BG108457A

BG108457A - Метод и комплект за увеличаване обема на косата

Info

Publication number: BG108457A
Application number: BG108457A
Authority: BG
Inventors: David Gold
Original assignee: Indorata Servicos E Gestaeo Lda
Priority date: 2001-06-07
Filing date: 2003-12-16
Publication date: 2005-02-28
Also published as: NZ529712A; BR0209704A; CN1248609C; DE20203301U1; DK1411789T3; IL158848A0; EA200400009A1; CN1527675A; CA2376554C; EP1411789A1; PT1411789E; SK286646B6; EA005430B1; HUP0400128A2; AU2002233355B2; ZA200309191B; RS304A; PL193488B1; ATE315342T1; US20020185146A1

Abstract

Методът за увеличаване обема или дължината на косата съдържа етапи за приготвяне на комплект (12) от множество удължения (С), съдържащи няколко косъма (3), които са свързани чрез един фиксиращ елемент (13). Удълженията (С) са разположени на една линия и паралелно с елементите (13), разположени върху поддържаща лента (11). Лентата (11) съдържа адхезивна челна повърхност (11а). Следващите етапи са прилепване на адхезивната челна повърхност (11а) на поддържащата лента (11) към косата на главата (Т) и позициониране на удълженията (С). Удълженията (С) се свързват с косата на главата (Т) чрез прикрепване на елементите (13) към нея. Изобретението се отнася и до комплект (12), който се използва по метода. а

Description

ОПТИМИЗИРАН СЪСТАВ НА ТОБРАМИЦИН ЗА

АЕРОЗОЛИЗАЦИЯ

Представеното изобретение се отнася за състави на тобрамицин за аерозолно приложение.

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението дава състав на тобрамицин за аерозолно приложение във вид на несъдържащ добавки изотоничен разтвор, чиято pH стойност е оптимизирана за да се осигури задоволително време за съхранение при стайна температура.

Споменатият състав може да бъде използван успешно за лекуване и профилактика на остри и хронични ендобронхиални инфекции, по-специално причиняваните от бактерията Pseudomonas aeruginoza, свързвана с белодробни болести като муковисцидоза.

| ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Макар че дозиращите инхалатори под налягане (MDI) и праховите инхалатори (DPI) са най-използваните системи за инхалационно приложение на лекарства, небулайзерите получават все по-широко разпространение за лечението на дихателни затруднения, особено при малки деца с астма и при пациенти с тежка форма на астма или хронични дихателни затруднения. Небулайзерите създават посредством ултразвук или сгъстен газ аерозолни капчици с размер в обхвата за вдишване (1-5 мкм) от течности, обикновено водни разтвори или суспенсии на лекарства.

Предимството им пред MDI и DPI е, че лекарството може да се инхалира при нормално дишане посредством мундщук или лицева дихателна маска. Така че те могат да се използват за даване на лекарство в аерозолна форма на пациенти, като например деца, при

които използването на други апарати е затруднено.

Посредством небулайзери могат да се прилагат няколко вида терапевтично полезни лекарства, включително р2-агонисти, кортикостероиди, антихолинергични препарати, антиалергични препарати, муколитици и антибиотици. Най-големият клиничен експеримент с използване на терапия с антибиотици в аерозолно състояние е лечение на пациенти с муковисцидоза.

Муковисцидозата е общо генетично заболяване, което се характеризира с възпаление и прогресивно разграждане на белодробната тъкан. Отслабването на белодробната функция при пациенти с муковисцидоза се свързва с натрупването на пурулентна експекторация в резултат на ендобронхиални инфекции, причинени по-специално от Pseudomonas aeruginoza. Последните са главна причина за заболеваемостта и смъртността на пациенти с муковисцидоза.

Тобрамицин е аминогликозиден антибиотик със специфична активност към Pseudomonas aeruginoza. Той прониква незадоволително в ендобронхиалните секреции и за достигане на ефикасна концентрация в мястото на инфекцията са необходими високи интравенозни дози. Такива високи дози излагат пациента на риск от нефротоксични и ототоксични ефекти. Прякото прилагане на тобрамицин във вид на аерозол в долните дихателни пътища е привлекателно, тъй като по този начин се създават високи концентрации на антибиотик в мястото на инфекцията. Като се има предвид ограничената абсорбция в циркулацията, при аерозолно прилагане на тобрамицин би трябвало да се очаква минимална обща токсичност. Това би позволило разгръщането на по-безвредна дългосрочна терапия.

В тази връзка се оказва, че поради твърде високата си терапевтична доза аерозолизацията е изключително подходяща като се има предвид невъзможността за приготвяне на състави с тобрамицин за прилагане с MDI или DPI.

Клиничните изследвания според литературните публикации показват противоречиви резултати относно ползата от прилагане на тобрамицин в аерозолна форма при пациенти с муковисцидоза. Различията в резултатите от тези изследвания може да се дължат донякъде на разликите при подбор на пациенти, терапевтичен метод, небулайзери, състави и начини на прилагане. Освен това повечето изследвания са проведени с импровизирано използване на готови търговски инжекционни разтвори. Тези препарати обикновено съдържат антиоксидант и консервант, за които е известно, че предизвикват внезапни неочаквани реакции като бронхоспазъм и кашлица (Nikolaizik и др., Eur J Pediatr 1996, 155, 608-611; The Lancet, July 23^rd 1988, 202).

По тези причини съществува необходимост от стандартизирани процедури, както и от подобряване на прилагането под форма на аерозол на антибиотици като тобрамицин върху пациенти с муковисцидоза.

Ето защо, с отчитане на всички изложени проблеми, би било много благоприятно даване на състав на тобрамицин в терапевтично ефективна концентрация, който може да бъде внасян в ендобронхиалното пространство посредством аерозолизация, който: i) може ефективно да бъде аерозолизиран сравнително бързо с използване както на небулайзери с дюза, така и на ултразвукови небулайзери; ii) позволява получаване на аерозол, който се понася добре от пациентите; iii) позволява получаване на аерозолни частици, които могат ефикасно да достигнат областта, която е цел на терапията; iv) не съдържа вещества (консерванти и други), които могат да предизвикат поява на нежелани странични ефекти; v) може да гарантира възможно най-продължителен срок на годност, особено при стайна температура.

В съгласие с това, за да се постигне оптимален състав за аерозолно приложение на тобрамицин, е необходимо прецизно регулиране на следните параметри:

• Съотношението доза/обем. Съставът за аерозолно приложение трябва да съдържа минималното ефикасно действащо количество тобрамицин във възможно най-малък обем разтвор. В действителност колкото 0 по-малък обемът, толкова по късо е необходимото време за аерозолизация. От своя страна късото време за аерозолизация е важен определящ фактор за по-добро възприемане на режима от пациентите и в болнични условия се отразява върху заетостта на персонала (McCallion и др., Int J Pharm 1996,130,1-11).

• Осмотична концентрация на разтвора. Добре известно е, че при инхалационната терапия хипо- или хиперосмотична концентрация на лекарствените разтвори може да предизвика неблагоприятни реакции. Обратно, изотоничните разтвори премахват риска от внезапни неочакван^ реакции като бронхиален спазъм и кашлица (The Lancet, 1988, горецитирано', Mann и др., Br Med J 1984, 289, 469). Осмотичната концентрация на разтвора влияе също върху технически характеристики на небулайзерите като производителност и разпределение на размера на частиците (виж по-нататък).

• Разпределение на аерозолните частици по размер. Ефективността на клиничния аерозол зависи от способността му да прониква в респираторния тракт. За проникване в периферните области се изискват аерозоли с размер на частиците 0,8 до 5 мкм, докато за алвеолно отлагане се предпочитат частици с размер около 3 мкм. Частици с размер под 0,5 мкм в голямата си част се издишват. Освен за целите на лечението размерът на аерозолните частици е важен и заради страничните ефекти на лекарствата. По-едри капчици, отложени в горните дихателни пътища, извънредно бързо се отстраняват от белия дроб в процеса на слузно прочистване, като в резултат лекарството е в наличност за системна абсорбция и потенциални нежелани ефекти. Същите проблеми могат да се появят при твърде малки аерозолни частици, които, заради дълбокото проникване в белия дроб, могат да предизвикат по-силно общо въздействие и с това засилване на нежеланите общи ефекти на лекарствата. Според няколко автори (Newman и др., Thorax 1988, 43, 318322; Smaldone и др., J Aerosol med, 1988, 1, 113-126; Thomas и др., Eur Respir J 1991, 4, 616-622) трябва да се обърне специално внимание на размера на капчиците на аерозолна форма на лекарство за антибиотично лечение на муковисцидоза, тъй като пенетрацията в периферните дихателни пътища е особено желателна.

• pH стойност на състава. Важно изискване за да е приемлив един състав е неговият срок на годност, който трябва да е подходящ за търговия, дистрибуция, съхранение и употреба.

Обикновено венозните разтвори на тобрамицин съдържат фенол или други консерванти и антиоксиданти за поддържане на терапевтичната мощ и за ограничаване на образуването на разпадни продукти, които биха оцветили разтвора. Както обаче вече беше посочено, споменатите вещества могат да предизвикат нежелани реакции у пациенти с белодробни заболявания като например муковисцидоза. Устойчивостта на тобрамицин е в тясна зависимост от pH. Затова и неговите състави трябва да се приготвят с точно определено pH, за да се забави или предотврати образуването на разпадни продукти, без да се прибавят консерванти и/или антиоксиданти; би било благоприятно също така да се постигне такава pH стойност, че да се предотврати обезцветяване, доколкото е възможно, макар qe наситеността на цвета не е надежден показател за степента на окисление. Ще бъдат особено предпочитани състави със задоволителен срок на годност за съхранение при обикновени условия (стайна температура и, по възможност, защитени от светлина), тъй като устойчивостта при стайна температура на предшестващите препарати е твърде незадоволителна. Ако се държат при стайна температура, продаваните под търговско име Tobi® състави, изготвени според ЕР 734249, могат в действителност да бъдат използвани само 28 дни.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението има за цел да предложи аерозолен състав на тобрамицин за въвеждане с добра поносимост и ефикасност в ендобронхиалното пространство с цел лечение на Pseudomonas aeruginosa и/или на други чувствителни към него бактериални инфекции, свързани с белодробни болести, като например муковисцидоза.

Изобретението има за цел да предложи по-специално състав за аерозолно прилагане във вид на воден разтвор, в който концентрацията на тобрамицин, осмотичното налягане и стойността на pH са оптимизирани, за да се осигури по-добро възприемане на режима от пациентите, максимална поносимост и ефикасност и възможно най-дълъг срок на годност при стайна температура.

Съгласно представеното изобретение се дава състав, съдържащ 7,5% тегл./об. тобрамицин във воден разтвор с pH стойност между 4,0 и 5,5 и осмотична концентрация на разтвора в границите между 250 и 450 мОсм/л (приблизително съответстващо на мОсм/кг).

В предпочитано изпълнение на изобретението съставът съдържа 300 мг тобрамицин сулфат в 4 мл воден разтвор, съдържащ 0,45% натриев хлорид (½ от нормалния физиологичен разтвор, НФР), така че да се получи осмотична концентрация на разтвора в границите между 280 и 350 мОсм/л и pH стойност 5,2.

В предходни изобретения се предлагат няколко инхалационни състава с тобрамицин за лечение на пациенти с муковисцидоза и инфекции от вида Pseudomonas aeruginosa.

Повечето от предлаганите търговски инжекционни разтвори на тобрамицин могат при импровизирано използване за инхалация да предизвикат значителни бронхиални затруднения, тъй като не са свободни от консерванти, а съдържат антиоксиданти като например натриева сол на етилендиаминтетраоцетна киселина и/или натриев метабисулфит, както и консерванти като например фенол.

Wall и др., (The Lancet, 1983, 11 юни, 1325) съобщават резултата от клинично изследване върху инхалация чрез ръчен небулайзер на 80 мг тобрамицин и 1 г тикарцилин два пъти дневно. Според собственото им признание едно от неудобствата на режима е продължителното време, необходимо за инхалация (около 30 минути).

Ramsey и др., (New Eng J Med 1993, 328, 1740-1746) провеждат обширно изследване за оценка на безопасността и ефикасността на тобрамицин в аерозолна форма. За достигане на планираната концентрация (> 400 мкг на грам експекторация) те използват 600 мг тобрамицин сулфат несъдържащ консервант, разтворен в 30 мл разтвор, съдържащ 0,45% натриев хлорид (½ от НФР) с pH стойност от 6,85 до 7,05. Използването на голям обем се налага заради употребата на ултразвуков небулайзер (DeVilbiss). Освен продължителното време, необходимо за инхалация, и стойността на pH не е оптимална. Относно устойчивостта е известно, че при стойност на pH около неутралната тобрамицин се окислява бързо, въпреки че е много устойчив към хидролиза (Brandl и др., Drug Dev Ind Pharm 1992, 18, 1423-1436). Според Common Compendia (Общи Справочници) (Martindale, Physician Desk Reference) препоръчително е да се поддържа pH стойност на разтвора на тобрамицин между 3,0 и 6,5.

ЕР 734249 защитава състав със съдържание от 200 до 400 мг аминогликозид, разтворен в около 5 мл разтвор, съдържащ 0,225% натриев хлорид (¼ от НФР) и с pH стойност между 5,5 и 6,5. Според изобретателите съставът съдържа минимално количество с все още ефикасно действие аминогликозид в състава на възможно наймалък обем физиологично приемлив разтвор с такава солева концентрация, която позволява създаване на аминогликозиден аерозол с добра поносимост от пациентите като същевременно предотвратява развитието на вторични нежелани ефекти като например бронхоспазъм и кашлица (стр. 4, редове 51-55). Предпочитаният състав на тобрамицин, който съдържа % НФР с 60 мг тобрамицин на мл от % НФР (което се равнява на 6% тегл./об.) е с pH стойност от около 6,0 и с осмотична концентрация в границите 165-190 мОсм/л. Според изобретателите граничните стойности на осмотична концентрация са в безопасния обхват за аерозоли, които се дават на пациенти с муковисцидоза, и използването на % НФР, т.е. физиологичен разтвор съдържащ 0,255% натриев хлорид и 60 мг/мл тобрамицин е допълнително предимство, което позволява този състав да се превръща по-ефикасно в аерозолна форма посредством ултразвуков небулайзер, в сравнение със състав на тобрамицин в НФР с концентрация 0,9% (стр.5, редове 50-54). Изобретателите твърдят, че разтвор с по-висока концентрация (в сравнение с 60 мг/мл) ще увеличи осмотичната концентрация на разтвора като по този начин ще се намали производителността на аерозолизация както с небулайзери с дюзи, така и с ултразвукови небулайзери. От друга страна използването на разтвор с по-висока концентрация в по-малък обем е също неизгодно, заради присъщия за небулайзерите мъртъв обем (1 мл): това означава, че последният 1 мл от разтвора се губи, тъй като небулайзерът не може да го оползотвори докрай (стр.6, редове 35-38). Според претенцията, засягаща обхвата на pH стойността, той е оптимален от гледна точка на съхранение и удължен срок на годност (стр.7, редове 2-3), но в действителност той позволява получаване на напълно устойчиви разтвори, ако се съхраняват при 5 °C, и на такива с годност от 6 месеца, ако се съхраняват при стайна температура; освен това заявеният състав запазва цвета си в приемливи граници като се предпазва от въздействието на светлина с непрозрачна опаковка, но липсват данни за промени в състоянието му при съхранение без такава.

Заявеният обхват на pH стойности е между 5,5 и 6,5, защото според мнението на изобретателите всеки аерозол с pH стойност по-ниска от 4,5 обикновено предизвиква бронхоспазъм при податливи индивиди, а аерозоли с pH стойност между 4,5 и 5,5 също водят в някои случаи до този проблем (стр. 5, ред 58-стр. 6 - ред 1). Le Brun и др., Int J Pharm 1999, 189, 205-214 съобщават за 10% тегл./об. инхалационен разтвор на тобрамицин с pH стойност ф 7,5. В друго изследване (Int J Pharm 1999, 189, 215-225) с насоченост към разтвори с по-висока концентрация същите автори изследват аерозолизационните свойства на няколко разтвора с концентрации на тобрамицин в границите от 5 до 30% тегл./об. Всички разглеждани в това изследване разтвори са с pH стойност около неутралната и с осмотична концентрация твърде различаваща се от изотоничната стойност (282 мОсм/л).

В никой от гореспоменатите документи не са разкрити характеристиките на състава на представеното изобретение и никое от цитираните тук изследвания не допринася изцяло за решаване на ф основния проблем на изобретението - да даде концентриран разтвор за аерозолно приложение в малък обем, чието осмотично налягане е по-близо до физиологичната стойност.

Използването на по-концентриран разтвор в сравнение с обявения за оптимален в предшестващи публикации (7,5% вместо 6,0% тегл./об.) позволява употреба на ампули с по-малък обем, което от своя страна позволява да се съкрати времето за аерозолизация. Макар че наистина някои небулайзери имат мъртъв обем от 1 мл, други са с по-малък (0,5 или по-малко), така че при използване на ампули с обем 4 мл загубите ще са само около 10% или по-малко.

Съгласно изобретението осмотичната концентрация на състава е в обхвата на изотоничните разтвори, докато съставите на ЕР 734249 и на Ramsey и др. са с осмотична концентрация 165-190 мОсм/л, която е типична за разтвори, оценявани като хипотонични (Debracher и др., Atemwegs und Lung 1994, 20, 381-382). Макар че съставите на предшестващите изобретения се приемат за безопасни, единствено с изотоничните разтвори може напълно да ф се предотврати рискът от внезапен бронхоспазъм. Освен това дадените в пример 2 резултати сочат, че съставите с осмотична концентрация в заявения обхват, противно на твърдението в ЕР 734249, се аерозолизират ефективно, въпреки високата си концентрация.

Беше установено, че оптималната стойност на pH с оглед на съхраняване и срок на годност е в границите 4,0 до 5,5, за предпочитане 5,2. Изследванията за дълготрайност сочат, че тобрамицин в състав на представеното изобретение е устойчив в продължение на девет месеца. Освен това за целия този период © цветът му не се променя съществено и остава в приемливи граници дори ако не е съхраняван в непрозрачна опаковка.

Съгласно следващо изпълнение на изобретението дава се също и метод за приготвяне на такъв състав и този метод включва следните етапи:

i) приготвяне на воден разтвор, съдържащ 0,45% тегл./об. натриев хлорид;

Н) довеждане pH на разтвора до точно определена стойност с помощта на концентрирана силна киселина;

Ш) добавяне на активната съставка и разбъркване до пълно разтваряне;

iv) корекция на pH стойността на разтвора до желаната стойност;

ν) напълване на разтвора в подходящи съдове, за предпочитане предварително стерилизирани чрез филтруване.

Аерозолните състави на изобретението са 7,5% тегл./об. водни разтвори на антибиотик от аминогликозидната фамилия, за предпочитане тобрамицин или негови соли, за лечение на белодробни инфекции, дължащи се на грам-положителни и отрицателни бактерии, при белодробни болести като муковисцидоза, немуковисцидозна бронхиектазия, инфектирана с Pseudomonas aeruginosa и други хронични пневмопатии, особено в обострен стадий като бронхиектазия, хронично обструктивно белодробно заболяване и бронхиална астма.

Осмотичната концентрация на състава трябва да е в границите между 250 и 450 мОсм/л, за предпочитане между 260 и 400, дори повече за предпочитане между 280 и 350 мОсм/л; тази концентрация може да бъде постигната с която и да е физиологично приемлива сол или нелетливо съединение; предпочита се разтваряне на тобрамицин в 0,45% воден разтвор на натриев хлорид.

pH стойността на разтвора може да бъде постигната с която и да е концентрирана силна киселина, за предпочитане сярна киселина, и трябва да е в границите между 4,0 и 5,5, за предпочитане между 5,0 и 5,4.

Съставите на изобретението могат да се доставят в подходяща опаковка като например ампули с многократна доза или предварително стерилизирани ампули с единична доза от 2 или 4 мл, в зависимост от терапевтичното назначение; в противен случай ампулите трябва да се пълнят в асептични условия по технологията “издуване, пълнене и запояване”. Предпочита се пълненето да се извършва в инертна атмосфера. Добре е разтворът на съставите да се стерилизира чрез филтруване.

Изобретението е пояснено със следните примери:

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО Пример 1

Приготвяне на 7,5% тегл./об. разтвор на тобрамицин с pH 5,2 и изследвания за устойчивост

Съставът е за ампула с единична доза (2 мл)

Съставки	Количество
Тобрамицин Натриев хлорид Сярна киселина 2Н Натриева основа 1М* Пречистена вода	150 мг 9 мг колкото трябва до pH 5,2 ± 0,2 колкото трябва до pH 5,2 ± 0,2 колкото трябва до 2 мл

* прибавя се само при необходимост.

В 40 л пречистена вода се разтваря натриев хлорид (разбърква се в продължение на 15 минути за да се осигури пълното разтваряне на NaCl). Към солевия разтвор се прибавят 30 л сярна киселина (2Н H₂SO₄); по време на операцията температурата на разтвора се контролира. Когато температурата на разтвора достигне 25-5-30 °C през него се продухва N₂ за да се постигне концентрация на разтворения О₂ по-ниска от 1 мг/л. След това се прибавя тобрамицин и се разбърква до пълно разтваряне (не по14

малко от 15 минути), при което се поддържа температура по-ниска от 25-30 °C. Проверява се стойността на pH и, ако е необходимо, се добавя 2Н разтвор на сярна киселина или 1М разтвор на натриева основа до достигане на pH стойност от 5,2 + 0,2. Крайният обем се достига чрез прибавяне при температура 25 °C ± 2 °C на пречистена вода. Полученият разтвор се разбърква в продължение на 15 минути. Отново се проверява стойността на pH и, ако е необходимо, се добавя 2Н разтвор на сярна киселина или 1М разтвор на натриева основа до достигане на pH стойност от 5,2 ± 0,2. Разтворът се филтрува през един филтър Nylon 0,45 мкм и през два филтъра Nylon 0,2 мкм.

Разтворът се разпределя при продухване с азот в безцветни полиетиленови ампули с единична доза с обем 2 мл.

Устойчивостта на разтвора в ампулите се оценява както в условия на нормално стареене (25 °C, 60% относителна влажност), така и при ускорено стареене (40 °C, 75% относителна влажност). Резултатите са дадени съответно в Таблици 1 и 2. Анализите на тобрамицин и на основните свързани с него вещества (разпадни продукти) са извършени чрез високоефективна тънкослойна хроматография. Анализирани са също остатъчен кислород, pH и осмотична концентрация. Осмотичната концентрация е измервана с осмометър, отчитащ понижението на точката на замръзване.

Съставът на изобретението показва устойчивост най-малко 9 месеца при стайна температура и 6 месеца в условия на ускорено стареене. И в двата случая pH стойността и осмотичната концентрация не се променят съществено. При изследването при стайна температура съставът на изобретението не променя съществено цвета си и го запазва в приемливи граници дори ако не е бил съхраняван в непрозрачна опаковка.

ТАБЛИЦА 1 Устойчивост при съхранение при нормални условия (25 °C, 60% отн. влажност)

е; О

Разпадни

X

6,39

6,35

5,84

6,27

£ >ч ЕС о Q. С

о⁴

Q-

1-

X

Ш

о X

pH

ш 1 in

см ю

см 1П

о in

in

S X

ч·

о

ш

т

I

S Е S

X =г X

Со⁴о⁴

-82,5

o' о т—

01,1

ltT σ> cn

6*00

X

с;

V“

ГО Q. 8

Σ Ίζ: 2

67,5

75,8

6,6(

ч· in Гч^

in co’

1-

N-

N

(X

(0

X

X т X

ΞΓ ГО Q.

м/л

-350

'Μ·

XT

CO

н

о

см

V“

Ο

cn

оли

Осмс

ф ΖΓ X о

О

260

co

CM

Q.

Г“

ОН

о

ни к

Q. О 5

Е С Σ

co см

cn см

3,0

00 cm

ич

X

1_

IOLTC

1 о

Q.

1 О

Q.

1 ο

CL

ό

ο.

ό

cl

т

ГО

с; н

О Φ

н

О ф

тл

О ф

ТЛ

ο φ

тл

ο m

го

Q-

ф

н

ф

н

ф

φ

Η

φ

ш

X

о

m

CO

m

co

0)

со

(0

co

m

CO

ь

m

о

ГО

о

ГО

о

ГО

Ο

ГО

ο

го

s

н со (Q о

о.

Q.

о.

Q.

Ο.

Q.

ο.

CL

CQ

Ь

fi

Ь

33

Ь

31

1-

μ)

1-

Ь

Е

ь-

Е

h-

Е

Η

Е

Η

Е

о

33

о

30

о

31

ο

fi

ο

33

Би

X

Би

*

Би

X

Би

*

Би

X

х

X

S

1-

со S

рис

ват

ца

Ца

5

ф U.

X

ф

φ

Си

ю

о

ο

X

ε

о

ф

φ

<

го

S

LX (Q

о

co

СП

X

II

II 4-»

II 4-^

II 4—»

(а) неустановено

ТАБЛИЦА 2 - Разтвор от пример 1 - Устойчивост при ускорено стареене (40 °C, 75% отн. влажност)

ХИМИЧЕСКИ КОНТРОЛИ	Разпадни продукти %	«Г	6,39	6,42	5,48	6,17
РН	4,5-5,5	см 1П	in	1П
Тобрамицин мг/мл (%)	67,5-82,5	75,8(100)	78,3(103,3)	75,3 (99,3)	77,1(101,7)
ТЕХНОЛОГИЧНИ КОНТРОЛИ	Осмотична концентрация мОсм/л	260-350	321	n.d.	co	292 I
Кислород мг/л		co см“	2,7	co см	3,2
Вид на разтвора	Бистър светложълт разтвор	Бистър светложълт разтвор	Бистър светложълт разтвор	Бистър жълт разтвор	Бистър жълт разтвор
Анализи	Характеристики, обхват	о II	t=1 месец	t=3 месеца	t=6 месеца

(а) неустановено; (n.d.) не е определяно

Пример 2

Аерозолната ефективност на инхалационния разтвор от пример 1, изразена като процентна част от активната съставка, приведена в аерозолно състояние за 5 минути работа, се оценява с помощта на търговски струен небулайзер (PARI-BOY). Разпределението на получените от разтвора аерозолни капчици според размера на диаметъра им (мкм), което обхваща съответно 10%, 50% и 90% от капчиците, се извършва по аналитичния метод на Malvern.

За сравнение е получен аерозол от състав, приготвен съгласно указанията на предпочитаното изпълнение на ЕР 734249, т.е. 0,255% воден разтвор на натриев хлорид със съдържание на активна съставка 60 мг/мл и с pH стойност около 6. И двата състава са поместени в ампули за еднократна доза с обем 2 мл. В Таблица 3 са дадени резултатите като средни стойности от две измервания.

ТАБЛИЦА 3

	Осмотична концентрация (мОсм/л)	Анализ по Малверн, (мкм)	Ефективност (%)
10%	50%	90%
Състав на
пример 1	295	1,61	6,26	13,46	47,4
Състав на
ЕР 734249	222	1,78	6,24	13,46	42,2
Резултатите показват,	че съставът	на пример 1, чиято

осмотична концентрация е близо до изотоничната, се превръща в аерозол. Разпределението на получените аерозолни капчици според размера им обаче е практически същото.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Аерозолен състав, състоящ се от 75 мг/мл тобрамицин, разтворен в 0,45% натриев хлорид, характеризиращ се с това, че стойността на pH е в границите между 4,0 и 5,5 и осмотичната концентрация е в границите между 250 и 450 мОсм/л.
2. Аерозолен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че стойността на pH е 5,2 и осмотичната концентрация е в границите между 280 и 350 мОсм/л.
3. Метод за производство на аерозолен състав съгласно претенция 1 като този метод включва следните етапи:

i) приготвяне на воден разтвор, съдържащ 0,45% тегл./об. натриев хлорид;

П) довеждане pH на разтвора до точно определена стойност с помощта на концентрирана силна киселина;

iii) добавяне на активната съставка и разбъркване до пълно разтваряне;

iv) корекция на pH стойността на разтвора до желаната стойност;

v) напълване на разтвора в подходящи съдове, за предпочитане предварително стерилизирани чрез филтруване.