BG103402A - Подобрения на, или свързани с контрастните средства - Google Patents

Подобрения на, или свързани с контрастните средства Download PDF

Info

Publication number
BG103402A
BG103402A BG103402A BG10340299A BG103402A BG 103402 A BG103402 A BG 103402A BG 103402 A BG103402 A BG 103402A BG 10340299 A BG10340299 A BG 10340299A BG 103402 A BG103402 A BG 103402A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
emulsion
dispersion
gas
preparation according
combination preparation
Prior art date
Application number
BG103402A
Other languages
English (en)
Inventor
Jonny Ostensen
Morten Eriksen
Sigmund Frigstad
Pal Rongved
Original Assignee
Amersham Health As
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Priority claimed from GBGB9621884.7A external-priority patent/GB9621884D0/en
Priority claimed from GBGB9708239.0A external-priority patent/GB9708239D0/en
Application filed by Amersham Health As filed Critical Amersham Health As
Publication of BG103402A publication Critical patent/BG103402A/bg

Links

Classifications

    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61K—PREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K49/00—Preparations for testing in vivo
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61K—PREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K49/00—Preparations for testing in vivo
    • A61K49/22—Echographic preparations; Ultrasound imaging preparations ; Optoacoustic imaging preparations
    • A61K49/222—Echographic preparations; Ultrasound imaging preparations ; Optoacoustic imaging preparations characterised by a special physical form, e.g. emulsions, liposomes
    • A61K49/223—Microbubbles, hollow microspheres, free gas bubbles, gas microspheres
    • Y—GENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC
    • Y10S—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10S977/00—Nanotechnology
    • Y10S977/902—Specified use of nanostructure
    • Y10S977/904—Specified use of nanostructure for medical, immunological, body treatment, or diagnosis
    • Y10S977/927—Diagnostic contrast agent
    • Y10S977/928—X-ray agent
    • Y—GENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC
    • Y10S—TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y10S977/00—Nanotechnology
    • Y10S977/902—Specified use of nanostructure
    • Y10S977/904—Specified use of nanostructure for medical, immunological, body treatment, or diagnosis
    • Y10S977/927—Diagnostic contrast agent
    • Y10S977/929—Ultrasound contrast agent

Abstract

Ултразвуковото изобразяване на субект, по-специално на кръвоизлив в миокарда и други тъкани, се осъществява при използване на нови препарати на газсъдържащи контрастни средства, които предизвикват контролируемо и преходно нарастване на газовата фазаin vivo след въвеждането им. Те могат да служат като маркери на перфузията. Препаратите включват състав, който се въвежда с тях и съдържа дифундиращ компонент, способен на вътрешна дифузия в диспергираната газова фаза предизвикващ временното й нарастване. При онагледяването на сърдечен кръвоизлив препаратите и могат да се внасят заедно с вазодилатиращи лекарства, аденозин, за да увеличат разликите в интензивността на отразения сигнал например отнормалната и от засегнатата от кръвоизлива тъкан на миокарда.

Description

Това изобретение се отнася до ултразвукова диагС ностика, по-специално до нови препарати на контрастни средства и тяхното използване в ултразвуковата диагностика, например за онагледяване на кръвоизлив в тъкани.
Добре известно е, че контрастните средства, които съдържат дисперсии на микромехурчета от газове, са особено ефикасни отражатели на ултразвука благодарение на тяхната ниска плътност и лесна свиваемост, дължаща се на макромехурчетата. Такива дисперсии на мимромехурчета, ако са стабилизирани по подходящ начин, могат да позволят много ефективно ултразвуково оф нагледяване на, например, системата на кръвоносните съдове и тъканта на микрокръвоносните съдове, чести при предимно ниски дози.
Използването на ултразвуковата грация за измерване на кръвната перфузия / т.е. кръвният поток за единица тъканна маса/ е от голямо значение при, например, откр ване на тумори, тъй като туморната тъкан обикновено има различна васкуларност в сравнение със здравата тъкан, и при изследвания на миокарда, например за откриване на инфаркти на миокарда. Проблем при прилагане на съществуващите ултразвукови контрастни средства за изследвания на сърдечната перфузия е, че информацион-
кого съдържание ва получените образи се снижава от размиване· причинено от контрастното средство» което присъства в камерите на сърцето·
Това изобретение се основава на откритието, че ултразвуковото онагледяване на обект, по-специално на пер^увия в миокарда и други тъкани, може да бъде постигнато и / или подобрено с помощта на препарати на газ-съдържащо контрастно средство, които способстват за контролируемо и кратковременно нарастване на газовата ^аза ин виво след въвеждането им· Така, например, такива препарати на контрастно средство могат да бъдат използвани» за да допринесат за контролируемо и кратковременно задържане на газовата «раза, например под нормата на микромехурчета, в микроваскуларвата тъкан, с което да повишат концентрацията на газ в такава тъкан и съответно да повишат нейната ехогеяност, например съответно на количеството кръв.
Трябва да бъде разбрано, че такова използване на газ, като белег за настъпила перфузия рязко се отличава от съществуващите предложения, относно интравенозно въвеждане на ултразвукови контрастни средства с микромехурчета» Така, обикновено се е считало за необходимо да се избягва нарастването на микромехурчето, тъй като, ако е неконтролируемо, то може да доведе до потенциално рисковано емболизиране на тъканта» В съоте ветотвие с това може би е било необходимо да ое ограничи въвежданата доза и /или да се използват газови смеси със състави, подбрани така» че да се сведе до минимум нарастването на мехурчето ин виво посредством инхибиране на вътрешната дмфузия на кръвните газове в микромехурчетата / виж например WO-A9503::36 И W0- а- 9516467 /.
U « . ..„r «ηΛτί» ··· · ···· · ·· · • ···· · · · · · ······ • · · · · ·· • · · · ·· ··· ·· ··
- 3 Съгласни това изобретение, от друга страна, състав, съдържащ диспергирана газова фаза се внася съвместно със състав, съдържащ ионе едно вещество, което има или е способно да създаде газово или парно налягане ин виво, достатъчно, за да предизвика контролируемо нарастване ва споменатата диопергирана газова Фаза посредством вътрешна дифузия към нея на молекули на газ или пара, произхождащи от споменатото вещество, което за краткост се обозначава тук като дифундиращ компонент, макар, че трябва да се подразбира, че трансдорт© ви механизми, различни от дифузията, могат допълнително или алтернативно да бъдат включени в операциите, съгласно изобретението, както е подробно обяснено по-долу в текста·.
Това съвместно внасяне на състав, съдържащ диспер!
гирана газова фаза и на състав, включващ дифуидиращ компонент, който притежава подходяща степен на летливост, може да бъде противопоставено на предишните предложения относно самостоятелно въвеждане на летливи вещества самостоятелно, например под формата на изместващите се по фазата, колоиди, както е © описано в а- 9416739· Така препаратите на контрастно средство, съгласно това изобретение, позволяват контролиране на Фактори, такива като вероятността и/или скоростта на нарастване на диопергираяата газова фаза посредством подбора на подходящи съставки на съвместно внасяните състави, както подробно е описано по-долу в текста,, докато внасянето на споменатите по-горе изместващи се до фазата, колоиди, оамостояΊ техно,може да доведе до създаването на микромехурчета, чисто неконтролируемо и неравномерно нарастване, е възможно да се разпростре до степен, при която поне част от микромехурчетата може да причини потенциално опасно емболизиране на, например,
MMWiMM • · ·· ···· ·· ·· ··· ··· ···· • · · · ···· · ·· · • 9999 999 99 999999
9 9 9 9 99
999 9 99 999 9999
- 4 миокарда и мозъка / виж например, , Advances ia
Belo- Coatxast /1994 /3//, отр. 48-49/.
Установено е също, че внасянето на изместващи се до вазата колоиди, самостоятелно, може да не доведе до сигурно или трайно ин виво превръщане в летливо състояние на диспергираната ^аза, за да се създадат газови или парни микромехурчета. Стаубихп et al. in J, Am. Coll. Cai diol. 26/ii /1995/, стр. 1340-1347 пояснява, че предварително активирани перфдуоропентанови емулсии,може да бъдат необходими за пости гане на опалесценция на миокарда при кучета, когато са използвани в ефективни за онагледяване дози, достатъчно ниски, за да се избегнат страничните хедодинамични ефекти, методиката за активиране на такива колоидни дисперсии включва прилагане на хзпобарични сили към тях, както € описано в WQ -А- 9640282$ обикновено това включва частично напълване на спринцовка с емулсията и последващо енергично изтегляне и след това освобождаване на буталото на спринцовката за създаване на преходна проумяна на налягането, което причинява образуването на микромехурчета от газ в емулсията. Това е свойствена, до известна степен обременителна методика, която може да не доведе до получаването на подходящи нива на активиране.
В патент на САЩ 6536489 се описва, че емулсии на водо-неразтворими газ- образуващи химицеожи вещества, такива като перфлуоропентан, могат да бъдат използвани като контрастни средства за онагледяване на специфично място, като емулсиите създават значителен брой подобряващи картината газови микромехурчета само при прилагането на ултразвукова енергия към специфичното място от тялото, кж което е желателно да бъде онагледено. Наши собствени изследвания показаха, че емулсии •ί
- 5 на летливи съединения, такива като < - метилбутан, или дерФдуородентан не дават откримавмо ехо иодобрение кактоари ин витро, така и при ин виво изследвания, когато се обработват с ултразвук при енергетични нива, които са достатъчни, за да дадат изразени контрастни ефекти при използване на двукомпонентните контрастни средства, съгласно това изобретение*
Съгласно един от аспектите на изобретението, се осигурява комбиниран препарат за едновременно, отделно или последователно приложение като контрастно средство при ултра- J ί звукова диагностика, като споменатият препарат съдържа:
I течна среда, която съдържа диспергирая газ и може да бъде инжектирана? в
11/ състав, съдържащ дидадиращ компонент, способен да дадндира ин виво в споменатия диспергиран газ, така че поне кратковременно да повиши неговия обем*
Съгласно друг аспект на изобретението, се осигурява метод за създаване на подобрени изображения на човешки и животински субекти, който включва следните етапи на: |
X/ инжектиране на физиологично приемлива течна среда, в която е диспергирая газ, в сърдечно съдовата система | на споменатия субект?
II/ преди, до време или след инжекцията на споменатата течна среда на споменатия субект се дава състав, койв то съдържа дадидиращ компонент, способен на дадзия ин виво, в споменатия диспергирая газ, така че поне кратковременно да [ повиши неговия обем? и |
111/ създаване на ултразвуково изображение на част поне от споменатия субект* • ······ «♦ ·· • · · · ···· ·· · · · · · · ·· « ···· « · ♦ · · ··· ··· • · · · · · димство да се субект* ката
Този метод» съгласно изобретението, може с дреиздолзве за онагледяване на тъжанна дерфузия в ι повишаването на размера на диопергирания газ за да ое осъществи обогатяване или временно задържане на газ в микрокръвоносните съдове на такива тъкани.
зе използва » с което се повишава тяхната ехогенност.
Всеки биологаадо съвместим газ може да присъства в дисперсията на газа, терминът газ, както е използван тук включва всякакви вещества / включително смеси / поне частично» например по същество или напълно в газообразна / включи/ телио пара/ чорма при нормалната температура на човешкото тжло от 37°С. Така* газът може да включва, например, въздух? азот? кислород? въглероден диоксид? водород? инертен газ, такъв като хелий, аргон, ксенон или криптон? серен флуорид, такъв като серен хексанлуорид, дисерен декафлуорид или трифлуорометосерен пеятафлуорид? селениев хежоафдуорид? халогениран по желание силая, такъв като метилсилан или диметилсилав? въглеводород с ниско молекулно тегло / например съдържащ до 7 въглеродни атома/, например алкан, такъв като метан, етан , пропан, бутан или пентан, циклоалкая, такъв като циклодродан* циклобутан или циклопентан, алкея, такъв като етилен, вроден* пропадивн или бутем* или амин, такъв като ацетилен или пропий? етер* такъв като диметилов етер? кетон? естер? халогениран въглеводород с ниско молекулно тегло / например, които съдържа до 7 въглеродни атома/? или смес на който и да е от споменатите по-горе . За предпочитане поне някои от халогенните атоми в халогенираните газове, са Флуорни атоми? такива биосъвместими халогенирани въглеводородни газове могат, например,
да Оьдат избрани измежду бромохлородифлуоромвтан, хлородифлуорометая, дихлородирлуорометая, оромотрирлуорометан, хлоротрирлуорометая, хлородеятарлуороетая, дихлоротетрарлуороетан, жлоротряфлуороетилен, рлуороетилен, етилфорид, 1,1 -дирлуороетан, и дерфлуоройъглероди. Представителите на перфлуоровъглерода вкючват дер-луороалкани, такива като деррлуорометан, перфлуороетан, деррлуородродани, дерфоробутани / например, деррлуоро-н.- бутан, до желание в смес с друга изомери, такива като деррдуюро -изо-бутан/, деррлуоропентани, перфлуорохексаяи или перфлуорохептани; перрлуороалкеня, такива като дерфлуоропропен, перрлуоробутеяи / например, деррлуоробут-2-ея/, деррлуоробутадиев, деррлуородентвни, / например, перрлуоропент-1- ен/ или деррлуоро- 4- метилден* - 2 -ен ι деррлуороалкини, такива като деррлуоробут-2 -ин? и деррлуороциклоалкаяи, такива като деррлуороцяклобутан, перфлуорометилциклобутан, дерфлуородиметилциообутави, деррлуоротриметялциклобутани, перрлуороциклопентан, перфлуорометилциклодентан, деррлуородиметилциклодентани, деррлуороциклохексан, перфлуорометилциклохексан или деррлуороциклохедтан. Други халогенярани газове включват метил хлорид, флуорирани / например перфорирани / кетони, такива като перрлуороацвтон, и флуорирани / например перфорирани / етери, такива като перфориран диетилов етер. Използването на перФдуорираните газове, например серен хексафорид и дерфоровъглерода, такива като перфлуоропродан, перфлуоробутан, дерФЛуородентани и дерфлуорохекоани, може да бъде особено предимство от гледна точка яа познатата висока устойчивост на микромехурчетата, съдържащи такива газове, в кръвния поток. Други газове с физикохимични характеристики, които са причина те да образуват високо устойчиви микромехурчета в кръвния до• ~------ • · ·♦ ··«· a· «« ·· · ······ · • · ♦ · · ··· · · · *
9999 9 9 9 9 9 999999 • 99 9 9 99
999 9 99 999 9999
- 8 ток, могат да бъдат също полезни.
Диопергираният газ мода да баде внесен под всякаква подходяща чюрма, например при използване на всякакъв подходящ препарат на газ-съдържащо ултразвукова контрастно средство, като газ· съдържащ състав. Представитедните примери на такива преперати включват мимромехурчета газ» стабилизирани / например поне частично калкулирани / с помощта на устойчива на коалесцеяция повърхностна мембрана / например желатин, С например както е описано в ΟΌ -А - 8002366 /, ^илмообразувещ протеин / например албумин, такъв като човешки серумен албумин , например както е описано в патент на САЩ 4718433, САЩ - 4774958» САЩ· 4844882» ЕР -А- 0359246, W0 -А-9112823, WQ -д -9205806» VVO -А · 9217213, WQ -А - 9406477 или //0 -А -9501187 /» полимерен материал / например синтетичен биоразгравдащ се полимар, както е описано в ЕР -А - 0398935» еластична повърхностна синтетична пожимерна мембрана, както е описано в ЕР -А - 0458745» микрораздрсбен биоразграддащ се долиалдехид, както е описано в ЕР -А - 0441468, микроразС дробена N- дикарбоксилово кисело производно на полиамино киселина · полициклинеи имид, както е описано в ЕР -А 0458079» или биоразгравдаш се полимер, както е опасано в ^^0-А - 9317718 или TfQ· д -9607434 /, неполимерен и неполимеризиращ материал, който образува стена /например, както е описано в ~к - 9521631/ или повърхностно-активно средство /например полиоксиетилен -полиоксипропилен блок съполимерно повърхностно-активно вещество, такова като Plutonic , полимерно повърхностно-активно вещество, както е описано в WQ А - 9506518 или ц.илмо-образуващо повърхностно-активно веще• · ···· е • · ·· ·· ·* • · · · • · · · ·«· ··· • · • е ·· например, както е описано в
7/Q-A - 9428780, 77Q -А ство, такова като ^осфолипид,
770 -А -9211873, WQ -А -9222247, 9803838 или TYQ -А -9729783 /..
Други полезни препарати на газ-съдържащо контрастно средство, вклчват газ-с^държащи твърди системи, например микрочастици / по-специално агрегати на микрочастици /, които имат газ, който се съдържа в тях или е свързан с тах но дру начин ✓ например, който е адсорбиран върху тяхната повърхност и/или се съдържа в кухини, камери или пори в тези системи/, например, както е описано в ЕР- А -0122624, ЕР-А 0123236, ЕР-А - 0366467, 770- А -9221382, - А- 9300930,
770 - А -9300930, 770 -А - 9313802, 770 -А -9313808 или 770 - А- 9313809 /.. Трябва да се разбира, че ехогенността на такива микрораздробеяи контрастни средства може да произхожда вх директно от съдържащия се и/или свързания газ и / или от газ / например микромехурчета /, който се освобождава от твърдия материал / например при разтварянето на микрораздробената структура /.
Описанията на всички споменати по-горе документи относно препарати на газ-съдържащо контрастно средство, са включени тук за сравнение.
Газовите микромехурчета и другите газ-съдържащи материали, такива като микрочастици, за предпочитане имат първоначален среден размер, който не надвишава 10 микрометра /например, 7 микрометра или по-малък/, за да се позволи тяхното свободно преминаване през белодробната система след въвеждането им, например посредством интравенозна инжекция. Обаче, по- големя микромехурчета могат да бъдат използвани когато, например, те съдържат смес от един или повече относително разтвоЖЮЪ У
inihumimniwniaii
- ю рими в кръвта вля днундиращи до друг начин, газове, такива като въздух, кислород, азот или въглероден диоксид заедно с един или повече до същество неразтворими и не ди^ундиращи газове, такива като перч-луоровъглероди. Външната дадзия на разтворимия / дадндиращия газ след въвеждането мм в субекта ще причини бързо свиване на такива микромехурчета до размер, който ще се определя само от количеството на неразтворимия / не· дидадиращ газ, присъстващо в микромехурчетата а което може да бъде подбрано така, че да позволи преминаване на получените в резултат, микромехурчета през капилярите на белия дроб яа белодробната система·
Тъй като диспергирания газ, внесен в субекта, съгласно изобретението, се подлага на нарастване ин виво посредством взаимодействие с дицундиращия компонент, минималният размер на микромехурчетата, свързаният с твърдо вещество,газ и т.н· при внасяне в субекта може да бъде с размер, съществено помалък, в сравнение о размера, който се смята за необходим, за да осигури значително взаимодействие с ултразвука / обикновено около 1- 5 микрометра при обичайно използваните честоти за изог бразяване /; затова частиците на дисдергирания газ могат да имат размери от порядъка, например на 1 ианометър или по-малки, Следователно изобретението може да мувдиви позволи използването на газ-съдържащи състави, които до момента не са били използвани като ултразвукови контрастни средства, например допричина на малкия размер на диспергираните газови съставки.
Когато, съгласно изобретението, се използват ψοο^οлипид-съдържащи състави, например под ярмата на микромехурчета,
I*
------ .'ΠημιιιΗ—ΙΗΜΙ стабилизирани c фосфолинид, представителните примери на фосфолидиди, които могат да бъдат използвани, включват лецитини ✓ например фосфатидялхолиня /, нанри мер естествени лецитяни, такива като лецитин на яйчения жълтък или соев лецитин, полусинтетични / например частично или напълно хидрирани / лецитини и синтетични лецитяни, такива като димириотоилфосфвтидялхолин, дипалмитоид^осфатидилхолин или дистераоилфосфатидилхолив·, фосфатидни киселини j фосфатадилетаноламини> фосфатидилф серини; фосфатидилглицеролиj фосфатядялинозитоля| кардиолипини) сфингомиелиниj флуорираните аналози на всеки от споменатите по-горе| смеси на всеки от споменатите до-горе ли· двди и смеси с други ллдиди, такива като холестврол. Използването на фоофолипиди в преобладаващо количество / например поне 75 % /, съдържащи молекули носещи поотделно чист общ заря#, например отрицателен заряд, например, както е при естествено срещащите се / например произхождащите от соя или яйчен жълтък /, полуаянтетичнитв /например частично или напълно хидрираните/ и на синтетичните фосфатидилсврини, фосфатядилгляцероли, w
Фосфвтидилинозитоли, ФОСфатидни киселини и/или кардиолишши, например като описаните в ^0 -А · 3739763, може да бъде особено предимство· представителни примери на гад-съдьржащи микрораздробени материали, които могат да бъдат полезни, съгласно изобретението, включват въглехидрати / например хексози, такива като гликоза, фруктова или галактоза /·, дизахариди, такива като захароза, лактоза или малтоза; пентозя, такива като арабиноза, ксилоза или рибозаj алфа-, бета- и гама- циклодекстрини; полизахариди, такива като нишесте, хидроксиетил нишесте,
- 12 амилоза, амилопектин, гликогеи, инулин, пулулан, декстран, карбоксиметиддекстран, д кстран ^оадт, кетодекстран, аминоетилдежстран, алгинати, хития, хитозан, хиалуронова киселина или xeuapHHj и захарни алкохоли, включително аддатоли, такива като манитол, или сорбитол$ неорганични соли / например натриев хлорид /, органични соли / например натриев цитрат, натриев ацетат или натриев тартарат /» контрастни средства за Рентгенови лъчя / например която и да е от търговски достъпните карбоксиловв-киселиняяи амвдни контрастни средства, съдържащи обикновено поне една 2, 4, 6 «трийодо^еяилна група, която има заместители, такива като карбоксилна група, карбамоилна група, N -алкилкарбамоилна група, N -хидроксиалкилкарбамоилна група, ациламино група, N -алкилациламияо или ациламинометилна група в положение 3 - и / зли 5 както при метризоената киселина, даатризоената киселина, йоталамовата киселина, йоксагламовата киселина, йохексол, йопентол, йопамидол, йодаксанол, йонромид, метризамид, йодяпамид, меглумин йодипамид, меглумин ацетрязоат и меглумин диатризоат/, и полип® птида и протеини / например желатин или албумин, такзв като човешки серумен албумин /.
Други газ-съдържащи материали, които могат да б*дат полезни, съгласно изобретението, включват газнсъдържащ материал, стабилизиран с метали / например, както е описано в патенти иа САЩ А - 3674461, или А -3528809 /, газ-съдържащ материал, стабилизиран със синтетични полимери / например, както е описано в патент на САЩ А «3975194 или от laxoand в IWdex Technology 22 /1979//, стр. 11-16 /, търговски достъпни микросфери от типа на Ехрапое! ®, например Ехрапсе! 551 DB / виж например Εντ. Plasl, Ne^S 9/5/ /1982/, • ·· • ·· • · · · · •· • ·
- 13 стр. 39, KonWVen Indpsfasy /1981/, стр. 21 и Mai.. Blast. Elast. 10 /1980 /, стр. 468 /, търговски достъпните мвкроофери от типа Еорас^е ®/ виж например J. Coating Technol. 55 /707 / /1983 /, стр. 79 /, газ-съдържащи структури с макро- и нано- размер, такива като зеолити, неорганични или органични аеporeли, химически структури съдържащи отворена кухина, о нано-размери, такива като фулереии, клатрати или нанотръбички / например, както е описано от $· Е. €add в Science 277 /5328 / /1997 /, стр. 933 - 936 /, и стабилизирани с природно повърхностно-активно средство дисперсии на микромехурчета / например, както е описано от 4 Anigo в 51а$1е Саь-ln- U cjuid Eml·bions, Studies in physical and theoretical oheMistiy 40 - ElseV· eir, AMstexdaM / 1986 //.
Голямо множество от дмуидиращи компоненти да бъде използвано, съгласно изобретението, включително / дари, летливи течности, летливи твърди вещества и предшественици, способни да бекта, основното може газове образуват газ, например след въвеждане в суизискване е това, че компонентът би трябвала е способен да създаде достатъчно газово ло яли да има или или парно налягане ия виво / например при най-малко 10 тора /, така, че да е способен да предизвика вътрешна джрузия на газови или парни молекули в дисдергирания газ. Трябва да се разбира, че смесите на два или повече дадндиращи компоненти могат при желание да бъдат използвани, съгласно изобретението; обозначавани тук в текста като дииундиращ компонент, което трябва да се разбира, че включва и такива смеси. Аналогично, терминът въвеждане на дииундиращ компонент е предназначен да обхваща въвеждането на два или повече такива компонента, било под формата на смеси, или като отделни операции.
ш
- 14 Съставите, съдържащи дифундиращ компонент могат да бъдат приготвени в каквато и да е подходяща ц,орма и могат да бъдат внесени в организма по какъвто я да е подходящ начин, пътят на внасянето им зависи отчасти от мястото в субекта, което трябва да бъде изследвано. Тка, например, внасянето през устата на подходящ състав, съдържащ диуундиращ компонент може да бъде особено полезно, когато е желателно да ое предизвика временно задържане на газ в тъканта на гастроинтеС стиналната стена. При представителните реализации на такива приложения газовата дисперсия може да бъде инжектирана в дози, подобни на отези, които се използват в ехокардиогра^ията и ди®уядирещият компонент може да бъде приготвен под нормата на емулсия за орално приложение, например емулсия на перцлуоровъглерод -във -вода, както е описано понажатъм в текста с подробности, например като се използва в доза от 0,2 -1.0 микролитра пер^луороввглерод./кг. След внасянето и разпределянето на двата състава, нарастването на газовата дисперсия в капилярите яа кръвоносната система на стомашната или чревната стена може да увеличи контрастта на контура от тези области. Трябва да се разбира, че обратната комбинация - внасяне през устата на газова дисперсия и венозно инжектиране на ди*ундиращ компонент, може да бъде полезно при осигуряването на контурен контраст от вътрешната стена или цукозаза на стомашно-чревната система.
Когато се използва такова внасяне през устата на газова дисперсия или на ди^ундиращ компонент, може да бъде предимство, ако съставите включват химически групи или вещества, които създават адхвзия към стените на стомашно-чревния тракт, например посредством смесване оъо състава или посред-
μΗΜΜ,μπύ m........ iM №,н
- 15ством прикрепване към негов компонент, например повърхностно-активно средство или друга стабилизираща съставка, тъй като това може да стимулира нарастването на дисдергираната газова фаза посредством повишаване на нейния контакт с дйФундиращмя компонент. Примери на такива предизвикващи -адхезия, групи / вещества бяха вече споменати по-горе във връзка с , например, контрастните средства за изсаедване на стомашно-чревния тракт е Рентгенови лъча, и включват акрилови естери, както е описано в Wfi-A -9722365, йодоченол сулфонатни естери, както е описано в патент на САЩ 5468466 и йодира» ни цеяилни встерй> както е описано в патент на САЩ А- 5260049.
Инхалиране на подходящ летлив дифундиращ компонент може, например, да бъде използвано, за да предизвика нарастването на внесената газова дисперсия, непосредствено след нейното преминаване през капилярите на белия дроб, например, така, че югава газът да бъде временно задържан в капилярите на миокарда, при такива изпълнения, нарастването на диспергирания газ може допълнително да бъде повишено посредством увеличаване на белодробното налягане на дж,ундирещия компонент, например, посредством един излишък от порядъка до 0.5 бара, например посредством използване на респиратор или като се накара субектът да издишва през съпротивление.
Вуокулни или подкожни инжекции на подходящи препарати на съдържащи дадндиращ компонент, състави, например, които включват физиологично поносим течен носител, могат, например, да бъдат използвани с предимство, когато се желае да се ограничи ефекта на компонента към дадено предварително определено място на субекта, Пример ва състав за подкожна инжекция включва наночазтици, такива кажвито са използвани за лимона ангие^афия*
- 16 Подкожно инжектираният дичундиращ компонент може да овдв поет от лимфната система» където може да драчини нарастване на вековно инжектирания диспергираг газ» о което да улесни онагледяването на лимфните възли* Обратната комбинация от подкожно инжектирана газова дисперсия и венозно инжектиран диФундиращ компонент може аналогично да бъде използвана.
Венозна инжекция на подходящи препарати на състави» съдържащи дифувдяращ компонент, например които включват физиологично приемлив течен носител, позволява значителна гъвкавост при реализация на изобретението, тъй като, както е подробно описано по-долу в текста, конотитуентите на газовата дисперсия и дарундиращия компонент, съдържащ се в подходящ състав, могат да бъдат подбирани, за да се контролират параметри, такива като началото и скоростта на нарастване на диодергиранмя газ както и частите на тялото, в които може да се повиши тъканната ехогеяност посредством кратковременно задържане на газ, например в техните микромръвоносни съдове.
Подходящи препарати за външно приложение могат да бъдат прилагани върху кожата, така че да предизвикат абсорбция през кожата на дифундиращия конмонеит*. Този яачин на прилагане може да се използва при онагледяване и / или лечение на кожата, подкожните слоеве и на съседните области и органи, например когато се цели засилване на дорифвряата циркулация на крайниците, например краката.
te-ундирещите компоненти за въвеждане през устата или посредством инжекции, могат, например да бъдат приготвени под формата на разтвори в или смеси с вода и/или един,, или повече смесиш с вода и физиологично приемливи органични ··· · · и · · ·* ··· f «··« · ··· • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · ·· ··· · ·· ··· ·· ··
- 17 разтворители, такива като етанол, глицерол или полиетилен гликол? дисперсии във водна среда, например като маслената фаза или съставка на маслената Фаза на една емулсия масло—във— вода? микроемулсии? т.е. сметеш, в които веществото е ефективно разтворено в хидрофобните сърцевини на мицели от повърхностно-активно средство, присъстващо във водната среда? или в комбинация с микрочаотици или с наночастици, дмепергирани в подходящ течен носител, например като са адсорбирана върху повърхността на микрочаотиците иди на наночастиците и /или като се съдържат в кухини, камери или пори на микрочастиците или на наночастиците, или като са обхванати в микрокапсули.
Когато дифундиращ компонент трябва да бъде внесен под формата на разтвор, произховдащото от него парциално налягане ин виво ще зависи от концентрацията на компонента, например в кръвния поток,и от съответстващото налягане на чист компонентен материал, например в съгласие със закана на Eaoull в система, близка да идеалната· Тш ако компонентът има ниска разтворимост във вода е желателно да има достатъчно парно налягане в чиста форма при нормалната телесна температура, например поне 50 торра,за предпочитане 100 торра.
Примерите за относително водо/неразтворими компоненти с високо налягане на парите, включват газове, такива като онези, изброени тук по-горе в текста, като възможни микромехурчета от газове.
Представителни примери на по-добре водо-разтворими / смесваеми с вода дифундиращи компоненти, които поради това могат да проявяват по-ниско парно налягане при телесната • ···· · · to · · ··· ··· • · · · · · · ··· · ·· ··· ·· ··
- 18 температура, включват алифатни етери, такива като етил метил етер или метил пропил етер; алифатни естери, такива като метал ацетат, метил формиат, или етил формиат; а лимитни кетони, такива като ацетон; влифатни амиди, такива като М, Д - диметижормамид, или Ц, М - диметилацетамид; и алшатни натрили, такива като ацетонитрил.
Може обаче, да се предпочита използването на, по същество, несмеоваеми е вода дифундиращи компоненти, приготвени под формата на емулсия / т.с, стабилизирана суспенQ зил/ в подходяща водна среда, тъй като в такива системи, парното налягане на дидадиращия компонент във водната фаза, ще бъде по същество, равно на онова на чистия материал на компонента, дори при много разредени емулсии. При такива реализации дифундиращият компонент може, например, да бъде приготвен като част от подходяща, регистрирана фармацевтична емулсия, такава като Intxal*pid 8 / PbatMacia /.
Дифундиращият компонент в такива емулсии за предпочитане е течен при температурите на обработка и съхранеф ние, които могат да бъдат от порядъка на -Ю°С , ако течната
Фаза съдържа подходящ антифриз, докато е под формата на газ или има значително парно налягане при телесната температура. Подходящи съединения могат да бъдат подбрани , например, от различните списъци на ниско кипящи течности, които могат да се емулгират, посочени в цитирания по-горе 77q -а - 9416379, съдържанието на които е включено тук за справка* Специфични примери на диоуидиращи компоненти, които могат да се емулгират, включват алифатни етери, такива като диетилов етер; полициклични масла или алкохоли, такива като ментол, камфор или евкалидтол; хетероциклични съединения, такива като фуран или _ «τ<ι<>·«Μί·ΐΜ·*ΜΗ» ο 1 -I ^.uk'^rrliair. w^aeWijWu>^«r^J?>IJ>.-wp«i»·,’л, .lit tTwnHiij^Hi u~A> ζ. -x - - ·< ;;, --.s--. . .;
r ·> · ♦ · ♦ · *- · · < · ··· · · · ···· ··· · ···· · ·· · • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · · · ··· · ····· · · ··
- 19 диоксан? алифатни въглеводороди, които могат да бъдат наситени и или ненаситени и да имат нрава или разклонена верига, например като н·-бутан, и.-пентан, 2 -метжлдродан, 2- метилбутан,
2,2 - диметилпропан, 2,2 - Даметилбутан, 2,3 - диметилбутан,
-бутан, 2 -бутен, 2 -метилдродея, 1,2 -бутадиея, 1,3 -бутадиви, 2 -метил -1 -бутен, 2 -метил-2 -бутен, изодрея, 1 -дентен, 1,3 - деятадиев, 1,4 - деятадиев, бутении, 1 - бутан, 2 бутай или 1,3 - бутадимя? циклоалафвтни въглеводороди, такива като циклобутан, цимлобутея, метилциклодродая или циклодентан? и халогевирани въглеводороди с ниско молекулно тегло / например , които съдържат до 7 въглеродни аатома /· Представителни примери на халогенирани въглеводороди включват дахлорометан, метил бромад, 1,2 - дихлороетилев, 1,1 -дихлороетан, 1- бромоетилен, 1 - хлороетилен, етил бромад, етил хлорид, 1- хлоропропей, 3 - хлородроден, Л 1 -хлородродан,
- хлородродан и трец· -бутал хлорид· За предпочитане поне някои от халогенните атоми са флуорни атоми, например както в дихлорофлуорометан, трахлорофлуорометан, 1,2 - дихлоро -1,2 - © дйФлуороетан, 1,2 -дихлоро- 1,1,2,.2 - тетрафлуороетан, 1,1,2трихлоро -1,2,2 - трифдуороетан, 2 -бромо -2 -хлоро -1,1,1 * трифлуороетан, 2* хлиро-1,1,2 - трифлуороетил дифлуорометилов етер, 1 - хлоро 2,2 - трифлуороетил дифлуороштилов етер, частично флуорирани алкани / например дентафлуородропани, такива като 1Н, 1Н, SH -пентафлуоропропан, хексафлуоробутави, нонафлуоробутани, такива като 2Н - нонафлуоро- терц, -бутан, а декафлуоропентаяа, такива като 2Н, ЗН - декафлуородентан /, частично флуорирани алкени / например, хедтафлуоропентени, такива като IH, 1Н, 2Н - хептафлуородент- I -ен, и нонафлуорохексени, такива като 1Н, 1Н, 2Н -нонафлуорохекс- 1 • · · ·
-ви /е флуорирани етери / например 2,2,3,3^3 - дентафдуоронродил метилов етер или 2,2,3,3,3 - пентафлуородропил дифлуорометилов етер / и за предпочитане дерфдуоровъглвроди. примери за аерфлуоровъглероди включват дерфлуороалкани, такива като дерфлуоробутани, дерфдуородентани, дерфлуорохаксаня / например дерфлуоро -2 - метилпентан /» перфлуорохептани, пер^луорооктаяи, дерфлуорононани и дерфлуородежани; дерфдуороцяклоалкани, такива като перфлуороциклобутан, дерфдуородиметил - цеклобутани, дерфлуороциклодентан в пврфлуорометил циклопентан| перфлуороалкени, такива като дерфдуоробутени / например дерфдуоробут- 2 - ен или перфлуоробута *1,3 * диен/, дерфлуородентени /например дерфлуоропеит -1 * ен / и дерфлуорохекеенв / например перфлуоро -2* метилдент -2 -ен или перфлуоро -4 - метилдент-2 - ен / j перфлуороциклоалкенм , такива като перфлуороциклодентен или дерфлуороциклодентадиен; и дерфлуорирари алкохоли, такива като шрфдуоро терц. - бутанол.
Такива емулсии могат ош да съдържат поне едно повърхностно - активно средство, за да стабилизира дисперсията | то може да бъде същото като или различно от което и да е повърхностно- активно оредство, използвано за стабилизиране на газовата дисперсия. Естеството на всяко такова повърхностно- активно средство може значително да повлияе върху фактори, такива като скоростта на нарастване на диспергираната газова фаза. Общо може да се използва голямо разнообразие от повърхностно-активни средства, например избрано от обширните списъци, посочени в ЕР -А - 0727225, съдържанието на които е включено тук за справка. Представителните примери на
полезни повърхностно- активни средства, включва мастни киселини / наситени или ненаситени мастни киселини с права вери* та, например които съдържат от 10 до 20 въглеродни атома/ и въглехидрат и техните триглицеридни естери, фосфолипиди / например лецитин /, флуор-оъдържащи фосфолипиди, протеини / например албумини, такива като човешки серумен албумин /, полиетилен гликоли, и повърхностно-активни средства на база блок- съполимери / такива като Ptyτοηίси/ полимери, такива като ацилоксиацил полиетилен гликоли, например колиеталенС гликол метил етер 16 - хексадекаяоилокси - хексадеканоат, например където частта на полиетилен гликола има молекулно тегло 23001 5000 или 10,0001 и флуор-съдържащи повърхностноактивни средства / например, тези които се продават под търговските наименования Monyl и Пиогаб, или както е посочено в wo -д - 9639197, съдържанието на които е включено тук за справка /. Особено полезните повърхностно-активни средства включват фосфолипиди, съдържащи молекули с чист общо отрицателен товар, такива като естествено срещащите се в при£ родата / например , тези които произхождат от соя или от яйчен жълтък / и синтетични Фоофатидилсерини, фосфатидилглицероли, фоофатидилинозитоли, фосфатидни киселини и / или кардиолипини.
Размерът на капчицата на диспергирания дифуидиращ компонент в велени, които са предназначени за венозни инжекции, би трябвало за предпочитане да е по-малък от 10 микрометра, например по-малко от 7 микрометра и по-голям от 0,1 микрометра, за да се осигури безпрепятствено преминаване през белодробната система.
w · ·< ··♦· ·· ·« ··· · · · · · ·· • · · · ···♦ ♦ · ·· • ···· ♦ · · · · ♦♦· ···
А · · · · ·· ··· · <······ ··
- 22 Както бе отбелязано по-горе дифундяращите компонента, които не се омесват о вода, могат също да бъдат приготвени под формата на микроемулсии, Такива системи са предпочитани до причина на тяхната термодинамична устойчивост и на Факта* че дадндяращият компонент на практика е равномерно разпределен във водната фаз«| ватова микроемулоиите имат външния вид на разтвори, но могат да проявяват качества на емулсии по отношение на парциалното налягане на диспергираната фаза,
С предшественици на газ, които могат да бъдат използвани, включват виякакви биосъшмеотими компоненти, които са способни да образуват газ ин виво, т.с. при телесна температура и физиологично рН« представителните примери включват неорганични и органични карбонати и бикарбонати, и азотобразуващи веаюотва, такива като пиразоляни, пиразоля, триазолини, диазоквтони, диазонивви соли, тетразоли и азидя. Трябва да се разбъра, че в такава система, образуваният накi рая газ е действителният дафундиращ компонент, ф За да се осигури максимално превръщане в газ/ пара на дифундиращия компонент непосредствено след въвежда* вето му в субекта и за да се осигури нарастването на дисдергирания газ, при моето и двата процеса са ендотермични, може да се окаже предимство обработването на температурата на разтвора яли на суспензията на дифундиращия компонент и / ш на или на дисперсията на газа преди въвеждането и/или М включването на екзотермично реактивен съставки в тях; използването на такива оъотавки, които реагират екзотермично под въздействието на облъчване с ултразвук може да бъде особено предимство.
aai/iA..wi*Ww.·^'^ r j« .
• · ··-*w· • ft ft ft ftft ft · ft ft ft··· • ft··· ft · ft ftft ft ft ft ftft ··· ft ···♦· ·· ·· ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft· ft ft · ft ft • ft ·· • 23 *
Нарастването на фазата на диспергирания газ ни вйво може, например да бъде съпроводено от разширяването на какъвто и да е кадоулиран материал ✓ когато той притежава достатъчна гъвкавост / » /или от отделяне на излишък от повърхностно-активно вещество от въведения материал към повърхностите Между нарастващия газ -течността. Възможно е също, обаче. разширяването на капсулирания материал и/или взаимодействието на материала е ултразвука да даведе до значително повишаване на неговата порьозност. От друга страна такова ® разрушаване на кадсулиращия материал е установено, че досега в много случаи води до бърза загуба на ехогенноот посредством външна дифузия и разтваряне на газа, който е додложенв на въздействие на ултразвук, но се установи, че при използване на препарати на контрастни средства, съгласно изобретението, изложеният на въздействието на ултразвука, газ проявява значителна устойчивост. Тъй като не е желателно да се обвързваме с теоретични изчисления, вярваме, че изложеният на въздействието на ултразвука, газ, например под формата на освободени микромеQ хурчета, може да бъде стабилизиран, например срещу разрушаване на мнкромехурчетата, с помощта на сврьхнаситена околна среда, създадена от дифундиращня компонент, който осигурява градиент на вътрешно налягане, който да противодейства на тенденцията на външна ди^узия на газовите микромехурчета. Изложената на въздействието на ултразвука газова повърхности благодарение на липсата, по същество, на кадсулиращ материал, може да стане причина препаратът на контрастното средство да прояви изключително благоприятни акустични свойства, които се проявяват посредством висока отражателност и ниска абсорбционна енергия / например изразена чрез висока отражателност: понижа• 24 ая отношения/$ този ехогенен ефект може да продължава значителен период от вреш, дори при непрекъснато въздействие на ултразвук.
Стабилизиращият ещект на съвместно внесения дяФундиращ компонент затова може да бъде използван като голямо преимущество за повишаване както на продължителността така на магяитуда аа ехогенността на съществуващите препарати на газ-съдържащи контрастни средства в случаите, когато тези параметри не са достатъчно добри при самостоятелното въвежда* С не на състава на контрастното средство· Така например, продъл* жителиостта на ефекта на контрастните средства ва база албумин, често е строго ограничена до причина на разрушаване на дадсулиращия албумянен материал, било до причина на промени в металичното налягане в сърцето или във веназната система иди в следствие на въздействието на ултразвука, но тя може значително да бъде подобрена посредством съвместното въвеждане на диФундиращ компонент, съгласно изобретението.
Ври примерна реализация на метода, съгласно язобре* тението, състав, съдържащ дисперсия на газ и състав, съдържащ суспензия на дафундиращ компонент се подбира? тма, че поне част от дисаергираната газова Фаза да преминава през белите дробове и олвд това да претърпи бързо нарастване след преминаване от белите дробове посредством вътрешна дифузия на ди^ундиращия компонент, така че временно да бъде задържана в миокарда и по този начин да позволи онагледяването с помощта на ултразвук на перфуяйята ва миокарда. Тъй като концентрацията на летливия дифундиращ компонент в кръвния поток спада, например като компонентът се освобождава от кръвта, например посредством отделяне през белите дробове при издишването на субекта, носуж
а* ·<·· ·· 99
• · * • > « ·
* · 99· е · • ♦
• е • · • • • ··· • ·· ♦ •
·· ·♦· 99 • ·
редством метаболизма или посредством преразпределянето към други тъкани, дифувдиращият компонент обикновено ще дадндира извън диспергиращия газ, който поради това ще се свие до първоначалния оя по-малък размер и накрая ще се движи свободно в кръвния поток, откъдето обикновено ще бъде отстранен о помощта на ретикулоендотелната вжвеама· Този модел на по същество преходно повидавене на ехогенността, последвано от изчезването на контрастния βψβκτ е коренно различен от което и да е ехогенно качество, проявявано от който и да е от двата състава, когато са внесени в субекта, самостоятелно· Трябва да е станало ясно от казаното по-горе, че контролът на продължителността на задържането на дисдергмрания газ може да бъде постигнат затова посредством подходящо нагласяваме на дозата и / или на вида на препарата на ди^ундирашия компонент·
Други капилярни системи, такива като, но без да бъдат ограничавани до, тези на бъбреците, черния дроб, далака, тироидната жлеза, скилетните мускули, гърдите и пениса, могат да бъдат онагледявани до подобен начин·
Трдбва дя се разбира, че фактори, като скоростта и /или степента на нарастване на диепергирания газ могат общо да бъдат контролирани посредством подходящ подбор на газа и на стабилизиращия капсулиращ материал и, по-специално посредством естеството на дадвдиращия компонент и на начина, по който е приготвен, включително и естеството на което и да е използвано повърхностно-активно средство и размера на капчиците на дисдергираната фаза, когато компонентът е приготвен под нормата на емулсияj във връзка с шшеднито» за дадено ко-
If ·
Φ· · • · · • ···· • · ··· ♦
»» • •ММ ·· ··
• • • • · ♦ ·
ж * ··· • « « ♦
• · • Ф · ··· • Ф ♦
• • • • Ф
·· ··· • · ··
личество емулгиран дйчундиращ компонент, понижаването на размера на дапчицата може да повиши скоростта на прехвърляне на дадядарадая компонент в сравнение с тази от до-големите капчици, тъй като по-бързо освобождаване може да се постигне от по-малки капчици, която жвмдазштхннжфЕШВх имат по- високо отношение на повърхност ✓ обем· Други параметри, които позволяват контрола, включват относителните количества, в които се внасят двата състава и , когато те се въвеждат поотделно, начинът на въвеждането им, интервала от време ® между въвеждането на двата препарата, и възможното пространствено разделяне на даете въвеждания· Lo отношение на последното трябва да ое разбира, че поради присъщата склонност към дадзия на дафуядаращия компонент, той може да бъде прилаган към различни части на тялото и по най- разнообразни начини, например чрез инхалация, подкожно, през кожата, венозно, мускулно или през устата, докато наличните форми за прием на диспергирания газ са до известна стенен ограничени. Особено важни характеристики до отношение на диФундаращия компонент са неговата разтворимост във вода /кръв и неговата склонност към дафузия / например изразена посредством константите на ди^узия /, които ще определят неговата скорост ша преминаване през течния носител или кръвта и неговата способност да преминава през всякакви мембрани, обвиващи диспергирания газ· Налягането, създавано от дифундаращия компонент ин виво ох що повлиява неговата скорост на дйфузия в диспергирания газ, както и неговата концентрация. Така, съгласно закона на ЯсК градиентът на концентрацията на дафундаращия компонент , съответен на разстоянието, между, например отделните микромехурчета яъвдах газ и капчиците емулсия, заед···· • в »·«Μ·· ·· • · · · · ♦· • · ··· · · ·· • · « · · ··· ··· • · · ·· ·· ····· ··
- 27 но с коефициентът на дифузия на дифуядиращото вещество в обкръжението на течна вреда, ще определят скоростта на преминаване посредством обикновена дифузия; градиентът на концентрацията се оиределя от разтворимостта на дифундяращжя компонент в обкръжението на средата и от разстоянието между отделните микромехурчета газ и капчици емулсия·
Ефективната скорости на пренаорине на дифундиращия компонент може, при желание, да бъде контролирана пооСредвтвом нагласявана вискозитета на състава на диспергираната газова фаза а / или на състава на дяфундиращия компонент, например посредством включване на едно или повече биооъвместими повишаващи вискозитета, средства, такива като контрастни средства за Рентгенови лъчи, полиетилен гликоли, въглехидрати, протеини, полимери или алкохоли в препарата·. Може, например, де са предпочита инжектирането на двата състава под формата на болус о относително голям обем / например болус с обем най-малко 20 мл в случай на пациент с тегло 70 кг /, тъй като това ще забави пълното смесване на компонентите с кръвС та / и оттук началото на нарастване на диспергярания газ/ до след навлизане в дясната кухина на сърцето и капилярите на белия дроб· Забавянето на нарастването на диспергирания газ може да бъде доведено до максимум посредством използване на течен носител, който е под границата на насищане по отношение на газовете и каквито и да е други дифундяращи компоненти, както е определено тук по-горе, например в резултат на охлаждане,
Както бе отбелязано по-горе, механизми на пренасяне, различни от дифузията, могат да бъдат включени в метода· ·· · ··
99999
9999
MB ·· •· · · • · ·· ··· ··· • ·
9999 съглася© изобретението. Така, например, пренасяне може също да се достигне чрез хидродинамичен поток в окръжаваща течна среда) това може да бъде от значение в съдове и кажиляри, къде то може да се появи висока скорост на преплъзване на потока. Пренасяне на дифундиращия компонент към диспергирания газ може да се постигне и в резултат на процеси на сблъскване или на близки до сблъскване, например между микромехурчетата газ и капчиците на емулсията, например водещи до адсорбция на дифундиращия компонент върху повърхността на микромехурчето и / или проникване на дифундиращия компонент в микромехурчето, т.е. форма на коалесценция. в такива случаи коефициентът на дифузия и разтворимостта на дифундиращия компонент имат минимално въздействие върху скоростта на пренасяне, размерът на частичката на дифундиращия компонент / например размерът на капчицата, когато е приготвен под формата на емулсия / и честотата на ударите между мекромехурчетата и капчиците са основните фактори, които контролират скоростта и степента на нарастването на микромехурчето. Така, например, за дадено количество емулгиран дифуядаращ компонент, намаляването на размера на капчицата ще води до повишаване на общия брой на капчиците и така може да се повиши скоростта на пренасяне посредством намаляването на средното разстояние между частиците между газовите микромехурчета и капчиците на емулсията и по този начин да се повиши вероятността от сблъскване и / или коалесценция/ следване/. Трябва да се разбере, че скоростта на пренос, осъществен посредством процеси на сблъскване може значително да бъде повишена ако допълнително осцилиращо движение се придаде на газовите микромехурчета и на кадящите на емулсията на дифундиращия компонент чрез прилагане на въздейе
• · ·*···· · · ·« • · · · ·· ···· • · · · ···· « « · · ········ ···«···· • · · · · · · • · · · · · · · · · · ·· cnW · 29 ствието на ултразвукова енергия. Кмет ината на процесите на коалесцвяция, индуцирани посредством такава ултразвукова енергия монах да се отличава от кянетиката на пренасяне на дмувдиращия компонент в течен носител и/или крив, например в това, че сдецифичнихн енергийни нива могат да бъдат необходими за иницииране на коалесценцията на сблъскващите се газови микромехурчета и капчиците на емулсията. Сътветно мода да предпочитане да се избере размерът и оттам масата яа капчиците на емулсията така, че те да създават достатъчна ударна сила при сблъсък с осцилираците микромехурчета, за да индуцират коалесценция..
Както е отбелязано погоре. пропускливостта на материала, обвиващ дисдерглраната газова фаза е параметър, който може да повлияе върху скоростта на нарастване на газовата Фаза, и затова може да е желателно да се подбере дадндиращ компонент, който лесно прониква през всякакъв обвиващ материал / който може, например, да бъде полимерна мембрана или мембрана от повърхностно-активно средство, например повърхностно-активно средство образуващо монослойна или една или повече двуслойни мембрани, такова като фосфолипид /. Ние установихме, обаче, че до същество непропусклив обвивен материал също може да бъде използван, тъй като изглежда, че въздействието на ултразвука, включително въздействието на ултразвука при по-ниските и по-високи честоти, които обикновено се използват при ултразвуковата диагностика в медицината / например в границите от 10 херца до 1 гигахерца, за предпочитане между 1 коохерца и 10 мегахерца / и било при непрекъснато въздействие или при обикновен или пулсиращ режим, върху комбинираните препарати на контрастно средство, съгласно изо-
9 99
9
-3Q бретевието, може само да предизвика или да повиши нарастването на диопергирания таи· Такова нарастване може, например, да бъде индуциране посредством въздействието на ултразвука, използвано, за да се осъществи изследването, или пооредством предварително локализирано въздействие, например, което се използва, за да се осъществи ефект на временно задържане на газ в микрокръвовооните съдове на даден, предварително избран, орган. Съответно, активираяетона нарастването на диопергирания газ
Сможе да бъде иидуцирано посредством прилагане на достатъчни количества на други форми на енергия, например разклащане, вибрации, електрическо поле, облъчване или бомбардиране с частици, например с неутрални частици, йони или електрони* ί
Без да искаме да се обвързваме с теоретични разсъждения може да се предположи, че това въздействие с ултразвук поне временно променя пропуокливостта на обвивния материал, способността на даузия на дифундиращия компонент в окръжаващата течна Фаза и / или честотата на ударите между капчиците ците на емулсията и обвитите микромехурчета. Тъй като ефектът С може да бъде наблюдаван прим използване на изключително £
кратки ултразвукови нулоации / например с продължителност около 0.3 микросекунди при В-начин на изобразяване или около 2 микросекунди при Доплер или второ хармонично изобразяване / изглежда невероятно да е пример на ректифицирава дадзия, при която продължителното въздействие на ултразвука предизвиква устойчиво повишаване на равновесните граници на газовите мехурчета / виж Ле»giiloa, S. € · Tie Acoustic Bubble * Acad. Рге^/1994 / стр. 379 /♦ и може да е това, че ултразвуковите пулсации разкъсват обвивната мембрана и така повишават нарастването на диопергирания газ посредством вътрешна дифузия на дифундирация компонент в газовата
Ami
Фаза*.
lio желание, или дисадгираният газ или дадидиращият компонент могат да съдържат ацеотроина смес или могат да бъдат подбрани така, че ацеотропна смес да се образува ин виво когато дифундиращият компонент се омесва с диспергирания га8. Такъв ацеотропен препарат може да се използва, например ефективно за повишаване летливостта на относително високомолекулни вещества, например халогенмрани въглеводороди, такива като фдуоровъглероди / включително перфлуоровъглероди /, които при обикновени условия са течности, така че те могат да се внасят под Формата на газ при нормалната телесна температура от 37% е Това може да бъде значително предимство по отношение на ефективната ехогенна продължителност ин виво на контрастните средства, които съдържат такива ацеотронни смеси, тъй като е известно, че параметри от типа на разтворимост във вода, разтворимост във мазнини, способност за дадзия и съпротивляемост на налягане на съединения, такива като Фдуоровъглероди, се понижават с повишаването на молекулното тегло·.
Общо, познатата естествена устойчивост на ацеотродните смеся към разслояване на техните съставки ще девяши устойчивостта на компонентите на контрастните средства, съдържащи такива ацеотропни омеси, както по време на тяхното приготовляване, така и при съхранението им и тяхната обработка и внасянето им в субекта,.
Ацеотропни смеси, полезни, съгласно изобретението, могат, например, да бъдат избрани чрез справка с литературата, отнасяща се до ацеотропя, посредством научни опити и/или с помощта на теоретични предвиждания, например, както е описано от ТапаКа във ПллЗ Phase Εφ/ί Ιιέτί a 24 /1985 /, №//'
ЩЙМЙЙЙй^ • · ······ · · ·· ··· ··· · ·· · ··· · ···· · ·· · « ···· · · · · · ······ • * · · · ·..· ···· ·····β···
-32стр. 187 -203 . от Kittel , С ♦. и Кхоемеъ ,в 10- та . -> · * ' ’ глава на ТйтмаХ Phys/cs /W.H.. Ггеемап and Co., Ню-йорк, САЩ, 1980 /, или от Неммеъ , Р. С. в глави 16 -22 на Stali&tisK МеКашМ / Tapir, TtondheiM, Norway, 1970/, съдържанието на които е включено тук за справка.
Един пример от литературата на аце отрок, който ефективно понижава точката на кипене ва компонента с по-високо молекулно тегло до по-ниска от нормалната телесна температура, е сместа в съотношение Ш j 43 тегло/тегло на 1,1,2 трихлоро-1,2,2 - трифлуорометан / т.к. 47.6 °C/ и 1,2 - диФлуорометан / т.к. 29.6° С /, описан в патент на САЩ 4055049, като ацеотроп с точка на кипене 24.9 0 С- Други примери на ацеотропни смеси, съдържащи халогенирани въглеводороди, са описани в ЕР -А - 0783017, патент на САЩ 5599783, паШГ на САЩ 5605647, патент на САЩ 6605882, патент на САЩ 5607616, патент на САЩ 5607912, патент на САЩ 5611210, патент на САЩ 5614565 и патент на САЩ 5616821, съдържанието на които е включено тук за справка·.
SiMons et al. в 1. скем. Phys. 18 /3/ /1950/, стр. 335 -346 докладва, че смеси на дерфлуоро-н.-пентан / т.к. 29°С / и н.-пентан / т.к. 36°с / проявяват широко положително отклонение от закова на Раулт; ефектът е най- изразен за приблизително еквимоларните смеси. На практика точката ва кипене на ацеотропната смес е установено, че е около 22° С или по-ниска. Смеси на перфдуоровъглероди и яенаситени въглеводороди могат общо да проявяват полезни ацеотропни свойства; силни ацеотропни ефекти са наблюдавани за омеси на такива компоненти, които имат по същество подобни точки на кипене. Примери на други перфлуоровъглерод ; въглеводо-
- 33 родни ацеотропи включват омаен на перфлуоро-я.- хексан / т,к.
59° С / и н-дентан, при което ацеотропът има точка на кипене между стайна температура и 35¾ и на перфлуоро -4 -метидавят2 - вя / т.к* 49¾ / и н,- пентан, като ацеотропът има точка на кипене приблизително 25¾..
Други потенциално полезни ацеотропни смеси включват смеси на халоетан и диетилов етер и смеси на два или по-
вече флуорирани газове, например дерфлуоронродан и флуороетая, перФлуоропродаи и 1,1,1 - триадороетан или перфлуороетан и дйфлуорометая.
Известно е , че флуорираните газове, такива като перфлуороетан, могат да образуват ацеотропи с въглероден диоксид / виж например WQ -А - 9502652 /. Съответно, въвеждането на контрастни средства, съдържащи такива газове може да доведе ин виво до образуването на трогни или до-виши ацеотропи с кръвните газове, такива като въглероден диоксид, с което допълнително да повишат устойчивостта на диопергирания газ,
Ког то двата състава на препаратите на комбинираното контрастно средство, съгласно изобретението, трябва да бъдат въведени едновременно те могат, например, да бъдат инжектирани а отделни спринцовки при използване на подходящи куплиращи средства или могат предварително да бъдат смесени, за предпочитане при контролирани условия, така че да се избегне предварителното нарастване на микромехурчетата.
Съставите, предназначени за омесване преди едновременното въвеждане, могат предварително да бъдат съхранявани в подходящ оъде или в многодамеряи устройства. Така, например, съставът на газовата дисперсия или на нейния сух предшественик / например , който съдържа лиофилизиран
- 34 остатък на суспензия на газови микромехурчета в съдържаща амфифилен материал водна среда, по-специално където амфйфилиият материал се състои по същество предимно от фосфолипид / например , най-малко 75 >, за предпочитане изцяло /, включващ молекули , които имат индивидуален чист общ / например, отрицателен / заряд, може да се съдържа в първа камера, такава като ампула, към която е здраво прикрепена спринцовка, съдържаща състава на дафундиращия компонент; от_ ворът на спринцовката е затворен, например с мембрана или със запушалка, за да се избегне предварителното смесване. Работата на буталото на спринцовката разкъсва мембраната и става причина съставът на дифундиращия компонент да се смеси с компонента на диспергирания газ или да се смеси о неговия възстановен предшественик; последвано , ако е необходимо или желателно, от разклащане и / или разреждане, след което сместа може да се изтегли/отсспринцовката,/например / и да се въведе в организма на субекта.
Съответно, двата състава могат да бъдат съхраф нявани в една затворена ампула или спринцовка, като са разделени помежду си посредством , например мембрана или ££таU; повишено налягане от пара или газ може да бъде приложено било към единия от съставите или към двата. Разрушаването на мембраната или запушалката, например с помощта на игла за подкожна инжекция, която се поставя в ампулата, води до смесването на двата състава; по желание смесването може да бъде ускорено чрез разклащане с ръка, след което сместа може да бъде изтеглена и инжектирана на пациента. Подобно могат да бъдат използвани и други решения, например, при които ампула, съдържаща сух предшественик за състава на газовата
- 3δ дисперсия е снабдена с дърва спринцовка, която съдържа флуид за повторно дисдергиране на споменатия предшественик и втора спринцовка, съдържаща състава на дифундиращия компонент, или ори които ампула, съдържаща състава на дифундиращия компонент, отделен с мембрана, и състава на сухия предшественик за газовата дисперсия, е снабдена със спринцовка, която съдържа Флуид за повторно дисдергираие на последния·
Кри изпълнения на изобретението, при които съставът на газовата дисперсия и състава на дифундиращия компонент се омесват преди въвеждането в организма, било в етапа на тяхното приготвяне или впоследствие, сместа обикновено се съхранява при повишено налягане или понижена температура, така че налягането на дифундиращия компонент да е недостатъчно за осигуряване нарастването на диодергирания газ. Активирането на нарастването на диодергирания газ може да бъде инициирано просто посредством освобождаване на свръх налягането или посредством нагряване до телесна температура, което ще бхдк последваш ояедвввеждането на сместа в организма или С до желание може да се осъществи преварително нагряване на сместа, непосредствено преди приложението й·
Кри реализации на изобретението, дри които със- ! тавът на диодергирания газ и съставът на дифундиращия κόμποι нент се внасят поотделно, разликата във времето между двете ϊ
приложения, може да бъде използвана, за да се повлияе участъка от тялото, в който се желае да се появи предимно нарастването не ди оперираната газова фаза· Така, например, дифундиращият компонент може да бъде инжектиран дърво и да бъде оставен да се концентрира в черния дроб, с моето да се подобри изображението на този орган дри последващото инжектиране на • · · ··· ···· • · · · · · · · · ·· · • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · · · «· · · ····· ·· ··
- 36 газовата дисперсия. Когато устойчивостта ва газовата диодерсия позволява, до подобен начин тя може да бъде инжектирана дърво я оставена· да се концентрира в черния дроб, ди^ундиращият компонент да се внесе след това, за да се повиши ехогенността на органа.
Начините за изобразяване, които могат да бъдат използвани, съгласно изобретението, включват техники за двуи три-измерно изображение, такива като В-начин за изобразяване / например при използване на варираща с времето,амдлиС туда на сигналната крива, създадена от основната честота на излъчвания ултразвуков импулс, от суб-хармонични или по-висаш негови хармонии или йт сумарни или различна честоти, произхождащи от излъчвания импулс и такива хармонии, като изображенията, създадени от основната честота или нейната вторична хармония, са предпочитани /, цветно Додлерово изображение, Додлерово амплитудно изображение и комбинации на последните две методики с която и да е от другите, описани догоре. За дадена доза от съставите на газовата дисперсия и на диаундиращия компонент, използването на Цветно ултразвуково Додлерово изображение, за да индуцира нарастване на диспергирания газ, бе установено, че дава по-силни контрастни ецекти по време на последващо изображение до В-начин, вероятно като резултат от използваната по-висока ултразвукова интензивност, За да се намалят ефектите на движение, успешно изображение на тъкани, такива като сърце или бъбреци, може да се постигне с помощта на подходящи техники за синхронизирани / например нагласявана към ЕКГ или дихателното движение на субекта /.· За откриване на контрастното средство също е полезно да бъж направени измерване на промените на резо i .
• ·· • ·· • · · · · · •· • · · ·
-37 нансната честота или на абсорбцията ва честота, които придружават нарастването на диспергирания газ.
Трябва да се разбира, че съдържанието на диадергирания газ в препаратите на комбинираното кан трастио средство, съгласно изобретението, ще проявява склонност временно да се задържа в тъканите в концентрация, пропорционална на скоростта на дерфузия на тъканта в дадения орган. Съответно, когато се използват ултразвукови техники за онагледяване, такива като обичайния или хармоничен В-начин на изображение» където образът произхожда директно от интензивността на върнатия сигнал, изображенията на такива тъкани могат да се интерпретират като перфузионни карти, при които интензивностί та на изобразения сигнал е пункция на местната перфузия. Това е противно на изображенията, получени при използване на свободяо-движеад се контрастни средства, където концентрацията на контрастното средство в даден участък и съответстващи* интензивност на върнатия сигнал зависят от по-скоро от действителното съдържание на кръв, а не от скоростта на перчузия ва дадената тъкан.
Ври изследванията на сърцето, където пер^узнойните карти произхождат от интензивността на върнатия сигнал, съгласно този начин на реализация на изобретението, може да е за предпочитане да се подложи пациента на физически или Фармакологичен стрес, за да се повиши разграничаването и така разликите в интензивностите на изображението, между нормално обливания миокард и всяка област на миокарда, захранвана от стенозни артерии. Както е познати от изображенията на сърцето с радиоактивни изотопи, такива стресове предизвикват вазодилатация и повишават кръвния поток в здравата мио···· · · кардна тъкан, докато кръвният котак в недостатъчно обливаната тъкан, захранвана от стенозна артерия е по същество непроменен, способността за артериална вазодялатация е вече изчерпана от присъщото авторегулационно търсене за повишаване на ограничения кръвен поток.
Прилагането на стрес като физическо упражнение или фармакологично посредством въвеждане на адренергични агонисти може да причини неприятно усещане, такова като болка в гърдите при група пациенти, страдащи потенциално от сърдечно заболяване, и затова е за предпочитане да се повиши перФузията на здравата тъкан посредством въвеждане на вазодилатиращо лекарство, например избрано измежду аденозин, дидиридамол, нитроглицерин, изооорбяд мононитрат, празоцин, доксазоцин, дихидралазин, хидралазин, натриев нитропрусид, пелтоксифялян, амелодипин, фелодипин, израдипин, нифедидии, верадамо, дялтиазем и азотен оксид. В случай на използване на аденозин, това може да доведе до повече от четирикратно повишаване на коронарния кръвен поток в здравата тъкан на миокарда, голямо повишаване на отвеждането и временно задържане на контрастните средства, съгласно изобретението, и по този начин значително да повиши разликата в интензитетите на върнатия сигнал между нормалната и по-малко оросената миокардна тъкан» Тъй като по същество е включен физически процес на улавяне, задържането на контрастните средства, съгласно изобретението, е много ефикасно; това може да бъде сравнено о отвеждането на белязаните радио изотопи, такива като талий 201 и технициев сестамибат, което е ограничено от малкото време на контакт между изотопа и тъканта и така може да изисква поддържане на вазодилатацията през целия период на разпределяне , шаам
- 39 на изотопа с кръвния поток / например 4 -6 минути за сциитиграфия о талий / за осигуряването на оптимален ефект. Контрастните средства, съгласно изобретението, от друга страна,
шиш нямат такива ограничения на дифузията яли пренасянето, и тъй като тяхното задържане в тъканта на миокарда може също така бързо да приключи, например посредством спиране на оъздаватта-нарастване ултразвуково въздействие, периодът на вазодилатация, необходим за постигането на изображение на перфузията на миокарда, съгласно това изпълнение на изобретението, може да бъде много кратък, например по-малък от една минута* Това ще снижи продължителността на всякакво възможно неразположение, причинено на пациентите от въвеждането на вазодилатиращите лекарства·.
От гледна точка на Факта, че необходимата вазодилатация може да бъде кратковременна, еденозинът е особено полезно вазодилатиращо лекарство, бидейки едновременно едно ендогенно вещество и притежаващо много кратковременно действие, както се илюстрира с периода му на долуразпадане в кръвния поток, само две секунди*. Съответно вазодилатацията ще бъде най-интензивна в сърцето, тъй като лекарството има достига склонност да вЖвшявв до- периферните тъкани при по-малки от Фармакологично -активните концентрации^ Трябва да се разбира, че поради този кратък живот иа долуразпадане, може да е необходима повторна инжекция или инфузия на адеяозин до време иа наблюдение на сърцето, съгласно това изпълнение на изобретението; само като пример, може да бъде направено първоначално внасяне на 160 микрограма /кг аденозин до същество едновременно с внасянето на състава на контрастното сред·· ·· ·♦····«· ··· ♦ · · · · ·· ··· ····· · · ·· • ···· · · · · · ··· ··· • · « · * ·· ··· · ·· · ···· ··
- 40 ство, последвано 10 секунди по-късно от бавно инжектиране на допълнително 160 мидрограмд/кг аденозин, например в продължение на 20 сикенди.
Пропарите на контрастното средство, съгласно изобретението, могат за предпочитане да бъдат използвани като доставящи средства за биоактивни вещества, такива като терапевтични средства / т.е. средства, които имат благоприятен ефект върху специфично заболяване в субекта, който може да бъде човек или животна/, особено до предварително планирани места. Така, например, терапевтични съединения могат да присъстват в диепвргирания газ, могат да бъдат свързани към част на обвивна стена или матрица, например посредством кова лентяи или йонни връзки, или може физически да е омесен в такъв материал, който е обвит с мембрана или е обхванат в матрица! 10ва последно решение е особено приложимо , когато терадевтичнзжо съединение и обвития или включен в матрица, материал имат подобна полярност или разтворимост»
Свойствата на подаващи се нак контрол нараства* не на диопергиранвя газ могат да бъдат използвани да допринесат за неговото временно задържане в микрокрърояоояите съдове на предварително планирана област, която представлява интерес> шш използването на въздействието на ултразвука за индуциране нарастването на газа и свързаното с него терапевтично съединение в предварително планираната структура тяхното задържане в нея е особено предимство. Локализираните инжекции на състава на дисдергирания газ или, за предпочитане, на състава на диФундиращия компонент, например, както бе описано ш-горе, може също да бъдат използвани за концентриране на нарастването на дисдергирания газ в предварително планирана област.
• ······ • · · · * · · · · · · ······ · · • · · « • · ·· ···
Терапевтичното съединение, което може по желание да бъде прикрепено към место- специфичен вектор, който има афинитет към специфични клетки, клетки или патологични места, може да бъде освободено в резултат, например ва свиване или разкъсване на обхванатия в обвивка или в матрица, материал, причинени от нарастването на диопергирания газ, от оолюбиливираие на обхванатия в обвивка или в матрица, материал, или от разпадането на мякромехурчетата или на микрочаотиците / например предизвикано от въздействието на ултразвук или посредством обръщане на концентрационния градиент на дифундиращия компонент в предварително планираната област/. Когато терапевтичното средство е химически свързано към обвивната стена или матрица» връзката между тах може за предпочитане да оъдържа една или повече лабилни групи, които могат да се отцепват за освобождаване на средството, представителни примери ва такива отцепващи се групи включват амидна, имидна» имино, еетерна, анхидридна, ацетална, карбаматна, карбонатиа, естрр марбонатва и дисулфидна групи, които могат да бъдат разградени по биологичен път ин виво, например в резултат на хидролитично и/или ензимно действие.
Представителни и неограничаващи примери на лекарства, които са полезни при този начин на реализация на изобретението» включват антитуморяи средства, такива като винкриотин, винбластин, виндезин, бузулфан, хлорамбуцо, спироплатин, циенлатин, карбоплатин, метотрекоат, адриамицин, митомицин, блеомицин, цитозин, арабинозид, арабинозил аденин, меркаптодурин, митотан, прокарбазин, дактиномицин / антиномицин 0 /, даунорубицин, докоорубицин, хидрохлорид, таксол, пликамицин, аминоглутетимид, встрамустин, фдутамид, леудро·· ···· • · · ♦ ’ · · « · · · · · · ·· · • ···· · · · · · ··· ··* « · · · · · * ··» « »···· · · * *
- 42 i лид, мегестрол ацетат, тамоксифвя, тестолактон, трилоотая, амоакрин/ м- №№ /, аспарагиназа / 1·- аопарагиназа /, етопозид, интерфероя а-2а и 2 кръвни продукти, такива като хематопорфирини или производни на изброените ш-rope j модификатори на биологичния отклик, такива като лурамилпедтиди| противогъбичяи средства, такива като кетоконазол, нистатин, гризеофулвин, флуцитозин, миконазол или ам^отиришш В$ хормони или аналози на хормони, такива като растежен хормон, меланоцит -стимулиращ хормон, еотрадиол, беклометазон дипропионат, бетаметазон, кортизон ацетат, дексаметазои, флуяизолид, хидрокортизон, метилпреднизожн, параметазон ацетат, преднизолон, преднизон, триамкияолон или фдудрокортизон ацетат j витамини, такива като цианокобаламин или ретиноиди; ензими, такива като алкалин Фоофатаза или манганов перокоид дисмутазв| антиалергичня средства, такива като амелексанокс> аятикоагулиращи средства, такива като варфарин, фенпрокоумон или хепарин| антитромбоцитни средства| циркулаторни лекарства, такива като пропранолол; метаболитна потенциатори, такива като глутатион| аятитубиркуловни средства, такива като пара- аминосалицилова киселина, изоииазид, капреомицин сулфат, циклохексин, етамбутол, етионамид, пиразинамид, рифам* пия или стрептомицин сулфатj антивирусни средства, такива като ацикловир, амантадин, азадотимадин, рибавирин или ввдарабин; дилатиращи кръвоносните съдове, средства, такива като дилтиазем, ницедишан, верапамил, еритритол.тетранитрат, ивосербид динитрат, нитроглицерин или пентаеритритол тетранитрат} антибиотици, такива като дапеон, хлорамфеникол, яеомицян, цефаклор, цвфадрокоил, цвфалексин, цвфрадин, еритромицин, кшдамицян, ляикомицин, амоксицилин, амдицилин, ба·· камдищшн, карбеницилин, диклоксадилии, цжклацижн, шн клоксацилия, хетацилин, метицалш, набилия* пеницилин или тетрациклин; противовъзпалителни средства, такива като дифлунизал, ибупробен, индометацин, меклефенамат, мефевамсва киселина, надрокоен, фенилбутазон, пироксикам, телметив, аспирин или салицилати; антипротозийни средства, такива като хлорокин, метроиидазол, хинин или меглумвд аятимонат; противоревматични средства, такива като девициламив; наркотици, такива като парегорик; опиата, такива като кодеин, морфин Q или опиум; сърдечни гликозиди, такива като дезланезид, дигитоксин, дигоксин, дигитални или дигиталис; невромускулни блокери, такива като атракуриум мезалат, галамин триетиодид, хексафлуоренов бромад, метокурин йодид, данкуронизв бромид, оукцинилхолин хлорид, тубокурарин хлорид или векурониев бромид; успокоителни средства, такива като амобарбитал, амобарбитал натрий, адрофарбитал, бутабарбитал натрий, хлорал хидрат, етхлорвинол, етинамат, флуразепам хидрохлорид, глутетимид, метотримепразин, хидрохлорид, метидрилон, мадазолам ф хидрохлорид, паралдехид, дентобарбитал, секобарбитал натрий, талбутал, темазедам или триазолам; местни обезболяващи средства, такива като бупивакаин, хлоропрокаин, етвдокаин, лидокаин, мепивакаин, дрокаин или тетракаин; общи обезболяващи средства, такива като дроперидол, етомидат, фвнтанил цитрат, о дроперидол, кетамин хидрохлорид, метохекситал натрий или тиодентал и теувяевтзвдвачввтично приемливитеожн / сояу/мкрпример присъединителни соли с киселини, такива като хидрохлорид или хидробромид или основни соли, такива като натриева, калциева или магнезиева соли/ или техни производни / например ацетат и/; и радиопрепарати, например, съдържащи бета- излъчватели, От особено значение са антитромботичните средства, такива •••е · ·
- 44 като витамин К антагонисти, хепарин и средства с хедаривоподобно действие, такива като антитромбин Ш, далтедарин и ежоксапарин; инхибитори на агрегирането на кръвните плочки, такива като тихлопидин, аспирин, дадиридамол, илодрост и абциксимаб; и тромболитнчни ензими, такива като стрептокиназа и длазминогенен активатор· Други примери на терапевтични средства включват генетичен материал, такъв като нуклеинови киселини, РНК и ДНК от естествен и синтетичен произход· включително рекамбинантиа РНК и ДНК· ДНК кодираща някои протеини може да се използва за лечение на много различни типове заболявания· Например, тумор некроаис Фактор или интерлевкин -2 могат да бъдат осигурени за лечението на напреднали тумори< тимидян канава може да бъде осигурена за лечение на рак на яйчниците или на мозъчни тумори; ивтерлевкин -2- може да бъде осигурен за лечението на невробластома, злокачествени тумори или рак на бъбреците; и интерлевкин -4 може да бъде осигурен за лечението на рак·
Препаратите на контрастните средства, съгласно изобретението, могат да бъдат използвани като носители повишаващи-контраста средства за диагностични методики, различI ни от ултразвуковата, например о Рентгенови лъчи, светлинно изображение, магнитен резонанс и, по-специално за средства, предназначени за сцинтиграфия· Съставите с контролирано нараства не на диспергираната газова фаза могат да бъдат използвани I за позициониране на такива средства в областите, които представляват интерес , в тялото на субектите, например при из- !
ползване на въздействието на ултразвук върху предварително J планирания орган или тъкан за индуциране на желаното контролирано нарастване и временно задържане на средството, като '» |ГПТ1ЛЦИД
• · ·· ···« ·· ·· ··» · · · · · ·* • · · 9 · 999 9 · ♦9
9999 999 9 9 999999
9 9 9 9 99
999 9 ·· ····· ··
- 45след това онагледяването може да се осъществи при използване на подходящи не-ултразвукови методики.
Препаратите на контрастни средства, съглаоно изобретението, могат също да бъдат използвани като носители на терапевтично активни вещества, които не е необходимо да се освобождават от препарата, за да проявят техния терапевтичен ефект, Такива препарати могат, например, да включват радиоактивни атоми или йони, такива като бета- излъчватели, които С проявяват локализиран ефект на излъчване на радиация, след нарастване на диспергираната газова фаза и временното задържане на средството в предварително планираното място,. Трябва да се разбира, че такива средства за предпочитане би трябвало да бъдат така замислени и осъществени, че последващо свиване или прекъсване на задържането на диопергираната газова фаза да не се появява докато желаната терапевтична радиационна дозировка не се въведе в организма.
Препаратите на контрастно средство, съгласно изобретението, могат допълнително да проявяват терапевтични свойС Q,Ba сами по себе си. Така, например, диспергираният газ може да бъде насочен планирано към капилярите на тумори и може да действа като токсично клетъчно средство посредством блокиране на такива капиляри. Така е възможно посредством прилагане на локализирана ултразвукова енергия да се подучи контролирана и локализирана емболия $ това може да има значение само по себе си или в комбинация с други терапевтични мерки. Концентрацията на диспергиран газ в капилярите може също да повиши абсорбцията на ултразвуковата енергия при хипертерммчна терапия! това “О-0 Да се използва при, например, лечение на чернодробни тумори.
• · ·· ···· ·· ·· ··· · ♦ · · · ·· • · · 4 4 ··· · · ·* • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · ·· ··· · ·· ···99 99
- 46 Въздействието с относително високо енергиен / например 5 W / фокусиран ултразвуков лъч, например при
1,5 Ш!ж , може да бъде подходящо ври такива приложения»
Трябва да се разбира, че настоящето изобретение обхваща и препаратите, съдържащи водна среда с диодергирана в нея газова фаза и състав, съдържащ дифундиращ компонент като основни състави и до тяхното приложение за цели, които не са свързани с изобразяване на органи.
Следните неограмчаващи примери служат за илюстриране на изобретението.
1ШЖР 1 .- Мг ШАР АТ И а/ Двсмроия на гааообвавеи иявалуоробутан
Хвдриран фоофатидилоерив / 100 мг / в 2 ^-ен раз твор на пропилея глимол в пречистена вода / 20 мл / се нагрява до 80°С в продължение на Ь минути и подучената в резултат дисперсия се оставя да се охлади до стайна температура в дродъж жение на една нощ. ЕДномилилитрови порции се прехвърлят в двумилилитрови ампули и пространството над всяка порция се продухва о газообразун дерфдуоробутан, след което ампулите се разклащат в продължение на 46 секунди при използване на
К
Espe СарШх смесител за стоматологични материали, което води в резултат до получаването на млечно беля дисперсии на микромехурчета със средно обемен диаметър от Ь.0 микрометра, измерен при използване на Coulter Counter / всички измервания на споменатия апарат са направени при стайна температура при използване на инструмент, снабден с SO микрометра процеп,и който има граница на измерване 1 -30 микрометра} Isoton II е използван като електролит /
Ui-=- --он i «r
• • е ···· ·· ♦ ·
• • • • • · • ·
* • • • ··· • · • ·
···· • · • • 9 ··· ···
• • • • • •
• • ·· ··· ·· ··
- 47 б/ Дисперсия на лиофилизираяа дисперсия на газообразен
ВШШВЗХШ
Дроба от млечнобялата дисперсия, получена в Пример 1 /а/, се промива трикратно с центрофугиране и отстраняване на иифранатанта, след което се прибавя равен обем от 10 % -за разтвор на захароза* Получената в резултат дисперсия се лиофилизира и след това се диопергира отново в дестилирана вода до получаването на млечно бяла дисперсия на микромехурчета със средно обемен диаметър 3.5 микрометра, измерен при използване на Coulter Covulex .
в/ Емулсия на 2 -метилоутаа
Хидриран фосфатидилсерин / 160 мг / в пречистена вода / 20 мл/ се нагрява до 80°С в продължение на 5 минути и получената в резултат, дисперсия се охлажда до 0°С в продължение на една нощ. 1 мл от дисперсията де прехвърля в двуглилялитрова ампула, квм която се прибавят 200 микролитра 2 метилбутан / т.в». 28 0 С /. След това ампулата се разклаща в продължение на 45 секунди при използване на СарШх® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при 0°С, когато не се използва. Средният обемен диаметър на капчиците на емулсията вв е 1.9 микрометра, измерен при използването на Coulter Counter ·
Методиката от Пример 1 /в/ се повтаря с изключение на това, че 2-метилбутанът се заменя с дерфлуоропентан /т.к. 29° С /. Така получената емулсия на дифувдиращ компонент се съхранява при 0°С, когато не се използва.
..I • · · · · ··· · · · · • ···· · · · · « ··· ··· • · · · · · · ··· · ·· ··· ·. ··
- 48 л/ 2 -хлоро -1,1,2 - трифлуороетил дифлуорометил етерна
Методиката от Пример 1 /в/ се повтаря с изключение на това, че на мястото на 2 -метилбутан се използва 2 хлоро -1,1,2 - трифлуороетил двфдуорометил етер / т.к^ 55 57° С /· Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява ири 0°С , когато не се използва, е/ 2 -бромо -2 - хлоро -1,1,1 - трифлуороетанова емулсия
С Методиката от пример 1 /в/ се повтаря с изключение на това, че 2 -метилбутан се замества с 2 - бромо-2 хлоро -1,1,1 * трифлуороетан / т.к. 49° С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0 0 С , когато не се използва,
V......1...........г.
е^лсия
Методиката от Пример 1 /в/ се повтаря с изключение на това, че на мястото на 2 -метилбутан се използва 1 ® хлоро- 2,2,2 -трифлуороетил далуорометилов етер / т.к. 49°
С /. Така получената емулсия вал дифундиращ компонент се съхранява при 0иС , когато не се използва.
з/ ^ВЩЛЛ.ЛА...........
Обвити с човешки серумен албумин газ-съдържащи частици на полимер, приготвен1 “WSKc / 16 - хидроксихексадиканоат / и адяпоил хлорид, получен съгласно Пример /За/ на wo -А - 9607434, /100 мг / се раздробяват в хаван и се диспергират в 0.9 % -ен воден разтвор на натриев хлорид / 10 мл/
- 49 посредством разклащане на лаборатарна клатачна машина в продължение на 24 часа.
и/ Диопевсм ва гад/еммйид pojwwp
Обвити с желатин газ-съдаржащи частички от полимер, приготвен от етилиден бис / 16 - хидроксихексадеканоат/ и адипоил хлорид, получен съгласно пример 3 /а/ на -А 9607434 , / 100 мг / се раздробяват в хаван и се диспергират в 0,9 %-ен разтвор на навриев хлорид / Юмл / дасреством разклащане на лабораторна клатачна машина в продължение на 24 часа.
V 2 -мвтилОутаиовазвдлоия
Методиката от пример I /в/ се повтаря о изключение на това, че емулсията се разрежда десетократно преди употреба и се съхранява в ледена баня, когато не се използва, к/ пепъдуосопеитавава емулсия
Методиката от Цример 1/г/ се повтаря с изключение на това, че емулсията се разрежда десетократно дреди употреба и се съхранява в ледена баня преди използване.
Хвдриран фосфатидилсерин / 100 мг ✓ в пречистена вода / 20 мл/ се нагрява до 80®С в продължение на 5 мин. и получената в резултат, дисперсия се охлажда до 0°С в продължение на една нощ. 1 мл от дисперсията се прехвърля в 2 млова ампула, коъм която се прибавят 100 микролитра пвр^луорон.—пентаи / т.к. 29° С /. След това ампулата се разклаща в продължение на 76 сек. при използване на CapMlx® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, който се съхранява
- δθ при О°С, когато не се използва* Среднообемният диаметър на капчиците на емулсията е 2*9 микрометра, измерен при използване на Coutlei Counter * м/ жизавмшм
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключение на това, че дерфлуородеятавът се заменя с шрщуоробутан / т*к. -2°С /* Така получената емулсия на дадундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва* я/ дерфлуородентанова емулсия* лве^й1жботка_.а_.
Хидрираи фосфатидилоерин / 500 мг/ в пречистена вода /100 мл / се нагрява до 80°С в продължение на 5 мин. и получената в резултат дисперсия се оставя да се охлади до стайна температура в продължение на една нищ.10 мл от дисперсията се дрехвълрят в 30 мл-ова ампула, кш която след това се прибавяй дер^луоропентан / 1 щ/· Получената з резултат, смес се подлага на въздействието на ултразвук в продължение на две минути до получаването на дисперсия на дипукдиращ ком· донент, в която капчиците имат среден диаметър по-малък от 1 микрометър* о/ аерфлуовоцеичаиова емулсия методиката от Пример 1 /л/ се повтаря о изключение на това, че използваният обем от пер^луоропентан се намалява до 60 микролитра. Така подучената емулсия на дафундиращ компонент се съхранява при 0°С, когато не се използва.
а/дтжо^пен,тааова_ешдсмя методиката от Пример 1 /а/ се повтаря с изклю-
ние на това, че използваният обем на дерфлуоропентан се намалява на 20 микролитра· Така получената емулаия на дйфундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва· р/ емулсия иа двсФлуородевтая : дерицгово-4 -м.т«лдевт-8 -ен.....
ZJLULZ
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключение на това, че перфлуородентанът се замества със смес от 50 микролитра перфлуоропентан / т.к. 29° С/ и 50 микролитра дерфлуоро- 4 -метилпент -2 -ен / т.к. 49°С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент ое съхранява при 0°С, когато не се използва. Среднообемният диаметър на частичките на емулсията е 2.8 микрометра, измерен при използване на Cootiex Counlex.
е/ емулсда на пеммойотт^Д.........? Д.^2В..-_хеж^^от^н^^
X-M-JlXLZ
Методиката от Пример 1/л/ ое повтаря с изключение на това, че перфдуородентанът се заменя със смъс от 50 микролитра дерфлуоропентан / т.к. 29°С / и 50 микролитра 1Н, 1Н, 2Н -хедтафлуородент -1 -ен / т.к. 30 -31° С /. Така получената емулсия на дадндаращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва.
*/
Фосаатидалхолин ι мотеа^илфо^^
Методиката от Пример 1 /л/ ое повтаря с изключение на това, че хидрираяият фосфатидилсерин се замества с със смес от диотеароилфоофатидилхоллн / 5о мг / и дистеароилфоофатидилсерин , натриева сол / 50 мг/. Така получената емулсия на дифундиращ компонент ое съхранява при 0°С , когато не β · ······ · ♦ ·· ··· · · · · · ·· ··· · · · · · · · ·· • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · ·♦ ··· · ····· · · · ♦
-62 се използва» у/ емулсия на пемудоводант t давате.....-Л^^и дпем -2<н /.....а,........и.....ζ
Методиката от Пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че пурфлуоропентанът се заменя със омес от 50 микролитра пе^1луоропентан / т.к» 29®С / и 50 микролитра перфдуоро -4 - метилпент -2 -еМ / т.к. 49° /. Така получената емулсия на дмфундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва. Среднообемният диаметър на капчиците на емулсията е 2,8 микрометра, измерен при използване на СоиНех Counter .
.....ΖΑ...1ΧΖ
Методиката от пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че пентафлуоропентанът се заменя със с^с от 50 микролитра иерфлу^роиснтан / т.к. 29°С / и 53 микролитра 1Н, 1Н,2Н - хептачлуоронент -1 - ев /т.к. 30 -31° С /. Така получената емулсия на дифундиращи компоненти се съхранява при 0° С, когато не се използва.
аерфлурродедталова...........
Фш^тидйлходия........
Методиката от пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че хидрираният фООфатидилсерин се заменя със смес от дистеароидроофатадилхолин / ЕО мг / и дистеароилфосФатидилсерин, натриева сол / 50 мг /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва* ц/ церфдуорадентаяова......ешиа стеароижосФатидилхолш ι......дасте^^
• · · · · ♦ · ··· · ·· ··· ·· ··
- 53 Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря о изключение на това, че хидрираният фосфатидилоерин ое заменя със смес от дистеароилфаофатидил холин / 75 мг / и диктеароилфоофатидилсерин, натриева сол / 25 мг/. Така подучената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0®С, когато не ое използва·
V ш йФдготшаотемосия <„л диотеароилФОСФатидилхолин tдиотеароимсфатиждгмцерод, έ.......S.......1...1.....Ζ
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключение на това, че хидрираният фосфатидилеерин ое заменя със смес от дистеаромлфосфатидилхолин / 75 мг / и дистеароилФоофатидилглицерол , натриева оол / 25 мг/. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва· «/ мрздоводвшаиом емулсия, стаби^ввана посредством хвлржвм Фосадаадмхоми t хидЕоганисаи йвттидижжмв
Z 11 t 1 Z методиката от Пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че на мястото на хидрогенирания ФОСФатидилсерия се използва 100 мг смес от хидрогениран фосфатидилхолин и хидрогениран Фоофатидилсерян /II : 1 /♦ Така получената емулсия на дифундаращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва·
ЧИШ „WWIWi .QWaW»MW
Методиката от Пример 1 /л/ ое повтаря о изключа*
посредством ддогвавои^сс^атамлхолдя t длотеароа^оо^тадил
o.Cff Z ^,,,,.1,,,,1,,/
......
- §4 ние на това, че хидрираният фос^атидилоерин се заменя със смес от дистеароилфовфатидилхолин / 75 мг / в дистеароил^осфатидилоерин, натриева сол / 25 мг/ и перфлуоронентанът е заместен с перчлуоро -4 - метилпент-2 -ен. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява дри 0°С , кога то не се използва.
к/...дежлуоромятж J......д№ЛУоро-4_-»^жент-2.-ен^а...../I..........:1У
,1................двмшжаажвджаж.....£......L.1JLZ
Методиката от Пример I /щ/ се повтаря с изключение на това, че дер^луоро -4 - метилпеит-2 - ен се заменя със смес от 50 микролитра дерфлуороденган и 50 микролитра перфлуоро -4 -метилаент- 2 -ен. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при Q° С , когато не се из ползва.
и/ дерц-дуороцеатаи I цеирлуово-ч -нтлдми-З -енова /III/ ецулаая, отаоамвдраиа иоомдотвом лиетеаооил дорцотимиоголии
1... .А»РтШЙ.ШЗДИШ«Д™Цег°Д./ .¾ ..· λ.Ζ
Методиката от Пример 1 /к/ се повтаря с изключение на това, че натриевата сол на дистеароилросфвтидилсврина ©е заменя с натриевата сол на диствароилфосфатидилглацерая. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява дри 0°С, когато не се използва.
ί ί .· ί ί я ’ / ......I......даваше,
Хидриран фосфатидилсерин /100 мг / във воден разтвор на глицерол / 5.11% / /пропилея гликол / 1,5 % / /20 мл/ се нагрява при 80°С в продължение на 5 мин., и получената в резултат, дисперсия се охлажда до 0°С в продължение на една нощ.
мл от дисперсията се прехвърля в 2 мл-ова ампула, към която
- 65 · се прибавят 100 микролитра дерфлуородекалин / т.к. 141-143° С /, наситен е перфлуоробутаи / т.к. -2° С /· Ампулата след това се разклаща в продължение на 60 сек. при използване на СарШх® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при 0°С , когато не се използва.
аа/
Методиката от пример 1 /я9/ се повтаря с изключение на това, че перфлуородежалинът, наситен с перфдуоробутан,
се заменя с перфлуородекалин, наситен с пер^луоропропая / т.к.
- 39° С /. Така подучената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва.
аб/ пенлуо^одекалир...,,.)..............серен......
Методиката от Пример 1 /я9 / се повтаря с изключение на това, че перфлуородекалинът, наситен с перфлуоробутан, се заменя с перфлуородекалин, наситен със серен хекоафлуорид /т.к. - 64° С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва.
£L=1SL£.
Един милилитър дисперсия от Huoxad PC -170 С / 200 мг / в пречистена вода / 20 мл / се прехвърля в 2 млова ампула, към която се прибавят 100 микролитра перфлуорон·. — пентан. След това ампулата се разклаща в продължение на 75 сек. при използване на Ca|#ix® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при 0°С , когато не се използва.
аг/ .....
Ш..............1................
100 микролитра от 10 Hi Flptoni © Т 68 се прибавят към 1> ея Писпаб IC -1700 и 700 микролитра пречистена вода· Получената в резултат, смес се прехвърля в 2 мл-ова
ампула, кам която се прибавят 100 микролитра дерфлуоро-н. пентав· Ампулата след това се разклаща в продължение на 75 сек. при използване на СарШх® до получаването на емулсия на дйфундиращ компонент, която се съхранява при 0°G, когато не се използва. Проба от тази емулсия се прехвърля в затворена с пластмасова запушалка, ампула / 2.8 мл /, която след това се подлага на въздействието на ултразвук във водна баня в продължение на 2 минути / импулс на ултразвука ι 1 на секунда /· Среднообемният диаметър на частичките на обработе ната с ултразвука, емулсия е 0.99 микрометра, измерен при използване на СоуШт Counter · «д/ деод-луородеятаиова емулсия, смйадамвава q Pb>waic
F68 1 Jbjotad ic -I70C в падуадва здад хомагевадвиак
Един иалилитър 10 >-ев piu^ouio Г 68 разтвор се прибавя към 2 мл 1% -ек Huotad IC -170С и 7 мл пречисте на вода, след което към получената в резултат, смес се прибавя 1 мл перфлуоро-н.-пентан. Така получената дисперсия след това се хомогенизира с помощта на ротор/отатор хомигеяизираие в продължение на 2 минути при 23000 об./мин. Получената в резултат емулсия се прехвърля към затворена о пластмасова запушалка, ампула / 10 мл / и се подлага на въздействието на ултразвук във водна баня в продължение на 2 минути / импулс на ултразвука : 1 на секунда/.
ае/ дерфлуородентанова емулсия
Хидриран фОСФатидилсерин / 250 мг / в пречиста-
* · • 9 · ·
- & на вода /100 мл/ се нагрява до 80°С в продължение на 5 минути и получената в резултат, дисперсия се охлажда до 0°С в продължение на една нощ. 1 мл от дисперсията ое прехвърля в 2 млова ампула, към която ое прибавят 100 микролитра
I ·· >' · i I пер-
флуоропентан. Ампулата се разклаща в продължение на 75 сек. при използване на СарШх ® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при 0°С, когато несе изпод зва.
@ж/ вм......
Проба от млечнобялата дисперсия от Пример 1 /а/ ое промива трикратно посредством центрофугиране и отстраняване на инфранатанта, след което ое прибавя равен обем от 10 $ тна захароза, под формата на разтвор. Подучената в резултат, дисперсия се лиофилизира и след това се диопергира отново в дестилирана вода, до получаването на млечно бяла дисперсия на микромехурчета, със среднообемен диаметър 2.6 микрометра, измерен при използване на Coullet Counter ·
С а»/ жашаца ,дадмия)?«>у.ш..ш
Методиката от Пример 1 /а/ ое повтаря о изключение на това, че газообразният парфлуоробутан ое заменя е газообразен перфлуородропан. Получената в резултат млечнобяла дисперсия на микромехурчета има среднообемен диаметър
2.6 микрометра, измерен при използване на СоиХйг Comdex.. */ твшятиштдшвм
Хидрираният фосфатидилверин / 100 мг / в пречистена вода / 100 мл / ое нагрява до 80°С в продължение на 5 минути и получената в резултат дисперсия ое охлажда до 0° С
·· 0····· · · · · • · · ··· · · · · ··· · · · » · 4 ·· · • «··· ♦ · · · ♦ ··· ··· • · · · · · * ··· · ·· ··· ♦· · · - 56 - в продължение на една нощ. I мл от дисперсията се прехвърля в 2 мл-ова ампула, към която се прибавят 100 макролитра перфлуоропентан. Ампулата се разклаща в продължение на 75 сек. при използване на CaplHx® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при 0° С, когато не се използва. ай/ двголуомдаитаиова амудоая, стабилиаавма о B-tij 68 t «ijotad К- 170 С. дмгммм шшмрптмм
с Βχ,ϊ j 56 / 400 мг / се прибавя към разтвор на 0.1 % -ен Hvoxad IC # 170 0 /10 мл/ и се разбърква при стай» на температура в продължение на един час. 1 мл от получения в ршух резултат, разтвор се прехвърля към 2 - милилитрова ампула, към която се прибавя дерфлуоропентан / 100 микролитра/. След това ампулата се разклаща в продължение на 75 сек. при използване на QapMix А до получаването на емулсия на дафундиращ компонент, която се съхранява при 0°С , когато не се използва. ад/ ........luj.....58 . *
с rtuozad К! -170 С . приготва под мядейотвиато иа ултразвук Wij 58 / 400 мг / се прибавя към разтвор на 0.1 % -ен lluoxad IC -170 С / 10 мд/ и се разбърква при стайна температура в продължение на един час. След това се прибавя перфлуоропентан / 1 мл / и получената в резултат смес се подлага на въздействието на ултразвук в продължение на 2 мин* до получаването на емулсия на малки капчици от дифундиращ компонент.Емулсията се съхранява при 0°С , когато не се из ползва. м/ МР.. ЛУОРО -4 -матллдавт -г -.нова зкулолл Методиката от Цример 1 /&/ се повтаря с изкж-
чение на това, че перфлуоропентанът се замества от перфлуоро - 4 -метилпеят- 2 -ен / т.к. 49° С /. Така получената емулсия на дадндиращ компонент се съхранява при 0° С , когато не се използва.
а«/ IH. ХН. 2Н - «едтацдаоводмв -I -енова енудсяя
Методиката от Пример I /д/ ое повтаря с изключение на това, че перфлуоронентанът се заменя с 1Н, 1Н, 2Н хедтафдуоропеит -I -ен /т.к. 30 -31° С /. Така получената емулсия на дифуидиращ компонент ое съхранява при 0° С , когато не се използва.
Методиката от Пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че дерфлуоропентенът се заменя с перфлуороциклопентан / т.к. 27 0 С /. Така подучената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не ое използва.
ас/ шмео^^
Методиката от Пример 1 /д/ се повтаря с изключение на това, че перчдуоропентанът ое заменя о нерфлуородиметил циклобутан / смес от 1,2 - и 1,3 - изомери, т.к. 45^
С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0° С , когато не се използва.
девтан
4.71 г / 0,014 мола/ перфлуоро-н. -хексан / т.к.
0 С / / TlVoxocheM L 14. / и 0.89 г / 0.012 мола / н.дентан / точка на кипене 36 °C/ /TloKa Ав /, се смесват в ампула до получаването на ацеотропна смес, която може лесна да кипи при 35 0 С · В друга ампула, ое нагрява до 80° С в
ФООфатидилсерин / 100 ·« ··*· • · *♦
9 « ♦··· ···· 999 ·· « 9 99999 ·« ·♦ « ··
9· ···9 99
9·
- 60 продължение на 5 минути хидрогениран мг / в пречистена вода / 20 мл / и получената в резултат, дисперсия се охлажда до Стайна температура · 1 мл от дисперсията на фосфатидила се прехвърля в 2 мл-ова ампула, към която се прибавят 100 микролитра от ацеотрапната смес. След това ампулата се разклаща при използване на CapMix® до получаването на емулсия на дифундиращ компонент, която се съхранява при стайна температура, когато не се използва.
ар/
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключение на това, че перфлуородентанът се заменя с аерфдуородиметилциклобутан / над 97 % 1.1 - изомер, и остатъкът до 100 % са 1,2 - и 1,3 - изомери /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0° С , когато не се използва, ас/ °№ЖтЖв.ЯМ.
ние сан
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключена това, че перфлуоропентанът се заменя с перфлуорохек/ т.к. 57 0 С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0° С, когато не се използва.
«т/ втдусвомметдлаиклоСутявов. смулмл . стабилизирана о а-луорираио вовмишоотвс- автздво средство
Методиката от Пример 1 / ар / се повтаря с изключение на това, че хидрогенираният фосфатидилсерин се заменя с бяло перфлуориран дистеароилфосфатядияхолин / 5 мг/ мл / или със смес от дерфулориран дистеароилфосфатидилхолин и хздрогеииран фоофатидилоерин /3:1, е общо липидно съдържание 5 мг/мл /· Така получените емулсии на дифундиращ компонент си съхранява» при 0° С , когато не се използват.
- 61 ау/ а* ...3*3 - пелт^луотвамя^оо етерна езулсия
Методиката от Пример 1 /д/ ое повтаря о изключение на това, че перфлуородентанът ое заменя о 2, 2, 3, 3, 3 дентафлуороаромл метилов етер / т.к. 46° С /. Така получената емулсия на диФундиращ компонент се съхранява ппри 0°С когато не се използва.
«*/ 88, ЗН - длнаФЛУоссмитавова емулсия
Методиката от Пример 1 /л/ се повтаря с изключение на това, че перфлуородентанът се заменя с 2Н, ЗН декафлуоропентан / т.к. 54° С /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0° С , когато не ое използва.
goalee
Методиката от Пример 1 /ар/ се повтаря с изключение на това, че хидрираният фосфатвдилсерин се замества с лизофоофатидилхолин. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°β , когато не се използва.
ап/ .......е^ДбИЯ^..01а.0илизир.а^
......,,¾.............
/,.,,1.,..1,..¾.^
Методиката от Пример 1 /ар / се повтаря о изключение на това, че хидрогенираният фосщатидвлсерин ое замества със смес от хидрогениран Фосфатидилоерин и лизофосфатидилхолан / 1 : 1 /· Така получената емулсия на дифундиращ ком-
♦ · · · · * * ··· · ·· ··· ·· ··
- 62 понент се съхранява при 0 0 С, когато несе използва» ач/ п^луаромштиши-ообутаиова Ш1Ш1^.....стабтййвааал повърхностно- активно......средство........на база до лиетидаи......гликдл,
1Q.....QQ2
Методиката от Пример 1 /ар/ се повтаря с изклюе че ни е на това» че хидрогенираният Фоофатиднлоерин , под формата на дисперсия, се заменя о разтвор на алфа - /16 - хексадеканоилоксихакоадеканоил / - омега - метоксиполиетилен глижол 10, 000 във вода / 10 мг / мл /». Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0° С .когато не се използва» ащ/ да^луородаметижиклобутанож^мдглсия, п^ърхностао - е&тлвйО-С^да
12Ш2
Методиката на Пример 1 / ар / се повтаря с изключение на това, че хидрогенираният фосфатидилсерин, под Формата на дисперсия, се заменя с разтвор на алфа -/16 - хексадеканоилокси хексадеканоил / - омега - метоксиполиетилен гликол 10, 000 във вода / 20 мг /мл /. Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява ври 0 0 С , когато не св използва» ащ/ песфлуособутанови миксошхурчетА А обажи......с ФосФатоилт сепия и ЖВ0 - Mai долиетима
Мм смес на Фосчатидилсерин / 4.5 мг / и Mai полиетилен гликол 2 000 - дистеароил^оофатидилетаноламин
····
1.4 / -ен пропиленMb /0.5 мг / в ампула се прибавя разтвор на гликол / 2*4 % -ен глицерол във вода /1 мл Λ Дисперсията се нагрява до 80° С в продължение на 5 минути, след това се ох лажда до стайна температура и впоследствие се продухва с газообразен перфлуоробутан. Ампулата се разклаща в продължа ние на 48 секунди при използване на CapMjx® и след това се
поставя върху въртяща се маса* След центрофугиране инфранатантата са заменя о разтвор на Й6ОС в натриево-фосфатен буфер, който има pH 7.5 , след което ампулата се поставя върху въртяща се маса в продължение на няколко часа.
ба/ вбм,луаройут8вов1_мехувзд^а. обмтд е (юо^тидллоами » дадалмитоялвооФаталал втаноламаи - цолмтшм гликоа
2..098..
Към ампула, съдържаща ^оо^атидилсерин и дипалмитоил^осфатидилетаноламин - полиетилен гликол 2000 / при отношение 10 : 1 / се прибавя разтвор на 2 /- енн пропилен гликол във вода до получаването на концентрациа на липид от 5 мг/мл. Дисперсията се нагрява др 80° С в продължение на 5 минути и след това се охлажда до стайна температура, след моето горното пространство се продухва с газообразен аерфлуоробутак* Ампулата се разклаща в продължение на 45 секунди при използване на CapMix® и след това се поставя на въртяща ое маса* След промиване посредством центрофугиране и вш отстраняване на инфранатантата, ое прибавя равен обем вода, съдържаща 10 % захароза* получената в резултат дисперсия ое лиофилизира и след това се диспергира отново чрез прибавяне на вода, до получаването на млечнобяла дисперсия от микро-
• · ·
мехурчета, бб/ .....
ВМ......Д. двдтеа^оиаобф^твдлет^оламад.............-......долиев^ЖЛЖМ,.
В 000
Към ампула, съдържаща Фосфатидилсерин и дистеароилфосфатидилетаноламин - полиетилен гликол 5 000 / отношение 10 : 1 / ее прибавя разтвор на Я % -ен пропилей гликол във вода до получаването на концентрация на лидида 5 мг / мл, дисперсията ее нагрява до 80° С в продължение на 5 минути и след това ее охлажда до стайна температура, след което горното пространство се продухва с газообразен перфлуоробутан, Ампулата се разклаща в продължение на 45 секунди при използване на CapMix ® се маса. След промиване ване на инфранатантата, > полиетилен гликол.
лиофилизира и след това и след това се поставя върху въртяща посредством центрофугиране и отстранясе прибавя равен обем вода, съдържаща Получената в резултат, дисперсия се се диодергира отново до получаването на млечно бяла дисперсия от ммкромехурчета, бв / НЩИ.ЛМВИ с дврйиавобутаи шшромехурчвта . обвит» о
Фоофатядвдзедвв . и Дишо!^ом^.аитмм^т^9ддм|, ,·
Към ампула, съдържаща фоофатиди лсерин и дипалмитоилфосфатидилетаноламин - полиетилен гликол 2 000 / отношение 10 : 1 / се прибавя разтвор на 2 % -ен пропилей гликол във вода до получаването на концентрация на дивил 5 мг/ мл. Дисперсията се нагрява до 80 0 С в продължение на 5 минути и след това се охлажда до стайна температура, след което горното пространство се продухва с газообразен перфлуоробутан.
I i ι ί ? ί s ?
f
I ί>
j?
i.
• · ······ ·· ·· • · · ··· ···· ··· · ···· · ·· · • ······ · ·· ··· ··· • · · · · · · • · · · ····· ·· ·· —b5 —
Ампулата се разклаща в продължение на 45 оекунди при използване на Capiix и след това се поставя върху въртяща маса· След промиване и центрофугиране и отстраняване на инфраяатанта, се прибавя равен обем вода, до получаването на млечно бяла дисперсия от микромехурчета.
бг/
.....„ -. ателши, Д Ш......
& 000
Към ампула, съдържаща ФОСфатидилоерин и дистеароилфосфатидилетанолемин - полиетилен гликол 5 000 / отношение 10 s 1 / се прибавя разтвор на 2 % -ен пропилея гликол във вода до получаване на концентрация на липид от 5 мг /мл. Дисперсията се нагрява до 80° С в продължение на 5 минути и след това се охлажда до стайна температура, след което горното пространство се продухва с газообразен пврфлуоробутан. Ампулата се разклаща в продължение на 45 секунди при използване на CapMix ® и след това се поставя върху въртяща се маС* са· След промиване посредством центрофугиране и отстраняване на ияфранатантата, се прибавя равен обем вода, до получаването на млечно бяла дисперсия от микромехурчета, «V вер*луррод81ит»лц»клаатио»а емулсия . «,dww«pwia с.осцмгидилоасин и дииалмитоил1.оо„атидил - егаиоламин долиетилав гликол 2 000
Повтаря се методиката от Пример 1 /ар / с изключение на това, че хидрираният Фос^атидилсерин се замества със смес от хидриран ФОСфатидилоерин и дипалмитоилфосфатидмлетаноламин - полиетилен гликол 2 000 / отношение 10 : 1 /· Така
I • · · · · · • · · • · ·
- 66 получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не ое използва.
*............
с.....S9.BgMgg,ePM...........й.......ДидтеароДШЙ1РЛИ2те.Шо,Вм^· .г^.
ВЖШМЗШкоО^Ш
Методиката от пример 1 / ар / се повтаря с изключение на това, че хидрираният фосфатадилсерин се замества от смес на хвдриран фосфатидилсерин и диотеароилфосфатидил б етаволамин -полиетилен гликол δ 000 ✓ отношение 10 : 1 /.
Така жолучената емулсия на диФундиращ компонент ое съхранява при 0°С, когато не ое използва.
бя/ ляо^или8ирани ммкромехурчета. иамлиеии с веенето набутай. М0Д8ВГИВ8ИИ ОТНОВО ДО емУЛСИЯ
Проба от млечно бяла дисперсия , приготвена до описания в Пример 1 / бд/ , начин, се промива трикратно посредством центрофугиране и отстраняване на ин^ранатантата, след което ое прибавя равен обем разтвор на захароза /10 % / Получената в резултат, дисперсия се лиофилизира и след това отново ое диспергира до емулсия, приготвена до описания в Пример 1 / ор /, начин, точно преди употреба.
бз/ авадаиилирани капчици на ми
Дистеароилфоофатидилоерлн / 4.5 мг / и биотин - дипалмитоилфоофатидилетаноламин / 0.5 мг / ое претеглят в чиста ампула и към тях се прибавя 1.0 мл разтвор на 2 % -ен пропилея гликол. След нагряване до 80° С сместа • · ·· • · · ·· · ·
9·· 9 99 • 99
9 99 99
- Ь7 • ·· • ·· • · · · · * •· « « · « се охлажда до стайна температура* прибавят се 100 микролитра перфлуородиметилциклобутан и ампулата се разклаща в продължение на 75 секунди при използване на СарШх® до получаване на емулсия на дифундиращ компонент. Разредена проба от емулсията / 100 микролитра емулсия на 1 мл вода / се инкубира с излишък от авидин и се поставя върху въртяща маса. След това разредената емулсия се промива интензивно концентрира посредством центрофугиране.
c вода и αβ
6ι / IB - тмдеаяфдуооохвисанова емулсия
Методиката от Пример 1 / л / се чение на това, че перфлуоровентанът се заменя Флуорохекоаи / т.к. 71° С /. Така получената емулсия на диФундиращ компоненти се съхранява при 0°С , когато не се използва.
68/ п,вФлуороммаяом емулсия повтаря о изклюс 1Н - тридекаМетодиката от Пример 1 / д/ се повтаря с изключение на това, че перчлуоропентаньт се заменя с керч-луорохептан / т.к. 80 - 85® С /· Така получената емулсия на дифундиращ компонент се съхранява при 0°С , когато не се използва.
<3«/ вео^луавомметиаииаойяаиом емулсия с Фоои.атлдилд»рин и оуорисцтев отревтавидии
Дйствароилфосфатвдилсернн / 4.5 мг г/ и биотиндипалмитоилфосфатидилетанояамии / 0.5 мг / се претеглят в чиста ампула и към тях се прибавя 1.0 мл разтвор на 2 % ен пропи лен гликол. След нагряване до 80°С сместа се охлажда до стайна температура, прибавят се 100 микролитра дерфлуородиметилциклобутан и ампулата се разклаща в продължение на ··
- 68 7δ секунди при използване не СарЖх® смесител до получаването на емулсия на дифундиращ компонент· Разредена проба от емулсията / 100 микролитра емулсия на 1 мл вода/ ое инжубира с излишък от Флуорисцентен отрептавидин във фосфатен буфер и се доставя върху въртяща маса· Разредената емулсия след това се промива интензивно с вода и се концентрира посредством центрофугиране.
бд/
И8Я с
Проба от млечно бялата дисперсия, приготвена по описания в Пример 1 /а /, начин, се промива трикратно посредством центрофугиране и отстраняване на инфранатантата, след което ое прибавя равен обем 10 л-ен разтвор на вахароза. Получената в резултат, дисперсия се лиофилизира и след това ое диспергира отново ж дестилирана вода, точно преди употреба· «м/ дералуоиодимеялшшлиОутанола емулсия, стаоадазаваиа ш,лш»дмеад,,<иш1С11диж.вм {у,
Методиката от Пример 1 /ар/ се повтаря о изключение на това, че хидрираният фоофатидилсерин се заменя със стерилизиран разтвор на хидриран фосфатидилсерин.Така подучената емулсия на дифундиращ компонент ое съхранява при 0° С, когато не ое използва.
вя/ .М^дад2ддяа8»1. уааоу «лулмл ^иоивроия
Методиката от Пример 1 / а / се повтаря с изключение на това, че газообразният перфлуоробутан ое заменя с газообразен перфоропропан.
Ековист гранулат / Шеринг АТ / /0.25 г / се диодергира в емулсия /1.15 мл/. приготвена до описания в Пример 1 /ар/, начин.
би/ дерфлуоробхтанова.......гад.....ЖЙШМ,
Хидриран фоофатидилсерин / 500 мг / се прибавя към разтвор на 1.5 /-ен дродилен гликол / 5.11 %-ен глицерол във вода / 100 мл / и се нагрява до 80° С в продължение на 5 минути, след което получената в резултат, дисперсия . се оставя да се охлади до стайна температура. Кдномилилитровя порции се прехвърлят в 2 мл-ови ампули, горното пространство на всяка ампула се продухва с газообразни дерфлуоробутан и ампулите се разклащат в продължение на 46 секунди при използване на СарЩх® , след което ампулите се доставят върху въртяща се маса.
бр/ npenaparj^ta^HH^^ te.
Дистеароилфосфатидилсерин / 4,5 мг / и биотиядидалмитоилфосфатидилетаноламин /0.5 мг/ се претеглят в чиста ампула и се прибавя към тях 1.0 мл разтвор на 1.4 % ен пропилея гликол / 2.4%/ ен глицерол. След нагряване до 78°С сместа се охлажда до стайна температура и горното пространство се продухва с газообразен дерфлуоробутаи. Ампулата се разклаща в продължение на 45 секунди дри използване на Capiix® смесител и след това се доставя върху въртяща маса в продължение на 16 часа* Получените в резултат микромехурчета се промиват интензивно с дейонизирана вода.
бо/ • ·
- 70 Към върха ва шпатулата* виролизиран резорцинол - формалдвхид аерогелни частици / осигурени от Οχ. PeKala , Ьа^вдсв ЬИегмохе Halt ида! I bahotaloty / ое прибавят 300 микролитра вода, капчица буфер с рй 9 и 5 -10 калки 1 >- ен Plutonic F68 * Аерогедните частици се утаяват бързо , но не се следват* <п/ малки «хурздта
Каучукова тръба с вътрешен диаметър 8 мм и приблизителна дължина 20 ом се доставя вертикално в стенд, долният й край се затваря със запушалка и се напълва с дисперсия на микромехурчета, приготвена съгласно пример 1 /а / / о изключение на това, че ое използва хомогенизатор tat® ротор/статор, за получаване на дисперсията от микромехурчета/ · След два часа, спринцовка, свързана към канила, се вкарва в каучуковата тръбичка, близо до долния и край, и се взема 1 мл -ова Фракция от дисперсията на Фракционираните по- големина микромехурчета. При изследване с Coulter Counter се установява, че така подучената дисперсия на микромехурчета има ореднообемен диаметър 1.2 микро метра.
ву/ mm, ..дижмвд, в, ,§J .„•^в.лдйгт.. .дмдзд. -Z. Л. .1..¾ Z ^-ен човешки серум ое разрежда до 5 % -ен разтвор о пречистена вода. Нетнилилитрова проба от разредения албумин се разрежда допълнително ο δ %- тна декстроза / 15 мл / и получената в резултат смес се прехвърля в ампула. Горното пространство се продухва с газообразен дерфлуоробутан и ампулата се подлога на въздействието на ултразвук
3¾¾ в продължение на 80 секунди, водейки до получаването на млечно бяла дисперсия от микромехурчета.
W мсдевмд ва дукминота^улааеа С ω
Букменстерфулерен Οθθ се прибавя към 2.5 А ен човешки серумен албумин / 1 мл / в ампула от 2 мл, която се разклаща в продължение на 75 секунди при използване на CapMix® ..
<5х/ мддцмя в, гааооорздея сами хексви-луооид
Дистеероилфосфатвдилхолин $ дилалмитомлфоофа тидилглицерол / 10 : I /, са използвани за стабилизиране на микромехурчета, получени до описания в Пример 5 на УГО -А · 9409829» начин. Така 50 мг дистеароилфосфатидилхолин, 5 мг дидалмитоилроофатидилглицврол и 2.2 г полиетилен гликол 4 000 се разтварят в 22 мл трет.- бутанол при 60°С, и разтворът бързо се охлажда до - 77°С и се лиофилизира в продължение на една нощ. 100 мг от подучения в poof зултат, прах се поставят в ампула, κοτΟνгорното пространство на ампулата се изтегля въздуха и след това се напълва със серен хекоафлуорвд. Точно преди употреба се прибавя 1 мл прочистена вода до получаването на дисперсия от микромехурчета.
бц/□АЖШЗШШШЛШШ
Хидриран ФООфатидилсерин / 100 мг / вв пречистела вода / 20 мл / се нагрява до 80° С в продължение на 5 минути и получената в резултат, дисперсия се охлажда в хладилник в продължение на една нощ. 1 мл от дисперсията се прехвърля в амцула от 2 мл, към която се прибавят 100 микро• · ····«· • · · · ·· • · ♦ · · ·· · • ··<·»· ·· • · · · · • · · · ·· ··· • · · · 9 ·· · ·· ·
- 72 литра 2 -метилбутан. Ампулата се разклаща в продължение на 75 секунди при използване на СарШх ® до получаването на емулсия ва дйфундиращ компонент, която се съхранява при 0° С , когато не се използва.
бч/
Проба от млечно бялата дисперсия от пример /а / се промива трикратно посредством центрофугиране и отС страняване на ивфранатантата, след което се прибавя равен обем от 10 % -ен разтвор на захароса. Получената в резултат дисперсия се лиофилизира и след това се диспергира отново в 0.1 й-ен разтвор на натриев бикарбонат.
бц/ вемдаосюбутавова гшюва диодевоня
Дисперсия на пер^луоробутан, газ седриготвнлв по описания в Пример 1 /а/, начин. Дисперсията се промива трикратно с пречистена вода чрез центрофугиране и отстраняване на ияфранатантата, до получаването на млечно бяла дисперсия
Q на микромехурчета.
в«/ деайдуорооууанова газоиа мвмвмя с чаотачм на »ляамжид
Към 1 мл дисперсия на газообразен перфлуоробутан, получена до описания в Пример 1 / бш /, начин, се прибавя 1 мл пречистена вода. pH се повишава на 11.2 о прибавяне то на амониев хидроксид и дисперсията се нагрява в продължение на 5 минути при 60°С. прибавят се непокрити частички от железен оксид / 0.3 мл, 4.8 мг желязо/мд/ и дисперсията се оставя да престои в продължение на 5 минути. С помощта на • · · ♦
- 73 солна киселина pH на средата ое понижава до 5.9, което води до получаването на кафява дисперсия, която след време дава горен слой от кафяви частици, прозрачна безцветна ин$рананта и липса на утайка.
ва/ дврцлуособутаиова гавова дсдввом о каатаци от младея оксид
Към 1 мл от дисперсия на газообразрн нурфдупробутан, приготвена по описания в Пример 1 / бщ/, метод се ί
О прибавя 0.3 мл необвити чаетид. ки от железен оксид / 4.8 мг желязо /мл/ при pH 7, което води до получаването на калява дисперсия, която при престояване дава горен слой с кафяви микромехурчета, бистър долен слои и липса на утайка. j вб/ /^.ваитоен/ s
*
Към I мл разтвор на хидрират фосфат иди лсерин в пречистена вода / · мг / мл / се прибавят 0.3 мл необвити частици от жеяезен оксид / 4.8 мг желязо /мл /, което води ί
до получаването на калява дисперсия, която след престояване
Д дава кафява утайка.
вв/ дерц.луороОутансва гавова дмдвдом с адотии от «влвввя акмд. док вит а о олавиова киовдаиа
1.3 ммола железен дихлорид с 4 Н^О 0.289 г / и 2.6 ммола железен трихлорид о 6 ΗθΟ / 0.709 г / се разтварят в 10 мл пречистена вода и 1.5 мл амониев хидроксид се прибавят след това. Получените в резултат частици от желе- ί зен оксид се промиват пет пъти с пречистена вода / 25 мл/. ί
Към частиците ое прибавя разреден амониев хидроксид и суснензията се нагрява до 80° С. Прибавя се одаинова киселина ί
9 ······ · ·· · ·«· · · · · · · ·
9 9 9 9 999 * 9 9 9
9999 9 9 9 · · ♦·♦999
9 9 ··99
999 9 99 999 9999
- 74/ 0,15 г / и дисперсията се оставя да престои в продължение на 5 минути при стайна температура, Прибавя се пречистена вода / 10 мл / и о помощта на солна киселина pH се понижава до 5.4 · Дисперсията се обработва с ултразвук в продължение на 15 минути, след което инчранантът се отстранява и частиците се суспендират в 2 -метилбутан / 5 мл / до получава нето на фина черна дисперсия.
мг дистеароил осфатидвлхолин и 2.5 мг димиристоилрозфзтидилглицерол се разтварят в 11 мл трет.-бутанол при 60°С и се прибавят 0.1 мл от железните частици, получени по-горе, заедно с 1.1 г полиетилен гликол 4 000.. Дисперсията се нагрява в продължение на 10 минути при 60° С, бързо се охлажда до - 77°С и се лиофилизира. 100 мг от лиофилизата се внасят в ампула от 2 мл, от която след това се изсмуква въздуха и се продухва двукратно с газообразен дерфлуоробутан. След това лиочилизатът се диспергира в 1 мл пречистена вода и се промива двукратно о пречистена вода чрез центрофугиране с отстраняване на инфрананта и утайката. След престояване получената дисперсия има светло сив плаващ горен слой.
Пример 2 - М.ШВ........ЙШШОВОШ......И ЛШРМШ .¾.........
.....otewag.
а/ Капка от дисперсията на перфлуоробутан, газ, от Пример 1 /а / при около 4°С се разрежда с една капка пренаоитена о въздух пречистена вода при около 4°С върху микроскопско предметно стъкло, охладено до около 4°с и се изследва при увеличение 400 пъти.. Наблюдава се , че микромехурчетата варират до размер от 2 до 5 микрометра. След това температурата се повишава до около 40°С» при което се най _ Ч-U^J l. I
·· ♦····· ·« ·· ··· ··· · · «» • · · · · · · · · 9 99
999· · 9 9 9 9 9·9999
9 9 9 9 99
9 9 99 99 999 99
- 75 наблюдава значително нарастване на размера на микромехурчетата, като до-големите микромвхурчета нарастват най- много до размер» Броятн на микромехурчетата значително се намалява след около 5 минути.
б/ *а^ка ™ 2 -метилбутанова емулсия от Пример 1 /в/, охладена в ледена баня до около 0° С, се доставя върху микроскодско предметно стъкло, охладено до около 0°С и се наблюдава при увеличение 400 пъти. Наблюдава се , че големината на капчиците от маслената фаза на емулсията варира от 2 до 6 микрометра» След това температурата се повишава до около 40°С. Не се наблюдава образуване на микромвхурчета.
в/ Проба от дисперсията на газообразен перфдуоробутан от Пример 1 / а / /0.5 мл / се разрежда с пречистена вода / 50 мл / и ое охлажда до 0°С · порция от тази разредена дисперсия / 1 мл / ое смесва с дарция от емулсията на 2 метилбутан от Пример 1 /в / /100 микролитра/. Една капка от получената омео ое доставя върху микроокодско предметно стъкло, поддържано при 0°С, чрез топлообмен и се покрива с покривно стъкло, също охладено до 0°С · Температурата на предметното отъкло постепенно ое повишава до 40°С дри използване на топлообмен. С помощта на микроскоп ое наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата, което ое потвърждава и от измерванията на големината и разпределението, направени с помощта на МаПегп Maste^^i^eO.
г/ / сравнителен/ Проба от дисперсията на газообразен дерфлуоробутан от Пример 1 /а / /0.5 мл / се разрежда с пречистена вода /50 мл / и се охлажда в ледена баня до
й-й* • · ······ · · · · ·· · · · · ···· • · * · ♦ · · · · · · · • ···· · · · · · ··· ··· • · · * · · · ···· ····· · · · ·
- 76 Ο °C ♦. Порция от тази разредена дисперсия / 1 мл / се омесва със 100 микролитра от 5 мг/ мл дисперсия на хидриран фосфатидилоерин в пречистена вода, също при 0°С. Една капка от получената в резултат, смес се поставя върху микроскорско предметно стъкло, охладено до 0¾ и се изследва при увеличение 400 пъти·. Наблюдава се, че микромехурчетата варират по размер от 2 до 5 микрометра· След това температурата се повишава до около 40°С, след което се наблюдава значително нарастване на размера на микромехурчетата, въпреки, че наС раотването е по-малко и по-бавно, отколкото това, наблюдавано в Пример 2 /в /.
д/ Проба от дисперсия на газообразен дерфдуоробутан, получена в Пример 1 /а/ се разрежда с пречистена вода / 1 I 1 / и се охлажда да 0°С. Капка от 2 -хлоро -1, 1,-
2- трйфлуороетил дачулорометил етерна емулсия, получена в Пример 1 /д / се прибавя към разредената дисперсия на микромехурчетата върху микроскопското предметно стъкло, поддържано при температура 0°С посредством топлообмен и се покрива <5 с покривно стъкло, поддържано също при 0°С. Температурата на предметното стъкло постепенно се повишава до 40°С при използване на топлообмен· С помощта на микроскоп се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата.
е/ Проба от дисперсия на газообразен перчлуоробутан, подучена в Пример 1 /а/, се разрежда с пречистена вода /1 : 1 / и се охлажда до 0°С. Капка от 2 -бромо -2 хлоро -1, 1, 1 -трифдуороетанова емулсия, получена в Пример 1 /е /, се прибавя към разредената дисперсия на микромехурчета върху микроскопско предметно стъкло, поддържано при температура 0°С с помощта на топлообмен, и се покрива е пакм- ··99
99
99
99999 9 •· ···· е 9
9999 • · • · · · • · • · • · · • · ···· • · 77 ривно стъкло, също о температура 0°С· Температурата на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С при използване на тодлообмен.
С помощта на микроскоп се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата.
ж/ Проба от дисперсия на газообразен перфлуоробутан, получена в пример 1 /а/, се разрежда с пречистена вода /I : 1 / и се охлажда до 0°С. Капка от 1 -хлоро -2, 2, 2 - трифлуороетил дйфлуорометил етерна емулсия, получена в Пример I /ж/, се прибавя към разредената дисперсия на микромехурчетата върху мимроскодоко предметно стъкло, поддържано при температура 0°С посредством тодлообмен, и се покрива с покривно стъкло, също охладено до 0°С.. Температура на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С при използване на средствата на тодлообмен· С помощта на микроскоп се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата· з/ Една капка от дисперсията на полимер / човешки серумен албумин / под формата на микрочастици /, получена в Пример 1/ з /, и една капка от емулсията на перфлуоропентан, от Пример 1 /к/, се поставят върху аиек микроокодоко предметно стъкло, затоплено до 50°С и се изследва при увеличение 400 пъти· Когато капчиците се смесят се наблюдава значително нарастване на микромехурчетата.
и/ Една капка от дисперсията на микрочастици на полимер/ човешки серумен албумин, получена в пример I /з/ и една капка от емулсията на 2 -метилбутан, получена в Пример 1 /й/ се доставят върху микроокодоко предметно стъкло, затоплено до 40°С и се наблюдават при увеличение 400 пъти· Когато капчиците се смесят се наблюдава значително, бързо и мощно нарастване на микромехурчетата·
- 78 й/ tea капка от дисперсията на микрочастици на полимер / желатин, получена в Пример 1 /й/ , и една капка от емулсията на дерфлуородентан, получена в Пример 1 /к/ се поставят върху мижросжопожо предметно стъкло, затоплено до 50°С и се наблюдават при увеличение 400 пъти. Когато капчиците се омесят се наблюдава значително нарастване на микроме хурчета та.
к/ Една капка от дисперсията на микрочастици д на полимер / желатин, получена в Пример 1 /й/ и една капка с
от емулсията на 2 -метялбутан, получена в Пример 1 /й/ се поставят върху микроокопско предметно стъкло, затоплено до 40°С и се наблюдава при увеличение 400 пъти. Когато капчиците се смесят се наблюдава бързо, значителни и мощно нарастване на микромехурчетата.
л/ 7 сравнитежа/ Една капка от емулсията на перфлуоропевтан, получена в Пример 1 /к/ се доставя върху мимроскопоко предметно стъкло, затоплено до 50° С и се изследва при увеличение 400 пъти. Не се наблюдава образуване С на микромехурчета.
м/ /сравнителен/ Една капка от емулсията на
-метилбутан, получена в Ьримвр X /й/, се поставя върху мижросмодожо предметно стъкло, затоплено до 40°С и се наблюдава при увеличение 400 пъти. Не се наблюдава образуване на микромехурчета.
и/ /сравнителен/ Една маджа от дисперсията на мижрочаотички полимер/ човешки серумен албумин, подучена в Пршер 1 /з/, се доставя върху мижроокодско предметно стъкло, затоплено до 40аС и се изследва при увеличение 400 пъти. Не се наблюдава значителна промяна.
··· ♦ + · ••φ ·*· ·· ···· • · · · • · ··· « • · · · • · · ·· ···
- 79 /о/ /сравнителен/ Една капка от дисперсията на микрочастици на полимер / желатин, получена в Пример 1 /й/, ое поставя върху микроскопско предметно стъкло , затоплено до 50°С и се изследва при увеличение 400 пъти. Не се наблюдава значителна промяна.
/п/ Една капка от дисперсията на микройш££хв с въздух, стабилизирани е тги/човешо серумен албумин, получена, както е описано в патент на САЩ 4718433, и една капка от емулсията иа 2 -метилбутан, подучена в Пример 1 /й/· се поставят върху мижроскопско предметно стъкло при температура 20°С и се изследват при увеличение 400 пъти. Когато капчиците се смесят ое наблюдава значително нарастване на микромехурчетата.
/р/ проба от дисперсията на перфдуоробутан, газ, получена в Пример 1 /а/, се разрежда о пречистена вода /1 :1/ и се охлажда до 0°С. Капка от емулсията на перфлуородекалин/ перфлуоробутан, получена в Пример 1 /щ /,се прибавя към разредената дисперсия на микромехурчета върху микроскопско предметно стъкло, поддържано при 0°С с помощта на топлообмен и се покрива с покривно стъкло, също охладено до 0°с. Температурата на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С при използване на топлообмен. С помощта на микроскоп се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата.
/с/ Проба от дисперсията на газообразен перфлуоробутан, получена в Пример 1 /а/, ое разрежда с пречистена вода / 1 : 1 / и се охлажда до 0°С. Капка от емулсията на дерфдуородекалин / перфлуоропродан, получена в Пример 1 /аа/, се прибавя към разредената дисперсия на микромехурчета върху шкросконско предметно стъкло, поддържано при 0% с помощта на то80 плообмен и се покрива с покривно стъкло, охладено също до 0°С. Температурата на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С с помощта на топлообмен. 0 помощта на микроскоп се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехур
четата.
/т/ Дроба от дисперсията на газообразен перфдуоробутая, получена в Пример 1 /а/, се разрежда с пречистена вода /1 ι 1 / и се охлажда до 0°С. Капка от емулсията на перфлуородекалин / серен хексафлуорид, получена в Пример 1 /аб/, се прибавя към разредената одс дисперсия върху микроскопоко предметно стъкло, поддържано при 0°С е помощта на топлообмея,и се покрива с покривно стъкло, охладено също до 0°С» Температурата на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С при използване на топлообмен, при което се наблюдава нарастване на размера на микромехурчетата след 4 -5 минути, макар, че нарастването е по-малко мощно и по-малко бързо, отколкото тези, наблюдавани при Примери 2 /$/ и 2 /ъ/.
/у/ проба от дисперсията на газообразен перфлуоробутан, получена в Пример Х/а/, се разрежда с пречистена вода ✓ 1 ι 1 / и се охлажда до 0°С. Капка от емулсията на перФлуородентан, стабилизиран с Plutonic 1 68 , получена в пример 1 /аг /, се прибавя върху разредената дисперсия на микромехурчета, върху микросжопско предметно стъкло, поддържано при 0° С посредством топлообмен и се покрива с покривно стъкло, охладено също до 0°С . Температурата на предметното стъкло се повишава постепенно до 40°С при използване на топлообмен· С помощта на микроскопа се наблюдава бързо и значително нарастване на микромехурчетата·
/ф/ Една капка от дисперсията на газообразен дерфлуоробутаи» получена в Пример 1 /а/, и една капка от емулсията на дврфлуородентан, стабилизиран с ВъЦ58 : JXoatad F С-170С , получена в Пример 1 /ай/, се доставят въро ху микроскодско предметно стъкло, затоплено до 40 С, и се изследват дри увеличение 400 дъти. След известно време се наб людава бавно нарастване на микромехурчетата.
/х/ Една капка от дисперсията на газообразен перфлуоробутан, получена в Пример 1 /а/ и една капка от емулсията на дерфлуородентан, стабилизиран β Вч| |Л8 t Huoxad
F С— I70C, получена в Пример 1 /ам/, се доставят върху микроскодско предметно стъкло, затоплено до 40°С, и се изследват при увеличение 400 дъти. След известно време се наблюдава нарастване на микромехурчетата.
/ц/ Една капка от дисперсията на газообразен перфлуоробутан. получена в Пример 1 /а/, и една капка от емулсията яа дерфлуоро- 4 - метилдент -2 -ен, додучена в Пример 1 /ал/ , се поставят върху микроскодско предметно стъкло, затоплено до 40°С , и се изследват при увеличение 400 пъти. След известно време се наблюдава бавно нарастване на микромехурчетата· /ч/ Една капка от дисперсията на газообразен дерФЛуоробутан, получена в Пример 1/а/ и една капка от емулсията на IH, ХН ,2Н - хептафлуоропент-1 -ен, подучена в Пример X /ам/, се поставят върху микроскодско предметно стъкло, затоплено до 40°С и се изследват дри увеличение 400 дъти. Когато капките се смесят се наблюдава значително и бързо нарастване на микромехурчетата.
/®/ Една капка от дисперсията на газообразен
4^- 82 дерфлуоробутан, получена в пример I /а/, и една капка от емулсията на дврфлуоро1далодентвн, получена в пример 1 /ан/, ое доставят върху микроскопско предметно стъкло, затоплено до 40°С и се изследват при увеличение 400 пъти. Когато капките се омесят се наблюдава значително, бързо и мощно нарастване на мик
ромехурчетата.
/щ/ 400 микролитра от дисперсията на газообразен дерфлуоробутаи, получена в Пример 1 /б/ се прехвърля в ампула от 2 мл при стайна температура и се прибавят 100 микролитра от ацеотродната емулсия, получена в пример 1 /ад/. 2дна капка от сместа на микромехурчета /емулсия се доставя върху микроскодско предметно стъкло, поддържано при 20° С, посредством етапи на нагряване/охлаждаяе. Температурата на предметното стъкло бързо се повишава до 37°С при използване на етапи нагряване/охлаадане. Наблюдава се значително, спонтанно и бързо нарастване на микромехурчетата.
/аа/ Една капка от биотинилирани микромехурчета, получени, както е описано в Пример 1 /бр/, се прибавя към капка от емулсията, приготвена по описания в Пример 1 /бз/, начин, върху микроскопско предметно стъкло, нагрято до 60°С и се изследва при увеличение 400 дьти» Наблюдава се значително нарастване на микромехурчетата и натрупване на микромехурчетата върху агрегираните капчици на емулсията.
/аб/ Микромехурчета, получени, както е описано в Пример 1 /бр/, могат да бъдат да бъдат изследвани посредством потокова цитометрия, например чрез използване на Флуорвсцентни отревтавидмнова емулсия, получена по описания в Пример 1 /бк/, начин, за откриване прикрепването на стредтавидина към биотинилираните микромехурчета» / ав/ Една капка от дисперсията на Ековист,
- 83 получена по описания в Пример 1/бо/, начин, се поставя вър
ху предметно стъкло за микроскопски изследвания и се поддържа при 37°С при използване на етапи на нагряване/охлаадне. Пробата се покрива с покривно стъкло и се доставя под микроскоди Наблюдава се значително нарастване на мехурчета· /аг/ Една капка от аерогелната дисперсия, подучена в Пример 1 /бс /, се поставя върху предметно стъкло за микроскопски изследвания и се поддържа при 3?° С ври използване на етапи на нагряване/охлаждвне. Пробата се покрива с покривно стъкло и се поставя под микроскоп. Капчица от емулсия на 2 -метилбутаи / от Пример 1 /в/ по-горе, с изключение на това, че са използвани 100 микролитра 2 -метилбутаи вместо 200 микролитра / се прибавя към ръба на покривното стъкло, така че емулсията да проникне в дисперсията на аерогела. Температурата с® повишава приблизително до 60°С, от частичките на аерогела се появяват микромехурчета.
/ад/ /сравнителен/ Една капка от дисперсията на аерогела» получена в Пример 1 /бс/, се доставя върху предметното стъкло за микроскопски изследвания и се поддържа при 20°С ври използване на етапи на нагряване /охлаждане, Пробата се покрива с покривно стъкло и се доставя под микроскоп и температурата се повишава до 60°С. Не се наблюдават микромехурчета.
/ае/ Една капка от дисперсията на микромехурчета, получена в Пример 1 /бт /, се поставя върху предметното стъкло за микроскодски изследвания» Пробата се покридаа с покривно стъкло и се поставя под микроскоп, снабден със система за нагряване /охлаждане, която поддържа пробата при • · ·· ···· • t · ·· · • · * 99 999
9999 9 9 99
9 9 99
999 9 99999
9999
9 99
9 99
999999
9· ·· ··
- 84 20° C. Една капка от емулсията на 2- метилбутан, получена в Прш-вр 1 /в/, се прибавя към края ва покривното стъкло, така че емулсията да проникне в дисперсията на микромехурчетата. lipa етапа на смесване не се наблюдава никакво нарастване на микромехурчетата. След това температурата се повишава до 40° С, след което се наблюдава значетилно нарастване на мехурче тата.
/аж/ /сравнителен/ Една капка от дисперсията на микромехурчета, получена в пример 1/бт /, се доставя върху предметното стъкло за микроскопоки изследвания. Пробата се покрива с покривно стъкло и се доптавя под микроскопа, снабден със система за нагряване/охлавдане, която поддържа температурата на пробата дри 20°С. Когато температурата се повиши до 40°С, не се наблюдава нарастване на микромехурчетата.
/аз/ Към гранулат на Кковист / шеринг АТ / върху микроокодсмо предметно стъкло се прибавя капка от разтворител за Ековист гранулат, дри стайна температура. Една капка емулсия на 2 - метилбутан, получена в Пример I /бц/, се прибавя и се изследва при увеличение 100 пъти. Когато капките се омесят се наблюдава значително нарастване на микромехурчетата.
/аи/ Една капка от Левовист ®, приготвен за инжекции и една капка от емулсията на 2 -метилбутан, получена в Пример 1 /бц/, се поставят върху микроскодско предметно стъкло при стайна температура и се изследват при увеличение 400 пъти. Когато капките се смесят се наблюдава значително, бързо и мощно нарастване на микромехурчетата.
/ ай/ Една капка от дисперсията на газообразен
·· · • · · • ···· · е е ··· · ·· ···· • · · • · ··· • · · * · · ·· ···
-85 дерФлуоробутан, получена в Пример X /бо/ и една капка от емулси ята не 2 -мвтилбутан, получена в Пример 1 /бц/, ое доставят върху микроскодско предметно стъкло при стайна температура и се изследват при увеличение 400 пъти. Когато капките се смесат ое наблюдава значително, бързо и мощно нарастване на микромехурчетата· /ак / Една капка от емулсията на 2 -мвтилбутан, !
получена в Пример 1 /бщ/, се прибавя към една капка от диодер; С оията на Пукминстерфулерен С θθ , получена в Пример 1 /бф/, j върху микроскодоко предметно стъкло при 40°Ф · Когато калj ките се смесят се наблюдава значително, мощно и бързо нарастване на микромехурчетата.
j .
/ал/ Една капка от емулсията на 2 -мвтилбутан, получена в Пример 1 /бц/, се прибавя към капка от дисперсията на серен хексафлуорид, получена в Пример 1 /б х/, върху | микроскопско предметно стъкло при 40°С . Когато капките се вмш смесят се наблюдава значително, бързо и мощно нарастване на ф микромехурчетата.
/ам/ Една капка Q.6 М~на солна киселина се прибавя към една капка от дисперсията на газообразен дерфлуоробутан във воден разтвор на натриев бикарбонат, получена в Пример 1 / бч/, върху микроскодско предметно стъкло при стайί на температура. Когато капките ое смесят се наблюдава бързо, j мощно и кратко съществуваща нарастване на микромехурчетата.
/ан/ Една капка от емулсията на 2 - мвтилбутан, получена в Пример 1 /б ц/ се прибавя към една капка от дисперсията на газообразен дерфдуоробутан с частици от железен j оксид, получена в Пример I /бщ/ върху микроокодско предметно л
• ·· ···· ♦ · • 3
• • · • • · • ·
• · • · ··· • · • ·
···· • · • • • ··· ···
• 3 • • • •
• · ·· ··· ·· ··
- 86 стъкло сри ставна температура. Когато капчиците ое омесят ое наблюдава значително, мощно и бързо нарастване на микромехурчетата.
/ао/ Една капка от дисперсията на газообразен перфлуоробутая с железни амсмдни частици , получена в Пример /ва/, се поставя върху микроскопско предметно отъкло и върху нея ое прибавя една капка от емулсията на 2 -метилбутан, получена в Пример I / бц/, при стайна температура.. Когато капките се смесят се наблюдава значително, мощно и бързо нарастване на растежа на микромехурчета!а.
/ап/ /сравнителен/ Една капка от емулсията на
-метилбутая , получена в Пример I /бц/, се прибавя към едва капка от дисперсията на частици от железен оксид, получена в Пример I /вб/ върху микроскопско предметно стъкло при стайна температура. Не се наблюдава образуване на микромехурчета, /ар/ Една капка от емулсията на 2 -метилбутан, получена в Пример 1 /бц/, се прибавя към една капка от диоО персията на газообразен перфлуоробутан, получена с> частици от железен оксид, обвити в олеинова киселина, съгласно Пример 1 /вв/, върху микроскопско предметно стъкло при стайна температура. Когато капките се смесят ое наблюдава значително, мощно и бързо нарастване на микромехурчетата.
/ ас/ 1 мл от дисперсията на микромехурчета, получена в Пример 1 /бл /, се разрежда а 50 мл вода. Една каша от разредената дисперсия се прибавя към една капка от воден разтвор на сода върху микроскопско предметно отъкло при стайна температура. Когато капките ое омесят се наблюдава значително нарастване на микромехурчетата.
/ат/ 0.4 микролитра от дисперсията на биоти-
• ·· ···· 99 ·♦
• • · • • · 9 9
• е • a ··· a a 9 9
···· a · · • 9 999 999
• • · е 9 9
• · ·· ··· • е ··
—87 — нилирани микромехурчета, получени съгласно Пример 1 /бр/ и 0.02 мл от емулсията на дерфлуородамвтилдиклобутан, получена, както е описано в Пример 1 /бз/, се прибавят последователно към чаша, съдържаща 200 мл Вотоя при 37°С при непрекъснато разбъркване. Сместа се инкубира в продължение на 20 секунди. Лъч на пулсиращ ултразвук / 10 KHz повтаряща се честота, 100 микроджаула на всеки импулс / при 2.5 MH’X се насочва през разтвора, който се наблюдава при остра странична светлина срещу черен заден фон. Веднага но пътя на лъча се наблюдава блестяща ивица от големи мехурчета.
/ ау / Идна капка от дисперсията на микромехурчета, подучена както в Пример 1 /бд/ се поставя върху предметно стъкло за макроскопски наблюдения. Пробата се покрива е покривно стъкло и се доставя под микроскопа, снабден със система за нагряваяе/охлаждане, която поддържа температурата при 20°С. Една капчица от емулсията на перфдуорсдиметилциклобутан, получена къкто в Пример 1 /ат /, се прибавя към ръба на покривното стъкло, така че дк емулсията да проникне в дисперсията на микромехурчетата. При повишаване на температурата до приблизително 60°С, се наблюдава значително нарастване на микромехурчетата.
ШМЕ.....3-..........^сш^ей^иорт_дд,го^шота.....иразпределението /а/ Дзмесваиия цря използвай, на йУц
Нарастването на микромехурчетата и разпределението на промяната в размера след смесването с дифундиращия компонент се анализират при използване на ^аПеъд
Masterьчт 1002» снабден с 45 мм обективи , които има граI
Ϊ ί
ί;:
ΜΜΜΙ
- 88 ници на измерване 0.1-80 микрометра. Клетката за проба съдържа Изотон 11 / 160 мл / и е свързана с термостатИрена баня, която работи при температура в границите от 9 -37°С. Проба от дисперсията на газообразен нерфлуоробутан, получена в Пример 1 /а/ /110 микродитра/ се прибавя към клетката за проба и след еквилибриране се прибавя парция от емулсията на 2 -метилбутан, получена в Пример 1 /в/ / 500 микролитра/. Разтворът на йзотон 12 се изпомпва през ЖеХеъ ьаег и термоотатираната баня така, че да преминава прев С мерителната клетка всеки 30 секунди. Повторни измервания се правят всеки 30 секунди в продължение на 3 минути» Температурата на разтвора на Мзотон 11 се повишава постепенно и се правят допълнителни измервания. Дисперсията на газообразен иерфлуоробутан и емулсията на 2 -метилбутана също се анализират поотделно при използване на подобни условия. Анализът на дисперсията на газообразният перфлуоробутан самостоятелно показва, че при 9°С 8< % от микромехурчетата са с размер по-малък от 9.9 микрометра; това съотношение се поСнижава до 31 >, когато температура се повиши до 67° С.
Тази промяна на температурата е придружена от съответното нарастване на пропорцията на микромехурчетата с размер в границите от 15 -80 микрометар, от 8 % до 42 %.
След смесване на дисперсията на газообразния пералуоробутан и на емулсията на 2 -метилбутана при 9°С се наблюдава слабо нарастване на размера на микромехурчетата. Повишаването на температура до 25°С води до силно нарастване на мимромехурчетата, като @1 % от микромехурчетата имат размери в границите от 15 -80 микромвтар. Понататъшното повишаване на температура води до нарастване на мик-
9 9
9 9
9
9 99
9
9
999 999 • · ромехурчетата до размери, които са извън възможностите за измерване на устройството.
Смесването на дисперсията на газообразния перчлуоробутан и на емулсията на 2 -метилбутана при 37° С води до бързо нарастване на микромехурчетата? след един цикъл на измерване от 30 секунди, 97 % от микромехурчетата имат размери в границите от 15 - 80 микрометра.
й/ Иямевваяяя пея използване иа СиШь fcullBim
Нарастването на микромехурчетата и промяната в разпределението по размер след смесването ми с дифундиредия компонент се анализират при използване на Covileb Multi*» ί~Zezt 11» снабден ο 50 микрометров процеп, и който има граници на измерване от 1 - 30 микрометра. Двата компонента на всяка проба ое прибавят към клетката за дроба, която съдържа 200 мл ihoTOH 11, предварително затоплен до 37°С, при която температура ое осъществяват измерванията. Разпределението по размер на сместа се измерва веднага и минута и половина след внасяне на пробите. След това клетката за проба се подлага на въздействието на ултразвук в продължение на една минута, при използване на 2 .25 ΜΗχ преобразувател, свързан с импулсен генератор? при енергетично ниво 100 микроджаула.
б/ /I/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример I /аж/ и на емулсията на перфлуоропентан от пример 1 /л/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след подлагане на въздействие на ултразвук. Обшта обемна концентрация се повишава от 3 % до приблизително 16 %.
мн ·«· ··· ··*· ··· · · · · · · · · · • ······ · ·· · · · · · ·
9 9 9 9 ·· • 9 9 9 ·· 9 99 9 9 9 9
- 90 б / /II/ Смесването на дисперсията на газообразния перч-луоробутан от Пример 1 /ая/ и на емулсията на перФлуоробутан от Пример 1 /м/ вода до бързо и значително нарастване на микромехурчетата^ Общата обемна концентрация ее повишава от I % до приблизително 6 %.
б/ /111/ Смесването на дисперсията на газообразния дерфдуоробутан от Пример 1 / ад/ и на емулсията на нерфлуоропентан от Пример 1 /п/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след подлагане на въздействието на ултразвук· Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 1 / до приблизително 4 %.
б/ /IV Смесването на дисперсията на газообразен перчлуоробутан от Пример 1 /ад/ и емулсията на дерфлуоропентана от Пример 1 /а е/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след подлогане на въздействието на ултразвук· Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 2 % до приблизително 8 %· в/ /V/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулси/та на перфлуоропентан / перфлуоро -4 - метилпент -2 -ен от Пример 1 /р/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след въздействието на ултразвук· Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 2 % до приблизително 4 >· б/ /У1 / Смесването на дисперсията на газообразен дерфлуоробутан от Пример 1/ ад/ и на емулсията на пер^луоропентан / 1Н, 1Н, 2Н - хептафлуородант-1 - ен от Пример 1 / о/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата·
Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 2 до приблизително 4.5
¢/ /<11 / Смесване то на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ах/ и на емулсията на перФлуоропентан от Пример 1 /т / води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след въздействие с ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 2$ на приблизително 13 %.
б/ /<111/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулсията на дерФЛуоропентан от Пример 1 / у/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след подлагане на въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава приблизително от 2 % до приблизително 13 %· б/ /IX / Смесването на дисперсията на газообразен Одфдуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулсията на перх.г· флуоропентан от Пример 1 / ф/ води до бързо и значително нарастване иа микромехурчетата след подлагане на въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава приблизително от 3 % до приблизително 15 б/ / X/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулсията на перФлуоропентав от Пример 1 /ц/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата* след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава от 3 > до приблизително 22 %.
б/ /XI / Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулсията на дерфлуородентан от Пример 1 /аи/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава от приблизи-
··· ··· ···· ··· · ···· · ·· · • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · · · ··· · ·· ··· ·· · ·
- 92 телно 3 % до приблизително 8 %· б/ /XII/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример I /ад/ и на емулсията на перфлуороде нтан : перфлуоро- 4 - метилдент- 2 -ен от Пример 1 / ч/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата след въздействието на ултразвук. Общата обемна кон; центрация се повишава от приблизително 2 / до приблизително
7.5%.
С б/ /ХШ/ Смесването на дисперсията на перфлуоробутан, под Формата на газ, от Пример 1 /ах/ и на емулI сията на дерфлуоропентан : дерфлуоро -4 -метилдент-2 -ен от
Пример 1 / ш / води до бързо и значително нарастване на мик« ромехурчетата след въздействието на ултразвук. Общата обемна км концентрация се повишава приблизително от 2.5 % до приблизии телно 7 б/ /XIV Смесването на дамшерсията на газообразен дерфлуоробутан от Пример 1 /ах/ и на емулсията ва дерФлуоропентан от Пример 1 /ав/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата. Нарастването на големината на микромехурчетата е по-мощно и по-бързо от това, което се наблюдава в Пример 3 /б/ /XV. Общата обемна концентрация се повишава от 3.5 % до приблизително 53 %.
б/ /ХУ / Смесването на дисперсията на газообразен дерфлуоробутан от Пример I /ад/ и на емулсията на перфлуоропентан от Пример 1 /а д / води до бързо и значател/ но нарастване на микромехурчетата. Общата обемна концентрация се повишава от 7% до приблизително 19 Подлагането на въздействието на ултразвук води до понататъшно нарастване на микромехурчетата, което се отчита посредством повиша-
«ЙМ /- 93 ване на общата обемна концентрация до приблизително 54.5 %.
б/ /ХП/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоронродан от пример I /аз / и на емулсията на перфлуоропентан от пример 1 /д/ води до бързо и значително нарастване на микромехурчетата, макар да не е така мощно, както се наблюдава при Пример 3 /б/ /1/. Обдата обемна концентрация се повишава от 3 > до приблизително 4.5 %·
Ц/ Смесването на дисперсията на газообразен перфлуоробутан от Пример 1 /ад/ и на емулсията на дер члуоропентая от Пример 1 /о/ води до бързо и значително нарае отваяе на микромехурчетата след подлагане на въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация се повишава от приблизително 1 > до приблизително 8 %·.
б/ / ХУ111/ Проба от дерфлуорохексанова емулсия, приготвена, както е описано в пример 1 /ас/ има обща концентрация на капчици от 8.6 обемни % и размер на капчицата -2.6 микрометрал
6//XIV ΙχροΟβ от 2. 2,3,3,3 - пентафлуороцродил метил етерна емулсия, приготвена, както е описано в Пример 1 /ау/ има обща концентрация на капчици от 4.3 % /обемни / и размер на капчицата - 1.5 микрометра.
б/ /XX/ Проба от 2Н, ЗН - декедуородентанова емулсия, приготвена, както е описано в Пример 1 /ащ/ има обща концентрация на капчици 5.6 % /обемни/ и капчицата има размер 1.9 микрометра.
б/ /XXI/ проба от перфлуорохептанова емулсия, приготвена, както е описано в Пример 1 /бй/ има обща концентрация на капчици 8.5// обемни/ и размерът на капчицата
ΜΜΜΙΜΜΜΜιι ‘imHiiMWiMi • · ······ ·· ·· ··· · · · ·♦ · · ··· · ···· ·· · · • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · ··· · ·· ·····
- 94 i'e 2.2 микрометра.
в/ Измервания цси иаьалаваие на Coullat Μιιΐί^ ΐζβτ / а отвор от 140 микрометра/
Нарастването на микромехурчетата и на промяната в разпределението по размер след смесване с дифундиращия компонент, под формата на емулсии, ое анализират дри използване на Covitto Moltί&» * 11, онабден с 140 микрометров отвор.
Границите на измерване са от 10 до 80 микрометра. Дисперсията на мехурчета и емулсията на капчици се прибавят към клетката за проба, съдържаща 200 мл , преварително нагрят, Изотон
11. Измерванията се осъществяват дри 37°С. Разпределението до големина на сместа се измерва веднага и три минути след смесването. След това пробата от разтвора се подлога на въздействието на ултразвук в продължение на 1 минута при използване на 2.25 № преобразувател, свързан към импулсен генератор. Нивото на енергията е 100 микроддаула. Разпределението до големина на сместа ое измерва 1 минута и 3 минути след въздействието на ултраздука.
в/ /1/ След прибавянето на 182 микролитра от емулсията на хептафдуоропент -1 -ен* приготвена, както е описано в Пример 1 /ац/ към 400 микролитра дисперсия ва газообразен перфлуоробутан, приготвена, както е описано в пример 1 /бл/, микромехурчетата веднага нарастват до големина и общата обемна концентрация к в границите от 10 -80 микрометра ое повишава от незначително до около 60 % / обемни/ в рамките на една минута.
в/ /11/ След прибавянето на 70 микролитра от емулсията на перфдуородимвтилциклобутая, приготвена, както е описано в Пример 1 /ац/
към 330 микролитра дисперсия на газообразун пер^луоробутан, получен, както е описано в Пример I /бл/, микромехурчетата нарастват значително по-размер след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация в границите на размер от 10 -80 микрометра се повишава от незначителна до около 14 % /обемни / в рамките на 3 минути.
в/ /111/ След прибавянето на 71 микролитра от емулсията на нер^луородиметилциклобутан, приготвена , както С е описано в Пример 1 /ац/ към 330 микролитра от дисперсията на газообразен перфлуоробутан, получена, както е описано в ^Пример 1 /бд/, микромехурчетатахж нарастват значително до размер след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация на големина в границите от 10 -80 микрометра се повишава от незначителна до около 8.6 / обемни / в разстояние на 3 минути.
ч/ /IV/ След прибавяне на 105 микролитра от емулсията на перфлуородиметилциклобутан, приготвена, както е описано в Пример 1 /ач/ към 300 микролитра дисперсия на газообразния перфлуоробутан, получена, както е описано в Пример 1 /бл/, микромехурчетата нарастват на големина след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация на големини в границите от 10 -80 микрометра нараства от 3.2 % /обемни / до около 4.8 % / обемни/ в рамките на 3 минути.
в/ Л/ След прибавянето на 105 микролитра ит емулсията на перфлуородиметилцяклобутан, приготвена, както е описано в Пример 1 /ащ/ към 300 микролитра дисперсия на газообразен дерфлуоробутан» получен, както е описано в Пример 1 /бл/, микромехурчетата нарастват на големина след въз ' я—ман)
А
действието на ултразвук. Общата обемна концентрация на големини в границите от 10 -80 микрометра се довишава от 1.5 £ /обемни / до около 2.2 % / обемни/ в рамките на 3 минути.
в/ Л1/ След повторното дисдергиране на лиоФилизиранн дер^луоробутанови микромехурчета в перфлуородиметилциклобутанова емулсия, както е описано в пример 1 /бд/ се появява везабавно повишаване на големината им. Общата обем-
на концентрация на големини в границите на 10 -80 шкрометра се повишава от незабележителна до около 60 % / обемни / в рамките на I минута.
в/ /Ш/ След прибавяне на 76 микролитра от емулсията на 1Н - тридекафлуорохексан, приготвена, както е описано в Пример I /би/ към 400 микролитра дисперсия на газообразен пер^луоробутан, получена ,както е описано в Пример 1 /бл/, микромехурчетата незабавно нарастват по големина и общата обемна концентрация на големини в границите от 1080 микрометра се повишава от незначителна до около 20 £ / обемни / в рамките на 3 минути.
в/ /Ш1/ След прибавяне на 63 микролвтра от емулсията на иерфлуородиметилциклобутан, приготвена,както е описано в Пример 1 /бм/ към 741 микролитра от дисперсията на газообразен дерфлуоробутан, получена, както е описано в Пример 1 /бл/, микромехурчетата незабавно нарастват до големина в общата вбемна концентрация на големини в границите на 10 -80 микрометра се повишава от незначителна co около 2 % / обемни / в рамките на 3 минути.
в/ /IX/ След прибавянето на 67 микролитра от емулсията на дерфлуородиметилциклобутан, приготвена, как-,=Ж
МШймкш* • · ···· • · · ·· • ·· • ·· ··· • 9 9 • · · ··· • ·
- 97 то е описано в Пример 1 /ар/, към 56 микролитра от дисперсията на газообразуя дерфлуородродан, получена, както е описано в Пример 1 /бн/ микромехурчетата нарастват до големина след въздействието на ултразвук. Общата обемна концентрация на големини в границите от 10 -80 микрометра се повишава от незначителна до около 2.7 % / обемни / в рамките на 1 минута.
- вХ Ии витро измервания на звуково затихване а/ Проба от дисперсията на газообразен дерФлуоробутан, от Пример 1 /а/ /1 мимролитър/ се суспендира в йзотон 11 / 55 мл/ ври 37°С и звуковото затихване се измерва като функция от времето при използване на два широкообхватнж преобразувателя с централни честоти от 3.5 Жг ffix зията жават овята до 5.0 при импулс- ехо методика. След 20 секунди към суоденсе прибавя дафундиращ компонент и измерванията дродълоще 120 секунди, а/ /1/ След прибавяне на 100 микролитра от е мудна 2 -метилбутан, от Пример 1 /в/, затихването веднага се увеличава но измерване максималната със сисот кълна с коефициент, по-голям от 4; точното количествене е възможно, тъ^ като затихването надвишава стойност , която може да бъде измерена темата. Ефектът продължава 50 секунди и е придружен промяна ла формата на спектъра на затихване, което значително повишаване на размера на микромехурчетата.
доказва а/ /11/ Прибавянето на 20 микролитра от емулсията на 2 -метялбутан от Пример 1 /в/ вода до постепенно увеличаване на затихването, достигаща максимум между три и четири пъта първоначалната стойност след 40 секунди и след това бързо се намалява, М тук пълната промяна във формата на сдекМЙ«Й4.
• 0 ········ ·· • · · · ♦ · · ♦ ·· ··· · ···· · ··· • ···· · · · · · ··· ··· • · · · · ·· • · · · · · ··· · · · · • 98 търа на затихване сочи изразено нарастване на размера на микромехурчетата.
а/ /Ш/ Прибавянето на 5 микролитра от емулсижхжж >а на 2 -мвгилйутан от Пример 1 /в/ води до достепенно увеличаване на затихването, достигащо максимум около 50% над първоначалната стойност, след 30 секунди и след това бавно намалява към първоначалната стойност· Преместването към пониските резонансни честоти в спектъра на затихването е индиС катор за умерено нарастване на големината на микромехурчетата· а/ /IV Прибавянето на 500 микролитра от емулсията на 2 -хлоро- 1, 1, 2 - трифлуороетил дйфдуорометилов етер, от Пример 1 /д/ води до постепенно увеличаване на затихването, достигащо максимум около 50 % над първоначалната стойност след 20 секунди и след това бавно се намалява към първоначалната стойност. Преместването към по-ниските резокансни честоти в спектъра на затихването е показател за умерено нарастване на размера на микромехурчетата,
С а/ /V Прибавянето на 500 микролитра от емуломята на дерфлуородентан от Пример 1 /г/ води до малко увеличаване на затихването· Преместването към до-ниоките резонанси и честоти в спектъра на затихването е показател за малко нарастване на размера на микромехурчетата.
За целите на контрола, прибавянето на 500 микролитра вода не води до забележима дромвна в затихването· б/ Проба от 2 -метилбутановата емулсия от Пример I /М в/ / 100 мекролитра/ се прибавя към йзотон 11 / 65 мл/ при 37°С и се измерва звуковото затихване по описания в т· /а/ по-горе , начин· След 20 секунди дроба от
•a
- 99 дисперсията на газообразен верфоробутан от Пример I /а/ / 1 мл / се прибавя към суспензията и измерванията продължават още +120 секунди.Затихването се увеличава бързо след прибавянето на газовата дисперсия, достигайки максималната възможно да бъде отчетена от системата, стойност след 20 секунди, и започва да намалява след 50 секунди.Спектърът на затихване сочи наличието на големи микромехурчета.
За целите на контрола, когато на мястото на
О емулсията на 2 -метилбутан се използват 100 микролитра вода, затихването се увеличава бързо след прибавянето на газовата дисперсия| след 40 секунди достига устойчиво ниво, което е една четвърт от това, измерено при използването на 2 -метилбутановата емулсия. Затихването остава на това ниво през остатъка от 120 секундния период на измерване. Спектърът на затихването сочи наличието на малки микромехурчета.
пНИЖР 5 Ин виво онагледяванеι'·_ηα_&ιρι<το·&&-Μ^........ошйсжя ва гааоойсаам пег^луопойузаи / опазнителекУ
О Приготвя ое спринцовка за инжекция, съдържаща дисперсия на газообразен дерфлуоробутан от Пример 1 /б/ в количество, което съответства на 2 микролитра съдържание на газ и съдържанието се инжектира в отворения гръден кош на куче, тежащо 20 кг , при използване на катетър, поставен в горния край на гневната вена. Онагледяването на сърцето се осъществява с aqueii CIM -750 скенер, при използване на проекция по средната линия на късата ос.Скенерът се нагласява да представя образи веднъж на всеки краен систол посредством егулиране към ЕКГ на гивотното. Наблюдава се ярък контраст в дясната к|М1|1а няколко секунди след инжекцията, и контраст с подобна яркост се появява в лявата
- 100 • ft ft •••ft ft · камера след 4 -5 секунди, обаче със значително затихване, което временно скрввфадните части на сърцето. Автономният цифров анализ на отразения интензитет ое осъществява на база данните от видео-контура, записан от скенера. На кратко, преходният пик на увеличаване на контраста, продължаващ около 10 секунди, започващ 3 секунди след началото на увеличаване на контраста в лявата камера е убедителен в представителната област на предната лява камера на миокарда. П№ЕР 6 - Ин виво онагледяване на сърцето на куче с ецуленя яа 2 -метилйутм/ сважителея/
Спринцовка за инжекции, съдържаща 1.0 мл емулсия на 2 -метилбутан от Пример 1 /в/ се подготвя и съдържанието се инжектира в животното, както в Пример 5. Онагледяването на сърцето ое осъществява по описания в Пример 5, начин. Не се наблюдават контрастни ефекти.
ИЖМ................В ...вило......онагледяване.....шжиа.....на .куче._с^исдереня на гааоойвааи ившлуоробутая н емулсия на 2, -метилбутан
Приготовляват се спринцовки за инжекции по описания в Примери δ и 6 , начин и съдържанието на двете спринцовки се инжектира едновременно на кучето през Х-образно свързващо устройство и катетъра, описан в Пример 5. Онагледяването на сърцето се извършва по описания в Пример 5 , начин. Увеличаването на отражението на камерите е подобно на наблюденията в Пример δ. В лявата камера на миокарда има монотонно увеличаване на интензивността на отражението в рамките на 30 секунди след достигане на контрастното вещество в кръвоносната система на сърцето». Контрастните
И.шί.ιί,ιπ,.ΐ!»! w.iwrn.».
• · ·· ···· ·· ·· ·· · ··· · · ·· • · · « · ··« » · ·· • ···· · · · · е ······ • · * · · ·9
999 · ·· 99999 99
- ш ефекти в миокарда изчезват напълно след 5 минути.
ШШЖ.....i-- ...> виво.......онагледяване ж......мм.....ж._оче..........ж«ша нацесФлуоропентан / сравнителен/
Приготвя ое впринцовка за инжекции, съдържаща 0.5 мл от емулсията на перфлуоропентан от пример 1 /г/ и оъ държанието се инжектира в животното, както е описано в привер
5. Онагледяването на сърцето се извършва , както е описано в Пример 5, В нито една област на изображението не могат да се наблюдават признаци на увеличаване на отражението.
tfiMBF 9 - 4я виво онагледяване оьацето на куче дди нанка интаязивиоот, с диод» водя иа газооОааеен дешлуовоОутаи и с емулсия ва дер^дуородентаи
Приготвят се спринцовки за инжекции, както в Примери 5 и 8 и съдържанието на двете спринцовки ое инжектира едновременно в отворения гръден кош на куче с тегло 20 кг с помощта на Х-образно овързващо приспособление и катетър, поставен в горната главна вена. Онагледяването на сърцето се осъществява с помощта на Vin(|Med СЖ -750 скенер при използване на проектиране но средната линю на късата ос. Скенерът се нагласява да сведе до минимум звука посредством намаляване на излъчвателната мощ до стойност 1 / върху скалата evB границите от 0 до 7 / и посредством получаване на изображения само веднъж на всеки краВн -систол чрез регулиране към ЖГ на животното. Наблюдаването увеличаване на контраста е такова, както е описано в пример 5, обаче е с леко увеличена продължителност в миокарда.
&Н-Х.
··
99
9 99
99
999 ··♦· ··· ··· • · · • · ··· ··
9
999
102 10... йа-шд.,аш.д«мвт.н<.дмттаии w вд
m...........
Опитът от Пример 9 се повтаря с изключение на това, че скенерът се нагласява на максимална ултразвуково въздействие на набледаваната област на тъканите. Това се постига при използване на комбинация от непрекъснато високоскоростно изобразяване и най-голяма изходна мощност / 7 върху скалата в граници от 0 до 7 /. След инжекцията, и в двете камери на сърцето се наблюдава интензивно и ярко увеличаване на контраста. Устойчиво подобряване на увеличаването на контраста се наблюдава във всички области на миокарда, като достига до интензивност на увеличаване ва контраста, доближаваща максималната степен на белота на екрана. Продължителността на увеличаване на контраста е приблизително 30 минути, докато контрастният е^ект в кръвния поток намалява до основната линия в рамките на 5 минути след инжекцията, оставяйки едно изображение с почти никакво разсейване от кръвния поток и пълно и изключително ярко периферно увеличаване на контраста на миокарда. Контрастният βψβκτ в миокарда , близо до преобразувателя не изглежда да избледнява въпреки непрекъснатата висока интензивност на въздействие на ултразвука.
1ШЕ.......ll-Jfe.....виво.....ой^ледяван^^^ ка мтевзаадоот, с диодероия ва гззоойсазав пе^луособузан и_ емммл ва ммидвоюттаа
Методиката от Пример 10 се повтаря с изключение на това, че използваната перфлуородентанова емулсия се аолу• · 99 9999 99 99
9 9 9 9 9 9 99
9 9 9 9 999 9 9 99
9999 9 9 9 9 9 999999
9 9 9 9 99
999 9 99 99999 99
- 103 чава посредством охлаждане на разтвор на полиетилен гли кол 10000 метилов етер 16 - хексадеканоилоксихексадеканоат / 200 мг , приготвен, както е описано в Пример 2 /к/ на «0 -А - 9607343 / в пречистена вода /20 мл /, прехвърляне на 1 мл-ова порция от този разтвор в ампула от 2 мл, прибавяне на перфлуоропентан / 200 микролитра /, разклащане на ампулата в продължение на 45 секунди при използване на СарШх ® и съхраняване на емулсията при 0°С, когато не се използва. Наблюдаваните увеличения на контраста в кръвта и миожардната тъкан са такива, маквите са описани в Пример 5«
.......тгле^ване......на.бъбрецин^ла[че
Използват се същите вещества и методики на инжек тжраяе, както е описано в Пример 9* Онагледява се левия бъбрек на кучето през незасегнатата аДдоминална стена при използване на същото регулиране на системата за висока мощност, както е описано в Пример 10. Централните структури на бъбрека, които включват подхранващите артерии са включени в изобразяването. 20 секунди след инжекцията, се наблюдава началото на устойчиво подобряване на увеличаването на контраста на даренхима на бъбрека, достигащо нивото на на най-голяма яркост 1-2 минути по-късно. Приемникът се премества за онагледяване на де ония бъбрек 4 минути след инжектирането. Първоначално този бъбрек има нормално без увеличаване на контраста, изображение. Обаче, прилагането на ултразвук с висока интензивност води до наблюдаване на леко повишаване на отразената интензивност жлж след няколко минути, макар, че не достига степента, която бе наблюдавана при левия бъбрек.
- 104 uP-iKEP 13- Ив >и»о онагледяване на сндиато на куче n диомвaM ва газооДраяви аерШоройти и иамалвнокомчтво дешлуоронаитаиова вюжяя
Методиката от Пример 10 ое повтаря о изключение на това, че дозата на дерфлуородеятановата емулсия се намалява до една трета. Пикът на интензивност на увеличаване на контраста на миокарда се сравнява с този, който бе наблюдаван в Дри^Р 10» яо продължителността на увеличаването на контраста на тъканите, се намалява от 30 минути на по-малко от 10 минути.
ПР
> 14 - Ии виво онагледяване в. cwuwo ма взчя при ??т»о₽«и rfiWg „ША»ЗД«е8»я я» ЛШЖКЙЛМ ,,-Ю.,Л
Методиката от Пример 10 ое повтаря при опит със затворен гръден кош. Увеличаването на контраста на миокарда е сравнимо с това, което бе наблюдавано в Пример 10, ЦРИМВР 16 - Ив виво . Colom ОоррШ онагледяване смздвио на куче о дисперсия на гааооОвааен дарндаороОутан и емулсия «а. лтжяряшш
Методиката от Пример 10 се повтаря с изключение на това, че скенерът / при режим на Coloui Oopplex / се насочва към лявата камера до време на първата минута след инжектирането, за да се предизвика растежа на микромехурчетата· След това увеличаването на контраста на миокарда е по-интензивно от това, наблюдаване в Пример 10 · . ..... · ·..
__μ —.4
QgJg......zJb.......вио„ойаглете ja ..¾¾¾¾¾.....на.муче.......g.
106 .....ш«мдлаш>а—
0.5 мл възстановена изотонично дисперсия на перфлуеррбутан - газ , приготвена съгласно Пример 1 /ад/ и 66 микролитра емулсия на перфлуоро-4 -метилдент- 2 -ен от Пример 1 /ад/ се инжектират, както е описано в Пример 10. Полученото в резултат увеличаване ва контарста в миокарда е сравнимо по интензивност с това, наблюдавано в Пример 10, но има продължителност 6 -8 минути.
ДРИМЕР 17 - Ли ваво онагледяване на хнмимнаУа област на оврцето аа муча о длспестя на гавообрааан дуачлуособуган и
Клон на завитата коронарна артерия на кучето се лигатира временно за 2 минути, след което контрастното средство се инжектира, както е опасано в Пример 10«. Увеличава0 нето на контрастта на сега хиперемния миокард е значително по-интензивно, отколкото това на обкръжаващата го нормална тъкан.
ЦРИИР 18 - Им ваво онагледяване на ctbucto иа куче о дисперсия на газообравм дерфлуоробугавиемулом на дерч,дуороммееалц1клобяал
0.5 мл възстановена изотонично дисперсия на газообразен парфлдоробутан , приготвена съгласно Пример 1 /ад/ и 66 микролитра емулсия на перфлуородиметилциклобутан от Пример 1 /ао/ ое инжектират , както е описано в Пример 10 ..
'ЙШ • · ······ ·· · · ··· ······· ··· · ···· · ·· · • ······ · · · · · ···· • · · · · ·· ··· · ·· ····· ··
- 106Получеиото в резултат интензивно увеличаване ва контраста на миокарда е сравнимо с това, което бе наблюдавано в Пример 16·
WMF 19 - 1Й.м.8а-Й8ЗДД?ДЯвад9...ВДЛШ?.Т.о см на газообразен дерфдуоробугаи и емулдия на nwuyopwwме ти лшшюбут анвимхк jsgmiiMSjigsacsjgKZiiL
0.5 мл изотонично възстановена дисперсия на газообразен дерфлуоробутан, съгласно Пример 1 /бд/ и 66 микролитра от емулсията на дерфлуородиметилциклобутаи от Пример 1 /ар/ се инжектират , както е описано в Пример 10« Полученото в резултат интензивно увеличаване на контраста на миокарда е сравнимо с това, наблюдавано в Пример 16 ·.
.....
0.02 микролитра/ кг адидинилирани микромехурчета с дерфлуоробутан, приготвени съгласно Пример 1 /бр /, и 0.2 микролитра/ кг дерфлуородиметилцяжлобутанова емулсия, получена , както е описано в Пример 1 /бз / се инжектират едновременно интравенозно на 20 килограмово анестезирано куче, като същевременно се наблюдава сърцето с помощта на ултразвук, както е описано в Пример 10. Увеличението на миокардното отражение е подоно на онова, което бе наблюдавано в Пример 10 , с изключение на това, че пикът на затихване в лявата камера е далеч по-слабо жзраден.
ПРИМЕР 21 - Ив внво онагледяване на ситно иа заек о ддоаероял иа газообразен пер^я/оробутан а деродуородиметялкаалобутаиова .мудмя
Приготовляват се една спринцовка за инжекции, съдържаща дисперсия на микромехурчета от перфлуоробутан.
·· • · • · • · · · · · • ·
107 получена в Пример 1 /бл / / среднообемея диаметър 3.0 микрометра/ в количество, съответстващ на 1 ммкролитър съдържание на газ и допълнителна спринцовка за инжекции, съдържаща 105
микролитра от емулсията на перфлуородиметилциклобутан от Пример 1 /ар/. Съдържанието на двете спринцовки се инжектира едновременно в 5 кг заек при използване на катетър, поместен в ушната вена. Онагледяване по Б-начин на сърцето се осъществява с използване на ATL HD1 -3000 скенер с F5 -3 проба, при използване на парастернална късоооова проекция пра отворен гръден кош. Резултатите са сравниме с тези, наблюдавани в Пример 18 ·
ИИЖ .¾¾ г Досмвдве иа дакамгао, предивикаио о ултразвук
Анестезиран Ново-Зеландски Черен заек с тегло кг се инжектира интравенозио с 0*04 мл о дерфлуородиметил- ' ί циклобутанова емулсия, приготвена както е описано в Пример /ар/ и едновременно с нея и с 0.12 мл суспензия от газообразни перфлуоробутан, приготвена както е носено в Пример 1 /бд/, докато левият бъбрек се онагледява с ATL HD1 3000 скенер с Р5 -3 -дроба, като скенерът е нагласен на • . ί максимална изходна мощност. Наблюдават се значително нарастване на мехурчетата и натрупване в даренхима на бъбрека. След тава 160 мг ПТС -декстран / МГ 2 ,000*000 / се разтвару в 5 мл вода и се инжектира интравенозио, и онагледяването на същото място о помощта на ултразвук продължава още минути, като скенерът ое настройва на Power Doppler* за да се повиши до максимум изходния ултразвук. След това животното сеу умъртвява и двата бъбрека се отстраняват и се подлагат на изследване с ултравиолетова светлина. НабI
• · · · · ·
- 108 людава се повишено количество Флуорисценция, като 50 -100 митрометрови петна в интерстритиума в областите на левия бъбрек, които са били изложени на въздействието на ултразвук в присъствието на микромехурчетата. Свързана с всяко такова петно е лишена от неврон интраваскуларна флуориаценция·· ПРИМЕР 23 - AlSunex ®
—.Zz.,,,,____
0.3 вд/ мг Albuwx ® · 1.6 микролитра/кг перФлуородиметилциклобутонова емулсия, приготвена, както е описано в Пример 1 /ар/ се инжектират интравенозно на анесте- | зирано мшо куче от омесена порода с тегло 20 кг и се изследва с ултразвук, както е описано в Пример 10. Увеличаването на миокардада контраст е както е описано в Пример 10.. 5
Ш№,24.......планиранимикромехурчетапри онагледяване на аашадте
0.1 микродатра/кг микромехурчета, получени както е описано в Пример 1 /ащ/ се инжектира интравенозно на ί заек като същевременно се наблюдава сърцето на заежа с помощта на ултразвук при използване на ATL HD1 -3000 скенер с Р5 -3 дроба. Наблюдава се слабо, но продължително увеличение на отражението от миокарда. Три минути по-късно се инжектират 1.5 микролитра /кг перфлуородммаяижциклобутанова емулсия, приготвена както е описано в Пример 1 /ар/. Наблюдава се леко повишаване на интензитета на отражение от
Ϊ областите на миокарда, които не са под въздействието на ултразвука.
- 109 ьример 2$ -...>..здй....ам:д8давйм.ла..яав1я..,а8..№.,.а дядпярсия иа шаагиам-аавйшвяЯши.л..а ,.ш.м л<.
ШЙШ2щищщл2бХ1аи_
Ооъяествява се опита, описан в Пример 19 върху плъх, като се получават сравними резултати.
BWJi.............дгмшха.....млгал.
М0Д§£Сия^.га8о.обраШ И-Л^лсия Л% © SBQQXM......
0.1 микролитра/кг емулсия иа перфлуорохексан, приготвена както е описано в Пример 1/ ас/ и 0.2 микролитра/кг суспензия от микромехурчета иа перфлуоробутан. приготвена както е описано в Пример 1 /бл/ се инжектират едновременно на куче, както е описано в Пример 10 · Миокардният контрастен ефект е сравним с този, които се наблюдава в Пример 10..
QgJZ.....л.АЛ^ОШДВЖШЛЙ.......W.8.....на куче„с......
!
( .1.....
0.3 микролитра /кг суспензия на микромехурчета от перфлуоробутан, приготвена както е описано в Пример I /бл / и 0.15 мл от емулсията на хептафлуоропент-1 -ен, приготвена както е описано в Пример 1 /ам/ се инжектират едновременно на куче, както е описано в Пример 10 · Наблюдава се относително слаб миокарден контрастен ефект, който обаче е по-интензивен и по-дълготраен от този, който бе наблюдаван в Пример 5.
- 110 If.iW 28 - Ля мм снаглвдяване ва oanue ва к/чв о дисперсия на газообразен нерфлуоробутан и перфлуоро^ещциоо^тааомл^о^л.......стабидаШВД......8Ж вшшжлзшкуа.
0.3 микролитра/кг суспензия ва микромехурчета о перфлуоробутан, приготвена както е описано в пример 1 / бд/ и 0.3 микролитра/кг от емулсията на дерфлуородимвтилциклобутан, приготвена както е описано в Пример I /бм/ се инжектират едновременно на куче, както е описано в Пример 19 «. Миокардният контрастен ефект е сравним с описания в Пример 19.
деЖЕ 8 9 - Ди яиво онагледяване ва вишатм ва куче с диоиеопая ва газообразен мпаяуоооярпм»:. емулсия ва
0.17 мнкройъ суспензията на микромехурчета в перфлуоропроднн , приготвена както е описано в Пример 1 /бн/ и 0.3 микролитра /кг от емулсията на нерфлуородиметялциклобутан, приготвена както е описано в Пример 1 /ар/ се инжектират едновременно на куче, както е описано в Пример 19 . Наблюдава ое миокардея контрастен ефект, който е сравним с този, описан в Пример 19.
и.Ь.ЕР 30 - Ив вино онягляяяжаяе на отош.шяоцмпшя тп^кт на ду» о дисперсия на гааообоааен дерфлуопобуум я емулмя ва церфлуооодммт.ячяялпйотяя мл от емулсия на перфлуородиметилциклобутан, приготвена както е опиоано в Пример 1 /ар/ се внасят в стомаха на анестезирано куче през тръба. След това малко количес-
тво / доза в границите от 0.1 - 0.2 микролитра газ/кг/ от диодерсията на микромехурчета с перфлуоробутан, получена както е описано в Пример 1 /а/ ое инжектира· интравенозно. Ултразвуков приемник ое прилага върху коремната стена, и локализираните микромехурчета нарастват в капилярната система на стомашната стена осигурявайки повишен контраст с подобрено очертаване на мукозните контури.
йи пано овугмм«яна иа мотото «мир ад
на куче о дисперсия на газообразен дерфдуоробутан и емулсия
Дисперсия на микромехурчета с перфлуоробутан, приготвена по описания в Пример 1 /а/, начин се внася в стомаха иа анестезирано куче през тръбичка. Дисперсията ое оставя да се разпредели равномерно вътре в стомашната кухина, което се потвърждава при онагледяването с ултразвук, Малко количество от емулсия на перфлуороД|1мвтилциклобутан, подучена както е описано в Пример 1 /ар/ / при доза в границиЮот 0,2-1 микролитър дерфлуоровьглерод /кг /, се инжектира интравенозно. Ултразвуковият приемник ое поддържа върху областта, която се изследва; нарастването на микромехурчетата в стомашните флуидни слоеве, близки до мукозните повърхности осигурява повишен контраст с подобрено очертаване на мукозните контури.
ί f ί
L
ДРЖ 32 - йивгаоовагделявдна иа исаш на куче о дисперсия на газообразен пермигоробутаи » ,мумия на пешетородиметидмклобутав е еииоввемашю внасяне иа адвнозян
Спираща потока примка се доставя около основ• · · · ·
112 Μ
ния клон на лявата предна низходяща коронарна артерия в отворения граден кок на куче с тегло 22 кг и ултразвуков потокометър ее поставя непосредствено под примката, който впоследствие се нагласява да осигурява устойчиво 25 % -тно намаляване на потока от около 14 на 10 мл / мин. Съдържанието на три спринцовки, съдържащи съответно /1 / дисперсия на микромехурчета с перфлуоробутан, получена както е описано в Пример 1 /бл/ в количество, съответстващо на 4.4 микролитра съдържание на газ, /11/ емулсия на перфлуородиметилциклобутак от Пример 1 /ар/ в количество, съответствал» на 33 микролитра от диспергираната перфлуородиметилциклооутанова Фаза, и /Ш / 3.0 мг аденозин, разтворен в 0.9 % -ен солев разтвор, се инжектира интравенозно едновременно} 10 секунди по-късно се инжектира бавно в продължение на 20 секунди допълнително количество от 3,0 мг аденозин, разтворено в 0.9 % -ен солев разтвор. Онагледяването на лявата камера на сърцето се осъществява при използване на ATI» Ж1 —3000 скенер с Рб -3 пробаj в продължение на една минута се прилага непрекъснат ултрадвук с максимална мощност за предизвикване нарастването на микромехурчетата, след което се изследва миокарда при използване на Б-начин на онагледяване. Много очевидна разлика в нивата на сивата скала може да бъде видяна между стеяозните области / по-ярки от основните записи/ и нормалните области / много по-ярки от основните записи/.
ί ί:
ί j
j' • · ······ ·· ·· ··· · ♦ · · ··· · · · · · · ·· ·
494· 449 · · ······ · · · · ·· •·· · 44 4 94 94··

Claims (24)

1» Комбиниран препарат за едновременно, разделно или последователно приложение като контрастно средство за ултразвукова диагностика, характеризирам се с това, че съдържа!
/1/ водна среда, в която има диспергиран газ, и която може да бъде инжектирана ι и /II/ състав , съдържам дифундиращ компонент, който е способен на дифузия ин виво в споменатия диопергиран газ до такъв начин, че поне кратковременно да повиши обема му.
2. Комбиниран препарат, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че диопергираният газ представлява въздух, азот, кислород, въглероден диоксид, водород, инертен газ, серен флуорид, оелевов хекоафдуормд, халогениран по желание, оилан, въглеводород с ниско молекулно тегло, кетон, естер, въглеводород с ниско молекулно тегло, който е халогениран или смес от всяко от гореспоменатите вещества»
3» Комбиниран препарат, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че газът оъдържа дерфлуориран кетон, перфлуориран етер или дерфлуоровьглерод»
4» Комбиниран препарат, съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че перфдуоровъглеродът включва дерфлуороалкан» перфлуороалкен или дерфлуороциклоалкан»
5. Комбиниран препарат, съгласно претенция 2 , характеризиращ се с това, че газът включва серен хексафлуорид или дерфлуородродан, перфлуоробутан или перфлуородентан» . 2__ T. T.
- 114 -
6. Комбинкрав препарат, съгласно която и да е от предходните претенция* характеризиращ се с това, че дионергиранмят газ е стабилизиран посредством устойчива на следване повърхностна мембрана, филмообразуващ протеин, полимерен материал, не-полимврен и не-нолимеризмращ образуваш стена, материал или довърхноотно-активно средство*
7. Комбиниран препарат, съгласно претенция 6 , характеризиращ се о това, че споменатото повърхноотно-активно средство съдържа поне един фосфолипид*
8. Комбиниран препарат, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че най-малко 75 % от споменатия повърхностно-активен материал включва фосфолипидни молекули, които самостоятелно носят общ отрицателен товар,
9. Комбиниран препарат, съгласно претенция 8, характеризиращ се о това, че най-малко 76 % от филмообразуващия повърхностно-активен материал включва един или повече фоофоаидида, избрани измежду фоофатидилсерин, Фосфатидилгли- j цероли, фосфатидиЛИН08ИТ0ЛИ, фоофатидни киселини и кардиолипини,
10* Комбиниран препарат, съгласно претенция 9, ί характеризиращ се о това, че най-малко 80 % от споменатите
Фоофолипиди включват фоофатидилоерини*
I
11· Комбиниран препарат, съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращ се с това, че съставът, който съдържа дифундиращия компонент се приготовлява * м ί във форма удобна за приложение през кожата, подкожно, мускулно, венозно или чрез инхалация* ί
12· Комбиниран препарат, съгласно която и да е от претенции от 1 до 10 , характеризиращ се с това, че със:
- 115тавът, който съдържа дадядиращия компонент допълнително съдържа течен носител.
13. Комбиниран препарат, съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че дифундиращият компонент е дисдергиран във воден течен носител дод формата на емулсия или микроецулоия масло-във-вода»
14. Комбиниран препарат, съгласно претенция 13, характеризиращ се о това, че дифундиращият компонент включва алифатея етер, полицикличнс масло, долицикличен алкохол, хете- ® роцикличяо съединение, аличатен въглеводород, циклоалифатея въглеводород или халогениран въглеводород с ниско молекулно тегло.
15. Комбиниран препарат, съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че дифундиращият компонент съдържа дерфлуоровъглерод.
16. Комбиниран препарат, съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че дерфлуоровъглеродът включва дерфлуороалкан, де^луороалкен, дерфлуороцижлоалкан, дерфлуороцик- ф лоалкен яли дерфлуорирая алкохол.
17. Комбиниран препарат, съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че дифундиращият компонент включва перфлуородентан, дерфлуорохексан или перфдуородиметилцижлобутаи.
ΙΘ. Комбиниран препарат, съгласно която и да е претенция от 13 до 17, характеризиращ се с това, че емулсията е стабилизирана посредством фосфолишдао повърхностно-активно средство.
19. Комбиниран препарат, съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че най-малко 75 % от споменатото • · ·* ···· ·· ·· ··· · · *···· • · · · · ··· · · · · • «··« · · « · · ··· ··« • · · · ·· · ··· · ·· ····· ··
-116 фосфолипидно повърхностно -активно средство включва молекули, които самостоятелно носят общ отрицателен товар»
20. Комбиниран препарат, съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че най-малко 76 % оч фосфолидидното повърхностно-активно средство е избрано от фосфйтидилоерини, Фосфакидилглицеролм, фосфатидилинозитолж, фосфатиднл киселини и кардиолидини.
21» Комбиниран препарат, съгласно претенция 20 , характеризиращ се с това, че най-малко 80 % от споменатото фосфолидядно повърхностно-активно средство включва фосфатидйлсерини»
22» Комбиниран препарат, съгласно която и да е от претенции от 1 до 21 , характеризиращ ое се това, че включва допълнително терапевтично средство»
23. Комбиниран препарат, съгласно която и да е от претенции от 1 до 21, характеризиращ се с това, че допълнително включва повишаващи контраста, части за онагледяваща модалност, различна от ултразвук.
С
24. Штод за създаване на подобрени изображения на субекти от човешки или животински произход, характеризиращ се с това, че включва етапи на:
1/ инжектиране на физиологично приемлива водна среда, която включва диспергиран газ, в кръвоносната система на споменатия субект;
11/ преди, до време или след инжекцията на споменатата водна среда на споменатия субект се дава състав, съдържащ дифундиращ компонент, който е способен на дифузия ив виво в споменатия диспергиран газ, по такъв начин, че поне временно да повиши неговия обем; и • ♦ ·· ···· ·· · · ·· ♦ · · · ···· • ···· · · ·· е е · ·· ··· · ·· ··· ·· ·· • е ·· • · ··
9 ······ • · ·· ··
- ш -Ш/ създаване на ултразвуково изображение поне на част от споменатия субект..
25. Метод, съгласно претенция 24, характеризиращ ое с това, че съставът, който съдържа дифундиращия компонент се внася през кожата, подкожно, мускулно, венозно или посредством инхалация..
BG103402A 1996-10-21 1999-05-14 Подобрения на, или свързани с контрастните средства BG103402A (bg)

Applications Claiming Priority (3)

Application Number Priority Date Filing Date Title
GBGB9621884.7A GB9621884D0 (en) 1996-10-21 1996-10-21 Improvements in or relating to contrast agents
GBGB9708239.0A GB9708239D0 (en) 1997-04-23 1997-04-23 Improvements in or relating to contrast agents
PCT/GB1997/002898 WO1998017324A2 (en) 1996-10-21 1997-10-21 Improvements in or relating to contrast agents

Publications (1)

Publication Number Publication Date
BG103402A true BG103402A (bg) 2000-01-31

Family

ID=26310262

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG103402A BG103402A (bg) 1996-10-21 1999-05-14 Подобрения на, или свързани с контрастните средства

Country Status (26)

Country Link
US (3) US6375931B2 (bg)
EP (2) EP1264604B1 (bg)
JP (1) JP2001502349A (bg)
KR (1) KR20000052652A (bg)
CN (1) CN1106859C (bg)
AP (1) AP885A (bg)
AT (2) ATE238073T1 (bg)
AU (1) AU745047B2 (bg)
BG (1) BG103402A (bg)
BR (1) BR9712370A (bg)
CA (1) CA2269319C (bg)
CZ (1) CZ140999A3 (bg)
DE (2) DE69738406T2 (bg)
EE (1) EE03749B1 (bg)
ES (1) ES2197336T3 (bg)
HU (1) HU224218B1 (bg)
ID (1) ID21681A (bg)
IL (1) IL129423A (bg)
MX (1) MXPA99003664A (bg)
NO (1) NO991869L (bg)
NZ (1) NZ335265A (bg)
PL (1) PL332820A1 (bg)
RU (1) RU2204415C2 (bg)
SK (1) SK283210B6 (bg)
TR (1) TR199901544T2 (bg)
WO (1) WO1998017324A2 (bg)

Families Citing this family (70)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6774278B1 (en) 1995-06-07 2004-08-10 Cook Incorporated Coated implantable medical device
EP0888054B1 (en) * 1996-03-12 2003-09-03 Board Of Regents Of The University Of Nebraska Composition for the site specific delivery of a drug and a method of use
US5846517A (en) * 1996-09-11 1998-12-08 Imarx Pharmaceutical Corp. Methods for diagnostic imaging using a renal contrast agent and a vasodilator
WO1998010798A1 (en) * 1996-09-11 1998-03-19 Imarx Pharmaceutical Corp. Improved methods for diagnostic imaging using a contrast agent and a vasodilator
NZ335265A (en) * 1996-10-21 2000-07-28 Nycomed Imaging As Gas containing contrast agents that may be co-administered with vasodilator drugs to enhance differences in return signal intensity from normal and hypoperfused myocardial tissue contrast agents
GB9708246D0 (en) * 1997-04-24 1997-06-18 Nycomed Imaging As Improvements in or relating to ultrasound imaging
GB9717588D0 (en) 1997-08-19 1997-10-22 Nycomed Imaging As Improvements in or relating to contrast agents
EP1024837A1 (en) * 1997-10-21 2000-08-09 Nycomed Imaging As Ultrasound imaging with contrast agent targeted to microvasculature and a vasodilator drug
US20010003580A1 (en) 1998-01-14 2001-06-14 Poh K. Hui Preparation of a lipid blend and a phospholipid suspension containing the lipid blend
DE19805012A1 (de) * 1998-02-07 1999-08-12 Thomas Gieselmann Kontrastmittel zur Verwendung als Diagnostikum bei bildgebenden Verfahren sowie seine Herstellung
US20040170564A1 (en) * 1998-04-22 2004-09-02 Roald Skurtveit Ultrasound contrast agent dispersions comprising gas and destabilising agent
GB9808582D0 (en) * 1998-04-22 1998-06-24 Nycomed Imaging As Improvements in or relating to contrast agents
GB9808581D0 (en) * 1998-04-22 1998-06-24 Nycomed Imaging As Improvements in or relating to contrast agents
GB9808599D0 (en) * 1998-04-22 1998-06-24 Nycomed Imaging As Improvements in or realting to contrast agents
GB9813568D0 (en) * 1998-06-23 1998-08-19 Nycomed Imaging As Improvements in or relating to cardiac imaging
US6984373B2 (en) 2000-12-23 2006-01-10 Dyax Corp. Fibrin binding moieties useful as imaging agents
NO20010234D0 (no) * 2001-01-12 2001-01-12 Nycomed Imaging As Perfusjon avbildningsbilde
US7179449B2 (en) * 2001-01-30 2007-02-20 Barnes-Jewish Hospital Enhanced ultrasound detection with temperature-dependent contrast agents
DE10115740A1 (de) * 2001-03-26 2002-10-02 Ulrich Speck Zubereitung für die Restenoseprophylaxe
US20040166152A1 (en) * 2002-02-14 2004-08-26 Andreas Hirsch Use of buckysome or carbon nanotube for drug delivery
US20080193490A1 (en) * 2002-02-14 2008-08-14 Andreas Hirsch Use of Carbon Nanotube for Drug Delivery
US7261876B2 (en) 2002-03-01 2007-08-28 Bracco International Bv Multivalent constructs for therapeutic and diagnostic applications
CA2666005C (en) 2002-03-01 2016-01-19 Dyax Corp. Kdr and vegf/kdr binding peptides and their use in diagnosis and therapy
US8623822B2 (en) 2002-03-01 2014-01-07 Bracco Suisse Sa KDR and VEGF/KDR binding peptides and their use in diagnosis and therapy
US7794693B2 (en) 2002-03-01 2010-09-14 Bracco International B.V. Targeting vector-phospholipid conjugates
WO2004065621A1 (en) 2002-03-01 2004-08-05 Dyax Corp. Kdr and vegf/kdr binding peptides and their use in diagnosis and therapy
US20090060992A1 (en) * 2002-05-08 2009-03-05 University Of Central Florida Research Foundation, Inc., Preparation of magneto-vesicles with DOPE/DDAB layers
WO2003097125A2 (en) * 2002-05-17 2003-11-27 Case Western Reserve University Double contrast technique for mri-guided vascular interventions
AU2003270689A1 (en) * 2002-09-19 2004-04-08 New York University Control of nitric oxide bioactivity by perfluorocarbons
DE10244847A1 (de) * 2002-09-20 2004-04-01 Ulrich Prof. Dr. Speck Medizinische Vorrichtung zur Arzneimittelabgabe
US7500953B2 (en) * 2003-01-25 2009-03-10 Seno Medical Instruments, Inc. High contrast optoacoustic imaging using nanoparticles
US7378081B2 (en) 2003-01-29 2008-05-27 Vincon Research Enterprises, Llc Composition and method for direct visualization of the human appendix
US20040146461A1 (en) * 2003-01-29 2004-07-29 Vincenzo Giuliano Oral contrast media composition for computerized axial tomographic examinations and method
ATE371460T1 (de) * 2003-01-31 2007-09-15 Otsuka Pharma Co Ltd Hilfsstoff zum einsatz bei der krebstherapie mittels dielektrischer erwärmung und krebstherapieverfahren
US9364569B2 (en) * 2003-02-04 2016-06-14 Bracco Suisse S.A. Ultrasound contrast agents and process for the preparation thereof
US20070128117A1 (en) * 2003-02-04 2007-06-07 Bracco International B.V. Ultrasound contrast agents and process for the preparation thereof
US20050214859A1 (en) 2003-03-03 2005-09-29 Dyax Corp. Peptides that specifically bind HGF receptor (cMet) and uses thereof
US20040258760A1 (en) * 2003-03-20 2004-12-23 Wheatley Margaret A. Isolated nanocapsule populations and surfactant-stabilized microcapsules and nanocapsules for diagnostic imaging and drug delivery and methods for their production
US20080299047A1 (en) * 2003-07-31 2008-12-04 National Cheng Kung University Method for preparation of water-soluble and dispersed iron oxide nanoparticles and application thereof
SE526838C2 (sv) * 2003-11-27 2005-11-08 Xcounter Ab Undersökningsmetod och anordning för detektion av joniserande strålning
AU2004308756B2 (en) * 2003-12-22 2010-06-24 Bracco Suisse S.A. Gas-filled microvesicle assembly for contrast imaging
EP1750668B1 (en) * 2004-04-13 2010-02-17 Nova Bio-Pharma Technologies Limited Liquids containing suspended glass particles
US8012457B2 (en) * 2004-06-04 2011-09-06 Acusphere, Inc. Ultrasound contrast agent dosage formulation
CA2575677C (en) 2004-08-18 2013-01-22 Bracco Research Sa Gas-filled microvesicles composition for contrast imaging
US8034222B2 (en) * 2004-10-26 2011-10-11 The Regents Of The University Of California Conducting polymer nanowire sensors
US8153435B1 (en) 2005-03-30 2012-04-10 Tracer Detection Technology Corp. Methods and articles for identifying objects using encapsulated perfluorocarbon tracers
US20070167863A1 (en) * 2005-11-29 2007-07-19 Lopez George A Cardiac output measurement devices and methods
KR101323849B1 (ko) 2005-12-09 2013-11-07 브라코 스위스 에스.에이. 표적화 벡터-포스포리피드 컨쥬게이트
WO2007100887A2 (en) * 2006-02-28 2007-09-07 E. I. Du Pont De Nemours And Company Azeotropic compositions comprising fluorinated compounds for cleaning applications
CN100400105C (zh) * 2006-05-11 2008-07-09 上海交通大学 水性基质的消化道ct阴性造影剂及其制备方法
JP4279328B2 (ja) * 2007-05-07 2009-06-17 株式会社日立製作所 超音波撮像システム
KR100957560B1 (ko) * 2007-10-18 2010-05-11 한국생명공학연구원 양자점 나노입자를 함유한 퍼플루오르카본 나노에멀젼 및그 제조방법
GB0811856D0 (en) * 2008-06-27 2008-07-30 Ucl Business Plc Magnetic microbubbles, methods of preparing them and their uses
WO2010038161A2 (en) * 2008-09-30 2010-04-08 Koninklijke Philips Electronics, N.V. Perfusion imaging
US9072490B2 (en) * 2010-12-20 2015-07-07 Toshiba Medical Systems Corporation Image processing apparatus and image processing method
ITRM20110022A1 (it) * 2011-01-21 2012-07-22 Gaio Paradossi Metodo per la preparazione di microbolle comprendenti un agente di contrasto
RU2454174C2 (ru) * 2011-03-16 2012-06-27 Федеральное государственное учреждение "Московский научно-исследовательский онкологический институт им. П.А. Герцена" Министерства здравоохранения и социального развития Российской Федерации (ФГУ "МНИОИ им. П.А. Герцена" Минздравсоцразвития России) Способ диагностики опухолей шейки матки
RU2453270C1 (ru) * 2011-03-31 2012-06-20 Федеральное государственное учреждение "Московский научно-исследовательский онкологический институт им. П.А. Герцена Министерства здравоохранения и социального развития Российской Федерации" (ФГУ "МНИОИ им. П.А. Герцена" Минздравсоцразвития России) Способ исследования терминального отдела толстой кишки
RU2485976C2 (ru) * 2011-05-17 2013-06-27 Государственное образовательное учреждение высшего профессионального образования "Сибирский государственный медицинский университет" Министерства здравоохранения и социального развития Российской Федерации (ГОУ ВПО СибГМУ Минздравсоцразвития России) Контрастное средство для ультразвуковой визуализации
JP6594772B2 (ja) * 2012-04-30 2019-10-23 ジーイー・ヘルスケア・アクスイェ・セルスカプ 発泡性組成物を容器に充填する方法
CN104519989B (zh) * 2012-06-26 2016-10-26 通用电气医疗集团股份有限公司 制备包含气体微泡的组合物
CN103100093B (zh) * 2013-01-23 2015-05-06 中山大学附属第三医院 一种负载小干扰rna的纳米级脂质微泡超声造影剂及制备方法
WO2015047103A1 (en) 2013-09-27 2015-04-02 Phoenix Solutions As Ultrasound mediated delivery of drugs
MX2017008721A (es) 2014-12-31 2017-11-17 Lantheus Medical Imaging Inc Composiciones de microesferas de gas encapsulado en lipidos y metodos relacionados.
CA3022698A1 (en) 2016-05-04 2017-11-09 Lantheus Medical Imaging, Inc. Methods and devices for preparation of ultrasound contrast agents
US9789210B1 (en) 2016-07-06 2017-10-17 Lantheus Medical Imaging, Inc. Methods for making ultrasound contrast agents
GB201821049D0 (en) * 2018-12-21 2019-02-06 Ge Healthcare As Ultrasound contrast agent and methods for use therof
US11642172B2 (en) * 2019-03-05 2023-05-09 Biosense Webster (Israel) Ltd. Showing catheter in brain
US11191888B1 (en) 2020-05-18 2021-12-07 Agitated Solutions Inc. Syringe-based microbubble generator
RU2744825C1 (ru) * 2020-06-03 2021-03-16 Федеральное государственное бюджетное образовательное учреждение высшего образования "Смоленский государственный медицинский университет" министерства здравоохранения Российской Федерации Способ определения времени течения артериальной фазы эхоконтрастирования печени, почек и селезенки

Family Cites Families (16)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US5070877A (en) * 1988-08-11 1991-12-10 Medco Research, Inc. Novel method of myocardial imaging
US5773024A (en) * 1989-12-22 1998-06-30 Imarx Pharmaceutical Corp. Container with multi-phase composition for use in diagnostic and therapeutic applications
US5585112A (en) * 1989-12-22 1996-12-17 Imarx Pharmaceutical Corp. Method of preparing gas and gaseous precursor-filled microspheres
US5117830A (en) * 1990-11-08 1992-06-02 Whitby Research, Inc. Method of determining viability of tissue
CZ191695A3 (en) * 1993-01-25 1996-05-15 Sonus Pharma Inc Biologically compatible contrast agent, process of its preparation and representation method by ultrasound
US5362478A (en) * 1993-03-26 1994-11-08 Vivorx Pharmaceuticals, Inc. Magnetic resonance imaging with fluorocarbons encapsulated in a cross-linked polymeric shell
US5716597A (en) * 1993-06-04 1998-02-10 Molecular Biosystems, Inc. Emulsions as contrast agents and method of use
US5798091A (en) * 1993-07-30 1998-08-25 Alliance Pharmaceutical Corp. Stabilized gas emulsion containing phospholipid for ultrasound contrast enhancement
CA2164813C (en) * 1993-07-30 2009-11-24 Ernest G. Schutt Stabilized microbubble compositions for ultrasound
DE4406474A1 (de) * 1994-02-23 1995-08-24 Schering Ag Gas enthaltende Mikropartikel, diese enthaltende Mittel, deren Verwendung in der Ultraschalldiagnostik, sowie Verfahren zur Herstellung der Partikel und Mittel
GB9423419D0 (en) * 1994-11-19 1995-01-11 Andaris Ltd Preparation of hollow microcapsules
US5560364A (en) * 1995-05-12 1996-10-01 The Board Of Regents Of The University Of Nebraska Suspended ultra-sound induced microbubble cavitation imaging
US5804162A (en) * 1995-06-07 1998-09-08 Alliance Pharmaceutical Corp. Gas emulsions stabilized with fluorinated ethers having low Ostwald coefficients
US5846517A (en) * 1996-09-11 1998-12-08 Imarx Pharmaceutical Corp. Methods for diagnostic imaging using a renal contrast agent and a vasodilator
NZ335265A (en) * 1996-10-21 2000-07-28 Nycomed Imaging As Gas containing contrast agents that may be co-administered with vasodilator drugs to enhance differences in return signal intensity from normal and hypoperfused myocardial tissue contrast agents
US6054118A (en) * 1997-01-22 2000-04-25 Nycomed Imaging As Contrast agents comprising two types of gas-containing microparticles

Also Published As

Publication number Publication date
EP1264604B1 (en) 2007-12-19
EP1264604A2 (en) 2002-12-11
ID21681A (id) 1999-07-08
RU2204415C2 (ru) 2003-05-20
EP1007100B1 (en) 2003-04-23
ATE381353T1 (de) 2008-01-15
CA2269319A1 (en) 1998-04-30
CN1238699A (zh) 1999-12-15
IL129423A (en) 2003-01-12
WO1998017324A2 (en) 1998-04-30
CZ140999A3 (cs) 1999-09-15
HU224218B1 (hu) 2005-06-28
US20050118104A1 (en) 2005-06-02
CN1106859C (zh) 2003-04-30
BR9712370A (pt) 1999-08-31
DE69738406D1 (de) 2008-01-31
US6783752B2 (en) 2004-08-31
PL332820A1 (en) 1999-10-11
US6375931B2 (en) 2002-04-23
AP9901511A0 (en) 1999-06-30
DE69721331D1 (de) 2003-05-28
US20010002993A1 (en) 2001-06-07
WO1998017324A3 (en) 1998-06-25
TR199901544T2 (xx) 1999-09-21
NZ335265A (en) 2000-07-28
EP1264604A3 (en) 2004-03-10
NO991869D0 (no) 1999-04-19
SK283210B6 (sk) 2003-03-04
NO991869L (no) 1999-06-02
EP1007100A2 (en) 2000-06-14
DE69721331T2 (de) 2004-05-06
SK52099A3 (en) 2000-01-18
AU4714797A (en) 1998-05-15
AU745047B2 (en) 2002-03-07
AP885A (en) 2000-11-03
ATE238073T1 (de) 2003-05-15
US20040141921A1 (en) 2004-07-22
EE03749B1 (et) 2002-06-17
MXPA99003664A (es) 2002-06-11
IL129423A0 (en) 2000-02-17
ES2197336T3 (es) 2004-01-01
DE69738406T2 (de) 2008-12-04
EE9900158A (et) 1999-12-15
JP2001502349A (ja) 2001-02-20
HUP0000282A2 (hu) 2000-05-28
HUP0000282A3 (en) 2001-09-28
KR20000052652A (ko) 2000-08-25
CA2269319C (en) 2008-03-18

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG103402A (bg) Подобрения на, или свързани с контрастните средства
US7179449B2 (en) Enhanced ultrasound detection with temperature-dependent contrast agents
JP5513708B2 (ja) 造影イメージング用の気体封入マイクロベシクル・アセンブリー
EP1073473B1 (en) Improvements in or relating to contrast agents
US5976501A (en) Use of pressure resistant protein microspheres encapsulating gases as ultrasonic imaging agents for vascular perfusion
JP2001514615A (ja) 生物活性剤の送達方法
US20040131547A1 (en) Contrast agents
JP2002512208A (ja) 造影剤における改良または造影剤に関する改良
DE69921317T2 (de) Gas und destabilisierungsmittel enthaltende ultraschallkontrastmitteldispersionen
US20040170564A1 (en) Ultrasound contrast agent dispersions comprising gas and destabilising agent
MXPA00010301A (en) Improvements in or relating to contrast agents
CZ20003896A3 (cs) Kombinovaný prostředek