BG108218A - Широкоспектърни 2-заместени-амино-бензоксазол-сулфонамидни инхибитори на hiv-протеази - Google Patents

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до 2-(заместени-амино)бензоксазолови сулфонамиди, тяхното използване ката инхибитори на аспартатни протеази, в частност като широкоспектърни инхибитори на HIVпротеази, до методи за тяхното получаване, както и до фармацевтични състави и диагностични набори, които ~ги съдържат. Настоящото изобретение се отнася също до комбинации от настоящите 2-(заместениамино)-бензоксазолови сулфонамиди с друго анти-ретровирусно средство. То се отнася също до тяхното използване в анализи като референтни съединения или реактиви.

Предшестващо състояние на техниката

Вирусът, предизвикващ синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е известен с различни имена, включително Тлимфоцитен вирус III (HTLV-III) или вирус, свързан с лимфаденопатия (LAV), или СПИН-свързан вирус (ARV), или вирус на човешкия имунен дефицит (HIV). Досега са идентифицирани две различни семейства, т.е. HIV-1 и HIV-2. Оттук нататък, HIV ще бъде използван за генерично обозначаване на тези вируси.

Един от критичните пътища в жизнения цикъл на ретровирусите е узряването на полипротеинните прекурсори от аспартатна протеаза.

Например, при HIV-вируса дад-ро/-протеинът се разцепва от HIV-протеаза. Правилното съзряване на прекурсорните полипротеини от аспартатната протеаза е необходимо за събирането на инфекциозните вириони, поради което аспартатната протеаза е атрактивна мишена за антивирусната терапия. В частност, HIV-протеазата е атрактивна мишена при лечението на HIV.

HIV-протеазните инхибитори (Pls) често се прилагат при пациенти със СПИН в комбинация с други анти-НМ-съединения, като например © нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NRTIs), ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NNRTIs), нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (NtRTIs) или други протеазни инхибитори. Въпреки факта, че тези анти-ретровирусни средства са много полезни, те имат общо ограничение, а именно, че прицелните ензими в HIV-вируса са способни да мутират по такъв начин, че известните лекарства стават по-малко ефективни или дори неефективни срещу тези мутирали HIV-вируси. Или, с други думи, HIV-вирусът създава една винаги увеличаваща се резистентност спрямо наличните лекарства.

© Резистентността на ретровирусите и в частност на HIV-вируса спрямо инхибитори е основната причина за неефективността на лечението. Например, половината от пациентите с комбинирана анти-Н1У-терапия не се повлияват напълно от лечението, основно поради резистентност на вируса към едно или повече от използваните средства. Нещо повече, установено е, че резистентният вирус се прехвърля върху новоинфектирени индивиди, което- води до значително ограничени терапевтични възможности за тези нови за лечението пациенти. Поради това, в областта има нужда от нови съединения в ретровирусното лечение, особено - в лечението на СПИН. Нуждата в областта е особено остра за съединения, които са активни не само срещу дивия тип HIV-вирус, но и срещу все повече увеличаващите се резистентни HIV-вируси.

Познатите антиретровирусни средства, често прилагани в комбиниран терапевтичен режим, могат да причинят резистентност, както бе посочено по-горе. Това често може да накара лекаря да повиши плазмените нива на активните лекарства с цел да запази ефективността на антиретровирусните средства срещу мутиралите HIV-вируси. Последствие от това е твърде нежеланото увеличаване на количеството хапчета. © Повишените плазмени нива също водят до увеличен риск от несъдействие към предписаната терапия. Следователно, важно е не само да има съединения с активност спрямо широка област от HIV-мутанти, а също да има малка или никаква разлика в съотношението между активността срещу мутирал HIV-вирус и активността срещу дивия тип HIV-вирус (определяно също като кратна резистентност или FR) при широка област от мутирали HIV-щамове; Така пациентът може да остане на същия лечебен режим за дълъг период от време, тъй като ще се увеличи шансът мутантен HIV-вирус да бъде чуствителен към активните съставки.

© Откриването на съединения с висока потентност срещу дивия тип и множеството мутанти също е от значение, тъй като обременяването с хапчета може да бъде намалено, ако се поддържат терапевтичните нива до минимум. Един начин за намаляване на това натоварване е откриването на анти-Н17-съединения с добра бионаличност, т.е. благоприятен фармакокинетичен и метаболитен профил, така че дневната доза да бъде намалена до минимум, а оттам и броя на хапчетата, които трябва да бъдат приети.

Друга важна характеристика на добрите анти-Н1\/-съединения е, че свързването на инхибитора към плазмените протеини има малък или дори няма никакъв ефект върху неговата потентност.

Следователно, има голяма медицинска нужда от протеазни инхибитори, способни да се борят с широк спектър от мутанти на HIVвируса с малка разлика в кратната резистентност, които имат добра бионаличност и малко или никакво влияние върху потентността им от свързването с плазмените протеини.

Досега, налични на пазара или разработени са няколко протеазни инхибитора. Една особена сърцевинна структура (нарисувана по-долу) е разкрита в няколко от позоваванията, като например WO 95/06030, WO 96/22287, WO 96/28418, WO 96/28463, WO 96/28464, WO 96/28465 и WO 97/18205. Съединенията, разкрити там, са описани като ретровирусни протеазни инхибитори.

WO 99/67254 разкрива 4-заместени-фенилови сулфонамиди, способни да инхибират ретровирусни протеази, резистентни към множество лекарства (“multidrug resistant”).

Изненадващо е установено, че 2-(заместени-амино)-бензоксазоловите сулфонамиди от настоящото изобретение имат благоприятен фармакологичен и фармакокинетичен профил. Те не само са активни срещу дивия тип HIV-вирус, но показват и широкоспектърна активност срещу различни мутирали HIV-вируси с резистентност спрямо познатите протеазни инхибитори.

Настоящото изобретение се отнася до 2-(заместени-амино)бензоксазолови протеазни инхибитори с формулата

и техните Л/-оксиди, соли, стереоизомерни форми, рацемични смеси, продроги, естери и метаболити, където

Щ и Rg независимо представляват водород, C_V6 алкил, С₂.6 алкенил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, С^циклоалкилСмалкил, арил, Het¹, Het¹ Смалкил, Het², Не^СЧалкил;

R! може също да бъде радикал с формулата

където R₉, R_10a и R_10b независимо представляват водород, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди-(С-|.₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂-б алкенил, С₂.₆ алкинил или С_м алкил, евентуално заместен с арил, Het¹, Het²,

С₃.₇цикпоалкил, С^алкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, аминосулфонил, СмЗлкилв(0)_ь хидрокси-, циано-, халоген или амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, Сз.щиклоалкилСмалкил, Het¹, Het², Не^Смалкил и Не^См алкил; като R₉, R_10a и въглеродните атмои, към които те са свързани, могат също да образуват С₃.₇ циклоалкилов радикал; когато L е -О-С^б алкандиил-С(=О)- или -МВ₈-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, тогава Rg може също да бъде оксо-;

R_11a е водород, С₂-балкенил, С₂-балкенил, С₃.₇циклоалкил, арил, аминокарбонил, евентуално моно- или ди-заместен, аминоСмалкилкарбонилокси-, евентуално моно- или ди-заместен, Смалкилоксикарбонил, арилоксикарбонил, НеГоксикарбонил, Не^оксикарбонил, арилоксикарбонилСм алкил, арилСи алкилоксикарбонил, Смалкилкарбонил,

С₃.₇ циклоалкилкарбонил, С₃.₇ циклоалкилСм алкилоксикарбонил, С₃.₇циклоалкилкарбонилокси-, карбоксилСм алкил-карбонилокси-, Смалкилкарбонилокси-, арилСмалкилкарбонилокси-, арилкарбонилокси-, арилоксикарбонилокси-, Не^карбонил, Het¹ карбонилокси-, Het¹ Смалкил окси карбон ил, Не1²карбонилокси-, Не^Смалкилкарбонилокси-, Не^Смалкилоксикарбонилокси- или См алкил, евентуално заместен с арил, арилокси-, Het², халоген или хидрокси-; където заместителите при амино-групите независимо са избрани от Смалкил, арил, арил₄алкил, С₃.₇ циклоалкил, С₃.₇ циклоалкилСм алкил, Het¹, Het², Het¹ См алкил и Не^Ст^алкил;

R_11b е водород, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил, арил, Het¹, Het² или Смалкил, евентуално заместен с халоген, хидрокси-,

С₁.₄алкилЗ(=О)₁, арил, C₃.₇ циклоалкил, Het¹, Het², амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от С₁.₄алкил, арил, арил (фал кил, С₃.₇циклоалкил, (фциклоалкилСфалкил, Het¹, Het², Het¹ (фал кил и НеАСфалкил;

като R_11b може да бъде свързан към остатъка от молекулата чрез сулфонилна група;

всеки път и независимо t е нула, 1 или 2;

r₂ е водород или С_Г6алкил;

L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -NR₃-C(=O)-, -О-(фалкандиил-С(=О)-, -NR₈-C_V6 © алкандиил-С(=О)-, -S(=O)₂-, -O-S(=O)₂-, -NR₈-S(=O)₂, като или С(=О) групата или S(=O)₂ групата е свързана към МН₂-радикала; като С^б алкандииловият радикал евентуално е заместен с арил, Het¹, Het²;

R₃ е С^алкил, арил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁_₄алкил, или арилСф алкил;

R₄ е водород, (фалкоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди((фалкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил, или (фал кил, евентуално заместен с един или повече заместители, всеки независимо избран от арил, Het¹, Het², С₃.₇циклоалкил, (фалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, © моно- или ди(С^ алкил)аминокарбонил, аминосулфонил,

С₁.₄алкилв(=О)_ь хидрокси-, циано-, халоген и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от (фалкил, арил, арил (фал кил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкил(фалкил, Het¹, Het², Het¹ (фалкил и Не^Смалкил;

А е (фалкандиил, С(=О)-, -C(=S)-, -S(=O)₂-, С₁.₆алкандиил-С(=О)-, С₁.₆алкандиил-С(=8)- или С₁.₆алкандиил-3(=О)₂-; като мястото на свързване към азотния атом е (фалкандииловата група в тези радикали, които съдържат посочената група;

R₅ е водород, хидрокси-, (фалкил, Het¹ (фалкил, Не^Сфалкил, аминоС_ъ6алкил, като амино-групата може евентуално да бъде моноили двойно заместена с алкил;

R₆ е СМалкилокси-, Het¹, HefoKcn, Het², Het²OKcn-, арил, арилокси- или амино-; и когато -А- е различен от С^балканднил, тогава R₆ може също да бъде Смалкил, Het¹ Смалкил,

НеЧксиСЧалкил, Не^С^д алкил, НеЧксиСЧалкил, арилСмалкил, арилоксиСЧалкил или аминоСМалкил; като всяка от амино-групите в определението на R₆ може евентуално да бъде заместена с един или повече заместители, избрани независимо от Смалкил, Смалкилкарбонил, Смалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилС_малкил, НеГС^алкил или Не^СЧалкил; и

-A-R₆ може също да бъде хидроксиСмалкил;

R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат също да образуват Het¹ или Het².

Това изобретение визира също кватернизирането на азотните атоми от представените съединения. Основният азот може да бъде кватернизиран с всяко средство, познато на специалистите в областта, включително и например, нисши алкил-халиди, диалкилсулфати, дълговерижни халиди и арал кил-хал иди.

Когато терминът “заместен” се използва за определяне на съединенията от формула (I), той трябва да означава, че един или повече водороди при атома, посочен като “заместен”, са заместени по избор от посочената група, при условие, че нормалната валентност на посочения атом не се надхвърля и че заместването води до химически стабилно съединение, т.е. съединение, което е достатъчно здраво, за да претърпи изолиране в достатъчна степен на чистота от реакционната смес и при образуване на терапевтично средство.

Според употребата тук, терминът хало- или халоген като група или част от група е генеричен за флуоро-, хлоро-, бромо- или йодо-.

Терминът Смалкил като група или част от група дефинира правоили разклонено-верижни наситени въглеводородни радикали с 1 до 4 въглеродни атома, като например метил, етил, пропил, бутил и 2-метилпропил, както и други подобни.

Терминът С^балкил като група или част от група дефинира правоили разклонено-верижни наситени въглеводородни радикали с 1 до 6 въглеродни атома като групите, дефинирани за Смалкил и пентил, хексил, 2-метилбутил, 3-метилпентил и подобни.

Терминът “С^балкандиил като група или част от група дефинира двувалентни право- или разклоненоверижни наситени въглеводородни радикали с 1 до 6 въглеродни атома, като например метилен, етан-1,2диил, пропан-1,3-диил, пропан-1,2-диил, бутан-1,4-диил, пентан-1,5-диил, хексан-1,6-диил, 2-метилбутан-1,4-диил, З-метилпентан-1,5-диил и подобни.

Терминът Сг-балкенил” като група или част от група дефинира правоили разклоненоверижни въглеводородни радикали с 2 до 6 въглеродни атома, съдържащи поне една двойна връзка, като например етенил, пропенил, бутенил, пентенил, хексенил и други.

Терминът С₂-балкинил като група или част от група дефинира правоили разклоненоверижни въглеводородни радикали с 2 до 6 въглеродни атома, съдържащи поне една тройна връзка, като например етинил, пропинил, бутинил, пентинил, хексинил и подобни.

Терминът С₃.₇циклоалкил като група или част от група е генеричен за циклопропил, цикпобутил, циклопентил, циклохексил или цикпохептил.

Терминът арил като група или част от група включва фенил и нафтил, като и двата могат евентуално да са заместени с един или повече заместители, избрани от (фалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоСт-еалкил, Сфалкилокси-, халоген, хидрокси-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоСфалкил, карбоксил, C_v6 алкоксикарбонил, С₃.₇циклоалкил, Het¹, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил и фенил, евентуално заместен с един или повече заместители, всеки независимо избран от С^в алкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоС^балкил, Ον6 алкилокси-, халоген, хидрокси-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоС^алкил, карбоксил, С1_6алкоксикарбонил, С3.7циклоалкил, Het¹, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио- и метилсулфонил; като евентуалните заместители при амино-функцията са независимо избрани от С^алкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоСфалкил, Сфалкокси-А-, Het¹-A-, Het¹ С^алкил, НеГС^валкил-А-, Het¹OKcnА-, НеГоксиСфалкил-А-, фенил-А-, фенил-окси-Α-, фенилоксиСфалкил-А-, фенилСфалкил-А-, (фбалкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, аминоСфалкил и аминоСфалкил-Α-, като всяка от амино-групите може евентуално да бъде моно- или, където е възможно - двойно заместена с С1.₄алкил, като А е според горното определение.

Една интересна подгрупа в дефиницията на “арил” като група или част от група включва фенил и нафтил, като и двата могат да бъдат евентуално заместени с един или повече заместители, независимо избрани от С^балкил, С^балкилокси-, халоген, хидрокси-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, хало-С^валкил, карбоксил, Ст-б апкилоксикарбонил, С₃.₇циклоалкил, Het¹, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил, и фенил, заместен евентуално с един или повече заместители, избрани от Смалкил,

С^б алкилокси-, халоген, хидрокси, евентуално моно- или двойно заместен с амино-, нитро-, циано-, хало-С^алкил, карбоксил, С^алкоксикарбонил,

С₃.₇ циклоалкил, Het¹, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио- и метилсулфонил; като евентуалните заместители при амино-функцията са независимо избрани от Смалкил, С^алкилоси-А-, Het¹-A-, Het¹ Смалкил, НеГС^алкил-А-, НеГокси-А-, Не^окси-С^алкил-А-, фенил-А-, фенилокси-Α-, фенилоксиС₁.₄алкил-А-, фенилС^бапкил-А-, С^бапкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, аминоСьв алкил и аминоСгвалкил-А-, като всяка от амино-групите може да бъде евнтуално моно- или където е възможно, двойно заместена с Смалкил, и където А е според горното определение.

©

Терминът халоС^бапкил като група или част от група се дефинира като С^балкил, заместен с един или повече халогенни атоми, предпочитано хлорни или флуорни атоми, по-предпочитано флуорни атоми. Предпочитаните халоС^валкилови групи включват, например, трифлуорометил и дифлуорометил.

Терминът Het¹ като група или част от група се дефинира като наситен или частично ненаситен моноциклен, бицикпен или трициклен хетероцикъл, предпочитано с 3 до 14 члена в пръстена, по-предпочитано с до 10 члена в пръстена и най-предпочитано с 5 до 8 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, избрани независимо от азот, кислород или сяра, и който евентуално е заместен при един или повече въглеродни атома с С^балкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоС^алкил, С^в алкилокси-, халоген, хидрокси-, оксо-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоС₁₆ алкил, карбоксил, С^алкоксикарбонил, С₃.₇циклоалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил, арил и наситен или частично ненаситен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл, съдържащ 3 до 14 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, всеки независимо избран от азот, кислород илй~сяра, където евентуалните заместители при амино-функцията независимо са избрани от С^алкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоСУб алкил, С^балкилокси-А-, Het²-A-, Не^Суалкил, Не^С^валкил-А , Het²OKCH-A-, НеУксиСуалкил-А-, арил-А-, арилокси-Α-, арилоксиСУалкил-А-, арилС1.₆алкил-А-,

СУалкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, аминоС^бЗлкил и аминоСУ алкил-Α-, като всяка от амино-групите може евентуално да бъде моно-, или където е възможно, двойно заместена с Смалкил, като А е според горното определение.

Една интересна подгрупа в дефиницията на Het¹ като група или част от група се определя като наситен или частично ненаситен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл, предпочитано с 3 до 12 члена на пръстена, по-предпочитано с 5 до 10 члена в пръстена и най-предпочитано с 5 до 8 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, избрани от азот, кислород или сяра, и който евентуално е заместен при един или повече въглеродни атоми с С^валкил, СУалкилокси-, халоген, хидрокси-, оксо-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоСфалкил, карбоксил, Сф алкоксикарбонил, С₃.₇циклоалкил, евентуалнои моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил, арил и наситен или частично ненаситен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл с 3 до 12 члена в пръстена, който съдържа който съдържа един или повече хетероатомни членове в пръстена, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра, където евентуалните заместители при амино-функцията независимо са избрани от Смалкил, Сфалкокси-Α-, Не^-А-, Не1²С_г6алкил, НеГСфалкил-А-, Не^окси-А-, НеГоксиСф алкил-А-, арил-Α-, арилокси-А-, арилоксиСфалкил-А-, арилСфалкил-Α-, Сфалкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, аминоС₁.₆алкил и аминоСфалкил-A-, като всяка от амино-групите може евентуално да бъде моно- или където е“възможно, двойно заместена с Сфалкил, и където А е според горното определение.

Терминът Het² като група или част от група се дефинира като ароматен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл, съдържащ предпочитано 3 до 14 члена в пръстена, по-предпочитано 5 до 10 члена в пръстена и още по-предпочитано 5 до 6 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, независимо избрани от азот, кислород или сяра, и който може да бъде заместен при един или повече въглеродни атоми с Сфалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоСфалкил, Сфалкилокси-, халоген, хидрокси-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоСфалкил, карбоксил, Сфалкоксикарбонил, Сфциклоалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил, арил, Het¹ и ароматен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл с 3 до 14 члена в пръстена; като евентуалните заместители при всяка амино-функция са независимо избрани от Сфалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминоСфалкил, (фалкилокси-А-, Hef-Α-, Не^Сфалкил, НеГСф алкил-Α-, НеГокси-А-, НеГоксиС^алкил-А-, арил-Α-, арилокси-Α-, арилоксиСмалкил-Α-, арилС^алкил-А-, С^балкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, амино-Смалкил и аминоСмалкил-А-, като всяка от амино-групите може евентуално да бъде моно- или където е възможно, двойно заместена с Смалкил, и където А е според горното определение.

Една интересна подгрупа в дефиницията на Het² като група или част от група се дефинира като ароматен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл, съдържащ предпочитано 3 до 12 члена в пръстена, по© предпочитано 5 до 10 члена в пръстена и още по-предпочитано 5 до 6 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, избрани от азот, кислород или сяра, и който евентуално може да бъде заместен при едни или повече въглеродни атома с с Смалкил, См алкилокси-, халоген, хидрокси-, евентуално моно- или двойно заместен амино-, нитро-, циано-, халоСмалкил, карбоксил, Смалкоксикарбонил, С₃.₇ циклоалкил, евентуално моно- или двойно заместен аминокарбонил, метилтио-, метилсулфонил, арил, Het¹ и ароматен моноциклен, бициклен или трициклен хетероцикъл с 3 до 12 члена в пръстена; като евентуалните заместители при всяка амино-функция са независимо избрани от Смалкил, © Смалкилокси-Α-, Het¹-A-, НеГСмалкил, НеГСмалкил-А-, НеГокси-А-, НеГоксиСмалкил-А-, арил-Α-, арилокси-А-, арилоксиСмалкил-Α-, арилСм алкил-Α-, Смалкилоксикарбониламино-А-, амино-Α-, амино-Смалкил и аминоСмалкил-Α-, като всяка от амино-групите може евентуално да бъде моно- или където е възможно, двойно заместена с Смалкил, и където А е според горното определение.

Според употребата тук, терминът (=0) образува карбонилов радикал с въглеродния атом, към който е свързан. Терминът (=0) образува сулфоксид със сярата, към която е свързан. Терминът (=О)₂ образува сулфонил със сярата, към която е свързан.

Според употребата тук, терминът (=S) образува тиокарбонилов радикал с въглеродния атом, към който е свързан.

Според употребата тук, терминът един или повече отразява възможността на всички налични С-атоми, където е удачно, да бъдат заместени, предпочитано при един, два или три такива.

Когато всяка променлива (например халоген или С₁.₄алкил) се среща повече от веднъж, всяко определение за нея е~независимо.

Терминът “продрога при използването му в целия текст означава фармакологично приемливите производни като естери, амиди и фосфати, които са такива, че полученият при ин виво биотрансформация продукт на производното е активното лекарствено средство според дефиницията на съединенията от формула (I). Позоваването на Goodman и Gilman (The Pharmacological Basis of Therapeutics, 8th ed, McGraw-Hill, Int. Ed. 1992, C Biotransformation of Drugs, p 13-15), описващи продрогите, е включено тук.

Продрогите на съединение от настоящото изобретение се получават чрез модифициране на функционалните групи, налични в съединението, по такъв начин, че модификациите се разцепват или чрез рутинна манипулация или ин виво, до изходното съединение. Продрогите включват съединения от настоящото изобретение, в които хидрокси-група, например хидрокси-групата при асиметричния въглероден атом, или амино-група е свързана към някаква група така, че когато продрогата се прилага при пациент, тя се разцепва до отделяне на свободен хидроксилен или, съответно, амино-радикал.

Типични примери на продроги са описани, например в WO 99/33795, WO 99/33815, WO 99133 793 и WO 99/33792 и са включени тук за позоваване.

Продрогите се характеризират с отлична водоразтворимост, повишена бионаличност и лесно се метаболизират до активните инхибитори ин виво.

f

За терапевтично приложение солите на съединенията от формула (I) !

са тези, в които разменният йон е фармацевтично или физиологично приемлив. Въпреки това, солите с фармацевтично неприемлив разменен йон могат също да бъдат използвани, например при получаването или пречистването на фармацевтично приемливо съединение от формула (I). L

Всички соли, фармацевтично приемливи или не, са включени в обсега | на настоящото изобретение. | г μ

Фармацевтично приемливите или физиологично поносими солни форми, които съединенията от изобретението могат да образуват, могат да бъдат лесно получени, използвайки съответните киселини, като например неорганични киселини като хидрохалогенните киселини, например солна или бромова киселина; сярна; азотна; фосфорна и други такива киселини; или органични киселини, като например оцетна, пропаноева, хидроксиоцетна, млечна, винена, оксалова, малонова, сукцинова, малеинова, фумарова, яблъчна, тартарова, лимонена, метансулфонова, етансулфонова, бензенсул фонова,- р-толуенсулфонова, цикламова, салицилова, р-аминосалицилова, памоева и други подобни киселини.

Обратно, посочените киселинно-добавени соли могат да бъдат превърнати в свободната основна форма чрез третиране с подходяща основа.

Съединенията от формула (I), съдържащи кисел протон, могат също да бъдат превърнати в техните нетоксични метални или киселиннодобавени солни форми чрез третиране с подходящи органични и неорганични основи. Подходящите основни солни форми включват, например, амониевите соли, алкалните и алкалоземните метални соли, например литиевите, натриевите, калиевите, магнезиевите, калциевите соли и подобните, соли с органични киселини, например бензатиновите, Nметил-, -D-глюкаминовите, хидрабаминовйте соли и солите с аминокиселини, като например аргинин, лизин и други.

Обратно, посочените основно-добавени солни форми могат да бъдат превърнати чрез третиране с подходяща киселина до свободната киселинна форма.

Терминът соли включва същи хидратите и солвентно-добавените форми, които съединенията от изобретението могат да образуват. Примери за такива форми са, например, хидрати, алкохолати и подобни.

/V-оксидните форми на настоящите съединения включват съединенията от формула (I), където един или няколко азотни атома са оксидирани до т.нар. Л/-оксид.

Настоящите съединения могат да съществуват също в техните тавтомерни форми. Такива форми, въпреки че не са изрично посочени в горната формула, се считат за включени в обхвата на настоящото изобретение.

Терминът стереохимично изомерни форми на съединенията от настоящото изобретение, както е използван тук, означава всички възможни съединения, направени от същите атоми, свързани със същата последователност от връзки, но имащи различни триизмерни структури, които не са взаимозаменяеми, които съединенията от настоящото изобретение могат да притежават. Ако не е споменато или означено по друг начин, химичното обозначаване на съединение включва сместа от всички възможни стереохимични изомерни форми, които посоченото съединение притежава. Посочената смес може да съдържа всички диастереомери и/или енантиомери на основната молекулна структура на посоченото съединение. Всички стереохимично изомерни форми на съединенията от настоящото изобретение, в чиста форма или в смес една с друга, се приемат за включени в обхвата на настоящото изобретение.

Чисти стереоизомерни форми на съединенията и междинните съединения, упоменати тук, се дефинират като изомери, по същество свободни от други енантиомерни или диастереомерни форми със същата основна молекулна структура на посочените съединения или междинни съединения. В частност, терминът “стереоизомерно чист” се отнася до съединения или междинни съединения със стереоизомерен излишък поне 80% (т.е. минимум 90% от един изомер и максимум 10% от другите възможни изомери) до стереоизомерен излишък от 100% (т.е. 100% от един изомер и никой от другите), особено съединения или междинни съединения със стереоизомерен излишък от 90% до 100%, още по-точно със стереоизомерен излишък от 94% до 100% и най-вече със стереоизомерен излишък от 97% до 100%. Терминът “енантиомерно чист” и “диастереомерно чист” следва да бъде приеман по сходен начин, н по отношение на енантиомерен излишък, съответно, на диастереомерен излишък в сместа, за която става дума.

Чисти стереоизомерни форми на съединенията и междинните съединения от това изобретение могат да бъдат получени чрез прилагане на известни в областта процедури. Например, енантиомерите могат да бъдат разделени един от друг чрез селективна кристализация на техните диастереомерни соли с оптично активни киселини. Алтернативно, енантиомерите могат да бъдат разделени чрез хроматографски техники, използвайки хирално стабилни фази. Посочените чисти стереохимичноизомерни форми могат също да бъдат получени от съответните чисти стереохимично-изомерни форми на съответните изходни материали, при условие, че реакцията настъпва стереоспецифично. Предпочитано е, ако е желан специфичен стереоизомер, посоченото съединение да бъде синтезирано чрез стереоспецифични методи на получаване. Тези методи ще използват преимуществено енантиомерно чисти изходни материали.

Диастереомерните рацемати на формула (I) могат да бъдат получени поотделно чрез конвенционални методи. Съответните методи за физично разделяне, които могат да бъдат прилагани, са например селективна кристализация и хроматография, например колонна хроматография.

На специалиста в областта е ясно, че съединенията от формула (I) съдържат поне един симетричен център и следователно могат да съществуват като различни стереоизомерни форми. Този асиметричен център е обозначен като звездичка (*) в долната фигура.

Абсолютната конфигурация на всеки асиметричен център, който може да бъде наличен в съединенията от формула (I), може да бъде обозначен чрез стереохимичните означения R и S, като това R и S обозначаване да съответства на правилата, описани в Pure Appl. Chem. 1976, 45, 11-30. Въглеродният атом, маркиран със звездичката (*) предпочитано има Rконфигурация.

За настоящото изобретение се приема, че включва всички изотопи на атоми, явяващи се в настоящите съединения. Изотопите включват тези атоми, които имат същия атомен брой, но различна атомна маса. Като общи пример и без ограничение, изотопите на водорода включват тритий и деутерий. Изотопите на въглерода включват С-13 и С-14.

При употребата по-надолу терминът съединения от формула (I), или настоящите съединения, или сходен термин следва да включва съединенията от общата формула, техните /V-оксиди, соли, стереоизомерии форми, рацемични смеси, продроги, естери и метаболити, както и техните кватернизирани азотни аналози.

Подходяща група съединения са тези съединения съгласно формула (I), в която:

R₉, R_10a and R_10b са, всеки независимо, водород, C_V4 алкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С1.₄ алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил или

Смалкил, евентуално заместен с арил, Het¹, Het², С3.7циклоалкил, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С-|.4алкил)аминокарбонил, аминосулфонил, Смалкил8(ОХ, хидрокси, циано-, халоген или амино, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, арилС^алкил, С3.7циклоалкил, С3.7 циклоалкилСмалкил, Het¹, Het², НеГСм алкил и НеГ^Смалкил; като Rg, R_10a и въглеродните атоми, към които те са свързани, могат също да образуват С₃.₇циклоалкилов радикал;

R_11a е водород, С₂.₆алкенил, С₂-балкинил, С₃.₇циклоалкил, арил, аминокарбонил, евентуално моно- или двойно заместен, аминоСм алкилкарбонилокси-, евентуално моно- или двойно заместен, См алкилоксикарбонил, арилоксикарбонил, Не^оксикарбонил, Не1²оксикарбонил, арилоксикарбонилСм алкил, арилСм алкилоксикарбонил, Смалкилкарбонил, С3.7циклоалкилкарбонил, С3.7 циклоалкилСмалкилоксикарбонил, С3.7циклоалкилкарбонилокси-, карбоксилСмалкилкарбонилокси-, Смалкилкарбонилокси-, арилСм алкилкарбонилокси-, арилкарбонилокси-, арилоксикарбонилокси-, Не^карбонил, Не^карбонилокси, Het¹ Смалкилоксикарбонил, НеГжарбонилокси-, Het²CV4 алкилкарбонилокси-, Не^См алкилоксикарбонилокси- или Смалкил, евентуално заместен с арил, арилокси-, Het² или хидрокси-; като заместителите при амино-групите независимо са избрани от Смалкил, арил, арилСм алкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСм алкил, Het¹, Het², Het1 Смалкил и Не^Смалкил;

R_11b е водород, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил, арил, Het¹, Het² или Смалкил, евентуално заместен с халоген, хидрокси-, См алкил8(=О)_ь арил, С₃.₇циклоалкил, Het¹, Het², амино, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от См алкил, арил, арилС^алкил, С₃.₇ циклоалкил, С₃.₇ циклоалкилСмалкил,

Het¹, Het², Het¹ См алкил и НеЕСм алкил;

като Rub може да бъде свързан към остатъка от молекулата посредством сулфонилна група;

t е нула, 1 или 2;

L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -NR₈-C(=O)-, -О-Cm алкандиил-С(=О)-, -NR₈-C_V6 алкандиил-С(=О)-, -S(=O)₂-, -O-S(=O)₂-> -NR₈-S(-O)₂, като или С(=О) групата или в(=О)₂-групата е свързана към МЯг-радикала;

R₄ е водород, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, монокли ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.балкенил, С₂.6 © алкинил, или Смалкил, евентуално заместен с един или повече заместители, избрани от арил, Het¹, Het², С₃.₇ циклоалкил, См алкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(См алкил)аминокарбонил, аминосулфонил, Смалкил8(=0)_ъ хидрокси-, циано-, халоген и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С₃.₇ циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСмалкил, Het¹, Het², Het¹ Смалкил и Не^См алкил, и

R₆ е Смалкилокси-, Het¹, НеГокси-, Het², Het²OKcn-, арил, арилокси- или амино-; и в случая, когато -А- е различен от Смалкандиил, тогава R₆ © може да бъде Смалкил, Het¹ Смалкил, Не1¹оксиСмалкил,

Не1²Смалкил, НеЕоксиСмалкил, арилСмалкил, арилоксиСмалкил или аминоСмалкил; като всяка от амино-групите в дефиницията на R6 може евентуално да бъде заместена с един или повече заместители, избрани от Смалкил, С-|.4алкилкарбонил, Смалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилСмалкил, НеГСмалкил или Не1²С1.₄алкил.

Особена група съединения са тези от формула (I), за която се отнасят едно или повече от следните ограничения:

R₁ е водород, Het¹, Het², арил, Het¹ Смалкил, НеЬСХалкил, арилСХалкил, в частност Rt е наситен или частично ненаситен моноцикпен или бициклен хетероцикъл с 5 до 8 члена на пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове в пръстена, избрани от азот, кислород или сяра, и който е евентуално заместен, или фенил, евентуално заместен с един или повече заместители;

R₂ е водород;

L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -О-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, като в частност L е -О-С(=О)- или -О-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, като във всеки случай С(=О)групата е свързана към МН₂-радикала;

R₃ е арилСмалкил, в частност арилметил, по-точно фенилметил;

R₄ е евентуално заместен С^балкил, С^валкил или алкил, евентуално заместен с един или повече заместители, избрани от арил, Het¹, Het², С3.7 циклоалкил и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, Het¹ и Het²;

А е Смалкандиил, -С(=О)- или С₁.₆алкандиил-С(=О)-, и в частност, А е

1,2-етандиил, 1,3-пропандиил или -С(=О)-;

R₅ е вородод, Смалкил, НеГСмалкил, аминоСмалкил, като аминогрупата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с © Смалкил, и в частност, R₅ е водород или Смалкил;

R₆ е Смалкилокси, Het¹, арил, амино-; и в случая, когато -А- е различен от Смалкандиил, тогава R6 може също да бъде См алкил, Het¹ См алкил, арилоксиСм алкил или аминоСм алкил; като всяка от аминогрупите може евентуално да бъде заместена, и в частност R6 е Смалкилокси-, евентуално заместен амино-; и когато -А- е различен от Смалкандиил, R₆ е Смалкил; -A-R₆ е хидроксиСм алкил; или

R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат да образуват Het¹.

Специална група съединения са тези съединения от формула (I), в който Щ е Het¹, арил, НеГС^алкил; R₂ е водород; L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -О-СН₂-С(=О)-, като във всеки случай С(=О)-групата е свързана към NR₂радикала; R₃ е фенилметил; и R₄ е С^алкил.

Също специална група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е С^алкандиил или -С(=0)-; R₅ е водород или метил; R₆ е С^в алкилокси-, Het¹, амино-; и когато -А- е различен от С^балкандиил, тогава R6 може да бъде също С^алкил, Не1¹Смалкил или аминоС₁.₄алкил; като всяка от амино-групите може да бъде евентуално заместена.

Подходяща група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е С^алкандиил или -С(=0)-; R₅ е водород или метил; R₆ е Het²; и когато -А- е различен от С^алканднил, тогава R₆ може да бъде също НеГС1.₄алкил; като всяка от амино-групите може да бъде евентуално заместена.

Още една специална група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е -С(=0)- и R₆ е С^балкилокси- или С^алкил.

Друга група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е -С(=0)- и R₆ е Het², Het¹ или евентуално моно- или двойно заместен аминоСЩалкил.

Интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която -А- е карбонил и R₆ е арил, НеГС^алкил, арилоксиС^алкил или аминоСЩалкил, като амино-групите могат да бъдат евентуално заместени; или -А- е карбонил, R₆ е С^алкил и R₅ е НеГС^алкил или аминоС^алкил, като амино-групата може да бъде моно- или двойно заместена с С^алкил.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която -А- е С^валканднил и R₆ е амино- и Het¹; като амино-групата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с Суалкил.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която Ri е водород, Суалкил, С₂.балкенил, арилС^алкил, С₃.₇ циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₆алкил, арил, Het¹, Не^Суалкил, Het², Не^Суалкил; като Het¹ в дефиницията на Ri е наситен или частично ненаситен моноциклен хетероцикъл с 5 или 6 члена в пръстена, който С съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, избрани от азот, кислород или сяра, и който евентуално е заместен с един или повече въглеродни атоми.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която L е -О-С₁_₆алкандиил-С(=О)-.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е С^валкандиил, -С(=О)- или С₁.₆алкандиил-С(=О)-; като мястото на свързване на азотния атом е С1.₆алкандииловата група в С тези радикали, които съдържат посочената група;

R₅ е водород, СУалкил, НеГС^алкил, Не^Суалкил, аминоС^балкил, като амино-групата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с С_малкил;

и в случая, когато -А- е -С(=О)-, тогава R₆ е Суалкилокси-, Het¹, НеГоксиили Het²OKcn-, арил, Не^Суалкил, НеУксиСуалкил, НеАСуалкил, Н et²o кси СУ алкил, арилС₁.₄алкил, арилоксиСуа лкил или аминоСу алкил;

и в случая, когато -А- е С₁.₆алкандиил, тогава R₆ е амино-, С₁.₆алкилокси-,

Het¹, НеГокси- или НеГюкси-;

и когато -А- е С₁-₆алкандиил-С(=О)-, тогава R₆ е С^балкилокси-, Het¹, НеГокси- или Н етокси-, арил, СХалкил, Не^СХалкил, НеХксиСХ алкил, Не^Смалкил, Не^оксиСмалкил, арилСХалкил, арилоксиСХ алкил или аминоС^далкил;

като всяка от амино-групите в дефиницията на R₆ може да бъде евентуално заместена с един или повече заместители, избрани от СХалкил, СХалкилкарбонил, С^алкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилС^далкил, НеГСХдалкил или Не^С^алкил; и © R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани могат да образуват Het¹, като Het¹ е заместен с поне една оксо-група.

Особена група съединения са тези съединения от формула (I), за която се отнасят едно или повече от следните ограничения: Ri е водород, Het¹, Het², арил, Het¹Ci-₆ алкил, Не^СХ алкил, арилСХ алкил,и в частност, Rt е наситен или частично ненаситен моноцикпен или бициклен хетероцикъл с 5 до 8 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра, и който евентуално е С заместен, или фенил, евентуално заместен с един или повече заместители;

R₂ е водород;

L е -С(=О)-, -0-0(=0)-,-0-0^6 алкандиил-С(=О)-, в частност , L е -0-0(=0)или -О-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, като във всеки случай С(=О)-групата е свързана към ^г-радикала;

R₃ е арилСмалкил, в частност, арилметил, по-точно фенилметил; R₄ е евентуално заместен СХалкил, в частност незаместен СХалкил или

С^алкил, евентуално заместен с един или повече заместители, всеки независимо избран от арил, Het¹, Het², С₃.₇циклоалкил и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, Het¹ и Het²;

А е Смалкандиил, -С(=О)- или С₁.₆алкандиил-С(=О)-, в частност, А е

1,2-етандиил, 1,3-пропандиил или-С (=0)-;

R₅ е водород, Смалкил, Het¹ Смалкил, аминоСмалкил, като аминогрупата евентуално може да е моно- или двойно заместена с См алкил, в частност, R₅ е водород или Смалкил;

R₆ е Смал кило кси, Het¹, арил, амино; и когато -А- е различен от См алкандиил, тогава R6 може също да бъде Смалкил, Het¹ Смалкил, арилоксиСм алкил или аминоСм алкил; като всяка от амино-групите може да бъде евентуално заместена; в частност R6 е Смалкилокси-, евентуално заместен амино-; и когато -А- е различен от См алкандиил, тогава R₆ е См алкил;

-A-R₆ е хидроксиСм алкил; или

R₅ и- A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат също да образуват Het¹.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която А е Смалкандиил и R₆ е амино- или Het¹; като амино-групата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с Смалкил.

Друга интересна група съединения са тези съединения от формула (I), в която

А е Смалкандиил, -С(=0)- или С₁.₆алкандиил-С(=О)-; като мястото на свързване към азотния атом е Смалкандииловата група в тези радикали, които съдържат такава група;

R₅ е водород, Смалкил, Не^Смалкил, Не^Смалкил, аминоСмалкил, като амино-групата евентуално може да бъде моно- или двойно заместена с Смалкил; и когато -А- е -С(=О)-,тогава R₆ е СМалкилокси-, Het¹, Не^окси- или Het²OKcn-, арил, Het¹ СМалкил, НеГоксиСМалкил, Het² Смалкил, НетоксиСМ алкил, арилСМалкил, арилоксиСмалкил или аминоСМалкил; и когато -А- е СМалкандиил, тогава R₆ е амино-, СМалкилокси-, Het¹,

НеРокси- или Het²OKcn-; и когато -А- е С₁.₆алкандиил-С(=О)-, тогава R₆ е СМалкилокси-, Het¹, Het¹OKcn- или Het²OKcn-, арил, СМ алкил, НеГсМалкил, НеГоксиСМалкил, Не^СМалкил, НеЧксиСМалкил, арилСМалкил, арилоксиСмалкил или аминоСМалкил;

като всяка от амино-групите в дефиницията на R₆ може евентуално да бъде заместена с един или повече заместители, независимо избрани от СМалкил, СМалкилкарбонил, СМалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Не!², арилСМ алкил, Het¹ См алкил или Не^См алкил; и

R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат да образуват Het¹ , като Het¹ е заместен с поне една оксо-група.

Друга група съединения са тези съединеноия от формула (I), в която R! е Не^Смалкил, L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -О-С₁.₆алкандиил-С(=О)-; в частност Het² радикалът в дефиницията на Rt е ароматен хетероцикъл с 5 или 6 члена в пръстена, който съдържа един или повече хетероатоми, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра, а още по-точно Het² радикалът е ароматен хетероцикъл с 5 или 6 члена в пръстена, който съдържа два или повече хетероатоми, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра.

Подходящо е вО₂-радикалът в .сулфонамида на съединенията от настоящото изобретение да е пара спрямо азота от бенозоксазоловия радикал.

Друга група от подходящи съединения са тези от формула (I), в която А е Смалкандиил или -С(=О)-; R₅ е водород или метил; и R₆ е Ci_₆ алкилокси-, Het¹, Het², амино- или аминоСмалкил; като всяка амино-група евентуално може да бъде моно- или двойно заместена, като заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₄алкил, Het¹, Het², Не^Смалкил и Не^См алкил.

Друга група подходящи съединения са тези от формула (I), в която Rt © е Het² или Не^С^алкил; като посоченият Het² в дефиницията на Ri е ароматен хетероцикъл с поне един хетероатом, независимо избран от азот, кислород или сяра; L е -С(=О)-, -О-С(=О)- или -О-С1.6алкил-С(=О)-; А е алкандиил или С(=О)-; R5 е водород или метил; и R6 е С-м алкилокси-, Het¹, Het², амино- или аминоСмалкил; като всяка амино-група евентуално е моно- или двойно заместена, като заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С3.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС_1чалкил, Het¹, Het², Het¹ Смалкил и Не^Смалкил.

Друга група подходящи съединения са тези от формула (I), в която R! © е 2-тиазолилметил-; и L е -О-С(=О)-.

Друга група от подходящи съединения са тези от формула (I), в която R₅ е водород; А е -С(=О)-; и R₆ е Het²; като посоченият Het² съдържа 5 или 6 члена в пръстена и един хетероатом, избран отазот, кислород или сяра.

Друга група съединения са тези от формула (I), в която Rt е Het¹, с 8 члена в пръстена и два хетероатома, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра; L е -О-С(=О)-; R₅ е водород или метил; А е -С(=О)-, С^е алкандиил; и R₆ е евентуално моно- или двойно заместен аминоСм алкил,

Het¹ или Het²; като посоченият Het² съдържа 5 или 6 члена в пръстена и един хетероатом, избран от азот, кислород или сяра; като аминозаместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилС^алкил, С3.7циклоалкил, С^циклоалкилС^ алкил, Het¹, Het², НеГС1_₄алкил и HefC^ алкил.

Съединенията от формула (I) могат да бъдат най-общо получени чрез процедурите, аналогични на тези, описани в WO 95/06030, WO 96/22287, WO 96/28418, WO 96/28463, WO 96/28464, WO 96/28465 и WO С 97/18205.

Някои реакционни процедури за получаване на настоящите съединения са описани по-долу. В получаванията, описани по-долу, реакционните продукти могат да бъдат изолирани от средата и, ако е необходимо, да бъдат пречистени по-нататък съгласно методологиите, познати в областта, като например екстракция, кристализация, разпрашаване и хроматография.

2-ацетамидо-6-хлоросулфонилбензоксазол (междинно съединение а2) е получен съгласно процедурата, описана в ЕР-А-0,445,926.

Междинни съединения а-4 са получени чрез реагиране на междинно съединение а-3, получено съгласно процедурата, описана в WO 97/18205 и посочена в схема С, с междинно съединение а-2 в реакционно-инертен разтворител като дихлорометан и в присъствието на основа като триетиламин и при ниска температура, например при 0°С.

Вос-групата в междинно сединение а-3 е защитна третбутилосикарбонилова група. Тя може лесно да бъде заменена с друга подходяща защитна група като фталимидо- или бензилоксикарбонил. Използвайки междинно съединение а-4 като изходен материал, междинното съединение а-5 е с отнета защита посредством киселина като трифлуороцетна киселина в подходящ разтворител като дихлорометан. Полученото междинно съединение може да реагира по-нататък с междинно съединение от формула R_rL· (отделяща се група) в присъствието на основа като триетиламин и евентуално в присъствието на 1-(3С диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид на солна киселина (EDC) или на алкохол като mpem-бутанол, и в подходящ разтворител като дихлорометан; образувайки по този начин междинни съединения а-6. В частност, междинните съединения от формула R₁-C(=O)-OH са подходящи за понататъшно реагиране с междинно съединение а-5.

Алтернативно, защитата на междинните съединения а-4 може да бъде отнета със силна киселина като солна киселина в изопропанол, в подходящ разтворител като смес от етанол и диоксан, получавайки по този начин междинно съединение а-7. Междинни съединения а-8 могат да бъдат С получени аналогично на описаната процедура за получаването на междинни съединения а-6.

Процедурата, описана в схема А, може да бъде използвана и за получаване на междинните съединения от формула а-6, където бензоксазолът е заместен с карбамат вместо амид.

СХЕМА В

	X 1	Г
		ХИ-**
	М)

Междинно съединение Ь-4 може да бъде получено съгласно процедурата, описана в схема А. Междинно съединение Ь-5 може да бъде получено, например, чрез загряване до кипене на 2(ЗН)-бензоксазолонво производно Ь-4 в присъствието на основа, като например натриев хидроксид. Посоченото междинно съединение Ь-5 може отново да бъде циклизирано, използвайки реагент като калиева сол на алкил-ксантинова киселина (алкил-дитиокарбонат-калиева сол) в подходящ разтворител, като например етанол при температура на кипене, получавайки по този начин

2(ЗН)-бензоксазолтион от формула Ь-6. Междинното съединение Ь-6 може след това да бъде дериватизирано с амин от формула H₂N-A-R₆ в подходящ разтворител като ацетонитрил до получаване на междинно съединение Ь-7.

Дебензилирането може да бъде извършено, използвайки известни в областта техники, като използването на Pd върху въглен в присъствието на Н₂ в подходящ разтворител. Така полученото междинно съединение от формула Ь-8 може след това да реагира с междинно съединение от формула RrL- (отделяща се група) в присъствието на основа като © триетиламин и евентуално в присъствието на EDC или алкохол като третбутанол, и в подходящ разтворител като дихлорометан, получавайки по този начин междинно съединение Ь-9.

Особен начин за получаване на заместени с ацетамид бензоксазоли е показан в схема С.

схема с

Междинно съединение с-1, получено съгласно процедурата, описана в схема А, може да реагира с хлороацетилхлорид, или функционален аналог, в присъствието на основа като триетиламин и разтворител като 1,4диоксан до получаване на амид от формула с-2. Посоченото междинно съединение с-2 може да реагира по-нататък с амин от формула NR_aR_b, като R_a и R_b са дефинирани като възможни заместители при аминогрупата в променливата R₆.

Специфичен начин за получаване на заместени с ацетамид бензоксазоли е посочен в схема D.

СХЕМА I)

(<Н) . . _ (d-2)

Междинно съединение d-2 може да бъде получено чрез третиране с междинно съединение d-1, получено съгласно процедурата, описана в схема А, с основа като натриев карбонат в присъствието на водна среда като водно-диоксанова смес. Етапите в синтезата, посочени в схема D за получаване на междинно съединение d-б, са аналогични на реакционните процедури, описани в горните схеми на синтез.

Много от междинните съединения и изходни материали, използвани в следващите получавания, са известни съединения, докато други могат да бъдат получени съгласно известни в областта методологии за получаване на посочените или сходни съединения.

СХЕМА Е

(е-1)

Междинно съединение е-2, съответстваща, на междинно съединение а-3 в схема А, може да бъде получено чрез добавяне на амин от формула H₂N-R₄ към междинно съединение е-1 в подходящ разтворител като изопропанол.

новт EDC CHaCtj

Смес от 2-аминобензоксазол М в дихлорометан е разбърквана в инертна атмосфера като азот. Добавени са R₆-COOH, EDC and НОВТ (1хидрокси-1-Н-бензотриазол). Сместа е бъркана при стайна температура за часа. Добавена е вода, водният слой е екстрахиран с дихлорометан и комбинираните органични слоеве са промити със солев разтвор, изсушени са над MgSO₄ и разтворителят е изпарен при понижено налягане. Пречистването е извършено върху силика до добив на f-2.

Съединенията от формула (I) могат също да бъдат превърнати до съответните /V-оксидни форми, следвайки известни в областта процедури за превръщане на тривалентен азот в неговата /V-оксидна форма. Посочената реакция на Л/-оксидиране може общо да бъде извършена чрез реагиране на изходен материал от формула (I) със съответен органичен или неорганичен пероксид. Подходящите неорганични пероксиди включват, например, водороден пероксид, алкални или алкалоземни пероксиди, например натриев пероксид, калиев пероксид; подходящите органични пероксиди могат да включват перокси-киселини като например бензенкарбопероксоева киселина или халоген-заместена бензенкарбопероксоева киселина, например 3хлоробензенкарбопероксоева киселина, пероксоалканоеви киселини, например пероксооцетна киселина, алкилхидропероксиди, например третбутил-хидропероксид. Подходящи разтворители са, например, вода, нисши алканоли, например етанол и подобни, въглеводороди, например толуен, кетони, например 2-бутанон, халогенирани въглеводороди, например дихлорометан, и смеси от такива разтворители.

Интересна група междинни съединения са тези междинни съединения от формула а-8, Ь-8 или с-1, в които -A-R₆ е водород. Такива междинни съединения могат да имат фармакологичните свойства на съединенията от формула (I).

Следователно, настоящите съединения могат да се използват при животни, предпочитано при бозайници и в частност при хора, като • фармацевтични средства самостоятелно, в смеси едно с друго или под формата на фармацевтични препарати.

Освен това, настоящото изобретение се отнася до фармацевтични препарати, които съдържат като активни съставки ефективна доза от поне едно от съединенията от формула (I) в допълнение към обичайни фармацевтично безвредни ексципиенти и допълващи средства. Фармацевтичните препарати нормално съдържат 0.1 до 90% тегловни от съединение с формула (I). Фармацевтичните препарати могат да бъдат получени по начин, познат на специалиста в областта. За тази цел поне едно съединение с формула (I), заедно с един или повече твърди или течни фармацевтични ексципиенти и/или добавки, и, ако е желателно, в комбинация с други фармацевтично активни съединения, се изготвя в подходяща форма за приложение или за дозиране, която след това може да се прилага ката фармацевтично средство в хуманната или ветеринарна медицина.

Фармацевтичните средства, съдържащи съединение съгласно изобретението, могат да бъдат прилагани орално, парентерално, например венозно, ректално, чрез инхалиране и топично, като предпочитаното приложение зависи от индивидуалния случай, например специфичния ход на заболяването, което се лекува. Предпочитано е оралното приложение.

Специалистът в областта е запознат на основата на неговите експертни познания с добавките, които са подходящи за желания фармацевтичен състав. Освен разтворителите, гелообразуващите средства, основите за супозитории и добавките за таблетки също така приложими са и други активни съставки като антиоксиданти, диспергиращи средства, емулгатори, анти-пяно-образуватели, овкусители, консерванти, солубилизатори, средства за постигане на депо-ефект, буферни субстанции или оцветители.

Поради техните полезни фармакологични свойства, особено тяхната активност срещу “multi-drug resistant” HIV-протеазни ензими, съединенията от настоящото изобретение са приложими в лечението на индивиди, заразени с HIV и за профилактика на такива индивиди. Общо, съединенията от настоящото изобретение могат да бъдат приложими в лечението на топлокръвни животни, заразени с вируси, чието съществуване се медиира © или зависи от протеазен ензим. Състоянията, които могат да бъдат предотвратени или лекувани със съединенията от изобретението, особено състояния, свързани с HIV и други патогенни ретровируси, включително AIDS (=СПИН), AIDS-свързан комплекс (ARC), прогресивна генерализирана лимфаденопатия (POL), както и хронични ЦНС-заболявания, причинени от ретровируси, като например HIV-свързана деменция и множествена склероза.

Следователно, съединенията от настоящото изобретение или всяка подгрупа от тях могат да се използват като лекарства при горепосочените © състояния. Посоченото приложение като лекарства или метод за лечение включва системното приложение при заразени с HIV субекти на ефективно количество за борба със състоянието, свързано с HIV и други патогенни ретровируси, особено HIV-1. Следователно, съединенията от изобретението могат да бъдат използвани в производството на лекарствено средство, приложимо за лечение на състояния, свързани с HIV и други патогенни ретровируси, в частност на медикаменти, приложими за лечение на пациенти, заразени с “multi-drug resistant’ HIV-вирус.

В предпочитано изпълнение изобретението се отнася до използването на съединение от формула (I) или на подгрупа от съединения за производство на лекарствено средство за лечение или борба срещу инфекция или заболяване, свързано с “multi-drug resistant” ретровирусна инфекция при бозайник, в частност HIV-1 инфекция. Следователно, изобретението се отнася до метод за лечение на ретровирусна инфекция или на заболяване, свързано с “multi-drug resistant” ретровирусна инфекция, който включва приложение при бозайник с нужда от такова лечение на ефективно количество от съединение с (I) или на подгрупа такива © съединения.

В друго предпочитано изпълнение настоящото изобретение се отнася до използването на съединение от формула (I) или на подгрупа такива съединения в производството на лекарствено средство за потискане на протеаза на “multi-drug resistant” ретровирус при бозайник, заразен с такъв ретровирус, в частност с HIV-1 ретровирус.

В друго предпочитано изпълнение изобретението се отнася до използването на съединение от формула (I) или на подгрупа такива © съединения в производството на лекарствено средство за потискане на “multi-drug resistant” ретровирусна репликация, в частност на HIV-1 репликацията.

Съединенията от настоящото изобретение могат също да се използват в инхибирането екс виво на проби, съдържащи HIV или за които се очаква, че са изложени на HIV. Така, настоящите съединения могат да се използват за инхибиране на HIV, наличен в проба от тъканна течност, съдържаща или съмнителна за съдържание на HIV.

Също така, като лекарствено средство може да бъде използвана и комбинацията от анти-ретровирусно съединение и съединение от настоящото изобретение. Следователно, настоящото изобретение се отнася до продукт, съдържащ (а) съединение от настоящото изобретение и (Ь) друго анти-ретровирусно съединение, като комбиниран препарат за едновременно, отделно или последователно приложение в лечението на ретровирусни инфекции, в частност в лечението на инфекции с “multi-drug resistant” ретровируси. Следователно, за борба или лечение на HIVинфекции или на заболяване или инфекция, свързани с HIV-инфекции, като © например СПИН (AIDS) или AIDS-свързания комплекс (ARC), съединенията от това изобретение могат да бъдат прилагани в комбинация, например със свързващи инхибитори като декстран-сулфат, сурамин, полианиони, разтворим CD4; фузинни инхибитори като Т20, Т1249, SHC-C; ко-рецепторсвъзрващи инхибитори като например AMD 3100 (Bicyclams), ТАК 779; RTинхибитори като фоскарнет или продроги; нуклеозидни RTIs като например AZT, ЗТС, DDC, DDI, D4T, Abacavir, FTC, DAPD, dOTC; нуклеотидни RTIs като например РМЕА, РМРА (тенофовир); NNRTIs като например невирапин, делавирдин, ефавиренц, 8 и 9-С1 TIBO (тивйрапин), ловирид, ТМС-125, ТМС-120, МКС-442, UC 781, UC 782, Capravirine, DPC 961, © DPC963, DPC082, DPC083, каланолид A, SJ-3366, TSAO, 4-(деаминиран

TSAO; РНК-азни Н-инхибитори като например SP1093V, PD126338; ТАТинхибитори като например RO-5-3335, К12, К37; интегразни инхибитори като например L 708906, L 731988; протеазни инхибитори като например ампренавир, ритонавир, нелфинавир, саквинавир, индинавир, лопинавир, палинавир, BMS 186316, BMS 232632, DPC 681, DPC 684, типранавир, AG1776, DMP 450, GS3333, KNI-413, KNI-272, L754394, L756425, LG-71350, PD161374, PD173606, PD177298, PD178390, PD178392, PNU 140135, маслинова киселина, U-140690; инхибитори на гликозилирането като например кастаноспермин, деоксиножиримицин.

Комбинацията може в някои случаи да осигури синергичен ефект, като могат да се предотвратят, значително намалят или елиминират напълно вирусната инфекциозност и свързаните с нея симптоми.

Съединенията от настоящото изобретение могат също да бъдат прилагани в комбинация с имуномодулатори (например бропиримин, античовешко алфа-интерферон-антитяло, 11_(=интерлевкин)-2, метиониненкефалин, интерферон-алфа и налтрексон), с антибиотици (например пентамидин-изотиорат), цитокини (например Th2), цитокинни модулатори, хемокини (например CCR5) или хормони (например растежен хормон) за подобряване, борба или елиминиране на HIV-инфекцията и нейните симптоми.

Съединенията от настоящото изобретение могат да бъдат прилагани също в комбинация с модулатори на метаболизирането след приложението на лекарството при индивида. Тези модулатори включват съединения, които взаимодействат с метаболизирането в цитохромите, като цитохром Р450. Известно е, че съществуват няколко изоензима на цитохром Р450, един от които е цитохром Р450 ЗА4. Ритонавир е пример за модулиране на метаболизирането от цитохром Р450.

За форма за орално приложение съединенията от настоящото изобретение се смесват с подходящи добавки като ексципиенти, стабилизатори или инертни разредители, и се поставят посредством обичайните техники в подходящи форми за приложение като таблетки, таблетки с покритие, твърди капсули, водни, алкохолни или маслени разтвори. Примери за подходящи инертни разтворители са гума арабикум, магнезий, магнезиев карбонат, калиев фосфат, лактоза, глюкоза или нишесте, в частност царевично нишесте. В този случай получаването може да бъде извършено в сухи и мокри гранули. Подходящи маслени ексципиенти или разтворители са растителни и животински масла, като слънчогледово масло или масло от черен дроб на треска. Подходящи разтворители за водни или алкохолни разтвори са вода, етанол, захарни разтвори или техни смеси. Полиетиленгликолите и полипропиленгликолите също са приложими като други допълващи средства за други форми за приложение.

За подкожно или венозно приложение активните съединения, и, ако е желателно, субстанции, обичайни за това приложение като солубилизатори, емулгатори и други добавки, се поставят в разтвор, суспензия или емулсия. Съединенията от формула (I) могат също да бъдат лиофилизирани и така получените лиофилизати да се използват за получаване, например, на инжекционни или инфузионни препарати. Подходящите разтворители са, например, вода, физиологичен солев разтвор и алкохоли, например етанол, пропанол, глицерол, допълнително също глюкозни разтвори като глюкозни или манитолови разтвори, или алтернативно - смеси от различните споменати разтворители.

Подходящите фармацевтични препарати за приложение под формата на аерозоли или спрейове са, например, разтвори, суспензии или емулсии на съединенията от формула (I) или на техните физиологично поносими соли във фармацевтично приемлив разтворител като етанол или вода, или смес от такива разтворители. Ако е необходимо, препаратът може да съдържа допълнително други фармацевтични добавки като сърфактанти, емулгатори и стабилизатори, както и пропелент. Такъв препарат обикновено съдържа активното съединение в концентрация приблизително 0.1 до 50%, в частност от около 0.3 до 3% тегловни.

С цел да се повиши разтворимостта и/или стабилността на съединенията от формула (I) във фармацевтичните състави, може като предимство да се използват α-, β- или γ- циклодекстрини или техните производни. Съразтворители като алкохоли също могат да подобрят разтворимостта и/или стабилността на съединенията от формула (I) във фармацевтичните състави. В получаването на водни състави добавените соли на съответните съединения са по-подходящи поради тяхната увеличена водоразтворимост.

Подходящите циклодекстрини са α-, β- или γ- циклодекстрини (CDs) или техни етери или смеси от техни етери, като една или повече от хидрокси-групите на анхидроглюкозните единици на циклодекстрина са заместени с Смалкил, особено метил, етил и изопропил, например произволно метилирани (З-CD; хидроксиСмалкил, особено хидрокси-етил, хидроксипропил или хидроксибутил; карбоксиСмалкил, особено карбоксиметил или карбоксиетил, Смалкил-карбонил, особено ацетил-См алкилоксикарбонилСмалкил или карбоксиСмалкилоксиСмалкил, особено карбоксиметоксипропил или карбоксиетоксипропил; См алкилкарбонилоксиСмалкил, особено 2-ацетилоксипропил. От особено значение като комплексанти и/или солубилизатори са β-CD, произволно метилиран β-CD, 2,6-диметил^-С0, 2-хидроксиетил^-СО, 2-хидроксиетилγ-CD, 2-хидроксипропил-у-СО и (2-карбоксиметокси)пропил^-СО, и особено 2-хидроксипропил^-СО (2-ΗΡ-β-Οϋ).

Терминът смесени етери означава циклодекстринови производни, в които поне две циклодекстринови хидрокси-групи са етерифицирани с различни групи, като например хидроксипропил и хидроксиетил.

Интересен начин за формулиране на настоящите съединения с циклодекстрин или негово производно е описан в ЕР-А-721,331. Въпреки че формулировките, описани там, са с противогъбични активни съставки, те са също толкова интересни и при формулирането на съединенията от настоящото изобретение. Формулировките, описани там, са особено подходящи за орално приложение и съдържат антимикотик като активна съставка, достатъчно количество от циклодекстрин или негово производно като солубилизатор, водна киселинна среда като течен вехикулум и алкохолен съразтворител, който значително улеснява изготвянето на състава. Посочените препарати могат също да се направят по-апетитни чрез добавяне на фармацевтично приемливи подсладители и/или овкусители.

Други удобни начини за повишаване на разтворимостта на съединенията от настоящото изобретение във фармацевтичните състави, са описани във WO 94/05263, WO 98/42318, ЕР-А-499,299 и WO 97/44014, като всички те са включени тук за позоваване.

В частност, настоящите съединения могат да бъдат формулирани във фармацевтичен състав, съдържащ терапевтично ефективно количество от частици, състоящи се от твърда дисперсия, съдържаща (а) съединение от формула (I), и (Ь) един или повече фармацевтично приемливи водоразтворими полемери.

Терминът “твърда дисперсия” означава система в твърдо състояние (обратно на течното или газообразно състояние), съдържаща поне два компонента, като единият компонент е диспергиран повече или по-малко равномерно в другия компонент или компоненти. Когато посочената дисперсия от компоненти е такава, че системата е химически и физически еднородна или хомогенна, или се състои от една фаза според дефинициите на термодинамиката, такава твърда дисперсия се нарича “твърд разтвор”.

Твърдите разтвори са предпочитани химически системи, поради това че компонентите в тях са обикновено лесно бионалични в организмите, при които се прилагат.

Терминът “твърда дисперсия” включва също дисперсии, които са помалко хомогенни, отколкото твърдите разтвори. Такива дисперсии не са химически и физически еднородни или съдържат повече от една фаза.

gh w

Водоразтворимият полимер в частиците е полимер, който има вискозност от 1 до 100 mPa. S, когато е разтворен в 2 % воден разтвор при 20° С.

Предпочитаните водоразтворими полимери са хидроксипропилметилцелулози или НРМС. НРМС със степен на метоксизаместване от около 0.8 до около 2.5 и хидроксипропилово моларно заместване от около 0.05 до около 3.0 са водоразтворими. Степента на метокси-заместването се отнася до средния брой метилови етерни групи, © налични на анхидроглюкозна единица в целулозната молекула. Хидроксипропиловото моларно заместване се отнася до средния брой молове пропиленоксид, които са реагирали с всяка анхидроглюкозна единица в целулозната молекула.

Частиците според горното определение могат да бъдат получени първо, чрез получаване на твърдата дисперсия от компонентите, а след това - чрез евентуално смилане или стриване на дисперсията. Съществуват различни техники за получаване на твърди дисперсии, включително пресоване при топене, изсушаване при разпрашаване и изпаряване на разтвор, като се предпочита пресоването при топене.

Може да бъде удобно да се формулират настоящите съединения под формата на нано-частици, които имат адсорбиран модификатор на повърхността си в достатъчно количество, за да се поддържа ефективен среден размер на частиците, по-малък от 1000 nm. Приложиими повърхностни модификатори са тези, които физически прилепват към повърхността на анти-ретровирусното средство, но не свързват химически анти-ретровирусното средство.

Подходящите повърхностни модификатори могат да бъдат предпочитано избрани от органични или неорганични фармацевтични ексципиенти. Такива ексципиенти включват различни полимери, нискомолекулни олигомери, естествени продукти и сърфактанти. Предпочитаните повърхностни модификатори включват нейонни и анийонни сърфактанти.

Още един интересен начин на формулиране на настоящите съединения включва фармацевтичен състав, като съединенията са включени в хидрофилни полимери и тази смес се нанася като филмпокритие върху много малки зърна, получавайки по този начин състав с добра бионаличност, който може лесно да бъде произведен и който е подходящ за получаване на фармацевтични дозировъчни форми за орално приложение.

Посочените зърна включват (а) централна, окръглена или сферична сърцевина, (Ь) филм-покритие от хидрофилен полимер и антиретровирусно средство и (с) запечатващ покривен полимерен слой.

♦ 48

Материалите, подходящи за използване като сърцевини в зърната, са многобройни, при условие, че посочените материали са фармацевтично приемливи и имат подходящи размери и устойчивост. Примерите за такива материали са полимери, неорганични субстанции, органични субстанции и захариди и техните производни.

Друг аспект от настоящото изобретение се отнася до набор или контейнер, съдържащ съединение с (I) в достатъчно количество за използване като стандарт или реактив в тест или анализ за определяне на способността на потенциални фармацевтични средства да инхибират HIVпротеази, HIV-растеж или и двете. Този аспект от изобретението може да намери приложение във фармацевтичните изследователски програми.

Съединенията от настоящото изобретение могат да бъдат използвани при анализи на мониториране на фенотипната резистентност като познатите рекомбинантни анализи и в клиничното третиране на болести с развиваща се резистентност като HIV. Особено полезна система за мониториране на резистентносттта е рекомбинантният анализ, известен като Antivirogram. Antivirogram е високо автоматизиран, високопроизводителен, рекомбинантен анализ от второ поколение, който може да измерва чуствителност, особено вирусна чуствителност, към съединенията от настоящото изобретение. (Hertogs К, de Bethune MP, Miller V et al. Antimicrob Agents Chemother, 1998; 42 (2): 269-276, включен за позоваване).

Съединенията от настоящото изобретение могат също да бъдат свързани към малеимид или негови производни за образуване на конюгати.

Дозата на съединенията или на техните физиологично поносими соли, която се прилага, зависи от отделния случай и, както е обичайно, следва да се адаптира към условията в отделния случай за оптимален ефект. Следователно, тя зависи от честотата на приложение и мощността и продължителността на действието на използваните съединения, давани във всеки случай за лечение или профилактика, но също така и от естеството и тежестта на инфекцията и симптомите, от пола, възрастта, теглото и индивидуалната чуствителност на човека или животното, които се лекуват, и дали лечението е остро или профилактично. Обикновено дневната доза на съединение с формула (I) за приложение при пациент с приблизително 75 кг телесно тегло е 1 мг до 3 гр, предпочитано 1 мг до 1 гр, предпочитано 3 мг до 0.5 гр, по-предпочитано 5 мг до 300 мг. Дневната доза може да бъде приложена под формата на отделна доза или разделена на няколко, например две, три или четири отделни дози.

Примери за изпълнение на изобретението

Експериментална част

Получаване на съединенията от формула (I) и техните междинни съединения

Пример 1: Получаване на съединение 1

а) Смес от 5 гр 2-ацетамидобензоксазол и 20 мл хлоросулфонова киселина в дихлорометан е загрята до 60° С за 2 часа. След изстудяване сместа е излята върху лед. Органичният слой е отделен и изсушен над MgSO₄, като се получава 2-ацетамидо-6-хлоросулфонилбензоксазол (междинно съединение 1)

b) Смес от 3.4 гр 1,1-диметилетилов естер на [(1S, 2Р)-2-хидрокси-3[(2-метилпропил)амино]-1-(фенилметил)пропил]карбамова киселина, получен аналогично на процедурата, описана в WO 97/18205, и 2.6 гр триетиламин в 100 мл дихлорометан е разбърквана при 0°С. След това са добавени 2.8 гр 2-ацетамидо-6-хлоросулфонилбензоксазол и реакционната смес е бъркана за една нощ при стайна температура. След промиване с вода органичният слой е отделен, изсушен и изпарен. Кафявото твърдо вещество, което е получено, е разтворено като гъста суспензия в топъл диизопропилов етер, изстудено е и е филтрирано до получаване на 88% С (5.1 гр) от междинно съединение 2 :

с) Към смес от 1.2 гр от междинно съединение 2 в 25 мл дихлорометан са добавени 2.3 мл трифлуороцетна киселина. Реакционната смес е бъркана при стайна температура за 6 часа. Добавен е допълнително дихлорометан и е промито с МаНСО₃-разтвор. Органичният слой е изсушен и изпарен при понижено налягане до получаване на 970 мг (99%) от междинно съединение 3:

d) Към смес от 1. 1 гр от междинно съединение 3 и 364 м триетиламин в дихлорометан са добавени 685 мг 1-[[[[(ЗР,За8,6аВ)-хексахидрофуро[2,3-

Ь]фуран-3-ил]окси]карбонил]-окси]-2,5-пиролидиндион (описан в

W09967417). Тази смес е бъркана при стайна температура 12 часа. След изпаряване на дихлорометана при понижено налягане суровият продукт е пречистен върху силика. Така са получени 900 мг от съединение 1 при добив 59%.

Пример 2: Получаване на съединение 5

а) Смес от 1 гр 1, 1-диметилетилов естер на [(1S,2R)-2-xnflpoKcn-3-[(2метилпропил)амино]-1-(фенил-метил)пропил]карбамова киселина и 901 мг триетиламин в 40 мл дихлорометан е бъркана при 0°С. Тогава е добавен 1 гр 2-(етоксикарбамоил)-6-хлоросулфонилбензоксазол и реакционната смес е бъркана за една нощ при стайна температура. След промиване с наситен NaHCO₃ органичният слой е отделен, изсушен и изпарен, получавайки 1.7 гр (94%) от междинно съединение 4

Ь) Към смес от 1.7 гр от междинно съединение 4 в 25 мл О дихлорометан са добавени 3.2 гр трифлуороцетна киселина. Реакционната смес е бъркана при стайна температура за 6 часа. Добавен е допълнително дихлорометан и е промито с NaHCOs-разтвор. Органичният слой е изсушен и изпарен при понижено налягане до получаване на 1.4 гр (99%) от междинно съединение 5

•0—СНг-СН»

с) Смес от 380 мг от междинно съединение 5, 107 мг от 1хидроксибензотриазол, 154 мг от 1-(3-диметиламинопропил)-3етилкарбодиимид на солна киселина и 143 мг от 2-(2,6диметилфенокси)оцетна киселина в 20 мл дихлорометан е бъркана за една нощ при стайна температура. След това реакционната смес е промита с 5% HCI, наситен ИаНСО₃-разтвор и солев разтвор. Органичният слой е отделен, изсушен и изпарен. Остатъкът е пречистен чрез препаративна HPLC, получавайки 141 мг (28%) от съединение 5.

Пример 3: Получаване на съединение 3

Към смес от 1.2 гр от междинно съединение 5 и 364 мг триетиламин в дихлорометан са добавени 685 мг 1-[[[[(ЗР,За8,6аП)-хексахидрофуро[2,3-Ь] фуран-3-ил]окси]карбонил]окси]-2,5-пиролидиндион (описан в W09967417). Сместа е бъркана при стайна температура за 12 часа. След изпаряване на дихлорометана при понижено налягане, суровият продукт е пречистен върху силика, получавайки 1.1 гр (70%) от съединение 3.

Пример 4: Получаване на съединение 2

а) Към смес от 8 гр β-[6πο(φβΗΗΠΜβτΗπ)3ΜΗΗθ]-α-[[(2-ΜβτπππροπΗΠ) амино]-метил]-, (aR, Зв)-бензенпропанол, получен съгласно процедурата в W095/14653, и 3.2 гр триетиламин в 150 мл дихлорометан при 0°С са добавени 3.9 гр 6-хлоросулфонил-бензоксазолон (получен според описанието в ЕР 0403947). След бъркане за 24 часа при стайна температура сместа е промита с наситен NaHCO₃, получавайки 8 гр от междинно съединение 6:

b) Смес от 5.2 от междинно съединение 6 в 60 мл 10% NaOH-разтвор е загрявана при кипене за една нощ. След изстудяване реакционната смес е подкислена до рН=8 с 15% HCI. Водната фаза е екстрахирана двукратно с етилацетат до получаване на 3 гр от междинно съединение 7:

с) Към смес от 1.5 гр от междинно съединение 7 в етанол са добавени 361 мг етилкалиев ксантат. След загряване на тази смес при кипене за 16 часа етанолът е отстранен при понижено налягане. Към остатъка е добавена Н₂О. След подкисляване до рН=6 пр^ципитатът е филтриран и след изсушаване са получени 1.4 гр от междинно съединение 8:

-SH

d) Смес от 500 мг междинно съединение 8 и 70 мг Λ/,Λ/диметилетилендиамин в р-ксилен са загрявани до 110°С за 3 часа. След изпаряване на разтворителя и пречистване с колонна хроматография са получени 181 мг от междинно съединение 9:

е) Дебензилирането е извършено с Pd/C и Н₂ до получаване на междинно съединение 10.

f) Към смес от 95 мг междинно съединение 10 и 27 мт триетиламин в дихлорометан са добавени 51 мг 1-[[[[(3R,3aS₍6aR)-xeKcaxnflpo4)ypo [2,3-b] фуран-3-ил]окси]карбонил]окси]-2,5-пиролидиндион (описан в WO9967417). Тази смес е бъркана при стайна температура за 12 часа. След изпаряване на дихлорометана при понижено налягане суровият продукт е пречистен върху силика, получавайки 83 мг от съединение 2 (70%).

По аналогичен начин са получени съединейия 4,6,7 и 8.

Пример 5: Синтез на съединение 10

Съедкиекне 10

0.23 гр изоникотинова киселина, 0.36 гр EDC и 12 мг НОВТ са смесени и добавени към 1 гр 2-аминобензоксазолово междинно съединение 11 в 40 мл дихлорометан. Сместа е бъркана в инертна атмосфера от азот при стайна температура за 48 часа. Добавени са 50 мл вода и водният слой е екстрахиран с дихлорометан, като комбинираните органични слоеве са промити със солев разтвор, изсушени са над MgSO₄ и разтворителят е изпарен при понижено налягане. Пречистването е извършено съ силика, получавайки 0.57 гр (48%) от съединение 10.

Пример 6

6-1

Смес от 2. 5 гр 2-аминофенол (6-1) и 20 мл етилацетат е загрята до 45°С. 3 гр цианогенбромид са добавени към сместа. Сместа е бъркана при 4550°С за 12 часа. След изстудяване при стайна температура са добавени 1.5 гр натриев хидроксид в 15 мл вода. Органичният слой е отделен и промит със солев разтвор до достигане на неутрално pH. Добавен е толуен (5 мл) и разтворителят е отстранен до получаване на 2.71 гр (88%) 2аминобензоксазол (6-2).

7.5 мл хлоросулфонова киселина са бъркани при стайна температура в инертна атмосфера. Добавени са 5 гр 2-аминобензоксазол (6-2) на малки порции. Температурата е поддържана между 30-60°С по време на добавянето на 6-2. Сместа е загрята до 80°С за 2 часа. Капково са добавени 5.3 гр тионилхлорид, поддържайки температурата при 65°С. Сместа е бъркана 2 часа. След изстудяване до 0°С са добавени 10 мл етилацетат и 10 мл разтвор на натриев карбонат (1N). Органичният слой е отделен от водния слой и този слой е екстрахиран с етилацетат.

Комбинираните органични слоеве са изсушени над калциев хлорид, получавайки 7.8 гр (90%) 2-амино-6-хлоросулфонилбензоксазол (6-3).

Пример 7

ВСООСНд

N«0Mc

...............

ТоЬсм

7-3 а

TUtmro н»о

Смес от 1 гр натриев метоксид и 10 мл толуен е бъркана при 0°С в азотна атмосфера. Капково е добавена смес от 1.9 гр метилхлороацетат (71) и 1.1 гр метилформат, поддържайки температурата между 5-10°С. Сместа е бъркана 2 часа при 0°С. След промиване с вода органичният слой е изсушен и изпарен при понижено налягане, получавайки метилов естер на 2-хлоро-З-оксо-пропионова киселина (7-2).

Смес от 2. 4 гр метилов естер на 2-хлоро-З-оксо-пропионова киселина (7-2), вода 20 мл и 1.75 гр тиоурея са загрявани при кипене за 2 часа. Сместа е изстудена до стайната температура и са добавени 0.25 норит, като след това са филтрирани. Към филтратата е добавен разтвор на 2. 5N натриев хидроксид до неутрално pH. При филтрацията са получени 1.23 гр (44%) метилов естер на 2-аминотиазол-5-карбоксилна киселина (7-3).

Сместа от 2.15 гр изоамилнитрит и 10 мл диоксан е бъркана при 80°С в азотна атмосфера. Капково е добавен разтвор от 1.23 гр на метилов естер на 2-аминотиазол-5-карбоксилна киселина (7-3) в 20 мл диоксан. Сместа е загрявана при кипене за 2 часа. След изстудяване до стайна температура са добавени 30 мл етилацетат. Сместа е промита със солев разтвор и е изсушена, като разтворителят е изпарен при понижено налягане. Суровият продукт е пречистен върху силика, получавайки 0.54 гр (48%) метилов естер на тиазол-5-карбоксилна киселина (7-4).

Смес от 0.54 гр метилов естер на тиазол-5-карбоксилна киселина (7-4) и 10 мл тетрахидрофуран (THF) е бъркана при 0°С в азотна атмосфера. Смес от 0.16 гр литиев-алуминиев хидрид и 5 мл етер е добавена капково. След 1 час при 0°С са добавени вода и 20% натриев хидроксид и е разбърквано за 30 минути. Сместа е филтрирана над декалит и разтворителят е отстранен чрез азеотропна дестилация с толуен, получавайки 0.3 гр (69%) тиазол-5-ил-метанол (7-5).

Пример 8

Смес от 1.15 гр тиазол-5-ил-метанол (8-1) и 1.2 гр триетиламин (TEA) в 25 мл дихлорометан (DCM) е бъркана при стайна температура в атмосфера от азот. Добавени са 2.56 гр Λ/,ΛΓ-дисукцинимидил-карбонат и получената смес е бъркана за 10-15 минути. Разтворът е бъркан още 2 часа. Полученото междинно съединение (8-2) е използвано директно в последващата реакция с амина (8-3). Вместо амини могат да се използват и техни соли.

Триетиламин 2 гр и аминът 5 гр (8-3) са добавени към дихлорометан 40 мл и получената смес е бъркана при стайна температура. След това капково е добавена порция от разтвор, съдържащ 8-2. Реакционната смес е бъркана при стайна температура за 2 часа. Реакционната смес е промита с вода и след това изсушена до получаване на съединението (8-4).

Таблица 1

Съединения от настоящото изобретение, получени съгласно методите, описани по-горе. Ако не е указана стереохимия, съединението е представено като рацемична смес.

Съединение №	К.		Синтеза
1		-NHC(=O)CH3	А.

№	Ra	Rb	Спнт«а
2	64	-NHCH2CH2N(CH3)2	Β
3	Υ	-NHC(O)0CH2CH2	A
4	64		Β
5	сн, Υ	-КНС(=О)ОСН2СНз	A
δ	Υ	-NHCH2CH2OH	Β
7	64	. Η» Η, ·~ Υ^ο	Β
8	rO w V		Β
9	ον	-NHC(=0)OCH3	A
10	Ον	0AJ ο	F
11	Ον	-ШС(=О)СН3	F
12	QA-	-КНС(=О)ОСН2СН3	A
13	Ον	1 \ к 1 . ° 1 -_______ί________	F
14	Ο-ν	>γθ	F

Ν’	Ra	Rb	•?«нтт
15	Μ	Y	F
16.		ΖγΟ 0	F
17	Cgv	γτ 0	F
18	Xv	χ ο	F
19		-NHC(=O)CH2N(CH3)2	δ
20	O-v	/*·	Β
21	£PV		Β
22	0-^		Β
23	Ov	£>	Β
24	[>v	γγγγ}	С
25		8Χη	С
26		γ 0	ρ
27	E2v		F

№	Ra	Rb	Спнтта
28	αν	γ 0	F
29	αν	χχ ο	F
30	αν	χα 0	F
31	αν	χο ο	F
32	Ον	χο	F
33	αν	V	P
34	Ον	0 СН»	F
35	αν	° СНз	F
36	Ον	Γ 1 Hr VQ	B
37	\ ο \=5ζ	vPL 0	F

Антивирусни анализи:

Съединенията от настоящото изобретение са изследвани за антивирусна активност в клетъчен анализ. Анализът демонстрира, че тези съединения имат мощна анти-Н17-активност срещу дивия тип лабораторен HIV-щам (HIV-1 щам LAI). Клетъчният анализ е извършен съгласно следната процедура.

Експериментален метод за клетъчен анализ:

HIV- или фалшиво-инфектирани МТ4 клетки са инкубирани за пет дни в присъствието на различни концентрации от инхибиторите. На края на инкубационния период всички HIV-инфектирани клетки са убити чрез репликиращия вирус в контролните култури в отсъствието на инхибитор. Клетъчната жизненост е измерена чрез измерване на концентрацията на МТТ - жълта, водоразтворима тетразолиева боя, която се превръща в червен, водонеразтворим формазан, само в митохондриите на живи клетки. След разтваряне на получените формазанови кристали с изопропанол абсорбцията на разтвора е мониторирана при 540 nm. Стойностите корелират директно с броя на живите клетки, останали в културата при завършването на петдневната инкубация. Инхибиторната активност на съединението е мониторирана при вирусно-инфектирани клетки и е изразена като ЕС₅₀ и ЕС₉₀. Тези стойности отразяват количеството от съединението, необходимо за защита, съответно на 50% и 90% от клетките спрямо цитопатогенния ефект на вируса. Токсичността на съединението е измерена при фалшиво-инфектирани клетки и е изразена като СС₅₀, което представлява концентрацията на съединението, необходима за инхибиране растежа на клетките с 50%. Индексът на селективност (SI) (съотношението СС_5О/ЕС₅о) е индикатор за селективността на анти-Н1У-активността на инхибитора. Когато резултатите са посочени като например рЕС₅₀ или рСС₅о стойности, резултатът е изразен като отрицателния логаритъм на резултата, изразен, съответно като ЕС₅₀ или СС₅₀.

Антивирусен спектър:

Поради увеличаващия се брой лекарствено-резистентни HIV-щамове, настоящите съединения са тествани за тяхната мощност срещу клинично изолирани HIV-щамове, притежаващи няколко мутации (Таблици 2 и 3). Тези мутации са свързани с резистентност спрямо протеазни инхибитори и водят до вируси, които имат различна степен на фенотипна кръстосана резистентност към наличните понастоящем лекарства, като например саквинавир, ритонавир, нелфинавир, индинавир и ампренавир.

Таблица 2 Списък на мутациите в протеазния ген на HIV-щамовете (A to F).

А	V003I, L010I, Vo32T, V032T, L033M, E035D, S037Y, S037D, M046I, R057R/K, Q058E, L063P, К070Т, A071V, I072V, I084V, L089V
В	V003I, L010I, K020R, E035D, M036I, S037N, Q058E, I062V, L063P, A071V, I072M, G073S, V077I, I084V, I085V, L090 М
С	V003I, L010I, 1015V, L091I, К020М, S037N, R041K, I054V, Q058E, L063P, A071V, I084V, L090M, I093L
D	V0031, L010LVI, 1013V, L033I, E035D, M036I, M046L, K055R, R057K, L063P, I066F, A071V, I084V, N088D, L090M
Е	V003I, L010I, V011I, A022V, L024I, E035D, M036I, S037T, R041K, I054V, I062V, L063P, A071V, I084V
F	L010F, M046I, M071V, I084V

Резултати:

Според измерването на широкоспектърната активност на настоящите съединения е определена кратната резистентност (FR), дефинирана като FR = ЕС₅₀ (мутантен щам)/ЕС₅₀ (HIV.-1 щам LAI). Таблица 3 показва резултатите от антивирусното тестване по отношение на кратната резистентност. Както може да се види в тази таблица, настоящите съединения са ефективни в инхибирането на широка гама от мутантни щамове: Колона A: FR стойност спрямо мутант А, Колона В: FR спрямо мутант В, Колона С: FR спрямо мутант С, Колона D: FR спрямо мутант D,

Колона Е: FR спрямо мутант Е, Колона F: FR спрямо мутант F. Токсичността е изразена като рСС₅₀ стойността според определянето при фалшивотрансфектирани клетки.

Таблица 3. Резултати от тестването на токсичността и резистентността при щамове А до F (изразена като FR). ND=He определена

Съед	Тох	A(FR)	В (FR)	C(FR)	Р(Ж)	E(FR)	F(FR)
1	<4	0.63	0.80	0.50	0.72	0.40	0.71
2	<4	1.1	0.49	0.59	-4).32	0.36	2.7
3	4.24	0.74	0.66	0.59	0.40	0.35	1.1
4	ND	1.95	1.62	1.70	0.47	0.50	3.2
5	5.04	3.1	1.1	2.63	2.1	1.64	16
7	4.49	13	ND	0.70	ND	2.3	30
8	<4	30	5.8	1.7	5.8	ND -	58
9	<4	3.5	1.2	1.2	2.7	3.6	14.5
10	4.27	3.9	10.83	1.1	3.9	1.3	20
11	<4	42	2.1	2J	10	4.8	74
12	<4	8.5	1.4	2.5	4.8	2.5	15
13	<4	2.3	0.75	0.64	0.91	0.91	52
14	5.03	5.2	3.8	3.1	3.7	3.1	19
15	<4	2.3	0.81	1.1	1.7	1.5	7.8
16	4.25	3.5	0.72	0.69	3.3	1.1	17
17	<4	3.1	0.79	0.91	3.1	1.7	13
18	4.24.	2.6	0.85	1.5	3.0	2.6	13
19	<4	3.0	0.81	0.91	2.2	ND	17
24	<4	1.9	0.53	'1.3	1.6	1.4	6.8
25	4.31	3.9	1.3	3.0	3.9	3.9	18

Съед. №	Тох	А (НО	B(FR)	C(rR)	D(FR)	5(FR)	F(FR)
26	4.14	9.3	2.45	3.4	15	11	59
27	<4	4.4	1.00	0.68	2.9	0.85	24
28	<4	4.4	0.89	0.51	2.9	1.9	23
29	<4	8.1	1.4	0.79	4.9	0.87	39
30	<4	ND	ND	ND	ND	ND	ND
31	<4	9.5	1.3	1.25	7.6	ND	33
32	<4	8.3	1.7	1.1	8.1	ND	42
34	4.25	7.2	1.4	1.7	5.8	2.3	25
35	4.26	13	2.3	1.1	3.5	ND	48

Бионаличност:

Сасо-2-анализ на пермеабилитета при интестинална абсорбция

Пропускливостта за различните съединения е изследвана съгласно протокола за Сасо-2 теста, описан от Augustijns et al. (Augustijns et alii 998). Int. J. of Pharm., 166, 45-54), където Сасо-2 клетки при клетъчен пасаж с брой между 32 и 45 са расли в 24-ямкови клетъчно-културелни плочки за 21 до 25 дни. Целостта на клетъчния единичен слой е проверена чрез измерване на трансепителната електрична резистентност (TEER). Тестът е извършен при pH 7.4 и при 100 М концентрация на донорното съединение.

Водоразтворимост при различни pH стойности

Равновесната разтворимост в симулирани стомашно-чревни разтвори при термодинамични условия е добра мярка за профила на разтворимост на съединението в стомаха и различните части на червата. Симулирана стомашна течност (SGF) (без пепсин) е нагласена при pH 1.5. Симулирани чревни течности (SIF) (без жлъчни соли) са нагласени при pH 5, pH 6.5, pH 7 и pH 7.5. Експерименталният протокол използва 96-ямкови плоскодънни микроплочки, в които на ямка е поставен 1 мг от съединение (разтвор в метанол) и е изпарен до сухо. Съединенията са повторно разтворени в SGF и SIF и са инкубирани за една нощ върху хоризонтално клатещо устройство при 37°С. След филтриране концентрацията на съединението е определена чрез W-спектрофотометрия.

Орална наличност при плъх

Съединенията са изготвени като 20 мг/мл разтвор или суспензия в DMSO, PEG400 или циклодекстрин 40% във вода. За повечето експерименти при плъхове (мъжки и женски животни) са формирани три дозировъчни групи: 1/ единична интраперитонеална доза (IP) от 20 мг/кг в DMSO-форма; 2/ единична орална доза от 20 Мг/кг в РЕ6400-форма и 3/ единична орална доза от 20 мг/кг в циклодекстринова форма. Взети са кръвни проби през равни времеви интервали след дозирането и са определени концентрациите в серума посредством LC-MS биоаналитичен метод. Серумните концентрации са изразени в нгр/мг след нормализиране до 10 мг/кг. Могат да бъдат определени серумните концентрации на 30-тата минута (30‘) и 3-тия час (180'), тъй като тези стойности отразяват степента на абсорбция (30') и скоростта на елиминиране (180'). Концентрацията в серум от плъх на 30 минути и 180 минути след IP приложение на 20 мг/кг от съединение 4 са 1098 нгр/мл и 553 нгр/мл, съответно.

Натрупване на системна бионаличност

За описания вид съединения (протеазни инхибитори) е известно, че инхибирането на метаболитните деградационни процеси може значимо да повиши системната наличност чрез намаляване на метаболизма при първо преминаване през черния дроб и метаболитния кпирънс от плазмата. Този принцип на ’’натрупване” може да бъде приложен при клиничното използване на фармакологичното действие на лекарството. Този принцип може също да бъде проучен при плъх или куче чрез симултанно приложение на съединение, което инхибира СуЬр450-метаболитните ензими. Познатите блокери са, например, ритонавир и кетоконазол.

Прилагането на единична орална доза от ритонавир 5 мг/кг при плъх може да доведе до увеличаване на системната бионаличност.

Анализи на протеиновото свързване:

Човешките серумни протеини като албумин (HSA) или а-1 -кисел гликопротеин (AAG) свързват много лекарства, което води до възможно намаляване на ефективността на тези съединения. С цел да се определи дали настоящите съединения могат да бъдат повлияни от това свързване, анти-Н1\/-активността на съединенията е измерена в присъствието на човешки серум, оценявайки по този начин ефекта от свързването на протеазните инхибитори към тези протеини.

МТ4-кпетки са инфектирани с HIV-1 LM при множественост на заразяването (MOI) от 0.001-0.01 ССЮ₅₀ (50% клетъчно-културелна инфектираща доза на клетка, ССЮ₅₀). След инкубация за 1 час, клетките са промити и поставени в 96-ямкова плоча, съдържаща серийни разреждания на съединението в присъствие на 10% FCS (фетален телешки серум), 10% FCS + 1 мг/мл AAG (а-1 кисел гликопротеин), 10% PCS + 45 мг/мл HSA (човешки серумен албумин) или 50% човешки серум (HS). След 5 или 6 дневна инкубация е изчислена ЕС₅₀ (50% ефективна концентрация в клетъчния анализ) чрез определяне на клетъчната жизненост или чрез определяне на количественото ниво на HIV-репликацията. Клетъчната жизненост е измерена посредством гореописания анализ.

В 96-ямкова плоча, съдържаща серийни разреждания на съединението в присъствие на 10% FCS или 10% PCS + 1 мг/мл AAG, са добавени HIV (див тип или резистентен щам) и МТ4-клетки при крайна концентрация, съответно 200-250 ССЮ₅₀/гнездо и 30, 000 клетки/гнездо.

След инкубация за 5 дни (37°С, 5% СО₂) е определена жизнеността на клетките посредством тетразолиев колориметричен МТТ-метод (3-[4,5диметилтиазол-2-ил]-2,5-дифенилтетразолиев бромид) (Pauwels et al. J

Virol. Methods 1988,20,309321).

Таблица 4 Ефект на протеиновото свързване върху ин витро активността на съединение 1

Име на съединението	Съотношение на ЕС50 в сравнение с FCS(10%)
FCS(10%)	AAG 1 мг/мл	HSA 45 мг/мл	HS 50%
Съединение 1	1	25	6	15

Claims (28)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Съединение със следната формула негов Л/-ОКСИД, сол, стереоизомерна форма, рацемична смес, продрога, естер или метаболит, където

   R¹ и R⁸ независимо представляват водород, С_Ь6алкил, С₂-балкенил, арилС^алкил, С₃.₇циклоалкил, С^циклоадкилС^валкил, арил, Het¹, НеГС^балкил, Het², НеГС^валкил;

   R¹ може също да бъде радикал с формулата където

   Rg, R_10a и R₁₀b независимо представляват водород, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С1_₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆ алкенил, С₂.₆алкинил или С^алкил, евентуално заместен с арил, Het¹, Het², С₃.₇циклоалкил, С^алкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, аминосулфонил, С^алкилв^, хидрокси-, циано-; халоген или амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от С-]_₄алкил, арил, арилС-^алкил, С₃.₇циклоалкил,

   Сз-уЦИКЛоалкилСмалкил, Het¹, Het², Het¹ Смалкил и НеЕСмалкил; като R_g, R_10a и въглеродните атмои, към които те са свързани, могат също да образуват С₃.₇циклоалкилов радикал; и когато L е -О-См алкандиил-С(=О)- или -НП₈-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, тогава R_g може също да бъде оксо-;

   R_11a е водород, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкенил, С₃.₇циклоалкил, арил, аминокарбонил, евентуално моно- или двойно заместен, аминоС^алкилкарбонилокси-, евентуално моно- или двойно заместен, С^алкилоксикарбонил, арилоксикарбонил, НеГоксикарбонил, Не^оксикарбонил, арилоксикарбонилС^алкил, арилС^алкилоксикарбонил, С₁.₄алкилкарбонил, С₃.₇циклоалкилкарбонил, С₃.₇циклоалкилС/₄алкилоксикарбонил, С₃.₇циклоалкилкарбонилокси-, карбоксилС₁₄ алкил-карбонилокси-, СХалкилкарбонилокси-, арилСмЗлкилкарбонилокси, арилкарбонилокси-, арилоксикарбонилокси-, НеГкарбонил, Не^карбонилокси, НеГС^алкилоксикарбонил, Не1²карбонилокси-, Не^СХалкилкарбонилокси-, НеА^алкилоксикарбонилокси- или Ci_4 алкил, евентуално заместен с арил, арилокси-, Het², халоген или хидрокси-; където заместителите при амино-групите независимо са избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С3.₇циклоалкил, С₃_7 циклоалкилСм алкил, Het¹, Het², Het¹ См алкил и НеЕСмалкил;

   R_11b е водород, С₃.₇ циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил, арил, Het¹, Het² или С1чалкил, евентуално заместен с халоген, хидрокси-, Ci_4anKnnS(=O)t, арил, С3.7циклоалкил, Het¹, Het², амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С3.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСмалкил, Het¹, Het²,Het¹ Смалкил и Не1²Смалкил;

   като R_11b може да бъде свързан към остатъка от молекулата чрез сулфонилна група;

   всеки път и независимо, t е нула, 1 или 2;

   R₂ е водород или Сф алкил;

   L е -С(=О)-, -0-0(=0)-, -NR₈-C(=O)-, -О-С₁.₆алкандиил-С(=О)-, -NRs-Ст.б алкандиил-С(=О)-, -S(=0)₂-, -0-S(=0)₂-, -NR₈-S(=O)₂, като или С(=0) групата или S(=0)₂ групата е свързана към NR₂-paflHKana; като (ф алкандииловият радикал евентуално е заместен с арил, Het¹ или Het²;

   R₃ е Сфалкил, арил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₄алкил, или арилСф алкил;

   R₄ е водород, Сфалкоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂.₆ алкинил или (фалкил, евентуално заместен с един или повече заместители, всеки независимо избран от арил, Het¹, Het², С₃.₇ циклоалкил, Сфалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, аминосулфонил, C₁.₄anKnnS(=O)_t, хидрокси-, циано-, халоген и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са независимо избрани от Сфалкил, арил, арил (фал кил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₄алкил, Het¹, Het², Het¹ Сфалкил и Не^Сфалкил;

   А е (фалкандиил, 0(=0)-, -C(=S)-, -S(=0)₂-, С₁.₆алкандиил-С(=О)-, С₁.₆алкандиил-С(=8)- или С₁.₆алкандиил-в(=О)₂-; като мястото на свързване към азотния атом е С^бЗлкандииловата група в тези радикали, които съдържат посочената група;

   R₅ е водород, хидрокси-, Сфалкил, НеГСфалкил, Het² (фал кил, аминоСф алкил, като амино-групата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с алкил;

   R₆ е (фалкилокси-, Het¹, НеГокси-, Het², Het²OKcn-, арил, арилокси- или амино-; и когато -А- е различен от (фалкандиил, тогава R₆ може също да бъде Сфалкил, Het¹ (фалкил, Н етокси (фал кил,

   НеЕС^д алкил, НеЕоксиСУалкил, арилСуалкил, арилоксиСу алкил или аминоСу алкил; като всяка от амино-групите в определението на R₆ може евентуално да бъде заместена с един или повече заместители, избрани независимо от Суалкил, С^ал кил карбонил, СУалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилСу алкил, Het¹C_V4 алкил или HefCy алкил; и

   -A-R₆ може също да бъде хидроксиС^алкил;

   R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат също да образуват Het¹ или Het².
2. 2. Съединение съгласно претенция 1, където:

   R_g, R_10a and R₁₀b са, всеки независимо, видород,

   С^далкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил,Ь

   С₂.₆алкинил или С^далкил, евентуално заместен с арил, Het¹, Het²,S

   Ь

   С_г.₇циклоалкил, С₁.₄алкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил,р моно- или ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, аминосулфонил,ύ

   C₁.₄anKnnS(O)t, хидрокси-, циано-, халоген или амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, арилС^алкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСщалкил, Het¹, Het², Het¹C^ алкил и Het²Ci.₄ алкил; като R₉, R_10a и въглеродните атоми, към които те са свързани, могат също да образуват С₃.₇циклоалкилов радикал;

   R_11a е водород, С₂.₆алкенил, С₂.₆алкинил, С₃.₇циклоалкил, арил, аминокарбонил, евентуално моно- или двойно заместен, аминоС^д алкилкарбонилокси-, евентуално моно- или двойно заместен,

   Ci-далкилоксикарбонил, арилоксикарбонил, НеГоксикарбонил,

   Не1²оксикарбонил, арилоксикарбонилС₁.₄алкил, арилС^далкилоксикарбонил, С^алкилкарбонил, С₃.₇циклоалкилкарбонил,

   С₃.₇циклоалкилСмалкилоксикарбонил, С₃.₇циклоалкилкарбонилокси-, карбоксилС₁.₄алкилкарбонилокси-, С^₄алкилкарбонилокси, арилСм алкилкарбонилокси-, арилоксикарбонилокси-, Het¹ карбонил, НеГкарбонилокси-, Het¹ СГ4алкилоксикарбонил, Не^карбонилокси-, Het²CV4an кил карбон и локси-, Не^СмЗлкилоксикарбонилокси- или Смалкил, евентуално заместен с арил, арилокси-, Het² или хидрокси-; като заместителите при амино-групите независимо са избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСмалкил, Het¹, Het², НекСмЗлкил и Не^Смалкил;

   R_11b е водород, С₃.₇циклоалкил, С₂-балкенил, С₂.₆алкинил, арил, Het¹, Het² или Смалкил, евентуално заместен с халоген, хидрокси-, С1.4алкилЗ(=О)1, арил, С3.7циклоалкил, Hetk Het², амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С3.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилСм алкил, Het¹, Het², Het¹ Смалкил и Не^Смалкил; като R_11b може да бъде свързан към остатъка от молекулата посредством сулфонилна група;

   t е нула, 1 или 2;

   L е -С(=О)-, -О-С(=О)-, -NR₈-C(=O)-, -О-СмЗлкандиил-С^О)-, -МВ₈-С₁._еалкандиил-С(=О)-, -S(=O)₂-, -O-S(=O)₂-, -NR₈-S(-O)₂. като или С(=О) групата или S(=O)₂ групата е свързана към NR₂-paflHKana;

   R₄ е водород, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моноили ди(С₁.₄алкил)аминокарбонил, С₃.₇циклоалкил, С₂.₆алкенил, С₂-бЗлкинил, или Смалкил, евентуално заместен с един или повече заместители, избрани от арил, Het¹, Het², С₃.₇циклоалкил, Смалкилоксикарбонил, карбоксил, аминокарбонил, моно- или ди(Смалкил)аминокарбонил, аминосулфонил, СмалкилЗ(=О)_ь хидрокси-, циано-, халоген и амино-, евентуално моно- или двойно заместен, като заместителите са избрани от Смалкил, арил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₄алкил, Het¹, Het², НеГСмалкил и Не^Смалкил, и

   R₆ е Смалкилокси-, Het¹, Het¹OKcn-, Het², Не^окси-, арил, арилокси- или амино; и когато -А- е различен от С^алкандиил, тогава R6 може да бъде Смалкил, Het¹ Смалкил, Het¹ оксиСмалкил, Не^Смалкил, Не1²оксиСмалкил, арилСмалкил, арилоксиСмалкил или аминоСмалкил; като всяка от амино-групите в дефиницията на R6 може евентуално да бъде заместена с един или повече заместители, избрани от Смалкил, Смалкилкарбонил, Смалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилСмалкил, НеГСмалкил или Не^Смалкил.
3. 3. Съединение съгласно всяко от претенции 1 до 2, където R! е водород, Смалкил, Смалкенил, арилСмалкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇ циклоалкилСмалкил, арил, Het¹, НеГСмалкил, Het² или Не^Смалкил; като Het¹ е наситен или частично ненаситен моноциклен хетероцикъл с 5 до 6 члена на пръстена, който съдържа един или повече хетероатомни членове на пръстена, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра, и който евентуално е заместен с един или повече въглеродни атоми.
4. 4. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където L е -Ο-См алкандиил-С(=О)-.
5. 5. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 4, където

   А е Смалкандиил, -С(=О)- или Смалкандиил-С(=О)-; като точката на свързване към азотния атом е Смалкандииловата група в тези радикали, които съдържат такава група;

   R₅ е вородод, Сф алкил, НеГСфалкил, Не1²Сфалкил, аминоСфалкил, като амино-групата може евентуално да бъде моно- или двойно заместена с Сфалкил; и когато -А- е -С(=О)-, тогава R₆ е Сфалкилокси-, Het¹, НеГокси- или НеГюкси-, арил, НеГСфалкил, НеГоксиСфалкил, Не^Сфалкил, Не^оксиСфалкил, арилСфалкил, арилоксиСфалкил или аминоСфалкил; и когато -А- е Сфалкандиил, тогава R₆ е амино-, Сфалкилокси-Het¹, Het¹OKcnили Het²OKcn-; и когато -А- е С₁.₆алкандиил-С(=О)-₁ тогава R₆ е Сфалкилокси-, Het¹, Het¹OKcn- или Het²OKcn-, арил, Сфалкил, Het¹ Смалкил, НеГоксиСфалкил, Не^Сфапкил, НеАксиСфалкил, арилСфалкил, арилоксиСфалкил или аминоСфалкил;

   като всеки от заместителите на амино-групите в дефиницията на R₆ може евентуално да бъде заместен с един или повече заместители, избрани от Сфалкил, Сфалкилкарбонил, Сфалкилоксикарбонил, арил, арилкарбонил, арилоксикарбонил, Het¹, Het², арилСфалкил, Het¹ Смалкил или НеГСф алкил; и

   R₅ и -A-R₆ заедно с азотния атом, към който са свързани, могат да образуват Het¹, като Het¹ е заместен с поне една оксо-група
6. 6. Съединение съгласно всяка от претенции 1до 3, където

   R₁ е Het² или Не^С^балкил; като посоченият Het² е ароматен хетероцикъл с поне един хетероатом, независимо избран от азот, кислород или сяра; и L е -С(=О)-, -О-С(=О)- или -О-С1_₆алкил-С(=О)-.
7. 7. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където

   Ri е Het² или Ηβί²φ₆ алкил; като посоченият Het² е ароматен хетероцикъл с поне два хетероатома, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра; и L е -С(=О)-, -О-С(=О)- или -О-С₁.₆алкил-С(=О)-.
8. 8. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 4, където

   А е С!.₆алкандиил или -С(=О)-;

   R₅ е водород или метил; и

   R₆ е С^алкилокси-, Het¹, Het², амино- или аминоС_Г6 алкил; като всяка от амино-групите може да бъде евентуално моно- или двойно заместена, а всеки от заместителите независимо е избран от С₁.₄алкил, арил, арилС_малкил, С₃.₇циклоалкил, Сз.уЦиклоалкилС^алкил, Het¹, Het², Не^С^далкил и Не^Смалкил.
9. 9. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където

   Rt е Het² или НеАс^алкил; като посоченият Het² е ароматен хетероцикъл с поне един хетероатом, независимо избран от азот, кислород или сяра;

   L е -С(=О)-, -О-С(=О)- или -О-С₁.₆алкил-С(=О)-;

   -А- е С^алкандиил или -С(=О)-;

   R₅ е водород или метил; и

   R₆ е С^б алкилокси-, Het¹, Het², амино- или аминоС1.₆ алкил; като всяка амино-група може евентуално да бъде моно- или двойно заместена и заместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилС^д алкил, С₃.₇циклоалкил, С₃.₇циклоалкилС₁.₄алкил, Het¹, Het², НеГСмалкил и Не^С^далкил.
10. 10. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където Rt е 2-тиазолилметил-; и L и-О-С(=О)-.
11. 11. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където

    R₅ е водород; -А- е -С(=О)-; и

    R₆ e Het²; като посоченият Het² съдържа 5 или 6 члена в пръстена и един хетероатом, избран от азот, кислород или сяра.
12. 12. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 3, където

    Ri е Het¹, с 8 члена в пръстена и два хетероатома, всеки независимо избран от азот, кислород или сяра;

    L е -О-С(=О)-;

    R₅ е водород или метил;

    А е -С(=О)- или С^еалкандиил; и

    R₆ е евентуално моно- или двойно заместен аминоС-|.₄ алкил, Het¹, Het²; като посоченият Het² съдържа 5 или 6 члена в пръстена и един хетероатом, избран от азот, кислород или сяра; като аминозаместителите са независимо избрани от Смалкил, арил, арилС^алкил, С₃.₇циклоалкил, С₃_₇циклоалкилС₁_₄алкил, Het¹, Het², Het¹ Смалкил и Не^Смалкил.
13. 13. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 12 под формата на продрога.
14. 14. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 12 под формата на фармацевтично поносима сол.
15. 15. Фармацевтичен състав, съдържащ ефективно количество от поне едно съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 и фармацевтично поносим ексципиент.
16. 16. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 за използване като лечебно средство.
17. 17. Метод за инхибиране на протеази в ретровирус при бозайник, заразен с посочения ретровирус, който включва приложение при посочения бозайник на инхибиращо протеази количество от съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14.
18. 18. Метод за борба с инфекция или заболяване, свързани с ретровирусна инфекция при бозайник, включващ приложение при такъв бозайник на ефективно количество от поне едно съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14.
19. 19. Методи съгласно претенция 17 или 18, като посоченият бозайник е човек.
20. 20. Метод за инхибиране на ретровирусна репликация, включващ контакт на ретровируса с ефективно количество от поне едно съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14.
21. 21. Метод съгласно претенция 17 или 18, или 19, където ретровирусът е вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV).
22. 22. Метод съгласно претенция 21, където HIV-вирусът е щам с резистентност спрямо много лекарствени средства.
23. 23. Съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 за използване като лечебно средство.
24. 24. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 в производството на медикамент за лечение или борба с инфекция или заболяване, свързани с ретровирусна инфекция при бозайник.
25. 25. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 в производството на медикамент за инхибиране на протеаза на ретровирус при бозайник, заразен с посочения ретровирус.
26. 26. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 1 до 14 в производството на медикамент за инхибиране на ретровирусна репликация.
27. 27. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 24 до 26, където ретровирусът е вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV).
28. 28. Използване на съединение съгласно всяка от претенции 24 до 26, където ретровирусът е щам с резистентност спрямо много лекарствени средства.