BG98794A - Метод за получаване на карбонати на алкални метали - Google Patents

Метод за получаване на карбонати на алкални метали Download PDF

Info

Publication number
BG98794A
BG98794A BG98794A BG9879494A BG98794A BG 98794 A BG98794 A BG 98794A BG 98794 A BG98794 A BG 98794A BG 9879494 A BG9879494 A BG 9879494A BG 98794 A BG98794 A BG 98794A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
resin
suspension
solution
chloride
alkali metal
Prior art date
Application number
BG98794A
Other languages
English (en)
Other versions
BG61108B1 (bg
Inventor
Richard Woode
Original Assignee
Brunner Mond & Company Limited
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Brunner Mond & Company Limited filed Critical Brunner Mond & Company Limited
Publication of BG98794A publication Critical patent/BG98794A/bg
Publication of BG61108B1 publication Critical patent/BG61108B1/bg

Links

Classifications

    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C01—INORGANIC CHEMISTRY
    • C01D—COMPOUNDS OF ALKALI METALS, i.e. LITHIUM, SODIUM, POTASSIUM, RUBIDIUM, CAESIUM, OR FRANCIUM
    • C01D7/00—Carbonates of sodium, potassium or alkali metals in general
    • C01D7/02—Preparation by double decomposition
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C01—INORGANIC CHEMISTRY
    • C01D—COMPOUNDS OF ALKALI METALS, i.e. LITHIUM, SODIUM, POTASSIUM, RUBIDIUM, CAESIUM, OR FRANCIUM
    • C01D7/00—Carbonates of sodium, potassium or alkali metals in general
    • C01D7/12—Preparation of carbonates from bicarbonates or bicarbonate-containing product

Landscapes

  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Materials Engineering (AREA)
  • Inorganic Chemistry (AREA)
  • Treatment Of Water By Ion Exchange (AREA)
  • Compounds Of Alkaline-Earth Elements, Aluminum Or Rare-Earth Metals (AREA)
  • Addition Polymer Or Copolymer, Post-Treatments, Or Chemical Modifications (AREA)
  • Organic Low-Molecular-Weight Compounds And Preparation Thereof (AREA)
  • Treating Waste Gases (AREA)

Abstract

Методът включва преминаване на разтвор или суспензия на хлорид и бикарбонат на алкален метал над йонообменна смола, която задържа хлориди и има алкалност, по-голяма от тази на бикарбонатния йон. Продуктът представлява воден разтвор или суспензия на карбоната на алкалния метал. В случая, когато алкалният метал е натрий, продуктът може да бъде използван за пречистване на разсол при конвенциалния метод за получаване на калцинирана сода.

Description

ПОЛУЧАВАНЕ НА КАРБОНАТИ НА АЛКАЛЕН МЕТАЛ
Настоящото изобретение се отнася до метод за получаване на карбонати на алкален метал, в частност, но не само, натриев карбонат.
Натриевият карбонат, известен също така като Soda Ash се получава синтетично (т.е. не по начин Natural Ash) и, също така, може да бъде получен от природни находища на натриев сескикарбонат.
Понастоящем синтетичните методи за получаване на натриев карбонат могат да бъдат описани със следното общо уравнение :
2NaGl + СаСО, -----— Na CO, + CaCl,
2 3 2
Реакцията, обаче, не може да бъде проведена едноетапно и най-използваният синтетичен метод (калцинирана сода, получена по метода на Солвей) (Ammonia Soda process) включва следните реакции:
. СаСО Л°пли а CaO + CO
2. СаО + НО ----— Са(ОН)
2
3. 2NaCl + 2С0, + 2NH, ----·— 2NaHCO, + 2NH Cl
3 34
4. 2NaHCO, _ Na, CO, + CO, + H,0
2 3 22
5. 2NHC1 + Ca(OH), Ton™aCaCl, + 2NH, + 2H 0
2 2 32
Амонякът и половината от въглеродният двуокис, се рециклират при метода, така че общото взаимодействие е, както е дадено по-горе.
Натриевият хлорид от уравнение 3 обикновено се прилага под формата на наситен или почти наситен разсол, получен при разтваряне на природна (твърда) сол във вода. Разсолът може предварително да бъде пречистен за да се отстранят магнезиевите и калциевите йони, които иначе биха се утаили при взаимодействието като карбонатсъдържащи съединения и биха блокирали реакцията. Обикновено методът за пречистване на разсола включва прибавяне към разсола на натриев карбонат и натриева основа до образуване на утайки от калциев карбонат и магнезиев хидроокис, които след това могат да бъдат отстранени. Очевидно натриевият карбонат, използван при този метод, може да бъде част от получения при реакция 4 натриев карбонат.
Получаването на калцинирана сода по метода на Солвей, обаче, притежава редица недостатъци. В частност, реакции 4 и 5 изискват значително количество енергия (под формата на то-
плина), необходима за да се извършат желаните взаимодействия, така че крайният процес е енергоемък, въпреки големите усилия топлинната енергия да бъде възстановена и отново използвана при този метод. Необходимостта от енергия при реакции 4 и 5 е недостатък, при положение, че се счита, че тази част от енергията, подавана директно или индиректно, която се използва при получаването на частта от натриев карбонат, която се използва за пречистване на разсола, не може да бъде продадена. Други недостатъци при получаването на калцинирана сода по метода на Солвей са тези, че добивът от натриев бикарбонат при реакция 3 обикновено не надхвърля 80% и, че отделянето на този бикарбонат от амониевия хлорид, получаван също при реакция 3 струва сравнително скъпо.
Правени са опити за преодоляване на някои или всички от гореописаните недостатъци. Така например, като заместител на амоняка в качеството си на носител са предлагани амини и широко са изследвани. Разтворимите амини могат да доведат до получаването на по-високи добиви на неразтворимия междинен натриев бикарбонат, както и до необходимост от по-малко енергия при отделянето, но аминните загуби са твърде скъпи. Дълговерижните неразтворими амини могат да доведат до даже по-малк разходи при отделянето (например, тегло), но в практиката аминните загуби все още са много скъпи, което се дължи на проблеми при емулгирането и значителна (макар и ниска) разтворимост на амина в отточните води. Извършвани са много опити за облекчаване на този проблем като са използвани системи амин/органичен разтворител, но също така, загубите на амин и разтворител, както и производствените разходи за разтворител са твърде високи.
Друго предложение се дава в ZA-A-785962 (Klipfontein), където мека база (R - N) се карбонизира до получаване на
R - NH.CO, и, след това при взаимодействие с разтвор на натриев хлорид (разсол) се получава натриев бикарбонат съгласно следното уравнение:
R - NH CO. + NaCl
3
R - NHC1 + NaHCO3
Полученият в резултат на тази реакция натриев бикарбо-
нат лесно се възстановява от смолата (която може след това да се регенерира с варно мляко), така че се предотвратява скъпото разделяне на NaHCO„/NH„Cl, свързано с реакция 3 при получаването на калцинирана сода по метода на Солвей.
Подобен метод се описва в съобщение на Robert Kunin, озаглавено Ion Exchange in Chemical Synthesis (Industrial and Engineering Chemistry, Vol.56, No 1, January 1964, pages 35-39). Това съобщение предлага метод, протичащ съгласно общото уравнение
R - N + CO + МС1+ НО -- R - NHC1 + МИСО,
2 3 в което R - N е йонообменна смола и М е алкален метал.
Трябва да се оцени, че при този метод, както и при този, описан в ZA-A-785962, смолата се използва като директен заместител на амоняка при полумаването на бикарбонат при получаването на калцинирана сода по метода на Солвей (виж реакция 3 по-горе). И двата метода, и този, описан от Kunin, и този, описан в ZA-A-785962, имат недостатъка, че топлинната обработка на натриевия бикарбонат също така изисква получаване на натриев карбонат (виж реакция 4 по-горе).
Задача на настоящото изобретение е да отстрани или смекчи горепосочените недостатъци.
Съгласно настоящото изобретение се предлага метод за получаване на карбонат на алкален метал, включващ преминаване на разтвор или суспензия на хлорид и бикарбонат на алкален метал през твърда йонообменна смола, която във водна среда задържа хлориди и базичността и е по-голяма от тази на бикарбонатния йон, и възстановяване на водния разтвор или суспензията на карбоната на алкалния метал от смолата.
Методът съгласно изобретението е ефективен с това, че f*· хлоридът и бикарбонатът изцяло преминават във воден разтвор, въпреки че е възможно да се използва и водна суспензия на едното или на двете съединения (по-специално на бикарбоната). Също така, при метода може да бъде получен разтвор или суспензия на карбоната. За удобство, терминът разтвор, както е използван в следващото описание във връзка с хлорида, бикарбоната или хлорида на алкалния метал, се отнася и за техните суспензии (освен, когато контекстът изисква друго).
Карбонатите на алкалния метал могат да бъдат представени с формула М20 х С02< Ако х = 1, последната формула съответства на чист М CO . Обаче, х може да бъде по-малко или «3 по-голямо от 1. В първия случай (т.е. х < 1), карбонатът е базичен, а при втория случай (т.е. х > 1), карбонатът е кисел. Настоящото изобретение се отнася до получаването на такива кисели и базични карбонати и терминът карбонат на алкален метал се интерпретира по съответния начин. За удобство, използваната тук формула М2СО3, следователно се отнася и до кисели и до базични материали.
Бикарбонат на алкален метал с формула МНС03 има х = 2. Така, за течността, прибавяна към смолата, обикновено стойността на х е до 2. За предпочитане е стойността на х за из ходната течност да е от 1.8 до 2. Стойността на х за получения продукт обикновено е по-ниска и е в границите 0.8 до 1.9.
Изобретението може да бъде приложимо, в частност, при получаването на натриев карбонат (от натриев хлорид и натриев бикарбонат), но, също така е приложимо за получаване на карбонатите на други алкални метали (например калий).
Методът съгласно настоящото изобретение се отнася до използване на смола, която, във водната среда на реакцията, е способна да задържа хлоридните йони и притежава базичност, по-голяма от тази на бикарбонатния йон. Като такава, реакцията съгласно метода на изобретението, може да бъде представена със следното общо уравнение
Смола + МС1 + МНСО, -----₽- Смола.НС1 + М CO,
2 3 (където М е алкален метал).
Трябва да се оцени, че горното уравнение се различава от това при метода, описан от Kunin и Klipfontein (ZA-A-785962) с това, че в настоящото изобретение като изходен материал се използва бикарбонат, а карбонатът се възстановява .
Тъй като горното уравнение отразява общата реакция, не може да се разбере, че бикарбонатът взаимодейства директно със смолата. Фактически реакциите на смолата включват главно водородни, хидроксилни и хлоридни йони.
С други думи, в сравнително концентрирани водни среди на хлориди, които се използват при настоящия метод, и при относително ниски концентрации на разтворими карбонати/ бикарбонати, се предпочита хлоридната форма на смолата (и сво бодните базични форми) в сравнение с бикарбонатната форма. Тъй като ние не желаем да се ограничаваме в частност с отделен механизъм на реакцията, трябва да се отбележи, че базичната смола повишава pH на течността, съдържаща бикарбонати като протича следната реакция.
НСО + ОН ж —· CO* + но
3 2
Тази реакция е изтеглена надясно от хидроксилните йони, получени от смолата. Следователно хидроксилните йони продължават да се отделят толкова време, колкото е необходимо за изразходване на смолата.
Тъй като йонообменната смола може да бъде полимерен, твърд и неразтворим материал, разтворът на карбоната на алкалния метал лесно се извлича от смолата без да е необходима значителна енергия. В допълнение, тъй като смолата може лесно да се отдели от продукта, действително всички хлориди на алкалните метали могат да се превърнат в продукт. Още повече, реакцията може да бъде проведена при стайна температура като по този начин се предотвратява използването на топлина, необходима за превръщането на бикарбоната в карбонат (виж реакция 4 по-горе).
За предпочитане е йонообменната смола да бъде мека база анионобменна смола, повече се предпочита, базичността да се осигурява от аминогрупите, които могат да бъдат първични и/или вторични и/или третични аминогрупи. Най-вече се предпочита, смолата да бъде омрежена акрилова смола. Предпочитаните смоли, използвани съгласно изобретението са, следователно, омрежени акрилови смоли, притежаващи първични, вторични и/или третични аминогрупи. Предпочита се смолата да не включва кватернерни амониеви групи в съществена степен.
Очевидно при използването й, смолата става отработена и, очевидно е желателно тя да бъде възстановявана периодично. За предпочитане е, смолата да бъде такава, че да може да се регенерира с хидроокисни йони и, следователно, смолите трябва да притежават базичност между тази на бикарбонатния йон и тази на хидроокисните йони. За удобство, хидроокисните йони могат да бъдат осигурени от суспензия на варно мляко. Ако смолата може да се регенерира с помощта на суспензия на да, варно мляко, смолата трябва да бъде такава, че по време на реакцията за получаване на карбонат на алкалния метал, да не задържа сулфатни йони (които могат да присъстват в течността от хлорид и бикарбонат на алкалния метал) в голяма степен, тъй като тези йони водят до повишаване на утайката от неразтворим калциев сулфат през време на регенерирането. Гореспоменатите омрежени акрилови смоли, носещи първични, вторични и/или третични аминогрупи, отговарят на тези изисквания.
По време на процеса на регенериране, в смолата обикновено възникват различни осмотични условия, в сравнение със да случая, когато смолата се използва за пролучаване на карбонат. Следователно, смолата трябва да бъде устойчива на осмотичните цикли, които могат да възникнат през време на етапа на възможното образуване на карбонат и етапа на регенериране на смолата.
Смолата, подходяща за приложение съгласно настоящото изобретение, слабоосновна акрилова анионобменна смола, налична под името Purolite А-835. Тази смола се препоръчва за приложение при деминерализиране на вода, съдържаща органични вещества и, както установихме, при относително високи йонни сили, при които се изпълнява нормално методът съгласно на стоящото изобретение, тази смола е ефективна за необходимото превръщане на бикарбоната в карбонат при предпочтително задържане на хлоридни йони.
Други смоли, които могат да бъдат използвани включват Purolite А-845, Dianon WA10, Amberlite IRA67 и Amberlite IRA68.
Бикарбонатът на алкален метал, използван като изходен материал при метода съгласно изобретението, може удобно да бъде получен при взаимодействие на част от разтвора на натриев карбонат, получен с С02 за регенериране на разтвора на бикарбоната, който след това се пропуска над смолата с разтвор на хлорид на алкален метал за получаване на карбонат. С02 може да бъде получен при калциниране на калциев карбонат, в който случай образуваният СаО може да бъде използван при получаването на суспензия от варно мляко за регенериране на смолата. Следователно, възможно е предвиждането на крайния процес (както се прилага при получаването на натриев карбонат), протичащ съгласно следните уравнения, при който твърдата смола се счита, че притежава третични аминогрупи (R3N)
а. СаСО - 3 - CaO + CO, 2
б. СаО + НО --- 2 — Ca(OH)2
в. 2R,N + 2NaHCO 3 3 + 2NaCl --- 2R N.HC1 + 2Na,CO, 3 2 3
г. Na CO, + CO, + 2 3 2 h2o ------ 2NaHCO3
д. 2R3N.HC1 + Ca(OH)2 ----·— 2R,N + CaCl, + 2H,0 3 2 2
В горната схема, само част от Na2CO3> получен при реакция (в) минава към реакция (г) за възстановяване на
NaHCO3.
Методът съгласно изобретението, използван за получаване на разтвор на натриев карбонат, следователно може удобно да бъде прилаган в съответствие с конвенционалния метод на Солвей за получаване на калцинирана сода за осигуряване на реагент за пречистване на разсол (например разтвор на натриев карбонат). Такъв разтвор на натриев карбонат не се нуждае от пречистване за отстраняване на хлоридни йони и/или сулфатни йони преди да бъде използван за пречистване на разсола. Разтворът на натриевия карбонат може също така да бъде използван за пречистване на разсол за други цели. Например, той може да бъде използван за пречистване на разсол, който се използва при получаването на твърда сол, или разсол, който се използва при получаването на хлор и сода каустик.
Методът може, също така, да бъде използван при получаването на твърд натриев карбонат. Например, полученият разтвор на натриев карбонат може да бъде изпарен до сухо. Като друга възможност, разтворът на натриевия карбонат може да бъде третиран с въглероден двуокис за да се утаи натриев бикарбонат, който след това се нагрява до получаване на натриев карбонат. Това не е необходимият предпочитан начин за получаване на твърд натриев карбонат, но при някои специални обстоятелства може да се окаже най-икономичния метод. В някои случаи, карбонизирането на разтвора на натриевия карбонат може да представлява метод за производство на твърд натриев бикарбонат и на твърд натриев сескикарбонат, които са сами по себе си търговски продукти. Възможно е, натриевият карбонат да бъде охладен до утаяване на натриев карбонат като е желателно отделянето и по-нататъшното дехидриране на един или повече от неговите хидрати.
Изобретението по-нататък е описано с пример само в сравнение с приложените схеми, които схематично илюстрират метода съгласно изобретението като такъв, за получаване на реагент за пречистване на разсол, предназначен за конвенционалния метод на Солвей за получаване на калцинирана сода.
Според схемата, колона 1, запълнена с хлорид задържаща йонообменна смола 2 се зарежда с наситен или почти наситен разтвор на натриев хлорид и разтвор или суспензия на натриев бикарбонат (получен в карбонизатор 3 - виж по-долу). Смолата 2 притежава базичност, по-голяма от тази на бикарбонатния йон, но по-малка от тази на суспензията на калциевия хидроокис (варно мляко). Смолата 2 може да бъде, например, Purolite А-835. Вътре в колона 1, смолата 2 осигурява превръщането на натриевия хлорид и натриевия бикарбонат в натриев карбонат (по дискутирания по-горе механизъм), така че елюатът от колоната представлява разтвор на натриев карбонат, възможно съдържащ също така, хлоридни и/или сулфатни йони.
Част от елюата влиза в карбонизатора 3 отгоре, а отдолу се подава въглероден двуокис, така че в карбонизатора 3, натриевият карбонат се превръща в натриев бикарбонат, който се връща в колона 1, както е показано. Количеството на елюата от колона 1, който минава към кула 3 зависи от процентното превръщане (в колона 1) на натриевия хлорид и натриевия бикарбонат в натриев карбонат. При 100% конверсия в карбонат в колона 1 (и предполагаема 100%-на конверсия до бикарбонат в карбонизатор 3), половината от получения натриев карбонат се подава в карбонизатор 3. При ниска конверсия в колона 1, количеството на карбоната, подаван в карбонизатор 3, ще бъде съответно по-голямо.
Тази част от елюата, която не отива в карбонизатор 3, се подава за пречистване на разсола при конвенционалния метод на Солвей за получаване на калцинирана сода. Пречистеният разсол може след това да бъде използван при метода на Солвей за получаване на натриев карбонат.
Трябва да се оцени, че смолата в колона 1 евентуално може да се отработи. Регенерирането на смолата удобно се извършва чрез пропускане на суспензия на варно мляко над смолата до получаване на отточни води, съдържащи калциев хлорид. Суспензията на варното мляко лесно се получава чрез калциниране на калциев карбонат като се получава въглероден двуокис (който се подава в карбонизатор 3) и вар (СаО), която се гаси до получаване на варно мляко. Очевидно продуктите на калцинирането могат да бъдат получени при етапа на калциниране, прилаган при метода на Солвей за получаване на калцинирана сода.
Пример 1
2782.6 g слабоосновна акрилова смола под формата на
W гел, PUROLITE А845 се зареждат под вода в колона с диаметър mm. Смолата, както е получена, се състои от частици с размер приблизително 0.4 - 1.5 mm. Смолата е под формата на свободна база.
Смолата в колоната се промива с 9 литра пречистен разсол, при стайни условия, чрез въвеждане на разсола през върха на колоната като под действие на собственото си тегло преминава през нея. В края на процеса на промиването с разсол, разтворът, напускащ колоната има концентрация 5.265 N по отношение на хлоридния йон и 0.032 N по отношение на алкалната основа. Това представлява еквивалента на разтвор, съдържащ 308 g/1 натриев хлорид и 1.696 g/Ι натриев карбонат .
Разтворът, с температура 30°С, съдържащ натриев хлорид и натриев бикарбонат, плюс малко количество натриев карбонат, след това непрекъснато се подава през върха на колоната със скорост 0.3 - 0.4 литра/минута. Концентрацията на разтвора е: - 303.9 g/Ι натриев хлорид (хлорид = 5.195 N), 6.17 g/Ι натриев окис (алкална основа = 0.199 N) и 7.72 g/1 въглероден двуокис; съотношението на еквивалентите C02/Na20 е 1.76. pH на течността е 7.45. Разтворът, напускащ колоната се събира и анализира, както следва: -
Обем pH Нормал- Нормал- С0з CO„/Na 0 2 2 .‘.Новообразу-
течност ност на ност на 8/1 Еквива- вана алкална
алкал- хлорида лентно основа
ната съотно- (като g NaOH)
основа шение
1 10.00 0.302 5.06 6.53 0.98 4.17
1 10.05 0.356 5.13 7.56 0.97 6.14
1 10.13 0.366 5.09 7.58 0.94 6.59
1 10.15 0.366 5.13 7.68 0.95 6.53
1 10.15 0.364 5.12 7.59 0.95 6.47
1 10.15 0.366 5.13 7.93 0.98 6.53
1 10.14 0.366 5.13 7.82 0.97 6.53
1 10.12 0.366 5.12 7.84 0.97 6.54
1 9.98 0.364 5.12 7.81 0.98 6.47
1 9.91 0.364 5.11 7.59 0.95 6.48
1 9.88 0.364 5.12 7.56 0.94 6.47
10 9.05 0.348 5.14 7.59 0.99 58.21
13.1 8.12 0.272 5.155 7.63 1.28 37.61
10.25 7.81 0.224 5.195 7.78 1.58 9.87
17.45 7.72 0.208 5.185 7.67 1.68 6.31
15.85 7.50 0.200 5.195 7.55 1.72 0.61
Всичко: 183.53
В първата колона на горната Таблица, Обем течност е количеството (в литри), взимано от колоната за анализ. Новообразувана алкална основа (последната колона на Таблицата) се изчислява като е възможно разреждане при използване на следната формула
ON + AN Новообразувана алкална основа=(АИ - (AN χ·—-------)) x 40 2 1 GNj + ANt където
ANj е алкалната нормалност на разтвора, постъпващ в колоната.
GNj е нормалността на хлорида в разтвора, постъпващ в колоната.
AN е алкалната нормалност на разтвора, напускащ колоната.
W'
CN2 е нормалността на хлорида в разтвора, напускащ колоната.
Числото 40, включено в горното уравнение, е, естествено, грам-еквивалентното тегло на натриевата основа.
Изразът във вътрешните малки скоби в горното уравнение позволява ефективно преизчисляване на изходната нормалност на основата на масовия баланс за сметка на промяната на концентрацията, причинена от отделящата се от смолата вода от разтвора.
f· Стойностите на ΑΝχ и ΑΝ2 се получават при титруване респективно на входния и изходния разтвори със солна киселина.
Изразът Новообразувана алкална основа представлява количеството натриева основа, която е ефективно получен продукт от смолата, когато последната се превръща във формата на хидрохлорид. Получените хидроокисни йони веднага реагират с присъстващия бикарбонат и стойността на Новообразувана алкална основа представлява мярка за ефективност на смолата при превръщането на бикарбоната в карбонат.
Изчислено е, че в смолата количеството натриев хлорид, превърнат от разсола е еквивалентно на 6.52 g NaOH на 100 g смола (в условията на получаване).
След това колоната се промива с още 9 литра пречистен разсол по начин, подобен на първото промиване. В края на това промиване, разтворът, който напуска колоната има концентрация 5.32 N по отношение на хлоридния йон и 0.022 N по отношение на алкалната основа.
След това колоната се промива с 8 литра деминерализирана вода чрез пропускане на вода през върха на колоната и, оставяйки я да се стича под действие на собственото й тегло. В края на промиването, разтворът, напускащ колоната е с концентрация по-малка от 0.001 N и по отношение на хлоридния йон и по отношение на алкалната основа.
йонообменната смола в колоната се флуидизира чрез рециклираща вода от върха към дъното на колоната с приблизителна скорост 0.5 литра/минута. 1.15 литра суспензия на калциев хидроокис (с концентрация приблизително 4 N, т.е.
150 g Са(ОН) /1) се подава при това движение и циркулира през смолата в продължение на 30 минути.
След това разтворът изтича от колоната и се анализира. След това през колоната се пропуска деминерализирана вода, оставя се да циркулира няколко минути и изтича. Колоната се промива два пъти с деминерализирана вода. Промивните води се анализират, както следва:
Обем РН Нормал- Нормал- NaOH еквивалент
течност ност на ност на на хлорида
алкал- хлорида (gms)
ната
основа
9.15 11.19 0.051 0.3835 140.4
8.05 9.92 <0.001 0.095 30.6
20.00 9.79 <0.001 0.008 6.4
40.00 7.87 <0.001 0.005 8.0
Всичко: 185.4
Следователно, при тази обработка се постига пълно регенериране на смолата. Фактически се изчислява 102 % регенериране, което означава, че се активират допълнителни части, в сравнение с предишното регенериране.
Пример 2
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 1 (при използване на същата колона със смола), освен, че за изразходване на смолата се използват малко различни обеми течност, а обемите на разсола и на промивната вода слабо се повишават за осигуряване на пълно промиване.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.29 N по отношение на хлоридния йон и 0.176 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на CO /Na 0 =
2
1.78 и pH 7.35. Разтворът се въвежда в колоната със скорост 0.5 - 0.6 литра за минута.
Първите няколко литра течност, напускащи колоната са с
концентрация 5.18 N по отношение на хлоридния йон и 0.334 N
по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотно-
шение на CO2/Na2O = 0.94. Изчерпването на колоната е еквивалентно на капацитет 6.84 g Na0H/100 g смола. Смолата се възстановява със суспензия на калциев хидроокис.
Този Пример демонстрира, че процесът може да бъде повторен със същата смола.
Пример 3
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 2 със следните различия.
Йонообменната смола е слабоосновна акрилова смола под формата на гел Dianon WA10; тегло 1740 g насцентна.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.26 N по отношение на хлоридния йон и 0.198 N по отношение на алкалната основа, 7.74 g/Ι въглероден двуокис и има еквивалентно съотношение на CO2/Na2O = 1.78 и pH 7.11. Разтворът се въвежда в колоната със скорост 0.22 до 0.67 литра за минута.
Първите няколко литра течност, напускащи колоната са с концентрация 5.1 N по отношение на хлоридния йон и 0.40 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на CO2/Na2O = 0.95. Изчерпването на колоната е еквивалентно на капацитет 8.41 g NaOH/1OO g смола.
Смолата се възстановява чрез въвеждане на калциев хлорид в колоната, така че циркулиращата течност да има концентрация 2,29 N по отношение на хлоридния йон. След това към циркулиращия поток се въвеждат 0.9 литра суспензия на калциев хидроокис като се получава краен разтвор с концентрация
2,29 N по отношение на хлоридния йон и с обща алкалност (разтворими и неразтворими) 0.032 N. От включените обеми може да се изчисли, че 95 % от смолата се е възстановила.
Следователно, този Пример показва, че смолата може да бъде възстановена в силни разтвори на калциев хлорид. Така, обемът на отточните води е приемлив.
Пример 4
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 2 със следните различия.
Йонообменната смола е макропореста слабоосновна акрилова смола Purolite А835; тегло на насцентната смола 2090 g.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.16 N по отношение на хлоридния йон и 0.182 N по отношение на алкалната основа, 7.68 g/Ι въглероден двуокис и има еквивалентно съотношение на C02/Na20 = 1.92 и pH 7.33. Разтворът се въвежда в колоната със скорости, вариращи от 0.6 до 3.0 литра за минута.
Първите няколко литра течност, напускащи колоната са с концентрация 5.07 N по отношение на хлоридния йон и 0.31 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на C02/Na20 = 0.99. За изчерпване на колоната се получава еквивалент 110.1 g NaOH, което представлява 5.27 g NaOH/100 g смола.
За етапа на регенериране се използват 0.73 литра 4 N суспензия на калциев хидроокис (например, 150 g/Ι). Анализът на отточните и промивните води е следният:
Обем течност РН Нормалност на Нормалност на NaOH Еквивалент
Регене- Общо
хлорида алкал- рирана налично
ната коли-
основа чество
9.5 11.3 0.261 0.018 99.2 106.0
0.15 11.35 0.055 0.010 0.3 0.4
2.0 10.68 0.056 0.006 4.5 5.0
8.0 10.5 0.009 0.002 2.9 3.5
16.0 10.35 0.002 <0.001 1 .3 1.3
Всичко: 108.2 116.2
Според резултатите, възстановяването на смолата е
98.3 %.
Относно калциевия хидроокис: 92.6 % се използват за регенериране на смолата.
6.8 % присъстват в отходния калциев хлорид.
ч, 0.6 % не могат да се изчислят (вероятно се губят като карбонат).
Горните числа показват, че много малко (никакво) количество карбонат участва в етапа на възстановяване.
Пример 5
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 2 освен, че: Използваната йонообменна смола е слабоосновна акрилова смола под формата на гел Amberlite IRA68: тегло на нас21 центната смола 3328 g.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.18 N по отношение на хлоридния йон и 0.184 N по отношение на алкалната основа, 7.64 g/Ι въглероден двуокис и има еквивалентно съотношение на GO /Na 0 = 1.89 и pH 7.02. Той съдържа също
2» Л така 3.70 g/Ι сулфат, означен като S04 =. Разтворът се въвежда в колоната със скорост около 1 литър за минута.
Както при другите смоли, първите няколко литра имат еквивалентно съотношение на C02/Na20 = 0.98. Деветият литър е с концентрация 5.08 N по отношение на хлоридния йон и 0.334 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на GO./NaO = 1.08 и съдържа 3.71 g/1 SO, =. Изразходването на колоната е еквивалентно на 7.49 g NaOH/100 g смола .
Това показва, че сулфатът остава във фазата на разсола и не участва в етапа на регенерирането.
Пример 6
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 2 освен, че: Йонообменната смола е макропореста слабоосновна акрилова смола Purolite А830; тегло на насцентната смола 2085 g.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.18 N по отношение на хлоридния йон и 0.154 N по отношение на алкалната основа, 6.38 g/Ι въглероден двуокис и има еквивалентно съотношение на C02/Na20 = 1.88 и pH 6.78. Разтворът се въвежда в колоната със скорости, вариращи от 0.5 до 2.0 литра за минута.
Първите няколко литра продукт от колоната са с концен22 трация 5.08 N по отношение на хлоридния йон и 0.285 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на CO /Na Ο = 0.93. Изчерпването на колоната е еквивалентно
2 на 4.93 g NaOH/100 g смола.
Пример 7
Използваната процедура е подобна на тази от Пример 2 освен, че: Използваната йонообменна смола е слабоосновна акрилова смола под формата на гел Amberlite IRA67: тегло на насцентната смола 3000 g.
Разтворът, който се третира е с концентрация 5.21 N по отношение на хлоридния йон и 0.18 N по отношение на алкалната основа, 6.28 g/Ι въглероден двуокис и има еквивалентно съотношение на CO2/Na2O = 1.59 и pH 7.9. Разтворът се въвежда в колоната със скорост около 0.6 литра за минута.
Първите няколко литра продукт от колоната са с концентрация 5.07 N по отношение на хлоридния йон и 0.302 N по отношение на алкалната основа и има еквивалентно съотношение на CO /Na 0 = 0.94. Изчерпването на колоната е еквивалентно
2 на 8.52 g Na0H/100 g смола.
Пример 8
Този Пример илюстрира предварителната техническа оценка, използвана за определяне на това, кои смоли са полезни при метода. Дадени са резултати за различни слабоосновни акрилови смоли.
йонообменните смоли, вариращи в количества между 100 g и 200 g при получаването им във влажно състояние, се претеглят точно и след това се обработват с 5 Х-ен разтвор на натриева основа за да се осигури получаването на смолата под формата на свободна база, след което се промива старателно с деминерализирана вода. Смолата се оцежда от повърхностната вода и се промива с поне 2 ml пречистен разсол на грам смола за да се измести водата от смолата. След това смолата се смесва с около 9 ml разсол на грам смола и се обработва с газообразен въглероден двуокис при обикновени условия при разбъркване на сместа в продължение на до 90 минути. Разтворът се оттича от смолата и се анализира.
Смолата се промива с още разсол за да се изместят реагентите и след това се промива с вода за да се отстрани разсола, до тогава докато съдържанието на хлорид в промивните води се понижи до незначително ниво. След това смолата се разбърква с излишък от суспензия на калциев хидроокис в продължение на до 90 минути. Суспензията се филтрува и филтратът се анализира за наличие на хлорид за да се определи количеството на хлоридните йони, които са се възстановили от смолата.
Изследвани са редица слабоосновни акрилови смоли, които показват следните резултати:
Вид на смолата Dianon Amberlite Purolite
WA10 IRA68 А830
Amberlite Amberlite Purolite
IRA68 IRA67 А835
Пречистен Нормалност на
разсол хлорида - 5.21 5.30 5.16 5.22 5.30 5.32
Нормалност на
алкалната - 0.02 0.02 0.03 - 0.02 0.03
основа
so4= g/1 - 3.71 3.77 3.74 3.74 3.75 3.70
Разтвор Нормалност на
на хлорида - 5.15 5.04 5.12 - 5.30 5.20
готовия Нормалност на
продукт алкалната - 0.226 0.20 0.24 - 0.170 0.20
основа
С02 g/1 - 7.92 8.44 9.08 - 5.19 7.51
Еквивалентно
CO,/NaO - 1.59 1.92 1 .72 - 1 . 39 1 .71
съотношение
S04= g/1 - 3.72 3.71 3.76 3.76 3.77 3.77
·. g NaOH/
100 g смола - 8.01 7.20 8.40 - 5.83 6.70
Регене- Нормалност на
риране с хлорида -0.253 - - - - -
Са(0Н)2 so4= g/1 -- - - 0.16 - -
’.Еквивалентни - 8.16 - - - - -
g регенерирана NaOH/
100 g смола
Примерът показва ефективността на основната реакция, ефективността на регенерирането с варно мляко (за една смола) и съдбата на сулфата в разсола.
Въпреки че този Пример не е в съответствие с настоящото изобретение, той представя един първоначален избирателен тест за идентифициране на смолите, които могат да бъдат полезни при метода съгласно изобретението. Ако смолата не е ефективна при относително ниски pH условия, които се прилагат при тестовете (например pH 7 - 9), следователно тя не е подходяща за приложение съгласно настоящото изобретение.
Пример 9
Този пример илюстрира оценката на метода при използване на слабоосновни йонообменни смоли на базата на стирол.
Експерименталната процедура се провежда както в Пример 8. Използвани са редица слабоосновни йонообменни смоли, представляващи стирол-дивинилбензолови съполимери, които показват следните резултати.
Вид на смолата
Lewatit МР62
Purolite Amberlite А107 93SP
Dowex Amberlite Amberlyst
IRA94 А21
Пречистен Нормалност на разсол хлорида
- 5.28 5.28
5.38 5.35
5.33 5.32
Нормалност на алкалната -<0.001<0.001<0.001<0.001<0.001<0.001 основа
Регенерирана алкална основа при измиване
с разсол 0.12 0.86 0.24 - 0.61 0.45
g NaOH/ЮО | g смола
Получен Нормалност на
разсол хлорида 5.28 5.28 5.38 5.03 5.19 5.27
Нормалност на
алкалната 0.02 0.008 0.012 0.03 0.01 0.04
основа
С02 в/1 - 0.22 0.35 - 0.41 1.20
Еквивалентно
GO /Na,0 - 1 .25 1 . 33 - 1 .86 1 .36
съотношение
.·. g NaOH/ 0.80 0.32 0.48 1.69 0.37 1 .68
100 g смола
Всичко /. g NaOH/ЮО g
смола 0.92 1.18 0.72 1.69 0.98 2.13
Регене- Нормалност на
риране с хлорида 0.063 0.027 - 0.148 - 0.081
Са(0Н)2 . Еквивалент
на регенери-
рана NaOH/ 0.92 0.75 - 1 .86 - 1 .65
100 g смола
Показаните смоли са много слабоосновни, така че е използваема само малка част от потенциалния йонообменен капацитет. Показано е, също така, че някои от така наречените слабоосновни смоли имат известно количество силна база, която, нормално е, да не може да бъде регенерирана при използване на варно мляко.
Пример 10
Този Пример илюстрира предварителната техническа оценка при използване на силноосновни йонообменни смоли на базата на стирол.
Около 300 g силноосновна йонообменна смола, претеглена влажна, както е получена след като е превърната в нейната ОН’ форма, се разбърква с 0.3 литра пречистен разсол при обикновени условия. Всеки 10 минути се анализират проби от разтвора, докато се получи постоянен резултат. Той се получава обикновено при анализирането на две или три проби. След това смолата се филтрува и старателно се промива с вода за да се отстранят наличните хлориди. След това смолата се суспендира отново в 0.35 литра приблизително 2.5 N суспензия на калциев хидроокис (93.75 g/Ι) и се разбърква при обикновени условия. Оново всеки 10 минути се взимат проби, докато резултатите от техния анализ станат постоянни. Ако резултатите покажат, че регенерирането е непълно, се прибавя още суспензия на калциев хидроокис и разбъркването и анализирането на проби се повтарят. По този начин обикновено се постига до пълнително регенериране.
Вид на смолата Dowex Amberlite Dowex Amberlyst Amberlite Dowex Amberlite
SBR IRA4OO 2 A26 IRA41O 21K IRA458
CM CM o o CM O o CM o 40 Γ~- O CM co
in o co T- <r O CM
V
O'
CM o 40 00 43 in 00
CM o >· o Г» o <r
m o CM <r o CM
V
43
CM o O LO 00 ID o
CM o 40 o v— V—
• • • 00 • •
in o co <r o CM
tu V o
P o
•гЧ г” τ- o
r—1 CM ο UD r^ 00 40 CM
u < CM o σ» 40 ID T- r-
Ф tX » • . .
X! ft in o CM o co o T—
g V
<
τ- Ch
CM ο o co σ' cn ^o
CM o in 00 o co
• • • • • . •
Ш o CM o O CM
v
CM
CM o 40 r- 00 43
CM o CO m r* 4— 00
• • » • • • •
m o V CO o co o
t—
CM o CM LD o tn CO
CM o 40 r-· o o co
• • • T— • • •
in o CM • 40 o CM
V r-
in co
40 CM CM CM Г-* X) o
CM o co co in o CM
in o CM V“ o CM
z z z z z 1 o z
X — ·» x '— ♦> o a x -
et S X et a □5 et X H a X
a a ffl a a CQ O 00 (ύ a o a CQ
co- o co X 0 «5 ft o φ x o
co a o a X Z o o o s a a X
1=5 a o 4 a o o s a 43 a a ϋ
<C o X c o 00 o x o a «5 0
a a 1
φ φ a 0) Φ
et o a o a a
O o >. ϋ φ X
X Cl a σ> P ft
σι o «5 φ s
СЯ co- и co- ft ft ·<—
r.
Ch <j- o CO
CM o co <r
o o CM o
<r
CM <t 00 co
CM O co -ί-
o o CM ο
r~~
LO oo o o
oc O CM
O o CN
00
o CM 03 Ch
OO y o o
o o CM 7
оо см
Г“ см см
Lfl ο
σ>
CO tn co см ο ο ο
LD co см 'ίο
CO
00 σ> o 'ίΟ o o CM ID
z z E-
a 1 o X
a) o a a CD '—
R Щ <=t •X a nJ R sc
co o oo ¢0 s cj R x ¢0 o 00 X
ffi a <4 ex o CD a o X X R
s z o o o s a a: X X z o O
X o s R o s R o X o 2
00 V“ o и o R 0 * oo V— O
M M
I
CDCD aa a;rt
Счex <ds exex cm
Пример 11
200 g слабоосновна смола PUROLITE А845, претеглена, както е получена, се поставя в колона с диаметър 25 mm. Предварително смолата се промива с излишък от разтвор, съдържащ 5 % натриева основа за да се осигури превръщането на смолата във форма на свободна база. След това смолата се промива с 400 ml разтвор, съдържащ 294.5 g КС1 на литър (3.95 N по отношение на С1). След това колоната се запълва със скорост 20 ml/смес при обикновени условия, с разтвор, съдържащ 262.4 g КС1 на литър (3.52 N по отношение на хлорида) и 39.24 g на литър калиев бикарбонат (0.392 N по отношение на алкалната основа). Разтворът, напускащ колоната се анализира през всеки 200 ml като се получават следните резултати:
Номер на Алкалност Нормал- С02 .-.со2/као Еквивал. g KON получена
ност g/1
про- Нормал- на от
бата ност хло- смолата
рида
1 0.620 3.41 13.6 1.00 2.42
2 0.610 3.46 16.0 1.19 2.26
3 0.580 3.41 16.8 1.32 2.02
4 0.565 3.42 16.7 1 .34 1.86
5 0.520 3.47 16.2 1 .42 1 .35
6 0.500 3.44 16.8 1 .53 1.18
7 0.475 3.46 17.2 1 .65 0.90
8 0.455 3.46 17.4 1 .74 0.70
9 0.440 3.47 17.1 1 .77 0.54
10 0.425 3.48 16.8 1.80 0.38
11 0.415 3.50 17.7 1.94 0.28
12 0.410 3.51 17.9 1.98 0.19
13 0.405 3.52 17.7 1 .99 0.1 3
14 0.400 3.52 17.5 1.99 0.08
15 0.400 3.53 17.5 1 .99 0.07
Всичко образувана КОН = 14.36 g
Всичко образувана К0Н/100 g смола = 7.18 g
Пример 12
Следва се процедура, подобна на тази, използвана в Пример 11, с изключение на това, че бикарбонатният захранващ колоната разтвор има следния състав: - 246 g КС1 на литър (3.30 N по отношение на Cl), 48.04 g К20 на литър (1.02 N по отношение на алкалната основа) и 40.50 g въглероден двуокис на литър; еквивалентното съотношение СО2/К2О е равно на
1.80. 100 ml Разтворът, напускащ , както следва: - колоната се анализира през всеки
Номер Алкал- Нормал- - С02 С02/К20 g KON
на ност ност g/i Еквивал. получена
про- Нормал- на от
бата ност хло- смолата
рида
1 1.18 3.22 27.3 1.05 0.79
2 1 . 36 3.18 33.3 1.11 1.61
3 1.26 3.21 33.8 1 .22 1.15
4 1 .16 3.25 38.0 1 .49 0.67
5 1 .16 3.25 39.7 1.56 0.67
6 1.18 3.20 45.3 1 .74 0.82
7 1 .26 3.19 43.1 1 .55 1.17
8 1.20 3.22 44.4 1.68 0.88
9 1 .24 3.18 39.6 1.45 1.10
Всичко образувана КОН = 8.86 g
Всичко образувана К0Н/100 g смола = 4.43 g, но смолата все още не е достигнала точката на възстановяване.

Claims (12)

  1. Патентни претенции
    1. Метод за получаване на карбонат на алкален метал, хактеризиращ се с това, че включва преминаване на разтвор или суспензия на хлорид и бикарбонат на алкален метал през твърда йонообменна смола, която във водна среда може да задържа хлорид и притежава базичност, по-висока от тази на бикарбонатния йон, възстановяване на водния разтвор или суспензията на карбоната на алкалния метал от смолата.
  2. 2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че смолата е омрежена акрилова смола.
  3. 3. Метод съгласно претенции 1 или 2, характеризиращ се с това, че базичността на смолата се осигурява от първични и/или вторични и/или третични аминогрупи.
  4. 4. Метод съгласно коя да е от претенции 1 до 3, характеризиращ се с това, че смолата притежава базичност, по-ниска от тази на хидроксилния йон.
  5. 5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че включва етап на регенериране на смолата с хидроксилни
    W йони.
  6. 6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че хидроксилните йони се осигуряват от суспензия на варно мляко.
  7. 7. Метод съгласно коя да е от претенции 1 до 6, характеризиращ се с това, че част от разтвора или суспензията на карбоната на алкалния метал взаимодейства с въглероден двуокис като се получава бикарбонат на алкалния метал, който се използва в реакцията.
  8. 8. Метод съгласно коя да е от претенции 1 до 7, характеризиращ се с това, че смолата не задържа сулфатни йони.
  9. 9. Метод съгласно коя да е от претенции 1 до 8, характеризиращ се с това, че алкалният метал е натрий.
  10. 10. Метод за приложение на разтвор или суспензия на натриев карбонат, характеризиращ се с това, че се получава по метод съгласно претенция 9 за пречистване на разсол.
  11. 11. Метод за приложение съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се прилага за пречистване на разсол при метода на Солвей за получаване на калцинирана сода.
  12. 12. Метод за получаване на натриев карбонат, характеризиращ се с това, че включва следните етапи
    а) нагряване на калциевия карбонат до получаване на СаО и С02,
    б) обработване на СаО, получен съгласно етап а), с вода до получаване на суспензия от варно мляко, и
    в) преминаване на разтвора или суспензията на натриевия хлорид и натриевия бикарбонат през твърда йонообменна смола, която във водна среда задържа хлорид и притежава базичност, по-висока от тази на бикарбонатния йон, но по-ниска от тази на суспензията от варно мляко, като водният разтвор или суспензия на карбоната на алкалния метал се възстановява от смолата и, методът по-нататък се характеризира с това, че включва етапите
    г) обработване на част от суспензията на натриевия карбонат с СО2, получен съгласно етап а) до получаване на натриев бикарбонат, който след това се използва съгласно етап в) , и
    д) периодично възстановяване на смолата с помощта на суспензия от варно мляко, получена съгласно етап б).
BG98794A 1991-11-26 1994-05-26 Метод за получаване на карбонати на алкални метали BG61108B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
GB919125044A GB9125044D0 (en) 1991-11-26 1991-11-26 Production of alkali metal carbonates
PCT/GB1992/002184 WO1993011071A1 (en) 1991-11-26 1992-11-25 Production of alkali metal carbonates

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG98794A true BG98794A (bg) 1995-05-31
BG61108B1 BG61108B1 (bg) 1996-11-29

Family

ID=10705210

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG98794A BG61108B1 (bg) 1991-11-26 1994-05-26 Метод за получаване на карбонати на алкални метали

Country Status (20)

Country Link
US (1) US5562890A (bg)
EP (1) EP0614446B1 (bg)
JP (1) JP3373512B2 (bg)
CN (1) CN1043214C (bg)
AU (1) AU657376B2 (bg)
BG (1) BG61108B1 (bg)
BR (1) BR9206814A (bg)
CA (1) CA2117294A1 (bg)
DE (1) DE69221633T2 (bg)
ES (1) ES2113441T3 (bg)
GB (1) GB9125044D0 (bg)
IN (1) IN181137B (bg)
MX (1) MX9206834A (bg)
PL (1) PL171692B1 (bg)
RO (1) RO110457B1 (bg)
RU (1) RU2099286C1 (bg)
TR (1) TR27087A (bg)
UA (1) UA41293C2 (bg)
WO (1) WO1993011071A1 (bg)
ZA (1) ZA929189B (bg)

Families Citing this family (11)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6475458B1 (en) 1999-10-25 2002-11-05 Airborne Industrial Minerals Inc. Method for formulating food grade sodium bicarbonate
IL156007A0 (en) * 2001-10-10 2003-12-23 Lifescan Inc Electrochemical cell
CN100460319C (zh) * 2001-10-26 2009-02-11 骆天荣 氨络合液塔式蒸氨结晶制备碱式碳酸盐纳米粒子的方法与设备
DE10240681A1 (de) 2002-09-04 2004-03-25 Lafarge Roofing Components Gmbh & Co. Kg First- oder Gratband
US20090214408A1 (en) * 2005-07-05 2009-08-27 Greensols Australia Pty Ltd Preparation and use of cationic halides, sequestration of carbon dioxide
JP6163326B2 (ja) * 2013-03-11 2017-07-12 オルガノ株式会社 溶解塩類の回収方法、溶解塩類の回収装置及び塩化カルシウムの製造方法
WO2014104248A1 (ja) * 2012-12-28 2014-07-03 千代田化工建設株式会社 溶解塩類の回収方法、溶解塩類の回収装置及び塩化カルシウムの製造方法
JP6159527B2 (ja) * 2012-12-28 2017-07-05 オルガノ株式会社 炭酸水素ナトリウムの製造方法及び炭酸水素ナトリウムの製造装置
WO2017137343A1 (en) 2016-02-11 2017-08-17 Covestro Deutschland Ag Sustainable synthesis of carbamate compounds
KR102697676B1 (ko) * 2022-07-12 2024-08-22 탑에코에너지주식회사 난각을 이용한 아세트산칼슘 제조방법
CN115353249B (zh) * 2022-10-20 2023-02-03 山东金泽水业科技有限公司 二氧化碳固化回收高纯度碳酸氢钠的废水处理工艺

Family Cites Families (1)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US2989370A (en) * 1957-08-21 1961-06-20 American Potash & Chem Corp Production of potassium carbonate by anion exchange

Also Published As

Publication number Publication date
AU657376B2 (en) 1995-03-09
DE69221633D1 (de) 1997-09-18
CN1043214C (zh) 1999-05-05
RU94030732A (ru) 1996-05-27
IN181137B (bg) 1998-04-25
EP0614446A1 (en) 1994-09-14
AU2951792A (en) 1993-06-28
WO1993011071A1 (en) 1993-06-10
RU2099286C1 (ru) 1997-12-20
ZA929189B (en) 1993-05-24
JPH07507032A (ja) 1995-08-03
UA41293C2 (uk) 2001-09-17
PL171692B1 (pl) 1997-06-30
ES2113441T3 (es) 1998-05-01
DE69221633T2 (de) 1998-02-26
CN1073662A (zh) 1993-06-30
TR27087A (tr) 1994-10-18
EP0614446B1 (en) 1997-08-13
JP3373512B2 (ja) 2003-02-04
MX9206834A (es) 1994-05-31
US5562890A (en) 1996-10-08
RO110457B1 (ro) 1996-01-30
GB9125044D0 (en) 1992-01-22
BG61108B1 (bg) 1996-11-29
BR9206814A (pt) 1995-10-31
CA2117294A1 (en) 1993-06-10

Similar Documents

Publication Publication Date Title
US11396452B2 (en) Method for preparing lithium concentrate from lithium-bearing natural brines and processing thereof into lithium chloride or lithium carbonate
RU2724779C1 (ru) Способ комплексной переработки попутных вод нефтяных месторождений
CN108348849B (zh) 捕获二氧化碳和脱盐的方法
BG98794A (bg) Метод за получаване на карбонати на алкални метали
US3493498A (en) Ion-exchange process
RU2543214C2 (ru) Способ комплексной переработки природных рассолов хлоридного кальциево-магниевого типа
JP2000070933A (ja) 純水製造方法
Urano et al. Process development for removal and recovery of phosphorus from wastewater by a new adsorbent. 4. Recovery of phosphate and aluminum from desorbing solution
JPH05220334A (ja) 排煙脱硫装置の排液処理方法及び装置
RU2756617C1 (ru) Способ регенерации элюатов натрий-катионитовых фильтров
SU1678771A1 (ru) Способ получени минеральных веществ из морской воды
SU1511214A1 (ru) Способ обессоливани природных вод
US2510855A (en) Removal of silicon compounds from water
SU1219135A1 (ru) Способ регенерации слабоосновного анионита
SU1224262A1 (ru) Способ разделени хлоридов кальци и магни
SU1473835A1 (ru) Способ извлечени стронци из высокоминерализованных растворов с рН 7-10
JPH0449485B2 (bg)
JPS591379B2 (ja) 陰イオン交換体の再生方法
SU1047835A1 (ru) Способ получени бикарбоната щелочного металла
JPS6141247B2 (bg)
JPH041659B2 (bg)
JPS6191014A (ja) 電解用塩化カリウム水溶液の精製法
RU2139248C1 (ru) Способ получения гидроксохлоридов алюминия
RU2244593C1 (ru) Способ утилизации регенератов na-катионитных фильтров
JPS6210927B2 (bg)