни методи, например чрез хроматографиране върху силикагел, елюиране с разтворител, такъв като хлороформ, съдържащ 0.5% метанол (v:v).

Хндроксипропионатът в която и да е форма се хидролизира при много меки условия, за да се получи лактоновата форма на карбохидрата с формула

F

НО F

Установено е, че правилната хидролиза довежда до разцепване на функционалния кетонид и неочаквано, също така, до разцепване на естерната група, като се получава лактон в един етап. Хидролизният реагент е за предпочитане смола със заместен слабо кисел йон, като найпредпочитана е Dowex 50W-X12 (Dow Chemical Company). Възможно е да се осъществи процесът с други меки хидролизни реагенти, но е възможно да се получат по-големи количества странични продукти. Например, за хидролизата могат да бъдат използвани воден разтвор на оцетна киселина или други относително силни киселини, такива като пропионова киселина, мравчена киселина, хлорооцетна киселина, оксалова киселина и др. подобни.

Хидрокси групите на лактона трябва да бъдат защитени, преди да се редуцира неговият кето-кислород. Използват се

US 4 808 614

обикновени реакционни условия, зависещи от естеството на избраните защитни групи. Например tбутилдиметилсилиловата група е най-подходящо да се прилага под формата на нейния трифлуорометансулфонат и защитната реакция се осъществява в присъствието на основа, такава като лутидин, пиридин и др. подобни. Ациловите защитни групи, такива като ацетилова, бензоилова и др. подобни се осигуряват чрез реагиране на лактона с ацилиращ агент, такъв като ацилов хлорид, бромид, цианид или азид или с подходящ анхидрид. Подходящо е Взаимодействията да се осъществяват с основен разтворител, такъв като пиридин, хинолин или изохинолин или с терциерен аминов разтворител, такъв като триетиламин, трибутиламин, метилпиперидин и др. подобни. Реакцията може също да се провежда в инертен разтворител, към който се прибавя киселинен акцептор, такъв като терциерен амин. Ако е необходимо, в реакцията могат да бъдат използвани ацилиращи катализатори, такива като 4-диметиламинопиридин или 4-пиролидинопиридин. Ацилиращите реакции, които осигуряват защитни групи на хидрокси групите,се осъществяват при средни температури в границите от -25° до 100°. Такива ацилирания могат да бъдат .проведени, чрез киселинно-каталитични реакции на подходящи карбоциклични киселини в инертни или безводни органични разтворители. Използват се киселинни катализатори, като сярна киселина, полифосфорна киселина, метансулфонова киселина и др.

Ацилиращите защитни групи също така могат да бъдат осигурени, чрез образуване на активен естер на подходяща киселина, като естери . образувани от известни реагенти, като дициклохексилкарбодинмид, ацилимидазоли,

US 4 808 614

нитрофеноли, пентахлорофенол, N-хидроксисукцинимид и 1хидроксибензотриазол.

Защитни групи от етерен тип се осигуряват, чрез реагиране на лактон например с подходящо диазо съединение, такова като диазометан, фенилдиазометан или силилдиазометан. Такива реакции обикновено ефективно се осъществяват в разтворители,включително естери, такива като етилов ацетат, халогенирани разтворители, например дихлорометан и хлороформ и етери, като например диетилов етер и тетрахидрофуран. Процесът обикновено се осъгцествява при ниски температури от около -50° до около 0°. Такива етеро-образуващи реакции могат също така да се провеждат с помощта на реагенти, като триметилоксосулфонов хидроксид, триметилеулфонов хидроксид и триметилселенов хидроксид в разтворители, такива като диметилсулфоксид, диметилформамид, хексаметилфосфорамид, ацетон, ацетонитрил и др. подобни.

Силиловите загцитни групи се свързват с хидрокси групитчрезконвенционални методи, такива като реагиране с подходящ силилов карбоксамид или бис(субституиранснлил)карбоксамид или подходящо субституиран силазан. Използват се също подходящо субституирани силил метансулфонати, толуенсулфонати и други подобни. Обикновено в реакционната смес е необходимо еквивалентно количество основа, освен ако не се използва реакционна среда под формата на основен разтворител, такъв като споменатите по-горе.

Когато хидрокси групите са защитени, лактоновияткето кислород се редуцира до алкохол, като се образува защитената 2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза или ксилоза съгласно това изобретение. Най-предпочитаният редуциращ

US 4 808 614 агент е диизобутил алуминиев хидрид, използван при ниска температура в диапазона от около -100° до -20°. Необходимо е редукцията да се провежда много внимателно, за да се избегнат остри редуциращи условия, които да доведат до разкъсване на пръстена при кислородния атом. Други метални хидриди, като широко използвания литиевоалуминиеВ хидрид може да бъде приложен за редукцията, но е необходимо да се поддържа достатъчно ниска температура и да се осигури деструкция на хидрида,преди температурата да »се повиши до. тази на околната среда. В редукционния етап може да се използва разтворител с много ниска точка на замръзване. Толуенът. е подходящ, но разбира се могат да бъдат използвани други разтворители, включително нисши алканоли и по-специално етанол, етери такъВ като диетилоВ етер и др. подобни.

Подходяща отцепваща се група трябва да бъде поставена В 1-ва позиция на карбохидрата, за да се осъществи ефикасно реагиране с основата. Предпочитана отцепваща се група е метансулфониловата, която лесно се осигурява чрез реакция на метансулфонилоВ хлорид в присъствието на еквивалентно количество подходящ киселинен акцептор, такъв като триетиламин и други подобни. Други сулфонилови отцепващи се групи се осигуряват по същия начин, чрез реагиране с подходящ сулфонилов халид.

Когато се използват хлоро или бромо отцепваща се група, често е подходящо първо да се получи 1-ацетатното производно, например чрез взаимодействие с оцетен анхидрид или друг източник на ацетилови групи, в присъствието на еквивалентно или по-голямо количество киселинен акцептор. След това ацетатната група се заменя с бромоводород или хлороводород, при ниска температура, такава като от около

US 4 808 614

-50° go около 0°. Тъй като газообразните халогеноводородн са склонни да отстраняват защитните групи, по-специално силиловите защитни групи, необходимо е този етап да се провежда при достатъчно ниска температура и халогеноводородът да се прибавя бавно на малки порции.

Основите, използвани за получаване на антивирусните съединения, съгласно настоящето изобретение са общоизвестни на химиците-органици и не е необходимо обяснение на техния синтез. Първичните амино групи, които съществуват в някои от основите, трябва да бъдат защитени преди основата да се купелува с карбохидрата. Използват се обикновените амино-защитни групи, включително силилови групи, като споменатите по-горе, а така също такива типични групи, като tбутоксикарбонилова, бензилоксикарбонилова, 4метоксибензилоксикарбонилова, 4-ни тробензилоксикарбонилова, формнлова и др. подобни.

Често е за препоръчване да се конвертират кето кислородните атоми ,на основите в енолна форма, за да се направят основите по-високо ароматни и така да се улесни взаимодействието на основата с карбохидрата. Най-удобно е да се енолизират кислородните атоми чрез осигуряване на силилови защитни групи за тях. Обикновените силилови защитни групи, споменати по-горе, също се използват за тази цел.

Взаимодействието между защитения карбохидрат и основата е за предпочитане да се осъществи точно при повишена температура в граници от около 50° до около 200°. Възможно е, все пак, да се използват сравнително високо кипящи разтворители за реакцията, такива като диметилформамид, диметилацетамид,

US 4 808 614

хексаметилфосфорамид υ други подобни. Ако купелуващата реакция се провежда при повишено налягане, за да се предотврати дестилирането на нискокипящия разтворител, може да бъде използван инертен реакционен разтворител.

Купелуващата реакция може да бъде осъществена при ниски температури, ако се използва реакционен инициатор, такъв като трифлуорометансулфонилоксисилан.

Споменатите по-горе обикновени инертни, реакционни разтворители могат да се използват при температури в граници от около стайна температура до около 100°.

Последният етап от реакцията е отделянето на защитните групи. Повечето силилови защитни групи лесно се отделят чрез контактуване с вода или алкохол, tбутилдиметилсилиловата защитна група изисква за нейното отстраняване кисели условия, такива като контактуване с газообразен халогеноводород.

Ациловите защитни групи се отделят чрез проста хидролиза със силни или средно силни основи, такива като хидроксиди на алкалци метали при температури от около стайна температура до около 100°. Необходимо е най-малко еквивалентно количество основа за всяка защитна група. Такива хидролизи се осъществяват удобно в хидроксилни разтворители, по-специално водни алканоли. Все пак, реакциите могат да се осъществяват въВ всеки удобен разтворител, такъв като полиоли, включително етилен гликол, етери, такива като тетрахидрофуран и др. подобни, кетони, като ацетон и метил етилов кетон и други полярни разтворители, такива като диметилсулфоксид. Отделянето на ациловите защитни групи може също така да се осъществи с други основи, например натриев метоксид, калиев t-бутоксид, хидразин, хидроксиламин, амоняк, амиди на

US 4 808 614 алкален метал и вторични амини, такиВа като диетиламин и др. подобни. Ациловите защитни групи могат също да се отделят с киселинни катализатори като метансулфонова киселина, солна киселина, бромна киселина, сярна киселина или смоли със заместен кисел йон. За предпочитане е такива хидролизи да се осъществяват при сравнително висока температура, такава като рефлюксната температура на сместа, но могат да бъдат използвани температури, толкова ниски, колкото тази на околната среда, когато се използват особено силни киселини.

Отделянето на етерните защитни групи се осъществява по известни методи, например с етантиол и алуминиев хлорид.

Нито един от реакционните етапи не изисква необикновени излишъци от реагентите. Както е обикновено в органичните синтези, за препоръчване е и е по-икономично да се използва умерен излишък в граници от 1.05 до 2 пъти от по-евтините реагенти, за да е сигурно, че по-скъпите ще се консумират.

Следващите получавания и примери илюстрират синтеза

на съединения от настоящето изобретение.

ПОЛУЧАВАНЕ 1 етил 2,2-дифлуоро-З-хидрокси-3-(2,2-диметил-диоксолан-4ил)пропионат

Към 10.2 гр. активиран цинк се прибавя малко количество разтвор, съдържащ 31.8 гр етилов бромодифлуороацетат и 22.6 гр 4-формил-2.2-диметилдиоксолан в 53 мл тетрахидрофуран и 53 мл диетилов етер. Полагат се грижи да се изключи водата от реакционната смес. Веднага след първото прибавяне кьм активиран цинк,разтворът започва да

US 4 808 614

се нагрява на обратен хладник. Остатъкът от разтвора се прибавя на капки при такава скорост, че да се поддържа слабо загряване на обратен хладник през време на прибавянето от около 30 мин. След това сместа се разбърква при слабо нагряване на обратен хладник В продължение на около 30 мин и повече. Реакционната смес се налива в 200 мл 1N солна киселина и 200 гр лед и сместа се разбърква,докато всичкият лед се стопи. След това водната смес се екстрахира 4 пъти със 70 мл-ови порции диетилов етер, а органичните слоеве се събират и се промиват с 50 мл наситен воден разтвор на натриев хлорид и с 50 мл наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, изсушава се с магнезиев сулфат и се изпарява под вакуум, за да се получат 26 гр светложълто масло. Суровият продукт се хроматографира в колона с 1000 гр силикагел, елюира се с хлороформ, съдържащ 0.5% метанол, за да се раздели основният З-R-xugpokcu продукт от вторичния 3-Sхидрокси продукт. Съотношението на количествата на двата продукта е около 3:1; вторичният продукт напуска колоната първи.

След изпарение на фракциите, съдържащи 3-R-xugpokcu продукт, се получават 12.6 гр от продукта в достатъчно чиста форма. Той се определя, чрез масс спектрометрия, показваща продукт с тегло 239, което съответства на молекулното тегло на желания продукт без метилова група, която е изгубена от ацетонидната функционална група при спектрометричното измерване. Ядреният магнитен резонансен анализ на З-R-xugpokcu продукта, на 90 MHz-ов уред в CDClj показва характеристики 5=3.94-4.45 (т, 5Н); 3.14 (d, J = 4.5 Hz, 1Н); 1.2-1.47 (m, 9H).

⁴ Анализът no същата ЯМР процедура на 3-S-xugpokcu продукта, от който 4.68 гр са получени чрез изпаряване на

Λ ζ.

IJS 4 808 614 хромашографските фракции, които го съдържат, показват характеристики 3.75-4.47 (т, 6Н); 2.95 (d, J = 8 Hz, 1Н); 1.251.5 (т, 9H).

ПОЛУЧАВАНЕ 2

2-дезокси-2,2-дифлуоро-1-оксорибоза гр от З-R-xugpokcu продукта, получен чрез синтез подобен на този в Получаване 1,се разтварягв 500 мл метанол и се прибавят 250 мл вода и 250 гр смола Dowex 50W-X12.

IСместа се разбърква при стайна температура в продължение на 4 дни и слсд това сместа се филтрира през слой от диатомейна пръст. Филтратът се изпарява до сухо под вакуум, за да се получат 33.0 гр от желания продукт, който се идентифицира чрез ЯМР анализ на 90 MHz уред в CD3OD: 8= 3.6-4.6 (серии т, 4Н); 4.8 (bs, 2Н).

ПОЛУЧАВАНЕ 3

3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-2-дезокси-2,2-дифлуоро-1оксорибоза

Към 13 гр от продукта,получен в Получаване 2,се прибавя 60 мл дихлорометан, 22.5 мл 2,6-лутидин и 48.2 мл трифлуорометилсулфони локси t-бутилдиметилсилан, в присъствие на азот и при слабо охлаждане, за да се поддържа температурата под 25°. До 15 мин след смесване на реагентите реакцията става доста екзотермична и сместа разредена и лесно се разбърква. Сместа се разбърква цяла нощ. Сместа се разрежда със' 150 мл етилов ацетат и се промива последователно с 40 мл 1N солна киселина, 40 мл наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и 40 мл наситен воден разтвор на натриев хлорид. След това тя се изсушава с магнезиев сулфат и се изпарява до сухо под

US 4 808 614 вакуум, за да се получат 32.1 гр суров продукт, който се хроматографира :.с. 260 гр 100 меиюв силикагел, елюира се със смес от хлороформ и диетилов етер в съотношение 10:1 (v:v). Фракциите, които съдържат желания продукт се смесват и се изпаряват под вакуум, за да се получат 7.8 гр чист продукт. Другите фракции се събират и изпаряват, за да се получат още 10 гр нечист продукт, който не се пречиства повече. Анализът на чистия продукт показва следните резултати:

IR (точен) 1820 см-Ь ЯМР (CDCI3* 90 ΜΗζ) δ= 0.1-0.22 (т, 12Н); 0.83-0.98 (т, 18Н); 3.63-4.7 (серия от т, 4Н); масс спектрометрия т/е = 339 = P-t-бутил.

ПРИМЕР 1

3,5- бисН-буп1илдиметилс11лил)-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза

10.3 гр от 3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-2-дезокси-

2,2-дифлуоро-1-оксорибоза, получена по начшцподобен па този от получаване 3, се разтварят в 120 мл безводен толуен и се охлажда до -84°. Към разтвора се прибавят 26 гр диизобутил алуминиев хидрид в продължение на 20 мин. при постоянно разбъркване. Температурата на реакционната смес се поддържа под -65° през цялото време. Два часа след първото прибавяне на хидрид, реакционната смес се охлажда рязко с метанол при -20°, прибавя се допълнително студен метанол, докато спре отделянето на газ. Сместа се оставя да се затопли бавно до температура на околната среда и се N промива със 100 мл 0.1Ν солна киселина. След това водният слой се промивасъсЮО мл диетилов етер и после 3 пъти с по 50 мл диетилов етер. Органичните слоеве се смесват, промива се със 100 мл наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, изсушава се с магнезиев сулфат и се изпарява под

US 4 808 614 вакуум go сухо, за да се получат 8.2 гр от желания продукт в суров вид.

Ако е необходимо , този материал може да бъде хроматографиран върху силикагел (25 гр силициев двуокис / 1гр суров продукт), като се използва 100 % дихлорометан за елюиране. ЯМР (CDClg, 90 MHz) δ = 0.1-0.24 (т, 12Н); 0.85-1.0 (т, 18Н); 3.33-4.63 (серии т, 5Н); 5.0-5.27 (dd, 1Н); масс спектрометрия т/е = 341 = Р-!-бутил; =+25.1°.

ПРИМЕР 2

3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-1-метансулфонилокси-2- де зокси-2,2-дифлуорорибоза

0.5 гр 3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-2-дезокси-2,2-

дифлуорорибоза се разтварят в 5 мл безводен дихлорометан и 0.17 гр триетиламин. Към разтвора се прибавят, при слабо охлаждане, 0.11 мл мешансулфонилов хлорид. След три часа разбъркване, в присъствието на азот, при около 25°, сместа се изпарява под вакуум и утайката се отделя в 10 мл етилов ацетат. Разтворът се екстрахира с 3 мл наситен воден разтвор па натриев бикарбонат и след това последователно с 3 мл 1N солна киселина, 3 мл вода и 3 мл наситен воден разтвор на натриев хлорид. След това органичниятразтвор се изсушава с натриев сулфат и се концентрира под вакуум, за да се получат 0.59 гр от желания продукт, ЯМР (CDCI3, 90 MHz) 80.05-0.16 (т, 12Н); 0.78-0.90 (т, 18Н); 3.0 (s, ЗН); 3.634.59 (серия т, 4Н); 5.67-5.9 (dd, 1Н); масс спектрометрия т/е = 419 = Р-1-бутил.

ПРИМЕР 3

1-(5-метил-2,4-диоксо-1Н, ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

US 4 808 614

Към 2.59 гр 3,5-бис(Ьбутилдиметилсилилокси)-1метансулфоннлокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза се прибавят 1.60 гр 5-метил-2,4-бис(триметилсилилокси)пиримидии и 45 мл сух 1,2-дихлороетан. Към тази смес се прибавят 1.45 гр трифлуорометансулфонилокситриметилсилан и чистият разтвор се разбърква в присъствие на азот и се нагрява на обратен хладник за около 2-3 часа. След това се охлажда до температура на околната среда и се прибавя 1.35 мл метанол и суспензията се ·разбърква за 30 мин. Утайката се филтрира и филтратът се редуцира до половината от неговия обем под вакуум и след това се разрежда с еквивалентен обем дихлорометан. Разтворът се промива с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и след това с наситен воден разтвор на натриев хлорид и се изсушава с безводен натриев сулфат. Разтворът се филтрира и филтратът се насища с безводен бромоводород. Реакционната смес се разбърква в продължение на 30 мин. и след това се концентрира под вакуум. Утайката се разтваря в метанол, а разтворът се изпарява до сухо под вакуум. Утайката се разтваря във вода, а разтворът се екстрахира двукратно с диетилов етер. След това водният слой се изпарява до сухо. Утайката се отделя в етанол и се изпарява многократно, докато цялата вода се свърже в ацеотропна смес. Получава се 1 гр суров продукт, който се хромашографира върху 30 гр Woelm силикагел (70-150 меша), елюира се с етилов ацетат, за да се получат 0.76 гр от желания продукт. Той отново се пречиства, чрез рекристализация от етилов ацетат, за да се получат 0.37 гр бял, кристален продукт. ЯМР (CDgOD, 90 MHz) δ 1.93 (s, ЗН); 3.5-4.67 (серия т, 4Н); 4.83 (bs, ЗН); 6.3 (t, J = 9Hz, 1Н); 7.47 (т., 1Н); масс спектрометрия т/е = 278 = Parent.

US 4 808 614

ПРИМЕР 4

1-(5-мегпил-2,4-диоксо- 1H ,3H-пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

5.4 гр 3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-1- метансулфонилокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза и 5.4 гр 5метил-2,4-бис(триметилсилилокси)пиримидин се смесват и загряват в присъствие на азот чрез разбъркване при 100° за 1 час и след това при 150° за 1 час. След това сместа се охлажда до температура на околната среда и се разрежда с 25 мл вода и 10 мл метанол. Суспензията се филтрира през слой от диатомейна пръст и утайката върху филтъра се промива с ацетон. Смесеният филтрат се изпарява под вакуум, за да се получат 5.3 гр масловидна утайка. Утайката се разтваря в 10 мл ацетон и се прекарва през 4.5 см напълнена с 80 гр силикагел. Елюира се със смес дихлорометан:метанол:триетиламин = 15:1:1.

Първите 100 мл елюент се отстраняват, а следващите 300 мл се изпаряват под вакуум, за да се получат 4.1 гр сироповиден суров продукт, който се разтваря в 40 мл ацетон. Хлороводород се пуска да барбутира през разтвора за 1 час и след това се пуска да барбутира бромоводород за още 1 час. Разтворът се изпарява при 62°, за да се получат

4.4 гр тъмен, масловиден продукт.

Горният продукт се разтваря в 10 мл топла смес дихлорометан:оцетна киселина = 3:1 и се прекарва през 4.5 см колона напълнена с 45 гр силикагел. Елюентът, използван за първите 1000 мл > представлява смес от дихлорометан и оцетна киселина (3:1), а след това само оцетна киселина. Поголямата част от желания продукт излиза от колоната на фракции между 1000 и 1400 мл, определени чрез тънкослойна

US 4 808 614

хроматография със· силикагел, дихлорометан: етанол изпаряват под вакуум, ацетон и се филтрира, за да се получи масло, хроматографира д и хло р о ме т а н/ме т а но л продукта ,се получат 300 отделя в 5 изпарява под използва смес се смесват и в 15 мл студен като се (1.5:1). Тези фракции а утайката се отделя филтратът се дестилира под вакуум, което се разтВаря в 5 мл върху ацетон u се смесват υ (15:1). се пз мг полутвърдо и мл ацетон вакуум, за да се се ар силикагел фракциите, вакуум, със смес съдържащи за да се

Този продукт се а филтратът се мг светлокафяво мл наситен воден паряват под вещество.

i— филтрира, получат 230 полутвърдо вещество. То се разтваря 6 10 разтвор на натриев бикарбонат и разтворът се екстрахира двукратно с по 15 мл-ови порции диетилов етер. След това водната фаза се изпарява под вакуум, утайката се суспендира в ацетон вакуум, за да се получат 140 мг от желания продукт, като се филтрира, а филтратът се изпарява nog червеникаво-кафяво вискозно масло.

Следващият пример илюстрира предпочитан метод за изолиране на съединение от настоящето изобретение.

ПРИМЕР 5

1-(5-меп1ил-2,4-диоксо - 1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

Към 80 гр 3,5-бис(1-бутилдиметилсилилокси)-1метансулфонилокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза в азотна атмосфера се прибавят 1.4 л. прясно дестилиран метиленов хлорид и 49.5 гр 5-метил-2,4- бис(триметилсилилокси)пиримидин. Към тази смес се прибавят 44.8 гр. трифлуорометансулфонилокситриетилсилан и реакционната смес се загрява

US 4 808 614 на обратен хладник за приблизително 3 1/4 часа.

Реакционната смес се разбърква при стайна температура цяла чощ и се прибавят 41.6 мл метанол. Получената смес се разбърква приблизително 30 мин и утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране, филтратът се концентрира под вакуум при 45°, за да се получи тъмно масло, което се разрежда в 500 мл метиленов хлорид, наситен с безводен бромоводород. Получената суспензия се разбърква приблизително 3 часа, след което летливите вещества се отделят под вакуум при 45°. Утайката се разтваря в 100 мл Ю%-^еннатриев бикарбонат и 100 мл диетилов етер. Водният слой се отделя и се концентрира под вакуум при 50°, за да се получи утайка, която се третира| трикратно със 1θά мл-ови порции горещ етилов ацетат. Органичните слоеве се събират и изпаряват под вакуум при 45°, за да се получи утайка, която се разтваря в 50 мл вода. Този разтвор се хроматографира на 10 мл-ови порции през Waters Prep 500 реверсиВна фазова колона, като се използва Вода./метанол (v:v, 9:1), като елюент, за да се получат 2.21 гр 1-(5-метил-

2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин - 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза.ЯМР (CDgOD, 90 MHz) δ 1.9 (s, ЗН); 3.65-4.65 (m, 4H); 4.83 (s, ЗН); 6.12 (dd, J = 7Hz, 12Hz, 1H); 7.70 (s,4W; масс спектрометрия m/e = 278 = p.

ПРИМЕР 6

1-(5-йодо-2-оксо-4-амино-1 Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

Към разтвор на 1.99 гр 3,5-бисН-бутилдиметилсилилокси)1-метансулфонилокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза в 35 мл сух метиленов хлорид В азотна атмосфера се прибаВят 2.08 гр трие (триметилсилил)-5-йодоцитозин и 1.11 гр трифлуоро29

US 4 808 614 метансулфонилокситриметилсилау. Реакционната смес се загрява на обратен хладник приблизително 16 часа и се охлажда до стайна температура. Към сместа се прибавят 5 мл метанол и се разбърква приблизително 30 мин. Утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране, а филтратът се изпарява до сухо под вакуум. Утайката се разтваря в 20 мл метиленов хлорид, наситен с безводен бромоводород, за да се получи суспензия, която се разбърква приблизително 3 часа при стайна температура. Летливите вещества се изпаряват под намалено налягане при 45° и получената утайка се разтваря в 15 мл вода. Разтворът се неутрализира go pH приблизително 7 до 8 с 10% натриев бикарбонат и се промива еднократно с 10 мл етилов ацетат. Водният слой се хроматографира през Whatman Prep ODS-3 реверсивна фазова колона на 2 мл-ови порции, като се използва вода/метанол (v:v, 9:1), като елюент, за да се получат 30 мг 1-(5-йодо-2оксо-4-амино-1Н -пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза. ЯМР (CD3OD, 90 MHz) <£*3.47-4.66 (т, 4Н), 4.78 (s, 4Н), 6.14 (2е, J = 7Hz, 1Н), 8.32 (s, 1Н); масс спектрсшетрия т/е=389 = р.

ПРИМЕР 7

1-(5-флуоро-2,4-дноксо-1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

Разтвор на 1.1 гр 3,5-бисН-бутилдиметилсилилокси)-1метансулфонилокси-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза, 0.83 гр 5флуоро-2,4-бис(триметилсилилокси)пиримидин и 0.655 гр трифлуорометансулфонилокситриметилсилан в 20 мл метиленов хлорид се загрява на обратен хладник приблизително 17 часа в присъствие на азот. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и се прибавят 3 мл

US 4 808 614 метанол. Полученият разтвор се разбърква приблизително 30 мин при стайна температура и утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране. Филтратът се изпарява до сухо под вакуум при 50° и утайката се разтваря в 15 мл метиленов хлорид, наситен с безводен бромоводород. Получената суспензия се разбърква приблизително 30 мин и летливите вещества се отделят под вакуум при 45°. Утайката се разтваря в 15 мл вода и водният разтвор се екстрахира еднократно с 10 мл етилов ацетат. Водният слой се неутрализира с натриев карбонат go pH приблизително 7 и разтворът се изпарява до сухо под вакуум при 50°. Утайката се разтваря в около 6 мл вода и полученият разтвор се хроматографира на 2 мл-ови порции през Whatman ODS-3 50 см-ова реверсивна фазова колона, като се използва вода като елюенш, за да се получат 30 мг 1-(5-флуоро-2,4-диоксо-1Н,ЗНпиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2-дифлуорорибоза nmr CD₃OD, 90 MHz) δ 3.63,-4.6 (т, 4Н), 4.79 (s, ЗН), 6.04 (t, J = 7Hz, 1Н), 8.07 (d, J = 6Hz, 1H); масс спектрометрия m/e=282=p.

ПРИМЕР 8

1-(2-оксо-4-амино-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

В азотна атмосфера, към разтвор на 47.3 гр 3,5-6uc(tбутилдиметилсилилокси)- 1-метансулфонилокси-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза в 940 мл метиленов хлорид се прибавят 48 гр б и с ( т р и ме т и лс и ли л ) - N - ацетилцитозин. Към тази смес се прибавят 39.23 гр шрифлуоромешансулфонилокситриметилсилан и получената смес се разбърква при загряване на обратен хладник приблизително 15 часа. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и се прибавят 16 мл метанол.

US 4 808 614

Полученият разтвор се разбърква приблизително 30 мин и се концентрира до около половината от неговия първоначален обем. Разтворът се охлажда в лед и утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране.

разклаща еднократно с приблизително 300

Филтратът се мл

10%'^t^iampue6 бикарбонат и един път с&?100 мл солна луга, Органичният слой

се изпарява до сухо под вакуум при 45° и утайката се разтваря в 1.3 л метанол, наситен с амоняк. Получената суспензия се оставя да се разбърква цяла нощ при стайна

I — температура, и летливите вещества се отделят под вакуум при 45°. Утайката се разтваря в 275 мл метанол и се прибавят 100 sp йонно заместена смола Bio Rad (AG 50WX8). Суспензията се разбърква при стайна температура цяла нощ и смолата се събира чрез филтриране. Смолата се изплаква с&с 100 мл метанол и се суспендира в 100 мл метанол и 50 мл концентриран амониев хидроксид. Суспензията, съдържаща

N смола,се разбърква интензивно 15 мин и смолата се събира чрез филтриране. Тази процедура се повтаря два пъти с метанол,наситен с амоняк. Основните метанолови филтрати се смесват U се изпаряват при 45° под вакуум, за да се получат 13.8 гр твърдо вещество. Този материал се хроматографира през Waters Prep 500 С^⁸ реверсивна фазова колона с вода като елюент, за да се получат 1.26 гр 1-(2оксо-4- амино - 1Н - пирими дин- 1-ил)-2 - де зокси- 2,2 дифлуорорибоза. ЯМР (CD3OD, 90 ΜΗζ) 0 3.7-4.65 (ш, 4Н),

4.83 (s, 4Н), 5.97 (d, J = 8Hz 1Н), 6.24 (t, J = 7Hz, 1H), 7.88 (d,

J = 8Hz, 1H); масс спектрометрия м/е=263 =p.

ПРИМЕР 9

1-(2-оксо-4-амино-1Н-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуороксилоза

US 4 808 614

В азотна атмосфера, към 23 гр 3,5-6uc(tбутилдиметилсилилокси)-1 -метансулфонилокси-2-дезокси2,2дифлуороксилоза сс прибавят 23 гр трис(триметилсилил)цитозин и 300 мл метиленов хлорид. Към тази смес се прибавят 10.84 гр трифлуорометансулфонилокситриметилсилан и сместа се \

загрява на обратен хладник приблизително 16 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се прибавят 20 мл метанол. Разтворът се разбърква интензивно приблизително 1 час при стайна температура и утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране. Към органичния слой се прибавят 100 мл вода и суспензията се разбърква интензивно 30 мин. Органичният слой се отделя и се изпарява до сухо при намалено налягане, за да се получат 11.2 гр кафяво масло. Утайката се разтваря в 97 мл метанол, към които се прибавят 33 гр катийонио заместена смола Bio Rad AG 50X8. Суспензията се разбърква приблизително 16 часа ηρχι стайна температура и смолата се събира чрез филтриране. Смолата се промива с 50 мл метанол и се разбърква интензивно в разтвор от 100 мл метанол и 100 мл амониев хидроксид. Тази процедура се повтаря два пъти и събраните филтрати се концентрират под вакуум при 50°, за да се получат 2.09 гр жълта утайка. Утайката се суспендира в 25 мл вода и се разбърква интензивно 15 мин. Неразтворимата утайка се събира чрез филтриране, за да се получат 0.25 гр от вещество, отбелязано като съединение А. филтратът се концентрира под вакуум при 50°, за да се получат 0.86 гр от съединение,отбелязано като В. Съединение А се разтваря в 20 мл метанол и се разбърква три дни със смола Bio Rad AG 50WX8 при температура на околната среда. Смолата се филтрира и се суспендира в 30 мл разтвор на метанол/амониев хидроксид

US 4 808 614 (1:1, v:v). Смолата отново се филтрира и филтратът се концентрира nog вакуум при 50°, за да се получат 0.14 гр 1-(2дезокси-2,2 - дифлуоро - р-О-ксилофуранозил)циточин ЯМР (CD3OD, 90 MHz) δ 3.72-4.34 (т, 4Н), 4,78 (s, 4Н), 6.17Г (d, J = 15Hz, 1Н), 7.78 (d, J = 8Hz, 1H); масс спектрометрия m/e = 263 = p.

Съединението, отбелязано като В се хромашографира през Whatman 50 cm.ODS-З реверсивна фазова Prep колона, като се използва вода/метанол (v:v, 1:1), като елюент, за да се получат 0.06 гр 1-(2-дезокси-2,2-ди,флуоро-а-0ксилофуранозил)цитозин. ЯМР (CDO3D, 90 ΜΗζ)δ 3.53-3.9 (т. 2Н), 4.1-4.57 (т, 2Н) 4.83 (s, 4Н), 5.9 (d. J=8HzJ 1Н) 6.3! (d, J = 8Hz, 1H); масс спектрометрия m/e = 263 = p.

ПРИМЕР 10

1-(2,4-диоксо-1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

Разтвор на 0.19 гр 1-(2-оксо-4-амино-Ш-пиримидин-1-ил)-2дезокси-2,2-дифлуорорибоза в ледена оцетна киселина и 4 мл вода се загряват на обратен хладник приблизително 24 часа. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и летливите вещества се отделят под вакуум при температура в граници от около 60 до около 70°. Утайката се сгъстява чрез изпаряване няколко пъти с 5 мл толуен. Утайката се разтваря в 12 мл метанол и полученият разтвор се охлажда в баня от сол/лед до приблизително -15°. Разтворът се насища с безводен амоняк и се разбърква цяла нощ при стайна температура. Летливите вещества се изпаряват под намалено налягане при 45° и утайката се суспендира в 5 мл гореща вода. Неразтворимият материал се събира чрез филтриране и филтратът се хромашографира

US 4 808 614 през Whatman 50 см Partisil ODS-3 реверсивна фазова колона, като се използва вода/метанол (v:v, 9:1) като елюент, за да се получат 0.05 ар от продукта, съдържащ малко количество переагирал изходен материал. Този переагирал изходен материал се отделя чрез прекарване на разтвор на твърдото вещество в приблизително 5 мл метиленов хлорид, съдържащ 10 обемни % метанол през Waters Silica Sep-Рак.колона Елюентът се изпарява под вакуум при 45°, за да се получат 0.036 гр 1-(2,4-диоксо- 1Н,ЗН-пиримидин-1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза. ЯМР (CD3OD, 90 ΜΗζ) δ 3.54-4.48 (т, 4Н), @ 4.83 (s, ЗН), 5.69 ( d, J = 8Ilz, 1Н), 6.10 (dd, J=7Hz, 9Hz, 1Н), 7.8 (d, J = 8Hz, 1H); масс спекшрометрия m/e =264 = p.

ПРИМЕР 11

1-(5-мети л-2-оксо-4-амино -1Н -пиримидин- 1-ил)-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза

В азотна атмосфера, разтвор на 1.86 гр 3,5-6uc(tбутилдиметилсилилокси)- 1-метансулфонилокси-2-дезокси-2,2дифлуорорибоза, 1.87 ар трис(триметилсилил)цитозин и 1.34 гр трифлуорометансулфоиилокситриметилсилав. в 37 мл сух метиленов хлорид се загряват на обратен хладник цяла нощ. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и се прибавя 1 мл метанол. Утаеното твърдо вещество се събира чрез филтриране и филтратът се изпарява под вакуум при 45°. Утайката се разтваря в приблизително 20 мл вода и този разтвор се концентрира до приблизително половината от неговия първоначален обем, чрез изпаряване под вакуум при 50°. Образуваната утайка се събира чрез вакуумно филтриране и филтратът се изпарява под вакуум при 50°. Утайката се превръща в прах неколкократно с 10 мл-ови порции топъл ацетон. Органичните екстракти се събират и

US 4 808 614

изпарлЯват nog вакуум npu 45°, за ga се получат 1.б7Тр^ибьлто масло. Този материал се разтваря в 15 мл метанол/вода (v:v, 2:1) и се разбърква цяла нощ с 5 гр от смолата Bio Rad AG 50WX8 Суспензията се насища с безводен амоняк и се разбърква приблизително 10 мин. Смолата се събира чрез вакуумно филтриране и се суспендира в 30 мл метанол/амоняк (1:1, v:v). Суспензията се разбърква приблизително 10 мин. Смолата се събира чрез филтриране и основните филтрати се събират и се концентрират под вакуум при 50°. за да се получат 1.5 гр оранжево масло. Маслото сс разтваря в 10 мл вода и този разтвор се хроматографира на 2 мл-ови порции през Whatman Paftisil ODS-3 50 см. реверсивна фазова Prep колона, като се използва вода като елюент, за да се получат 0.07 гр 1-(5метил-2-оксо-4- амино - 1Н-пиримидин-1-ил)-2-де зокси-2,2дифлуорорибоза. ЯМР (CD3OD, 90 ΜΗζ) δ 1.94 (s, ЗН), 3.534.62 (т, 4Н), 4.5 (s, 411), 6.17 (t, J = 8Hz, 1Н), 7.67 (s, 1H); масс спектрометрия m/e=277 = p.

В допълнение на противовирусната способност на настоящите съединения, определени съединения от това изобретение показват отлична онкологична активност при стандартни туморни случаи. По-специално предпочитано съединение с такава активност е съединението от пример 8, 1- (2 -оксо-4 - амино - 1Н - пиримидин- 1-ил) -2- де зокси-2,2дифлуорорибоза. 'Това съединение демонстрира активност при различни тумори L1210V лимфоцитна левкемия, 6C3HED лимфосаркома, СА-755 аденокарцинома, P1534J лимфатична левкемия и Х5563 плазмено-клетъчна миелома. Когато се използват за туморна химиотерапия, дневиите дози на активните съединения са в граници от около 0.1 до около 1200 мг/килограм човешко тегло. При лечението на възрастни хора се предпочита прилагането в граници от

US 4 808 614 около 0.1 go около 50 мг/кг на единични или частични дози. Противовирусният ефект на съединенията от това изобретение е демонстриран чрез доказан in vitro тест, който е показан по-долу. Изследва се представително съединение от пример 3 и 4 по-горе и то е означено понататък в описанието е кодовия термин DFAT.

ТЕСТ 1

Бъбречни клетки от зелена африканска маймуна (BSC-1) се ч

отглеждат в 2 25 см колби на Falcon при 37° и в среда 199 с 5% инактивиран ембрионален волски серум (FBS), пеницилин (150 единици/мл) и стрептомицин (150 мкгр/мл). Когато се образуват слети монослоеве , супернатантната растежна среда се отделя и към всяка колба се прибавя подходящо разреден псевдобесен вирус или Herpes вирус тип 1. След едночасово адсорбиране при

0.3 мл Simplex стайна температура инфектираната от вируса клетъчна обвивка се покрива със среда, състояща се от една 4acml%-aiionagar No.2 и една част двойно., силна среда 199 с FCS (ембрионален телешки серум), пеницилин и стрептомицин и също съдържаща суров DFAT при концентрации от 100 до 0.39 (мкгр/мл). Една колба, която не съдържа DFAT, служи за контролна. Основният разтвор на DFAT се нрави в диметилсулфоксид при концентрация 104 мкгр/мл. Колбите престояват в инкубатор 72 часа при 37°. На местата, които вирусът е инфектирал и където се е репродуцирал,се виждат петна. Към всяка колба се прибавя разтвор от 10% формалин и 2% натриев ацетат, за да се инактивира вирусети да се възстанови клетъчната обвивка на повърхността на колбата. Вирусните петна, независимо от размера им, се преброяват, след като се оцветят околните

US 4 808 614 клетъчни области кристално Виолетово. Броят петна се сравнява с контролния брой на местата с лекарствена концентрация. Активността на съединението е изразена в процент инхибирани петна.

Резултатите от тези изследвания са показани в таблици 1 и 2.

ТАБЛИЦА 1

Процент инхибирани петна при определена концентрация »(мкгр/мл)· на DFAT в агарова среда обграждаща Herpes ____simplex, тип 1________

100 50 25 12.5 6.25 3.12 1.56 0.78 0.39

96% 72% 53% 35% 15% 12% 0 8% 4%

ТАБЛИЦА 2

Процент инхибирани петна при определена концентрация (мкгр/мл) на DFAT в агарова среда обграждаща _____________псевдобесен вирус___________________

100 50 25 12 6 3

DFAT 23% 18% 15% 12% 6% 5%

ПротиВовирусните нуклсозиди от настоящето изобретение се прилагат за лечение на вирусни инфекции по обикновено използвания начин за лечение на такива паталогични случаи, uiube кции

Л * .Съединенията са ефективни за лечение на вирусни най-общо и по-специално на инфекции,причинени от херпесни вируси.

Съединенията се прилагат ефективно орално, локално или парентерално. Най-общо се използва дозиране в граници от около 5 мг/кг до около 500 мг/кг. По предпочитано е

US 4 808 614 прилагане на дози в границите от около 10 мг/кг до около 100 мг/кг.

В медицината, съединенията се използват обикновено под формата на един от фармацевтичните състави от настоящето изобретение, които състави са нови и важни, поради присъствието в тях на новите нуклеозиди. Формулирането на съставите е конвенционално и следва обикновената практика на фармацевтите-химици. Когато нуклеозид от настоящето изобретение се прилага локално, той се прави като състав за локално приложение, такъв като крем или мехлем, който да се втрие в заболялата тъкан. Кремовете са емулсии на маслена фаза и водна фаза, в които нуклеозидвге разтворен или суспендиран. Мехлемите са мастни или восъчни състави, в които никлеозидът може да е разтворен, но може да бъде суспендиран, ако той е неразтворим при желаната концентрация.

Парентералните състави, за предпочитане се формулират по такъв начин, че нуклеозидш да бъде разтворен в инжекционен разтвдр, но повечето нуклеозиди не са по никакъв начин силно водоразтворими. Затова, обикновено, парентералния състав се прави като сух прах от нуклеозида и физиологично-приемливи суспендиращи агенти, такива като нишесте, захар и др. подобни, към които се прибавя стерилизирана вода. за да се получи суспензия за инжектиране. Парентералните състави могат да бъдат получени във водна среда, съдържаща умерени количества физиологично-приемливи разтворители, такива като пропилей гликол и др. подобни и такива състаВи могат да бъдат способни да разтварят настоящите нуклеозиди в приемливи концентрации.

US 4 808 614

Обикновено се използват много видове орално приложими състави, включително еднодозови форми, такива като таблетки и капсули и течни форми, като суспензии.

•ч

Най-общо едподозовите форми се предпочитат във фармацията и се правят по такъв начин, че да осигурят нормалната доза чрез една или малък брой таблетки или капсули. Производството па таблетки, при което се използват подходящи омаслители, свързващи агенти и разпадащи агенти, отдавна е напълно познато на фармацевтите-химици. Производството на капсули се състои само от разреждане на нуклеозида с инертна прахообразна субстанция в подходяща пропорция, такава като лактоза, за да се получи необходимият обем и да се запълни желаната капсула. Формулирането на суспензии за орално приложение се провежда чрез фино смилане на нуклеозида и пълното му смесване със сравнително вискозна водна течност. Вискозитетът се постига чрез прибавяне на фармацевтично-приемливи сгъстяващи агенти, включително зеленчукови модифицирани целулозни производни или гел-образуващи смоли, химическии други подобни.

Използват се, разбира се, подходящи ароматизатори, за да се направят суспензиите органолептично приемливи.

Claims (14)

1. Нуклеозиди с формула

W0H,C където R е основа, избрана от групата, съдържаща

US 4 808 614 където

R1 е водород, метил, бром, флуор, хлор или йод;

R2 е хидрокси;

R3 е водород, бром, хлор или йод.

2. Нуклеозид, съгласно претенция 1, където карбохидратната част е в рибозна форма.

3. Нуклеозид, съгласно претенция 2, където основата е с формула

4. Нуклеозид, съгласно претенция 1, където основата е с формула ©

5. Нуклеозид, съгласно претенция 4, където R1 е метил.

6. Нуклеозид, съгласно претенция 3, където R1 е метил.

US 4 808 614

7. Нуклеозид, съгласно формула претенция 1, където основата е с

8. Нуклеозид, съгласно формула претенция 2, където основата е с претенция 7, където R1 е йод.

Нуклеозид, съгласно съгласно претенция 8, където R1 е йод. съгласно претенция 7, където R1 е водород, съгласно претенция 8, където R1 е. водород, лечение на херпесни вирусни инфекции при спрямо бозайник, който на ефективно, против съединение, съгласно

9.

10.

11.

12.

13.

бозайници, се нуждае херпесния претенция

Нуклеозид,

Нуклеозид, Нуклеозид,

Memoq за състоящ се в прилагане, от такова лечение, вирус, количество от 1.

US 4 808 614

14. Фармацевтичен състав, използван за лечение на херпесни вирусни инфекции, съдържащ ефективно, против херпссния вирус, количество от съединение, съгласно претенция 1 и фармацевтично приемлив носител, разредител или пълнител.